САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Кухулин]

Преди 52 минути, nik1 said:

"Въпросът" беше съвсем ясен: какво може да даде Китай на Си, на днешния свят. 

Въпросът ти не беше за днешния свят, а за евентуалния нов световен ред. Това може да даде Китай - опит в управлението на  големи популации.

[nik1]

Преди 1 час, Кухулин said:

Въпросът ти не беше за днешния свят, а за евентуалния нов световен ред. 

Продължаваш да внушаваш неистини..

"Въпросът" беше какво може да даде  днешния Китай (Китай на Си) на света.

Самоцитирам се:

"Китай според мен има шанс да попадне в Капана на Тукидит , едва след приключване на епохата Си, Ако и когато стане част от същия този Запад и може да конкурира и измести САЩ като лидер на западния свят"

Цитирай

Това може да даде Китай - опит в управлението на  големи популации.

 

Китай може да предаде своя опит в "управленоието на големи популации", само ако бъдещото световно правителство и бъдещия световен ред е сталинистки и тоталитарен.

За мен това не е реална опция.

Едно бъдещо световно правителство според мен би представлявало нещо подобно на това:

https://expanse.fandom.com/wiki/United_Nations

Едно световно правителство според мен би управлявало "масите" така:

5:14
 

 

 

Всъщност, прочетено и видяно между  редовете  на франчайза - големите маси разнородно  мултиетническо население в едно хипотетично бъдеще ще се управляват така както се управляват днес.. в Индия, нежели със сталинисткия юмрук на Си и на ханския етнически национализъм

Случайно или по-скоро не- във франчайза генералният секретар  се казва Chrisjen Avasarala , а нейният заместник  -  Sadavir Еrrinwrighte.

Редактирано Декември 22, 2021 от nik1

[Кухулин]

Преди 30 минути, nik1 said:

Всъщност, прочетено и видяно между  редовете  на франчайза - големите маси разнородно  мултиетническо население в едно хипотетично бъдеще ще се управляват така както се управляват днес.. в Индия, нежели със сталинисткия юмрук на Си и на ханския етнически национализъм

Възможно е да си представим бъдещата планета Земя като една голяма Индия, но за целта трябва този модел да се наложи  над другите. На мен лично не ми е ясно как може да се случи това.

[nik1]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Възможно е да си представим бъдещата планета Земя като една голяма Индия, но за целта трябва този модел да се наложи  над другите. На мен лично не ми е ясно как може да се случи това.

С меки средства, и с икономическа принуда/стимули например.
Не казвам че ще  случи, а че това е възможния начин.

Твърдият сталинистки и комунистически подход  за китаизиране по Си мисля ще е стане повод  за Третаъа Световна Война
Надявам се че и самите китайски партийни бюрократи са наясно с това.

[новорегистриран2]

Преди 5 часа, nik1 said:

Продължаваш да внушаваш неистини..

"Въпросът" беше какво може да даде  днешния Китай (Китай на Си) на света.

Самоцитирам се:

"Китай според мен има шанс да попадне в Капана на Тукидит , едва след приключване на епохата Си, Ако и когато стане част от същия този Запад и може да конкурира и измести САЩ като лидер на западния свят"

 

Китай може да предаде своя опит в "управленоието на големи популации", само ако бъдещото световно правителство и бъдещия световен ред е сталинистки и тоталитарен.

За мен това не е реална опция.

Едно бъдещо световно правителство според мен би представлявало нещо подобно на това:

https://expanse.fandom.com/wiki/United_Nations

Едно световно правителство според мен би управлявало "масите" така:

5:14
 

 

 

Всъщност, прочетено и видяно между  редовете  на франчайза - големите маси разнородно  мултиетническо население в едно хипотетично бъдеще ще се управляват така както се управляват днес.. в Индия, нежели със сталинисткия юмрук на Си и на ханския етнически национализъм

Случайно или по-скоро не- във франчайза генералният секретар  се казва Chrisjen Avasarala , а нейният заместник  -  Sadavir Еrrinwrighte.

Повече от десетилетие световната икономика растеше благодарение на ръста на китайското потребление. Ще видим след Зимните Олимпийски игри по какъв път ще тръгнат китайците и дали ще продължат да движат света.

[nik1]

Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Повече от десетилетие световната икономика растеше благодарение на ръста на китайското потребление. Ще видим след Зимните Олимпийски игри по какъв път ще тръгнат китайците и дали ще продължат да движат света.

Макар и приета от международните   институции, теорията за "капана на средните доходи"  убеден съм, не е напълно завършена.

Може да се спори и дискутира дали Китай на Си  ще прескочи трапа  или ще бъде уловена в капана. Според мен - не за прескачането -  капанът за Китай на Си ще щракне някога, при постигане дори на 60 процента от БВП (per capita, PPP) от този на САЩ,

Теорията приема, че прагът е в границите 45-55 процента, но самия факт че се задава толеранс, показва че тази граница е условна и е невъзможно да бъде точно дефинирана.

Ключовото за теорията е дали при постигане на тази граница се изчерпват (свърват) възможностите за "настигащ" растеж, и страната остава захваната в групата на тези, които наричаме страни със средни доходи, или не 

И това е условно, защото  например покачването на цените на изкопаемите горива може да "изстреля"  над прага от 55 процента страните производители  от "третия" или "втория"  свят (Нигерия, Русия)

Защо така смятам за Китай на Си? Защото няма случай от историята  на прескочен трап от страна с ръчно управление на икономиката от управляващите. 

 

Промени в курса според мен ще има (може да има), когато този капан "щракне", и се види че нещата не са такива, както ги разказват и виждат Си и неговите доктринери 

(е аз няма да съм жив тогава, така че няма как да се обзалагам )

----------------------------------------------

Политически Китай на Си се представя като едно егоистично дете, и влиянието му достига само до съседите Виетнам и Северна Корея. Китай на Си според мен няма да избяга и от Капана на Kindleberger.

(пак - аз няма да съм жив тогава, така че няма как да се обзалагам)

Редактирано Декември 22, 2021 от nik1

[новорегистриран2]

On 21.12.2021 г. at 14:42, sir said:

Така де, имах предвид конкретно по отношение на Тайван - тема, по която Япония по принцип се въздържа от заемане на каквито и да било позиции. Е, явно се случва промяна и затова ми е интересно какво мислят по въпроса по-запознатите. Ето я статията, която визирах: https://warontherocks.com/2021/11/japans-revolution-on-taiwan-affairs/.

Иначе и аз смятам, че Китай няма никаква полза от военен конфликт с Тайван, но това се обсъжда в последните страница-две.

 

[новорегистриран2]

Преди 22 часа, Б. Киров said:

Донякъде е така, има известно изместване на фактите, но лично за мен в този документ най-интересна е гледната точка на автора му, който се опитва да "влезе в главата", образно казано, на китайските лидери и да мисли с техните категории. Не случайно е озаглавен "Най-дългата телеграма", пряка асоциация с прословутата "дълга телеграма" на Джордж Кенан, която отваря Студената война със Съветите след ВСВ.

Решението беше да се укрепят западните институции, за да се направят неуязвими за съветското предизвикателство, докато чакат смекчаването на съветския режим.[22] Новата политика на Кенан за сдържане, по думите на по-късната му статия „X“, беше, че съветският натиск трябваше „да бъде овладян чрез ловко и бдително прилагане на контрасила в серия от постоянно променящи се географски и политически точки“.  Кенан твърди, че политиката на Сталин е оформена от комбинация от марксистко-ленинска идеология, която застъпва революцията за победа над капиталистическите сили във външния свят и решимостта на Сталин да използва понятието „капиталистическо обкръжение“, за да легитимира неговото регламентиране на съветското общество, за да може да консолидира политическата си власт. Кенан твърди, че Сталин няма да (и освен това не може) да смекчи предполагаемата съветска решимост да свали западните правителства. По този начин, основният елемент на всяка политика на Съединените щати спрямо Съветския съюз трябва да бъде дългосрочно, търпеливо, но твърдо и бдително ограничаване на руските експанзивни тенденции... ] „Моите мисли за ограничаването“, каза Кенан в интервю за CNN през 1996 г., „разбира се, бяха изкривени от хората, които го разбираха и го преследваха изключително като военна концепция; и мисля, че това, както и всяка друга кауза, доведе до [40-те години на ненужен, страшно скъп и дезориентиран процес на Студената война“.

https://en.wikipedia.org/wiki/George_F._Kennan

Ако имате време, прочетете го внимателно, покрай многото "вода" в този обширен текст има фиксирани неща, които ще предопределят бъдещото развитие за десетилетия напред.

 

Чета го вече няколко дни и е наистина интересен. Като го прочета целия текст и го анализирам ще мога да напиша повече по въпроса.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

ромени в курса според мен ще има (може да има), когато този капан "щракне", и се види че нещата не са такива, както ги разказват и виждат Си и неговите доктринери 

(е аз няма да съм жив тогава, така че няма как да се обзалагам )

Нищо не е сигурно - догодина е партийния конгрес на ККП, на който трябва да бъде преизбран Си Дзинпин. Някои анализатори обаче допускат 30-40 процента шанс да не бъде преизбран, той има много сериозна вътрешна опозиция. Самият Си си е сложил хоризонт 2035, когато ще бъде на 82 години, Дън Сяопин, който направи Големия завой към пазарна икономика слезе от сцената на 84. След него обаче има неписан регламент партийните и държавни лидери да бъдат сменяни след като навършат 68, сега Си се опитва да пречупи това правило.

Преди 9 часа, nik1 said:

И това е условно, защото  например покачването на цените на изкопаемите горива може да "изстреля"  над прага от 55 процента страните производители  от "третия" или "втория"  свят (Нигерия, Русия)

В момента ситуацията с изкопаемите горива е много интересна. САЩ продължават да са най-големите производители на природен газ и нефт в света и мажат дебело филията на печалбите /тези фирми/ от износ при повишените цени. И САЩ, и Китай, въпреки че са подписали Парижкото споразумение, имат ниски такси върху въглеводородите в диапазон 7-8 щатски долара за тон, при вече около 90 евро съответно в ЕС.

Така че трябва да гледаме какво се прави, а не какво се говори.

[новорегистриран2]

Преди 10 часа, nik1 said:

Макар и приета от международните   институции, теорията за "капана на средните доходи"  убеден съм, не е напълно завършена.

Може да се спори и дискутира дали Китай на Си  ще прескочи трапа  или ще бъде уловена в капана. Според мен - не за прескачането -  капанът за Китай на Си ще щракне някога, при постигане дори на 60 процента от БВП (per capita, PPP) от този на САЩ,

Теорията приема, че прагът е в границите 45-55 процента, но самия факт че се задава толеранс, показва че тази граница е условна и е невъзможно да бъде точно дефинирана.

Ключовото за теорията е дали при постигане на тази граница се изчерпват (свърват) възможностите за "настигащ" растеж, и страната остава захваната в групата на тези, които наричаме страни със средни доходи, или не 

И това е условно, защото  например покачването на цените на изкопаемите горива може да "изстреля"  над прага от 55 процента страните производители  от "третия" или "втория"  свят (Нигерия, Русия)

Защо така смятам за Китай на Си? Защото няма случай от историята  на прескочен трап от страна с ръчно управление на икономиката от управляващите. 

 

Промени в курса според мен ще има (може да има), когато този капан "щракне", и се види че нещата не са такива, както ги разказват и виждат Си и неговите доктринери

----------------------------------------------

 

 

Според мен бъдещето на КНР зависи от това дали жизнения стандарт в градовете от Tier 1 ще продължи да расте, а в останалите Tier-и ще успеят да настигнат сегашното ниво на Пекин, Шанхай и Шънджън.

Ако успеят, ще се създадат урбанизираните центрове, които да генерират вътрешно потребление, да генерират инвестиции, иновации и като цяло да дърпат икономиката напред.

За момента се справят повече от успешно, за сметка на най-малките градчета и села.

Цитирай

Политически Китай на Си се представя като едно егоистично дете, и влиянието му достига само до съседите Виетнам и Северна Корея. Китай на Си според мен няма да избяга и от Капана на Kindleberger.

Бих изразил несъгласието си за това. В "По-дългата телеграма", която Б.Киров постна тук е отделено внимание на въпроса, как китайците се опитват чрез икономически средства да подкопаят американските съюзи в Източна Азия, че и отвъд региона.

Американците се напънаха да потребяват повече японски продукти, отколкото китайците, но това е изключение. При южните корейци положението е точно обратното - икономическата зависимост от Китай вече става и политическа. Все пак икономическото израстване на Южна Корея до 10-та най-голяма икономика в света се дължи преди всичко на ръста на китайската икономика.

В последните години южнокорейската вътрешна политика е крайно поляризирана и трудно може да се види такава бруталност в предизборна кампания в някоя стабилна страна.

Малко предистория: През 2016 проамериканската консервативна президентка Пак Гън Хе (дъщеря на бившия военен диктатор Пак) бе свалена от власт чрез серия от милионни протести. Повод за протестите беше, че е оказвала натиск върху местни олигарси да оказват услуги за хора от най-тясното й обкръжение. Само че, начина по който информацията за случая е събрана и пусната из големите медии, говори за координация между тайните служби и големите конгломерати контролиращи медиите.

Това е важно, защото бащата на Пак Гън Хе е убит от шефа на тайната си служба, т.е. имаме вътрешно боричкане между силовите структури. В месеците след свалянето й от власт стана ясно, че армията се е готвела да се намеси на нейна страна, т.е. да направи военен преврат, със "знанието" (разбирай подкрепата) на американците.

С идването на власт на сегашния президент Мун Дже Ин започна антияпонска пропагандна кампания, Корея и Япония влязоха в търговска война и в момента не са в особено приятелски отношения. Американците, от своя страна, нямаха посланик в Сеул почти 2 години и накрая пратиха японски американец. Който, също като предшественика си, той имаше "инцидент".

https://www.washingtonpost.com/world/2019/10/19/seoul-students-scale-wall-us-embassy-protest-american-troop-presence-south-korea/

https://abcnews.go.com/International/International/mark-lippert-knife-attack-unfolded/story?id=29411879

Обратно към настоящето. В Корея предстоят президентски избори през март, като за поста спорят кандидати на управляващите "прогресивисти"/"либерали" срещу опозиционните "консерватори". В кавички са, защото реално няма разлика между едните и другите. Прогресивните либерали са не по-малки шовинисти от т.нар. консерватори, май единствената разлика е във външната политика.

Например:

Какво правят "либералите" спрямо Китай:

http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20211223000500

Какво мислят във Вашингтон:

https://www.voanews.com/a/seoul-s-peace-initiative-at-odds-with-biden-s-coalition-building-strategy/6366297.html

И какво обещава "консервативната" опозиция, ако се докопа до властта:

https://www.voanews.com/a/south-korean-conservatives-vow-to-get-tougher-on-china-/6324216.html

Борбата за власт е толкова голяма, че не са пощадени членовете на семействата на двамата кандидати. Беше спрегнат скандал на жената на опозиционера, с обвинението, че преди години е била ескорт/проститутка, а големите медии веднага започнаха да я преследват и да ровят в миналото й. Оказа се, че е фалшифицирала CV-то си, с което е наета на работа и пр. Спрямо сина на кандидата на управляващите, пък, се появи информация, че онлайн е дал оценка на бар за проститутки...

Трябва да се спомене и факта, че след изтичането на мандата на японския американец, през 2020, САЩ все още не са назначили нов посланик в Сеул. Ужким Южна Корея е ключов съюзник на американците, заедно ще градят светло демократично бъдеще, а реално нещата не са чак толкова "съюзнически".

Явно в южнокорейския елит има силно разделение, що се отнася до външната политика. И за момента прокитайските сили печелят, за сметка на прояпонските/проамериканските.

Ако разгледаме Японско-китайската война от 1894 можем да видим много неща сходни с наши дни или поне желанието на Китай да възстанови статуквото на Корейския полуостров съществувало преди тази война - обединена Корея, поставена под протекцията на Китай. Тази идея със сигурност има много почитатели в Сеул, а не бих се учудил именно южните корейци да са я лансирали на китайците.

-----

Все повече се питам колко още може да продължи да съществува американо-корейския съюз в условията на ескалираща Студена война между САЩ и КНР. А положението с Корея, не е по-различно и от случващото се в редица други държави по света.

Редактирано Декември 23, 2021 от новорегистриран2

[Б. Киров]

Преди 17 минути, новорегистриран2 said:

Бих изразил несъгласието си за това. В "По-дългата телеграма", която Б.Киров постна тук е отделено внимание на въпроса, как китайците се опитват чрез икономически средства да подкопаят американските съюзи в Източна Азия, че и отвъд региона.

Точно това е сърцевината на китайската стратегия, те индиректно атакуват двете слаби звена, според тях, от четирите американски стълба на американската хегемония:

1. Армията

2. Доларът като световна валута

3. Технологично превъзходство

4. Либерална идеология на индивидуална свобода и върховенство на закона

а именно номер 2 и номер 3. Което и да е от тези две критични звена, ако бъде пробито, това ще обърне статуквото. В "Най-дългата телеграма" това е добре осъзнато и артикулирано. Електронният юан и инициативата на Си "произведено в Китай" са атакуващите оръжия на Китай към тези две звена, а защитно-нападателната стратегия на САЩ е първо да запазят и по възможност да укрепят статута на долара /нещо което ще постигнат с финансирането на Зелената сделка и всички нейни финансови инструменти/ и второ - да запазят и увеличат технологичното си превъзходство в областта на Големите данни и ИИ. Статутът на долара и превъзходството във високите технологии също са скачени съдове. Голямото финансиране на новите технологии в САЩ става през стоковата борса, като акциите на техните фирми-първенци дефакто се финансират в долари от инвеститори от целия свят; Китай няма този лост за финансиране на своите фирми, там ще се върви по пътя на централизираното държавно финансиране.

[nik1]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Според мен бъдещето на КНР зависи от това дали жизнения стандарт в градовете от Tier 1 ще продължи да расте, а в останалите Tier-и ще успеят да настигнат сегашното ниво на Пекин, Шанхай и Шънджън.

Ако успеят, ще се създадат урбанизираните центрове, които да генерират вътрешно потребление, да генерират инвестиции, иновации и като цяло да дърпат икономиката напред.

За момента се справят повече от успешно, за сметка на най-малките градчета и села.

Няма спор. Бъдещото нарастване на БВП на Китай се очертава преоблавадащо да е сметка на увеличаване на вътрешното потребление и вътрешните инвестиции.

Цитирай

Бих изразил несъгласието си за това. В "По-дългата телеграма", която Б.Киров постна тук е отделено внимание на въпроса, как китайците се опитват чрез икономически средства да подкопаят американските съюзи в Източна Азия, че и отвъд региона.

Нямам това предвид.

Подкопаването или засягането на на устоите на съперника само по себе си не прави засягащият лидер, първенец , или по-просто казано, такъв който може да експортира влияние,лидерство и сигурност.
Китай на Си не експортира влияние и лидерство извън Виетнам и Северна Корея, т.е Китай днес е по-незначителен политически субект от Китай на династиите на Тан или Мин: Днешната китайска сфера извън Китай обхваща Виетнам и Северна Корея, и не включва страните от Централна Азия. 

 

Капан  на Kindleberger: Отнася се ситуацията в периода между двете световни войни, когато Британия вече е загубила "мантията си" си на световен лидер , но САЩ не са поели лидерството, По аналогии, в някакво измеримо бъдеще се очаква че Китай ще станат икономиески и материално (обобщено като БВП, банкови сметки и наличности в банките в Китай, имоти и спестявания на гражданите, международни активи на базираните в страната компании и др.) най-силната , най-значимата   страна, но няма  да могат да поемат полтически световното лидерство. Това е капанът на Kindleberger.
Едно от най-важните задължения на световния (политически) лидер е да гарантира стабилност и сигурност (това не е "безплатно" за него, и не става само думи и статистики, и не пада от "небето", както се казва)
Китай според мен няма никаква готовност за светповно лидерство, и ме съмнява, че този въпрос някога и някъде е дисктутиран или разписан в документите на Си и компания

 

Редактирано Декември 23, 2021 от nik1

[deaf]

Струва ми се,че е по темата. Виц

Из американски учебник по история:

"До идването на Колумб,американците били принудени да живеят в Европа".

[Б. Киров]

On 23.12.2021 г. at 10:54, nik1 said:

Капан  на Kindleberger: Отнася се ситуацията в периода между двете световни войни, когато Британия вече е загубила "мантията си" си на световен лидер , но САЩ не са поели лидерството, По аналогии, в някакво измеримо бъдеще се очаква че Китай ще станат икономиески и материално (обобщено като БВП, банкови сметки и наличности в банките в Китай, имоти и спестявания на гражданите, международни активи на базираните в страната компании и др.) най-силната , най-значимата   страна, но няма  да могат да поемат полтически световното лидерство. Това е капанът на Kindleberger.
Едно от най-важните задължения на световния (политически) лидер е да гарантира стабилност и сигурност (това не е "безплатно" за него, и не става само думи и статистики, и не пада от "небето", както се казва)
Китай според мен няма никаква готовност за светповно лидерство, и ме съмнява, че този въпрос някога и някъде е дисктутиран или разписан в документите на Си и компания

Според мен на китайските лидери не им пука за Капан на Кинделбергер по простата причина, че те не виждат света от западната гледна точка. Сливането на конфуцианство с марксизъм е много характерно за тяхното мислене. Конфуцианството, според Макс Вебер, е идеология и практика на запазване на статуквото. Самият Конфуций е бил висш бюрократ, съветник на един от князете по време на Враждуващите царства, тогава са писани и трактатите на Сун Дзъ, по същество двете визии отразяват един и същ мироглед. Идеалът е да се запази една хлабава федерация, центрирана около върховен владетел, Император.

В това виждане светът е многополюсен, като Поднебесната е върховната сила, но нейната цел е не да завладява или управлява сателитите, а да ги остави относително автономни и въртящи се в нейната орбита като подчинени, признаващи превъзходството й.

Конфуцианството разчита на просветен елит от бюрократи, а не на визионери или енергични реформатори, както е в западните култури. Допирната точка с марксизма е теорията на Маркс и Енгелс в "Комунистически манифест", които развиват тезата, че преди да отмре държавата като диктатура на пролетариата, тя ще бъде всеобхватна и много силна, така наречения преходен период, фиксиран като перманентен от сталинистите, довел до създаването на огромен номенклатурен апарат, съответстващ на просветените бюрократи в конфуцианството..

Тази идеология донякъде кореспондира с американския изолационизъм, но не и с американската изключителност.

[Кухулин]

On 22.12.2021 г. at 18:54, nik1 said:

С меки средства, и с икономическа принуда/стимули например.
Не казвам че ще  случи, а че това е възможния начин.

Това, прощавай, е по-голямо фентъзи и от Експанз  В Индия работи религиозно-кастова система, при това с неавраамични религии. Тази цигания може да се установи в Европа само с насилствена асимилация и никак другояче. С огън и меч. То даже пета колона няма, като се изключат разни алтернативно одарени йоги и кришнари. 

On 22.12.2021 г. at 18:54, nik1 said:

Твърдият сталинистки и комунистически подход  за китаизиране по Си мисля ще е стане повод  за Третаъа Световна Война
Надявам се че и самите китайски партийни бюрократи са наясно с това.

Изобщо даже не е изключено да се мине през ТСВ. И тук няма никакво значение кой с какво е наясно, защото на това ниво процесите най-вероятно ще са спонтанни и доста трудно контролируеми.

[nik1]

On 24.12.2021 г. at 13:20, Кухулин said:

В Индия работи религиозно-кастова система, при това с неавраамични религии.

Прощавай, но това са  неверни и повърхностни обобщения. Трансформацията към демокрация в Индия дори и да не е напълно завършена, е необратима

https://www.indianruminations.com/spotlight/evaluating-the-history-and-political-transformation-of-the-shudras/

 

Indira Gandhi constituted a coalition of non-Shudra upper castes (Brahmins and a section of Bania industrialists), Dalits, Adivasis, Muslims and other minorities.

https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit

https://en.wikipedia.org/wiki/Adivasi

----------------------------------------------------------

Today, in some states, top Shudra communities like Kammas, Reddys, Marathas, Jats, Yadavs, Kurmis, Lingayats, etc, have their own regional political parties.

 

Редактирано Декември 25, 2021 от nik1

[nik1]

Преди 6 минути, nik1 said:

Прощавай, но това са  неверни и повърхностни обобщения. Трансформацията към демокрация в Индия дори и да не е напълно завършена, е необратима

https://www.indianruminations.com/spotlight/evaluating-the-history-and-political-transformation-of-the-shudras/

 

Indira Gandhi constituted a coalition of non-Shudra upper castes (Brahmins and a section of Bania industrialists), Dalits, Adivasis, Muslims and other minorities.

https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit

https://en.wikipedia.org/wiki/Adivasi

----------------------------------------------------------

Today, in some states, top Shudra communities like Kammas, Reddys, Marathas, Jats, Yadavs, Kurmis, Lingayats, etc, have their own regional political parties.

 

Апропо:

В много от днешните източноевропейски страни, освен етническата (етнонационалната) система, същества  и скрита кастова - циганите (като най-ниската класа) не са представени никъде.

 

[Б. Киров]

On 24.12.2021 г. at 11:24, Б. Киров said:

Конфуцианството, според Макс Вебер, е идеология и практика на запазване на статуквото.

Вебер пише цяло изследване за конфуцианството и неговата роля във формирането на китайския национален характер:

https://archive.org/details/in.gov.ignca.331/page/n240/mode/2up

на този линк е цялата книга в превод на английски, има я и на руски в мрежата. В общи линии, той развива тезата, че конфуцианството е по-скоро етична практика, отколкото религия, и което е най-важното, според него - именно конфуцианството е било най-голямата пречка в Китай да не се развият капиталистически отношения. Впрочем до същия извод стигат и комунистите през 20-ти век и всячески се опитват да изкоренят конфуцианските практики, но вече с мотив, че те са били основната причина за икономическата изостаналост на Китай.

Сега конфуцианството има втори Ренесанс в Китай, пряка проява на това са институтите "Конфуций" в целия свят.

Ето как отговаря на теорията на Вебер един съвременен китайски социолог:

https://vc.bridgew.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1963&context=br_rev

[Кухулин]

Преди 1 час, nik1 said:

Прощавай, но това са  неверни и повърхностни обобщения. Трансформацията към демокрация в Индия дори и да не е напълно завършена, е необратима

Окей, да се надяваме, че индийската демокрация ще извие врата на китайския сталинизъм за благото на цялото човечество  

[deaf]

Преди 11 часа, Кухулин said:

Трансформацията към демокрация в Индия дори и да не е напълно завършена, е необратима

Моето определение за демокрация.

1. Наличие на средна класа. Защото бедните и богатите са заплаха и рушат демокрацията.

2. Свобода за отделният човек да изразява своето мнение на работното си място,без да се страхува,че може да бъде репресиран.

Тези две "неща" реалност ли са в Индия?

[deaf]

Преди 6 минути, Втори след княза said:

Някои викат "Свобода! Не манипулирайте децата си"

Ако дъщеря ми иска да се снима за Плейбой,няма да и преча. Ако бях целомъдрен,може би щях да се отдръпна от нея,но не и да я наказвам и репресирам.

[новорегистриран2]

On 23.12.2021 г. at 10:19, Б. Киров said:

Точно това е сърцевината на китайската стратегия, те индиректно атакуват двете слаби звена, според тях, от четирите американски стълба на американската хегемония:

1. Армията

2. Доларът като световна валута

3. Технологично превъзходство

4. Либерална идеология на индивидуална свобода и върховенство на закона

а именно номер 2 и номер 3. Което и да е от тези две критични звена, ако бъде пробито, това ще обърне статуквото. В "Най-дългата телеграма" това е добре осъзнато и артикулирано. Електронният юан и инициативата на Си "произведено в Китай" са атакуващите оръжия на Китай към тези две звена, а защитно-нападателната стратегия на САЩ е първо да запазят и по възможност да укрепят статута на долара /нещо което ще постигнат с финансирането на Зелената сделка и всички нейни финансови инструменти/ и второ - да запазят и увеличат технологичното си превъзходство в областта на Големите данни и ИИ. Статутът на долара и превъзходството във високите технологии също са скачени съдове. Голямото финансиране на новите технологии в САЩ става през стоковата борса, като акциите на техните фирми-първенци дефакто се финансират в долари от инвеститори от целия свят; Китай няма този лост за финансиране на своите фирми, там ще се върви по пътя на централизираното държавно финансиране.

Китайците са решили да харчат повече за R&D, фокусирайки се върху чипове/микроелектроника, квантови компютри и облачни технологии.

https://www.cnbc.com/2021/03/05/china-to-boost-research-and-development-spend-in-push-for-tech-breakthroughs.html

Както вече видяхме големите американски корпорации се фокусират върху създаването на платформи за виртуална реалност. Пазарна ниша, която е зависима и възможна благодарение на новата инфраструктура за бърз пренос на големи обеми данни и тяхното съхранение- 5Г/6Г и облачните услуги.

https://blog.techviz.net/cloud-technology-virtual-reality

И докато американците са се насочили към изграждането на все по-реалистична виртуална среда (и водачеството в тази ниша), китайците (явно) се стремят към превъзходство в хардуера, който да я обслужва. 

https://www.huawei.com/en/news/2018/7/ChinaMobile-Fujian-Operator-Cloud-VR

И това е от 2018...

-----

Също както компютърните игри, виртуалната реалност има добри и лоши страни. Особено по-младите биха се пристрастили много бързо, загърбвайки реалния свят. Това би имало както физиологически, така и психологически последствия за тях.

В Китай това го знаят много добре и за това за учещите има ограничение за времето, което могат да прекарат в играене на игри. Така, за разлика от западните си връстници, младите китайци растат в по-социална и човешка среда.

А спрямо зомбификацията на американчетата никой не предприема нищо, даже напротив бива постоянно насърчавана чрез пропагандната система за изграждане на потребителско поведение. Логично е китайските комунисти да подкрепят самоунищожаването на американците.

Редактирано Декември 27, 2021 от новорегистриран2

[новорегистриран2]

On 23.12.2021 г. at 10:54, nik1 said:

Няма спор. Бъдещото нарастване на БВП на Китай се очертава преоблавадащо да е сметка на увеличаване на вътрешното потребление и вътрешните инвестиции.

Нямам това предвид.

Подкопаването или засягането на на устоите на съперника само по себе си не прави засягащият лидер, първенец , или по-просто казано, такъв който може да експортира влияние,лидерство и сигурност.
Китай на Си не експортира влияние и лидерство извън Виетнам и Северна Корея, т.е Китай днес е по-незначителен политически субект от Китай на династиите на Тан или Мин: Днешната китайска сфера извън Китай обхваща Виетнам и Северна Корея, и не включва страните от Централна Азия.

Вече го дискутирахме въпроса за китайските възможности за power projection и е ясно, че все още изостават доста и са ограничени заради географията си. Китайците работят усилено по въпроса и предстои да видим промяна.

Виетнам не е и няма как да бъде в китайската сфера на влияние, по скоро обратното - виетнамците и китайците са съперници.

Северна Корея е особен случай. Номинално северните корейци са комунисти (а реално шовинисти) и съюзници на КНР, но не съвсем. Връзките, които северните корейци имат с крайно десните кръгове в Япония, са твърде силни, за да бъдат истински съюзник.

Неутралният поглед върху отношенията на Корейския полуостров показва, че Южна Корея е по-близка до Китай, отколкото Севера.

Липсата на военен потенциал не пречи редица страни в Южна Азия, Латинска Америка и Африка да са под китайско влияние - Пакистан, Шри Ланка, Камбоджа, Лаос, Кения, Танзания, Етиопия, Венецуела, Хондурас и пр. икономически гиганти. Общото между тях какво е? Бедни суровинни придатъци на китайската промишленост, с бързо растящо младо население.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, новорегистриран2 said:

Китайците са решили да харчат повече за R&D, фокусирайки се върху чипове/микроелектроника, квантови компютри и облачни технологии.

https://www.cnbc.com/2021/03/05/china-to-boost-research-and-development-spend-in-push-for-tech-breakthroughs.html

Както вече видяхме големите американски корпорации се фокусират върху създаването на платформи за виртуална реалност. Пазарна ниша, която е зависима и възможна благодарение на новата инфраструктура за бърз пренос на големи обеми данни и тяхното съхранение- 5Г/6Г и облачните услуги.

https://blog.techviz.net/cloud-technology-virtual-reality

И докато американците са се насочили към изграждането на все по-реалистична виртуална среда (и водачеството в тази ниша), китайците (явно) се стремят към превъзходство в хардуера, който да я обслужва. 

https://www.huawei.com/en/news/2018/7/ChinaMobile-Fujian-Operator-Cloud-VR

И това е от 2018...

Според мен създаването на виртуална реалност чрез изчислителна мощ в облак, към което се стремят и американците, и китайците, в крайна сметка зависи от изчислителната мощ на хардуеъра, а по-точно архитектурата и принцип на работа на чиповете. Затова и двете страни наливат огромни средства в разработването на квантов чип, който, според мнозина капацитети, ще преобърне цялата игра в компютрите и ИИ. Наричат го "квантовото превъзходство" и разбират под това постигане на изчислителна мощ, която теоретично и практически не може да бъде постигната от традиционните полупроводникови чипове опериращи с бинарна система. Която и да е от двете страни, Китай или САЩ, която първа достигне до пълноценен квантов компютър ще има такова превъзходство над другата, каквото е било атомното оръжие.

Явно обече засега работата по такъв компютър среща сериозни проблеми, доколкото разбирам от това интервю с аритекта на първия квантов чип на Гугъл, предимно по отношение на точността и грешките:

"За премерена перспектива за това колко квантовите изчисления всъщност напредват като област, разговаряхме с Джон Мартинис, професор по физика в Калифорнийския университет в Санта Барбара, и бившият главен архитект на Sycamore на Google.

IEEE Spectrum: Изминаха около две години, откакто разкрихте резултатите от Sycamore. През последните няколко седмици видяхме съобщения за 127-кюбитов чип от IBM и 256-кюбитов квантов компютър с неутрален атом от QuEra. Какъв напредък бихте казали, че всъщност е постигнат?

Джон Мартинис: Е, ясно е, че всички работят усилено, за да изградят квантов компютър. И е страхотно, че има всички тези системи, върху които хората работят. Има реален напредък. Но ако се върнете към една от точките на експеримента за квантово надмощие – и нещо, за което говоря от няколко години – едно от ключовите изисквания са грешките на изхода. Мисля, че грешките на изхода са много по-важни от броя кюбити в този момент. Хубаво е да покажете, че можете да направите много кюбити, но ако не ги направите достатъчно добре, не е толкова ясно какъв е авансът ви в кюбити. В дългосрочен план, ако искате да направите сложно квантово изчисление, да речем с корекция на грешки, имате нужда от много под 1% грешки на изхода. Така че е чудесно, че хората изграждат по-големи системи, но би било още по-важно да се видят данни за това колко добре работят кюбитите. В това отношение съм впечатлен от групата в Китай, която възпроизведе резултатите от квантовото превъзходство, където те показват, че могат да управляват добре своята система с ниски грешки.

IEEE Spectrum: Искам да направя ударение върху „мащаб срещу качество“, защото мисля, че е лесно за хората да разберат, че 127 кюбита са повече кюбити.

Джон Мартинис: Да, това е добър напредък, но компютърните компании знаят всичко за системното инженерство, така че трябва също да подобрите надеждността, като правите кюбити с по-ниски грешки.

IEEE Spectrum: Знам, че Google, както и групата на Крис Монро, излязоха с резултати за толерантност към грешки тази година. Можете ли да говорите за някой от тези резултати?

Джон Мартинис: Мисля, че е добре, че тези експерименти бяха направени. Те са истински напредък в тази област, за да могат да коригират грешки. За съжаление, не съм напълно съгласен да наричаме такива експерименти толерантност към грешки, тъй като това кара човек да мисли, че сте решили корекцията на грешки, но всъщност това е само първата стъпка. В крайна сметка искате да направите корекции на грешки, така че нетната логическа грешка [процент] да е нещо като 10-10 до  10-20, а експериментите, които бяха направени, никъде все още не ви казват, че е възможно."

https://spectrum.ieee.org/quantum-computing-google-sycamore

АйБиЕм се хвалят, че работят успешно с техните квантови чипове в облак от няколко години и през 2023 ще въведат най-мощният си прототип:

https://www.ibm.com/quantum-computing/systems/

[Евристей]

С молба към Киров за малко преливане (но не и отдалечаване от темата)

Хвърлям око към някои по реномирани китайски класации за ...най-велики китайци за Всички Времена

Забелязва се промяна макар и крайно консервативна...

И има... (макар и плаха) ревизия към погледа на историята на Поднебесната от самите китайци 

Въпреки, че председателят Мао присъства навсякъде между 1-во и 3-място, а някъде там в петицата е и Дън Сяопин

Наред със съвременните залитания - в топ 20 попадат артисти като Брус Лии и Джеки Чан, баскетболиста - 230 сантиметровия Яо Мин, но учудващото за мен е че има реваншизъм (положителен) към Имперски Китай 

Конфуций отново влиза в тройката на най-великите китайци, а представителите на Манджурски Китай са трима начело с Вдовставащата императрица Цъ-Си. Нещо немислимо допреди десетилетия....

Тоест ...както Путинова Русия се възприема като продължител хем на СССР  хем на Царска Русия...така и Комунистически Китай започва да се олицетворява за пряк наследник/продължител на Имперски Китай - Цинския период е реабилитиран и великите манджурски императори от XVIII век отново припознати за свои...

Редактирано Декември 29, 2021 от Евристей