Елементарни частици

[Малоум 2]

За ролята на "наблюдател". Почти тотално неразбиране:

https://www.youtube.com/watch?v=gLXAfa4CR-g

...

...

(Всеки вещеви обект се явява "наблюдател" при попадане на лъчение (ЕМВълни) върху му. Ако обектът няма структура "датчик" за поглъщане на фотони от лъчението, то той почти не реагира на въздействие (неизмеримо малко е). Ако поглъща фотон от лъчението, променя поведението си, формата си и др. физични величини, и при отпадане на лъчението, обектът става "излъчвател" на фотони с енергия на погълната, но вече е променен спрямо предишното си състояние. Тези излъчени фотони са пък "среда" за промяна поведението на други подобни обекти и т. н. Затова  - всички прегради, призми, лупи и др. от експериментална установка, са участници и като полета (собствените им полета) във физическите промени, при изпитвания (измервания) на фотони и др. обекти. Вида (поляризация, енергия, отклонения) на новополучените фотони зависи от структурата на кристалната решетка на оптичната среда през която "минават" фотоните. Така средата може да стане различно наситена с нови фотони и вероятността за "наблюдаване" се променя. Но, по ОВ, след отпадане действието на лъченията обектът релаксира до минимална енергия за съществуването си (принцип на минимално действие). Така в Природата нещата стават по физични закони в съответна среда. С нарочна "намеса на разум" - може да се внесе хаос и да се получават и други състояния, но ... Природата си ги връща към изходното състояние - стават  устойчиви, с минимална енергия за съществуване, ако съществуват в тази среда.)

...

...

[Du6ko]

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

За ролята на "наблюдател". Почти тотално неразбиране:

https://www.youtube.com/watch?v=gLXAfa4CR-g

...

...

(Всеки вещеви обект се явява "наблюдател" при попадане на лъчение (ЕМВълни) върху му. Ако обектът няма структура "датчик" за поглъщане на фотони от лъчението, то той почти не реагира на въздействие (неизмеримо малко е). Ако поглъща фотон от лъчението, променя поведението си, формата си и др. физични величини, и при отпадане на лъчението, обектът става "излъчвател" на фотони с енергия на погълната, но вече е променен спрямо предишното си състояние. Тези излъчени фотони са пък "среда" за промяна поведението на други подобни обекти и т. н. Затова  - всички прегради, призми, лупи и др. от експериментална установка, са участници и като полета (собствените им полета) във физическите промени, при изпитвания (измервания) на фотони и др. обекти. Вида (поляризация, енергия, отклонения) на новополучените фотони зависи от структурата на кристалната решетка на оптичната среда през която "минават" фотоните. Така средата може да стане различно наситена с нови фотони и вероятността за "наблюдаване" се променя. Но, по ОВ, след отпадане действието на лъченията обектът релаксира до минимална енергия за съществуването си (принцип на минимално действие). Така в Природата нещата стават по физични закони в съответна среда. С нарочна "намеса на разум" - може да се внесе хаос и да се получават и други състояния, но ... Природата си ги връща към изходното състояние - стават  устойчиви, с минимална енергия за съществуване, ако съществуват в тази среда.)

...

...

Така е , ние исторически изследваме околния свят главно със светлинни фотони, по- късно започваме да го изследваме и с ИЧ, УФ, радио, рентгернови и доруги вълни от фотони и даже със звукови вълни. Когато обекта е много по- голям от обекта с който го изследваме, самото изследване не влияе на обекта. Например осветявайки една пещера или кладенец с фенерче или факла  , ние не изменяме сталактитите или дълбочината или качеството на кмъните на кладенеца . Търсачите на съкровища в пещери, кладенци, египетските пирамиди не са си задавали въпроса .

- Изменяме ли златото скрито в потайните места облъчвайки го с фотони от факлите си ?

Учените изследвайки все по финни обекти започват да си задават този въпрос. 

Например , ако аз искам да изследвам някакъв кладенец - Колко е дълбок и има ли вода в този стар кладенец ? Аз мога да направя това хвърляйки камък. Ако хвърля няколко малки камъка или монетки няма да изменя структурата на кладенеца. Ако като бесен хвърля 50 - 100 големи камъка мога и да разваля кладенец . 

Някога лоцманите са изследвали морското дъно с камък вързан за въже. Например някой в тъмна нощ или в мъгла или ако е полусляп може да изследва някаква ограда като хвърля камъчета по оградата. Ако камъните и малките камъчета НЕ  минават през оградата значи тя е плътна, ако не минават означава че оградата не е плътна може би е мрежа , може да е просто от летвички. Хвърляйки различни по големина камъни или например топки , след множество експерименти можем да разберем колко са големи дупките в оградата и може ли да мине човек или куче през нея. Общо взето на същия принцип Ръдърфорд изследва атомното ядро обстрелвейки тънко златно фолио с електрони. Опитите стават все по тънки и финни.