САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

**Skubi** · Юли 5, 2019

Преди 26 минути, Б. Киров said:

A world divided by 5G: Russia's Huawei deal is the latest sign of an emerging internet iron curtain

Джеймс Грифитс

.........
Това би могло да има последици отвъд които компанията изгражда дадена 5G мрежа, или колко цензурирани са вътрешните интернет страници. Раздвояването на интернет в две или повече сфери също може да покаже, че се разработват различни стандарти и правила - мисля, че Android срещу iOS, но далеч по-екстремни - правят по-трудно да общуват в международен план или да се движат между системите.
Предвиждаха се светкавични 5G мрежи да ни доближат още повече. Забраната на Huawei може да означава, че в крайна сметка ще ни тласнат към разделение ."

https://edition.cnn.com/2019/06/07/business/huawei-russia-china-splinternet-intl/index.html

Джеймс Грифитс е старши продуцент за CNN International и автор на "Голямата защитна стена на Китай: Как да се изгради и контролира алтернативна версия на Интернет."

How Different Countries/Regions are Dealing with Huawei Products

United States: Decision to ban

Australia: Decision to ban

Japan: Decision to ban

New Zealand: Decision to ban

Great Britain: Put on hold

Canada: Put on hold

EU: Decision up to member states. Germany hasn’t announced a ban.

https://www.theguardian.com/technology/2019/jun/06/chinas-huawei-signs-deal-to-develop-5g-network-in-russia

Eдна картина 1000 думи.

Това е картата на "стандартните" ширини на релсите на влаковете. Вижда се, че макар и George Stephenson на времето да е изобритил и построил на Stockton–Darlington линия в размер 4 крака 8 ½ палеца тоест в 1435 mm. Колко разни други сме успели да "изобритим".

https://en.wikipedia.org/wiki/Track_gauge

Но подобна карта бихме могли да сложим във връзка с нарпрежение и частота на ел. ток, на телевизионни стандарт, телефонни системи и.....

За интернет специално стандартите се разработваха от Беллабс защото там са го изобретили нали? Но например, лично съм сътрудничил за предаването на стандартните ГОСТ частоти, които употребяват в традиционалната руска междуградска сигнализация, за да ги интегрират американосите в стандарта за дигитализиране на аналоговата система.

Но всяка аутокрация/и бизнисът зад нея/ иска ако може всичко да контролира, затова и в това се очакваше разцепление рано или късно. Така, че на такива неща се чудят само тези човечовци които са родени и израсли по-времето на Хари Поттер и Терминатор сериалите.....

**Б. Киров** · Юли 5, 2019

Преди 2 часа, Skubi said:

Eдна картина 1000 думи.

Това е картата на "стандартните" ширини на релсите на влаковете. Вижда се, че макар и George Stephenson на времето да е изобритил и построил на Stockton–Darlington линия в размер 4 крака 8 ½ палеца тоест в 1435 mm. Колко разни други сме успели да "изобритим".

https://en.wikipedia.org/wiki/Track_gauge

Но подобна карта бихме могли да сложим във връзка с нарпрежение и частота на ел. ток, на телевизионни стандарт, телефонни системи и.....

За интернет специално стандартите се разработваха от Беллабс защото там са го изобретили нали? Но например, лично съм сътрудничил за предаването на стандартните ГОСТ частоти, които употребяват в традиционалната руска междуградска сигнализация, за да ги интегрират американосите в стандарта за дигитализиране на аналоговата система.

Но всяка аутокрация/и бизнисът зад нея/ иска ако може всичко да контролира, затова и в това се очакваше разцепление рано или късно. Така, че на такива неща се чудят само тези човечовци които са родени и израсли по-времето на Хари Поттер и Терминатор сериалите.....

+ Много сполучливо сравнение - затова на германците им се е налагало да ползват конска тяга за транспорт, вместо руските железници през ВСВ :))

Между другото, забраната за китайски 5-Г е твърдо само в ядро от 5 страни засега - САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Япония, като много вероятно е да се присъединят отчасти или напълно Канада и Великобритания.

Изобщо Европа се очертава като частично пропускателна за тази технология, нито германци, нито италианци, нито французи желаят просто от солидарност да губят време и пари. Залогът като инвестиции е огромен - 2.7 трлн. само в мрежите, а после идват ползите от ИИ, автономни автомобили, електроразпределителни мрежи, жп мрежи и "умни фабрики", само ползите от бързото внедряване на ИИ се оценява като 14 трлн. до 2030, това ще мине през новото поколение мобилна връзка. Така че кой държи патента за честотите е от огромно значение.

А-1 внедрява с Нокия, ще бъдем едни от първите в Европа, надявам се.

**Skubi** · Юли 6, 2019

Пятата колона......

Professor faces 219-year prison sentence for sending missile chip tech to China

**nik1** · Юли 17, 2019

On 28.06.2019 г. at 12:24, Б. Киров said:

После има много други абсурдни неща - как и на каква цена ще произведат инсталациите за тези 80 процента от необходимата им енергия, за да заменят сега получаваната от нефт, въглища и газ; въобще възможно ли е практически да се произвежда такова количество енергия, зависима от климат - слънце, вятър, приливи и т.н.

От инженерна (и икономически инженерна) и техническа гледна точка, тук няма проблеми - САЩ имат толкова евтини и конкурентни ВЕИ ресурси, че могат осигурят света с ВЕИ електрическа енергия. (погледнете само пустините им, който са разположени в области с висок ирадианс , да не говорим и за вятърния потенциал)

От икономически инженерна гледна точка - в момента втората най-евтина (с най-ниска себестойност) електроенергия в САЩ е тази от он-шорните вятърни централи (по-евтина е от въглищната, да не говорим за ядрената, която в САЩ "живее" предимно на дотации, субсидии и държавна помощ ), а след десет години години тази от фотоволтаиците ще стане съпоставима с "газовата" При силициевите фотоволтаични елементи действа един изврстен и доказан икономически закон - всяка година силициевите фотоволтаични елементи поевтиняват с 10 процента (Swanson's Law)

Затова споменавам пустините в САЩ (и не само!) и високия ирадианс.

https://www.eia.gov/outlooks/aeo/pdf/electricity_generation.pdf

Това е докладът за състоянието на ядрената индустрия от 2018, но в него има и данни общо за енергетиката

https://www.worldnuclearreport.org/World-Nuclear-Industry-Status-Report-2018-HTML.html

------------------------------

Друг е въпросът според мен - преходът от шистов газ и нефт към ВЕИ трябва да стане плавно, а не командно-административно, защото ВЕИ енегретиката не може да осигури тези работни места, които осигуряват горивните централи, добива, преработката и търговията с нефт и газ.

Въглищата, за разлика от шистовия газ според мен имат неясно бъдеще като енергоносители, не само заради квотите, а защото добивът им е скъп

Сравнително евтини и лесни за добиване спрямо другите видове въглища са лигнитите, но те са с до пет пъти по-ниска калоричност от натуралния газ. т.е от метана.

При цена от 50 долара за тон лигнитни въглища на пазара (каквато е в момента), те са неконкурентни спрямо шистовия газ , чиято цена е 120-180 долара за тон.

Освен това, при газовите централи навлизат газови турбини, които имат по-виспко КПД от класическите двигатели (машини) с външно горене

(Въглищните и мазутните централи всъщност са огромни двигатели с външно горене, с ниско КПД)

Освен всичко (и ако се абстрахираме от въглеродните емисии) при евтините въглища, те съдържат сяра, живак, твърди частици и др. - като цяло класическите централи на въглища вече не могат да покриват повишаващите се еко- и здравни изисквания

Нека да кажем че днес има страни в света които произвеждат само ВЕИ електроенергия, с която задоволяват нуждите си - например Уругвай

**Б. Киров** · Юли 18, 2019

Преди 10 часа, nik1 said:

От инженерна (и икономически инженерна) и техническа гледна точка, тук няма проблеми - САЩ имат толкова евтини и конкурентни ВЕИ ресурси, че могат осигурят света с ВЕИ електрическа енергия. (погледнете само пустините им, който са разположени в области с висок ирадианс , да не говорим и за вятърния потенциал)

От икономически инженерна гледна точка - в момента втората най-евтина (с най-ниска себестойност) електроенергия в САЩ е тази от он-шорните вятърни централи (по-евтина е от въглищната, да не говорим за ядрената, която в САЩ "живее" предимно на дотации, субсидии и държавна помощ ), а след десет години години тази от фотоволтаиците ще стане съпоставима с "газовата" При силициевите фотоволтаични елементи действа един изврстен и доказан икономически закон - всяка година силициевите фотоволтаични елементи поевтиняват с 10 процента (Swanson's Law)

Затова споменавам пустините в САЩ (и не само!) и високия ирадианс.

https://www.eia.gov/outlooks/aeo/pdf/electricity_generation.pdf

Това е докладът за състоянието на ядрената индустрия от 2018, но в него има и данни общо за енергетиката

https://www.worldnuclearreport.org/World-Nuclear-Industry-Status-Report-2018-HTML.html

------------------------------

Друг е въпросът според мен - преходът от шистов газ и нефт към ВЕИ трябва да стане плавно, а не командно-административно, защото ВЕИ енегретиката не може да осигури тези работни места, които осигуряват горивните централи, добива, преработката и търговията с нефт и газ.

Въглищата, за разлика от шистовия газ според мен имат неясно бъдеще като енергоносители, не само заради квотите, а защото добивът им е скъп

Сравнително евтини и лесни за добиване спрямо другите видове въглища са лигнитите, но те са с до пет пъти по-ниска калоричност от натуралния газ. т.е от метана.

При цена от 50 долара за тон лигнитни въглища на пазара (каквато е в момента), те са неконкурентни спрямо шистовия газ , чиято цена е 120-180 долара за тон.

Освен това, при газовите централи навлизат газови турбини, които имат по-виспко КПД от класическите двигатели (машини) с външно горене

(Въглищните и мазутните централи всъщност са огромни двигатели с външно горене, с ниско КПД)

Освен всичко (и ако се абстрахираме от въглеродните емисии) при евтините въглища, те съдържат сяра, живак, твърди частици и др. - като цяло класическите централи на въглища вече не могат да покриват повишаващите се еко- и здравни изисквания

Нека да кажем че днес има страни в света които произвеждат само ВЕИ електроенергия, с която задоволяват нуждите си - например Уругвай

Тенденцията, разбира се, е преминаване към зелена енергия – това се вижда и в ЕС, където лидер в тази трансформация е Германия, виждаме го и в плановете на Китай до 2050, САЩ не могат да бъдат изключение. Но разглеждам този въпрос в темата единствено от гледна точка на предизборната кампания на Демократическата партия и нейния Нов Зелен Курс, който по партиен консенсус стана предизборната й платформа.

Доколко тази платформа, по този начин поднесена на американската публика, може да катапултира Джо Байдън, който вече се очертава като безпорен фаворит за президентски кандидат на демократите, в Белия дом и доколко той може да изпълни своите ангажименти към новия курс на партията му в ролята му на Президент.

Моята хипотеза е, че така както е формулиран Нов Зелен Курс от Оказио-Кортез е ляв политически популизъм и вместо да изписва веждите на Демократическата партия, вади очите й, като поднася удобен предизборен пас на десния популизъм в лицето на Тръмп, зад който стои Републиканската партия. Което отваря още един президентски мандат на тръмпизма и противопоставянето с Китай в контекста на темата.

Разбира се, до изборите има още много време и много неща могат да се променят, но сценарият е написан, рамката е зададена.

Разбира се, съществува и обратната страна на същата хипотеза – че уравновесеният и опитен Байдън ще тушира популизма в програмата на Кортез и ще го поднесе като прагматизъм, което, ако успее да направи, ще му осигури президентския пост и обръщането на досегашния тренд.

Според мен шансовете са 50:50 и в момента американските елити калкулират плюсовете и минусите на всеки един от двата варианта, за да решат къде да поставят подкрепата си. Както и тези в ЕС и Китай и вероятно в целия свят.

**Б. Киров** · Декември 28, 2019

US-China: The cool war

EURASIA LIVE, 4 September 2019

By: Cliff Kupchan

Cliff Kupchan is Eurasia Group's chairman, as well as director of research and leader of the firm's global macro coverage. Cliff has held high-level positions in the US government and regularly meets top foreign leaders. He provides cutting-edge insights on political risk. Cliff has been a leading expert on international relations for more than two decades—in academia, as a US official, and in the private sector—and he speaks frequently to private and public sector audiences. He regularly briefs clients on macro developments and is co-author of Eurasia Group's annual Top Risks publication.Cliff often appears on major TV networks and is frequently quoted in the world's leading newspapers. He has published extensively in academic journals and frequently authors op-eds. Cliff currently focuses on US foreign and trade policy, dynamics within the US government, and global hotspots. He is also an expert on US and international sanctions. Throughout his career, he has specialized in the Middle East and Eurasia, and remains very involved in the regions.

"Ще представя нов поглед върху международната система и отношенията между САЩ и Китай - и ще обясня последствията за пазарите.

Да поставим сцената

Каква е настоящата структура на международните отношения? Никоя тема не породи по-разгорещен и ерудиран дебат след края на Студената война през 1991 г. Тук ще защитя тезата, че днешната глобална структура е една „възникваща биполярност“. САЩ и Китай са двете суперсили, а останалите изостават много назад.

Използвам думата възникваща, защото все още се оспорва дали Китай вече е суперсила или е на път да стане такава. Ще избера последната формулировка, главно защото Китай изостава във военната сфера. Все пак днес навлизаме във втория биполярен свят след 1945 г. Въпреки че и двете са биполярни системи, новата има доста различни характеристики от тази по време на Студената война. Втората биполярна световна система ще бъде фокусирана повече върху икономиката и по-малко конфронтационна - наричам това "новата хладна война".

Установяването на биполярност е много важно. Биполярните системи са по-стабилни от многополюсните. Така че следващите няколко десетилетия вероятно ще бъдат малко по-спокойни, отколкото мнозина наблюдатели очакват ... макар и само донякъде, тъй като новата система ще има нейните опасни пукнатини.

За повече от 30 години като човек практикуващ политически науки открих, че реализмът (Kenneth Waltz) е единствената най-полезна теория за обяснение на най-високото ниво на държавно и международно поведение. Реализмът твърди, че разпределението на способностите в една системата определя нейната структура. Тук се съсредоточавам върху двете най-важни способности, военната и икономическата сила. Системата упражнява важен натиск върху поведението на държавите, като например вътрешен импулс да се балансира с друга суперсила. Също така отчитам, че единствено структурните характеристики не са достатъчни, за да обяснят много геополитически резултати. Затова включвам намеренията на националните държави и притежаването на ядрени оръжия като атрибути на държавно ниво, които също са ключови за обясняване на резултатите.

Литературата за възникващата биполярност е силна, но оскъдна. Ян Xuetong, Oystein Tunsjo, Stephen Brooks и William Wohlforth - наред с други - направиха важни приноси. Това есе се опира и надгражда върху тяхната работа; особено се съсредоточавам върху изкривяването на пазарните последици от новата биполярност.

Защо светът сега формира възникваща биполярна структура

Първата стъпка в моята теза е да докажа, че навлизаме в биполярна система. За целта първо трябва да се покаже, че разликата между хегемонната суперсила (САЩ) и претендиращата (Китай) не е твърде голяма и става все по-малка. Но второ, което често е пренебрегвано, трябва също да се демонстрира, че разликата между претендиращата суперсила и „останалите“ е голяма и нараства.

Във военната сфера САЩ остават безспорен лидер. Номиналните разходи за отбрана през 2018 г. според SIPRI са били 649 милиарда долара, в сравнение с приблизително 250 милиарда долара за Китай (38,5% от разходите на САЩ). Разходите на САЩ са се увеличили при президента Доналд Тръмп и представляват 36% от общите световни разходи за отбрана през 2018 г., в сравнение с 14% за тези на Китай. Двете държави не са паритетни във военно отношение. И все пак, основен факт, подкрепящ възникващата военна биполярност е, че пропастта бързо се затваря; разходите за отбрана на Китай нарастват с 83% в номинално изражение между 2009 г. и 2018 г., докато американските разходи намаляват със 17%.

Освен това, вторият критерий за биполярност - разликата между Китай и останалите. Огромна е. Индия е третата по големина индустриализирана страна по отношение на разходите за отбрана. Нейният военен бюджет е 66,5 милиарда долара военни разходи за 2018 г., или това прави 3,7% от глобалните разходи и 29% увеличение в сравнение с 2009 г. Това е много под Китай.

По отношение на икономическия капацитет биполярността е очевидна. Номиналният БВП на САЩ беше 20,4 трилиона долара през 2018 г. (МВФ), докато този на Китай е 65% от тази цифра. Но разликата се скъсява след 2010 г., когато Китай беше 40% от американския БВП по номинал. По отношение на покупателната способност (PPP) БВП на Китай е над 25 трилиона долара, докато САЩ са 81% от тази цифра. Тази цифра ярко илюстрира икономическия възход на Китай, неговият БВП в PPP беше по-нисък с около 20% от този на САЩ през 2010 г.

И сега нека направим сравнение на тези показатели между номер две /Китай/ и номер три /Япония/и номер четири /Индия/. Разликата отново е огромна. Япония и Индия се съревновават за третото място. Япония тежи 37% по номинален БВП спрямо Китай и 20% по БВП по покупателна способност през 2018 г. Индия е съответно 22% и 41%. И накрая, по отношение на научноизследователската и развойна дейност, R&D, САЩ и Китай (по данни на OECD ) са много близко като разходи за 2017 г., съответно 483 милиарда и 444 милиарда долара. Япония остава на далечната трета позиция със 155 милиарда долара.

Да, Китай не е застрахован от тежки сътресения. Но като основна вероятност бих твърдял, че политиката на Китай е стабилна, капацитетът му за икономическо управление е доста квалифициран и относителната му икономическа траектория едва ли ще претърпи драстична промяна. МВФ прогнозира темп на растеж от 5,5% за Китай през 2024 г. (и 1,5% за САЩ). Демографията и дълга са проблеми. Китай вероятно ще поддържа малко по-бавен растеж, но това няма да повлияе на статута му на суперсила.

Така че е - изложих фактите и възникващото/вече съществуващо разпределение на способности ясно показва, че биполярността е вече днешна реалност.

„Реализъм плюс“

Геополитиката днес е поставена на по-спокойна траектория, отколкото мнозина смятат, поради естеството на балансиране при тази нова биполярност. В биполярните системи суперсилите като правило използват вътрешно балансиране, за да компенсират взаимните си възможности. Това включва натрупване на военна мощ и укрепване на икономическата сила. Външното балансиране като алианси е от второстепенно значение поради големите възможности на суперсилите. Това им дава стабилност, тъй като вътрешното балансиране в по-предсказуемо, надеждно и прозрачно от използването на алианси. Историята е пълна с примери за дестабилизиращи дефекти на алиансите.

Тогава идват "плюс" драйвери, които включвам в анализа, но те не са структурни. От тях намеренията за лидерството е централен за обясняване и прогнозиране както на външната политика, така и на резултатите от геополитиката. Реализмът ни дава най-важното обяснение за макро поведение, но анализаторите също трябва да се съобразяват с намеренията на лидерите, за да вложат плът върху костите на своя анализ. Освен това притежаването на ядрено оръжие коренно променя поведението на държавите, които ги притежават, подтиквайки тези държави да продължат с много повече предпазливост.

Добре, и какво следва?

Новата хладна война има ключови последици за геополитиката и пазарите. Обсъждам ги тук, по степен на важност за инвеститорите.

Балансиране

Хладната война ще бъде различна от Студената война по много значими начини. Най-важното е, че балансирането между САЩ и Китай ще бъде по-скромно от острото, глобално взаимодействие, което бележи американско-съветската конфронтация. Няколко фактора ще ограничаватт това балансиране. Първо, на структурно равнище САЩ ще останат доминиращи във военните си възможности - възпирайки силно балансиране от Китай в тази област. Второ, намеренията на Китай са много различни от тези на съветските елити. Китай се стреми към бавно и внимателно издигане. Той се основава на различна идеология, така че това няма да бъде идеологическа борба като Студената война - без явен опит за износ на революция този път. Трето, Китай е фокусиран върху Азия. Въпреки че имат глобален икономически обхват, неговите геополитически интереси са до голяма степен в Североизточна и Югоизточна Азия. Ще видим по-малко американско-съветски стил, по-точно нулева сума, геополитическо балансиране. И най-сетне, САЩ ще понесат известна степен на отстъпление, независимо кой е президент. Политическата култура и вероятно по-бавнао растящата икономика на САЩ ще диктуват това. По-скромното балансиране означава, че ще има много малък шанс за война със свръхсила, малко или никакви прокси войни, и по-малко загриженост за съюзи в сравнение със Студената война.

Конкуренция във високите технологии

Най-големият антагонизъм и най-силното балансиране между САЩ и Китай ще възникнат в икономическата сфера. Това се отличава от оръжейните надпревари, които белязаха Студената война. Горната статистика показва, че Китай вече е близо до САЩ в икономическата сфера. Това означава, че Китай може и ще се опита да балансира възможностите на САЩ в цивилната сфера повече от военната.

Следователно битката за напреднали технологии и търговия ще бъде основният театър на хладната война. Конкуренцията за роботиката, AI, квантовите изчисления и 5G е новата, основна форма на структурно балансиране между двете суперсили. Това е критичен момент. От осъзнаването му става ясно, че тази битка ще бъде дългосрочна и конфронтационна - едни и същите сили ще водят битката за високи технологии в хладната война, същите които разгаряха и конкуренцията на ICBM /ракетите с далечен обсег/ в Студената война.

Динамиката е очевидна както в американската, така и в китайската икономическа политика, където и двете страни искат да постигнат лидерски възможности на международния пазар и в отбранителната сфера. И двете страни виждат високите технологии като основна цел и именно там ще са най-силните балансиращи удари. Най-ясният конкретен пример е стратегията на Тръмп за 2017 г. за национална сигурност (НСС). В документа се посочва, че мисията на американското правителство е да поддържа конкурентно предимство пред други държави, като помага за приоритет на иновациите и на нововъзникващи технологии като AI и специфични компютърни технологии. НСС също така казва, че правителството на САЩ трябва да защити иновационната база за национална сигурност от конкурентите и изрично назовава Китай. Пекин провежда същите политики, субсидирайки иновациите и не позволява на чуждестранните фирми да бъдат участват в поръчките му за отбрана.

Тази динамика на балансиране повдига съвсем реалната възможност пред високотехнологичните фирми по света да избират между ориентирани към САЩ и Китай пазари. САЩ може да предприеме стъпки, за да предотврати продажбата или прехвърлянето в Китай на чувствителни алгоритми или изходни кодове, които са жизненоважни за инфраструктурата на САЩ или които имат приложения с двойна употреба. Икономическата двойнственост вероятно ще порази някои сектори. Това е реален риск, пред който корпоративните стратегически планиращи лица трябва да бъдат изправени. В същото време САЩ и Китай ще се конкурират ожесточено за снабдяването на големи пазари на трети страни с модерни технологии, голяма част от които ще имат военно приложение. Сегашната битка за съдбата на Huawei и 5G вероятно е огледало на бъдещето, тъй като Вашингтон или Пекин по причини за национална сигурност или по икономически причини ще се стремят да ограничат дейността на другия в определени сектори. Накратко, страните и техните фирми често ще трябва да избират между САЩ и Китай за продажби и покупки в иновационния сектор.

Ескалиращата търговска война също отразява балансиращото поведение, тъй като страните се надпреварват за предимство. Това взаимодействие представлява интересна комбинация от структурни и външнополитически двигатели. За Стивън Мнучин, Лари Кудлоу и други съветници на Тръмп търговската / тарифна война е дискретна външна политика, провеждана с цел изравняване на условията за игра чрез спиране на определени китайски политики. Но за други, като Питър Наваро и Джон Болтън, това е усилие за овладяване или балансиране на Китай - и това е структурно. Тръмп има участие и в двата лагера, но се придържа към хардлайнерите. Следователно балансиращото поведение е също движеща пружина на търговската война, която има лоши перспективи.

Сфери на влияние

Според мен сферите на влияние винаги ще бъдат структурна част от геополитическия пейзаж. С концентрацията на способности идват сферите на влияние. Ключовият въпрос за инвеститорите е как ще изглеждат новите сфери и как ще се отразят на бизнеса.

Азия ще бъде най-флуидната арена в следващите десетилетия, тъй като Китай ще демонстрира мускулите си там. Североизточна Азия ще остане тясно обвързана със САЩ чрез договори и военни бази. Американските ангажименти към Япония и Южна Корея едва ли ще отслабнат значително, особено защото сега са разположени на предната веранда на другата суперсила. Междувременно историческите подозрения на Токио и Сеул към враждебните намерения на Китай вероятно няма да намалят значително за дълго време.

Но регионът на АСЕАН може да се превърне в относителна китайска сфера на влияние. Държавите от АСЕАН имат географска близост и големи и бързо разрастващи се икономически връзки с Китай. Пекин се съсредоточи върху инвестициите в инфраструктура и технологичен сектор; технологичното регулиране в региона съответно възприе китайското решение за локализацията на данните и други проблеми. Междувременно, от гледна точка на САЩ, Югоизточна Азия не е приоритетна област за политическото установяване. При условия на оттегляне, САЩ вероятно няма да бъдат надежден стратегически партньор за страните от АСЕАН.

Камбоджа, Лаос и Мианмар вече са в орбита на Китай. Изборът на премиера Махатхир Мохамад в Малайзия доведе до повторно калибриране ориентацията на тази нация към Китай, но дългосрочната тенденция ще продължи. Индонезия и Сингапур ще се опитат по-усилено да останат неприсъединени, но и двете държави ще се окажат под голям икономически натиск от Пекин. Траекторията на Филипините зависи от това дали президентът Родриго Дутерте завършва мандата си до 2022 г., кой го наследява и каква част от завоя му към Китай ще стане институционализирана. Нещо повече, проблемът с Южнокитайско море се насочва към край на играта за териториалните спорове и разширяването на Китай, като Пекин печели.

Според мен Виетнам вероятно ще е най-независимата държава от АСЕАН. Антипатията към Китай и силните икономически връзки с Русия, Южна Корея, Япония, САЩ и ЕС дават повече възможности на Ханой.

Вероятното отклонение на Югоизточна Азия към Китай има важно значение за инвеститорите. Много големи корпорации се изнасят от Китай и се преместват в държави от АСЕАН - включително Малайзия и Тайланд. Инвеститорите обаче трябва да внимават, тъй като Китай ще има все по-голям власт над инвестиционния климат в тези страни. Рискът ще нарасне и във Виетнам, предпочитаният избор за преместване. Ако Ханой стане единственият аутсайдер от сферата на Китай, този статус ще антагонизира още повече Пекин. Ако, от друга страна, Ханой отстъпи на китайския натиск повече, отколкото бих се обзаложил, той ще бъде в същия кюп като съседите си. В региона на АСЕАН ще продължат да съществуват значителни възможности за не китайски фирми, включително тези от Япония, ЕС и други. Но управлението на корпоративния риск ще трябва да се съсредоточи внимателно върху дневния ред и влиянието на Китай върху инвестиционния климат.

Други региони ще имат по-голяма флуидност/свобода в сравнение със Студената война, поне извън секторите за високи технологии. Държавният и частния сектор в Африка и Латинска Америка ще запазят връзките си със САЩ, но влиянието на Китай се се увеличи, като същевременно ще продължи стабилната дейност на ЕС, Япония и други. Европа също ще бъде по-флуидна, като нейната траектория отчасти зависи от съдбата на НАТО. Южна и Централна и Източна Европа по икономически причини вероятно ще допринесат за най-голямото китайското влияние. Близкият изток, от друга страна, ще остане обвързан със САЩ за по-дълго. Иран е изключение, там влиянието на Китай там е пълзящо.

В новата биполярна система ще има основни играчи, които не са дълбоко вградени в сферите на влияние. Русия, Индия и Бразилия са добри примери. И все пак те остават толкова далеч под суперсилите по отношение на разпределението на възможностите, че състоянието им на „плуващи в неутрални води“ няма да окаже голямо влияние върху цялата световна система. И накрая, ЕС28 в съвкупност се намира между САЩ и Китай както по номиналния БВП, така и по отношение на разходите за отбрана. Но на ЕС липсва (и е малко вероятно да придобие) армия. Що се отнася до икономиката, ЕС като субект е както в стрес, така и твърде далеч от национална държава, за да го влезе в класацията на суперсила при разпределението на възможностите.

Война

Шансът за военен конфликт между суперсилите ще бъде малък в новата биполярна система. Притежаването на ядрени оръжия и гарантирана способност за ответен удар на драстично намалява риска. По-скромното балансиращо поведение в сравнение със Студената война допълнително намалява риска. Отново да подчертая, намерението и всеобхватната визия на Китай е бавно и внимателно издигане - фокусирано главно върху икономическия растеж. Военният конфликт със САЩ или някой от неговите съюзници вероятно ще затвори много пазари за Пекин.

Системата обаче носи известен риск от конфликт. Както Tunsjo твърди, основните конфликти зони ще бъдат в океанската част на Източна Азия - Тайван, Източнокитайско море и Южнокитайско море. Една от страните може да заключи, че морският конфликт между суперсилите носи по-малък шанс за ескалация, отколкото сухопътния конфликт, например както във Fulda Gap по време на Студената война. Тази грешка би била много опасна. Тайван се откроява като основна потенциална точка на възпламеняване. Обединението е "тцел на всяка цена" за Пекин, а ходът на Тайван към независимост може да доведе до грешно изчисление.

Междувременно вероятността от по-малки войни по света вероятно ще се увеличи. САЩ и Китай ще бъдат съсредоточени един върху друг и върху съответните си икономики. Превенцията на локални конфликти, капацитетът на „глобалното ченге“ ще бъде занемарен в новата система. Съответно конфликтът между Иран и Саудитска Арабия може да избухне, както и Русия ще има по-свободна ръка в Евразия.

Обществени блага

Многостранното поведение и предоставянето на глобални обществени блага вероятно ще намалеят, но не много. Намеренията на САЩ няма да се съсредоточат толкова върху съюзите или многостранните институции, колкото в миналото. Популизмът ще принуди много западни държави да гледат навътре в собствените си проблеми. Междувременно дългогодишният акцент на Китай върху националния суверенитет ограничава апетита му за вида активна роля, която САЩ играеха в глобалната система. Китай обаче ускорява инвестирането на средства за глобален принос от поддържането на ООН до създаването на нови институции за развитие като Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура. Пекин е все по-заинтересован от създаването на правила и поддържането на стабилна търговска среда, макар и според собствените си условия. Ако или когато има друга глобална финансова криза, очаквайте взаимните интереси на САЩ и Китай да доведат до техни общи усилия.

Изменението на климата (ако има нов президент на САЩ през 2021 г.) и тероризмът са други арени, на които САЩ и Китай ще си сътрудничат.

Светът навлиза в нова биполярна структура с големи последици за геополитиката и пазарите."

https://www.eurasiagroup.net/live-post/us-china-cool-war

**Skubi** · Декември 28, 2019

Ексюз. Китай пусна вторият си самолетоносач/и с това след САЩ са най-големи/, Shandong.

И строят вече третият......

https://www.scmp.com/news/china/diplomacy-defence/article/2126883/china-has-started-building-its-third-aircraft-carrier

**Б. Киров** · Декември 28, 2019

Преди 17 минути, Skubi said:

Ексюз. Китай пусна вторият си самолетоносач/и с това след САЩ са най-големи/, Shandong.

И строят вече третият......

https://www.scmp.com/news/china/diplomacy-defence/article/2126883/china-has-started-building-its-third-aircraft-carrier

Китай отделят 2 процента от БВП за въоръжаване, докато този на САЩ е 3.2 и то в номинал; китайците нямат никакъв дългосрочен интерес /а за тях това е хоризонт поне от 50 години/ да се конфронтират военно със САЩ, "синдрома на сварената жаба" или иначе казано стратегията на Сун Дзъ, най-добрата победа в една война е да победиш врага си без да водиш война.

**Skubi** · Декември 28, 2019

Преди 5 минути, Б. Киров said:

Китай отделят 2 процента от БВП за въоръжаване, докато този на САЩ е 3.2 и то в номинал; китайците нямат никакъв дългосрочен интерес /а за тях това е хоризонт поне от 50 години/ да се конфронтират военно със САЩ, "синдрома на сварената жаба" или иначе казано стратегията на Сун Дзъ, най-добрата победа в една война е да победиш врага си без да водиш война.

Няма значение....

Ще построят и четвъртия, петия, шестия, седмия....Колкото си искат и никой не им дирижира. И островите си строят за да завладеят южна азия и никой няма да ги спре. И ще построят около Земята своята самостоятелна комуникационна мрежа и никой няма да ги спре...и........и пра внуците ни можеби ще се казват, Лиу Шкуби или Сун Киров, ако не Ахмед Шкуби и Мустафа Киров.....и никой няма да ги спре..... Сащ, Русия, Англия, ЕУ ще са маргинални странички защото големите играчи ще са Китай, Индия, Бразилия.......

**Б. Киров** · Декември 28, 2019

Преди 7 минути, Skubi said:

Няма значение....

Ще построят и четвъртия, петия, шестия, седмия....Колкото си искат и никой не им дирижира. И островите си строят за да завладеят южна азия и никой няма да ги спре. И ще построят около Земята своята самостоятелна комуникационна мрежа и никой няма да ги спре...и........и пра внуците ни можеби ще се казват, Лиу Шкуби или Сун Киров, ако не Ахмед Шкуби и Мустафа Киров.....и никой няма да ги спре..... Сащ, Русия, Англия, ЕУ ще са маргинални странички защото големите играчи ще са Китай, Индия, Бразилия.......

Африка е златната ябълка :), оттам може да дойдат в Европа някои такива имена като Ахмет и Мустафа, но едва ли европейското им поколение ще са с дръпнати очички и китайско говорящи; ние си оставаме в транзитната зона на флуидност, да му мислят състезателите за суперсили. Според мен те вече отдавна са се договорили за бъдещия свят.

**Skubi** · Декември 28, 2019

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Африка е златната ябълка :), оттам може да дойдат в Европа някои такива имена като Ахмет и Мустафа, но едва ли европейското им поколение ще са с дръпнати очички и китайско говорящи; ние си оставаме в транзитната зона на флуидност, да му мислят състезателите за суперсили. Според мен те вече отдавна са се договорили за бъдещия свят.

В региона Прага водеше със 10 седмично самолета от януари Будапеща ги надпреварва с 11. Също на мястото на изпъдения университет на Сорос ще открият китайски университет.....

Казвам, това не е пръц-пръц културичка от преди 100-1000 години....Те планират от 5-6000 години. Имат време....Така, че може и Ахмед Лиу да се казат потомците живееещи на булевард Сун Це до орловият мост....:-D

**nik1** · Декември 28, 2019

Преди 1 час, Б. Киров said:

US-China: The cool war

EURASIA LIVE, 4 September 2019

By: Cliff Kupchan

Cliff Kupchan is Eurasia Group's chairman, as well as director of research and leader of the firm's global macro coverage. Cliff has held high-level positions in the US government and regularly meets top foreign leaders. He provides cutting-edge insights on political risk. Cliff has been a leading expert on international relations for more than two decades—in academia, as a US official, and in the private sector—and he speaks frequently to private and public sector audiences. He regularly briefs clients on macro developments and is co-author of Eurasia Group's annual Top Risks publication.Cliff often appears on major TV networks and is frequently quoted in the world's leading newspapers. He has published extensively in academic journals and frequently authors op-eds. Cliff currently focuses on US foreign and trade policy, dynamics within the US government, and global hotspots. He is also an expert on US and international sanctions. Throughout his career, he has specialized in the Middle East and Eurasia, and remains very involved in the regions.

"Ще представя нов поглед върху международната система и отношенията между САЩ и Китай - и ще обясня последствията за пазарите.

Да поставим сцената

Каква е настоящата структура на международните отношения? Никоя тема не породи по-разгорещен и ерудиран дебат след края на Студената война през 1991 г. Тук ще защитя тезата, че днешната глобална структура е една „възникваща биполярност“. САЩ и Китай са двете суперсили, а останалите изостават много назад.

Използвам думата възникваща, защото все още се оспорва дали Китай вече е суперсила или е на път да стане такава. Ще избера последната формулировка, главно защото Китай изостава във военната сфера. Все пак днес навлизаме във втория биполярен свят след 1945 г. Въпреки че и двете са биполярни системи, новата има доста различни характеристики от тази по време на Студената война. Втората биполярна световна система ще бъде фокусирана повече върху икономиката и по-малко конфронтационна - наричам това "новата хладна война".

Установяването на биполярност е много важно. Биполярните системи са по-стабилни от многополюсните. Така че следващите няколко десетилетия вероятно ще бъдат малко по-спокойни, отколкото мнозина наблюдатели очакват ... макар и само донякъде, тъй като новата система ще има нейните опасни пукнатини.

За повече от 30 години като човек практикуващ политически науки открих, че реализмът (Kenneth Waltz) е единствената най-полезна теория за обяснение на най-високото ниво на държавно и международно поведение. Реализмът твърди, че разпределението на способностите в една системата определя нейната структура. Тук се съсредоточавам върху двете най-важни способности, военната и икономическата сила. Системата упражнява важен натиск върху поведението на държавите, като например вътрешен импулс да се балансира с друга суперсила. Също така отчитам, че единствено структурните характеристики не са достатъчни, за да обяснят много геополитически резултати. Затова включвам намеренията на националните държави и притежаването на ядрени оръжия като атрибути на държавно ниво, които също са ключови за обясняване на резултатите.

Литературата за възникващата биполярност е силна, но оскъдна. Ян Xuetong, Oystein Tunsjo, Stephen Brooks и William Wohlforth - наред с други - направиха важни приноси. Това есе се опира и надгражда върху тяхната работа; особено се съсредоточавам върху изкривяването на пазарните последици от новата биполярност.

Защо светът сега формира възникваща биполярна структура

Първата стъпка в моята теза е да докажа, че навлизаме в биполярна система. За целта първо трябва да се покаже, че разликата между хегемонната суперсила (САЩ) и претендиращата (Китай) не е твърде голяма и става все по-малка. Но второ, което често е пренебрегвано, трябва също да се демонстрира, че разликата между претендиращата суперсила и „останалите“ е голяма и нараства.

Във военната сфера САЩ остават безспорен лидер. Номиналните разходи за отбрана през 2018 г. според SIPRI са били 649 милиарда долара, в сравнение с приблизително 250 милиарда долара за Китай (38,5% от разходите на САЩ). Разходите на САЩ са се увеличили при президента Доналд Тръмп и представляват 36% от общите световни разходи за отбрана през 2018 г., в сравнение с 14% за тези на Китай. Двете държави не са паритетни във военно отношение. И все пак, основен факт, подкрепящ възникващата военна биполярност е, че пропастта бързо се затваря; разходите за отбрана на Китай нарастват с 83% в номинално изражение между 2009 г. и 2018 г., докато американските разходи намаляват със 17%.

Освен това, вторият критерий за биполярност - разликата между Китай и останалите. Огромна е. Индия е третата по големина индустриализирана страна по отношение на разходите за отбрана. Нейният военен бюджет е 66,5 милиарда долара военни разходи за 2018 г., или това прави 3,7% от глобалните разходи и 29% увеличение в сравнение с 2009 г. Това е много под Китай.

По отношение на икономическия капацитет биполярността е очевидна. Номиналният БВП на САЩ беше 20,4 трилиона долара през 2018 г. (МВФ), докато този на Китай е 65% от тази цифра. Но разликата се скъсява след 2010 г., когато Китай беше 40% от американския БВП по номинал. По отношение на покупателната способност (PPP) БВП на Китай е над 25 трилиона долара, докато САЩ са 81% от тази цифра. Тази цифра ярко илюстрира икономическия възход на Китай, неговият БВП в PPP беше по-нисък с около 20% от този на САЩ през 2010 г.

И сега нека направим сравнение на тези показатели между номер две /Китай/ и номер три /Япония/и номер четири /Индия/. Разликата отново е огромна. Япония и Индия се съревновават за третото място. Япония тежи 37% по номинален БВП спрямо Китай и 20% по БВП по покупателна способност през 2018 г. Индия е съответно 22% и 41%. И накрая, по отношение на научноизследователската и развойна дейност, R&D, САЩ и Китай (по данни на OECD ) са много близко като разходи за 2017 г., съответно 483 милиарда и 444 милиарда долара. Япония остава на далечната трета позиция със 155 милиарда долара.

Да, Китай не е застрахован от тежки сътресения. Но като основна вероятност бих твърдял, че политиката на Китай е стабилна, капацитетът му за икономическо управление е доста квалифициран и относителната му икономическа траектория едва ли ще претърпи драстична промяна. МВФ прогнозира темп на растеж от 5,5% за Китай през 2024 г. (и 1,5% за САЩ). Демографията и дълга са проблеми. Китай вероятно ще поддържа малко по-бавен растеж, но това няма да повлияе на статута му на суперсила.

Така че е - изложих фактите и възникващото/вече съществуващо разпределение на способности ясно показва, че биполярността е вече днешна реалност.

„Реализъм плюс“

Геополитиката днес е поставена на по-спокойна траектория, отколкото мнозина смятат, поради естеството на балансиране при тази нова биполярност. В биполярните системи суперсилите като правило използват вътрешно балансиране, за да компенсират взаимните си възможности. Това включва натрупване на военна мощ и укрепване на икономическата сила. Външното балансиране като алианси е от второстепенно значение поради големите възможности на суперсилите. Това им дава стабилност, тъй като вътрешното балансиране в по-предсказуемо, надеждно и прозрачно от използването на алианси. Историята е пълна с примери за дестабилизиращи дефекти на алиансите.

Тогава идват "плюс" драйвери, които включвам в анализа, но те не са структурни. От тях намеренията за лидерството е централен за обясняване и прогнозиране както на външната политика, така и на резултатите от геополитиката. Реализмът ни дава най-важното обяснение за макро поведение, но анализаторите също трябва да се съобразяват с намеренията на лидерите, за да вложат плът върху костите на своя анализ. Освен това притежаването на ядрено оръжие коренно променя поведението на държавите, които ги притежават, подтиквайки тези държави да продължат с много повече предпазливост.

Добре, и какво следва?

Новата хладна война има ключови последици за геополитиката и пазарите. Обсъждам ги тук, по степен на важност за инвеститорите.

Балансиране

Хладната война ще бъде различна от Студената война по много значими начини. Най-важното е, че балансирането между САЩ и Китай ще бъде по-скромно от острото, глобално взаимодействие, което бележи американско-съветската конфронтация. Няколко фактора ще ограничаватт това балансиране. Първо, на структурно равнище САЩ ще останат доминиращи във военните си възможности - възпирайки силно балансиране от Китай в тази област. Второ, намеренията на Китай са много различни от тези на съветските елити. Китай се стреми към бавно и внимателно издигане. Той се основава на различна идеология, така че това няма да бъде идеологическа борба като Студената война - без явен опит за износ на революция този път. Трето, Китай е фокусиран върху Азия. Въпреки че имат глобален икономически обхват, неговите геополитически интереси са до голяма степен в Североизточна и Югоизточна Азия. Ще видим по-малко американско-съветски стил, по-точно нулева сума, геополитическо балансиране. И най-сетне, САЩ ще понесат известна степен на отстъпление, независимо кой е президент. Политическата култура и вероятно по-бавнао растящата икономика на САЩ ще диктуват това. По-скромното балансиране означава, че ще има много малък шанс за война със свръхсила, малко или никакви прокси войни, и по-малко загриженост за съюзи в сравнение със Студената война.

Конкуренция във високите технологии

Най-големият антагонизъм и най-силното балансиране между САЩ и Китай ще възникнат в икономическата сфера. Това се отличава от оръжейните надпревари, които белязаха Студената война. Горната статистика показва, че Китай вече е близо до САЩ в икономическата сфера. Това означава, че Китай може и ще се опита да балансира възможностите на САЩ в цивилната сфера повече от военната.

Следователно битката за напреднали технологии и търговия ще бъде основният театър на хладната война. Конкуренцията за роботиката, AI, квантовите изчисления и 5G е новата, основна форма на структурно балансиране между двете суперсили. Това е критичен момент. От осъзнаването му става ясно, че тази битка ще бъде дългосрочна и конфронтационна - едни и същите сили ще водят битката за високи технологии в хладната война, същите които разгаряха и конкуренцията на ICBM /ракетите с далечен обсег/ в Студената война.

Динамиката е очевидна както в американската, така и в китайската икономическа политика, където и двете страни искат да постигнат лидерски възможности на международния пазар и в отбранителната сфера. И двете страни виждат високите технологии като основна цел и именно там ще са най-силните балансиращи удари. Най-ясният конкретен пример е стратегията на Тръмп за 2017 г. за национална сигурност (НСС). В документа се посочва, че мисията на американското правителство е да поддържа конкурентно предимство пред други държави, като помага за приоритет на иновациите и на нововъзникващи технологии като AI и специфични компютърни технологии. НСС също така казва, че правителството на САЩ трябва да защити иновационната база за национална сигурност от конкурентите и изрично назовава Китай. Пекин провежда същите политики, субсидирайки иновациите и не позволява на чуждестранните фирми да бъдат участват в поръчките му за отбрана.

Тази динамика на балансиране повдига съвсем реалната възможност пред високотехнологичните фирми по света да избират между ориентирани към САЩ и Китай пазари. САЩ може да предприеме стъпки, за да предотврати продажбата или прехвърлянето в Китай на чувствителни алгоритми или изходни кодове, които са жизненоважни за инфраструктурата на САЩ или които имат приложения с двойна употреба. Икономическата двойнственост вероятно ще порази някои сектори. Това е реален риск, пред който корпоративните стратегически планиращи лица трябва да бъдат изправени. В същото време САЩ и Китай ще се конкурират ожесточено за снабдяването на големи пазари на трети страни с модерни технологии, голяма част от които ще имат военно приложение. Сегашната битка за съдбата на Huawei и 5G вероятно е огледало на бъдещето, тъй като Вашингтон или Пекин по причини за национална сигурност или по икономически причини ще се стремят да ограничат дейността на другия в определени сектори. Накратко, страните и техните фирми често ще трябва да избират между САЩ и Китай за продажби и покупки в иновационния сектор.

Ескалиращата търговска война също отразява балансиращото поведение, тъй като страните се надпреварват за предимство. Това взаимодействие представлява интересна комбинация от структурни и външнополитически двигатели. За Стивън Мнучин, Лари Кудлоу и други съветници на Тръмп търговската / тарифна война е дискретна външна политика, провеждана с цел изравняване на условията за игра чрез спиране на определени китайски политики. Но за други, като Питър Наваро и Джон Болтън, това е усилие за овладяване или балансиране на Китай - и това е структурно. Тръмп има участие и в двата лагера, но се придържа към хардлайнерите. Следователно балансиращото поведение е също движеща пружина на търговската война, която има лоши перспективи.

Сфери на влияние

Според мен сферите на влияние винаги ще бъдат структурна част от геополитическия пейзаж. С концентрацията на способности идват сферите на влияние. Ключовият въпрос за инвеститорите е как ще изглеждат новите сфери и как ще се отразят на бизнеса.

Азия ще бъде най-флуидната арена в следващите десетилетия, тъй като Китай ще демонстрира мускулите си там. Североизточна Азия ще остане тясно обвързана със САЩ чрез договори и военни бази. Американските ангажименти към Япония и Южна Корея едва ли ще отслабнат значително, особено защото сега са разположени на предната веранда на другата суперсила. Междувременно историческите подозрения на Токио и Сеул към враждебните намерения на Китай вероятно няма да намалят значително за дълго време.

Но регионът на АСЕАН може да се превърне в относителна китайска сфера на влияние. Държавите от АСЕАН имат географска близост и големи и бързо разрастващи се икономически връзки с Китай. Пекин се съсредоточи върху инвестициите в инфраструктура и технологичен сектор; технологичното регулиране в региона съответно възприе китайското решение за локализацията на данните и други проблеми. Междувременно, от гледна точка на САЩ, Югоизточна Азия не е приоритетна област за политическото установяване. При условия на оттегляне, САЩ вероятно няма да бъдат надежден стратегически партньор за страните от АСЕАН.

Камбоджа, Лаос и Мианмар вече са в орбита на Китай. Изборът на премиера Махатхир Мохамад в Малайзия доведе до повторно калибриране ориентацията на тази нация към Китай, но дългосрочната тенденция ще продължи. Индонезия и Сингапур ще се опитат по-усилено да останат неприсъединени, но и двете държави ще се окажат под голям икономически натиск от Пекин. Траекторията на Филипините зависи от това дали президентът Родриго Дутерте завършва мандата си до 2022 г., кой го наследява и каква част от завоя му към Китай ще стане институционализирана. Нещо повече, проблемът с Южнокитайско море се насочва към край на играта за териториалните спорове и разширяването на Китай, като Пекин печели.

Според мен Виетнам вероятно ще е най-независимата държава от АСЕАН. Антипатията към Китай и силните икономически връзки с Русия, Южна Корея, Япония, САЩ и ЕС дават повече възможности на Ханой.

Вероятното отклонение на Югоизточна Азия към Китай има важно значение за инвеститорите. Много големи корпорации се изнасят от Китай и се преместват в държави от АСЕАН - включително Малайзия и Тайланд. Инвеститорите обаче трябва да внимават, тъй като Китай ще има все по-голям власт над инвестиционния климат в тези страни. Рискът ще нарасне и във Виетнам, предпочитаният избор за преместване. Ако Ханой стане единственият аутсайдер от сферата на Китай, този статус ще антагонизира още повече Пекин. Ако, от друга страна, Ханой отстъпи на китайския натиск повече, отколкото бих се обзаложил, той ще бъде в същия кюп като съседите си. В региона на АСЕАН ще продължат да съществуват значителни възможности за не китайски фирми, включително тези от Япония, ЕС и други. Но управлението на корпоративния риск ще трябва да се съсредоточи внимателно върху дневния ред и влиянието на Китай върху инвестиционния климат.

Други региони ще имат по-голяма флуидност/свобода в сравнение със Студената война, поне извън секторите за високи технологии. Държавният и частния сектор в Африка и Латинска Америка ще запазят връзките си със САЩ, но влиянието на Китай се се увеличи, като същевременно ще продължи стабилната дейност на ЕС, Япония и други. Европа също ще бъде по-флуидна, като нейната траектория отчасти зависи от съдбата на НАТО. Южна и Централна и Източна Европа по икономически причини вероятно ще допринесат за най-голямото китайското влияние. Близкият изток, от друга страна, ще остане обвързан със САЩ за по-дълго. Иран е изключение, там влиянието на Китай там е пълзящо.

В новата биполярна система ще има основни играчи, които не са дълбоко вградени в сферите на влияние. Русия, Индия и Бразилия са добри примери. И все пак те остават толкова далеч под суперсилите по отношение на разпределението на възможностите, че състоянието им на „плуващи в неутрални води“ няма да окаже голямо влияние върху цялата световна система. И накрая, ЕС28 в съвкупност се намира между САЩ и Китай както по номиналния БВП, така и по отношение на разходите за отбрана. Но на ЕС липсва (и е малко вероятно да придобие) армия. Що се отнася до икономиката, ЕС като субект е както в стрес, така и твърде далеч от национална държава, за да го влезе в класацията на суперсила при разпределението на възможностите.

Война

Шансът за военен конфликт между суперсилите ще бъде малък в новата биполярна система. Притежаването на ядрени оръжия и гарантирана способност за ответен удар на драстично намалява риска. По-скромното балансиращо поведение в сравнение със Студената война допълнително намалява риска. Отново да подчертая, намерението и всеобхватната визия на Китай е бавно и внимателно издигане - фокусирано главно върху икономическия растеж. Военният конфликт със САЩ или някой от неговите съюзници вероятно ще затвори много пазари за Пекин.

Системата обаче носи известен риск от конфликт. Както Tunsjo твърди, основните конфликти зони ще бъдат в океанската част на Източна Азия - Тайван, Източнокитайско море и Южнокитайско море. Една от страните може да заключи, че морският конфликт между суперсилите носи по-малък шанс за ескалация, отколкото сухопътния конфликт, например както във Fulda Gap по време на Студената война. Тази грешка би била много опасна. Тайван се откроява като основна потенциална точка на възпламеняване. Обединението е "тцел на всяка цена" за Пекин, а ходът на Тайван към независимост може да доведе до грешно изчисление.

Междувременно вероятността от по-малки войни по света вероятно ще се увеличи. САЩ и Китай ще бъдат съсредоточени един върху друг и върху съответните си икономики. Превенцията на локални конфликти, капацитетът на „глобалното ченге“ ще бъде занемарен в новата система. Съответно конфликтът между Иран и Саудитска Арабия може да избухне, както и Русия ще има по-свободна ръка в Евразия.

Обществени блага

Многостранното поведение и предоставянето на глобални обществени блага вероятно ще намалеят, но не много. Намеренията на САЩ няма да се съсредоточат толкова върху съюзите или многостранните институции, колкото в миналото. Популизмът ще принуди много западни държави да гледат навътре в собствените си проблеми. Междувременно дългогодишният акцент на Китай върху националния суверенитет ограничава апетита му за вида активна роля, която САЩ играеха в глобалната система. Китай обаче ускорява инвестирането на средства за глобален принос от поддържането на ООН до създаването на нови институции за развитие като Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура. Пекин е все по-заинтересован от създаването на правила и поддържането на стабилна търговска среда, макар и според собствените си условия. Ако или когато има друга глобална финансова криза, очаквайте взаимните интереси на САЩ и Китай да доведат до техни общи усилия.

Изменението на климата (ако има нов президент на САЩ през 2021 г.) и тероризмът са други арени, на които САЩ и Китай ще си сътрудничат.

Светът навлиза в нова биполярна структура с големи последици за геополитиката и пазарите."

https://www.eurasiagroup.net/live-post/us-china-cool-war

3-та серия на филма показва какви ще бъдат (какви могат да бъдат, биха били) отношенията между САЩ и Китай (ЕС играе посредническа роля) след 40 години.

http://www.lostfilmhd.ru/publ/serialy/2057_kanal_diskaveri/1-1-0-245

Редактирано Декември 28, 2019 от nik1

**Б. Киров** · Декември 28, 2019

Преди 1 час, nik1 said:

3-та серия на филма показва какви ще бъдат (какви могат да бъдат, биха били) отношенията между САЩ и Китай (ЕС играе посредническа роля) след 40 години.

http://www.lostfilmhd.ru/publ/serialy/2057_kanal_diskaveri/1-1-0-245

+++ По повод на филма, изчислено е, че Африка има потенциал за 60 млн. TWh соларна електроенергия годишно, което е 40 процента от световния потенциал:

Also, the theoretical reserves of Africa's solar energy are estimated at 60 mln TWh/year, which accounts for almost 40% of the global total, thus definitely making Africa the most sun-rich continent in the world

https://en.wikipedia.org/wiki/Solar_power_in_Africa

Същевременно целия ЕС консумира:

Total net electricity generation in the EU was 3.1 million GWh in 2017.

1 TWh е равен на 1000 GWh, което ще рече, че с една територия в Африка приблизително колкото е площта на България, покрита със соларни панели с ефективност 14 процента могат да се покрият нуждите от електроенергия на всички държави от ЕС; площта на Африка е 30 млн. кв.км или 300 пъти повече отколкото въпросната площ.

Между другото, Китай е безспорен лидер по производство на съоръжения и консумация на соларна енергия, така че Африка е буквално златна мина като пазар и ресурс за такава енергия.

**nik1** · Декември 28, 2019

Преди 5 часа, Б. Киров said:

+++ По повод на филма, изчислено е, че Африка има потенциал за 60 млн. TWh соларна електроенергия годишно, което е 40 процента от световния потенциал:

Also, the theoretical reserves of Africa's solar energy are estimated at 60 mln TWh/year, which accounts for almost 40% of the global total, thus definitely making Africa the most sun-rich continent in the world

https://en.wikipedia.org/wiki/Solar_power_in_Af rica

Същевременно целия ЕС консумира:

Total net electricity generation in the EU was 3.1 million GWh in 2017.

1 TWh е равен на 1000 GWh, което ще рече, че с една територия в Африка приблизително колкото е площта на България, покрита със соларни панели с ефективност 14 процента могат да се покрият нуждите от електроенергия на всички държави от ЕС; площта на Африка е 30 млн. кв.км или 300 пъти повече отколкото въпросната площ.

Между другото, Китай е безспорен лидер по производство на съоръжения и консумация на соларна енергия, така че Африка е буквално златна мина като пазар и ресурс за такава енергия.

Само да допълня - соларният потенциалът в света е огромен (т.е. без да се ограничаваме до Африка, Саудитска Арабия, Северна и Централна Австралия, Калифорния и Невада) , ако го разглеждаме като ирадианс/потенциал, а не като само пряко слънчево греене:
Фотоволтаиците с поликристален и аморфен силиций генерират и работят с разсеяна светлина (при облачно време) .
Недостъците им са по-ниското КПД от това на фотоелементите с монокристален силиций.

Като цяло силициевата технология е стигнала предела си на КПД и качество.

https://solaritybg.com/fotovoltaichna-sistema/oborudvane/fotovoltaichni-paneli/

От друга страна обаче - себестойността/цената на фотоволтаичните елементи намалява по закона на Swanson

https://en.wikipedia.org/wiki/Swanson's_law

В този смисъл , поради постигнатия предел на КПД на силициевите елементи, според мен има резон да се търси и разработи качествено нова технология / да се направи "пробив" един вид /, с високо КПД на фотоелементите, защото земята става все по-ценна, и е недостатъчна в глобален план.

ПС

Африка е реална перспектива като регион за електропроизводство, ако не се направи такъв пробив.
Смятам че след 10-15 години, когато себестойността/цената на фотоволтаичните елементи намалее достатъчно (както и тази на инсталациите за съхрание), за да конкурира електроенергетиката базирана на изкопаеми , големите енергопроизводителни компании ще започнат да поглеждат към Африка по-сериозно (и ако страните от Северна Африка си решат задоволително вътрешно - политическите проблеми, ако се "отворят" за бизнес, и създадат подходяща среда за инвеститорите)

**boyko** · Декември 28, 2019

Преди 10 часа, Б. Киров said:

За повече от 30 години като човек практикуващ политически науки открих, че реализмът е единствената най-полезна теория за обяснение на най-високото ниво на държавно и международно поведение.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Във военната сфера САЩ остават безспорен лидер. Номиналните разходи за отбрана през 2018 г. според SIPRI са били 649 милиарда долара, в сравнение с приблизително 250 милиарда долара за Китай (38,5% от разходите на САЩ). Разходите на САЩ са се увеличили при президента Доналд Тръмп и представляват 36% от общите световни разходи за отбрана през 2018 г., в сравнение с 14% за тези на Китай. Двете държави не са паритетни във военно отношение.

Реализмът обаче изисква да не сравняваме ябълки и круши. 250 млрд изхарчени за ябълки от Китай като нищо може и да са равни на 650 млрд, дадени от САЩ за круши. Не съм спец в областта, но със сигурност един самолетоносач ( като дадения за пример по-горе от Skubi ) струва на Китай значително по-малко отколкото подобен на Щатите. И така е и с другите оръжия, военна техника, технологии ... Те просто излизат на Китай много по-евтино отколкото аналозите им на САЩ

Та не знам, той Cliff Kupchan може и да претендира за реалистичен поглед още в началото на анализа си, ама май по-скоро лети в облаците. А после, понасъбрал инерция с летенето, ми прави и изводи. Изумително, а?

Редактирано Декември 28, 2019 от boyko

**Б. Киров** · Декември 29, 2019

Преди 14 часа, boyko said:

Не съм спец в областта, но със сигурност един самолетоносач ( като дадения за пример по-горе от Skubi ) струва на Китай значително по-малко отколкото подобен на Щатите.

Under the Commission's Project 048, China aims to establish three carrier battle groups by 2020 so that all three major fleets of the PLA Navy will be able to carry out missions with the full support of an aircraft carrier. The two new Type 001A indigenous carriers will be updated versions of China's first aircraft carrier, the Liaoning, which was originally a Soviet-era Admiral Kuznetsov-class aircraft carrier purchased from Ukraine in 1998. They will also likely be designed with a ski-jump ramp, according to Duowei.Sources said that the General Equipment Department of the PLA has already signed a contract with the Beijing-based China Shipbuilding Industry Corporation to build the two carriers. The price of the two vessels is estimated to be worth US$9 billion.

http://www.wantchinatimes.com/news-subclass-cnt.aspx?id=20131211000053&cid=1101

Liaoning displaces 55,000 tons of water.

Displacement:

53,000–55,200 tons, standard

Total of 40 fixed wing and rotary wing aircraft.

https://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_aircraft_carrier_Liaoning

Chinese aircraft carrier Shandong

Standard Load 55,000 tons

44 total aircraft

https://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_aircraft_carrier_Shandong

The USS George H.W. Bush, a steel-gray vessel longer than three football fields and built at a cost of $6.2 billion

https://web.archive.org/web/20121021164246/http://www.foxnews.com/story/0,2933,479087,00.html

USS George H.W. Bush

102,000 long tons

Aircraft carried: 90 fixed wing

https://en.wikipedia.org/wiki/USS_George_H.W._Bush

Преди 14 часа, boyko said:

Та не знам, той Cliff Kupchan може и да претендира за реалистичен поглед още в началото на анализа си, ама май по-скоро лети в облаците.

Cliff Kupchan според мен със сигурност не лети в облаците, защото съветва инвеститори, които затова му плащат, и ако ги съветва грешно те просто няма да му плащат. Той е коректен в цифрите - в номинал те са точно толкова по проверени статистики, друг е въпросът, че по покупателна способност номиналните 250 млрд. за военни разходи на Китай са еквивалентни на почти 500 млрд. щатски долара по покупателна способност в САЩ. Това всеки сам може сам да си го изчисли.

В тази тема още в началото сме обсъждали китайската програма за строителство на самолетоносачи, до 2030 Китай планира да има 6 такива, от които 2 от клас Нимиц, сравним с американските. Американците в момента имат 11 самолетоносача на вода и строят още 2. Всичко това го има в темата и повече.

**Б. Киров** · Декември 31, 2019

‘Data is the new oil‘ казват в Давос по различно време и на различни места шефа на МВФ Кристин Лагард и гуверньорът на Bank of England, Mark Carney и тази тяхна фраза е като парола за нов световен ред. Нефтът /петродоларите/ през втората половина на 20-ти век заместваше златния стандарт от първата половина на века и в светлината на това ‘Data is the new oil‘ означава пренареждане на основни ценности.

Четвъртата информационна революция е синергия на информационни технологии със съответните последици:

Новата икономическа атмосфера на изолационизъм и произтичащите оттам национализъм и протекционизъм не е нещо зародило се в главите на политици или предизвикано от големи ощетени материално народни маси, както е било през 30-те години на миналия век или при възхода на болшевизма в съсипаната от войната царска Русия. По дефолт след преодоляването на голямата финансова криза от 2008 тази популистка вълна на нов национализъм трябваше да вече да е паднала, особено в западните демокрации с висок стандарт на живот и развити добре социални системи.

Но това не се случва вече повече от десет години и сме свидетели на Брекзит и на един американски икономически фюрер, изповядващ Америка на първо място, пред който се разкрива голяма вероятност да бъде преизбран за втори президентски мандат, тъй като опонентите му не предлагат рационална алтернатива на неговата икономическа политика.

Какво всъщност се случва, и защо?

Рационалното обяснение не е в в субективния фактор, нито дори в традиционната икономическа структура на развитите икономики и обществени системи, които са конструирани да бъдат забележително издържливи на такива сътресения като големи икономически кризи – т.н. „общества на всеобщото благополучие” са надеждно подсигурени мощни социални системи за компенсиране на социално слабите от подобни катаклизми, в това отношение Запада си е взел поука от Голямата депресия през 30-те и последвалата я ВСВ.

Истинският двигател на подобна на пръв поглед странна политическа ситуация, според мен, е в започването на нова индустриална революция, идването на нов съвършено различен начин на производство, обезсилващ в самата й основа старата добре смазана и разработена глобална корпоративна система на промишлена масова манифактура и разпределителни търговски вериги.

Става въпрос за появата на свръх-производителни почти изцяло автоматизирани „умни” фабрики и дистрибуторски системи, управлявани от мощен ИИ и взаимно свързани машини, саморегулиращи производителността и дистрибутивните си и снабдителни вериги, така наречената Четвърта Индустриална революция. Всички необходими елементи от пъзела за стартирането на тази нова индустриална революция вече са налице с изобретяването на 5-Г технологията.

При такъв тип производство работната сила, цената на стоката труд, която досега беше най-големия разход в един пазарен продукт /над 50 процента от неговата цена/ драстично ще падне, поради почти пълната автоматизация и кибернетично управление на целия процес от доставка на суровини и детайли до дистрибуция на готов продукт до краен клиент.

Следователно основният мотив за старата глобализация – евтината работна ръка зад граница – вече го няма. Водещо за производството става не къде има евтина работна ръка, а къде има купувачи с достатъчно покупателна способност и апетит да консумират продукта.

Вече ще бъде възможно да се произвежда много като количество и разнообразно дори с оглед вкусовете на индивидуален клиент с малко разходи за труд и това ще се осъществява в страните с висок стандарт на живот от малко на брой квалифицирана работната ръка, като се избягват всички неудобства на логистика, транспорт, законодателни, патентни и данъчни пречки в различни региони на света по целия глобус, мотивиращи производителите преди да са там заради ниската цена на работната ръка.

Това обаче ще бъде валидно за държавите и нациите, постигнали достатъчно високо технологично и образователно равнище, позволяващо им да осъществят на собствената си територия такъв тип нова конкурентна като цена високо-технологична индустрия с висока добавена стойност и високо качество. За неразвитите и развиващите се в технологично отношение страни новото предизвикателство става огромен риск те никога да не излязат от капана на средните доходи, а за най-неразвитите дори и да не стигната до този капан.

Ето защо новият изолационизъм, протекционизъм и национализъм днес има своята дълбока икономическа почва в богатите и развити технологично нации, способни да осъществят този тип ново производство, основано на синтез от информационни технологии, а не в бедните и изостанали технологично страни.

Част от този пейзаж, и то върха на айсберга му, е биполярното противопоставяне между САЩ и Китай, двете най-напреднали и способни днес и утре нации в областите, стоящи в ядрото на поредната Четвърта индустриална революция, а именно 5Г технологиите, ИИ, суперкомпютрите, автоматиката, 3Д принтиране и новите материали. И двете велики нации са готови за дълъг и изтощителен маратон на състезание помежду им за технологично превъзходство и налагане на техни стандарти в сфери на влияние и пазари, и двете са с почти изравнени възможности, което е безпрецедентно от векове, а именно да има два равностойни конкурента за икономическо превъзходство с изравнен потенциал.

Как и дали може да се излезе от този нов икономически обусловен изолационизъм и национализъм и да се изгради върху неговата технологична база отново съвършено нов и различен от досегашния корпоративен глобализъм, е отворен въпрос, защото ситуацията е уникална и непозната, а ние сме в самото й начало.

**boyko** · Януари 1, 2020

On 29.12.2019 г. at 13:33, Б. Киров said:

Cliff Kupchan според мен със сигурност не лети в облаците, защото съветва инвеститори, които затова му плащат, и ако ги съветва грешно те просто няма да му плащат. Той е коректен в цифрите и т.н.

А, ясно - поредния гуру ... Преминал от държавната хранилка към лапачката във фондациите "за развитие на гражданското общество, насърчаване на публичната политика и администрация ... бла-бла ... в държавите-приемници на бившия Съветски съюз ..." Всички знаем какво значи това в Украйна на Майдан-а, в Азербайджан (каква изненада! сигурно и там "съветва" клана Алиеви? за което разбира се, както правилно отбелязваш, си му плащат), в Казахстан на Нурсултан Абишули (дето дори Банкянския гений не успява да го бие по корупция ... не че не се старае де ...), в Армения ... Бе, голям мислител ше да е човека. И верно е точен в числата. Е, забравя да спомене относителността на едни 650 млрд, ама пък той инвеститора затова си има калкулатор и

On 29.12.2019 г. at 13:33, Б. Киров said:

сам може да си го изчисли

Важното е, че

On 28.12.2019 г. at 11:58, Б. Киров said:

Във военната сфера САЩ остават безспорен лидер. Номиналните разходи за отбрана през 2018 г. според SIPRI са били 649 милиарда долара, в сравнение с приблизително 250 милиарда долара за Китай (38,5% от разходите на САЩ). Разходите на САЩ са се увеличили при президента Доналд Тръмп и представляват 36% от общите световни разходи за отбрана през 2018 г., в сравнение с 14% за тези на Китай. Двете държави не са паритетни във военно отношение.

Отличник! Даже 6+

Редактирано Януари 1, 2020 от boyko

**Б. Киров** · Януари 2, 2020

Индикатор на новите процеси в индустриалната политика са публикуваните документи в САЩ, Китай, ЕС и някои водещи индустриални страни. Китайската индустриална стратегия Made in China-2025:

https://www.csis.org/analysis/made-china-2025

е огледално отразена от американската Advanced Manufacturing Strategic Plan-2018:

https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2018/10/Advanced-Manufacturing-Strategic-Plan-2018.pdf

Секторните политики са детайлно конкретни в тези два документа.

Германският министър по икономическите въпроси и енергетиката Питър Алтмайер разкри „Националната стратегия за индустрията 2030 г.“ на 29 ноември 2019, която дава огромни правомощия на държавата да контролира и потенциално да блокира сделки в чувствителни части на икономиката, съобщава Financial Times.Според документа, германското правителство може временно да вземе дялови участия във високотехнологични компании, за да спре продажбата им на инвеститори в страни извън ЕС. При тази опция държавата ще се намеси всеки път, когато субект извън ЕС се опита да придобие дял от 10 на сто или повече в която и да е германска компания, занимаваща се с изкуствен интелект, роботика, полупроводници, биотехнологии или квантови технологии. В документа е анализирана относително слабата конкурентноспособност на европейските високотехнологични фирми в сравнение с американските и китайските им конкуренти:

326331038_Untitled1.jpg.6dfe2e07b1154a2ae7da3e393f97100d.jpg

Ето защо, на базата на германската и френската индустриални програми:

https://nove.eu/wp-content/uploads/2019/02/Germany-Industrial-Policy-Strategy-2030.pdf

https://www.gmisummit.com/wp-content/uploads/2018/06/20180627_GMIS-France_vF.pdf

е изработен общ Френско-германски манифест за европейска индустриална политика, подходящ за 21-ви век. В този документ са посочени три стълба на бъдещата европейска индустриална стратегия:

1.Масивни инвестиции в иновации

2. Общоевропейска регулаторна рамка

3.Ефективни мерки за защита

https://www.bmwi.de/Redaktion/DE/Downloads/F/franco-german-manifesto-for-a-european-industrial-policy.pdf?__blob=publicationFile&v=2

https://www.reuters.com/article/us-germany-france-industrial-policy/germany-france-agree-industrial-policy-plan-for-europe-idUSKCN1Q81IO

Великобритания също има своя програма за индустриално развитие извън ЕС:

https://www.gov.uk/government/publications/regulation-for-the-fourth-industrial-revolution/regulation-for-the-fourth-industrial-revolution

Такива програми имат държави като Швеция, Австралия и Чехия. България също е публикувала КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ (ИНДУСТРИЯ 4.0):

https://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/ip/kontseptsia_industria_4.0.pdf

но лично на мен този документ ми изглежда кух и декларативен, без базово разбиране какво всъщност се случва и какво представлява реално ИНДУСТРИЯ 4.0, тя се отъждествява с „цифровизация”, което е най-малко твърде общо, а по-скоро неточно, ако не и погрешно. Най-важното, освен общи фрази, в публикувания документ, според мен, няма визия и концепция за конкретни мерки, той прилича на „тезисите” от времето на соца, написани в бюрократичния стил "ден да дойде друг да мине па после ще му мислим".

**Atom** · Януари 2, 2020

Преди 1 час, Б. Киров said:

В документа е анализирана относително слабата конкурентноспособност на европейските високотехнологични фирми в сравнение с американските и китайските им конкуренти

Когато става въпрос за данни, най-голямото предимство на Китай е, че те въобще не се съобразяват с правни, морални или етични норми свързани с лични права, права на интелектуална собственост или авторски права, защите на лични или чувствителни данни и т.н. С други думи събират данни за всичко и за всеки без да ги е грижа за последствията. От там нататък ако имаш данни може да развиваш невронни мрежи, самообучителни програми и други техники свързани с ИИ. Ако нямаш данни или имаш, но достъпът до тях е ограничен, развитието на всички тези технологии е силно затруднено. В Европа в това отношение личните данни на харата са най-защитени, но от друга страна потенциала за развитие на тези технологии е силно затруднен. САЩ са по-средата между Китай и Европа.

Ето за пример едно клипче:

Ето още едно клипче:

Редактирано Януари 2, 2020 от Atom

**Б. Киров** · Януари 2, 2020

Малко за Гугъл, но предполагам това е само нищожна част от много повече, което събира като данни и по други канали, примерно приложението за превод или браузването по теми, да не говорим за пазаруването онлайн:

"Нов доклад на 55 страници от Digital Content Next и Vanderbilt University относно практиките за събиране на данни в Google повдигна нови въпроси за степента, в която най-добрите технологични компании в света събират и съпоставят потребителски данни без тяхното разрешение или знание. Докладът, чийто автор е Дъглас Шмит, професор по компютърни науки във Вандербилт, е подробен поглед върху „един ден в живота“ на типичен интернет потребител, предлагащ информация върху това колко данни събира Google от средния потребител.
Една констатация е, че Google се опитва да научи колкото се може повече за всеки един потребител непрекъснато. Това включва данни, събрани по време на пряко взаимодействие с услуги и продукти на Google - като Търсене в Google и Google Maps, както и по време на косвено взаимодействие, когато браузърът Google Chrome може да работи на заден план. Според професор Шмид основната част от цялото събиране на данни в Google всъщност се случва, когато потребителите не са пряко ангажирани с никакви продукти. На практика пасивното събиране на данни (когато Google събира данни на заден план) вече е два пъти по-мащабно от активното събиране на данни (когато потребителите са пряко ангажирани с продукти на Google и услуги на Google).
Това е особено забележителен резултат от изследването на Google, тъй като много потребители на Интернет погрешно приемат, че технологичните компании не могат да събират данни за тях, когато не използват своите продукти или услуги. Но това просто не е така, както е илюстрирано в отчета „Събиране на данни на Google“. Изследователите проучиха колко често устройства с Android и iOS предоставят данни на сървърите на Google, а крайният резултат беше изумителен: устройство с Android с браузър Chrome съобщава данните за местоположението обратно в Google 340 пъти за период от 24 часа или средно 14 данни комуникации на час. И всъщност устройство с Android общува с Google 10 пъти по-често от iOS устройство. (Което има смисъл, тъй като Android е операционна система на Google) Дори и да нямате акаунт в Google и да не използвате приложения на Google, ще продължите да се проследявате, докато използвате Android телефон.Тогава може би не е изненадващо, че авторите на доклада „Събиране на данни на Google“ посочват практиките за събиране на данни от Google като усъвършенствана форма на „надзорен капитализъм“. По този начин, колкото повече данни събира Google за потребителите, толкова повече е в състояние да предложи перфектно пригодени данни за потенциални рекламодатели. Когато знаете какви термини търсят хората онлайн, къде отиват всеки ден и какво съдържание консумират ежедневно, е възможно да се създадат много сложни профили на потребители. Това е причината онлайн рекламите да представляват зашеметяващите 86% от общите приходи на Google.
Най-смущаващата част от огромното количество данни и информация, които Google събира за потребителите, е, че нарастващ дял от всички извадки от данни е свързан с данните за местоположението. Всъщност според отчета „Събиране на данни на Google“ данните за местоположението съдържат повече от една трета (35%) от всички данни, съобщени обратно на Google. Това става възможно от честите регистрации с кули за мобилни телефони, безжични мрежи и Bluetooth маяци. И, не се заблуждавайте, способността за проследяване на хора е много точна. Според изследователите Google е в състояние да определи точния етаж в сградата, в която се намира човек.Информацията за местоположението е особено спорен въпрос в света на поверителността на данните, защото е ключът към свързването на онлайн и офлайн профилите на потребителите. Въпреки че Google отрича, че използва каквато и да е кръстосана корелация, за да трансформира анонимните потребителски данни в сложни профили на конкретни потребители, в доклада става ясно, че потенциалът за злоупотреба е ясно налице.
Google продължава да събира данни за местоположението на потребителите, дори когато потребителите конкретно са променили настройките за поверителност, които изключват Историята на местоположенията. С други думи, дори когато потребителите полагат съгласувани усилия да преминат „инкогнито“ и правят невъзможно Google да ги проследява, данните им за местоположението на потребителите все още се записват и регистрират. За да изключат напълно проследяването на местоположението, потребителите трябва да преминат през трудоемкия и усърден процес на изключване на проследяването, свързано с „поверителност на мрежата и приложенията“ - факт, който Google удобно затруднява да открие и приложи. От своя страна Google казва, че използва тези данни за местоположението само за подобряване на цялостното изживяване с услуги като Google Assistant.В началото на 2018 изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг беше призован пред Конгреса, за да обясни политиките и процедурите на компанията си, особено що се отнася до Cambridge Analytica. И след това през следващите шест месеца се наблюдаваха постоянно други скандали за поверителност. По време на всичко Google до голяма степен избягва всяка форма на регулаторна реакция.
В свят, в който стана невъзможно да се направи нещо цифрово, без да се проследяват, ясно е, че данните са голям бизнес на стойност милиарди долари. Може би единственият начин да накараме Facebook и Google да направят реални промени е чрез въвеждане на строга регулация в съответствие с Европейския регламент за защита на данните (GDPR), който предвижда финансови санкции в случай на нарушаване на поверителността на личните данни на потребителите. "

https://www.cpomagazine.com/data-privacy/google-data-collection-is-more-extensive-and-intrusive-than-you-ever-imagined/

Ами китайския му аналог Байду, или Амазон и Али Баба и тн. и т.н....

Според мен събирането и използването на данни /"новият нефт"/ само формално може да бъде ограничено със законодателство, на практика този процес е неконтролируем, въпреки законодателството, а когато тези данни се анализират и използват могат да се постигнат чудеса, като в бизнеса, така и в управлението. И това ще набира скорост с изчезването на хартиените пари и разплащанията по електронен път, защото банките ще станат може би най-големите бази на данни за всеки един човек.

**Skubi** · Януари 3, 2020

Преди 22 часа, Atom said:

Когато става въпрос за данни, най-голямото предимство на Китай е, че те въобще не се съобразяват с правни, морални или етични норми свързани с лични права, права на интелектуална собственост или авторски права, защите на лични или чувствителни данни и т.н. С други думи събират данни за всичко и за всеки без да ги е грижа за последствията. От там нататък ако имаш данни може да развиваш невронни мрежи, самообучителни програми и други техники свързани с ИИ. Ако нямаш данни или имаш, но достъпът до тях е ограничен, развитието на всички тези технологии е силно затруднено. В Европа в това отношение личните данни на харата са най-защитени, но от друга страна потенциала за развитие на тези технологии е силно затруднен. САЩ са по-средата между Китай и Европа.

Ето за пример едно клипче:

Ето още едно клипче:

Преди години имаше новина но не я надуха много-много, че всичките улични камери дават не само информация където трябва ами и към непозната посока която после излезе, че е китай.....

**Skubi** · Януари 3, 2020

Преди години вече писах за играта която смая всички тези които със статистики и други науки за прогноза говорят която се казва Къде е Джордж?

https://www.wheresgeorge.com/

Основното беше, че ако вземеш 1 долар и напишеш датата и мястото където плащаш с него и това го регистрираш на един уеб сайт, може да се следи на къде пътува....

Но като гледам горепоказаните технологии, това вече не важи защото онлине може да се гледа пътят на каквото и ще човек....

**deaf** · Януари 3, 2020

Преди 2 часа, Skubi said:

Преди години вече писах за играта която смая всички тези които със статистики и други науки за прогноза говорят която се казва Къде е Джордж?

https://www.wheresgeorge.com/

Основното беше, че ако вземеш 1 долар и напишеш датата и мястото където плащаш с него и това го регистрираш на един уеб сайт, може да се следи на къде пътува....

Но като гледам горепоказаните технологии, това вече не важи защото онлине може да се гледа пътят на каквото и ще човек....

Skubi,

интернета ми е "Тъмна Индия",та ако не е нахално за теб,можеш ли да опишеш накратко къде е пътувала тази банкнота от един долар?

**Skubi** · Януари 3, 2020

Преди 20 минути, deaf said:

Skubi,

интернета ми е "Тъмна Индия",та ако не е нахално за теб,можеш ли да опишеш накратко къде е пътувала тази банкнота от един долар?

egydolláros címlet

“Please help track my travels! Enter serial number and series at www.wheresgeorge.com“

Значи.

"Играта" почва от преди 10-15 години и целта е, да се регистрира колкото се може по-точно движението на човечовците с помоща на 1 долар. Защото нали това е най-подвижната банкнота. Взимаш например 50 парчета по 1 долар и ги маркираш. И после плащаш с тях на различни места. После гледаш кога, къде регистрират появяването и.....

И?

Във всички б-в категория акшон филми за спасяването на земята поне веднъж показват на картата на САЩ как ще се разпространи епидемията, хаоса, радиацията и тнт в зависимост на филмът...Това по-принцип се изчислява по-научному от помазаните попове по статистика...

Ну!

Тази "игра" им разпилява перчемите и авторитета на статистиците, защото доларчетата хич не така почнаха да се движат в светът както би било очакванор предсказано според специалистите и техните соуфвери за милиарди разработени..... И това нали не е здравословно на борсата например.

Така, че търси Джордж и ако го намериш регистрирай го на уеб сайта им....Или пусни Ти няколко и гледай ги на къде пътуват в светът.

Май има подобна игра и с еврото....

Вход

САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Б. Киров

Б. Киров

Atom

Posted Images

Напиши мнение

Подкрепете ни

Подобни теми

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!