Българско имитационно монетосечене.

[vvarbanov]

След средата на ІХ и през Х в. в България са били отсичани и отливани имитации на византийски монети от злато, сребро и мед. Производството вероятно е било официално и е организирано за задоволяване на нуждата от монети в района на столиците Плиска и Преслав (Oberländer–Târnoveanu 2005, 196–207; Йорданов, Жекова 2006, 197–198; Жекова 2006а, 199–203; Жекова 2006б, 16–17; Жекова 2008, 331–336; Георгиев 2012, 78–79). Може да се окаже, че изработването на някакви имитативни монети в българска среда е започнало още в началото на VІІІ в........

.....През античността и средновековието неведнъж са били фалшифицирани златни монети. Запазените фалшификати са с позлатени медни, бронзови, калаени или сребърни ядра и много занижени спрямо оригиналните монети тегла. Наричат се суберати (subaeratus – меден отвътре), фурета (fourrées – запълнени) или миксти (mixte – смесен). В повечето случаи са отсичани в официалните монетарници със знанието на властите. Служили са за разплащане с наемници, за данъци към други държави и за търговия с племена, които слабо са познавали монетите или не са проверявали тяхното качество. Износването на златното покритие е разкривало тяхната непълноценност и те по естествен път са отпадали от монетооборота. В повечето случаи откритите екземпляри са пробити и са преизползвани за накити5 Известните от България фалшиви византийски златни монети са от всички исторически периоди на империята. Затова наличието на такива от началото на VІІІ в. не е изненада. Интересното при новите фурета е, че първото, а вероятно и второто, са анепиграфни имитации, стилово много различни от византийските оригинали. Те несъмнено са изработени извън Византия. Откриването им в днешна Североизточна България насочва търсенето на техния емитент сред тамошните българи.

с много съкращения: file:///C:/Users/PC/Downloads/СНИМКИ/36-Article Text-97-1-10-20180210.pdf

 

Отпечатъци на византийски монети върху оловни пластинки, намерени в
хинтерланда на столицата Велики Преслав. – Археология, 2006, 1 – 4, 191 –
200 (в съавт. с Иван Йорданов). ISSN 0324 – 1203

Статията разглежда важни доказателства, подкрепящи изказаната вече от мен теза
за наличието на „имитационно монетосечене в Първото българско царство”. В началото
изследването ми започна с финалния продукт от това монетосечене – имитационните
фолиси на Константин VII и Роман I, а тук продължава с артефакти, които са част от
процеса на имитиране.

През последните години бяха засвидетелствани загадъчни оловни пластинки, върху
които са отпечатани византийски монети – златни и сребърни. Една част от тях са
намерени от частни лица (иманяри), а другите са придобити по време на редовни
археологически разкопки. Тяхното документиране и опит за интерпретиране е целта на
20
съвместното ни съобщение. Най-общо произходът им е в хинтерланда на българската
столица Велики Преслав.
Става въпрос за оловни отпечатъци, които от пръв поглед наподобяват
моливдовулите, но се различават от тях по липсата на канал за шнура, скрепяващ
кореспонденцията. Едни от тях са едностранни, а други с двустранно нанесени
изображения. При някои отпечатъците са в позитив, а при останалите в негатив.
Характерно за самата иконография е, че тя копира тази от златните и сребърни
византийски монети. Засега са документирани 8 екземпляра, които могат да се разделят
в четири групи според начина на нанасяне на отпечатъка:
І. Едностранни отпечатъци от солиди – 3 екз.;
ІІ. Едностранен отпечатък от милиаренсия – 1 екз.;
ІІІ. Двустранни отпечатъци от солиди – 3 екз.;
ІV. Двустранен отпечатък от милиаренсия – 1 екз.
Анализът на изложените артефакти води до следните заключения.
Едностранните оловни отпечатъци от солиди са технологични отпечатъци от пробни
матрици за отсичане на солиди. Наличието на позитивни и негативни проби
свидетелства за технологията на тяхната изработка. Местонамирането им е в чертите на
градската периферия на столицата Преслав – Надарево, Смядово. Вече съществуват
достатъчно доказателства, за да заключим, че в столицата Велики Преслав и нейния
хинтерланд се е осъществявало монетосечене на златни и сребърни имитации на
византийски монети. Без съмнение главен инициатор на това производство е
преславският владетелски двор. Технологичният процес е бил извършван в ергастерии,
намиращи се в околностите на столицата, където са били произвеждани и други
предмети на металопластиката. Контролът по производството вероятно е бил
осъществяван от българския владетел или негови представители. Хронологическите
рамки на това имитативно монетосечене могат да бъдат детерминирани от края на ІХ
век до третата четвърт на Х в. Българското имитативно монетосечене от този период е
отражение не само на икономическото състояние на българската държава и нейната
необходимост от парични ресурси, но и израз на политическата й стабилност и
самочувствието на българските владетели от Х век. 

http://naim.bg/contentFiles/news/2017/09/Resumeta%20na%20statii.pdf

[Евристей]

Двете лица на Върбанов …… Тук виждам компетентността му  от която може да се научи много , за разлика от другият - политиканстващият Върбанов

[Skubi]

Преди 5 часа, vvarbanov said:

След средата на ІХ и през Х в. в България са били отсичани и отливани имитации на византийски монети от злато, сребро и мед. Производството вероятно е било официално и е организирано за задоволяване на нуждата от монети в района на столиците Плиска и Преслав (Oberländer–Târnoveanu 2005, 196–207; Йорданов, Жекова 2006, 197–198; Жекова 2006а, 199–203; Жекова 2006б, 16–17; Жекова 2008, 331–336; Георгиев 2012, 78–79). Може да се окаже, че изработването на някакви имитативни монети в българска среда е започнало още в началото на VІІІ в........

Защо? Нямало е собственно монетосечение? Византийски монети са служили за вътрешните нужди на българското царство?

.....През античността и средновековието неведнъж са били фалшифицирани златни монети. Запазените фалшификати са с позлатени медни, бронзови, калаени или сребърни ядра и много занижени спрямо оригиналните монети тегла. Наричат се суберати (subaeratus – меден отвътре), фурета (fourrées – запълнени) или миксти (mixte – смесен). В повечето случаи са отсичани в официалните монетарници със знанието на властите. Служили са за разплащане с наемници, за данъци към други държави и за търговия с племена, които слабо са познавали монетите или не са проверявали тяхното качество. Износването на златното покритие е разкривало тяхната непълноценност и те по естествен път са отпадали от монетооборота. В повечето случаи откритите екземпляри са пробити и са преизползвани за накити5 Известните от България фалшиви византийски златни монети са от всички исторически периоди на империята. Затова наличието на такива от началото на VІІІ в. не е изненада. Интересното при новите фурета е, че първото, а вероятно и второто, са анепиграфни имитации, стилово много различни от византийските оригинали. Те несъмнено са изработени извън Византия. Откриването им в днешна Североизточна България насочва търсенето на техния емитент сред тамошните българи.

Много пъти самите царе, императори са ползвали този метод за девалвация. Много пъти така си напълвали касата с парички...Например при 3.Бела това е било равно на 14 тона чисто сребро за година, тоест 38.4% от всичките приходи. Има когато нарочно са печатали фалшиви да разорят икономикато на противника. Даже и във ВСВ са печатали противниците фалшиви долари, марки, поунда.

http://www.jgypk.hu/mentorhalo/tananyag/A_trtnelem_segdtudomnyai/6_a_pnzhamists_trtnetbl.html

 

[Drake]

Валери Йотов в публикацията си "Имитациите на анонимните фолиси клас А-2" , свързва производството на лети медни имитации (969 - 1035 г. в Дръстър и Исакча ) с византийския контрол над градовете на  Долни Дунав. Но все пак посочва и хипотези на румънски и български автори свързващи част от тях (977 - 1001 г.) с възстановената българска власт след бунта комитопулите.

http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2613&type=.pdf

[Skubi]

Преди 2 часа, Drake said:

Валери Йотов в публикацията си "Имитациите на анонимните фолиси клас А-2" , свързва производството на лети медни имитации (969 - 1035 г. в Дръстър и Исакча ) с византийския контрол над градовете на  Долни Дунав. Но все пак посочва и хипотези на румънски и български автори свързващи част от тях (977 - 1001 г.) с възстановената българска власт след бунта комитопулите.

http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2613&type=.pdf

Само да конкретизирам, дали добре съм разбрал. Тук става дума за ляти монети. Не са сечени. Нали? Защото сеченето предполага наличието на майстори които да направят негативът на матрицата, с която после монетите биват сечени. Това обикновенно царят или богатите боляри са могли да го позволят. Специалистите и тогава стрували много.

А това с неразбираеми символи, обратни текстове говори затова, че мострата от която са правили формата за изливане навярно е била изтъркана или не са си давали зор да изработят доброкачествена кокила. Или са бързали за да не ги пинат....

Това че В. Йотов предполага, че леенето иска кой знае колоко майсторлък ми се вижда преувеличено. Навярно са били доста примитивни но най-малко аналфабети, защото иначе биха открили грешката в текстът или, че е на обратно....

Мед може и в най примитивни обстоятелства до се топи и отлива....СМСМ

 

[Du6ko]

Четох няколко интересни книжки за Англия , едната от тях е написана от самия Чърчил ! Оказва се, че той е бил историк и е пишел книги по история. Не само за В С В . Не много дебели не съвсем тънки книжки. Там пишеше за първите (мисля сребърни) монети в Англия още по времето на края на тъмните векове. Тези "английски" монети реално са мюсулмански и възхваляват Алаха . Не специално, просто те са доста , според възможностите на ранно средновековна Англия копие на арабски сребърни монети. Англичаните са копирали доколкото могат арабските букви на сечените от тях монети.