САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[nik1]

  On 29.05.2020 г. at 19:20, Atom said:

Тръмп, че е особняк - особняк е, но нещата които прави не са някакви моментни хрумки.  Той  не е сам и зад него има сили които споделят същото виждане. Освен това в страната явно текат някакви процеси, а Тръмп просто ги яхна. Например доста преди Тръмп се изказват мнения против СТО от разни структури. В конгреса на два пъти - през 2000 и през 2005 са внасяни резолюции за излизане на САЩ от СТО.  И двата пъти са отхвърлени, но самият факт, че са обсъждани и гласувани показва, че има такива настроения. Тази година  темата май пак ще бъде вкарана в конгреса: 

 

Излиза, че по този въпрос от едната страна на барикадата са САЩ (хайде нека е Тръмп), а от друга ЕС, Австралия, Канада, Нова Зеландия и т.н. + Китай.

Expand  

"Тръм" или  "САЩ без тръмп" - последно?

Ако е второто, направо си за фокусник  Изкарваш че републиканския мейнстрийм (а и ЦРУ и свързаните с нациолналбата сигурност служби и фигури) са се  отказали от съюзниците и от отношенията, изграждани  с десетилетия? От някакви течащо или дремещо и процеси - направо отиваш на разваляне на дружбатата със съюзниците. 

Възможна  ли е второто? Да

Тезата от едната страна на барикадата са ата са САЩ (нека е без Тръмп), а от друга ЕС, Австралия, Канада, Нова Зеландия и т.н." според мен ще е възможна, ако са изпълнени двете (или трите) условия по-долу

-Руската федерация е престанала да съществува.

-ЕС (Австралия, Канада, Нова Зеландия и т.н) са се ориентирали към Китай и са в поаднали в неговата орбита.

-Турция по подобие на Саудитска Арабия се е превърнала в прокси на САЩ.

 

 

[новорегистриран2]

  On 25.05.2020 г. at 21:22, Б. Киров said:

VLCC tanker rates along the busy Middle East Gulf to China route jumped to about $160,000-$180,000 per day on Thursday, up from about $70,000-$100,000 per day on Wednesday, according to several ship broking sources. Only a month ago, the same rate was about $20,000-$30,000 per day, the sources said.Mar 12, 2020  Saudi Arabia exported a whopping 1,802,788 barrels per day to china

 

 

Не е съвсем точно това за сухоземния транспорт и оскъпяването.

Терминали и тръбопроводи от Гуадар до Китай почти изравняват цената на траспорт с танкер. Имаме 6 дни, около 1500 км. от Джибути до Гуадар и около 1000 км с тръбопроводи до Китай през Пакистан.

Алтернативният маршрут отнема само 22 дни до Сингапур и още поне 6-7 дни до пристанищата в Източен Китай, поне три пъти повече време и три пъти по-голямо разстояние.

Китай е най-големият вносител на суров петрол в света, над 10 млн. барела дневно, около 60-70 процента от тях идват от Близкия изток и Африка. Всичко това при усложнения през Малака може да бъде пренасочено през Пакистанския коридор, става въпрос за много спестено време и пари при транспорт и осигурени доставки на петрол.

По този три до четири пъти скъсен маршрут няма да върви само суров петрол, а и стоки в двете посоки.

Expand  

Oil is generally propelled through pipelines by centrifugal pumps. The pumps are sited at the originating station of the line and at 20 to 100 mile intervals along the length of the pipeline, depending on pipeline design, topography and capacity requirements.

Oil moves through pipelines at speeds of 3 to 8 miles per hour. Pipeline transport speed is dependent upon the diameter of the pipe, the pressure under which the oil is being transported, and other factors such as the topography of the terrain and the viscosity of the oil being transported. At 3-8 mph it takes 14 to 22 days to move oil from Houston, Texas to New York City.

https://www.iatp.org/sites/default/files/451_2_31375.pdf

И това е през терен, където липсват географски препятствия като Хималаите, Тибетското плато, пустинята Гоби и степ.

[новорегистриран2]

  On 27.05.2020 г. at 20:08, Atom said:

Не знам, може и да искат да са лидер, но по-скоро се държат като автократор.  Като лидер на свободния свят най-малкото би трябвало да обсъдят със съюзниците намеренията си, да се опитат да ги убедят с някакви доводи и ако не могат чак тогава да действат. В момента първо стрелят, после се изясняват. Малко примери:

- изтеглянето от Парижкото споразумение за климата - много важно за ЕС, изобщо не се съобразиха с мнението на европейците
- едностранното оттегляне от сделката с Иран - оставиха ЕС в безтегловност
- банирането на Хуауей. Може би правилно решение, но първо трябваше да го обсъдят с европейците. Първо, оказа се постфактум, че нямат собствена алтернатива и трябва да разчитат на европейски фирми. Те пък нямат капацитет. Междувременно САЩ наложиха един милиард глоба на едната (Ериксон), а след това предложиха да налеят пари в нея и да я купят - САЩ предложиха да контролират европейските "Ериксон" и "Нокиа", за да спрат "Хуауей".  А дали европейците са съгласни?
- едностранното излизане от договора Открито небе. Отново ЕС  бе поставен в необрано лозе -  How a US withdrawal from the Open Skies Treaty would benefit the Kremlin

Има и още примери. Точно затова и предложих  две сфери - една  ЕС и отделно САЩ, а не само една "западен свят".  Явно интересите на едните и другите по много въпроси не съвпадат. Някои решения на САЩ поставят ЕС в неудобно положение (да се чудят какво да правят), а други направо са против европейските интереси, например едностранното напускане (и по този начин компрометиране) на Парижкото споразумение и договора открито небе.

 

Expand  

ЕС все още не е единен политически субект и скоро едва ли ще бъде. За сметка на това САЩ са. И да не забравяме, че ЕС е продукт на американската външна политика.

От поне две десетилетия САЩ се опитват да вменят на НАТО глобални отговорности, вкл. в Източна и Южна Азия, Африка и т.н. Приеха ли западноевропейските държави американските предложения?! Как реагираха западноевропейците на руското нападение срещу Украйна?! И още много подобни... Мнозинството от населението на САЩ, бидейки европейци, изпитват сантимент към Европа, но всяко нещо има своите граници и това трябва да се разбере.

Също така трябва да се знае, че САЩ са тези, които разградиха западноевропейските колониални империи след ВСВ и е естествено за тези бивши метрополии да търсят нови опции за себе си.

  Цитирай

US President Donald Trump’s surprise invitation Saturday to South Korea to the expanded Group of 7 summit in September, along with three other countries, hints at Korea’s elevated national status, and is also a double-edged sword amid the deepening rivalry between the US and China, experts here said Sunday.

They called on Seoul to draw up a strategy so as not to risk upsetting its security alliance with Washington or economic ties to Beijing, because the summit could shift to a US-led, anti-China coalition.

Calling G-7 a “very outdated group,” Trump told reporters on Air Force One: “I’m postponing it because I don’t feel that as a G-7 it properly represents what’s going on in the world.”

Korea, Australia, India and Russia would be invited to attend the summit put off to September from late June, he added. Since 1975, leaders from the US, Britain, Germany, France, Italy, Canada and Japan have annually held the meeting to discuss global economic challenges.

“The government will consult with the US on the matter,” an official at Cheong Wa Dae said, noting it had not been informed of the Washington’s decision in advance.

With only a month left before the summit was scheduled to open, the dramatic pivot Trump announced may embody his determination to reduce Chinese influence, and South Korea should be prepared to make its interests heard at the expanded summit, several experts contacted by The Korea Herald said.

“The summit will go ahead whether we say yes or no, so the issue here is what we can do about it in light of our traditional alliance with Washington and close economic ties to Beijing,” said Choi Kang, vice president of the Asan Institute for Policy Studies, in a phone interview. 

“The G-7, essentially a group of leaders in the global financial sector, would need someone from the manufacturing sector to more effectively counter China,” Hwang added, saying Seoul and New Delhi’s turn to an anti-China drive is not something Beijing, another manufacturing giant, would want to see at the moment when it aims to stretch its economic clout.

Expand  

http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20200531000177

Редактирано Май 31, 2020 от новорегистриран2

[Б. Киров]

  On 31.05.2020 г. at 10:31, новорегистриран2 said:

Oil is generally propelled through pipelines by centrifugal pumps. The pumps are sited at the originating station of the line and at 20 to 100 mile intervals along the length of the pipeline, depending on pipeline design, topography and capacity requirements.

Oil moves through pipelines at speeds of 3 to 8 miles per hour. Pipeline transport speed is dependent upon the diameter of the pipe, the pressure under which the oil is being transported, and other factors such as the topography of the terrain and the viscosity of the oil being transported. At 3-8 mph it takes 14 to 22 days to move oil from Houston, Texas to New York City.

https://www.iatp.org/sites/default/files/451_2_31375.pdf

И това е през терен, където липсват географски препятствия като Хималаите, Тибетското плато, пустинята Гоби и степ.

Expand  

Съгласен съм, но не аз ги правя сметките на китайците, нито съм експерт в тази сфера. Китайските експерти, политици и военни отдавна сами са си ги направили:

The existing sea route being used by China passes through the risky South China Sea, Pacific Rim, the Strait of Malacca and Sri Lanka, and Chinese ships have to cruise about 10,000 kilometres for reaching its final destination. The Gwadar Port will reduce the sea distance to 2,500 kilometres and land distance for Kashgar to 2,800 kilometres because Kashgar is 4,500 km from the main Chinese port of Shanghai. The CPEC related projects will not only save China time but also millions of dollars.

The overland route, via Pakistan, eliminates the need to ship crude through Malacca Strait. Chinese will establish a massive Industrial Park at Gwadar, which will house an oil city and petroleum refining zone beside dozens of other technical and logistical installations. This will help China meet its energy needs...and the Gwadar-Kashgar pipeline is likely to take around 17 percent of the share of total Chinese import.

https://nation.com.pk/13-Jun-2016/china-to-build-mega-oil-pipeline-from-gwadar-to-kashgar

https://www.merics.org/en/bri-tracker/the-bri-in-pakistan

Морският маршрут през Малака, освен че е много по-дълъг, сега им коства между 1-3 млрд годишно повече при повишените цени на тарифата на супертанкерите, това си го изчислих сам.

Китай ще вложи в този нефтопровод, който е успореден и на газопровод, жп линия и магистрала - но само в нефтопровода - 10 млрд. долара, които ще избие като цена за 5-10 години, след което е на печалба. На фона на оформящата се антикитайска коалиция срещу него, в която влиза и Индия /проблеми през протока Малака/.

[Б. Киров]

  On 27.05.2020 г. at 9:59, Atom said:

Според мен на този етап това няма как да стане. Ако няма директна военна заплаха, ЕС няма да се навие за изолирането на Китай. В самите САЩ има значителни сили, които също са против изолацията на Китай. Тематично да - тази или онази компания или тази или онази група от стоки, но не и изолиране на цялата страна в затворена система.  Деглобализация най-вероятно ще има, но не в две сфери - Китайска и Американска, а най-вероятно в поне 4 - САЩ, ЕС, Китай и Индия. До изолирането им в затворени системи (в степен и мащаб както беше  разделението по време на студената война) обаче няма да се стигне.

Expand  

Изключвам априори Индия, защото, според мен, в следващите 25-30 години, колкото ще трае времето до върха на Четвъртата индустриална революция, тази движена от ИИ, 5Г и Големите данни в Интернет на нещата, заместващи човешкия труд с такъв на роботи, Индия няма нито: 1. Твърда сила 2. Мека сила 3 Икономическа сила, за да си извоюва статут на отделна сфера. Тук най-общо е обяснено защо в ретроспективен план:

https://scroll.in/article/948319/india-superpower-2020-tracing-the-brief-history-of-a-spectacularly-incorrect-prediction

Индия пропуска "влака" на Четвъртата индустриална революция, която ще бъде двигател на световната икономика някъде до 2060, ще й се наложи да чака Следващата.

ЕС, както колегата новорегистран2 по-горе точно отбеляза е политическо, военно и икономическо творение на САЩ след ВСВ, следователно също не може да бъде отделна сфера в геополитиката, а единствено в геоикономиката.

Остават две - тази на САЩ и друга на Китай.

В областта на световните пари по същество има само една сфера - тази на долара, след емитирането на нови 20-25 трлн. долара от Централните банки във връзка с коронавируса, което вдига парите за инвестиции до над 110 трлн., повече от съвкупния БВП на света, делът на юана е практически нищожен. Тези нови пари ще отиват в някакви нови технологии, предполагам. Които ще задвижат т.н. Четвърта индустриална революция, това е факт.

[Atom]

  On 31.05.2020 г. at 13:36, Б. Киров said:

Индия пропуска "влака" на Четвъртата индустриална революция, която ще бъде двигател на световната икономика някъде до 2060, ще й се наложи да чака Следващата.

ЕС, както някой по-горе точно отбеляза е политическо, военно и икономическо творение на САЩ след ВСВ, следователно също не може да бъде отделна сфера в геополитиката, а единствено в геоикономиката.

Остават две - тази на САЩ и друга на Китай.

В областта на световните пари по същество има само една сфера - тази на долара, след емитирането на нови 20-25 трлн. долара от Централните банки във връзка с коронавируса, което вдига парите за инвестиции до над 110 трлн., повече от съвкупния БВП на света, делът на юана е практически нищожен. Тези нови пари ще отиват в някакви нови технологии, предполагам. Които ще задвижат т.н. Четвърта индустриална революция, това е факт.

Expand  

 Тук големият дебат е къде са границите на растежа. Постоянният икономически растеж е невъзможен чисто физически. Ето една илюстрация - https://en.wikipedia.org/wiki/Wheat_and_chessboard_problem#Second_half_of_the_chessboard

С други думи това е временно явление. Въпросът е къде са границите на растежа.  Тук са описани трите граници - https://ourworld.unu.edu/en/three-limits-to-growth   Първата в случая е чисто икономическата граница, тази при която вредите от растежа стават по-големи от ползите. Четвъртата революция много бързо ще ни доведе до икономическия лимит, тъй като няма да донесе ползи за всички, а на определени групи ще нанесе директно вреда (загуба на работни места).  Според една част от елита другите лимити (екологични и ресурсни) обаче също се доближават много бързо и ако има изобщо двигател за растежа то консенсуса е, че това е т.н. зелен растеж. Зеленият растеж, зелената сделка или там както и да го наречем обаче ще е болезнен процес и ще трябва да променим много от навиците си.Ето защо другата част от елита не го приема. 

В други времена и при други условия можеше да има опит за разрешаване на проблема с достигането на икономическия лимит с война. В момента обаче  войната е изключена. При това положение едната опция е зелен глобализъм - глобална зелена рамка с глобални институции които да следят за изпълнението и. Другия вариант е деглобализация на 4-5 сфери, всяка от които да решава автономно проблемите си. Разделянето на две сфери - американска и китайска не решава никакви проблеми, а само ги отлага.

[новорегистриран2]

  On 31.05.2020 г. at 13:19, Б. Киров said:

Съгласен съм, но не аз ги правя сметките на китайците, нито съм експерт в тази сфера. Китайските експерти, политици и военни отдавна сами са си ги направили:

The existing sea route being used by China passes through the risky South China Sea, Pacific Rim, the Strait of Malacca and Sri Lanka, and Chinese ships have to cruise about 10,000 kilometres for reaching its final destination. The Gwadar Port will reduce the sea distance to 2,500 kilometres and land distance for Kashgar to 2,800 kilometres because Kashgar is 4,500 km from the main Chinese port of Shanghai. The CPEC related projects will not only save China time but also millions of dollars.

The overland route, via Pakistan, eliminates the need to ship crude through Malacca Strait. Chinese will establish a massive Industrial Park at Gwadar, which will house an oil city and petroleum refining zone beside dozens of other technical and logistical installations. This will help China meet its energy needs...and the Gwadar-Kashgar pipeline is likely to take around 17 percent of the share of total Chinese import.

https://nation.com.pk/13-Jun-2016/china-to-build-mega-oil-pipeline-from-gwadar-to-kashgar

https://www.merics.org/en/bri-tracker/the-bri-in-pakistan

Морският маршрут през Малака, освен че е много по-дълъг, сега им коства между 1-3 млрд годишно повече при повишените цени на тарифата на супертанкерите, това си го изчислих сам.

Китай ще вложи в този нефтопровод, който е успореден и на газопровод, жп линия и магистрала - но само в нефтопровода - 10 млрд. долара, които ще избие като цена за 5-10 години, след което е на печалба. На фона на оформящата се антикитайска коалиция срещу него, в която влиза и Индия /проблеми през протока Малака/.

Expand  

На теория всичко е горе-долу така, но в действителност не е.

Китайците повече от 40 години обещават инвестиции на Пакистан, проекта в Гуадар е от поне 20. Какво е направено за това време може да се види с Гугъл Земя. Даже не знам дали това малко пристанище може да приема танкери.

Това което е характерно за китайците е, че те обещават много. При тях всичко е ще, ще, ще... Като мине някое време пак подхващат същата песен на нов глас. Все едно, че слушам политици в предизборна кампания. Същите обещания и грандомански планове ги пробутват на всички развиващи се държави. Схемата е ясна и разиграна не веднъж: 1. Обявява се нещо грандоманско (с китайски замах), което да погъделичка местната публика и тя да окаже натиск върху управляващите, местната държава да участва колкото може повече. 2. Местните лапнишарани, ако се хванат, трябва да инвестират милиарди долари (не юани ). 3. Ако ги имат добре, ако ги нямат става интересно... Шри Ланка ги нямаше парите и се видя какво става. 4. Китайците докарват свои работници, строителни материали, машини и т.н., а местните седят и гледат. 5. Накрая няколко китайци и местни са станали още по-богати, множество китайски строители са заработили добре в чужбина, а местните... местните получават никому ненужна инфраструктура в нищото.  

[Б. Киров]

  On 31.05.2020 г. at 16:03, новорегистриран2 said:

На теория всичко е горе-долу така, но в действителност не е.

Китайците повече от 40 години обещават инвестиции на Пакистан, проекта в Гуадар е от поне 20. Какво е направено за това време може да се види с Гугъл Земя. Даже не знам дали това малко пристанище може да приема танкери.

Това което е характерно за китайците е, че те обещават много. При тях всичко е ще, ще, ще... Като мине някое време пак подхващат същата песен на нов глас. Все едно, че слушам политици в предизборна кампания. Същите обещания и грандомански планове ги пробутват на всички развиващи се държави. Схемата е ясна и разиграна не веднъж: 1. Обявява се нещо грандоманско (с китайски замах), което да погъделичка местната публика и тя да окаже натиск върху управляващите, местната държава да участва колкото може повече. 2. Местните лапнишарани, ако се хванат, трябва да инвестират милиарди долари (не юани ). 3. Ако ги имат добре, ако ги нямат става интересно... Шри Ланка ги нямаше парите и се видя какво става. 4. Китайците докарват свои работници, строителни материали, машини и т.н., а местните седят и гледат. 5. Накрая няколко китайци и местни са станали още по-богати, множество китайски строители са заработили добре в чужбина, а местните... местните получават никому ненужна инфраструктура в нищото.  

Expand  

Да напиша по-направо това, което досега се опитвах да намеквам, но явно трябва да съм по-конкретен: в случая с пристанището на Гуадар не става въпрос за някаква китайска далавера с цел забогатяване и прецакване на местни туземци. Китай демонстрира военен мускул и амбиция за геополитическо прекрояване на света.

Ето гледната точка на индийски автор по темата:

"Стратегическият внос на Gwadar трябва да се разглежда в контекста на Китайската "струна от перли". Струната включва порт Каякфу в Мианмар, пристанища в Бангладеш и Хамбантота, Шри Ланка. Гуадар в провинция Балухистан в Пакистан завършва струната около Индия. Струната е удължена на запад с китайската база в Джибути. Гуадар има потенциала да предостави на китайците база постоянно в Арабско море и да разшири възможностите за логистична поддръжка на техния флот до Оманския залив. Ако се вземе предвид базата в Джибути, китайските способности ще обхванат Аденския залив и източноафриканското крайбрежие. Китайците също създават съоръжение в Порт Дакм, Оман.

Пристанището Гуадар намалява разстоянието от Западна Азия до Китай през протока Малака с цели 10 до 12 дни. Той предлага алтернатива на малакската дилема, пред пред която Китай е изправен вечно. Освен това Gwadar предоставя на Военноморските сили на народната армия (PLAN) база, която да защитава логистичната си линия на Индийския океан. Нефтогазовите тръбопроводи, планирани по трасето на Гуадер - Кашгар, също ще позволят значително прехвърляне на западно азиатска нефт през тръбопровода, като по този начин ще се избегне Малакската критична точка, макар и с много по-високи разходи. CPEC и пристанището Гуадар също осигуряват достъп до страните от Централна Азия и Иран до Китай.

Погледнато от индийска гледна точка и тази на други основни играчи в Индийския океан, възможността за китайска военноморска база в Арабско море ще има последствия за региона на Индийския океан и западния бряг на Индия. След като установи доминираща степен на господство в Южнокитайско море, ПЛАН /Китайския ФМВ/ вече се разгръща и в Индийския океан. База в Gwadar му осигурява скок към капацитета в Индийския океан. Това позволява на Китай да защити своето корабоплаване, като същевременно подобрява способността си да наблюдава трафика в района.

В момента пристанището на Гуадар разполага с три многоцелеви пристанища и с дължина от 4,5 км с дълбочина на драгиране 12,5 метра. Други големи проекти в процес на изграждане или планирани включват девет нови многоцелеви пристанища, шест лентова East Bay Expressway /магистрала/, която ще свързва Гуадар с крайбрежната магистрала Макран. Проектът е планиран за приключване тази година. Предвижда се също железопътна връзка с пристанището. Междувременно в Gwader се изгражда и международно летище „greenfield“. Проектът е стартиран през 2019 г. като работа с висок приоритет. Предстои да бъде завършен през 2022 г. Обслужва се завод за обезсоляване на вода и болница. Също така на картите са електроцентрала, използваща въглища, нефтохимически комплекс и рафинерия. До 2045 г. се очаква Гуадар да има сто многоцелеви пристанища с общ капацитет 400 млн ТЕU.
Силите на Индийския ВМФ трябва да вземат под внимание постигането на възможно проектиране на сили от китайския военен флот в Индийския океан. Китайците имат два самолетоносача днес и ще имат пет до шест до 2030 г. Силата на китайските подводницаи е близо 70 до сега. Gwadar е дълбоко морско пристанище, което може да осигури достатъчно логистична поддръжка, след като бъде напълно развито. Накрая, корпусът на морската пехота на Китайския ВМФ се разширява. Китайците имат планове за разполагане на морски пехотинци в Гуадар. В момента те разполагат с морски пехотински контингент в Джибути. Въпреки че китайската армия намалява силата си общо, тя е готова да увеличи силата на PLAN и PLAN Marine Corps. Наскоро PLAN прехвърли две бригади от армията, увеличавайки силата на морския флот с морски пехотинци до четири бригади. Целта е да се създаде 100 000 силен корпус на морската пехота, който да даде на китайците огромна експедиционна способност. Офшорните му бази могат да бъдат предимно Джибути и Гуадар. Успоредно с това Китай изгражда големи кораби за дълбоководно пристанище, като някои от тези кораби имат способност да носят до 30 хеликоптера.

Когато и трите въпроса, този за техните самолетоносачи, за силата на подводниците им и на морските пехотинци са събрани заедно, амбициите на Китай за глобално господство вече са доста очевидни. Китайците упражняваха с Пакистан в Арабско море през януари 2020 г. Съвместни военноморски учения. Китайските активи, които участваха според доклад в пакистанския вестник The Nation, включваха разрушител с управляема ракета Yinchuan, фрегата с управляема ракета Yuncheng, кораб за цялостно снабдяване Weishanhu и спасителният подводен кораб Liugongdao. Индийският отговор доведе до позиционирането на самолетоносача INS Vikramaditya на западния бряг.

Развитието на четириъгълника на САЩ, Австралия. Япония и Индия в Индийския океан е най-могъщият отговор на възникващата китайска заплаха. Постепенното въвеждане на повече държави в четиристранното споразумение е следващата стъпка. Демокрациите обаче се движат със скорост на охлюв, независимо от заплахите. Само ако тези четири страни са в състояние да предприемат съвместно проектиране на сила, могат ли други държави от зоната на Индийския океан да бъдат повлияни да ангажират своите ресурси? В противен случай страхът от китайски репресии и фактът, че техните икономики са обвързани с китайците, ще продължат да ги възпират.

Индия трябва да осъзнае, че тя е най-застрашената държава в този сценарии. Китайците трябва да докажат, че са най-важната регионална сила, преди да излязат значимо на световната сцена. Ако китайците действат съвместно с пакистанците, на западния ни бряг ще сме свидетели на огромни маневри на техните военноморски сили в унисон."

https://bharatshakti.in/gwadar-port-a-golden-goose-for-china-shot-in-the-dark-for-pakistan/

Само за сравнение, сега капацитетът на Гуадар е 30 млн. ТЕU, което е сравнимо с това в Пирея, но до 2045 китайците проектират да го направят с капацитет 400 млн., което вече е сравнимо с капацитета на Ротердам и е 5 пъти повече от капацитета на всички пристанища в Индия днес. Нали не мислите, че ще хвърлят толкова много пари единствено за да пълнят терминалите с нефт и стоки? Те имат 50 годишен договор за концесия с Пакистан, пакистанската армия е почти изцяло въоръжена с тяхно оръжие, а Пакистан им е длъжник.

[nik1]

  On 31.05.2020 г. at 11:18, новорегистриран2 said:

ЕС все още не е единен политически субект и скоро едва ли ще бъде. За сметка на това САЩ са. И да не забравяме, че ЕС е продукт на американската външна политика.

Expand  

Ако приемаме, че ЕС са единен икономически субект, тогава трябва  да допуснем че са единен политически субект ои отношение на тази политика, която е определяща за икономиката на ЕС. 

 

  On 31.05.2020 г. at 11:18, новорегистриран2 said:

И да не забравяме, че ЕС е продукт на американската външна политика.

Expand  

По скоро съюзът е атентична европейска идея (френска, приета от Италия , Германия, и Бенелюкс), логично произлезнала от резултатите от ВСВ , в която САЩ, СССР и Великобритания са големите победители), и от залеза на френския и белгийския колониализъм

http://www.euro2001.net/issues/3_2001/3br41.html

 

  On 31.05.2020 г. at 11:18, новорегистриран2 said:

От поне две десетилетия САЩ се опитват да вменят на НАТО глобални отговорности, вкл. в Източна и Южна Азия, Африка и т.н. Приеха ли западноевропейските държави американските предложения?!

Expand  

Ask "Mutti"

Точно да се очаква това от  западна Европа (ЕС-страните) ,  при условие че за днешните германци тези въпроси са много 'деликатни"?

Като да САЩ да поискат от Япония същото, вкл. да има агажменти  в Черно и и Балтийско море

Гермaния не иска да се въоръжава (не твърдя че деликансността на въпроса  е единствената причина) , нито да участва в по-голени и различни от севератлантическите, военни ангажименти. А Франция и другите ЕС страни не искат дипълнителен разногласия/ разнобой с най-близкия си партньор.

 

  On 31.05.2020 г. at 11:18, новорегистриран2 said:

Как реагираха западноевропейците на руското нападение срещу Украйна?!

Expand  

С мерки, който не са по-малко ефективни  от американските (по времето на Обама).

https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions/ukraine-crisis/

Щи се отнася до  сегашното отношние на САЩ към Русия ( т.е повишения интерес  към санкциите в САЩ спрямо Русия) то  има обяснение и се казва "докладът на Мюлър"

https://news.bg/int-politics/v-kongresa-na-sasht-bili-umoreni-ot-sanktsiite-sreshtu-rusiya.html

 

  On 31.05.2020 г. at 11:18, новорегистриран2 said:

е естествено за тези бивши метрополии да търсят нови опции за себе си.

Expand  

Опцията е ЕС, ти какво друго (или кого)  имаш предвид?

UK (британците, или по -скоро англичаните) според мен рядко се е чувствала като на "мястото си" в ЕС, но това не се отнася за Франция (французите), Германия (германците), Италия (италианците),  белгийците и люксембургците 

 

Редактирано Май 31, 2020 от nik1

[Б. Киров]

  On 31.05.2020 г. at 14:42, Atom said:

В други времена и при други условия можеше да има опит за разрешаване на проблема с достигането на икономическия лимит с война. В момента обаче  войната е изключена. При това положение едната опция е зелен глобализъм - глобална зелена рамка с глобални институции които да следят за изпълнението и. Другия вариант е деглобализация на 4-5 сфери, всяка от които да решава автономно проблемите си. Разделянето на две сфери - американска и китайска не решава никакви проблеми, а само ги отлага.

Expand  

Зависи... ако пандемията с Ковид-19 се постави в светлината на биологична война или в по-мекия й вариант като акт на враждебно укриване на информация от едната страна, коалиция за една Студена геополитическа война може да се формира и да действа десетки години, вариант е, за който има индикации.

Зеленият глобализъм беше алтернатива буквално до вчера, той предлагаше също възможности за преразпределение на ресурси и големи правителствени разходи, сравними с тези по време на Ню Дийл на Ф.Д.Рузвелт, не случайно идеолозите на Зелената сделка го нарекоха Ню Грийн Дийл, но това беше Вчера... Днес нещата изглеждат по-различни, поне от Американска гледна точка. В Европа Зелената сделка е любима тема на автомобилните концерни в Германия, но дефакто Китай е по-напред в зелените технологии.

[nik1]

https://geopolitica.eu/2018/174-broy-6-2018/2941-chetvartata-industrialna-revolyutsiya-i-globalizatsiyata

Четвъртата индустриална революция и глобализацията

ПРОФ. Д-Р ВЛАДИМИР КОНДРАТИЕВ* 

 

30 ЯНУАРИ 2019

•  

Към четвъртата индустриална революция (т.нар. Индустрия 4.0) [1] се отнасят възникването и разпространението на съвкупността от нови цифрови технологии.

Това са вградените датчици, позволяващи на интелектуалните продукти и уреди да комуникират помежду си (Интернет на нешата, IoT); събирането и оценката - в режим на реално време - на данни с цел оптимизиране на разходите и качеството на производството (Big Data & Analytics, т.е. науката за големите данни - BDA); роботите с голяма автономност и гъвкавост, както и такива водещи производствени технологии, като 3D-печатът например [2]. Някои от изброените по-горе технологии се появиха малко по-рано, но едва днес стават достъпни за широка търговска употреба в индустрията, благодарение на поевтиняването и повишаването на сигурността им. Тук е мястото да отбележа, че пълното усвояване на тези възможности вероятно ще отнеме още 15-20 години.

Интернет на нещата

Все по-голям брой произвеждани в последно време материални продукти разполагат със сензорни устройства, способни да получават и обработват информация и след това да предават тези данни както на други "стоки", така и на физически лица. Специално внимание се отделя на потребителското им приложение в различни предмети за бита [3]. Най-сериозни потенциални възможности обаче се очертават в сферата В2В (business to business, т.е. "бизнес за бизнеса"). Тук сензорите могат например да предоставят информация в реално време за определен износ на оборудване, мониторинг на количеството резервни части и суровини, както и за по-доброто планиране на използването на наличните мощности и оценка на функционалните характериктики на произвежданите стоки.

Това позволява далеч по-ефективното интегриране на информацията между производители, доставчици и потребители и намаляване на потребността от междинни стоки и услуги. Нещо повече, Интернет на нещата е в състояние да наложи радикални промени в географски дисперсните стойностни вериги. С помощта на технологията IoT, на всяка стока се дава персонален идентификатор, съдържащ информация за нейния произход, използване и предназначение. По този начин отпада необходимостта от координиране и синхранизиране на продуктовите и информационните потоци. Това съществено повишава ефективността на производството и дистрибуцията на стоките и, в същото време, намалява транзакционните разходи, особено при международните товаропотоци в рамките на глобалните стойностни вериги.

Следва да признаем обаче, че тези технологии имат и съществени недостатъци. Те са свързани най-вече с киберсигурността, тъй като постоянната работа с големите данни, милионите сензори и комуникационни устройства, значително повишава рисковете от появата на системни "дупки" при евентуални хакерски атаки.

Големите данни (ВDA)

В течение на дълго време компаниите вземаха решенията си въз основа на ограничен набор от традиционни източници на информация, като производственото счетоводство, вътрешната отчетност и обзорните анализи на пазара. Днес обаче, информацията и данните постъпват от много и най-различни източници, включително данни от сензорните устройства на интелектуалните продукти, търсачките и социалните медии (като например Google, Facebook, Twitter и т.н.). Паралелно с усъвършенстването на компютърните системи и ниските разходи, свързани със съхраняването на информацията, това доведе до ръст на BDA. В редица анализи се подчертава, че в компаниите, използващи системи  за големи данни, значително нараства производителността и финансовата ефективност [McAffe].

Потенциалът на използването на BDA в международния бизнес е очевиден и значителен. Преди всичко, компаниите могат да наблюдават и следят възникващите тенденции и възможности на чуждестранните пазари без да им се налага да инвестират сериозни средства в локални маркетингови дъщерни структури, както и да оптимизират потоците на доставките си и дистрибуцията на своите стоки по целия свят. Само че тази технология си има и обратна страна, свързана със заплахата за нарушаване на личното пространство. "Днес множество чужди очи наблюдават всяко наше движение. Facebook знае, кое ни харесва, Google знае, какво ядем, а Twitter е наясно, какво има в главата ни. А, като капак на всичко, телекомуникационните мрежи знаят, къде се намираме и с кого си контактуваме" [Shukla].

Роботите

Промишлените роботи започнаха да се използват в поточните линии в САЩ, Япония и Западна Европа още през 60-те години на ХХ век. По ред причини обаче, едва сега ставаме свидетели на реалното им мащабно използване в различните отрасли на икономиката.

На първо място, през последните десет години разходите за "хардуера" (т.е. компютърното оборудване) и "софтуера" (т.е. програмното осигуряване) паднаха с поне 20%, докато производителността на роботите нарастваше с 5% годишно. Предполага се, че през следващото десетилетие разходите ще намалеят с още толкова. В резултат от това роботизираните системи бързо се превръщат в конкурентна икономическа алтернатива на работната сила в много държави с традиционно високи трудови възнаграждения. При това съотношението между разходите и резултатите в отделните индустриални отрасли се различава [Strange].

На второ място, преди техническите възможности на роботизираните системи бяха съществено ограничени както според сферите на приложение, така и според характера на извършваните от тях операции. Съвременните промишлени роботи стават все по-универсални и гъвкави, т.е. способни да извършват комплексни и деликатни операции и да работят в по-малко трудни и структурирани условия.

На трето място, в миналото роботизираните системи изискваха значителни капиталовложения и специални оператори, затова се използваха предимно от големите компании. Понижаването на разходите и усъвършенстването на производителността и функционалността на роботизираните системи позволи те да бъдат използвани и от малките и средни фирми.

Както е известно, през последните две десетилетия се осъществиха съществени промени в разполагането на много обработващи индустрии. В стремежа да минимизират разходите си, те започнаха да се изтеглят от развитите държави с високи работни заплати (Северна Америка, Западна Европа, Япония) към развиващите се. Все по-голямата достъпност и ниските разходи, свързани с използването на промишлени роботи, оказват все по-голямо влияние върху икономиката на разполагането на обработващите производства, особено в условията на продължаващо нарастване на трудовите и другите разходи в развиващите се икономики и ръста на протекционизма в света. В резултат от това сме свидетели на засилване на "решоринга" в много отрасли на глобалната икономика [Albertoni].

Адитивните технологии в обработващата индустрия (3D-печатът)

По своя характер, традиционният процес на обработка е субтрактивен, т.е. частите и компонентите се изготвят чрез изрязване, пробиване, шлифоване или раздробяване на материалите. Крайният продукт пък се получава в резултат от сглобяваето на отделните части и компоненти. И, обратното, 3D-печатът представлява адитивен процес, при който крайният продукт се създава с наслагването един върху друг на различни слоеве от материала, без да се налага някакъв компонентен монтаж. Първо, с помощта на програми за компютърно моделиране (CAD) се прави цифров модел, а след това триизмерният обект се печата на 3D-принтер, като се използват течни или прахобразни материали. В принтера крайният продукт се материализира постепенно с наслагването на микроскопично тънките слоеве един върху друг. При това могат да се използват разнообразни материали, включително метали, керамика, пластмаси, синтетични смоли, порцелан и стъкло.

Използването на адитивните технологии потенциално дава редица предимства [Laplume]. На първо място, стандартните програми на системата CAD могат да се използват от всеки (ако има необходимата квалификация, разбира се) и навсякъде по света за проектирането на стоки и тяхното производство, използвайки подходящи 3D-принтери. На второ място, всяка стока може да бъде персонифицирана в съответствие с изискванията на крайния потребител, тъй като триизмерният печат позволява производството на малки партиди от стоки с ниски разходи, което е невъзможно при традиционния производствен процес. На трето място, триизмерният печат позволява да се произвеждат сложни стоки, при това съкращавайки времето за производството им, обединявайки и съвместявайки няколко обработващи и монтажни операции. На четвърто място, при традиционния процес на обработка възникват значителен обем отпадъчни материали, докато адитивните технологии генерират минимални отпадъци, а проектирането може да оптимизира продукта така, че той да е по-малко материалоемък и в същото време по-лек и здрав. По принцип, адитивният процес се поддава на реверс, т.е. крайният продукт може да бъде "разпаднат" на съставляващите го отделни материали, които след това да се използват отново. Накрая, производственият процес може да бъде децентрализиран и да се осъществява в близост до крайните потребители, което позволява да се съкратят времето за доставка, транспортните разходи и броят на междинните услуги и така, да се минимизират рисковете. С други думи, глобалните стойностни вериги (ГСВ) могат да бъдат съществено опростени както по отношение броя на отделните етапи на производството, така и на географското разположение и взаимоотношенията между отделните независими участници.

В същото време, съвременните адитивни технологии имат и редица недостатъци, ограничаващи широкото им приложение. На първо място, скоростта на 3D-печата засега не е много висока, което го прави неподходящ за масово производство. Ето защо, поне в момента, технологията на триизмерния печат се използва най-вече за производство на персонифицирани стоки. Освен това, тя предполага създаване на суперцентрове със специално оборудване, които са в състояние да произвеждат малки количества подобни стоки, наред с по-традиционното производство.

Ще напомня също, че засега има доста ограничено (макар и постепенно увеличаващо се) количество суровинни материали, които могат да се използват в триизмерния печат, както и ограничен набор от цветове и защитни покрития. Освен това, 3D-принтерите са ограничени по отношение на размерите на произвежданите от тях стоки. Триизмерният печат все още не е достигнал инженерната точност, характерна за традиционните технологии, а произвежданите по тази технология продукти са по-малко здрави, по-слабо устойчиви на огън и вода, а и цветовете им не се запазват толкова дълго.

Според редица експерти, технологичните достижения на Четвъртата индустриална револация няма да засегнат в една и съща степен различните отрасли на икономиката, следователно ще оказват различно влияние върху формирането и функционирането на глобалните вериги на стойността [Laplume]. Някои отрасли например, въобще няма да бъдат засегнати от технологията на 3D-печата (виж таблица 1).

 

Таблица 1. Возможности за разпространение на технологията на 3D-печата в различните икономически отрасли

	В момента	В бъдеще
Почти или съвсем не се разпространява	Хранителни стоки Готово обекло Медийни продукти на аудио и видео носители Готови метални изделия* (с изключение на машини и оборудоване) Компютри, електроника и оптика Електротехническо оборудване Автомобили Друго транспортно оборудване Мебели	Алкохолни напитки Таютюневи изделия Текстил Кожени изделия Дървени и коркови изделия Хартия Кокс и петролни продукти Химически стоки Основни метали
Интензивно разпространение	Неметални продукти с минерален произход Пластмасови и каучукови изделия Машини и оборудване Ремонт и монтаж на машини и оборудване	Хранителни стоки Готово обекло Медийни продукти на аудио и видео носители Готови метални изделия* (с изключение на машини и оборудоване) Компютри, електроника и оптика Електротехническо оборудване Автомобили Друго транспортно оборудване Мебели Фармацевтични стоки и медицински химикали

* Продукция на металообработването, готови детайли и метални изделия.

Източник: Laplume A., Petersen B., Pearce J. Global value chains from a 3D printing perspective // Journal of International Business Studies. 2016. Vol. 47 No. 5. Pp. 595-609.

 

Както се вижда от горната таблица, неподходящи за триизмерния печат са стоки, произвеждани от природни естествени материали (например, масивна дървесина, корк, кожа, натурален текстил, хартия и тютюн). Друга важна сфера, която не е засегната пряко от технологията на 3D-печата, се оказва производството на промишлени природни материали (петролни продукти и базови метали). В същото време обаче, средствата за производството на такива материали също могат да станат обекти на новите технологии.

В момента, технологията на триизмерния печат се използва най-вече в производството на "прости" стоки, с малки размери и направени от един материал (пластмаса, керамика или метал), които не включват взаимодействащи помежду си части. Тя намира широко приложение например, в производството на бижутерия, музикални инструменти, спортни стоки и играчки, както и за медицински инструменти. Освен това, новата технология се използва в производството и ремонта на машини и оборудване. Масово разпространен е 3D-печатът на резервни части. Най-добрата илюстрация за това е триизмерното печатане на самите 3D-принтери.

В някои отрасли, новите технологии все още не са разпространени, но могат да намерят широко приложение в бъдеще. Днес, с помощта на триизмерния печат се произвеждат сладкарски форми от шоколад и захарен сироп. По-нататък, аналогични технологии вероятно ще започнат да се използват и в производството на най-различни сладкарски изделия, а също на паста, солети или пици. NASA например инвестира наскоро 125 хил. долара за създаването на 3D-принтер, произвеждащ пици за нейните астронавти. В перспектива, технологията на триизмерния печат вероятно ще започне масово да се използва от ресторантите, специализираните хранителни магазини и сладкарниците.

Днес използването на триизмерния печат в леката индустрия се ограничава с производството на най-търсените модни стоки и специални модни апликации със сложна геометрия. На модните ревюта вече могат да се видят и обувки със сложна форма, които няма как да бъдат създадени с традиционните технологии. С развитието на 3D-принтерите и използването в тях на други синтетични материали (като найлона например) разпространяването на новите технологии в текстилната индустрия ше продължи да се разширява. Използването на триизмерния печат в този отрасъл, както и за производството на дрехи, илюстрира важната роля на тези технологии за постигането на високо ниво на персонификация.

Макар че засега производството на готови метални изделия е засегнато само периферно от новите технологии, то е поставено в центъра на научните изследвания. Вече е създаден евтин (само за 2 хил. долара) 3D-принтер с отворен код, базиран на технологията на самокопирането (първите такива принтери се произвеждаха със затворен код за достъп, тъй като се използваха в сферата на отбраната и позволяваха достъп само на един потребител). С разширяването на сферата на приложение, започнаха да се произвеждат и принтери с отворен код. Броят на научните публикации, посветени на триизмерния печат с използването на метали, всяка година нараства с 50%. С усъвършенстването на 3D-принтерите, тази технология ше намери широко приложение в производството на компютри, електроника и електрооборудване и ще окаже силно влияние върху автомобилната индустрия и транспортното машиностроене. Развитието на печатната керамика се стимулира от евентуалното и използване в медицината. Така, порестите триизмерни подложки-носители могат да заменят различните ортопедични импланти. Според някои експерти, в бъдеше 3D-принтерите ще могат да печатат и сложни химикали и медикаменти.

Налице са четири основни параметри, обясняващи интензивното разпространение на технологията на триизмерния печат в конкретните икономически отрасли. Това са: характерът на производствение процес, включително типа използвани материали; необходимостта от ускоряване на доставката на продукцията; нуждата от персонификация на стоките и бързо реагиране на промените в потребителското търсене; търсенето на малки серии евтини стоки (например прототипи).

На първо място, триизмерният печат не е подходящ за трансформиране, обогатяване и преработка на суровинни материали, като например на суров петрол в петролни продукти, или пък на желязната руда в метал. Съответно, типът на изходния материал, използван в производствения процес, определя и възможността за приложение на 3D-печата. Така, някои материали са неподходящи за 3D-филаменти (като масивната дървесина или мрамора например), макар че могат да се използват като добавки в композитните филаменти на 3D-принтерите.

На второ място, използването на 3D-печата се оказва по-ефективно в отраслите и подотраслите, където от най-голямо значение са персонификацията на продукцията и бързата реакция на промените в потребителските предпочитания и пазарните условия, а не производството, основаващо се на икономията от мащабите.

Не трето място, от критично важно значение може да се окаже скоростта на доставките. Това се случва, когато някое мащабно производство бива прекъснато поради недостиг на части, тъй като е неизгодно те да се съхраняват на склад в непосредствена близост до мястото на производство. Американските въоръжени сили вече използват 3D-принтери в зоните на военни действия за да печатат необходимите им резервни части. През април 2014 например, ВМС на САЩ инсталираха метален 3D-принтер на самолетоносача USS Essex. Впрочем, някои частни компании също започнаха да монтират 3D-принтери на търговските си кораби за да могат да заменят повредилите се по време на плаване детайли.

Преформатирането на глобалното производство и търговия

Фундаменталните трансформации в структурата на световната икономика, осъществени през последните двайсет години, преформатираха характера на глобалното производство и търговия и промениха организацията на отраслите и на националните икономики. С превръщането на веригите на доставки в глобални, по международните търговски канали започнаха да се появяват все повече междинни стоки. През 2009 глобалният износ на междинни стоки за първи път надхвърли съвкупния износ на крайна продукция и инвестиционни стоки, взети заедно, формирайки 51% от световния неенергиен износ [Gereffi]. Все по-важна роля в глобалните вериги на стойността играят развиващите се страни. През 2000-те те се превърнаха в основните износители на междинни и готови стоки, произведени от обработвателната промишленост (Китай, Южна Корея, Мексико), както и на стоки от първичния сектор (Русия, Бразилия, ЮАР).

Структурата на износа на въпросните държави определя ролята им в глобалните вериги на стойността. В таблица 2 се съдържат данни за характера на износа въз основа на следната класификация: първични ресурси, ресурсоориентирани отрасли на обработващата промишленост, нискотехнологични, среднотехнологични и високотехнологични отрасли [Sanjaja].

 

Таблица 2. Структура на износа на редица развиващи се държави, 2000‒2012,%

	Първични ресурси	Ресурсноориентирани стоки	Нискотехнологични	Среднотехнологични	Высокотехнологични
Китай	2	9	31	24	33
Южна Корея	1	19	9	43	27
Русия	53	30	2	9	1
Мексико	17	8	9	39	23
Индия	12	36	23	19	8
Бразилия	48	19	5	19	5
ЮАР	29	26	5	27	3

Източник: Gereffi G. Global Value Chain Perspectiveon Industrial Policy and Development in Emerging Markets. 2014 // Duke Journal of Comparative & International Law. 2014. Vol. 24. Issue 3\2. Pp. 434-458.

 

Както се вижда от горната таблица, три държави се ориентират към износ на първични ресурси или на стоки на ресурсноориентираните отрасли: Русия - 83%, Бразилия - 67% и ЮАР - 55%. Почти половината от индийския износ е ресурсноориентиран, а 42% се падат на нискотехнологичните (предимно дрехи) и среднотехнологични стоки. И, обратното, Китай, Южна Корея и Мексико са тясно интегрирани в глобалните вериги на обработващата промишленост, а преобладаващата част от износа на Южна Корея (70%) и Мексико (62%) се пада на среднотехнологичните (автомобили, продукти на машиностроенето) и високотехнологични (електроника) стоки.

Въпреки че участието в глобалните стойностни вериги стимулира бързото развитие на търговията, привличането на преки инвестиции и на потоци от нови знания и технологии, далеч не всички страни са достатъчно конкурентоспособни за да извлекат достатъчно полза от подобно участие. По-долу ще посоча най-важните фактори, способстващи за успешното участие в глобалните стойностни вериги (ГСВ):

- Размерите на вътрешния пазар на конкретната държава: големият вътрешен пазар означава по-ниско ниво на обратна интеграция в ГСВ и по-високо ниво на пряка интеграция [4]. Колкото по-голям е вътрешният пазар, толкова повече са възможностите за търсене на полуфабрикати и междинни стоки.

- Нивото на икономическо развитие: колкото по-високо е нивото на приходите на глава от населението, толкова по-висок е показателят за интеграцията на въпросната страна в ГСВ (обратна и пряка). Развитите държави са активно ангажирани в износа и вноса на междинни и готови продукти.

- Структурата на икономиката: колкото по-голям е делът на обработващата промишленост в БВП, толкова по-голяма е обратната интеграция и, съответно, е по-малка пряката интеграция.

- Разположението: глобалните вериги на стойността се локализират около големите обработващи хъбове, разположени предимно на територията на големите развити икономики.

Важна роля играят и други фактори, като нивото на митническите такси, участието в регионални търговски споразумения, входящите преки чуждестранни инвестиции, нивото на развитие на инфраструктурата или качеството на институциите.

Известна представа за участието на водещите световни държави в глобалните вериги на стойността дава таблица 3.

 

Таблица 3. Дял на добавената стойност в износа по отделни отрасли, %

	САЩ	Япония	Германия	Великобритания	Франция	Италия	Китай
Обработваща промишленост, като цяло	78,47	81,97	69,74	64,26	66,62	68,01	59,88
Включително:
Хранителна	86,43	87,24	72,49	73,69	77,31	76,89	74,59
Лека	81,69	76,03	69,25	73,16	68,58	72,55	73,52
Дървообработваща	88,1	89,21	79,01	80,36	78,44	77,56	57,97
Химическа	76,38	74,16	67,81	61,53	63,09	57,62	58,6
Металургична и металообработваща	72,76	78,49	61,83	54,99	71,8	62,09	67,48
Машиностроене	76,1	85,63	73,32	66,92	71,71	74,2	69,58
Електротехническа	85,22	83,09	74,9	67,96	69,64	71,86	46,19
Транспортно оборудване	71,06	85,77	67,92	59,82	59,14	67,44	70,03
Друга обработваща промишленост	85,05	81,37	73.72	71,91	71,06	75,84	77,68

Източник: Ulbrich M. Changes of Global value chains in the industrial production sector. January 2015.

 

Данните от таблицата говорят за това, че - на първо място, всички развити държави значително изпреварват Китай по дял на добавената стойност в своя износ, въпреки бързото развитие на тази страна през последните десетилетия. Изоставането на Китай по този показател е най-очевидно в най-наукоемките отрасли. Така, в електротехническата промишленост и производството на оптично опорудване делът на добавената стойност в китайския износ е едва 46%, докато в европейските държави той варира от 68%, във Великобритания, до 74%, в Германия. На свой ред, европейските държави значително отстъпват на Япония и САЩ, където този показател е, съответно, 83% и 85%.

Транснационалните корпорации и новите технологии

Междинните стоки формират значителна част от международната търговия между подразделенията на транснационалните корпорации (ТНК), както и между ТНК и техните партньори. Сред предимствата на триизмерния печат е възможността продуктът (стоката) да се "печата" изцяло, т.е. премахва се не само необходимостта от сглобяване на отделните и части, но и нуждата от междинни стоки. Пример за това са играчките, спортното оборудване, обувките и модните дрехи, стоките за дома, компонентите за научно оборудване и т.н., за чието производство се използват 3D-технологии.

В автомобилната индустрия например, съществуват три нива и три типа доставчици на компоненти. Доставчиците от първо ниво могат да доставят за сглобяване в завода целия интериор на автомобила, тези от второ  ниво - само седалките, а доставчиците от трето ниво - само отделни детайли от тапицерията. В този случай стойностната верига включва три технологично разделени производства, които могат да бъдат разположени на различни места. При използването на триизмерен печат, интериорът и външните части на автомобила (включително каросерията) могат да се печатат в рамките на едни цикъл (както е в американската компания Local Motors). Тоест, 3D-печатът предполага непрекъснатост на технологичния процес.

Налага се изводът, че по отношение на съществуващото производство, адитивната индустрия, произвеждаща готови стоки, води до свиване на съществуващите стойностни вериги и съкрашаване на операциите, изпълнявани от независими производители. 3D-печатът създава целеви продукт с минимум междинни стоки. Свързаното с тази технология  възникване на голям брой локални производствени единици поражда необходимостта от по-плътни и дисперсни доставки на суровинни материали (т.е. на малки порции, а не в големи обеми за малък брой производители).

До голяма степен, технологията на триизмерния печат повече демотивира ТНК по отношение координирането на обработващите сегменти на глобалните стойностни вериги, отколкото в сегментите на маркетинга и продажбите. И, паралелно с това, стимулира координирането на процесите на добива, преработването и дистрибуцията на суровинни материали, доколкото контролът върху доставките на тези материали става критично важен.

Съществен за 3D-печата е потенциалът му за намаляване дела на разходите за труд в производството на една или друга стока. Тази технология позволява това производство да се извършва в отделните домакинства, в локални печатни центрове или в печатни центрове, работещи онлайн. Много 3D-принтери са проектирани така, че с тях да могат да работят и "аматьори" (подобно на ксерокса или компютърния принтер).

Както е известно, високите транспортни разходи и митническите бариери стимулират локалното производство. В повечето държави митническите бариери в обработващата промишленост се увеличават с ръста на степента на преработка и увеличаването на добавената стойност. На готовите изделия се налагат по-високи износни мита, в сравнение с тези за междинните стоки, които, на свой ред, са по-високи от митата върху суровинните материали. Тази ескалация на митническите тарифи с цел да бъдат подкрепени националните производители също стимулира използването на триизмерния печат, включително заради ниските мита на използваните суровини, в сравнение с тези, налагани на междинните стоки. С други думи, 3D-печатът, който позволява да се избегнат междинните стоки, се стимулира от тарифната система, което му осигурява - при равни други условия - определено конкурентно предимство пред традиционните технологии в обработващата индустрия.

Не е толкова ясно обаче, до каква степен транспортните разходи влияят върху разпространението на 3D-печата. Но тъй като минималното ефективно ниво на мащабите на производството (METS) на триизмерния печат е съществено по-ниско, отколкото това на традиционното, високите транспортни разходи би трябвало да стимулират използването му.

Засега индустрията 4.0 все още е в зародиш и широкото разпространение на заложените в нея технологични предимства ще изисква определено време. Тя обаче вече оказва определено влияние върху конкуренцията и корпоративните стратегии в много отрасли. Експертите, в частност, посочват, че темповете на нарастване на трансграничните информационни потоци са 50 пъти по-високи отколкото преди десетина години, докато другите показатели на глобализацията бележат спад.

Широкото използване на новите технологии може да промени разположението и организацията на производството на обработващата индустрия по целия свят и с течение на времето да изтрие разликата между стока и услуга. Ръстът на автоматизацията ще изтласка неквалифицираната работна сила и ще увеличи търсенето на висококвалифицирани кадри (програмисти, инженери по мехатроника, анализатори на данни). Интегрираните комуникации в режим на реално време по глобалните стойностни вериги ще ограничат необходимостта от незавършено производство и трупане на запаси. Разширяващата се М2М-комуникация ("машина-машина") и взаимодействието между човека и машината позволява да се постигне по-голяма персонификация на произвеждания продукт. Дистрибуцията пък ще се окаже под контрола на автоматични логистични дронове. Производителността на труда ще нарасне, разходите за труд ще паднат, а компаниите ще разполагат производството си все по-близо до потребителя и все по-малко ще го съобразяват с производствените разходи.

Ще възникнат качествено нови бизнес-модели. Както прогнозира проф. Марсел Богерс от Университета на Копенхаген, "вместо традиционния производствен процес в обработващата индустрия, ще станем свидетели на преход от централизирана към децентрализирана система на доставки, в чиито рамки производителите на потребителски стоки ще могат да реализарат "хибриден" подход, с акцент върху един изцяло персонифициран модел и върху потребителската ефективност" [Bogers].

Потребителите все повече ще бъдат въвличани в глобалните стойностни вериги в качеството на провайдъри на изключително важна информация (пряка и обратна) и дори в качеството на участници в производствения процес. Взаимоотношенията между компаниите и потребителите ще се променят, тъй като технологията BDA (големите данни) ще позволи предварителното тестване на новите стоки и услуги за клиенти, намиращи се във всяка точка на света, както и максимално бързото персонифициране на предлаганите от фирмите стоки с цел да бъдат ограничени разходите за опитно-конструкторски работи, стартиране на производството и адаптиране на продукцията. Всички тези процеси ще наложат тотална преоценка на въпроса за стандартизацията, който традиционно е ключов за теорията и практиката на международния маркетинг.

С появата на нови играчи на пазара ще нарасне конкурентният натиск върху вече съществуващите компании. Възникването на цифровите технологии доведе до появата на компании, като Google и Facebook, които в момента обслужват милиарди потребители. Техните иновационни бизнес-модели представляват различни концепции в рамките на глобалния бизнес. Най-вероятно, индустрията 4.0 ще доведе и до възникването на нови организации и форми на бизнес активност, използващи цифровите технологии. По-нататъшното развитие на цифровите платформи за дистрибуция на стоки (Amazon, Alibaba) ще осигури на малките фирми по-бърз и лесен достъп до глобалните пазари.

Накрая, могат да се появят нови национални и наднационални институционални структури, предназначени да регулиран сложтната икономическа реалност. "Задълбочавашото се взаимодействие между машините, стоките, компонентите и човека ще наложи нови международни стандарти, определящи взаимодействието между тези елементи в електронната фабрика на бъдешето. Разработването на такива стандарти все още е в зародиш, но вече се осъществява от традиционните организации и нововъзникващите консорциуми. Германската Plattform Industry 4.0 беше първият опит в тази посока. Нейна ярка алтернатива е американският Industrial Internet Consortium (IIC), създаден през март 2014 от представители на обработващата индустрия, Интернет и информационните и телекомуникационни компании. По-късно, в Германия пък се появи Dialogplattform Industry 4.0, разглеждана именно като конкурент на ІІС. В процес на реализация са и редица други амбициозни проекти за стандартизация" [Ruessman].

Очевидно ще е необходимо и ново, по-сурово законодателство за защита на информацията и саморегулирането на индустрията за да се гарантира сигурността на личното пространство и бъдат дефинирани рамките и редът на достъп, съхранение и прехвърляне на информацията. Кой ще притежава правото на собственост, кой ще носи юридическата отговорност за продуктите, съдържащи интелектуална собственост на потребителя и, как всички тези въпроси ще се решават в рамките на международните сделки? Неизбежната реконфигурация на глобалните стойностни вериги и промяната в баланса на силите между участниците в тях допълнително ще усложни решаването на такива въпроси, като мястото на производство на стоката, къде се генерира нейната стойност, кой прибира печалбата и, следователно, къде следва да се налагат данъците и митническите такси.

Възникването на нови институционални условия неизбежно ще повлияе върху активността и стратегическите решения на транснационалните компании. Очевидно е, че широкото използване на роботизирани системи ще минимизира предимствата от разполагането на обработващите производства в държави с ниски разходи за труд. Дали обаче това ще означава продължаване на процеса на решоринг (т.е. на връщане на производството обратно в развитите държави) и как това ще повлияе върху заетостта, предвид капиталоемкия характер на много отрасли на обработвашата промишленост? В бъдеще, компетенциите, определящи поведението на компаниите, ще се окажат - от една страна - свързани с прогнозирането и формирането на потребителското търсене, а от друга - с необходимостта да бъде постигната по-голяма ефективност в дистрибуцията на крайни стоки.

Възможностите и проблемите на Индустрията 4.0

За развиващите се държави, потоците на търговията, инвестициите и знанията, които са в основата на глобалните вериги на стойността, дават възможност за бързо усъвършенстване на технологиите и производството. Глобалните стойностни вериги (ГСВ) осигуряват на местните национални компании по-бърз достъп до необходимата информация, отварят нови пазари и им помагат да придобиват знания и нови навици. Транзакциите и инвестиците, свързани с ГСВ, изискват определени системи за контрол на качеството и стандартите в бизнеса, което пък принуждава развиващите се страни да повишават нивото си в тези сфери.

Въпреки това, глобалните стойностни вериги не са панацея за икономическото развитие. ГСВ могат и да създават пречки пред овладяването на нови навици и да водят, с течение на времето, до неравенство, дори и на фона на бързото индустриално развитие, вследствие на географския и организационен разрив между иновациите и производството. Налице са немалко доказателства, че големите печалби отиват при онези водещи компании в глобалните стойностни вериги, които контролират процеса на създаване на брандове и концепции на продуктите (като Apple например), както и при "лидерите на платформи", притежаващи ключови технологии и челни компоненти (като Intel например). Обикновено компаниите, ангажирани с рутинни монтажни операции и прости услуги в рамките на ГСВ, получават по-малко приходи, плащат на служителите си по-малки заплати и са по-уязвими от колебанията в рамките на съответния бизнес цикъл (не на последно място заради необходимостта да поддържат по-голяма заетост и основен капитал) [Luethje].

Обикновено, големите транснационални корпорации са и най-важните доставчици на стоки и услуги в глобалните вериги на стойността, ограничавайки по този начин възможностите на местните локални компании. Ако производствата с ниска добавена стойност се оказват доминиращи за определена страна или регион, това може да доведе до изключително негативни последици. В частност, залогът връху подобна специализация може да ограничи националните компании в рамките на непечеливши и нискотехнологични сегменти на глобалните стойностни вериги.

Съществуването на различни видове глобални стойностни вериги поставя въпроси относно характера на промишлената политика, насочена към подобряване позициите на компаниите, отраслите и страните в тези вериги, или за т.нар. "ъпгрейд" на добавената стойност. Икономическият ъпгрейд се дефинира като процес на прехвърляне на икономически агенти (играчи) - компании или работна сила - от производства с ниска добавена стойност към производства с по-висока. Проблемът за икономическия ъпгрейд в глобалните стойностни вериги е свързан с изясняването на условията, при които държавите и компаниите изместват акцента в дейността си от обикновените монтажни операции към "пълния пакет" доставки на комплектуващи части и към интегрирано производство.

Концепцията за глобалните стойностни вериги очертава четири вида подобен ъпгрейд. Първият е свързан с усъвършенстването на технологичния и производствения процес, влияещ върху върху производствените разходи. Вторият пък залага на усъвършенстването на продукта и пласирането на пазара на нови и различаващи се по потребителските си качества стоки. Тези два вида ъпгрейд са добре познати в специализираната литература, посветена на иновациите. Концепцията за ГВС обаче добавя към тях още две категории. Третата сфера на ъпгрейда е функционалното усъвършенстване или търсенето на по-малко конкурентни ниши в стойностните вериги. Така например, една компания може да излезе от непосредственото производство и да фокусира усилията си в проектирането и дизайна (това е пътят, по който вървят Nike, Levi-Strauss и други компании) или пък да разшири операциите си извън производството, ориентирайки се към брандирането на собствената си продукция (компанията Acer например стартира дейността си с монтажа на персонални компютри, използвайки американски брандове, а днес произвежда и продава собствени брандове компютри).

Накрая, четвъртият вид ъпгрейд е свързан с преминаването от една стойностна верига (например заради нарасналата конкуренция) към друга (така, преди няколко десетилетия финландската компания Nokia се преориентира от производството на обувки към мобилни телефони, а след това - към производство на комуникационни системи и програмно осигуряване).

В специализираната икономическа литература се посочват редица ключови механизми, определящи възможността за усъвършенстване на положението на компаниите в глобалните стойностни вериги:

Управление на веригите: Управлението на веригите детерминира разделението на труда в рамките на стойностната верига и определя възможността на отделните компании да генерират и акумулират размера на "рентата", която получават. Компанията ІКЕА например, ограничава възможностите на доставчиците си да разработват и, особено, да брандират свои собствени продукти. Освен това, тя налага определени рамки на усъвършенстването на технологичния процес на своите доставчици и систематично търси да ги замени с алтернативни, с цел да създаде конкурентна среда и да намали разходите си. В този случай, целта на политиката на ъпгрейдването е подпомагането на компаниите да влязат в стойностните вериги и насочването им към сегментите с по-висока добавена стойност и по-високи прегради пред навлизането на нови фирми.

Проникване на пазарите. Различните пазари предявяват различни изисквания и генерират различни нива на печалба. Осъществява се сегментиране на пазарите и повишаване на тяхната волатилност (особено на високодоходните пазари). При това, макар че пазарите на страните с ниски и средни доходи също са подложени на процеси на сегментиране и волатилност, като цяло, те се оказват по-малко чувствителни към цените, качеството, трудовите и екологични стандарти.

Ключовото значение на стандартите. Различните пазари и различните глобални стойностни вериги налагат и различни стандарти на производителите. Някои от тези стандарти се установяват от държавата (като фитосанитарните например), други - от контролиращи въпросните ГСВ компании (Toyota например, налага определени стандарти за качество, време за доставки и разходи на своите доставчици в рамките на стойностните вериги), а някои - от гражданското общество (трудовите стандарти). На свой ред, стандартите оказват съществено влияние върху фирмите, влизащи в ГСВ (нерядко за малките компании се оказва трудно да ги спазват). Те играят важна роля в процеса на ъпгрейдване, тъй като спомагат за повишаване на иновационните възможности на участниците във веригите.

Асиметричната мощ. По правило, водещата роля в глобалните стойностни вериги принадлежи на транснационалните корпорации, контролиращи цялата верига и определящи нейната политика, което затруднява проникването на нови, особено малки, компании. Тази асиметрия в мощта влияе върху разделението на труда и възможността на различните производители да усъвършенстват (т.е. да ъпгрейдват) своята продукция и предложенията си на пазара. Едно от решенията на проблема е създаването на собствени транснационални компании (т.нар. "национални лидери") и формирането на собствени стойностни вериги, включително и регионални. Както е известно, някои държави първоначално се изявяват като глобални доставчици. Други пък се занимават с елементарни операции по сглобяване за водещите глобални компании (например сглобяването на айфони в Китай). На тези начални етапи, траекторията на ъпгрейда приема формата на усъвършестване на производствения процес. След това, с разширяването на нейните компетенции, компанията "еволюира" от простото сглобяване към обработващи операции, инкорпорирайки все повече локално произвеждани компоненти. Следва етапът на продуктовия ъпгрейд, когато компетенциите позволяват да се произвежда продукция под свой собствен бранд (например производството на лаптопи в Тайван). Накрая, на етапа на функционалния ъпгрейд, компаниите започват да налагат глобалното присъствие на своите брандове, осъществявайки аутсорсинг на редица операции (например аутсорстването на производството на дрехи от Тайван в Китай или от крайбрежните райони на Китай в съседни държави, като Виетнам и др.).

Тази траектория на ъпгрейда често се ползва със съществена подкрепа от държавата (на нивото на отделната фирма, клъстер или отрасъл) под формата на развитие на човешкия капитал и ресурси, както и чрез оказване на финансова подкрепа за научно-изследователските и опитно-конструкторски работи и иновациите.

В суровинните глобални стойностни вериги основният акцент в политиката на ъпргейд се поставя върху разширяването на мрежовите връзки. Налице са множество примери, когато инициираните от ресурсния сектор връзки играят важна роля в индустриалното развитие на съвременните развити държави. Сред последните са САЩ и Канада, през ХІХ век, Норвегия и Великобритания, през ХХ век, и отново САЩ - в ерата на хидравличното разбиване на шистовите пластове (т.нар. "шистова революция"), в началото на ХХІ век [Wright]

Днес, типичен пример за ролята на ресурсните връзки представлява секторът на производството и обслужването на минното оборудване в Южна Африка. Този отрасъл е сред малкото, в които страната има положителен баланс в международната търговия, и играе важна роля в глобалното патентоване [Kaplan].

Развитието на суровинните стойностни вериги, на примера на африканските държави, показва, че за целта се използват различни инструменти. Сред тях са политиката на локализация (Нигерия и Ангола), развитието на инфраструктурата на ресурсния сектор (Ботсуана), маркетинговите институции, подкрепящи националната преработвателна индустрия (какаовият сектор в Гана), създаването на индустриални зони за стимулиране на връзките между водещите компании и местните производители (в медната промишленост на Замбия) или реализацията на програми за развитие на човешките ресурси за удовлетворяване потребностите на минната индустрия (Ангола и Нигерия).

Големите развиваще се държави имат повече възможности за напредък в рамките на глобалните стойностни вериги, в сравнение с малките. От една страна, те могат да фокусират усилията си върху износа на продукция на обработвателната промишленост, както го направиха Китай и Мексико в средата на 90-те години на ХХ век, а от друга - да преориентират производствените си мощности към покриване на вътрешното търсене, ако експортните рамки се оказват все по-малко привлекателни. Големите държави със сериозен потенциал за разширяване на пазара (като тези от БРИКС например), могат да активират институционалните механизми на политиката за привличане на преки чуждестранни инвестиции в наукоемките и капиталоемки сектори на националната икономика, като електрониката и автомобилостроенето.

В това отношение, малките държави разполагат с по-ограничени възможности. Размерите на вътрешния им пазар са недостатъчни за привличането на сериозни преки чуждестранни инвестиции, а местните национални компании, по правило, не са големи и са по-слабо развити в технологично отношение. Въпреки това, регионалната организация на някои ГСВ дава възможност на малките страни да намалят разходите си и да използват близостта си до по-големи пазари, създавайки експортни мощности в специализирани ниши на стойностните вериги (например в производството на междиннни стоки).

.

Бележки:

 

[1] За първа индустриална революция се приема механизацията, осъществена през ХІХ век, за втора - електрификацията в началото на ХХ век, а за трета - мащабната цифровизация от 70-те години на миналото столетие насам.

[2] В редица трудове (вж. например, Ruessman M. et al. Industry 4.0: the Future of Productivity and Growth in Manufacturing Industries. Boston Construction Group, Boston, MA 2015) се разграничават девет базови технологии: големите данни и техният анализ; автономните роботи; имитацията и моделирането; хоризонталните и вертикални системи за интеграция; интернет на нещата; киберсигурността; облачните технологии; адитивното производство (3D); технологията за разширена реалност. За глобалните вериги обаче, най-голямо значение имат именно тези четири технологии.

[3] Така, по време на представянето на потребителска електроника в Лас Вегас през 2017, компанията L’Óreal представи интелектуална четка за коса, снабдена със сензори, определящи състоянието и чупливостта на косъма и прехвърляща тази информация на четката, така че да се постигне оптимално третиране на косата.

[4] Пряката интеграция е специфичният дял на добавената стойност на държавата в износа на други държави, а обратната интеграция е делът на добавената стойност на другите държави в износа на конкретната страна.

 

Литература:

 

Albertoni F., Elia S, Fratocchi L., Piscitello L. Returning from offshore: what do we Know? AIB Insights. 2015. Vol.15. No 4. Pp.9-12.

Bogers M., Hadar R., Bilberg A. Additive manufacturing for consumer-centric business models: implications for supply chains in consumer goods manufacturing // Technological Forecasting and Social Changes. 2016. Vol. 102. Pp. 225-239.

Gereffi G., Korzeniewicz M. Commodity Chains and Global Capitalism. Westport, London. 1994.

Kaplan D. South African Mining Equipment and Specialist Services: Technological capacity // Export Performance and Policy. Resources Policy. 2012. Volume 37. Issue 4. Pp. 425-433.

Laplume A., Petersen B., Pearce J. Global value chains from a 3D printing perspective // Journal of International Business Studies. 2016. Vol. 47 No. 5. Pp. 595-609.

Luethje B. Electronic Contract Manufacturing: Global Production and the International Division of Labour in the Age of the Internet // Industry and Innovation. 2002. Vol. 9. Issue 3. Pp. 227-247.

McAffe A., Brynjolfsson E. Big data: the management revolution // Harward Business Review. 2012. Vol. 90. No. 10. Pp/ 61-67.

Ruessman M. et al. Industry 4.0: the Future of Productivity and Growth in Manufacturing Industries. Boston Construction Group. Boston, MA. 2015.

Sanjaja L. Technological Structure and Performance of Developing Country Manufactured Exports, 1985-1998. Working Paper 44. QEH University of Oxford. 2000.

Shukla A. The big and small of big data. – URL: medium.com/smart-products/the-big-and-small-of-big-data-2dec0106f5c5 (date of access: 07.05.2018).

Strange R. Industry 4.0, Global Value Chains and International Business // National Business review, August 2017. Pp. 174-184

Wright G., Czelusta J. The Myth of the Resource Curse // Challenge. 2004. Vol. 47. No 2. Pp. 6-38.

 

* Авторът е ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания  към Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките

[Atom]

ОК, четвъртата индустриална революция ще оптимизира разходите и ще повиши качеството на стоките и услугите. Роботизацията  и ИИ намаляват най-вече разходите за труд. Същите тези разходи обаче участват в другата част на уравнението - в доходите на потребителите.  В задачата се пита кой ще потребява тези стоки и услуги след като доходите на потребителите намаляват.

Новите технологии съкращават най-вече средно-платени работни места.  Под риск са например работните места на счетоводители, финансисти, адвокати, банкери, добре платени работници и т.н. В момента например в САЩ масово се затварят банкови офиси - https://fred.stlouisfed.org/series/DDAI02USA643NWDB Тенденциите са масовите клиенти да бъдат изцяло обслужвани онлайн и дистанционно. 

Новите работни места са два вида - високо платени и в долния сегмент на заплащането. Високо платените места обаче не са достъпни за всеки (те затова и са високо платени - има недостиг). Например хората които стоят в основата на  ИИ, биг дата и т.н. трябва да са високо образовани с много силни математически способности.  Някой ще каже, че отговорът е в засилване ролята на образованието.  Хубаво, но един качествен биг-дата инженер, ако се тества трябва до постигне например резултат от 165 в математическата част на теста GRE (това са изискванията на качествените университети за магистърски и докторски програми в тази сфера).  Такъв резултат обаче показват само 3-4% от тестваните (тестват се само хора с висше образование), а теста има пряка корелация с IQ тестовете. Т.е. работата не опира само до образование, а до генетично и природно обоснована интелигентност, семейна и  социална среда и т.н.  Ограничението е до горните 2-3 процента от населението по IQ и по тази причина една огромна част от тези работни места в САЩ се заемат от чужденци - индийци, китайци, източноевропейци и т.н.

Услугите които носят доходи на малкия бизнес също са в риск. Голяма част от тези бизнеси за достигнали своя пик или са го подминали и в момента за тях пътят е само надолу - The Paradox of American Restaurants  Перспектива за нови работни места има в сфери като социални грижи - болногледачи, грижи за стари хора и т.н., но те са много ниско платени. 

Изводите са, че социалното разделение ще се усили още повече. Горният сегмент ще са добре, средната класа ще продължи да се редуцира, а долу ако изобщо имат работа хората ще са с минимално заплащане. Ето една картинка от настоящето - A New Age of Feudalism for the Working Class?  При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

[новорегистриран2]

  On 31.05.2020 г. at 19:52, Б. Киров said:

Да напиша по-направо това, което досега се опитвах да намеквам, но явно трябва да съм по-конкретен: в случая с пристанището на Гуадар не става въпрос за някаква китайска далавера с цел забогатяване и прецакване на местни туземци. Китай демонстрира военен мускул и амбиция за геополитическо прекрояване на света.

Ето гледната точка на индийски автор по темата:

"Стратегическият внос на Gwadar трябва да се разглежда в контекста на Китайската "струна от перли". Струната включва порт Каякфу в Мианмар, пристанища в Бангладеш и Хамбантота, Шри Ланка. Гуадар в провинция Балухистан в Пакистан завършва струната около Индия. Струната е удължена на запад с китайската база в Джибути. Гуадар има потенциала да предостави на китайците база постоянно в Арабско море и да разшири възможностите за логистична поддръжка на техния флот до Оманския залив. Ако се вземе предвид базата в Джибути, китайските способности ще обхванат Аденския залив и източноафриканското крайбрежие. Китайците също създават съоръжение в Порт Дакм, Оман.

Пристанището Гуадар намалява разстоянието от Западна Азия до Китай през протока Малака с цели 10 до 12 дни. Той предлага алтернатива на малакската дилема, пред пред която Китай е изправен вечно. Освен това Gwadar предоставя на Военноморските сили на народната армия (PLAN) база, която да защитава логистичната си линия на Индийския океан. Нефтогазовите тръбопроводи, планирани по трасето на Гуадер - Кашгар, също ще позволят значително прехвърляне на западно азиатска нефт през тръбопровода, като по този начин ще се избегне Малакската критична точка, макар и с много по-високи разходи. CPEC и пристанището Гуадар също осигуряват достъп до страните от Централна Азия и Иран до Китай.

Expand  

Разбирам добре какво имате предвид, но явно аз не съм обяснил положението ясно.

Китай може да планира каквото си иска, да обещава каквото си иска, да изгражда какъвто си иска образ за себе си, НО това не променя реалните му възможности. Самите грандомански приказки и планове са част от имиджа, който Китай си създава.

Да, Китай е израстваща супер сила, с огромно население и производствени възможности. Но това не означава, че Китай е всемогъщ или че ресурсите и възможностите му са неограничени.

Това може да се види и покрай пристанището Гуадар. За 20 години е постигнато абсолютно едно нищо и това не е учудващо, защото... Китай все още няма нуждата от този проект, защото... няма с какво да го оползотвори. И няма да има още дълги години.

Другият подобен проект - през Мианма, към момента се развива, въпреки забавянето му.

China-Myanmar pipeline grows in its appeal

Същото не може да се каже за Гуадар и няма как, защото китайците не инвестират там.

[Пандора]

  On 1.06.2020 г. at 8:07, Atom said:

При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

Expand  

Според мен това, което се случва в САЩ не е резултат само на чисто икономически проблеми, но и на други, натрупвани с годините нерешени проблеми и липса на единна национална културна идентичност. Не може да се очаква, че ще заселваш огромни популации и още след второто и третото поколение всички ще се разделят с манталитет и културни традиции. Същото важи и за Западна Европа - например проблема с Каталуния. На пръв поглед това е чисто икономически въпрос, но съдържа и в себе си частта, че каталунците се разграничават от останалите испанци исторически и културно, зад което разграничение стои идеята за отделно държавно образувание. Подчиняването на много и различни култури на общ център никак не е лесно и в този смисъл глобализацията трябва да се осмисля различно - не като общ център командващ огромен брой съставни части / което смятам за невъзможно/ , а като общи принципи приети от всички.

Редактирано Юни 1, 2020 от Пандора

[новорегистриран2]

  On 31.05.2020 г. at 20:12, nik1 said:

Ако приемаме, че ЕС са единен икономически субект, тогава трябва  да допуснем че са единен политически субект ои отношение на тази политика, която е определяща за икономиката на ЕС.

Expand  

Това е така, но само до там. ЕС е един икономически блок, чийто страни-членки хем се  стремят да демонстрират единство навън, хем недопускат никой да накърнява външнополитическите им интереси. Затова няма СЕЩ и скоро едва ли ще има.

  Цитирай

По скоро съюзът е атентична европейска идея (френска, приета от Италия , Германия, и Бенелюкс), логично произлезнала от резултатите от ВСВ , в която САЩ, СССР и Великобритания са големите победители), и от залеза на френския и белгийския колониализъм

http://www.euro2001.net/issues/3_2001/3br41.html

Expand  

How the US influenced the creation of the EU

  Цитирай

Ask "Mutti"

Точно да се очаква това от  западна Европа (ЕС-страните) ,  при условие че за днешните германци тези въпроси са много 'деликатни"?

Като да САЩ да поискат от Япония същото, вкл. да има агажменти  в Черно и и Балтийско море

Гермaния не иска да се въоръжава (не твърдя че деликансността на въпроса  е единствената причина) , нито да участва в по-голени и различни от севератлантическите, военни ангажименти. А Франция и другите ЕС страни не искат дипълнителен разногласия/ разнобой с най-близкия си партньор.

Expand  

Като не искат, тогава следва и да не очакват много от американците.

-----

Съвсем логично би било САЩ да поискат от японците подобен ангажимент, ако и НАТО се ангажираше с японската отбрана.

  Цитирай

С мерки, който не са по-малко ефективни  от американските (по времето на Обама).

https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions/ukraine-crisis/

Expand  

"Мерки" взети след изключителен натиск от САЩ.

  Цитирай

Опцията е ЕС, ти какво друго (или кого)  имаш предвид?

UK (британците, или по -скоро англичаните) според мен рядко се е чувствала като на "мястото си" в ЕС, но това не се отнася за Франция (французите), Германия (германците), Италия (италианците),  белгийците и люксембургците 

Expand  

ЕС, бидейки икономически съюз, позволява гъвкавост и свобода във външната политика на страните-членки в определени рамки. Т.е. засега ЕС безалтернативен като икономическа ориентация за членките си.

Мисълта ми беше, че някои от по-големите държави като Германия, Италия и Испания са под силно американско влияние, а други като Франция и Холандия играят ролята на младши партньори (колкото и да не им се иска). Та, естествено е, тези бивши метрополии да искат да възстановят предишния си статус на световни/велики сили. (да се прави разлика с обсъжданото за ролята на НАТО). А това няма как да стане без пряка конфронтация със сегашния хегемон.

[gmladenov]

  On 1.06.2020 г. at 8:07, Atom said:

Изводите са, че социалното разделение ще се усили още повече. Горният сегмент ще са добре, средната класа ще продължи да се редуцира, а долу ако изобщо имат работа хората ще са с минимално заплащане. Ето една картинка от настоящето - A New Age of Feudalism for the Working Class?  При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

Expand  

Тези процеси вървят от доста време насам (поне от 80-те години на миналия век), подпомогнати от
непрекъснатото намаляване на данъците на богатите в САЩ.

Тръмп не беше на власт и шест месеца когато се прокара поредното намаляване на коропоративния
данък - този път с цел корпорациите да си приберат капиталите от чужбина, които те държаха там,
за да избегнат данъчно облагане.

По принцип говорим за естествено развитие и усъвършенстване на капитализма, целящо максимално
изстискване на принадена стойност.

Ако обществото не се противопостави на този процес, ще се върнем към робовладелско общество, 
в което се постига максималното физически-възможно изстискване на принадена стойност.

Звучи налудничаво, но това е естествената цел на капитализма. Защо да даваш пари за заплати,
ако можеш тези пари да ги запазиш за себе си.

Философски погледнато, капитализмът е не-ефективна форма на робовладелство, в която собствениците
са принудени да отделят пари за заплати и да правят други подобни излишни разходи.

Редактирано Юни 1, 2020 от gmladenov

[nik1]

  On 1.06.2020 г. at 13:30, новорегистриран2 said:

 

How the US influenced the creation of the EU

 

Expand  

Оле Боже, оригинална идея била на Чърчил..

Ебати и глупостите..

  Цитирай

Мисълта ми беше, че някои от по-големите държави като Германия, Италия и Испания са под силно американско влияние, а други като Франция и Холандия играят ролята на младши партньори (колкото и да не им се иска). 

Expand  

Това за Франция е някаква смешка?

  Цитирай

 Та, естествено е, тези бивши метрополии да искат да възстановят предишния си статус на световни/велики сили. (да се прави разлика с обсъжданото за ролята на НАТО). А това няма как да стане без пряка конфронтация със сегашния хегемон.

Expand  

Франция  планира на първо време завладяване на Алжир (последната голяма колония на Франция) .Португалия, и Белгия се стягат също за "бой"

Смешки..

Редактирано Юни 1, 2020 от nik1

[nik1]

  On 1.06.2020 г. at 8:07, Atom said:

Новите работни места са два вида - високо платени и в долния сегмент на заплащането.

Expand  

Е все пак ще има и малко работни  места в средния сегмент, но всъщност не мисля че долния сегмент тогава ще е по-ниско заплатен (в реални стойности за заплатите) от сегашния

  Цитирай

Изводите са, че социалното разделение ще се усили още повече. Горният сегмент ще са добре, средната класа ще продължи да се редуцира, а долу ако изобщо имат работа хората ще са с минимално заплащане.

Expand  

Да.

  Цитирай

При това положение рискът това което се случва в момента в американските градове да стане ежедневие и системата да се срути е съвсем реален.

Expand  

Да.

И затова на "лордовете" (върховните "лордове и деспоти," тези с 200-300 милиарда, а след време и богатства. активи с над един трилион долара) ще се наложи да усъвършенсватт системите/алгоритми за социален контрол на населението

Алгoритми + Big data = контрол (А+В=С) 

контрол - социален, върху събития, върху пандемии и болести, върху войни и революции, върху "екзити" и присъединавания.. и други (?)

 Това е неизбежно и логично  следствие защото срутването на социалния ред  и система, за върховните лордове не е опция, и те притежават ресурсите за да го предотвратят (или или поне да опитат)

 

"Западен свят 3" - Ти, като човек който търси отговори  за близкото бъдеще , предполагам може  да намериш идеи във филма..

 

 

 

 

Редактирано Юни 1, 2020 от nik1

[nik1]

  On 1.06.2020 г. at 17:36, nik1 said:

Е все пак ще има и малко работни места в средния сегмент, но всъщност не мисля че долния сегмент тогава ще е по-ниско заплатен (в реални стойности за заплатите) от сегашния

 

 

 

 

 

Expand  

ПС

Работните места в средния сегмент ще съществуват  в секторите на

 - производството (вкл асемблиране, настройки, тестове)  на фърмуера/хардуера/механиката (роботика) , 

 - в микроелектрониката - производството на интегрални схеми/чипове, (една голяма забележка)

- В сервиза и инженеринга (роботика)

- В логистиката (В  големните проозвиствени центрове/заводи, тя  е аутсорсната, и мноижество малки фирми се занинават с нея

Гопямата забележка : на етап 4.1 неизбежно ще се развият и внедрят квантовите технологии , защото традиционните полупроводниквоте MOS-технологии са изчерпали възможностите си - достигнати са пределните размери на писти и полрития (дебелина - един - два атома), скорости и консумация. Това ще е един нов "свят: ако може така да се каже: Вижте как се промени  живота и икономиката след като от елекронни лами светът  премина към полупроводникови диоди и транзистори

Не говоря за квантови компютри, а за технологии  на чипове, върху които технологиите се работи с цел замяна на  традиционните MOS-технологии. (Бях споменал в една две теми за тях)

 

Редактирано Юни 1, 2020 от nik1

[Б. Киров]

Според Световния икономически форум до 2022 г. 75 млн. работни места ще бъдат съкратени от роботиката и изкуствения интелект, но ще се открият нови 133 милиона нови работни места. Но има едно условие, ще се открият потенциално за онези, които са готови за това. Това казва в речта си главният изпълнителен директор на Сименс в Австралия:

Дали индустрия 4.0 е най-важната икономическа и социална тема за Австралия?

Джеф Коноли, председател и главен изпълнителен директор на Siemens Australia & Pacific

Днес говорих в Националния пресцентър по тема, близка до сърцето ми: Индустрия 4.0.Отворих лекцията си с това, че най-важната тема, на която може да се съсредоточи нацията, е подготовката за Четвъртата индустриална революция.

Мнозина в залата вероятно никога не са чували за Индустрия 4.0 или имат ограничени познания по темата - така как това може да бъде толкова важно?

В центъра на вниманието на медиите има много други належащи проблеми, като изменението на климата и икономическия растеж. И може да попитате: „Какво ще кажете за енергийния преход, недостига на вода, нарастването на населението, образованието, недостига на ресурси, киберсигурността или глобализацията?“ Списъкът продължава.

Но вярвате или не, всички те са взаимосвързани. И ако се подготвим правилно за Industry 4.0, тогава можем да адресираме всички тези теми и други.Това е тема, заслужаваща национално внимание, защото Industry 4.0 ще се отрази драматично върху начина, по който живеем и работим в бъдеще. Това ще се отрази на цялата ни икономика и дори на образователната ни система.

И така, какво е Industry 4.0 и защо е толкова важна?

Казано по-просто, това понятие описва трансформацията, която се случва в производството, и по-скоро в обществото, защото индустриалните революции имат голямо значение за обществото.

Първата индустриална революция беше тази на механиката и парата. Втората беше масовото производство и разделението на труда - мисля, че неин пионер е компанията Ford Motor, при която масовото производство се въведе при автомобилите, достъпни за средната класа. Третата индустриална революция се случи през 60-те години с първите истински технологии за автоматизация и ИИ.

Сега с Четвъртата индустриална революция наблюдаваме сливането на физическия и кибер света. Това носи невероятна скорост и гъвкавост за всички индустрии. Крайната разлика в сравнение с втората индустриална революция е, че на цената на масовото производство вие вече можете да произведете един уникален продукт - известен като партида от 1. Получавате ефективността и цената на масова производствена линия, но вашият клиент получава предимствата на персонализиран продукт.

Например, представете си, че можете да проектирате автомобил, който никой друг няма. Представете си да проектирате персонализиран чифт маратонки на софтуерно приложение, което ще можете да направите материално за същата цена като на нормален чифт, произведен от масова поточна линия.

Какви са технологиите, движещи индустрията 4.0?

Способността да имате цифров близнак е в основата на Industry 4.0: това е цифровият близнак на продукта преди да бъде направен; това е цифровият близнак на цяла производствената линия, преди да тя бъде изградена; това е и цифровият близнак на цял жизнен цикъл, където алгоритмите за изкуствен интелект и постоянното подаване на данни могат да се използват за непрекъснато подобряване на начина, по който правим нещата. Например, оптимизиране на суровините в процеса или използване на по-малко енергия за един и същи изходен продукт, или прогнозиране кога е възможно да се получи повреда, за да можете да я избегнете.

Други технологии, общи за четвъртата индустриална революция, които поддържат т.н. „цифров близнак“, са изкуствен интелект, роботика, анализ на данни, инструменти за симулация, Индустриален Интернет на нещата (IIoT) и 3D печат.

Примерите са много реални:

Red Bull Formula 1 състезанията използват високотехнологичен индустриален софтуер, за да тестват „практически“ и да симулират 1000 промени в дизайна всяка седмица, преди да ги внедрят физически. Няма място за грешки - скоростта и бързото прототипиране са от решаващо значение.

Но Industry 4.0 не се ограничава до производството ...Както водоснабдителните, така и енергийните услуги по целия свят създават цифрови близнаци на своите мрежи. Компанията Manila Water, базирана във Филипините, има дигитален близнак от цялата си мрежа - виртуален модел и представителство на нейните физически активи в реалния свят, включително всички тръби, клапани и помпи. Използвайки своя цифров близнак, те симулираха вероятното въздействие на природните бедствия и направиха планове за укрепване и подобряване на инфраструктурата си.

Компанията успя да спести около 400 млн. долара от планираните капиталови разходи. Като направи активите си по-издръжливи, компанията спести и 30 милиона долара годишно от застрахователната си сметка.

Нужни са и нови умения.

Миналата година Световният икономически форум съобщи, че до 2022 г. 75 милиона работни места могат да бъдат изместени от роботиката и изкуствения интелект. До 2022 г. остават само 26 месеца!

Ако не мислите, че това ще се случи с вас, помислете отново.

Ние наблюдаваме тези промени в много индустрии. Например, Dulux Australia е построил това, което се счита за най-модерната фабрика за боя в света. Това е изцяло без нищо на хартия, дигитализирано и чрез автоматизация и усъвършенствани технологии за производство, те вече имат гъвкавостта да произвеждат специални партиди около осем пъти по-бърз от възможното по-рано. Работните им места също изглеждат различно. Около 30% от работната сила вече са жени. Те работят в чиста среда с неръждаема стомана и таблети, а не с ръчен физически труд.Това не се отразява само на производствените работни места - потенциално би могло да бъдат и работни места на всички, включително членове на Националния пресклуб в Канбера.

Докато подготвях речта си, тествах безплатен онлайн „писател на изкуствен интелект“, като просто написах заглавието… „четвъртата индустриална революция“. Отне две минути и половина, за да се създаде проект за редактиране на статия, създадена от около 30 световни източника. Първото предложено изречение беше:

„Докато вървим към вратата към Четвъртата индустриална революция, можем да очакваме приток на мощни устройства, мрежи и цифрови услуги, които да променят нашето човешко съществуване.“

Дори един AI писател признава, че индустрия 4.0 ще прекрои човешкото съществуване.

Факт е, че технологиите, които идват с Industry 4.0, силно ще променят начина, по който работим и живеем. И трябва да се научим как да използваме какви технологии могат да се направят, за да ни помогнат да бъдем по-ефективни, по-продуктивни и да подобрим начина, по който живеем и работим.

Но преди да се притеснявате твърде много от това, че роботите ще поемат вашите работни места, обратната страна е, че технологията ще доведе до потресаващите: 133 милиона нови работни места - което означава нетна печалба от над 58 милиона нови работни места!

Те обаче ще бъдат различни и изискват различни умения.

Готова ли е Австралия за новите видове работни места?

Според проучването на австралийската индустриална група (Ai Group) 75% от работодателите посочват пропаст в уменията. Те не могат да наемат хора с подходящите умения за необходимите работни места. И все пак имаме над 1 милион студенти, които учат в бакалавърска или следдипломна квалификация. Трябва спешно да намалим разликата между необходимите умения за индустрията и общите резултати, постигнати от най-големите ни образователни институции.Чудесно е да видим някои от нашите лидери да вземат под внимание и осъзнават, че това е спешна нужда.

По-рано този месец Аарон Патрик, старши кореспондент на Australian Financial Review, написа статия за това, че Австралия е "богата, тъпа и става все по-тъпа". Източникът беше проучване на Харвардския университет, което класира икономическата комплексност на Австралия на подобно ниво на това на Пакистан и Уганда.Той продължава: „Огромното богатство, генерирано от добив на желязна руда, въглища, нефт и газ вероятно допринася за това, икономика, която не успя да развие индустриите, необходими за поддържане на позицията си сред страните на най-развития свят. "

Това може да е донякъде вярно - но за първи път в историята ни сега имаме възможност да се състезаваме по начини, които по-рано не бихме сметнали за възможни, ако се подготвим за Industry 4.0. Можем драстично да увеличим индустриалната си комплексност. Нещата, които може да ни задържат в миналото, стават далеч не толкова значими. Например цената на ръчния труд в света на индустрията 4.0 вече не е най-голямата част от уравнението. Тъй като цифровизацията няма граници, трябва да насърчаваме бизнеса и обществото да се преквалифицират и да правят инвестиции в технологични капитали. Това се свежда до изобретателност - и вярвам, че Австралия притежава това в изобилие.

Стратегическият подход към Industry 4.0 също се справя с предизвикателствата пред икономическия растеж.

Очакваната прогноза за икономически растеж в Австралия е намалена за тази и следващата година, тъй като Международният валутен фонд прогнозира по-трудна година за световната икономика.Говори се за някои основни стимулиращи мерки за справяне с това предизвикателство, като на дневен ред е днешната парична политика, данъчната политика и новите инфраструктурни проекти.

Всички те са валидни, но факт е, че имаме нужда от повече от това, особено когато сме изправени пред 4-та индустриална революция. За да стимулираме икономическия растеж в основата си, трябва да модернизираме нашите производствени сектори и да правим капиталови инвестиции. По този начин ние създаваме истинска конкурентоспособност, дългосрочни работни места, по-добри и по-високо платени работни места, повишена производителност, по-добро използване на ограничени ресурси, по-малко потребление на енергия за по-големи резултати и в крайна сметка икономически растеж.

Нуждаем се от повече лидери, за да мислим мащабно и да мислим дългосрочно.Трябва фундаментално да изместим възприемането на представата за производството в тази страна.

Всеки производител има възможност да стане усъвършенстван производител, тъй като важно е не е „какво“ правите, а „как“ го правите.

Новият свят на производството също е много по-разнообразен и привлекателен. В Германия е чест да знаете, че имате високотехнологична търговия и професионално обучение. Трябва да накараме австралийските семейства да гледат с гордост и стремеж да влезем в наистина „готини“ производствени работни места.

https://www.aumanufacturing.com.au/is-industry-4-0-the-most-important-economic-and-social-topic-for-australia

 

[Atom]

  On 1.06.2020 г. at 17:36, nik1 said:

И затова на "лордовете" (върховните "лордове и деспоти," тези с 200-300 милиарда, а след време и богатства. активи с над един трилион долара) ще се наложи да усъвършенсватт системите/алгоритми за социален контрол на населението

Алгoритми + Big data = контрол (А+В=С) 

контрол - социален, върху събития, върху пандемии и болести, върху войни и революции, върху "екзити" и присъединавания.. и други (?)

 Това е неизбежно и логично  следствие защото срутването на социалния ред  и система, за върховните лордове не е опция, и те притежават ресурсите за да го предотвратят (или или поне да опитат)

Expand  

Аз  не съм привърженик на тезата, че светът се управлява от един  задкулисен център. Т.н. лордове наистина искат да контролират положението, но в света липсва единна визия накъде и как да се движим. Елитът също не прави изключение и няма единна визия. Освен това към елита спадат и хора, които не са чак "лордове"  ( с 200-300 милиарда), а много по-бедни в парично изражение (някои са обикновени милионери), но с огромен "социален капитал" или с по-прости думи връзки и контакти.  Т.е. получава се един доста по-разширен кръг от хора, които могат да влияят на социалните и икономически процеси в  сравнение с ограничения кръг на най-богатите. 

Липсата на единна визия не означава, че не се правят опити да се контролира положението и да се тласка в една или друга посока. Тъй като обаче визиите на тази или онази група от елита се различават, а понякога и си противоречат, то и действията им в повечето случаи се неутрализират или най-малкото обществото поема в някаква съвсем различна, трета посока.

Друг е въпросът дали една толкова сложна система като световната глобална система подлежи на единен контрол. 

 

[gmladenov]

  On 2.06.2020 г. at 12:07, Atom said:

Друг е въпросът дали една толкова сложна система като световната глобална система подлежи на единен контрол.

Expand  

+1

Конспиративните теоретици много обичат да си представят как едни тайни чичковци са се събрали
в една тъмна зала, пушат хавански пури, играят покер и дърпат конците на целия свят.
Никой не знае кои са тези чичковци, защото те по условие са много тайни.

А действителността е доста по-прозаична: едни съвсем явни чичковци като Джеф Безос или Бернар
Арно непрекъснато дърпат чергата към себе си и правят всичко възможно да изкарат някой лев.
И докато всеки от тях дърпа чергата към себе си, те без да искат бутат и света.

[Atom]

  On 2.06.2020 г. at 13:47, gmladenov said:

А действителността е доста по-прозаична: едни съвсем явни чичковци като Джеф Безос или Бернар
Арно непрекъснато дърпат чергата към себе си и правят всичко възможно да изкарат някой лев.
И докато всеки от тях дърпа чергата към себе си, те без да искат бутат и света.

Expand  

Да, това е мотивацията на една част от елита. Има обаче и още две групи:

- мениджмънт, управляващ банковия и финансов капитал (самият капитал е разпръснат между много собственици). Или условно банкери и финансисти. При нормална ситуация при кризата от 2008  повечето от банките трябваше да фалират. Логичното разрешаване на проблема при пазарна икономика и правилата на капитализма е това - когато си сбъркал и не си преценил риска да си платиш за алчността или глупостта и да отвориш място за по-способните играчи. Не стана така, а ги спасиха с т.н. "количествени улеснения". Това решение обаче изкриви всичко и банките в момента не изпълняват функциите си.  В момента те са едно излишно и паразитно звено.  Задачата на тази група е банките да оцелеят на всяка цена. Действията на тези хора все още оказват огромно влияние на света.

- третата група се състои от най-богатите. Това са наследници на по-стар капитал или хора които са се оттеглили от активния бизнес,  или хора за които правенето на пари не е вече интересно, а са се отдали на други каузи. Интересът на тези хора е самите те е техните наследници да останат вечно на върха. Т.е. те не се интересуват от растеж, а от "стабилност" (така както я разбират).   Според тях стабилност ще се постигне чрез ограничаване на растежа на световната популация, забавяне на икономическия растеж и отказ от свръх-консумация, енергия без въглеродни емисии, намаляване на световното неравенство до поносими размери и т.н.  Затова те  поддържат и финансират разни инициативи като зелени движения и сделки, идеята за безусловен базов доход, идеята за кръгова икономика, всички инициативи за помощи за Африка, феминизма, гей движенията и т.н.  Естествено те също бутат света. 

Към тях могат да се прибавят  разни религиозни и национални елити (те също  са разделени на няколко под групи) и нещата стават доста сложни. Естествено това разделение е чисто условно. Някои индивиди участват в повече от една група. 

Редактирано Юни 2, 2020 от Atom

[nik1]

 

  On 2.06.2020 г. at 12:07, Atom said:

Аз  не съм привърженик на тезата, че светът се управлява от един  задкулисен център.

 

 

Expand  

Не говорих за "задкулисие" , а за най-богатите и най-могъщите хора в бъдеще , най- вече (но не само) тези които ще забогатеят вследствие индустриална революция 4.0 . 

Хора, като  Бил Гейтс на бъдещето (това може и да самия Бил Гейтс ,ако доживее и и успее да хване "влака трезор " на революция 4.0-4.1-4.2)

Те ще са познати на публиката,

Не твърдя и че те ще са в комбина, Използвах множествено н число защото смятам. че  тези хора ще са повече от един .Или уточнявам какво беше  предпложението ми по-горе, в отговор на твоето мнение:

 

В близкото бъдеще на индустриална революция  4.X. повече  от един човек (достъчно богат , начело на корпорация, която разработва и изполва алогортими +  big дата ) ще се опита да осъществи контол върху събития, които биха унищожили системата, която  го прави/поддържа  богат, вкл . и чрез алгоритми+ big дата , изполвани  за определен социален контрол

 

Както и и да е

 

 

  Цитирай

Друг е въпросът дали една толкова сложна система като световната глобална система подлежи на единен контрол. 

Expand  

 

най-вероятната хипотеза на днешния етап  е че единният контрол на света (на всички хора и събитията, предизвикани  от техните действия и взаимодейстия)  е невероятен и фантастичен

 Днес нямаме достатъчно информания, за да допуснем обратното - че такъв е възможен/или поне като "опит"/ , но бъдещето е пред нас.

 

Редактирано Юни 2, 2020 от nik1

[Atom]

  On 2.06.2020 г. at 17:41, nik1 said:

В близокотокото бъдеще на революция  4.0. Повече  от един човек (достъчно богат , начело на корпорация, която разработва и изполва алогортими +  big дата ) ще се опита да осъщество контол върху събития, които биха унищожили ситемата, която  го прави богат, вкл . и чрез алгоритми+ big дата , изполвани  за определен социален контрол

Expand  

Има нещо такова, но по-скоро с обратен знак. Точно най-богатите искат, хайде да не кажа да разрушат системата, но да я преобразуват. Целта е от динамична система основана на растежа да се преобразуваме до устойчива система с по-бавни и плавни изменения. На практика обаче това е край на капитализма. За някаква форма за капитал и пазар  може да се говори дори още от времето на неолита с появата на собствеността (капитал и пазар със сигурност има в Римската империя), но само при капитализма имаме система в която се цели растеж, заради самия растеж. Същността на капитализма е това - динамична система осигуряваща много бързо развитие. Моделът на СССР може да се приеме просто като държавен капитализъм, а китайския като смесен.

Бил Гейтс, Сорос, Бъфет и ред други предлагат точно това. Ограничаване растежа на населението, ограничаване ръста на БВП, ограничаване на свръх-потреблението, ограничаване на използване на енергия и на емисиите, вкарване на неравенството в поносими рамки и т.н.  Като помисли човек има логика. Ако системата е динамична днес си пръв, но утре може да не си. Самата система го изисква - основната движеща сила е конкуренцията и така нареченото "съзидателно разрушение".  Умишленото ограничаване на растежа означава една много по-устойчива и стабилна система и "фиксиране" на богатството на най-богатите. В резултат наследниците им ще добият статуса на вечни патриции.  

Тази система може  все още да я наричат капитализъм, но няма да има нищо общо с капитализма, а ще е по-скоро нещо като нео-античност. Най-отдолу роби (роботи и ИИ), след това плебс който живее на хляб и зрелища (безусловен базов доход). След това слой ниско платени работещи, по-нагоре група от професионалисти, тънък слой предприемачи, разни имперски служители и т.н. и най-отгоре патрициите - винаги от едни и същи фамилии. Естествено това цялото нещо няма как да мине без контрол с всички възможни средства.