САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, sir said:

Да, Китай печели по най-различни начини, стига да не се окаже, че сме ги надценявали през цялото време, и не решат, че точно сега е моментът да се включват в някакви авантюри.

В Китай тази година предстои избор на нов президент, и макар повечето очаквания да са, че Си Дзинпин ще бъде преизбран със специална поправка в Конституцията, аз лично не съм убеден, че това е на 100 процента сигурно. Си Дзинпин успешно е отстранил много от влиятелните си опоненти във властта със серия от кампании "против корупцията", той има и подкрепата на военните и лично председателства Военната комисия на ЦК, но все още на високи позиции са силни фигури на негови политически противници, които провеждаха политиката на Дън Сяопин "да не показваме сила", имам предвид министър-председателят от крилото на т.н. "комсомолци", кадри издигнали се през китайския Комсомол, технократи.

Следя какво става там, преди дни пандемията в Шанхай избухна с нова сила и бяха пред затваряне на борсата. Не вярвам да е случайно, защото стана в същия ден, в който Путин обяви, че ще продава газ за рубли и фиксира цената на златото.

В доклада на Атлантическия съвет озаглавен "По-дългата телеграма" абсолютно недвусмислено беше посочено, че със Си Дзинпин начело на Китай, САЩ не могат да постигнат компромис, той беше таргетиран персонално като цел за отстраняване.

Скоро четох запис от разговор между Хенри Кисинджър и Рей Далио и в него Кисинджър повтори почти същото, но много по-завоалирано - той каза, че има "червени линии", които трябва да се посочат на Китай, и които не бива да бъдат пресичани от тях, а едва след това може да има открита конкуренция в икономиката и технологиите и "нека по-добрият победи". Далио се съгласи с това.

Така че, според мен противостоенето Китай-САЩ може да е дългогодишен маратон на Студена война с хоризонт 30-40 години, а може би и повече.

Преди 3 часа, sir said:

И лично за мен се оказа лека изненада, че например Виетнам е една от държавите, където общественото мнение е сред най-положителните към САЩ. Изобщо в световен мащаб. И в същото време сред най-отрицателните спрямо Китай и с много сериозни опасения по отношение на засилването на китайския военен потенциал. Тъй че нещата не са толкова прости според мен.

Виетнам в момента е голям бенефициент на американски инвестиции, много от китайско базираните американски производства се пребазират във Виетнам. Виетнамците имат лошия спомен от войната с Китай през 80-те. Те, ако не се лъжа, са от държавите в региона, които имат териториални спорове за островите в Южнокитайско море, което с военните бази на Китай върху тези острови се превръща в "китайска локва" и бърка в интересите на по-малките държави в региона.

[Б. Киров]

 

Преди 17 часа, sir said:

Относно масовото разпродаване на американски дълг съм писал вече, но съвсем накратко казано не съм сигурен за кого последствията от подобна евентуална стъпка биха били по-сериозни.

Световната резервна валути във всички ЦБ в целия свят е около 12 тлн. долара, от които към 60 процента са деноминирани в щатски долари; от тези 6+ трлн. в щатски долари Китай притежава около 30 процента /1.9/

Но това е само върхът, връхчето, на финансовата империя на щатския долар:

Целият световен дълг е 226 трлн. долара, от които над 65 процента са дължими именно в щатски долари

Дневният оборот през СУИФТ  е 5 трлн. долара, годишният е 1.25 квадралиона долара, от които над 40 процента се пада на щатския долар

Дневният оборот на ФОРЕКС борсата е 6.6 трлн. долара, годишният 1.65 квадралиона долара, от които в щатски долар над 45 процента

Тук няма данни за т.н. деривати, но там числата са астрономически, отново с най-голям процент на щатски долари

Еврото и щатския долар са монополисти върху световния финансов пазар, докато ролята на юана, дори сравнена с тази на японската йена е нищожно малка.

В същото време като дял от световното производство и търговия ролята на Китай е пропорционално много по-голяма.

Очевидно едното не съответства на другото и тласка Китай към промяна в правилата на финансовата система. Докато това противоречие не бъде уравновесено по един или друг начин, според мен, няма да има хармония в досега съществуващия световен ред на финансите.

 

[sir]

Преди 19 часа, Б. Киров said:

В Китай тази година предстои избор на нов президент, и макар повечето очаквания да са, че Си Дзинпин ще бъде преизбран със специална поправка в Конституцията, аз лично не съм убеден, че това е на 100 процента сигурно. Си Дзинпин успешно е отстранил много от влиятелните си опоненти във властта със серия от кампании "против корупцията", той има и подкрепата на военните и лично председателства Военната комисия на ЦК, но все още на високи позиции са силни фигури на негови политически противници, които провеждаха политиката на Дън Сяопин "да не показваме сила", имам предвид министър-председателят от крилото на т.н. "комсомолци", кадри издигнали се през китайския Комсомол, технократи.

Не съм запознат с вътрешните борби сред китайските комунисти. Спомням си наскоро някаква история с някакъв кмет или нещо такова, дето уж имал тонове злато и не знам си какво още беше. Този от опозиционерите ли беше?

Чак някаква сериозна опозиция до степен да заплашва властта на Си леко ме съмнява да има, но както казах - не съм запознат в детайли. И какви точно са идеите на тази опозиция и в какво се отличават от тези на Си и компания?

[Б. Киров]

Преди 22 минути, sir said:

Спомням си наскоро някаква история с някакъв кмет или нещо такова, дето уж имал тонове злато и не знам си какво още беше. Този от опозиционерите ли беше?

Това е несериозно, меко казано

Аз написах - "комсомолците", има и китайски термин за това, кадрите включително сега заемащият поста министър-председател, който е член на Политбюро.

Има достатъчно материали в интернет за тази фракция и другата от кадрите на бившия президент, който макар и на преклонна възраст пази своето влияние, чрез техните актуални позиции, т.н. олигарси от Южните райони.

Най-общо несъгласието с линията на Си е в пътя на развитие на икономиката на Китай, тези две фракции във висшия партиен ешалон, особено "комсомолците" не са привърженици на по-голяма централизация и одържавяване, което сега осъществява Си.

Искат да продължи по меката предишна линия н външни отношения със САЩ без изостряне на конфронтацията, мирно икономическо издигане в рамките на Пакс Американа с доминираните от САЩ световни институции като СТО, МВФ, СЗО и Световната банка.

Идеята на Си, тя е лично негова заслуга, за Пояс и Път, както и тази за Произведено в Китай на практика казва на САЩ - светът вече не е само ваш, сега Китай е Втора Велика сила с не по-малко права и възможности от вас.

Затова Сорос и Кисинджър казват, че Китай начело със Си Дзинпин е "червена линия" за коопериране в системата на Запада.

Твърде опростено го обяснявам, но това е отговорът на така зададен въпрос.

Честно казано, от моя страна, приключвам участието си в тази тема, каквото важно имах да пиша тук съм го написал.

[sir]

Не знам кое точно е несериозното. Визирах някакъв, сега не ми се рови да го проверявам какъв беше точно, но някакъв висш функционер в някоя от важните провинции, който беше обвинен в корупция и из нета се въртяха разни снимки с едни камари златни кюлчета и т.н. с цел явно да се покаже колко е корумпиран. Въпросът беше съвсем сериозен. Начинът на поднасяне ("така зададен") е по причина, че не съм зпознат в детайли и ме мързи да ровя. Както и да е.

[новорегистриран2]

По темата за инфлацията в имотния сектор и спада на раждаемостта.

Higher Rent, Fewer Babies? Housing Costs and Fertility Decline

With the birth rate in the U.S. at or near historic lows, many commentators have been searching for factors that might explain these declines. I have argued, repeatedly, that declining marriage is the most compelling explanation, not education, urban-ness, pet-obsession, or a lack of pro-family policies. 

However, there is one variable that may be able to explain a lot of the decline in fertility: changes in housing conditions. This may seem like an odd candidate for explaining fertility decline, but it turns out to matter quite a bit. One of the biggest costs of having a child is housing: kids take space! If young people are stuck in smaller houses than in the past, or in more unstable or expensive housing situations, it could reduce fertility.

There is some good suggestive evidence that this may be happening. For example, the real estate company Zillow published a short blog several months ago showing that places with faster home price increases had a faster decline in birth rates. Because Zillow makes its data publicly available, it’s possible to not only duplicate their work but also expand on it. The graphs below show scatterplots of rent increases and home price increases for counties with birth data from the CDC and housing data from Zillow, for 2011-2016, versus how age-specific birth rates changed in those counties

 Source: County births by age group as estimated by CDC, queried in CDC WONDER. Rent/Home Value changes estimated by Zillow research.

The result is interesting. Faster-rising rents are associated with lower fertility for all age groups: for women in their 20s or 30s, if rent is rising, fertility is falling. While some families get income from rental properties, this is far less numerous than the families paying rent, and families earning money from rent tend to be older, more geographically dispersed, and less fertile anyway. Higher rent has the strongest correlation with lower fertility for women in their 20s, which makes a lot of sense because women in their 20s are the most likely to be renters, and so rising rent hammers these women’s budgets the most.

But for home prices, the story is different. Rising home prices reduce birth rates for younger women, but for women in their upper 30s, there is actually a very slightly positive association between home prices and fertility! Higher prices reduce fertility for younger women but might increase fertility for older women. This, again, makes sense: younger women are less likely to own homes, so higher prices lock them out of getting a newer, bigger, better house. But for older women who are more likely to already own homes, higher housing prices can be a good thing, as it gives them more wealth.

In other words, the correlation between fertility and housing prices is exactly as we would expect, even down to type-of-housing-by-age-group correlations, if housing prices have a big impact on fertility. 

Internationally, the association between worse housing conditions, or higher housing costs, or just smaller houses generally, and low fertility is fairly good as well. The chart below shows selected countries for which I could find information on average house size, graphed against fertility.

The sample is small, the data imperfect, and the relationship noisy: but, at least at first glance, it does seem like bigger houses are correlated with more kids. We can also look at “over-crowdedness.” The European Union collects data on how many people live in housing units and identifies when the number of people in a unit is above a certain threshold. The chart below shows the share of the population living in “overcrowded” dwellings versus the fertility rate.

Again, the relationship is noisy and the data imperfect, but using a different set of countries and different indicator, it looks a lot like worse housing conditions really are connected, somehow, with low fertility.

However, not only do these charts not prove causation, it’s possible that causation could flow either way! Maybe bad housing reduces fertility or maybe low fertility creates changes in the housing market! If nobody is having kids, maybe builders make tinier houses; if population growth is low, maybe fewer houses are built at all. Certainly, the U.S. has seen a tiny-house movement in response to younger people delaying marriage and childbearing: but which is cause and which is effect? It’s worth mentioning that U.S. housing is indeed getting smaller. The average size of new, freestanding housing has been falling for several years after decades of increase, and multi-family housing has been growing in prominence. The result is that the square footage of a new housing unit has never returned to its peak in 2007, and has been steadily inching downwards since 2013—despite a booming economy.

There are several ways to try and untangle cause and effect. The first is to look at it from a high level: if lower fertility causes smaller, worse, or pricier housing, then low-fertility, bad-housing places should not have big gaps between desired fertility and actual fertility. That is to say, if people just didn’t want as big a family, and so builders responded with smaller homes, then low-fertility, bad-housing places should probably have about the same, or probably an even lower, gap between ideal and actual fertility as other places. But it turns out that, for the sample of 27 European countries for which I have actual and ideal fertility data, as well as housing overcrowding data, the fertility gap is actually slightly larger in more overcrowded places! Citizens of countries with overcrowded housing still want bigger families.

Anecdotally, this has been my experience as a resident of Hong Kong, which has nearly the lowest fertility on earth at around 1.2 expected births per woman. It also has some of the smallest average house sizes on earth, and one of the highest population densities. But it didn’t get this way because Hong Kong women just didn’t desire kids anymore. In 2012, the average woman in Hong Kong still reported wanting 1.6 children, a number which basically hasn’t changed since 2002. Hong Kong’s gap between desired and actual fertility has risen at the same time that housing prices have grown explosively in the region. 

Academic researchers have gone deeper. From 1995 to 2008, higher home prices had a large, long-lasting negative effect on the fertility of renters, and a small-but-fleeting positive effect on the fertility of homeowners, at least in England and Wales. A similar effect has been observed for U.S. metro areas. Another study has found that higher housing prices are associated with a delay of first birth. 

In the past, this did not cause lower lifetime fertility, but given how late first births have become nowadays, it may reduce completed fertility for women in the future. Within China, higher housing prices are associated with lower fertility. An academic study of Hong Kong attributes 65% of its fertility decline since 1971 to higher house prices. However, there is some dissent: a study of Canada finds that the positive effects on homeowners so greatly outweigh the negative effects on renters that higher home prices actually increase fertility.

All of these studies, however, have one major weakness. None of them conduct experiments: they basically all are looking for very-well-controlled correlations, not actual causation.

Two studies have actually attempted to assess whether deteriorating housing availability causes lower fertility. One study used data from England about how often localities refuse to allow new housing to be built. This creates a kind of natural experiment when two nearby, similar localities allow very different amounts of housing to be constructed. This study found, as one might expect, that when localities refuse to build houses, it causes home prices to rise, and birth rates to fall by a large amount.

A second study focuses on the United States. It used data culled from court records to identify states where “zoning” and “land use” court cases come up the most. This provides an annual time series for each state of how much each state restricts new construction. And it turns out, when states restrict construction, it reduces birth rates, especially for women in their 20s. 

In other words, lower fertility may truly be partly about housing. But the story is complicated: a counterfactual scenario holding house size or homeownership constant at 2008 levels doesn’t produce a radically different fertility estimate. There are just too many variables to consider: tight housing supply can show up as more people living with their parents for longer, more people living in group quarters, people living in smaller houses, more people living in a house per bedroom in it, higher rental costs, higher mortgage indebtedness, worse quality housing, and many other channels. But while no single variable may explain lower fertility, a few suggestive data points can be noted.

First, the share of women living with their parents during peak childbearing years has risen, suggesting that more young people might be facing barriers to starting their own households.

Second, the average number of rooms in a house where a 22 to 35-year-old woman lives has declined since 2008 and has been basically flat since 2010, suggesting even if they do get out of mom and dad’s house, young women today aren’t getting more space of their own.

And to pay for those smaller houses, women of childbearing age today are packing in more roommates. The chart below shows the average number of family units per household; so, a married couple would be a single unit, but three housemates would be three family units.

Living with parents longer, moving into smaller houses, sharing those houses with more roommates: those all signal a housing market that isn’t providing enough space for everybody. As you might expect, homeownership for young people has plummeted and is only just recently beginning to recover.

And for those who can’t afford homes, inflation-adjusted rent is rising.

In other words, at every stage, the housing situation for young people disfavors childbearing more than in the past, which is almost certainly a major driver of low fertility today. This is both encouraging and disheartening. It’s encouraging because the solution to high housing prices is very simple: relax zoning regulations and build more houses. But it’s also disheartening because local land use policies are often deeply entrenched and hard to change and can usually only be altered through local action. There’s no congressional silver bullet for housing costs. Some areas will solve their problem, but many won’t. In other words, if housing conditions are really a major driver of lower birth rates, then lower birth rates will probably stick around for a long time to come.

Lyman Stone is a Research Fellow at the Institute for Family Studies, and an Adjunct Fellow at the American Enterprise Institute. He blogs about migration, population dynamics, and regional economics at In a State of Migration. 

[новорегистриран2]

On 28.03.2022 г. at 21:09, Б. Киров said:

Фондът е с множество институционални собственици, с мажоритарен дял са Вангард /или Авангард по нашему/, който не е вече публично търгуван. Кои са собствениците на Вангард, лично аз нямам информация и мога само да предполагам, но при всички случаи, според мен, това са крупни представители на банковия сектор и някои политици. Вангард е вторият по размер на средства в света инвестиционен фонд с 8.4 трлн. долара под управление, Вангард и Блекрок управляват съществена част от световното богатство, те са институции със сатут на великите сили.

Лари Финк е започнал с благословията и парите на основателя на друг инвестиционен фонд, Блекстоун, Стивън Шварцман,

https://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_A._Schwarzman

https://www.blackstone.com/

 един от могъщите американски милиардери, който се държи далече от прожекторите на политиката.

Блекрок е оторизиран от Фед дилър с държавни облигации, той оперира на борсата от името на Фед, там срастването между политика и финанси е дълбоко.

Тази каста от паразитно забогатяващи финансови спекуланти няма да отстъпи лесно позициите си от лостовете на властта, там ще бъде интригата в следващите години в борбата за управлението на финансовата политика на САЩ.

Рон Пол, бащата на Сенатор Ранд Пол /Р/, който беше кандидат на Либертарианската партия за Президент, иска пълна финансова ревизия на Фед и закриването на тази институция в този й вид на акционерно обединение на частните банки. Може би е твърде радикално, но не изключено, според мен.

За мен това е структуроопределящ фонд, по един или друг начин част от функционалната система на Pax Americana. И, както става ясно от видеото, се използва с геополитически цели за поддържане на американското икономическо присъствие по света.

Редактирано Април 6, 2022 от новорегистриран2

[новорегистриран2]

 

[новорегистриран2]

Debt rises and income gap widens in the pandemic

Koreans are more in debt and the gap between the rich and poor is wider as a result of the pandemic, Shinhan Bank said Wednesday.
 
According to a survey of 10,000 economically active people conducted by the bank, the gap between the wealthiest and the least wealthy expanded last year both in terms of income and property assets.
 
The average monthly income of those in the highest 20 percent income bracket was 9.48 million won, up 6 percent on year, while those in the lowest 20 percent income bracket earned 1.81 million won a month, down 1 percent from the previous year.
 
The survey showed that the top 20 percent earned 5.23 times as much as the average worker in the lowest 20 percent in 2021. The ratio between the two groups was 4.76 in 2019.
 

The Shinhan report said that "the average monthly salary of workers in the lowest 40 percent income bracket hit a 4-year low, which seems to be driven by the pandemic and resulting employment insecurity."

 
Full-time regular employees received an average monthly salary of 4.85 million won, a 1.5 percent increase from the pre-pandemic level in 2019. Contract workers earned 8 percent less compared to 2019, at 3.37 million won a month.
 
The self-employed made a monthly average of 24.45 million won, continuing a downward slide for a third consecutive year. It was a 12 percent drop from 2020 (27.71 million won) and a 28 percent decline from 2019 (33.94 million won).
 
Of the self-employed, 70 percent responded that they are expecting a rebound this year.
 
Household debt loads soared over the last two years.
 
The survey found that 62.5 percent of households had loans last year, up by 4.2 percentage points from the previous year and a 13.9 percentage point jump from 2019.
 
The average amount of debt per household was 101.6 million in 2021, up 16.1 percent from the previous year.
 
Average property assets per household grew by 21.1 percent to 413.8 million won due to last year's price increases in the real estate market. Average assets per household increased by 18.2 percent on year to 517.9 million won.
 
People in the highest asset quintile owned properties worth 1.2 billion won on average. The ratio between the highest and the lowest quintile was 251, which was a huge jump from last year's 164. That ratio was 125 in 2018 and 142 in 2019.
 
In 2021, four out of 10 homebuyers were in their 20s and 30s, and they borrowed 167.2 million won on average to buy a property worth 364 million won.
 
When asked to answer how happy they are about their life, the happiest 20 percent of people had nearly 3 times more assets than the least happy 20 percent, according to the report. 

Същевременно какво друго пишат в новините:

The number of babies born in South Korea inched down in January from a year earlier, data showed Wednesday, highlighting the country's gloomy demographic situation with the chronically low birthrate.

A total of 24,598 babies were born in January, down 1.2 percent from a year earlier and the lowest tally for the month, according to the data compiled by Statistics Korea.

https://en.yna.co.kr/view/AEN20220323003900320

The number of cars sold in Korea fell in 2021, but by sales amount, the figure increased and hit an all-time high.  
 
A total of 1.7 million cars were sold in Korea last year, 9 percent fewer than in 2020, according to data released by the Korea Automobile Manufacturers Association (KAMA) on Wednesday.  
 
"Tax incentives and revenge purchases drove up car demand in Korea in 2020," the association explained.  
 
"In 2021, car sales couldn't even reach the recent average due to disruptions in the supply chains, which led to a delay in the delivery of cars."

https://koreajoongangdaily.joins.com/2022/04/06/business/industry/korea-korean-auto-market-car-market/20220406171522791.html

-----

Демографията вече взе да казва своето! За да компенсират спада на абсолютния брой на младото население, което води със себе си и до спад на потреблението на редица стоки и услуги (което пък се отразява на номиналния БВП), южнокорейците прибегнаха до традиционни мерки като ударно вдигане на доходите и увеличаване на кредитирането. В следствие на тези "мъдри" действия пазара на труда бе буквално сринат, защото малките и средните фирми не можаха да поемат 40% увеличение на МРЗ, младите хора в детеродна възраст масово останаха без работа, а от там и без доходи. Разду се имотен балон, сходен на японския и китайския.

И така, южните корейци само ускориха демографския си срив до положение, че само за 50 години раждаемостта им е спаднала от 1 000 000 бебета годишно на 250 000. Социалният разпад е все по-видим, младите изобщо не искат да имат деца или поне не в Корея, обществения морал също изчезва сред младите, случаите на брутално насилие растат... Изобщо не съм оптимист за тази държава, ако продължава така.

А тя е само предвестник на това, което ще се случва в САЩ и Китай, когато демографията им стигне до същото ниво като южнокорейската.

[новорегистриран2]

Карл Айкън с много добра реч за проблемите на съвременния капитализъм и Pax Americana.

 

[deaf]

Съфорумци,когато пускате видео на чужд език,поне казвайте накратко с по пет-шест изречения за какво се говори във видеото...

[новорегистриран2]

Айкън е от горния 0,0001%, един от най-богатите и влиятелни хора в САЩ. Говори за проблемите на корпоративна Америка, за деградацията на корпоративното управление и как меринджеите фалшифицират корпоративните отчети, за да покажат фирмите, управлявани от тях, в по-добро състояние, отколкото са. Което движи цените на акциите нагоре и носи печалби за меринджеите.

Проблем, който завлича американската икономика, а от там и държавата, към дъното. Защото, според Айкън, огромна част от американските корпорации не са конкурентноспособни, а се държат изключително заради ниските лихви на Фед и на фалшифицирането на отчетите.

https://www.youtube.com/watch?v=z00y3aWYRKshttps://www.youtube.com/watch?v=z00y3aWYRKs

 

[deaf]

Преди 3 минути, новорегистриран2 said:

меринджеите фалшифицират корпоративните отчети,

Но нали има една страшна държавна Агенция за ценните книжа или там как се казваше по-точно,чието задължение е именно да разкрива и наказва такива корпорации?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, deaf said:

Но нали има една страшна държавна Агенция за ценните книжа или там как се казваше по-точно,чието задължение е именно да разкрива и наказва такива корпорации?

Да, има, гледайте този филм, ако не сте, за да видите какво е правила тази Агенция преди ипотечната криза /ипотеките на двете големи федерални агенции също са ценни книжа, групирани в пулове от агенциите и продавани като супер-сигурни печеливши секюритис от банките/. Филмът е страхотен, спечели Оскар, а Майкъл Бъри е истински персонаж, който миналата година предупреди, че ще има втори много по-голям балон "майката на всички кризи":

https://filmi7.com/filmi/6926-the-big-short-2015.html

[Б. Киров]

On 6.04.2022 г. at 12:10, новорегистриран2 said:

За мен това е структуроопределящ фонд, по един или друг начин част от функционалната система на Pax Americana. И, както става ясно от видеото, се използва с геополитически цели за поддържане на американското икономическо присъствие по света.

Този документален филм разказва за кариерата и живота на Лари Финк:

https://www.youtube.com/watch?v=ZO8XGmUA0bM

Държи горното място в класациите по темата в ютуб за Блекрок вече 5 месеца

[Б. Киров]

On 6.04.2022 г. at 12:27, новорегистриран2 said:

 

 

On 10.04.2022 г. at 9:26, deaf said:

On 10.04.2022 г. at 8:57, deaf said:

Съфорумци,когато пускате видео на чужд език,поне казвайте накратко с по пет-шест изречения за какво се говори във видеото...

 

Далио си е презентирал книгата с анимационно филмче като за деца, според мен, излизайки от предположението, че повечето възрастни са с инфантилни възгледи за историята на икономическите цикли. Така или иначе, той е блестящ в представянето на идеите си.

Новото за мен в това филмче е, аз бях прочел поотделно почти всичките глави от неговата книга в аванс, но не бях прочел заключителната, е заключението му, че залезът на една империя може да бъде преустановен и да се премине към нов цикъл на възход, нещата не са необратими:

1. Днес ние, светът, сме тук:

2. Синята линия на движение надолу може да бъде изравнена:

3. ... и обърната нагоре:

Според Далио за това са необходими само две основни неща:

1.добра воля за общо решаване на проблемите помежду ни /между бедни и богати/

и

2. да произвеждаме повече, отколкото харчим.

 

[deaf]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

залезът на една империя може да бъде преустановен и да се премине към нов цикъл на възход,

Чрез предизвикване на световна война,(нали вие казахте,че целта на САЩ днес е да предизвикат световна война...).

Преди 5 минути, Б. Киров said:

да произвеждаме повече, отколкото харчим.

Не съм съгласен. Свръхпроизводството ще остави у хората усещането за безсмислие на живота им. Свръхпроизводството е същото като изнервящият стоков дефицит при комунистическият режим...

Трябва да се създадат потребности у хората,(духовни),а не повече стоки и продукти.

[новорегистриран2]

On 3.04.2022 г. at 12:38, Б. Киров said:

Тъй като сме в темата за противопоставянето на САЩ и Китай, ще пиша, какво според мен, променят тези санкции за двете страни. Мисля че от тази гледна точка Китай печели - първо разминира докрай полето на догадките как ще процедира Запада в случай на нахлуване в Тайван, тоест пусна през минното поле Русия.

Второ - САЩ компрометираха системата СУИФТ с нейното блокиране и сега Китай може да работи за паралелна система, която вече се радва на повече участващи банки от Третия свят.

И трето - най-същественото, според мен - Китай стават още по-критично важни за САЩ сега, защото, ако активно се включат в компрометирането на долара, наистина могат да предизвикат тежки последици вътре в САЩ. Ако разклатят силно лодката, като разпродадат и без това трудно продаващия се дълг на САЩ, напълно вероятно е да предизвикат масова паника на пазарите и масови разпродажби на американски дълг. И без това Америка е силно поляризирана, инфлацията шокира американците, те са бесни от цените на бензина и газта, та им трябва още малко да излязат на улицата при рязко вдигане на цените. А идват решаващи избори за неоконите около Байдън, те ще са избори на живот или смърт, паднат ли сега - жална им майка, всички негативи ще им се стоварят върху главите, републиканците ще си отмъстят за унизителната загуба на миналите избори.

Ето защо мисля, че сега Китай реално държи ключа за стабилността в САЩ, а и в света.

А след като държиш ключа за вратата, защо да чупиш ключалката? Те просто ще се възползват по-най-добрия за тях начин.

И точно в този преломен момент китайците обявиха (изненадващо за мен) нов генерален път за развитие на китайската икономика.

https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3173886/china-accelerates-inward-economic-pivot-plan-create-unified?module=lead_hero_story&pgtype=homepage

В общи линии ще се стимулира търсенето във вътрешните провинции, излишните производствени мощности ще се затварят и ще се гарантират правата на чуждите компании, правещи бизнес в Китай. Това буквално означава, китайските комунисти поемат по пътя на скъсване на икономическата си зависимост от Pax Americana и ще се отворят китайския пазар за повече чужди стоки и услуги.

Остава само да видим дали в следващите месеци КНОА ще обяви ново масирано засилване на флота и ВВС, чрез които да може да проектира сила надалеч от китайските брегове.

[Б. Киров]

Преди 20 минути, deaf said:

че целта на САЩ днес е да предизвикат световна война...).

Нямам сестра и тя не е... вие знаете каква.

Преди 20 минути, deaf said:

Трябва да се създадат потребности у хората,(духовни),а не повече стоки и продукти.

Имам усещане за дежавю, сякаш духът на потребител с ник Сириус говори отново с вашия ник

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Остава само да видим дали в следващите месеци КНОА ще обяви ново масирано засилване на флота и ВВС, чрез които да може да проектира сила надалеч от китайските брегове.

Мисля, че в тази или в темата за китайските инвестиции, не съм сигурен, обсъждахме плановете на китайските военни за изграждане на голям флот от самолетоносачи, доколкото си спомням хоризонта за паритет със САЩ беше очертан към 2050. Китайците бързат бавно, за тях времето не тече като за нас.

Тайван, обаче, според мен, е друг казус, който едва ли е толкова обвързан с голям военен флот. Нещата са много преплетени и взаимно обвързани в сферата на световната търговия, доколкото съм запознат китайците и сега имат най-мощния търговски морски капацитет, те ползват услугите на гръцкия търговски флот.

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

И точно в този преломен момент китайците обявиха (изненадващо за мен) нов генерален път за развитие на китайската икономика.

https://www.scmp.com/economy/china-economy/article/3173886/china-accelerates-inward-economic-pivot-plan-create-unified?module=lead_hero_story&pgtype=homepage

В общи линии ще се стимулира търсенето във вътрешните провинции, излишните производствени мощности ще се затварят и ще се гарантират правата на чуждите компании, правещи бизнес в Китай. Това буквално означава, китайските комунисти поемат по пътя на скъсване на икономическата си зависимост от Pax Americana и ще се отворят китайския пазар за повече чужди стоки и услуги.

Интересни комантари има под цитираната от вас статия:

Gary M.

Какво означава това за световните пазари? Повече за вътрешното потребление в Китай, но по-малко за външния пазар? Това е сериозно. Западът ще преследва ограничените доставки на стоки от Изтока, тъй като те не са настроени към капацитета за доставки на Китай. Инфлацията и по-високата цена на стоките ще са на картата със сигурност. Излишъкът на Китай ще бъде преразпределен за вътрешни инвестиции и развитие, всичко това е добро за ползите на неговите граждани, но американските облигации ще трябва да намерят други купувачи, за да ги поддържат и двигателите им да бръмчат?

Whitney K.

Вярвам, че всичко това подготвя почвата за широко разпространена вътрешна употреба на цифровия юан. Целта е да може да се проследи цялата вътрешна икономическа дейност и след това да се използва тази информация за идентифициране и решаване на неефективността на разпределението на ресурсите, като се използват управленските умения на Китай отгоре надолу. Разбира се, това също би било натрапчиво от гледна точка на поверителността и може да накара правителството погрешно да си помисли, че има по-голяма способност да „коригира“ неефективността, водеща до всички емпирични проблеми на държавната икономика (т.е. твърдо лошо управление на ресурсите). От друга страна, никога правителството не е разполагало с нещо смътно наподобяващо това ниво на икономическа информация, така че може би то ще се окаже нова парадигма в икономическото управление и ще доведе до огромна ефективност и ползи за обществото. Ще бъде много интересно да се види как ще се развие това през следващото десетилетие, тъй като никоя друга голяма страна няма култура и политическа система, за да се случи това в момента, освен Китай. САЩ също ще имат цифрова валута в близко бъдеще, но със сигурност в краткосрочен до средносрочен план тя ще се използва напълно различно от правителството в Китай. Забравете криптовалутите, правителствените цифрови валути са истинският основен промени в играта.

Shuan K.

Също така неща като права на собственост или нарушения на авторски права и т.н.. всички трябва да бъдат надградени, за да покажат уважение към конкуренцията и други пазари.. Ако се справяте добре или планирате да се справите добре, трябва да пренапишете всички "правила" и да ги следвате, разбира се. Много малко пазари оцеляват, ако няма правила.

David T.

@Shuan K. Това беше голям тласък, откакто китайските фирми оглавяват световните класации на патенти, подадени в СОИС и ЕПВ. Предстои реформа на ИС.

D G.

Нелоялната конкуренция, правата на собственост, достъпът до пазара, неограничените кредити за местни компании и много други икономически политики допринесоха значително за днешното напрежение между Китай и Запада. Те не са лесни за разрешаване, тъй като са резултат от злоупотреби на местните власти, които имат ясни предимства за това поведение. Централното правителство многократно обявяваше, че ще реформира това, но не може лесно да наложи волята си.

Neil H.

Китай трябва да използва MMT, за да отключи покупателната способност на огромния си пазар. Нямат недостиг на ресурси за настаняване в собствен дом, обличане, хранене и работа на всички, както на частните пазари, така и в публичния сектор с нестопанска цел.

 

 

По повод на цифровизацията на американския долар, за който пише един от коментиращите, мисля, че много американци дълбоко се заблуждават в смисъл, че това е една сравнително далечна перспектива. Аз също доскоро си мислех така, но тук:

https://secure.brownstoneresearch.com/?cid=MKT602858&eid=MKT626814&assetId=AST220280&page=2

един от участниците в тази цифровизация изнася публично факти и документи, от които се вижда, че е въпрос не на години, а на месеци.

[новорегистриран2]

Преди 22 часа, Б. Киров said:

Мисля, че в тази или в темата за китайските инвестиции, не съм сигурен, обсъждахме плановете на китайските военни за изграждане на голям флот от самолетоносачи, доколкото си спомням хоризонта за паритет със САЩ беше очертан към 2050. Китайците бързат бавно, за тях времето не тече като за нас.

Тайван, обаче, според мен, е друг казус, който едва ли е толкова обвързан с голям военен флот. Нещата са много преплетени и взаимно обвързани в сферата на световната търговия, доколкото съм запознат китайците и сега имат най-мощния търговски морски капацитет, те ползват услугите на гръцкия търговски флот.

Интересни комантари има под цитираната от вас статия:

Gary M.

Какво означава това за световните пазари? Повече за вътрешното потребление в Китай, но по-малко за външния пазар? Това е сериозно. Западът ще преследва ограничените доставки на стоки от Изтока, тъй като те не са настроени към капацитета за доставки на Китай. Инфлацията и по-високата цена на стоките ще са на картата със сигурност. Излишъкът на Китай ще бъде преразпределен за вътрешни инвестиции и развитие, всичко това е добро за ползите на неговите граждани, но американските облигации ще трябва да намерят други купувачи, за да ги поддържат и двигателите им да бръмчат?

Whitney K.

Вярвам, че всичко това подготвя почвата за широко разпространена вътрешна употреба на цифровия юан. Целта е да може да се проследи цялата вътрешна икономическа дейност и след това да се използва тази информация за идентифициране и решаване на неефективността на разпределението на ресурсите, като се използват управленските умения на Китай отгоре надолу. Разбира се, това също би било натрапчиво от гледна точка на поверителността и може да накара правителството погрешно да си помисли, че има по-голяма способност да „коригира“ неефективността, водеща до всички емпирични проблеми на държавната икономика (т.е. твърдо лошо управление на ресурсите). От друга страна, никога правителството не е разполагало с нещо смътно наподобяващо това ниво на икономическа информация, така че може би то ще се окаже нова парадигма в икономическото управление и ще доведе до огромна ефективност и ползи за обществото. Ще бъде много интересно да се види как ще се развие това през следващото десетилетие, тъй като никоя друга голяма страна няма култура и политическа система, за да се случи това в момента, освен Китай. САЩ също ще имат цифрова валута в близко бъдеще, но със сигурност в краткосрочен до средносрочен план тя ще се използва напълно различно от правителството в Китай. Забравете криптовалутите, правителствените цифрови валути са истинският основен промени в играта.

Shuan K.

Също така неща като права на собственост или нарушения на авторски права и т.н.. всички трябва да бъдат надградени, за да покажат уважение към конкуренцията и други пазари.. Ако се справяте добре или планирате да се справите добре, трябва да пренапишете всички "правила" и да ги следвате, разбира се. Много малко пазари оцеляват, ако няма правила.

David T.

@Shuan K. Това беше голям тласък, откакто китайските фирми оглавяват световните класации на патенти, подадени в СОИС и ЕПВ. Предстои реформа на ИС.

D G.

Нелоялната конкуренция, правата на собственост, достъпът до пазара, неограничените кредити за местни компании и много други икономически политики допринесоха значително за днешното напрежение между Китай и Запада. Те не са лесни за разрешаване, тъй като са резултат от злоупотреби на местните власти, които имат ясни предимства за това поведение. Централното правителство многократно обявяваше, че ще реформира това, но не може лесно да наложи волята си.

Neil H.

Китай трябва да използва MMT, за да отключи покупателната способност на огромния си пазар. Нямат недостиг на ресурси за настаняване в собствен дом, обличане, хранене и работа на всички, както на частните пазари, така и в публичния сектор с нестопанска цел.

 

 

По повод на цифровизацията на американския долар, за който пише един от коментиращите, мисля, че много американци дълбоко се заблуждават в смисъл, че това е една сравнително далечна перспектива. Аз също доскоро си мислех така, но тук:

Интересен е коментара за въвеждане на е-юана за вътрешна употреба. Явно новата икономическа политика ще се използва и с такава цел. А междувременно Фед се готви да вкара световната икономика в още по-дълбока криза.

Fed’s Waller sees likelihood of multiple half-point interest rate hikes ahead

Явно американците са решили да спасят собствената си икономика за сметка на световната.

Цитирай

https://secure.brownstoneresearch.com/?cid=MKT602858&eid=MKT626814&assetId=AST220280&page=2

един от участниците в тази цифровизация изнася публично факти и документи, от които се вижда, че е въпрос не на години, а на месеци.

Благодаря за линка!

[новорегистриран2]

Why ‘Bretton Woods 3’ Won’t Work

Nice narrative: but it’s just ‘mercantilism’

Summary

• Sanctions on Russia are seen as accelerating a dramatic shift towards a new global commodity-focused ‘Bretton Woods 3’ architecture

• However, this is actually a very old economic argument: mercantilism

• History, logic, trade data, and economic geography all show the US can do well in that kind of realpolitik environment

• By contrast, the opportunity to shift global trade flows away from USD to others is limited: fundamentally, neither CNY nor commodity currencies are set up to rival USD globally

• The USD will therefore retain its global role despite the ‘Bretton Woods 3’ hype

Many bad sequels

The world is experiencing dramatic changes in its security, political, economic, and financial architecture. Indeed, alongside war in Ukraine we see headlines about ‘Cold War 2’, ‘Bretton Woods 3’, and even World War 3.

We will not comment on the risks of World War 3, as flagged by Russians such as Karaganov, given it is impossible to trade for.

However, China and Russia are openly trying to build a new world order, which we argued would happen back in 2017: this report focuses on the viability of a global FX architecture remake to a so-called ‘Bretton Woods 3’ (BW3).

We argue that:

• BW3 has an appealing narrative, and we agree with a lot of its core arguments. However, it is not a new concept at all, but an old one – mercantilism.

• That’s an environment that still suits the US and allies.

• As such, we can look at history, logic, trade data, and geoeconomics to see that BW3 will not work as sold.

• We may see some USD trade shift to CNY via offset or barter. However, the most this would cover is just 3.3% of global trade, vs. CNY’s current 2.6% share of global FX reserves. The more likely shift is just 1% of global trade.

• With much of this being offset, the impact on $6.6trn daily global FX markets would be negligible.

• Overall, the USD will retain its global role despite the BW3 claim of a new architecture ahead.

The pitch

Let’s first run through the key arguments made for B3W:

• (i) High inflation and supply-chain logjams mean Western central banks and economies can no longer rely on quantitative easing (QE) as a policy crutch: you cannot print commodities. More QE now just means more inflation and currency debasement.

• (ii) States instead need control of key commodities and supply chains, including maritime logistics, with military might required to secure them.

• (iii) Sanctions on Russia and possible secondary sanctions on others have “weaponised” the USD, euro (EUR), and yen (JPY). Fewer countries will want to hold such reserves if they can be frozen or appropriated, as happened with Russia and Afghanistan. These trends are accelerating a global shift to alternative FX, payment systems, and trading patterns.

• (iv) We will see a new commodity- and supply-chain based FX architecture replace the USD-centric system: Russia just called for BRICs countries to create exactly such a new FX system.

• (v) Commodity currencies and China’s renminbi (CNY) are seen as major winners in this new order.

A good narrative isn’t enough

Markets like a good narrative.

BW3 has one given: high inflation and commodity prices; central bank impotence; concerns over the imminent withdraw of US QE – and fears over what having to restart it would imply; and talk of geopolitical and geoeconomic realignments and fracturing.

Moreover, BW3 does not require the audience to suspend much disbelief. Relative US political, economic, financial, and military muscle has declined in recent decades.

Even US soft power is fading: and China’s movie box-office has been larger than the US since 2018, dominated by local films. The famous ‘Sunset Boulevard’ line from a fading movie star is, “I Am Big. It's the Pictures That Got Small.” The US is still big, but others are no longer as relatively small as they were.

However, BW3 is not new. Indeed, it takes us almost full circle in time and FX structure (Figure1).

In short:

The post-WW2 original Bretton Woods system had USD tied to gold in a divided Cold War world economy with stringent capital controls.

• That lasted 26 years before collapsing due to the Triffin Paradox (which we shall return to later) and the shift to fiat USD in the 1970s.

• Then we saw evolution to the recycling of so-called ‘petrodollars’ as oil prices surged following the 1973 Yom Kippur War.

• The end of the Cold War saw globalisation and higher USD capital flows into emerging markets... and the resulting Mexican (1995) and then Asian Crisis (1997-98)

• That led to the de facto BW2 of USD FX reserve hoarding and recycling, as emerging markets opted to run large current account surpluses rather than deficits.

• The 2000’s US-steered hyper-globalisation saw a boom in funding in the five-decade old Eurodollar, via both bank and shadow-bank channels.

• The Global Financial Crisis (GFC) and subsequent slump in Western growth saw a long-run shift to a reliance on central bank QE to try to stabilise markets and economies.

• That ‘new normal’ approach was brought to an end by populist discontent with the inequality it drives, and the fiscal response to Covid: yet Covid also showed reflationary fiscal policies are not possible without national control of commodities and supply chains.

• War in Ukraine is pushing us into Cold War 2 - and non-USD ‘reserve currencies’ backed by commodities.

In short, BW3 is not forward, but backwards looking. We have seen many elements of it before. Yet past attempts at building BW3 frameworks created enormous problems!

The post-war Bretton Woods timeframe left excludes it, but one could look to the fragmentation of the global monetary order and trading system in the 1930s, for one key --and worrying— parallel: however, that saw the end of the gold standard, not a move towards one.

Indeed, we have long taken a historical and structural view of markets that leads us to agree on the BW3 view of the ineffectiveness of QE; the geopolitical importance of logistics; the necessity to control supply chains and trade to maintain currency power; and of the ongoing fragmentation of the global economy. We even linked this all to FX structures back in 2015. Furthermore, we agree we are heading not just to Cold War but to global Great Power struggles in which trade and currency will play key roles.

Yet taking this kind of view, it becomes clear that BW3 will still work more in the USD’s favor than for any rival currency being touted.

We will now look at the historical, logical, structural, trade- data, and geoeconomic reasons to briefly summarise Why B3W Won’t Work (WBW3WW).

WBW3WW 1: history

The global economy has seen commodity currency foundations in the past. The most obvious was the gold standard on and off 1815-1971, and in its purest form from 1815-1913. There are many key lessons we can draw from this period for BW3 proponents.

The likes of Argentina saw more FX stability under it that is has since (Figure 2): and Argentina is still a commodity producer today that might be looking at BW3.

However, inflation was only well contained on average by regular deflation (Figure 3). It is unclear that a modern economy would want to see such start-stop price swings.

Moreover, a commodity standard restricts excessive growth of credit by either the government or the banking sector. While a positive case for both can be made, would any economy want to embrace that hairshirt approach?

On the government side, the current vogue is for more, not less state spending in the name of national security: and for more, not less social welfare to narrow income gaps. Without the latter, the gold standard did not stop the many attempted revolutions of 1848 or 1870 in Europe: rather it encouraged them. One could expect the same under BW3.

Russia, which runs a conservative fiscal policy, might be prepared to embrace that approach. However, China cannot. On the private side, China has seen an explosion of debt since 2008: tying itself to an FX commodity standard would mean implosive deflation in Chinese asset prices if new lending was capped. Moreover, China’s total public sector debt, including local governments, is already that of a European state, and the IMF says its augmented fiscal deficit was a staggering -16.5% of GDP in 2021.

Geopolitically, the gold standard was zero-sum. With a (mostly) fixed stock of gold, states either gained the metal through trade, which was also zero-sum, or war. Free trade was tried at British behest, but Europe quickly learned the secret of British success was actually mercantilism and imperialism. It followed suite, with a lag – and so did WW1 (Figure 5). Indeed, ‘Debt: The First 5,000 Years’ (Graeber, 2011) echoes Polanyi (1944) in arguing past historical periods of exogenous money, such as gold, saw more war
compared to endogenous, fiat/debt-based periods of expansion.

Of course, when debt-based expansions end similar problems can arise, as we see today: yet embracing a global commodity currency standard would guarantee that outcome from the outset.

WBW3WW 2: logic

The four logical functions a global FX reserve currency must meet are: (i) store of value; (ii) method of accounting; (iii) means of exchange; and (iv) overcoming the Triffin Paradox. All of these still favor USD over any rivals.

Store of value

Commodity currencies are either pegged to the USD, in which commodities are priced, or are highly volatile (Figure 6). Unless global commodities are now going to permanently lose that volatility, and volatility is actually increasing in many of them, then commodity currencies will not lose theirs either.

No rival global currencies offer the trust of US markets. Yes, USD (EUR, JPY, etc.) are now “weaponised” for Afghanistan, Russia, Belarus, and anyone who supports the invasion of Ukraine. However, CNY is highly politicized, as is RUB, and Chinese markets have seen net capital outflows since the start of the Ukraine War. Do any potential BW3 currencies inspire broad global trust, or just in pockets?

High US inflation hardly backs the USD. However, the Fed is flagging rate hikes of as much as 325bp this year and quantitative tightening (QT). That backdrop will support USD: and that is true if that level of rates can be sustained, or if it can’t, and the US (and world) economy falls into recession – taking commodity prices with it. Only if the US re-embraces QE despite high inflation would the USD’s store of value be undermined.

We agree that military power ultimately underpins global reserve currencies. On that front, while overstretched, the US still holds primacy, and its allies in Europe, Australia, and Japan are rearming rapidly. By contrast, Russia’s martial prowess has been called into question in Ukraine, and China’s remains entirely untested, despite the incredible growth rate of its armed forces.

Method of accounting

No other global currencies offer the scale of US markets or its ‘network effect’. Try to talk about trends in global GDP without using USD as the common denominator. In a reflexive logic, the more people who use a currency, the more the currency is used.

This is particularly the case in terms of Eurodollars (offshore USD borrowing). The sheer scale --hence power-- of Eurodollar debt means setting up an alternative is a daunting task: even China had $2.7trn of FX debt as of the end of Q4 2021.

Indeed, if one presumes USD will be pushed aside, one is logically arguing a lot of Eurodollar debt will default, as few will be able to earn enough USD to repay it. That would mean global market chaos.

Means of exchange

The USD is welcomed globally, and its high liquidity means low transaction costs. The same is not true for any other potential alternative currencies.

Indeed, China lacks an open capital account, which means CNY is not free-moving or freely traded. This is an economic policy choice on China’s part which hugely limits CNY’s global attractiveness.

Triffin Paradox

The Triffin Paradox is that global demand for a reserve currency forces the country that owns it to run trade deficits. For fiat USD that also means offshoring industry (i.e., via foreign net exports to the US) and, as we now see, rising domestic inequality. There is growing pushback against this within the US, but no idea of how to maintain USD’s reserve status while doing so.

Any BW3 currency trying to push USD aside would have to be willing to run large trade deficits too. However, if commodity prices are high, major commodity producers run trade surpluses, stopping the spread of their currency; and if commodity prices collapse, their currency does too, again limiting its global attractiveness.

China also runs a large merchandise trade surplus (even if it also runs a huge commodities deficit) in order to support industrial employment, as well as to ensure the stability of CNY via the balance of payments. Combined with capital controls, this further limits any global reserve role that the currency could ever hope to play.

How does one earn CNY? How do CNY get into the global system within BW3?

WBW3WW 3: structure

Fundamentally, BW3 does not work because of the structure of the global economy. The essential nature of commodities has been laid bare by the Ukraine War, but total global trade in them is still far smaller than other goods combined (Figure 7). That is a very low ceiling, or narrow base, to build a new world order on.

Perhaps if all commodity exporters were united it might be possible – but they aren’t.

Indeed, only a few major food exporters are pro-BW3 (Table 1). One can take out the Western producers: Australia, Canada, the EU, New Zealand, and the US.

In terms of energy, there are again major Western producers --Australia, Canada, and the US-- but the majority are located in the Middle East. The US is the traditional hegemon there too. True, this situation may be changing as the US tries to pivot to Asia and is dragged back to Europe by Russia – but it is a huge geopolitical gap for China to fill, even presuming the US doesn’t pivot back.

Moreover, global oil markets need a base currency that is: liquid, which CNY is not; freely tradable, which CNY is not; and stable, which CNY only is because it does not meet the other two criteria, and because it is soft pegged to the USD!

Even a move to oil priced in a basket of currencies is hugely complex to maintain across all OPEC partners, which is why it has not happened yet. Hence energy producers are seen as ‘floating’ at best but are hardly set to rush to switch the USD for CNY (Table 2).

In terms of mineral exporters, there are a large number of floating countries, and the same general cluster in the pro-West and pro-BW3 camps.

The simple message is that BW3 has a significant tranche of global commodities behind it, but mainly because of Russia; the West has the same, but because of a broader range of resource-rich economies; and most of the world’s producers are looking on at the prospect of a global bifurcation with extreme discomfort.

In short, BW3 does not yet have buy-in even from the majority of economies that are supposedly the primary beneficiaries of it.

WBW3WW 4: more structure

As just alluded to on oil, we have another issue: which currency will dominate BW3 trading? It’s one thing to say, “commodity currencies.” It’s another to explain how the BW3 would function if BRL, ARS, AUD, RUB, IRR, etc., were all commodity pricing currencies simultaneously. Who would clear this? At what exchange rate? In what system?

Until that is resolved, the USD needs to remain the currency commodities are priced in, even if we see some offsetting BW3 transactions in local FX.

Indeed, the proto-BW3 is attempting to keep the current global architecture while trying to cut some USD out of some trades, or to insert another currency where they were previously absent. To give three key examples:

Saudi-China CNY oil sales: Saudi Arabia may export some oil to China and be paid in CNY for the first time. It exported $56bn of energy to it in 2019 – but that is a fraction of the $2.6 trillion traded global oil market.

Because the Saudis’ own currency is pegged to USD, it would open itself up to FX volatility using CNY. As such, Saudi would price oil in USD and allow (some) payment in CNY; then the Saudis would sell the CNY back for USD.

There are limits to what Saudi Arabia would sell in CNY, however, to avoid accumulating CNY of no use to them unless everyone else makes the same shift.

Russia-India INR trade: Floated trade between Russia and India to avoid USD will also be priced in USD and transacted in INR. A bank account will be opened in India for Russia, and as Russian commodities (and weapons) arrive in India, INR will be credited to it: as Russia buys goods from India, the account will be debited.

This is de facto bilateral barter, technically in INR, and leaves Russia with either the need to buy more than it needs from India, or to accumulate INR claims it cannot usefully transfer elsewhere.

Europe-Russia RUB trade: Russia demanded to be paid in RUB for its gas, and perhaps all commodities, and Europe refused to do so. Yet a face-saving solution was found. Europe still pays for Russian gas in EUR or USD, but Russia insists on Gazprombank selling them for RUB to a Russian entity before both are then remitted back to Russia.

Meanwhile, Europe appears intent on - slowly - decoupling from Russian energy completely.

It should be clear that a BW3 anchor FX/clearing currency would have to be found.

Even though China is huge commodity importer, not exporter, which runs counter to the whole BW3 concept, CNY is the obvious candidate as a BW3 anchor: only China has the economic scale.

As already shown, CNY does not meet the criteria to be a global reserve currency because of its closed capital account and trade surpluses. However, for the BW3 commodity producers that China runs a deficit with, CNY may be able to play a larger role. (Figure 8.)

Yet because CNY is still not going to be a true global alternative to USD for structural reasons, there are still rigid limits on how much bilateral China-BW3 trade we might actually see shift, as we shall now show.

WBW3WW 5: trade data

The numbers don’t add up for BW3 and CNY – at least not as a global game-changer.

Total global exports and imports were $38trn in 2019 (Figure 10) to remove Covid/post-Covid distortions. The US accounted for $4.2trn; Canada, the UK, Australia, and Japan --all 5-Eyes geopolitical allies, or under the US defence umbrella-- $4.0trn; the Eurozone $5.2trn internally and another $4.0trn externally; China $4.6trn; and the rest of the world $16.2trn, most of it in USD. (NB the data are only available in USD!)

In summary, China accounted for 12% of global trade vs. just 2.6% of central bank reserves at end of 2021 (Figure 11). On the surface, that appears a very bullish argument for the currency, BW3 or not – and BW3 argues it will rise.

However, we need to dive into that $4.6trn/12% data to show why CNY is not doing better, and likely won’t do much better even under a proposed BW3.

(Figure 12 shows China’s trade breakdown by region and separates Russia from the continent of Europe for obvious reasons.)

First, China’s trade with Hong Kong ($561bn) is counted as external. We colour it red to show it is part of the national economy.  China could switch that to CNY but would undermine the role of Hong Kong and the HKD’s USD peg.

Then we have Russia ($111bn); the Middle East ($263bn); Africa ($208bn); Asia excluding Japan, India, and South Korea ($728bn); and Latin America ($315bn) adding a further total of $1.6trn. All are shown in shades of orange to indicate they are open to doing trade in CNY.

However, more than half of total trade ex. Hong Kong is with North America, Europe, Oceania, or parts of Asia that for geopolitical reasons will not trade in CNY. Moreover, China’s trade patterns (Figure 13) show how much it relies on surpluses with North America and Europe: the risk is that the more China backs BW3, the less the West trades with it, undermining its total trade surplus.

In short, China’s maximum CNY global trade share is 4.3% vs. its current 2.6% share of CNY reserves globally.

The primary targets for a major USD > CNY switch are in Asia ex. Japan , India, and South Korea (Figure 13). However, ‘orange’ countries might only shift some trade to CNY, not all of it: the trade logic says that will be the case.

China imported $211bn of goods from Asia* in 2019, half primary goods/resources, where we presume it could be the BW3 anchor, half manufactures (Figure 14). It exported $517bn of low, medium, and high-tech items as part of electronics supply chains.

This left a large trade surplus for China. If bilateral trade was all in CNY, Asia* would need Chinese FDI or loans to cover its trade deficit, with no means of net earning CNY. Moreover, many of the electronics goods it imported from China are re-exported to Western markets, earning USD.

As such, the maximum Asian* countries would want to shift to CNY would equal their China exports, as an offset to their imports from China (the red area in Figure 14). So, the total shift in trade is not imports and exports ($728bn), but Asia’s* exports to China ($211bn) doubled, which is $422bn.

Yet the number is likely even lower given the complexity of managing balanced CNY trade in so many categories of products. We could perhaps see the total of Asia’s commodity exports to China shift to CNY, so only $120bn. As such, total CNY trade might only be $240bn from a total of $728bn. And presumably those commodities would still be priced in USD – at least until the Middle East, from which Asia* buys energy, changes its currency peg.

Similarly, China’s trade with the Middle East saw it import $146bn of mainly primary goods/resources, while exporting $116bn of a broad range of goods (Figure 16).

China obviously wants to buy all its commodities in CNY. However, as already noted, the Middle East, with currencies mainly pegged to USD, would only consider switching trade to CNY to the total of their import bill from China, which is less than that total.

In short, $116bn of Middle East commodity sales could shift to CNY and be doubled with $116bn of CNY flowing back in the other direction for consumer goods. That is the maximum CNY shift unless China sells a lot more to the region, which would arguably need to be military equipment. The geopolitical risks there should be clear!

If oil and gas are still priced in USD, this would be de facto barter or countertrade avoiding USD more than real trade in CNY.

Looking at Latin America (Figure 17), the region exported $149bn of commodities to China, and China sold it $151bn of goods of all kinds. Here we see a genuine argument for more CNY trade compared to the total bilateral trade being done.

The picture is similar for Africa (Figure 18), where total exports to China were $95bn, of which $85bn were commodities, while China sold $113bn of goods to it.

We should also add Russia (Figure 19), where Chinese exported $53bn and imported $57bn, with Russia running a slight trade surplus. For obvious geopolitical reasons, Russia is rapidly embracing CNY – but major Chinese firms from SOEs to Huawei are still wary of US and EU sanctions so far.

Using this methodological approach for each region/economy China trades with, we can summarise the total global CNY shift we expect to see (Figure 20).

• The total theoretical CNY shift is if all trade moves to it under BW3. However, only some countries would and not all countries will do all trade in it: grey areas indicate where they will not.

• The major CNY shift (in light orange) is if all potential pro-BW3 countries maximize their CNY trade at the level of their total imports or exports, whichever is lower.

• The likely CNY shift assumes a lower move to CNY with an assumed coefficient driven by geopolitics.

In Russia’s case we assume it is 0.8 (i.e., 80% of maximum shifts to CNY). For the Middle East, we assume 0.25 because of USD pegs; for Africa, 0.30 given geopolitical competition for its commodity exports from Europe, Japan, the US, and India; and for Asia* and Latin America 0.25 because of economic competition and/or ties to Japan or the US.

The results are hardly a paradigmatic shift away from USD:

The major CNY trade shift is worth $1,254bn, equal to 3.3% of global trade vs. a current CNY global reserve equal to 2.6% of the global total. As such, CNY holdings would rise by around a third in Africa, Latin America, the Middle East, and Russia – but nowhere else. (Figure 21.)

The likely CNY trade shift is worth $381bn, equal to 1% of global trade. That is lower than the current holdings of CNY reserves: while some economies would add more, Western economies may hold less. (Figure 21.)

In terms of FX trading, the major shift is only worth $4.8bn per working day, a drop in the ocean for the $6.6trn global FX markets, and much of that would be offset trading, not selling USD for CNY. In the more likely case, it is only $1.5bn a day, which would hardly be noticed.

In short, BW3 is not looking like a global alternative to USD – just a cluster of Chinese hub-and-spokes offset/barter trades trying to avoid USD as middleman.

WBW3WW 6: geoeconomics

BW3’s prospects would be boosted if CNY was adopted by third parties globally: yet we have already explained why this is structurally very hard to achieve.

Two countries that both run trade surpluses with China, e.g., Brazil and Russia, could decide to use CNY to settle some bilateral trade. However, given CNY would remain structurally locked out of the USD’s broader global role, this could arguably best occur within the specific industries that earn CNY: how much intra-commodity industry Brazil–Russia trade do we see? Not much at all.

This is economic geography at work – and against BW3.

Global trade-flows mean even if more commodity producers were on board with BW3 it would count for little because BW3 does not replicate the structure of commodity producers, goods manufacturers, and final consumer markets - which are mainly in the West.

Commodity producers can try to force the West to take their currency, like Russia, via economic coercion. Yet countries running large trade surpluses don’t allow others to earn that currency to pay in it!

Moreover, the West can walk away – as it is pledging to do from Russian energy. Unless every commodity producer backs BW3, there are alternatives - and/or technological innovation to reduce commodity intensity. And, to reiterate, if all key commodity producers walked away from the West, they would lose those markets for their commodities.

The only way BW3 could avoid this problem would be if the global economy fragments into multiple value chains. The West still has key resources, technology, allies, a strong military, and could even onshore production if needed: could BW3 commodity producers (and China as importer) replicate or sustain value chains without Western technology and Western end consumers? Looking back, some BW3 countries tried that during the last Cold War – and import substitution did not work well for them (Figure
22).

Moreover, look at the terrible demography in Russia and China, and their structural economic problems. Could either afford to walk away into a more isolated, combative realpolitik BW3?

It seems highly unlikely Russian autarchy work this time given repeated failures over the course of history. How long until it can replace its foreign-built capital stock, foreign-designed cars, trucks, and planes, or high-tech goods?

China could fill that BW3 technology gap: yet if so, it would lose Western markets. We would see geopolitical fragmentation – not horizontally, as BW3 commodity producers replace the West, but with parallel value chains from commodity producers to China and the West.

Yet look back at Figure 13 and imagine what the loss of a net $430bn in EUR and USD net trade inflows would do for China’s economic and FX stability. That is more than China can hope to offset with lower use of USD under BW3.

And what would decoupling mean for its commodity demand, which is where it is supposed to be the BW3 anchor? And let’s not forget China already has economic problems that call into question how long it will remain a giant commodity consumer (i.e., iron ore).

Mapping out the problem

To make these economic-geography points in another way, we created 3-D BW3 trade maps (Figures 23, 24) that show intra-BW3 trade by region, excluding India, Japan, and South Korea and China; and with China and the US.

The conclusion should be immediately obvious: intra-BW3 trade excluding China is only a fraction of that between each of those regions and China,... or with North America – which can be seen is still a hugely important trade partner for most of them.

In short, CNY will not be adopted by third parties either within BW3 or outside it.

WBW3WW: conclusion

Alongside dramatic world events ‘Bretton Woods 3’ has an appealing market narrative. Indeed, we agree with a lot of its core arguments, depressing as they are.

However, it is not new. It is old. And in not looking back enough, it fails to look forward sufficiently.

To argue that we are going to see shifts to Cold War and global Great Power struggles, and a world in which commodities, logistics, and the military all play key roles alongside finance and currency, and with a geopolitical need to run large trade surpluses, is to argue for an ancient economic philosophy: mercantilism.

Modern economists may have forgotten the true meaning of that term, but it reigned as long as commodity currencies did – and it implies a highly realpolitik global environment. To be fair, BW3 implies the same without naming it directly.

Yet is that backdrop negative for USD and positive for BW3? No.

A mercantilist realpolitik environment is one in which the requisite set of resources and diverse sources of power, after some policy shifts(!), still rest more with the US and its allies and their military, soft power, and financial power, than with a cluster of commodity-producing states (and one commodity importer).

That is especially true if that cluster want to create a parallel economic and financial structure from disparate net exporter polities, who do not trade horizontally together to any great degree, and while also still exporting to the rival West!

As such, BW3 will not work, and USD will retain its leading global role – albeit perhaps with more sticks and fewer carrots.

If we were to see fewer USD circulating internationally via trade, servicing Eurodollar debt will just get harder – and that will keep a structural bid behind USD. By contrast, borrowing in CNY will still be unattractive for almost every economy given China’s persistent trade surpluses and capital controls.

As such, on BW3 all we will see at best, is a marginal increase in the ‘offsetting’ use of CNY ahead – and more rapid global decoupling, likely to its ultimate detriment.

Редактирано Април 14, 2022 от новорегистриран2

[sir]

On 25.03.2022 г. at 14:32, sir said:

А и Мохамед бин Салман може да се добави - дали щеше да разправя как не му дреме какво мислел Тръмп?

[Б. Киров]

On 14.04.2022 г. at 9:07, новорегистриран2 said:

As such, on BW3 all we will see at best, is a marginal increase in the ‘offsetting’ use of CNY ahead – and more rapid global decoupling, likely to its ultimate detriment.

В тази обширна статия с много позоваване на статистика, според мен, има класическо подменяне на тезата.

Взема се една теза на Золтан Позар, експерт на Сredit Suisse и голям авторитет в сферата на финансите и се критикува от несъществуваща позиция на Позар. Ето тук е тезата на Позар, публикувана март т.г. на сайта на банката:

https://plus2.credit-suisse.com/content/dam/credit-suisse-research/SearchPDF?DocumentID=1191091&DocumentType=NR Publication&documentClick=true&AuthRequired=true&tagFormat=PDF

Накратко, Позар не твърди, че в новата система BW3 /Бретън Уудс3/ юанът ще измести щатския долар като основна световна резерва валута. Неговата теза е друга. Той загатва, че тази роля ще принадлежи на някаква ненационална валута, като биткойн.

Авторът на Зерохедж обаче изхожда от тази /своя/ презумпция, приписвайки на Позар нещо, което самият Позар не е твърдял, след което точка по точка разбива измисленената от самия автор уж теза на Позар.

Малко е евтино. Още повече, че авторът на Зерохедж е анонимен и може да си пише каквито си ще нелепости безотговорно, а Позар е авторитет с име.

Има и очевидна манипулация на статистика в тази анонимна статия /нали знаете кой всъщност стои зад Зерохедж, едно наше момче, на което е забранено да развива финансова дейност заради доказана измама с ценни книжа в САЩ/.

Например:

С тази графика, за да "затапи" Позар, нашият човек бомбастично твърди, че суровините са само една трета от световната търговия, ето вижте, така излиза.

Да, ама не - първо в синьото освен стоки с принадена стойност е включена и търговията с услуги, която също е около една трета от синята част.

Това, както и да е, но по важното е другата манипулация. Нали във всеки продукт с добавена стойност, който не е суровина, също е калкулирана стойността на суровината. В една публикувана книга, например, е включена стойноста на авторски права, печат, книговезване, търговски проценти, реклама и т.н. Но книгата като материален продукт се прави от хартия и мастила, а в тях има стойност на продукти като целулоза и химикали, които от своя страна се добиват от дървесина и нефт, ерго в стойността на този продукт книга в основата пак са калкулирани суровини - дървесина и нефт.

Същото може да се каже за един автомобил и един хляб.

Тоест отделянето на суровините от стоките с добавена стойност е некоректно, защото в стоките с добавена стойност съществена част са суровините.

Така че, според мен, тази статия не е сериозна критика на публикуваното от Золтан Позар.

[новорегистриран2]

Преди 10 минути, Б. Киров said:

В тази обширна статия с много позоваване на статистика, според мен, има класическо подменяне на тезата.

Взема се една теза на Золтан Позар, експерт на Сredit Suisse и голям авторитет в сферата на финансите и се критикува от несъществуваща позиция на Позар. Ето тук е тезата на Позар, публикувана март т.г. на сайта на банката:

https://plus2.credit-suisse.com/content/dam/credit-suisse-research/SearchPDF?DocumentID=1191091&DocumentType=NR Publication&documentClick=true&AuthRequired=true&tagFormat=PDF

Накратко, Позар не твърди, че в новата система BW3 /Бретън Уудс3/ юанът ще измести щатския долар като основна световна резерва валута. Неговата теза е друга. Той загатва, че тази роля ще принадлежи на някаква ненационална валута, като биткойн.

Авторът на Зерохедж обаче изхожда от тази /своя/ презумция, приписвайки на Позар нещо, което самият Позар не е твърдял, след което точка по точка разбива измисленената от самия автор уж теза на Позар.

Малко е евтино. Още повече, че авторът на Зерохедж е анонимен и може да си пише каквито си ще нелепости безотговорно, а Позар е авторитет с име.

Има и очевидна манипулация на статистика в тази анонимна статия /нали знаете кой всъщност стои зад Зерохедж, едно наше момче, на което е забранено да развива финансова дейност заради доказана измама с ценни книжа в САЩ/.

Например:

С тази графика, за да "затапи" Позар, нашият човек бомбастично твърди, че суровините са само една трета от световната търговия, ето вижте, така излиза.

Да, ама не - първо в синьото освен стоки с принадена стойност е включена и търговията с услуги, която също е около една трета от синята част.

Това, както и да е, но по важното е другата манипулация. Нали във всеки продукт с добавена стойност, който не е суровина, също е калкулирана стойността на суровината. В една публикувана книга, например, е включена стойноста на авторски права, печат, книговезване, търговски проценти, реклама и т.н. Но книгата като материален продукт се прави от хартия и мастила, а в тях има стойност на продукти като целулоза и химикали, които от своя страна се добиват от дървесина и нефт, ерго в стойността на този продукт книга в основата пак са калкулирани суровини - дървесина и нефт.

Същото може да се каже за един автомобил и един хляб.

Тоест отделянето на суровините от стоките с добавена стойност е некоректно, защото в стоките с добавена стойност съществена част са суровините.

Така че, според мен, тази статия не е сериозна критика на публикуваното от Золтан Позар.

Още не съм свършил първата статия, за да мога да коментирам по-обстойно. Само ще вметна, че zerohedge репостват статия на Michael Every, а самите zerohedge клонят по скоро към Pozsar. Не постнах увода на zerohedge, защото го сметнах за излишен:

Ever since Zoltan Pozsar started echoing Zero Hedge circa 2010, and in note after feverishly-drafted note, the former NY Fed repo guru has been writing about a coming monetary revolution in which commodity-backed currencies such as the yuan become dominant and gradually displace the world's reserve currency - the US Dollar - which slowly fades into irrelevancy in a world where commodities are the fulcrum asset and where paper wealth is increasingly meaningless, there have been three reactions: i) those who have no idea what Zoltan is writing about (that would be about 98%), ii) those who agree wholeheartedly and believe that the USD should be dethroned as a reserve currency yesterday, and iii) those who are just a little bit "displeased" with all the attention the strategist (who has correctly called every major crisis and turning point in markets in the past decade) is getting and are starting to lash out at his stream of consciousness.

Rabobank's Michael Every, himself a geopolitical status quo skeptic yet clearly misaligned with Zoltan as to what happens next (and in reality a believer that the broken system we have now will be the broken system we have for a long, long time to come), is in group three, and following a handful of "subtweet" shots across the Zoltan bow (which have barely registered in the financial media, especially Bloomberg, which Every continuously mocks yet reads religiously) the Rabobank strategist has (bravely) penned the closest thing to a Pozsar rebuttal we have seen. 

Is he right, or is he just unhappy with how much attention Pozsar is getting? We leave it to readers to decide, and republish his latest note, "Why "Bretton Woods 3" Won't Work" in its entirety below.