САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Б. Киров]

Книгата на Греъм Алисън "Предопределени за война: могат ли САЩ и Китай да избегнат Капана на Тукидид", публикувана през 2017 е бестселър номер 1 в класацията на "Ню Йорк таймс" за годината и бестселър номер 1 в класацията на Амазон. Тя поставя пръст в раната на най-важният проблем на нашето време, според мен, може ли да има Трета световна война между САЩ и Китай за световно лидерство и може ли такъв конфликт да бъде избегнат.

Греъм Алисън е директор Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science и един от ключовите съветници на американското правителство по стратегически въпроси за политиката на САЩ в Азия, а неговата специалност е Китай. Тук публикувам запис от негова лекция, изнесена пред смесена китайско-американска публика в Пекин през март тази година, по повод на започналата китайско-американска търговска война. От това къде са днес тези отношения, и какви ще бъдат утре, според мен, до голяма степен зависи и стабилността в света.

 

Escaping the Thucydides Trap

Mar 29 , 2019

Graham Allison, Director, Harvard Kennedy School’s Belfer Center for Science

На 22 март Центърът за Китай и Глобализацията (CCG) бе домакин на Форума за публична политика на Harvard Alumni за 2019 г. в неговата централа в Пекин на тема „Глобалната търговска война и приспособяването на обществената политика”. Бившият декан на школата Харвард Кенеди, проф. Греъм Алисън, изнесе реч на тема „Как да избягаме от капана на Тукидид”.

 

 

Ако наблюдавате какво се случва в отношенията между САЩ и Китай през последните няколко години, вероятно сте малко объркани, тъй като във Вашингтон тази страна, която четвърт век е била смятана за приятел, сега се разглежда като враг.

Китай е страна, която Обама, когато напусна поста си, нарича "стратегически партньор"; по същия начин я наричаше и президентът Буш; по същия начин наричаше Китай и президентът Клинтън; сега официалното определение на правителството на САЩ за Китай е „стратегически противник”. И това е мнението не само на администрацията на Тръмп, но и на цялата политическа класа във Вашингтон. Това е едно от малкото неща, за които демократите и републиканците са почти единодушни.

За да се опитам да ви помогна да разберете какво се случва, ще представя една голяма идея, която всъщност е идеята в моята книга,

https://www.amazon.com/Destined-War-America-Escape-Thucydidess-ebook/dp/B01IAS9FZY

а след това едно още по-голямо предизвикателство, на което, ако знаех отговора, щях да ви го кажа. Но когато се съгласих с моя приятел, г-н Уанг, да споделя с вас какво мисля в момента, но не съм напълно доволен от това, което имам като отговор, така че се надявам някой тук да има по-добри идеи от моите.

Президентът Xi e човек, който ясно разбира Капана на Тукидид. Както той често казва, предизвикателството за САЩ и Китай е да се изгради нова форма на отношения между две велики сили. И ако успеем да изградим нова форма на отношения между две велики сили, бихме могли да избегнем Капана на Тукидид.  Причината да търсим нови форми на отношения е, защото знаем, че старата форма следва по стъпките, извървяни от толкова много различни страни до конфликт през вековете, често катастрофален конфликт, и това не е точката до където искаме отношенията между САЩ и Китай да стигнат. За да предотвратим това, трябва да имаме нова форма отношения между две велики сили.

Каква е голямата идея? Дали Китай расте и се издига? Как възходът на Китай оказва влияние върху САЩ и световният международния ред, в който САЩ е бил главният архитект и настойник? Как може динамиката в "Капана на Тукидид" да доведе до война, особено до война, която никой не иска? Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Днес докъде е валидна тази история на Тукидид за САЩ и Китай? И накрая, как да избегнем капана на Тукидид?

Каква е голямата идея? Капанът на Тукидид е опасната динамика, която се случва, когато издигаща се сила заплашва да измести доминиращата дотогава сила.

Помислете днес от тази гледна точка за Китай и САЩ. Дали Китай расте или се издига? Да, растежът на Китай е по-бърз от този на която и да е друга държава в историята. Как това се отразява на САЩ? Докато Китай реализира собствената си мечта, това неизбежно засяга позициите и прерогативите, на които САЩ са свикнали на върха на световния ред.

Как една такава динамика може да доведе до война? Как Китай и САЩ се озоваха във война през 1950 г.? В динамикана на Капана на Тукидит това съперничество създава уязвимост при външни действия, несвързани с пряко съперничеството между двете страни, а предизвикана от някаква трета страна неволно, при такъв конфликт някой от главните съперници, се чувства длъжнен да отговори, създавайки спирала, която често свършва в конфликт, дори катастрофален конфликт.

Война между САЩ и Китай неизбежна ли е? Не, позволете ми да кажа това три пъти бързо. Не, не е неизбежна, не, не е неизбежна. Тази книга не казва, че войната е неизбежна.

Целта на книгата е да се предотврати война, а не да се предскаже война, и не да се предполага, че една война би била добра идея. Война ще бъде луда идея, ще бъде катастрофална идея. И ако настъпи война, държавниците няма да могат да се оправдават с някакъв железен закон на историята, заради неуспехите им да предприемат действия, които биха могли да предотвратят войната. Целта на тази книга е да се опита да мотивира мисленето на китайците и мисленето на американците и мислещите хора в други части на света. Какво можем да направим, за да предотвратим поредица от събития, които биха могли да завършат с война. Това би било катастрофално за всички.

Къде днес стои това съперничество? Точно на пътя. Ако Тукидид наблюдаваше, щеше да ни каже: "Това ми изглежда като най-великата изгряваща сила, насочваща се към директен сблъсък с най-колосалната управляваща сила, която някога светът е виждал. Класическа ситуация - имаме неудържима мощ на една нова устремена към върха сила и непоклатима мощ на друга преграждаща пътя й към върха сила. Очаквам с нетърпение да видя най-великия сблъсък на всички времена."

Мисля, че това щеше да каже. Както ми каза моят домакин д-р Ван, мислех за девет възможни начина за бягство, но имам нужда от нещо по-добро от всички други, които вече имам в списъка си. Но ще се опитам да стимулирам въображението ви.

Тукидид е считан за баща и основател на историята, написал първата книга за историята. Нарича се "Историята на Пелопонеската война". И става дума за войната между Атина и Спарта, която разрушила двете големи водещи градове-държави в Класическата Гърция. Капан на Тукидит е термин, който измислих преди осем години, за да изградя ясна представа за Тукидид. Това е негова идея, не моя. Идеята е, че когато издигаща се сила заплашва да измести от позицията й утвърдена сила, резултатът често е война.

Дали Китай расте или се издига? Отговорът е да. Направих тази кратка презентация и графика за моята ТЕД реч, но всъщност това е вариант на моя статия, което написах за China Daily, когато те ме попитаха какво се е случило в Китай, което ви впечатлява най-много през 40-те години от неговото ново начало, започнало през 1978 година. По онова време на началото, какъв процент от китайците са се борели да оцелеят с по-малко от два долара на ден? Това е най-ниската степен на бедност по критериите на Световната банка. Предположете какъв е верния отговор? Какъв процент китайци са имали по-малко от два долара на ден? Деветдесет процента, девет от всеки десет. И ако имате два долара на ден, по-голямата част от деня ви минава, като се опитвате да намерите достатъчно храна, за да изхраните вас и вашето семейство, като под "изхраните" се разбира да оцелеете.

Сега, 2018 г., четиридесет години по-късно, това, което се е случило е че тези деветдесет процента станали един процент. До днес деветдесет и девет процента от китайците са били повишени над това ниво. Това е около осемстотин милиона души. Никога досега в историята не сме виждали такова чудо в обръщане на пирамидата на бедността и Си Дзинпинг каза, че до края на 2020 г. броят на тези бедни хора ще бъде нулев, напълно премахнат.

Изгряваща или издигаща сила ли са Китай? За тази аудитория от Харвард някои от вас могат да си спомнят този мост точно пред училището Кенеди и бизнес училището. Виждам го от офиса си. Изграждането на този мост започна, когато бях декан на школата Кенеди. Проектът започна през 2012 г. Това беше двугодишен проект, за който се твърдеше, че ще бъде завършен до 2014 г., но казаха, че ще отнеме още една година. Чак през 2017 г. мостът беше окончателно завършен с три пъти над бюджета. Тук в Пекин има мост, който се нарича мост „Санюан“, по него има около два пъти повече трафик. През 2016 г. правителството на Пекин реши да го обнови. Колко време отне да се обнови моста Санюан? Можете да отидете на YouTube и да видите това, отговорът е четиридесет и три часа, 43 часа. И така, както казах на [пекинския] заместник-кмет, докато ми гостуваше в Школата Кенеди на Харвард, казах му да доведе строителната си група в Харвард и да завърши най-после Харвардския мост.

Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност.

През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП.

Какво означава това? Отговорът е голям ефект навсякъде. Един пример е търговията. В началото на века САЩ бяха доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. През 2017 г. Китай вече е доминиращият търговски партньор на всяка азиатска държава. Тъй като Китай се издига, той неизбежно измества американските предложения и прерогативи, с които САЩ са свикнали.

В настоящия дебат дали Китай може да бъде изолиран от САЩ или от глобалната икономика, контрааргументът е: какво реално означава това в свят, в който Китай всъщност е доминиращ търговски партньор в Азия? Трудно е дори да се даде някакво съдържание на идеята.

Това е тест, който давам на моите студенти в Харвард: питам ги кога може Китай да стане номер едно? И студентите трябва да попълнят дясната колона. Имам 46 индикатора, така че те пишат 2020, 2030, различни отговори. И тогава им показвам истинското състояние на нещата, което фиксира статистически, че всички тези неща вече са факт. Китай вече има най-голямото производство. Китай вече има най-голямата средна класа и вече има най-много милиардери. Китай вече има най-големия БВП, измерен чрез паритет на покупателната способност.

Най-дълбокият анализатор и познавач на Китай до смъртта му през 2015 г. беше основателят и строителят на Сингапур, Ли Куан Ю. Той беше и мой учител за Китай. Имах голямо щастие да го познавам в продължение на много десетилетия и прекарах много време с него. Всъщност написах книга за него. Един от въпросите ми към него в тази книга е: сегашните лидери на Китай, това е Си Цзиняпин и Комунистическата партия, сериозни ли са за изместването на САЩ като доминираща сила в Азия в обозримото бъдеще? Китайците обикновено намират този въпрос много неудобен. Китайските учени го смятат, че е още по-неудобен. Така че не можете да накарате повечето китайски учени да отговорят на този въпрос. Лий Куан Ю беше на осемдесет и осем години. Той просто казваше нещата, както ги вижда. Какво казва той? Разбира се. Защо не? Кой може да си представи иначе? Как може Китай да не се стреми да бъде номер едно в Азия сега?

В книгата си изследвам последните петстотин години история. Има 16 пъти, 16 случая, когато една изгряваща сила заплашва да измести доминиращата сила. 12 от тези случаи приключват с война, четири не. В книгата ги обсъждам. Всъщност, ако отидете на уебсайта Thucydides trap, просто го сложете на екрана си. Ще видите случаите и източниците и има спорове за тях.

https://www.belfercenter.org/thucydides-trap/case-file

 

Това, което е интересно в различните 12 случаи е, че резултатът е насилствен конфликт. Но в четири от случаите няма война. Да се каже, че войната е неизбежна е голяма грешка, тя не е неизбежна. Да се каже, че има много сериозна опасност от война е правилно. Всъщност войната е резултатът в 75 процента от случаите и е избегната в 25 процента от тях.

Това е сложно и всеки случай е различен, но по принцип има три слоя на историята. Първият слой е материалният, който Маркс би нарекъл "обективни условия". Вторият слой е възприятия, емоции и психология, което Маркс би нарекъл "субективно". И трето е политиката, борбата на всяка държава за могъщество. Нека вземем за пример Китай днес, който осъзнава мечтата си да бъде отново велик, голямото възраждане на великия китайски народ. Тук не става въпрос за САЩ, не говорим още за изтласкване на САЩ. Тук просто установяваме факта, че Китай взема огромна маса крайно бедни хора и ги прави по-малко бедни. И след това тези хора с относително малко пари ги прави ниска средна класа и от ниска средна класа в перспектива ги прави по-богата средна класа. Стремежът на китайците да станат богати е благороден, разумен и разбираем стремеж.

Но въздействието на това върху Америка, тъй като тя е свикнала да бъде на върха на хранителната верига в света, най-големият търговски партньор, най-големият брой милиардери, лидерът на информационните технологии или нещо друго, за Америка това е неприемливо. По същия начин, както и за Великобритания беше, когато Германия започна да става силна, същото беше и за Спарта, когато Атина става по-силна. Така че в това, първо, имате реалност, обективните условия. Второ, обективните условия се обработват чрез възприятия, емоции и психология, което често води до погрешни схващания. В линията на Тукидид това беше страхът на Спарта от изгряващата мощ на Атина.

Комбинация от възприятие и емоция и психология, която често се превръща в погрешно схващане и дори погрешно изчисление.

И накрая, в сферата на политиката, в която всяко едно правителство не иска да има някакъв противник на правото си по въпроса за националната сигурност. Всеки се бори да бъде по-твърд от политическите си опоненти. И всъщност в настоящия дебат във Вашингтон можете да видите позицията на демократите да подкрепят мълчаливо Тръмп срещу Китай, което изглежда трудно да се повярва. Но така работи политиката, особено политиката по въпросите на националната сигурност. Затова подреждайте тези три неща едно върху друго, реалността, възприятията и политиката, това като комплекс създава огромна уязвимост от някакво външно действие на трета страна, което действие може да се се превърне в спусък, освобождаващ един механизъм на спирала, водеща до война.

Нека ви припомня какво се случи през 1914 г. Имаше съперничество между Германия и Великобритания. Един ерцхерцог, второстепенна фигура в Австро-Унгария, е убит в Сараево през юни 1914 г. Той не е свързан с Великобритания. Не беше свързан и с Германия. Но това действие и реакциите в рамките на шест седмици доведоха до война в цяла Европа. И за четири години тази война унищожи цяла Европа и позицията на Европа като лидер на света по това време. Така че действия или злополуки от трети страни, външно поведение, могат да произведат този набор от реакции, особено в периода на уязвимост. И аз бих казал, че като гледам на сегашните отношения между САЩ и Китай, имам такава глава в книгата, съществуват пет потенциални такива спусъка за война. Двата най-тревожни в момента са Северна Корея и Тайван.

Позволете ми да споделя моето мнение как можем да избягнем Капана на Тукидид. Досега съм намерил девет възможни начина за бягство. Ще спомена два от тях, само за да стимулирам въображението ви. Надявам се, че ще чуя някои други. Така че според мен първото и най-важно е признаването. Това дойде като идея от мой китайски приятел. Той каза, защо просто не си признаем, че ние сме заплашени от Капана на Тукидит? И двете ни държави са изправени пред състояние, структурно състояние, в което Китай се издига и ще продължи да се развива за своя собствена изгода, а не за вас. И вие ще продължите, американците, да се опитате да запазите лидерство си в международния световен ред, защото това ви осигуряваше седем десетилетия без голяма война на върха на световния ред и това беше страхотно и вие сте убедени, че това е вашата мисия. Това съперничество, ние признаваме, създава уязвимост и за вас, и за нас. Да вземем това като един сложен пъзел и да се запитаме как в една нова форма на отношения между две велики сили можем да се справим с тази уязвимост, за да предотвратим някои трети страни да ни провокират по начин, който води до война. Какво би означавало това?

Първо, признаване на системната заплаха. Това е системна заплаха, която идва от структурната реалност, а не от намерението на някоя от страните. Второ, съвместно предотвратяване на кризата. Така че предприемане на съвместни действия за предотвратяване на кризи. Например, са се запитаме как може Тайван да направи нещо, което да ни завлече във война? И след това, какво можем да направим сега, преди това да се случи, за да го предотвратим? Да се запитаме, как биха могли събитията в Северна Корея да доведат САЩ и Китай до война? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? Как може един инцидент в Южнокитайско море да доведе до ескалация? Какво можем да направим днес, за да се справим с това? По принцип идентифицирайте

1/какви са възможните пътищата към война,

2/ какви са начините за предотвратяване на кризи и

3/ какви са начините за управление на кризи,

Подгответе се за криза, защото знаем, че въпреки нашите най-големи усилия да предотвратим криза, ще се случи все нещо. И така, когато нещата се случват, искате да имате установени линии на комуникация. Искате линии за комуникация на няколко нива. Бихте искали да имате пряка комуникация и между вашите военни, така че те да могат да говорят помежду си много откровено. Това са три елемента на това, което по същество определят справянето с кризи.

Втората идея за деветте пътя на бягството, която отново дойде от китайски колега в Шанхай, е комбинация от китайска идея и американска идея.  Китайската идея идва от династията Сун. Това е преди около хиляда години. Тогава Сун се бори с едно северно манджурски племе, наречено Ляо, и двете страни в крайна сметка сключват договор. Да имат това, което наричат "партниращо си съперничество". Съперничество от една страна и партньорство от друга. Как можете да бъдете в съперничество и партньорство? Отговорът е, добре, в живота понякога имате сложни отношения. Така е при Apple и Samsung, тези две компании са жестоки конкуренти, продаващи смартфони, и всъщност Samsung е победил Apple внастоящата надпревара за продажба на смартфони. Но също така Samsung е най-големият доставчик на Apple. Така че има партньорство в някои отношения и съперничество в други.

Какво е това? Това всъщност не е толкова различно от идеята, която Джон Кенеди измисли след кубинската ракетна криза. Не забравяйте, че при кубинската ракетна криза почти имаше ядрена война, която можеше да бъде унищожителна за стотици милиони хора. Кенеди тогава смяташе, че светът едва е оцелял. Така че след това той беше убеден, че не можем да си позволим да продължим по този път отново. Трябваше да намерим някаква алтернатива. И тогава той изнесе известната си реч, четири месеца преди да бъде убит, речта му в един американски университет, в която той каза, че ще трябва да се съгласим да живеем в „един свят, отворен за разнообразието, отворен за разообразието, но в който аз ще продължавам да бъда убеден анти-комунист. Все още вярвам, че Съветският съюз е империя на злото. Все още вярвам, че правителството на Америка и американската форма на управление са най-подходящата форма на управление, но аз трябва да намеря някакъв начин да живея със Съветския съюз, макар и да не го приемам за нещо добро."

Така че, дали бихме могли да вземем тези две идеи и да ги обединим, за да произведем някаква концепция, която би била стратегическа обосновка за отношенията между САЩ и Китай. Не знам. Всеки един от деветте пътища за бягство, които съм идентифицирал, има своите плюсове както и своите недостатъци.

Никой от тях не ми изглежда на сто процента убедителен в този момент.

Ето защо продължавам да търся. На този етап само съм сигурен, че имаме голямата идея на Тукидид за едно голямо предизвикателство. Имам и молив, надявам се да напиша някои добри идеи с него.

 

https://www.chinausfocus.com/foreign-policy/escaping-the-thucydides-trap

[Skubi]

Че тя вече се води....Големите /най последната индия беше/вече презентираха, че всякакви спътници изсреляни над тях с цел да блокират или проверяват комуникациите им са способни да ги свалят и ще ги свалят. Американосите правят ембарго на Хуавей и те ще клекнат....

 Например чип 2 е производство на Skyworks а номер 3 на Qorvo. Тези немогат ги произвежда китайците за сега.....Навярно не всичките купешки са ги вмонтирвали в мобилфончетата....

Така, че войната тече вече. Част от това е и дестабилизирането, разбиването на ЕС в сътрудничество на Путин и Тръмп....

Само ние, плебса не чувсваме засега нищо от това.....

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Skubi said:

Така, че войната тече вече. Част от това е и дестабилизирането, разбиването на ЕС в сътрудничество на Путин и Тръмп....

Само ние, плебса не чувсваме засега нищо от това.....

Според мен е пресилено да говорим за "война", дори за "студена война", мисля че по-скоро става въпрос за някакво осъзнаване и ограничаване на сфери на влияние що се касае за външната политика на САЩ. Китай си следва неговата глобална политика с инициативата "Един пояс Един път", но след идването на Тръмп на власт политиката на САЩ рязко се промени към "изтласкване" на Китай от зони считани за "национална сигурност" от САЩ, а такива са всички останали без Югоизточна Азия /като изключим Индия, Южна Корея и Япония/ и Африка; в общи линии, това което виждам е опит на САЩ да ограничат влиянието на Китай извън параметрите на техните "зони за национална сигурност" без да са особено активни в другите. Преди не беше така, те оказваха много силен натиск в това число и военен в Югоизточна Азия, сега се оттеглиха тихо оттам, но затова пък блокират силно присъствието на Китай в Европа, дори оказвайки силен натиск върху партньорите си от ЕС да ги последват в този натиск за затваряне.

Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност.

През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП.

Това сравнение с люлката и относителната тежест на БВП обобщава цялата нова стратегия на САЩ за балансиран изолационизъм - дали е копи-пейст на старата доктрина за "мирно съвместно съществуване", прилагана към блока на СССР предстои да се види, но според мен, спрямо Китай няма да сработи, най-малко по причина, че потенциалът му за икономически растеж е в пъти по-голям от този на бившия съветски блок.

[Du6ko]

Преди 4 часа, Skubi said:

Че тя вече се води....Големите /най последната индия беше/вече презентираха, че всякакви спътници изсреляни над тях с цел да блокират или проверяват комуникациите им са способни да ги свалят и ще ги свалят. Американосите правят ембарго на Хуавей и те ще клекнат....

 Например чип 2 е производство на Skyworks а номер 3 на Qorvo. Тези немогат ги произвежда китайците за сега.....Навярно не всичките купешки са ги вмонтирвали в мобилфончетата....

Така, че войната тече вече. Част от това е и дестабилизирането, разбиването на ЕС в сътрудничество на Путин и Тръмп....

Само ние, плебса не чувсваме засега нищо от това.....

 

Има една особеност. Някъде 80 - 90 % от добива на редкоземни разпръснати елементи в света е а Китайската Народна Република, и китайските другари яко държат в ръцете си тия елементи чувствителни за супер модерните технологии елементи. САЩ и Русия също добиват такива елементи но в минимални количества.

Защо така ? Не защото Бог, Христос, Лао Дзъ  Кунг Фъ ли Буда са комунисти и са благословили КНР , ами защото в Китай има една полупустинна безоточна област , където в течение на милиони години в разни геологически епохи са се отичали тия редки и разпръснати елементи и по ЕСТЕСТВЕН път там са се концентрирали. Никой там не ги е концентрирал а самата майка природа или отец Бог там са ги концентрирали.

След Санкциите срещу Хуавей , председателя на 150 милионната Китайска Комунистическа Партия и шей на Народната Република СЛУЧАЙНО посети именно тая област ! Именно заводите където се добиват редкоземни разпръснати елементи ! Представяте ли си каква СЛУЧАЙНОСТ ? 

И какза , че КНР има с какво да отговор на неправилните АНТИ ДЕМОКРАТИЧНИ , АНТИ ПАЗАРНИ действия на САЩ. КНР както стожер на Невидимата ръка на пазара и на демокрацията в търговията сигурно ще реагира ако се наложи. 

Редактирано Май 24, 2019 от Du6ko

[nik1]

Всичко хубаво но... въпросите с избягването и решаването на кризите/войните/колапсите/катастрофите са винаги едни и същи -1) дали има достатъчно "мозъци" при управлващите елити и 2) дали има достатъчно политическа воля..(И ако изключим щастливото стечение на обстоятелствата)

Според мен и за мен - отговорите и на двата въпроса в момента са неясни. Имаме "втърдени" от една страна, и от друга страна (или като следствие от първото) - недостатъчно компетентни ръководства (администрации)...

Китай е попаднал във всички възможни капани, и като че ли няма големи изгледи да излезе от тях..... САЩ е попаднал  в капаните на Тикудит - търговските войни с Китай и ЕС са признак за това, както и намеренията на сегашната администрация да разбие ЕС .

ЕС не е държава , но е най-мощния търговски блок. Според мен: от чисто политеска коректност в адмистрацията на САЩ, ЕС не се назова за стратегически конкурент, но действията на адмнистрацията показват обратното..(Фактът че митата на стоманата и алуминия не бяха преразгледани, въпреки че ЕС прие да внася и вече внася американски втечнен  газ, също показават  че търговската война не е приключила)

------------------

Това съвсем не значи че горещата войната ще се случи - двете страни или двата блока, могат да  подържат "войната" студена ...или само "търговска"

[Б. Киров]

Преди 59 минути, nik1 said:

Всичко хубаво но... въпросите с избягването и решаването на кризите/войните/колапсите/катастрофите са винаги едни и същи -1) дали има достатъчно "мозъци" при управлващите елити и 2) дали има достатъчно политическа воля..(И ако изключим щастливото стечение на обстоятелствата)

Според мен и за мен - отговорите и на двата въпроса в момента са неясни. Имаме "втърдени" от една страна, и от друга страна (или като следствие от първото) - недостатъчно компетентни ръководства (администрации)...

Китай е попаднал във всички възможни капани, и като че ли няма големи изгледи да излезе от тях..... САЩ е попаднал  в капаните на Тикудит - търговските войни с Китай и ЕС са признак за това, както и намеренията на сегашната адмнистрация да разбие ЕС .

ЕС не е държава , но е най-мощния търговски блок. Според мен: от чисто политеска коректност в адмистрацията на САЩ, ЕС не се назова за стратегически конкурент, но действията на адмнистрацията показват обратното..

------------------

Това съвсем не значи че горещата войната ще се случи - двете страни или двата блока, могат да  подържат "войната" студена ...или само "търговска"

САЩ според мен не импровизират с привидно неориентираните ходове на администрацията на Тръмп. Зад импулсивността в някои действия все пак личи добре обмислено придвижване към организирана смяна на цялата външна политика. По отношение на данъчната политика САЩ направиха основна промяна, която изтегля американските капитали вътре в страната или поне това е идеята в перспектива. Имам предвид смяната на облагането на американските корпорации в световен мащаб с единен национален данък, т.н. световна данъчна система - те го промениха в територална данъчна система, което на практика означава - облагат те примерно с 12 процента в Ирландия и това е, останалата част от капитала сега може да се върне в САЩ без допълнително облагане до 21 процента. Целта е да се амнистират трилиони изнесени американски капитали по офшоркитеи да се върнат обратно в САЩ, за да работят и да се харчат там. Това донякъде обезмисля места като Люксембург, Малта и Ирландия за правене на данъчни схеми. За мен това е знак, че САЩ вече ще гледат по различен начин на ЕС, тоест Съюзът им е по полезен като съюз от отделни партньори, а не като блок-държава. Ето защо, според мен, те ще го държат в относително разединена форма с идеята да преговарят с отделни негови членове, а не с цяла структура.

Тези писания на Греъм Алисън, който е бил съветник по въпросите на Азия от Рейгън до Обама, въобще не са бла-бла интелектуални упражнения на отвеян харвардски чудак, каквито опити срещам по нашите медии да се изкарат. В тях има прагматизъм по отношение на избягването на военен конфликт с Китай в Азия - защото всички конфликтни точки са там с Китай. Затова и Тръмп се втурна да решава въпросите с малкия диктатор от Северна Корея на пожар. На САЩ не им е нужен военен конфликт в Азия, те залагат на дългосрочно изтощително състезание с китайския държавен капитализъм, нещо като маратон в който "по-добрата система да се докаже", надявайки се на вътрешни конфликти в Китай и саморазпад от вида на този, който имплодира съветската система.

Дали е успешна стратегия? Според мен не особено, имайки предвид 5000-годишния имперски опит на Китай, чиято държавна доктрина е коренно различна от онази на Съветска Русия, както и от тази на комунизма. Но това е дискусионен въпрос.

[Skubi]

Преди 2 часа, Du6ko said:

Има една особеност. Някъде 80 - 90 % от добива на редкоземни разпръснати елементи в света е а Китайската Народна Република, и китайските другари яко държат в ръцете си тия елементи чувствителни за супер модерните технологии елементи. САЩ и Русия също добиват такива елементи но в минимални количества.

Защо така ? Не защото Бог, Христос, Лао Дзъ  Кунг Фъ ли Буда са комунисти и са благословили КНР , ами защото в Китай има една полупустинна безоточна област , където в течение на милиони години в разни геологически епохи са се отичали тия редки и разпръснати елементи и по ЕСТЕСТВЕН път там са се концентрирали. Никой там не ги е концентрирал а самата майка природа или отец Бог там са ги концентрирали.

След Санкциите срещу Хуавей , председателя на 150 милионната Китайска Комунистическа Партия и шей на Народната Република СЛУЧАЙНО посети именно тая област ! Именно заводите където се добиват редкоземни разпръснати елементи ! Представяте ли си каква СЛУЧАЙНОСТ ? 

И какза , че КНР има с какво да отговор на неправилните АНТИ ДЕМОКРАТИЧНИ , АНТИ ПАЗАРНИ действия на САЩ. КНР както стожер на Невидимата ръка на пазара и на демокрацията в търговията сигурно ще реагира ако се наложи. 

Душко знаеш ли на какво разтояние са рудниците от чипа?.....А болшевишката пропагандая остави на ветераните от партизцанският съюз......

[Exhemus]

 Чудя се защо САЩ се опитват а задушават Русия? Би трябвало да я ухажват при тая ситуация. Сигурно ще стане, ама ще е късно.  Същото правят и с ЕС.  САЩ в момента повтарят грешката на Хитлер.

 Иначе САЩ сами си изградиха противник, по-велик от тях.  Алчният американски бизнес се полакоми за евтината работна ръка.  Върхушката смяташе, че нещата ще се развият както в Малайзия преди това и до Тръмп си кюташе с приспано внимание. Номерът на китайката беше съзнателно да предложат тая работна ръка, даже понякога под себестойността - дъмпинг     Чрез такива примамки звярът САЩ сам падна в капана, устроен от китайските мъдреци.  

  Засега Китай нямат достатъчна военна сила и САЩ по принцип биха могли да постигнат отстъпки, чрез военен натиск и дрънкане на оръжие. Но това няма да стане. Защото разглезеният американски бизнес  е вече фатално свързан с Китай.  От друга страна САЩ не можаха да сбият страните Китай-Русия или Китай-Индия. Американските канонерки не могат вече да сплашат даже Иран.

   В момента е настъпил военен клинч, заклещване. Но то е в конвенционалното оръжие /вкл.атомно/.  От това следва, че САЩ гласят ново, коварно химическо и биологическо оръжие и може би вече го прилагат?

 

[nik1]

Според мен, отношението  на САЩ към ЕС не се определя само от наличието на данъчни/корпоративни оазиси  като Ирландия и Люксембург, а и от това че ЕС има конкурентни  индустрии (стомана, алуминии, автомобили, автоматика и електроника, машиностроене, лека промишленост , преработени храни /сирена, масла, вино, и други/, фармация и други), и че е най -голямата търговска общност и най-мощния и най-офанзивния търговски блок.

Илюстрацият за последното- Икономиката на UK ,  и на 90- процента  от развитите страни и пазари - биха могли са се развиват и да бележат растеж без споразумения със САЩ, само със споразумения/митнически и търговски/ с ЕС..Това разбиране се материлизира и доказва в последните 15 - 20 години..ЕС вече   отнема (или превзема) Пасифика и настъпва към Америките

 

Индермит Джил (авторът на концепцията за "капана на средните доходи") преди няколко години беще направил един разбор на икономиката на ЕС,
Ще  цититирам  заглавния постинг от друга тема:

 

On 27.06.2016 г. at 10:41, nik1 said:

Банкерът Джил: Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат

 (2 коментара)

„Социалната държава Европа”, е постигала най-големите си успехи, когато е била голяма, съзидателна, а не малък съюз от определени съмишленици

Пет погрешни представи карат Азия и Америка неправилно да диагностицират европейските болести. И макар европейците да се нуждаят от големи промени, икономическият модел на Европейския съюз може да продължи да работи. Това пише Индермит Джил - главен икономист на Световната банка за Европа и Евразия. Статията му "Пет мита за упадъка на Европа" е публикувана в белгийското издание "Europe`s World".

 

Пресата пише лоши неща за Европа. Гърците и италианците са подложени на сурова "критика", че са заплаха за еврото, а Исландия, Ирландия, Португалия и Испания са критикувани за безразсъдната финансова политика.

От безкрайните срещи на върха в Брюксел няма полза. Американците и азиатците все по-често гледат на Европа като на инертен и даже прогнил континент.

Ето петте мита, които доведоха до тази погрешна диагноза.

МИТ ПЪРВИ. ЕВРОПА Е В УПАДЪК

В действителност - не. Затова говори обемът на европейската икономика, изчисляван в Брутен Вътрешен Продукт. През първото десетилетие на ХХІ век делът на Европа в световното производство остава стабилен на нива около 30%, а делът на САЩ спадна от 31% на 23%.

За последните две десетилетия европейският БВП се увеличаваше с около 2% годишно, което е много по-добър от американския показател. При това в някои страни от ЕС показателите на растежа бяха много по-високи.

Ирландия след влизането си в ЕС се нареди сред десетте най-богати страни в света, и въпреки кризата, остава в тази първа десетка. След падането на Берлинската стена /1989/, когато комунистическите държави от Централна и Източна Европа създадоха пазарни системи и възстановиха икономическите си връзки със Запада, техните икономики започнаха да се развиват по-бързо от всички останали страни по света, с изключение на Китай. В Полша, например, доходът на глава от населението е нараснал от 2000 долара през 1990 до около 13 000 евро през миналата година.

Ирландия и Полша не са изключения. Европа въобще е борбен регион. Тя участва в световната търговия с около половината от всичките си стоки и услуги. Две трети от тези стоки и услуги остават там, в Европа, което е една от най-привлекателните й черти: регионалната търговия помага на бедните страни от континента да догонят по-богатите, затова Европа е най-доброто място за развиващите се икономики. От 1970 до 2009 по-бедните европейски икономики се развиваха с темпове от почти 4% годишно и даже богатите страни си осигуряваха растеж от почти 2% ежегодно. Това е ярък пример за успех: САЩ с темпове на растеж от 1,8% в течение на дълъг период се превърнаха в крайна сметка в най-мощната световна икономика.

През последните десетилетия европейците изобретиха "машината за сближаване", която никой никога не е виждал не само в Европа, но където и да било другаде. Ако САЩ приемат бедни имигранти и ги превръщат в състоятелни хора, то Европейският съюз приема в състава си бедни държави и ги превръща в страни с високодоходна икономика. За да станеш богат в останалите части на света, на страните трябва да им провърви невероятно /да намерят петрол, като в Саудитска Арабия /или да действат изключително жестоко /жертвайки потреблението и гражданските свободи, като в източноазиатските тигри/. Но в Европа от средата на 90-те години над десетина страни създадоха напреднали икономики благодарение на самодисциплината - работейки по разумни и здрави норми и правила, и запазвайки платежоспособността си.

МИТ ВТОРИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИНАНСИ СА НАЙ-ЗЛЕ

Напълно е възможно, че те са по-добре. Парите трябва да преливат от по-богатите и по-бавно развиващи се икономики към страните, които са по-бедни и растат по-бързо. Но в повечето страни по света ние наблюдаваме точно обратната тенденция - ще я наречем "китайски синдром". Страните, изпращащи пари в Западна Европа и САЩ, постигаха по-добри резултати, отколкото тези, които се опитваха да правят най-разумното - да вземат заеми в чужбина, да инвестират у дома и да растат бързо. В Европа капиталът се държи така, както им харесва на икономистите; австрийските, френските, италианските и шведските спестявания се влагат в България, Чехия и Полша, което помага и на двете страни в сделката. Банковото дело в тези държави, което до преди 20 години беше комунистическо, днес е едно от най-напредналите в света. От време на време парите се използват неправилно - те биват харчени, вместо инвестирани - но на всяка страна, където това се случваше, в Европа се падат две страни, които умно и правилно използват тези средства.

Страните, компаниите и семействата с големи дългове е по-лесно да бъдат открити в Средиземноморието, но в Централна и Северна Европа те са далеч по-малко. За съжаление финансовите катастрофи, както и самолетните, са много ефектни и завладяващи, и тези малко страни, които неумело и неправилно използват чуждия капитал, се оказват в центъра на внимание. Но в Европа има много повече държави, където чуждите спестявания са помогнали на милиони да избегнат бедността.

МИТ ТРЕТИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМПАНИИ СА НЕКОНКУРЕНТОСПОСОБНИ

Но цифрите ни разкриват съвсем друга картина. Докато в Азия в края на 90-те години имаше бурна икономическа криза, след което настъпи бърз подем на деловата активност, а САЩ извършиха революция в производителността и родиха зрелищен финансов крах, европейските компании тихо и спокойно процъфтяваха. В периода от 1995 до 2009 бизнесмените в Западна Европа създаваха по-бързо работни места, отколкото в Америка. Освен това европейските икономики изнасяха повече своя продукция, отколкото Бразилия, Русия, Индия и Китай, а компаниите от Източна Европа увеличаваха своята производителност по-бързо, отколкото корпорациите в Източна Азия.

Естествено в Европа има проблеми. Но те са предизвикани от нестабилното състояние на компаниите и заводите в няколко страни. През последните години растежът на производителността беше със знак минус в Гърция, Италия, Португалия и Испания. А тъй като пазарите и институциите на европейския континент са тясно интегрирани /в нашия случай - тези четири страни даже имат обща валута/, забуксуването на икономиките в няколко страни постави прът в колелото и на останалите.

Германия показва, как може да се използва икономическата интеграция, за да се превърнеш в световен лидер. Нейните компании с помощта на прагматичните профсъюзи и социални реформи повишиха своята конкурентоспособност за сметка на придобиването на дъщерни фирми, филиали и партньори в Източна Европа. Те направиха по-ефективни бившите държавни предприятия в страни, като Чехия, а след това започнаха да им дават все по-сложни производствени задачи. Френските и италианските компании правят същото в Румъния и Турция, защото това е добър бизнес модел. Компанията Фолксваген купи преди повече от десет години Шкода, и през миналата година получи рекордна печалба от 21 милиарда долара, докато гръбнакът на автомобилостроенето в САЩ и Япония една свързваше двата края. През тази година Фолксваген се превърна в най-голямата автомобилостроителна компания в света.

МИТ ЧЕТВЪРТИ. В ЕВРОПА ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ДЪРЖАВИ

Това вече зависи от различни фактори. Делът на държавата в Европа наистина е голям. Там правителствата харчат за държавата с 10% повече от БВП, отколкото в неевропейските страни. И всичко това е по една-единствена причина: те изразходват повече за социална защита - пенсии, обезщетения за безработица и социално осигуряване. В това се състои същността на европейския социален модел. Това помогна да се превърне Европа в "свръхдържава по начин на живот": почти по всички обективни мерки качеството на живот във водещите европейски страни е най-доброто за цялата история на човечеството.

Но тук има две негативни последици: подобна система отслабва стимулите да се трудиш и налага допълнителна тежест върху държавните финанси. Подобно на САЩ, Япония и Южна Корея, растежът на благополучието означава, че намалява работната седмица и се увеличава отпуската. Но в много европейски страни щедрите правила за социална защита принуждават хората по-рано да излизат в пенсия и да се наслаждават на по-дълъг живот. Днес френските мъже излизат в пенсия девет години по-рано, отколкото през 60-те години, а продължителността на живота им се е увеличила с шест години. Нито една пенсионна система не може да издържи подобно натоварване, ако не се увеличи продължителността на работния ден и броят на работните седмици в годината. През 70-те години французите са работили много повече, отколкото американците, ако смятаме по брой работни часове годишно. Днес е точно обратното.

Притежавайки 10% от световното население и 30% от световното производство, Европа харчи за социална защита на населението 60% от общите световни разходи за тази цел. Ако системата не се промени, Европа няма да може да постига максимума от своите трудови ресурси, които през следващите 50 години ще се съкращават с един милион годишно.

МИТ ПЕТИ. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ СВОЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

Европа трябва да коригира своите методи и принципи, но не да се отказва от тях. Някои съставни части на нейния модел, като, търговия и финанси работят напълно нормално, макар и там да има резерви за подобрения. Търговията с цифрови електронни услуги ще тръгне много по-добре, ако европейските икономики имат сходни регулиращи правила и нормативи, а финансите ще станат много по-устойчиви, ако регулаторите си сътрудничат повече помежду си. И това вече се случва. Други съставни на икономическия модел, като например, предприемачеството, работят сравнително добре, макар правителствата на Гърция, Италия и Испания да трябва да подобрят условията за бизнес. Но Южна Европа е изключение, а не правило: над половината от първите 30 страни по удобство за правене на бизнес са в Европа. Исландия и Ирландия влизат в първата десетка. А Гърция е на 100 място. Нейният най-голям проблем е не скъпата валута и не недостига на държавни инвестиции, а правилата и нормите, заради които е трудно да правиш бизнес там.

Европейците мрънкат, че не са така успешни, като САЩ, в тази "нова икономика" и се оплакват от отсъствието на млади гиганти от типа на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Но за да се превърнат в по-иновационни големите европейски държави Франция, Германия и Великобритания не трябва да гледат отвъд океана. Те могат да вземат пример от нашите северни съседи - Дания, Швеция и Финландия. Тези държави заемат първите места в световните класации по иновации, а даже малка Естония ражда такива иновационни шедьоври, като Скайп. Те правят това като заимстват определени свойства на американската система, такива, като устойчив наплив на работници с висше образование, правила за финансиране, които подтикват университетите и компаниите да си сътрудничат, и спазването на правилата за интелектуална собственост. Но бедата е в това, че техните икономики нямат големината на тексаската. Положението може лесно да се поправи. Общоевропейски патент и по-ефективен единен пазар на цифровите услуги могат много да помогнат. И това може да се случи скоро.

Европа трябва да промени подхода към работата и към държавата, при това трябва да го направи бързо. Някои страни вече показват как трябва да се правят нещата. Сблъскала се в началото на 90-те години с икономическа криза, Швеция радикално преустрои своята социална система и отслаби регулаторната тежест върху бизнеса. Така тя даде пример на останалите скандинавски страни, като Финландия. В Началото на 2000 година Германия - този "болен" в Европа - проведе щателна ревизия на своите икономически структури, въодушевявайки за сходни действия съседите си, например, Словакия. Време е и страните от Средиземноморието да последват техния пример.

На призивите за съкращаване на държавните разходи в Европа често се противопоставя довода, че Швеция има големи държавни разходи и въпреки това икономиката й расте. Но след икономическата криза от началото на 90-те години шведите направиха така, че да си безработен и рано да се пенсионираш не е изгодно финансово, а по-лесно е да започнеш свой бизнес и да плащаш данъци. Освен това те осигуриха ефективното инвестиране на средствата на данъкоплатците в образование, здравеопазване и други услуги. Останалите европейци трябва сериозно да се замислят за намаляване на ролята на държавата, докато държавното управление у тях не стане толкова ефективно и добре работещо, като в Скандинавия. Изключителна черта на Европа е това, че по-благополучните съседи са готови да протегнат ръка за помощ на страните в криза.

Европейците трябва да направят големи промени, но Европа показва, че нейният икономически модел може да работи. Но критиците на ЕС трябва да си вземат бележка, че Европа е постигала най-големи успехи и бързо е оздравявала, когато е била голяма, а не малка.

 

Редактирано Май 24, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Според мен е пресилено да говорим за "война", дори за "студена война", мисля че по-скоро става въпрос за някакво осъзнаване и ограничаване на сфери на влияние що се касае за външната политика на САЩ. Китай си следва неговата глобална политика с инициативата "Един пояс Един път", но след идването на Тръмп на власт политиката на САЩ рязко се промени към "изтласкване" на Китай от зони считани за "национална сигурност" от САЩ, а такива са всички останали без Югоизточна Азия /като изключим Индия, Южна Корея и Япония/ и Африка; в общи линии, това което виждам е опит на САЩ да ограничат влиянието на Китай извън параметрите на техните "зони за национална сигурност" без да са особено активни в другите. Преди не беше така, те оказваха много силен натиск в това число и военен в Югоизточна Азия, сега се оттеглиха тихо оттам, но затова пък блокират силно присъствието на Китай в Европа, дори оказвайки силен натиск върху партньорите си от ЕС да ги последват в този натиск за затваряне.

Как този издигащ се Китай влияе върху САЩ? Отговорът е - по всеки възможен начин. За да го видите ярко погледнете този анимационен филм. Направих този анимационен филм за Комитета по въоръжените сили на сенатор Джон Маккейн през 2014 г., за да им помогна да разберат контекста на голямата инициатива на администрацията на Обама към Азия. Каква беше основната инициатива на администрацията на Обама към Азия? Понякога се нарича „ребалансиране”, но и "голям завой към Азия". Бях сравнил САЩ и Китай с две деца на детската площадка, които сядат на противоположните краища на една люлка, като всеки от тях е представен от размера на техния БВП по паритет на покупателната способност.

През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП.

Това сравнение с люлката и относителната тежест на БВП обобщава цялата нова стратегия на САЩ за балансиран изолационизъм - дали е копи-пейст на старата доктрина за "мирно съвместно съществуване", прилагана към блока на СССР предстои да се види, но според мен, спрямо Китай няма да сработи, най-малко по причина, че потенциалът му за икономически растеж е в пъти по-голям от този на бившия съветски блок.

Ако си играл на "Мелница" тогава знаеш, че произходът на играта 99% зависи от позиционирането на жетоните. После самата игра се разиграва за аламинут и шанс да я обърнеш имаш само ако противникът направи груба грешка....Това правят китайците от години. Докато Сащ и Ес зе занимават един с други те постепенно навлизат в Африка, Южна Америка, Азия.

Точно днес четох, че автопистата в македония е готова вече. Което значи, че с китайският котнейнер терминал в Салоники, почти за ден могат да внесът стока в сърцето на Европа. И сега подписаха строеж на директна ЖП връзка м-у Будапеща-Белград без много подключване с действащата жп мрежа.

А. Да. Забравете ги тези глупости с дрънкащи чогуни и фронтове и тнт. Всички досега изиграни войни са си отишли вече...в музеите. Войната върви вече в 4та-5та димензия. това, че ние не виждаме нищо от нея е друг въпрос.

[Skubi]

Преди 5 минути, nik1 said:

Според мен, отношението  на САЩ към ЕС не се определя само от наличието на данъчни оазици  като Ирландия и Люксембург, а и от това че ЕС има конкурентни  индустрии (стомана, алуминии, автомобили, автоматика и електроника, машиностроене, лека промишленост , преработени храни /сирена, масла, вино, и други/, фармация и други), и че е най -голямата търговска общност и най-мощния и най-офанзивния търговски блок.

Илюстрацият за последното- Икономиката на UK ,  и на 90- процента  от развитите страни и пазари - биха могли са се развиват и да бележат растеж без споразумения със САЩ, само със споразумения/митнически и търговски/ с ЕС..Това разбиране се материлизира и доказва в последните 15 - 20 години..ЕС вече   отнема (или превзема) Пасифика и настъпва към Америките

 

Индермит Джил (авторът на концепцията за "капана на средните доходи") преди няколко години беще направил един разбор на икономиката на ЕС,
Ще  цититирам  заглавния постинг от друга тема:

 

 

Водещата борса за земледелски продукти е в САЩ. Водещата борса е Ню Йорк. Едно не беше там. Ситито. Сега с този цирк с брексит достигнаха това, че Ситито ще се премести в САЩ. И може би това да е било целта? А да. И да разкандърдисат някои държавици да си държат паричките в Евро. Доларчето да си остане водеща валута в света....Китай си имаше по едно време такава пропаганда, че ще продаде една част от държавните книжа на САЩ за евро и така фифти-фифти да си държи паричкиге в долар-евро.....Сега незнам как е? 

[nik1]

Преди 15 минути, nik1 said:

Според мен, отношението  на САЩ към ЕС не се определя само от наличието на данъчни оазици  като Ирландия и Люксембург, а и от това че ЕС има конкурентни  индустрии (стомана, алуминии, автомобили, автоматика и електроника, машиностроене, лека промишленост , преработени храни /сирена, масла, вино, и други/, фармация и други), и че е най -голямата търговска общност и най-мощния и най-офанзивния търговски блок.

Илюстрацият за последното- Икономиката на UK ,  и на 90- процента  от развитите страни и пазари - биха могли са се развиват и да бележат растеж без споразумения със САЩ, само със споразумения/митнически и търговски/ с ЕС..Това разбиране се материлизира и доказва в последните 15 - 20 години..ЕС вече   отнема (или превзема) Пасифика и настъпва към Америките

 

Индермит Джил (авторът на концепцията за "капана на средните доходи") преди няколко години беще направил един разбор на икономиката на ЕС,
Ще  цититирам  заглавния постинг от друга тема:

 

 

Апропо, в ЕС има немалко "данъчни оазици".

По дефиниция всички страни, които имат данъци 60 процента по-ниски от тези в САЩ, попадат в тази категория

България с нейния 10-процентен данък (както корпоративен, така и подохододен) попада в тази категория.

Редактирано Май 24, 2019 от nik1

[Du6ko]

Преди 2 часа, Skubi said:

Душко знаеш ли на какво разтояние са рудниците от чипа?.....А болшевишката пропагандая остави на ветераните от партизцанският съюз......

Аз като европеец българин зная . Разните му там азиатци - японци , китайци , корейци , тайванци , сингапурци и прочее израелци , асеанци и хонг конгци си нямат понятие и не знаят.

[Skubi]

Преди 21 минути, Du6ko said:

Аз като европеец българин зная . Разните му там азиатци - японци , китайци , корейци , тайванци , сингапурци и прочее израелци , асеанци и хонг конгци си нямат понятие и не знаят.

Има тук мнозина които оспорват това....ad absurdum.....

[Skubi]

https://euvsdisinfo.eu/

В дезинформационната война води Украйна с 2477 фалшиви новини. Втора е Русия с 2393 на трето място САЩ с 1373 и на четвърто място Европа с 1040 фалшиви новини..... 

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

Апропо, в ЕС има немалко "данъчни оазици".

По дефиниция всички страни, които имат данъци 60 процента по-ниски от тези в САЩ, попадат в тази категория

България с нейния 10-процентен данък (както корпоративен, така и подохододен) попада в тази категория.

Съгласен съм, от формална гледна точка като процент на корпоративен данък, България също би могла да бъде причислена към категорията "данъчен оазис", но на практика /за съжаление, може би/ не се получава така, защото въпреки ниския данък потоците на чуждестранен капитал не идват тук по ред причини, което е отделна тема. За това кои са "данъчните оазиси" в Европа, не официално обозначени като такива, но на практика функциониращи в това си качество, ето част от една интересна и провокативна публикация, която, разбира се, може да бъде оспорвана:

Are there tax havens in the heart of the European Union?

"Има много доказателства, че чуждестранните инвестиции преминават през малки страни като Ирландия и Люксембург, без никаква връзка с действителната дейност на фирмите.

Така например втората най-малка държава от ЕС след Малта по размер и население, Люксембург, е магнит за пари. Там работят 137 банки от 28 държави, а инвестиционните фондове управляват активи на стойност 4.2 трилиона евро - почти четири пъти по-висок от БВП на Испания. Финансовият сектор представлява една трета от нейното богатство, което е много по-голям дял, отколкото строителната индустрия в Испания по време на бума. А гиганти като Amazon - най-голямата компания в света по пазарна капитализация - разполагат с европейска централа тук. Но защо всички тези пари се движат през тази микро-държава, просто петънце на картата между Белгия, Германия и Франция? „В действителност, това е много просто: ако сте член на европейския единен пазар“, казва Никола Макел, изпълнителен директор на Люксембург за финансите, лобито на финансовия сектор. - Много е важно, ако сте големи или малки. Мисленето от гледна точка на националната държава е логика от 19-ти век. ЕС има пазар от 500 милиона потребители. Испания изнася вино и маслини. Направихме финансовата индустрия нашата основна услуга. "

Правителството на Люксембург е използвало лобито, за да подобри репутацията, която бе силно опустошена от скандала "Luxleaks", когато разследването, започнато през 2014 г. от Международния консорциум на разследващите журналисти, разкрива специално разработени данъчни решения, които позволяват на около 350 мултинационални компании да спестят милиарди евро , Откровението изпрати алармен звън през Европа след кризата и външният натиск тласна правителството на Ксавие Бетел да сложи край на десетилетия банкова тайна. Или поне така изглеждаше. „Правителството се чувствало задължено да действа“, казва Диего Веласкес, журналист от Le Luxemburger Wort. "И се представи като страна, която си сътрудничи и иска да осъществи реформи, но не се заблуждавайте, това е само един разговор."
Дейвид Вагнер, член на парламента за демократичната социалистическа партия от левицата, казва, че е имало някакво объркване с данъчната система, но предполага, че нейната порьозна природа е това, което поддържа икономиката жизнена. "Люксембургският закон допуска огромен брой данъчни освобождавания, които големите консултантски фирми използват, за да намалят данъчните сметки до абсурдни суми", казва Вагнер, чиято партия е единствената в Люксембург, която говори ясно. - Колкото по-голяма е компанията, толкова по-ниска ще бъде обложена с данък тя. Да, това е данъчен рай за мултинационалните компании."
Брюксел също не е удовлетворен от реформите в Люксембург. Миналата година европейският комисар по икономическите и финансови въпроси Пиер Московичи посочи задълбочено проучване, което показва, че Белгия, Кипър, Унгария, Ирландия, Малта, Нидерландия и Люксембург имат агресивни данъчни практики, които могат да подкопаят баланса на вътрешния пазар и да увеличат тежестта на средния данъкоплатец.

Междувременно, говорител на финансовото министерство в Люксембург отрича, че страната е данъчен рай, и международните списъци с данъчни убежища го подкрепят по този въпрос - нито Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), нито ЕС я класифицират като такива.
Въпреки това има много хора, които се съмняват относно валидността на критериите на ЕС. Временната комисия на Европейския парламент по въпросите на изпирането на пари и данъчните измами искаше да се състави списък, надявайки се, че експозицията ще подтикне онези, които се появиха в нея, да се поправят. Но изглежда, че това би могло да бъде самозалъгване. Когато имената бяха публикувани през 2017 г., само американска Самоа, Гуам, Самоа, Тринидад и Тобаго и Вирджинските острови бяха включени в черния списък.
Много членове на Европейския парламент изразиха недоволство от липсата на ясни критерии. „[Списъкът] следва да включва европейски страни; има много доказателства, че чуждестранните инвестиции минават през малки страни като Ирландия и Люксембург, без никаква връзка с действителната дейност на фирмите” казва холандският евродепутат Пол Танг, социалдемократ.
Изправено пред липсата на строга отчетност, сдружението с нестопанска цел Intermon Oxfam е съставило свой собствен списък. И в него нямаше изненади: страните, които приложиха огромен политически натиск, за да избегнат появата в списъка на ЕС - а именно Холандия, Люксембург, Ирландия и Кипър - всички бяха представени на видно място.

На булевард "Франклин Д. Рузвелт", в покрайнините на столицата на Люксембург, към декоративната стъклена гора е добавена масивна нова стъклена сграда. Това е европейската централа на Amazon. През 2017 г.централата на Амазон в Люксембург бе задължена от Европейската комисия да върне на Люксембург обратно 282 млн. евро неплатени данъци, получени от използването на незаконни данъчни облекчения. Правителството обжалва решението и парите в момента са паркирани по сметка, която очаква решение на Европейския съд.
Седалището на Амазон е открито неотдавна и въпреки че коридорите му са пусти, около 2000 служители се трудят в него. Това е дом на техническия екип на Amazon, човешките ресурси, адвокатите и изпълнителните директори. Въпросът е, защо не Париж или Берлин, където пазарите са по-големи? "Има няколко причини", казва източник на компанията. „Това е многоезична среда, изпълнена с експерти. И, разбира се, данъчната структура е привлекателна и Amazon взема предвид това, както всяка друга компания. "
В Брюксел не е само Амазон, който трябва да връща данъци. Комисията на ЕС също така разпореди възстановяването на милиарди евро от Fiat и Engie в Люксембург; Starbucks в Нидерландия; 35 мултинационални компании в Белгия и няколко фирми в Гибралтар. Но многонационалната компания, която беше най-силно засегната, беше Apple, на която бе наредено да върне до 14,2 милиарда евро в Ирландия с включени лихви. Всяка участваща страна привличаше инвестиции, като предлагаше данъчни облекчения за мултинационалните компании.
Има разгорещен дебат между законността и етиката. Държавите гледани под микроскоп често твърдят, че имат законно право да се конкурират фискално и не са склонни да слушат предложения, включващи схема за данъчно облагане. "Всяка страна трябва да бъде свободна да определя данъците, според своите национални приоритети", казва говорител на Министерството на финансите на Люксембург.
"Конкуренцията е здрава. И това е законно. Съгласуването на правилата със сигурност ще увеличи данъчното облагане. И това не е непременно най-подходящото нещо ”, казва Макъл от финансовото лоби на Люксембург.
В действителност малцина вярват, че държавите-членки на Европа ще постигнат консенсус по отношение на данъците. „Европа е сума от национални его-та“, казва Жан Артюс, френски евродепутат от движението „Ен Марше“ на Емануел Макрон. - Ние се състезаваме един срещу друг. Когато [Жан-Клод] Юнкер щеше да се кандидатира за Комисията, той дойде в офиса ми и аз го попитах, ‘Жан-Клод, каква е фискалната ви визия за Европа? Защото вие сте председател на Еврогрупата [както и тогавашен финансов министър на Люксембург] и в това си качество на сутринта ни напомняте за необходимостта да балансираме публичните си сметки, но следобед изпразвате нашите с данъчните Ви политики. "

 

https://elpais.com/elpais/2019/02/05/inenglish/1549361631_980045.html

[nik1]

Общото законодателство на ЕС касае пазара, и правата. Всички други, вкл. данъчните са от компетенциите на държавите-членки. В този смисъл е ЕС е "трън в задника"

 

Компаниите могат да бъдат санкционирани тогава, са нарушени директиви, касаещи пазара, или е констатирано нарушение на член от Договорите.

Например -  неправомерната държавна помощ,  предложена и дадена под една или друга форма на дадена компания се санкционира (ако се установи такава), защото държавната помощ принципно не се допуска от  чл 107 и 108 на ДФЕС и свързаните с тях рапоредби (  изключенията са - когато има обща политика на ЕС, или когато помощта е за преодоляване на рззличията в слаборазвит регион)

https://stateaid.minfin.bg/bg/page/426

 

В този смисъл - "данъчните договаряния" с отделни (определени)  компании са спорни практики.  

 

Цитирай

 

1.             Дефиниции

„Държавна помощ“ е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки.

 „Предприятие“ по смисъла на чл. 107 от Договора за функциониране на ЕС е всяка структура, ангажирана със стопанска (икономическа) дейност, независимо от правния й статут и начина й на финансиране. Съгласно чл. 1 на Приложение 1 към Регламент 651/2014г. за предприятие се счита всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правната му форма. Това включва по-специално самонаетите лица и семейните предприятия, упражняващи занаятчийска или друга дейност, а също сдружения или асоциации, упражняващи редовно стопанска дейност

„Икономическа дейност“ означава предоставянето на стоки или услуги на пазара. Правният статут на дадено лице съгласно националното право или генерирането на печалба е без значение - публичните органи, спортните клубове, асоциациите и неправителствените организации също могат да бъдат определени като предприятия в зависимост от това каква дейност извършват и има ли отворен пазар за тази дейност.

Предимство –може да бъде директно плащане на държавни ресурси, безвъзмездна помощ или субсидия, както и непреки ползи, които влияят върху публичния бюджет, като например освобождаване от данъчни задължения, данъчни облекчения, нисколихвени заеми, продажба на публична земя на стойност под пазарната, предоставяне на услуги безвъзмездно или под пазарната им стойност.

Селективни критерии – Критерии, според които подкрепата се насочва избирателно към определени видове бизнес, региони, типове компании (МСП), или определени сектори, но не към други.

 

 

 

 

Цитирай

 

Член 107

(предишен член 87 от ДЕО)

 

 

1. Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

 

2. За съвместими с вътрешния пазар се считат:

а) помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители при условие, че тези помощи се предоставят, без да се прави разграничение по отношение на произхода на засегнатите стоки;

 

б) помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития;

 

в) помощи, предоставени на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, които са засегнати от разделението на Германия, доколкото тези помощи са необходими, за да се компенсират икономическите затруднения, предизвикани от това разделение. Пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящата буква.

 

3. За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат:

а) помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях;

 

б) помощите за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка;

 

 

в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес;

 

 

г) помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес;

 

 

д) такива други видове помощи, каквито могат да бъдат определени с решение на Съвета, по предложение на Комисията.

 

 

Т. е няма проблем да се каже "всички ще плащате 10 процента корпoративен данък", Има проблем, ако се каже "..но Епъл ще плаща  5 процента корпоративен данък"

 

Редактирано Май 25, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Общото законодателство на ЕС касае пазара, и правата. Всички други, вкл. данъчните са от компетенциите на държавите-членки. В този смисъл е ЕС е "трън в задника"

 

Компаниите могат да бъдат санкционирани тогава, са нарушени директиви, касаещи пазара, или е констатирано нарушение на член от Договорите.

Например -  неправомерната държавна помощ,  предложена и дадена под една или друга форма на дадена компания се санкционира (ако се установи такава), защото държавната помощ принципно не се допуска от  чл 107 и 108 на ДФЕС и свързаните с тях рапоредби (  изключенията са - когато има обща политика на ЕС, или когато помощта е за преодоляване на рззличията в слаборазвит регион)

https://stateaid.minfin.bg/bg/page/426

 

В този смисъл - "данъчните договаряния" с отделни (определени)  компании са спорни практики.  

 

 

 

 

 

Т. е няма проблем да се каже "всички ще плащате 10 процента корпoративен данък", Има проблем, ако се каже "..но Епъл ще плаща  5 процента корпоративен данък" 

 

Абсолютно точно - няма проблем да се каже, например за конкретния случай с Епъл в Ирландия, всички ще плащате 12.5 процента корпоративен данък, какъвто е официалния данъчен закон, проблемът става, когато чрез "премаршрутизиране" Епъл ефективно плаща 0.005 процента данъчна ставка, при това с активното съдействие на данъчните закони и власти в Ирландия. Тази схема е наречена The Double Irish /аналогия с "двойно ирландско уиски" може би/, а икономиката на Ирландия иронично "икономика на лепреконите" /лепрекон е митологично зелено джудже, което живее под четирилистни детелини раждащи щедър дъжд от злато/. Схемата де факто е много сложна, но в най-изчистен вид изглежда така:

Епъл регистрират свой клон в Ирландия, в който се стичат приходите от всичките им европейски продажби, после превеждат на "пощенска кутия" в офшор на хартия цялата печалба по силата на Capital Allowances for Intangible Assets ("CAIA") BEPS tool (also called the Green Jersey), специално отворена данъчна врата за тях като "заплащане за интелектуални права /патент/, разход освободен от данъци, остава една нищожна част за облагане, което именно е 0.005 процента. След като се вдига ужасен шум около тази пре-маршрутизация, схемата се променя, от подобна схема се възползва и Майкрософт и т.н.

Същественото е, че много голяма част от печалбата остава реално в офшорна зона с 0 данъчно облагане и тези пари никога не се връщат да работят или дори да се харчат нито в ЕС, нито в САЩ, те са натрупано богатство за някои акционери /личности/ увеличаващо класовото разслоение между свръх-богати и бедни. Тези схеми са в основата на крони капитализма и раждат сегашната ситуация на силна поляризация между ляв и десен популизъм.

[nik1]

Цитирай

Законът за финансите от 2017 г. въвежда ограничение за размера на облекчението,
което може да бъде предявено в отчетен период.
Тази горна граница се прилага за вземания по отношение на капиталови разходи за определени нематериални активи на или след
11 октомври 2017 г. Нивото на приспадане не може да надвишава 80% от търговските приходи от съответната търговия за отчетния период.

https://www.revenue.ie/en/companies-and-charities/reliefs-and-exemptions/capital-allowances-for-intangible-assets/index.aspx

100-те процента (в закона от 97-ма)  са ограничени на 80

Това значи че някакви "залчета" от богатата трапеза ще остават в Ирландия

 

 

[Б. Киров]

Преди 11 минути, nik1 said:

Това значи че някакви "залчета" от богатата трапеза ще остават в Ирландия

Залците са огромни:

"Ситуацията в Ирландия се дължи на: политически компромиси, произтичащи от историческата американска "световна" корпоративна данъчна система, която превърна американските мултинационални компании в най-големите потребители на данъчни убежища и BEPS инструменти в света.  В Ирландия загрижеността за американските корпорации е обоснована от това че ползите за страната са: 80% от ирландския данък, 25% от ирландския труд, 25 от топ 50 ирландски фирми и 57% от добавената стойност в Ирландия се дължат на американските корпорации."

https://en.wikipedia.org/wiki/Ireland_as_a_tax_haven

[nik1]

Преди 36 минути, Б. Киров said:

Залците са огромни:

"Ситуацията в Ирландия се дължи на: политически компромиси, произтичащи от историческата американска "световна" корпоративна данъчна система, която превърна американските мултинационални компании в най-големите потребители на данъчни убежища и BEPS инструменти в света.  В Ирландия загрижеността за американските корпорации е обоснована от това че ползите за страната са: 80% от ирландския данък, 25% от ирландския труд, 25 от топ 50 ирландски фирми и 57% от добавената стойност в Ирландия се дължат на американските корпорации."

https://en.wikipedia.org/wiki/Ireland_as_a_tax_haven

Аз започвам да  уважавам и харесвам тези червеноси лепрекони

" Ум царува, Ум робува, Ум патки пасе"..

"Кога ще ги стигнем..ирландците"

 

Редактирано Май 25, 2019 от nik1

[КГ125]

А дали всички тези забъркани стратегии и ситуации нямат за стратегическа цел разрушаването на китайско-руския съюз? Защото всяка политика е проста в крайните си цели и резултати - притискане на Китай икономически, защото иначе няма как,  и тласкане към споразумение съдържащо други елементи... Или пък в подходящия момент предложение към Русия, обвързано с някои антикитайси деяния?

[nik1]

 

Икономика с големината на испанската , каквото е руската, не би могла да бъде фактор или "балансьор" в търговската война между САЩ и Китай, или - в тази между САЩ и ЕС..

 

Няма "китайско-руски съюз".. Има подържани добри отношения (по"съвместителство"), които в близко бъдеще ще са поставени на изпитание: "Тихо и кротко, какъвто е стратегическият манталитет на Пекин, китайският дракон постепенно се настанява в хралупата на сибирската мечка".

т.е Китай "поглъща" икономически Русия....Вече е "погълнал" страните от ОНД в Средна и Централна  Азия с политиката си на донорство и инвестиции.

Търговията на КНР с Казахстан (в който руския език е официален и 23 процента от населението е руско), Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, която сумарно е на стойност от 30 млрд. долара за 2016-та година, изпреварва руската такава с тези държави (която е около 18-19 млрд. долара)

 

ПС

Проблемът на всички путинофили е че разглеждат сегашният "манталитет"  на режима  на Путин  като единствено възможен и вечен.

Всъщност, изобщо не е ясно как един бъдещ президент и администрация на РФ ще гледат на Китай..

Разбира се в голяма степен отношението ще се определи и от това как администрацията гледа на ЕС.  т.е от отношенията РФ - ЕС.. САЩ или ЕС не могат да попречат на експанзията на Китай на запад (през Русия),  дори и да го желаят - това може да го постигне само администрацията на РФ , (ако и когато го  прецени)..

 

Редактирано Май 25, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

 

Икономика с големината на испанската , каквото е руската, не би могла да бъде фактор или "балансьор" в търговската война между САЩ и Китай, или - в тази между САЩ и ЕС..

 

Няма "китайско-руски съюз".. Има подържани добри отношения (по"съвместителство"), които в близко бъдеще ще са поставени на изпитание: "Тихо и кротко, какъвто е стратегическият манталитет на Пекин, китайският дракон постепенно се настанява в хралупата на сибирската мечка".

т.е Китай "поглъща" икономически Русия....Вече е "погълнал" страните от ОНД в Средна и Централна  Азия с политиката си на донорство и инвестиции.

Търговията на КНР с Казахстан (в който руския език е официален и 23 процента от населението е руско), Киргистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, която сумарно е на стойност от 30 млрд. долара за 2016-та година, изпреварва руската такава с тези държави (която е около 18-19 млрд. долара)

 

ПС

Проблемът на всички путинофили е че разглеждат сегашният "манталитет"  на режима  на Путин  като единствено възможен и вечен.

Всъщност, изобщо не е ясно как един бъдещ президент и администрация на РФ ще гледат на Китай..

Разбира се в голяма степен отношението ще се определи и от това как администрацията гледа на ЕС.  т.е от отношенията РФ - ЕС.. САЩ или ЕС не могат да попречат на експанзията на Китай на запад (през Русия),  дори и да го желаят - това може да го постигне само администрацията на РФ , (ако и когато го  прецени)..

 

Ако говорим за съпоставителни мащаби, съществуват три големи суперсили в световен мащаб като БВП и търговски потоци: ЕС, Китай и САЩ

 

Това е диаграма на Евростат за дял от световната търговия през 2016 – от общата търговия САЩ, Китай и ЕС заемат 46 процента от световната търговия като:

Износ – Китай има 17 процента, ЕС 16, САЩ 14

Внос – САЩ – 18, ЕС – 15 – Китай – 12

Русия влиза в „други” с под 3 процента

Между Русия и Китай няма „специални” търговски отношения – в листата на китайския внос и износ Русия заема 11-то място:

Китайски износ:

Китайски внос:

 

Най-голям търговски партньор за Китай като държава е САЩ с общ обем „внос-износ” над 580 млрд. долара, Русия за сравнение има общ търговски стокооброт с Китай за същата година 83 млрд. долара

Като обем търговия с Китай, ако приемем ЕС за единен субект обаче е изпреварва САЩ:

Общия стокообмен за 2017 между ЕС и Китай е над 570 млрд. евро, като Китай изнася за ЕС за над 370 млрд. евро /предимно машини и манифактура/ и внася за 200 млрд. евро – тоест има голямо положително салдо

Китай към 2014  е надминал като дял от световната търговия ЕС – той има 18 процента от този дял срещу 15 за ЕС, САЩ са 13

 

 

Как е съизмерима Русия с ЕС в търговски план при износ /където делът на Русия е по-голям от внос/ сравнително за света:

 

Обективно ЕС е най-важният и голям търговски партньор за Русия: 47 процента от целия внос и износ на Русия е с ЕС, докато Китай е едва 16 процента, три пъти по-малко; реципрочно за ЕС русия е 6 процента от външнотърговския стокообмен, Китай 15 процента, САЩ 17 процента

По друг начин тези цифри изглеждат така, като пак се вижда, че за Русия търговските взаимоотношения с ЕС са жизнено важни и необходими

 

И по трети начин представено това отново е очевидно – най-голямото положително салдо във външната търговия на Русия е от износ на нефт и газ към ЕС, говорим за 120 млрд. евро годишно

Това са само цифрите за външната търговия в стоки и услуги, цифрите за движението на световните инвестиционни потоци от пари, които в момента са над 80 трлн. долара /колкото приблизително е световния БВП/ са в съвсем друга пропорция, като там близо 60 процента са за САЩ и ЕС, в следващите 10-20 години предстои голямо движение на тези потоци активи към Азия с все по-голям дял на Китай, но това е друг аспект на темата

[Б. Киров]

Преди 5 часа, nik1 said:

Аз започвам да  уважавам и харесвам тези червеноси лепрекони

" Ум царува, Ум робува, Ум патки пасе"..

"Кога ще ги стигнем..ирландците"

 

Ами да, симпатични са, те са се възползвали от ситуацията така както и Сингапур през 60-те години, както и Люксембург през 70-те и 80-те - когато потоците инвестиции и пари по една или друга причина сменят посоките и каналите си на движения, такива предприемчиви страни успяват да изсипят златен дъжд върху себе си и своите граждани - едни го могат други не.

При някаква голяма промяна на геополитическата и икономическа карта в света, може да има и пренасочване или спад на тези потоци, но страните, които един път са успели да се вдигнат върху гребена на вълната в повечето случаи остават близо до върха й, защото вече са диверсифицирали икономиките си и са ги направили независими от временната ситуация с прилива - така е Сингапур, така ще стане и с Ирландия и Люксембург, дори при фундаментална промяна на инвестиционните потоци, защото вече имат стабилно изградени инфраструктури. Но засега, според мен, промените в ЕС с каналите за инвестиции няма да бъдат толкова драстични, още повече, ако Великобритания остане в ЕС, ще има само конструктивни реформи.