Тъмната материя и тъмната енергия

[dares]

Здравейте, понеже не видях подобна тема, но в много теми е казано все по нещо за - "Тъмната материя", реших да пусна нова тема в която може да обсъдим и да ни се разясни, що годе. Всъщност, какво се знае до сега за тъмната материя, има ли някаква база от където са тръгнали в разследването си изследователите, или всичко е просто хипотеза ?

Редактирано Октомври 26, 2019 от ISTORIK

[Gravity]

Преди 1 час, dares said:

Здравейте, понеже не видях подобна тема, но в много теми е казано все по нещо за - "Тъмната материя", реших да пусна нова тема в която може да обсъдим и да ни се разясни, що годе. Всъщност, какво се знае до сега за тъмната материя, има ли някаква база от където са тръгнали в разследването си изследователите, или всичко е просто хипотеза ?

Защо не се разровиш и потърсиш информация по въпроса?

[dares]

Точно защото се разрових и не открих тема, реших да пусна такава.

[Gravity]

Защо не се разровиш из интернет?

[dares]

Преди 5 минути, Gravity said:

Защо не се разровиш из интернет?

По интересно е да го обсъдим тук.

[Шпага]

За мен не е ясно защо трябва да приемем, че Специалната теория на относителността /СТО/е приложима и спрямо тъмната материя. След като тъмната материя не взаимодейства по никакъв начин с електромагнитните вълни -- нито ги поглъща, нито ги отразява, -- какъв би бил смисълът на прочутото уравнение E = mc²  ?

Може би е уместно да си напомним и че СТО е представена за първи път в статията на Айнщайн "Електродинамика на движещите се тела". Но при тъмната материя за каква електродинамика може да става дума

[Шпага]

Преди 1 час, Gravity said:

Защо не се разровиш из интернет?

Гравити, на този принцип може да се окаже, че 99 процента от темите тук, в БГ наука, са напълно излишни!

[Gravity]

Преди 2 часа, Шпага said:

Гравити, на този принцип може да се окаже, че 99 процента от темите тук, в БГ наука, са напълно излишни!

Аз не казвам, че темата е излишна. Но след като той я започва, може да немери информация и да започне обсъждането.

Също така не ми харесва въпроса му дали "има някава база от където са тръгнали изледователите", от което прозира съмнението му, че учените само си фантазират.

[Gravity]

Преди 2 часа, Шпага said:

За мен не е ясно защо трябва да приемем, че Специалната теория на относителността /СТО/е приложима и спрямо тъмната материя. След като тъмната материя не взаимодейства по никакъв начин с електромагнитните вълни -- нито ги поглъща, нито ги отразява, -- какъв би бил смисълът на прочутото уравнение E = mc²  ?

Може би е уместно да си напомним и че СТО е представена за първи път в статията на Айнщайн "Електродинамика на движещите се тела". Но при тъмната материя за каква електродинамика може да става дума

Шпага този въпрос си го задавала и преди, но какво имаш предвид под това дали СТО е приложима и спрямо тъмната материя? И какво означава, че трябва да го приемем?

[Шпага]

Преди 30 минути, Gravity said:

Шпага този въпрос си го задавала и преди, но какво имаш предвид под това дали СТО е приложима и спрямо тъмната материя? И какво означава, че трябва да го приемем?

Гравити, не съм задавала този въпрос и преди.

Но и преди съм задавала въпроса защо ли толкова често "звучиш" заядливо?

[Gravity]

Преди 57 минути, Шпага said:

Гравити, не съм задавала този въпрос и преди.

Но и преди съм задавала въпроса защо ли толкова често "звучиш" заядливо?

https://www.forumnauka.bg/topic/15002-тъмна-материя/

Редактирано Май 25, 2019 от Gravity

[Exhemus]

Доколкото знам научната база е, че е наблюдавано несъответствие  радиус/период  на звездите от дадена галактика със  изчисленото нито по Нютон, нито по Айнщайн??

[dares]

Преди 2 часа, Gravity said:

Аз не казвам, че темата е излишна. Но след като той я започва, може да немери информация и да започне обсъждането.

Също така не ми харесва въпроса му дали "има някава база от където са тръгнали изледователите", от което прозира съмнението му, че учените само си фантазират.

Да, естествено, че се съмнявам и някак си това съмнение ме кара да се замисля, както при всички от нас, предполагам. Казват, че всичко е започнало с Big Bang, след което започва ускорение на разширението на вселената, обаче учените си мислели, че гравитацията ( ако не греша ) ще забави това ускорение, да но не тя дори се ускорявала по бързо от мисленото. Не помня точно къде го четох, но въпросната тъмна материя допринасяла за това ускорение. И се замислих: С колко вида сили и какви или как в пространство ( космически погледнато ) въобще си действат телата едно върху друго, за да се получи това доускоряване за което говорят!?

Редактирано Май 25, 2019 от dares

[Joro-01]

Преди 12 часа, Exhemus said:

Доколкото знам научната база е, че е наблюдавано несъответствие  радиус/период  на звездите от дадена галактика със  изчисленото нито по Нютон, нито по Айнщайн??

И аз нещо такова знам, не съм търсел обстойно. Грубо казано, галактиките (не знам за всички ли важи) би трябвало да не съществуват. При въртенето си телата  (звездите) от които се състоят би трябвало да се рзделечат от центробежната сила, освен ако не съществува някаква невидима материя, която с масата (и съответно гравитацията) си пречи това да се случи.

Изчислено е, че масата на наличната видима материя не е достатъчна за удържането.

Възможно е да има и други доказателства (още проявления)

Редактирано Май 26, 2019 от Joro-01
Последно допълнение

[Joro-01]

Преди 11 часа, dares said:

Да, естествено, че се съмнявам и някак си това съмнение ме кара да се замисля, както при всички от нас, предполагам. Казват, че всичко е започнало с Big Bang, след което започва ускорение на разширението на вселената, обаче учените си мислели, че гравитацията ( ако не греша ) ще забави това ускорение, да но не тя дори се ускорявала по бързо от мисленото. Не помня точно къде го четох, но въпросната тъмна материя допринасяла за това ускорение. И се замислих: С колко вида сили и какви или как в пространство ( космически погледнато ) въобще си действат телата едно върху друго, за да се получи това доускоряване за което говорят!?

Доколкото знам, в космоса действа предимно гравитационното фундаментално взаимодействие. Те са общо 4

Явленията, които са ти интересни се причиняват от него

[Малоум 2]

Ако мислено "застанем" в центъра на коя и да е галактика, то наблюдението е (теоретично-хипотетично), че всички други околни галактики "бягат", с почти постоянна скорост от нас. Това еднозначно показва, че между галактиките, в междугалактичното пространство, действат сили на отблъскване, които са "забавени" от сили на гравитационно привличане между галактиките - затова няма забележимо ускорение от отблъскващите сили. Не е така с далечните галактики, за които е установено, че бягат от нас с ускорение - заради големите разстояния между тях, силите на привличане от гравитация са вече по-слаби, в сравнение от отблъскващите сили.

(Силите на привличане и на отблъскване са сили с ентропиен произход - възможност за подреждане на хаоса в ЕМПоле между галактиките: при подреден хаос между обекти - сили на привличане, а при неподреденост-голям хаос - сили на отблъскване. Средата, върху която се структурират всички обекти е "зърнест вакуум", който е яко подреден - всяко зрънце от него трепти "на място" и в този смисъл - центрите им "изграждат" неподвижна, но трептяща вакуумна решетка. Това е тъмната материя, а организацията на трептения в някакво направление е тъмната енергия. Действат сили с ентропиен произход - на подреждане от/на трептеливото собствено движение на зрънцата и Обратната Връзка - не могат да се "задвижат" зрънцата, т. е., да сменят местата си в решетката.)

(Хаосът в ЕМПоле се създава от остатъчни фотони, предизвикани в полето от ускорено движещи се заредени частици. При образуване на крупни обекти "заредеността" на участниците поетапно се елиминира, и излъчването на ЕМВълни (смес от много фотони) в измерими граници, се прекратява след осъществяване на локална връзка. Но остатъчните фотони си продължават по пътя, срещат се кръстосано с други от други предишни излъчватели и това води до осезаема поляризация на вакуума в междуобектните разстояния. Защото тези обекти, които не са били във връзка, при хаос на ЕМПоле в което са, не биха могли да се образуват в крупни обекти - трябва "външна" сила и/или много енергия. Вероятността, сами да се организират в едно цяло, е  малка. Така, естественото движение на  обектите е да  "бягат" от мястото с голям хаос- отблъскващи сили.)

...

Редактирано Май 26, 2019 от Малоум 2

[dares]

Преди 10 часа, Joro-01 said:

Доколкото знам, в космоса действа предимно гравитационното фундаментално взаимодействие. Те са общо 4

Явленията, които са ти интересни се причиняват от него

Сега ме накара да се замисля, кой са тези 4 явления?

П.С. преди няколко дни гледах в едно предаване за Космоса, там водещия каза , че - "Скоро са наблюдавали Супер нова, която е била на самия ръб на видимата вселена или на около 13,5 млрд.св. години." ОК, до тук е ясно за нас, че светлината е пътувала 13,5 млрд.св. години за да достигне до нас и да я видим тази Супер нова, но през цялото това време докато е пътувала светлината до нас вселената се е разширявала, нали ? Тоест когато се е случила тази Супер нова тя не е била на толкова голямо разстояние от земята, както сега когато виждаме светлината ѝ, нали? А това означава ли, че вселената се разширява със скорост близка до светлинната ? Знаем, Биг банг се е случил преди 14 млрд. години, но като слушам и тази теория не е много сигурна...

Редактирано Май 26, 2019 от dares

[Малоум 2]

Тук, популярно, има всичко, което е известно:

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kratka-biografiia-na-Vselenata_129764.html

Кратка биография на Вселената

Вселената е доста оживена в първите три минути от образуването си. Космосът, такъв, какъвто го познаваме, се разширява от мъничко зрънце до близък до настоящия си огромен размер, появяват се елементарните частици, протоните и неутроните се групират в първите ядра, изпълвайки Вселената с предшествениците на елементите.   

Развивайки теории и провеждайки експерименти с ускорители на частици, телескопи и сателити, физиците успяват да "превъртят лентата" назад милиарди години и да надникнат в детайлите на първите мигове от историята на нашия Космос. 

Представяме ви обобщен поглед върху тази история:

Епохата на Планк

Време: <10^-43 секунди

Добре дошли в епохата на Планк, кръстена на най-малкия възможен мащаб за измерване във физиката на частиците днес. До момента не можем да се доближим до началото на времето повече от това.

Теоретичните физици не знаят много за най-ранните моменти на Вселената. След като теорията за Големия взрив набира популярност, учените смятат, че в първите си мигове Вселената е най-гореща и най-плътна и че четирите фундаментални взаимодействия - електромагнитно, слабо, силно и гравитационно, са комбинирани в една единствена обединена сила. Но не е задължително да е било така. 

Вселената се разширява

Време: От 10^-43 секунди до 10^-36 секунди

В този етап, който започва в епохата на Планк или много скоро след това, учените смятат, че Вселената преминава през изключително бързо, експоненциално разширение, известно като инфлация.

Инфлационната теория е предложена във физиката през 80-те години, за да се отговори на недостатъците на теорията за Големия взрив, която въпреки популярността си, не може да обясни защо Вселената е плоска* и хомогенна (и изотропна), както и защо различните й части започват да се разширяват едновременно.

^{* Когато космолозите казват, че Вселената е плоска, те имат предвид липсата на изкривяване на пространството в крупномащабните свойства на Вселената. Пространство-времето не е плоско, неговата кривина създава гравитацията. В космически мащаб обаче кривината на пространството, създадена от звезди, черни дупки и други, представлява просто съвкупност от незначителни неравности върху пространството, което е общо казано плоско.}

По време на инфлацията квантовите флуктуации се разтягат, произвеждайки неравномерности, които после определят положението на галактиките. Може би едва след този момент Вселената е станала горещо плътно огнено кълбо, както е описано в теорията за Големия взрив.

По време на инфлацията квантовите флуктуации биха могли да се простират, за да произведат модел, който по-късно определя местоположенията на галактиките. Може би едва след този период на инфлация вселената се превърна в гореща, плътна огнена топка, както е описано в теорията за Големия взрив.

Раждането на елементарните частици

Време: ~10^-36 секунди

Когато Вселената все още е много гореща, тя е като грамаден ускорител, много по-мощен от Големия адронен колайдер, който работи с изключително високи енергии. В него са родени елементарните частици, които познаваме днес.

Учените смятат, че първо се появяват по-необичайни, а след това - познатите ни частици като електрони, неутрино и кварки. Може би частиците на тъмната материя се появяват също тогава. 

Кварките бързо се комбинират, създавайки познатите ни протони и неутрони, които заедно носят името бариони. Частниците неутрино се отделят от плазмата от заредени частици и започват да пътуват свободно през пространството, докато протоните остават вплетени в плазмата.

Появата на първите ядра 

Време: ~ 1 секунда до 3 минути

Учените смятат, че когато Вселената се охлажда достатъчно, за да намалеят силните сблъсъци, протоните и неутроните се събират заедно, формирайки ядрата на леките елементи - водород, хелий и литий, в процеса известен като нуклеосинтеза на Големия взрив.

Протоните са по-стабилни от неутроните, благодарение на по-ниските си маси. Всъщност свободният неутрон се разпада с 15-минутен период на полуразпад, докато протоните не се разпадат, доколкото е известно.

Така че докато частиците се комбинират, много протони остават несдвоени. Като резултат, протоните, които остават сами, образуват около 74% от масата на "нормалната" материя на нашия космос. Вторият най-разпространен елемент е хелият, който е около 24%, последван от минимални количества деутерий, литий и хелий ³ (хелий с ядро от три бариона).

Учените успяват успешно да измерят плътността на барионите във Вселената. Повечето от тези измервания съвпадат с теоретичните оценки за предполагаемите количества, освен един проблем - изчисленията за лития се разминават три пъти с измереното. Възможно е измерванията да не са точни, но също е възможно в този период да се случват процеси, за които още не знаем, които да променят количеството на лития.

Космическият микровълнов фон става видим

Време: 380 000 години

Стотици хиляди години след инфлацията, сместа от частици е достатъчно охладена, така че електроните да се свържат с ядрата и да формират електрически неутрални атоми. Чрез този процес, познат като рекомбинация, фотоните стават свободни да пътуват из Вселената, създавайки космическия микровълнов фон. 

Днес космическият микровълнов фон е един от най-ценните инструменти на космолозите, които го изследват, за да отговорят на въпроси за много от тайните на Вселената, включително природата на инфлацията и причината за асиметрията между материя и антиматерия.

Скоро след като космическия микровълнов фон става видим, водородните частици формират газ, който изпълва Вселената. Без обекти, които да излъчват високоенергийни фотони, космосът ще е потопен в пълен мрак в продължение на милиони години. 

Появяват се първите звезди

Време: ~100 милиона години

Краят на мрака идва с образуването на първите звезди и появата на рейонизация, процес, чрез който високоенергийните фотони избиват електрони от неутралните водородни атоми. 

Учените считат, че основната част от йонизиращите фотони се появява от ранните звезди. Но други процеси, като сблъсъците между частиците на тъмната материя, може също да са изиграли роля. 

По това време материята започва да формира първите галактики. Нашата собствена галактика, Млечният път, съдържа звезди, родени когато Вселената е едва на сто милиона години. 

Ражда се нашето Слънце

Време: 9,2 милиарда години

Слънцето е една от няколко стотици милиарда звезди в Млечния път. Учените смятат, че се е образувало от гигантски облак газ, съставен основно от водород и хелий. 

Днес

Време: 13,8 милиарда години

Днес температурата на нашия космос е 2,7 Келвина (-270,42^оС). Вселената се разраства с ускорение, по начин подобен (но многократно по-бавен) на инфлацията. 

Физиците смятат, че тъмната енергия, мистериозна отблъскваща сила, която в момента е около 70% от енергията в нашата Вселена, вероятно предизвиква това ускорено разширение. 

Източник: Symmetry - A universe is born

...

...

[Joro-01]

Преди 16 часа, dares said:

Сега ме накара да се замисля, кой са тези 4 явления?

Гравитационно, Електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено. Мислех да ти кажа да си ги търсиш, ама...

[Gravity]

Преди 22 часа, dares said:

Сега ме накара да се замисля, кой са тези 4 явления?

П.С. преди няколко дни гледах в едно предаване за Космоса, там водещия каза , че - "Скоро са наблюдавали Супер нова, която е била на самия ръб на видимата вселена или на около 13,5 млрд.св. години." ОК, до тук е ясно за нас, че светлината е пътувала 13,5 млрд.св. години за да достигне до нас и да я видим тази Супер нова, но през цялото това време докато е пътувала светлината до нас вселената се е разширявала, нали ? Тоест когато се е случила тази Супер нова тя не е била на толкова голямо разстояние от земята, както сега когато виждаме светлината ѝ, нали? А това означава ли, че вселената се разширява със скорост близка до светлинната ?

Понякога в популярните предаваня изложението не е особено прецизно и е пълно с неточности. Също така когато някой, който не е добре запознат с тематиката, гледа подобни предаваня не винаги с спомня точно какво е казано. Радиуса на видимата вселена е 46 милд. св. г. Скорост на разширяване на вселената е безсмисленно като понятие.

Цитирай

Знаем, Биг банг се е случил преди 14 млрд. години, но като слушам и тази теория не е много сигурна...

Не е много сигурна! Оставам с печатлението, че според теб научните теории имат за цел да казват някакви истини относно природата, някакви абсолютни твърдения.

[Joro-01]

Преди 1 час, Gravity said:

Понякога в популярните предаваня изложението ...

Можел си, бре. Кво ти пречи така да отговаряш?

Продължавай в същия дух.

 

[dares]

Преди 8 часа, Joro-01 said:

Гравитационно, Електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено. Мислех да ти кажа да си ги търсиш, ама...

Мисля си, че има още едно явление, което е пропуснато, но не съм сигурен, което според мен е напълно възможно да подпомага отблъскването на телата във вселената.

 

Преди 2 часа, Gravity said:

Понякога в популярните предаваня изложението не е особено прецизно и е пълно с неточности. Също така когато някой, който не е добре запознат с тематиката, гледа подобни предаваня не винаги с спомня точно какво е казано. Радиуса на видимата вселена е 46 милд. св. г. Скорост на разширяване на вселената е безсмисленно като понятие.

Не е много сигурна! Оставам с печатлението, че според теб научните теории имат за цел да казват някакви истини относно природата, някакви абсолютни твърдения.

Всяка една Теория, не е сигурна до тогава до когато не бъде доказана. Всичко е теория, виждаш дори някой утвърдени доказателства се променят във времето или тласкат учените търсещи отговора в съвсем нова, понякога дори неочаквана посока. Аз не съм убеден, че вселената е на 14 млрд. години, а ако е , как го доказаха това, как ще го докажат? Напълно е възможно да бъде много по стара, или пък да се разширява толкова бързо, че да ни кара да се заблуждаваме за възрастта ѝ! А сега понеже не излизат сметките и изкарват Жокер от ръкава - Тъмна материя, тя не е наречена така заради цветът ѝ, а заради неяснотата какво е ... А може да се окаже нещо много просто, което са пропуснали да вкарат в уравнението. 

А може би истината е толкова близо до очите ни и толкова просто, че не я виждаме. Казах проста, но това не я прави лесна. - Демир

Истината понякога е толкова проста, че не вярват в нея.

 

Редактирано Май 27, 2019 от dares

[Joro-01]

Преди 8 часа, dares said:

Мисля си, че има още едно явление, което е пропуснато, но не съм сигурен, което според мен е напълно възможно да подпомага отблъскването ...

 

Добре, като го намериш, го напиши.

Редактирано Май 28, 2019 от Joro-01

[dares]

Преди 14 часа, Joro-01 said:

Добре, като го намериш, го напиши.

Светлината

[Малоум 2]

Още малко информация, за трудностите...

https://megavselena.bg/kakvo-vse-pak-e-tamna-materiya/

Какво все пак е тъмна материя?

Физиците теоретично откриват съществуването на тъмна материя през 1933 г. Това става отчасти защото уравненията показват, че в галактиките няма достатъчно наблюдавана материя, която да ги предпази от разпадане, а скоростите на въртене на галактиките не отговарят на очакваните резултати от стандартните физични модели.

По-нататъшни открития свързани с тъмна материя се появяват чак през седемдесетте години на миналия век, когато учените вече разполагат с по-добри научни инструменти, от приемници до космически телескопи за откриване на гама радиация, които им позволяват да потвърдят по-ранните изчисления и наблюдения.

Мощни радиотелескопи също предлагат улики за съществуването на тъмна материя, като гравитационно пречупване (при което материята причинява светлината да се огъва между източника и наблюдателя) и силно предполага, че има някаква материя, която можем да открием, но не виждаме.

„Всичко, което можете да видите, всичко което чувствате, всичко от което сте съставени, представлява само 5% от вселената, а останалото е това тъмно нещо … и ние нямаме представа какво е то“, казва Ребека Лийн, физик-теоретик в Масачузетския технологичен институт MIT. Докторатът на Лийн е върху феноменологията тъмна материя.

Физиците смятат, че около 27% от общата вселена е тъмна материя, а останалите (68%) са подобен сенчест феномен, наречен тъмна енергия. Какво прави тъмната материя толкова тайнствена?

„Големият проблем е, че не можем да я видим; не взаимодейства със светлината ”, казва Итън Браун, асистент по физика в политехническия институт Rensselaer.

Най-общо, можем да измерваме материята и енергията във Вселената, като я наблюдаваме в едно от четирите взаимодействия:

• Електромагнитно излъчване (светлина)

• Чрез гравитационни ефекти

• С друга материя чрез ядрената сила, която държи материята заедно

• Със слабата ядрена сила или взаимодействието на субатомните частици, които са отговорни за радиоактивното разпадане

Тъмната материя се измъква от повечето от тези наблюдения, тъй като не изглежда да взаимодейства със стандартната материя, освен чрез гравитацията. Но това не е попречило на физиците да анализират и други методи.

Една от областите на изследване на Браун е опит да улови взаимодействията на тъмната материя с нормалната материя под формата на течни изотопи на ксенон. Ксенон-124 има полуживот приблизително трилион пъти по-дълъг от възрастта на Вселената. Масивните варели с материала са дълбоко в сондажи в земната кора, за да се ограничи фоновия шум, като електромагнитно излъчване, което може да попречи на измерванията. Само тъмната материя и някои субатомни частици като муоните и неутрино могат да преминат през хиляди метри плътна скала.

Така че това е една много „тиха“ ниша, където теоретично само изключително бавното естествено радиоактивно разпадане на ксенон-124 или взаимодействията с муони, неутрино или тъмна материя могат да предизвикат някаква промяна в изотопа. Ако субатомна частица от тъмна материя избие електрон от Ксенон-124, експериментът ще го види.

Макар учените занимаващи се с тъмната материя да не са открили действително директни взаимодействия с неуловими субатомни частици, те със сигурност са направили някои други интересни наблюдения, включително разпадането на ксенон-124, най-рядкото събитие, което някога е било регистрирано в човешката история.

Знаем повече за това какво не е тъмната материя, отколкото за това какво е. Като начало не е тъмна енергия. Това е някаква енергия, за която доказателствата са косвени, но вероятно съществуват, защото Вселената се разширява с нарастваща скорост, която се противопоставя на законите на физиката на нормалната материя и енергия.

И тъмната материя не е антиматерия, която е нормална материя, съставена от субатомни частици, които имат точно противоположен заряд в сравнение с нормалната материя. Когато антиматерията и материята се сблъскат, унищожаването произвежда изблици на гама лъчи. Тъмната материя може също да произвежда гама лъчи, когато тя и нейният аналог, тъмната антиматерия, се сблъскат, за да произведат стандартна материя.

И накрая, тъмната материя не е просто различен клас от трите семейства на обикновена материя, като адроните, лептоните или бозоните, като последните две преди са били теоретични, но най-накрая са наблюдавани директно в ускорителите на частици и не се държат така, както учените очакваха.

Лептони и бозони обаче, ни подсказват какво да търсим. Тъмната материя изглежда като форма на материя, съставена от напълно различен клас или класове субатомни частици. Едно от най-обещаващите се нарича WIMP: weakly interacting massive particle, или слабо взаимодействаща масивна частица.

Смята се, че WIMP имат маса, която е хиляда пъти повече от протоните на стандартната материя. Начинът, по който WIMP теоретично работят, се вписва с изчисленията за това колко тъмна материя трябва да има във Вселената, казва Лийн. Това се нарича WIMP Miracle.

Но WIMP далеч не са единствената теория участваща в играта. Има и първични черни дупки, които по същество са малки черни дупки, останали от Големия взрив. Въпреки това, ние не сме наблюдавали гравитационното микролъчение от тях, така че това изключва първичните черни дупки, като възможна тъмна материя.

„След това има теоретично определени частици като SIMP и аксиони. Сега има повече теории, отколкото някога ще разбера“, признава Браун.

Естествено, може да бъде доста досадно да правите изследвания, когато всъщност не можете да наблюдавате нещо, което мислите, че съществува, или пък не винаги е там. Изследователи от Йейл например са открили две галактики, които нямат никаква тъмна материя.

„Трудно е да се посочи само едно решение за това как тези форми са можели да се образуват,“ казва Шани Даниели, докторант от Yale, който е съавтор на две от проучванията. „В началото си мислехме, че може би това е просто някаква аномалия, но сега намерихме втора галактика без тъмна материя“.

Изследването сочи някои интересни възможности за това, как функционира тъмната материя във вселената. Тъмна материя взаимодейства с нормалната материя чрез механизъм, който все още не знаем – така наречената „тъмна сила“, или петата сила във Вселената.

Друга идея е, че тъмна материя взаимодейства чрез повече от известните сили, отколкото само гравитацията, но прави това при такава малка сила на взаимодействие, че ние просто нямаме средства, за да откриваме надеждно сигналите.

С други думи, науката е далеч от убедителна

„Работата на физиката на частиците през последните 50 години е била да раздроби вселената до най-малките й компоненти“, казва Браун.

Точно сега тъмната материя не отговаря на определени разбирания за това как работи Вселената, по-специално стандартния модел на физиката на частиците.

„Когато разберем какво е тъмна материя и как се държи, това би било огромна стъпка към разбиране на фундаменталните основи на Вселената“, казва Браун. „Можем да отговорим на въпроси, как се е развила Вселената за да стигне до това, което е днес?“

Освен това, физиката на основните частици, включително търсенето на тъмна материя, вече е довела до реални технологични ползи. Много от средствата за откриване, използвани в тази област, са силно приложими в други области, като например медицински изображения или ядрена сигурност.

Лийн посочва, че интернет е създаден отчасти защото физиците на CERN искали да намерят нови начини за обмен на данни помежду си. GPS междувременно разчита в известна степен на теорията на Айнщайн за общата относителност, която обяснява как гравитацията изкривява пространство – време“.

Не можем да знаем какво може да излезе от изследване на тъмната материя, но ако вземем аналог от изучаването на конвенционалната материя, трябва да очакваме много, защото изучаването на материята ни дава най-фундаменталната технология, която позволява да правим практически всичко в съвременния живот. Без откриването на електрона през 1897 г.от J.J. Thomson, нямаше да имаме дори електричество, да не говорим за компютри и интернет, задвижвани от него.

Едно е ясно, макар днес все още да не знаем много за тъмната материя, тя може много да промени начина, по който ще живеем утре.

...

...

"...Изследването сочи някои интересни възможности за това, как функционира тъмната материя във вселената. Тъмна материя взаимодейства с нормалната материя чрез механизъм, който все още не знаем – така наречената „тъмна сила“, или петата сила във Вселената..."

Така е - пета сила е, сила с ентропиен произход (подреждане в пространствено повтарящи се структури) и веднага се влиза ... в  окултното разсъждение, че това е сила от подобие - подобните обекти се привличат. И ... бързат на тая грешна позиция, да отхвърлят петата сила...

Подобните обекти не само могат да се привличат, но могат и да се отблъскват. (не е "сплетеност" като в КМ). Дължи се на това, че непрестанното образуване на структурата на обект (частица) "излъчва" Информация в околното пространство за "начин на образуване на обекта". Тоест - околното пространство (извън познатите електромагнитни взаимодействия) трепти - пулсира с подобни частични структури - части от структури, в направление някакво, извън частицата. Околното пространство е вече подготвено-подредено по признак подобие на себе си - за частицата. Поради изключително малката енергия, която се пренася с Информацията, тези сили са малки в сравнение с електромагнитните, които образуват частицата. "Летят" от частицата, като сапунени мехури, извън нея. Е, и толкова "слаба" енергия имат. 

Енергия, в смисъл на "маса" по Айнщайн. Това е промяната на масата и от "кухите" частици-мехури: обвивка на централното образуващо трептене на частицата (видове неутрино), обвивка на мезонния слой на протона и т.н. - обвивка и на резонансните частици - бозони разни (вкл. Хигс). Отпадането на обвивка - намалява сумата от масите на резултантните обекти. Защото - масата е установена с  колективно движение на обектите, динамично поддържащи равновесие около собствен център. Трябва повече енергия за "преместване" на общия център - дори и времево-действие за "такт-темп" на образуване. Тези маси са инерционни, а не гравитационни. Гравитационната маса е в резултат на излъчване на гравитон - информационно копие на динамиката на  образуване на керна на частицата. И затова - гравитационната сила е много слаба далеч от частица. Но - всички вещеви обекти съдържат протони и неутрони. Количеството им е пропорционално на масата като  "тегло" и напредване на изследванията - се поправя още с енергията от връзките (фотони)+енергия от обвивки.

Става ясно, че тъмната материя може да е зърнест модел на вакуума (недостижим за позната ни материя, с която сме в състояние да работим-управляваме), а тъмната енергия - структури-организация под влияние "собствените характеристики" (променлив момент на импулса) за подреждане на множество зрънца в общо движение - по линия (вълни) и около собствен център (вещеви частици с "маса" - електрон, протон , неутрон и другите). Така - откриване на тъмна материя и енергия - няма как да стане! Няма с какво - нишан, белег - да ни се покаже, защото вече се е показала като възможни структури и по принципът на подобие - действие на петата сила - е станала Една Вселена, в която и ние "се въдим".

...