Тъмната материя и тъмната енергия

[Малоум 2]

Споменават се разни предположения за намиране на "части" от тъмната материя (представят си частици?!)

...

...

(Вижда се, че са далеч от правилното мислене, което да доведе до обяснение... - щото - с експеримент, не става. По-горе съм писал, защо.)

...

[Малоум 2]

Сравнително ново:

...

 

 

[Малоум 2]

Минаха вече и към "дребни" частици от тъмна материя:

https://megavselena.bg/ekzotichna-tamna-materiya-mozhe-da-e-sazdala-gigantski-nishki-zapalvashti-rannata-vselena/

Екзотична тъмна материя може да е създала гигантски нишки запълващи ранната Вселена

Тъмната материя, мистериозната субстанция, съставляваща четвърт от масата и енергията на Вселената, може би е съставена от изключително малки и леки частици, сочат нови изследвания.

Тази „размита“ форма на тъмна материя е наречена така, заради дължината на вълните на тези дребни частици, които биха били размити на колосално огромна площ. Ако е така, това би променило хода на космическата история и като дълги и мъгливи нишки биха запълнили ранната вселена, вместо тромавите галактики, показват симулациите.

Откритията имат наблюдателни последици – бъдещите телескопи ще могат да надникнат в този ранен период от време и потенциално да разграничат различните видове тъмна материя, което ще позволи на физиците да разберат по-добре нейните свойства.

Тъмната материя е неизвестно масивно вещество, разположено в целия космос. То не излъчва светлина – оттук идва и името тъмна материя – но гравитационните му ефекти помагат да се свържат заедно галактически клъстери и да предизвикат въртене на звезди в краищата на галактиките по-бързо, отколкото иначе биха се въртели.

Много учени смятат, че по-голямата част от тъмната материя е студена, което означава, че се движи сравнително бавно. Но има и съвсем различни идеи, като например възможността тя да е тънка и размита, което означава, че ще се движи по-бързо, защото е по-лека.

„Нашите симулации показват, че първите галактики и звезди, които са се образували, изглеждат много по-различно във Вселена с размита тъмна материя, отколкото във Вселена, която има студена тъмна материя“, казва Лаклан Ланкастър, астрофизик в Принстънския университет и съавтор на нова студия в списание Physical Review Letters.

Ланкастър обяснява, че най-често срещаните спекулации за тъмната материя предполагат, че тя е съставена от слабо интерактивни масивни частици (WIMPs), които биха имали няколко десетки или стотици пъти повече маса в сравнение с протона. Симулациите, които използват този тип тъмна материя, са изключително добри за възстановяване на мащабната структура на Вселената, включваща огромни празни пространства, заобиколени от дълги, паяковидни нишки от газ и прах, образувание, известно като космическа мрежа.

Но при по-малки мащаби такива модели съдържат редица несъответствия от това, което астрономите наблюдават със своите телескопи. В този стандартен изглед тъмната материя трябва да се натрупва в центровете на галактиките, но никой не е виждал това да става.

За сметка на това, размитата тъмна материя би била невероятно по-лека, може би милиардна част от масата на електрона. Квантовата механика казва, че частиците също могат да се разглеждат като вълни, с дължини обратно пропорционални на тяхната маса. Това значи, че дължината на вълната на такава светлинна частица би имала дължина от хиляди светлинни години.

За размитата тъмна материя следователно би било по-трудно да се скупчи в сравнение със студената, WIMP тъмна материя. В симулации Ланкастър и неговите съавтори показват, че една Вселена от студена тъмна материя ще образува галактики сравнително бързо от сферични ореоли.

За разлика от нея, размитата тъмна материя ще се слее в дълги, мъгливи струни от материал – „гигантски нишки, вместо тромави галактики“, казва Ланкастър, а галактиките ще се раждат по-големи и по-късно. За тъмната материя също ще бъде по-трудно да се събира и трупа в центровете на галактиките, което би обяснило защо астрономите не наблюдават тази тромавост, когато гледат галактиките.

Инструменти като големия телескоп за синоптични изследвания (LSST) в Чили и телескопи от клас 30 метра, които се изграждат по света, скоро ще могат да надникнат в някои от най-ранните дни на Вселената. Очаква се те да започнат да получават данни през следващото десетилетие, което означава, че „или ще започнем да виждаме ефекта на размитата тъмна материя, или ще започнем да го изключваме“, казва Ланкастър.

Въпреки че други изследователи спекулират с размитата тъмна материя, новите симулации дават повече възможности за разработването на космологичните ефекти, заяви Йеремия Острикер, астрофизик от Колумбийския университет, който не участва в разработката.

„Това помага да се очертаят подробности за това как би била формирана структурата в тази теория на вариантите“, добавя Острикер.

Ланкастър казва, че бъдещите симулации на неговия екип може да се съсредоточат върху улавянето на повече подробности за ефекта на размитата тъмна материя, което потенциално ще даде на астрономите по-добра представа за това, което те могат да очакват да видят чрез своите телескопи."

...

...

[Малоум 2]

https://www.youtube.com/watch?v=iCHmtGiUS6o

...

...

[ISTORIK]

Тъмната материя е може би най-голямата загадка във Вселената. Знаем, че има нещо, което провокира по-бързото от обичайното движение в Космоса. Но не знаем какво е и нямаме никаква представа откъде се е взело.

"Тъмна материя" е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя. Единственият начин, по който тази материя може да бъде регистрирана наблюдателно, е чрез гравитационното ѝ влияние върху видимата част на Вселената. Отношението на масите на видимата и невидимата материя не е точно определено, но се смята, че то е около 0.07, т.е., ние виждаме само 7 процента от цялата Вселена.

Според съвременната представа на учените, невидимата тъмна материя съставлява 95% от цялата материя във Вселената, влияе върху движението на галактиките, изменя пътя на светлината и засяга структурата на целия космос.

Доскоро основен кандидат за частици на тъмната материя бяха т. н. WIMP (Weakly Interactive Massive Particles — слабо взаимодействащи масивни частици), но днес физици от Университета на Калифорния показват друг кандидат - добре познатите от 80 години пиони - "SIMPs" - силно взаимодействащи масивни частици (Strong Interacting Massive Particles).

Енергийният баланс в съвременната Вселена е:
Обикновено видимо вещество - 5%
Неутрино - 0,3% - 3%
Барионна тъмна материя - 4% - 5%
Небарионна тъмна материя - 20% - 25%
Тъмна енергия - 65% - 70%

 

[ISTORIK]

Тъмната енергия е предполагаем вид енергия, предложен за обяснение на някои наблюдения относно свръхнови звезди. Идеята за нея възниква през 1998 г., когато астрономи установяват, че наблюдаваните свръхнови са по-тъмни от очакваното, т.е. - Вселената претърпява ускорено спрямо закона на Хъбъл разширение. Тази енергия, присъща на вакуума, е еквивалентна на космологичната константа от уравненията на Алберт Айнщайн. Определението „тъмна“ е дадено, тъй като няма известно за сега физическо обяснение за нейното естество. Изказани са мнения, че тя е излишно предположение, което може да отпадне при уточняване на астрономическите данни.

Обикновената материя и тъмната материя съставляват само 30% от критичната плътност – онова, което е необходимо, за да съществува Вселената. Останалите 70% учените наричат тъмна енергия. Общата теория на относителността изисква допълнителните 70% да бъдат съставени от енергиен компонент с голямо отрицателно налягане. Природата на тази тъмна енергия остава една от най-големите загадки засега. Сред възможните решения на тази загадка са космологичната константа и квинтесенцията. Космологичната константа, въведена от Айнщайн представлява начин да се въведе антигравитация и притежава интересното свойство ефектите ѝ да нарастват с увеличаване на разстоянията.

За тъмната енергия можем да кажем още по-малко, отколкото за тъмната материя. Първо, тя е равномерно разпределена по цялата вселена, за разлика от обикновената материя и другите форми на тъмна материя. На второ място, тя има няколко много странни свойства, които могат да бъдат разбрани само чрез анализ на уравненията на теорията на относителността и тълкуване решението им. Например, тъмната енергия създава антигравитация: с присъствието си увеличава скоростта на разширяване на Вселената. Тъмната енергия като че ли разпръсква сама себе си, което ускорява и обикновената материя. И тъмната енергия има отрицателно налягане, благодарение на което във веществото възниква сила, която предотвратява разтягането на материята.

Главният кандидат за ролята на тъмната енергия е вакуумът. Плътността на енергията на вакуума не се променя с разширяването на вселената, което съответства на отрицателно налягане. Друг кандидат е хипотетично ултраслабо поле, наречено "квинтесенция". Надеждите да се изясни природата на тъмната енергия са свързани предимно с нови астрономически наблюдения. Напредъкът в тази посока, без съмнение ще донесе радикално ново знание на човечеството, тъй като във всеки случай, тъмната енергия трябва да представлява някакво доста необичайно вещество, напълно различно от всичко познато на физиката досега.

[Doris]

Преди 2 часа, ISTORIK said:

Според съвременната представа на учените, невидимата тъмна материя съставлява 95% от цялата материя във Вселената, влияе върху движението на галактиките, изменя пътя на светлината и засяга структурата на целия космос.

Има и съвременни научни представи за вселената, които я обясняват без тъмната материя и тъмната енергия.

 

 

[Gravity]

Преди 2 часа, Doris said:

Има и съвременни научни представи за вселената, които я обясняват без тъмната материя и тъмната енергия.

Дай препратки, за любопитните.

[Gravity]

@ISTORIK, с риск да те разсърдя отново, аз пак ще кажа, че като се превеждат/преписват текстове е хубавo да се цитират източнците.

[Skubi]

Преди 1 час, Gravity said:

Дай препратки, за любопитните.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Факултета

[Doris]

Преди 5 часа, Gravity said:

Дай препратки, за любопитните.

Това е теорията за анизотропната вселена.

http://cyclowiki.org/wiki/Анизотропность_Вселенной

http://www.chronos.msu.ru/ru/seminar/pavlov-anizotropiya-reliktovogo-izlucheniya-v-prostranstve-bervalda-moora

https://docplayer.ru/45779593-Giperkompleksnye-chisla-v-geometrii-i-fizike.html

 

Редактирано Октомври 26, 2019 от Doris

[Gravity]

Преди 17 часа, Doris said:

Това е теорията за анизотропната вселена.

http://cyclowiki.org/wiki/Анизотропность_Вселенной

http://www.chronos.msu.ru/ru/seminar/pavlov-anizotropiya-reliktovogo-izlucheniya-v-prostranstve-bervalda-moora

https://docplayer.ru/45779593-Giperkompleksnye-chisla-v-geometrii-i-fizike.html

Прегледах го набързо, но изглежда доста неубедително, и е доста спекулативно. Не видях къде показват, че може да минат без тъмна материя.

[Doris]

Още на първия линк има за тъмната материя:

"Одно из первых явлений, которое заставило предположить об анизотропности и невыполнении классических представлений о тяготении была невозможность исходя из существующих теорий объяснить принципы вращения рукавов галактик. Попытка приравнять центростремительную силу к гравитационной силе не дала согласующиеся результаты — вопреки модели. У каждой галактики существует асимптотическая скорость вращения звёзд, причём к этой асимптоте скорость может приближаться не только сверху, но и снизу. Традиционная модель постулирует, что звёзды в рукавах галактики не связаны с ядром галактики гравитацией напрямую, объясняя это присутствием темной материи^[6], которая и обуславливает данную аномалию. Альтернативное объяснение предлагает не вводить излишнюю сущность, а предположить неоднородность пространства и ввести поправку, которая предполагает, что гравитация зависит, кроме координат, также и от вектора скорости вращения массы (и очень малая зависимость, что уже даёт согласующиеся с классической физикой результат^[7]), что позволяет объяснить проблему вращения спиральных галактик.
Подробнее: http://cyclowiki.org/wiki/Анизотропность_Вселенной"

Доколко такъв подход е спекулативен не се наемам да оценявам. Бъдещето ще покаже с повишаване на точността на измерванията, например, свързани с прословутата диполна анизотропия на реликтовото излъчване.

 

[Gravity]

Това е само твърдението, че може. Но не виждам къде го правят.

[Doris]

Малко ровене из гугъл дава и подробности:

http://hypercomplex.xpsweb.com/articles/321/ru/pdf/06-15.pdf

http://www.vixri.com/d/Pimenov R.I. _Anizotropnoe finslerovo obobshenie Teorii otn. kak strukt. porjadka.pdf

[ISTORIK]

On 26.10.2019 г. at 15:13, Gravity said:

@ISTORIK, с риск да те разсърдя отново, аз пак ще кажа, че като се превеждат/преписват текстове е хубавo да се цитират източнците.

Wikipedia, естествено.

А пък аз, с риск да разсърдя теб, да те попитам, а има ли нещо невярно в написното от мен?

Питам, понеже дори не знам (не разбирам) какво съм копирал. Но пък умея да спекулирам с непознатата ми научна терминология. Хахаха...

[ISTORIK]

On 26.10.2019 г. at 12:50, Doris said:

Има и съвременни научни представи за вселената, които я обясняват без тъмната материя и тъмната енергия.

Да, сигурно има.

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/novi-instrumenti-i-tehnologii-mozhe-da-razreshat-misteriyata-na-tamnata-energiya/

Нови инструменти и технологии може да разрешат мистерията на тъмната енергия

За астрономите няма по-добро чувство от постигането на „първа светлина“ с нов инструмент или телескоп. Това е кулминацията на години на подготовка и изграждане на нов хардуер, който за първи път събира светлинни частици от астрономически обект.

На 22 октомври спектроскопичният инструмент за тъмна енергия (DESI) на телескопа Mayall в Аризона, САЩ, постигна „първа светлина“. Това е огромен скок в способността да се измерват разстоянията на галактиката – което позволява нова ера на картографиране на структурите във Вселената.

Както показва името му, DESI може би е от ключово значение за решаване на един от най-големите въпроси във физиката: каква е тайнствената сила, наречена „тъмна енергия“, която съставлява 70% от Вселената?

Галактиките живеят заедно в групи от няколко до десетки. Има и струпвания от няколко стотици до няколко хиляди галактики, образуващи супер-клъстери. Тази йерархия на Вселената е известна от първите карти получени от пионерното проучване на Центъра за астрофизика (CfA) Redshift. Тези поразителни изображения дадоха първи поглед на мащабните структури във Вселената, някои обхващащи стотици милиони светлинни години.

Проучването на CfA е било доста трудоемко, изграждащо картата на Вселената галактика по галактика. Това включва измерване на спектъра на светлината в галактиката – разделяне на светлината по дължина на вълната или по цвят – и идентифициране на отпечатъците на някои химически елементи (най-вече водород, азот и кислород).

Тези химични подписи се пренасочват систематично към по-дълги дължини на вълната, дължащи се на разширяването на Вселената. Това „червено изместване“ беше открито за първи път от астронома Весто Слипър и породи сега известния Закон на Хъбъл – наблюдението, че по-далечните галактики изглежда се отдалечават с по-бързи темпове. Това означава, че галактиките, които са наблизо, изглежда се отдалечават сравнително по-бавно в сравнение с по-далечните. Следователно измерването на червеното изместване на дадена галактика е начин за измерване на разстоянието до нея.

Най-важното е, че точната връзка между червеното изместване и разстоянието зависи от историята на разширяване на Вселената, която може да се изчисли теоретично с помощта на теория за гравитацията и предположенията за материята и енергийната плътност на Вселената.

Всички тези предположения в крайна сметка бяха тествани в началото на века с комбинацията от нови наблюдения на Вселената, включително нови триизмерни карти от по-големи червени измествания. По-специално, Sloan Digital Sky Survey (SDSS) е първият специализиран телескоп за червено изместване, който измерва над милион червени измествания на галактиката, като картографира широкомащабната структура във Вселената до безпрецедентни детайли.

SDSS картите включват стотици супер-клъстери и нишки и помогнаха да се направи неочаквано откритие, засягащо тъмната енергия. Те показаха, че плътността на материята във Вселената е много по-малка от очакваната от космическия микровълнов фон, който е светлината, останала от Големия взрив. Това означаваше, че трябва да има неизвестна субстанция, наречена тъмна енергия, която да ускорява разширяването на Вселената и да става все по-лишена от материя.

Комбинацията от всички тези наблюдения обяви нова ера на космологичното разбиране за Вселена, състояща се от 30% материя и 70% тъмна енергия. Но въпреки факта, че повечето физици сега са приели, че съществува такова нещо като тъмна енергия, никой все още не знае точната му форма.

Предположенията са, че съществуват няколко възможности. Много изследователи смятат, че енергията на вакуума просто има някаква определена стойност, наречена „космологична константа“. Други опции включват възможността огромната успешна теория на гравитацията на Айнщайн да е непълна, когато се прилага в огромния мащаб на цялата Вселена.

Нови инструменти като DESI, ще помогнат да се направи следващата стъпка в разрешаването на мистерията. Той ще измерва десетки милиони галактически червени измествания, обхващащи огромен обем от Вселената, стигащ до десет милиарда светлинни години от Земята. Такава удивителна, подробна карта трябва да може да отговори на няколко ключови въпроса относно тъмната енергия и създаването на широкомащабните структури във Вселената.

Например, трябва да може да каже дали тъмната енергия е просто космологична константа. За целта тя ще измерва съотношението на налягане, което тъмната енергия оказва върху Вселената, към енергията на единица обем. Ако тъмната енергия е космологична константа, това съотношение трябва да бъде постоянно, както в космическото време, така и в местоположението. При други обяснения обаче това съотношение би варирало. Всяко указание, че не е константа, би било революционно и би предизвикало интензивна теоретична работа.

DESI също трябва да може да ограничи и дори да убие много теории за модифицирана гравитация, като евентуално ще предостави категорично потвърждение на теорията на общата относителност на Айнщайн в най-големите мащаби. Или обратното – и отново това би предизвикало революция в теоретичната физика.

Друга важна теория, която ще бъде тествана с DESI, е Инфлацията, която предвижда, че малки случайни квантови колебания на енергийната плътност в първичната Вселена са били експоненциално разширени през кратък период на интензивен растеж, за да се превърнат в семената на мащабните структури, които виждаме днес.

DESI е само една от няколкото мисии и експерименти от следващо поколение, за изследване на тъмна енергия, идващи през следващото десетилетие, така че със сигурност има причина за оптимизъм, че скоро може да бъде разрешена тайната на тъмната енергия. Нови сателитни мисии като Евклид и масивни наземни обсерватории като Големия телескоп за синоптични изследвания също ще предлагат прозрения.

Ще има и други инструменти за анализ на червено изместване, подобни на DESI, включително 4MOST в Европейската южна обсерватория. Заедно те ще осигурят анализ и регистриране на стотици милиони червени измествания по цялото небе, водещи до невъобразима карта на Космоса.

...

...

 

[Малоум 2]

Баш пък, на хелуин ли ще е, "ден на тъмното"?.. Интересно, с кво свързват неизвестното.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chestit-Den-na-nevidimoto-na-tamnata-materiia_116905.html

"Честит Ден на невидимото, на тъмната материя

 

На 31 октомври светът празнува Деня на тъмната материя.

Всичко, което виждаме - звезди, планети, тикви, паяци и мрежи е направено от материя. Материята обаче образува само 5% от Вселената. А останалата невидима част от Вселената?

На или около 31 октомври 2019 г. светът ще празнува историческия лов на онова невидимо нещо, което учените наричат тъмна материя. Над 110 глобални, регионални и местни събития от институции и хора, които искат да ангажират обществеността в дискусии за това, което вече знаем за тъмната материя и настоящите и бъдещите експерименти, които се стремят да разгадаят нейните тайни.

Тъмната материя е една от най-притеснителната част от физиката. Очаква се тя да съставлява около една четвърт от невидимата Вселена, а останалото е нещо още по-объркващо, известно като тъмна енергия. Физиците още не са я наблюдавали директно, макар че оставя следа в начина, по който се държат галактиките, разбягвайки се в различни посоки. С други думи, тъмната материя изглежда "се крие" пред очите ни.

Посетете darkmatterday.com за да разберете как учени от изследователските институти по света търсят невидимото.

А от нас - една статия, в която обясняваме какво знаем и какво не знаем за тази мистериозна субстанция - "Колко е тъмна тъмната материя".

Тъмната материя е невидима материя, която нито излъчва, нито поглъща някаква светлина, но показва своето присъствие, като взаимодейства гравитационно с видимата материя. Това изображение показва разпределението на тъмната материя във Вселената, като се симулира с алгоритъмс висока разделителна способност на Института Кавли по астрофизика на частиците и космология в Станфордския университет и SLAC National Accelerator Laboratory. "

...

...

 

Колкото и да е "невидима", ще трябва да си я измислим по свойства и следствия, да "признаем" фантомното в главите си. От преди е идеята:

(Известна е „теория за реновацията“ на Лайбниц 1669:

„Аз доказах, че всичко което се движи, непрекъснато се създава и телата във всеки миг на дадено движение са нещо, а през всяко време между миговете движение са нищо – идея, нечувана досега, но съвсем необходима“

Впоследствие Лайбниц се отказал от принципа на реновацията.

Друго, казано от Х.Вайл:

„Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които, „образуват“ дадена частица има връзка.“)

...

[amigdal]

Тъмна е за хората.

[Малоум 2]

Не само тъмна, ами и прозрачна.

Структурира се във вид на мехури (при наличие на вещество, на вещеви обекти... и хора) и тая структура води до сили с ентропиен произход.

...

[Малоум 2]

(Не е точно "липса" на тъмна материя, а липса на организация на тъмна енергия, липса на структури от тъмна материя, които да доведат до "видимо" действие на тъмната енергия)

https://megavselena.bg/misteriite-na-tamnata-materiya-prodalzhavat-da-ozadachavat-fizicite/

"Мистериите на тъмната материя продължават да озадачават физиците

В деветнадесет новооткрити галактики-джуджета, изглежда липсва тъмна материя, а физиците не знаят защо. Находката драстично увеличава броя на галактиките, в които изглежда, че липсва тъмна материя, загадъчното, невидимо нещо, което предизвиква гравитационно дърпане, но не излъчва никаква светлина.

Смята се, че тъмната материя е ключова съставка в образуването на галактиките, като нейната гравитация събира атоми във вид на газ и образува галактиките. Можем да кажем, че тъмната материя присъства в дадена галактика, защото тя кара тази галактика да се върти по-бързо, отколкото би го правила, ако нормалната материя, която виждаме и познаваме, съставлява цялата маса на галактиката.

Това по-бързо въртене се е появило във всяка галактика и може да бъде относително прецизно измерено. Наскоро обаче изследователите откриха, че определени малки галактики, включително споменатите 19, се държат така, сякаш са доминирани от бариони – частиците, които съставляват обикновена материя. Доказателствата за невидимите им ореоли от тъмна материя липсват.

Кайл Оман, астрофизик от университета Дърам в Обединеното кралство, който не е участвал в това откритие, заяви, че тези галактики представляват най-дългия списък от очевидно липсваща тъмна материя, за който се знае. Но те не са първите.

Най-разпространеното откритие на галактика, на която сякаш липсва тъмна материя, дойде през март 2018 г. Екип от астрофизици, воден от Питер ван Докум, астрофизик от Йейлския университет показа, че средната скорост на кълбовидните клъстери в галактика NGC 1052 – DF2 съвпада с модел изграден само от бариони. Мнозина обаче, поставиха под въпрос валидността на резултата, както съобщава изданието Live Science.

Сега обаче, тази история намира подкрепа, като нови екипи откриха още галактики, на които сякаш липсва тъмна материя. Тези изследователи използват различен метод, който отделя движението на водородните атоми в далечна галактика – кривите на въртене на Н1 на галактиката – за да покажат, че облаците газ се въртят, сякаш не са под въздействието на тъмна материя. Една такава статия беше публикувана в списание The Astrophysical Journal Letters.

Сега най-новата статия, публикувана на 25 ноември 2019 г. в списание Nature Astronomy, идентифицира тези нови 19 галактики без тъмна материя, използвайки същия метод.

„Тези криви на въртене на Н1 са по-точни“ от метода, използван от екипа на ван Докум, заявява Тил Савала, астрофизик от университета в Хелзинки. Въпреки това, според него, все още има „систематични несигурности“ в измерванията, които тепърва ще се решават.

Например, ако ъгълът на галактиката гостоприемник спрямо Земята е неправилно измерен, това може да доведе до грешен резултат, казва Оман. И събития като свръхнови могат да ускорят газа в нормална галактика, създавайки въртящи криви, които изглеждат от Земята като галактиките описани в тази нова статия, обяснява Савала. Така или иначе обаче, са необходими още изследвания, за да се потвърди липсата на тъмна материя, твърдят всички експерти (включително и авторите на изследването).

Ако обаче се окаже, че на определени галактики липсва нормалното количество тъмна материя, това е проблем за съвременните теории за това как се е образувала Вселената.

Физиците обясняват как Вселената се е образувала и се държи, използвайки модел, известен като Ламбда студена тъмна материя (ΛCDM). Той описва три ключови характеристики на Вселената: космологичната константа (Λ), тъмната материя и тъмната енергия.
„ΛCDM обяснява начина на формиране на галактиките“, каза Савала, „като не може лесно да се обясни как тези конкретни галактики биха могли да се образуват без тъмна материя“.

„Някои от примерите, които се появиха“, от своя страна обяснява Оман, „могат да бъдат обяснени от ΛCDM. Например, галактики – джуджетата, в средата на плътните галактически клъстери имат много други източници на гравитация наоколо, за да могат да премахнат тъмната си материя. „Но в това изследване“, казва Оман, „някои от галактиките без тъмна материя са самотни, далеч от който и да е друг гравитационен източник“.

„Това е реално предизвикателство“, казва Оман.

Някои изследователи представят доказателствата за галактики без тъмна материя, като удар срещу теория, известна като Модифицирана нютонова динамика (MOND). Теориите на MOND отхвърлят тъмната материя в полза на физиката на гравитацията. Тъй като гравитацията трябва да действа навсякъде във Вселената, MOND би предсказал, че това, което наричаме тъмна материя, също трябва да бъде навсякъде, включително във всяка галактика. „Но ако тези галактики нарушават MOND, те нарушават и ΛCDM, така че всъщност това не е удар с нокаут към MOND“, заявява Савала.

Физиците казват, че единственият начин да разберем какво се случва е да изучим тези галактики много по-подробно с помощта на различни инструменти и да потвърдим, че това, което изглежда че се случва там, наистина се случва."

...

...

[Малоум 2]

Тук пък се коментира, набързо и каква е "ползата от файдата", както казват, понякога.

 

...

...

[gmladenov]

Чувал съм и преди Нийл Тайсън да използва термина "тъмна гравитация" и за мен лично този термин е по-точен от "тъмна материя".

[Малоум 2]

On 9.12.2019 г. at 17:50, gmladenov said:

Чувал съм и преди Нийл Тайсън да използва термина "тъмна гравитация" и за мен лично този термин е по-точен от "тъмна материя".

Гравитационната сила става с гравитони. Тоест - първо "трябват" вещеви обекти с характеристика "маса при покой" и от тях - да се излъчват гравитони.

И понеже е "сгрешено" тълкуването на понятието за "сила", не може да се противопостави нещо-някаква сила - на гравитацията.

А в полетата, при структуриране, се заформят геодезични линии  (структури от гравитони и от ЕМполе - еквипотенциални повърхнини) - вид подреждане на потенциали - или напргнатост и ако едно тяло пресича тия линии се променят потенциалите. Силата е вектор и е в посока на най-голямата промяна (разлика) на потенциалите от точка в друга точка. Ентропията е право пропорционална на информацията, а тя, информацията притежава и енергия. Тогава могат да се формират сили с  ентропиен произход - демек, ново подреждане. Тези сили са изключително слаби и могат да са сили на привличане и/или сили на отблъскване. Съизмерими са със слабата гравитационна сила и така действат на галактиките. Отначало, когато са близки галактики една до друга - хаосът (ентропия) помежду им е голям и са сили на отблъскване - по-големи от гравитационните сили на привличане. При някакво средно разстояние между галактиките - хаосът е намалял - двете сили са съизмерими и галактиките "бягат" една от друга, по Хъбъл, с почти постоянна скорост на разбягване. При много раздалечени галактики - силите с ентропиен произход са по-големи от гравитационните сили помежду им и ... галактиките се разбягват с ускоряване. Та, тъмната материя е отделно от "гравитация" - зрънчев модел на вакуума. А тъмната енергия са структурираните полета върху зрънцата - и трите  неща са невъзможни за наблюдаване от Огромните вещеви обекти, каквито сме ние и апаратура - колкото и ситни да се правим, полетата ни разпадат!, щото сме структура от тях!, когато сме Големи...

...