САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[новорегистриран2]

Преди 21 часа, новорегистриран2 said:

 

 

[новорегистриран2]

Авторът е един от водещите кадри на Централната морска академия на САЩ и се ползва с уважение сред руските военнополитически анализатори.

Putin’s Wager in Russia’s Standoff with the West

 

A large war in Europe is likely in the coming weeks. The current security architecture of the continent, the future of NATO, and America’s role in shaping security outcomes there are all at stake. Beyond Europe, this conflict would have profound implications for U.S. defense strategy, and may upset America’s best-laid plans to focus on the eroding military balance with China. Ukraine, whose fate hangs in the balance, may be at the center of the crisis, but Moscow has a greater goal in mind: the revision of Europe’s security order. The Russian armed forces have conducted a substantial buildup around Ukraine, with Moscow threatening unilateral military measures if it is not able to achieve its goals at the negotiating table. President Vladimir Putin has been coy, but the threat is use of force on a large scale against Ukraine, including the possibility of regime change. Even if force does not get Moscow any closer to the wide-reaching concessions that it seeks from the West, Russia’s leadership likely judges that it will secure its influence in the country, deny Ukraine any hope of getting into NATO, and end NATO’s defense cooperation with Ukraine.

The unfolding events of the past year and the crescendo of the current crisis have been widely interpreted as a classic case of coercive diplomacy: threats, signals, and demands backed by a show of capability and resolve. However, it is more likely that Moscow was leaning towards a military solution. Russia’s diplomatic overture offered few prospects for success at the negotiating table. There is an eerie calm as Russian forces continue to position equipment and units around Ukraine. At this stage, Russia’s military retains operational surprise and could launch an assault on short notice. There will not be further strategic warning ahead of an offensive.

Prediction is always a fraught business, but it seems plausible that Russian forces would seize Ukraine’s eastern regions, as well as the southern port city of Odessa, and encircle Kyiv. The Russian goal would be regime change, perhaps via constitutional reform, and a settlement that would secure Russian influence over Ukraine. From a position of leverage, Russia would try to attain a U.S. commitment to give it a free hand in this part of eastern Europe. With Belarus firmly in Russia’s orbit, Moscow is eyeing using force to change Ukraine’s strategic orientation in an effort to create its own cordon against Western influence. An expanded invasion of Ukraine may not herald a prolonged occupation, but Russia appears prepared for that contingency. Russian force posture can enable a range of choices, but it is difficult to see how Moscow accomplishes any lasting political gains without having to resort to maximalist options.

How to Interpret Russian Demands

This crisis is not about NATO or Ukraine, but about NATO and Ukraine. Russia wants Washington to agree to a revised European order in which Russia has a veto over security arrangements and in decisions over security outcomes. By closing NATO’s open door, and halting defense cooperation with non-members, Washington would be acknowledging that Moscow’s security considerations supersede the right of its neighbors to choose their strategic orientation, and that security in Europe must be negotiated with Moscow.

Yet Russian demands for legally binding guarantees raise questions. On the one hand, Putin has railed against successive rounds of NATO expansion, encroaching military infrastructure, military exercises, and defense cooperation with countries like Ukraine. But he has also said that he does not believe in U.S. security assurances, and according to him Washington easily withdraws from treaties with or without explanation. So, why pursue such agreements with urgency when he believes that Washington may just bin them one day anyway?

There is also the nagging problem that no U.S. Congress, or any legislature in Europe, is likely to ratify a legally binding agreement with Russia based on such demands. Perhaps Moscow still assesses that the United States and its European allies might sign politically binding agreements that fall short of a treaty. While not legally binding, such agreements would hold strategic implications for European countries that are not NATO members. Those states would find their room for maneuver shrinking and would seek to hedge or to pursue a foreign policy that includes balancing relations between Europe and Russia.

Russia’s demands for a halt to NATO expansion, a rollback of defense cooperation with non-NATO members, and a return to force posture prior to 1997 (essentially a “go back to Germany” clause) seem to have little relationship to the deadlock over Minsk II implementation. These demands won’t secure a say over Ukraine’s domestic policy, or even get Russia out of the current sanctions regime. Furthermore, why didn’t Moscow make any of these demands during the spring buildup? The timing was no less auspicious. Why wait until the end of 2021 to come up with rushed proposals and demand rapid progress?

The diplomatic effort appears improvised, while the central demands were obvious non-starters for the West. The Russian Ministry of Foreign Affairs, often the last to know what is happening, was unsurprisingly surprised to find out it that was supposed to be coming up with these draft treaties in late December. Moscow has not only been asking for things that it knows it cannot attain, but it has been doing so in a manner that will ensure that it cannot attain them. Serious negotiations are usually done behind closed doors. By publicizing its demands and refusing to unbundle them in ways that might achieve compromise, Russia has made its diplomatic effort appear more performative than genuine.

Perhaps Moscow is just fishing for what it can get, but the political demands do not align with the military side of the equation. Settling for minor modifications to the already existing strategic stability agenda would appear to be a political retreat after releasing such ostentatious demands. Persistent references to internal time constraints, demanding “answers urgently,” suggest that Putin has been leaning towards using force all along. At Geneva, it became clear that Moscow views U.S. counteroffers for an expanded strategic stability agenda with much lower significance than its irreconcilable demands.

A dramatic expansion of the war is now the most probable outcome. In the spring the Russian leadership issued red lines, but if they really were interested in deterring an expansion of U.S. defense cooperation then such a demand would have been made at the June presidential summit, and they would have given the effort a bit longer than a few months to produce results.

Putin may see diplomacy as a last-ditch effort to avert war, but Russia’s posture suggests that he is leaning towards a unilateral solution. While some commentators may view this as a bluff, it hard to see how Putin imagined bluffing his way to a wholesale revision of Europe’s security architecture.

Why Now?

There are two overlapping issues: The first is Ukraine, where Russia desires to have a firm say over its foreign policy as well as aspects of its internal governance. The second is to block further NATO expansion and to roll back Ukrainian defense cooperation with NATO members. Moscow perceives its strategy in Ukraine as having generally failed, with diplomacy over the Minsk ceasefire agreement at a deadlock, while Ukraine is increasingly treated as a de facto NATO member. In statements, essays, and articles, Russian leaders have made clear over the course of 2021 that they believe that Ukraine and its territory are being used as an instrument against Russia by the United States, and if they cannot compel a policy reversal, they will seek military solutions. As Putin said in December, “if our Western colleagues continue their obviously aggressive line, we will take appropriate military-technical reciprocal measures and will have a tough response to their unfriendly steps.” What is remarkable about this crisis is how well it has been signposted over the course of 2021, with Russian political statements and military activity in close alignment.

Although the crisis has structural roots in the post-Cold War settlement, the proximate cause of this standoff is a series of political turns in 2020 and early 2021. After initially being open to dialogue, Ukrainian President Volodymyr Zelensky’s administration took a hard turn away from pursuing compromises with Moscow. Zelensky arrested Putin’s ally Viktor Medvedchuk and banned three pro-Russian television channels in the country. Putin has also railed against a discriminatory language law passed in 2019, which has just entered into force. Not only has Ukraine continued on a westward trajectory, but Zelensky has also chosen to take a hard line, and has begun to actively eliminate Russian influence in Ukraine. This turnabout dashed any hopes that Russia had of achieving a desirable political settlement and removed a path for Russia to get out from under Western sanctions. Russian officials have publicly made clear that they see no further point to negotiating with Zelensky, viewing his administration as a marionette of the United States, and have instead approached his patron — Washington.

European capitals and Washington have backed Ukraine’s position. Moscow is thus faced with a choice between accepting that Ukraine is slipping away, or escalation. Moscow judges that it has to act in order to prevent a fixed reorientation of the country and the destruction of the key pillars of its influence. Among Putin’s grievances is the belief that Ukraine will become a platform for U.S. power projection along Russia’s southwestern flank and he cannot tolerate this prospect (recalling Moscow’s fears that led it to invade Afghanistan). Last fall he remarked “what if tomorrow there are missiles near Kharkov — what should we do then? We do not go there with our missiles — but missiles are being brought to our doorstep. Of course, we have a problem here.” Whether genuine, or instrumental, Russia’s leadership have often used this threat to link Ukraine to broader grievances on European security.

Washington’s effort to launch a strategic stability dialogue has also played a role. The Biden administration sought predictability in the relationship, perhaps so it could focus on China and pressing domestic concerns. The administration was right to launch this initiative and see if Moscow was willing to engage, but as Oscar Wilde quipped, “There are only two tragedies in life: one is not getting what one wants, and the other is getting it.” Moscow has now made clear what the price of predictability in relations is, and it is clearly one that the United States is unwilling to pay. Given that Washington has signaled that it sees Europe as a secondary theater, the price Russia would ask was inevitably going to be high.

Russia’s elite may believe that they are in a good position to conduct a military operation and weather the storm of Western economic punishment. Having stabilized the Russian economy, established a war chest of reserves (over $620 billion), and tightened the screws on its opposition, the regime is more confident economically and politically. Moscow has greater leverage over Europe due to surging gas prices and energy supply shortages. Putin might also judge that the Biden administration is reticent about enacting the most severe financial sanctions in its arsenal because these would cause ripples in the global financial system, a rise in U.S. gasoline prices, not to mention the impact on energy prices in Europe.

It also merits considering that Russian assumptions may be colored by war optimism.  Moscow might believe that much of the Ukrainian public quietly holds pro-Russian attitudes and Russian forces might be greeted as liberators. Russian elites see Ukraine as a manipulable oligarchy with corrupt elites. Such assumptions and narratives run deep in Putin’s statements and writings. The Russian elite is deeply chauvinistic and has little regard for Ukrainian military capabilities. Moscow may judge the use of force to be preferable relative to the mounting costs of inaction, and the potential risks of having to use force later. Leaders talk themselves into war, imagining that the situation is imposed upon them and rationalizing that a conflict is inevitable so it is better to fight now than later. Russia would not be the first country to invade another, misjudging the socio-political dynamics, and the costs of occupation.

Can Putin Back Down?

The United States and its allies have made clear that while they are willing to discuss an expanded strategic stability agenda, they will not shut NATO’s open door, constrain military cooperation with non-member states, remove military forces and infrastructure from the territory of NATO members who have joined since 1997, or compel Ukraine to accept a form of neutrality. While a discussion on future missile placement, mutual reductions in military activity, and other measures might count as a diplomatic success for Moscow, it is unlikely that this is enough to satisfy Putin. If it were, why has he not pocketed the deal already?

After the meeting in Geneva, the United States was unable to determine if the Russian diplomatic effort was genuine or cover for a planned military operation. The head of Russia’s delegation, Sergey Ryabkov, didn’t appear to know either.

It is doubtful that the Russian leadership can back down without external and internal audience costs. Over the past month, the West has also been arming Ukraine in anticipation of a Russian attack, hardly a policy success for Moscow. If Putin backs down with nothing, the domestic and international perception will be that he was either bluffing or, even worse, was successfully deterred. Putin will end up with the worst of both worlds, seen as simultaneously aggressive and resistible. Also, while an authoritarian state may care less about domestic audience perceptions, the elites, or the so-called “selectorate,” are another matter. Authoritarian leaders like Putin can find their ability to manage political coalitions diminished if elites perceive them as reckless, incompetent, and increasingly unfit to rule. Putin certainly has options, but this is not a contest in which he can afford to back down cost-free.

A More Dangerous Mobilization

While the military deployment may appear overly visible, lacking in initiative or surprise, in fact the opposite is true. Russia is indeed assembling this force in a manner designed to conceal its operational aims. To some extent it retains surprise and initiative. The Russian military is deploying a large force slowly, and deliberately, with equipment that can be parked in the field for months. Troops can be quickly sent to these encampments, fall in on equipment, and begin dispersing. This conceals the final disposition of forces, and the timing and scope of an operation. With large numbers of Russian forces having arrived in Belarus, and more on the way, a large-scale military operation in the coming weeks seems probable.

Ukraine finds itself in a mobilization trap. Kyiv might be reluctant to conduct large force shifts — if Moscow is spoiling for a fight, then a mobilization order could be used as a pretext by the Russian leadership, claiming that Ukraine intends to retake the Donbas by force. It is also expensive and economically disruptive. Yet on the brink of all-out war, the calm among Ukrainian elites is jarring. Rumors swirl that Zelensky thinks that this is a bluff, and even believes that the United States is exaggerating the threat intentionally to force him into concessions. Ukraine’s leadership appears to be more worried about the impact that this threat has on the economy and public sentiments, than about preparing the nation for the war.

Since 2014, the Russian military has shifted formations to Ukraine’s borders, resulting in roughly 55,000 to 60,000 ground troops permanently stationed in the region (a 250 to 300-kilometer range). The forces normally stationed on Ukraine’s border can generate about 25 to 30 battalion tactical groups and the forces that have been mobilized in recent months to join them represent another 35 to 40 battalion tactical groups. Recently arrived forces from the Eastern Military District might bring this figure to a total of 65 to 70. A battalion tactical group is a task-organized combined-arms maneuver formation, averaging 800 personnel per unit (though it can be as small as 600 and as large as 1,000). It is essentially a battalion plus enablers such as artillery, logistics, and air defense. These formations are an imprecise but useful unit of measurement when talking about Russian offensive maneuver potential.

Total estimated end strength is therefore already north of 90,000 personnel. These figures do not include airpower, naval units, or additional logistical components that are likely to support this force. Russian-led forces in Ukraine’s Donbas region might account for another 15,000 troops, but they have considerably lower combat effectiveness than Russian regulars.

The force gathered from other Russian regions largely consists of prepositioned equipment, but it is already sufficient for a military operation. There are indications that Russia has begun sending personnel. The current force is largely within the self-deployment range, which means they can move to the border in a matter of days once personnel arrive. Russia retains considerable force-generation potential and can surge units to the area on relatively short notice. Publicly available estimates suggest Moscow might gather a force of 90 to 100 battalion tactical groups, together with reserves, and auxiliary forces for a total of 150,000 to 175,000 troops. The Russian military is not yet in position for such a largescale operation, but it could have the requisite forces and elements placed in the coming weeks.

What are Russia’s Options?

A Russian military campaign could range from standoff strikes to a largescale invasion of Ukraine’s eastern regions, the encirclement of Kyiv, and the taking of Odessa along the coast. The question is not what Russia can do militarily in Ukraine, since the answer is almost anything, but what kind of operation might attain lasting political gains. Consequently, most scenarios seem illogical and politically counterproductive.

Given the stakes, and likely costs, any Russian military operation would have to attain political gains that give Moscow the ability to enforce implementation. In short, just hurting Ukraine is not enough to achieve anything that Russia wants. While some believe that Russia intends to compel Ukraine into a new Minsk-like agreement, the reality is that nobody in Moscow thinks that a Ukrainian government can be made to implement any document they sign. Such a settlement would be political suicide for the Zelensky administration, or any other. Russia has no way to enforce compliance with its preferences once the operation is over. This is, at least, the lesson that Moscow seems to have taken from Minsk I and Minsk II. Why would Minsk III prove any different? Russia has not struggled in getting Ukraine to sign deals at gunpoint, but all of these have resulted in Ukraine’s continued westward march and a decline of Russian influence in the country. It’s not clear how Moscow achieves its goals without conducting regime change, or a partitioning of the state, and committing to some form of occupation to retain leverage.

Those who think that Russia might simply conduct an airstrike campaign have an even bigger problem in explaining what possible political aims Moscow could attain via this type of operation. Most likely, the initial war effort will involve the use of artillery, precision fires, and airpower. Then ground forces would conduct a multi-axis attack from Belarus, Russia, the Donbas, and Crimea. A ground operation would entail the occupation of Ukrainian territory for some time to secure lines of communication and critical infrastructure, which requires follow-on forces and potentially reserves. The Russian military has been developing a sizable reserve and conducting partial callups to test it.

Russia could leverage the offer of an eventual withdrawal from Ukraine in exchange for a deal, figuring that the United States might prefer a broken Ukraine to a hard redrawing of the map of Europe. But this arrangement would undoubtedly combine current demands made to NATO with sovereignty impositions on Ukraine, including federalization to increase regional autonomy, and a rollback of defense ties with NATO members along with promises that NATO will never admit Ukraine. It is possible that Putin believes he can get such a deal, to be enforced externally by the United States, but only if he holds the bulk of Ukraine’s territory in his hands.

The increasingly likely scenario is that Moscow intends to install a pro-Russian government backed by its forces, which aligns with recently released claims by the United Kingdom. Alternatively, Russia may consider a partitioning of Ukraine. This would not be a total occupation of the country, but would include most of the country sans the Western regions. It would be terribly risky, and costly, but it would make Putin the Russian leader who restored much of historical Russia, and established a new buffer against NATO. A de facto occupation of most of Ukraine may be the only way that Russia can impose its will on the country if it cannot install a pro-Russian government. In launching an offensive, one of Moscow’s riskiest decisions will be whether to stay largely east, or to venture west of the Dnieper river.

Whether Russia intends to partition Ukraine or not, war is highly contingent. Russian forces may end up controlling large parts of Ukraine for a prolonged period either way. Indeed, this is how Russia originally ended up with the Donbas in the first place, having never sought to hold it indefinitely. Similarly, the Russian operation to seize Crimea shows little evidence that annexation was a premeditated outcome. Consequently, once an operation is launched, beyond the initial move it is difficult to predict how it might end.

Why not something lesser in scope? A smaller campaign, perhaps seizing the rest of the Donbas, would have high costs and risks. What does this gain Moscow in Ukraine, or in terms of revising its position in Europe? If anything, it worsens Russia’s current predicament. Russian leaders have acknowledged that their strategy of trying to leverage the Donbas has failed to deliver and are unlikely to double down or repeat something that they concede won’t work. The logic of a Russian military operation suggests that the best way in which Moscow could attain lasting political gains is to use force on a large scale and commit to an occupation for some period of time.

The Unfinished Business of Europe

If Putin’s aim is to see what he can get, then he may well take the low-hanging fruit of an expanded strategic stability agenda, pocket the win, and close out this gambit. Europeans would breathe a sigh of relief and U.S.-Russian relations would stagger on until the next crisis. This looks terribly unlikely. Alternatively, if Russia uses force on a large scale, Washington would have to make major shifts in force posture, reinforce deterrence on NATO’s flank, and reinvest in its ability to defend European allies, likely to the detriment of its aim to focus on the Indo-Pacific. The ensuing cycle of sanctions, diplomatic expulsions, and various forms of retaliation might escalate to the use of larger-scale economic and political instruments.

If Ukraine is unfinished business for Russia’s leader, then European security should be unfinished business for the United States. This is a defining moment. Russia may be able to temporarily set the agenda, but it has thus far not shown itself strong enough to make the United States and its allies in Europe restructure the current order to accommodate Russian preferences. There are fundamental disagreements in outlooks on international relations and which principles should govern them. Despite periods of cooperation, Moscow has long interpreted this as an order of exclusion, created and expanded during a time of Russian weakness. This not just a phenomenon under Putin. Missed opportunities, choices made and not made, cast a long shadow over European security.

This crisis reveals a problem in U.S. strategy. European security remains much more unsettled than it appears. The most militarily powerful state on the continent does not see itself as a stakeholder in Europe’s security architecture. There’s little evidence that without the United States, European powers can deter Moscow or lead their way out of a major crisis. The European Union is nonexistent in the conversation, begging for relevance. Yet the United States is materially constrained, seeking to focus on the Indo-Pacific and redress a deteriorating military balance vis-à-vis China. Washington’s dream of making the Russia relationship more predictable via a narrow strategic stability agenda appears to be dissipating. The United States will have to manage China and Russia, at the same time, for the foreseeable future. For U.S. strategy, it was never going to be China only, but it will prove exceedingly difficult to make it China mostly — not as long as Russia gets a vote.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Авторът е един от водещите кадри на Централната морска академия на САЩ и се ползва с уважение сред руските военнополитически анализатори.

Putin’s Wager in Russia’s Standoff with the West

Много обоснована аналитична статия, добре изградена около неоспорима логика.

Ще ви  кажа личното си мнение, без претенции да съм специалист от ранга на автора. Според мен, той не дооценява крайната стратегия на кръга около Путин - от логическа гледна точка на краткосрочни позитиви, логиката му е непробиваема, от гледна точка на една по-дълго ориентирана цел, по мое мнение, тази логика е уязвима. Ето, извадил съм отделни изречения от статията, които синтезират идеята /която е, че Путин няма друг избор, освен да натисне военния спусък/:

"Москва не само иска неща, които знае, че не може да постигне, но го прави по начин, който гарантира, че не може да ги постигне. Постоянните препратки към вътрешни времеви ограничения, изискващи „спешни отговори“, подсказват, че Путин е клонил към използване на сила през цялото време. Сега най-вероятният изход е драматично разрастване на войната. Москва вече даде ясно каква е цената на предсказуемостта в отношенията и тя очевидно е тази, която Съединените щати не желаят да платят. Като се има предвид, че Вашингтон даде сигнал, че вижда Европа като вторичен театър, цената, която Русия ще поиска, неизбежно ще бъде висока. Руският елит може да вярва, че е в добра позиция да проведе военна операция и да издържи бурята на западното икономическо наказание. След като стабилизира руската икономика, създаде военен сандък с резерви (над 620 милиарда долара) и затегне винтовете на своята опозиция, режимът е по-уверен икономически и политически. Москва има по-голямо влияние върху Европа поради нарастващите цени на газа и недостига на енергийни доставки. Путин може също да прецени, че администрацията на Байдън се въздържа от въвеждането на най-тежките финансови санкции в своя арсенал, защото те биха предизвикали вълни в световната финансова система, покачване на цените на бензина в САЩ, да не говорим за въздействието върху цените на енергията в Европа. Също така заслужава да се има предвид, че руските предположения може да са оцветени от военен оптимизъм. Москва може да вярва, че голяма част от украинската общественост тихо поддържа проруски нагласи и руските сили могат да бъдат посрещнати като освободители. Руските елити виждат Украйна като манипулируема олигархия с корумпирани елити. Подобни предположения и разкази се крият дълбоко в мнението на Путин

Ако Путин отстъпи без нищо, вътрешното и международното възприятие ще бъде, че той или блъфира, или, още по-лошо, беше успешно възпиран. Путин ще се окаже с най-лошия от двата свята, разглеждани като едновременно агресивен и неиздържащ натиск. Освен това, докато една авторитарна държава може да се интересува по-малко от възприятията на местната публика, елитите или така нареченият „селекторат“ са друг въпрос. Авторитарни лидери като Путин могат да открият, че способността им да управляват политически коалиции е намалена, ако елитите ги възприемат като безразсъдни, некомпетентни и все по-неспособни да управляват. Путин със сигурност има възможности, но това не е състезание, в което той може да си позволи да отстъпи безплатно."

С три думи: Путин няма избор /освен военния/.

Според мен, не е така. Путин има избор - той може с политически натиск, комбиниран с военна сила, да постигне много повече на по-ниска цена за Русия. Възможен сценарии: обявява се, че Украйна не спазва Минск-2, Русия поема гаранции са спазване на тези споразумения, като гласува политическо признание на двете републики като легитимни държави. Всеки опит на Украйна да оспори това по военен път, бива париран концентрирано и жестоко с военни средства, но вече като резултат не от външна намеса, а защита на руско население в признати официално държави. Даже няма да има "малко нахлуване", те са си вътре, границите им са отворени.

Какво се печели? Северен поток-2, за облекчение на германците, няма да бъде спрян, нали те са подписали Минското споразумение. Русия е казала на света, че "царят е гол", тоест, че НАТО трябва да си върви в Германия, откъдето е тръгнало през 1997. Нищо че НАТО няма да си отиде, казаното е написано под формата на ултиматум. Украйна при сценарий поражение в Донбас, ще претърпи политическо земетресение на президентските избори, прозападният Зеленски ще си отиде догодина на изборите, той се е провалил, вече не е герой е безсилен дърдорко. Вероятно с времето ще се появяват по-проруски политици, които могат още на следващите избори да издигнат техен президент, но това не е важно толкова, защото процесът ще бъде отключен от провала със загубата на Донбас /хипотетично, разбира се/.

Тогава цялата истерика около санкциите и спирането на газта отива в пасивите на Вашингтон, много шум за нищо. Байдън между другото сам се вкара в този капан на Путин - заяви, та докара и немския канцлер да го подкрепя, че в случай на руска инвазия Северен поток-2 няма да има. Е, а като няма инвазия, ще трябва да има Северен поток-2, защото има само две положения - или има или няма. За радост на германците /знаем тесните връзки на партията на Шолц с Газпром/ ще има, защото другата опция на Байдън отпада, тази да няма при инвазия, но инвазия не е имало.

И така нататък... но натискът върху САЩ и НАТО няма да спре - след месец са планирани учения на стратегическите ядрени сили на Русия, така наречената "ядрена триада", после ще има нещо друго, казаното вече е написано. И това в момент, когато САЩ искат да направят "голям завой" във военно отношение срещу Китай, чиито казус с Тайван е много подобен на този с Донбас.

Разбира се, повече от вероятно е аз да греша, а всички анализатори на Запад, които твърдят, че военна инвазия в Украйна е неминуема да са прави, но това ще го разберем до броени дни.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Много обоснована аналитична статия, добре изградена около неоспорима логика.

Ще ви  кажа личното си мнение, без претенции да съм специалист от ранга на автора. Според мен, той не дооценява крайната стратегия на кръга около Путин - от логическа гледна точка на краткосрочни позитиви, логиката му е непробиваема, от гледна точка на една по-дълго ориентирана цел, по мое мнение, тази логика е уязвима. Ето, извадил съм отделни изречения от статията, които синтезират идеята /която е, че Путин няма друг избор, освен да натисне военния спусък/:

"Москва не само иска неща, които знае, че не може да постигне, но го прави по начин, който гарантира, че не може да ги постигне. Постоянните препратки към вътрешни времеви ограничения, изискващи „спешни отговори“, подсказват, че Путин е клонил към използване на сила през цялото време. Сега най-вероятният изход е драматично разрастване на войната. Москва вече даде ясно каква е цената на предсказуемостта в отношенията и тя очевидно е тази, която Съединените щати не желаят да платят. Като се има предвид, че Вашингтон даде сигнал, че вижда Европа като вторичен театър, цената, която Русия ще поиска, неизбежно ще бъде висока. Руският елит може да вярва, че е в добра позиция да проведе военна операция и да издържи бурята на западното икономическо наказание. След като стабилизира руската икономика, създаде военен сандък с резерви (над 620 милиарда долара) и затегне винтовете на своята опозиция, режимът е по-уверен икономически и политически. Москва има по-голямо влияние върху Европа поради нарастващите цени на газа и недостига на енергийни доставки. Путин може също да прецени, че администрацията на Байдън се въздържа от въвеждането на най-тежките финансови санкции в своя арсенал, защото те биха предизвикали вълни в световната финансова система, покачване на цените на бензина в САЩ, да не говорим за въздействието върху цените на енергията в Европа. Също така заслужава да се има предвид, че руските предположения може да са оцветени от военен оптимизъм. Москва може да вярва, че голяма част от украинската общественост тихо поддържа проруски нагласи и руските сили могат да бъдат посрещнати като освободители. Руските елити виждат Украйна като манипулируема олигархия с корумпирани елити. Подобни предположения и разкази се крият дълбоко в мнението на Путин

Ако Путин отстъпи без нищо, вътрешното и международното възприятие ще бъде, че той или блъфира, или, още по-лошо, беше успешно възпиран. Путин ще се окаже с най-лошия от двата свята, разглеждани като едновременно агресивен и неиздържащ натиск. Освен това, докато една авторитарна държава може да се интересува по-малко от възприятията на местната публика, елитите или така нареченият „селекторат“ са друг въпрос. Авторитарни лидери като Путин могат да открият, че способността им да управляват политически коалиции е намалена, ако елитите ги възприемат като безразсъдни, некомпетентни и все по-неспособни да управляват. Путин със сигурност има възможности, но това не е състезание, в което той може да си позволи да отстъпи безплатно."

С три думи: Путин няма избор /освен военния/.

Според мен, не е така. Путин има избор - той може с политически натиск, комбиниран с военна сила, да постигне много повече на по-ниска цена за Русия. Възможен сценарии: обявява се, че Украйна не спазва Минск-2, Русия поема гаранции са спазване на тези споразумения, като гласува политическо признание на двете републики като легитимни държави. Всеки опит на Украйна да оспори това по военен път, бива париран концентрирано и жестоко с военни средства, но вече като резултат не от външна намеса, а защита на руско население в признати официално държави. Даже няма да има "малко нахлуване", те са си вътре, границите им са отворени.

Какво се печели? Северен поток-2, за облекчение на германците, няма да бъде спрян, нали те са подписали Минското споразумение. Русия е казала на света, че "царят е гол", тоест, че НАТО трябва да си върви в Германия, откъдето е тръгнало през 1997. Нищо че НАТО няма да си отиде, казаното е написано под формата на ултиматум. Украйна при сценарий поражение в Донбас, ще претърпи политическо земетресение на президентските избори, прозападният Зеленски ще си отиде догодина на изборите, той се е провалил, вече не е герой е безсилен дърдорко. Вероятно с времето ще се появяват по-проруски политици, които могат още на следващите избори да издигнат техен президент, но това не е важно толкова, защото процесът ще бъде отключен от провала със загубата на Донбас /хипотетично, разбира се/.

Тогава цялата истерика около санкциите и спирането на газта отива в пасивите на Вашингтон, много шум за нищо. Байдън между другото сам се вкара в този капан на Путин - заяви, та докара и немския канцлер да го подкрепя, че в случай на руска инвазия Северен поток-2 няма да има. Е, а като няма инвазия, ще трябва да има Северен поток-2, защото има само две положения - или има или няма. За радост на германците /знаем тесните връзки на партията на Шолц с Газпром/ ще има, защото другата опция на Байдън отпада, тази да няма при инвазия, но инвазия не е имало.

И така нататък... но натискът върху САЩ и НАТО няма да спре - след месец са планирани учения на стратегическите ядрени сили на Русия, така наречената "ядрена триада", после ще има нещо друго, казаното вече е написано. И това в момент, когато САЩ искат да направят "голям завой" във военно отношение срещу Китай, чиито казус с Тайван е много подобен на този с Донбас.

Разбира се, повече от вероятно е аз да греша, а всички анализатори на Запад, които твърдят, че военна инвазия в Украйна е неминуема да са прави, но това ще го разберем до броени дни.

Честно написано, аз се надявам да сте прав и да няма война, по чисто човешки причини. Какво мислят в Москва и Вашингтон е друг въпрос.

Както знаем в геополитиката няма място за емоции, а само интереси. Този анализатор, също както и автора изправящ батальони срещу бригади имат свои мироглед и дневен ред. Независимо колко добре знаят руски или се опитват да опознаят нравите в региона, те все така ще пречупват всичко през своята отвъдокеанска призма. Докато и най-обикновения български форумджия разполага с някои insights, до които допир може да има само местен.

Ние знаем, че много от руснаците имат надменно имперско поведение. Генерирано от вековна пропаганда, но то не отстъпва от арогантното имперско поведение на англосаксонците. Имперският начин на мислене постоянно влияе върху начина на взимане на решения и провеждане на политики в Русия. Затова, нека се замислим, хората управляващи тази необятна страна дали биха се съгласили да свирят втора цигулка в Концерта на Великите сили, т.е. да се приравнят на Франция или Германия, а не да са равни с Китай и САЩ?

За целта, естествено, на Русия й трябват хора. Къде другаде може да ги намери освен в Близката чужбина. Също така, за разлка от българското общество, което е изпаднало от десетилетия в състоянието на латентен милитаризъм, при руснаците той си е все така видим и е сред основните движещи сили на вътрешните процеси.

-----

Не мисля, че руснаците ще нападнат преди средата на март. Олимпиадата в Китай и възможни логистични проблеми, породени от времето, за мен са достатъчни доводи. Но!

Придвижването на руските войски продължава да е все така неприкрито и демонстративно. Което е достатъчен генератор на новини и отклонява погледите от Олимпиадата. Привет за Китай.

Западните лидери се изреждат един след друг да посещават Москва, с което вдигнаха международния престиж на Русия до най-високо ниво от (поне) времето на големия "рестарт" на Обама и Медведев. Привет за САЩ.

Също така, не забелязах много да се говори и пише за последствията от една, евентуална, руска военна победа в Украйна. Само ще напомня как след победата на Асад за Алепо стана ясно, че коалицията желаеща да го свали е загубила войната. 1-2 години по-късно, членовете на бившата коалиция вече бяха в неприкрити конфликти помежду си - ефекта на доминото.

Т.е. една руска победа би имала своя отзвук върху страните от бившия СССР, Централна и Югоизточна Европа.

 

[Б. Киров]

Преди 19 часа, Orbit said:

Въпросът е каква е целта им ? Защо тези медии искат да създадът илюзия за нещо ужасно ? Възможно е кулминацията да настъпи към средата на март.

Целта им, според мен, е прозрачна: инфлацията от 7.5 процента вече на годишна база заплашва да излезе от контрол. Фед има заседание на 16 март, в което или трябва да премине Рубикона си, тоест да обяви някаква голяма стъпка във вдигане на лихвения процент, или трябва да продължи да "рита кутията по пътя надолу" с празни закани и да остави инфлацията да расте. Една война в Европа измива всички тези проблеми - цените на горивата ще излетят до небесата, и вдигането на лихвата ще се припише на кръвожадните руски агресори, нападнали агънцето Украйна. И вълкът сит, агнето кучета го яли.

[nik1]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

"Москва не само иска неща, които знае, че не може да постигне, но го прави по начин, който гарантира, че не може да ги постигне. Постоянните препратки към вътрешни времеви ограничения, изискващи „спешни отговори“, подсказват, че Путин е клонил към използване на сила през цялото време. Сега най-вероятният изход е драматично разрастване на войната. Москва вече даде ясно каква е цената на предсказуемостта в отношенията и тя очевидно е тази, която Съединените щати не желаят да платят. Като се има предвид, че Вашингтон даде сигнал, че вижда Европа като вторичен театър, цената, която Русия ще поиска, неизбежно ще бъде висока. Руският елит може да вярва, че е в добра позиция да проведе военна операция и да издържи бурята на западното икономическо наказание. След като стабилизира руската икономика, създаде военен сандък с резерви (над 620 милиарда долара) и затегне винтовете на своята опозиция, режимът е по-уверен икономически и политически. Москва има по-голямо влияние върху Европа поради нарастващите цени на газа и недостига на енергийни доставки. Путин може също да прецени, че администрацията на Байдън се въздържа от въвеждането на най-тежките финансови санкции в своя арсенал, защото те биха предизвикали вълни в световната финансова система, покачване на цените на бензина в САЩ, да не говорим за въздействието върху цените на енергията в Европа. Също така заслужава да се има предвид, че руските предположения може да са оцветени от военен оптимизъм. Москва може да вярва, че голяма част от украинската общественост тихо поддържа проруски нагласи и руските сили могат да бъдат посрещнати като освободители. Руските елити виждат Украйна като манипулируема олигархия с корумпирани елити. Подобни предположения и разкази се крият дълбоко в мнението на Путин

Ако Путин отстъпи без нищо, вътрешното и международното възприятие ще бъде, че той или блъфира, или, още по-лошо, беше успешно възпиран. Путин ще се окаже с най-лошия от двата свята, разглеждани като едновременно агресивен и неиздържащ натиск. Освен това, докато една авторитарна държава може да се интересува по-малко от възприятията на местната публика, елитите или така нареченият „селекторат“ са друг въпрос. Авторитарни лидери като Путин могат да открият, че способността им да управляват политически коалиции е намалена, ако елитите ги възприемат като безразсъдни, некомпетентни и все по-неспособни да управляват. Путин със сигурност има възможности, но това не е състезание, в което той може да си позволи да отстъпи безплатно."

 

Преди 7 часа, новорегистриран2 said:

Също така, не забелязах много да се говори и пише за последствията от една, евентуална, руска военна победа в Украйна. Само ще напомня как след победата на Асад за Алепо стана ясно, че коалицията желаеща да го свали е загубила войната. 

1-2 години по-късно, членовете на бившата коалиция вече бяха в неприкрити конфликти помежду си - ефекта на доминото.

Т.е. една руска победа би имала своя отзвук върху страните от бившия СССР, Централна и Югоизточна Европа.

 

САЩ в този случай  може би сериозно трябва да помислят за варианта "T" - физическа терминация на Путин.

Опасен вариант е, но може би не толкова. Копчето ще трябва да ги натисне Мишустин  (и то  на момента), аз  лично не вярвам той или друг политик днес да има куража да ги направи..

Ще се илюстрира лемата / принципа "персоналистките автократични диктатури са най-неустойчивите" -  това е възможността да се приключи със заплахата за Западния свят, идваща от Путин.

А той ще продължава и ще опитва докато  е жив,   освен това държи повечето козове

 

Преди 8 часа, новорегистриран2 said:

1-2 години по-късно, членовете на бившата коалиция вече бяха в неприкрити конфликти помежду си - ефекта на доминото.

Т.е. една руска победа би имала своя отзвук върху страните от бившия СССР, Централна и Югоизточна Европа.

Не е необходима война за това, според мен. Всъщност войната сама за себе си може  консолидира Запада, и най-отявлените войнофоби (от Германия)  и Путинофоби от Изток (ФОБИЯ КАТО СТРАХ, И СНИШАВАНЕ - например Българските управленци са отявлени и типични такива) да погледнат трезво и смело.

Една статия от Иво Инджев

Пълна приемственост, а не промяна, има във фобията от Русия сред нашите управляващи русофоби

 

Самата заплаха за Война от Путин разрушава тъканта на Запада..

[nik1]

Преди 3 минути, nik1 said:

 

Една статия от Иво Инджев

Пълна приемственост, а не промяна, има във фобията от Русия сред нашите управляващи русофоби

 

 

Пълна приемственост, а не промяна, има във фобията от Русия сред нашите управляващи русофоби

09.02.2022 от Иво Инджев

 

 

 

 

След дълго лавиране, снишаване и летене на ниска височина под радарите на “врага” българските власти най-после ще обсъдят на най-високия и всеобхватен национален форум какво заплашва в момента националната ни сигурност. Ще дискутират и ще се информират след близо седмица на Консултативния съвет по национална сигурност под егидата на президента Румен Радев на 15 февруари.

В първото изречение на този текст ключовата дума е “врага”. Такъв не е посочен, но се подразбира, че дебне наблизо. Кой ли се прокрадва насам, че стресна нашия държавно-партиен елит? 

От начина, по който е обявена темата на заседанието на КСНС „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки” не става ясно кой заплашва националната ни сигурност, което налага висше държавно мъдруване на Съвета на мъдреците под знамената на главнокомандващия. 

Да си представим стерилната ситуация, при която не можем да се досетим сами какво става, а съдим по най-шумно коментираната у нас външнополитическа тема. Коя е тя? 

Македонската е. Крадат ни историята и медиите се състезават да огласяват гневни тиради срещу тази кражба. Да не би крадците да се готвят вече да ни нападат? С танковете от бронираните ни излишъци от времето на комунизма, които им подарихме в края на миналото хилядолетие ( вместо да ги режем на скрап) ?

Ситуацията предполага и друга ( лъжлива) хипотеза. Тя се натрапва от впечатлението, което внушават медиите на българската публика. В синхрон с т(р)айната линия на управленско-опозиционното увъртане с цел да се избегне гнева на северната мечка у нас се говори и пише почти единодушно като за “кризата в Украйна”, “около Украйна”, “конфликтът в Украйна” и т.н. https://segabg.com/category-observer/pak-shte-plyaskame-rusnacite

Аналитично-безкритичният, мислещият, но незапознат с “подробностите” ползвател на този род (дез)информиране у нас, ще вземе да реши следното: Украйна застрашава националната ни сигурност! Какво друго да си помисли човек, ако не знае истината и се води само по угодническата спрямо мечката наведена кампания, в която акцентът е върху Украйна, която нещо мъти водата, Русия просто я няма в това блато. 

Ето в това отношение ще се съглася с онези, които твърдят, че въпреки изчегъртването на предишното управление днешната власт не е променила нищо и следва творчески заветите на охранителя на Тодор Живков, приложени към актуалната ситуация. Диктаторът от Правец ни завеща да се “снишаваме, докато премине бурята”. Такава беше неговата политика на оцеляването щом завеят опасните за местното статукво ветрове от Москва. По онова време те издухаха самия Живков от върха и това явно се помни добре от днешните върховни политици у нас.

Ще се въздържа да припомня отново личното ми впечатление от “самопризнанието” на предишния премиер, че не иска да дразни Путин – писал съм за онова негово лично телефонно обаждане  достатъчно често.

Все пак ще опресня спомена за друго, за което също съм писал. В контекста на този текст то звучи напълно основателно 8 години по-късно. Става дума за това, как човекът на Москва номер едно по значението му за налагане на руското влияние тук Бойко Методиевич смачка ( при това в качеството си опозиционер!) идеята на военния министър Велизар Шаламанов в служебното правителство на Плевнелиев да посочи Русия като враг в документа “Визия 2020”. Плевнелиев, в интерес на справедливостта, не беше съгласен и се противопостави на своя ментор Методиевич публично – колкото да се види доколко мнението му нямаше значение.

Нашите медии така и не пожелаха да проверят тази новина чрез един въпрос за потвърждение към някой от замесените в аферата.  Сред тях беше тогавашният служебен министър Георги Близнашки, комуто Борисов е наредил по телефона да се премахне от документа абзаца, уличаващ Русия като заплаха за националната ни сигурност. Близнашки изпълни нареждането. В ролята на”пророк”, че професорът ще го направи, се изяви путинофилстващият бивш вътрешен министър Румен Петков от АБВ. Той “позна”.

Фактът, че собственикът на ГЕРБ е бил в състояние да нареди на действащия служебен премиер такова нещо показа колко устойчиво и дълбоко е проникнало руското влияние у нас. Не случайно легендарният Решетников, легендиран като емисар на Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ), беше откроил в едно интервю ГЕРБ като партията, с която Кремъл предпочита да си сътрудничи в България – повече от от БСП ( както генералът от КГБ изрично спомена). 

Сега наблюдаваме, как тази устойчивост се проявява отново. Тук никой от българските управляващи и наследствено обременените медии не смее да назове истината, че Русия е заплаха за българската национална сигурност. Продължава в този смисъл всичко друго, но не и промяната в поведението на властите, обсебени от фобията си спрямо Русия. 

Точно така, вече не ги “подозирам” толкова в русофилия, каквато не им личи по военното образование в САЩ, нито по цивилното в Харвард. 

Русофоби са. До доказване на противното.

Share this:

[Петър_Пейчев]

От приличие няма да използвам "куха лейка" за написаното в горната статия, но това е определението за цялостното творчество на автора. Какво означава русофилия и русофобия? В класическият им вид и двете понятия са подчертано антибългарски, като русофобията е по-опасна в дългосрочен план, защото тя в чист вид не е омраза към Русия, а българофобия. Русофилията има рационално зърно, но тя от своя страна не е съобразена със злия дух на руските управници, които генетично ненавиждат България и се основава на някаква близост на народите, забравяйки, че в Русия никой за нищо не пита народа и той прави не това, което иска или смята за правилно, а това което каже сатрапа. Исторически ние не общуваме с Русия, а с норманските и германските й управници, защото нито Светослав, нито Екатерина имаха и капка славянска кръв, както и всички следващи управници до колхозника Хрущов, но за всички без изключение православния руски народ беше единствено източник на роби. 

България трябва да се придържа към исторически доказаното правило: "Винаги срещу Германия, никога с Русия"!

[Orbit]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Целта им, според мен, е прозрачна: инфлацията от 7.5 процента вече на годишна база заплашва да излезе от контрол. Фед има заседание на 16 март, в което или трябва да премине Рубикона си, тоест да обяви някаква голяма стъпка във вдигане на лихвения процент, или трябва да продължи да "рита кутията по пътя надолу" с празни закани и да остави инфлацията да расте. Една война в Европа измива всички тези проблеми - цените на горивата ще излетят до небесата, и вдигането на лихвата ще се припише на кръвожадните руски агресори, нападнали агънцето Украйна. И вълкът сит, агнето кучета го яли.

Мисля че вече я "виждам" картинката. И тя не ми харесва, не защото имам някакви  пристрастия а защото събитията са насочени към военно решение на актуалните проблеми. 

 Русия няма желание и интерес да напада Украина. На Русия й трябва в най добрия случай  добър съсед, или в най лошия случай "лаещ безобиден пудел". Всеки който заявява че Русия има намерение да нападне Украина или не разбира ситуацията или манипулира общественото мнение.

 Когато започнаха руско-беларуски маневри и Русия призова САЩ да седнат за масата на преговорите, Русия имаше за цел да демонстрира военната си мощ за да убеди САЩ че е време за преговорите.  Но американците видяха една друга добра възможност да си разиграят картите.  Маневрите и призова на Русия послужиха за раздуване от прозападните мас-медии идеята че Русия е агресор и че "всеки момент ще нападне Украина". Това от своя страна дава възможност да се поставят оръжието на Украина и съсредеточаване на  военно-техническо оборудване близо до Донецк и Луганск. По принцип минския договор забранява тези действия, но понеже Русия "всеки момент ще нападне Украина" това оправдава тези действия.

 След това следват някакви комични на пръв поглед  преговорите между Русия и САЩ+Великобритания. Русия казва : давайте да намерим някакво решение на глобалните проблеми между  Русия, САЩ и Европа. На което Американците отговарят : Ако влезнете в Украина ще има сериозни санкции, същото се чува и от Великобритания. Наблюдава се и натиск върху Европа от САЩ, да заявят на Русия същата позиция.  На пръв поглед изглежда че диалога не се води на един и същи език, и това до някъде е така.  Всъщност какво казва Русия: тя казва точно това което казва от самото начало - да седнат за масата на преговорите. Но американците въобще не ги интересува това което искат руснаците . И по онтересното е какво казват САЩ и Великобритания : а те казват на Русия че не искат да виждат руските военни части в Украина. В про-западно вестникарския вариант това звучи като агресия на Русия, но посланието е малко по различно и то е  : каквото и да стане в Украина, Сащ и "ко" не иска Русия да се намесва в това.  

Това за мен предопределя целта:  САЩ и "ко" подкрепят и нахъсват Украина да си върне "Донецк" и "Луганск" по военен път. Като най добрият вариант е ако Русия си трае и не се намесва. Американците също няма да се намесват пряко в този локален конфликт. И този конфликт трябва да си остане локален. Това че конфликтът ще е локален съвсем не означава че в главите на консуматорите на про-западни медии той ше бъде такъв. Про-западните медии си вършат добре работата. И в момента на този "глобален" конфликт който ще се разиграва в главите на "западния читател" в средата на март ще започнат да се решават икономоческите проблеми на САЩ ( това за което се споменаваше по рано).

Големият въпрос как ще реагира на всичко това Русия и какви ще бъдат нейните действия. За сега САЩ по добре разиграват картите. 

Редактирано 13, 2022 от Orbit

[новорегистриран2]

Преди 2 часа, nik1 said:

САЩ в този случай  може би сериозно трябва да помислят за варианта "T" - физическа терминация на Путин.

Опасен вариант е, но може би не толкова. Копчето ще трябва да ги натисне Мишустин  (и то  на момента), аз  лично не вярвам той или друг политик днес да има куража да ги направи..

Ако не успеят?

Цитирай

Ще се илюстрира лемата / принципа "персоналистките автократични диктатури са най-неустойчивите" -  това е възможността да се приключи със заплахата за Западния свят, идваща от Путин.

А той ще продължава и ще опитва докато  е жив,   освен това държи повечето козове

 

Не е необходима война за това, според мен. Всъщност войната сама за себе си може  консолидира Запада, и най-отявлените войнофоби (от Германия)  и Путинофоби от Изток (ФОБИЯ КАТО СТРАХ, И СНИШАВАНЕ - например Българските управленци са отявлени и типични такива) да погледнат трезво и смело.

Една статия от Иво Инджев

Пълна приемственост, а не промяна, има във фобията от Русия сред нашите управляващи русофоби

 

Самата заплаха за Война от Путин разрушава тъканта на Запада..

Това което Инджев и ко. никога няма да споменат е, че Pax Americana отслабва все повече и повече. Ако до вчера се водеше битка за самоеманципация на държави като Турция, днес става въпрос за държави като... България. Веднъж от Германия и втори път от САЩ. По-конкретно става дума за македонския въпрос. Т.нар. ни съюзници подкрепят откровени сепаратист, за наша сметка и очакват да се снишим и преглътнем каквото са ни поръчали. Естествено това няма как да стане, и постепенно се вижда какви сигнали идват от Вашингтон и София - онези ни заплашват със санкции, а ние отказваме да приемем войските им. Като толкова са им мили македонистите, нека си развръщат флота в Преспанското езеро.

В този ред на мисли. Една руска победа в Украйна наистина би била точката на пречупване за реда установил се в Източна и Югоизточна Европа след 1989-1991. Това е процес, който зрее от няколко години насам и обхваща държави като Турция, Сърбия и Унгария. България, донякъде също, с тази разлика, че все още сме прозападна страна и разполагаме с кеш, за разлика от турците, шумадийците и унгарците.

 

[nik1]

Преди 3 минути, новорегистриран2 said:

Ако не успеят?

Пробват пак (не е казано че ще върши лично от агенти на ЦРУ)

Цитирай

В този ред на мисли. Една руска победа в Украйна наистина би била точката на пречупване за реда установил се в Източна и Югоизточна Европа след 1989-1991. 

Или обратното, ще настрои източноеврпейските страни срещу Русия

Цитирай

Това което Инджев и ко. никога няма да споменат е, че Pax Americana отслабва все повече и повече.

Може да отслабва, но Русия не приятел на никого в Европа. Освен на популистките партии, финасирани от Кремъл. Полезните идиоти посвършиха (то идиоти винаги има де)

Всичко друго просто е мълчане.

[новорегистриран2]

Преди 1 час, nik1 said:

Пробват пак (не е казано че ще върши лично от агенти на ЦРУ)

Може да се мисли и в посока, че връщането на Украйна под руско влияние ще е последния голям ход на Путин преди да се самооттегли и даде път на нов ръководител, който да изгради нови отношения със Запада.

Цитирай

Или обратното, ще настрои източноеврпейските страни срещу Русия

Кои други източноевропейски страни? Прибалтийските камикадзета и Полша? Ми тя Полша е католическата версия на путинова Русия.

[nik1]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Може да се мисли и в посока, че връщането на Украйна под руско влияние ще е последния голям ход на Путин преди да се самооттегли и даде път на нов ръководител, който да изгради нови отношения със Запада.

Не.
Може хипотетично да се мисли, че Путин така мисли, но каруцата на украинското "връщане" е преобърната два, че три пъти досега.
 

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Кои други източноевропейски страни? Прибалтийските камикадзета и Полша? Ми тя Полша е католическата версия на путинова Русия.

Всички, и от може  има последствия за Русия.

[Amazonski]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Може да се мисли и в посока, че връщането на Украйна под руско влияние ще е последния голям ход на Путин преди да се самооттегли и даде път на нов ръководител, който да изгради нови отношения със Запада.

За да поправи една геполитическа грешка - даването на Крим на Украйна от Хрусчов, Путин сътвори далеч по-голяма, като звинаги загуби Украйна. Всички усилия на Руската Империя и СССР от стотици години, още от украино-полските войни, да приобщят тази територия, Путин ги изрита с късото си краче директно в боклука.

В Украинската митолография Русия ще остане, като агресора и заплахата, отнела Крим и създаваща сепаратизъм. До 20-тина години перфектен руски, ще говорят само старите хора. Украинският все повече ще се отдалечава, подобно на разделянето на скандинавските езици. В НАТО няма скоро да влязат, но ще има някаква асоциасия с ЕС, или дори членство. Украйна е най-богатата на селскостопаснки ресурс страна в Европа. Скоро, вероярно до няколко години, ще са по-богати от руснаците. 

Донбас и Луганск ще са си вечен и неразрешим проблем. И когато накрая в Москва има нормално ръководство и си пооправят отношенията с Киев, ще имаме две съвсем различни държави, с понякога противоположни интереси. Малко, като България и Македония, но с повече омраза и много пролята кръв между тях.

Така че Путин ще бъде запомнен, като държавотворец, ама не руски…

 

[новорегистриран2]

Преди 2 часа, Amazonski said:

За да поправи една геполитическа грешка - даването на Крим на Украйна от Хрусчов, Путин сътвори далеч по-голяма, като звинаги загуби Украйна. Всички усилия на Руската Империя и СССР от стотици години, още от украино-полските войни, да приобщят тази територия, Путин ги изрита с късото си краче директно в боклука.

В Украинската митолография Русия ще остане, като агресора и заплахата, отнела Крим и създаваща сепаратизъм. До 20-тина години перфектен руски, ще говорят само старите хора. Украинският все повече ще се отдалечава, подобно на разделянето на скандинавските езици. В НАТО няма скоро да влязат, но ще има някаква асоциасия с ЕС, или дори членство. Украйна е най-богатата на селскостопаснки ресурс страна в Европа. Скоро, вероярно до няколко години, ще са по-богати от руснаците. 

Донбас и Луганск ще са си вечен и неразрешим проблем. И когато накрая в Москва има нормално ръководство и си пооправят отношенията с Киев, ще имаме две съвсем различни държави, с понякога противоположни интереси. Малко, като България и Македония, но с повече омраза и много пролята кръв между тях.

Така че Путин ще бъде запомнен, като държавотворец, ама не руски…

 

 

[новорегистриран2]

Няколко месеца по-късно украинския реотан взе да загрява.

 

[Б. Киров]

On 13.02.2022 г. at 12:45, Orbit said:

Големият въпрос как ще реагира на всичко това Русия и какви ще бъдат нейните действия. За сега САЩ по добре разиграват картите.

Комитет Госдумы направил в Совет палаты два проекта постановления по признанию ДНР и ЛНР

https://tass.ru/politika/13700557

[новорегистриран2]

From internationalising the yuan with trade partners to bypassing unilateral sanctions imposed by the United States, China may potentially gain far greater financial freedom than with the current status of the yuan as a controlled currency that is always overshadowed by the all-mighty US dollar. No wonder the digital yuan is being closely watched and monitored by foreign governments.

https://www.scmp.com/comment/article/3166031/rise-e-yuan-will-challenge-dominance-us-dollar

Редактирано 17, 2022 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 18 часа, новорегистриран2 said:

From internationalising the yuan with trade partners to bypassing unilateral sanctions imposed by the United States, China may potentially gain far greater financial freedom than with the current status of the yuan as a controlled currency that is always overshadowed by the all-mighty US dollar. No wonder the digital yuan is being closely watched and monitored by foreign governments.

https://www.scmp.com/comment/article/3166031/rise-e-yuan-will-challenge-dominance-us-dollar

Има различни концепции сред западни икономисти защо и как ще използва електронния юан Китай, като мненията варират от средство за тотален политически контрол до основно финансово оръжие за революция в сега съществуващата глобална финансова система. Един от адвокатите на втората теза е американецът Стивън Лийб, инвеститор и макроикономист със сериозна репутация:

Китай прави сериозни ходове на световните валутни пазари

Светът е по-близо до нова парична система

17 януари 2022 г.

д-р Стивън Лийб, Ph.D.

Вероятностите доларът да може да запази ролята си на резервна валута, стават все по-малки, като няколко скорошни събития сочат основните елементи за въвеждането на нова резервна система. Новата парична система, след като бъде приложена напълно, ще бъде свързана със златото. Може би сте забелязали, че напоследък става все по-често да се говори за замяната на долара. Но рядко ще чуете някой да свързва това със злато. Това едва ли е изненадващо и не позволявайте да ви заблуди, че това означава, че златото няма да влезе в играта. Ако златото се използва на този етап, това вероятно ще доведе до хаотичен скок в цената на метала, който може би ще го изтласка до $5000 или дори по-високо много бързо. Това би нарушило организирания преход към нова система. Ето защо, докато не бъдат решени достатъчно детайли, е малко вероятно да чуете за златото, въведено в разговора. Първоначално новата резервна валута вероятно ще бъде базирана на изток и ще се върти около юана. Но дългосрочната цел ще бъде кошница от валути, подкрепена от гъвкав златен стандарт и използвана както от Изтока, така и от Запада. Ако това 5000 ви звучи невероятно високо, не забравяйте, че DJIA/Дау Джонс индекс, сега на 36 000, се търгуваше под 800 преди две поколения. Златото ще скочи доста над $5,000. Далеч от това да предполагаме, че златото няма способността да закотви нова парична система, днешната волатилност в неговите цени на борсата трябва да се разглежда като отчаяно усилие – предназначено да бъде напразно – за предотвратяване на предстоящите промени. Колебливостта на цената на златото в контекста на новите исторически върхове в цените на суровините, включително хранителни продукти и метали, паралелно с почти рекордно големи отрицателни реални лихви, осигурява този вид среда, която предизвиква страхове от долара и търсене на златото като убежище. Последният път, когато стоките се търгуваха на текущи нива на инфлация, 10-годишната доходностот ценните книжа беше повече от два пъти по-висока от днешните й нива, а инфлацията – измерена чрез всеобхватни мерки, а не само със стокова инфлация – беше много по-ниска от днешната. Волатилността в цената на златото може да се запази още известно време.

Саудитска Арабия и Китай създават много близки връзки. На 9 ноември The Wall Street Journal публикува мнение на Карън Елиът Хаус, наградена журналистка, бивш издател на WSJ и автор на книга за Саудитска Арабия. Нейната статия, озаглавена „Саудитска Арабия се обръща към Китай“, описва все по-близките връзки между саудитците и Китай. Неназован съветник на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман беше цитиран да казва: "Вие го наречете както искате, а ние правим точно това с Китай." За да улесни връзката, Саудитското кралство преподава мандарин в училищата. Китай е най-големият търговски партньор на саудитците. Основният износ, разбира се, е петролът, докато военната техника и технологиите се превърнаха в жизненоважен внос. Това също не трябва да е изненада, като се има предвид, че САЩ вече не продават нападателните оръжия на Саудитска Арабия и наскоро премахнаха отбранителните ракети Patriot. Сегашната близост между Саудитска Арабия и Китай компенсира, по-хладните саудитско-американски отношения. Съвсем наскоро списанието съобщи, че саудитците са започнали да произвеждат балистични ракети, използвайки китайски технологии и китайски експерти. Това военно сътрудничество идва в резултат на множество атаки с дронове срещу саудитците и тяхната петролна инфраструктура. Най-успешната от тези атаки, през септември 2019 г., временно намали наполовина производството на петрол в Саудитска Арабия. С голяма разлика пред конкурентите си саудитците са големият производител на петрола от Близкия изток. Ако има номер 2 сред държавите от Персийския залив, това биха били Обединените арабски емирства и се увеличават доказателствата, че и тази преди неутрална страна сега силно облагодетелства Китай. Според Financial Times, ОАЕ и САЩ са отложили преговорите относно предложената покупка за 23 милиарда долара на 50 F-35. Причината беше настояването на САЩ, ОАЕ да се откажат от плановете си за инсталиране на оборудване Huawei 5G и да забранят на Китай да изгради военен пост на брега на ОАЕ. „Отлагането“ на преговорите е евфемизъм за отмяна на покупката, тъй като ОАЕ поръчаха почти съпоставими самолети от французите. Китай сега защитава саудитските петролни находища. Докато Китай е най-големият търговски партньор както за ОАЕ, така и за Саудитска Арабия, неговата роля в защитата на саудитските петролни находища е особено важна. Сделката преди десетилетия, което доведе до замяната на златния долар с нефтодолара, беше споразумение, че САЩ ще защитят саудитските петролни находища и транзита на саудитски петрол в замяна на фиксиране цените на саудитския петрол в долари. Това споразумение беше критичната основополагаща стъпка, която позволи на долара да запази ролята си на световна резервна валута, като световната търговия се оценява в долари.

От няколко години твърдя, че Китай, като се започне с петролната борса в Шанхай, на която продажбите на петрол са де факто подкрепени със злато, възнамерява не само да установи ценообразуване на механизми като стокови борси в обезпечени със злато валути, но също така и на големи договори за доставка на петрол. Китайците са напълно разкрепостени в своите приятелства, готови да работят със страни, независимо от вътрешната им динамика. Те нямат проблем да се сприятеляват с държавите от Персийския залив в същото време, когато работят с заклет враг на същите тези държави, а именно Иран. Всъщност тяхното приятелство с Иран е нещо, което те поставят на масата при договарянето на петролни договори във валути, различни от долара. Трябва да сте много наивни, за да вярвате, че иранците не стоят зад ударите с дронове по саудитските полета, които САЩ не могат да контролират, но които се случват поради враждата между САЩ и Иран. За разлика от тях, Китай наскоро подписа 50-годишно споразумение с Иран, знак голямото китайско влияние в тази страна. Имаше и по-широко развитие. Прави впечатление, че Регионалното всеобхватно партньорство (RCEP) – най-голямата търговска сделка в историята – започва да влиза в сила този месец. RCEP обхваща 15 държави в Азия и Югоизточна Азия. Те включват 10-те държави, които са част от АСЕАН (Асоциация на нациите от Югоизточна Азия) – Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам – плюс Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Заедно подписалите са 30% от световния БВП и имат население приблизително 2,2 милиарда души. Фактът, че страните в тази сделка включват двама верни съюзници на САЩ – Япония и Австралия – както и малко по-малко твърдата Южна Корея – силно сочи, че Изтокът се очертава като икономически блок. Индия също преговаря с подписалите страни, но в крайна сметка отпадна, въпреки че е възможно да се присъедини в бъдеще. Институтът Брукингс изчислява, че RCEP ще добави около 500 милиарда долара към световната търговия до 2030 г., тъй като обединява по-голямата част от Азия като икономически блок. Приблизително 90% от печалбите от търговия ще се натрупват от подписалите този блок.

Китай планира да пусне своя цифрова валута, известна като цифровата валута на централната банка (CBDC). Докато CBDC първоначално е предназначена за използване като национална валута, която ще замени китайския хартиен юан, в дългосрочен план почти сигурното е, че той ще стане международна валута. И най-важното е, че ще бъде подкрепено със злато, както стана ясно, наред с други знаци, от анимирана реклама, която Китай публикува преди известно време за своите граждани, в която аватарът на валутата беше със златен цвят. CBDC би предложил множество предимства пред настоящата контролирана от американците SWIFT система, която всъщност е просто протокол за съобщения между банките, за да ги предупреди къде се намират стоките в транзит и колко пари трябва да се съхраняват в депозит. SWIFT е бил използван (и често злоупотребяван) от САЩ за налагане на санкции. CBDC не само ще бъде по-опростен и по-сигурен благодарение на своя най-съвременен блокчейн, но също така ще бъде по-евтин, тъй като ще се изискват по-малко ескроу средства. И очаквам, че това ще доведе до парична система, обезпечена със злато. Имайте предвид, че китайската международна борса за злато позволява на всеки продавач на стоки да обменя юани – които скоро ще бъдат под формата на дигитален токен – за злато. Приемайки подход стъпка по стъпка, китайците може да имат предвид идеята за сварена във вода жаба. Ако поставите жаба във вода, която вече кипи, жабата бързо ще изскочи. Но ако включите котлона много бавно, жабата ще се приспива, докато не стане твърде късно. Използването на златна подкрепа от CBDC може да следва същите насоки сред азиатските търговски партньори. Близкият изток може да е по-бърз от азиатските страни, за да се ангажира с идеята. За да обобщим: Инициирането на RCEP заедно с CBDC поставя началото на нова монетарна валутна система, която поне де факто ще бъде подкрепена със злато. Остават някои основни въпроси. Сред тях дали САЩ ще желаят да участват, което означава да се върнат към вида валутна дисциплина, която би била наложена дори от гъвкав златен стандарт? В десетилетията преди САЩ да изоставят златния стандарт, този стандарт вървеше ръка за ръка с отговорност и дисциплина и ни позволи да бъдем най-великата страна в света – не съвършена, но безспорно велика. Придържането към нов златен стандарт може да ни помогне да си възвърнем това величие, което не мисля, че би могло наистина да разцъфне в авторитарно общество като Китай.

И преди съм твърдял, че изкопаемите горива няма да изчезнат скоро, защото те са от съществено значение като мост към зелената икономика, която е крайната цел. Едва сме в първия ининг на този преход към зелено и вече използваме огромни количества от нашия стратегически резерв, като същевременно разчитаме на Китай за защита на най-важните източници на петрол. Как сме станали толкова луди? Вярвам, че можем да се поправим с времето и да се върнем към предишното си величие. Не мога да кажа със сигурност, че ще го направим, но се надявам с цялото си сърце, че ще го направим. Междувременно обаче ние погрешно поставяме ограничения върху производството на петрол, жизненоважен посредник за постигане на устойчиво общество.

https://www.stephenleeb.com/publications/5000-gold-china-is-making-serious-moves-in-global-currency-markets/

 

 

[новорегистриран2]

Преди 28 минути, Б. Киров said:

Има различни концепции сред западни икономисти защо и как ще използва електронния юан Китай, като мненията варират от средство за тотален политически контрол до основно финансово оръжие за революция в сега съществуващата глобална финансова система. Един от адвокатите на втората теза е американецът Стивън Лийб, инвеститор и макроикономист със сериозна репутация:

Китай прави сериозни ходове на световните валутни пазари

Светът е по-близо до нова парична система

17 януари 2022 г.

д-р Стивън Лийб, Ph.D.

Вероятностите доларът да може да запази ролята си на резервна валута, стават все по-малки, като няколко скорошни събития сочат основните елементи за въвеждането на нова резервна система. Новата парична система, след като бъде приложена напълно, ще бъде свързана със златото. Може би сте забелязали, че напоследък става все по-често да се говори за замяната на долара. Но рядко ще чуете някой да свързва това със злато. Това едва ли е изненадващо и не позволявайте да ви заблуди, че това означава, че златото няма да влезе в играта. Ако златото се използва на този етап, това вероятно ще доведе до хаотичен скок в цената на метала, който може би ще го изтласка до $5000 или дори по-високо много бързо. Това би нарушило организирания преход към нова система. Ето защо, докато не бъдат решени достатъчно детайли, е малко вероятно да чуете за златото, въведено в разговора. Първоначално новата резервна валута вероятно ще бъде базирана на изток и ще се върти около юана. Но дългосрочната цел ще бъде кошница от валути, подкрепена от гъвкав златен стандарт и използвана както от Изтока, така и от Запада. Ако това 5000 ви звучи невероятно високо, не забравяйте, че DJIA/Дау Джонс индекс, сега на 36 000, се търгуваше под 800 преди две поколения. Златото ще скочи доста над $5,000. Далеч от това да предполагаме, че златото няма способността да закотви нова парична система, днешната волатилност в неговите цени на борсата трябва да се разглежда като отчаяно усилие – предназначено да бъде напразно – за предотвратяване на предстоящите промени. Колебливостта на цената на златото в контекста на новите исторически върхове в цените на суровините, включително хранителни продукти и метали, паралелно с почти рекордно големи отрицателни реални лихви, осигурява този вид среда, която предизвиква страхове от долара и търсене на златото като убежище. Последният път, когато стоките се търгуваха на текущи нива на инфлация, 10-годишната доходностот ценните книжа беше повече от два пъти по-висока от днешните й нива, а инфлацията – измерена чрез всеобхватни мерки, а не само със стокова инфлация – беше много по-ниска от днешната. Волатилността в цената на златото може да се запази още известно време.

Саудитска Арабия и Китай създават много близки връзки. На 9 ноември The Wall Street Journal публикува мнение на Карън Елиът Хаус, наградена журналистка, бивш издател на WSJ и автор на книга за Саудитска Арабия. Нейната статия, озаглавена „Саудитска Арабия се обръща към Китай“, описва все по-близките връзки между саудитците и Китай. Неназован съветник на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман беше цитиран да казва: "Вие го наречете както искате, а ние правим точно това с Китай." За да улесни връзката, Саудитското кралство преподава мандарин в училищата. Китай е най-големият търговски партньор на саудитците. Основният износ, разбира се, е петролът, докато военната техника и технологиите се превърнаха в жизненоважен внос. Това също не трябва да е изненада, като се има предвид, че САЩ вече не продават нападателните оръжия на Саудитска Арабия и наскоро премахнаха отбранителните ракети Patriot. Сегашната близост между Саудитска Арабия и Китай компенсира, по-хладните саудитско-американски отношения. Съвсем наскоро списанието съобщи, че саудитците са започнали да произвеждат балистични ракети, използвайки китайски технологии и китайски експерти. Това военно сътрудничество идва в резултат на множество атаки с дронове срещу саудитците и тяхната петролна инфраструктура. Най-успешната от тези атаки, през септември 2019 г., временно намали наполовина производството на петрол в Саудитска Арабия. С голяма разлика пред конкурентите си саудитците са големият производител на петрола от Близкия изток. Ако има номер 2 сред държавите от Персийския залив, това биха били Обединените арабски емирства и се увеличават доказателствата, че и тази преди неутрална страна сега силно облагодетелства Китай. Според Financial Times, ОАЕ и САЩ са отложили преговорите относно предложената покупка за 23 милиарда долара на 50 F-35. Причината беше настояването на САЩ, ОАЕ да се откажат от плановете си за инсталиране на оборудване Huawei 5G и да забранят на Китай да изгради военен пост на брега на ОАЕ. „Отлагането“ на преговорите е евфемизъм за отмяна на покупката, тъй като ОАЕ поръчаха почти съпоставими самолети от французите. Китай сега защитава саудитските петролни находища. Докато Китай е най-големият търговски партньор както за ОАЕ, така и за Саудитска Арабия, неговата роля в защитата на саудитските петролни находища е особено важна. Сделката преди десетилетия, което доведе до замяната на златния долар с нефтодолара, беше споразумение, че САЩ ще защитят саудитските петролни находища и транзита на саудитски петрол в замяна на фиксиране цените на саудитския петрол в долари. Това споразумение беше критичната основополагаща стъпка, която позволи на долара да запази ролята си на световна резервна валута, като световната търговия се оценява в долари.

От няколко години твърдя, че Китай, като се започне с петролната борса в Шанхай, на която продажбите на петрол са де факто подкрепени със злато, възнамерява не само да установи ценообразуване на механизми като стокови борси в обезпечени със злато валути, но също така и на големи договори за доставка на петрол. Китайците са напълно разкрепостени в своите приятелства, готови да работят със страни, независимо от вътрешната им динамика. Те нямат проблем да се сприятеляват с държавите от Персийския залив в същото време, когато работят с заклет враг на същите тези държави, а именно Иран. Всъщност тяхното приятелство с Иран е нещо, което те поставят на масата при договарянето на петролни договори във валути, различни от долара. Трябва да сте много наивни, за да вярвате, че иранците не стоят зад ударите с дронове по саудитските полета, които САЩ не могат да контролират, но които се случват поради враждата между САЩ и Иран. За разлика от тях, Китай наскоро подписа 50-годишно споразумение с Иран, знак голямото китайско влияние в тази страна. Имаше и по-широко развитие. Прави впечатление, че Регионалното всеобхватно партньорство (RCEP) – най-голямата търговска сделка в историята – започва да влиза в сила този месец. RCEP обхваща 15 държави в Азия и Югоизточна Азия. Те включват 10-те държави, които са част от АСЕАН (Асоциация на нациите от Югоизточна Азия) – Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам – плюс Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Заедно подписалите са 30% от световния БВП и имат население приблизително 2,2 милиарда души. Фактът, че страните в тази сделка включват двама верни съюзници на САЩ – Япония и Австралия – както и малко по-малко твърдата Южна Корея – силно сочи, че Изтокът се очертава като икономически блок. Индия също преговаря с подписалите страни, но в крайна сметка отпадна, въпреки че е възможно да се присъедини в бъдеще. Институтът Брукингс изчислява, че RCEP ще добави около 500 милиарда долара към световната търговия до 2030 г., тъй като обединява по-голямата част от Азия като икономически блок. Приблизително 90% от печалбите от търговия ще се натрупват от подписалите този блок.

Китай планира да пусне своя цифрова валута, известна като цифровата валута на централната банка (CBDC). Докато CBDC първоначално е предназначена за използване като национална валута, която ще замени китайския хартиен юан, в дългосрочен план почти сигурното е, че той ще стане международна валута. И най-важното е, че ще бъде подкрепено със злато, както стана ясно, наред с други знаци, от анимирана реклама, която Китай публикува преди известно време за своите граждани, в която аватарът на валутата беше със златен цвят. CBDC би предложил множество предимства пред настоящата контролирана от американците SWIFT система, която всъщност е просто протокол за съобщения между банките, за да ги предупреди къде се намират стоките в транзит и колко пари трябва да се съхраняват в депозит. SWIFT е бил използван (и често злоупотребяван) от САЩ за налагане на санкции. CBDC не само ще бъде по-опростен и по-сигурен благодарение на своя най-съвременен блокчейн, но също така ще бъде по-евтин, тъй като ще се изискват по-малко ескроу средства. И очаквам, че това ще доведе до парична система, обезпечена със злато. Имайте предвид, че китайската международна борса за злато позволява на всеки продавач на стоки да обменя юани – които скоро ще бъдат под формата на дигитален токен – за злато. Приемайки подход стъпка по стъпка, китайците може да имат предвид идеята за сварена във вода жаба. Ако поставите жаба във вода, която вече кипи, жабата бързо ще изскочи. Но ако включите котлона много бавно, жабата ще се приспива, докато не стане твърде късно. Използването на златна подкрепа от CBDC може да следва същите насоки сред азиатските търговски партньори. Близкият изток може да е по-бърз от азиатските страни, за да се ангажира с идеята. За да обобщим: Инициирането на RCEP заедно с CBDC поставя началото на нова монетарна валутна система, която поне де факто ще бъде подкрепена със злато. Остават някои основни въпроси. Сред тях дали САЩ ще желаят да участват, което означава да се върнат към вида валутна дисциплина, която би била наложена дори от гъвкав златен стандарт? В десетилетията преди САЩ да изоставят златния стандарт, този стандарт вървеше ръка за ръка с отговорност и дисциплина и ни позволи да бъдем най-великата страна в света – не съвършена, но безспорно велика. Придържането към нов златен стандарт може да ни помогне да си възвърнем това величие, което не мисля, че би могло наистина да разцъфне в авторитарно общество като Китай.

И преди съм твърдял, че изкопаемите горива няма да изчезнат скоро, защото те са от съществено значение като мост към зелената икономика, която е крайната цел. Едва сме в първия ининг на този преход към зелено и вече използваме огромни количества от нашия стратегически резерв, като същевременно разчитаме на Китай за защита на най-важните източници на петрол. Как сме станали толкова луди? Вярвам, че можем да се поправим с времето и да се върнем към предишното си величие. Не мога да кажа със сигурност, че ще го направим, но се надявам с цялото си сърце, че ще го направим. Междувременно обаче ние погрешно поставяме ограничения върху производството на петрол, жизненоважен посредник за постигане на устойчиво общество.

https://www.stephenleeb.com/publications/5000-gold-china-is-making-serious-moves-in-global-currency-markets/

 

 

Явно Китай е на път да създава историята отново. Както пръв въведе хартиените пари, сега ще стори същото с дигиталните.

[Б. Киров]

Преди 3 минути, новорегистриран2 said:

Явно Китай е на път да създава историята отново. Както пръв въведе хартиените пари, сега ще стори същото с дигиталните.

Мисля че в момента 93 централни банки имат проекти за електронни пари, като 4 - китайската, шведската, нигерийската и на някакви острови, сега не се сещам точно кои - са ги въвели като реално работещи. Китай разбира се е най-напред - скоро четох, че вече над 120 млн. китайци ги използват активно.

[Петър_Пейчев]

Аз не съм много наясно с чисто техническия аспект на електронните валути, но от окати хора съм чувал, че разплащанията с тях са свързани с огромна потребност от ел. енергия и даже бяха изчислили, че никога земята няма да има достатъчно енергия за да мине изцяло на тези валути.

 

[новорегистриран2]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Мисля че в момента 93 централни банки имат проекти за електронни пари, като 4 - китайската, шведската, нигерийската и на някакви острови, сега не се сещам точно кои - са ги въвели като реално работещи. Китай разбира се е най-напред - скоро четох, че вече над 120 млн. китайци ги използват активно.

Из интернет пишат, че след края на Олимпиядата Си ще излезе с програмна реч, която ще очертае виждането на Китай за нов многополярен международен ред. Като нищо ще включат в новия ред и е-юана.

Редактирано 18, 2022 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Петър_Пейчев said:

Аз не съм много наясно с чисто техническия аспект на електронните валути, но от окати хора съм чувал, че разплащанията с тях са свързани с огромна потребност от ел. енергия и даже бяха изчислили, че никога земята няма да има достатъчно енергия за да мине изцяло на тези валути.

Аз също не съм много наясно с техническия аспект, защото никога не съм гледал на криптовалутите като на валути, не смятам, че те са такива и не бих инвестирал и стотинка в тях. Основното, което трябва да се знае за електронните пари на централните банки, според мен е, че те НЕ СА криптовалути, тоест технологията им е принципно различна с тази на биткойн и други криптовалути и поради това консумацията на електроенергия е несравнимо по-малко. Електронните валути на централните банки са централизирани и не използват технологията на "копаене" на биткойн, там създаването на единица става буквално с клик на мишката, те всъщност са заместител на хартиената единица, който електронно се вписва в баланса на централната банка. Ако ще ви е полезно, извадил съм малко повече информация за разликите между частните криптовалути /пак казвам, според мен те не са валути, а записи за размяна на стойност/ и електронните валути на централните банки:

"Доказателството за работа" е сред основополагащите принципи на най-известната криптовалута биткойн, създадена през 2008 година от анонимна личност или група, стремяща се към децентрализирана дигитална валута.Системата е проектирана така, че на всеки 10 минути мрежата награждава с биткойни тези, които успешно са наредили пъзела.С увеличаването на цената на биткойна обаче интересът към придобиването му се засили, както и потреблението на електричество. Центърът за алтернативни финанси на Кеймбридж (CCAF) изчислява, че годишното потребление на електроенергия за биткойни се движи около 130 тераватчаса (TWh), докато индексът на Digiconomist дава стойност от 80 TWh. Подобно е потреблението на Аржентина (125.03 TWh), Украйна (128.81 TWh) и Швеция (131.80 TWh) - потреблението на България за 2019 г. е около 33 TWh. Една транзакция с биткойн има същия въглероден отпечатък като 680 000 транзакции с Visa или 51 210 часа гледане на YouTube според CCAF. Огромната изчислителна мощ - и следователно използването на ток - е вградена в начина, по който е проектирана блокчейн технологията, която е в основата на криптовалутата. Миньорите не само създават нови биткойни, но също така независимо проверяват и записват всяка сделка, направена във валутата. Всъщност биткойните са наградата, която получават майньорите, за да поддържат точно този запис. Работи като лотария, която се провежда на всеки 10 минути, обяснява Джина Питърс, професор по икономика в Университета в Чикаго и научен сътрудник в екипа на CCAF. Центровете за обработка на данни по целия свят се надпреварват да съставят и представят този запис на транзакциите по приемлив за системата начин. Те също трябва да познаят произволно число. Първият, който представи записа и правилното число, печели наградата - това се превръща в следващия блок в блокчейна. В момента те се възнаграждават с шест и четвърт биткойни, оценени на около 50 000 долара всяка. Веднага след като една "лотария" приключи, се генерира нов номер и целият процес започва отново. Софтуерът гарантира, че винаги са необходими 10 минути, за да бъде решен пъзелът, така че ако броят на миньорите се увеличава, пъзелът става по-труден и трябва да се използва повече изчислителна мощ. Следователно биткойнът всъщност е проектиран да насърчава увеличението на компютърни мощности. Идеята е, че колкото повече компютри се състезават за поддържане на блокчейна, толкова по-безопасна става валутата, защото всеки, който се опита да я подкопае, трябва да контролира и управлява поне толкова изчислителна мощ, колкото останалите миньори заедно. И това огромно изчислително усилие е ахилесовата пета на криптовалутата, казва Алекс де Ври, основателят на Digiconomist и експерт по биткойн, пред Би Би Си. Всички милиони трилиони изчисления, необходими за да поддържат системата работеща, всъщност не вършат никаква полезна работа и веднага се изхвърлят.Ако биткойн бъде приет като глобална резервна валута, цената вероятно ще бъде в милиони и миньорите ще имат повече пари от целия американски федерален бюджет, за да харчат за електричество. Ще трябва да удвоим глобалното си производство на енергия. За биткойн. Изследване от 2018 г. на института Oak Ridge в Охайо установи, че биткойн на стойност един долар отнема 17 мегаджаула енергия, повече от два пъти повече от енергията, необходима за добив на мед, злато и платина на стойност един долар. Друго проучване от Великобритания, публикувано през 2019 г., казва, че компютърната мощност, необходима за добив на биткойни, се е увеличила четири пъти през 2019 г. в сравнение с предходната година и че добивът е оказал влияние върху цените на някои пазари на електроенергия и комунални услуги. За разлика от криптовалутите, CBDC обикновено не се основават на децентрализирана блокчейн, тъй като централната банка ще се стреми да запази ясна власт над счетоводните книги. Биткойн е децентрализирана без централна власт. За разлика от това, дигиталният юан е изграден върху структура, наречена „Една монета, две адреси, три центъра“, отнасяща се до:

    Юан - една и единствена монета!

    PBoC и Търговската банка като два адреса—Контролът на цифровата валута е поверен на тези две централизирани образувания.

    ... и три новосъздадени центъра за наблюдение и анализ на транзакции: Център за идентификация, Център за записи и Център за анализ на големи данни.

благодарение на евтиното електричество, Китай исторически е бил дом на най -големия глобален дял на биткойн миньорите - до 75.5% през септември 2019 г.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/03/03/4180606_ogromnoto_potreblenie_na_tok_moje_da_spre_vuzhoda_na/

Първата основна разлика между двете е, че биткойн е криптовалута, а CBDC не е. Криптовалути като биткойн се съхраняват в децентрализирана блокчейн мрежа, докато CBDC актив ще се издава и съхранява по по-централизиран метод. Очаква се CBDC да бъдат „обвързани“ със стойността на основния актив, подобно на стабилните монети като Tether (USDT) и USD Coin (USDC), и да имат предлагане въз основа на търсенето и случаите на използване на актива. За разлика от тях, биткойн има фиксирана доставка от само 21 милиона, поради което стойността на актива остава много по-висока от оценката от 1 долар на стабилкойн. Проблемът с консумацията на енергия само ще се влошава, когато биткойнът пълзи към горната си граница. Математическата формула зад биткойн гарантира, че той постепенно става по-труден и интензивен за копаене. Сегашната фиатна система вече работи с цифрови пари, създадени от търговски банки. Този тип цифрови пари имат много по-ниска цена на енергия от биткойн, не е необходимо да се копаят или поддържат по технологията на разпределената книга. И накрая, банковите клонове предлагат услуги, различни от съхраняване и разпространение на пари в брой, което прави сравнението несъвършено. Добивът на злато и биткойн е енергоемък. Но феновете на биткойн твърдят, че неговият енергиен отпечатък е по-малък от половината от този на златото. Златото обаче не се използва само като средство за съхранение на стойност. По-голямата част от златото, добито всяка година, се използва в индустрията и бижутата, а не се превръща в кюлчета, което прави този аргумент по-малко приложим. По-подходящо сравнение би било с цифровите валути на централната банка. За разлика от биткойн обаче, CBDC е малко вероятно да изискват DLT. Вместо това те вероятно ще работят на съществуваща платежна инфраструктура, както може да се види от скорошния тест на Китай. Въпреки това, дори ако CBDC използва DLT, той пак няма да е необходимо да бъде копаен. Миньорите на биткойн трябва да демонстрират доказателство за работа, за да спечелят своята новоизсечена монета. CBDC може да се създаде с едно щракване на мишката. Друго предимство на CBDC е, че той ще бъде централизиран, а не децентрализиран. Това позволява по-прости алгоритми за консенсус за потвърждаване на съдържанието на портфейла. Биткойн е специално проектиран да работи без необходимост от доверие на централен орган. Децентрализираната книга (където всеки може да види всичко) е масивна и заема много изчислителна мощност. Въпреки усилията на феновете, биткойнът ще продължи да няма зелени идентификационни данни. Революцията на зелените инвестиции е реална, набира скорост и става централна в стратегията на много инвеститори.

https://www.omfif.org/2021/03/green-push-puts-cbdcs-centre-stage/

 

 

[Б. Киров]

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

Из интернет пишат, че след края на Олимпиядата Си ще излезе с програмна реч, която ще очертае виждането на Китай за нов многополярен международен ред.

Тук съм ви събрал 9 гледни точки на деветима експерти по Китай, те са много различни, но в тях има и много общо. Аз съм подчертал важните за мен неща, от които си сглобявам мой пъзел на цялото, за вас това може да са други елементи, от които да си сглобите ваша картина, това е съвсем естествено:

1. Гу Сюеу, базиран в Бон политолог, казва, "Китай иска световен ред, който е политически многополюсен, функционално многостранен и идеологически плуралистичен." Многополюсен: свят, доминиран от няколко силови центъра – Китай, САЩ, Европа, Русия и може би Индия. Многостранно: Свят, в който никоя държава сама не определя глобалния дневен ред; трябва да се договори между всички силови центрове. Плуралистичен: Светът трябва да приеме различни форми на управление, а не само либерална демокрация. „Вече живеем в многополюсен свят“, каза Гу. Много политолози са съгласни, че кратката фаза на американската хегемония след разпадането на Съветския съюз вече не съществува. В Китай многостранността е свързана с крилатата фраза на Си, „общност с обща съдба“. През 2019 г. Си отхвърли изолационизма и позиционира Китай като привърженик на многостранността в реч на Световния икономически форум в Давос. Гу смята, че китайските амбиции са значително надценени. „Всеки, който иска да ръководи света, трябва да може да предоставя безвъзмездни неща с общо предназначение и да има известно алтруистично усърдие да прилага определени идеи в световен мащаб“, каза той и добави, че това липсва на Китай. "Китай всъщност не иска да замени САЩ. Той дори е предпазлив да поеме тези задачи." Но дори и Китай да не се стреми към глобална хегемония, върховният му статут в Азия е извън всякакво съмнение. Президентът Си говори за „Азия за азиатците“ в реч през 2014 г. Но какво означава „Азия за азиатците“ в контекста на китайския нов световен ред? Изявление от 2010 г. до Асоциацията на югоизточните нации (АСЕАН) от тогавашния китайски външен министър Ян Джиечи може да ни помогне да разберем динамиката: „Китай е голяма страна, а другите държави са малки. Това е просто факт“. Никъде в Азия хегемонистичните претенции на Китай не са по-очевидни, отколкото в Южнокитайско море. Китай не само се опитва да изтласка САЩ от региона, но също така въвежда под свой контрол ключови корабни маршрути и суровини от съседните страни. Последиците за "периферните държави" са нестабилността и нарастващият натиск за избор между Китай и САЩ. Нараства и опасността от тотална военна конфронтация. Решаващият въпрос е дали възходът на Китай и новите подреждания в световния ред ще доведат до война. Експертите смятат, че сблъсъците в Южнокитайско море са само предвестник. Ще помогне ли диалогът на Китай и Запада да преодолеят различията си? Анализаторът Гу казва, че е "много песимист" за това. „Не мисля, че САЩ са готови да отстъпят пред китайското авторитарно правителство“, каза той.

2. Фолкер Станцел, експерт по Китай и бивш посланик на Германия в Пекин е скептичен. "Общата съдба е празни приказки; тя трябва да бъде дефинирана. Как искате да организирате света? С повече международни закони и по-силни глобални институции? Но не мисля, че Китай интересува от това. Пекин иска да подобри своя глобален имидж, като институтите на Конфуций популяризират китайския език и култура по целия свят. В същото време китайските инвеститори купуват медийни компании в опит да променят глобалното възприятие на Китай. Китай също участва активно в Организацията на обединените нации. „Китай председателства четири международни институции – два пъти повече от САЩ – и използва позицията си, за да включи политическия си израз в документите на ООН“, каза Станзел. Успехът на китайските мерки обаче е неравномерен в различните части на света. „Разказът е успешен в Африка, още повече в държави, които са икономически обвързани с Китай“, добави Станзел. В Германия и други индустриализирани страни имиджът на Китай е развален поради донякъде агресивната му дипломация. Задържането и превъзпитанието на стотици хиляди уйгури в Синцзян и масивните ограничения на свободата на гражданите на Хонконг допълнително увредиха репутацията на Китай в Европа и САЩ. Новият път на коприната (Инициатива Belt and Road, BRI), който първоначално беше приветстван като най-големият инфраструктурен проект в света, също се оказа нож с две остриета за много страни. Някои критици казват, че проектът прави икономически слабите страни зависими от Китай.

3. Хайюн Ма, доцент, Държавен университет Фростбърг, Мериленд Съперничеството на Русия и Китай със Запада сближава двете страни от всякога. Посещението на Путин в Китай е преди всичко за оформянето на нов световен ред, при който основните интереси на Русия и Китай – независимо дали става дума за опасения за сигурността или териториални стремежи – се зачитат и могат да бъдат предефинирани чрез взаимна подкрепа и все по-координирани действия в отговор на Запада. За да засилят своята преговорна сила и да оспорят първенството на Съединените щати, Европа и Япония, двете страни са фокусирани върху проблемите, които според тях са използвани срещу тях в настоящия световен ред, за да ги обуздаят и отслабят. За Китай това се вижда в напористите и ултранационалистически политики в Синдзян [провинция], Хонконг, Южнокитайско море и Тайванския проток. За Русия става дума за НАТО и ориентацията на бившите съветски страни, като Украйна е най-забележителният пример. Точният характер на тази динамика се разгръща в реално време, но могат да се видят намеци в начина, по който китайските служители са дефинирали връзката. Реториката от Пекин често казва, че Китай и Русия се подкрепят взаимно "гръб до гръб" в отбрана пред лицето на заплахите, а не се бият рамо до рамо срещу Запада. Докато се подготвят за тези предизвикателства, Русия и Китай минимизират всякакви конфликтни позиции между тях в региони с припокриващи се инвестиции, интереси и влияния, като например в Централна Азия и Южнокитайско море.

4. Александър Габуев, старши сътрудник, Московски център Карнеги Путин и Си казват, че отношенията са най-добрите, които са били в историята, и не грешат. Напоследък връзката се изгражда и ускорява с нови темпове. Това не е съюз и няма да се превърне в такъв при текущите тенденции, но националните интереси на двете страни се обслужват с това споразумение и нещата ще продължат да се задълбочават. Въпреки че, тъй като нещата стават по-дълбоки, те също стават все по-асиметрични в полза на Китай, от търговията през икономиката до политиката. Голяма част от тази динамика ще зависи от Украйна. Военен конфликт там може да предизвика нов кръг от по-строги западни санкции срещу Русия и да доведе до две последствия за Китай. Първото е, че мащабният конфликт за сигурността с Русия ще доминира през втората половина на президентството на президента на САЩ Джо Байдън и ще изсмуче много кислород в стаите за вземане на решения навсякъде. Това означава по-малко време, което могат да отделят на Китай, което е основната външнополитическа цел на неговата администрация. Второто е, че Русия ще трябва да разчита повече на Китай, за да компенсира западните санкции, предизвикани от инвазия в Украйна. Да, руската икономика е по-голямо доказателство за санкции, отколкото през 2014 г., и Москва се притеснява да не стане твърде зависима от Китай, но страната ще трябва да търси в Китай инжекции в брой и нови проекти, ако иска икономиката й да расте. Търговията вече достигна рекордно високо през 2021 г., като скочи с 35 процента на годишна база до 147 милиарда долара. Газопроводът "Силата на Сибир" работи и вече има планове за втори газопровод. Ако нещо бъде подписано по време на това пътуване [от Путин до Пекин], то ще бъде фокусирано върху икономиката и търговията.

5. Jiayi Zhou, сътрудник от Станфордския форум на САЩ и Русия и изследовател от Стокхолм През последните две десетилетия подходът на Русия и Китай беше да стоят относително встрани, когато става дума за преки проблеми на другия със Запада. Все още вярвам, че и двете страни са достатъчно прагматични и егоистични, за да остане така, но цялостният контекст очевидно се промени. Тъй като става все по-очевидно колко необратим е станал спадът в отношенията със Съединените щати и Европейския съюз, партньорството между Китай и Русия стана съизмеримо по-дълбоко: белязано по-малко от стратегии за хеджиране и чисто риторично привеждане в съответствие, и повече от конкретна, основаваща се на конкретни интереси консултация и координация. По-специално, тяхното сега подобрено „всеобхватно стратегическо партньорство за координация“ е единствена категория в китайската външна дипломация, прилагана само за Русия. Дори ако Путин и неговият кръг са твърде реалистични, за да бъдат наистина обвързани с този вид упражнения за етикетиране, това показва взаимното уважение, което и двете страни приемат сериозно. Ключово измерение, движещо задълбоченото партньорство между Китай и Русия, също са самите Си и Путин. Това се отнася не само до междуличностните им отношения, но и до самия факт на тяхното персоналистично авторитарно управление, което очевидно се превърна в неразрешим, структурен антагонизъм със западните страни. Но има граници за всяка китайско-руска „ос“. Като оставим настрана многото паралели, които в момента се правят между Украйна и Тайван, всяка открита китайска подкрепа за руска военна инвазия би поставила под сериозен въпрос дългогодишната позиция на Пекин относно държавния суверенитет. Все още не виждам това да се случи и задълбоченото партньорство все още вероятно ще остане сравнително далеч в средносрочен план.

6. Вита Спивак, базиран в Москва анализатор в консултантската фирма Control Risks Въпреки силните геополитически връзки между двете страни и техните лидери, икономическото сътрудничество между Китай и Русия ще остане прагматично. Настоящото посещение на Путин в Пекин се сравнява с пътуването му през май 2014 г., където той подписа 30-годишна сделка на стойност 400 милиарда долара за доставка на газ за Китай при високо напрежение във връзка с анексирането на Крим от Москва и избухването на война в Източна Украйна. Но от икономическа гледна точка отношенията Китай-Русия през 2022 г. изглеждат доста по-различно от тези от 2014 г. Очакванията на Москва от Пекин са много по-ниски и по-практични, отколкото през 2014 г. Руското ръководство вече не е с впечатлението, че китайски банки и компании ще им се притекат на помощ в случай, че бъде въведен нов кръг от западни санкции срещу Русия. Русия също така се стреми да избегне увеличаването на своята и без това значителна икономическа зависимост от Китай, особено когато става дума за стратегически енергийни проекти, като тези в руската Арктика. Затова Москва се стреми да диверсифицира броя на своите инвестиционни партньори за сметка на Китай. През последните пет до шест години ролята на Русия като доставчик на енергия за Китай също нарасна значително и сега тя е вторият по големина доставчик на суров петрол за Китай и третият по големина доставчик на природен газ (тръбопровод и втечнен природен газ, взети заедно ). В момента руските компании също увеличават доставките си на висококачествени въглища за Китай, което е важно предвид енергийния шок, който Китай преживя миналата година. Москва ще продължи да използва нарастващото си значение като енергиен доставчик за Пекин, като новите китайски енергийни сделки са полезен сигнал за Москва, която да изпрати към Европа, която зависи от руския газ. Москва също търси начини да диверсифицира износа си за Китай, който все още е силно зависим от въглеводородите. От руското ръководство се говори и за преминаване към китайския юан във финансовата им система, вместо да използва евро или долари, за да се предпази от нови санкции. Изглежда, че китайското ръководство няма да направи изключение за Русия в тяхната система за контрол на капитала – и Кремъл изглежда е много наясно с това.

7. Артьом Лукин, учен по отношенията между Китай и Русия в Далекоизточния федерален университет във Владивосток И Китай, и Русия споделят една и съща цел да премахнат първенството на Америка в глобалния ред. Докато тази велика цел не бъде постигната, няма причини да се тревожите за здравето на отношенията между Пекин и Москва. Поглеждайки напред, въпросите са какво се случва, след като Китай, с известна руска помощ, успее да детронира Съединените щати? Ако Китай стане най-силната суперсила в света, как ще се отнася към Русия? Руската икономика вече е една десета от тази на китайската и разликата продължава да се увеличава. Още по-тревожно от разликата в БВП, Русия изостава все повече от Китай в много жизненоважни научни и технологични сектори. Например Русия преди се гордееше с лидерството си в космоса, но сега Москва може да стане младши партньор в ръководен от Китай проект за създаване на лунна база. Ако Китай, тъй като се очертава като нова суперсила, придобие имперско високомерие и чувство за правомощия, подобно на Съединените щати, тогава отношенията Китай-Русия може в крайна сметка да изпаднат в проблеми. Все пак се надявам китайците да са достатъчно умни, за да не повтарят американските грешки.

8. Джон Юан Джианг, анализатор по китайско-руските отношения в Австралийския технологичен университет в Куинсланд В китайските дипломатически кръгове съществува неизказано мнение, че икономически слаба, но агресивна във военно отношение Русия е най-подходяща за Китай. Това отчасти е причината отношенията между Китай и Русия да изглеждат обещаващи в краткосрочен и средносрочен план. Не само западният натиск тласка двете страни заедно, но военните операции на Русия също отвличат вниманието от Пекин. Стагниращата вътрешна икономика на Русия и нейният рядко населен Далечен изток също оставят дългата й граница с Китай относително сигурна от китайска гледна точка. Това предлага на Китай повече стратегическо пространство и ресурси за справяне с основните проблеми на други места, като собственото му намаляващо население у дома, глобалната конкуренция със Съединените щати и териториалните претенции над Южнокитайско море и Тайван. Определено има борби за власт между Китай и Русия, но напористите военни действия от Москва също не позволяват отношенията с Пекин да станат твърде небалансирани. Добър пример за това е неотдавнашната намеса на Русия в Казахстан чрез Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ). Руският ход помогна за стабилизиране на ситуацията в страната, което беше и основната грижа на Пекин. Въпреки че Китай понякога се конкурира с Русия в Централна Азия, Пекин се отдаде на военните способности на Кремъл и остави интересите му да имат предимство.

9. Тереза Фалън, директор на Центъра за Русия, Европа, Азия, Брюксел Перспективата за съвместен китайско-руски фронт е кошмарът на стратегическия плановик, поради което е в интерес както на Пекин, така и на Кремъл да подчертаят, че имат най-добрите отношения от над 300 години. Засега общата цел за отблъскване на Съединените щати държи стабилно капака на отношенията им, но под тях назряват търкания. Пекин поддържа по-дълъг поглед към бъдещето, приемайки тактическа стратегия, при която е по-добре да има Русия на своя страна и показа, че е готов да се адаптира и да изчака времето си в краткосрочен и средносрочен план. Китай все още не признава анексирането на Крим от Русия през 2014 г. от Украйна, но избра да преориентира своя водещ външнополитически проект, Инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), за да се интегрира по-добре с Русия и да се фокусира по-малко върху Украйна. Проявявайки чувствителност към стратегията на Русия, но нежелание за компромис с китайските интереси. Действията на Москва в Украйна може да се разглеждат от Пекин като полезно разсейване, но в същото време действията на Кремъл трябва да изнервят Китай, тъй като действията на Путин могат да нарушат BRI. Приблизително 85 процента от китайския железопътен трафик към Европа преминава транзит през Беларус, което може да бъде притиснато от подновените военни действия в региона. Междувременно Украйна някога беше замисляна като една от котвите на BRI и Пекин все още има своята гледна точка към страната, че Китай е най-големият й търговски партньор. Китай знае, че трябва да работи с Русия, но това не означава, че Пекин е забравил за дългосрочните търкания, които предстоят в отношенията му с Москва. Путин би бил умен да следи и това бъдещо напрежение, независимо от посрещането на червения килим, което в момента получава в Китай.

https://www.dw.com/en/what-is-chinas-world-order-for-the-21st-century/a-54368354

https://www.rferl.org/a/russia-china-relations-power-struggle-new-world-order/31686856.html

Интересно би ми било вие какви точки за свързване в обща картина бихте определили?

Преди 15 часа, новорегистриран2 said:

Като нищо ще включат в новия ред и е-юана.

Аз лично се съмнявам, че президентът Си ще включи в изявление за нов световен ред юана, още повече че му предстои избор през септември т.г., а както отбелязва и Сорос, този избор може да бъде тежък за него при наличието на силна вътрешнопартийна опозиция за по-мек курс към САЩ и техния глобален световен ред. Но същевременно мисля, че оспорването на доминираната от щатския долар финансова система е ключ към нов световен ред и то единствения възможен ключ, защото цялото военно и политическо превъзходство на еднополярния свят се гради върху основата на долара като световна резервна валута.