Гражданската война в САЩ (1861-1865) и Реконструцията

[nik1]

Президентската реконструкция в САЩ - от проект към реална политика

„Джонсън вярва, че поддържа доктрините на Линкълн: че сецесията е дело на малка част от белите; че южните щати никога не са напускали законно Съюза и че трябва да бъдат бързо възстановени в него. Всъщност Джонсън предпочита думата „реставрация“ пред думата „реконструкция“.“¹

Съединените американски щати влизат във „века на национализма“ не само като свободна държава, а и като една от световните сили. Извоювала независимостта си от метрополията едва преди по-малко от две десетилетия, младата страна успява да се превърне в един от световните арбитри за отрицателно кратко време. Благодарение на Доктрината Монро и влизането ѝ в сила под девиза „Америка за американците“ през декември 1823 г., Съединените щати си осигуряват ролята на „протекционист“ на целия американски континент.² Нещо повече, управленческите кръгове във Вашингтон не само успяват да изтласкат европейското влияние в Латинска Америка като приемат и приветстват независимостта на испанските и португалски колонии там,³ но и грубо се намесват във вътрешната политика на новите държави като ги обвързват с неизгодни за тях търговски и териториални договори⁴.

Експанзионистката политика на Вашингтон не успява обаче да постигне желаните резултати за стабилизиране на вътрешното положение в страната. Привидно обединената американска нация е силно разединена поради спорни въпроси, които остават на заден план по време на Войната за независимост (1776 – 1783), но през XIX в. придобиват съществено значение за запазване целостта на Съюза.⁵ Съществуването на робската институция, регионалните различия Север – Юг, класовото несъответствие, конкуренцията между Демократическата и Републиканската партии и въпросите за „девствените“ териториите на Великия Запад – всички тези национални проблеми са все фактори, които оказват влияние за противоборство в управлението на страната и отложеното им разрешаване води до два взаимно-допълващи се периода в американската история.

От една страна, това е Гражданската война между Севера и Юга (1861 – 1865), наречена още Втора буржоазна американска революция. Този локален конфликт е уникален по рода си както в американската, така и в световната история, поради няколко причини. Първо, това е най-кръвопролитното събитие в американската история и на целия американски континент;  Второ, това е „най-скъпият от гледна точка на човешки жертви [конфликт] за цялата световна история (с изключение на (...) Втората световна война)“.⁶ Трето, в хода на Гражданската война най-накрая е решен въпросът със съдбата на робската институция.

От друга страна, това е периодът на Реконструкцията (1865 – 1877)⁷, който се явява продължение на нерешените проблеми от Гражданската война. Реконструкцията е епоха на възстановяване властта на отцепническия Юг и връщането на метежническите щати към Съюза. Епохата на Реконструкцията е единствената епоха в глобален мащаб, която за толкова кратък период от време прави опит изцяло да промени облика на южното общество. Тя е онази „тъмна“, „трагична“ и „бурна“, не достатъчно разбрана част от американската история, която, по думите на американския историк Алън Бринкли, „като етап в историята на САЩ е важна не с успехите, а с провалите“.⁸ Доказателства за провала на Реконструкцията има много. Едни от най-важните такива са, че реорганизацията на Юга: 1. Разрешава или поне се опитва да разреши проблемът със съдбата на освободените чернокожи; 2. Създава ново управление на Юг, или поне прави опит да премахне от властта там бившите метежници; 3. За първи път в историята на страната се извършва опит (макар и неуспешен) за импийчмънт срещу американски президент; и 4. Изкоренява феодалният характер на южното общество и го заменя с капитализъм. Преплитането на всички важни за оцеляването и развитието на една страна сфери – икономическата, политическата, социалната – през периода на Реконструкцията показват колко тънка и лесно разрушима е и може да бъде нишката на едно управление.

Обект на настоящия доклад е ерата на т. нар. Президентска реконструкция – един пример за управлението на Андрю Джонсън (1808 – 1875) в сянката на починалия Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865), за свободата, дадена на чернокожите чрез отмяна на робството, но без граждански права, за властване на старата нова власт в териториите на бившата Конфедерация и за разрез в отношенията между двете управляващи институции – президентът и Конгресът, в периода 1863 – 1867 г.  Опитът на наследника на Ейбрахам Линкълн Андрю Джонсън на своя глава да върне отново в Съюза отцепилите се по времето на гражданския конфликт южни щати като използва, с някои отклонения, проектът на своя предшественик, завършват пагубно за бившия сенатор на Тенеси.

 

* * *

 

Проблемът за Реконструкцията възниква в началото на Гражданската война, когато войските на Съюза напредват на Юг и са принудени да създадат нови местни власти там. През 1862 г. Линкълн назначава военни правителства за Тенеси, Арканзас и Луизиана, а до края на с.г. формулира план за редовни правителства в тези щати и всички останали щати, които да бъдат обявени за независими от Конфедерацията и върнати обратно в териториите на Съюза. Линкълн безспорно поставя началото на Реконструкцията в САЩ и неговата личност изиграва важна роля за градивното развитие на страната.

Роден през февруари 1809 г. в колиба от одялани стволове в Кентъки, малкият Ейбрахам има тежко детство. Майка му умира, когато той е едва дете. Баща му се жени повторно и заедно със семейството се преместват в Илинойс. Още от дете бъдещият президент впечатлява със своя ръст – изключително висок за възрастта му. Ходи да работи заедно с баща си и става известен като победител в ръкопашни боеве. Не се занимава с лов и риболов, защото смята убиването на животни за престъпление. Благодарение на своята втора майка, Линкълн се научава да чете и пише. Тя го учи да обича книгите, да чете и размишлява. Негови любими заглавия са „История на Джордж Вашингтон“, „Библията“ и „Робинзон Крузо“, които той чете безброй пъти и които му помагат да се превърне в отличен оратор. Ораторските дарби на Линкълн го превръщат в любимец на американското общество. Предвид финансово нестабилното му състояние е принуден да живее с много заеми, които винаги връща до стотинка. От тук идва и прякорът му „Честният Ейб“.

Политическата си кариера започва на двадесет и две годишна възраст. През 1832 г. участва неуспешно в кампания за депутатско място в Националното събрание в Илинойс като член на Партията на вигите. През 1834 г. заема изборно място в легислатурата (щатското законодателно събрание) на Илинойс. През 1836 г. получава лиценз да практикува като адвокат и се премества в столицата на щата – Спрингфийлд, където среща и бъдещата си съпруга – Мери Тод. Скоро след запознанството си се женят и имат четири момчета, всички от които умират в детска възраст. През 1843 г. Линкълн е номиран за Конгреса от страна на партията на вигите, но не е избран. Година по-късно е кандидат за президент. Следват няколко успешни мандата в Конгреса. Участва активно при утвърждаване на Републиканската партия през 1854 г., а през 1859 г. пише: „Не мисля, че съм подходящ за президент“.⁹ През 1860 г. е избран за шестнадесети президент на Съединените американски щати – първият президент – републиканец.

През втората половина на 1862 г. обаче и ходът, и целите на войната се променят. Изключително сложната ситуация, в която се намира Съюзът през втория етап на Гражданската война, се дължи на няколко фактора: а) икономически войната отнема огромна част от финансовите средства на страната; б) обществото не е доволно от „половинчатата“ политика на президента; в) влиятелната в Конгреса група на радикалните републиканци започва да води политика, насочена към освобождаване на робите и ликвидиране на робството; г) самият Линкълн, верен на принципите на Декларацията за независимостта и Конституцията¹⁰, всячески се опитва конфликтът да бъде прекратен в следствие на „осъзнаване“ на отцепниците. Победата на войските на Съюза в битката при Антитъм (17 септември 1862) допълнително разгорещява положението. На преден план излиза нуждата от „твърди“ действия на президента и разрешаване на казуса с робството.

На 22 септември 1862 г. Линкълн издава Предварителна прокламация за освобождение на робите, в която обяснява целите на войната: „да се възстановят на практика конституционните отношения между Съединените щати и всеки отделен щат, и на хората в онези от щатите, за които тези отношения могат да са временно преустановени или нарушени. В този смисъл моята цел за следващото заседание на Конгреса е отново да препоръчам вземането на практическа мярка, насочена към парично подпомагане на свободното приемане или отхвърляне на всички така наречени робски щати, чието население в дадения момент не е въстанало срещу Съединените щати, и които щати може в момента доброволно да приемат незабавната или постепенна забрана на робството в рамките на съответните им граници, и на стремежа да продължава колонизирането на хора от африкански произход (...) в съответствие с предишни разрешения на правителството. Ето защо на първи януари от лето Господне хиляда осемстотин шейсет и трето всички хора, държани като роби в който и да е щат или в определена част от даден щат, и въстанали срещу Съединените щати, ще бъдат оттам насетне и завинаги свободни, а Изпълнителната власт на Съединените щати (...) ще признае и защити свободата на тези хора и няма да предприеме нито единично действие, нито множество действия, за да потиска тези хора като цяло или отчасти в усилията им да постигнат действителна свобода“.¹¹ Линкълн се надява ако не всички, то поне повечето от отцепническите щати да се върнат в Съюза и да не се налага незабавно освобождаване на всички роби. Още повече, че самият той не смята чернокожите за равни с белите и споделя това с делегация от свободни чернокожи в Белия дом през август 1862 г.: „Вашата раса, много от вас, силно страдат като живеят с нас, а нашата раса страда от вашето присъствие тук“.¹² Планът на Линкълн за освобождаване на робите е то да стане поетапно, но, предвид историческата действителност, този негов замисъл е възможно да реши съдбата на Съюза в полза на Конфедерацията. И макар Линкълн да е принуден да издаде Предварителната прокламация, то радикалните републиканци се радват на постигната победа.

В предстоящите няколко месеца нито един робовладелчески щат не приема Предварителната прокламация. На 1 януари 1863 г. е издадена официалната Прокламация за еманципация, според която за свободни са обявени „всички лица, включени като роби в щатите [Арканзас, Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама, Флорида, Джорджия, Северна и Южна Каролина и Вирджиния] и части от тези щати“.¹³ След издаването на документа в страната и сред армията настъпва истинско веселие. И макар Линкълн да има известни резерви, когато извършва този акт, по-късно той признава: „Никога не съм бил по-уверен, че действам добре, отколкото сега, когато подписвам този документ“.¹⁴ Провъзгласяването на Прокламацията за освобождение е уникален по рода си документ в историята на Съединените щати. По думите на американски историк Уилям Фостър този документ „ознаменува политически прелом в Гражданската война, [което] означава, че Севера от политика на безпорядъчна отбрана преминава към революционно настъпление“.¹⁵  Прокламацията освобождава повече от три милиона чернокожи. Издаването на този документ окончателно слага край на робската институция, която толкова продължително време стои като петно в развитието на демокрацията в пълния ѝ смисъл в Съединените щати.

На 8 декември 1863 г. Линкълн отправя своето годишно обръщение към Конгреса и представя своя план за Реконструкция на Юга. В речта на президента се засягат теми, свързани с Гражданската война и нейният напредък, със съдбата на освободените бивши роби и засегнатите от Прокламацията за еманципация територии. В същия ден пред конгресмените американският държавен глава представя и Декларация за амнистия и реконструция, която, според американския историк Едмънд Рос, „до голяма степен очертава планът [на Линкълн] за Реконструкция“¹⁶.  Според Декларацията „на всички, които, пряко или косвено, са взели участие в съществуващия към момента бунт (...), ще бъде дадена амнистия с възстановяване на всички собственически права, с изключение на робите и в случаи за собственост, където има намесени трети страни“.¹⁷ Лицата, които остават извън рамките за получаване на амнистия са всички най-изтъкнати членове на Конфедерацията – военни, цивилни или агенти.

По отношение установяване на нови местни власти в отцепническия Юг, Линкълн представя т. нар. десет – процентов план за възстановяване, според който за истинско щатско правителство ще бъде признато това, „в което минимум една десета от броя на гласоподавателите от президентските избори през 1860 г. са положили клетва, останала не разрушима до този момент и са имали избирателно право от изборните закони на съответния щат, съществуващи непосредствено преди т. нар. Сецесия.¹⁸  Всяко подновено щатско правителство ще получи подкрепата на основния закон на страната, според който: „Съединените щати гарантират на всеки щат в този Съюз републиканска форма на управление и защита на всеки от тях от нападение отвън, а по молба на законодателната или изпълнителната власт (когато законодателната не може да бъде свикана) – и от вътрешно насилие“.¹⁹ Декларацията за амнистия и реконструкция, респ. Планът на Линкълн за Реконструкция, действително засяга най-наболелите проблеми за разрешаване след края на Гражданската война – условията за амнистиране на метежниците, връщането на сецесионистките щати към Съюза и възстановяването на щатските власти в съответните територии. Но в проекта на Линкълн липсва информация за съдбата на наскоро освободените чернокожи, а те представляват един огромен процент от американското население и все още продължават да бъдат в центъра на конфликтите между управляващите.

Оценката на Линкълновия план за Реконструкция сякаш е единодушна сред изследователите на „тъмната ера“ в американската история. Едмънд Рос – един от защитниците на Андрю Джонсън при опита за импийчмънт на американския президент и издател на едноименна книга по този проблем, твърди: „че  [с този план] Линкълн поддържа неразрушимостта на щатите и неделимостта на Съюза (...)“²⁰, както се разбира и от „снизходителния“ проект на президента по отношение условията за амнистиране и възстановяване на властта в бутновническите територии.

Подобна позиция заемат и българските историци Андрей Пантев и Виолина Павлова. Според тях Реконструкцията за Линкълн „се изразява в бързото и без федерална намеса възстановяване на старите държавни връзки в Съюза, осъществено от изпълнителната власт въз основа на конституцията. Линкълн приема тази програма за Реконструкция и във връзка с бъдещето на Републиканската партия. Според него тя е наследник на традициите на вигите и може да включи в редиците си южняците, които все още не са се определили политически, а в миналото мнозинството от тях са били виги. Така Републиканската партия ще прерасне в общонационална и ще има опора на юг. (...) Концепцията на Линкълн за Реконструкция може да се обясни не само с опита му на политик, но и с неговия характер. Той изпълнява съвестно дълга си към Съюза, но не би могъл да понесе отговорността за предизвикване на войната и за страданията на масите. Той се стреми да даде най-безболезнено решение на проблемите, което да остави възможно най-малко враждебност на юг.“²¹

В тази насока анализира планът на Линкълн за Реконструция и Уилям Фостър, който твърди, че проектът е „построен на две предположения: 1) отделилите се метежнически щати не престават и не са преставали да бъдат част от Съюза, и, 2) въпросът за Реконструкцията е въпрос, намиращ се в компетенциите на президента. (...) В този план очевидно има и отрицателни страни. Първо, чернокожите са лишени от избирателни права. Освен това, с възстановяването на собственическите права на плантаторите, шансът за овластяване на плантаторските земи от чернокожи е нулев. Почти автоматично плантаторите отново получават политически контрол. (...) Много скоро всички завоевания на революцията, освен формално отмененото робство, са отречени“.²²

Според Ерик Фоунър „Линкълн не разбира освобождаването на робите като социална революция и не вярва, че Реконструкцията трябва да установява социални и политически промени от страна на освобождаването на робите. Грешно е на десет – процентовия план на Линкълн да се гледа като на твърда и сигурна политика, от която президентът няма никога да се откаже. По-скоро този план има за цел не толкова да реконструира Юга, колкото да сложи по-бързо край на Гражданската война. Четирите щати със запазена робска институция (Кентъки, Западна Вирджиния, Мериленд и Мисури) и част от петия – Делауеър, които продължават да са част от Съюза и които остават незасегнати от Прокламацията за освобождаване на робите и десет – процентовия план на Линкълн, са първите, в които се появяват някакви промени във връзка с реконструиране“.²³

Американският историк Майкъл Перман отбелязва: „Линкълн внимателно се опитва да обясни, че „десет – процентовия му план“ не е постоянна, фиксирана политика. „Трябва да се разбере, че нито един друг вариант не е приемлив“, предупреждава Линкълн. Все пак, този план е специфична формула и Линкълн пристъпва към нейното изпълнение с решителност и търпение“.²⁴

Създадени по Линкълновия план за Реконструкция лоялни на Съюза правителства се появяват в Луизиана, Арканзас и Тенеси, но Конгресът отказва да ги признае. Единственият реконструиран щат при реконструкционната политика на Линкълн е Западна Вирджиния. Но „въпреки политическата сръчност на [президента], той не успява да внесе в Съюза нито един реконструиран щат, с изключение на Западна Вирджиния. И докато изразходва значителен политически капитал, подкрепяйки режимът в Луизиана, никой не знае какви ще бъдат условията за останалите щати от Конфедерацията.“²⁵ Действията на президента не се нравят на всички в управленческия елит. Макар според документите, издадени от законодателната власт, делата по реконструкцията да са предадени изцяло в ръцете на президента (от който факт умело се възползва наследникът на Линкълн – Андрю Джонсън), то една част от републиканците в Конгреса не са съгласни. Радикалните републиканци²⁶  – изключително влиятелна група и в Сената, и в Камарата на представителите, смятат, че именно Конгресът трябва да изпълни програмата за възстановяване. Доказателство за разрастващия се конфликт между законодателната и изпълнителната власти, в лицата на Конгреса и президента, е приемането, от страна на първия, на законопроекта „Уейд – Дейвис“ през лятото на 1864 г. Този акт е спонсориран от сенатор Бенджамин Уейд от Охайо, Реп и Хенри Унтър Дейвис от Мериленд. В документа се подчертава необходимостта от установяване на временно управление на военни губернатори, които да контролират изборите, а от избраните делегати да се иска втора клетва за това, че не са подкрепяли доброволно Конфедерацията; щатските събрания ще отрекат сецесията и робството.²⁷ Законопроектът „Уейд – Дейвис“ е един по-суров вариант на десет – процентовия план на Линкълн. Президентът налага вето на този акт, а в отговор радикалните републиканци издават „манифест – светкавично изявление, в което се обвинява Линкълн в узурпиране на властта и опит да използва приетите обратно в Съюза щати, за да си осигури преизбиране с. г.“.²⁸

За Линкълн бързата Реконструкция на бунтовническия Юг е един сигурен ключ за спечелване на гражданския конфликт, тъй като приемането на новите щатски власти на Юг по време на сблъсъка отслабва Конфедерацията и засилва позициите на Съюза. Според президента колкото по-бързо бъдат възстановени щатските правителства на Юг, толкова по-бързо ще бъдат приети съответните щати обратно в Съюза. Широката амнистия и положената клетва пък затвърждават промените, направени на Юг, по време на войната – основно премахването на робската институция. Начинът, по който Линкълн гледа не само на реконструирането на Юга, но и на самия характер на войната, е изцяло характерен за неговата личност.

Ревностната защита на принципите, които залягат в Декларацията за независимостта и Конституцията на Съединените щати, са основните „оръжия“ на Ейбрахам Линкълн за справяне със ситуации от различен характер. Твърде „мекият“ план на президента за амнистиране на бунтовниците е направен именно във връзка с факта, че според Линкълн отцепилите се щати никога не са напускали Съюза, а просто трябва да бъдат вразумени и върнати обратно – заедно с всички полагащи им се като пълноправни членове на държавата права. Не по такъв начин гледат на „колебливата“ политика на президента радикалните републиканци.  За тях Реконструкцията е мащабна, коренна трансформация на южното общество. Те настойчиво желаят процесът на възстановяване на Юг да започне след края на войната и да бъде съпътстван с предоставяне граждански права на чернокожите.

За последен път Линкълн говори за Реконструкцията на 11 април 1865 г. в публична реч от балкона на Белия дом. Речта е типична за Линкълн; тя се явява един вид опит на президента да насърчи радикалните републиканци да мислят за Реконструкцията като практическо, а не теоретично дело. Линкълн говори и за поддържане на обществената подкрепа и единството на страната, като дори намеква за даване ограничени граждански права на чернокожите. Въпросът с правата на свободните чернокожи тревожи Линкълн още след издаването на Прокламацията за еманципация.

На 8 април 1864 г. Конгресът пуска XIII поправка към Конституцията, забраняваща робската институция, за гласуване. Още същият месец изменението е прието от Сената с 38 срещу 6 гласа, като дори двама демократи – Ръвърди Джонсън от Мериленд и Джеймс Несмит от Орегон – гласуват За. През юни с. г. обаче Камарата на представителите отхвърля документа с 93 срещу 63 гласа. След множество дискусии е решено съдържанието на поправката да бъде съкратено. На 1 февруари 1865 г.  изменението е прието и пуснато за ратификация от отделните щати със следния текст: „1. В Съединените щати, както и във всички територии под тяхна юрисдикция няма да съществуват нито робство, нито принудителен труд освен като наказание за престъпление, в което заподозреният трябва да бъде съответно обвинен. 2. Правото да налага този член принадлежи на Конгреса посредством съответното законодателство.“²⁹ В съдържанието на документа обаче липсва каквато и да е информация относно правата на чернокожите. Едва с ратифицирането на XIV поправка към американската конституция през 1868 г. „(...) Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и подчинени на техните закони, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Никой щат няма право да приема и налага закони, ограничаващи привилегиите или имунитета на гражданите на Съединените щати; никой щат няма право да лишава личността от живот, свобода или имущество без съответния съдебен процес, нито пък да отказва на което и да било лице под негова юрисдикция съответната закрила от закона“. Добавянето на XIII, XIV и XV (1870) изменения в американската конституция официално слагат край на робската институция и предоставят граждански права на освободените чернокожи. Именно тези три документа са едни от най-значимите нормативни актове, приети в периода на Реконструкцията.

Според конституцията, за да приеме силата на закон даден законопроект, трябва да бъдат събрани поне три четвърти от гласовете на всички щати. Предвид този факт, тринадесетата поправка към основния закон официално става част от конституцията едва на 18 декември 1865 г., след ратификацията на 27 от 36-те американски щати. Тринадесетата поправка към конституцията е единствената поправка, подписана от американски президент. По данни на американския всекидневник “The New York Times”, единствените щати, които отхвърлят изменението, са „Делауер – 8 февруари 1865 г., Кентъки – 23 февруари 1865 г. и Ню Джърси – през март 1865 г.“.³⁰ „Тези щати са единствените, които не гласуват за преизбирането на Линкълн. Те са и единствените, които поддържат изчезващата Демократическа партия (...) и единствените, които продължават да почитат робството като божествена институция“³¹ – твърди американската преса за единствените три северни щата, които отхвърлят тринадесетата поправка.

По време на срещата на управляващия кабинет на 14 април 1865 г. Линкълн предлага да задейства работата на щатските правителства преди откриването на сесиите на Конгреса през декември с. г. (същото прави и Андрю Джонсън). Опасенията на президента са, че Конгресът може да прокара по-тежка програма за Реконструкция, което на практика се случва след година. Желанието на Честния Ейб е „да няма преследване, да няма проливане на кръв“, да се направи реставрация на Юга без драматизъм³².

На 9 април 1865 г. ген. Лий капитулира и се слага край на мъчителната Гражданска война. На 14 април с. г., точно четири години от началото на кървавия конфликт, „над форт Самтър генерал – майор Андерсън тържествено поставя същият този флаг, който е свален [от войските на Конфедерацията] на 14 април 1861 г., когато фортът капитулира“.³³  Върнат е символът на Съюза, северните щати побеждават във войната, но не са върнати бунтовническите щати към предвоенния си статут.

14 април 1865 г., Разпети петък, в историята на Съединените щати е символ едновременно на победа и на всенародна загуба. Около 22 часа в театър „Форд“ в столицата Вашингтон Линкълн и съпругата му се наслаждават на пиесата „Моят американски братовчед“. Изведнъж се появява второстепенният актьор Джон Уилкс Бут (1838 – 1865). В 22 часа и петнадесет минути Бут вади от палтото си зареденият пистолет „Деринджър“ и хваща с лявата си ръка назъбеният като бръснач нож „Бауи“. Убиецът на президента се приближава достатъчно близо до своята жертва и с един удар от упор успява да я застреля. Публиката чува викове и смут, но се колебае – дали шумът е част от пиесата или се случва нещо непредвидено. Убиецът успява да избяга. Линкълн е смъртно ранен и занесен на ръце в най-близката къща. На следващата сутрин, 15 април, в 7 часа и 22 минути³⁴ шестнадесетият президент на Съединените американски щати, освободителят на робите и приятелят на народа, издъхва. Новината за смъртта на Линкълн е тъга и мъка за едни – предимно северняци, и добра вест за други – южняци, бивши защитници на Конфедерацията. Целият свят е изненадан от това убийство. Във Вашингтон пристигат съболезнователни телеграми от всички точки на земното кълбо.

Убийството на Ейбрахам Линкълн без съмнение е ако не най-тъжното, то поне едно от най-тъжните събития в американската история. Заслугите на Честния Ейб за развитието на американската демокрация и съществуването на Съединените щати като единна държава са безспорни. В анкета, направена през XX в. сред американските историци от техния колега Артур Мейер Шлезингер, те определят общо шестима американски държавни глави, сред които и Ейбрахам Линкълн, който безспорно заслужава да бъде в тази велика американска шесторка.

Следва

https://istorianasveta.eu/история/новото-време/сащ/687-президентската-реконструкция-в-сащ-–-от-проект-към-реална-политика.html

 

 

 

Редактирано Юни 2, 2019 от nik1

[Евристей]

Най-големият град на Юга е Нови Орлеан със 168.000 души явяващ се 6-ти в САЩ . Следващият е Чарлтън - 40 000 - 22 място , столицата Ричмънд 37 000 - 25.

Перлата Атланта (Отнесени от вихъра) е едва с 9 500 , 12 място в Конфедерацията и ...99 в страната.

 

   Population of the 100 Largest Urban Places:  1860

    Source:  U.S. Bureau of the Census


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Rank | Place                             | Population || Rank | Place                             | Population
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   1   New York city, NY *................    813,669      51   Lawrence city, MA..................     17,639
   2   Philadelphia city, PA *............    565,529      52   Lancaster city, PA.................     17,603
   3   Brooklyn city, NY *................    266,661      53   Trenton city, NJ...................     17,228
   4   Baltimore city, MD.................    212,418      54   Nashville city, TN.................     16,988
   5   Boston city, MA *..................    177,840      55   Oswego city, NY....................     16,816
   6   New Orleans city, LA *.............    168,675      56   Covington city, KY.................     16,471
   7   Cincinnati city, OH................    161,044      57   Bangor city, ME....................     16,407
   8   St. Louis city, MO.................    160,773      58   Taunton town, MA...................     15,376
   9   Chicago city, IL...................    112,172      59   Springfield city, MA...............     15,199
  10   Buffalo city, NY...................     81,129      60   Poughkeepsie city, NY..............     14,726
                                                     
  11   Newark city, NJ....................     71,941      61   Norfolk city, VA...................     14,620
  12   Louisville city, KY................     68,033      62   Camden city, NJ....................     14,358
  13   Albany city, NY....................     62,367      63   Wheeling city, VA *................     14,083
  14   Washington city, DC *..............     61,122      64   Norwich city, CT...................     14,048
  15   San Francisco city, CA.............     56,802      65   Peoria city, IL....................     14,045
  16   Providence city, RI *..............     50,666      66   Fall River city, MA................     14,026
  17   Pittsburgh city, PA *..............     49,221      67   Sacramento city, CA................     13,785
  18   Rochester city, NY.................     48,204      68   Toledo city, OH....................     13,768
  19   Detroit city, MI...................     45,619      69   Quincy city, IL....................     13,718
  20   Milwaukee city, WI.................     45,246      70   Harrisburg city, PA................     13,405
                                                     
  21   Cleveland city, OH.................     43,417      71   Newburyport city, MA...............     13,401
  22   Charleston city, SC................     40,522      72   Chelsea city, MA...................     13,395
  23   New Haven city, CT.................     39,267      73   Dubuque city, IA...................     13,000
  24   Troy city, NY......................     39,235      74   Alexandria city, VA................     12,652
  25   Richmond city, VA..................     37,910      75   New Albany city, IN................     12,647
  26   Lowell city, MA....................     36,827      76   Newburgh village, NY *.............     12,578
  27   Mobile city, AL....................     29,258      77   Augusta city, GA...................     12,493
  28   Jersey City city, NJ...............     29,226      78   Bridgeport city, CT *..............     12,106
  29   Allegheny city, PA *...............     28,702      79   North Providence town, RI *........     11,818
  30   Syracuse city, NY..................     28,119      80   Elizabeth city, NJ.................     11,567
                                                     
  31   Hartford city, CT..................     26,917      81   Evansville city, IN................     11,484
  32   Portland city, ME..................     26,341      82   Davenport city, IA.................     11,267
  33   Cambridge city, MA.................     26,060      83   New Brunswick city, NJ.............     11,256
  34   Roxbury city, MA *.................     25,137      84   Auburn city, NY....................     10,986
  35   Charlestown city, MA *.............     25,065      85   Gloucester town, MA................     10,904
  36   Worcester city, MA.................     24,960      86   Concord city, NH...................     10,896
  37   Reading city, PA...................     23,162      87   Lockport village, NY *.............     10,871
  38   Memphis city, TN...................     22,623      88   Newport city, RI...................     10,508
  39   Utica city, NY.....................     22,529      89   St. Paul city, MN..................     10,401
  40   New Bedford city, MA...............     22,300      90   New London city, CT................     10,115
                                                     
  41   Savannah city, GA..................     22,292      91   Nashua city, NH....................     10,065
  42   Salem city, MA.....................     22,252      92   Newport city, KY...................     10,046
  43   Wilmington city, DE................     21,258      93   Waterbury city, CT.................     10,004
  44   Manchester city, NH................     20,107      94   Haverhill town, MA.................      9,995
  45   Dayton city, OH....................     20,081      95   Dorchester town, MA *..............      9,769
  46   Paterson city, NJ..................     19,586      96   Hoboken city, NJ...................      9,662
  47   Lynn city, MA......................     19,083      97   Columbus city, GA..................      9,621
  48   Indianapolis city, IN..............     18,611      98   Schenectady city, NY...............      9,579
  49   Columbus city, OH..................     18,554      99   Atlanta city, GA...................      9,554
  50   Petersburg city, VA................     18,266     100   Wilmington town, NC................      9,552
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бруклин е трети , като все още е извън Ню Йорк

[nik1]

Президентската реконструкция в САЩ – от проект към реална политика (продължение)

Според конституцията при случай на смърт на настоящия президент, неговото място се заема от вице-президента. На 15 април 1865 г. като седемнадесети президент на Съединените щати се заклева „плебеят и патриот“ Андрю Джонсън. Роден в дървена колиба в Ралей, Северна Каролина, на 29 декември 1808 г.,  в бедно семейство с английско, ирландско и шотландско потекло, Джонсън често напомня на избирателите за скромния си произход. Губи баща си, когато е едва на три години. Майка му се омъжва повторно, отново за бедняк. На десет години Андрю вече е чирак в местен магазин, но работата там не му харесва и, заедно с брат си, бягат в съседното градче. Скоро се преместват в Южна Каролина, където младият Джонсън за първи път среща любовта в лицето на Мери Ууд. Сърцето му е разбито, защото тя два пъти отказва да се омъжи за него. Не желаейки да стои тук, Андрю скоро се премества в Тенеси, където започва и същинската част от живота му.

В Грийнвил, Тенеси, започва собствен бизнес като шивач, от където идва и прякорът му Шивачът от Тенеси. На 18-годишна възраст се жени за Елиза Маккардъл. Сватбената церемония е извършена от Мордекай Линкълн – първи братовчед на бащата на Ейбрахам Линкълн. През 1835 г. Джонсън прави успешен опит за заемане на място в Камарата на представителите. През 1841 г. е избран за член на Сената. В периода 1843 – 1853 г. се подвизава като конгресмен. През 1852 г. предлага приемане на Хоумстед акт, който бива приет едва по време на Гражданската война. През с. г. в Нешвил Джонсън споделя: „Аз нямам политическо бъдеще“. След изтичане на последния му мандат във върховния орган на законодателната власт, бъдещият президент е избран за губернатор на Тенеси – длъжност, която му донася популярност и която заема до 1857 г. С. г. е избран за сенатор. През 1859 г. изнася дълга реч пред Конгреса, в която обвинява Северът, че с премахване на робската институция Съюзът е застрашен: „Всички хора са създадени равни, но в Декларацията за независимост робите не са вписани като равни, още повече, че конституцията на отделните щати съдържат текста на Декларацията“. Първият му мандат като сенатор приключва през март 1862 г., когато е назначен от Линкълн за военен губернатор на Тенеси. Като такъв, Джонсън иска да премахне бунтовническото влияние в щата; настоява държавните служители да положат клетва за вярност към Съюза и да бъдат закрити всички вестници, издавани от симпатизанти на Конфедерацията. Когато е издадена Прокламацията за еманципация, Джонсън освобождава всички роби, намиращи се на територията на Тенеси и дори успява да привлече 20 000 чернокожи войници, които да служат на армията на Съюза. Заслугата за демократизиране на щата Тенеси и ратифициране на тринадесетата поправка в неговата територия на 22 февруари 1865 г. изцяло принадлежи на Андрю Джонсън.³⁵

Нравът и личността на Андрю Джонсън се доближават до тези на неговия предшественик Ейбрахам Линкълн. Основните принципи, в които вярват и двамата американски президенти – за успешно развитие на американската демокрация и за единното бъдеще на Съюза – са тези, залегнали в Декларацията за независимостта и Конституцията. По отношение на Гражданската война и отцепническите щати и Линкълн, и Джонсън смятат, че бунтовниците не са напускали Съюза, а просто трябва да бъдат вразумени и върнати набързо обратно в него. От тук и общата им презумпция по въпроса с Реконструкцията – по-леки условия за амнистия и по-бързо възстановяване на щатските власти на Юг. Подобно на Линкълн, и Джонсън не гледа на освободените чернокожи като на равни на белите, поради което в неговия план за реконструиране също липсва информация за съдбата на бившите роби. Нещо повече, самият Джонсън смята, че е продължител на делото на своя предшественик. В световната историография е затвърдено мнението, че планът на Джонсън за Реконструкция не просто доближава този на Линкълн, но и е приложен по същите опасения, които изпитва Честния Ейб, относно желанието на Конгреса да накаже метежниците с по-тежки „присъди“.

В американската история винаги, когато президентът почине изненадващо, вице-президентът сякаш не е толкова добър колкото своя предшественик. Типичен случай в тази връзка е и двойката Ейбрахам Линкълн – Андрю Джонсън. Докато първият е любимецът на народа, президентът на масите, освободителят, умиротворителят, бащата на нацията и може да бъде описан с още куп значими епитети, то Джонсън е приет от обществото като Шивачът от Тенеси, като вице-президентът на Линкълн³⁶ и често пъти е подценяван предвид скромния си произход. Без съмнение е трудно, дори почти невъзможно, някоя личност да бъде безусловно приветствана от дадено общество след загубата на един от най-великите си лидери. Може би „плебеят и патриот“ би бил приет от американци по-добре ако не беше наследник на Честния Ейб. Но въпреки противоречивите симпатии на американската нация към новия президент, Конгресът гледа на него като на „божи дар“³⁷. Много скоро обаче между радикалните републиканци и Андрю Джонсън избухва конфликтът, от който се притеснява, и който би застигнал дори и Линкълн.

На 24 май 1865 г. Джонсън представя своят план за Реконструкция пред управленческия кабинет. На 29 май с.г. президентът издава две прокламации (№ 134 и № 135), съответно за амнистия и помилване и за реорганизация на конституционното управление в Северна Каролина, които, както твърди историкът Ерик Мак Китрик „засягат три основни въпроса“³⁸ – за амнистиране и помилване на бившите конфедералисти, за възстановяване местната власт в бившите конфедеративни щати и за бюрокрацията и избирателните права в териториите на бившата Конфедерация. Прокламация № 134 за амнистия и помилване, по думите на историка Милтън Ломаск „е вариация на десет – процентовия план на Линкълн“³⁹ и предоставя амнистия и помилване, включително възстановяване на собственическите права, с изключение на робите, на всички, които положат клетва за вярност към Съюза и приемат отмяната на робството. Всички останали лица, които не са помилвани от тази прокламация, са изключени от гласуването за участие в местната власт.⁴⁰

В първата прокламация на Джонсън са посочени четиринадесет вида класи, изключени от общите условия за помилване – това е и основната отличителна черта на този документ от Декларацията за амнистия на Линкълн. Именно тези изключения могат да получат помилването на президента само след написан до него доклад във формата на молба за помилване и искат лично от него неговата благосклонност. При сравняване на Прокламацията на Джонсън за амнистия и помилване и Декларацията на Линкълн за амнистия и реконструкция, става ясно, че съдържанието на двата документа има много общи клаузи. Шестте, изключени от общите условия за помилване в Линкълновия 10 % план, лица, присъстват по аналогичен начин и в първата прокламация на Джонсън: 1. Цивилни или дипломатически служители или агенти на Конфедерацията; 2. Всички, напуснали съдебните пунктове, за да подпомагат бунта; 3. Военни или военноморски служещи на Конфедерацията над чин полковник в армията и над чин лейтенант във флота; 4. Всички, напуснали местата си в Конгреса, за да подпомагат бунта; 5. Всички, подали оставка от армията или флота на Съединените щати, за да подпомагат бунта; 6. Всички, замесени по някакъв начин с пленяване на чернокожи или бели – част от лоялните граждани на Съюза. За разлика от Линкълн обаче, Джонсън добавя още осем изключения, както следва: всички, отсъстващи от Съединените щати, за да подпомагат бунта; всички военни и военноморски служители, участвали в бунта и получили образованието си от правителството във Военната академия в Уест Пойнт или в американската Военноморска академия; всички, които са задържали служители на американското правителство в бунта срещу Съединените щати; всички, напуснали домовете си, намиращи се под юрисдикцията на Съединените щати и са отишли в границите на Конфедерацията, за да подпомагат бунта; всички, обвързани с унищожаването на търговията на Съединените щати; всички, вече задържани от властите на Съединените щати; всички, доброволно взели участие в бунта и всички, чиито облагаем имот има стойност над 20 000 $; всички, приели Прокламацията на президента от 8 декември 1863 г. или заклели се във вярност към Съюза, но не са спазили условията. Ясно се вижда, че докато Линкълн е против допълнително помилване, то Джонсън иска тъкмо обратното. Именно тази негова стъпка, вероятно направена от желанието му за мъст към южната робовладелческа олигархия, му донася омразата на кабинета и отрицателни епитети като президент.

Според много американски историци, изследователи на разглеждания казус, целта на Джонсън е бившите му врагове и тези, които се отнасят зле с него предвид скромния му произход преди началото на Гражданската война, сега да го молят лично за снизхождение. Джонсън е осъждан от по-голямата част от историците и предвид факта, че само с клетва и с лично помилване много бивши изтъкнати членове на Конфедерацията отново могат да се върнат във властта на Юг. Това всъщност се случва малко по-късно същата година. Тези упреци към Шивача от Тенеси не са безпочвени. „Джонсън приема победата на Севера в Гражданската война като завръщане на лоялността на масите от бели южняци, поведени към измяна от южната аристокрация.“⁴¹. Подобно на Линкълн, и той не смята да забавя процеса на реконструкция на Юг, тъй като, според Конституцията – по негово мнение, метежническите щати никога не са били извън Съюза. Разбира се, действията, които предприемат те през 1861 г. трябва да бъдат наказани по някакъв начин, но основната идея е реорганизацията им да премине бързо – основно с приемане на законите за премахване на робството и изпълнение на условията, отбелязани в двете прокламации от 29 май 1865 г., по възможност преди свикването на Конгреса през декември с. г.

Втората прокламация – за реорганизация на конституционното управление в Северна Каролина (Прокламация № 135) е еталон за всички останали бунтовнически щати, с изключение на Тенеси, където републиканската форма на управление, според покойния Линкълн и според Джонсън, е вече възстановена. Според Прокламация № 135 в Северна Каролина се назначава временен губернатор, чийто задължения са, във възможно най-кратък срок, да създаде условия за събиране на щатско събрание от лоялни на Съюза граждани, чиято задача е да реорганизира щатската власт във формата на лоялно към Съюза и конституцията на Съединените щати републиканско управление, в това число приемане на документите, слагащи край на робската институция. Едва след като направеното от тези лоялни граждани бъде прието от федералната власт на страната, временният губернатор се заема с организиране за провеждане на избори за делегати. Ако всичко е направено по изброените изисквания, временният губернатор се освобождава от длъжност след като съответният щат избере негов постоянен заместник.⁴² Подобно на първата Джонсънова прокламация, и в тази присъства сянката на Линкълн що се отнася до изборите, които, според Прокламация № 135, ще се проведат по подобие на тези от 1860 г. Оказва се, че тази прокламация е приложена само за Северна Каролина.  В следващите няколко седмици Джонсън издава подобни прокламации за останалите метежнически щати.

„Прокламациите от май се появяват, за да отразят пазената от дълго време цел на Джонсън за счупване на политическата и икономическа хегемония на „робокрацията“ и да установи надмощието на южняшката юнионистка част от съсловието на йомените“⁴³, отбелязва Ерик Фоунър. Доказателство за твърдението на американския историк е, че едно от условията за връщане обратно в Съюза на бунтовническите щати е приемане и ратифициране на тринадесетото изменение към Конституцията на страната, отменящо робството на територията на Съединените американски щати. Подобно на Линкълн, и отношението на Джонсън по въпроса с чернокожите е, че, първо, те трябва да бъдат освободени – да, но това да стане поетапно, и, второ, след като бъдат освободени да получат избирателно право – също поетапно. За опасенията на  Джонсън по отношение даване на граждански права на освободените чернокожи свидетелстват както речите му, така и издаваните от него държавни документи. Малко след като встъпва в длъжност като президент, той споделя пред един богат масачузетски аболиционист (деец, борещ се за премахването на робството и даване на равни права на черните с белите) и радикал Джордж Лутър Стиърнс: „Да позволим на чернокожите да се ползват с всеобщо избирателно право сега ще породи война на расите“⁴⁴. И това е вярно – на Север такава крайна стъпка автоматично би се приела от една голяма част от населението не като мярка от реконструкционната програма на Юг, а като единствена цел за отминалата война. Много северняци ще са разочаровани и дори бесни ако се окаже, че са водили четиригодишна война, само за да освободят чернокожите и да им предоставят граждански права.

Действията, които президентът предприема или по-точно НЕ предприема по въпроса със съдбата на чернокожите, се обясняват с принципите, които той спазва в своето управление – първо да е верен на конституцията и да върне в Съюза метежническите южни щати, а едва след това да се заеме с всичко останало. Тази политика обаче му осигурява сигурни и ревностни врагове в лицето на радикалните републиканци в Конгреса. Привърженици на идеята за строго наказание на сецесионистките щати, дейци като Тадеуш Стивънс (1792 – 1868), Чарлс Съмнър (1811 – 1874) и други, всячески се стремят към жестоки санкции за метежниците, в това число конфискуване на техните имущества и разделянето им между чернокожите, както и даване на граждански права на бившите роби. Водени от своето желание за отмъщение и наказание, радикалите предприемат сериозни стъпки към утвърждаване на своите възгледи за реконструиране на Юга. По тяхна инициатива през 1865 г. се създава т. нар. Бюро за освободените роби и изоставени земи, чиято основна задача е грижата за наскоро освободените чернокожи. В противовес на действията на радикалите, бившите метежници на Юг пък създават т. нар. Черни кодове – закони, които де факто връщат робството по южните щати. Бездействието на Джонсън по отношение на Черните кодове допълнително изостря отношенията му с Конгреса и скоро се стига до открито стълкновение. И ако конфликтът между Линкълн и радикалите не успява да стигне до своята кулминационна точка предвид смъртта на Честния Ейб, то разривът в отношенията изпълнителна – законодателна власт при неговия наследник почти не последва премахването му от поста държавен глава.

Оценките за водената от Джонсън реконструкционна политика показват, че президента извършва свой собствен курс на реставриране, а не толкова на реконструиране на бунтовническия Юг. В тази насока е и мнението на Милтън Ломаск, който твърди, че „акцентът на плана на президента не е върху реконструкцията като такава, а върху възстановяването. Основната цел на президента е да завърши реставрацията възможно най-бързо, позволявайки по този начин на южните щати, повторно представлявани в Конгреса, да имат право на глас в своята собствена реконструкция. (...) Погледната като цяло, програмата е великодушна и мъдра“⁴⁵, като се изключи обаче фактът, че Конгреса не приема Джонсъновите правителства за легитимни. Подобна позиция заема и Майкъл Перман, като отбелязва, че „целта на президента е просто да създаде функциониращи правителства в конфедеративните щати и да не се ангажира с никакви повторни преразпределения на политическата власт. Реорганизацията трябва да бъде направена от самите южняци като доказателство за доброволното им желание отново да станат част от Съюза и да демонстрират своята лоялност към него“⁴⁶. Това, което води Джонсън към този, подобно на Линкълн, „мек“ курс на реконструиране на южните бивши конфедеративни щати, са надеждите на бившия сенатор на Тенеси, че южняците ще осъзнаят грешката си, ще се разкаят за станалия бунт и ще приемат президентските условия безусловно. Грешките в програмата си, които допуска Джонсън, се дължат на няколко фактора. Първо и основно – той продължава реконструкционната политика на Линкълн, което се оказва непоправима грешка. Вярно е, че като военно-временна мярка, като каквато е и утвърдена, тя има положителни резултати, но в следвоенно време и при условие, че на бунтовниците се дава шанс да се върнат отново на заеманите преди гражданския конфликт държавни длъжности, ефектът й се оказва отрицателен. Второ – лекомислено е да се смятат за крепител на успеха на програма от такова решаващо значение клетвите, които ще положат уж разкаялите се бунтовници. А именно това прави Джонсън. На неговите амнистии обаче южняците гледат като на нещо, с което могат отново да се завърнат към предвоенния си начин на живот, като вземат с президентското помилване всички полагащи им се като пълноправни граждани права, в това число да си върнат отнетата собственост, след което свободните чернокожи пак да се превърнат в техни роби. Трето – по подобен мекушав начин не са предвидени различни условия за връщане в Съюза за различните щати, което на практика води до утвърждаване на новата стара аристокрация на Юг. И четвърто, но не последно място, е най-голямата надежда на президента, че Конгресът ще признае неговите правителства за легитимни.

Приложението на Джонсъновия план за реконструкция започва още през лятото на 1865 г. в Мисисипи, като преди това президентът заявява, че приема реконструираните при управлението на Линкълн Тенеси, Арканзас, Луизиана и Вирджиния. В средата на август в Мисисипи се свиква събрание, главно от бивши виги, на което се уж приемат условията от двете президентски прокламации. До началото на декември с. г., когато се събира 39-ият Конгрес, всички останали метежнически щати (Флорида, Алабама, Джорджия, Тексас, Вирджиния, Северна и Южна Каролина), по подобие на Мисисипи, „премахват“ робството в своите територии и се заклеват във вярност към Съюза и конституцията и законите на страната. Когато през декември Джонсън се обръща към Конгреса, заявява, че реконструкцията е приключила успешно. Още повече, че тринадесетото изменение към основния закон вече влиза в сила. Но Конресът отказва да признае както приетите от президента реконструирани по време на войната правителства, така и тези от Президентската реконструкция на Джонсън. Нещо повече, по думите на историка Кенет Стамп „преди да започне радикалната реконструкционна програма, Джонсъновите правителства представят образец на разочарование, дискриминация и сегрегация в следвоенния Юг“⁴⁷. Започва ожесточена борба с президента, която завършва с опит за импийчмънт, респ. с края на неуспешната Президентска реконструкция, и със започването на нов етап от „тъмната и кървава епоха“ , известен като Радикална реконструкция (1867 – 1872).

 

Бележки:

 

¹Varon, Elizabeth R. Andrew Johnson and the Legacy of Civil War. – American History, Oxford Research Encyclopedias, March, 2016.
²Доктрината „Монро“, по името на петия американски президент Джеймс Монро (1817 – 1825), е геополитическа концепция, изобретена от държавния секретар Джон Куинси Адамс (1767 – 1848), според която американският континент не трябва да се разглежда като обект на колонизация, а всяко европейско нахлуване в тази част от света се смята за заплаха за Съединените щати. От своя страна, САЩ гарантират ненамеса в европейските дела.
³През XIX в. испанските и португалски колонии в Латинска Америка започват движение за освобождение от метрополиите, в следствие на което, до края на века, на световната карта се появяват новите независими държави – Хаити (1804), Парагвай и Аржентина (1816), Чили (1818), Венесуела и Колумбия (1819), Мексико, Перу, Гуатемала, Ел Салвадор, Никарагуа, Коста Рика и Хондурас (1821), Бразилия и Еквадор (1822), Куба (1898), Доминикана (1865) и др.
⁴Най-потърпевша от американската експанзиционна амбиция е Мексико, която губи важни територии като Тексас, Калифорния, Невада, Юта според договора от Гуадалупе Идалго (2 февруари 1848), областта между реките Рио Гранде и Колорадо, Орегон. Договорите с Мексико за тези територии са оформени от американското правителство като „покупка“. Груба намеса във вътрешните дела от страна на Вашингтон има и в Куба.
⁵В периода 1781 – 1788 г. Съединените американски щати са конфедерация – съюз на суверенни държави, при който местните органи имат по-голяма самостоятелност спрямо националните, а от 1789 г. – федеративен съюз – държава, състояща се от самоуправляващи се звена, обединени от централно правителство.
⁶Иванян, Эдуард А. История США. Москва, 2004, с. 103.
⁷Датировката на Реконструкцията е строго обсъждана и дискутирана. До настоящия момент все още не е ясно какви са хронологичните рамки на периода на възстановяването на отцепническия Юг. В настоящия доклад за начало на тъмната ера е посочена 1865 г. – краят на Гражданската война, а за крайна – 1877 г., за която основно се смята, че слага край на реорганизацията.
⁸Бринкли, Алън. История на американския народ. Незавършената нация. Рива. София, 1999, с. 367.
⁹По-подробно за биографията на Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865) виж в:
Каравелов, Любен. Америка – оная обетована земя. Денница, С., 2012, с. 121 – 128.
Линкълн, Ейбрахам. Моята представа за демокрацията, с. 140 – 144.
Сандбърг, Карл. Абрахам Линкълн. С., 1963, с. 580.
Авраам Линкольн. 100 человек, которые изменили ход истории, с. 33.
¹⁰От началото на своето съществуване до днес Съединените щати имат общо две конституции. Първата, „Параграфите на Конфедерацията“ е приета като обединяваща мярка по време на Войната за независимост (1776 – 1873) и действа до приемането на втората Конституция (1787), която, с някои поправки, се спазва и днес.
¹¹Линкълн, Ейбрахам. Моята представа за демокрацията. Стигмати. София, 2009, с. 120 – 121.
¹²Фостер, Уилям З. Негритянский народ в истории Америки. Иностранной литературы. Москва, 1955, с. 332.
¹³Прокламация за освобождаване на робите.
¹⁴Авраам Линкольн. 100 человек, которые изменили ход истории. Москва, №59, 2009, с. 22.
¹⁵Фостер, Уилям З. Негритянский народ в истории Америки, с. 341.
¹⁶Ross, Edmund G. History of the impeachment of Andrew Johnson, a president of the United states 1868, с. 5.
¹⁷Proclamation of Amnesty and Reconstruction, December 8, 1863.
¹⁸Пак там
¹⁹Конституция на Съединените американски щати.
²⁰Ross, Edmund G. History of the impeachment of Andrew Johnson, a president of the United states 1868, с. 10.
²¹Пантев, Андрей. Виолина Павлова. Гражданската война в САЩ, 1861 – 1865, с. 146.
²²Фостер, Уилям З. Негритянский народ в истории Америки, с. 346.
²³Foner, Eric. Reconstruction, America’s Unfinished Revolution, 1863 – 1877. New York, 1989, с. 36.
²⁴Perman, Michael. Emancipation and Reconstruction, 1862 – 1879. Chicago, 1987, с. 27.
²⁵Foner, Eric. Reconstruction, America’s Unfinished Revolution, с. 73.
²⁶Радикалните републиканци са отделно крило в Републиканската партия, които по време на Гражданската война и особено в периода на Реконструкцията са основното и най-силно звено в Конгреса. В редиците на наричаните и радикали, радикални републиканци, са предимно аболиционисти, които се борят за наказание на отцепниците и за даване на граждански права на освободените черконожи.
²⁷Из Законопроекта „Уейд – Дейвис“
²⁸Tindall, George Brown. David E. Shi. America – A Narrative History. Brief Second Edition. W. W. Norton and Company, New Jersey, London, 1989, с. 441.
²⁹Конституция на Съединените американски щати.
³⁰The Constitutional Amendment on Slave. The New York Times, 19 ноември 1865 г.
³¹The Democracy and Slavery – Subservience and its Reward. The New York Times, 27 юли 1865 г.
³²Tindall, George Brown. David E. Shi. America – A Narrative History. Brief Second Edition. W. W. Norton and Company, New Jersey, London, 1989, с. 443.
³³Иванов, Роберт Ф. История США в лицах. Авраам Линкольн и Гражданская война в США, с. 430.
³⁴За убийството на Ейбрахам Линкълн повече информация е налична в:
О‘ Райли, Бил. Мартин Дъгард. Да убиеш Линкълн. Книгопис, София, 2014, с. 392.
³⁵По-подробна информация за биографията на Андрю Джонсън (1808 – 1875) виж в:
Benedict, Michael Les. The Impeachment and Trial of Andrew Johnson. New York, 1973, с. 3 – 5.
Lomask, Milton. Andrew Johnson: President on Trial. New York, 1960, с. 3 – 35, 80 – 81.
McKitrick, Eric. Andrew Johnson and Reconstruction. Chicago and London, 1960, с. 134 – 142.
Trefousse, Hans L. Andrew Johnson: A Biography. New York, 1997, с. 464.
³⁶По време на изборната кампания през 1864 г. Линкълн сам номинира Андрю Джонсън за свой вице-президент. Целта на тази номинация е символична – да се направи компромис и за втора най-важна фигура в управлението да бъде избран южняк.
³⁷Foner, Eric. Reconstruction, America’s Unfinished Revolution, с. 177.
³⁸McKitrick, Eric. Andrew Johnson and Reconstruction, с. 49.
³⁹Lomask, Milton. Andrew Johnson: President on Trial, с. 84.
⁴⁰Proclamation 134 – Granting Amnesty to Participants in Rebellion, with Certain Exceptions, May 29, 1865.
⁴¹Benedict, Michael Les. The Impeachment and Trial of Anrew Johnson. New York, 1973, с. 6.
⁴²Proclamation 135 – Reorganizing a Constitutional Government in North Carolina, May 29, 1865.
⁴³Foner, Eric. Reconstruction, America’s Unfinished Revolution, с. 183.
⁴⁴Lomask, Milton. Andrew Johnson: President on Trial, с. 144.
⁴⁵Пак там, с. 86.
⁴⁶Perman, Michael. Emancipation and Reconstruction, с. 34.
⁴⁷Stampp, Kenneth Morgan. The Era of Reconstruction, 1865 – 1877. New York, 1966, с. 82

 

THE PRESIDENTIAL RECONSTRUCTION IN THE USA–FROM A PLAN TO REAL POLITICS

 

 Summary

 

Mariya Lazarova

 

 

The end of the Civil war (1861 – 1865) in the United States of America was accompanied and with another socially-significant event – the murder of the president – emancipator of the slaves – Abraham Lincoln (1809 – 1865). The death of one of the most famous American leaders put the country in complicated political, economic and society situation.

Proclaimed by the Honor Abe documents during the civil conflict between the North and the South did not succeed to fulfill its major purpose to abolish slavery in the US. Accepted few months before Lincoln’s death, the thirteenth amendment was ratified with great difficulty after a year – only during the management of his successor – Andrew Johnson (1808 – 1875).

Politically disoriented, Southerner but odds with the Southerners, living in the North, but not liked and from the Northerners, the new president had the difficult assignment to handle with the Reconstruction in the South rebellion states. Andrew Johnson applied, with some digressions, Lincoln’s plan of Reconstruction.

Johnson’s Presidential reconstruction, however, was very convinced by the very powerful group of the Radical republicans in Congress. Due to the circumstances, Johnson’s South governments were proclaimed for illegal and were destroyed, and the Congress drawn its own Reconstruction program.

Keywords: Reconstruction in the United States of America, Presidential Reconstruction, Abraham Lincoln, Andrew Johnson, Radical Republicans

 

https://istorianasveta.eu/история/новото-време/сащ/687-президентската-реконструкция-в-сащ-–-от-проект-към-реална-политика.html

[nik1]

Преди 3 минути, Евристей said:

Най-големият град на Юга е Нови Орлеан със 168.000 души явяващ се 6-ти в САЩ . Следващият е Чарлтън - 40 000 - 22 място , столицата Ричмънд 37 000 - 25.

Перлата Атланта (Отнесени от вихъра) е едва с 9 500 , 12 място в Конфедерацията и ...99 в страната.

 

   Population of the 100 Largest Urban Places:  1860

    Source:  U.S. Bureau of the Census


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Rank | Place                             | Population || Rank | Place                             | Population
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   1   New York city, NY *................    813,669      51   Lawrence city, MA..................     17,639
   2   Philadelphia city, PA *............    565,529      52   Lancaster city, PA.................     17,603
   3   Brooklyn city, NY *................    266,661      53   Trenton city, NJ...................     17,228
   4   Baltimore city, MD.................    212,418      54   Nashville city, TN.................     16,988
   5   Boston city, MA *..................    177,840      55   Oswego city, NY....................     16,816
   6   New Orleans city, LA *.............    168,675      56   Covington city, KY.................     16,471
   7   Cincinnati city, OH................    161,044      57   Bangor city, ME....................     16,407
   8   St. Louis city, MO.................    160,773      58   Taunton town, MA...................     15,376
   9   Chicago city, IL...................    112,172      59   Springfield city, MA...............     15,199
  10   Buffalo city, NY...................     81,129      60   Poughkeepsie city, NY..............     14,726
                                                     
  11   Newark city, NJ....................     71,941      61   Norfolk city, VA...................     14,620
  12   Louisville city, KY................     68,033      62   Camden city, NJ....................     14,358
  13   Albany city, NY....................     62,367      63   Wheeling city, VA *................     14,083
  14   Washington city, DC *..............     61,122      64   Norwich city, CT...................     14,048
  15   San Francisco city, CA.............     56,802      65   Peoria city, IL....................     14,045
  16   Providence city, RI *..............     50,666      66   Fall River city, MA................     14,026
  17   Pittsburgh city, PA *..............     49,221      67   Sacramento city, CA................     13,785
  18   Rochester city, NY.................     48,204      68   Toledo city, OH....................     13,768
  19   Detroit city, MI...................     45,619      69   Quincy city, IL....................     13,718
  20   Milwaukee city, WI.................     45,246      70   Harrisburg city, PA................     13,405
                                                     
  21   Cleveland city, OH.................     43,417      71   Newburyport city, MA...............     13,401
  22   Charleston city, SC................     40,522      72   Chelsea city, MA...................     13,395
  23   New Haven city, CT.................     39,267      73   Dubuque city, IA...................     13,000
  24   Troy city, NY......................     39,235      74   Alexandria city, VA................     12,652
  25   Richmond city, VA..................     37,910      75   New Albany city, IN................     12,647
  26   Lowell city, MA....................     36,827      76   Newburgh village, NY *.............     12,578
  27   Mobile city, AL....................     29,258      77   Augusta city, GA...................     12,493
  28   Jersey City city, NJ...............     29,226      78   Bridgeport city, CT *..............     12,106
  29   Allegheny city, PA *...............     28,702      79   North Providence town, RI *........     11,818
  30   Syracuse city, NY..................     28,119      80   Elizabeth city, NJ.................     11,567
                                                     
  31   Hartford city, CT..................     26,917      81   Evansville city, IN................     11,484
  32   Portland city, ME..................     26,341      82   Davenport city, IA.................     11,267
  33   Cambridge city, MA.................     26,060      83   New Brunswick city, NJ.............     11,256
  34   Roxbury city, MA *.................     25,137      84   Auburn city, NY....................     10,986
  35   Charlestown city, MA *.............     25,065      85   Gloucester town, MA................     10,904
  36   Worcester city, MA.................     24,960      86   Concord city, NH...................     10,896
  37   Reading city, PA...................     23,162      87   Lockport village, NY *.............     10,871
  38   Memphis city, TN...................     22,623      88   Newport city, RI...................     10,508
  39   Utica city, NY.....................     22,529      89   St. Paul city, MN..................     10,401
  40   New Bedford city, MA...............     22,300      90   New London city, CT................     10,115
                                                     
  41   Savannah city, GA..................     22,292      91   Nashua city, NH....................     10,065
  42   Salem city, MA.....................     22,252      92   Newport city, KY...................     10,046
  43   Wilmington city, DE................     21,258      93   Waterbury city, CT.................     10,004
  44   Manchester city, NH................     20,107      94   Haverhill town, MA.................      9,995
  45   Dayton city, OH....................     20,081      95   Dorchester town, MA *..............      9,769
  46   Paterson city, NJ..................     19,586      96   Hoboken city, NJ...................      9,662
  47   Lynn city, MA......................     19,083      97   Columbus city, GA..................      9,621
  48   Indianapolis city, IN..............     18,611      98   Schenectady city, NY...............      9,579
  49   Columbus city, OH..................     18,554      99   Atlanta city, GA...................      9,554
  50   Petersburg city, VA................     18,266     100   Wilmington town, NC................      9,552
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бруклин е трети , като все още е извън Ню Йорк

Няколко малки вметки, може да са интересни за някого

В момента най-големият град във щата Вирджиния е  Virginia Beach

Столицата Ричмънт е четвъртия по големина град на Щата Вирджиния

Интересно че гр. Вашингтон (столицата на САЩ) вече се разпростира и в Щата Вирджиния

https://en.wikipedia.org/wiki/Washington_metropolitan_area

 

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Du6ko said:

Забелязваш ли Киров , че САЩ до Първ Св Война почти тотално странят от световната политика ? Хайде ако в Латинска Америка и Азия ( Япония ) полека лека започват да се намесват, то в Европа където са 7 от 8 - те официални велики сили САЩ до П С В въобще странят от всякаква намеса ! 

Явно Китай разбира как се играе Голямата Игра ! По нисък от тревата , по тих от водата докато все още се развиваш... След това... когато вече си развит и първи както икономическа сила можеш да се изправиш в пълен ръст ! 

Донякъде съм съгласен, Доктрината Монро - Тиодор Рузвелт: "говори учтиво /със съседите/, но дръж бейзболната бухалка зад гърба си през това време"; но специално за отношенията им с Китай, САЩ установяват такива на най-привилегирована нация още след Втората опиумна война на Великобритания и Франция с Китай, всъщност САЩ там вземат макар и ограничено военно участие на страната на европейците, от което се възползват най-вече търговски, естествено не толкова колкото британците и руснаците /британците колонизират Хонгконг и Сингапур, а руснаците Усурийския район /колкото две Българии/...

Както и да е, идеята ми в постинга по-горе бе, че според мен напрежението между Китай и САЩ, при така сложилите се търговски отношения помежду им досега, дори няма да стигнат до Студена война, каквито бяха със Съветския блок, а още по-малко вероятно до Трета световна война. В този смисъл шумотевицата за Капан на Тукидид е политико-пропаганден блъф или по-скоро патерица за оправдаване на някои рестриктивни западни мерки, но не и нищо подобно на "война" - лично мнение. Може да има опит да се насочи влиянието на Китай към определени географски сфери извън американските интереси, но е за друга тема.

[nik1]

Няколко изречения за така наречената "Радикална реконструкция" (1867-1877)

След изборите през 1866 Конгресът взима контролът върху Реконструкцията на южните щати. Реконструкцията продължава с приемане на поправки към Конституцията и на закони. В историографията тя се нарича  "Радикална" защото се извършва от т.н радикални републиканци, които са постигнали някакви  договорки с умерените републиканци в Конгреса.

Не можах да намеря статии на български, а не ми се превежда.

Който иска може да види какво конкретно е направено или се случило по време на Радикалната реконструкция, по-долу:

https://en.wikipedia.org/wiki/Reconstruction_era

https://ru.wikipedia.org/wiki/Реконструкция_Юга

Редактирано Юни 2, 2019 от nik1

[Б. Киров]

On 1.06.2019 г. at 21:34, Евристей said:

Трето : Ню Йорк !  Или по точно агломерацията включваща Бронкс , Манхатън , Бруклин , Куинс  (без все още не включения Статън Айлънд) е ……..Троянския кон на Юга. !

Имаш предвид големите банкери, които не могат да преглътнат печата на т.н. "грийнбакс" по нареждане на Линкълн ли? Доверителните правителствени разписки, които изваждат златото от техните банки, за да финансират войната... или нещо друго?

https://en.wikipedia.org/wiki/Greenback_(1860s_money)

[nik1]

Evolution of the United States

History of the United States from gaining official independence from Britain to modern times.

 

 

[nik1]

Top 20 Country GDP (PPP) History & Projection (1800-2040)

This video shows the Top 20 countries with highest GDP PPP from 1800 to 2040 based on 2011 international dollars. It gives a brief history of the world since the 1800s. China and India were ahead before the 1900s while the US started leading after the 20th century. Purchasing power parity (PPP) is a neoclassical economic theory that states that the exchange rate between two countries is equal to the ratio of the currencies' respective purchasing power.

 

[nik1]

Кратка история на правната система на САЩ  (на български език)

https://photos.state.gov/libraries/bulgaria/231771/PDFs/US-Legal-system-bg.pdf

 

 

[Б. Киров]

Да оставя и моята "лепта" в темата, част от книгата "The Fortunate Heirs of Freedom: Abolition & Republican Thought" на Daniel J. McInerney

https://www.amazon.com/Fortunate-Heirs-Freedom-Abolition-Republican/dp/0803231725/ref=sr_1_3?qid=1559551509&refinements=p_27%3ADaniel+J+McInerney&s=books&sr=1-3&text=Daniel+J+McInerney

които съм превеждал за себе си, но мисля, че са добре написани и във връзка с темата:

 

"През 1793 г. прочутият северняк Ели Уитни, който дойде в Южна Каролина като учител, предаде на южняците голям икономически урок. Привличайки финансова подкрепа от Кетрин Грийн (вдовицата на известния герой на революцията Натаниъл Грийн), Уитни изобрети и внедри принципно ново устройство за почистване на памучно влакно от семена. Машината му за пречистване (или „джийн“, както бе кръстена), позволяваше на един работник да обработва над 50 килограма памук на ден. Изобретението му моментално се разпространи из целия Юг. Памукът се превърна в ключ към просперитета на южните щати.

Разбира се, изобретението на Уитни не беше единствената причина, поради която всички южни плантатори се втурнаха да отглеждат памук. Значителна роля изигра рязко увеличеното глобално му търсене. Текстилното производство във Великобритания изискваше огромни количества суров памук. Американските плантатори получиха отлична цена за своите стоки, а освен това отглеждането на тази култура се приспособяваше идеално към системата на робския труд.

Между 1790 и 1820 г. производството на памук (измерено в стандартни бали) се увеличава 18 пъти. През 1820-1840 г. то се увеличава още 18 пъти, достигайки 1,3 милиона бали през 1840 година. А до 1860 г. тази цифра се утрои, достигайки 3,8 милиона бали. По-важно от цифровите показатели обаче е мястото, което памукът зае в националната икономика: той се превърна в основна стока, която Америка изнасяше в чужбина. До 1810 г. памукът съставляваше по-малко от 10% от общия износ на САЩ; към 1820 г. тази цифра нарасна до 33%; към 1860 г. той вече е почти 60%. Една стока, произведена в един регион, формира експортния сектор на цяла икономика и съответно определя нейния търговски баланс, кредити и инвестиции. Джеймс Хамънд, сенатор от Южна Каролина, през 1858 г. заявява: „Ако някой си мисли за война срещу нас, то ние можем поставим целия свят на колене и без нито един изстрел. Даже не си и мислете, че можете да воювате срещу памука. В света няма такава сила, която би рискувала да се разбунтува срещу Негово Величество Памукът.”

През 1790 г. в САЩ са живеели 700 000 роби, до 1820 г. този брой се е удвоил и достигна 1,5 милиона души, към ъм 1840 г. те вече са 2,5 милиона, а до 1860 г. почти 4 милиона. Благодарение на трансатлантическата система за търговия от времето на Революцията до 1808 г., плантаторите са придобили 250 000 африкански роби; след това официално бе забранен вносът на жив труд. Останалите роби се появяват в резултат на естественото възпроизвеждане, а южняците широко рекламират този факт като доказателство за хуманното и доброжелателно отношение към робите. Така започва вътрешната търговия с роби. От раждането на американската република до края на Гражданската война над 1 милион роби бяха „изпратени надолу по реката“ за продажба на новите господари в Дълбокия Юг.

Три четвърти от всички черни роби са работили на терен, главно на плантации за памук. Те бяха обречени на тежка, изтощителна работа, която белите американци не искаха да работят. Два пъти повече труд беше изразходван за отглеждане на памук, отколкото за същото количество царевица, и четири пъти повече от този за пшеницата. Трябва да се има предвид, че именно американските негри, които чрез своя непоносим труд осигуриха потока от памук - най-важната износна стока, поставиха основите за просперитета на южните щати и на нацията като цяло.

През 1830 г. южняците решително не искаха да споделят позицията на Томас Джеферсън, който разглеждал робството като временно съществуващо „неизбежно зло”. Вместо това те търсеха всякакви аргументи в защита на американската институция на робството. Те се позоваваха на Библията, че Божият избран народ имал роби; апостол Павел призовал слугите да се покоряват на господарите си, а самият Исус никога не е говорил против робството. Втората група аргументи може да се разглежда като псевдонаучна, тъй като тя се отнася до така нареченото първоначално, естествено неравенство на чернокожите в лицето на представителите на бялата раса. Третият аргумент беше сред историческите: застъпниците на робството посочиха съществуването на такава институция в вековните общности на древна Гърция и древен Рим. И накрая, последното съображение беше от общ хуманитарен характер и се свеждаше до факта, че след поробването на негрите, бялата раса им направила безценна услуга: иначе биха живели без полезни умения, без цивилизовани маниери и най-вече без християнска вяра. Робовладелците се представяха като патриархални благодетели, които спасяват чернокожите от тъмнината на дивачеството и невежеството. И тъй като всичко е толкова прекрасно, какъв е смисълът да се постави под въпрос съществуването на полезна институция на робството?

През 1860 г. 12,25 милиона души са живели в южните щати, от които 8 милиона бели, 250 хиляди свободни черни и 4 милиона роби. Броят на робовладелците е бил около 400 хиляди души, т.е. само 5% от бялото население. Ако се опитате да изчислите "нивото" на робството, се оказва, че 25% от южните семейства притежават черни роби. Вдействителност се оказва, че една много малка група бели южняци са притежавали голям брой черни роби. Ето точните цифри: само 12% от всички робовладелци са можели да се похвалят с 20 или повече роби, и тези 12 процента съставляваха едва 0.5% от бялото население на Юга.

А какво може да се каже за останалите 75% от южняците, които не притежават роби? Повечето от тях бяха свободни фермери. Те обработваха скромни терени, на които отглеждаха царевица и картофи, пилета и свине със собствени сили (и със силите на семейството си). Имаха малко пари, но като цяло те не умираха от глад. Тези земеделски производители дори не мечтаеха за далечни национални пазари, всичките им дейности протичаха в рамките на скромна селска общност. Затова те бяха много по-заинтересовани от състоянието на местните пътища и от настроенията на местния законодател днес, отколкото от международната ситуация и дебатите в Конгреса. Те изпитваха традиционно недоверие към отдалечената централизирана власт. Съдейки по фактите от техния живот и цифрите на официалната статистика, изглежда, че системата на робство няма нищо общо с този пласт от населението. Но цифрите казват едно, а историческият опит - съвсем друго.

Системата на робите диктуваше условията на капиталови инвестиции в региона. През 1860 г. 4 милиона роби са оценени на стойност 34 милиарда долара и те носят добри печалби. Един робовладелец би могъл да разчита на 10% печалба от своите роби - повече, отколкото капиталистическтите северняци получаваха от своите предприятия. До 1850 г. цените на робите се повишиха, което допълнително увеличи рентабилността на капиталовите инвестиции в роби. Робовладелците собственици са реализирали печалби под формата на нови земи и допълнителни черни роби; защо да променяте такава печеливша форма на инвестиция? На юг робството е източник на богатство. Изчислено е, че средният собственик на роби е бил около 10 пъти по-богат от друг собственик, който не е робвладелец. През 1860 г. 25% от южните семейства, съставляващи робовладелската класа, контролираха 90% от всички активи на Юга и неговото земеделско богатство. В този регион, който не можеше да се похвали с такова икономическо разнообразие като Севера, нямаше много начини да станеш богат и робството беше един от най-надеждните.

Робството също така определяше вида на социалните отношения в южните щати. Формира се кастово общество, в което висшата класа доминира по-ниските. Цветът на кожата определяше социалния ранг на южняка, а съществуващата система на робство бе гаранция за неприкосновеността на този ранг. Нито един чернокож (независимо дали е роб или свободен) не можеше да се издигне над мястото, което му беше отредено. По същия начин, нито един бял - беден или богат, глупав или умен, добродетелен или злодей - можеше да се спусне до нивото, запазено за чернокожите. Всички бели южняци съществуваха над линията на бедността, а трудният, не престижен труд оставаше част от живота на по-ниските класове. Сенатор Хамънд веднъж отбеляза, че "във всяко общество трябва да има клас хора, които изпълняват черната, най-неблагодарна работа и служебни задължения ... това е един вид човешка септична яма ... и голямо щастие за южняците е, че самата природа е създала за тях раса, която е напълно подходяща за такива цели." На юг всички бели, независимо дали са роби или не, се възползваха от съществуването на система за робски труд.

В социален аспект, плантаторския елит - с цялото си богатство, престиж и политическа власт - беше ненадежден и слаб социален клас. През 1860 г. на юг е имало около 10 хиляди семейства, чиято собственост включвала 50 или повече роби. Тези хора бяха в привилегировано положение по отношение на останалата част от населението и не се поколебаха да докажат този факт. Те живеха по един грандомански начин: строяха си великолепни имения, правеха великолепни приеми и като цяло се държаха като господари на живота. Плантаторите се възприемаха като създатели на тенденции и вкусове както в политиката, така и в икономиката. Архитектурните доказателства за амбициозните им стремежи са южните градове като Natchez в Мисисипи, където красивите предвоенни дворци все още свидетелстват, че през 1850 г. това е бил най-богатият район на Америка. Те притежаваха от 50 до 85% от местата в законодателната власт на южните щати и също имаха солидно представителство в Конгреса. Те имаха всяка възможност да формират местна политика в собствените си интереси, по всякакъв начин да защитават и укрепват институцията на робството. Ако белите американци бяха лишени от правото да поробят чернокожите, ако бяха лишени от свободата да избират по този “местен” начин, те биха възприели това, че изобщо не са свободни. Робството на чернокожите служеше като символ на свободата на белите.

През 19-ти век регионът остана селски и напълно неиндустриален, аграрен и некомерсиален; основните характеристики на обществото на плантатора беше неприкосновеността и зачитането на традиционните, чисто южняшки ценности.

При такъв идеален сценарий просто нямаше нужда от промени и подобрения. Южняците вярваха, че са създали най-добрия възможен свят.

Всеки трети от местните жители беше роб. Непрекъснатото отглеждане на памук изчерпваше южните почви, а печалбите, натрупани от тях, тласкаха плантаторите да разширят засадените площи и да купуват все повече нови роби. В същото време по всички въпроси, свързани с развитието на фабриките, транспорта и урбанизацията, южните щати изоставаха далеч от напредналия Север. Всичко, с което южняците можеха да търгуват, е категоризирано като суровина. Великобритания и северните щати щастливо купуваха реколтата почти изцяло и произвеждаха в своите фабрики готови промишлени стоки, които се продаваха на южняците. С други думи, скоро Югът изпадна в действителна колониална зависимост от по-развитите региони.

В политиката южняците търсеха териториална експанзия, за да компенсират изчерпването на почвата, да разширят традиционната си робовладелска система до други територии и да получат по-голяма власт (чрез създаване на нови щати, притежаващи роби) в Камарата на представителите, в Сената и в избирателния колеж. Тук обаче южняците са изправиха пред мощна опозиция. Северните политици толерираха институцията на робството във вече съществуващите южни щати и дори я защитаваха с различни конституционни средства. Но когато се стигна до западните територии, те заеха напълно непоклатима позиция: новите необитаеми земи бяха предназначени само за свободни (разбираемо, бели) работници. С други думи, Северът не се бореше срещу робството там, където то вече съществуваше и бе уредено, но му се противопостави в новите земи. Така антагонистичните интереси на двата региона - Север и Юг - неизбежно трябваше да се изправят пред най-решителния и трагичен начин за разрешаването им. Докато южняците се обединяваха с надеждата, че са успели да изградят най-добрия от всички възможни светове, всъщност те създаваха основа за ужасяващ конфликт, който щеше да унищожи техните идеализирани представи.

Според законодателните кодекси на всички южни щати, без изключение, робите не са бяха нищо друго, освен движимо имущество, и на тази основа бяха напълно подчинени на волята на своя господар. Робите се възприемаха като вещи. И ако е така, на тях не бяха признати нито права, нито за желания, или всъщност човешка същност. Ако се изразим в чисто юридически план, робите са били същества, лишени от всякаква индивидуалност - просто собственост на господаря си.

Семейството е може би най-важната социална институция, създадена от роби. И това е въпреки факта, че според официалния закон браковете между роби бяха обявени за невалидни. Но черните съпрузи сами ги приемаха много сериозно, създавайки силни моногамни семейства. По правило собствениците на роби насърчават подобни съюзи, защото, от една страна, те допринасят за мира и реда в земеделските стопанства, а от друга, обещават добри доходи под формата на потомство, т.е. увеличаване на богатството на плантатора. За разлика от техните собственици, които гледаха на към такива бракове от икономическа гледна точка, самите роби откриваха съвсем различни неща в институцията: семейството им е даваше съзнание за собствената им личност, чувство за обединение с другите, също толкова нещастни и способността да опазват общото културно наследство.

В следреволюционния период американците станаха по-религиозни, поне ако се съди по броя на църквите. Самото поколение революционери се интересуваше повече от придържането към политическите принципи, отколкото от  предаността към някаква религия. През 1776 г. едва 17% от населението е принадлежало към определена религия. До 1850 г. тази цифра се е удвоила, достигайки 34%, и продължава да нараства постоянно през следващите десетилетия. Най-голямо увеличение се наблюдава в редиците на баптистките и методистките църкви, които през 1830 г. стават най-многобройните общности.

И всичко това се случи, въпреки постепенния, но стабилен процес на разделяне на всички църкви от държавата. Въпреки че Първата поправка на Конституцията забраняваше да се дава предпочитание на която и да е религия и да се утвърждава като държавна, самата забрана бе регистрирана само за федералното законодателство и не се отнасяше за щатските законодатели. Преди 1776 г. девет от тринадесетте щати се възползваха от тази вратичка и „инсталираха“ църкви, които се ползваха с щатска подкрепа и обществени средства. Църквите продължават да процъфтяват през десетилетията след революцията.

В основата на републиканското религиозно обновление, наречено „Второ велико пробуждане“, беше промяната в теологичното мислене. Идеята за прераждането, която вече се бе утвърдила в Европа, достигна Американската република през 1790-те години. Евангелската треска обхвана всички сегменти от населението. До 1850 г., според историка Джордж М. Марсден, "буквално всички в САЩ са били в библейския пояс". Основното послание, което евангелистките протестанти носеха към света, изглеждаше много просто: спасението е достъпно за всички. И затова, забравете за ортодоксалната теза за греховността на човека и тези, които ги очакват вечни мъки. Отвърнете се от старите църкви с техните остарели ритуали, отдалечени от хората чрез свещеници и богословски грешки. Евангелистите имат добра новина за вас: грехът изобщо не е задължително наследство на човек; всеки може да избира между злото и Божията благодат. Хората могат да постигнат съвършенство и да станат "посветени" вече в този живот. „Новородените” не само ще намерят щастие за себе си, но ще го носят и на другите, допринасяйки за единството, прогреса и духовното развитие - както в собствената си душа, така и в заобикалящото ни общество. Сърцата на адептите на новата вяра бяха изпълнени с надежда: те вярваха, че дългоочакваното хилядолетно царуване на доброто и щастието може да дойде във всеки един момент и да ни подготви за второто пришествие на Спасителя.

Една нация, която обърна вълната на световната история, изискваше специална роля за спасяването на душата. Съединените щати бяха не само републиканска държава, но също и нация от освободители.

Евангелските проповедници призоваваха хората да преразгледат вярата си, отсега нататък да не разчитат на думите на лицемерни свещеници, а на собствените си сърца. Нека всички да мобилизират своите духовни ресурси и лично да въведат Божието слово в света.

Така Второто голямо пробуждане означаваше не само възраждане, но и демократизация на християнството. В резултат на това християнството в Америка придоби специфичен цвят, който според историка Нейтън О. Хеч "отличава САЩ от всички други индустриални демокрации". Тази промяна в религиозните убеждения на американците се превърна в успешно допълнение към безпрецедентната революция, която преди това се осъществяваше в политиката.

Повечето от апологети за новата евангелска вяра бяха жени. Те донесоха екстатично радостно настроение в многобройните религиозни събирания, които често се провеждаха на открито. Като цяло жените изиграха важна роля в този процес на утвърждаване на евангелизирането, те често държаха църковни постове и се радваха на голям престиж. В цялата страна те организираха благотворителни общества и реформистки групи. Жените, може да се каже, за първи път така получиха правото да се чува техния глас и започнаха да претендират за важни социални роли. Работата извън кухнята обогати жените с осъзнаване на обща цел, която несъмнено им е помогна по-късно в борбата им за правата им.

Африканските американци също не останаха настрана от пробуждането. По това време сред черните северняци вече имаше протест срещу систематичните унижения, с които трябваше да се сблъскат.Американското общество се основаваше на принципа на сегрегацията: чернокожите не могат да използват обществените услуги за белите, те трябва да седят на специални места в църквата; децата им посещаваха отделни неделни училища. В отговор най-напредналите афро-американци - като Ричард Алън, Абсалом Джоунс и членовете на Свободното африканско общество - създадоха независими църкви за афро-американци и други социални организации, които изиграха водеща и организираща роля в черната общност. Второто голямо пробуждане значително промени живота на черните роби в южните щати. За първи път в американската история имаше ситуация, в която голям брой роби се обърнаха към християнството. Странно, но в тази религия те видяха призив за непокорство към белите господари с последващото освобождаване и изравняване на социалния статус.

В допълнение към Африканската методистка епископска църква, Второто голямо пробуждане допринесе за появата на други религиозни движения - като адвентисти, мормони, "християнска наука" и многобройни асоциации на "фундаменталисти", "примитиви" и "спиритисти". Нацията ставаше все по-религиозно разнообразна, тъй като огънят на прераждането нахлу в Америка.

И всички тези религии, възникнали в постреволюционната ера, заедно с други форми на културно изразяване, бяха убедени, че Америка трябва да промени човешката общност. Проповедниците постоянно говориха за специалната роля, която Бог е приготвил за американския народ за духовното спасение на света. Нищо чудно, че самото откритие на американския континент съвпадна с протестантската реформация: тъй като европейските църкви бяха изчистени от лоши неща, те успяха да пренесат своето благотворно послание в новите земи. Там, далеч от гнилите църковни традиции, в общество, в което религиозните вярвания не са наложени от държавата, а са въпрос на личен избор на всички - в това общество идеята за спасяване на човечеството ще получи най-пълното си изразяване и развитие. Америка бе облечена със специална духовна мисия: определено и бе да даде на цялото човечество не само свобода, но и спасение.

Израз на американския религиозен национализъм е Църквата на светиите от последните дни (или Мормони), основана от Джозеф Смит през 1830 г. Според мормоните, през 1820-те години, младия Смит бил посещаван от видения, по време на които му било разкрито откровение. Той излага знанията си в така наречената “Книга на Мормон”, която предполагаемо е превод на отдавна изгубена част от Свещеното Писание, записана на сребърни плочи. Америка на страниците на "Книгата" изглежда е много специална страна, където някога е имало рай. Предполага се, че в древни времена едно от племената на израилтяните пристигнало в Америка и установило колонията си тук. За тях Исус Христос се появил именно тук след възкресението си. Той предал тайните знания на пророка Мормон, който ги е изрязал на сребърните плочи. Книгата на Мормон не само разобличава „лъжливите” учения, но също така твърди, че възстановява единствената вярна църква на Христос. Последователите на Смит вярваха, че истинската вяра ще побеждава в тази „избрана земя” и ще доведе до установяването на Божието царство. Така мормонизмът не беше само една от американските религии, а самото учение на Америка.

Такава вяра в коректността и неизменността на “американския начин”, в свещената мисия на Новата Република, беше изцяло съчетана с атмосферата на триумф и самоувереност, преобладаваща в постреволюционната Америка. Писателите, художниците, проповедниците и справедливите вярващи не се съмняваха, че придобитата независимост ще стане източник на културно и духовно прераждане за цялото човечество. Тяхната нация е предназначена да промени света. Дали останалият свят иска да се присъедини към нарастващата вълна от американизъм е вторичен въпрос. Но това, което работи в Америка, просто трябваше да работи навсякъде.

През 1805 г. Джеферсън за първи път започна да говори за "империята на свободата" - огромни земи, предназначени за добродетелни републикански фермери. И през 1845 г. журналистът Джон О'Съливан пише „Манифеста на предопределената съдба”, в който той оправдава завземането на нови територии в интерес на американския народ. По-късно през 40-те години на ХХ век се появява движението „Млада Америка“; Нейните участници разглеждаха Съединените щати като модел на нов свят, реформиран в съответствие с републиканските идеи. И всички тези горещи, амбициозни планове се основаваха на тезата за превъзходството на Америка - културно, социално, политическо и расово - и върху съзнателната (и предопределена от горе) нужда от национален растеж.

През втората половина на 40-те години територията на Републиката наистина бързо се разрастваше, но е много трудно да се каже със сигурност, в чии интереси (и в чия полза) това се случваше. В продължение на петнадесет години нацията изпита редица кризи (те следваха една след друга и ставаха все по-опасни от година на година), което разделяше населението на страната на два враждебни лагера и напълно парализираше работата на правителството. Причината за това беше проблем, който първоначално не предизвикваше особени притеснения, но се оказа практически неразрешим. Той може да бъде формулиран съвсем просто: укрепването на робството в бързо нарастваща нация. С течение на времето светлите мечти за разширяване на държавата се превърнаха в катастрофални загуби."

следва...
 

[deaf]

Колега Киров,мерси за текста! Така трябва да се пише като този Даниел - кратко,ясно и точно.

[resavsky]

Това просто не е честна война .Няма битка където северняците да нямат осезаемо числено превъзходство.Поне тридесет процента.Често пъти и два пъти и нагоре.И въпреки всичко южняците печелят своите велики победи.Но няма как да спечелят войната.

[resavsky]

При Гетисбърг Роберт Лий е бил доволен че със своите 75 000 южняци среща само 105 000 от Севера.Това за стандартите на тази война си е било равностойно сражение.За сравнение при Чансълървил Лий и Стоунуол Джаксън с 60 000 южняци трябва да намерят начин да победят 133 000 северняци.Е там успяват но смазващото числено превъзходство на северняците решава войната.Но по качествената армия безспорно е на южняците.

 

[nik1]

Преди 48 минути, resavsky said:

При Гетисбърг Роберт Лий е бил доволен че със своите 75 000 южняци среща само 105 000 от Севера.Това за стандартите на тази война си е било равностойно сражение.За сравнение при Чансълървил Лий и Стоунуол Джаксън с 60 000 южняци трябва да намерят начин да победят 133 000 северняци.Е там успяват но смазващото числено превъзходство на северняците решава войната.Но по качествената армия безспорно е на южняците.

 

Каузата на Южняците е по-силна (според мен),  а също главнокомандващия и офицерите им са "по-добри"..

В "човешкия  материал" или обучението едва ли има някакви разлики..

Може да се каже че Северът да води една по-технологична  война, защото използва ефективно и усислено железниците, телеграфа, и серийното производство на боепринаи и  въоръжение

Северът е по-богат, и по-развит индустриално и технологично разбира се

[resavsky]

Всъщност и човешкия материал вероятно е по добър.В южняшката армия има дори ветерани от Тексаската революция да не говорим за Американо- мексиканската война от края на 40 те години/откъдето минават почти всички висши южни офицери и не малка част от редовите войници/.Да не говорим за перманентните сблъсъци с индианските племена.Бойният опит на южняците от генерал Лий до последния редник е бил значително по голям.Бойният дух поне в началото на войната също категорично е бил в полза на южняците.

[resavsky]

Разбира си трябва да се подчертае че президента на Конфедарацията Джефърсън Дейвис е бивш военен министър,офицер от кариерата и като цяло притежава огромен опит във военното дело.Успява да покаже организаторски талант и много бързо да превърне южните щати в добре смазана военна машина.Линкълн иначе блестящ оратор и политик има съвсем минимален опит като военен и поне в началото на войната прави много груби грешки.Този фактор хич не е за подценяване.

[nik1]

Преди 2 часа, resavsky said:

Разбира си трябва да се подчертае че президента на Конфедарацията Джефърсън Дейвис е бивш военен министър,офицер от кариерата и като цяло притежава огромен опит във военното дело.Успява да покаже организаторски талант и много бързо да превърне южните щати в добре смазана военна машина.Линкълн иначе блестящ оратор и политик има съвсем минимален опит като военен и поне в началото на войната прави много груби грешки.Този фактор хич не е за подценяване.

Не помня в коя година беше. Конфедеративната войска стига до Вашингтон (не влиза в него), в града започва паника  и започват да се издигат барикади.

Ще  проверя случая

 

ПС

11 юли 1864 година

 

Цитирай

 

К концу дня федералы отступили к Балтимору, оставив за собой 1 294 убитых, раненых и пленных. Позже генерал Уоллес приказал собрать тела убитых на поле, похоронить их, воздвигнув монумент с надписью: «Эти люди погибли, спасая столицу, и они спасли её.^[1]»

Путь на Вашингтон был открыт. Армия Эрли победила при Монокаси, но ценой потери 700 или 900 человек и одного дня времени. На следующее утро южане двинулись вперед и в полдень понедельника Эрли подошел к форту Стивенс в округе Колумбия. Эрли мог видеть в бинокль Капитолий. Однако, изучив мощные укрепления форта Стивенс, он предпочел не нападать. В тот день, 11 июля, произошла небольшая артиллерийская и ружейная перестрелка, которая продлилась до 12 июля. 13 июля Эрли повернул назад и перешел Потомак, отправившись в Вирджинию, в Уайт Ферри.

 

 

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сражение_на_Монокаси

 

https://siarchives.si.edu/history/featured-topics/stories/southern-army-approaching-city-washington-july-10-14-1864

Редактирано Юни 3, 2019 от nik1

[resavsky]

Още след първата битка при Бул ран южняците имат реален шанс да превземат Вашингтон.Това през 1864 година между другото е отвличаща маневра.Дори да бяха успяли южняците на другия ден щяха да отстъпят пред превъзхождащити ги подкрепления на Севера които идват.Може би бил психологически удар за Севера но нищо повече.

[nik1]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Первое_сражение_при_Булл-Ран

 

https://ru.wikipedia.org/wiki/Второе_сражение_при_Булл-Ран

[nik1]

Преди 5 часа, resavsky said:

Това просто не е честна война

Стана ми малко смешно. Мисля си: Отцепилите тогава са обявени за метежници от правителството (съюза), Днес биха вероятно ги обявили ..... за терористи, ха-ха-ха-ха

[deaf]

Преди 3 минути, nik1 said:

Стана ми малко смешно. Мисля си: Отцепилите тогава са обявени за метежници от правителството (съюза), Днес биха вероятно ги обявили ..... за терористи, ха-ха-ха-ха

Не терористи,а сепаратисти. Да се разберем веднъж завинаги - терористът е човек който убива ЦИВИЛНИ граждани с цел народа да се разбунтува и свали от власт правителството си.

[deaf]

Преди 5 часа, resavsky said:

Това просто не е честна война .Няма битка където северняците да нямат осезаемо числено превъзходство.Поне тридесет процента.Често пъти и два пъти и нагоре.И въпреки всичко южняците печелят своите велики победи.Но няма как да спечелят войната.

Цитат от великият китайски военен стратег Сун Дзъ:

"В сражението - само по себе си - численото превъзходство не дава преимущество."

Някъде бях чел,че сумарно повечето войни са печелени от по-малочислени армии срещу по-многочислени. Парадокс? Може би.

[nik1]

Преди 11 минути, deaf said:

Не терористи,а сепаратисти. Да се разберем веднъж завинаги - терористът е човек който убива ЦИВИЛНИ граждани с цел народа да се разбунтува и свали от власт правителството си.

Да, така е. Съгласен съм - имах предид че без цивилни жертви едва ли се е минало..

Беше шега

 

Преди 5 часа, resavsky said:

И въпреки всичко южняците печелят своите велики победи.Но няма как да спечелят войната.

Така е, защото войната е  е тотална. Тя е война на изтощение, на ресурси (вкл. човешки) и пари..

[resavsky]

Преди 13 минути, deaf said:

Цитат от великият китайски военен стратег Сун Дзъ:

"В сражението - само по себе си - численото превъзходство не дава преимущество."

Някъде бях чел,че сумарно повечето войни са печелени от по-малочислени армии срещу по-многочислени. Парадокс? Може би.

Не решава всичко численото превъзходство но винаги е по добре да го имаш.Особено в една война на изтощение.