САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Б. Киров]

"Но тук не става въпрос само за Южна Корея. Без да направи подобни съществени подобрения с Пхенян и да създаде стабилна ситуация на Корейския полуостров, Сеул не може да насочи вниманието си другаде и да започне да запълва регионалната празнина, както американските политици искат. Ако състезанието между САЩ и Китай всъщност е новият „организиращ принцип“ на националната отбранителна стратегия на САЩ, тогава полагането на по-големи усилия в дипломацията със Северна Корея и уреждането на дългогодишния корейски въпрос би спомогнало за по-нататъшната стратегия. Това не е просто мечта на прогресивните кръгове в Сеул. Това също е в интерес на САЩ. Администрацията на Тръмп изглежда смята, че все още е 1946 г., Съединените щати имат половината производствен капацитет в света и могат да отстояват предпочитанията си на зависими съюзници. Не е. Не става. И не може. Съюзниците вече не могат да се считат за добавки към капацитета на САЩ, но трябва да се третират като равноправни партньори в споделено начинание. В крайна сметка COVID-19 ни показва не само, че САЩ се нуждаят от съюзници, но че много от тях са по-способни от Вашингтон да отговорят на нови и възникващи заплахи."

https://thediplomat.com/2020/08/the-us-south-korea-alliance-and-the-china-factor/

Това е писано от архитектите на новата стратегия в Индо-Тихоокеанския регион преди падането на Тръмп, да видим какви ще ги сътворят сега, при Обама оплетоха яко конците, ако ще да е Обама-3 жална ни майка. Вчера Байдън си е говорил по телефона 2 часа със Си и все за този регион.

Тръмп сглоби нещо като НАТО в Азия - Куад /САЩ, Индия, Япония, Австралия/, Байдън пак говори за този алианс, имаше дълъг и приятелски разговор с Моди.

Като гледам от военно отношение в Куад, Австралия е военно джудже в сравнение с Южна Корея, но Ю.Корея, според този автор и доклада, е била незаслужено пренебрегвана с нейната 550 000 армия и стратегическа геополитическа важност.

Ясно е, че САЩ вече трудно ще покриват военно целия свят:

Трябват им предефинирани съюзи и политики, новия баланс на силата е друг дори отпреди 15 години. Лично съм скептичен към способността на екипа на Джо Байдън да води някаква принципно нова политика от този на Обама-2, защото това са същите хора. дано не съм прав и дано не ни вкарат в приключения като това с Арабската пролет.

 

[nik1]

 

Цън Цон

Вчера в 16:32 ч.  · 

Гледайки списъка със санкционираните от Китай лица и организации в ЕС, не мога да не се сетя за някои сблъсъци между Пекин и страните от ЕС през последните две години. Изглежда, че Китай все още не успява да разбере напълно разделението на властите и върховенството на закона в западните страни.

В сега санкционираните от Пекин лица и организации на ЕС са евродепутати, депутати в националните парламенти на отделни държави, Комитетът по политика и сигурност към Съвета на ЕС, учени и два тинк-танка. Кой ги е избрал и на какъв принцип са избрани не е ясно. Съставът на Комитета по политика и сигурност е най-широко представен. В него влизат посланиците в ЕС от всичките 27 страни-членки. Ясно е, че този ход на Пекин ще рефлектира негативно върху все още чакащия за одобрение в ЕП Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, подписан в края на 2020 г. след 7 годишни преговори. Споразумение, от което Пекин и сега има остра нужда.

– Така трябва да се действа, няма да им се даваме. Ако нещо се обърка, ще продаваме стоките си на Русия, Иран и Северна Корея. И без това населението им е по-богато.

През 2020 г. петима невлиятелни евродепутати от Италия проведоха видеоконференция с Джошуа Уонг, може би най-известния активист за демокрацията в Хонконг. Вместо да остави случая да мине, защото каква реална заплаха биха могли да представляват петима непопулярни евродепутата, Пекин реши да отправи яростни критики към италианското правителство, в резултат, на което се обедини целият италиански политически елит, включително президентът Джузепе Конте, който тъкмо беше подкрепил инициативата “Един пояс, един път”.

– Тези италианци защо просто не си гледат там вината, сирената и спагетите, и това е. Невежи...

Преди 2 години Пекин изпрати оплакване към Естонското външно министерство, когато нейният евродепутат Урмас Пает реши да посети Тайван. Не само че ЕП и МВнР на Естония са две отделни институции, но имат съвсем различни функции и представляват два различни политически субекта.

– Все едно, важното е, че има връзка с Естония.

През 2019 г., когато кметът на Прага защити Тайван в някои свои изказвания, Пекин си развали отношенията с чешкото правителство, отменяйки подготвяното повече от две години турне в Китай на Пражката филхармония.

– Няма музиканти, няма политици, всички под ножа и това е.

Когато бившият председател на чешкия сенат Ярослав Кубера обяви намерението си да посети Тайван, Пекин реши да изпрати любезно писмо на традиционно добронамерения към Китай президент Милош Земан, в което заплашва с ответни мерки срещу чешки компании в Китай.

– Шкода да му мислят!

Докато беше на посещение в Германия миналата година, външният министър на Китай предупреди настоящия председател на чешкия сенат Милош Вистрчил, че ще плати висока цена за намеренията си да посети Тайван. Немският външен министър Хайко Маас тогава защити Вистрчил, заявявайки, че подобни заплахи не са разрешени в Европа.

– Тоя па немец как ми се изпречи на пътя. И какво им става на тия чехи?! Явно някаква тайнствена воля все ги бута към тоя пуст остров.

Докато беше на посещение в Норвегия, китайският външен министър намекна на домакините, че двустранните отношения май ще пострадат. Поводът? Норвежкият нобелов комитет обмисля номинирането на протестиращите в Хонконг за Нобелова награда за мир.

– Не ми се измъквайте, че това е отделна институция и нямате влияние върху нея. Нали вие от правителството ги назначавате тия шарлатани и подлеци в тоя комитет.

За изминалите 2-3 години подобни примери има в най-голямо разнообразие. От друга страна, при комуникацията си с Русия, Иран, Беларус, Северна Корея и др. няма подобни инциденти. С една дума – скука.

 

 

 

 

 

[новорегистриран2]

https://www.zerohedge.com/markets/evergrande-misses-debt-payments-due-monday-billionaire-banker-says-chinas-lehman-moment-has

Evergrande Misses Debt Payments Due Monday As World's Richest Banker Says China's "Lehman Moment" Has Arrived

Wall Street analysts have been churning out commentary this week proclaiming that while Evergrande's troubles pose a serious threat to the Chinese economy, it's potential collapse doesn't represent a "Lehman Moment". As Thursday's bond-interest deadline looms, analysts at Mizuho write that "while street wisdom is that Evergrande is not a 'Lehman risk', it is by no stretch of the imagination any meaningful comfort...It could end up being China’s proverbial house of cards ... with cross-sector headwinds already felt in materials/commodities."

=====

Ако тази китайска пирамида фалира последствията ще са такива, че цялата китайска икономика ще трябва да се преструктурира, отново. Само китайците си знаят какво ще сторят, но при всеки случай ще има още вкарване на ликвидност в световната финансова система и още инфлация.

Редактирано Септември 21, 2021 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 17 часа, новорегистриран2 said:

https://www.zerohedge.com/markets/evergrande-misses-debt-payments-due-monday-billionaire-banker-says-chinas-lehman-moment-has

Evergrande Misses Debt Payments Due Monday As World's Richest Banker Says China's "Lehman Moment" Has Arrived

Wall Street analysts have been churning out commentary this week proclaiming that while Evergrande's troubles pose a serious threat to the Chinese economy, it's potential collapse doesn't represent a "Lehman Moment". As Thursday's bond-interest deadline looms, analysts at Mizuho write that "while street wisdom is that Evergrande is not a 'Lehman risk', it is by no stretch of the imagination any meaningful comfort...It could end up being China’s proverbial house of cards ... with cross-sector headwinds already felt in materials/commodities."

=====

Ако тази китайска пирамида фалира последствията ще са такива, че цялата китайска икономика ще трябва да се преструктурира, отново. Само китайците си знаят какво ще сторят, но при всеки случай ще има още вкарване на ликвидност в световната финансова система и още инфлация.

Според Рей Далио и други анализатори властите /ЦБ и другите държавни банки/ няма да я оставят да фалира:

Дълговата криза на China Evergrande Group „е напълно управляема“, дори когато кредиторите са наранени от проблемите на предприемача, каза Рей Далио. „Инвеститорите ще бъдат ужилени - така работи този процес“, каза Далио, основателят на хедж фонд Bridgewater Associates, в интервю във вторник с Том Кийн по телевизия Bloomberg. „Системата ще бъде защитена, защото е деноминирана в собствена валута.“

https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-09-21/dalio-says-evergrande-crisis-manageable-even-as-investors-hurt

Евъргранд Груп /Вечно-великата Група"/ е частен холдинг с предимно строителна дейност, той е вторият по-големина строителен предприемач в Китай, но за разлика от първия се е разлял в различни посоки - инвестират в автомобили, туризъм, екология, футбол, фармация и какво ли не. Не само алчността на собственика им, но и тази на западните инвеститори ги е докарала до 300 млрд долара неплатими дългове. Но основните загуби идват от падането на акциите им, което е шеметно:

Листнали са се на борсата в Хонконг през 2009 с цена на акция 2.6 щатски долара през 2010, през 2018 цената на акция отива над 12 пъти повече /1200 процента/, за да падне сега под 2.6 долара, като технически анализатори сочат границата от 1.6 долара като неспасяема от дефолт.

За разлика от Лемън Брадърс, четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ през 2008, Евъргранд не са банка. Те притежават собствени активи надвишаващи размера на дълга им:

Активи Total assets   Increase CN¥2,301 trillion (US$306.410 billion, 2020)

 

Така че в най-лошия случай ще бъдат преструктурирани/разпродадени при ликвидация. Голямата въпросителна е дали държавата ще се задейства да ги спасява и преструктурира и това вълнува най-вече кредиторите и инвеститорите в долари, защото техните пари ще бъдат силно редуцирани.

По принцип техният казус не е изолиран, той е връх от айсберга на дълговата криза в корпоративния сектор. Президентът Си завъртя нов курс спрямо частните корпорации от месеци наред, по този път минаха Али Баба и други технологични гиганти. Каква е целта на този нов курс може да се дискутира.

Паниката на американската борса в понеделник беше екзистенциална, защото ставащото с Евъргранд е грозно огледало на случващото се в целия кредитен пазар.

Да допълня само, че в Евъргранд работят на щат над 200 000 души, а с временни договори /предимно в строителството/ още 3.8 млн., така че дори само поради тази социална причина, едва ли властите в Китай ще гледат безучастно как тези хора остават без работа.

 

[новорегистриран2]

https://www.zerohedge.com/markets/futures-crypto-surge-evergrande-make-thursday-interest-payment-pboc-injects-most-liquidity

Чуждестранните кредитори май ще останат само със спомена за парите си.

[новорегистриран2]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Според Рей Далио и други анализатори властите /ЦБ и другите държавни банки/ няма да я оставят да фалира:

Дълговата криза на China Evergrande Group „е напълно управляема“, дори когато кредиторите са наранени от проблемите на предприемача, каза Рей Далио. „Инвеститорите ще бъдат ужилени - така работи този процес“, каза Далио, основателят на хедж фонд Bridgewater Associates, в интервю във вторник с Том Кийн по телевизия Bloomberg. „Системата ще бъде защитена, защото е деноминирана в собствена валута.“

https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-09-21/dalio-says-evergrande-crisis-manageable-even-as-investors-hurt

Евъргранд Груп /Вечно-великата Група"/ е частен холдинг с предимно строителна дейност, той е вторият по-големина строителен предприемач в Китай, но за разлика от първия се е разлял в различни посоки - инвестират в автомобили, туризъм, екология, футбол, фармация и какво ли не. Не само алчността на собственика им, но и тази на западните инвеститори ги е докарала до 300 млрд долара неплатими дългове. Но основните загуби идват от падането на акциите им, което е шеметно:

Листнали са се на борсата в Хонконг през 2009 с цена на акция 2.6 щатски долара през 2010, през 2018 цената на акция отива над 12 пъти повече /1200 процента/, за да падне сега под 2.6 долара, като технически анализатори сочат границата от 1.6 долара като неспасяема от дефолт.

За разлика от Лемън Брадърс, четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ през 2008, Евъргранд не са банка. Те притежават собствени активи надвишаващи размера на дълга им:

Активи Total assets   Increase CN¥2,301 trillion (US$306.410 billion, 2020)

 

Така че в най-лошия случай ще бъдат преструктурирани/разпродадени при ликвидация. Голямата въпросителна е дали държавата ще се задейства да ги спасява и преструктурира и това вълнува най-вече кредиторите и инвеститорите в долари, защото техните пари ще бъдат силно редуцирани.

По принцип техният казус не е изолиран, той е връх от айсберга на дълговата криза в корпоративния сектор. Президентът Си завъртя нов курс спрямо частните корпорации от месеци наред, по този път минаха Али Баба и други технологични гиганти. Каква е целта на този нов курс може да се дискутира.

Паниката на американската борса в понеделник беше екзистенциална, защото ставащото с Евъргранд е грозно огледало на случващото се в целия кредитен пазар.

Да допълня само, че в Евъргранд работят на щат над 200 000 души, а с временни договори /предимно в строителството/ още 3.8 млн., така че дори само поради тази социална причина, едва ли властите в Китай ще гледат безучастно как тези хора остават без работа.

 

Китайският модел не е като американския, но последствията може да са сходни. Ако се срине този девелопер ще пострада доверието и в другите. Хората ще престанат да си влагат парите в имоти, цените ще спаднат и от там целия раздут балон с потреблението в Китай ще тръгне по надолнището.

Само че, за разлика от долара, юана не е световна резервна валута и Китай не може да си позволи да печата колкото си иска и да спасява жизнения стандарт на населението си, което би имало последствия за оцеляването на управляващата класа.

 

Редактирано Септември 22, 2021 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Само че, за разлика от долара, юана не е световна резервна валута и Китай не може да си позволи да печата колкото си иска и да спасява жизнения стандарт на населението си, което би имало последствия за оцеляването на управляващата класа.

От 2016 г. китайският юан официално е включен в кошницата на световните резерви валути, заедно с щатския долар, еврото, британския паунд и японската йена:

Теглото на юана в кошницата на Специалните Права на Тираж /от които сега се емитират на стойност 650 млрд. щатски долара/ е 10.92 процента, третата по тежест валута в тази кошница!

Преди това съотношението е било:

https://www.imf.org/en/News/Articles/2016/09/29/AM16-NA093016IMF-Adds-Chinese-Renminbi-to-Special-Drawing-Rights-Basket

Третата световна война може да бъде валутна.

Китайската ЦБ може да печата колкото си иска, друг е въпросът, че тя няма интерес да печата повече от необходимото, за да пази баланса, който й позволява да изнася евтини китайски стоки в чужбина като същевременно поддържа достатъчно висока покупателна стойност на юана на вътрешния пазар.

Опитах се да ви обясня, че сравненията между Лемън Брадърс в ипотечната криза САЩ с дълговата криза на Евъргранд в Китай са нерелевантни:

1. Защото дългът на Лемън беше над 600 млрд.долара тогава, което сега е поне 800 млрд. с инфлацията, а този на китайската корпорация сега е около 300 млрд.

и

2. Защото Лемън беше дилър на погрешно оценени от държавните регулаторни органи пакети с лоши ипотеки, зад които не стояха никакви реални активи на банката, докато зад Евъргранд стоят реални активи от над 300 млр. долара, повече от целия й дълг, който при това не е дължим веднага, а в продължение на години като лихви и дивиденти от облигации деноминирани в долари.

Апокалипсисът се отлага. Вярно е, че китайският корпоративен дълг е най-големият в света, той е над 200 процента по-голям от китайския БВП, но това е съвсем друга тема от частния случай на тази фирма, става въпрос най-вече за дълг на лошо работещи държавни и общински фирми, там има заложена бомба със закъснител, не в частния дълг на Евъргранд или която и да е частна китайска корпорация, те могат да бъдат оставени да фалират без особени ефекти за китайската икономика. Не са "достатъчно големи за да не фалират", дори могат да бъдат умишлено фалирани от държавата, което вече ще бъде акт на финансова агресия от нейна страна. Засега Китай се въздържа да го прави, но загатва, че не би било невъзможно.

 

[новорегистриран2]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

От 2016 г. китайският юан официално е включен в кошницата на световните резерви валути, заедно с щатския долар, еврото, британския паунд и японската йена:

Теглото на юана в кошницата на Специалните Права на Тираж /от които сега се емитират на стойност 650 млрд. щатски долара/ е 10.92 процента, третата по тежест валута в тази кошница!

Преди това съотношението е било:

https://www.imf.org/en/News/Articles/2016/09/29/AM16-NA093016IMF-Adds-Chinese-Renminbi-to-Special-Drawing-Rights-Basket

Третата световна война може да бъде валутна.

Китайската ЦБ може да печата колкото си иска, друг е въпросът, че тя няма интерес да печата повече от необходимото, за да пази баланса, който й позволява да изнася евтини китайски стоки в чужбина като същевременно поддържа достатъчно висока покупателна стойност на юана на вътрешния пазар.

Опитах се да ви обясня, че сравненията между Лемън Брадърс в ипотечната криза САЩ с дълговата криза на Евъргранд в Китай са нерелевантни:

1. Защото дългът на Лемън беше над 600 млрд.долара тогава, което сега е поне 800 млрд. с инфлацията, а този на китайската корпорация сега е около 300 млрд.

и

2. Защото Лемън беше дилър на погрешно оценени от държавните регулаторни органи пакети с лоши ипотеки, зад които не стояха никакви реални активи на банката, докато зад Евъргранд стоят реални активи от над 300 млр. долара, повече от целия й дълг, който при това не е дължим веднага, а в продължение на години като лихви и дивиденти от облигации деноминирани в долари.

Апокалипсисът се отлага. Вярно е, че китайският корпоративен дълг е най-големият в света, той е над 200 процента по-голям от китайския БВП, но това е съвсем друга тема от частния случай на тази фирма, става въпрос най-вече за дълг на лошо работещи държавни и общински фирми, там има заложена бомба със закъснител, не в частния дълг на Евъргранд или която и да е частна китайска корпорация, те могат да бъдат оставени да фалират без особени ефекти за китайската икономика. Не са "достатъчно големи за да не фалират", дори могат да бъдат умишлено фалирани от държавата, което вече ще бъде акт на финансова агресия от нейна страна. Засега Китай се въздържа да го прави, но загатва, че не би било невъзможно.

 

Според данните на МВФ щатския долар има дял от около 59%, докато юана 2,45% от всички форекс резерви. Когато юана мине еврото по дял можем да започнем да обсъждаме и края на долара, особено предвид възходящата тенденция при китайската валута - удвояване за 5 години.

Само че дотогава има още време и нищо не е ясно, особено какво ще им хрумне на китайските комунисти.

=====

Що се отнася до Еверганде, то това е една строителна пирамида. Типична понци схема, в която тези отгоре са на печалба, а тези отдолу плащат цялото шоу. Размерът на компанията я прави структуроопределяща, защото ако тя се срине, се сриват и другите гигантски строителни пирамиди с фиктивни активи и апартаменти на хартия. Място за сравнение едно към едно с Лемън брадърс не трябва да се прави, а да се търси символизма - това което беше фалита на банката бе началото на Голямата поевтиняване на имотния и финансовия балон. Неконтролираният фалит на Евергранде може да бъде същия момент за Китай. И тук е ролята на световната резервна валута - САЩ печатайки пари има към кого да изнесат инфлацията (както виждаме и днес), докато китайската инфлация кой ще я абсорбира?! В момента юана е също толкова популярен, колкото и австралийския долар, или канадския.

Цитирай

докато зад Евъргранд стоят реални активи от над 300 млр. долара, повече от целия й дълг,

Ако тези китайски шмекери имаха активи за над 300 млрд. щ.д. досега да са продали някои, за да покрият предстоящите погашения в близките дни. Май се пробваха да продадат нещо, но липсваше интерес, защо ли...

Цитирай

който при това не е дължим веднага, а в продължение на години като лихви и дивиденти от облигации деноминирани в долари.

Ми, те нямат пари да си платят сега, заради което пропуснаха няколко поредни плащания, което ги превръща в де факто фалирали.

 

Редактирано Септември 22, 2021 от новорегистриран2

[deaf]

Преди 9 часа, новорегистриран2 said:

САЩ печатайки пари има към кого да изнесат инфлацията (както виждаме и днес),

Как става този фокус с изнасянето на инфлацията? Инфлация означава вдигането на цените на стоките,защото някои алчни и могъщи "предприемачи" са решили да ударят кьоравото. Това означава инфлация. По времето на Тръмп един галон бензин струваше един долар,днес при Спящият Джо е четири долара! Къде виждате "изнасяне на инфлация" в/от САЩ?

[новорегистриран2]

Преди 5 часа, deaf said:

Как става този фокус с изнасянето на инфлацията? Инфлация означава вдигането на цените на стоките,защото някои алчни и могъщи "предприемачи" са решили да ударят кьоравото. Това означава инфлация. По времето на Тръмп един галон бензин струваше един долар,днес при Спящият Джо е четири долара! Къде виждате "изнасяне на инфлация" в/от САЩ?

https://whatismoney.info/exporting-inflation/

 

[новорегистриран2]

http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20210927000837

Ужким протекционизма и вмешателството свършиха с края на първия мандат на Тръмп, пък то какво излезе.

[boyko]

Преди 6 часа, новорегистриран2 said:

Ужким протекционизма и вмешателството свършиха с края на първия мандат на Тръмп, пък то какво излезе.

Шегуваш се, нали? Как да спрат като то комай само това им остана в арсенала на великите "водачи на свободния свят" ... или както там се самотитуловаха ...

[новорегистриран2]

https://tass.com/economy/1344259

https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3150763/chinas-economy-faces-multiplying-risks-shrinking-factory

Цитирай

“Economic growth in the fourth quarter is likely to slow further without a change of government policies, and the pace of slowdown may pick up.”

Това как трябва да се преведе от новоезик?!

[новорегистриран2]

China’s Economic Crisis and Its Foreign Policy

China has reached a critical point that many countries often reach and that, however painful, is cleansing in the long term. Consider what happened to the mighty United States during the Great Depression. Tragic though it was, it cleared the way for a new economic and social model. The crisis started through optimism – a new economic dynamic emerged that was so successful it created the illusion that it was eternal. Eternity bred recklessness and thus created massive imbalances. The economy reached the limits of one model and then passed through the crucible that led to the emergence of a new one.

Such crises tend to belie the underlying social and political problems at work. The cycle works like this: A great deal of wealth is lost by people who nevertheless remain wealthy. Much less is lost by the lower classes, but their loss is existential. The lower classes, we learn, need to be cushioned. The political system must assure social and political stability while at the same time managing capital allocation. As it manages capital, it appears to favor the rich, thereby increasing unrest. The New Deal generated a massive populist movement demanding that the rich be soaked. The upper and upper-middle classes see such programs as a violation of their principles and interests. In the U.S., it is not clear what would have happened had World War II not generated state-driven industrialism and thus ended unemployment.

China is in the midst of a systemic failure based on the increasingly irrational allocation of capital driven by market forces and state policy. It now faces an extended period in which the economy is shaped less by markets than by the state, and the state, which should be making long-term decisions regardless of short-term pain, understands that maintaining a society leads to demands that it function in a different time frame. Chinese President Xi Jinping isn’t kidding when he focuses on a “share the wealth” policy.

This will affect the entire world. After all, the Great Depression didn’t just ruin Americans. There was a global expectation that China had abolished the business cycle, and the growth of 40 years would become the growth of 80. Parallel to this exuberance was the belief that China was emerging as the dominant global power, building a global system based on investment and confronting the United States via its vast technological capabilities.

The key to China’s global strategy was to invest money in a wide range of countries, sometimes lending to states, sometimes to influential individuals and corporations. The Belt and Road Initiative was a mechanism for this. As a way of transporting goods between Europe and China, it was farfetched. The distances, insecurity and cost of land transport compared to maritime transport made it operationally hard to fathom. Over the years, that route has failed to fully materialize. But what did materialize was a system of financial dependencies based on Chinese investment that made China appear far wealthier than it was. It was the foreign policy equivalent of its internal capital allocation – increasingly untenable but politically effective. Money does buy friends. But loans generally need to be repaid, and many recipient countries are so indebted to China that they are having a hard time getting square.

This strategy worked until it failed. Countries clamored for Chinese money. Beijing assumed they wouldn’t want to default, which would make them subordinate to China in global affairs. But sometimes not paying debts is the best strategy, which means China has had less leverage than it appeared. In a way, China’s promiscuous foreign investments and loans parallel the internal process of reckless confidence.

Not quite yet, but very soon, China will have to consider a new relationship with the world. It will continue to be a great power, but the period of widespread investment will be limited by financial realities that will affect its foreign policy and its financial practices.

The fundamental question is China’s relationship with the United States. On the one hand, the U.S. remains a major importer of Chinese goods. U.S. demand for greater access to Chinese markets seemed urgent as China surged, but it is less critical in the midst of a major downturn. China’s concern now is economic as U.S. tariffs might become more significant than they were. The problem that China is facing is a collapse of social cohesion and a loss of confidence in the system. Inequality without hope is dangerous, which is why the current crisis opened with a massive assault by the state on wealthy tech entrepreneurs. The Communist Party of China wants to mitigate the damage of what it undoubtedly saw coming. Nothing is more stabilizing than the wealthy brought low.

Also potentially stabilizing is a national emergency in which a state appears to be successful in saving the nation and compares its success to economic failure. This is not an uncommon strategy for staggering nations. Germany used this strategy in World War II, at once unifying the country and opening the door to wealth through victory. But the German example shows the problem with the strategy. If war brings misery as well as defeat, then what good was the strategy? For the United States in World War II, this strategy energized the economy and triggered a massive new cycle of growth.

It’s not an accident, then, that China chose to send fighter planes into Taiwanese air defense zones this weekend. Obviously, if you are planning an invasion, you don’t telegraph your hand; you strive for secrecy. But if you’re trying to make it appear that, regardless of economic problems you remain a great power, this is a useful approach. At this point, I assume that the Chinese public has not lost all confidence in the state, and that it sees the incursion as an exercise of state power. The rest of the world may see it as such too.

The normal process in markets and in public opinion in general is to vastly miscalculate both success and failure. China is a large, complex power. But over the past decade, China’s power has been vastly overestimated. As China moves into its next cycle, its power will be vastly underestimated. The United States is alternatively viewed as a superpower and then a declining power. Public opinion is a poor guide for judging national power. China is now entering a period most powerful nations go through, and a worshipful world will now exercise contempt. With contempt comes an appetite for changes in foreign policy. But in the case of China, I see the risk of war, minimal in the past, disappearing along with vast amounts of money China used to make itself seem a global power.

https://geopoliticalfutures.com/chinas-economic-crisis-and-its-foreign-policy/

Редактирано Октомври 8, 2021 от новорегистриран2

[Б. Киров]

On 8.10.2021 г. at 12:46, новорегистриран2 said:

A great deal of wealth is lost by people who nevertheless remain wealthy. Much less is lost by the lower classes, but their loss is existential. The lower classes, we learn, need to be cushioned. The political system must assure social and political stability while at the same time managing capital allocation. As it manages capital, it appears to favor the rich, thereby increasing unrest. The New Deal generated a massive populist movement demanding that the rich be soaked. The upper and upper-middle classes see such programs as a violation of their principles and interests. In the U.S., it is not clear what would have happened had World War II not generated state-driven industrialism and thus ended unemployment.

Да го погледнем от смешната му страна Проблемът се решава с докосване на клавиш от клавиатура:

Забавление в петък: Монетата от 1 трилион долара

8 октомври 2021 г. от Майкъл Махари

Чували ли сте последните новини за фалшивата борба с тавана на дълга?

Сенатът одобри мярка, която да изрита консервата надолу по пътя още няколко месеца. Така че „борбата“ ще продължи!

Увеличението от 480 милиарда долара повишава лимита на дълга до 28,9 трилиона долара, но това ще продължи само до 3 декември. Това означава, че имаме време за повече политически театър. Йеее!

Толкова е глупаво, защото има 100% шанс таванът на дълга да бъде повишен.

Междувременно министърът на финансите Джанет Йелън иска просто да се отърве напълно от тавана на дълга. Това наистина би било по-честно. Цялата концепция е само циркови номера за кучета и понита. Това получавате, когато имате правителство, напълно неограничено от всякакви конституционни граници. Федералните служители буквално мислят, че могат да правят каквото си искат

И те го правят.

Иии, разбира се, това струва много пари. Така че те ще продължат да заемат и харчат, докато цялата схема на Понци не се срине.

И това наистина е схема на Понци. Не мисля, че това е хипербола. Ако се замислите, целият дебат за тавана на дълга разкрива една мръсна малка тайна. Ако не повишат лимита на заемите, може да се наложи правителството да не изпълни задълженията си. И така, това, което казват, е, че ако не можем да принудим повече хора да ни заемат пари, хората, които вече са ни заели пари, няма да получат връщане. Имаме нужда от нови заеми, за да платим за старите заеми. Това е определението за схема на Понци.

Но очевидно всичко това е излишно. Решението е съществувало през цялото време. Те просто трябва да отсекат монета от 1 трилион долара.

Аз не съм се шегувам. Това е сериозно предложение, тласкано от „сериозни“ хора.

Идеята е, че Министерството на финансите на САЩ може просто да отсече монета от 1 трилион долари от платина, да я депозира във Федералния резерв и да реши проблема с дълга. На САЩ няма да им се налага да заемат повече пари. Веднага ще разполага с 1 трилион долара.

Всъщност не съм сигурен защо трябва да е платинена монета. Искам да кажа, те биха могли просто да напишат 1 трилион долара върху салфетка със зелен флумастер и това би било също толкова законно. Но предполагам, че те трябва да имитират че правят някои неща, за да поддържат илюзията за коректност.

Това показва колко умни хора могат да бъдат наистина тъпи. Сякаш те надхитрят себе си.

Осъзнаваш, че това е тъпо, нали?

Това е парична катастрофа, която чака да се случи. Това би поставило инфлацията върху хипердвигателя. Наистина не се различава от това, което направиха в Зимбабве. Знаем как работи това.

Но тук имаме работа с умни хора и те ще ви кажат „това е различно“. Те ще предложат всякакви вероятни причини това да работи. Те ще говорят за това, че доларът е резервна валута. Те ви показват някои убедително изглеждащи счетоводни тавтологии. Те ще бърборят и ще се въртят и изведнъж ще си помислите: „По дяволите, да! Монета от 1 трилион долара! Това е билетът за Рая. "

Не.

Не е.

Предполага се, че те могат да предотвратят инфлацията като просто изхвърлят новите пари, когато имат нужда от тях. Но това е федералното правителство, за което говорим тук. Наистина ли мислите, че политиците ще бъдат ограничени с 1 трилион долара в банката? И когато издухат това, можем просто да отсечем още едно от тези весели монети кученца Додекойн. Това би създало още по -голяма каскада от разходи.

Разбира се, реалността е, че вече правим това. Фед просто създава пари от въздуха всеки ден, но процесът е по-косвен от сеченето на монета.

Това получавате, когато имате цяло училище по икономика, което разединява парите от нещата. Това е истинският проблем тук. Правителството може да създаде монета от 50 трилиона долара. Но не може да създава неща.

Бяхме затрупани с теории за да мислим, че парите правят икономиката силна, но в крайна сметка всичко се свежда до правене на реални неща.

И хазната не може да създава нещата от въздуха. Чичо Сам не може да сече автомобили, храна, дрехи, стоки, нефт и всички други реални неща, от които се нуждаем. Какво се случва, когато създавате повече пари, без да създавате повече неща? Получавате покачващи се цени. Ето къде сме днес. Гледаме това разиграване. Но отново имаме хора, които упражняват нулева саморефлексия. Те измислят тъпи начини за решаване на проблемите, които сами са създали преди това.

Както и да е, гладен съм. Малко ми липсват пари в брой, затова мисля да си взема един лист хартия и да напиша 10 долара върху него. Ще го дам на хората в Макдоналдс. Искам да кажа, ако правителството може да го направи, защо не мога и аз? Ще ви уведомя как става.

https://schiffgold.com/fun-on-friday/fun-on-friday-the-1-trillion-coin/

от блога на Питър Шиф

[новорегистриран2]

Преди 44 минути, Б. Киров said:

Да го погледнем от смешната му страна Проблемът се решава с докосване на клавиш от клавиатура:

Забавление в петък: Монетата от 1 трилион долара

8 октомври 2021 г. от Майкъл Махари

Чували ли сте последните новини за фалшивата борба с тавана на дълга?

Сенатът одобри мярка, която да изрита консервата надолу по пътя още няколко месеца. Така че „борбата“ ще продължи!

Увеличението от 480 милиарда долара повишава лимита на дълга до 28,9 трилиона долара, но това ще продължи само до 3 декември. Това означава, че имаме време за повече политически театър. Йеее!

Толкова е глупаво, защото има 100% шанс таванът на дълга да бъде повишен.

Междувременно министърът на финансите Джанет Йелън иска просто да се отърве напълно от тавана на дълга. Това наистина би било по-честно. Цялата концепция е само циркови номера за кучета и понита. Това получавате, когато имате правителство, напълно неограничено от всякакви конституционни граници. Федералните служители буквално мислят, че могат да правят каквото си искат

И те го правят.

Иии, разбира се, това струва много пари. Така че те ще продължат да заемат и харчат, докато цялата схема на Понци не се срине.

И това наистина е схема на Понци. Не мисля, че това е хипербола. Ако се замислите, целият дебат за тавана на дълга разкрива една мръсна малка тайна. Ако не повишат лимита на заемите, може да се наложи правителството да не изпълни задълженията си. И така, това, което казват, е, че ако не можем да принудим повече хора да ни заемат пари, хората, които вече са ни заели пари, няма да получат връщане. Имаме нужда от нови заеми, за да платим за старите заеми. Това е определението за схема на Понци.

Но очевидно всичко това е излишно. Решението е съществувало през цялото време. Те просто трябва да отсекат монета от 1 трилион долара.

Аз не съм се шегувам. Това е сериозно предложение, тласкано от „сериозни“ хора.

Идеята е, че Министерството на финансите на САЩ може просто да отсече монета от 1 трилион долари от платина, да я депозира във Федералния резерв и да реши проблема с дълга. На САЩ няма да им се налага да заемат повече пари. Веднага ще разполага с 1 трилион долара.

Всъщност не съм сигурен защо трябва да е платинена монета. Искам да кажа, те биха могли просто да напишат 1 трилион долара върху салфетка със зелен флумастер и това би било също толкова законно. Но предполагам, че те трябва да имитират че правят някои неща, за да поддържат илюзията за коректност.

Това показва колко умни хора могат да бъдат наистина тъпи. Сякаш те надхитрят себе си.

Осъзнаваш, че това е тъпо, нали?

Това е парична катастрофа, която чака да се случи. Това би поставило инфлацията върху хипердвигателя. Наистина не се различава от това, което направиха в Зимбабве. Знаем как работи това.

Но тук имаме работа с умни хора и те ще ви кажат „това е различно“. Те ще предложат всякакви вероятни причини това да работи. Те ще говорят за това, че доларът е резервна валута. Те ви показват някои убедително изглеждащи счетоводни тавтологии. Те ще бърборят и ще се въртят и изведнъж ще си помислите: „По дяволите, да! Монета от 1 трилион долара! Това е билетът за Рая. "

Не.

Не е.

Предполага се, че те могат да предотвратят инфлацията като просто изхвърлят новите пари, когато имат нужда от тях. Но това е федералното правителство, за което говорим тук. Наистина ли мислите, че политиците ще бъдат ограничени с 1 трилион долара в банката? И когато издухат това, можем просто да отсечем още едно от тези весели монети кученца Додекойн. Това би създало още по -голяма каскада от разходи.

Разбира се, реалността е, че вече правим това. Фед просто създава пари от въздуха всеки ден, но процесът е по-косвен от сеченето на монета.

Това получавате, когато имате цяло училище по икономика, което разединява парите от нещата. Това е истинският проблем тук. Правителството може да създаде монета от 50 трилиона долара. Но не може да създава неща.

Бяхме затрупани с теории за да мислим, че парите правят икономиката силна, но в крайна сметка всичко се свежда до правене на реални неща.

И хазната не може да създава нещата от въздуха. Чичо Сам не може да сече автомобили, храна, дрехи, стоки, нефт и всички други реални неща, от които се нуждаем. Какво се случва, когато създавате повече пари, без да създавате повече неща? Получавате покачващи се цени. Ето къде сме днес. Гледаме това разиграване. Но отново имаме хора, които упражняват нулева саморефлексия. Те измислят тъпи начини за решаване на проблемите, които сами са създали преди това.

Както и да е, гладен съм. Малко ми липсват пари в брой, затова мисля да си взема един лист хартия и да напиша 10 долара върху него. Ще го дам на хората в Макдоналдс. Искам да кажа, ако правителството може да го направи, защо не мога и аз? Ще ви уведомя как става.

https://schiffgold.com/fun-on-friday/fun-on-friday-the-1-trillion-coin/

от блога на Питър Шиф

Преди следях редовно дълговия часовник, но с времето ми омръзна. Сега си припомних за него и реших да го посетя отново. https://www.usdebtclock.org/

Изумен съм докъде са стигнали с печатането...

[Б. Киров]

On 8.10.2021 г. at 12:46, новорегистриран2 said:

China’s Economic Crisis and Its Foreign Policy

Авторът на тази статия Джордж Фридман се прочу през 1991 г. с книгата си, написана съвместно с Мередит Лебард, "Предстоящата война с Япония":

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Coming_War_with_Japan

В тази книга те твърдят, че друг конфликт между САЩ и Япония е неизбежен, тъй като последната се превръща в икономическа заплаха за САЩ. Предсказанието на Фридман и Лебард за "гореща" война между САЩ и Япония в рамките на две десетилетия не се сбъдна и японската икономика в крайна сметка застина поради балона на цените на активите. Фридман и Лебард твърдят в книгата, че със СССР в състояние на разпад и с наближаването на края на Студената война по това време, САЩ е по-вероятно да влязат в конфликт с Япония, тъй като САЩ вече нямат достатъчно причини да търпят това, което авторите смятат за японско икономическо посегателство. Фридман и Лебард прогнозираха, че поредица от търговски войни между САЩ и Япония ще доведат до окончателен разрив между двете страни.

С една дума, сега Фридман екстраполира тази негова идея върху съперничеството между Китай и САЩ и прогнозира възможно подобно развитие с китайската икономика. Фридман не е случаен геополитически пророк, неговата експертиза се използва от агенциите за национална сигурност на САЩ, така че прогнозите му трябва да се приемат сериозно.

Според мен обаче, тогава Троянския кон на американската победа изигра Централната банка на Япония, която разду балона на борсовите активи до огромни размери и Япония затъна в най-големия вътрешен световен дълг - над 240 процента от БВП, от който никога няма да излезе. В резултат икономиката й стагнира и тя вече не е икономическа заплаха за хегемонията на САЩ. Цялата японска икономическа система беше преструктурирана от действията на Японската ЦБ.

Това по принцип може да се случи и в Китай, ако комунистическата партия изпусне контрол върху китайската ЦБ, но, според мен, е малко вероятно. Китайската централна банка не практикува нулеви лихви - лихвеният процент в момента е 3.5 и китайската ЦБ не налива масивни "количествени облекчения" от ликвидност в китайската икономика. Едва ли стратегията успяла с Япония може да успее в случая с Китай.

На практика това което виждаме в САЩ е възприемане до голяма степен на "голямата държава" практикувана от китайските комунисти в икономиката. Някои американски корпоративни гурута и политолози открито изказват възхищение от ролята на държавата в Китай и пледират за повече държавна намеса в икономиката. Впрочем прави го и Фридман с позоваването на Новата сделка.

 

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Авторът на тази статия Джордж Фридман се прочу през 1991 г. с книгата си, написана съвместно с Мередит Лебард, "Предстоящата война с Япония":

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Coming_War_with_Japan

В тази книга те твърдят, че друг конфликт между САЩ и Япония е неизбежен, тъй като последната се превръща в икономическа заплаха за САЩ. Предсказанието на Фридман и Лебард за "гореща" война между САЩ и Япония в рамките на две десетилетия не се сбъдна и японската икономика в крайна сметка застина поради балона на цените на активите. Фридман и Лебард твърдят в книгата, че със СССР в състояние на разпад и с наближаването на края на Студената война по това време, САЩ е по-вероятно да влязат в конфликт с Япония, тъй като САЩ вече нямат достатъчно причини да търпят това, което авторите смятат за японско икономическо посегателство. Фридман и Лебард прогнозираха, че поредица от търговски войни между САЩ и Япония ще доведат до окончателен разрив между двете страни.

С една дума, сега Фридман екстраполира тази негова идея върху съперничеството между Китай и САЩ и прогнозира възможно подобно развитие с китайската икономика. Фридман не е случаен геополитически пророк, неговата експертиза се използва от агенциите за национална сигурност на САЩ, така че прогнозите му трябва да се приемат сериозно.

Според мен обаче, тогава Троянския кон на американската победа изигра Централната банка на Япония, която разду балона на борсовите активи до огромни размери и Япония затъна в най-големия вътрешен световен дълг - над 240 процента от БВП, от който никога няма да излезе. В резултат икономиката й стагнира и тя вече не е икономическа заплаха за хегемонията на САЩ. Цялата японска икономическа система беше преструктурирана от действията на Японската ЦБ.

Това по принцип може да се случи и в Китай, ако комунистическата партия изпусне контрол върху китайската ЦБ, но, според мен, е малко вероятно. Китайската централна банка не практикува нулеви лихви - лихвеният процент в момента е 3.5 Едва ли стратегията успяла с Япония може да успее в случая с Китай.

Интересно мнение, както обикновено.

-----

Напълно съм съгласен с всичко написано. Бих добавил, че американците пробваха да сторят подобно нещо с китайците през август 2015. https://en.wikipedia.org/wiki/2015–2016_Chinese_stock_market_turbulence

Както при японския, така и при китайския случай не са виновни американците, те само се възползват от вече наличните дисбаланси/проблеми и удрят колкото могат. Само, че при китайците нещо не се получава дългоочаквания срив, така пропагандиран от американските медии. Все пак демографския потенциал на китайците е далеч по-голям от японския. Което ме навежда на мисълта, че американците закъсняха поне с едно десетилетие с действията си.

Закъсняха и сега ще трябва да прилагат всякакви възможни стратегии, със съмнителни резултати. Времето за действие бе при ранния Буш-младши, когато имаха огромно предимство. Дали дотолкова са подценили китайците, дали инерцията от разпада на СССР ги е държала твърде дълго, е въпрос на дискусия. Важното е, че днес, в 2021, северноамериканското разклонение на англосаксонците на продава атомни подводници на австралийското. Французите са унизени, а далечната германска прародина потрива доволно ръце.

Пък после същите англосаксонци облъчват целия свят как кръвните и културни връзки нищо не значели...

Да се върна на китайците. Интересно е икономическото израстване на дадена държава, води до резки геополитически промени, каквито не се срещат всеки ден. Например Южна Корея днес е разкрачена между САЩ и Китай. Вътрешното боричкане доведе до там, че днес начело на южните корейци е прокитайски президент, чиито съветници имат редица показателни изказвания, за това как китайския ръст се възприема от по-меркантилните съседи на Пекин. https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/moon-south-korea-us-alliance/560501/

С такива междусъюзнически отношения до къде ще я докарат?! Южните корейци са меркантилни и външната им политика е подчертано движена от материалния интерес на страната, и не е далеч деня, когато южняците ще посочат пътя към вкъщи на англосаксите. Не заради друго, ами защото ще им е по-изгодно да си партнират с китайците.

Цитирай

и китайската ЦБ не налива масивни "количествени облекчения" от ликвидност в китайската икономика.

Печатат и те, и то доста засилено след изпускането на вируса.

Цитирай

 

Цитирай

На практика това което виждаме в САЩ е възприемане до голяма степен на "голямата държава" практикувана от китайските комунисти в икономиката. Някои американски корпоративни гурута и политолози открито изказват възхищение от ролята на държавата в Китай и пледират за повече държавна намеса в икономиката. Впрочем прави го и Фридман с позоваването на Новата сделка.

В САЩ това отдавна си се практикува, особено когато става въпрос за създаване на потребителско поведение (не моделиране, а създаване). Най-много да разширят обхвата на въздействие, подкрепен с още някой напечатан трилион. Само да не забравят, че 1,4 млрд. не е равно на 340 милиона.

-----

Като цяло китайската и американската демография се сриват с достатъчно бързи темпове. Като нищо китайците скоро ще спаднат под 10 милиона новородени на година, а американците на под 3 милиона.

[новорегистриран2]

Демографията, по-точно демографския потенциал, играе ключова роля в определяне на икономическия потенциал на дадена страна. Затова ще направя сравнение на японската популационна пирамида с тези на Китай и САЩ.

Най-доброто състояние на японската пирамида е някъде около 1945-1950

След това раждаемостта започва да спада рязко (1950-1960), заради урбанизацията, загубите във войната и нарочни държавни политики за ограничаването й.

Към 1970 имаме нов ръст на абсолютния брой новородени, вероятно защото поколението раждано 1945-1950 е раждало тогава.

И към 1985 демографската промяна вече става видима.

А към 1990-1995 икономиката спира да расте и демографския срив става необратим.

 

 

Редактирано Октомври 11, 2021 от новорегистриран2

[новорегистриран2]

Ето ги китайците по години:

1953

1964

1982

1990

2000

2020

Както е видно, това което се случва при японците около 1970 при китайците е през 90-те.

[новорегистриран2]

Ето ги и САЩ. При тях нещата изглеждат далеч по-гладки от към демографския преход, вероятно заради мексиканската имиграция.

Видно е, че при американците японския "момент 1970" вероятно е бил само преди броени години.

-----

Т.е. скоро трябва да очакваме промяна в китайската икономика (и най-вече имотния пазар), която може би вече се случва, дали към лошо или по-добро предстои да видим. Същото ще се случи със САЩ след около 15 години, освен ако не успеят да ускорят усвояването на космоса.

Редактирано Октомври 11, 2021 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 22 часа, новорегистриран2 said:

Дали дотолкова са подценили китайците, дали инерцията от разпада на СССР ги е държала твърде дълго, е въпрос на дискусия.

Според мен и двете - първо "капиталистическия" комунистически Китай до голяма степен беше американски проект, предназначен да забие клин между Големия брат СССР и Малкия брат Китай, до голяма степен успешен, през 70-години тандемът Никсън и Кисинджър играят тази геополитическа карта и дават зелена светлина на Китай в СТО със статут "най облагодетелствена нация", тоест отварят американските пазари за китайски стоки. Инерцията обаче ги направи зависими от евтин китайски труд и постепенно балансът в търговията достигна до минус 400 млрд. долара годишно в полза на Китай. Оттам Китай стана най-големия чуждестранен държател на американски външен дълг в света, започнаха да се подмятат фрази като "Кимерика", в смисъл че двете икономики са толкова взаимозависими, че функционират като едно тяло. По времето на Буш вече беше практически невъзможно да се върнат нещата на заден ход, първият сериозен опит за коренна промяна направи Обама, като се опита да вдига мита за китайски стоки и пренасочи части от Атлантическия флот в Тихия океан, но експериментът му не успя в сферата на митата. Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му.

Преди 22 часа, новорегистриран2 said:

Важното е, че днес, в 2021, северноамериканското разклонение на англосаксонците на продава атомни подводници на австралийското. Французите са унизени, а далечната германска прародина потрива доволно ръце.

Пък после същите англосаксонци облъчват целия свят как кръвните и културни връзки нищо не значели...

Това е исторически завой - той казва на целия свят, че вече не НАТО, а съюзът на "петте очи" /САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада/, към които вероятно ще се присъедини и Индия, става основен военен фактор в Тихоокеанския регион. Беше брутално.

Преди 22 часа, новорегистриран2 said:

Например Южна Корея днес е разкрачена между САЩ и Китай. Вътрешното боричкане доведе до там, че днес начело на южните корейци е прокитайски президент, чиито съветници имат редица показателни изказвания, за това как китайския ръст се възприема от по-меркантилните съседи на Пекин. https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/05/moon-south-korea-us-alliance/560501/

С такива междусъюзнически отношения до къде ще я докарат?! Южните корейци са меркантилни и външната им политика е подчертано движена от материалния интерес на страната, и не е далеч деня, когато южняците ще посочат пътя към вкъщи на англосаксите. Не заради друго, ами защото ще им е по-изгодно да си партнират с китайците.

!! Удивително, прокитайски президент. Южна Корея е гръбнакът на американското военно присъствие в Азия с нейната 500 000 добре въоръжена армия. Ако тя не е лоялния съюзник, кой друг в този регион?! Дали не вървим към ново регионализиране - Азия и Запад?

Преди 21 часа, новорегистриран2 said:

При тях нещата изглеждат далеч по-гладки от към демографския преход, вероятно заради мексиканската имиграция.

Основно да, като цяло латиносите са най-динамично нарастващото население в САЩ. Това променя цялата структура на обществото им, с новите поощряващи закони за прием на население от Латинска Америка процесът ще се ускори и структурата на електората след 10-20 години ще бъде трансформирана. Но това е единственият шанс и възможност за САЩ да продължат да се конкурират демографски  успешно с Китай / и Индия/ като световна суперсила в перспектива от 50 години.

[Б. Киров]

Преди 22 часа, новорегистриран2 said:

Т.е. скоро трябва да очакваме промяна в китайската икономика (и най-вече имотния пазар), която може би вече се случва, дали към лошо или по-добро предстои да видим. Същото ще се случи със САЩ след около 15 години, освен ако не успеят да ускорят усвояването на космоса.

Имотният пазар в Китай е финансов балон надут умишлено от държавата - имотите са над 30 процента от целия БВП на Китай. В големите градове цените на панелките гонят космически цени по-високи от тези на жилищата в центъра на Лондон и Ню Йорк, което е безумие. Всеки собственик на панелка де факто е милионер в зелено. Държавата така прибираше спестяванията на китайците, защото те са луди спестовници, старите спестяват за жилище на младите цял живот, а държавата чрез банките и фирмите за строителство се финансираше от техните пари и развиваше гигантомантски световни проекти като Пояс и път. Това сега ще се спука, логично е, защото процесът на урбанизация е изчерпан, селяните пришълци в големите градове вече са изтръскали парите си, за да станат граждани.  Там човек без жителство в града не може да ползва и социалните привилегии за медицински грижи и образование, ако няма регистриран дом, така умишлено се акумулираха парите на милиони китайци. Въпросът е дали държавата ще съумее да контролира това спукване на имотния балон или то ще стане лавинообразно и ще повлече пазарите в Азия, а оттам и световните. Според мен ще стане планирано и контролирано.

[deaf]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му.

Напротив,сега се вижда,че митническата война на Тръмп е била абсолютно правилна. Доказателство за това е,че Байдън и "демократите" не пипат митата наложени от Тръмп.

[новорегистриран2]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Според мен и двете - първо "капиталистическия" комунистически Китай до голяма степен беше американски проект, предназначен да забие клин между Големия брат СССР и Малкия брат Китай, до голяма степен успешен, през 70-години тандемът Никсън и Кисинджър играят тази геополитическа карта и дават зелена светлина на Китай в СТО със статут "най облагодетелствена нация", тоест отварят американските пазари за китайски стоки. Инерцията обаче ги направи зависими от евтин китайски труд и постепенно балансът в търговията достигна до минус 400 млрд. долара годишно в полза на Китай. Оттам Китай стана най-големия чуждестранен държател на американски външен дълг в света, започнаха да се подмятат фрази като "Кимерика", в смисъл че двете икономики са толкова взаимозависими, че функционират като едно тяло. По времето на Буш вече беше практически невъзможно да се върнат нещата на заден ход, първият сериозен опит за коренна промяна направи Обама, като се опита да вдига мита за китайски стоки и пренасочи части от Атлантическия флот в Тихия океан, но експериментът му не успя в сферата на митата. Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му.

Т.нар. Asia Pivot, който нищо не постигна, защото САЩ все още бяха в Афганистан, занимаваха се с унищожаването на Сирия и Ирак и пр. жизненоважни за оцеляването на Запада страни. Що пари се изпариха из тия пущиняци, с тях можеха да си построят базите и превъоръжат Филипините и Виетнам.

Преди половин-една година писах как западните капиталисти ще успеят да надделеят над източноазиатските конфуцианци. Вече започвам да изпитвам известно съмнение в това. Докато китайците се фокусират върху укрепване на вътрешната дисциплина и подготовка за дългосрочен сблъсък, американците се занимават с бисексуалния супермен...

Цитирай

Това е исторически завой - той казва на целия свят, че вече не НАТО, а съюзът на "петте очи" /САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада/, към които вероятно ще се присъедини и Индия, става основен военен фактор в Тихоокеанския регион. Беше брутално.

Твърде вероятно е това да е така, поне логиката подсказва подобно развитие на събитията. Отношението спрямо Франция показва, че американците явно бързат и са навлезли, най-накрая, в надпревара с китайците. Предстоят хаотични дни, докато се установят неписаните правила на конфронтацията, както бе по време на Студената война с СССР.

Цитирай

!! Удивително, прокитайски президент. Южна Корея е гръбнакът на американското военно присъствие в Азия с нейната 500 000 добре въоръжена армия. Ако тя не е лоялния съюзник, кой друг в този регион?! Дали не вървим към ново регионализиране - Азия и Запад?

Външната политика на Мун Дже Ин е отражение на настроенията в южнокорейското общество и особено сред управляващия елит, особено бизнеса. Китай е по-близо и с много повече потребители, които тепърва ще се замогват.

В самата Южна Корея, преди коронавируса, имаше няколко милиона китайци - живеещи и работещи там, също така и студенти. Южна Корея е страна, в която чужденците нямат особени права, особено при спор с местни, но китайците са третирани с привилегия, вкл. и спрямо местните. Което за мен е много много показателно.

-----

Предвид южнокорейската демография скоро няма да могат да си позволят дори 200 хилядна армия. Видно е, че сред младите липсва войнствеността, която е присъща за старите. И именно младите гласуват за сегашните прогресивисти, които управляват.

https://www.scmp.com/week-asia/politics/article/3118152/moon-jae-says-south-korea-will-not-take-sides-us-china-rivalry

The South Korean president said relations with China and with the US are ‘equally important’

Цитирай

Основно да, като цяло латиносите са най-динамично нарастващото население в САЩ. Това променя цялата структура на обществото им, с новите поощряващи закони за прием на население от Латинска Америка процесът ще се ускори и структурата на електората след 10-20 години ще бъде трансформирана. Но това е единственият шанс и възможност за САЩ да продължат да се конкурират демографски  успешно с Китай / и Индия/ като световна суперсила в перспектива от 50 години.

Латиносите и те май взеха да се влошават демографски и остават единствено африканците. Сигурно затова дъни пропагандата в последните години за правата на черните, но се съмнявам да успеят да компенсират срива си.