САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Б. Киров]

On 20.10.2021 г. at 21:21, новорегистриран2 said:

Това означава, че Тайван ще е мястото, където сблъсъкът между двете страни ще се реши.

++ Да!! Тайван е фокусна точка на пречупване и там ще се реши големия спор за Югоизточна Азия. Тайван е и нещо като тест за ККП за годност пред собствения й народ, въпрос на национална чест за тях. По модела на Хонг Конг обаче не мисля че присъединяването на Тайван към континентален Китай ще стане за дни, месеци или дори години, натискът ще е постепенен с нарастването на китайската икономика, ако могат да го задържат с увеличаване на вътрешното потребление и да го преориентират в тази посока. С нарастването на БВП на Китай за няколко десетилетия ще расте и военната мощ и възможности на Китай, докато се стигне в един момент на точката на пречупване за американците, в която те сами ще осъзнаят, че не могат да се ангажират да защитават военно Тайван, защото реално нямат ресурс за това. Казусът е сходен на рухването на  американското военно присъствие в Афганистан от военна гледна точка - достига да се до момент, в който изчисляващ, че е по-изгодно да се оттеглиш, отколкото да воюваш, просто разчетите и съотношението на силата го показва. Но това ще е постепенен процес на натрупване, според мен поне десетилетие или две.

[новорегистриран2]

Преди 13 часа, Б. Киров said:

++ Да!! Тайван е фокусна точка на пречупване и там ще се реши големия спор за Югоизточна Азия. Тайван е и нещо като тест за ККП за годност пред собствения му народ, въпрос на национална чест за тях. По модела на Хонг Конг обаче не мисля че присъединяването на Тайван към континентален Китай ще стане за дни, месеци или дори години, натискът ще е постепенен с нарастването на китайската икономика, ако могат да го задържат с увеличаване на вътрешното потребление и да го преориентират в тази посока. С нарастването на БВП на Китай за няколко десетилетия ще расте и военната мощ и възможности на Китай, докато се стигне в един момент на точката на пречупване за американците, в която те сами ще осъзнаят, че не могат да се ангажират да защитават военно Тайван, защото реално нямат ресурс за това. Казусът е сходен на рухването на  американското военно присъствие в Афганистан от военна гледна точка - достига да се до момент, в който изчисляващ, че е по-изгодно да се оттеглиш, отколкото да воюваш, просто разчетите и съотношението на силата го показва. Но това ще е постепенен процес на натрупване, според мен поне десетилетие или две.

Мисля, че и американците го осъзнават, че в новата Студена война нито една от двете страни няма да има ясно превъзходство, а ще се съревновават кой да изостане по-малко от другия. Това прави островната верига от ключово значение и за двете страни, защото тя, реално, е единственото средство Китай да бъде удържан географски.

Както вече дискутирахме по-горе Тайван е мястото, където първият рунд от съревнованието ще се реши. САЩ имат дълголетно влияние върху острова и са гарант за съществуването му. Тайванските китайци са консервативни демократи (наричани националисти от западняците), но преди всичко са китайци.

И едните и другите китайци имат претенции към едни и същи територии, също както северните и южните корейци. В този ред на мисли, не е далеч деня, в който жизнения стандарт на континенталните китайци ще мине този на островните. Което автоматично ще даде един много много силен пропаганден коз на комунистите. И евентуално обединение да бъде реализирано именно от идните поколения тайвански китайци, за които ще е  далеч по-изгодно да са част от обединен Китай, отколкото от сегашния си статут.

[новорегистриран2]

Междувременно Хонде/Евъргранде продължава да потъва.

https://www.bbc.com/news/business-58976991

А ефектът от китайското забавяне вече взе да става видим и от резултатите на компаниите опериращи на тамошния пазар.

https://en.yna.co.kr/view/AEN20211021008551320

Hyundai Doosan Infracore Co. said Thursday its net profit was down 44.1 percent in the third quarter from a year earlier due to sluggish sales in the Chinese market.

 

[новорегистриран2]

 

https://www.zerohedge.com/geopolitical/jim-chanos-chinas-leveraged-prosperity-model-doomedand-thats-not-worst-it

Lynn Parramore: Back in ’09, when you started looking at China, your real estate analysts alerted you to the mind-boggling amount of real estate overdevelopment there. You warned that this overdevelopment would end badly. After Xi Jinping became president in 2013, you expressed the then-minority view that a different kind of leader had arrived on the scene. What’s your take on what has happened since then?

Jim Chanos: In 2013, we put a slide in our presentation for investors and talks that was very controversial – especially for Chinese nationals. It showed President Xi Jinping in emperor’s garb. People thought we should take it out, that it was offensive. At the time, Xi was widely seen as just the latest in a series of technocrats who had risen through the ranks — one who would follow along with Deng Xiaoping’s reforms. It’s “capitalism with Chinese characteristics.” It’s okay to get rich as long as the country prospers.

But a few things made us think, no, this guy is different. His first speech in China after becoming president was critical of the Soviet Union for being soft on perestroika. They should have crushed it when they had the chance, he said. Xi then set up an institute to study the Soviet Union’s collapse. That was a red flag to us that he was going to be more hardline than people thought. He went on to do an anti-corruption drive, which people dismissed as a typical settling of scores that Chinese leaders do. But it actually extended beyond that. A couple of years later, he began talking in Puritanical terms about social issues. Again, that was different. Nobody had cared about that stuff for 20 years. Do what you want as long as you don’t question the party. Next, we had the book collecting his speeches and writings, which people could be seen carrying around. He started showing up in military events dressed in Mao jackets. This symbolism isn’t lost in China.

We noticed all this, but the real switch occurred in 2019 when he started going after celebrities like Jack Ma [co-founder of Alibaba]. At that point, it was clear that this president was not stepping down at the end of 10 years. He was taking a much harder line on the “flowers of capitalism,” if you will, than past presidents. In 2021, all of this exploded into the open. There’s been initiative after initiative. Redistributing wealth to the masses. Going after other leaders. Overlaid on top of this is the Evergrande saga.

LP: Let’s talk about Evergrande, the Shenzhen developer whose crisis has got everybody worried. How did things get so bad?

JC: Last year, as the tech crackdown was gaining momentum, Xi’s administration put down a set of rules called the “three red lines.” They were sort of balance sheet financial tests. It was an attempt to deleverage the real estate developers.

LP: Which means he knew something was wrong.

JC: Well, here’s the problem. I always joke that when you have an investment-driven economic model, you know your annual GDP on January 1st of that year, because you can stick shovels in the ground to make your growth numbers. That’s how the model works. It’s not a consumption-based model. As we now know — and the Wall Street Journal just had some phenomenal numbers in a recent piece – that real estate construction is now larger than it was when he took office. I would always hear, well, don’t worry: these are smart guys, technocrats who see the problem and will wean themselves off this apartment construction-on-steroids. But they haven’t.

LP: Why haven’t they been able to slow it down?

JC: Since we started following China at the end of ’09, this is the fourth time that they’ve attempted to slow the real estate market down, because they do know that this is going to be basically too big to deal with if it keeps growing at the rate it’s growing. But every time they’ve done it, the economy has hit stall speed very quickly, and they panicked. They went from hitting the breaks to hitting the accelerator. That’s why we’ve seen higher levels of real estate. The idea that “I can’t lose buying apartments” became ingrained with bankers, real estate speculators, and the public.

LP: So with Evergrande, everyone came to expect a bailout?

JC: I think we’re at that crossroads. The problem is that these companies are so much bigger than they were in 2015 or 2011. Can you bail everybody out? In the case of the developers, you have an additional problem. The biggest amount of liabilities is not necessarily to banks and bondholders. It’s to apartment buyers. Here’s why: the Chinese real estate finance system is exactly the opposite of ours. In our system, when there’s a new development, you’re typically required to put 10% down to sign a contract, with the balance due on closing. You go get your financing and your mortgage proceeds pay for the rest of the house or the apartment. In China, you pay upfront. You are extending the developer a loan. So, of the $300 billion in liabilities Evergrande owes, I think the biggest chunk, last time I checked, is basically what we would call a deferred revenue item. It’s money that you took in from people, and you owe them an apartment. And the apartments aren’t done, but the money’s been spent. So the problem is not just bailing people out, but the question of who is going to put up more capital to pay off the retail people that have bought apartments that haven’t gotten anything.

These numbers are big, and Evergrande is not the only one. There are a handful of developers that are missing interest payments and have their bond prices reflecting distress.

LP: How much has corruption played a role in this mess?

JC: That’s a problem with their economic model focusing so much on real estate. Because they don’t have a local tax system, like property taxes, the local governments sell land to pay for local services. But whenever you have private developers buying land from municipalities controlled by one party, yeah, it’s ripe for corruption. We know that’s rampant in China.

LP: How do you view the policy reaction to Evergrande?

JC: So, what do the policymakers do? It’s not a Lehman moment in that there’s not a lot of cross-border interbank lending here. The Chinese system is still pretty much a closed financial system. That’s not the risk. During the Global Financial Crisis [GFC], what brought us to our knees was the liability side of the banks’ books. They couldn’t roll over the loans to each other because no one trusted the assets. Here, it’s the assets. I think that if they try to inflate it again, if they try to bail it out again, we’re only going to be right back in this soup in another two or three years, with even bigger problems.

LP: Is this only a problem with the real estate sector, or is it more extensive?

JC: Based on our analysis of the numbers – and you have to take the Chinese numbers with more than a shaker of salt – we’ve long thought that residential real estate was probably 20% of GDP and that all in, real estate construction and related services was about 25%. Ken Rogoff came out with a study last year that said it was 29%. That’s already a huge amount compared to other countries.

Well, the numbers that the Wall Street Journal just put out were staggering, implying that there were 1.6 million acres of residential real estate under construction. If you do the math, it’s the equivalent of 72 million apartments. We believed that they were selling 20 million a year, but the WSJ story seems to imply that the numbers are actually much, much bigger. That tells me that our numbers and Rogoff’s numbers regarding GDP are probably on the low side. It could be a 30-40% problem, not a 20-25% problem. It’s just magnitudes bigger. We’ve never seen anything like this. And there’s no game plan, no historical analog. Maybe Tokyo in ’89? But this is worse than that. It’s worse than Spain in ’06 or Ireland in ’06. We’ve just never seen an economy this dependent on putting up apartment buildings — apartments that nobody is residing in. Everybody already has an apartment! These additional ones are second and third apartments at this point, and only for people who can afford them because they’re extremely expensive.

I think the Chinese government has convinced themselves that by borrowing lots of money from their own citizens and elsewhere, that there’s ongoing activity that is sustainable. But as we find out in every real estate bubble that bursts, when your activity is constructing real estate itself and you’re taking capital and turning it into income by paying construction workers and real estate brokers and everybody else, when that activity ends, it goes poof! And there’s no income from the asset you’ve just financed. It’s not like building a factory where you have demand for your products. It’s just apartments sitting empty in Beijing or Shenzhen.

LP: How does this problem relate to Chinese politics?

JC: As all of this is happening on the financial and economic front, along with the crackdown on business elites, we’ve seen a commensurate rise in bellicosity, in saber-rattling toward Taiwan, India, and Tibet. We’ve seen a much more aggressive posture from Xi in relating to the West. Now every day there’s a warning in one of the Chinese Communist Party organs threatening Australia if they come to Taiwan, threatening Japan. I don’t know if the Party is preparing the citizenry for a “them.” Someone to blame.

LP: As we’ve seen with the pandemic already.

JC: Yes, and in the way they’ve treated the West’s outrage about the concentration camps in Xinjiang province. That’s the classic authoritarian move. We know it from our own country. Blame someone. “It’s their fault, not our fault.” We need an enemy. I don’t know how real the saber-rattling is. Is it a distraction from domestic belt-tightening that’s coming? Planting the idea that we’re going through hard times because the whole world is against us? We’ll see. It’s an incredibly interesting time to be watching China.

LP: What does it all mean to the rest of the world?

JC: Again, I think it’s not a financial transmission issue reverberating through the financial systems and markets. I do think that it will affect global growth. China was a full point of the 3% global real growth we’ve had since the GFC. Without China, it’s 2%. So China itself, by growing 7 or 8% a year was a disproportionate amount of global growth. It’s also going to impact what I call Greater China, which is Taiwan, South Korea, Singapore – the areas that trade very actively with China. And it will definitely impact commodity exporters. In this massive build-out, China has continued to suck in iron ore and copper and all kinds of things from a variety of different countries like Brazil and Australia. But I think that the impact might be more political than financial. That’s what worries me.

LP: How would you characterize these worries?

JC: It’s the rise of bellicosity, the rise of a more militant China as the economy and the financial situation has gotten more precarious. That’s a 1930s kind of problem. We know that a rise in authoritarianism and statism around the world was one of the upshots of ’29-’32. You had leaders saying, “I’m the one that can get us out of this problem” and “They are the ones who got us here.” This situation in China is a little bit frightening to the student of history, because there’s no doubt, whether you’re flying over Taiwan airspace or coming close to ships in the South China Sea, that there’s a rise of tensions in and around China. I don’t think it’s a coincidence.

LP: To touch on Xi’s crackdown on the tech industry, how do you view that in the context of the need to lessen this dependency on the real estate sector? Certainly, we can see in our own case with Silicon Valley — Facebook and so on — that poorly regulated tech is a problem. But what does Xi’s stance mean in the context of his desire for China to be a leader in innovation, on the cutting edge of technology?

JC: That was always one of the responses to our concerns about the investment-driven model. People said, well, everyone does everything on their smartphone in China. They’re far more advanced in social media than we are and more advanced in payment systems, and so on.

The problem was that, number one, it gave rise to these global tech celebrities, and number two, I think China, or the Party, realized a little bit later than they might have that the control of databases and information that these companies have is certainly a power center. And the one thing that the Communist Party cannot brook is a threat to its control. There are no other political parties, no free press. The only thing that could challenge control is the thing that people said would liberalize China – the internet. Access to the internet, access to ideas, access to global media. People thought these things would democratize China, but Xi is saying no: we’re going to put up a Great Firewall and we’re not going to allow Alibaba to have as much power as the Party.

LP: And it looks like he’s going after the banks next.

JC: The real estate system is so big, and so levered – the banking system has grown with it, of course. It seems to me that Xi is basically going through all the power centers — technology, finance, etc., and cracking down. He’s making sure his people are completely in charge and that there’s no interference, no other power centers. And it makes me ask why. What’s the end game? I mean, the Party has control of the country for the most part. The citizens understand that. So why? What is coming that he feels he needs to make sure that all of his people are in control? I can’t help but think of Stalin. The end game puzzles me the most. Is it to prepare for a takeover of Taiwan? To be more forceful on the international stage? I don’t know.

LP: What is distinct about China’s vision of capitalism in the context of a one-party system? What are its particular features and challenges?

JC: What distinguishes China and what makes it so unique from my perspective, putting on the financial historian’s hat, is that the speed at which they developed was unprecedented, and the amount of risk they have taken to do that is unprecedented. Their banking system is now the largest in the world. The amount of real estate construction is just completely insane, and until, perhaps, this past 12 months, we haven’t seen a real, serious effort to say, “Maybe we should rethink this fantasy where everybody is going to have six apartments. Maybe we need to do other things in our economy to balance it out.”

How are they going to deal with the transition? Because they’re going to have to do it at some point. I think it’s going to be fascinating to see how they try to get out of it. Do they switch spending to defense spending? Do we get an arms race? Can they keep a closed currency? There are a whole lot of big questions.

They’ve got to make some tough decisions on how the economic model is going to work going forward. In the late ‘80s, everybody thought Japan was going to surpass the U.S., but they had the same problems – a banking system that was bloated, real estate prices too high, too dependent on exports, and they’ve had 30 years of muddling through. The idea that China is going to be growing 6 or 7% while the rest of the world is growing 2% just has to be revisited. It’s not gonna happen. That realization is going to be the bucket of cold water that’s going to force them to rethink next steps. The population has been used to this leveraged prosperity, and everybody has borrowed money to buy real estate. What are the next steps? It’s otherworldly what they have done with real estate. Whatever happens, it’s going to be severe somehow. Whether it’s politically or financially — whatever it is, it’ll be severe.

[nik1]

On 13.10.2021 г. at 20:19, новорегистриран2 said:

Има действаща забрана за износ на пари в чужбина, мисля че беше от порядъка на 10 000 долара на година. Естествено има начини за заобикаляне на забраната, и те се практикуват масово, предвид стотиците хиляди и милиони млади китайци, които учат в чужбина. Или пък стотиците хиляди китайски собственици на имоти в Южна Корея.

 

Тези ограничения се преодоляват, когато лицата регистрират фирми или филиали.
Киров спомена за Австралия:

Цитирай

While in Australia, Chinese buyers were approved for AU$32 billion of commercial and residential real estate investment in 2015–2016.

 

 

 

On 13.10.2021 г. at 20:19, новорегистриран2 said:

И все пак Турция не е страна, в която китайците могат да се чувстват спокойно, по разбираеми причини с уйгурите.

Според мен това е въпрос на сбъркани социо-културни и политически парадими.
Мнозинството очевидно се чувства спокойно, когато  е заробено към банките си, и когато живее в една крони-тоталитарна и регулирана икономика при лиспващи политически права, и общ дефицит на граждански..

 

 

 

[deaf]

Преди 25 минути, nik1 said:

Според мен това е въпрос на сбъркани социо-културни и политически парадими.
Мнозинството очевидно се чувства спокойно, когато  е заробено към банките си, и когато живее в една крони-тоталитарна и регулирана икономика при лиспващи политически права, и общ дефицит на граждански..

 

В осем (8) щата в САЩ е забранено на атеисти да заемат публични длъжности. И там ли е тоталитаризъм?

[nik1]

Преди 1 час, deaf said:

В осем (8) щата в САЩ е забранено на атеисти да заемат публични длъжности. 

 

Всички подобни разпоредби са невалидни и недействащи 

"Конституцията на САЩ позволява утвърждаване вместо клетва, за да се позволи на атеистите да дават показания в съда или да заемат публична длъжност"

Потвърдено от https://bg.wikicitycouncil.com/321068-torcaso-v-watkins-QPLOEZ

 

Цитирай

И там ли е тоталитаризъм?

Тъпо..

Дискриминацията, разбира се, може да съществува и без тоталитаризъм.

 

 

 

Редактирано Октомври 22, 2021 от nik1

[deaf]

Преди 8 минути, nik1 said:

Това е фейк-новина.

https://bg.theindipedia.com/653398-persecution-of-atheists-RNJHOY

[nik1]

Преди 4 минути, deaf said:

https://bg.theindipedia.com/653398-persecution-of-atheists-RNJHOY

Фейк и заблуда е така представеното от теб.

Защото всички подобни разпоредби са невалидни и недействащи. 

"Конституцията на САЩ позволява утвърждаване вместо клетва, за да се позволи на атеистите да дават показания в съда или да заемат публична длъжност"

 

Потвърдено от https://bg.wikicitycouncil.com/321068-torcaso-v-watkins-QPLOEZ

 

Съдът единодушно установи, че изискването на Мериленд за лице, заемащо публична длъжност, да заяви вяра в Бог, е нарушило Първото и Четиринадесетото изменение на Конституцията на САЩ.

Редактирано Октомври 22, 2021 от nik1

[deaf]

Колега,това какво пише в Конституцията или какъв е закона,няма значение,защото е важна практиката,тоест реалността. Цитат от линка,който пуснах:

"Има само един публичен атеист във всички законодателни органи в страната (САЩ)..."

[новорегистриран2]

On 22.10.2021 г. at 9:33, nik1 said:

Тези ограничения се преодоляват, когато лицата регистрират фирми или филиали.
Киров спомена за Австралия:

Сега като се замисля в този ход има замесена доста сериозна геополитика. Австралия е с голяма територия и много малко население. Едномилионна китайска общност би се превърнала много силна пета колона.

Цитирай

Според мен това е въпрос на сбъркани социо-културни и политически парадими.
Мнозинството очевидно се чувства спокойно, когато  е заробено към банките си, и когато живее в една крони-тоталитарна и регулирана икономика при лиспващи политически права, и общ дефицит на граждански..

Sheeple-ът не иска да е отговорен за собствената си съдба, а очаква някой друг да го стори. По тази причина образователните системи на комунистическите държави създават стада с овце, искащи пъдаря (партията) да ги води в "правилната" посока. А овцете да си живуркат без да ги безпокоят със сложните въпроси на човешкото битие.

[deaf]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Луи ХIV

Това не важи за Краля-Слънце... Колегата Евристей писа за него...

[Б. Киров]

On 21.10.2021 г. at 14:39, новорегистриран2 said:

Jim Chanos: In 2013, we put a slide in our presentation for investors and talks that was very controversial – especially for Chinese nationals. It showed President Xi Jinping in emperor’s garb. People thought we should take it out, that it was offensive. At the time, Xi was widely seen as just the latest in a series of technocrats who had risen through the ranks — one who would follow along with Deng Xiaoping’s reforms. It’s “capitalism with Chinese characteristics.” It’s okay to get rich as long as the country prospers.

Джим Чанос е етнически грък и фирмата му се казва "Циник", тя се занимава с изкупуване на фалиращи фирми, човекът е истинска хиена, нещо като главният герой от "Хубава жена" изигран от Ричард Гиър, това между другото. Той е известен с "мечата" си позиция по отношение на китайския имотен пазар от поне десетилетие. Всичко, което казва в това интервю е истина, но не цялата. Не казва, според мен, най-същественото, че цялата тази имотна пирамида с гигантски мащаби е организирана и подддържана, досега, от китайската държава. Държавата я е създала, държавата ще я ликвидира. Процесът започна, цените на жилищата са замръзнали и според анализатори ще започнат да падат след началото на 2022.

Цените за умопомрачителни:

Това са средни цени, в Пекин цените са по 15 000 евро на кв. м. Естествено, че държавата е подхранвала пирамидата чрез заемите от банки - държавни и общински, а местните държавни бюрократи са правели бизнес с продажбите на земя за терени.

[Б. Киров]

On 22.10.2021 г. at 9:33, nik1 said:

While in Australia, Chinese buyers were approved for AU$32 billion of commercial and residential real estate investment in 2015–2016.

Средната цена на еднофамилна къща сега в Мелбърн, щата Виктория, Австралия, е около 500 000 австралийски долара, ще рече, че китайци са закупили около 70 000 такива къщи за 2 години - 2015-2016.

[Б. Киров]

On 21.10.2021 г. at 12:48, новорегистриран2 said:

И едните и другите китайци имат претенции към едни и същи територии, също както северните и южните корейци. В този ред на мисли, не е далеч деня, в който жизнения стандарт на континенталните китайци ще мине този на островните. Което автоматично ще даде един много много силен пропаганден коз на комунистите. И евентуално обединение да бъде реализирано именно от идните поколения тайвански китайци, за които ще е  далеч по-изгодно да са част от обединен Китай, отколкото от сегашния си статут.

В конфуцианството постигането на цел е различно от това в западната политическа доктрина; ако Запада гледа на геополитиката като шахматна игра, където целта е да бъде матиран противникът, конфуцианците играят Го, или сумо, където целта е да бъде изтласкан противникът от кръга на техните интереси, не е задължително да бъде ликвидиран, тоест матиран. "Най-добрата война е тази, която е спечелена без да бъде водена", перифразирам Сун Дзъ. Така че за да се разбере стратегията на Китай по отношение на Азия, в частност, и глобално, винаги трябва да се има предивид тази основна разлика в мисленето.

[новорегистриран2]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Джим Чанос е етнически грък и фирмата му се казва "Циник", тя се занимава с изкупуване на фалиращи фирми, човекът е истинска хиена, нещо като главният герой от "Хубава жена" изигран от Ричард Гиър, това между другото. Той е известен с "мечата" си позиция по отношение на китайския имотен пазар от поне десетилетие. Всичко, което казва в това интервю е истина, но не цялата. Не казва, според мен, най-същественото, че цялата тази имотна пирамида с гигантски мащаби е организирана и подддържана, досега, от китайската държава. Държавата я е създала, държавата ще я ликвидира. Процесът започна, цените на жилищата са замръзнали и според анализатори ще започнат да падат след началото на 2022.

Цените за умопомрачителни:

Това са средни цени, в Пекин цените са по 15 000 евро на кв. м. Естествено, че държавата е подхранвала пирамидата чрез заемите от банки - държавни и общински, а местните държавни бюрократи са правели бизнес с продажбите на земя за терени.

https://www.zerohedge.com/markets/goldman-cuts-chinas-2022-gdp-just-52

Като нищо ръста на китайската икономика ще спадне с повече от прогнозираното, след края на Зимните Олимпийски игри.

-----

Напълно съм съгласен, че китайската държава създаде имотния балон и тя е тази, която ще го спадне. Защото цените, наистина, са луди и застрашават социалния мир.

Ето още примери за лудостта:

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shenzhen&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shanghai&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Chengdu&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Wuhan&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Beijing&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

Както е видно, заплатите не са чак толкова по-високи от българските, но за сметка на това, цената на живота е огромна.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

В конфуцианството постигането на цел е различно от това в западната политическа доктрина; ако Запада гледа на геополитиката като шахматна игра, където целта е да бъде матиран противникът, конфуцианците играят Го, или сумо, където целта е да бъде изтласкан противникът от кръга на техните интереси, не е задължително да бъде ликвидиран, тоест матиран. "Най-добрата война е тази, която е спечелена без да бъде водена", перифразирам Сун Дзъ. Така че за да се разбере стратегията на Китай по отношение на Азия, в частност, и глобално, винаги трябва да се има предивид тази основна разлика в мисленето.

Така е, винаги трябва да се взима предвид, включително и името на Китай - Централната държава. Китай е центъра на света, а всичко останало е периферия. И само Корея има по-специфичен статут, нещо като втори в йерархията.

Given chips and steel are Korea's core export items, opinions have risen that any decision to share such critical information with the U.S. will consequently cause adverse results, as China is equally important to Korea and comparable to the U.S. in terms of the significance of industrial transactions. Samsung and SK have invested more than $15 billion in semiconductor plants in China.

Feared for being sandwiched between the two superpowers, government officials have continued to relay Korean companies' concerns about the unprecedented request. "We need to respond with three principles in mind ― corporate autonomy, government support and cooperation between Korea and the U.S," Finance Minister Hong Nam-ki said, Oct. 18.

-----
A high-ranking government official told The Korea Times previously that the issue has become a matter of national security and intellectual property, as China could ask domestic firms to release confidential information, just like the U.S. has.

Samsung Electronics, the world's leading memory chipmaker, has been operating a massive foundry chip-making plant for more than a decade in Texas. The company is also set to announce the location of its new $17 billion plant, also likely to be in Texas, when Samsung chief Lee Jae-yong signs off on the deal.

On the other hand, China is also one of Samsung's key markets. The firm operates several chip plants there with assistance from Beijing ― similar to the arrangement with the U.S.

http://www.koreatimes.co.kr/www/tech/2021/10/129_317590.html

Един вид "не ни натискайте, защото имаме алтернативи."

Редактирано Октомври 26, 2021 от новорегистриран2

[nik1]

On 22.10.2021 г. at 12:12, deaf said:

Колега,това какво пише в Конституцията или какъв е закона,няма значение,защото е важна практиката,тоест реалността. 

Напротив, това е най важното нещо за гражданите на САЩ. 

Обяснвнието на този феномен не е сложно (за средоначетените хора): САЩ са високорелигиозна страна, с решително преобладаващ процент на хората, вярващи в Бог, и/или за които религията има голямо значение. Според изследванията от миналото десетилетие  80 процента от американските граждани вярват в Бог, и/или за тях религията има значение за живота им. 

Нормално е личностите, заемащи публични длъжности (изборни или не) в страна, в която

"публиката" е вярваща, да са също вярващи. 

[nik1]

Преди 5 часа, новорегистриран2 said:

цените, наистина, са луди и застрашават социалния мир.

Ето още примери за лудостта:

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shenzhen&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shanghai&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Chengdu&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Wuhan&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Beijing&city2=Sofia&tracking=getDispatchComparison

Както е видно, заплатите не са чак толкова по-високи от българските, но за сметка на това, цената на живота е огромна.

Уауу. В Турция днес с една минимална заплата се купуват 1750 хляба от 300 грама, а в Китай с една минимална работна заплата - вероятно 5 пъти по-малко количество? 

 

https://www.china-briefing.com/news/minimum-wages-china-2021/

Currently, Shanghai has the highest monthly minimum wage among 31 provinces (RMB 2,590/US$400 per month) and Beijing has the highest hourly minimum wage (RMB 25.3/US$3.9 per hour). Six regions – Shanghai, Guangdong, Beijing, Tianjin, Jiangsu, and Zhejiang – surpassed the RMB 2,000 (US$308) mark in their monthly minimum wage standards.

 

Shanghai

Markets

Loaf of Fresh White Bread (500g)

16.05 ¥

 

===========================

2590 /16.05 = 161 хляба от 500 грама, или около 270 хляба от 300 грама

 

Редактирано Октомври 26, 2021 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Уауу. В Турция днес с една минимална заплата се купуват 1750 хляба от 300 грама, а в Китай с една минимална работна заплата - вероятно 5 пъти по-малко количество? 

 

https://www.china-briefing.com/news/minimum-wages-china-2021/

Currently, Shanghai has the highest monthly minimum wage among 31 provinces (RMB 2,590/US$400 per month) and Beijing has the highest hourly minimum wage (RMB 25.3/US$3.9 per hour). Six regions – Shanghai, Guangdong, Beijing, Tianjin, Jiangsu, and Zhejiang – surpassed the RMB 2,000 (US$308) mark in their monthly minimum wage standards.

 

Shanghai

Markets

Loaf of Fresh White Bread (500g)

16.05 ¥

 

===========================

2590 /16.05 = 161 хляба от 500 грама, или около 270 хляба от 300 грама

 

Indices Difference
Consumer Prices in Turkey are 28.61% lower than in China (without rent)
Consumer Prices Including Rent in Turkey are 35.89% lower than in China
Rent Prices in Turkey are 56.65% lower than in China
Restaurant Prices in Turkey are 26.68% lower than in China
Groceries Prices in Turkey are 45.31% lower than in China
Local Purchasing Power in Turkey is 44.14% lower than in China

 

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_countries_result.jsp?country1=China&country2=Turkey

Restaurants	ChinaEdit	TurkeyEdit	Difference
Meal, Inexpensive Restaurant	20.00 ¥ (30.50 TL)	22.95 ¥ (35.00 TL)	+14.76 %
Meal for 2 People, Mid-range Restaurant, Three-course	150.00 ¥ (228.73 TL)	98.37 ¥ (150.00 TL)	-34.42 %
McMeal at McDonalds (or Equivalent Combo Meal)	35.00 ¥ (53.37 TL)	22.30 ¥ (34.00 TL)	-36.29 %
Domestic Beer (0.5 liter draught)	7.00 ¥ (10.67 TL)	13.12 ¥ (20.00 TL)	+87.37 %
Imported Beer (0.33 liter bottle)	18.00 ¥ (27.45 TL)	16.39 ¥ (25.00 TL)	-8.92 %
Cappuccino (regular)	26.03 ¥ (39.69 TL)	10.19 ¥ (15.54 TL)	-60.86 %
Coke/Pepsi (0.33 liter bottle)	3.26 ¥ (4.98 TL)	3.62 ¥ (5.52 TL)	+10.89 %
Water (0.33 liter bottle)	2.13 ¥ (3.25 TL)	1.28 ¥ (1.96 TL)	-39.74 %
Markets	ChinaEdit	TurkeyEdit
Milk (regular), (1 liter)	13.27 ¥ (20.24 TL)	4.07 ¥ (6.21 TL)	-69.31 %
Loaf of Fresh White Bread (500g)	11.34 ¥ (17.30 TL)	1.94 ¥ (2.96 TL)	-82.86 %
Rice (white), (1kg)	6.69 ¥ (10.20 TL)	8.56 ¥ (13.06 TL)	+28.06 %
Eggs (regular) (12)	12.39 ¥ (18.89 TL)	9.73 ¥ (14.84 TL)	-21.45 %
Local Cheese (1kg)	88.14 ¥ (134.40 TL)	34.44 ¥ (52.51 TL)	-60.93 %
Chicken Fillets (1kg)	27.50 ¥ (41.93 TL)	19.85 ¥ (30.27 TL)	-27.82 %
Beef Round (1kg) (or Equivalent Back Leg Red Meat)	81.84 ¥ (124.79 TL)	52.66 ¥ (80.30 TL)	-35.65 %
Apples (1kg)	12.19 ¥ (18.59 TL)	4.74 ¥ (7.23 TL)	-61.14 %
Banana (1kg)	8.75 ¥ (13.34 TL)	9.83 ¥ (15.00 TL)	+12.38 %
Oranges (1kg)	11.32 ¥ (17.26 TL)	5.30 ¥ (8.08 TL)	-53.19 %
Tomato (1kg)	7.94 ¥ (12.11 TL)	3.90 ¥ (5.95 TL)	-50.88 %
Potato (1kg)	5.59 ¥ (8.53 TL)	1.97 ¥ (3.00 TL)	-64.82 %
Onion (1kg)	6.08 ¥ (9.27 TL)	1.65 ¥ (2.52 TL)	-72.83 %
Lettuce (1 head)	4.18 ¥ (6.38 TL)	2.87 ¥ (4.38 TL)	-31.38 %
Water (1.5 liter bottle)	4.25 ¥ (6.48 TL)	1.44 ¥ (2.19 TL)	-66.21 %
Bottle of Wine (Mid-Range)	75.00 ¥ (114.37 TL)	39.35 ¥ (60.00 TL)	-47.54 %
Domestic Beer (0.5 liter bottle)	5.44 ¥ (8.30 TL)	9.96 ¥ (15.18 TL)	+82.93 %
Imported Beer (0.33 liter bottle)	13.26 ¥ (20.22 TL)	13.76 ¥ (20.98 TL)	+3.78 %
Cigarettes 20 Pack (Marlboro)	20.00 ¥ (30.50 TL)	11.80 ¥ (18.00 TL)	-40.98 %

Редактирано Октомври 26, 2021 от nik1

[новорегистриран2]

Преди 1 час, nik1 said:

Уауу. В Турция днес с една минимална заплата се купуват 1750 хляба от 300 грама, а в Китай с една минимална работна заплата - вероятно 5 пъти по-малко количество? 

 

https://www.china-briefing.com/news/minimum-wages-china-2021/

Currently, Shanghai has the highest monthly minimum wage among 31 provinces (RMB 2,590/US$400 per month) and Beijing has the highest hourly minimum wage (RMB 25.3/US$3.9 per hour). Six regions – Shanghai, Guangdong, Beijing, Tianjin, Jiangsu, and Zhejiang – surpassed the RMB 2,000 (US$308) mark in their monthly minimum wage standards.

 

Shanghai

Markets

Loaf of Fresh White Bread (500g)

16.05 ¥

 

===========================

2590 /16.05 = 161 хляба от 500 грама, или около 270 хляба от 300 грама

 

Само да вметна, че в тоя край на света наблягат на ориза. За тях хляба не е основно ястие и е по-скъп, докато ориза е за масова употреба.

[nik1]

Преди 59 минути, новорегистриран2 said:

Само да вметна, че в тоя край на света наблягат на ориза. За тях хляба не е основно ястие и е по-скъп, докато ориза е за масова употреба.

Да, знам, ама все пак...

То и тук оризът не е основно ядене, но не е пет пъти  по-скъп от този в Китай, а е на съпоставима цена. /В  Румъния пък, оризът в  магазините е по-евтин от този  в България, в обменния курс на леята спрямо лева/

Изглежда ми, че пазарът на пшеницата в Китай  е изкривен (или пазара на готови пшеничени изделия ), и мисля че държавата може би има основния пръст в това "изкривяване"

 

 

[новорегистриран2]

Преди 3 часа, nik1 said:

Уауу. В Турция днес с една минимална заплата се купуват 1750 хляба от 300 грама, а в Китай с една минимална работна заплата - вероятно 5 пъти по-малко количество? 

 

https://www.china-briefing.com/news/minimum-wages-china-2021/

Currently, Shanghai has the highest monthly minimum wage among 31 provinces (RMB 2,590/US$400 per month) and Beijing has the highest hourly minimum wage (RMB 25.3/US$3.9 per hour). Six regions – Shanghai, Guangdong, Beijing, Tianjin, Jiangsu, and Zhejiang – surpassed the RMB 2,000 (US$308) mark in their monthly minimum wage standards.

 

Shanghai

Markets

Loaf of Fresh White Bread (500g)

16.05 ¥

 

===========================

2590 /16.05 = 161 хляба от 500 грама, или около 270 хляба от 300 грама

 

Това със заплатите е малко мътна тематика в Източна Азия. В Корея (предполагам същото е в Япония и Китай) има основна заплата и бонуси за какво ли не. Или иначе казано, нетната средна заплата за Южна Корея е около 2500-2800 лева, а бруто средната 3500-4000 лева. Но реалната е повече, защото работещите редовно получават бонуси за добри резултати, по-голяма печалба на фирмата, празници, годишнини, на баш шефа така ми скимнало и пр. Реално нетната заплата е някъде около 3300-3500 лева. А за Сеул става въпрос за 4500+. Само за сравнение в София е около 1700 и към края на годината ще е около 1800-1900.

Така че реалните китайски заплати са поне с 20% по-високи, отколкото основната. А покупателната способност на турските заплати май спада с всеки изминал ден.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, nik1 said:

Да, знам, ама все пак...

То и тук оризът не е основно ядене, но не е пет пъти  по-скъп от този в Китай, а е на съпоставима цена. /В  Румъния пък, оризът в  магазините е по-евтин от този  в България, в обменния курс на леята спрямо лева/

Изглежда ми, че пазарът на пшеницата в Китай  е изкривен (или пазара на готови пшеничени изделия ), и мисля че държавата може би има основния пръст в това "изкривяване"

 

 

Със сигурност е изкривен от "държавни" играчи прибиращи поне част от печалбата за себе си, за да могат да си позволят стотина любовници, всяка със собствено жилище и кола. Отделно постоянни командировки из Европа и Северна Америка, с поне една секретарка.

https://worldofbuzz.com/arrested-57yo-millionaire-had-affairs-with-over-100-women-gave-them-houses-in-his-neighbourhood/

Редактирано Октомври 26, 2021 от новорегистриран2

[nik1]

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Това със заплатите е малко мътна тематика в Източна Азия. В Корея (предполагам същото е в Япония и Китай) има основна заплата и бонуси за какво ли не. Или иначе казано, нетната средна заплата за Южна Корея е около 2500-2800 лева, а бруто средната 3500-4000 лева. Но реалната е повече, защото работещите редовно получават бонуси за добри резултати, по-голяма печалба на фирмата, празници, годишнини, на баш шефа така ми скимнало и пр. Реално нетната заплата е някъде около 3300-3500 лева. А за Сеул става въпрос за 4500+. Само за сравнение в София е около 1700 и към края на годината ще е около 1800-1900.

Така че реалните китайски заплати са поне с 20% по-високи, отколкото основната. А покупателната способност на турските заплати май спада с всеки изминал ден.

Бонусите са част от ззплатата (поне тук е така), и мисля че не би трябвало да има объркване, ако не идват от черни каси. За простота можем да приемем, че проблемът го има (или няма) в еднаква степен в Китай, и Турция..

Колкото и да пада покупателната способност в Турция, а в Китай да се вдига, мисля че показаното  на картата най-долу няма   да се промени (или  поне да се промени в границите на  близките 20- 30 години): Това са нещо като изградени модели 
Единият гарантира и дава ниско качество живот в градовете в Китай (замърсени; с огромен въглероден отпечатък; свръх-високи цени на имотите и недвижимостите), другият "дава"  и среден (Измир, Анкара), до висок индекс (Бурса, Трабзон, Самсун) на  качество на живот в Турция.

 

Измир vs Пловдив (с най-високия индекс от изследваните български градове, все пак е среден по качество)

https://www.numbeo.com/quality-of-life/compare_cities.jsp?country1=Turkey&country2=Bulgaria&city1=Izmir&city2=Plovdiv&tracking=getDispatchComparison

С червеното е отбелязано "зле-то", със зелено е "добре-то", жълто - "средното" положение

 

Бурса (висок индекс "качество на живот")

https://www.numbeo.com/quality-of-life/in/Bursa

 

Имам една позната китайка от Шанхай (има си ресторант с мъжа си), която ми казваше най-твърдо и уверено че в Пловдив е много по-добре от Шанхай (един вид има ли място за сравнение).Аз понеже преди нищо не знаех за Китай, я гледах като ошашавен, и  си мислих, че ме лъже благородно. 

Да, обаче вижте къде  е Шанхай в тази класация:

https://www.numbeo.com/quality-of-life/compare_cities.jsp?country1=China&country2=Bulgaria&city1=Shanghai&city2=Plovdiv&tracking=getDispatchComparison

За Пекин да не говорим

 

Картата може да се види тук:

https://www.numbeo.com/quality-of-life/gmaps.jsp?indexToShow=main

Редактирано Октомври 26, 2021 от nik1