САЩ и Китай в "Капан на Тукидид"?

[Б. Киров]

Преди 2 минути, новорегистриран2 said:

А ако руснаците загубят европейския пазар може и 30 пъти да стане разликата.

Според мен никой не може да спечели тази война. Ако Русия, теоретично окупира Южна Украйна, Украйна ще продължи да я води с целия Запад зад гърба й. Ако теоретично Украйна изхвърли Русия от Донбас, Русия ще продължи да я води. Така че войната става перманентна, поне за години, ако не и за десетилетия.

Руснаците залепнаха в кошер с оси.

[новорегистриран2]

Преди 27 минути, Б. Киров said:

Ами те самите руснаци го декларираха, загърбват изцяло Европа и се насочват към Азия. Което няма как иначе да стане, освен да пренасочат суровините си на азиатския пазар, най-вече към Китай. Но този, който иска да продава, без да има алтернативи, винаги е в неизгодна позиция от онзи, който иска да купува и има алтернативи.

Китай имат алтернативите на целия световен пазар, Русия се заби в коридор единствено към китайския пазар, макар че разчита и на ШОС, БРИКС и Евроазийската общност. Но като си пресметнем реалистично, всички тези организации, макар че се декларират като равноправни са центрирани около китайската икономика, извадете я от тях, и те стават кола без двигател.

Цитирай

Според мен никой не може да спечели тази война. Ако Русия, теоретично окупира Южна Украйна, Украйна ще продължи да я води с целия Запад зад гърба й. Ако теоретично Украйна изхвърли Русия от Донбас, Русия ще продължи да я води. Така че войната става перманентна, поне за години, ако не и за десетилетия.

Руснаците залепнаха в кошер с оси.

Точно! Само не знам, до такава степен ли са се самозабравили?

[gmladenov]

Преди 12 минути, Б. Киров said:

Ако теоретично Украйна изхвърли Русия от Донбас, Русия ще продължи да я води. Така че войната става перманентна ...

За руснаците е най-добре да са първи приятели с Украйна, а не смъртни врагове.
Няма да е Путин, който ще го осъзнае това, но пък и Путин няма да е вечно на власт.

[gmladenov]

Преди 3 минути, новорегистриран2 said:

Само не знам, до такава степен ли са се самозабравили?

В момента войната продължава единствено защото Путин не е способен да признае,
че е допуснал грешка. Но след като той слезе от сцената, едва ли в Русия ще има
желаещи да повторят тази грешка.

Така че за цялостно руско самозабравяне едва ли може да се говори. По-скоро имаме
диктаторско умопомрачение, от което няма как да се излезе освен със смъртта на диктатора.

[новорегистриран2]

Преди 5 минути, gmladenov said:

В момента войната продължава единствено защото Путин не е способен да признае,
че е допуснал грешка. Но след като той слезе от сцената, едва ли в Русия ще има
желаещи да повторят тази грешка.

Така че за цялостно руско самозабравяне едва ли може да се говори. По-скоро имаме
диктаторско умопомрачение, от което няма как да се излезе освен със смъртта на диктатора.

 

[Б. Киров]

On 3.05.2022 г. at 19:49, новорегистриран2 said:

Точно! Само не знам, до такава степен ли са се самозабравили?

Не са се самозабравили. Преди 2-3 години цената на нефта беше 2 пъти по-ниска, а цената на газа 4 пъти. Рублата спрямо долара и еврото беше даже на по-ниско ниво. Руснаците генерират 70 процента от бюджетните си приходи от нефт и газ, като сложим тези от зърно и метали процентът е още по-голям. Всички цени излетяха нагоре, но рублата не давалвира, напротив.

Ако руснаците изнасят продукцията си в Азия и страните от Третия свят за сметка на ЕС, приходите им в тази ситуация на нестабилност в Европа и света не само, че няма да спаднат реално, а напротив - поне ще се удвоят.

Конфликтът в Украйна ще дестабилизира Европа години, по-вероятно десетилетия, което ще държи цените на суровините извънредно високи в световен мащаб, защото става въпрос за енергия.

[новорегистриран2]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Не са се самозабравили. Преди 2-3 години цената на нефта беше 2 пъти по-ниска, а цената на газа 4 пъти. Рублата спрямо долара и еврото беше даже на по-ниско ниво. Руснаците генерират 70 процента от бюджетните си приходи от нефт и газ, като сложим тези от зърно и метали процентът е още по-голям. Всички цени излетяха нагоре, но рублата не давалвира, напротив.

Тогава роля играеха факторите Тръмп и китайски вирус, а днес нуждите от гориво/енергия са по-високи от преди 3-4 години.

За рублата - в условията на тежки капиталови контроли, т.е. Русия де факто фалира, сегашния курс е нереален, а търгуваните обеми са минимални.

Цитирай

Ако руснаците изнасят продукцията си в Азия и страните от Третия свят за сметка на ЕС, приходите им в тази ситуация на нестабилност в Европа и света не само, че няма да спаднат реално, а напротив - поне ще се удвоят.

Те, дори да почнат да изнасят за Азия и Африка, ще заменят една зависимост с друга. Само че едно е да изнасяш за ЕС, където има правила и руснаците бяха толерирани да правят сума ти мизиерии на отделните страни-членки (особено на нас), друго си е да са зависими от Китайската комунистическа партия. А да пробват с номера да се правят на мъже, да спират газта през зимата, да струпват войски по границата и да заплашват с ядрено цунами. Много бързо им спряха дроновете и се чудят какво да правят, а войниците отказват да напредват без предварително разузнаване с дрон, защото ги е страх от украинските засади.

Или пък някоя друга страна от Източна Азия ще тръгне да рискува и да стане енергийно зависима от Русия. Просто руснаците тотално са се самозабравили и си мислят, че имат някакво значение за света или че някой е готов да ги приеме като алтернатива на Pax Americana. Даже Северна Корея не се хвърля в обятията на Путин, а както стана ясно от последните дни Казахстан и Беларус също започват да странят от украинското фиаско на кремълските обитатели...

Цитирай

Конфликтът в Украйна ще дестабилизира Европа години, по-вероятно десетилетия, което ще държи цените на суровините извънредно високи в световен мащаб, защото става въпрос за енергия.

Да, войната ще продължи поне още една година и докато трае (а след това още повече) Русия ще се опитва да влияе и дестабилизира ЕС. Същият този ЕС е лидер в разработването и внедряването на водородни технологии. Въпрос на няколко години е да започне масовото навлизане на водородните коли, системите за умни жилища и пр. Тогава Европа ще стане напълно енергийно независима.

Но никой политик със здрав разум няма да предпочете путинската система, в която е въпрос на настроение на бащицата-самодържец колко ще продължи управлението на феодалите му.

-----

Не знам дали забелязахте, но покрай застоя на войната в Украйна, секнаха руските грандомански идеи за нова валутна система, петрорубла и пр. Изведнъж тишина, все едно не е имало подобни идеи.

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Тогава роля играеха факторите Тръмп и китайски вирус, а днес нуждите от гориво/енергия са по-високи от преди 3-4 години.

Ако сте следил внимателно изборите, в които Тръмп спечели срещу Хилари Клинтън, те бяха дефект в системата, тоест Тръмп по сценарий не биваше да спечели. Излязоха записи от смс между тогавашния водач на Републиканците Пол Райън и вицето на Тръмп, Майк Пенс, в които Райън пише до Пенс: "Да го оставим да спечели, после ще разчистим клетката на Слона /Републиканската партия/ от тези г..на."

Което и стана де, 4 години по-късно.

Тръмп беше този, който даде тласък на шистовата индустрия, ако погледнете ръст на добив на нефт при него, там се случиха нещата, които някои наричат "шистова революция". И Тръмп беше този американски президент, който създаде комисия за връщане на златния стандарт на долара, той щеше да го направи... Щеше обаче, ако нямаше криза с коронавируса.

Както и да е, Русия беше кротка като агънце при Тръмп, помните ли как руските военни се изнесоха от базата си в Сирия за 24 часа, след като Тръмп ги предупреди, че ще бомбардира тази база?

[skiahtro]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Тогава роля играеха факторите Тръмп и китайски вирус, а днес нуждите от гориво/енергия са по-високи от преди 3-4 години.

За рублата - в условията на тежки капиталови контроли, т.е. Русия де факто фалира, сегашния курс е нереален, а търгуваните обеми са минимални.

Те, дори да почнат да изнасят за Азия и Африка, ще заменят една зависимост с друга. Само че едно е да изнасяш за ЕС, където има правила и руснаците бяха толерирани да правят сума ти мизиерии на отделните страни-членки (особено на нас), друго си е да са зависими от Китайската комунистическа партия. А да пробват с номера да се правят на мъже, да спират газта през зимата, да струпват войски по границата и да заплашват с ядрено цунами. Много бързо им спряха дроновете и се чудят какво да правят, а войниците отказват да напредват без предварително разузнаване с дрон, защото ги е страх от украинските засади.

Или пък някоя друга страна от Източна Азия ще тръгне да рискува и да стане енергийно зависима от Русия. Просто руснаците тотално са се самозабравили и си мислят, че имат някакво значение за света или че някой е готов да ги приеме като алтернатива на Pax Americana. Даже Северна Корея не се хвърля в обятията на Путин, а както стана ясно от последните дни Казахстан и Беларус също започват да странят от украинското фиаско на кремълските обитатели...

Да, войната ще продължи поне още една година и докато трае (а след това още повече) Русия ще се опитва да влияе и дестабилизира ЕС. Същият този ЕС е лидер в разработването и внедряването на водородни технологии. Въпрос на няколко години е да започне масовото навлизане на водородните коли, системите за умни жилища и пр. Тогава Европа ще стане напълно енергийно независима.

Но никой политик със здрав разум няма да предпочете путинската система, в която е въпрос на настроение на бащицата-самодържец колко ще продължи управлението на феодалите му.

-----

Не знам дали забелязахте, но покрай застоя на войната в Украйна, секнаха руските грандомански идеи за нова валутна система, петрорубла и пр. Изведнъж тишина, все едно не е имало подобни идеи.

Красиви са розовите слонове, но живот и здраве, ако не ни изпарят през лятото, като се стовари реалността есента, ще се блее в друг музикален тон....

[новорегистриран2]

Преди 33 минути, Б. Киров said:

Тръмп беше този, който даде тласък на шистовата индустрия, ако погледнете ръст на добив на нефт при него, там се случиха нещата, които някои наричат "шистова революция". И Тръмп беше този американски президент, който създаде комисия за връщане на златния стандарт на долара, той щеше да го направи... Щеше обаче, ако нямаше криза с коронавируса.

Както и да е, Русия беше кротка като агънце при Тръмп, помните ли как руските военни се изнесоха от базата си в Сирия за 24 часа, след като Тръмп ги предупреди, че ще бомбардира тази база?

Именно. По негово време реално се правеше нещо за енергийната безопасност на Pax Americana, докато "демократичната" алтернатива е доста корумпирана и обслужва явен олигархичен интерес.

Същото може да се каже и за еврократите в Брюксел, които сами ни тласкат към Москва. Например: https://www.mediapool.bg/ek-nyama-da-izklyuchi-bulgaria-ot-petrolnoto-embargo-sreshtu-rusiya-news335284.html

-----

Както и да е. В САЩ също се случват важни събития, които предвестяват още вътрешни сблъсъци. Мъск купи туитър, покрай което влезе в пряк сблъсък с редица спонсори на НПО-та.

[deaf]

Преди 12 минути, новорегистриран2 said:

еврократите в Брюксел, които сами ни тласкат към Москва.

Ама то е точно обратното! ЕС (ще) забрани на България да купува руски нефт. А на Чехия,Унгария и Словакия дава отсрочка от една година.

[новорегистриран2]

Преди 11 минути, deaf said:

Ама то е точно обратното! ЕС (ще) забрани на България да купува руски нефт. А на Чехия,Унгария и Словакия дава отсрочка от една година.

Пет години им дава!

[Пандора]

Китайские производители, от которых ждали, что они заменят любую импортную электронику, сворачивают работу на российском рынке, но, в отличие от западных компаний, предпочитают не афишировать это. 

По их словам, на китайцев давят американские поставщики полупроводников, которым санкции запрещают продавать продукцию в Россию. Отказать китайцы не могут, и их «можно понять», говорит глава Canalys Стив Брейзер: потеря чипов из США «будет для них катастрофой».

https://www.moscowtimes.ru/2022/05/06/kitai-prisoedinilsya-k-tehnologicheskoi-blokade-rossii-a20198

[новорегистриран2]

Seoul under pressure to seek currency swap with US as KRW nears 13-yr lows

As the U.S. dollar nears 1,300 won level last suffered in the wake of financial crisis, Seoul authorities are under increasing pressure to seek currency swap agreement with the United States timed with President Joe Biden’s visit to Seoul, while fearing sending more negative signal about the Korean economy from the move usually taken during times of crisis.
The greenback added 3.6 won to 1,274.1 won after 25-month highest closing on Friday. The Korean won has revisited to the lows of the early outbreak of Covid-19 in Korea in March 2020. The threshold of 1,300 won was last breached on July 14, 2009.
The U.S. dollar gained more strength after the U.S. rates were yanked up by 50 basis points.
Won’s fast weakening can add more inflationary pressure to import-reliant Korea and slow spending as well as weakening appeal in Korean assets, which has upped the rationale for currency swap with greenback as security.
Sung Il-jong, policy head of the People Power Party which becomes the ruling party after Yoon Suk-yeol is sworn in as the president on Tuesday, said the two summits should discuss currency swap on their first meeting on May 21.
A currency swap is an agreement in which two countries exchange money based on spot rate and after a certain period of time is re-exchanged at a rate fixed upon initial contract. A cross-country swap with the United States means that Korea is able to freely seek U.S. dollars, which in real economy world fundamentally removes possibility of foreign exchange crisis.
The U.S. central bank usually entered currency swap agreement with South Korea in a bundle with other allies during times of crisis.
It is in permanent agreement only with internationally-trading currencies like euro, yen, and British pound.
Rhee Chang-yong, the new Bank of Korea Governor, told lawmakers during confirmation hearing last month was doubtful of entering a swap agreement.
“We cannot strike a deal because we want to,” he said.
The swap was signed during the 2008 financial crisis and early phase of Covid-19 in March 2020.
In 2008, the measure came on Korea’s request while in 2020 the U.S. took a preemptive measure on 9 countries that included Korea.
Although the swap agreement can add to security, the move can send a wrong message to foreign investors, some worry.

 

 

[новорегистриран2]

Горната новина е свързана с тази:

S.Korea April FX reserves fall on stronger dollar, intervention

SEOUL, May 4 (Reuters) - South Korea's foreign exchange reserves measured in U.S. dollars shrank by the most in more than two years in April on the dollar's strength and dollar-selling intervention by the authorities, data showed on Wednesday.

The country's foreign exchange reserves stood at $449.30 billion as of the end of April, down $8.51 billion from $457.81 a month before, the Bank of Korea said.

It was the biggest monthly fall in the amount of foreign exchange reserves valued in U.S. dollars since March 2020.

The Bank of Korea in a statement attributed the decline to a stronger U.S. dollar and "measures to ease volatility in the foreign exchange market", a phrase often used to describe intervention by the authorities.

It did not elaborate on the intervention.

The won fell 3.5% against U.S. dollar last month, logging the fastest monthly fall since October 2016.

 

[новорегистриран2]

Ukraine War: A Reshuffling of the Global Monetary Order?

As a regular conflict, the ongoing Ukraine war is being fought with kinetic weapons and traditional power projection platforms in conventional operational battlefields. However, its span transcends the domain of military statecraft. It goes much further. In fact, this unfolding confrontation must also be understood as a major clash in the rising strategic competition to determine the future architecture of the global financial and monetary system – a dangerous game played for the highest stakes. On this chessboard, currencies, monetary assets and financial vehicles are being weaponized as instruments of coercion, manipulation, disruption, subordination and conquest. Therefore, said arena is one the key dimensions of the Second Cold War, in which the Western bloc of maritime powers ‒ under US leadership ‒ and the Eurasian axis of continental powers ‒ headed by Russia and China ‒ are struggling with each other to advance their corresponding views of what the world order should be like. The realm of money is now at the forefront of the current rivalry between Leviathan and Behemoth.

 

Background

Far from being autonomous or conditioned purely by economic variables, the field of international monetary matters has always been strongly influenced by the impersonal forces of ‘high politics.’ As multidisciplinary thinkers like Robert Gilpin, Charles Kindleberger, Benjamin Cohen, Robert Sabatino Lopez, Paul Kennedy, Carla Norrlöf, Benn Steil, Gal Luft, Anne Korin, Susan Strange, Juan Zarate and others have noted, this understanding is crucial to explaining trends related to the configuration of global monetary systems, currency internationalization, the rise and fall of dominant reserve currencies, monetary competition, the fluctuation of exchange rates, the denomination of prices for the commercial exchange of strategic commodities, along with the nature of international financial systems, platforms, and nerve centers. The unorthodox ideas formulated by these authors contradict the principles championed by mainstream liberal economics, which hold that economic behaviors are mostly apolitical, and traditional geopolitical views that tend to disregard the overall significance of money and finance in contexts of rivalries over the global balance of power.

Therefore, this analysis embraces the premise that there is a deep overlap between the economic sphere of money, markets, finance, trade, and wealth, and the political sphere of power, control, conflict, and states. In this regard, the monetary universe is a hierarchical, Darwinian, and competitive domain whose behaviors are heavily interwoven with political realities associated with diplomatic alignments, war, consensual agreements, the structure of polarity, hard power, institutional frameworks of multilateral governance, the evolution of global hegemony, security environments, imperial pursuits, asymmetric power dynamics, geopolitical phenomena, and reputational prestige. Far from being merely theoretical, these observations are supported by empirical evidence. For instance, the historical record provides several instructive examples:

• The position held for centuries by the Byzantine solidus as a reserve currency that circulated even in the most distant corners of the known world. As the ‘dollar of the Middle Ages,’ its widespread projection reflected the might, prosperity, and influence of the Eastern Roman Empire.
• The role of silver from the New World as a monetary substance that fueled the global maritime expansion of the Spanish Empire and the unparalleled reach of its transoceanic trade networks.
• The rise of the pound sterling as the world’s leading reserve currency and the ascent of London as the globe’s top financial hub in the era of “Pax Britannica,” after Britain emerged victorious from the Napoleonic Wars.
• The conformation of the Bretton Woods international monetary regime with the US dollar ‒backed by gold ‒ as its cornerstone, as a result of a managed hegemonic transition towards the end of World War Two. In fact, the subsequent American geopolitical, strategic, and military leadership of the Western World in the Cold War cannot be explained without the crucial role played by the transactional agreements derived from Bretton Woods. In this framework, Washington brought much of Western Europe and Japan into its orbit through the offer of access to its consumer markets, the unrestricted ability to engage in international trade (courtesy of the US Navy), a generous supply of credit to reactivate economic vitality, and a stable reserve currency as an international public good.
• The American threat to bring down the pound sterling in order to force the withdrawal of British troops from Egypt in the context of the Suez crisis, as a surgical strategy crafted in order to avoid the disintegration of NATO.
• The creation of the euro as a project of the Franco-German axis designed to hasten the process of European integration.
• The interest in reverting the denomination of Iraqi oil sales from euro to dollar as one of the key drivers behind the 2003 Anglo-American invasion of Iraq.

Moreover, there are also contemporary examples that point in a similar direction. These include the ISIS project to launch a tri-metallic currency system in order to challenge Western money; the accumulation of gold holdings (by states like China, Russia, India and Turkey) because it represents a hard asset with intrinsic value that is beyond the direct control of the West; the growing international projection of the yuan as a sign of Beijing’s growing power, wealth, and influence on a global scale; the reliance of the so-called ‘rogue states’ ‒ Iran, North Korea, and Venezuela ‒ on decentralized cryptocurrencies to mitigate the impact of Washington’s sanctions; and the reluctance of the US Congress to greenlight Facebook’s supranational corporate stablecoin project over concerns related to the preservation of monetary sovereignty and national security.

On the other hand, it is also relevant to understand how natural resources can bolster the strength of a currency. In fact, the value of the US dollar has been tacitly backed by oil since President Richard Nixon unilaterally suspended the gold standard five decades ago. At said turning point, the greenback nominally became a fiat currency in an environment of floating exchange rates determined by market forces. However, in an attempt to prevent its fall, Washington made a deal with the Kingdom of Saudi Arabia, the world’s largest oil producer. The US would provide direct military support against the House of Saud’s internal and external enemies. In return, Riyadh would price its oil exports exclusively in dollars. The dollars earned by the Saudis would have to be invested in either US treasuries or financial products offered by Wall Street, a process known as ‘petrodollar recycling.’ Accordingly, every country that wanted to import oil ‒ a commodity that is essential for pretty much all sectors of modern economies ‒ would have to get dollars in order to pay for it. Otherwise, their energy security could not be guaranteed. To a certain extent, this formula explains the greenback’s enduring supremacy.

 

Round One: Currencies Under Fire Over Crimea

The Russian ruble has come under fire several times in the post-Cold War era. The first instance took place in the wake of the annexation of the Crimean Peninsula shortly after the Euromaidan movement ‒backed by both Washington and Brussels ‒ managed to overthrow a pro-Russian regime in Kiev and replace it with another staunchly aligned with the West. In early 2014, the US implemented punitive economic and financial sanctions against Russia as a reprisal. Their effect was magnified by force multipliers such as falling oil prices and the downgrading of Russia’s credit ratings.

Although the coercive weaponization of financial vectors ‒ an increasingly common staple of contemporary American economic statecraft, especially when the use of kinetic force is not an option ‒ does not provoke bloodshed, it can still inflict substantial damage, especially against structurally vulnerable economies that are highly reliant on the export of natural resources whose prices are rather volatile, like Russia. Concerning this meaningful precedent, former MI6 spook Alastair Crooke argued that the instrumental use of finance as a strategic spearhead in a strike against a geopolitical rival indicated a growing financialization of conflict. In that episode, the ruble’s exchange rate against the dollar went from around 35 rubles per dollar in February 2014 to 69 a year later (i.e. it lost half of its value) and it never returned to levels close to its original position before the crisis. As a result, the opulence accumulated as a result of nearly a decade of high energy prices rapidly vanished and the ambitious idea of turning Moscow into a world-class financial hub was demolished. Needless to say, the plan to encourage the rise of the ruble as an emerging reserve currency was obliterated as well.

Back then, rather than capitulating, the Russian bear responded with an unorthodox defensive strategy. Specifically, the Eurasian behemoth took advantage of temporarily declining gold prices in order to increase its physical holdings of said precious metal, which is a hard asset with intrinsic value that is beyond the direct control of Western powers. In fact, far from being a “barbaric relic” or a commodity that is stockpiled in vaults merely because of “tradition,” gold is a timeless and universal symbol of power, prestige, wealth, and even beauty, as the late Swiss banker Ferdinand Lips sharply observed. Tellingly, Russian gold reserves became the world’s sixth largest. Likewise, China’s financial assistance was helpful to stabilize the ruble’s value. This fateful event prompted the Russian crusade ‒masterminded by Sergei Glazyev, one of the Kremlin’s leading economic advisers ‒ to instigate a global revolt against the US dollar’s uncontested monetary hegemony. Glazyev even suggested that the Russian state should purchase every single ounce of gold mined in Russian territory in prices denominated in rubles in order to: 1) increase national gold holdings; 2) avoid direct exposure to international financial markets; and 3) bypass transactions involving the circuits organically connected to the dollar, identified as a linchpin of US national power and also a center of gravity that could be targeted one day.

Glazyev’s assessment is not mistaken. The role of the dollar as the globe’s hegemonic currency gives Washington the chance to artificially increase military budgets, sustain prolonged fiscal and trade deficits, monitor international transactions, implement sanctions, block transactions, freeze foreign assets, strengthen the influence of Wall Street heavyweights in global financial markets, manipulate the prices of strategic commodities, and accumulate stratospheric levels of debt with no meaningful consequences. Moreover, even though it is a fiat currency, the greenback is ultimately backed by US military firepower, including things like aircraft carriers, stealth fighters, nuclear weapons, submarines, ICBMs, special operations forces and drones. Accordingly, those who have challenged the dollar have paid a heavy price. Therefore, the dollar is paradoxically a formidable pillar of US national strength, but also an Achilles heel whose downfall would unravel the unipolarity coveted by the US leviathan in the post-Cold War period.

Shortly afterward, the Russians became one of the leading orchestrators of a worldwide campaign to advance de-dollarization. According to some open sources, the Kremlin covertly assisted Venezuela in the development of a sovereign cryptocurrency backed by oil as a vehicle to diminish the impact of sanctions, likely as a small-scale experiment that, even though it turned out to be unsuccessful, taught a valuable lesson: a much higher critical mass would be needed to challenge the greenback. Moreover, Russia has repeatedly urged the BRICS bloc to launch alternative financial platforms and forge both bilateral and multilateral arrangements to settle payments in non-Western currencies. In hindsight, this original clash over Crimea ‒ despite its smaller proportions ‒ foreshadowed some of the most tectonic developing trends that are being witnessed today. Indeed, the first shots of a very unconventional conflict had already been fired.

 

Ukraine War: An Ominous Rematch

As one of the main Western responses to the 2022 Russian invasion of Ukraine, the assets of the Russian Central Bank held abroad ‒ in places like the US, the UK, the EU and Switzerland ‒ were frozen. The sum of money that was confiscated is equivalent to nearly half of Russia’s total foreign exchange reserves. Perhaps unsurprisingly, Ukraine is reclaiming the delivery of this cash to Kiev as a compensation that would also punish and humiliate Moscow; but it is unclear if this request will be granted by the West, especially because holding Russian money could be leveraged as an incentive to engage in diplomatic negotiations. In contrast, an outright appropriation or direct transfer would be seen as an unequivocally escalatory move. In order to keep things in perspective, it must be borne in mind that as late as January 2022, Russia had the world’s sixth largest forex reserves.

In this respect, although stealing an enemy’s wealth for its own sake is not uncommon in war, this measure was intended to diminish Moscow’s ability to fund its campaign in Ukraine, bring down the ruble’s value, undermine the ability to implement monetary policy, trigger hyperinflation, provoke a credit crunch, prompt the collapse of the Russian banking system, and stimulate the evaporation of savings. Moreover, it was expected that ‒ along with other Western retaliatory actions ‒ this could lead to regime change in Moscow. Although it is unclear if all the desired outcomes will be achieved, the first effects of this heavy blow materialized in a speedy way. When the Russian “special military operation” was launched on February 24, the exchange rate was 81.31 rubles per dollar and, by March 7, one dollar was worth 142.78 rubles (a 43 % depreciation in under a couple of weeks). In the words of President Biden himself, the ruble was being reduced to rubble.

Needless to say, this onslaught has tested Russian preparedness and resilience. Russia first reacted defensively with measures of damage control like the introduction of monetary restrictions and the increase of interest rates in order to prevent the utter collapse of the Russian ruble. Furthermore, in an attempt to bypass Western financial circuits linked with the dollar, Russia is encouraging the growth of alternative financial platforms like the Financial Message Transmission System and the Mir electronic payment system for credit cards. Although both were originally created for domestic purposes, the involvement of foreign trade partners and their interfaced connection with Chinese financial arteries provides a critical lifeline. Likewise, considering that their decentralized governance structure offers counter-hegemonic properties, stateless cryptocurrencies can also offer conduits worth exploring in order to undertake stealth international transactions with partners willing to do business with Russia.

Nevertheless, the most striking development was the Russian threat to halt the flow of natural gas through its network of pipelines to ‘hostile countries’ (i.e. those who have adopted sanctions against Moscow) unless payments are denominated in rubles instead of euros or dollars. The ultimatum ‒ issued by none other than President Vladimir Putin himself ‒ was issued in late March with the purpose of diminishing the impact of sanctions, intimidating European importers of Russian gas with the prospect of massive economic disruption, restoring the value of the ruble, and replenishing Moscow’s coffers. Although the corresponding contracts were originally denominated in euros and dollars, there is little incentive for Russia to employ Western currencies seen as “toxic” because trading in them entails a dangerous degree of exposure to sanctions, confiscations and/or predation. Plus, the Kremlin can afford to formulate such request because, despite heated rhetoric otherwise, Russian energy supplies cannot be easily replaced by European consumers in the near term.

So far, there is no unified European position. Hungary, based on an understanding of statecraft inspired by Machiavellian realpolitik, has expressed its willingness to switch to ruble payments for gas imports if necessary. Other Eastern European nations are sending contradictory signs, which indicates that deliberations are being made in order to assess pros and cons. In turn, non-EU members like Serbia and former Soviet states such as Belarus and Moldova are apparently preparing for an eventual transition towards rubles. In contrast, Germany, France and Poland have voiced their opposition. Although Moscow did not completely back down, it came up with a discreet loophole that represents a face-saving alternative compromise for everyone involved. According to this complex scheme, European buyers of Russian natural gas would have to open accounts from Gazprombank and pay for their imports with euros, which are then internally exchanged for rubles so that the transaction can be finally settled on their behalf. Therefore, the profits made are ultimately being denominated in rubles and, in parallel, Russia can also stockpile foreign hard currencies on Russian soil (instead of being held overseas, where they are within reach of ‘unfriendly’ forces). In other words, Gazprombank is operating as a de facto substitute for Russia’s Central Bank as monetary and financial intermediary. It is unknown if the Russians softened their position or if this arrangement is what they wanted all along. With this sophisticated asymmetric equalizer ‒ a countermeasure likely conceived by Glazyev ‒ Russia has managed to restore the stability of the ruble. By April 6, it had practically returned to the average levels that prevailed before the Ukraine War broke out (79.58 rubles per dollar). One must bear in mind that, as Kindleberger points out, the exchange rate of a currency is not just a number, it is a symbol of the issuer’s hierarchical status in the world. Hence, without a strong currency, the credibility of states that intend to reposition themselves as great powers is substantially diminished. Plus, a stable currency is a psychological factor that encourages domestic confidence and national pride.

A second Russian accomplishment has been to deter European countries from adopting the hardline approach towards Moscow promoted by the US, the UK, and Poland. Implicitly, this deal demonstrates that Europe has no choice but to rely on Russian energy whether it likes it or not, at least for the time being, and that European nations are reluctant to sacrifice their economic prosperity and to antagonize Russia merely to protect Ukraine, please the Americans, or uphold abstract values. It has also sowed confusion and exposed that the cohesiveness of the EU should not be taken for granted. In addition, the threat to embargo all supplies of Russian fossil fuels ‒ pushed by overzealous neoconservative ideologues‒ has been neutralized. Such an option is not conceivable under the circumstances. It would elicit a strong backlash from Moscow, leading to even higher tensions. Furthermore, since it has the potential to bring a massive economic downturn for Europe as a whole, this reckless measure would be economically and politically suicidal. In order to fathom how dangerous such scenario could be, it is important to remember that hyperinflation and currency depreciation during the Weimar era were major circumstantial factors that the Nazis took advantage of to energize their rise to power.

Moreover, Moscow now has the market power needed to shape the euro-ruble bilateral exchange rate in accordance with its interests. The larger significance of this development must not be overlooked. With this counterintuitive masterstroke, the Russian ruble is now tacitly a currency backed by a hard asset with intrinsic value and whose continuous demand is steady in international markets. Furthermore, natural gas is not just an ordinary commodity that can bring wealth to those who sell it. Above all, it is essential for the energy security of European consumer markets. Accordingly, the value of the Russian ruble has been pegged to energy in a way under Moscow’s control. Another remarkable issue is the Kremlin’s warning that the alchemical gas-ruble financial association is merely a ‘prototype.’ The endgame, according to the statements made by official spokesmen, is to eventually carry out the exports of other Russian natural resources through transactions involving the ruble as well. Hypothetically, that gradual process could include various commodities such as metallic minerals, oil, neon, uranium, gemstones, cereals, and timber. Yet, it is unclear if this is purely a bluff or a real threat that seeks to bury the remnants of Bretton Woods. In an ironic twist of fate, the White House is accusing Russia of engaging in artificial currency manipulation; but it also admitted that, despite Washington’s outspoken opposition, the decisions of European countries about payments in rubles are being made individually.

Moreover, harnessing the condition by the Russian Federation as one of the world’s leading producers of gold, the Russian Central Bank has established the equivalence of 5,000 rubles in exchange for one gram of gold. Since the official provision contemplates that gold can only be traded for rubles, this means that the Russian currency is now also tied to the aurous metal, the hardest form of money. In the grand scheme of things, Moscow has brought the gold standard back to life, which had been prematurely dismissed by neoclassical economists, dogmatic central bankers, and narrow-minded technocratic policymakers. Hence, the new organic connection of the Russian ruble with energy and gold represents a strategic and paradigmatic challenge for Western fiat currencies, especially considering that the accumulation of unpayable debts and the overuse of quantitative easing motivate reasonable doubts about their sustainability in the long run as effective stores of value. Perhaps the Kremlin lacks the financial firepower that would be needed to sink the dollar singlehandedly, but the echo of the example set by Russia can resonate strongly in the capitals of great powers and regional powers which are at odds with Washington for various reasons. For instance, a few weeks ago, Saudi Arabia ‒ angered by Washington’s conciliatory approach towards Iran under the Biden administration and eager to court the favor of rising Eurasian powers ‒ held talks with China in order to discuss the possibility of pricing its oil exports in yuan. Furthermore, Russia and India are negotiating an agreement that would facilitate the involvement of their own national currencies in bilateral economic exchanges. Such scenarios were unthinkable barely a decade ago. More and even deeper realignments like these could flourish in a foreseeable future.

 

Concluding Remarks

The greenback is still the globe’s hegemonic reserve currency. According to the International Monetary Fund (IMF), in the last quarter of 2021, claims in US dollars represented 54.78 % of the world’s total foreign exchange reserves, well above other hard currencies such as the euro, the Japanese yen, the pound sterling, the Chinese renminbi, the Canadian dollar, the Australian dollar and the Swiss franc. Moreover, information released by SWIFT about the total volume of payments made during February 2022 reveals that, in terms of value, the dollar is the currency employed in 38.85 % of recorded transactions, followed by the euro (37.79 %), the pound sterling (6.76 %), the Japanese yen (2.71 %) and the yuan (2.23 %). Aside from the sheer economic might of the United States, the dollar’s strength is underpinned by US military might and its undisputed leadership in international financial markets. In comparison, the overall gravitational pull of the Russian ruble and the sheer planetary weight of the Russian economy are limited.

Nevertheless, in an attempt to armor itself with gas and gold, the Russian counterstrike has opened Pandora’s box. Although mostly defensive, the path followed by Moscow might trigger a chain reaction that could overthrow the dollar’s hegemonic position and unravel Western control of the international financial grid. Regardless of whether the Kremlin manages to achieve a strategic victory or not, a powerful wave of “constructive destruction” (a concept that describes the abrupt and chaotic removal of an old order so that a replacement can be born from the ashes of its forerunner) has been unleashed and the resulting snowball will likely keep growing. Tellingly, none other than Goldman Sachs is warning that the weaponization of the dollar against Russia is an incentive that will encourage many countries to move away from the greenback, accelerate diversification, and explore potential alternatives. According to said investment bank, in the coming years the dollar might follow a decline comparable to that of the pound sterling in the early 20th century, even if there is no clear substitute in the horizon. Similarly, the IMF claims that the emergence of a new world order that remakes the global correlation of geopolitical forces could also reshuffle the structure of international payment networks and the nature of reserve holdings. It is unknown if the Biden administration envisaged this collateral fallout as a potential by-product of waging economic war against Russia. Would Washington be willing to open fire in a military confrontation fought to avert the dollar’s eclipse? Will this blowback push the US to embrace a more sober approach? Is it too late for the Americans to reconsider their position so that counterproductive outcomes for their national interests are averted? Would they be willing to reboot the dollar as a hard currency backed by tangible assets?

More than ever before, the domain of money has become a fierce arena of global strategic competition in which currencies, monetary assets and financial vehicles can act as weapons, shields and targets, a puzzling and exceedingly complex reality that needs to be grasped by contemporary statesmen, warriors, and strategists. First, the ruble was under attack but now it looks like it is the dollar’s turn to find itself in the crosshairs. Arguably, currencies are far too important for state-of-the-art battlespaces to be left to the economists, financiers, and central bankers alone. With the direct offensive involvement of money in conflict, a dangerous genie is out of the bottle and there is no way to put it back. Therefore, analysts are assessing if, as a powerful catalyst of structural change, the current period of increasing upheaval can eventually lead to ‘currency multipolarity’ and/or the bifurcation or fragmentation of international finance. It is a matter of time before a reckoning occurs and the clock is ticking. In one way or another, the ultimate fate of the international monetary system will mirror the future configuration of the global order. After all, the trajectories of both have always evolved symbiotically. Both are literally two sides of the same coin.

 

[Б. Киров]

On 6.05.2022 г. at 13:08, новорегистриран2 said:

Именно. По негово време реално се правеше нещо за енергийната безопасност на Pax Americana, докато "демократичната" алтернатива е доста корумпирана и обслужва явен олигархичен интерес.

Същото може да се каже и за еврократите в Брюксел, които сами ни тласкат към Москва. Например: https://www.mediapool.bg/ek-nyama-da-izklyuchi-bulgaria-ot-petrolnoto-embargo-sreshtu-rusiya-news335284.html

-----

Както и да е. В САЩ също се случват важни събития, които предвестяват още вътрешни сблъсъци. Мъск купи туитър, покрай което влезе в пряк сблъсък с редица спонсори на НПО-та.

Практически Байдън и неоконсерваторите замразиха Зелената сделка, която толкова шумно обявиха като предизборна платформа. Причината е очевидна зависимост от нефт и газ. САЩ не само не намалиха тази зависимост, а по стечение на обстоятелствата /войната в Украйна/ сега я слагат като фундамент за връзката им с Европа. Защото Европа без руски газ и нефт, ще разчита на американски и този на арабите в ОПЕК, но арабите в ОПЕК са зависими от големия си китайски клиент и са зависими от 10-процентното си голямо другарче Русия при формиране на цените. Така че ако извадим арабите, Иран, Венецуела и Русия, на какво друго остава да разчита Европа? На американските шисти, много е просто.

И тук има една характерна особеност - американските шисти са нерентабилни при цени под 90 долара за барел, просто добивът по този метод е скъп. Така че Европа от политкоректност към атлантизма, сама се прецаква с висока инфлация от скъп газ и нефт, шистовият. Арабите няма да си мръднат пръста този път, колкото и да ги натискат САЩ, да увеличат производството, за да свалят цените. Защо да го правят?

[Б. Киров]

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

S.Korea April FX reserves fall on stronger dollar, intervention

Причината да им се скъсят резервите е ясна - усилването на долара, причинено от вдигането на лихвите в САЩ. Не корейската валута отслабва, доларът поскъпва спрямо нея. Това дава лост на САЩ върху съюзника му с трансфер на долар по суап по изгоден за корейците курс.

Въпросът е докога? Защото още при първата стъпка от 50 пункта повишаване на лихвата от Фед, вижте как реагира пазара на акции в Ню Йорк, той беше близо да се взриви миналата седмица. А още 5 такива или по-големи стъпки? В пазара на акции има над 40 трилиона долара, всички тези пари, техните притежатели, рискуват да изгорят при срив от 20-30 процента. А при срив от 50 и повече процента? Фед ще трябва да избира между тях и малкия американец, който страда от висока инфлация и не играе на фондовата борса. Познайте кой в крайна сметка ще реши да спаси Фед.

Аз залагам на 1 процент от притежателите на акции пред 99 процента от останалите. Освен това на карта са поставени и интересите на Чичо Сам. Ако икономиката потъне в рецесия и после в депресия, секват данъците, следователно приходите за правителството. Край на амбициозните програми и обещания. А идват избори, и избирателите ще попитат какво направихте за нас. Така че, според мен, това увеличение на лихвите сега е чисто политическо, то казва на американците, ето вижте, борим се за вашите интереси, стреляме срещу инфлацията. Но после, когато започне стагнацията, същите тези банкери ще излязат с друг номер, който играят вече повече от две десетилетия - те ще кажат, тъй като безработицата се увеличава и вие губите от това, пак ще ви спасим, ще дадем нови количествени облекчения, за да заработи на пълна пара икономиката. И ще се върнат пак към отрицателните лихви и печат на пари от нищото. В Япония тази игра се играе вече 30 години и японската ЦБ е провела 13 или 14 кръга количествени улеснения, като консервира, монетизира, държавния дълг в баланса на банката, този дълг за Япония вече е над 270 процента от БВП. Хем инфлация няма, хем дългът расте.

Проблемът обаче за долара е, за разлика от японската йена, че той е и световна резерва валута.

[nik1]

Europe[edit]

Outcrop of Ordovician kukersite oil shale, northern Estonia

The biggest oil shale reserves in Europe are located in Russia (equal to 35.47 billion metric tons of shale oil). Major deposits are located in the Volga-Petchyorsk province and in the Baltic Oil Shale Basin. Other major oil shale deposits in Europe are located in Italy (10.45 billion metric tons of shale oil), Estonia (2.49 billion metric tons of shale oil), France (1 billion metric tons of shale oil), Belarus (1 billion metric tons of shale oil), Sweden (875 million metric tons of shale oil), Ukraine (600 million metric tons of shale oil) and the United Kingdom (500 million metric tons of shale oil). There are oil shale reserves also in Germany, Luxembourg, Spain, Bulgaria, Hungary, Poland, Serbia, Austria, Albania, and Romania.^[7][15]

 

-------------------------------------------

 

Europe[edit]

 

Potential shale gas basins in western Europe (US EIA, 2011)

While Europe has no shale gas production as yet, the success of shale gas in North America has prompted geologists in a number of European countries to examine the productive possibilities of their own organic-rich shales.^{[48][49][50][51]}

Norwegian company Statoil is in a joint venture with Chesapeake Energy to produce Marcellus Formation shale gas in the eastern US, and has indicated interest in bringing knowledge gained in the US to European shale gas prospects. Russian giant Gazprom announced in October 2009 that it may buy a US shale-gas producing company to gain expertise which it could then apply to Russian shale gas prospects.^[52] In the Barnett Shale in Texas, French oil firm Total entered a joint venture with Chesapeake Energy, and Italy's ENI purchased an interest in Quicksilver Resources.^{[citation needed]}

A 2012 report from the European Commission states that, unlike the United States, "Shale gas production will not make Europe self-sufficient in natural gas. The best case scenario for shale gas development in Europe is one in which declining conventional production can be replaced and import dependence maintained at a level of around 60%."^[53] There is a divergence of opinion among the Weimar Triangle countries with regard to shale gas development. France has introduced a ban, because of the risks connected to the chemicals used in the hydraulic fracturing process, while Germany has suspended operations awaiting further environmental assessments.^[54]

In November 2012, a divided European Parliament approved committee reports which recommended that policy on developing shale gas should be set by each member country for itself, rather than by the European Parliament.^[55] This was done despite intense lobbying by the Russian gas exporter Gazprom for an EU-wide ban on hydraulic fracturing.^[56] As of February 2013, five European countries had bans or moratoriums in place against hydraulic fracturing: France, the Netherlands, Luxembourg, the Czech Republic, and Bulgaria; Romania had recently lifted its moratorium.^[57]

The flood of shale gas in North America is credited with lowering the price of natural gas in Europe. Producers of liquified natural gas (LNG), which in 2008 had been preparing to ship their product to the United States, had to find new markets, and so increased their exports to Europe. The increased competition from LNG, as well as the prospect of shale gas development, has given European governments leverage to negotiate price reductions from the Russian gas exporter Gazprom.^[58][59]

European Union Climate Commissioner Connie Hedegaard noted in 2013 that shale gas could be a "game changer" in helping Europe reduce greenhouse gas emissions, as the US has done, by switching from coal to less carbon-intensive natural gas. She cautioned, however, that shale gas would not reduce the need for greater energy efficiency and renewable energy.^[60]

Austria[edit]

Exploration is underway in Austria, where OMV is working on a promising basin near Vienna.^[28]

Bulgaria[edit]

Hydraulic fracturing or 'fracking' is prohibited by moratorium despite the 30-million-euro contract signed with Chevron for the exploration of shale gas deposits in Novi Pazar.^[61][62] The exploration plans faced public disaffection that elevated to nationwide protests which led to the decision of the government to ban shale gas exploration in Bulgaria.^[63] Study of an additional five sites was planned.^[64] The Bulgarian government suspended Chevron's license for shale gas prospecting on 14 January 2012.^[65]

Denmark[edit]

The French oil company Total has announced that it will start drilling for shale gas in Denmark in 2013. Total has experience producing shale gas in the US.^[66] The Danish affiliate, Total E&P Denmark B.V., and the state-owned oil and gas company Nordsøfonden have been granted two onshore licences for exploration in Northern Jutland and North Zealand.^[67] The Danish government has stated, that Denmark should be free of fossil fuels by 2050, and the Danish Energy Agency (Energistyrelsen) has determined that shale gas could be a sustainable link to a green transition in Denmark.^[68]

France[edit]

In 2011, following strong lobbying from Europe Écologie Euro MP José Bové against shale gas exploration in the Larzac area of southern France, the French government suspended three gas exploration permits "until at least this summer"^[when?]. The Environment minister Nathalie Kosciusko-Morizet announced the creation of a commission charged with evaluating the environmental impact of shale gas production, adding "no authorizations for shale gas exploration will be given, or even considered, before the commission reports". The final report was expected in June 2011.^[69]

On 20 July 2012, Environment minister Delphine Batho confirmed that the government would maintain a moratorium on shale gas exploration, saying: "nowhere in the world it has been proven that this exploitation can be done without major environmental impact and major health risks".^[70] On 14 Sept. 2012, French president François Hollande canceled seven permits for shale gas drilling.^[71] He declared "In our current state of knowledge, no one can tell that shale gas and oil extraction by hydraulic fracturing, the only technique known today, is free from serious risks to health and environment."^[72]

On 5 November 2012, despite a governmental study 'rapport Gallois' advising continuing study of new extraction methods of shale gas due to the groundwater pollution risks associated with hydraulic fracturing, French president François Hollande refused following pressure from the Green Party.^[73]

France derives most of its electricity from nuclear power. As a result, the country often has a surplus of electrical power, which supports use of electric cars.^[74][75]

In December 2017, to fight against global warming, France adopted a law banning new fossil fuel (including shale gas) exploitation projects and closing current ones by 2040 in all of its territories. France thus became the first country to programme the end of fossil fuel exploitation.^[76][77]

Germany[edit]

ExxonMobil holds 750,000 acres (3,000 km²) of leasehold in the Lower Saxony Basin of Germany, where it plans to drill 10 shale-gas wells in 2009.^[78]

Hungary[edit]

In 2009, ExxonMobil drilled the first wells for shale gas in the Makó Trough in Hungary.^[79]

Ireland[edit]

In February 2011, Enegi Oil was given an option over 495-square kilometers in the Clare Basin, in west of Ireland.^[80]

In February 2011, onshore petroleum licences were granted to Tamboran Resources and Lough Allen Natural Gas Company (Langco) in the Northwest Carboniferous Basin of Ireland lasting 24 months covering an area of 1630 km². Enegi Oil believes that recoverable gas in the option area is between 1.49 TCF and 3.86 TCF."^[81]

Netherlands[edit]

Several operators hold a license to explore for shale gas in the Netherlands. In the Netherlands some test wells were planned to be drilled in Boxtel,^[82] however it was stopped due to political questions. Up until now there has not been a shale gas well for exploration purposes. The drilling of such a well has been suspended by the Dutch government due to environmental concerns. The Ministry of Economic affairs, Innovation and Agriculture is currently researching the impact of shale gas exploitation, and the results are expected to be published by the end of 2014. ^[83] [84]

Poland[edit]

 

Potential shale gas basins in Poland (US EIA, 2011)

2011 estimates by the US Department of Energy in 2011 pegged out Polish shale reserves as the largest in Europe.^[85] The authors of the report calculated that Poland had reserves of about 22.45 trillion cubic meters of shale gas, of which 5.30 trillion cubic meters was recoverable. Most of the shale gas about 3.66 trillion cubic meters is in the Baltic Sea Basin, about 1.25 trillion cubic meters within the region of Lublin province, followed by 0.4 trillion cubic meters in the Podlaskie province. 2012 estimates by the Polish Geological Institute put recoverable reserves at only around 350–750 billion cubic meters,^[86] and a 2012 assessment by the U.S. Geological Survey estimated 38.09 billion cubic meters of recoverable gas.^[87] The reduced estimates, slow rate of exploration, legal and regulatory wrangling, and challenging geology saw most major companies, including ExxonMobil, Marathon Oil, Eni, and Talisman Energy, pull out of the country.^[88][89][90] In 2014 Reuters reported that Chevron and ConocoPhillips are the only two major international companies left.^[91]

Nevertheless, Poland has more shale-gas exploration, drilling, and extraction in progress than any other European country.^[92]

Poland is highly dependent on coal for electrical generation. Unlike in most of Western Europe, Polish coal mines are still active. Methane in the mine workings poses safety problems. Most methane is currently treated as waste, but studies show that coalbed methane can be profitably used as a gas resource. As of 2010, Poland imports two-thirds of its natural gas from Russia. Tapping shale gas resources would greatly boost Poland's proven reserves, and lessen the importance of gas imports from Russia.^[93][94]

In June 2013 Occupy Chevron – an anti-fracking group occupied a field near the Polish village of Żurawlów, close to the city of Zamość.^[54] Opinions polls during the same year showed however that more than 70% of Poles were in favour of exploiting their shale resources.^[92]

In November 2018 the Polish finance ministry determined that Polish gas would be unprofitable.^[95] The Polish politicians have struggled to curb the near-total dominance of coal within the domestic energy system, but the high hopes placed on shale gas has been a result of overstated gas demand projections combined with uncertain assessment of available shale gas resources^[96]

Romania[edit]

Main article: Shale gas in Romania

Romanian shale gas reserves could consolidate the country's role as the largest gas producer in Central Europe. In May 2012, the government temporarily suspended permits for shale gas exploration while waiting for the results of the EU's environmental studies on this energy source. In March 2013, Prime Minister Victor Ponta announced that the moratorium on shale gas exploration in Romania had been lifted. This decision could help boost domestic energy resources and reduce Romania's dependency on Russian gas.^[97] This decision sparked large nationwide protests aimed at banning the exploitation of shale gas and to remove the current government of Romania.

Romania's National Agency for Mineral Resources has launched a study to determine the level of national shale gas resources, whilst a study conducted by the US Energy Information Administration, based on estimates made without exploratory drilling, has put Romania's unproven wet shale gas technically recoverable resources (TRR) at a possible 1.4 trillion cubic metres (51 trillion cubic feet): the third largest deposit in Europe behind France and Poland.^[97]

Energy company Chevron holds a number of concessions in Romania and has announced plans to begin exploration work there in late 2013. National energy corporation Petrom is also conducting preliminary analyses of its concessions and Romgaz, MOL, Sterling and East-West, and Zeta Petroleum have also all expressed an interest in further opportunities in Romania.^[97]

Romania depends on imports to cover about 20% of its overall energy needs, according to data from the World Bank. Natural gas makes up close to 30% of national energy consumption. Of the total gas imported in 2010, (17% of the country's annual consumption) 98% of imports came from Russia. The recent US Energy Information Administration study has reported that there could be enough domestic shale gas to meet the country's needs for 100 years.^[97]

Aside from job creation, Chevron has said that its investment alone in the country could total $600 million over the next 15 years. This is before the investment of other oil and gas exploration companies is taken into account.^[97]

The Romanian government has come out in support of shale gas, citing energy independence and a decrease in the price of gas as motivations to pursue shale gas avenues. Energy Minister Constantin Niță has called for more exploration to determine the size of the shale gas deposits. Prime Minister Victor Ponta has also endorsed shale gas, saying he supports both exploration and exploitation.^[97]

Sweden[edit]

Royal Dutch Shell evaluated the viability of the Alum Shale in southern Sweden as a source of shale gas, but as of 2011 has declared that it is not viable and decided to abandon the operation.^[98][99]

Other companies, e.g. Gripen Gas and Aura Energy continue to drill, prospect and report good finds.^[100][101]

The company Gripen Gas completed test drillings outside Motala in the south-east of Sweden and reported that if all the gas were extracted, it would allow Sweden to keep up its current gas usage rate for 1,000 years.^[102] Gripen Gas announced in April 2012 the drilling results from their Ekeby Permit, onshore Sweden. Four shallow vertical wells tested the prospectivity of biogenic gas from the organic rich Cambro-Ordovician Alum Shale over an area covering about 150 km². The prospective Alum Shale was encountered at depths of 75–85 metres in the wells and all wells had gas shows whilst drilling. One well cored the Alum Shale section. All wells were drill stem tested.^[103] Gripen Gas confirmed in October 2012 that Bergsstaten (Swedish Mines Inspectorate) had awarded the Sandön exploration licence covering 162 km² in the western part of lake Vättern, in Östergötland County. The exploration licence is for biogenic gas exploration in the organic rich Alum shale formation. This new award plus the existing licences make Gripen Gas AB the principal gas explorer in Sweden at 583 km².^[104]

Aura Energy's recent announcement that they are about to start drilling at their Motala shale gas project in Sweden, is further evidence of the growing interest in unconventional gas resources. The managing director of Aura Energy, Dr Bob Beeson, a professional geologist with over 35 years of experience in mineral exploration and development, explained the company's position in Sweden. "Aura's Motala Project covers approximately 140 square kilometres of the Alum Shale. Dr Beeson said he was very excited about the project's potential, particularly as the Motala shale may share some similarities with a highly successful play in North America. "Gas flows of up to 50 cubic metres per hour have been reported from drill holes used to extract water, so it is definitely worth investigation," he said. "Because of existing gas production in the region, rigs are available and we have already started to drill two out of the five holes."^[101]

Ukraine[edit]

Ukraine has Europe's 3rd largest shale gas reserves at 42 trillion cubic feet (1.2 trillion cubic meters).^[105]

Ukraine relies heavily on Russia for its gas imports. The EIA notes that the country produces 30% of its natural gas requirements and makes up the bulk from Russian and Turkmenistan imports. The administration states that its location makes it an important transit country for Russian gas supplies, and disputes have resulted in supply disruptions.^[106]

Shale gas discoveries are potentially changing the game. Shell has signed on to explore an area that government estimates indicate could have 113 Bcm (4 Tcf) in reserves.

The country's gas reserves have geologic similarities to its neighbor Poland, and the Lublin basin could be 10 to 15 times the size of the Barnett shale. It also suffers less from population and water issues that plague its neighbor to the northwest. But it suffers from the same bureaucratic issues that affect many other countries with shale deposits. "Lousy domestic policy remains the single greatest impediment to gas investments in Ukraine," said Edward Chow, a senior fellow at the Center of Strategic and International Studies.^[106]

Despite these issues, Chevron was proceeding with its plans to explore for shale in the Olesska field in the west of the country, according to Reuters. A government draft for a $10 billion shale gas production-sharing agreement has been approved. The draft was sent to the Cabinet of Ministers for a signature, the article states. On 15 December 2014, Chevron declared that it is pulling out of Ukraine due to the Governments inability to successfully reform the taxation system.^[107] Royal Dutch Shell received a shale agreement with the government earlier in 2013 to explore in Yuzivska in the Eastern part of the country, however it halted its activities due to the War in Donbas.^[108] The two projects could have result in 11 Bcm to 16 Bcm (388 Bcf to 563 Bcf) within five years, according to Reuters.^[109]

United Kingdom[edit]

Main article: Shale gas in the United Kingdom

Shale gas in the United Kingdom has attracted increasing attention since 2007,^{[citation needed]} following the large-scale production of natural gas from shales in the US and Canada. A number of wells have been drilled and a single shale gas well has been hydraulically fractured,^[110] but as of 2019, there has been no commercial production of shale gas in the UK. On 1 November 2019, following a report from the Oil and Gas Authority, the government called a halt to all fracking in the UK "with immediate effect"^[111] and warned shale gas companies that it would not support future projects.^[112]

 

 

 

 

 

^{----------------------------------------------------------------------------------------------------}

 

https://link.springer.com/article/10.1007/s43937-021-00003-5

Какво се обърка? Фракингът в Източна Европа
Андреа Майеран
Discover Energy том 1, номер на статия: 3 (2021) Цитирайте тази статия

Абстракт
Преди няколко години оптимистичните оценки твърдят, че Източна Европа притежава големи шистови образувания, които изглежда вероятно ще произвеждат големи количества природен газ. Освен това страните от региона имаха стратегически стимули да развият прозрачна вътрешна шистова индустрия, за да намалят зависимостта си от газ от Русия. Въпреки това политическите и социални фактори, както и различията във физическите характеристики, попречиха на опита на САЩ да бъде възпроизведен в Източна Европа. В крайна сметка повечето мултинационални енергийни корпорации обявиха, че са изоставили усилията си за намиране и производство на природен газ от шистови скали в Източна Европа. Документът обсъжда влиянието на проучването на шистов газ върху качеството на демократичното управление чрез сравняване и противопоставяне на регламентите за фракинг, приети в Съединените щати, с тези в Източна Европа. Основният изследователски въпрос се опитва да зададе и идентифицира: „кои са факторите, които влияят на демократичното и справедливо управление на обществените природни ресурси”.

 

^{Въведение
В Съединените щати шистовият газ направи революция в енергийната индустрия. Няколко обстоятелства направиха това възможно: фискална и правна система, която насърчава производството, напреднала нефтена и газова индустрия, която е в състояние да предоставя услуги като хидравлично разбиване бързо и на достъпна цена и, в части от страната, система за собственост на земята, която възнаграждава собственици за производство на това, което се намира под техните стопанства. За сравнение, в Европа историята на шистите е една от много приказки и малко действия. Във Великобритания усилията за сондажи се натъкнаха на скептицизма на местните отдели за планиране, както и на спорадични протести [1]. Франция запази забрана за фракинг [2]. Германия все още не се е съгласила да позволи проучването, необходимо, за да се потвърди дали геологията на страната е обещаваща [3].}

^{Преди няколко години Източна Европа изглеждаше като регионът с най-добрата възможност в Европа да приложи уроците, научени в Съединените щати, във връзка с експлоатацията на ресурси за фракинг. Последните събития обаче показват, че всички големи мултинационални енергийни корпорации (Chevron, Exxon Mobil, Eni от Италия) напуснаха региона и изоставиха всички усилия за намиране и производство на природен газ от шистови образувания в Източна Европа [4,5,6]. И така, защо шистовият газ не работи в Източна Европа? Тази статия изследва връзката между демократичното управление, общественото участие и природните ресурси, като хипотезата е, че прозрачността при разпределянето на концесии подобрява икономическата възвръщаемост от експлоатацията на природните ресурси, намалява риска за околната среда и генерира социално и политическо доверие.}

^{Целите на настоящото изследване са три: (1) Провеждане на интензивно проучване на литературата за хидравлично разбиване; (2) Да се идентифицират ключовите фактори, които формират американския опит с шистов газ; (3) Да се сравни и съпостави ситуацията в САЩ с тази в Източна Европа и да се определи кои фактори са направили разлика по отношение на регулирането на шистовия газ.}

^{Изследователският проект се развива на няколко етапа. Първият беше да се направи преглед на съществуващата литература и да се анализира значението на шистовия газ като стратегически ресурс. Вторият етап беше да се определят ключовите фактори, които водят до прилагането на фракинг в САЩ. Третият етап беше да се определи приложимостта на опита на САЩ към източноевропейския контекст. Четвъртият етап включва теоретичен и емпиричен анализ на констатациите и се опитва да обясни защо шистовият газ не успя в Източна Европа. Изследователската стратегия включва вторичен анализ на данни и се фокусира върху различни източници, включително статии във вестници, коментари в медиите, доклади на НПО и статии в списания. Предимствата на този метод позволиха да се изследват тенденциите във времето и да се използват нереактивни данни [7, 8].}

^{Казусът разчита на малък N дизайн, който изследва приликите и разликите по отношение на регулирането на шистовия газ. Аналитичният подход, възприет при провеждането на това изследване, е наблюдение на медийни репортажи и литература. Статията се фокусира върху страни, които обмислят да предприемат проучване на шистов газ, за да идентифицират ключовите фактори, които изглежда са довели или до приемането на практиката, или до отхвърлянето на метода. Макар и описателна, сравнителна работа като тази е ценна, тъй като помага да се генерират важни хипотези за по-нататъшен анализ и информира дебати за бъдещи действия. Държавите от Източна Европа, избрани за анализ (Полша, Чехия, Литва, България и Румъния) възприеха различни подходи към регулирането на шистовия газ и по този начин представляват интересна извадка за сравнение на случаи чрез метода на разликата. Малкият N дизайн позволява да се задълбочим в моделите, разкрити от съществуващата литература, и да се определи кои фактори са оказали значително влияние върху историята на фракинга в Източна Европа.}

^{Контекст и уместност
В сравнение с Източна Европа, Съединените щати успешно насърчават мащабни инвестиции в фракинг, като същевременно защитават обществения интерес по отношение на набиране на приходи и подобряване на трансфера на технологии [9]. Boersma и Johnson [10] обаче посочват, че докато САЩ преживяват бум на шистов газ, промените в пазарите, регулациите и геоложките прозрения демонстрират несигурността на проучването на природен газ. Въпреки че ниските цени са чудесни за потребителите, те са пречка за новите инвеститори. Освен това по-ниските цени на електроенергията, базирана на въглерод, ще увеличат общото потребление [10].}

^{Поляризирани резултати
Опитът на Съединените щати с шистовия газ разкри поляризирани резултати по отношение на икономическите и екологичните проблеми. Първите заинтересовани страни като Тексас, Оклахома и Пенсилвания подчертават икономическото развитие и създаването на работни места. Global Insight, организация за икономически прогнози, прогнозира, че до 2035 г. ще бъдат създадени 1,6 милиона работни места в газовата индустрия [11]. Доказателствата обаче показват, че по-малко от половината от фискалните ползи остават}

 

^{От друга страна, щати като Ню Джърси и Върмонт стигнаха дотам, че забраниха фракинга поради опасения за околната среда [15]. Недостатъците на околната среда включват замърсяване на въздуха и водата, а именно висока концентрация на метан в близост до сондажните площадки и „случайни избухвания, повърхностни разливи от складови съоръжения и неправилно изхвърляне на флуиди за фракинг“ [11]. Инжектираната вода е друга критична тревога, тъй като до 40% от нея се изхвърля резервно и произвежда вода, инфузирана с химически и радиоактивни материали, която често не може да бъде пречистена в инсталациите за отпадъчни води [16]. На места, където водата се инжектира обратно под земята, леките земетресения често нарушават местните жители и въпреки че все още не са били достатъчно големи, за да причинят щети, честотата, с която се появяват, показва потенциални рискове [16].}

^{Накратко, американското регулиране и законодателство следват процеса и възнаграждават развитието на пазара, но резултатът се различава в отделните щати. Възгледите на държавата относно това как най-добре да се подходи към фракинга варират значително, както може да се види от сравняването на Тексас с Ню Йорк. През 2015 г. губернаторът на Тексас забрани на градовете да забраняват фракинг, позовавайки се на аргументи за правата на частна собственост и икономическите ползи [17]. През същата година обаче опасенията относно повишеното замърсяване на водата и въздуха и значителната несигурност по отношение на здравето накараха губернатора на Ню Йорк да обяви забрана на процеса на сондаж в целия щат [18]. Освен това, проучване на Pew Research Center от 2014 г. установи, че 62% от републиканците подкрепят увеличената употреба на фракинг, в сравнение само с 29% от демократите [19]. Проучване от 2008 г., изследващо доверието в информацията относно енергетиката, установи, че републиканците са по-малко склонни да вярват на учените, обсъждащи рисковете от сондажите, точно както демократите са по-малко склонни да вярват на изявления, направени от петролната индустрия [19].}

^{Основни двигатели на шистовия газ в САЩ
Като цяло, различни фактори доведоха до успеха на неконвенционалните газови сондажи в САЩ. От техническа гледна точка, САЩ имаха благоприятна геология, точна физическа информация, технологичен опит (по отношение на разработването на фракинг), обширна инфраструктура за транспортиране на газ, развити спомагателни услуги и наличност на вода [20]. В икономически план страната имаше конкурентна пазарна структура [съставена от много малки и средни независими компании] и цени, които насърчават производството [21]. Съществува също така добре установена регулаторна рамка и правителството подкрепи бума чрез стимули и програми [22].}

^{Специално внимание трябва да се обърне на въпроса за разделянето на имоти в Съединените щати, който е уникален с това, че много собственици на минерали могат да се възползват от разработването на шисти, но могат да се наблюдават значителни различия в политиките, когато се движите на запад. Райдър и Хол представят убедителен аргумент, свързан с правата на собственост, докато обясняват как се е развила разделената собственост на имоти през последните два века. Те твърдят, че източните щати са по-склонни да спазват традиционния унифициран модел на имоти, а именно собствеността както върху повърхностните, така и върху минералните права, както се вижда в съдебното дело Търнър срещу Рейнолдс, 1854 г. от Пенсилвания [23]. С разширяването на Съединените щати правителството все повече се ангажира с правата на собственост в новопридобитите федерални земи на запад. Общият закон за минното дело от 1872 г. позволява на правителството да запази и възвърне контрола върху правата на минерали, като институционализира политиката за разделяне на имоти. Законът за лизинг на минерали от 1920 г. дава възнаграждения на щатските и федералните правителства, когато става дума за добивни индустрии и по-късно е изменен, за да разшири запазването на правата на федералното правителство върху земи, закупени след 1947 г. [23]. Като цяло повечето закони, приети по този въпрос, обикновено позволяват правата на недра да заменят правата върху повърхността, което води до конфликт и пространствено неравенство.}

^{Тъй като новите изследвания през 60-те и 70-те години на миналия век показаха по-голям енергиен потенциал в природния газ, бяха разработени нови технологии и методи, за да се възползват от тези открития. Тези развития също така доведоха до ново законодателство относно правата върху повърхността и недрата. Особено важни в този период са съдебните решения (като Kinney-Coastal Oil Co. v. Kieffer, 277 U.S. 488 от 1928 г.) относно „доктрината за настаняване“, в която собственикът на правата на повърхността може да се намесва в минерала права на собственик при определени обстоятелства [23, 24]. Това дойде във връзка със законите за повреда на повърхността на държавно ниво, които помагат за защитата на правата на собственика на повърхността в случай на щети на имущество, като 16 щата прилагат тези SOPA (Закони за защита на собствениците на повърхности). Последната федерална поправка, отнасяща се до разделянето на имоти, е подписана през 1993 г. и изисква компаниите да работят със собственика на земята [собственик на права върху повърхността], за да получат писмено съгласие и да предоставят план за минимизиране на щетите и компенсиране, ако е необходимо [23].}

 

^{Парадоксът на изобилието
Доказателства, събрани от различни дисциплини през последните 40 години, доказват, че бумът на природните ресурси не е последван от икономически растеж в богатите на ресурси страни [25]. В книгата си „Парадоксът на изобилието“ политологът Тери Карл изследва негативните ефекти от петролния бум върху развитието на демократичните институции в развиващите се страни. Тя отбелязва, че икономистите говорят за „проклятието на ресурсите“, забавяне на икономическите резултати в страни, богати на ресурси, поради извличане на рента от хищнически елити и надценяване на националната валута [26]. В края на 80-те години на миналия век икономистите за развитие отбелязват, че богатите на ресурси африкански държави не само не са се развили според очакванията, но са измъчвани от „корупция, слабо управление, търсене на рента и грабеж“, докато сравнително бедните на ресурси държави от Източна Азия отбеляза силен растеж [27]. Освен това до средата на 2000-те около половината от страните от ОПЕК бяха в по-лошо положение, отколкото в началото на 70-те години [27].}

^{Изследванията сочат взаимодействието между формите на управление и ресурсите с висока добавена стойност [28]. Управлението може да се концептуализира като група от официални и неформални институции, които определят кой какво получава в конкретна страна или как се разпределят публичните ресурси. Целта на доброто управление беше определена от Световната банка като „предвидимо, открито и просветено изготвяне на политики; бюрокрация, пропита с професионален етос; изпълнителен орган на правителството, отговорен за своите действия; и силно гражданско общество, участващо в обществените дела; и всички се държат под върховенството на закона” [29]. При слаби институционални качествени контексти, където върховенството на закона и отчетността на правителството са лоши, съществува риск ресурсите да се използват повече за патронаж и търсене на рента за консолидиране на властта и богатството на политиците от истеблишмента, с малко или няма положителни ефекти за останалата част от обществото [28].}

^{Когато страна със силна система на управление, като Съединените щати, открие ценен ресурс, ползите до голяма степен се споделят в обществото като цяло [30]. Обратно, ресурсното проклятие вероятно ще се прояви в страни със слабо институционално качество [31]. В среди със слабо институционално качество, където върховенството на закона и правителствената отчетност са недостатъчни, съществува риск ресурсите да се използват повече за патронаж и търсене на ренти, отколкото в полза на обществото [28], като по този начин се генерират, малки или никакви ползи за страната.}

^{Шистите като нетрадиционен източник на природен газ
Сред общите предимства, цитирани в резултат на проучването на шистов газ, са увеличеният брой работни места, намаляването на потребителските разходи за природен газ и електроенергия и напредъкът в постигането на енергийна независимост [11, 13, 14]. От друга страна, недостатъците включват значителни въглеродни емисии, рискове от замърсяване на подземните води, изтичане на газ и забавяне на възобновяемата енергия [15, 16]. Значителна част от изследванията също така сочат опасения, свързани със замърсяването на въздуха, въздействията върху околната среда, дивата природа, общественото здраве и стреса в общността. Процесите на хидравлично разбиване са свързани с увеличаване на освободените замърсители на въздуха, като силициев диоксид и петролни въглеводороди като бензол [32]. Освен това, емисиите на метан се отделят по време на сондиране и завършване на кладенец, а неконтролируемите емисии на метан се появяват по тръбопроводи, клапани и друга свързана инфраструктура [32]. Метанът е вторият най-разпространен парников газ и е по-добър при улавяне на радиацията от въглеродния диоксид [33]. Освен това обезлесяването, причинено от фракинг, е свързано с отрицателни ефекти върху качеството на въздуха и температурата на даден регион и може също да доведе до унищожаване и изместване на местообитания за животински и растителни видове [33]. В допълнение, значителни опасения относно фракинга обсъждат течността за хидравлично разбиване, която потенциално може да замърси подземните води и остава след процеса като отпадъчна вода. Това е особено важно, тъй като има малко протоколи, регулиращи химическата смес [33]. В допълнение, течността съдържа „до голяма степен неразкрити химикали, които могат да бъдат канцерогенни или да причинят ендокринни нарушения“ [34]. Използвайки етнографски данни, събрани от общности в Северно Колорадо, Малин разкрива допълнителни ефекти от фракинга върху общността, включително хроничен или повишен стрес и намаляване на доверието на политически, общностни и индустриални лидери. Изглежда, че преобладават две основни теми: „несигурност относно локализираните рискове за околната среда и общественото здраве поради пречки пред достъпа до надеждна, полезна, прозрачна информация“ и „осъзнато безсилие за участие във вземането на решения относно темпото, мащаба или резултатите от производството“ [34] .}

 

^{Бяха необходими няколко фактора, за да се превърне фракингът в добре познат термин. Сред тях два аспекта имаха най-голямо значение. Първото беше развитието на инженерната иновация, която позволи да се пробие на голямо разстояние и след това да се направи 90° завой и да се пробива хоризонтално, за да се извърши сложната процедура на хидроложко разбиване [9]. Вторият беше цената на петрола, надвишаваща 100 долара за барел и правейки хоризонталното сондиране печелившо [21].}

^{В Съединените щати шистовият газ обърна енергийната индустрия. Няколко условия направиха това възможно: финансова и законодателна система, която поддържа производството и издава навременни разрешителни и усъвършенстван сектор за нефт и природен газ, който е в състояние да предоставя услуги като сондиране и хидравлично разбиване бързо и евтино [20,21,22] .}

^{За сравнение, в Европа историята на шистите е една от много приказки и малко действия [4]. В Обединеното кралство усилията за фракинг бяха забавени отначало поради недоверието на местните отдели за планиране, както и спорадични протести [1]. През януари 2015 г. шотландското правителство обяви ефективна забрана за фракинг, докато правителството на Уелс издаде „блок от практиката“ (мораториум) по-късно през същата година [35]. Въпросите за ролята на гражданското общество при вземането на решения и опасенията относно разликите в рисковете между различните региони предизвикаха неодобрение и обществена съпротива [36, 37]. Обективът на екологичната справедливост допълнително разкрива различните последици от разработването на шистов газ: вреда за околната среда, икономическо преразпределение, ангажираност на общността в управлението на индустрията и обществено участие [38]. Скорошно проучване, фокусирано върху обществените възприятия за разработването на шистов газ в Обединеното кралство, разкри, че обществената осведоменост за шистовия газ се е увеличила значително от 2012 г. и остава висока. Проучване от 2020 г. показва, че цели 66% от хората сега се противопоставят на фракинга [39].}

^{Поради обществения натиск Франция издаде забрана за хидравлично разбиване през 2011 г. Те последваха тази забрана през 2017 г., когато френският парламент прие законодателство, което забранява всяко проучване и добив на нефт и природен газ в континентална Франция и всички отвъдморски територии до 2040 г. [2]. Съгласно новия закон Франция няма да разрешава нови лицензи или да подновява съществуващи разрешения, които позволяват фракинг или добив на изкопаеми горива [40]. След дълъг период на обсъждане, Германия последва примера. Поредица от закони за добив, издадени през 2017 г., ефективно забраниха неконвенционалния фракинг поне до 2021 г. и призоваха Бундестага да преоцени решението си през 2021 г. Освен това „конвенционалният“ фракинг ще се управлява от много по-строги правила [41].}

 

 

^{Сравнение на шистовия газ в САЩ и Източна Европа
Преди няколко години Източна Европа изглеждаше регионът с най-добри шансове за прилагане на прозренията, придобити в Съединените щати. Докато действителното проучване дотогава беше ограничено, регионът имаше значителни шистови образувания, които на теория биха могли да генерират значително количество природен газ [42]. Освен това държавите в региона имаха стратегически причини да създадат конкурентоспособна местна шистова индустрия и да намалят зависимостта си от руския газ [43]. Последните събития обаче показват, че всички големи компании напуснаха региона и изоставиха опитите си за откриване и добив на природен газ чрез фракинг [4, 6]. И така, какво се обърка? Сред ключовите фактори със значителна обяснителна стойност ще изследвам допълнително ролята на технологиите, влиянието на цената на енергията, наличието на ресурси, значението на прозрачното изготвяне на публична политика и натиска от гражданското общество при оказване на влияние върху екологичните реформи.}

^{Напредък в експертизата и технологиите
Преди новите технологии в сондирането, шистовите образувания са били нерентабилни в световен мащаб [21]. Природният газ се счита за евтин източник на енергия, който може да помогне на икономиката, да подобри енергийната сигурност (ако вътрешният газ замести вноса) и да намали емисиите на въглероден диоксид (ако замества въглищата) [21]. Мащабът на развитие обаче излага повече области на опасности, които вече са свързани с сондажите, като замърсяване на водата. Докато технологията за добив създаде бум в сектора на шистовия газ, тя също така подчерта опасенията за околната среда, здравето и безопасността. Няколко проучвания повдигнаха опасения относно замърсяващия ефект на неконвенционалния природен газ и опасностите от химикали, използвани при хидравлично разбиване с голям обем, посочвайки неблагоприятните ефекти, които процесът има върху общностите [32, 34, 44, 45]. За да се възползват напълно от предимствата на разработването на шисти, националните и регионалните регулатори трябва своевременно и прозрачно да оценяват и управляват рисковете [21].}

^{Добивът на шистов газ също носи рискове като замърсяване от флуид за фракинг, недостиг на водоснабдяване и сеизмични дейности [16]. В Съединените щати, докато федералният закон диктува, че операторите трябва да докладват за разливи, държавата е тази, която трябва да гарантира, че са налице необходимите разпоредби, за да ги предотврати. Законът за аварийно планиране и правото на информация на Общността [EPCRA] от 1986 г. изброява опасните вещества въз основа на тяхната остра смъртоносна токсичност. Съгласно закона, разливите на тези вещества активират задълженията за докладване на държавните и местните власти [46]. Изследванията също така показват, че щетите, причинени от фракинга, зависят от броя и местоположението на кладенците и практиките за безопасност, прилагани от компаниите [47]. Освен това, доказателствата показват, че градовете с повече частни водни кладенци и по-високо потребление на вода за добитък е по-вероятно да приемат забрана [48]. В Европа се отделя много внимание на рисковете, които опасните химикали представляват за здравето и околната среда, както е показано в „Химичната стратегия за устойчивост: към околна среда без токсични вещества“, приета от Европейската комисия през октомври 2020 г. [49]. Сред действията, препоръчани от новата стратегия, специално внимание се отделя на забраната на най-вредните химикали и на отчитането на коктейлния ефект на химикалите. Подходът с нулева толерантност към неспазването е знак, че по-нататъшните разрешителни за шистов газ ще срещнат значителни пречки [49].}

 

 

^{Правителството може да използва няколко инструмента за управление на тези рискове. Първият е повече регулация, която насърчава прозрачността на федерално ниво. Втората е отговорност за непозволено увреждане, която изисква газовите компании да възстановят разходите на частни лица за излагането им на потенциална вреда. И накрая, има задължителна застраховка гражданска отговорност. Това би гарантирало, че само компании, които могат да платят за евентуални щети, могат да участват в сондажи. Освен това, за да бъдат проактивни в защитата срещу рискове, политиците трябва да събират и разпространяват редовно данни, за да актуализират регулациите [21].}

^{Шистовата технология, разработена в Съединените щати, е била непосилна за износ в други части на света, включително Източна Европа [21, 50]. Американският опит показва, че всеки нов технологичен пробив изисква разработване както на “хардуер” (оборудване), така и на “софтуер” (персонал). Опитът за износ на двата компонента дойде със значителни предизвикателства. Първо, уменията и напредналото обучение на техниците са трудни за възпроизвеждане извън САЩ. Второ, стандартизацията на оборудването за масово производство все още не е постигната [50,51,52]. Накратко, шистовата технология не е узряла достатъчно за конкурентен износ. Всичко това обяснява решенията на американските компании да преустановят фракинга в Източна Европа, позовавайки се на трудности, свързани с възвръщаемостта на инвестициите [4].}

^{Цена на енергията
На енергийния пазар всичко се решава и контролира от цената на един барел петрол. През периоди, когато цената на петрола остава висока, си струва да се разработят неконвенционални ресурси от природен газ и да се съсредоточи върху устойчиви и възобновяеми източници на енергия като вятърна, слънчева, биомаса и енергия на вълните. Колебливият характер на цените на пазара на петрола в крайна сметка задвижва цикъла на инвестиции в технологични иновации във възобновяеми енергийни източници, както и невъзобновяеми източници, като шистов газ.}

^{Цената на петрола последва постоянно нарастване през първото десетилетие на двадесет и първи век, изпращайки номиналната цена до най-високите 145 долара за барел на 3 юли 2008 г. До 2015 г. цената на барел спадна значително и сега беше между $40 и $55 [53]. През 2014 г. членовете на ОПЕК обявиха, че ще запазят текущите си нива на производство въпреки добре снабден пазар [14]. Този ход се разглежда като опит да бъдат принудени американските компании да намалят производството и проучването на шистов газ на падащ пазар. В резултат на това имаше многобройни загуби на работни места и намаляване на отделните нефтени кладенци [14]. Министерството на енергетиката съобщи, че нивата на производство и количеството петрол, съхранявано в резервоарите за съхранение, са били на най-високите нива от десетилетия [9].}

^{Повишените цени на петрола помогнаха за развитието на шистовия газ в САЩ, докато ниските цени на петрола навредиха на същия процес в Източна Европа [20]. Освен това финансовата криза от 2008 г. също допринесе за значителен спад в цените на енергията, който никога не се възстанови въпреки последвалото икономическо съживяване [54]. Точно по това време шистите се считат за енергийна алтернатива в Източна Европа. Политическата несигурност в региона възпрепятства вземането на стратегически решения по отношение на способността да се инвестира в нов източник на енергия [28, 52].}

^{В по-ново време настоящата ниска цена на енергията демотивира по-нататъшното проучване на шистов газ. В сравнение с най-високата цена за всички времена от $145 за барел, достигната през 2008 г., настоящите цени на петрола се колебаеха през 2021 г. между $48 и $75 за барел [55]. Нещо повече, дългосрочната тенденция на декарбонизация на енергията бавно се превръща в мейнстрийм. Според Службата за енергийна ефективност и възобновяема енергия през 2017 г. „слънчевата индустрия постигна целта от $0,06 на киловатчас за фотоволтаична (PV) слънчева енергия 3 години предсрочно, падайки от около $0,28 на $0,06 на киловатчас (kWh)” [56]. През 2018 г. цените на вятърната енергия паднаха с 2 цента на киловатчас [57]. Неочакваният спад на цените на слънчевата и вятърната енергия ги направи изключително конкурентоспособни и убеди правителствата да преосмислят енергийната си политика в ущърб на шистовия газ. Комбинацията от всички горепосочени фактори доведе до отхвърляне на приоритетите на шистовете като стратегическа енергийна алтернатива в Източна Европа.}

^{Запаси от шистов газ
Според Администрацията за енергийна информация през 2014 г. световните запаси от природен газ възлизат на почти 200 трилиона кубически метра [58]. По-голямата част от това е концентрирана само в няколко страни: Русия (24%), Иран (17%), Катар (13%), Съединените щати (5%) и Туркменистан (4%). Трябва да се отбележи обаче, че тези числа покриват само конвенционалните запаси от природен газ, тоест количествата, които са идентифицирани в традиционните резервоари от порест пясъчник. Те не включват нетрадиционните ресурси на шистов газ, получен от непроницаеми шистови пластове чрез фракинг. За Съединените щати включването на тези неконвенционални ресурси би увеличило запасите им с още 50% [58].}

^{Други области на света са изправени пред по-голяма несигурност по отношение на своите резерви. Тъй като фракингът не се преследва толкова много извън Северна Америка (с изключение на Китай), е трудно да се установи колко от известните запаси на други страни биха се увеличили, ако бъдат включени потенциални ресурси от шистов газ.}

^{Данните за 2014 г. от Администрацията за енергийна информация прогнозират европейските запаси от шистов газ на 639 трилиона кубични фута [58]. За сравнение, САЩ имат приблизително 862 трилиона кубически фута. Геологията на Европа обаче е по-сложна и в резултат на това шистовият газ е по-скъп за проучване там. По-конкретно, шистовите образувания в Америка са крехки и лесни за счупване, докато европейските шисти са по-трудни за счупване и запасите от шистов газ се намират средно 1,5 пъти по-дълбоко от сравними формации в САЩ [59].}

 

^{При оценката на енергийните перспективи на Източна Европа ключов фактор е енергийната съзависимост между Европейския съюз и Русия. В момента една трета от вноса на газ в ЕС и една четвърт от общото му потребление идват от Русия [60]. Поради липсата на терминали за втечнен природен газ (LNG), по-голямата част от Европа зависи от съществуващите тръбопроводи, контролирани от руската компания Газпром. Русия напълно разчита на настоящите си клиенти на газ, чиито продажби помагат за поддържане на руските вътрешни цени.}

^{През 2012 г. Европейската комисия повдигна официални обвинения срещу Газпром [Решение на Съда от 13 май 2015 г., Газпром, C-536/13, ECLI:EU:C:2015:316] за нарушаване на законите на ЕС за конкуренцията [61]. През 2014 г. председателят на Европейския съвет предложи енергиен съюз, който да договаря съвместно енергийни договори и да обедини собствените си мощности за доставки. Комисията до голяма степен подкрепи това начинание. През 2015 г. Комисията издаде декларация за възражения към Газпром във връзка с доставките на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа, която представи официалните такси [62, 63]. Изглежда, че ЕС има надмощие в преговорите. Перспективите за шисти в САЩ и ръстът на търговията с LNG намалиха цените на енергията и в резултат на това ЕС започна да използва обратен поток на газ, за да пренасочи руския внос. Макар че политическите и икономическите последици от Енергийния съюз биха били сложни, те все пак биха помогнали за възстановяване на баланса между енергийната зависимост и силата на местните икономики [60].}

^{Национално регулиране на разработването на шистов газ
В Съединените щати децентрализацията изигра важна роля за насърчаване на развитието на шисти, тъй като местните и щатските власти са начело на енергийното регулиране. На местно ниво на няколко места (Ниагарския водопад, Олбани, Ню Йорк) се обсъждат забрани и мораториуми върху шистовия газ [64,65,66]. В Колорадо няколко града приеха забрани за фракинг в границите на града [23]. Малко след решението държавното правителство и газовите компании започнаха съдебни действия срещу тези градове въз основа на това, че основният регулаторен орган трябва да бъде държавата, а не градът [67, 68]. Едно забележително дело беше заведено от Асоциацията за петрол и газ в Колорадо, която съди град Лонгмонт през декември 2012 г., след като гражданите на Лонгмонт гласуваха в полза на мораториум върху хидравличното разбиване [69]. Друго беше въведено от същата компания срещу град Форт Колинс, който установи 5-годишен мораториум върху фракинга и съхранението на неговите отпадъци в града [70]. И в двете решения Върховният съд на Колорадо потвърди решенията на първоинстанционния съд за премахване на мерките за гласуване, инициирани от граждани, приети за регулиране на фракинга и отхвърляне на мораториума на Форт Колинс и забраната на Лонгмонт за хидравлично разбиване [69, 70]. Правните битки между държавните и местните власти хванаха повечето местни власти неподготвени и щатите се опитаха да предотвратят наредби, приети на местно ниво [71]. „В много случаи общностите се сблъскват с широкомащабно промишлено производство на изкопаеми горива за първи път и тъй като отдалечените ресурси на природен газ са изчерпани, фракингът продължава да се приближава до жилищните райони“ [72]. Няколко източника се занимават с регулаторната битка между щатите и местните правителства, като наблягат на напрежението между държавен и местен контрол, въздействието на ограниченията на местното зониране на сондажите и опциите, с които разполагат общините да контролират ефектите от сондажите върху тяхната местна среда и икономики [73,74, 75].}

^{На федерално ниво фракингът попада под юрисдикцията на Бюрото за управление на земята (BLM), клон на Министерството на вътрешните работи [DOI] и Агенцията за опазване на околната среда (EPA). През 2015 г. BLM предложи набор от федерални разпоредби за фракинг, които включват големи актуализации относно безопасността и прозрачността на федерална собственост. Промените се стремят да установят по-екологично сондиране чрез увеличаване на броя на изискванията за разкриване на химикали, изграждане на кладенци и правила за управление на водите [76]. Правилата трябваше да влязат в сила през юни 2015 г. Въпреки това, Западният енергиен алианс (WEA) и Независимата петролна асоциация на Америка (IPAA) заведоха дело, твърдейки, че разпоредбите се основават на необосновани опасения [77]. В крайна сметка регламентът никога не е бил в сила поради висящи съдебни спорове след оспорванията от IPAA и WEA. Администрацията на Тръмп реши напълно да отмени правилото за хидравлично разбиване през 2017 г. [77].}

 

^{В Източна Европа децентрализацията не играе основна роля в регулирането на фракинга, тъй като страните в региона са унитарни държави, където повечето от компетенциите са на централното правителство и само незначителни въпроси са в компетенциите на регионите или градовете. Природните ресурси са публична собственост, но използването на постъпленията и липсата на прозрачност при разпределянето на концесии поразиха няколко проекта (като минното развитие на Roșia Montană в Румъния) и доведоха до високи нива на обществено недоверие [78]. Липсата на доверие в решенията на правителството относно експлоатацията на природни ресурси се дължи на хронична липса на обществени консултации, като повечето законодателство прекратяват или игнорират съществуващите разпоредби за консултации [79]. Не е въведен механизъм за обществено допитване за оценка на разходите и ползите (икономически, екологични, социални) от производството на енергия. Няколко източника обсъждат лошото прилагане на Орхуската конвенция и правните нарушения на разпоредбите на ЕС относно въздействието върху околната среда [80, 81]. Те твърдят, че Румъния само имитира екологичната прозрачност: „Искането на гражданите за прозрачност и откритост в управлението е слабо, тъй като им липсва доверие в държавните институции, включително съдилищата, и таят убеждението, че не могат да променят хода на правителствените дела. Съдилищата от своя страна влошават това положение чрез продължителни съдебни производства и липса на подходяща система за правна защита” [80].}

^{В САЩ правата на минерални ресурси върху имот обикновено се предоставят на собственика на земята. Както беше обсъдено по-рано обаче, традиционното „обединено имущество“ или собствеността както върху правата върху повърхността, така и върху минералите е разпространено само в източните щати. В американския запад, повърхностните и минералните имоти често са отцепени и притежавани от различни субекти, което води до конфликти [23].}

^{Ситуацията е различна в Източна Европа, където притежанието на земя не идва със собствеността върху никакви подземни минерали, като нефт, газ и всички други минерали. Всички те са собственост на държавата. Този модел на собственост върху земята ограничава набора от възможности за частни лица да се възползват от проучването на шистов газ. Това също се отразява негативно на нивото на обществена подкрепа за процеса на проучване.}

^{Проучвания, фокусирани върху политиките за фракинг в Източна Европа, подчертават зависимостта на региона от чуждестранен внос на енергия [60, 82, 83]. Полша, Чехия, Литва, България и Румъния са типични казуси поради зависимостта им от Русия като доставчик на енергия, въпреки обещаващите вътрешни мощности за шистов газ. Петте държави също споделят обща история на силно държавно регулиране и всички са обект на политиката на Европейския съюз за околната среда [84]. Те обаче възприеха различни подходи към регулирането на шистовия газ и по този начин представляват интересна извадка за сравнение на случаите чрез метода на разликата.}

 

Редактирано Май 9, 2022 от nik1

[nik1]

Полша
Докато Полша беше първоначалният лидер за неконвенционално сондиране на газ в Европа, реалните перспективи за фракинг намаляха след серия от неуспешни пробни сондажи и големи компании в крайна сметка се отказаха в резултат [85]. Първоначално шистовият газ беше представен като голяма икономическа възможност, която може да създаде нови работни места, да увеличи държавните приходи и да подобри пазарната конкуренция [84]. Енергийните специалисти подчертаха перспективата за производство на по-евтин природен газ, докато държавните компании видяха възможността да доразвият своя опит и технологии.

Шистите бяха обсъдени и през призмата на националната сигурност. Представители на полската бизнес общност изразиха загриженост относно миналото използване на енергия от Русия като инструмент на външната политика. Полша произвежда една трета от природния си газ в страната, докато останалата част се внася изключително от Русия [86]. Шистовият газ се смяташе за основен инструмент в опита им да постигнат енергийна независимост. Очаквано е, че екологичните организации са по-малко ентусиазирани, предупреждавайки за страничните ефекти от хидравличното разбиване [86]. С течение на времето гражданското общество стана особено критично към сондажите, цитирайки замърсяването на подземните води и увреждането на естествените местообитания като нежелани последствия [87].

Освен това енергийният пазар на страната е силно ограничен от липсата на тръбопроводи. Много газопреносни мрежи преминават през градски райони и са далеч от региони, където ще се произвежда шистов газ. Страната има планове за разширяване на инфраструктурата чрез Baltic Pipe между Полша и Дания, но напредъкът е много бавен [88]. През май 2020 г. Gaz-System [полският оператор на газопреносна система] получи окончателното разрешение за проекта Baltic Pipe, тъй като правителството на Швеция одобри строителството му в изключителната икономическа зона на Швеция. Полските и датските власти вече са одобрили изграждането на всички компоненти на проекта Baltic Pipe в неговите наземни и офшорни части [89].

Към днешна дата в Полша не е произведен шистов газ, въпреки че геолозите смятат, че има поне четири басейна, които биха могли да бъдат експлоатирани [90, 91]. Полското правителство изглежда подкрепи процеса и прие регулации, насърчаващи неконвенционалното сондиране. Въпреки това производствените разходи останаха много високи и големите северноамерикански компании бяха принудени в крайна сметка да се откажат от усилията си за шистов газ [92]. На конференция във Варшава през 2011 г. Петер Рихтер, глобален мениджър по неконвенционални технологии и маркетинг в Schlumberger, заяви, че „цената за пробиване на 2000-м (6562 фута) хоризонтален кладенец в САЩ е средно 3,9 милиона долара, в сравнение с 11 милиона долара в Полша“ [93].

 

Чехия
За разлика от Полша, където правителствените решения остават благоприятни за неконвенционалното производство на природен газ, Чешката република въведе през 2012 г. мораториум върху проучването на шистов газ. Подобно на други страни в региона, Чешката република също разчита на значителен внос на руски природен газ и е изправена пред натиск да диверсифицира своето производство на енергия. Освен това няколко големи международни компании проявиха голям интерес към потенциалните басейни на шистов газ в страната [94]. Въпреки това чешкото правителство даде приоритет на опасенията за околната среда пред икономическите печалби. Министерството на околната среда обясни решението с позоваване на „висока консумация на вода на кладенец, риск от замърсяване на подпочвените води при условия на технологична липса на ограничаване и деградация на ландшафта, както и влошаване на качеството на въздуха“ [94].

Мораториумът бележи значителна промяна в енергийната политика. По време на комунистическото управление всички енергийни предприятия, от производството до разпределението, бяха собственост на една и съща държавна компания. В края на 80-те години тяхното производство на енергия се измества към по-конкурентен пазар. След присъединяването към Европейския съюз най-голямата комунална компания в страната (CEZ Group) беше изправена пред сериозен контрол. Основната критика към 70% държавна компания беше, че малките независими производители, които навлизат на енергийния пазар, няма да имат средства да доставят продуктите си на потребителите без разпределителните мрежи, собственост на държавата. В крайна сметка компанията ще завърши серия от вътрешни реформи, насочени към изпълнение на стремежа на ЕС за конкурентни енергийни пазари [95]. След мораториума от 2012 г. в Чешката република нищо не е направено по този фронт. Бездействието е знак, че допълнителни действия са невероятни.

Литва
Литва беше първата съветска република, която обяви независимост през 1990 г., но продължава да разчита на Москва за енергия [96]. През 2008 г. Литва се опита да наложи вето на преговорите на ЕС за подновяване на Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) с Русия. През юли 2011 г. страната обяви, че ще продължи да разработва шистов газ [97].

През 2010-те балтийските държави, особено Литва, изразиха опасения, че Русия ги дискриминира по отношение на цените на газа, налагайки политически, а не търговски цени. След жалба от Литва, през септември 2012 г. Генералната дирекция за конкуренция на Европейската комисия започна официално антитръстово разследване срещу практиките на Газпром в Централна и Източна Европа, които включват налагане на несправедливо ценообразуване на петрол, възпрепятстващо свободния поток на газ от една страна в друга и предотвратяване на диверсификацията [98].

До 2014 г. Газпром притежаваше 37% от националната газова компания на Литва, еднозначно определяше цените на газа и дори заплашваше да прекъсне доставките през най-студените дни на зимата [96]. „Резултатът, според литовски служители, е една от най-високите сметки за газ в Европа. През първата половина на 2013 г. индустриалните купувачи плащаха средно 44 евроцента, или 0,47 долара за киловатчас за газ на Газпром. Бизнесът в Обединеното кралство, който има собствени газови резерви, плати 35 евроцента, показват данните на ЕС“ [96]. Докато през май 2012 г. между Литва и Газпром беше постигнато частично споразумение, че ще продължи отделянето, Газпром запази арбитражните си права.

През юни 2012 г. Сеймът (еднокамарният парламент на Литва) прие новата Национална стратегия за енергийна независимост с основната цел за постигане на енергийна ефективност и независимост. Преди тази инициатива Литва внасяше над 60% от енергията си. За да се отдалечи от зависимостта от Русия, шистовият газ беше представен като основен алтернативен енергиен източник. Изчислено е, че 100 милиарда кубически метра природен газ могат да бъдат възстановени чрез запасите от шистов газ [99]. Освен това член 84 от стратегията даде на Литва възможността да насърчава проучването на тези резерви, като същевременно поддържа защитата на околната среда [99]. Известен още като „Стратегия за енергийна независимост“, законопроектът се фокусира върху регионалната ядрена енергия (проект АЕЦ Висагинас), LNG (терминал Клайпеда), шистов газ, изграждане на регионални и междусистемни връзки в ЕС за електроенергия и газ и прилагане на 3-ия енергиен пакет на ЕС [97]. Документът изброява подкрепата за проучване на шистов газ като една от петте стратегически инициативи в газовия сектор. Според стратегията Литва ще подкрепи „икономически осъществим и екологично балансиран добив на шистов газ“. Стратегията също така казва, че „ако шистов газ бъде открит в Литва до 2020 г., страната ще оцени задълбочено възможностите за търговски добив на шистов газ“ [97].

Базираната в САЩ компания Chevron подаде оферта за правата за проучване на запасите от шистов газ в Литва, по-специално районите Silute и Taurage [6]. Chevron започна проучването през март 2012 г. [99], но по-късно компанията обяви изтеглянето си от страната поради рестриктивни закони и разпоредби [6]. През периода, в който правата бяха предоставени на Chevron, литовците участваха в множество протести срещу фракинга. На 26 февруари 2013 г. стотици хора излязоха по улиците на столицата Вилнюс, за да изпратят силно послание към правителството. Протестите срещу фракинг подчертаха рисковете за околната среда за страната, особено в районите близо до Балтийско море [100]. След напускането на Chevron не е имало друго развитие на перспективите за шистов газ в Литва. Поради нарастващия обществен натиск правителството отложи дискусиите за откриване на друг търг за проучване на шистов газ [101].

 

България
Подобно на другите страни в региона, България е силно зависима от Русия за вноса на газ. По същия начин перспективата за придобиване на енергийна независимост представлява основен стимул при разглеждането на разработването на шистов газ. Независимо от това, съобщението, че Chevron ще започне проучване на шистов газ, предизвика мащабни протести срещу фракинг в началото на януари 2011 г. Опасенията относно състоянието на околната среда, което включваше възможността за замърсяване на подпочвените води и леки земетресения, в крайна сметка накараха правителството да оттегли разрешение, дадено на Chevron. Освен това новото законодателство също така определя глоби от 43 до 66 милиона долара в отговор на всякакви нарушения на забраната [102].

Българското правителство започна дискусията за шистов газ като въпрос на национална сигурност и икономически възможности. По времето, когато шистовият газ за първи път се появи като възможност, регионът се сблъска с притеснения относно спора на Газпром за цените на газа през 2009 г. между Русия и Украйна, както и високите енергийни разходи [103, 104]. Въпреки това България забрани фракинга през 2012 г. и към днешна дата в страната не остават компании за шистов газ [105].

Според Goldthau и Sovacool [84], три ключови аргумента срещу фракинга са оформили националния дебат за неконвенционалното сондиране на газ. Първата беше идеята за „икономическа разпродажба“, която стана популярна сред широк спектър от актьори, от зелени партита до бизнеса и академичните среди. Притеснението беше, че експлоатацията на публични ресурси ще доведе преди всичко до лична печалба. Освен това ползите, получени от създадените краткосрочни нискоквалифицирани работни места, бяха счетени за недостатъчни. Друг основен аргумент срещу проучването на шистов газ беше свързан с липсата на обществени консултации и огромното недоверие към правителството. В подкрепа на това мнение дойде и фактът, че комуникацията между публичните и частните компании, заинтересовани от проучването, се основаваше само на официални съобщения, а не на открит диалог. И накрая, най-големите опасения бяха свързани с щетите на околната среда като замърсяване на подпочвените води, безопасност на храните и унищожаване на естествените местообитания [84].

Енергийната политика в България остава силно централизирана. И двете ключови регулаторни агенции (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и министерствата на енергетиката, транспорта и околната среда) работят на национално ниво [82]. Регионалните и местните участници нямат официален надзор. Енергийният сектор на страната също е монополизиран на национално ниво, тъй като българските енергийни холдинги са държавна компания [106]. Докато официалният наратив определя разработването на шисти като съществено за постигането на енергийна сигурност, общественото мнение беше фокусирано изключително върху рисковете от фракинг и предишните му икономически и екологични провали [84].

Основните уязвимости в опита на България да проучи неконвенционален газ бяха неуспехът на децентрализирането на политиките и липсата на координация и комуникация между правителствените участници. Концесиите бяха предоставени без какъвто и да било национален дебат или обществена консултация и в резултат на това обществената подкрепа намаля [82]. След забраната от 2012 г. нищо съществено не се случи в България по отношение на фракинга. Стагнацията показва, че по-нататъшни действия са малко вероятни.

 

Румъния
Румъния носи уникална перспектива като извънредно. Страната се нарежда на второ място в Европейския съюз след Холандия по производство на природен газ [107]. По-голямата част от природен газ, консумиран в страната, се произвежда на местно ниво, така че страната има по-малък натиск и повече свобода на действие при приемането на шистов газ в собствения график. Румъния беше привлекателна за чуждестранните шистови инвеститори, но обществената съпротива ограничи реалното развитие.

Когато шистите бяха въведени в региона, правителствените служители го представиха като уникална икономическа възможност и като алтернатива на намаляващите вътрешни енергийни ресурси [108]. Както и в България, противниците на плана гледаха към присъщите рискове за селското стопанство, особено за водоснабдяването им. Икономическите въпроси станаха приоритет на местно ниво, докато екологичните въпроси излязоха на преден план в националния дебат [83, 108].

Понастоящем добивната промишленост на Румъния е с умерен размер. В нефтения и газовия сектор, който достигна пиковото си ниво в средата на 70-те години, производството постоянно намалява. Според официални данни годишното производство на петрол в Румъния намалява с 2–5% за газ и 2–4% за петрол [109]. Освен ако тенденцията не бъде обърната или коригирана, Румъния скоро ще има запаси от газ, приблизително еквивалентни на потребление за 6-7 години. За да се смекчи изчерпването на зрелите находища, трябва да се инвестира в откриването на нови находища, както и в по-интензивна експлоатация на съществуващите, възможна благодарение на новата технология.

Като единствената страна-членка на ЕС с наследство от конфликти и насилие, свързани с минния сектор (хиляди въглищни миньори нахлуваха в Букурещ многократно в началото на 90-те години) [110], Румъния се оказа в подобно затруднение през 2013 г. Съгласно нейната конституция, Румъния природните ресурси са публична собственост. И все пак липсата на прозрачност при разпределянето на концесиите и използването на приходите засегнаха няколко проекта (като златодобив на Росия Монтана) и породиха високо ниво на обществено недоверие. В продължение на няколко години Румъния остава най-корумпираният нов член на ЕС, според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International [111]. В доклад за конкретна държава от същата организация се отбелязва, че „институцията, най-засегната от корупцията, но и най-малко независимият стълб, е публичният сектор“ [112]. Докладът също така констатира, че публичните разходи са често разточителни, основани на фаворитизъм и корупция. Липсата на доверие в решенията на правителството по отношение на експлоатацията на природните ресурси се дължи и на хроничната липса на обществени консултации [113].

Перспективата за започване на проучване на шистов газ и опитите от средата на 90-те години на миналия век на няколко различни правителства да прокарат проекта за добив на злато Росия Монтана без екологичен лиценз доведоха до увеличаване на протестите в общността. Това предизвика безпрецедентни конфронтации между протестиращи в общността и полицията за безредици, което от своя страна доведе до отхвърлянето на нов закон за минното дело през есента на 2013 г. [114].

Докато Chevron получи през 2013 г. правата за добив на шистов газ от площ от 2 милиона акра в Източна Румъния, компанията реши да преустанови всичките си дейности след масови протести от засегнатите от проучването села до столицата и най-големите градове [5 ].

 

Обществено мнение
В Съединените щати конфликти и съпротива са възникнали в много градове, където процесът на хидравлично сондиране създаде нова ера на развитие на газ. Масовите протести също се засилиха в отговор на документалния филм Gasland и напредъка на глобалното движение срещу изкопаемите горива [115]. В „Under the Surface: Fracking, Fortunes, and the Fate of Marcellus Shale“ Том Уилбър разглежда сложността на разработването на шистов газ, като обяснява икономическите и екологичните мотиви на участниците в борбата срещу фракинга. Той също така разкрива подробно представяне на типа граждани, които формираха коалицията срещу фракинг в САЩ: от лидери на общността, до собственици на земя, художници, учени и активисти за защита на околната среда [15].

Мащабът и интензивността на протестите в Източна Европа обаче са много по-високи. Най-голямата пречка за разработването на неконвенционален газ в Източна Европа остава местната враждебност. Много от тези страни преживяват нарастване на зелените движения, които се проявяват в широк спектър от конкретни действия. В страни като Полша, България и Румъния протестите срещу фракинга създадоха широка коалиция от низови движения, насочени към добивната индустрия. Демонстрациите преминаха от ненасилствени маршове към насилствени сблъсъци между активисти и правоприлагащи органи [5, 116].

През 2012 и 2013 г. полските фермери и Chevron многократно се изправяха срещу шистовия газ [86, 88]. Фермерите успяха временно да спрат проучването на газа и скоро след това Chevron и местната общност проведоха форум. Докато Chevron изразиха желание за сътрудничество, местните представители уж напуснаха стаята и отказаха да преговарят. Когато жителите поставиха под въпрос изграждането на ограда около зоната за експлоатация, Chevron отговориха, че притежават всички законни права за работа в района. След инцидента американската компания си партнира с контролираната от държавата газова мрежа, за да подобри нейните операции, но в крайна сметка преустанови дейността си в страната [85].

В началото на януари 2011 г. българският народ започна мащабни протести заради перспективата Chevron да проучва големи запаси от шистов газ в страната. Опасенията бяха насочени към въздействието върху околната среда, което фракингът може да има върху региона. Петиция събра 15 000 подписа в рамките на няколко дни и в резултат на това няколко местни служители промениха позицията си и започнаха да се противопоставят на разработването на шистов газ. До средата на януари кампанията се разпространява от Добруджа до Велики Песлаз и скоро достига до столицата София и други градове в страната [117]. Протестите продължиха в опит да подтикнат правителството да спре сондажите и да отмени разрешението, получено от Chevron, за започване на сондажи в североизточната част на страната. В края на месеца българското правителство зае твърда позиция, като забрани фракинга и по този начин стана втората европейска държава (след Франция), която го направи. Опасенията относно състоянието на околната среда, включително възможността за замърсяване на подземните води и произтичащите от това земетресения, накараха България да оттегли разрешението, дадено на Chevron [118].

В Румъния протестите, започнали в село Пунгести и град Барлад, бързо се разпространиха в столицата Букурещ и други големи градове. Три малки села в Източна Румъния [Силистея, Пуещ и Пунгещ] бяха епицентър на национални протести между 2012 и 2014 г. Движението започна с мирни демонстрации, но бързо прерасна в насилствени сблъсъци между органите на реда и протестиращите, довели до наранявания [119]. Интервютата с протестиращи разкриха широко разпространените нарушения на правата на човека, извършени от правоприлагащите органи по време на протестите. Румънската жандармерия [военна полиция, натоварена с високорискови и специализирани правоохранителни задължения] разположи значителен брой войски в селата Силистея и Пунгещ. Те окупираха улиците и блокираха всички точки за достъп с полицейски микробуси. Дебатът за шистов газ се превърна в сложен проблем, съсредоточен върху достъпа до първични ресурси и широко разпространените нарушения на правата на човека [120].

Противниците на фракинга не бяха лесно повлияни от анализ на разходите и ползите и цитираха екстремни рискове за околната среда и здравето. Правителството не направи малко, за да създаде каквито и да е финансови стимули за местните общности или да позволи на местните власти да се включат по-активно в процеса на лицензиране [121].

Последици за политиката и бъдещите изследвания
През 2015 г. Chevron прекрати всички опити за производство на природен газ чрез хидравлично разбиване в Източна Европа и заяви, че „възможностите тук вече не се конкурират благоприятно с другите възможности в глобалното портфолио на Chevron“ [4]. Този ход представлява най-значителната пречка пред обнадеждаващите опити за стартиране на нова европейска индустрия за шистов газ. Chevron пое най-сериозния ангажимент за шистови усилия извън Съединените щати, фокусирайки се върху Източна Европа. Преди това компанията стартира няколко проучвателни сондажи в Полша и Румъния и подписа споразумения за започване на сондажи в Украйна и Литва. След излизането на Chevron, Eni от Италия, Exxon Mobil и някои по-малки компании също последваха примера и преустановиха дейността си в региона.

В крайна сметка, освен различията във физическите характеристики, политическите и социални фактори попречиха на американския опит да бъде възпроизведен в Източна Европа. В близко бъдеще перспективите за проучване на шистов газ в Източна Европа са малки. Въпреки това, три малко вероятни сценария биха могли да накарат страните да преразгледат позицията си: драматично увеличение на цените на енергията, преразглеждане на природния газ като жизнеспособен източник на водород и ескалация на враждебността с Русия.

Настоящото изследване сравнява и противопоставя опита на разработването на шисти в Съединените щати и няколко страни от Източна Европа. В него се посочва, че опитът на САЩ е до голяма степен ефективен поради динамиката на пазара, обещаващата геология, силната структура на управление и механизмите за минимизиране на рисковете. Той твърди, че някои от тези характеристики липсват в много страни от Източна Европа, което води до преобладаващо обществено недоверие към фракинга, въпреки наложителните национални стимули за увеличаване на вътрешните доставки на природен газ. Всеки от факторите, обсъдени в тази статия, обяснява защо опитът на американския шистов газ не може да бъде възпроизведен в Източна Европа. Първоначалните опити за проучване бяха възпрепятствани от трудността за износ на ноу-хау за фракинг, колебанията в цените на енергията, трудната геология, необходимостта от прозрачни регулаторни реформи и обществената враждебност. Накратко, има повече сили, които се противопоставят, отколкото подкрепят каузата на шистите в региона. Политиците бяха разтърсени от неочакваната и продължителна обществена опозиция срещу проучването на шисти. Предвид общото усещане за политическа несигурност в Европа, малко вероятно е правителствата да рискуват да се противопоставят на масовото обществено мнение. Бъдещите енергийни дебати ще продължат да се занимават с подновената загриженост и политическата дилема за това как да се намали зависимостта на региона от вноса на газ от Русия.

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, nik1 said:

Българското правителство започна дискусията за шистов газ като въпрос на национална сигурност и икономически възможности.

Правителството се надяваше, че новият енергиен източник ще намали почти пълната зависимост на нацията от вносния руски газ, доставян от Газпром. Според министерството на икономиката и енергетиката българските запаси от шистов газ се оценяват на най-малко 300 милиарда кубически метра.

https://www-theguardian-com.translate.goog/world/2012/feb/14/bulgaria-bans-shale-gas-exploration?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp

Това е консумацията на България за 100 години.

В света само САЩ и Китай развиват ефективно фракинга, като и съответно се възползват от предимствата на добивите.

Кой кум, кой сват, кой на булката брат... и двете държави са подписали Парижкото споразумение, но това не им пречи...

[skiahtro]

Гърция има големи находища на нефт и газ, както на континента-Пелопонес, така и в континенталния шелф-Егейско, Йонийско . Тези на континента, могат да покриват нуждите на Европа, за около 20 години, на изключително ниски цени, защото са плитко разположени и имат собствено налягане. Поради редица интереси, до сега не се разработвани. За континенталния шелф, важи същото, но там количествата са огромни

[nik1]

Преди 9 минути, Б. Киров said:

Правителството се надяваше, че новият енергиен източник ще намали почти пълната зависимост на нацията от вносния руски газ, доставян от Газпром. Според министерството на икономиката и енергетиката българските запаси от шистов газ се оценяват на най-малко 300 милиарда кубически метра.

https://www-theguardian-com.translate.goog/world/2012/feb/14/bulgaria-bans-shale-gas-exploration?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp

Това е консумацията на България за 100 години.

В света само САЩ и Китай развиват ефективно фракинга, като и съответно се възползват от предимствата на добивите.

Кой кум, кой сват, кой на булката брат... и двете държави са подписали Парижкото споразумение, но това не им пречи...

Масовата психоза срещу фракинга у нас, според мен беше успешно режисирана от играчите (газова номеклатура, проксита и други), които имат икономически интерес от запазването на руския монопол

https://www.mediapool.bg/opasnost-ot-shistoviya-gaz-ili-opasnost-za-monopola-na-gazprom-news182957.html

https://www.mediapool.bg/kampaniyata-sreshtu-shistoviya-gaz-raboti-sreshtu-natsionalnite-interesi-na-bulgaria-news187691.html

[Б. Киров]

Преди 23 минути, nik1 said:

Масовата психоза срещу фракинга у нас, според мен беше успешно режисирана от играчите (газова номеклатура, проксита и други), които имат икономически интерес от запазването на руския монопол

Нашите йес-мени /първото правителство Борисов/ тогава са се позовали за лесния отказ на Франция. В Германия Меркел се е опитала да направи нещо за фракинга, но е била отсвирена от коалиционните партньори и от Зелените, които сега се вихрят. Така че реално цяла Европа е капитулирала. Е, сега ще купува американски втечнен газ, който пак е шистов. Това ми прилича на вегетерианец, който замезва с пържола, само защото са го излъгали, че е от соя.

Самите руснаци, Газпром, въобще не се гнусят от фракинга:

https://www.mediapool.bg/opasnost-ot-shistoviya-gaz-ili-opasnost-za-monopola-na-gazprom-news182957.html

Газпром се е интересувал в миналото от американската технология за фракинг, защото в Русия също има големи залежи, а традиционните стават все по-трудни за извличане на суровината.

Най-тъжното е, че хората в България са невежи и лесно се поддават на промиване на мозъка /ако го имат/:

„В началото всички бяха наистина ентусиазирани“, казва Хюсеин. „Мислехме, че ще забогатеем за една нощ. Но когато осъзнах опасностите, които крие тази технология, бях много загрижен...„Обещаха ни много работни места и други чудеса“, казва Веско Димов, дентален хирург от Нови пазар, който стартира протестното движение срещу фракинг. "Но когато се събудихме за опасностите, които са свързани, решихме да се противопоставим на проекта." Петиция събра 15 000 подписа за един месец и, за голяма изненада на протестиращите, няколко съвета в района решиха да се противопоставят на фракинга."

Изненада... "събудили" се за опасностите. За опасностите да имат добри доходи.

Нови Пазар е от бедните общини с намаляващо население и ниски заплати, средната в Шумен е на 12-то място от областите.

Обаче "се събудили", еми нека си будуват, като им стане сега енергията на двойна цена в стъкларския завод.

 

[новорегистриран2]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Причината да им се скъсят резервите е ясна - усилването на долара, причинено от вдигането на лихвите в САЩ. Не корейската валута отслабва, доларът поскъпва спрямо нея. Това дава лост на САЩ върху съюзника му с трансфер на долар по суап по изгоден за корейците курс.

Въпросът е докога? Защото още при първата стъпка от 50 пункта повишаване на лихвата от Фед, вижте как реагира пазара на акции в Ню Йорк, той беше близо да се взриви миналата седмица. А още 5 такива или по-големи стъпки? В пазара на акции има над 40 трилиона долара, всички тези пари, техните притежатели, рискуват да изгорят при срив от 20-30 процента. А при срив от 50 и повече процента? Фед ще трябва да избира между тях и малкия американец, който страда от висока инфлация и не играе на фондовата борса. Познайте кой в крайна сметка ще реши да спаси Фед.

Аз залагам на 1 процент от притежателите на акции пред 99 процента от останалите. Освен това на карта са поставени и интересите на Чичо Сам. Ако икономиката потъне в рецесия и после в депресия, секват данъците, следователно приходите за правителството. Край на амбициозните програми и обещания. А идват избори, и избирателите ще попитат какво направихте за нас. Така че, според мен, това увеличение на лихвите сега е чисто политическо, то казва на американците, ето вижте, борим се за вашите интереси, стреляме срещу инфлацията. Но после, когато започне стагнацията, същите тези банкери ще излязат с друг номер, който играят вече повече от две десетилетия - те ще кажат, тъй като безработицата се увеличава и вие губите от това, пак ще ви спасим, ще дадем нови количествени облекчения, за да заработи на пълна пара икономиката. И ще се върнат пак към отрицателните лихви и печат на пари от нищото. В Япония тази игра се играе вече 30 години и японската ЦБ е провела 13 или 14 кръга количествени улеснения, като консервира, монетизира, държавния дълг в баланса на банката, този дълг за Япония вече е над 270 процента от БВП. Хем инфлация няма, хем дългът расте.

Проблемът обаче за долара е, за разлика от японската йена, че той е и световна резерва валута.

Именно. А това, което се наблюдава при корейците, е глобално явление. Те само са го описват по-подробно, защото са една от най-интегрираните в световната търговия икономики.