САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

**новорегистриран2** · Май 11, 2022

Преди 15 минути, Б. Киров said:

Да, съгласен съм, ГЕРБ беше и е проект на фондация Аденауер, свързана с Християндемократическия съюз. Борисов изгря по времето на НДСВ и Царя.

Авторът на статията дава карта на Европа, в която България е в сиво, тоест малко свързана с търговията с Германия. От германска гледна точка може и да е така, от българска обаче Германия е външнотърговски партньор номер 1:

Това са съответно експорт и импорт на България към и от Германия за 2020, а тук са данните от миналата година на НСИ:

https://nsi.bg/bg/content/7503/по-основни-търговски-партньори

Германският дял е в пъти по-голям от следващите ни търговски партньори, а нашата икономика е към 70 процента експортно ориентирана, тоест много зависима от външната търговия.

Аз и в темата ми за германския икономически модел го бях написал, Германия е империя в икономиката, която дефакто е трета икономическа сила в света, заради политиката й на износ на стоки и производства, предимно в Централна и Източна Европа. Това се потвърждава с цифри и от статията публикувана тук от вас.

Германските фирми създават местни филиали, например Мерцедес-САЩ, които участват в местния БВП и търговско салдо, но печалбите се изнасят в Германия и облагодетелстват германския промишлен капитал. Точно затова германския капитал не разчита толкова на финансиране от борсата на акции, дори не толкова на банково финансиране, а на собствен капитал генериран от износ.

Да, напълно съм съгласен с написаното от вас. Германия играе важна роля в икономиката на България и може да се каже, че донякъде сме в тяхната икономическа зона на влияние, вкл. съдейки по доскорошното влияние в българската политика. Може би, единствено заради македонския въпрос отношенията ни се поизостриха, но това е да друга тема.

**Б. Киров** · Май 11, 2022

On 9.05.2022 г. at 21:50, новорегистриран2 said:

Скоро един познат ми каза, че на негов познат в България му казали, че ще чака 6 месеца за предплатен модел Нисан, после му се обадили, че срокът става една година и сега човекът карал старата кола на дъщеря си, докато си чака новата. И това, както се вижда от филмчето, не е само заради чиповете, а и други компоненти в колите.

Ударът в Украйна е бил добре калкулиран от икономическа гледна точка, защото Украйна, особено югоизточната й част е много богата на редки метали, газ, нефт и въглища. Отрязването на тези ресурси, 70 процента от които са концентрирани в Донбас, заедно с излаза на пристанищата, буквално могат да парализират световната търговия. Уран, титан, литий... Украйна е в първата 10-ка по запаси, заедно с още една дузина важни елементи. И познайте, кой има най-много от почти всички тези елементи - Китай. Китай е почти комплектовал пълния кръг на елементи, необходими за идващата нова индустрия на зелена енергия - на целия кръг редкоземни метали Китай е монополист, както за производство на фотоволтаици, така и ветродвигатели и батерии за елавтомобили. Монополист на суровините, монополист на цените.

Сега, дали е адекватната реакция, и най-важно дали може Запада, тоест САЩ, да го изолира от световната търговия и да си формира някакво "икономическо НАТО" на демократичния свят, според мен не. Твърде навътре са навлезли китайските стоки и пари в западната финансова и пазарна тъкан, за да се направи подобна операция. Но ще видим.

Едно, според мен, е сигурно, инфлацията няма да временна нито преходна, ще продължи до зануляване на дълговете.

**Atom** · Май 11, 2022

Войната в Украйна отново повдига въпроса за значението на ядрените оръжия като възпиращ фактор, който до известна степен може да осигури "суверенитет" на дадена страна, поне по отношение на директна външна военна агресия. До началото на войната, различните страни имат различни стратегии по този въпрос. Ето ревю на книгата “Seeking the Bomb”, където са описани тези стратегии: A look at how countries go nuclear — and why some do not

До голяма степен как ще се развие в бъдещето този въпрос зависи от поведението на Русия и изходът от войната. Допуска се, че някои от т.н. "хеджиращи" страни ще станат ядрени, докато други "криещи се" ще ускорят програмите си. Тази тема, която доскоро беше табу, сега се обсъжда съвсем открито:

A Nuclear South Korea? Why It Might Be the Best Option

Will Ukraine invasion push Japan to go nuclear?

**sir** · Май 11, 2022

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Не отговара на данните на статистиката от митническите власти, откъде е тази графика?

Ето тук:

https://asia-nikkei-com.translate.goog/Economy/Trade/China-s-Jan-March-overall-trade-with-Russia-rises-28-to-38.2bn?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp

и тук:

https://ru-stat.com/analytics/9315

данните са напълно различни.

Не знам откъде са данните, не съм ги проверявал. И става въпрос конкретно за износ от Китай и т.н. към Русия, а не за общи търговски обеми или стойности.

https://www.businessinsider.co.za/china-russia-trade-30-percent-jump-sanctions-beijing-moscow-alliance-2022-4

Trade between China and Russia trade has jumped 30% so far this year, China's vice foreign minister said.
However, much of the surge happened before Russia invaded Ukraine, according to Bloomberg.

Chinese exports to Russia slumped 7.7% in March even as its total shipments to other countries increased.

А дори и от статията, която си пуснал, прозира, че тези данни за увеличена търговия са доста съмнителни, тъй като там и търговията с Украйна е дадена като нарастнала с 10.6%. И по-конкретно не са съмнителни, ами се отнасят за преди началото на войната и съответно за контракти, които са били сключени преди войната, но са били физически изпълнени и/или отчетени към месец март.

И тук: https://www.asianews.it/news-en/War-in-Ukraine:-Asian-exports-to-Russia-collapse-55626.html

Преди 7 часа, Б. Киров said:

В момента това, което виждаме е разделянето на света на два големи търговски блока - единият на Китай и Русия, другият на САЩ и съюзници, които взаимно си конкурират валутите.

Аз нищо такова не виждам. Не виждам китайците да горят от желание да влизат в каквато и да било подкрепа за Русия. Напротив, чета работи като ей тази: https://www.wsj.com/articles/chinese-tech-giants-quietly-stop-doing-business-with-russia-11651845795. Разбира се, прочетох и опровержението на Комерсант, но на него да му вярва, който иска.

**новорегистриран2** · Май 12, 2022

Преди 19 часа, Б. Киров said:

Скоро един познат ми каза, че на негов познат в България му казали, че ще чака 6 месеца за предплатен модел Нисан, после му се обадили, че срокът става една година и сега човекът карал старата кола на дъщеря си, докато си чака новата. И това, както се вижда от филмчето, не е само заради чиповете, а и други компоненти в колите.

Ударът в Украйна е бил добре калкулиран от икономическа гледна точка, защото Украйна, особено югоизточната й част е много богата на редки метали, газ, нефт и въглища. Отрязването на тези ресурси, 70 процента от които са концентрирани в Донбас, заедно с излаза на пристанищата, буквално могат да парализират световната търговия. Уран, титан, литий... Украйна е в първата 10-ка по запаси, заедно с още една дузина важни елементи. И познайте, кой има най-много от почти всички тези елементи - Китай. Китай е почти комплектовал пълния кръг на елементи, необходими за идващата нова индустрия на зелена енергия - на целия кръг редкоземни метали Китай е монополист, както за производство на фотоволтаици, така и ветродвигатели и батерии за елавтомобили. Монополист на суровините, монополист на цените.

Сега, дали е адекватната реакция, и най-важно дали може Запада, тоест САЩ, да го изолира от световната търговия и да си формира някакво "икономическо НАТО" на демократичния свят, според мен не. Твърде навътре са навлезли китайските стоки и пари в западната финансова и пазарна тъкан, за да се направи подобна операция. Но ще видим.

Едно, според мен, е сигурно, инфлацията няма да временна нито преходна, ще продължи до зануляване на дълговете.

Именно! Светът е твърде зависим от Китай! Но и Китай е зависим от света!

Достатъчно е да видим, че почти никой не говори вече за търговска война между Вашингтон и Пекин, а точно обратното. Американците хвалят китайците колко са съобразителни със санкциите срещу Русия.

Междувременно Мъск похвали екипа на Тесла работещ в гигафабриката в Китай заради преизпълнената производствена квота, а китайските производители са доволни, че американските им клиенти продължават да поръчват джаджи за метавселената.

Европейците също са тръгнали да се качат на китайския кораб. Само руснаците нещо се опитват да шават.

**новорегистриран2** · Май 12, 2022

Prepare For More Chinese Capital Controls As Exodus Worsens

Strict capital controls made it impossible for several European companies to send dividends abroad and a Japanese beverage maker could not get paid due to “tougher restrictions on cross-border wire transactions.” This is not Russia in 2022, but China in late 2016 and early 2017, when the yuan plunged toward 7 per dollar.

Those types of curbs could soon be brought back as part of Beijing’s arsenal to manage currency depreciation, especially in a context similar to 2016-17: Once again, the Fed hikes and capital flees. Besides the headline exchange rate, how much and how quickly money can leave China will become equally, if not more, important.

Global portfolio managers, foreign businesses and the local rich are either leaving China or bringing much less capital onshore. The nation suffered an unprecedented outflow from bond and stock investors in March and net selling continued into April, according to estimates from the International Institute of Finance.

Total capital outflows, including errors and omissions, may surge to about $300b this year from $129b in 2021, IIF said in a report last week. While that figure is well below $725b, IIF’s estimate for 2016, Beijing’s options for combating it are much narrower this time around.

Trade wars, Covid and supply-chain disruptions were not on the minds of foreign executives back then. In 2022, however, 52% of 121 companies polled by the American Chamber of Commerce in China have either cut or delayed investments. With only 1% planning to increase local investment, authorities have a daunting task to boost foreign direct investment as long as China sticks to its Covid Zero strategy.

Anecdotal evidence suggests the local rich are also on the run. In Singapore, BNP Paribas’ Southeast Asia assets are growing in “single digits” whereas Greater China assets are in “high double digits,” according to Arnaud Tellier, Asia Pacific CEO of the French bank’s wealth management arm. CNBC reported that inquiries at an accounting firm in the city state about setting up family offices have doubled over the past 12 months, mostly from Chinese residents or emigrants.

Between 2014 and 2016, China’s FX reserves fell by almost $1 trillion as the onshore yuan lost more than 11% versus the dollar. With reserves barely above $3.1 trillion as of April, Beijing can not afford to draw down its dollar stash in a similar way. Raising interest rates is also out of the question given the dire economic situation.

As my colleague Ye Xie pointed out, the PBOC still has plenty of other tools to cushion any yuan free fall. And Russia’s experience with the ruble should give policy makers more confidence to dust off their playbook for capital controls. Back in 2016, regulators suggested to Deutsche Bank that it remit proceeds from a $3.9 billion stake sale in batches rather than in one go. More companies may soon have to face the same predicament.

**новорегистриран2** · Май 12, 2022

On 9.05.2022 г. at 10:18, Б. Киров said:

Причината да им се скъсят резервите е ясна - усилването на долара, причинено от вдигането на лихвите в САЩ. Не корейската валута отслабва, доларът поскъпва спрямо нея. Това дава лост на САЩ върху съюзника му с трансфер на долар по суап по изгоден за корейците курс.

Въпросът е докога? Защото още при първата стъпка от 50 пункта повишаване на лихвата от Фед, вижте как реагира пазара на акции в Ню Йорк, той беше близо да се взриви миналата седмица. А още 5 такива или по-големи стъпки? В пазара на акции има над 40 трилиона долара, всички тези пари, техните притежатели, рискуват да изгорят при срив от 20-30 процента. А при срив от 50 и повече процента? Фед ще трябва да избира между тях и малкия американец, който страда от висока инфлация и не играе на фондовата борса. Познайте кой в крайна сметка ще реши да спаси Фед.

Аз залагам на 1 процент от притежателите на акции пред 99 процента от останалите. Освен това на карта са поставени и интересите на Чичо Сам. Ако икономиката потъне в рецесия и после в депресия, секват данъците, следователно приходите за правителството. Край на амбициозните програми и обещания. А идват избори, и избирателите ще попитат какво направихте за нас. Така че, според мен, това увеличение на лихвите сега е чисто политическо, то казва на американците, ето вижте, борим се за вашите интереси, стреляме срещу инфлацията. Но после, когато започне стагнацията, същите тези банкери ще излязат с друг номер, който играят вече повече от две десетилетия - те ще кажат, тъй като безработицата се увеличава и вие губите от това, пак ще ви спасим, ще дадем нови количествени облекчения, за да заработи на пълна пара икономиката. И ще се върнат пак към отрицателните лихви и печат на пари от нищото. В Япония тази игра се играе вече 30 години и японската ЦБ е провела 13 или 14 кръга количествени улеснения, като консервира, монетизира, държавния дълг в баланса на банката, този дълг за Япония вече е над 270 процента от БВП. Хем инфлация няма, хем дългът расте.

Проблемът обаче за долара е, за разлика от японската йена, че той е и световна резерва валута.

Chinese Yuan Plummets As Exports Slide, Premier Warns Of "Complicated And Grave" Jobs Situation

More than a month ago, we wrote why with the yen at risk of an "Explosive" downward spiral - which has since been confirmed - we explained why China may soon devalue the yuan, and a few weeks later when this latest prediction was again promptly confirmed, we wrote "Whispers Of Yuan Devaluation After Biggest Weekly Plunge Since 2015."

Fast forward to Monday, when China's Onshore yuan’s selloff has accelerated to levels which until recently most "experts" FX strategists (with a few exceptions) said were impossible, and after breaking 6.7 per dollar for the first time since 2020 the yuan tumbled as low as 6.7766, as Chinese exports grew at their slowest pace in nearly two years and amid the absence of support from state banks. In the onshore market, the USDCNY rose as much as 1% to 6.7321, the highest since November 2020.

Export growth in April slowed to 3.9% in dollar terms from a year earlier, compared to an increase in March of 14.7%, while imports were flat Y/Y. That’s the weakest pace since June 2020 but faster than the median estimate of a 2.7% gain in a Bloomberg survey of economists.

Despite demand from some exporters, it was not enough to stop yuan from weakening, according to three traders who spoke to Bloomberg; they also added that the lack of notable dollar selling from state-owned banks also weighed on sentiment.

That said, Beijing appears to be a bit unhappy with the latest sprint lower in the yuan, and on Monday the PBOC set the yuan’s reference rate at 6.6899 per dollar, stronger versus the median estimate of 6.6938 in a Bloomberg survey with traders and analysts. This marked the fifth straight session that the yuan fixing was set at stronger-than-expected levels.

“Investors continue to re-appraise the prospects for China’s economy and asset markets,” strategists including Chris Turner at ING Bank wrote in a note. “With industrial metals taking another leg lower, it still seems too early to call the low in the yuan.”

Meanwhile, the CFETS RMB Index, the official index of yuan versus trading partner currencies, fell 0.8% to 102.39 last week, lowest since January 14: “Considering the recent sharp decline in the CFETS RMB Index, China’s central bank is expected to step up efforts to further stabilize market expectations if necessary in the foreseeable future, including verbal guidance, state-owned banks’ dollar selloff and a few consecutive lower-than-expected USD/CNY fixings,” Qi Gao, strategist at Scotiabank, wrote in a note.

Finally, adding to the weakness, over the weekend, China's outgoing Premier Li Keqiang warned of a “complicated and grave” employment situation as Beijing and Shanghai tightened curbs on residents in a bid to contain Covid outbreaks in the country’s most important cities, sparking renewed fears of a Chinese hard landing, one which is self-induced.

Li instructed all government departments and regions to prioritize measures aimed at helping businesses retain jobs and weather the current difficulties, according to a late Saturday statement, which cited the premier’s comments in a nationwide teleconference on employment.

“Stabilizing employment matters to people’s livelihoods, it is also a key support for the economy to operate within a reasonable range,” Li said, urging businesses to resume production with Covid-fighting measures in place, while reiterating the government’s policy to promote the healthy development of internet platform companies to support employment.

The premier’s warning on employment came after the nation’s surveyed jobless rate climbed to 5.8% in March, the highest since May 2020.

Bloomberg adds that high-frequency indicators tracking jobs suggest a further deterioration in the labor market in April.

The growing Chinese gloom follows last week's warning by top leaders against attempts to question the country’s Covid Zero strategy as newly released data for April showed the lockdown-dependent approach taking a heavy toll on the economy. The rolling out of even more intense restrictions over the weekend in Shanghai and Beijing adds further to the challenges facing policymakers seeking to shore up growth.

And since it is sticking with Covid Zero, China reported a new 4,384 Covid-19 cases for May 7. Shanghai, which has been under some form of lockdown for weeks, recorded 3,975 new infections, down from 4,000-plus daily infections earlier. Beijing logged 62 new cases as authorities in the capital scramble to contain a wider spread. Both Shanghai and Beijing increased restrictions on their residents Sunday to achieve the Covid Zero goal, with authorities in the financial hub stepping up efforts to quarantine close contacts of people testing positive for the virus.

People living in the same building of confirmed cases now also risk being transported to designated quarantine facilities, according to local residents and widely circulated social media posts about the subject. Previously, only people living in the same apartment or the same floor of positive cases would likely be considered close contacts and put under central quarantine.

Both Shanghai and Beijing increased restrictions on their residents Sunday to achieve the Covid Zero goal, with authorities in the financial hub stepping up efforts to quarantine close contacts of people testing positive for the virus.

People living in the same building of confirmed cases now also risk being transported to designated quarantine facilities, according to local residents and widely circulated social media posts about the subject. Previously, only people living in the same apartment or the same floor of positive cases would likely be considered close contacts and put under central quarantine.

Top Shanghai officials including party secretary Li Qiang have vowed repeatedly to “win the war” against the outbreak and hit the goal of achieving zero community spread in the city of 25 million residents as soon as possible. Of the nearly 4,000 cases reported for Shanghai Saturday, 11 were still found outside quarantine areas.

In Beijing, authorities on Sunday required all residents in its eastern district of Chaoyang -- home to embassies and offices of multinationals including Apple Inc. and Alibaba Group Holding Ltd. -- to start working from home. This followed an order to shut down some businesses providing non-essential services such as gyms and movie theaters in the district to minimize infections.

And while China's economy is set to continue slowing further, its monetary policy diverging from the US for the foreseeable future, the question everyone should be asking - as Albert Edwards first correctly hinted two weeks ago - is how long can US and Chinese policies diverge before something breaks?

-----

Зависимите от Китай икономики страдат. https://www.xe.com/currencycharts/?from=USD&to=KRW&view=1W

**Б. Киров** · Май 12, 2022

Преди 22 часа, sir said:

А дори и от статията, която си пуснал, прозира, че тези данни за увеличена търговия са доста съмнителни, тъй като там и търговията с Украйна е дадена като нарастнала с 10.6%.

Данните са на китайските митници за първото тримесечие:

http://english.customs.gov.cn/Statics/eab90a0d-2c0f-4708-b67c-0516e2b2c9df.html

Преди 22 часа, sir said:

И по-конкретно не са съмнителни, ами се отнасят за преди началото на войната и съответно за контракти, които са били сключени преди войната, но са били физически изпълнени и/или отчетени към месец март.

То и няма други проверими данни, западните сайтове цитират тези. Най-вдясно е процентно увеличение/или намеление на внос износ и стокооборот в сравнение с първото тримесечие на миналата 2021. Като процент експортът на Китай към Русия се е увеличил 25.9 процента, а импортът 31 процента, общо стокооборотът 28.7 процента. По време на Олимпиадата Си и Путин подписаха договор до 2024 стокооборотът да надхвърли 200 млрд. долара.

Няма други данни, руската статистика е закрита за нерегистрирани само до месец януари 2022.

Да, през март има спад на износ на Китай към Русия, вероятно и през април, за който още не са публикувани данни. Питам се, откъде взеха руснаците близо милиард долара за плащанията си към западни кредитори, след като всичките им доларови сметки са блокирани, така и не стана ясно дали американските банки приеха тези преведени долари, поне аз не срещам информация. дали пък не са ги получили за сметка на по-малкия внос от Китай, компенсиран от износ на нефт и въглища.

Преди 22 часа, sir said:

Аз нищо такова не виждам. Не виждам китайците да горят от желание да влизат в каквато и да било подкрепа за Русия. Напротив, чета работи като ей тази: https://www.wsj.com/articles/chinese-tech-giants-quietly-stop-doing-business-with-russia-11651845795. Разбира се, прочетох и опровержението на Комерсант, но на него да му вярва, който иска.

Въобще не съм чел опровержението на Комерсант, смятам че е резонно частните фирми да се страхуват от вторични санкции и да избягват търговия с Русия. На ниво управление на държавата, обаче, според мен има твърда подкрепа на Китай срещу западното ембарго и блокирането на руските резерви. Няма и начин да е иначе, след като в официално публикуван доклад на Атлантическия съвет в прав текст се казва, че САЩ не могат да работят с Китай под ръководството на Си Дзинпин. Това е като да се изплюеш върху обувките на някой и да го питаш: "И сега какво?!"

Ами какво - шамар или мазно любезна усмивка. Не мисля, че Си е Мечо Пух.

**Б. Киров** · Май 14, 2022

On 12.05.2022 г. at 9:54, новорегистриран2 said:

Зависимите от Китай икономики страдат. https://www.xe.com/currencycharts/?from=USD&to=KRW&view=1W

Сред най-зависимите са тези на САЩ и ЕС, вижте за какви обеми търговия иде реч:

593050212_euch.JPG.c9f290cd7e505710cb16bf82e0565a75.JPG

При това и в двата случая отрицателното салдо расте - 200 млрд. за ЕС за 2021 и 336 млрд. за САЩ за същата година, като тенденцията при САЩ е ножицата да се разтваря още повече през 2022

По отношение на съотношението евро-юан и долар-юан обаче тенденцията върви в противоположни посоки:

тоест долара счупи низходящата тенденция на 19 април, когато Фед обяви вдигане на лихвите. Кристин Лагард се потрива и все още не вижда достатъчно инфлация, за да го направи в Еврозоната, резултатът е падане на еврото спрямо долара:

Някои лица си играят перфектно ролята в Европа.

Като цяло евтиния юан облагодетелства износа на Китай, въпросът е в баланса, който китайската ЦБ контролира административно, една от причините юанът да не може да има по-голяма роля като световна валута.

В Китай тази есен има решаващ конгрес, в който ще се реши курса на страната в следващите 10-15 години. Министър-председателят, който си отива поради възраст, по неписана традиция трябва да бъде наследен от един от неговите заместници. Единственият на подходяща възраст е от опозицията на Си, в момента тече нещо като антикорупционна кампания около него, така че издигането на друга фигура, удобна за Си ще сигнализира по-твърд курс и бетонирането на Си Дзинпин поне до 2035.

**Б. Киров** · Май 14, 2022

On 12.05.2022 г. at 8:20, новорегистриран2 said:

Именно! Светът е твърде зависим от Китай! Но и Китай е зависим от света!

Не знам дали китайците нарочно не преиграват с нулевата толерантност към новата епидемия в Шанхай и Пекин. В статията, цитирана от вас, министър-председателят се противопоставя на това заключване и се опитва да извади китайската икономика от локдауна. Но инициаторът за нулева толерантност и заключване е именно Си Дзинпин.

Заключването означава по-малко продукция за износ, което е удар върху западните икономики точно сега, при развихрена инфлация. Затворете кранчето на китайския внос и ще имате ценови шок и социални сътресения в Европа и САЩ.

Американците реагираха - те вдигнаха лихвата и направиха долара по-скъп, за да има повече покупателна способност навън. Въпросът е, че при тях "мекото кацане", тоест повишените лихви да не срутят борсата и пазара на труда е изключително сложно. Засега се справят добре, борсата реагира еднократно и силно надолу, но после се възстанови. Ще видим следващите крачки.

Криптовалутите обаче не запазиха равновесие, те буквално полетяха надолу.

**новорегистриран2** · Май 15, 2022

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Сред най-зависимите са тези на САЩ и ЕС, вижте за какви обеми търговия иде реч:

При това и в двата случая отрицателното салдо расте - 200 млрд. за ЕС за 2021 и 336 млрд. за САЩ за същата година, като тенденцията при САЩ е ножицата да се разтваря още повече през 2022

По отношение на съотношението евро-юан и долар-юан обаче тенденцията върви в противоположни посоки:

тоест долара счупи низходящата тенденция на 19 април, когато Фед обяви вдигане на лихвите. Кристин Лагард се потрива и все още не вижда достатъчно инфлация, за да го направи в Еврозоната, резултатът е падане на еврото спрямо долара:

Някои лица си играят перфектно ролята в Европа.

Като цяло евтиния юан облагодетелства износа на Китай, въпросът е в баланса, който китайската ЦБ контролира административно, една от причините юанът да не може да има по-голяма роля като световна валута.

В Китай тази есен има решаващ конгрес, в който ще се реши курса на страната в следващите 10-15 години. Министър-председателят, който си отива поради възраст, по неписана традиция трябва да бъде наследен от един от неговите заместници. Единственият на подходяща възраст е от опозицията на Си, в момента тече нещо като антикорупционна кампания около него, така че издигането на друга фигура, удобна за Си ще сигнализира по-твърд курс и бетонирането на Си Дзинпин поне до 2035.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Не знам дали китайците нарочно не преиграват с нулевата толерантност към новата епидемия в Шанхай и Пекин. В статията, цитирана от вас, министър-председателят се противопоставя на това заключване и се опитва да извади китайската икономика от локдауна. Но инициаторът за нулева толерантност и заключване е именно Си Дзинпин.

Заключването означава по-малко продукция за износ, което е удар върху западните икономики точно сега, при развихрена инфлация. Затворете кранчето на китайския внос и ще имате ценови шок и социални сътресения в Европа и САЩ.

Американците реагираха - те вдигнаха лихвата и направиха долара по-скъп, за да има повече покупателна способност навън. Въпросът е, че при тях "мекото кацане", тоест повишените лихви да не срутят борсата и пазара на труда е изключително сложно. Засега се справят добре, борсата реагира еднократно и силно надолу, но после се възстанови. Ще видим следващите крачки.

Криптовалутите обаче не запазиха равновесие, те буквално полетяха надолу.

Спомняте си как само преди няколко месеца някои заблудени съфорумци се опитваха да ни обяснят как Китай е единствения зависим и САЩ/Запада могат без китайската продукция.

Руснаците си мислеха същото, а какво се получи. Руската армия отчайващо има нужда от дронове за наблюдение. Каквото е било налично в Русия е почти изкупено от доброволци, за да го подарят на армията, а дори да поръчат от чужбина внос няма... Защото китайците отказват да ги изнасят за РФ. И на всичкото отгоре китайците ще заобиколят руснаците.

Kazakh President Emphasizes Importance Of China-Europe Transportation Route Bypassing Russia

При такава ситуация на американците какво им остава?! Да подкрепят руснаците или китайците?!

**deaf** · Май 15, 2022

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Но инициаторът за нулева толерантност и заключване е именно Си Дзинпин.

Не е инициатор. Си следва "другаря" Ким-3,който наскоро изведнъж се сети,че в Северна Корея има Ковид... Случайност? Не мисля. По принцип съм скептичен към "съвпаденията"...

**monte christo** · Май 21, 2022

Попаднах на интересни статии:

Петър Нейков

Мекото кацане за щатската икономика - възможно, но малко вероятно

Оптимистично е да се смята, че няма да е необходима значителна рецесия за обуздаване на инфлацията

„Инфлацията е твърде висока и ние разбираме трудностите, които тя причинява, и действаме бързо, за да я намалим. Имаме както инструментите, от които се нуждаем, така и решимостта, която ще е необходима, за да възстановим ценовата стабилност за американските семейства и фирми“. Така Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, откри пресконференцията, която последва последното заседание на Фед. Това звучеше като търсене на извинение. Но също така напомняше на прочутата ремарка на Марио Драги относно еврото от юли 2012 г. – (ще направим) „каквото и да е необходимо“, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Какво означава подновеният ангажимент на Фед за ниска инфлация за бъдещето? Пауъл заяви оптимистично, че „имаме добри шансове за що-годе меко кацане на икономиката“. С това той имаше предвид, че търсенето ще бъде снижено до предлагането, което от своя страна може да „намали заплатите и инфлацията, без да се налага да забавя икономиката и да има рецесия и съществена безработицата“. Той също така каза, че „икономиката е силна и в добра позиция да се справи с по-строгата монетарна политика… но очаквам това да си бъде предизвикателство."

Най-озадачаващото в тази аргументация не е признанието, че посоченият път ще бъде труден, а вярата, че той ще достигне целта си. Възможно ли е да се намали инфлацията до целта само чрез намаляване прегряването на трудовия пазар?

Някои сочат, че е възможно. Алън Блайндър от Принстънския университет и бивш заместник-председател на Фед наскоро отбеляза, че в поне 7 от последните 11 случая затягането на Фед наистина е довело до „доста меко“ кацане. Трудността при тези сравнения е, че инфлацията сега е на най-високото си ниво от 40 години. Дори „основната“ инфлация на потребителските цени (без енергията и храните) беше 6,5% за годината до март 2022 г.

Ако някой вярва, че тя просто ще изчезне след умерено затягане, значи мисли, че инфлацията е предимно „преходна“. Това е много оптимистично. За щастие САЩ се радват на изключително силно икономическо възстановяване. Ръстът на БВП през миналата година беше много по-силен, отколкото в други водещи страни с високи доходи. Възстановяването на трудовия пазар е стабилно, с много свободни работни места и напускания, и бързо връщане към ниска безработица. Само коефициентите на заетост остават малко под предишните пикове. Освен това ръстът на заплатите също е силен, макар че се забавя малко, както отбелязва Джейсън Фърмън, бивш председател на Икономическия съвет към Белия дом.

Трудността е, че противно на декларираното от Пауъл инфлацията обикновено не изчезва при такава силна икономика. Несъмнено част от измерената инфлация се дължи на вътрешни и глобални ограничения в предлагането, разгледани подробно в Икономическия доклад на президента миналия месец. Но това също е начин да се каже, че излишното търсене сега оказва натиск върху предлагането у дома и в чужбина. За да се окаже Пауъл прав, ограниченията в предлагането поне не трябва да се влошат, докато компаниите и работниците, засегнати неблагоприятно от тях, трябва да понесат удара на намалените печалби и реални доходи. Но защо трябва да става така? Както отбелязва Фърмън: „Увеличението на индекса на потребителските цени с 8,5% през 12-те месеца до март е много по-бързо от темпа на нарастване на номиналните заплати, което води до най-бързия спад на реалните заплати за една година от най-малко 40 години.“ Сега съществуват условия за спирала себестойност-цени. Вместо това трябва да се надяваме, че ограниченията в предлагането и на трудовия пазар се обръщат, генерирайки спадащи цени и така елиминирайки почти цялата необходимост от възстановяване на загубените доходи.

Това мнение, че няма да е необходима значителна рецесия за ограничаване на инфлацията, е оптимистично. Но това не е единствената форма на оптимизъм, демонстрирана днес. Друга е вярата, че подобна рецесия може да бъде избегната. Трудността тук е, че финия контрол над забавянето ще бъде дори по-труден, отколкото обикновено. Една несигурност е, че намалените реални доходи от високата инфлация вероятно ще ограничат търсенето, но с колко точно ще зависи от това колко охотно потребителите харчат спестяванията, натрупани по време на рецесията, предизвикана от ковида.

Друга и вероятно по-важна несигурност касае това как по-строгата парична политика се отразява на финансовите условия в САЩ и чужбина. Не трябва да се забравя, че има изключително високи нива на дълг, деноминиран в долари по целия свят. Освен това цените на активите също достигнаха екстремни нива: цените на жилищата в САЩ (измерени чрез националния индекс S&P/Case-Shiller, дефлиран с индекса на потребителските цени) през февруари 2022 г. бяха с 15% по-високи, отколкото преди финансовата криза; и циклично коригираното съотношение цена/печалба при акциите е по-високо, отколкото през който и да е период след 1881 г., с изключение на края на 90-те и началото на 2000-те години. Сривове в цените на активите в отговор на монетарното затягането биха ускорили политиката на Фед, но по непредвидим начин. Дори скромните действия на Фед имаха голямо въздействие: очакваните лихвени проценти скочиха и пазарите изпаднаха в турбуленция. Това, което видяхме, краят на сътресенията ли е или, както изглежда по-вероятно, само тяхното начало?

Като изключим историците, може да е напразно да се питаме как попаднахме в тази каша. Очевидно отчасти поради непредвидими шокове. Но регулаторите бяха твърде оптимистични по отношение на инфлацията. Те трябваше да започнат да нормализират монетарната политика, въведена в условията на извънредна криза, след като най-лошото отмина. Фед отнема купата с пунша от партито твърде късно.

Уви, много вероятно е сега да е необходима рецесия, за да се обуздаят инфлационните очаквания. Освен това, дори и да се окаже не задължителна, ако инфлацията просто отшуми, рецесия все пак може да възникне, просто защото дори малко по-строгата парична политика може да срине днешните крехки пазари на активи. Но Фед трябва да възстанови накърнената си репутация относно инфлацията. Това е основния мандат на централната банка. Тя трябва да събере смелост и да направи каквото е необходимо, заключава Уулф.

https://www.investor.bg/sasht/337/a/mekoto-kacane-za-shtatskata-ikonomika-vyzmojno-no-malko-veroiatno-351892/

**monte christo** · Май 21, 2022

Симона Гоцова

Фед не трябва да се бие с дявола, а с причакващия го в засада гоблин

Последното нещо, което гуверньорът на Фед Джером Пауъл иска, е да изглежда сякаш няма други възможности

Централните банкери се бият с дявола, който е пред тях, вместо с гоблина, който се крие иззад ъгъла. След години желание и опити за ускоряване на инфлацията, сега фокусът се измести върху забавянето на тези възходящи движения. Световният спад изглежда все по-вероятен, ако вече не е настъпил, пише Даниел Мос за Bloomberg.

Седмицата (16-22 май) бе изключително тежка: финансовите отчети на компаниите в САЩ не успяха да отговорят на очакванията на пазара, а гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че е е готов да продължи с лихвените повишения. В неприятен спор банкерите във Великобритания се надпреварват да се обвиняват кой е виновен за сегашната криза, докато гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли заяви във вторник, че се чувства "безпомощен", изправен пред нарастващия световен инфлационен натиск.

В Китай редица показатели сочат към колапса в бизнес активността, а китайската икономика може изобщо да не нарасне през текущото тримесечие заради строгата политика за нулев брой новозаразени на Пекин.

Същевременно доходността по облигациите достигна нови върхове, тъй като опасенията от икономически спад създават желание за закупуване на активи убежища.

Бившият ръководител на Фед Бен Бернанке наскоро спомена 70-те - които едва ли някой има като пример за образцово десетилетие - заявявайки пред New York Times, че е възможно да има някаква версия на стагфлация в следващите години. “Дори в добрия сценарий, пак би трябвало да имаме забавяща се икономика", каза Бернанке.

Той знае някои неща относно бизнес циклите. Не само, че неговото име бе запазено за фиаското от 2007-2009 г., малко след като се присъедини към Фед като гуверньор през 2002 г., но Бернанке бе част и от елитен академичен панел в Национално бюро за икономически проучвания, което определя края и началото на американските експанзии. Комисията бе обявила, че спадът от 2020 г. ще е най-краткият някога и ще продължи само два месеца.

Междувременно сегашният гуверньор Пауъл почти звучи сякаш е готов да премине през още един спад, за да потуши инфлацията. Това може да звучи драматично, но се подразбира от коментара му тази седмица, че е готов лихвите да отидат отвъд неутралното равнище - което нито ограничава, нито стимулира растежа - за да забави покачването на цените. Пауъл иска да "види" ясно доказателство, че инфлацията се забавя.

Рискът тук е, че Фед чака да види нещо много очевидно, а забавянето може да е в разгара си, докато отреагира.

"Този подход, макар да е оправдан от гледна точка на съображенията за управление на рискове, определено означава, че има повишен риск Фед да надхвърли устойчивите лихвени равнища и да трябва отново да ги понижи, което е базисният ни сценарий", написа Криша Гуха, бивш представител на банката, който в момента е в Evercore ISI.

Пауъл започна 2022 г. с тропане по масата срещу цените, след като по-голямата част от 2021 г. бе прекарал да изтъква предимствата на историческите ръстове на пазара на труда, които ще допринесат за дългосрочните ползи за голямат част от секторите в щатската икономика.

Въпреки това, когато демонстрира този нов ястребов* тон през януари, той не бе оформен като избор между инфлацията или спасяването на експанзията след пандемията. Борбата с инфлацията може да има широка подкрепа във Вашингтон, докато рецесията - не чак толкова. Може да доближаваме момент, в който динамиката тип "каквото и да направиш, все ще е грешно", ще изисква вземането на решение за избор на най-малко противната версия на ада.

Централните банки трябва да демонстрират авторитет, а промяната няма да се случи нито с рязка смяна от гълъбов към ястребов тон, нито само за една нощ. Лихвените понижения не трябва да влизат в плановете, инфлацията е твърде висока. Но би могло да има спорове за размера на предстоящите лихвени увеличения, както и за това колко още - и колко дълги - ще са те.

"Въвеждането на умерен темп или дори прекратяването на количественото затягане би било следващата стъпка, реалните лихвени понижения би трябвало да са последния ход, към който да се прибегне, ако се стигне до момент, в който рецесията изглежда неизбежна", написаха Роберто Перли и Бенсън Дърхам от Piper Sandler.

Предполага се, че паричната политика трябва да е насочена към бъдещето - детайл, който явно е загубен някъде назад по пътя. Коя война искат да водят централните банкери: тази под носа им или тази, която ще последва? Би трябвало да е възможно да мислиш за борбата с цените, докато осмисляш и как да осигуриш мира. Не е задължително централните банкери да са безпомощни, още по-малко нещастни.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.

https://www.investor.bg/analizi/9/a/fed-ne-triabva-da-se-bie-s-diavola-a-s-prichakvashtiia-go-v-zasada-goblin-352606/

**monte christo** · Май 21, 2022

Симона Гоцова

Битката на централните банки с четирите конника на Апокалипсиса няма да е лесна

Войната в Украйна ще продължи да бъде фактор за определянето на паричната политика в следващите години, смятат анализатори

Битката на централните банки срещу четирите конника на Апокалипсиса няма да е лесна. Финансовите институции са притискани от рекордната инфлация, опасността от рецесия, загубата на доверие, а от близо три месеца и от войната в Украйна, бързо да предприемат ходове, за да задвижат пешките на шахматната дъска и да защитят своя крал в лицето на икономическия растеж.

Остава въпросът обаче доколко тези ходове са навременни и дали прибързаните действия с цел наваксване на пропуснатото време няма допълнително да навредят на крехкото икономическо възстановяване и растеж.

Първият противник на централните банки бе инфлацията, която започна да се ускорява през миналата година. Тогава регулаторите предприеха рискованата тактика да подценят противника си. Това важи с особена сила за Европейската централна банка (ЕЦБ), чиито представители - в т.ч. гуверньорът Кристин Лагард - многократно уверяваха, че инфлацията е временно явление и че дори може да е достигнала своя връх.

Но както някога е казал великият китайски мислител Лао Дзъ, "няма по-голяма опасност от подценяването на противника" - нещо, което централните банки направиха, а данните в редица страни потвърдиха устойчивия инфлационен натиск.

Това накара Английската централна банка (АЦБ) да се раздвижи през миналия декември и да приеме първото лихвено повишение от избухването на пандемията.

За разлика от нея, Федералният резерв на САЩ (Фед) се задейства значително по-късно, както и Австралийската централна банка, която одобри първото си лихвено повишение от над десетилетие едва в началото на май.

Тогавашният оптимистичен тон на банкерите обаче относно инфлационния натиск не бе забравен и предизвика идването на втория конник - липсата на доверие.

Ускореният темп на покачване на потребителските цени задминава този на заплатите и свива покупателната способност на домакинствата, като същевременно затруднява работата на компаниите. В същото време липсата на навременна реакция от банките не води нито до подобряване на потребителските нагласи, нито на доверието към тях.

"Големият проблем е в загубата на доверието - през миналата година централните банкери говориха как няма да има инфлация, а сега отричат реалните рискове от рецесия", коментира пред Investor.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг". По думите му належащ проблем в момента е именно бързото покачване на цените, тъй като "унищожава реалните доходи и спестяванията".

Според финансовия анализатор Преслав Райков банките се борят със структурна инфлация.

"Много от банкерите считаха, че количествените улеснения ще могат да създадат икономически растеж, който да парира инфлацията, но продължаващите нарушения в икономиките - основно породени от противоепидемичните мерки - все още оказват силно влияние и не позволяват възстановяването на веригите на доставки и производствените процеси. Всичко това, в съчетание с рекордните баланси на централните банки, води до структурна инфлация", заяви Райков пред Investor.bg.

Разминаването между инфлационните прогнози и реалността доведе до критики към регулаторите за твърде забавена реакция.

"Реакцията е изключително закъсняла, защото тя не само не последва увеличението на инфлацията през миналата година, но и създаде условия за още по-голяма ликвидност на пазарите на акции и на недвижими имоти", смята Цачев, докато Райков зае по-умерена позиция.

"Може да твърдим, че реакцията по започването на вдигането на лихвените нива беше закъсняла и сега рискуват да вкарат икономиката в по-дълбока рецесия поради необходимостта от бързо монетарно затягане", каза финансовият анализатор.

Той обясни, че малко преди избухването на пандемията от Covid-19 големите централни банки - Фед и ЕЦБ - са променили инфлационните си политики, приемайки методология, която да измерва инфлацията на база осреднени стойности за перидо от 5 години, като турнета остава отново близо до 2%, но средно за периода. "Това доведе до липсата на реакция при появата на инфлацията, която започна от пандемията. В допълнение, крехкото икономическо възстановяване беше основна цел за банкерите и те продължаваха да не коригират лихвите", коментира Райков.

Той допълни, че реакциите конкретно на ЕЦБ винаги са забавени поради структурата на паричния съюз, която отразява много локални характеристики на икономиките. "За да има бърза и навременна реакция при лихвените нива е необходимо да има по-дълбоко ниво на интеграция на локалните икономики. Това обаче е трудно постижимо, и ще продължава да оказва влияние. Можем да очакваме ЕЦБ да върви с 5 до 7 месеца закъснение спрямо Фед и АЦБ", прогнозира анализаторът.

И докато се борят с инфлацията и изтрития картон на доверие, банките се изправят и пред третия конник - войната в Украйна, чието непредвидимо избухване внесе нова вълна от несигурност, допълнително влоши проблемите на веригите на доставка и помрачи икономическите нагласи.

Конфликтът принуди банкерите да си зададат въпроса кой е належащият проблем в момента - инфлацията или възможността от рецесия (четвъртият конник), последвана от стагфлация.

"Стагфлацията ще се появи на следващ етап, когато безработицата започне да се повишава и икономиката да се свива с по-бързи темпове от вече отчетения спад на брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ за първото тримесечие", смята Цачев.

Той обясни, че рисковете от войната в Украйна по отношение на инфлацията са основно в горивата и храните. "Те ще останат на дневен ред още много дълго време", прогнозира експертът.

На подобно мнение е и Райков.

"За момента централните банки основно се фокусират върху стабилен трудов пазар и спиране темпа на нарастване на цените. Световната икономика в момента вече се развива стагфлационно и е необходимо да се търсят начини за облекчаване на инфлацията", коментира Райков, като допълни, че руската инвазия ще бъде основен фактор, който през следващите 3 години при формирането на паричните политики на централните банки.

Реалното забавяне в отговора към инфлацията кара банкери да "вдигат повече лихвата, отколкото може да понесе икономиката", обясни Цачев.

"Федералният резерв вече е по този път, ЕЦБ може да го повтори, но се опасявам, че нито щатската икономика, нито европейските, имат толкова време, че лихвите да достигнат нивото от 2,5%, което видяхме в САЩ през 2018 г.", заяви инвестиционният консултант.

Миналата седмица гуверньорът на Фед за Кливланд Лорета Местър заяви, че Фед трябва да продължи с агресивните лихвени повишения, за да може през есента да прецени дали да забави, или ускори процеса по премахване на паричните стимули.

"Като се имат предвид икономическите условия, освен ако няма някаква голяма изненада, очаквам, че ще е подходящо да увеличим лихвата с още 50 б.п. на всяко от следващите две заседания", каза Местър, повтаряйки вече дадения от гуверньора Джером Пауъл сигнал за последващи големи лихвени ръстове.

Във вторник (17 май) Пауъл за пореден път затвърди позицията си за борба с инфлацията и посочи, че ще подкрепя лихвени повишения, докато цените не се върнат на нормални равнища.

"Ако това включва преминаването отвъд широкоприеманите като неутрални лихвени равнища (тоест такива, които нито стимулират икономическия растеж, нито го ограничават - б.а.), няма да се поколебаем да го направим", заяви Пауъл по време на онлайн конференция на Wall Street Journal във вторник. "Ще продължим, докато не почувстваме, че сме в позиция, в която финансовите условия са подходящи, а инфлацията намалява", заяви ръководителят на финансовата институция.

Изненадващото тук е, че ЕЦБ също направи безпрецедентна смяна на тона си и прие по-ястребова* позиция, като Лагард бе първата, която заяви, че е много възможно да има лихвено повишение по-късно тази година.

Във вторник (17 май) членът на УС на ЕЦБ и управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот стана първият централен банкер от еврозоната, който предположи, че може да има повишаване на основните лихви с половин пункт, ако инфлацията се влоши.

Кнот заяви пред местна телевизия, че подкрепя увеличение от четвърт пункт през юли, което вече беше подсказано от няколко други негови колеги. Той обаче добави, че по-голямо повишение не е изключено, ако е необходимо.

Това изказване веднага се отрази на пазарите и доведе до промяна в прогнозите - данните от анкета на Ройтерс сред икономисти сочат, че очакванията са през юли ЕЦБ да повиши лихвите за пръв път от над десетилетие, а през есента лихвата да излезе от негативната си територия, въпреки 30-процентния шанс от рецесия в рамките на година.

Според мнозинството от икономистите, централната банка на еврозоната ще прекрати програмата си за покупка на нетни активи APP през юли, а ходът ще бъде последван от увеличение на цената на кредитите с 25 базисни пункта. Това е рязка промяна в прогнозите, които доскоро предвещаваха, че ЕЦБ ще изчака финалното тримесечие на 2022 г., за да направи този ход.

От 46-те от общо 48 икономисти, които смятат, че през третото тримесечие лихвата може да бъде повишена, 26 прогнозират увеличение от 50 базисни пункта до края на периода. Други 18 респонденти очакват увеличение от 25 базисни пункта до края на септември.

"Има широкоразпространена подкрепа за прекратяване на негативните лихви, но от ЕЦБ ще бъдат внимателни при нормализирането на политика, на фона на значителната макро несигурност и опасенията относно забавянето на растежа", каза главният икономист за Европа в Morgan Stanley Йенс Айзеншмит, цитиран от Ройтерс.

"Икономическото възстановяване и генерирането на растеж в еврозоната и преди пандемията беше много крехко. Всяко прибързано движение при лихвените процеси може да вкара Европа в тежка икономическа криза и липса на растеж, което да постави съюза под натиск от другите страни конкуренти. Въпреки това инфлационният натиск е много голям и ЕЦБ може да ускори темпа на вдигане на лихвените проценти, като можем да очакваме потенциално вдигане с почти 1% през тази година", прогнозира Райков.

И макар вече да е ясно, че централните банки ще продължат да разперват ястребовите си крила, остава въпросът колко продължителен ще е този полет срещу четирите конника.

"Гуверньорът на Фед постави таван на повишенията на 50 б. п. Това означава, че няма да има по-агресивно покачване, независимо дали инфлацията ще направи своя пик през това тримесечие, или през втората половина на годината", обясни Цачев.

По думите му повишенията на лихвите ще продължат, докато "нещо в икономиката се "счупи". "През 2018 г. те спряха след 20% спад на фондовия пазар, но тогава видяхме как корпоративните печалби спират да растат и щатската икономика бавно тръгна към рецесия. Инфлацията сега застрашава всички сектори, без енергетиката. Може да видим изненадващата поява на много проблеми в различни индустрии. Не мисля, че глобалната икономика ще издържи една година, за да стигнат лихвите в САЩ 3%", каза още консултантът.

Райков смята, че е "съвсем реалистичен сценарий САЩ да започнат да свалят процента в края на 2023 г.". "Това би им дало ход и инструменти в борбата с потенциална рецесия и стагфлация, когато ефектите от пандемията изчезнат, а войната в Украйна премине в етапа на по-голяма предвидимост. Не е изключено след бързо затягане в следващите 12 месеца, Фед да прибегне до понижение. Това се предопределя и от наближаващите избори за президент през 2024г. Такъв ход ще даде презареди основните инструменти на централните банки за борба с кризи, а именно вкарване на ликвидност и понижени лихвени нива. За останалата част от света по-скоро не се очаква такъв ход поради структурата и нееднородността на икономиките", допълни Райков.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.

https://www.investor.bg/analizi/9/a/bitkata-na-centralnite-banki-s-chetirite-konnika-na-apokalipsisa-niama-da-e-lesna-352237/?page=1

**monte christo** · Май 21, 2022

Симона Гоцова

Производствените цени в Германия записаха безпрецедентен ръст

През миналия месец се е запазила тенденцията основен двигател на растежа да е енергията

Темпът на растеж на производствените цени в Германия е достигнал рекорден връх през миналия месец в размер на 33,5% на годишна база, съобщи Федералната статистическа служба (Destatis) в петък.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Германската инфлация се задържа на рекорден връх за втори пореден месец

Инвеститорските нагласи в Германия опровергават очакванията за влошаване

Това е било най-голямото годишно увеличение, отчитано в историята. За сравнение - през март то е било в размер на 30,9%, а през януари - 25,9%. На месечна база показателят се е повишил с 2,8%, като резултатът включва и "последиците, произтичащи от атаката на Русия срещу Украйна", посочват от Destatis.

И през миналия месец се е запазила тенденцията основен двигател на растежа да са енергоизточниците, които са станали с 87,3% по-скъпи на годишна и с 2,5% на месечна база. Най-голям принос за тези движения е имал природният газ, отбелязал годишен ценови ръст от 154,8%. Електроцентралите е трябвало да плащат с четири пъти повече спрямо година по-рано (+307,0%)

В същото време електроенергията е била с 87,7 на сто по-скъпа на годишна база.

Цената на продуктите от минерални масла са нараснали с 53,9% спрямо април 2021 г., но са намалели с 4,6% на месечна база.

Значително покачване на цените е отчетено и в междинните стоки, особено що се отнася до металите, торовете, готовите фуражи за животни в селското стопанство и други.

Като група, междинните стоки са станали с 26,0% по-скъпи спрямо април миналата година, докато спрямо март 2022 г. цената им се е покачила с 4,1 на сто. Най-голям принос за резултата са имали металите (+43,3% на годишна база), металната стомана и феросплавите (+59,8%), цветните метали (+32,8%) и други.

Особено голямо е било поскъпването на торовете и азотните съединения, чиито цени са станали с над двойно по-високи, записвайки ръст от 111,7 на сто.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Германската жилищната индустрия предупреждава за ценови взрив

Цената на нетрайните потребителски стоки се е покачила с 13,2% на годишна база и с близо 4 на сто на месечна, а храните са станали със 17,3% по-скъпи за година. Цената на маслото се е покачила с над 70% на годишна база, а суровите растителни масла също са отбелязали подобен ръст.

Цената на капиталовите стоки е нараснала с 6,7 на сто, което е било най-голямото годишно увеличение от октомври 1975 г., когато е било 6,8%, става ясно още от данните на статистическата служба.

https://www.investor.bg/novini/130/a/proizvodstvenite-ceni-v-germaniia-zapisaha-bezprecedenten-ryst-352592/

**Б. Киров** · Май 21, 2022

On 21.05.2022 г. at 16:17, monte christo said:

Попаднах на интересни статии:

Петър Нейков

Мекото кацане за щатската икономика - възможно, но малко вероятно

Ако ви интересува личното ми мнение, да, аз също смятам, че меко кацане на щатската /и тази на ЕС/ икономики е пожелателно, но практически невъзможно. Според мен най-вероятно ще се премине през дългогодишен цикъл на рецесии и количествени улеснения, и това ще продължи докато не бъде редуциран до поносими нива натрупаният огромен световен дълг, в случая говорим за щатския /вече към 130 процента от БВП/ и този на ЕС, който е още по-голям, но и на страните от развиващите се икономики и Китай.

Сегашното вдигане на лихвения процент в САЩ, за да се изравни с инфлацията, трябва да бъде в пъти по-високо от прокламираното и няма да доведе до успокояване на инфлацията. Защо Джеръм Пауъл, председателят на Фед демонстрира толкова непримирима ястребова позиция, той само си знае.

Питър Шиф, който е независим икономист с голяма тежест, сравнява говоренето на Пауъл с това на Тиодор Рузвелт, прословутата му фраза: "Говори учтиво, но дръж зад гърба си голямата тояга", само че обърнато наобратно, той пише, че Пауъл следва максимата: "Говори страшно, но с ръка зад гърба в която нямаш нищо."

Тоест, това е надеждата, че пазарите ще се стреснат от твърдия тон за непоколебимо вдигане на лихвите "докогато е необходимо" и инфлацията сама ще избяга от страх, преди да е станало необходимо да влезе тоягата на високите над 10 процента лихви. Да, ама повечето грамотни икономисти се досещат, че Фед никога няма да продължи с вдигането на лихвите, щом икономиката потъне в рецесия, така че той освен говорене няма никакво друго оръжие.

Люк Громен, друг извънредно проницателен щатски икономист, е още по-краен. Според него правилния и единствено възможен ход на американското правителство в тази ситуация на неплатими лихви по дълга е да остави инфлацията контролирано да расте, докато дългът не падне поне наполовина от по-високите данъчни приходи:

"Сега имаме най-големия балон с държавен дълг след Първата световна война. Федералният резерв повишава лихвите, но не го направи достатъчно по отношение на намаляването на задлъжнялостта на техния баланс дълг/БВП и сега нещата започват да се взривяват. Ако Федералният резерв не иска да срине цялата система, тогава те трябва да оставят инфлацията да тече. Централните банкери се основават на решенията за паричната политика на непарични критерии, особено по политически и екологични проблеми. Това е изключително опасно и безотговорно, защото ще има неблагоприятни последици като икономически ефекти. Правителството на САЩ се нуждае от повишаване на цените на активите, за да стимулира данъчните постъпления. Въпрос на спешна национална сигурност е да се преместят Китай, Русия и други далеч от ценообразуването на енергията и стоките само в щатски долари. Ние виждаме, че все повече страни активно се стремят към това и САЩ се опитват да забавят или спрат този процес. От падането на СССР през 1990 г. това е бавно и стабилноu ускорение обратно към по-децентрализирана система, предимно около енергията Изглежда, че МВФ се затруднява да решава между своите членове кой е правилният начин да продължите напред. Тази борба вероятно ще им пречи значително да имат голямо глобално влияние в бъдеще. Русия и Китай имат големи икономически планове, включително инициативата „Един пояс, един път“. САЩ хвърлиха топката обратно в полето на Европа, Русия и Китай. Ако те продължават да се борят по този начин, европейците биха могли да извършат икономическо самоубийство."

https://www.incrementum.li/en/?ddownload=141046

Питър Шиф от неговата гледна точка:

"Така че повишенията на лихвите през 2022 и 2023 г. може да са достатъчно високи, за да спукат дълговия балон и да потопят икономиката в нова финансова криза, но няма да са достатъчно високи, за да убият инфлацията. Ако Фед трябва да обърне курса си, за да стимулира икономиката в рецесия, докато инфлацията остава доста над целта си от 2%, доларът вероятно ще се срине, изпращайки цените на суровините и цената на вносните стоки нагоре. Докато служителите на Фед ни казват как са готови за битка и че имат врага в полезрението си, не мога да не си помисля за „Багдад Боб“, нещастния говорител на Саддам Хюсеин, който смело произнесе в интервюта на живо как инвазията на САЩ се проваля, дори когато американски танкове нахлуваха на сцената зад него.

Можем да се смеем на тяхното затруднение.

Но няма да се смеем дълго."

https://schiffgold.com/commentaries/peter-schiff-the-fed-girds-for-battle/

Еврото е толкова органично свързано с щатския долар /видя се и при санкциите/, че дори го наричат "евродолар", така че ЕЦБ може само да стъпва в стъпките на Фед и да го следва.

**Б. Киров** · Май 23, 2022

On 15.05.2022 г. at 11:31, новорегистриран2 said:

При такава ситуация на американците какво им остава?! Да подкрепят руснаците или китайците?!

Китайците, естествено

Шегувам се, нации като САЩ и Китай подкрепят винаги единствено себе си.

Вижте интервюто на Хенри Кисинджър, какво казва за Китай:

https://www.youtube.com/watch?v=6b89jcNqgJo

https://www.ft.com/content/cd88912d-506a-41d4-b38f-0c37cb7f0e2f

Кисинджър говори бавно и артикулира със затруднения, но това, което отговаря на въпросите е многопластово и много добре премислено.

Тук има една много добре обоснована гледна точка за "голямата стратегия" на Китай, всъщност резюме на книга:

https://www.brookings.edu/essay/the-long-game-chinas-grand-strategy-to-displace-american-order/

Заслужава си да се прочете внимателно, според мен.

**новорегистриран2** · Май 23, 2022

Преди 8 минути, Б. Киров said:

Китайците, естествено

Шегувам се, нации като САЩ и Китай подкрепят винаги единствено себе си.

Вижте интервюто на Хенри Кисинджър, какво казва за Китай:

https://www.youtube.com/watch?v=6b89jcNqgJo

https://www.ft.com/content/cd88912d-506a-41d4-b38f-0c37cb7f0e2f

Кисинджър говори бавно и артикулира със затруднения, но това, което отговаря на въпросите е многопластово и много добре премислено.

Тук има една много добре обоснована гледна точка за "голямата стратегия" на Китай, всъщност резюме на книга:

https://www.brookings.edu/essay/the-long-game-chinas-grand-strategy-to-displace-american-order/

Заслужава си да се прочете внимателно, според мен.

Още материали за преглеждане.

**Б. Киров** · Май 23, 2022

Преди 1 минута, новорегистриран2 said:

Още материали за преглеждане.

Да, това съм отделил като най-значително сред планината, която прегледах последните дни. Нарочно не го коментирам, за да не натрапвам личното си мнение, все пак търся и други гледни точки в тази тема

**новорегистриран2** · Май 24, 2022

On 23.05.2022 г. at 11:22, Б. Киров said:

Да, това съм отделил като най-значително сред планината, която прегледах последните дни. Нарочно не го коментирам, за да не натрапвам личното си мнение, все пак търся и други гледни точки в тази тема

Нека видим какво мисли един руснак:

Надо понимать, что стратегическое поражение, которое России готовит Запад во главе с США, не приведёт к миру и последующему восстановлению отношений. С большой вероятностью театр «гибридной войны» просто переместится с Украины дальше на восток, в пределы самой России, существование которой в нынешнем виде окажется под вопросом.

Противостояние России со странами коллективного Запада, развивавшееся с 2014 г., с началом российской военной операции на Украине переросло в активное противоборство. Иными словами, «большая игра» перестала быть игрой. Она стала войной – тотальной, но пока гибридной, поскольку в настоящее время вооружённый конфликт на Украине носит опосредованный характер. Опасность эскалации в направлении прямого столкновения, однако, не только существует, но даже увеличивается.

Вызов, с которым столкнулась Россия, не имеет аналогов в нашей истории. Дело не только в том, что на Западе у нас не осталось не то чтобы союзников, но даже потенциальных партнёров. Частые сравнения с холодной войной середины и второй половины ХХ века неточны и скорее способны дезориентировать. В условиях глобализации и новых технологий современная форма противоборства не только более объёмна, чем предыдущая, но и гораздо более интенсивна. В конечном счёте главное поле ведущейся борьбы находится внутри страны – там же, где расположен основной объект противоборства.

Асимметрия противников, дисбаланс наличных сил и возможностей между ними огромны. Опираясь на это, США и их союзники вместо сравнительно консервативных стратегий сдерживания Советского Союза – геополитического (containment) и военно-технического (deterrence) – поставили гораздо более решительные цели, фактически означающие исключение России из мировой политики как самостоятельного фактора и полное разрушение российской экономики. Успех этой стратегии позволил бы Западу во главе с США окончательно решить «русский вопрос» и создать благоприятные возможности для победы в конфронтации с Китаем.

Такой настрой противника не предполагает серьёзного диалога, поскольку перспектива компромисса – прежде всего между США и РФ – на основе баланса интересов практически отсутствует. Новая динамика российско-западных отношений – это обвальный разрыв всех связей, усиление давления Запада на Россию (государство, общество, экономику, науку и технику, культуру и так далее) по всем линиям. Это уже не разлад между противниками периода холодной войны, ставшими затем (неравными) партнёрами, а проведение всё более чёткого водораздела между ними, исключающего с западной стороны любой, даже формальный нейтралитет отдельных стран.

Более того, общая антироссийская платформа уже стала одним из важных структурных элементов единства внутри Евросоюза и укрепления американского лидерства в западном мире.

В этих условиях надежды на то, что оппоненты России «образумятся» или же в результате внутренних потрясений в своих странах будут заменены на более умеренных деятелей, являются призрачными. Даже в политических классах стран, где до сих пор линия в отношении Москвы определялась прежде всего важными экономическими интересами (Германия, Италия, Франция, Австрия, Финляндия), произошёл фундаментальный сдвиг в сторону размежевания и конфронтации с РФ. Таким образом, системное противоборство Запада с Россией, вероятно, будет длительным.

Это обстоятельство практически полностью обнуляет прежнюю внешнеполитическую стратегию России в отношении США и Европы, направленную на признание Западом российских интересов безопасности, сотрудничество в вопросах глобальной стратегической стабильности и европейской безопасности, невмешательство во внутренние дела друг друга и выстраивание взаимовыгодных экономических и прочих связей с Америкой и Евросоюзом. В то же время признание неактуальности прежней повестки дня не должно означать отказа от активной политики и полного подчинения силе обстоятельств.

В центре российской внешнеполитической стратегии периода противоборства с Западом и сближения с незападными странами должна стоять сама Россия. Ей придётся все больше рассчитывать только на саму себя. Исход противоборства, однако, не предопределён. Обстоятельства влияют на Россию, но и российская политика способна изменять мир вокруг себя. Главное, что надо иметь в виду, – без чёткого целеполагания выстроить какую-либо стратегию невозможно. Начинать нужно с себя, с осознания, кто мы, откуда и к чему стремимся, основываясь на своих ценностях и продвигая свои интересы.

Внешняя политика во все времена тесно связана с политикой внутренней – в широком смысле слова, включая экономику, социальные отношения, науку, технику, культуру и так далее. В условиях войны нового типа, которую вынуждена вести Россия, грань между тем, что в прежние эпохи называли «фронтом» и «тылом», стирается. В такой войне не то, что выиграть, а просто выстоять невозможно, если элиты будут по-прежнему зациклены на дальнейшем личном обогащении, а общество останется в придавленном и расслабленном состоянии.

«Переиздание» Российской Федерации на политически более устойчивых, экономически эффективных, социально справедливых и морально здоровых основах становится остро необходимым. Надо понимать, что стратегическое поражение, которое России готовит Запад во главе с США, не приведёт к миру и последующему восстановлению отношений. С большой вероятностью театр «гибридной войны» просто переместится с Украины дальше на восток, в пределы самой России, существование которой в нынешнем виде окажется под вопросом.

Этой стратегии противника нужно активно противодействовать.

В области внешней политики общая цель, очевидно, состоит в том, чтобы укреплять самостоятельность России в качестве страны-цивилизации, крупного независимого игрока мирового уровня, обеспечивать приемлемый уровень безопасности и создавать благоприятные условия для всестороннего развития. Чтобы достичь этой цели в нынешних, гораздо более сложных и тяжёлых, чем ещё недавно, условиях, необходима эффективная комплексная стратегия – общеполитическая, военная, экономическая, технологическая, информационная и так далее.

Непосредственной и важнейшей задачей этой стратегии является достижение стратегического успеха на Украине в заданных и публично разъяснённых обществу параметрах. Необходимо уточнить заявленные цели операции и использовать все возможности для их достижения. Продолжение того, что многие сейчас называют «странной войной», ведёт к затягиванию военных действий, увеличению потерь и снижению международного авторитета России. Решение большинства других стратегических задач России прямо зависит от того, удастся ли ей добиться стратегического успеха на Украине и когда это случится.

Важнейшей из этих более широких внешнеполитических задач является не ниспровержение любыми способами и любой ценой американоцентричного мирового порядка (его эрозия происходит благодаря объективным факторам, и успех РФ на Украине станет чувствительным ударом по мировой гегемонии США) и, конечно, не возвращение в лоно этого порядка на более выгодных условиях, а последовательное выстраивание элементов новой системы международных отношений вместе со странами не-Запада, формирование во взаимодействии с ними новой мировой повестки дня и её последовательное продвижение. Подчеркнём: работать над этой задачей нужно уже сейчас, но действовать в полной мере можно будет только после достижения стратегического успеха на Украине.

Чрезвычайно важным и актуальным в этой связи становится оформление новых геополитических, геоэкономических и военно-стратегических реалий в западной части бывшего Советского Союза: в Донбассе и Новороссии. Долгосрочным приоритетом здесь становится дальнейшее развитие союзнических отношений и интеграционных связей с Белоруссией. К этой же категории относятся задачи укрепления безопасности России на центральноазиатском и южнокавказском направлениях.

В рамках решения задач перестройки внешнеэкономических связей и создания новой модели миропорядка важнейшие направления – сотрудничество с мировыми державами, Китаем и Индией, а также Бразилией; с ведущими региональными игроками – Турцией, странами АСЕАН, государствами Залива, Ираном, Египтом, Алжиром, Израилем, ЮАР, Пакистаном, Аргентиной, Мексикой и другими.

Именно на этих направлениях, а не на традиционных евроатлантических площадках необходимо задействовать основные ресурсы дипломатии, внешнеэкономических связей, информационной и культурной сфер. Если в военной сфере главное направление для России сейчас – Запад, то в других – это остальная, большая и более динамичная часть мира.

Наряду с развитием двусторонних отношений необходимо придать новое качество многостороннему взаимодействию государств незападной части мира. Нужно более активно заняться выстраиванием международных институтов. Евразийский экономический союз, Организация Договора о коллективной безопасности, Шанхайская организация сотрудничества, группа Россия – Индия – Китай, БРИКС, механизмы диалога и партнёрства РФ с АСЕАН, странами Африки и Латинской Америки нуждаются в импульсе для дальнейшего развития. В плане разработки основ идеологии этих организаций, гармонизации интересов партнёрских стран и согласования общих повесток дня Россия вполне способна играть одну из ведущих ролей.

В отношениях с Западом стратегия России будет продолжать решать задачи ядерного, обычного и киберсдерживания США от военного давления и нападения на Россию и её союзников. Никогда со времён окончания советско-американского противостояния предотвращение ядерной войны не было так актуально, как сейчас. Новой задачей после достижения стратегического успеха на Украине станет принуждение стран НАТО к фактическому признанию российских интересов, а также обеспечение безопасности новых границ РФ.

Москве необходимо внимательно оценить целесообразность, возможности и пределы ситуативного сотрудничества с различными политическими и общественными группами на Западе, а также с другими временными потенциальными союзниками за пределами Запада, чьи интересы в тех или иных вопросах совпадают с российскими. Задача состоит не в нанесении противнику ущерба где бы то ни было, а в использовании различных раздражителей для отвлечения его внимания и ресурсов от российского направления, а также для влияния на внутриполитическую ситуацию в США и Европе в выгодном для РФ направлении.

Важнейшей целью в связи с этим является выработка стратегии в отношении развивающегося противостояния США и Китая. Партнёрский характер российско-китайских отношений – главное, что отличает в позитивном плане нынешнюю «гибридную войну» с Западом от прошлой холодной. Хотя Пекин не является формальным военным союзником Москвы, стратегическое партнёрство двух стран официально характеризовалось как нечто большее, чем формальный союз. КНР – крупнейший экономический партнёр России – не присоединился к антироссийским санкциям, но китайские компании и банки, глубоко интегрированные в глобальную экономику, опасаются санкций США и ЕС, и это ограничивает возможности взаимодействия. Между лидерами России и Китая существует взаимопонимание, общества двух стран дружественно относятся друг к другу. Наконец, США рассматривают обе страны как своих противников – Китай как главного конкурента, Россию – как основную актуальную угрозу.

Политика США ещё больше сближает Россию и Китай. В условиях «гибридной войны» политическая и дипломатическая поддержка Китая и даже ограниченное экономическое и технологическое взаимодействие с ним очень важны для России. Форсировать ещё большее сближение с Пекином у Москвы сейчас нет возможностей, а в слишком тесном альянсе нет необходимости. В случае обострения американо-китайских противоречий Россия должна быть готова оказать политическую поддержку Китаю, а также – в ограниченных масштабах и на определённых условиях – военно-техническую помощь ему, избегая в то же время прямого участия в конфликте с США. Открытие «второго фронта» в Азии вряд ли существенно ослабит давление Запада на Россию, но резко повысит напряжённость в отношениях России и Индии.

Переход от конфронтационного, но ещё условно мирного состояния экономических отношений между Россией и Западом к ситуации экономической войны требует от России глубокого пересмотра внешнеэкономической политики. Эта политика уже не может реализовываться преимущественно на соображениях экономической или технологической целесообразности. Реализуются меры по дедолларизации и деофшоризации финансов. Происходит вынужденная «национализация» крупных собственников («олигархов»), прежде выводивших прибыль за пределы страны. Идёт импортозамещение. От политики вывоза сырья российская экономика перенацеливается на развитие производств замкнутого цикла. До сих пор, однако, Россия в основном защищалась и реагировала.

От ответных шагов необходимо переходить к инициативным действиям, укрепляющим позиции РФ в фактически объявленной Западом тотальной экономической войне и наносящим чувствительный ущерб противнику. В этой связи требуется более тесное сопряжение усилий государства и деятельности бизнес-сообщества, разработка и осуществление скоординированной политики в таких отраслях, как финансы, энергетика, металлургия, сельское хозяйство, современные технологии (особенно информационно-коммуникационные), транспорт, логистика, военный экспорт и экономическая интеграция – не только в рамках ЕАЭС и Союзного государства России и Белоруссии, но и с учётом новых реалий в Донбассе и северном Причерноморье. Отдельной задачей стоит пересмотр в изменившихся условиях российских подходов и политики в вопросах изменения климата. Важно определиться также с допустимыми пределами финансовой, экономической и технологической зависимости России от нейтральных стран (прежде всего – Китая), запустить технологическое партнёрство с Индией.

Война – всегда самая строгая и жестокая проверка на прочность, выносливость и внутреннюю силу. Россия сегодня и на обозримое будущее – воюющая страна. Она сможет продолжить свою историю только в том случае, если власти и общество объединятся на основе солидарности и взаимных обязательств, мобилизуют все имеющиеся ресурсы и одновременно расширят возможности для предприимчивых граждан, устранят очевидные препятствия, ослабляющие страну изнутри, и выработают реалистичную стратегию борьбы с внешними противниками. До сих пор мы только праздновали Победу, добытую предыдущими поколениями в 1945 году. Сейчас решается вопрос, способны ли мы сохранить страну и развивать её дальше. Для этого стратегия России обязана победить обстоятельства, окружающие и стесняющие её.

https://globalaffairs.ru/articles/politika-i-obstoyatelstva/

-----

В общи линии тезата на руснака е, че руснаците трябва да открият своята нова идентичност. Не веднъж съм писал през последните месеци, че руснаците през цялата си история са копирали от другите, а сега се оказват в положението, че няма от къде да вземат нови идеи.

Редактирано Май 24, 2022 от новорегистриран2

**Б. Киров** · Май 25, 2022

Преди 19 часа, новорегистриран2 said:

Нека видим какво мисли един руснак:

Дмитрий Тренин е 14 години шеф на руския Център Карнеги в Москва, той е кадрови военен с над 20-годишен стаж в армейските структури.

Ако направите сравнителен анализ на написаното от него, не само цитираната от вас статия, но и другите му публикации и тези на Сергей Караганов, ще видите няколко общи заключения, до които очевидно е стигнал руският планиращ геополитически елит:

https://globalaffairs.ru/articles/kto-my-gde-my/

1. Те се насочват икономически към Азия, разчитайки най-вече на Китай.

2. Скъсват с цялата историческа линия на развитие на Русия от времето на Петър Велики, а именно търсене на място на Русия в Европейския концерт на Великите сили.

3. Издигат като идеология руската цивилизация-държава, това кореспондира с теорията на Самюел Хънтингтън. Това лично за мен е най-интригуващата точка от новата им доктрина. Да, прав сте, че нищо ново не са измислили, но те се връщат към забравеното старо - Русия отпреди Петър Велики, насочването на експанзията на Изток през Сибир. В това отношение, както и да го дефинират, те говорят за руски национализъм, което кореспондира с връщането на Китай към конфуцианството.

И Тренин и Караганов са пределно наясно с последствията от акта на войната в Украйна. Според мен, последствията ще бъдат радикално преминаване към нов икономически модел, напълно синхронизиран с този в Китай, който на практика е китайски национализъм, използващ технологичния арсенал на комунизма-ленинизма, но преследващ съвършено други национални цели.

Кисинджър вчера направи изненадващо изказване в Давос, почти скандално, и то броени дни след интервюто му пред Файненшъл Таймс, което цитирах, където казва, че Путин не е изчислил точно силите си за Украйна и е направил грешка.

**новорегистриран2** · Май 25, 2022

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Дмитрий Тренин е 14 години шеф на руския Център Карнеги в Москва, той е кадрови военен с над 20-годишен стаж в армейските структури.

Ако направите сравнителен анализ на написаното от него, не само цитираната от вас статия, но и другите му публикации и тези на Сергей Караганов, ще видите няколко общи заключения, до които очевидно е стигнал руският планиращ геополитически елит:

https://globalaffairs.ru/articles/kto-my-gde-my/

1. Те се насочват икономически към Азия, разчитайки най-вече на Китай.

2. Скъсват с цялата историческа линия на развитие на Русия от времето на Петър Велики, а именно търсене на място на Русия в Европейския концерт на Великите сили.

3. Издигат като идеология руската цивилизация-държава, това кореспондира с теорията на Самюел Хънтингтън. Това лично за мен е най-интригуващата точка от новата им доктрина. Да, прав сте, че нищо ново не са измислили, но те се връщат към забравеното старо - Русия отпреди Петър Велики, насочването на експанзията на Изток през Сибир. В това отношение, както и да го дефинират, те говорят за руски национализъм, което кореспондира с връщането на Китай към конфуцианството.

И Тренин и Караганов са пределно наясно с последствията от акта на войната в Украйна. Според мен, последствията ще бъдат радикално преминаване към нов икономически модел, напълно синхронизиран с този в Китай, който на практика е китайски национализъм, използващ технологичния арсенал на комунизма-ленинизма, но преследващ съвършено други национални цели.

На руснаците им се ще да могат да играят някаква роля в Азия или Европа. Обаче, не мога да си обясня, защо те смятат, че след като са били изпъдени от Европа, някой в Азия ще ги зачита?! Икономически и демографски Русия е силна в сравнение с държави като България, Полша, Финландия и може да им оказва някакво влияние чрез развитието на европейската си част. В Азия руснаците са никои, освен ако не броим Северна Корея. Макар че и там има някои относителности. Дали руските стратези, опиянени от собствената си пропаганда, до толкова живеят в някаква паралелна вселена или нямат друг ход освен да се правят на някоя обидена госпожица, която е била отблъсната от европейския принц на бял кон и която широко декларира, че си е намерила за мъж китаец... Който едва ли е наясно, че вече е задомен...

Руснаците на кой в Азия ще могат да разиграят номера си със спирането на газта и нефта?! На Китай? На Южна Корея? На Япония?

На кой ще пробутат пропагандата за величието на парадната си армия?! На китайците, корейците и японците чиито армии са по-модерни от руската?! Или на средноазиатските сатрапии...

А икономическото и демографското състояние на азиатската част на Русия е едно такова, че нашия Северозапад си е баш запад за азиатските руснаци...

Истината е, че руснаците бяха натикани в ъгъла в Европа, или по-точно сами се натикаха в ъгъла през 1989, и сега нямат друг полезен ход освен широко пропагандираното още от 2014 обръщане към Изтока. Само че желаещи да се качат на руския кораб за момента няма. Даже държави като Северна Корея и Монголия!!!

В момента китайците не само ограничават износа си високи технологии към Русия, ами и заобикалят руснаците от юг. Получава се така, че американците успяха да изградят мини обръче в Европа, докато китайските комунисти изграждат обръчище от западен Китай до Балтика срещу руснаците. И в момента Казахстан се опитва да се завърже към Китай и Турция, за да го предпазят от бъдещ украински сценарии.

Та, руснаците нека се отказват от наследството на Петър Първи, но това няма да промени реалността, че демографски и икономически те вече са едни парии, а май и военно. А от там и снизходителното възприятие за тях в един регион, в който интересчийството, материализма, лицемерието и показухата са не просто част от ежедневния живот, но и от политиката. И никой себеуважаващ се източноазиатски управник няма да приеме руснаците за равни, камо ли да обвърже бъдещето на народа си с хрумванията на хора, които не са много добре с преценките си за това що е то реално и що е то желано.

И като тръгнат да се правят на отделна цивилизация, на базата на какво ще я пропагандират цивилизационната си идентичност?! Културата им от преди Петър Първи е старобългарската с византийски примес, а държавността им чисто старобългарска...

Даже българите сме осъзнали, че тази средновековните ни културни достижения имат нужда от осъвременяване. Руснаците какво ще правят? Ще се върнат в порядките от 17-и век, както върнаха екостандарта за новите коли на нивото от 1988?

Или ще се върнат още по-назад и (както вече се опитват да я присвоят) Кубратова България ще бъде нормата за цивилизационното им развитие. Само да не забравят и те да се наричат българи.

Цитирай

Кисинджър вчера направи изненадващо изказване в Давос, почти скандално, и то броени дни след интервюто му пред Файненшъл Таймс, което цитирах, където казва, че Путин не е изчислил точно силите си за Украйна и е направил грешка.

Така ли? Четох за него в zerohedge, но си помислих, че със закъснение отразяват изказването му за FT. Значи ще трябва да го прегледам какво е казал.

Редактирано Май 25, 2022 от новорегистриран2

**gmladenov** · Май 25, 2022

Не знам дали видяхте следната статия, която Пандора пусна в друга тема:
Переосмысление Украины в Китае
https://republic.ru/posts/103895

Ето един кратък цитат, който е свързан с обсъжданото тук:

Политическая, экономическая, военная и дипломатическая мощь России будет значительно
ослаблена и изолирована. Россия будет значительно ослаблена, изолирована и наказана. Мощь
России ослабнет еще больше. РФ могут исключить из некоторых важных международных
организаций, и ее международный статус будет значительно снижен.

Русия е от полза за Китай като съюзник ако е силна и може да влияе на международната политика.
Но ако Русия е слаба ... както явно очакват китайците ... тогава тя за какво им е.

**новорегистриран2** · Май 25, 2022

Преди 26 минути, gmladenov said:

Русия е от полза за Китай като съюзник ако е силна и може да влияе на международната политика.

Но ако Русия е слаба ... както явно очакват китайците ... тогава тя за какво им е.

Защо им е силна Русия, която воюва съседите си, включително страни, които са част от китайските стремежи?

Вход

САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Б. Киров

Б. Киров

Atom

Posted Images

Оптимистично е да се смята, че няма да е необходима значителна рецесия за обуздаване на инфлацията

Последното нещо, което гуверньорът на Фед Джером Пауъл иска, е да изглежда сякаш няма други възможности

Войната в Украйна ще продължи да бъде фактор за определянето на паричната политика в следващите години, смятат анализатори

Производствените цени в Германия записаха безпрецедентен ръст

През миналия месец се е запазила тенденцията основен двигател на растежа да е енергията

Напиши мнение

Подкрепете ни

Подобни теми

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!