САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[новорегистриран3]

On 5.10.2022 г. at 8:04, Б. Киров said:

 

Американците по начало са нация на индивидуалисти, които не харесват централната власт да се меси в техния личен живот и бизнес и това е разписано в Конституцията им с правото да притежават лично оръжие. Нещо, което не дава мира на централните плановици от левия спектър на прогресивните събудени. Лос Анжелис, например е конгломерат от десетки малки "предградия", те всъщност са самостоятелни градчета, мегаполис с обособен административен център, наричан "даунтаун", който освен модерните билдинги е място за живеене на бедни хора с улична престъпност. Баровците идват с колите си в модерните корпоративни билдинги, качват се с асансьорите в офисите си и след работа се прибират в "предградия" като Бел Еър и Санта Моника, където се радват на хубавите си големи къщи с канадски ливади пред тях. Така стоят нещата с този мегаполис и неговите "предградия", подобна е картината и с други големи американски градове.

За това дали "предградията" трупат държавен и щатски дълг, ами според мен, не, това е митологема на академичните леви интелектуалци, които са основните камбани на прогресивното "събуждане" днес, те живеят на стада в университетските кампуси. Цифрите доказват това мое твърдение:

Това са годините, в които избуява ръстът на "едноетажна Америка" в сателитните градчета на мегаполисите, между 1940 и 1970 техния ръст е най-голям, хората се радват на еднофамилните си къщи в добре уредени общности. Да видим как расте успоредно федералния дълг:

Ха, изненада, точно в тези години дългът спада като процент от БВП до най-ниската си точка от 30 процента. Заключение, стремежът на хората да имат собствен дом и да не живеят наблъскани в кооперации с апартаменти в центъра на мегаполис няма връзка с дълга, по-точно има отрицателна връзка, колкото са по-богати индивидите, толкова по-нисък е държавния дълг, и обратно, с обедняването на средната класа в Америка расте и федералния дълг.

Обърни внимание какъв дългов взрив има след 2016 година, за някакви си 6 години правителството на САЩ е удвоило борчовете си и е постигнало толкова, колкото техните предшественици не са успели в продължение на един век, "постигнало" по отношение на производство на кухи фиатни пари.

Нали това е тезата на изследователите - докато тече икономическия и строителния бум всичко е ок, само че построената инфраструктура след 20-30-40 години трябва да се подмени. И тогава започват финансовите и дълговите проблеми.

От графиката, която си постнал:

Урбанизационният бум започва при Айзенхауър и при Картър вече е приключил. А при Рейгън дълга започва да расте, защото инфраструктурата построена през 1950-те трябва да се обнови и вече няма кой да движи урбанистичния балон.

[новорегистриран3]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

OPEC+ agrees deep oil production cuts, Biden calls it shortsighted

OPEC+ to cut output by 2 mln bpd

Real cuts estimated at 1 mln bpd due to under-production

Biden criticises decision, calls it shortsighted

Saudi says West's criticism driven by wealth arrogance

Saudi says cuts necessary due to rising interest rates

Biden faces low approval ratings ahead of mid-term elections due to soaring inflation and has called on Saudi Arabia, a long-term U.S. ally, to help lower prices.

Wednesday's production cuts of 2 million bpd are based on existing baseline figures, which means the cuts would be less deep because OPEC+ fell about 3.6 million barrels per day short of its output target in August.

Under-production happened because of Western sanctions on countries such as Russia, Venezuela and Iran and output problems with producers such as Nigeria and Angola.

Prince Abdulaziz said the real cuts would be 1.0-1.1 million bpd.

Analysts from Jefferies said they estimated the figure at 0.9 million bpd, while Goldman Sachs put it at 0.4-0.6 million bpd saying cuts would mainly come from Gulf OPEC producers such as Saudi Arabia, Iraq, the United Arab Emirates and Kuwait.

Benchmark Brent crude rose above $93 per barrel on Wednesday.

https://www.reuters.com/business/energy/opec-heads-deep-supply-cuts-clash-with-us-2022-10-04/

 

Голям подарък за републиканците и нефтеното лоби.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, новорегистриран3 said:

Голям подарък за републиканците и нефтеното лоби.

Определено, в политически план, особено след посещението на Байдън скоро в Саудитска Арабия и договорката му с принца /който вече официално е и министър-председател/ да увеличат добивите; сега принцът решава да намали добивите, и то с повече от обещанато увеличение на Джо Байдън.

На мен ми е по-интересен друг аспект на ставащото, почти копи-пейст на случилото се вече веднъж с петролната криза от 1973:

https://www.thebalancemoney.com/opec-oil-embargo-causes-and-effects-of-the-crisis-3305806

Най-вече с това, че саудитците правят връзката на решението си с вдигнатата лихва на американския долар, вие вдигате лихвите с 3 процента, ние свиваме добива с 2 процента, в резултат само за седмица цената на нефта в долари се повиши с около 10 процента.

 

[новорегистриран3]

Преди 13 минути, Б. Киров said:

Определено, в политически план, особено след посещението на Байдън скоро в Саудитска Арабия и договорката му с принца /който вече официално е и министър-председател/ да увеличат добивите; сега принцът решава да намали добивите, и то с повече от обещанато увеличение на Джо Байдън.

На мен ми е по-интересен друг аспект на ставащото, почти копи-пейст на случилото се вече веднъж с петролната криза от 1973:

https://www.thebalancemoney.com/opec-oil-embargo-causes-and-effects-of-the-crisis-3305806

Най-вече с това, че саудитците правят връзката на решението си с вдигнатата лихва на американския долар, вие вдигате лихвите с 3 процента, ние свиваме добива с 2 процента, в резултат само за седмица цената на нефта в долари се повиши с около 10 процента.

Във външнополитически план този ход показва, че демократите ги бива само за провали... На империя в криза като САЩ ѝ е нужен персонаж като Тръмп, който може и знае как да държи системата цяла. Обаче, някои жадни за власт и пари люде, му спретнаха цяла поредица от безумни фалшификации на изборите. 

Нито Путин, нито саудитеца, а още по-малко другаря Ким действаха така, както днес. И още нещо, Тръмп бе в сговор с част от иранския елит, за да се елиминира Сюлеймани и последвалия театрален отговор на Иран бе координиран с американците.

А днес имаме едни крайно отслабени САЩ, една разклатена Pax Americana и група некадърници буквално съсипващи западната система отвътре. Само като си спомня хаоса с изтеглянето от Афганистан и нищо учудващо, че саудитите действат така, както в момента. 

[gmladenov]

Преди 6 минути, новорегистриран3 said:

На империя в криза като САЩ ѝ е нужен персонаж като Тръмп, който може и знае как да държи системата цяла.

Не съм много сигурен, че е така.

Когато Тръмп беше на власт ми правеше впечатление как висши служители издържаха
по няколко месеца на служба и напускаха (по свое или чуждо желание). Това не е рецепта
за продуктивност. Като цяло компетентността не му беше сила на Тръмп.

[Б. Киров]

Преди 11 часа, новорегистриран3 said:

Нали това е тезата на изследователите - докато тече икономическия и строителния бум всичко е ок, само че построената инфраструктура след 20-30-40 години трябва да се подмени. И тогава започват финансовите и дълговите проблеми.

Инфраструктурата е сравнително малко перо във федералния бюджет. Най-големите сектори от разходите са социалното осигуряване, разходите за медицина и военните. както е известно дългът се формира от разликата в приходите и разходите, когато вторите надвишават първите имаме дефицит. Федералното правителство трупа дълг от дефицити. Това е в предложения за 2017 бюджет от Обама:

И предложението му за същата година за приходи:

Разходите надвишават с 600 млрд. приходите, това са 13 процента дефицит!! година след година този дефицит се натрупва като федерален дълг:

Върху този натрупан през годините дълг се плащат лихви, които допълнително го утежняват. Да търсим в разходите за инфраструктурата в американските предградия причина за федералния дълг е търсене на теле под вол, според мен, измиване на гузната съвест на политиците, които през годините се надпреварват да си правят разни програми /военни и социални/, за да печелят подкрепящите ги финансиращи лобита /то се вижда в кои сектори на разходи от бюджета за 2017/, и накрая посочват жертвите на дефицита, средната класа, с пръст като виновник, ей тия "средни американци" от "предградията" с еднофамилните къщи са виновни за нашите... планини от дълг.

И на този етап се появяват услужливи интелектуалци, които развиват сложни и добре обосновани теории, как алчните типове от предградията са натрупали дълга.

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, новорегистриран3 said:

А днес имаме едни крайно отслабени САЩ, една разклатена Pax Americana и група некадърници буквално съсипващи западната система отвътре. Само като си спомня хаоса с изтеглянето от Афганистан и нищо учудващо, че саудитите действат така, както в момента. 

След поредицата от "некадърни императори" в Рим следва поредица от "военни императори". Галба идва след Нерон.

[новорегистриран3]

Преди 23 часа, Б. Киров said:

След поредицата от "некадърни императори" в Рим следва поредица от "военни императори". Галба идва след Нерон.

В момента САЩ, съдейки по инфлацията, май са в периода на кризата от трети век.

[Б. Киров]

On 8.10.2022 г. at 7:39, новорегистриран3 said:

В момента САЩ, съдейки по инфлацията, май са в периода на кризата от трети век.

Имах предвид ролята на преторианците, като сравних времето на военните императори, първият от които е Галба, с участието на правителствените агенции при изборите в САЩ. Дали този паралел е адекватен, ще видим на следващите президентски избори, предишните бяха белязани с огромно напрежение. Както е известно, преторианският корпус става нещо като дилър при издигането на римските императори след Нерон, нещо което принуждава следващите императори да ограничат функцииите му, а Константин го закрива като институция.

[Б. Киров]

Програмна статия в Financial Times за новата китайска стратегия:

Fortress China: Xi Jinping’s plan for economic independence

James Kynge in London, Sun Yu in Beijing and Leo Lewis in Tokyo September 15 2022

„Наноножът“ на Tianjin Saixiang е инструмент на прецизна хирургия, но е показателен за широка тенденция, която променя икономическите отношения на Китай с останалия свят. Произведен от малко известна китайска компания, той е предназначен за рака на простатата без инвазивна хирургия. Tianjin Saixiang получи официалната титла „малък гигант“ през 2020 г., което означава, че отговаря на условията за преференциално третиране в замяна на това, че помага на Китай да се изкачи по технологичната стълбица. Според изпълнителен директор на компанията, който отказа да бъде назован, тази китайска версия на авангардно лечение е част от стремежа за намаляване на нуждата от вносни медицински технологии. Правителството „изисква от местните болници, когато е възможно, да заменят чуждо медицинско оборудване с местно“, казва изпълнителната власт. „Това е благо за нас.“ Този месец Си Дзинпин изнесе реч за спешната необходимост от пробиви в китайски технологии, за да се надмине Запада и да се укрепи националната сигурност. Опитът на Tianjin Saixiang е малък пример за мащаба на амбицията на китайския лидер. Под ръководството на Си - който изглежда почти сигурен, че ще си осигури още един мандат на власт следващия месец - Китай се стреми да се превърне в ръководена от държавата и самодостатъчна техно-суперсила, която вече няма да разчита толкова много на Запада.

Стратегията има няколко съставни части и - ако бъде успешна - ще отнеме няколко години, за да се реализира, казват анализаторите. В технологиите целта е да се стимулират вътрешните иновации и да се локализират стратегическите аспекти на веригата за доставки. В енергетиката целта е да се насърчи внедряването на възобновяеми енергийни източници и да се намали зависимостта от вносен нефт и газ. Що се отнася до храните, пътят към по-голяма самостоятелност включва съживяване на местната семенна индустрия. Във финансите императивът е да се противодейства на потенциалното използване като оръжие на щатския долар. Подобни промени представляват ясно предизвикателство за много мултинационални компании, някои от които извличат лъвския дял от глобалния си растеж от китайския пазар. Стремежът на Китай към самодостатъчност се изгражда от няколко години, но се ускори след нахлуването на Русия в Украйна и последвалите западни санкции срещу Москва. Чен Жиу, професор по финанси в университета в Хонконг, казва, че китайските лидери разбират, че военните конфликти може да са „трудни за избягване“, ако Пекин иска да обедини Тайван с континента. „Всеобхватните икономически санкции срещу Русия след нейното нахлуване в Украйна само добавиха спешност към [Китай] постигането на самодостатъчност в технологиите, финансите, храните и енергията“, добавя Чен. „Самодостатъчността като фраза си възвърна популярността в изданията на партията.“ Стив Цанг, професор в Соас, Лондонски университет, предупреждава, че изграждането на „Китайската крепост“ не означава, че Пекин е на път да се изолира от външния свят. Като най-голямата търговска сила на световната икономика и един от най-големите получатели на преки чуждестранни инвестиции, подобен курс би се равнявал на икономическо самонараняване. „Вместо това [Си] изгражда поредица от движещи се крепости или предни бази, за да подобри мястото на Китай в света“, казва Цанг. „Те се стремят преди всичко да превърнат Китай в иновативна сила с технологии, които другите ще очакват от Китай за споделяне, правейки ги зависими от Китай.“

Много от промените, за които се сигнализира, докато Китай се готви да бъде домакин на 20-ия Национален конгрес на китайската комунистическа партия в средата на октомври, са предизвестени или са в ход от известно време. Но партийният конгрес изглежда вероятно ще потвърди и ускори темпото на няколко подобни развития. Забележките на Си, докато той председателства този месец заседание на Централната комисия за всеобхватно задълбочаване на реформите, един от партийните органи, които той използва, за да управлява Китай, излагат ясна визия за технологиите. Развитието на „основните технологии“ не беше нещо, което можеше да бъде оставено на свободния пазар, а трябваше да се ръководи от правителството на Китай. „Необходимо е да се укрепи централизираното и единно ръководство на Централен комитет и установяване на авторитетна командна система за вземане на решения [за технологиите]“, заяви Си в предаването на CCTV. Като индикация за значението, което Си придава на тази програма, той изглежда е готов да напълни новия Централен комитет, който се състои от около 200 от най-високопоставените служители в Китай, с технократи, а не с кариерни бюрократи, според анализ на Дамиен Ма, управляващ директор на Macro Polo, базиран в САЩ мозъчен тръст.

След това тези технически разбиращи служители ще бъдат отговорни за надзора на това, което представлява огромен хазарт. Китай налива безпрецедентни ресурси за насърчаване на технологичната самостоятелност, особено в стратегически отрасли като полупроводниците, с надеждата, че подобно финансиране ще доведе до иновации и заместване на вноса. Общо над 150 милиарда долара са обещани за стимулиране на напредъка в полупроводниците. Доклад от миналата година на Semiconductor Industry Association, група от производители на чипове в САЩ, установи, че 39 милиарда долара вече са инвестирани от Китайския национален фонд за интегрални схеми основно в нови производствени проекти.

В допълнение, повече от 15 местни правителства обявиха средства на обща стойност 25 милиарда долара, предназначени за подкрепа на китайските компании за полупроводници. Допълнителни 50 милиарда долара са заделени под формата на „правителствени субсидии, капиталови инвестиции и нисколихвени заеми“, се казва в доклада на SIA. За сравнение планът на САЩ да отдели 50 милиарда долара за подкрепа на собствената си местна полупроводникова индустрия изглежда много по-скромен. Полупроводниците обикновено се смятат за ахилесовата пета на китайската индустрия. През 2020 г. Китай е внесъл полупроводници за колосални 378 милиарда долара, което представлява негова уязвимост на веригата за доставки, потвърдена от факта, че 95 процента от инсталираните местни китайски мощности са посветени на създаването на най-съвременни технологии, се казва в доклада на SIA. Въпреки това са настъпили някои забележителни пробиви. Това лято стана ясно, че SMIC, един от водещите производители на чипове в Китай, успешно е направил 7 нанометров чип, поставяйки го само с едно или две „поколения“ зад лидерите в индустрията като TSMC в Тайван и Samsung в Южна Корея. Няколко анализатори обаче казват, че независимо от такъв напредък и огромните средства, които Китай е отделил за развитието на своята индустрия за чипове, целейки пълно саморазчитане на полупроводниците са заблуда. Индустрията е толкова сложна и взаимосвързана, че никоя държава не може да стои сама. „Самодостатъчността е фантазия за всяка страна, дори за толкова големи като САЩ или Китай, когато става въпрос за чипове“, казва Дан Уанг, технологичен анализатор за Gavekal Dragonomics, базиран в Шанхай.

Второто направление в усилията на Китай за постигане на технологична самодостатъчност идва в две взаимосвързани области - изборът на потенциални шампиони от страна на държавата като Tianjin Saixiang и подкрепата на правителството за напрегнат натиск към рисковия капитал.

На национална среща, проведена този месец в източната провинция Дзянсу, Китай посочи 8 997 предприятия като „малки гиганти“, поставяйки ги на линия за данъчни облекчения, за да могат да помогнат на Китай да се конкурира със САЩ и други западни сили. Си, в писмо до срещата, каза, че се надява, че такива предприятия ще „играят по-важна роля в стабилизирането на веригите за доставки“ – което показва амбицията му, че „малките гиганти“ ще помогнат за местното развитие на китайската технологична индустрия. Подкрепа за подобни усилия може да се намери в твърдението на Пекин за увеличаване на контрола върху индустрията за рисков капитал в страната. През последните няколко години Китай контролира създаването на повече от 1800 т. нар. правителствени насочващи фонда, които са събрали повече от Rmb 6tn ($900 милиарда), за да инвестират до голяма степен в технологични сектори, които Пекин смята за „стратегически“. Основната характеристика на фондовете е, че те се управляват предимно от провинциални и местни власти или от държавни предприятия. Но и тук анализаторите са скептични по отношение на дългосрочната ефикасност на опитите на Пекин да „избере шампиони“. Съветник на китайското правителство, който отказа анонимност, казва, че няколко аспекта на плана за „малките гиганти“ са били погрешни. Компаниите трябваше да бъдат проверени от местните власти на първо място, отваряйки потенциал за фаворизиране и корупция. В същото време държавните служители могат да бъдат лоши оценители на перспективите на една компания, особено когато тя включва технология, която е трудна за разбиране. „Най-добрият начин за идентифициране . . . шампионите е да следват правилото за оцеляване на най-силния“, казва правителственият съветник. „Всяка високотехнологична фирма, която расте чрез конкуренция, трябва да се разглежда като кандидат „малък гигант”. Това не може да бъде предварително определено от правителството. Подобни опасения не означават, че програмата за „малките гиганти“ няма да успее да постигне целите си за насърчаване на по-голяма самостоятелност, а само че в системата може да бъдат вградени значителни отпадъци на неефективност.

В пресечната точка на геополитиката и технологиите лежи друга голяма уязвимост за Китай - доставките на енергия. При посещение в петролно находище в северен Китай в края на миналата година Си отправи ярък призив, който отекна в официалните медии оттогава. „Нашата енергийна купа с ориз трябва да се държи в собствените ни ръце“, каза той. При сегашния процент на енергийна самодостатъчност на страната от около 80 процента, това оставя около 20 процента от доставките - предимно под формата на вносен петрол и газ - относително уязвими на външни шокове.

По-неразрешимата зависимост от външния свят идва в селското стопанство. Продоволствената сигурност на Китай се срина рязко през последните три десетилетия, тъй като населението му нарасна и използването на земеделска земя се измести от зърнени към по-доходоносни култури. През 2021 г. само 33 процента от общото търсене на трите основни хранителни масла в страната – соево масло, фъстъчено масло и рапично масло – е било задоволено от местно производство, което е спад от повече от 100 процента в началото на 90-те години. Въпреки че последователните китайски лидери са подчертавали жизненоважното значение на продоволствената сигурност от години, анализаторите смятат, че езикът и тонът са се втвърдили при Си. Това е особено вярно след реториката на търговската война, отприщена от САЩ при Доналд Тръмп и публикуването през 2019 г. на бялата книга за продоволствената сигурност от Държавния съвет на Китай. Продоволствената сигурност и националната сигурност оттогава са ясно обединени от висшите лидери и целта за самозадоволяване с основни храни все повече се описва с подобни термини на другите амбициозни цели на „Китайската крепост“. Основните политики за производството на зърно се фокусират върху необходимостта от все по-големи добиви, както и по-голяма защита на обработваемата земя, по-ефективно използване на водата и други големи проекти за пестене на вода. Китай има за цел да поддържа самозадоволяването си с основни зърнени култури, което достигна над 95 процента през 2019 г. Но най-важната политика, според анализатора Трина Чен от Goldman Sachs, е планът за съживяване на производството на семена, който Си промотира за първи път през 2021 г. и който настоява за по-големи усилия за постигане на самостоятелност. Наистина ключовата повратна точка, която ще покаже, че производството на храни попада в групата на „Китайската крепост“ ще бъде въвеждането на първото поколение ГМ семена в Китай – промяна, която беше силно оспорвана, но която сега анализаторите виждат като неизбежна. (Китай използва само ГМ памук в този момент.) Отношението се промени след китайското придобиване на Syngenta, швейцарската агротехнологична група, чието голямо бизнес портфолио включва семена и развитие на местни ГМ производители.

Изчисленията на „крепостта Китай“ могат да се видят и в отношението на Китай към господството на долара. За Пекин една от най-тревожните характеристики на западните санкции срещу Русия беше изключването на някои от нейните финансови институции от Swift, глобална система за съобщения, която е централна за международното споразумение. Китайските власти отдавна предупреждават за подобен сценарий. „Когато американците . . . често използват санкции и прекалено подчертават интересите на САЩ, като същевременно пренебрегват международните си отговорности, все повече и повече нации се надяват да намалят зависимостта си от долара“, написа Джоу Ченджун, директор на Финансовия институт на Народната банка на Китай, през май миналата година. Уязвимостта към този тип санкции възниква, защото около три четвърти от търговията на Китай се фактурира в долари - което означава, че разчита на достъп до Swift. Решението на Пекин може да бъде само в дългосрочен план. Китайските усилия да „интернационализира“ ренминбито, нейната валута, досега са имали ограничен успех. По подобен начин усилията за популяризиране на „цифров ренминби“ – който освобождава необходимостта от използване на платформи като тази на Swift – са мудни. „В краткосрочен план Пекин полагаше усилия да не бъде засегнат от западните санкции, наложени на Русия заради нейната инвазия в Украйна, но също така фокусът му върху отделянето от долара се изостри“, казва Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics в Лондон.

Акцентът на Китай върху разчитането на собствените сили идва отдавна. От около 2015 г. нататък администрацията на Си постави все по-голям акцент върху самостоятелността в индустриалните вериги за доставки. Това се засили с миналогодишното стартиране на 14-ия „петгодишен план“ на Китай и въвеждането на политика, наречена „двойна циркулация“, която подчерта необходимостта на Китай да разчита на вътрешния динамизъм. Оттогава нарастващата вълна от санкции на САЩ срещу китайски компании, геополитическите разделения, произтичащи от подкрепата на Китай за Русия във войната в Украйна, и нарастването на напрежението около Тайван засилиха тенденциите в основата на „Китайската крепост“. Такъв силен акцент върху местните технологии представлява значителен риск за тези мултинационални компании, фокусирани върху доставките на китайския пазар. Според един високопоставен азиатски банкер в момента има огромно разминаване в заседателните зали на западните компании между техния ентусиазъм за потенциала за растеж на техния бизнес в Китай и мълчанието им относно геополитическия дебат, който оформя средата, в която трябва да работят. „Много от западните компании се обвиняват, че не говорят и не са изяснили как според тях трябва да изглеждат бизнес отношенията между Китай и Запада“, казва банкерът. „Но в същото време се чувстват доста неспособни да направят нищо по въпроса, защото при нещата, каквито са, какъв е плюсът да бъдеш компанията, която говори?“ Някои анализатори обаче смятат, че въпреки всички политически лозунги, все още има важни ограничения върху обхвата на плановете за „Китайската крепост“. Ю Джие, старши научен сътрудник в Chatham House, мозъчен тръст в Обединеното кралство, твърди, че Китай не може да си позволи напълно да се изолира от света поради експортно-ориентираната си структура. В резултат на това Пекин вероятно ще приеме хибриден подход в зависимост от индустрията. „Сектори със стратегическо значение и ежедневни нужди за населението ще бъдат третирани като въпроси на националната сигурност“, казва Ю, „докато секторите, които изискват чужд капитал и работна ръка, ще останат отворени и взаимосвързани със света.“

https://www.ft.com/content/0496b125-7760-41ba-8895-8358a7f24685

 

 

[Пандора]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

„Те се стремят преди всичко да превърнат Китай в иновативна сила с технологии, които другите ще очакват от Китай за споделяне, правейки ги зависими от Китай.“

 

Преди 17 часа, Б. Киров said:

„Необходимо е да се укрепи централизираното и единно ръководство на Централен комитет и установяване на авторитетна командна система за вземане на решения [за технологиите]“, заяви Си в предаването на CCTV. Като индикация за значението, което Си придава на тази програма, той изглежда е готов да напълни новия Централен комитет, който се състои от около 200 от най-високопоставените служители в Китай, с технократи, а не с кариерни бюрократи, според анализ на Дамиен Ма, управляващ директор на Macro Polo, базиран в САЩ мозъчен тръст.

 

Преди 17 часа, Б. Киров said:

След това тези технически разбиращи служители ще бъдат отговорни за надзора на това, което представлява огромен хазарт. Китай налива безпрецедентни ресурси за насърчаване на технологичната самостоятелност, особено в стратегически отрасли като полупроводниците, с надеждата, че подобно финансиране ще доведе до иновации и заместване на вноса. Общо над 150 милиарда долара са обещани за стимулиране на напредъка в полупроводниците. Доклад от миналата година на Semiconductor Industry Association, група от производители на чипове в САЩ, установи, че 39 милиарда долара вече са инвестирани от Китайския национален фонд за интегрални схеми основно в нови производствени проекти.

Намеренията са добри и произлизат от правилно направени анализи. Проблемът за мен произлиза от много познати думи като "укрепи централизираното и единно ръководство на Централен комитет и установяване на авторитетна командна система за вземане на решения" . То и у нас навремето имаше комитет и инциативи. За мен държавата трябва да влияе косвено върху процесите и мойто убеждение е, че свободния пазар вътре в държавата и навън от нея спомагат повече за всякакъв прогрес. Съмнявам се, че всички тези комитети ще допринесат за полезна производителна инициатива. 

Преди 18 часа, Б. Киров said:

По-неразрешимата зависимост от външния свят идва в селското стопанство. Продоволствената сигурност на Китай се срина рязко през последните три десетилетия, тъй като населението му нарасна и използването на земеделска земя се измести от зърнени към по-доходоносни култури. През 2021 г. само 33 процента от общото търсене на трите основни хранителни масла в страната – соево масло, фъстъчено масло и рапично масло – е било задоволено от местно производство, което е спад от повече от 100 процента в началото на 90-те години.

Не съм запозната подробно, но предполагам, че продоволствената сигурност и независимост на Китай е трудно постижима.

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Ю Джие, старши научен сътрудник в Chatham House, мозъчен тръст в Обединеното кралство, твърди, че Китай не може да си позволи напълно да се изолира от света поради експортно-ориентираната си структура. В резултат на това Пекин вероятно ще приеме хибриден подход в зависимост от индустрията. „Сектори със стратегическо значение и ежедневни нужди за населението ще бъдат третирани като въпроси на националната сигурност“, казва Ю, „докато секторите, които изискват чужд капитал и работна ръка, ще останат отворени и взаимосвързани със света.“

Според мен никоя страна ш народ вече не може напълно да се изолира, освен ако е племе в джунглата. Не виждам нищо лошо в международната търговия, даже напротив. Въпросът е в правилната преценка  какви произвоства да се развиват и поддържат на национално ниво.

[deaf]

Преди 1 час, Пандора said:

Според мен никоя страна ш народ вече не може напълно да се изолира,

Никой и не иска това,освен комунистите като тези в Северна Корея.

Глобализацията е утопия и никога не е съществувала. Имахме и продължаваме да имаме американизация на света. Глобализацията противоречи на човешката природа. Отделянето и образуването на отделни групи от държави е в природата на човека. И точно това предстои да стане. То вече се случва. Въпросът е Китай към кои групи от държави ще се присъедини.

[Пандора]

Преди 10 часа, deaf said:

Глобализацията е утопия и никога не е съществувала. Имахме и продължаваме да имаме американизация на света.

Глобализацията може да има различни лица. Въпрос на еволюция, включително и в етап от групи от няколко държави, дори и така е по-логично.

Редактирано Октомври 9, 2022 от Пандора

[новорегистриран3]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Имах предвид ролята на преторианците, като сравних времето на военните императори, първият от които е Галба, с участието на правителствените агенции при изборите в САЩ. Дали този паралел е адекватен, ще видим на следващите президентски избори, предишните бяха белязани с огромно напрежение. Както е известно, преторианският корпус става нещо като дилър при издигането на римските императори след Нерон, нещо което принуждава следващите императори да ограничат функцииите му, а Константин го закрива като институция.

Superpowers without dignity as China-US tensions grow

Washington's political populism to contain China raises doubts about its relationships with allied countries

By Hyun Sil Ahn Oct 07, 2022 (Gmt+09:00)

4 Min read

  

“The greatest danger that can befall us in coping with this problem of Soviet Communism is that we allow ourselves to become like those with whom we are coping.”

This quote comes from the Long Telegram sent in 1946 by George Kennan, a revered American diplomat and advocate of containment to the Soviet Union’s expansion, to President Truman’s State Department.

His warning offers a hint at how the US would handle its confrontation with China as it looks ready to decouple from the Asian power.

But if Washington wants to work together with its allied countries to cope with China, at the least it should not arouse doubts among them.

Paul Krugman, a Nobel Prize-winning American economist, built the theoretical structure of strategic trade policy in the 1980s.

Under the theory, a country needs to increase R&D spending, provide subsidies and implement protectionist policies to nurture cutting-edge strategic industries, thereby securing a competitive edge and dominating a market by beating rival countries’ firms through oligopolistic competition.

As Krugman cautioned, however, the theory would be difficult to apply to real-world trade and it’s hard to deny that strategic trade policy distorts international trade.

POLITICS, SECURITY OVER ECONOMY

Now the global trade landscape is more dangerous and serious than it was in the 1980s. The World Trade Organization has lost its clout after the US turned its back on the intergovernmental body. Politics and security overshadow the economy.

Despite Washington’s argument that its trade policy is aimed at reorganizing global supply chains, it is now disrupting the world trade systems and pressing its allies to move cutting-edge technologies and facilities they nurtured to the US.


Without a doubt, that is a superpower’s one-sided logic. If it is a message to the allies that they must gain favor with the US to survive, it would be the so-called 21st-century version of the tributary trade.

That means Washington is abandoning economic and trade theories and going its own way, without listening to others.

Krugman seemed to have turned a blind eye to the exploitation of tributary states, although he took a cautious stance on the adoption of strategic trade policy.
 

SK Group Chairman Chey Tae-won announces the company's $22 billion investment in the US during an online meeting with President Biden in July 2022

There is no question that China has too many systematic flaws to become a predominant power in the world.

Washington had bashed Beijing’s nationalism, combining politics and capital. But the world's largest economy is now becoming like China, which is dangerous to the US itself.


China should be criticized for illegally using other countries’ high-tech intellectual property. But the US is not free from the criticism that it is abusing its intellectual property power, which might disqualify it from the position of a superpower.

KING DOLLAR, POLITICAL POPULISM

The King Dollar is a good example of Washington's unilateral policy. If it downplays the side-effects that the strengthening dollar causes its allies by using it as a means of economic sanctions, it would leave them with few policy options. Then, the US must yield its position as a reserve currency.

Korea Economic Daily editorial writer and director of AI Economy Institute
Hyun Sil Ahn

From the perspectives of its allies, Washington’s main enemy is not China, but its political populism. For that reason, other countries are casting a wary eye on the possibility that populism may win more backing from American voters in the November mid-term elections and the 2024 presidential election.

US-China tensions are highly likely to persist through the 21st century. It would be quite a long and harsh period for South Korea, given its fragile financial system, a vital part of the Korean economy. Trade and current account balances, vulnerable to economic cycles, will add pressure to Asia’s fourth-largest economy.

Washington’s populism is highly likely to align with its conflict with China. Also, it could use a US troop reduction in South Korea as a bargaining tool as did Donald Trump.  

Therefore, it is risky for South Korea to rely only on an alliance with the US.

TASK AHEAD

Now the task for Seoul is how to tide over such challenges in the era of geopolitical tensions, where countries are competing head-on in every field including the economy and technology to expand their geopolitical influence.

Alongside the dwindling population, over-regulations are hindering innovation. Under such circumstances, South Korea will struggle to achieve its goals of joining the world’s top three countries in the areas of artificial intelligence and digital transformation, along with the US and China.

A more serious crisis looms larger than the 1997-1998 Asian financial crisis and the 2007-2008 global financial crisis. But it is only the government and political circles that are not aware of the risk.

[Пандора]

Цитирай

The King Dollar is a good example of Washington's unilateral policy. If it downplays the side-effects that the strengthening dollar causes its allies by using it as a means of economic sanctions, it would leave them with few policy options. 

Цитирай

But the US is not free from the criticism that it is abusing its intellectual property power, which might disqualify it from the position of a superpower.

На тези проблемни въпроси, според мен не могат да се дадат еднозначни оценки. Ако една страна е център на разработки на технологии и се счита собственик, независимо коя е тя, винаги ще има най-малкото възможност за принудителни политики. От друга страна ако една държава приема наготово технологии и не прави никакви усилия за принос в технологичния процес, тя няма как да бъде световен лидер, само  с осигуряването на определен ресурс или суровина. Моето мнение е, че наистина, ако една нация иска да има не господство, а поне международно признание и тежест, тя трябва да  развива научна и иновационна дейност. За по-малките народи е важно да се учат и развиват в зависимост от възможностите си.

Редактирано Октомври 10, 2022 от Пандора

[новорегистриран3]

On 7.10.2022 г. at 7:23, Б. Киров said:

Инфраструктурата е сравнително малко перо във федералния бюджет. Най-големите сектори от разходите са социалното осигуряване, разходите за медицина и военните. както е известно дългът се формира от разликата в приходите и разходите, когато вторите надвишават първите имаме дефицит. Федералното правителство трупа дълг от дефицити. Това е в предложения за 2017 бюджет от Обама:

И предложението му за същата година за приходи:

Разходите надвишават с 600 млрд. приходите, това са 13 процента дефицит!! година след година този дефицит се натрупва като федерален дълг:

Върху този натрупан през годините дълг се плащат лихви, които допълнително го утежняват. Да търсим в разходите за инфраструктурата в американските предградия причина за федералния дълг е търсене на теле под вол, според мен, измиване на гузната съвест на политиците, които през годините се надпреварват да си правят разни програми /военни и социални/, за да печелят подкрепящите ги финансиращи лобита /то се вижда в кои сектори на разходи от бюджета за 2017/, и накрая посочват жертвите на дефицита, средната класа, с пръст като виновник, ей тия "средни американци" от "предградията" с еднофамилните къщи са виновни за нашите... планини от дълг.

И на този етап се появяват услужливи интелектуалци, които развиват сложни и добре обосновани теории, как алчните типове от предградията са натрупали дълга.

 

Може и така да е. Трябва да сравня каква е структурата на бюджета при Рейгън.

[новорегистриран3]

И докато всички охкат и пъшкат заради Фед, унгарската ЦБ снощи извънредно е вдигнала лихвите от 15 на 25%, за да укроти курса на форинта. Явно Орбан не е учил икономика от Ердоган. 

https://dailynewshungary.com/hungarys-central-bank-extraordinary-deicision-revealed/ 

[новорегистриран3]

«We Will See the Return of Capital Investment on a Massive Scale»

Market strategist and historian Russell Napier warns of a 15- to 20-year phase of structurally elevated inflation and financial repression. He shares his views on how investors should prepare for this new world.

https://themarket.ch/interview/russell-napier-the-world-will-experience-a-capex-boom-ld.7606

In summer of 2020, you predicted that inflation was coming back and that we were looking at a prolonged period of financial repression. We currently experience 8+% inflation in Europe and the US. What’s your assessment today?

My forecast is unchanged: This is structural in nature, not cyclical. We are experiencing a fundamental shift in the inner workings of most Western economies. In the past four decades, we have become used to the idea that our economies are guided by free markets. But we are in the process of moving to a system where a large part of the allocation of resources is not left to markets anymore. Mind you, I’m not talking about a command economy or about Marxism, but about an economy where the government plays a significant role in the allocation of capital. The French would call this system «dirigiste». This is nothing new, as it was the system that prevailed from 1939 to 1979. We have just forgotten how it works, because most economists are trained in free market economics, not in history.

Why is this shift happening?

The main reason is that our debt levels have simply grown too high. Total private and public sector debt in the US is at 290% of GDP. It’s at a whopping 371% in France and above 250% in many other Western economies, including Japan. The Great Recession of 2008 has already made clear to us that this level of debt was way too high.

How so?

Back in 2008, the world economy came to the brink of a deflationary debt liquidation, where the entire system was at risk crashing down. We’ve known that for years. We can’t stand normal, necessary recessions anymore without fearing a collapse of the system. So the level of debt – private and public – to GDP has to come down, and the easiest way to do that is by increasing the growth rate of nominal GDP. That was the way it was done in the decades after World War II.

 

What has triggered this process now?

My structural argument is that the power to control the creation of money has moved from central banks to governments. By issuing state guarantees on bank credit during the Covid crisis, governments have effectively taken over the levers to control the creation of money. Of course, the pushback to my prediction was that this was only a temporary emergency measure to combat the effects of the pandemic. But now we have another emergency, with the war in Ukraine and the energy crisis that comes with it.

You mean there is always going to be another emergency?

Exactly, which means governments won’t retreat from these policies. Just to give you some statistics on bank loans to corporates within the European Union since February 2020: Out of all the new loans in Germany, 40% are guaranteed by the government. In France, it’s 70% of all new loans, and in Italy it’s over 100%, because they migrate old maturing credit to new, government-guaranteed schemes. Just recently, Germany has come up with a huge new guarantee scheme to cover the effects of the energy crisis. This is the new normal. For the government, credit guarantees are like the magic money tree: the closest thing to free money. They don’t have to issue more government debt, they don’t need to raise taxes, they just issue credit guarantees to the commercial banks.

And by controlling the growth of credit, governments gain an easy way to control and steer the economy?

It’s easy for them in the way that credit guarantees are only a contingent liability on the balance sheet of the state. By telling banks how and where to grant guaranteed loans, governments can direct investment where they want it to, be it energy, projects aimed at reducing inequality, or general investments to combat climate change. By guiding the growth of credit and therefore the growth of money, they can control the nominal growth of the economy.

And given that nominal growth consists of real growth plus inflation, the easiest way to do this is through higher inflation?

Yes. Engineering a higher nominal GDP growth through a higher structural level of inflation is a proven way to get rid of high levels of debt. That’s exactly how many countries, including the US and the UK, got rid of their debt after World War II. Of course nobody will ever say this officially, and most politicians are probably not even aware of this, but pushing nominal growth through a higher dose of inflation is the desired outcome here. Don’t forget that in many Western economies, total debt to GDP is considerably higher today than it was even after World War II.

What level of inflation would do the trick?

I think we’ll see consumer price inflation settling into a range between 4 and 6%. Without the energy shock, we would probably be there now. Why 4 to 6%? Because it has to be a level that the government can get away with. Financial repression means stealing money from savers and old people slowly. The slow part is important in order for the pain not to become too apparent. We’re already seeing respected economists and central bankers arguing that inflation should indeed be allowed at a higher level than the 2% target they set in the past. Our frame of reference is already shifting up.

Yet at the same time, central banks have turned very hawkish in their fight against inflation. How does that square?

We today have a disconnect between the hawkish rhetorics of central banks and the actions of governments. Monetary policy is trying to hit the brakes hard, while fiscal policy tries to mitigate the effects of rising prices through vast payouts. An example: When the German government introduced a €200 bn scheme to protect households and industry from rising energy prices, they’re creating a fiscal stimulus at the same time as the ECB is trying to rein in their monetary policy.

Who wins?

The government. Did Berlin ask the ECB whether they can create a rescue package? Did any other government ask? No. This is considered emergency finance. No government is asking for permission from the central bank to introduce loan guarantees. They just do it.

You’re saying that central banks are powerless?

They’re impotent. This is a shift of power that cannot be underestimated. Our whole economic system of the past 40 years was built on the assumption that the growth of credit and therefore broad money in the economy was controlled through the level of interest rates – and that central banks controlled interest rates. But now, when governments take control of private credit creation through the banking system by guaranteeing loans, central banks are pushed out of their role. There’s another way of looking at today’s loud, hawkish rhetoric by central banks: Teddy Roosevelt once said that, in terms of foreign policy, one should speak softly and carry a big stick. What does it tell you when central banks speak loudly? Perhaps that they’re not carrying a big stick anymore.

Would that apply to all Western central banks?

Certainly to the ECB and definitely to the Bank of England and the Bank of Japan. These countries are already well on their path to financial repression. It will happen in the US, too, but we have a lag there – which is why the dollar is rising so sharply. Investment money flows from Europe and Japan towards America. But there will come a point where it will be too much for the US as well. Watch the level of bond yields. There is a level of bond yields that is just unacceptable for the US, because it would hurt the economy too much. My argument for the past two years was that Europe can’t let rates go up, not even from current levels. The private sector debt service ratio in France is 20%, in Belgium and the Netherlands it’s even higher. It’s 11% in Germany and about 13% in the US. With rising interest rates, it won’t take long until there will be serious pain. So it’s just a matter of time before we all get there, but Europe is at the forefront.

Walk us through how this will play out.

First, governments directly interfere in the banking sector. By issuing credit guarantees, they effectively take control of the creation of broad money and steer investment where they want it to. Then, the government would aim for a consistently high growth rate of money, but not too high. Again, history shows us the pattern: The UK had five big banks after World War II, and at the beginning of each year the government would tell them by what percentage rate their balance sheet should grow that year. By doing this, you can set the growth rate of broad money and nominal GDP. And if you know that your economy is capable of, say, 2% real growth, you know the rest would be filled by inflation. As a third prerequisite you need a domestic investor base that is captured by the regulatory framework and has to buy your government bonds, regardless of their yield. This way, you prevent bond yields from rising above the rate of inflation. All this is in place today, as many insurance companies and pension funds have no choice but to buy government bonds.

You make it sound easy: The government just has to engineer a level of nominal growth and of inflation that is consistently somewhat higher than interest rates in order to shrink the debt to GDP ratio.

Again, this is how it was done after World War II. The crucial thing is that we are moving from a mechanism where bank credit is controlled by interest rates to a quantitative mechanism that is politicised. This is the politicisation of credit.

What tells you that this is in fact happening today?

When I see that we are headed into a significant growth slowdown, even a recession, and bank credit is still growing. The classic definition of a banker used to be that he lends you an umbrella but would take it away at the first sight of rain. Not this time. Banks keep lending, they even reduce their provisions for bad debt. The CFO of Commerzbank was asked about this fact in July, and she said that the government would not allow large debtors to fail. That, to me, was a transformational statement. If you are a banker who believes in private sector credit risk, you stop lending when the economy is headed into a recession. But if you are a banker who believes in government guarantees, you keep lending. This is happening today. Banks keep lending, and nominal GDP will keep growing. That’s why, in nominal terms, we won’t see an economic contraction.

Won’t there come a point where the famed bond market vigilantes would step in and demand significantly higher yields on government bonds?

I doubt it. First, we already have a captured investor base that just has to buy government bonds. And if push comes to shove, the central bank would step in and prevent yields from rising higher, with the ultimate policy being overt or covert yield curve control.

What if central banks don’t want to play along and try to regain control over the creation of money?

They could, but in order to do that, they would really have to go to war with their own government. This will be very hard, because the politicians in government will say they are elected to pursue these policies. They are elected to keep energy prices down, elected to fight climate change, elected to invest in defence and to reduce inequality. Arthur Burns, who was the Fed chairman during the Seventies, explained in a speech in 1979 why he lost control of inflation. There was an elected government, he said, elected to fight a war in Vietnam, elected to reduce inequality through Lyndon B. Johnson’s Great Society programs. Burns said it wasn’t his job to stop the war or the Great Society programs. These were political choices.

And you say it’s similar today?

Yes. People are screaming for energy relief, they want defence from Putin, they want to do something against climate change. People want that, and elected governments claim to follow the will of the people. No central banker will oppose that. After all, many of the things that are associated with financial repression will be quite popular.

How do you mean that?

Remember I said that financial repression means engineering an inflation rate in the area of 4 to 6% and thereby achieving a nominal GDP growth rate of, say, 6 to 8%, while interest rates are kept at a lower level. Savers won’t like it, but debtors and young people will. People’s wages will rise. Financial repression moves wealth from savers to debtors, and from old to young people. It will allow a lot of investment directed into things that people care about. Just imagine what will happen when we decide to break free from our one-sided addiction of having pretty much everything we consume produced in China. This will mean a huge homeshoring or friendshoring boom, capital investment on a massive scale into the reindustrialisation of our own economies. Well, maybe not so much in Switzerland, but a lot of production could move back to Europe, to Mexico, to the US, even to the UK. We have not had a capex boom since 1994, when China devalued its currency.

So we’re only at the start of this process?

Absolutely. I think we’ll need at least 15 years of government-directed investment and financial repression. Average total debt to GDP is at 300% today. You’ll want to see it down to 200% or less.

What’s the endgame of this process, then?

We saw the endgame before, and that was the stagflation of the 1970s, when we had high inflation in combination with high unemployment.

People are already talking about stagflation today.

That’s utter nonsense. They see high inflation and a slowing economy and think that’s stagflation. This is wrong. Stagflation is the combination of high inflation and high unemployment. That’s not what we have today, as we have record low unemployment. You get stagflation after years of badly misallocated capital, which tends to happen when the government interferes for too long in the allocation of capital. When the UK government did this in the 1950s and 60s, they allocated a lot of capital into coal mining, automobile production and the Concorde. It turned out that the UK didn’t have a future in any of those industries, so it was wasted and we ended up with high unemployment.

So the endgame will be a 1970s style stagflation, but we’re not there yet?

No, not by a long shot. First comes the seemingly benign part, which is driven by a boom in capital investment and high growth in nominal GDP. Many people will like that. Only much later, when we get high inflation and high unemployment, when the scale of misallocated capital manifests itself in a high misery index, will people vote to change the system again. In 1979 and 1980 they voted for Thatcher and Reagan, and they accepted the hard monetary policy of Paul Volcker. But there is a journey to be travelled to get to that point. And don’t forget, by the time Thatcher and Reagan came in, debt to GDP had already come down to new lows. That enabled them to introduce their free market policies, which would probably not have been possible if debt to GDP were much higher. So that’s why we’re in for a long social and political journey. What you have learned in market economics in the past forty years will be useless in the new world. For the next twenty years, you need to get familiar with the concepts of political economy.

What would have to happen for you to conclude that we'll avoid this path?

If governments went out of interfering with the banking system, reinstated private sector credit risk and handed back control over the growth of money to central bankers. Also, if we had a huge productivity revolution that would make real GDP grow at 4%. This would allow us to keep inflation at 2% in order to get nominal growth of 6%. We can’t forecast productivity, and I never want to underestimate human ingenuity, so we’ll see about that. A third possibility would be voters telling their governments to stop these policies by voting them out of office. But this is not likely because, as mentioned, most people will like this environment at first.

What will this new world mean for investors?

First of all: avoid government bonds. Investors in government debt are the ones who will be robbed slowly. Within equities, there are sectors that will do very well. The great problems we have – energy, climate change, defence, inequality, our dependence on production from China – will all be solved by massive investment. This capex boom could last for a long time. Companies that are geared to this renaissance of capital spending will do well. Gold will do well once people realise that inflation won’t come down to pre-2020 levels but will settle between 4 and 6%. The disappointing performance of gold this year is somewhat clouded by the strong dollar. In yen, euro or sterling, gold has done pretty well already.

What about countries that don’t follow the path of financial repression?

That’s going to be tricky. Switzerland, for example, will probably stay away from these policies, but it will see continued inflows of capital, creating upward pressure on the franc. Sooner or later, Switzerland will have to bring back some forms of capital controls. That will be a feature worldwide. We have gotten used to sitting in Zurich or London and investing money in the US, in China, in Malaysia or Mexico. There are some emerging markets that are attractive today, as they have low levels of debt. But in a world where large parts of the global economy are in a system of financial repression, there will be all sorts of capital controls. That means that as an investor, you best invest in jurisdictions where you plan to spend your retirement. To me, that means I don’t want to be invested in China at all, for example. The risks of getting stuck there are way too high, as the example of Russia has shown. Many investors today still pretend that we’re in the system that we had from 1980 to 2020. We’re not. We’re going through fundamental, lasting changes on many levels.

----

Което ни връща обратно към 1980 - годината, в която САЩ преструкторираха икономиката си и успяха да победят СССР. 

В сблъсъка с Китай американците ще имат нужда от цялата Pax Americana и затова реиндустриализацията и ниършоринга са ключови теми за управляващите от Ванкувър до Варшава. 

Редактирано Октомври 16, 2022 от новорегистриран3

[новорегистриран3]

China's State Banks Seen Acquiring Dollars in Swaps Market to Stabilize Yuan

The selling seemed to be aimed at stabilizing the yuan CNY=CFXS, with the swaps helping procure dollars as well as anchoring the price of yuan in forwards, said the sources, who have direct knowledge of market trades.

The yuan is down 11.6% versus the dollar this year. It was trading around 7.1980 per dollar on Monday.

One-year dollar/yuan forwards fell rapidly following the state bank actions, pushing the yuan to 6.95 per dollar. One of the sources noted the size of the dollar selling operation was "rather huge."

"The big banks want to acquire dollar positions from the swap market to stabilize the spot market," said another source.

State banks usually trade on behalf of the central bank in China's FX market, but they can also trade for their own purposes or execute orders for their corporate clients.

A third source noted that the state banks' trades appeared to be managed so that the country's closely watched $3 trillion foreign exchange reserves will not be tapped for intervention.

At the same time, the move helps state banks to procure dollars at a time when rising U.S. yields have made dollars scarce and expensive.

China burned through $1 trillion of reserves supporting the yuan during the economic downturn in 2015, and the sharp reduction in the official reserves attracted much criticism.

Т.е. китайците изсмукват остатъчната доларова ликвидност на пазарите и се готви да брани юана при следващите вдигания на лихвите от Фед. Това което китайците правят не са кокошкарски истории за няколкостотин милиона, а за десетки и стотици милиарди долари. 

[новорегистриран3]

Другарят Ху е бил изхвърлен като мръсно куче. 

 

[deaf]

Може би тази сцена е замислена от Си Дзинпин,за да демонстрира на всички,че той "командва парада".

В България БСП не би допуснала да се излъчат по телевизиите такива кадри от неин конгрес...

[новорегистриран3]

 

[новорегистриран3]

 

[новорегистриран3]

 

[monte christo]

Процентные ставки в США продолжат рост на фоне устойчивой базовой инфляции - глава PMorgan

"Я действительно полагаю, что ставки могут превысить 5%, поскольку мне кажется, что базовая инфляция все еще высока и не снижается достаточно быстро", - сказал он в интервью CNBC на полях Всемирного экономического форума в Давосе.

Федеральная резервная система за прошлый год повысила ставки с практически нулевого уровня до 4,25-4,5%, что является максимумом за 15 лет. По оценкам руководителей Федрезерва, в конце этого года целевой диапазон ставки будет находиться на уровне 5-5,25%. Однако рынок в целом сомневается в этом прогнозе и полагает, что ФРС может быть вынуждена приступить к снижению ставки во втором полугодии.

Действия ФРС помогли замедлить основной показатель инфляции (индекс CPI) до 6,5% в декабре против 7,1% в ноябре. Между тем базовая инфляция (индекс Core CPI, не учитывающий цены на продукты питания и энергоносители) в прошлом месяце составила 5,7% против 6% в ноябре.

По мнению Даймона, замедление инфляции в последние месяцы стало следствием временных факторов, включая снижение цен на нефть и проблемы в китайской экономике из-за новой вспышки коронавируса. Также он отметил сохранение вероятности рецессии в США в текущем году, но не стал заострять на этом внимание. "Я знаю, что в будущем нас ждут рецессии, взлеты и падения. Я не трачу много времени на тревоги об этом. Что меня действительно тревожит, так это государственная политика, которая вредит росту американской экономики", - сказал он.

https://ru.investing.com/news/economy/article-2216788

 

Минфин США начал использовать чрезвычайные меры из-за приближения госдолга к верхнему пределу

Министр финансов США Джанет Йеллен сообщила вчера Конгрессу о том, что ее ведомство начало использовать чрезвычайные меры, поскольку размер госдолга приближается к верхнему пределу. Эти меры позволят предотвратить дефолт в ближайшие несколько месяцев, отмечает MarketWatch.

 

По словам министра финансов, "маловероятно, что денежные средства и чрезвычайные меры будут исчерпаны до начала июня".

В конце прошлой недели Йеллен в письме лидерам Конгресса предупредила, что США могут достичь потолка государственного долга 19 января, и требуется повышение уровня лимита или приостановка его действия во избежание дефолта.

"Невыполнение обязательств правительства нанесет непоправимый вред экономике США, средствам к существованию всех американцев и глобальной финансовой стабильности", - говорилось в документе.

Потолок долга - это установленный законом предел заимствований правительства США для оплаты своих текущих обязательств, включая социальное обеспечение, медицинскую помощь и зарплаты военным. В настоящее время этот лимит составляет около $31,4 трлн.

https://ru.investing.com/news/economy/article-2216936

 

Чем грозит потолок долга США простым американцам?

Investing.com — Правительство США объявило о том, что достигло потолка долга $31,4 трлн, что вызвало опасения по поводу неприятных последствий для экономики и американцев, пишет Yahoo.

Не имея возможности выйти из политического тупика в Конгрессе, министерство финансов должно принять «чрезвычайные меры», чтобы гарантировать, что правительство сможет оплачивать свои счета.

По словам министра финансов Джанет Йеллен, срок действия чрезвычайных мер истекает 5 июня, что вызывает опасения неприятных последствий для американцев. В частности, это выразится в замораживании социальной поддержки. Платежи от федерального правительства, на которые полагаются семьи с низкими доходами, чтобы свести концы с концами, окажутся под угрозой. Основные функции федерального правительства, включая поддержание национальной обороны, национальных парков и многих других, также будут под угрозой.

Система общественного здравоохранения, которая позволила стране отреагировать на глобальную пандемию, не сможет больше адекватно функционировать. Это означает задержку выплат в рамках программ по социальному обеспечению, таких как Medicare и Medicaid, а также выплат ветеранам.

Аналогичные события имели место в 2011 году, когда Конгресс одобрил продление потолка долга за несколько часов до дефолта. Это побудило агентство кредитного рейтинга Standard & Poor’s лишить США ценного рейтинга AAA, исключив их из своего списка стран с самым низким уровнем риска. Агентство ссылалось на неэффективную политику Вашингтона как на фактор снижения рейтинга. На это быстро среагировали инвесторы, и фондовый рынок рухнул. Индексу S&P 500 потребовалось почти полгода, чтобы восстановиться.

Чрезвычайные меры предвещают долгую и затяжную политическую борьбу, в которой оппозиционные республиканцы используют свои голоса по продлению потолка долга качестве рычага для сокращения расходов. Однако все это чревато «штормом» для индекса S&P 500, который уже пострадал после двузначного снижения в 2022 году.

Процентные ставки по кредитным картам, а также ипотечные кредиты и автокредиты также связаны со здоровьем экономики США, которая находится в тяжелом положении из-за фиаско по дефолту.

Теперь заемщикам придется платить более высокие ставки по остаткам на своих кредитных картах. Ипотека также может стать дороже для американских семей.

Подобные последствия могут спровоцировать рецессию и заморозку кредитного рынка.

— При подготовке использованы материалы Yahoo

https://ru.investing.com/news/economy/article-2217152