Изостава ли Европа от новата лунна надпревара?

[SAlexandrov]

Изостава ли Европа от новата лунна надпревара?

Проектът ISRU-DM е единствената частна инициатива за доставка на апаратура на Луната, която понастоящем Европа финансира. Image credit : ESA-K. Oldenburg

2 май 2019 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. В началото на годината на обратната страна на Луната се спусна апаратът на Китай "Чанг'e 4". Той достави лунохода "Юту 2", който пъпли на лунната повърхност до ден днешен. По-рано през април Израел реализира собствена мисия до естествения ни спътник, която, макар и да не завърши с успешно кацане, достигна благополучно до орбита и така Израел се позиционира сред много елитен клуб от държави. В окололунна орбита продължава да работи американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", а НАСА финансира с $2.6 милиарда цели девет (!!!) компании за доставка на товар на лунната повърхност. Междувременно Индия подготвя своя спускаема мисия до Луната, която ще излети през юли.

Пита се в тази картинка къде присъства Европа? Анализаторът д-р Джон Б. Шелдън предупреждава, че инициативите на европейската космонавтика в областта на лунните изследвания са скромни и ако това не се промени скоро, европейските учени ще са принудени да доставят апаратурата си на Луната като вторичен товар на комерсиални американски спускаеми апарати или на борда на национални индийски и китайски мисии. 

Европа изглежда, че се занимава най-вече със своите собствени континентални проблеми, пише Шелдън. Освен Брекзит, има интерес от страна на китайците да получат пазарен достъп до Европа посредством инициативата BRI.

Европейският комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП Елжбета Бенковска наскоро подчерта европейските успехи в рамките на програмите Галилео, Коперник и ГовСат. Освен това, докато очакваме евроизборите, се правят намеци за създаването на Европейски космически сили. 

Преди няколко години директорът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Жан Вьорнер пое инициативата за международен разговор по създаването на лунно село - това се случи по време, когато глобалният фокус бе върху околоземна орбита и Марс, а не Луната. Това бе много смел ход от страна на Европа.

Какво е положението днес? Засега единственото сериозно начинание на Европа по отношение на Луната е проектът ISRU-DM за доставка на товар на нейната повърхност. То бива финансирано с 250 милиона евро. На фона на $2.6 милиарда лунен бюджет от страна на САЩ, контрастът е забележителен и показва нищожния ангажимент, който европейците поемат в областта на лунните изследвания.

ISRU-DM, коментира Шелдън, е малко начинание в сравнение с други проекти, които понастоящем се обсъждат, но има уникално стратегическо значение за частната космическа индустрия на Европа. Ако този проект не се случи, тогава европейците нямат друг шанс, освен да изпращат товара си на комерсиални американски спускаеми апарати или на национални индийски и китайски такива. Просто не е приемливо парите от данъкоплатците на Европа да бъдат наливани в чужди компании. Ако на общоевропейско, както и на национално ниво, няма подкрепа към европейските иновации и предприемачество, Европа ще загуби надпреварата към Луната още преди тя да започне.

Така че въпросът е: какво правим ние оттук насетне? Ще има ли пряко участие на Европа в изучаването на Луната, или сме обречени да сме втора цигулка? 

Източник: Spacewatch Global

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2752-2019-europe-lagging-behind-new-moon-race

[Skubi]

Каква Лунна?

В земната изостана Европа, та камо ли лунната?

Ние се базикаме тук в пепеплта с брексити, гендери, мигранти, дърпаме си косите кой етнически сърбин, кой бугари, турчин, албанец музулмани и паписти срещу ортодокси. Кой в ЕС за Путин, кой извън ЕС срещу Путин, кой за гас, кой за атом......Така ,че за КАКВА ЛУНА говориме?

[Du6ko]

Септември месец Индия отива на Луната с поредната си мисия. Изоставането ни от източните , азиатските ни съседи от ШОС и БРИКС  в новите технологии от Космоса до 5 G  е тотално. Англия уволнява министьра на отбраната заради новите , модерни китайски  и непознати в Европа 5 G  технологии. Трябва да избираме между непреходните , Gендърни , евро атлантически ценности и 5 G .

[Frujin Assen]

Преди 3 часа, Du6ko said:

Септември месец Индия отива на Луната с поредната си мисия. Изоставането ни от източните , азиатските ни съседи от ШОС и БРИКС  в новите технологии от Космоса до 5 G  е тотално. Англия уволнява министьра на отбраната заради новите , модерни китайски  и непознати в Европа 5 G  технологии. Трябва да избираме между непреходните , Gендърни , евро атлантически ценности и 5 G .

За да не изостава Европа трябва да се вземат крути мерки!

1 Въвеждане на квоти в космическите програми! 50% гейове, 50% джендъри, 50% жени, 50% мигранти, 50% мюсюлмани.

2 Въвеждане на смъртна присъда за използване езика на омразата!

3 Ефективни присъди за всички съмняващи се в успеха на космическата програма!

4 За всички провали да бъде обвинен Путин!

Извинявам се за офтопика, но не можах да се сдържа.

А сега сериозно. На мен като българин ми е все тая за европейската лунна програма, ако там няма българско участие. В този смисъл нека си видим нашата си българска градинка, а да не плачем на чуждия европейски гроб. Другия въпрос който не ми е ясен е за финансирането. Защо ЕС като държавна структура трябва да финансира една частна компания? Нали частниците (като Мъск) бяха голямата работа и работеха много по ефективно от държавните (примерно НАСА). Ами като е така, да се оправят без държавна помощ.

[Du6ko]

Индия планира да кацне на Луната през септември

02 Май 2019

 

Индия плaниpa дa ĸaцнe нa южния пoлюc нa Лyнaтa пpeз ceптeмвpи - тpи гoдини пpeди пocтaвeния пo-paнo cpoĸ зa изпpaщaнe нa xopa нa cпътниĸa, пишe Вlооmbеrg.

Mиcиятa дo Лyнaтa - втopaтa зa Индия - нaй-вepoятнo щe излeти oт Зeмятa мeждy 9 юли и 16 юли т.г., зaяви Индийcĸaтa opгaнизaция зa ĸocмичecĸи изcлeдвaния в oфициaлнo cъoбщeниe. Bcичĸи мoдyли - cпътниĸ, poyвъp и aпapaтът, c ĸoйтo ĸocмoнaвтитe щe ĸaцнaт, ce пoдгoтвят в мoмeнтa c oчaĸвaнo ĸaцaнe нa 6 ceптeмвpи.

Πъpвaтa миcия нa cтpaнaтa бe пpeз oĸтoмвpи 2008 г. Tя oтĸpи зa пъpви път мoлeĸyли вoдa нa пoвъpxнocттa нa Лyнaтa.

https://www.segabg.com/hot/indiya-planira-da-kacne-na-lunata-prez-septemvri

Ето какво прави Индия.

А в това същото време бившата метрополия на бившата колониня с какво се занимава ?

Уволнен британски министър отрича намеса в теч на информация за „Хуавей“

Според Тереза Мей обаче имало "достатъчно доказателства, че той носи отговорност за нерегламентирано разкриване на информация“ от среща на Националния съвет по сигурността на 23 април

 

https://www.segabg.com/hot/uvolnen-britanski-ministur-otricha-namesa-tech-na-informaciya-za-huavey

[vvarbanov]

Както казва Романа, "жалко и кошмарно е, че и тази тема беше подобаващо осрана с ирелевантни глупости, за което форумните герои фружина и душко имат безспорна заслуга."

[Guest]

Преди 19 часа, SAlexandrov said:

Изостава ли Европа от новата лунна надпревара?

Проектът ISRU-DM е единствената частна инициатива за доставка на апаратура на Луната, която понастоящем Европа финансира. Image credit : ESA-K. Oldenburg

2 май 2019 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. В началото на годината на обратната страна на Луната се спусна апаратът на Китай "Чанг'e 4". Той достави лунохода "Юту 2", който пъпли на лунната повърхност до ден днешен. По-рано през април Израел реализира собствена мисия до естествения ни спътник, която, макар и да не завърши с успешно кацане, достигна благополучно до орбита и така Израел се позиционира сред много елитен клуб от държави. В окололунна орбита продължава да работи американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", а НАСА финансира с $2.6 милиарда цели девет (!!!) компании за доставка на товар на лунната повърхност. Междувременно Индия подготвя своя спускаема мисия до Луната, която ще излети през юли.

Пита се в тази картинка къде присъства Европа? Анализаторът д-р Джон Б. Шелдън предупреждава, че инициативите на европейската космонавтика в областта на лунните изследвания са скромни и ако това не се промени скоро, европейските учени ще са принудени да доставят апаратурата си на Луната като вторичен товар на комерсиални американски спускаеми апарати или на борда на национални индийски и китайски мисии. 

Европа изглежда, че се занимава най-вече със своите собствени континентални проблеми, пише Шелдън. Освен Брекзит, има интерес от страна на китайците да получат пазарен достъп до Европа посредством инициативата BRI.

Европейският комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП Елжбета Бенковска наскоро подчерта европейските успехи в рамките на програмите Галилео, Коперник и ГовСат. Освен това, докато очакваме евроизборите, се правят намеци за създаването на Европейски космически сили. 

Преди няколко години директорът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Жан Вьорнер пое инициативата за международен разговор по създаването на лунно село - това се случи по време, когато глобалният фокус бе върху околоземна орбита и Марс, а не Луната. Това бе много смел ход от страна на Европа.

Какво е положението днес? Засега единственото сериозно начинание на Европа по отношение на Луната е проектът ISRU-DM за доставка на товар на нейната повърхност. То бива финансирано с 250 милиона евро. На фона на $2.6 милиарда лунен бюджет от страна на САЩ, контрастът е забележителен и показва нищожния ангажимент, който европейците поемат в областта на лунните изследвания.

ISRU-DM, коментира Шелдън, е малко начинание в сравнение с други проекти, които понастоящем се обсъждат, но има уникално стратегическо значение за частната космическа индустрия на Европа. Ако този проект не се случи, тогава европейците нямат друг шанс, освен да изпращат товара си на комерсиални американски спускаеми апарати или на национални индийски и китайски такива. Просто не е приемливо парите от данъкоплатците на Европа да бъдат наливани в чужди компании. Ако на общоевропейско, както и на национално ниво, няма подкрепа към европейските иновации и предприемачество, Европа ще загуби надпреварата към Луната още преди тя да започне.

Така че въпросът е: какво правим ние оттук насетне? Ще има ли пряко участие на Европа в изучаването на Луната, или сме обречени да сме втора цигулка? 

Източник: Spacewatch Global

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2752-2019-europe-lagging-behind-new-moon-race

Някой да ми каже какво по дяволите ще правим на Луната ? 

Явно няма кой знае какво за правене, щом 50 години никой дори не се сети за нея, след като бяха наляти няколкостотин милиарда долара за лунни експедиции..

Напоследък обаче нещо се размърдаха.

Индийците си изстреляха 2008 г. и забиха знамето от лунна орбита (абсолютно тарикатски номер да те впишат като четвърта страна със знаме на Луната, а и намек за участие в евентуална квота за бъдещо разпределение на територии там). Китайците пратиха един модул и провериха дали може да расте памук (не може). Следващия път ще опитват с ориз.

Силно се говори за Хелий-3, но цената му е 2000 долара на килограм, а на златото - 50 000, та сещайте се кое е за предпочитане.

За нас най-голямата ценност на Луната е БАЗАЛТЪТ. 75% от луната е Базалт с високо фибро-качество.  Тоест, могат да се правят базалтови влакна и базалто-фибърни композити (БФК). 

Това ще бъде основният строителен материал за космически кораби и станции в бъдеще.

Цената на килограм товар изстрелян от Земята до ниска орбита, е 20 000 долара. Цената на същия килограм, доставен от Луната, е ДЕСЕТ долара.

Стоманата става крехка при температури под 80 гр.С. Базалто-композитът е устойчив и при -270 гр.С температури в Открития Космос и на Луната.

Освен това Базалтовия Фибро-Композит е няколко пъти по-здрав, лек и евтин от стоманата, неръждаем, 100% термо- и пожароустойчив, непромокаем за вода, УВ-Инертен, Абразио-устойчив. Обработва се леко. 100% еко-чист и възобновяем.

Наскоро на Луната бяха открити дълбоки и огромни подземни пещери и галерии, останали от древна вулканична дейност,  които са добра защита против радиация и метеорити и могат да се херметизират, отоплят, осветят и овъздушат,  и да се работи вътре без скафандри и маски. На Луната има малко, но достатъчно вода(лед) за пиене и за рециклирано производство на водород за гориво и кислород за дишане. Има и най-различни минерали за производство на най-различни продукти.

Тези пещери и галерии ще бъдат изходни пунктове за широкомащабна Миннодобивна и Промишлена дейност на Луната. 

Освен това ще бъдат и луксозни домове на първите лунни заселници, оборудвани с всичко необходимо, с изкуствен климат, слънце, вятър, дъжд, 24ч. LED осветление, зелени градини, поляни, реки, езера, плажове.

В Галериите ще се добива основно Базалт, който ще се топи, изтегля на влакна, които ще се тъкат/пресоват и заваряват с МОН Газ и ще се формоват в калъпи до различни крайни изделия - Модули за строеж на всякакви сглобяеми Конструкции - Къщи, Фабрики, Ферми - Оранжерии, Аквакултура, Дребни Животни, Пътища, Резервоари, Площадки, Космически Кораби и Станции.

Освен това ще се добиват, рафинират и преработват, вероятно и значителни количества благородни и ценни метали и минерали.

Лунния проект може да се комбинира с друг наш проект - за Стратосферна (50км вис.) Платформа, от която ще бъдат изстрелвани, на ниска цена, малки и големи кораби до Луната и до Околоземна Орбита.

На тази Платформа ще бъдат доставяни и рудните концентрати и крайни изделия, произведени на Луната, които след това ще бъдат сваляни долу, до земната повърхност с Аеростати или с Асансьори.

Обмисляме с наши партньори от САЩ и Англия регистрация на компания за развиване на такива лунни минно-добивни дейности, базирани на нашата МОН Газ Технология, - която ще замени експлозивите, взривовете, земетресенията и праха в галериите, с високотемпературни МОН-Газоплазмени Горелки, които ще топят безшумно и безпрашно скалите (вече изпробвано при строежа на Метрото в Токио), и ще осигуряват неограничена топлоенергия за топене, изтегляне и заваряване на базалта и формоването на крайни изделия.

 

 

 

[boyko]

Преди 20 минути, Грейнис Водород said:

Цената на същия килограм, доставен от Луната, е ДЕСЕТ долара.

Би ли разяснил повече? Че бая евтиничко ми се вижда!

[Guest]

Преди 11 часа, boyko said:

Би ли разяснил повече? Че бая евтиничко ми се вижда!

Представи си един космически кораб на Луната, натоварен с 50 тона БФК модули. Според теб колко гориво ще му трябва да се оттласне от Луната (с гравитация 1/6 от земната), със скорост 2,4 км/сек. ( 8 640 км/ч), да прелети бавно и по инерция 300 000 км до земна орбита и да спре ?

Аз мисля, гориво на стойност не повече от  500 000 долара, дори доста по-малко.

Някои предлагат електрическо оръдие или релса за изстрелване, чак след това палиш двигателите - стотици пъти по-евтино.

Тоест, получава се $ 500 000 : 50 000 кг = $10/kg ?

https://www.quora.com/What-is-the-escape-velocity-from-the-moon-How-difficult-is-it-to-launch-into-space-from-the-surface-of-the-moon-in-terms-of-energy-and-resources-required-when-compared-with-launching-from-Earth

Представи си сега изстрелване от Земята с 40 000 km/h ! Хиляди тонове гориво, резервоари, огромни двигатели, оборудване, площадка, ...

[boyko]

Преди 2 часа, Грейнис Водород said:

Представи си един космически кораб на Луната ...

Така е, от Луната изстрелването е по-лесно - няма атмосфера, по-ниска гравитация, ок. Но цената на даден транспорт не е само в стойността на горивото. Трябва да се разработят и построят тези транспортни системи, да се закарат на Луната или да се изработят там, което също изисква разработването на технологии, пари и т.н. и т.н. Това не се знае кога ще стане, колко ще струва и ще стане ли изобщо ... Да не споменавам проблемите с приземяването на такъв товар от 50 тона в земната атмосфера. Въобще - докато го докараме до $10/kg има много вода да изтече. 

На мен друго ми е интересно и може би ти ще ме осветлиш по въпроса, защото виждам, че те занимават тези теми. Защо изобщо трябва да ходим да търсим материали на Луната, Марс или някъде другаде? При положение, че ние все още не сме разработили ефективно дори ресурсите на Земята. Писал съм и друг път в този форум - над 90% от океаните не са изследвани. Части от тях дори не са картографирани съвсем. Не е ли по-умно първо да видим от тях какво може да извлечем? Технологично ще е много по-лесно и евтино, а и частично има вече разработени технологии. Непрекъснато откриват например нови и все по-странни същества в дълбините, които някак си се справят с липсата на кислород, светлина и огромното налягане. Това би могло да даде решение на поне част от проблемите с междупланетната колонизация, да доведе до нови материали и технологии, приложими после на много места. Изобщо - не слагаме ли каруцата пред коня с това вманиачаване по космоса?

Разбира се, не казвам, че трябва да се забием само в океана и да не поглеждаме звездите. Но ми се струва, че милиардите на Илън Мъск например биха свършили далеч по-добра работа ако бяха похарчени за изследване на планетата ни, отколкото да литне една ТеслА в космоса. 

[Skubi]

On 4.05.2019 г. at 3:26, boyko said:

Така е, от Луната изстрелването е по-лесно - няма атмосфера, по-ниска гравитация, ок. Но цената на даден транспорт не е само в стойността на горивото. Трябва да се разработят и построят тези транспортни системи, да се закарат на Луната или да се изработят там, което също изисква разработването на технологии, пари и т.н. и т.н. Това не се знае кога ще стане, колко ще струва и ще стане ли изобщо ... Да не споменавам проблемите с приземяването на такъв товар от 50 тона в земната атмосфера. Въобще - докато го докараме до $10/kg има много вода да изтече. 

На мен друго ми е интересно и може би ти ще ме осветлиш по въпроса, защото виждам, че те занимават тези теми. Защо изобщо трябва да ходим да търсим материали на Луната, Марс или някъде другаде? При положение, че ние все още не сме разработили ефективно дори ресурсите на Земята. Писал съм и друг път в този форум - над 90% от океаните не са изследвани. Части от тях дори не са картографирани съвсем. Не е ли по-умно първо да видим от тях какво може да извлечем? Технологично ще е много по-лесно и евтино, а и частично има вече разработени технологии. Непрекъснато откриват например нови и все по-странни същества в дълбините, които някак си се справят с липсата на кислород, светлина и огромното налягане. Това би могло да даде решение на поне част от проблемите с междупланетната колонизация, да доведе до нови материали и технологии, приложими после на много места. Изобщо - не слагаме ли каруцата пред коня с това вманиачаване по космоса?

Разбира се, не казвам, че трябва да се забием само в океана и да не поглеждаме звездите. Но ми се струва, че милиардите на Илън Мъск например биха свършили далеч по-добра работа ако бяха похарчени за изследване на планетата ни, отколкото да литне една ТеслА в космоса. 

Едно две неща /и колко още които и хабер си нямаме/говорят за Луната. Например липсата на атмосфера и по-малката гравитация. Може да помогне в производство на такива неща физически, биологически които тук на земята не може. Например произвеждане на такива нанокристали които са абсолютно хомогенни и с това значително да повишат скороскта на компютерите. И затова енергията, слънце, силиций е на място......Или такива сплави които заради земната гравитация са непроизводими, но на Луната да. Или за биологически чисти или хипер инфекциозни, отровни вещеста....Идеии много. Не е нужно в тонове да мислим, има неща от които 1-2 килограма повече струва от ГДП-то на дадена страна за година....

[Exhemus]

   За изстрелване много по-благоприяти са Фобос , Деймос и астероидите.  Там със сигурност може да се намерят необходимите ресурси. Може да се използват високоефективните двигатели VASIMR . Тяхното "гориво" всъщност не е гориво, а е само маса - някакъв газ. Сега е аргон, но може да ги научат да работят с кислород или защо не директно с водна пара?  Течната вода е идеална за резервоарите на кораба, а водородът, ако няма употреба, просто може да се издуха навън.

    Станцията като се зарине дълбоко, няма да има проблеми с радиациата. Ако има вода и въглерод, те ще са хиляди тонове и повече. Първа и втора космическа ще са по-малко от 50м/с и корабите ще се изстрелват с прашка  

   Чудя се Мъск защо не е възприел тоя сценарий? Първо колонизиране на Фобос и Деймос и чак тогава Марс.