Гражданската война в САЩ (1861-1865) и Реконструцията

[Du6ko]

Преди 6 часа, nik1 said:

Каузата на Южняците е по-силна (според мен),  а също главнокомандващия и офицерите им са "по-добри"..

В "човешкия  материал" или обучението едва ли има някакви разлики..

Може да се каже че Северът да води една по-технологична  война, защото използва ефективно и усислено железниците, телеграфа, и серийното производство на боепринаи и  въоръжение

Северът е по-богат, и по-развит индустриално и технологично разбира се

Мисля че плантаторите и техните деца, са били много по - добри войници отколкото работниците, капиталистите, фермерите, селяните, банкерите от севера ! Но все пак превъзходството в ресурси на севера е смазващо, и реално юга няма шанс , освен ако Анг и Фр не му бяха помогнали. Но Русия спаси САЩ от интервенция на големите европейски държави. 

[Du6ko]

Преди 22 часа, Евристей said:

Най-големият град на Юга е Нови Орлеан със 168.000 души явяващ се 6-ти в САЩ . Следващият е Чарлтън - 40 000 - 22 място , столицата Ричмънд 37 000 - 25.

Перлата Атланта (Отнесени от вихъра) е едва с 9 500 , 12 място в Конфедерацията и ...99 в страната.

 

   Population of the 100 Largest Urban Places:  1860

    Source:  U.S. Bureau of the Census


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Rank | Place                             | Population || Rank | Place                             | Population
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   1   New York city, NY *................    813,669      51   Lawrence city, MA..................     17,639
   2   Philadelphia city, PA *............    565,529      52   Lancaster city, PA.................     17,603
   3   Brooklyn city, NY *................    266,661      53   Trenton city, NJ...................     17,228
   4   Baltimore city, MD.................    212,418      54   Nashville city, TN.................     16,988
   5   Boston city, MA *..................    177,840      55   Oswego city, NY....................     16,816
   6   New Orleans city, LA *.............    168,675      56   Covington city, KY.................     16,471
   7   Cincinnati city, OH................    161,044      57   Bangor city, ME....................     16,407
   8   St. Louis city, MO.................    160,773      58   Taunton town, MA...................     15,376
   9   Chicago city, IL...................    112,172      59   Springfield city, MA...............     15,199
  10   Buffalo city, NY...................     81,129      60   Poughkeepsie city, NY..............     14,726
                                                     
  11   Newark city, NJ....................     71,941      61   Norfolk city, VA...................     14,620
  12   Louisville city, KY................     68,033      62   Camden city, NJ....................     14,358
  13   Albany city, NY....................     62,367      63   Wheeling city, VA *................     14,083
  14   Washington city, DC *..............     61,122      64   Norwich city, CT...................     14,048
  15   San Francisco city, CA.............     56,802      65   Peoria city, IL....................     14,045
  16   Providence city, RI *..............     50,666      66   Fall River city, MA................     14,026
  17   Pittsburgh city, PA *..............     49,221      67   Sacramento city, CA................     13,785
  18   Rochester city, NY.................     48,204      68   Toledo city, OH....................     13,768
  19   Detroit city, MI...................     45,619      69   Quincy city, IL....................     13,718
  20   Milwaukee city, WI.................     45,246      70   Harrisburg city, PA................     13,405
                                                     
  21   Cleveland city, OH.................     43,417      71   Newburyport city, MA...............     13,401
  22   Charleston city, SC................     40,522      72   Chelsea city, MA...................     13,395
  23   New Haven city, CT.................     39,267      73   Dubuque city, IA...................     13,000
  24   Troy city, NY......................     39,235      74   Alexandria city, VA................     12,652
  25   Richmond city, VA..................     37,910      75   New Albany city, IN................     12,647
  26   Lowell city, MA....................     36,827      76   Newburgh village, NY *.............     12,578
  27   Mobile city, AL....................     29,258      77   Augusta city, GA...................     12,493
  28   Jersey City city, NJ...............     29,226      78   Bridgeport city, CT *..............     12,106
  29   Allegheny city, PA *...............     28,702      79   North Providence town, RI *........     11,818
  30   Syracuse city, NY..................     28,119      80   Elizabeth city, NJ.................     11,567
                                                     
  31   Hartford city, CT..................     26,917      81   Evansville city, IN................     11,484
  32   Portland city, ME..................     26,341      82   Davenport city, IA.................     11,267
  33   Cambridge city, MA.................     26,060      83   New Brunswick city, NJ.............     11,256
  34   Roxbury city, MA *.................     25,137      84   Auburn city, NY....................     10,986
  35   Charlestown city, MA *.............     25,065      85   Gloucester town, MA................     10,904
  36   Worcester city, MA.................     24,960      86   Concord city, NH...................     10,896
  37   Reading city, PA...................     23,162      87   Lockport village, NY *.............     10,871
  38   Memphis city, TN...................     22,623      88   Newport city, RI...................     10,508
  39   Utica city, NY.....................     22,529      89   St. Paul city, MN..................     10,401
  40   New Bedford city, MA...............     22,300      90   New London city, CT................     10,115
                                                     
  41   Savannah city, GA..................     22,292      91   Nashua city, NH....................     10,065
  42   Salem city, MA.....................     22,252      92   Newport city, KY...................     10,046
  43   Wilmington city, DE................     21,258      93   Waterbury city, CT.................     10,004
  44   Manchester city, NH................     20,107      94   Haverhill town, MA.................      9,995
  45   Dayton city, OH....................     20,081      95   Dorchester town, MA *..............      9,769
  46   Paterson city, NJ..................     19,586      96   Hoboken city, NJ...................      9,662
  47   Lynn city, MA......................     19,083      97   Columbus city, GA..................      9,621
  48   Indianapolis city, IN..............     18,611      98   Schenectady city, NY...............      9,579
  49   Columbus city, OH..................     18,554      99   Atlanta city, GA...................      9,554
  50   Petersburg city, VA................     18,266     100   Wilmington town, NC................      9,552
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бруклин е трети , като все още е извън Ню Йорк

Колко много големи градове само в 1 щат - Н Й ! 

[Du6ko]

Преди 2 часа, resavsky said:

Още след първата битка при Бул ран южняците имат реален шанс да превземат Вашингтон.Това през 1864 година между другото е отвличаща маневра.Дори да бяха успяли южняците на другия ден щяха да отстъпят пред превъзхождащити ги подкрепления на Севера които идват.Може би бил психологически удар за Севера но нищо повече.

Реално Юга не е искал да завладее територии от Севера, още по - малко столицата. Надявал се е да си запази независимостта. Такава чисто ОТБРАНИТЕЛНА тактика, при война с твърд противник ВИНАГИ води до загуба ! Рано или късно си бит. 

[nik1]

 

Само една четвърт от бялото население на Юга са от робовладелкото съсловие , останалите са бели бедни.
Ако качеството на армията на Юга се осредни , то според мен няма да има  големи разлики във войнските способности  (издръжливост, дисциплина , умение за боравене с оръжие), между двете армии.

Смятам,  че армията на Юга е с по-силен морал, мотивация и патриотизъм от тази на Севера 

Подобно  на Войната за независимост между янки и британци, в която янките са силно мотивирани.

Редактирано Юни 3, 2019 от nik1

[Du6ko]

Преди 2 часа, deaf said:

Цитат от великият китайски военен стратег Сун Дзъ:

"В сражението - само по себе си - численото превъзходство не дава преимущество."

Някъде бях чел,че сумарно повечето войни са печелени от по-малочислени армии срещу по-многочислени. Парадокс? Може би.

Численното превъзходство е един от факторите. Други важни фактори са 

Технологично развитие - огнестрелно оръжие против лъкове , стрели и мечове

Дисциплина - боен строй на Рим, Македония над варварите и Персия

Отбранителна отечествена война

Морална готовност за мобилизация - това е тясно свързано с дисциплината и това дали войната е отбранителна 

По маловажни фактори са 

Познаване на терена на бойните действия - важно при партизански войни 

подготовка на офицерите, войниците - това е косвенно свързано с нивото на технологиии и морала и още много други.

[Евристей]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Имаш предвид големите банкери, които не могат да преглътнат печата на т.н. "грийнбакс" по нареждане на Линкълн ли? Доверителните правителствени разписки, които изваждат златото от техните банки, за да финансират войната... или нещо друго?

https://en.wikipedia.org/wiki/Greenback_(1860s_money)

Друго …...

Събитията от Юли 1863 година.

На кратко - Ню Йорк е тясно свързан с "бялото злато" на Юга - памука (за който ти по надолу си дал информация). Ценната суровина се изнася от пристанищата на Ню Йорк за Европа. Свързаните с този печеливш отрасъл са сериозен процент и може би и заради това елита на града е доминиран от демократите . Да, ... в началото градът подкрепя в не малка степен Съюза и заслугата му е безспорна , но ...недоволни има и те се активират през ….The New York City draft riots (July 13–16, 1863)    

The city's strong commercial ties to the South, its growing immigrant population, and anger about conscription led to divided sympathies, with some business men favoring the Confederacy and other opinion in favor of the Union. The Draft Riots of 1863, provoked by fears of labor competition and resentment of wealthy men being able to buy their way out of the draft, was one of the worst incidents of civil unrest in American history and featured widespread ethnic Irish violence against blacks in the city. The neighboring and more populous city of Brooklyn in contrast was more pro-war.
https://en.wikipedia.org/wiki/New_York_City_in_the_American_Civil_War

 

Тоест след като правителството обявява мобилизация за населението на Ню Йорк , след първия набор избухват бунтовете. Причините  : гражданите не желаят да се бият за …..свободата на чернокожите ! Факт !  Разбира се , че основната цел не е тази , а запазването/предотвратяване на разделението на САЩ , но....така медийно е разпространена информацията , контролирана от ….симпатизиращи на Юга (демократи) от медийните нюйоркски магнати.  Богатите , а и голяма част от средната класа се откупват от военна служба - цената е 300 долара (равностойност на 9 000 сегашни 2017 г.) Бедняците обаче не могат да осигурят сумата , а желанието им да бъдат изпращани на фронта и да се бият за каузата - освобождаване на черните роби... е равно на точката на замръзване...

И така ...стига се до 13 Юли 1863 година .  или  known at the time as Draft Week    https://en.wikipedia.org/wiki/New_York_City_draft_riots      

  Ирландците - едни от най-активните диаспори , но и в болшинството си бедни , се организират и извършат масови погроми над чернокожи жители на Ню Йорк.
 

[Евристей]

Преди 9 часа, resavsky said:

Това просто не е честна война .Няма битка където северняците да нямат осезаемо числено превъзходство.Поне тридесет процента.Често пъти и два пъти и нагоре.И въпреки всичко южняците печелят своите велики победи.Но няма как да спечелят войната.

Е ...сега какво значи .."честна" война ? Ами всеки използва предимствата които има. Стремежът е от най-дълбока древност - по добро въоръжение (да се сърдим ли на тези които са използвали железни срещу бронзови мечове ?) използване на колесници , по многобройно войнство и т. н.

Специално за гражданската война - да , Севера разполага в пъти с по голям ресурс ...и икономически и човешки , но Юга е с по-добър и качествен офицерски състав. Причината е , че традиция е в многодетно плантаторско семейство единия син да бъде пращан да учи във военната академия Уест Пойнт.

[Евристей]

Не мога да се въздържа и да не пусна за коментар едно крайно неприятно нещо ….Информацията първо ми попадна от български медии , но за по сигурно потърсих по сериозен източник. Оказва се, че работата не е съвсем безобидна.  Става въпрос за слуховете за ...BANN на Отнесени от Вихъра заради …..зле прикрит расизъм.  Въобще няма и да превеждам …….

Will "Gone With the Wind" be banned for racist portrayals of happy slaves?

https://www.irishcentral.com/opinion/gone-with-the-wind-banned-racist 

http://www.bannedlibrary.com/podcast/2018/9/4/gone-with-the-wind-by-margaret-mitchell

 

Редактирано Юни 3, 2019 от Евристей

[nik1]

 

Преди 1 час, Евристей said:

Не мога да се въздържа и да не пусна за коментар едно крайно неприятно нещо ….Информацията първо ми попадна от български медии , но за по сигурно потърсих по сериозен източник. Оказва се, че работата не е съвсем безобидна.  Става въпрос за слуховете за ...BANN на Отнесени от Вихъра заради …..зле прикрит расизъм.  Въобще няма и да превеждам …….

Will "Gone With the Wind" be banned for racist portrayals of happy slaves?

https://www.irishcentral.com/opinion/gone-with-the-wind-banned-racist 

http://www.bannedlibrary.com/podcast/2018/9/4/gone-with-the-wind-by-margaret-mitchell

 

Как върви цената на  пазара на оригиналмите (непроменени текстове) на забранени или променени  книги ха-ха-ха-ха-ха-а?

Имам  "Десетте малки негърчета"  на български, с оригиналното заглавие и текст от 1939 -та, ха-ха-ха-ха-ха-ха..

ПС

Не се обиждай, моля, просто ми стана смешно- видях че списъкът е голям..

 

Редактирано Юни 3, 2019 от nik1

[Skubi]

Преди 1 час, Евристей said:

Друго …...

Събитията от Юли 1863 година........

.....

  Ирландците - едни от най-активните диаспори , но и в болшинството си бедни , се организират и извършат масови погроми над чернокожи жители на Ню Йорк.
 

Тук е същността на работата....Навярно значително е намаляла надницата на работниците заради изобилната ефтина ръка....Другото, че негри, че едните католици другите протестанти е само различни поводи за организирване на погроми....Хлябът си пазили хората....

Човечовците на един механизъм бачкат....Така че.

Но нали не е различно и сега....

Идват мигрантите, ще ти вземат работното място, къщата, жената, животът ти.......

[nik1]

Преди 31 минути, Skubi said:

Тук е същността на работата....Навярно значително е намаляла надницата на работниците заради изобилната ефтина ръка....Другото, че негри, че едните католици другите протестанти е само различни поводи за организирване на погроми....Хлябът си пазили хората....

Човечовците на един механизъм бачкат....Така че.

Но нали не е различно и сега....

Идват мигрантите, ще ти вземат работното място, къщата, жената, животът ти.......

ОТ

Не особено, ако трябва да бъдем честни..Тази "информация" тръгна от един британски таблоид и стана хит в България

https://www.dw.com/bg/името-мохамед-поразяващата-сила-на-една-лъжа/a-48615753

 

 

Редактирано Юни 3, 2019 от nik1

[Б. Киров]

...

През 1835 г. 30 000 американци и техните роби вече живееха в Тексас, което надвишаваше мексиканското население там. Тези американци решиха да поискат автономия през 1836 г., обявиха независимост и това сложи началото на войната с Мексико.

Въоръженият конфликт започна неуспешно за бунтовниците: през март 1836 г. те претърпяха смазващо поражение край Форт Аламо на река Сан Антонио. Но през април американските войски под командването на Сам Хюстън разгромиха мексиканците в Сан Хасинто. Скоро след това беше сключен мирен договор, което предостави желаната автономия на американските заселници.

Тексасците се опитаха да легитимират своята позиция и да влязат в Съединените щати като един от щатите. Но анти-робската фракция в Конгреса се опасяваше, че появата на още един щат с роби ще наруши вътрешния баланс в полза на Юга и въпросът за присъединяването на Тексас бе отложен за почти десет години. Едва през 1845 г. - след поредица маневри, предприети от управляващата Демократическа партия - Тексас най-накрая стана част от САЩ като щат с узаконено робство.

Президентът Джеймс К. Полк, пламенен поддръжник на експанзионистичната политика, изпрати свой пратеник в Мексико Сити да легализира извършеното анексиране и вероятно да се споразумее за закупуването на нови земи. Мексиканското правителство обаче отхвърли предложението на президента.

След като се провали в преговорите, Полк реши да прибегне до принудителен натиск. Генерал Захари Тейлър получил заповед да пресече реката Nueces, нахлу в оспорваната територия и провокира въоръжен сблъсък с мексикански войски. Полк обвини съседите, че са нарушили държавната граница на САЩ, а през май 1846 г. Конгресът официално обяви война на Мексико. Следващите събития се развиха с плашеща скорост. Войските на генерал Тейлър прекосиха река Рио Гранде и превзеха града Матаморос. След това те нападнаха Монтерей и, движейки се на юг, разгромиха мексиканските сили под Буена Виста. В същото време полковник Стивън У. Кърни тръгна със своя отряд от Канзас по посока на Санта Фе и завзе част от територията на Ню Мексико. След това войските на Кърни се обединиха с войски на бунтовници, водени от Джон Фремонт. До януари 1847 г. те успяха да завземат контрола на цяла Калифорния. През март същата година войските на генерал Уинфийлд Скот превземат Веракрус и тръгват на запад към Мексико Сити. През септември 1847 г. мексиканците капитулираха и бяха принудени да подпишат Договора от Гваделупа - Идалго. В началото на 1848 г. войната приключи.

В резултат на това Съединените щати получиха достъп до огромни нови територии - към земите на Тексас се добавиха тези на всички съвременни щати Калифорния, Невада, Юта и частично Уайоминг, Аризона, Ню Мексико, Колорадо, Оклахома и Канзас. Така „мексиканската концесия“, заедно с анексирания Тексас увеличи площта на Съединените щати с почти един милион квадратни мили. Територията на Орегон, получена две години по-рано в резултат на споразумение с Великобритания, прибави още 285 хиляди квадратни. мили. За три години - от 1845 до 1848 г. - Съединените щати придобиха повече територия, отколкото през предишните 50 години. Много впечатляващ резултат, засенчващ сделката с покупката на Луизиана. Анексираните територии надвишиха първоначалната площ от тринадесетте щата. Това на практика означаваше „появата на нова американска държава“.

Много американци с радост приветстваха бързия растеж на държавата, но се чуха и недоволни гласове. Например, Емерсън предупреди, че американският народ ще трябва да плати висока цена за тази победа. „Това е като човек, който поглъща доза от арсен. Мексико ще ни отрови.” Според историка Уилям Уизек, "гражданска война почти със сигурност нямаше да избухне - във всеки случай, това не би се случило през 1860 г. – ако въпросът за робството беше обсъден в стабилната й предишна територия от старите държавни граници".

Така или иначе, през 1848 г. републиката, която вече заемаше почти целия континент и все още мислеше за по-нататъшен растеж, трябваше да реши какво да прави с тези нови земи? Някои смятаха, че ще бъде достатъчно да се забрани робството на територията на „мексиканската концесия“. Други призоваха за „свободна земя“ в Съединените щати. Имаше такива, които предлагаха да разширят "границата на свободата", която се простираше по 36-ия паралел на запад до океана. Повечето южняци настояваха, че гражданите имат право да транспортират имуществото си (включително роби) до всяка точка на новите щати. Поддръжниците на "щатския суверенитет" смятаха, че въпросът за робството трябва да се решава не на федерално равнище, а директно в законодателната власт на щатите. Имаше и малка група радикални аболиционисти, които настояваха за незабавно премахване на робството в Съединените щати.

През следващото десетилетие противоречията по този горещ въпрос ставаха все по-ожесточени. Парадоксът е, че с разширяването на плодородните площи почвата за компромис бе безнадеждно стеснена.

Нещо повече, ситуацията се усложняваше от масираните движения на големи групи хора на тази територия. През юли 1847 г. група от 150 мормони, водена от Бреъм Янг, се засели на бреговете на Голямото Солено езеро. Хиляди мормонски пионери от цялата страна започнаха да прииждат в тази обявена от Янг Обетованата земя. Територията от Юта на Запад бързо се изпълваше с религиозни радикали, които на Изток се смятаха за твърде опасни. А на тихоокеанското крайбрежие разнообразните общности никнеха като гъби.

През януари 1848 г. бе открито злато в подножието на Сиера Невада и там нахлуха орди от търсачи на щастие. За две години от началото на "златната треска" населението на Калифорния се е увеличи от 14 хиляди на 100 хиляди души. За около 8 години незначителното селище Сан Франциско с население от 200 души се превърна в град от 50 000 души. Имаше всички признаци за икономически просперитет. Калифорния придоби реален статут за включване в САЩ като независим щат. Републиканският елит реагира много благосклонно на такова намерение. Факт е, че робството никога не е съществувало в Калифорния. Така с влизането на Калифорния в републиката бе установено изключително удобно съотношение: 15 свободни щата срещу 15 робски.

След това териториите на Орегон, Юта и Ню Мексико се присъединиха към Съединените щати, обещавайки нови промени в националния баланс. В крайна сметка, сенаторите Хенри Клей (Кентъки) и Стивън Д. Дъглас (Илинойс) разработиха цял пакет от предложения по спешния въпрос за робството и през юли 1850 г. ги представиха на Конгреса. Въпреки че целият законопроект беше отхвърлен, конгресмените разглеждаха петте най-важни точки отделно и ги одобриха през септември 1850 г. Първо беше решено да се приеме Калифорния в САЩ като свободен щат. На второ място на Юта и Ню Мексико бе дадено правото да решават собствената си съдба (двете нови територии избраха робството). Трето, законопроектът определи границите на щата Тексас. Четвърто, конгресмените забраниха търговията с роби (но не и робството) в Колумбия. И пето, конгресът гарантира защитата на собствеността на плантаторите от федералните власти.

Последната мярка бе осигурена от приемането на закона за бегълците, което предизвика разгорещен дебат сред американците. Според Филип С. Фонър, това решение е превърнало федералното правителство в активен ловец на черни бегълци. Федералните комисари разглеждат твърденията на собствениците на роби, те също така назначават шерифи, чиито функции включват задържането на избягали роби. Тези шерифи могат да поискат помощ от всеки гражданин; от тези, които отказаха да им помогнат, се предвиждаха глоби или затвор. За да организира преследването на беглец, от собственика се изискваше единствено устно или писмено потвърждение за собствеността на своя избягал роб. Арестуваните бегълци не можеха да свидетелстват в тяхна полза или да се защитават по друг начин. Така изглеждаше компромисът от 1850 г., приет от републиканците.

Въпреки че законът за бегълците роби беше насърчаван от поддръжници на ограничената федерална власт, той се оказа един от най-авторитарните федерални закони в цялата история на Съединените щати. Тази злоупотреба с власт предизвика буря на възмущение сред американците. През 1850-1856 г. федералните власти задържаха 200 души, заподозрени в бягство. Северните реформатори организираха спасителни комитети за черните бегълци, като предотвратяваха арести и несправедливи случаи. Някои северни законодатели приеха „актове на лична свобода“, блокирайки действието на закона.

През 1854 г. Конгресът прие закон за Канзас и Небраска, разделящ бившата индианска територия на две части - Канзас и Небраска. Законът оставяше възможност за узаконяване на робство в новите щати, въпреки че те се намираха на север от линията 36 ° 30 и де факто отмени закона "Мисури компромис" от 1820 година. Тъй като не успя да стигне до общо мнение за робството в новосформираните щати, федералното правителство избра възможността за „народен суверенитет“, т.е. измести решението върху раменете на местните законодатели. Идеята му беше да засели новите земи възможно най-скоро, което щеше да позволи изграждането на трансконтинентална железопътна линия до брега на Тихия океан. Източният терминал на желлезниците беше планиран в Чикаго, града на сенатор Дъглас, автор на закона.

От самото начало процесът на заселване в Канзас беше спонсориран от редица организации, които бяха аболиционисти. По време на разгорещени дебати се проведоха редица избори, които доведоха до образуването на две териториални фракции - едната от тях беше за робство, а другото категорично против. Две групи лидери, два набора от закони, два различни проекта на местната конституция: противопоставянето отиде толкова дълбоко, че през пролетта на 1858 г. се стигна до въоръжени сблъсъци между представители на антагонистичните лагери. Избухна истинска гражданска война, която влезе в историята като „Окървавения Канзас“.

През май се случи известния инцидент, при който Джон Браун проведе наказателна акция срещу робското селище Потаватоми, убивайки пет души. Тази история, известна още като "клането в Потаватоми", още повече изостри конфликтната ситуация и доведе до едномесечна партизанска война в Канзас. Тъжният резултат от тази идеологическата конфронтация бе 200 убити и загуби от 2 милиона долара в резултат на палежи и разрушения, неизбежни във военно време.

В атмосфера на граждански безредици в Канзас, президентът Франклин Пиърс и неговият наследник Джеймс Бюканън открито се присъединиха към защитниците на робството. Въпреки това, изборите, проведени в Канзас през 1858 г., показаха как решително мнозинството нови заселници отхвърлят идеята за робство. Поради трудната ситуация в Канзас конгресмените не бързаха да приемат тази територия в Съюза. Едва през 1861 г., когато започна Гражданската война, Канзас стана част от Съединените щати като се провъзгласи сам за щат без право за робство.

Събитията в Канзас разделиха нацията на два враждебни лагера. Този спор нанесе сериозна вреда на партията на вигите, която вече беше и без това ерозирала от ренегатството на някои от нейните членове, заели позиция против робството. Противоречията разделяха Демократичната партия и отслабиха позицията и в обществото. Все повече и повече северняци възприемаха демократите като поддръжници на южняшката „робска власт”. Възползвайки се от трудностите на политическите опоненти, Републиканската партия бързо набираше сила. Тя подкрепи програмата за икономическо развитие на правителството. Републиканските лидери категорично защитаваха „свободния труд“, насърчавайки упоритата работа, икономическите перспективи и социалната мобилност. Републиканците призоваваха за „свободни щати“, като настояваха да се забрани разпространението на робството в новите територии. За първи път в историята на Америка имаше ситуация, когато основна политическа партия открито се противопоставя на системата на робството.

За южняците подобен политически курс не обещаваше нищо добро. Републиканците сякаш залагаха само на Севера и не се интересуваха какво се случва на юг. От гледна точка на южняшката аристокрация, северняците водеха един напълно противен живот в едно нестабилно общество, без унифициращ го принцип, откъснато от корените му от зловредната пропаганда на екстремисти-реформатори; свят в който цари алчност, индивидуализъм и ожесточена конкуренция, фокусиран върху концентриране на власт.

Избухването на насилие, инициирано от аболиционистите в Канзас, стана предвестник на сблъсъка с Юга. Антагонистичните настроения и от двете страни не оставяха никаква надежда за компромис.

В такава сложна и експлозивна атмосфера американците трябваше да избират президент. Президентските избори през 1860 г. разделиха страната на два враждебни лагера. Този път не участваха двама, а четирима кандидати - по двама номинирани от северняците и южняците. Само един от тези четирима официални кандидати проведе предизборна кампания и в двата региона. С други думи, националният избор беше направен секционно. Сенаторът демократ Джеферсън Дейвис от Мисисипи призова членовете на партията да се застъпят за робството. В същото време сенаторът демократ Стивън Дъглас настоя за възможността за "народен суверенитет". Затъналите и напълно объркани демократи в крайна сметка се разпаднаха на два лагера - всеки със собствена програма и със свой кандидат за президент. Южните демократи издигнаха Джон Бракенридж като техен фаворит. Стивън Дъглас, който въпреки това се осмелил да проведе кампания в южните щати, стана протеже на северните демократи. Третият кандидат, Джон Бел от Тенеси, представляваше умерените южняци от граничните щати и се застъпи за компромисно решение на проблема с робството.

Републиканците също разчитаха на умереност и сдържаност. В това отношение най-подходящият кандидат им изглеждаше Ейбрахам Линкълн, който за първи път се кандидатира (макар и безуспешно) преди две години в изборите за Сенат в Илинойс. Линкълн бе човек с много скромен произход, който го доближаваше до хилядите обикновени работници и фермери. Той бе роден и израснал в Средния Запад, което му позволяваше да представлява двата най-важни щата - Илинойс и Индиана.

По горещия въпрос за робството Линкълн зае много предпазлива позиция, която предвиждаше предотвратяване разпространението на робството в западните територии, но признаваше правото му да съществува в южните щати. Накрая, Линкълн беше дебютант на политическата сцена, не обременен от какъвто и да било компрометиращ го багаж.

Републиканската платформа съвпадна с позицията на Линкълн по въпроса за робството. Републиканците искаха да се дистанцират от радикалите в своите редици, партията осъди действията на Джон Браун в Канзас като "най-тежкото престъпление". За да съживят икономиката след депресията от 1857 г., републиканците планираха енергични интервенции на федерално равнище, които включва въвеждането на протекционистични тарифи, закон за право на придобиване на безплатна земя и подобряване на транспортната система. Партията се надяваше, че подобен набор от мерки ще осигури успешен изход от кризата, поне на изток и североизток в страната. Резултатите от изборите бяха благоприятни за републиканците, но много тревожни за нацията като цяло.

Линкълн получи почти 60% от гласовете на избирателната колегия и малко по-малко от 40% от гласовете на всички избиратели. Тежкото му поражение в избирателната колегия от южните щати не е изненадващо, като се има предвид, че в десет южни щати името му изобщо не е било включено в списъка на кандидатите. Така Линкълн стана президент на малцинство (ако говорим за гласуване на народни представители) и президент на избирателната колегия (според резултатите от подадените гласове в избирателната колегия). Като цяло може да се каже: електоратът на Линкълн осигури победа на изборите, но се оказа недостатъчен, за да го смята цялата нация за неин избор.

За южняците резултатите от изборите от 1860 г. потвърдиха най-лошите им страхове. Северът отново доказа абсолютното си политическо превъзходство. Проклетите северняци имаха късмет навсякъде: спечелиха всичко и следователно можеха да формират национална политика, без да се съобразяват с южняците. Южняците се чувстваха несправедливо обидени и отблъснати. Но най-вече, те се страхуваха. Всъщност, какво сега ще попречи на всесилните републиканци от Севера да стъпчат идеалите на Юга и да лишат жителите му от основата на просперитета им? Те могат да правят каквото си искат и няма да се оправдават пред никого. За каква сигурност, за какви гаранции за южняците можем да говорим при такъв политически режим?

След като научиха за победата на Линкълн, лидерите на южняците се събраха, за да обсъдят заплахата, надвиснала над техния регион. Новият президент и неговата партия дойдоха на власт, независимо от южните щати. Те не дължеха нищо на южняците и следователно не трябваше да разчитат на тяхната благодарност. Избраният (но все още неизвестен) президент Линкълн недвусмислено изрази своето отношение към робството: той няма да позволи разпространението му в новите западни земи.

За институцията на робството това бе равносилно на смъртна присъда: робството, ограничено до южните щати, бе обречено на бавно изчезване и в крайна сметка на пълно изчезване. Нещо като доживотна присъда затвор. Южняците не се съмняваха, че техният вечен, най-ужасен кошмар се сбъдна - федералното правителство падна в ръцете на враговете им. След като стана президент, Линкълн ще постави най-напред свои съмишленици във Върховния съд. Ще спазва ли закона за бегълците? Ще заеме и поста главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ. Може ли да се разчита на бързата му намеса, ако внезапно се появи нов Джон Браун? Като лидер на партията, Линкълн ще направи всички назначения на длъжностни лица. От каквато и страна да го гледаха, южняците се виждаха застрашени отвсякъде.

В продължение на десетилетия южняците екстремисти виждаха само един начин за справяне с предстоящата катастрофа - отделяне от Съюза. И така, на 20 декември 1860 г. Южна Каролина реши да прекрачи границата. Щатът отмени ратифицирането на Конституцията и обяви отделянето си от останалите щати. До февруари 1861 г. още шест южни щати се присъединиха към Южна Каролина. Тези седем щата формираха нов съюз, наречен Конфедеративни щати на Америка. Те приеха своя собствена временна конституция и избраха временен президент Джеферсън Дейвис. Членовете на Конфедерацията заявиха, че с избирането на Линкълн ситуацията е сериозно усложнена и те са принудени да действат, докато не стане твърде късно. Републиканците несъмнено ще лишат институцията от робството от федерална защита и подкрепа, твърдяха те, и щом националното правителство се оттегли, бунтът на робите ще премине Юг. Представители на разбунтувалите се щати също заявиха, че тяхното отделяне е абсолютно оправдано и легитимно. Като суверенни държави южните щати доброволно се присъединиха към Съюза през 1780 г., поставяйки подписите си съгласно Конституцията на САЩ. Сега те просто възстановяват суверенитета си, изоставяйки Съюза с федералното си правителство. Лидерите на южняците бяха убедени, че Северът няма да предприеме никакви сериозни стъпки, за да предотврати това. Северняците са твърде зависими от тях икономически и прекалено безпомощни във военнно отношение, за да вземат решение за принудителен натиск, считаха те.

И накрая, дори и северците да отворят военни действия, южняците могат да разчитат (във всеки случай, те твърдо вярваха в това) на подкрепата от своите лоялни търговски партньори и предполагаеми политически съюзници във Великобритания и Франция.

Така в началото на 1861 г. 7 от робовладелските щати обявиха своето оттегляне от Съюза, а останалите 8 останаха в него. Тази неотцепила се част от Юга се надяваше да постигне отстъпки за робството на северняците, което да създаде условия за завръщането на седемте бунтовнически щати обратно в него.

Очакванията им обаче не се оправдаха. Конгресът не можа да намери компромисно решение: президентът Бюканън, който още не беше напуснал поста си, обяви отцепването за незаконно, но се въздържа от всякакви решителни стъпки срещу Конфедерацията. Президентът Линкълн, който се готвеше за встъпването в длъжност, отказа да обсъжда публично конфронтацията. Той считаше също, че отделянето на седемте щата не само че е незаконно, но и че е безсмислено да влиза в преговори с тях. Всичко ще си дойде на мястото от самосебе си, вярваше Линкълн. На Юг също има разумни политици, които осъзнават важността на Съюза и скоро те ще надделеят над екстремисткото малцинство.

Такава неопределана позиция продължи цял месец. След като Линкълн положи клетва и пое президентството, в своето встъпително слово той изрази твърдост и желание за помирение. На първо място, той потвърди незаконността на отделянето на южните щати, след което обеща да защити Съюза и да защити федералната собственост в Дълбокия Юг. Президентът повтори, че няма да допусне разпространението на робство в западните територии, но в същото време няма да посяга на институцията на робството в южните щати, където то вече съществува. Линкълн изрази увереност, че отделените щати ще се покаят и ще се върнат в Съюза. В крайна сметка, както той каза, „връзките на искреното приятелство” обвързват американците дори и по време на най-острите конфликти.

Чудесна реч. Въпреки това, по-малко от месец по-късно, войната избухна.

[Б. Киров]

Това е финалната част от текста, който със съкращения поствам тук, но бих искал преди това да уточня няколко неща като свое мнение:

1. Според мен, тази война следва модела, по който по принцип САЩ ще водят и следващите си войни - ПСВ и ВСВ, а и отчасти Студената война със СССР. САЩ по принцип никога не започват първи голяма война, но винаги предизвикват съперниците си, провокират ги те да ги нападнат първи. При това го правят в такъв исторически момент, когато имат масирано огромно превъзходство над своя съперники потенциал да водят дълга война. Войната на Севера срещу Юга, според мен, не е изключение от това правило - Севера провокира Юга със забраната за разпространението на робството в западните щати, това отключва агресията на Юга която е реакция.

2. Война още в началото е била предопределена като губеща за Юга при цялата храброст и доблест на неговите офицери, според мен - просто цифрите в полза на северните щати са били със смазващо количествено превъзходство.

3. Югът с аграрната си икономика на робски труд не е имал никаква перспектива за оцеляване като независима конфедерация и без война, той щеше да рухне като икономика най-късно до края на 19-ти век в изолация, това е и основната причина Югът да започне военните действия пръв.

Възможно ли е да се повтори някакъв подобен сценарий на сепаратизъм и в Европа днес или утре, макар и в по-ограничен мащаб  - според мен, да, нъпълно е възможно и би завършил по подобен начин, освен ако не е между две или повече изолирани от големи политико-икономически блокове държави, какъвто е бил случаят с балканските нации, формирали се при разпада на Османската империя.

..........

Непосредствената причина, която накара администрацията на Линкълн да води война, беше спешната необходимост да се запази и защити Съюза. Той показа умереност по въпроса за робството: твърдо заяви, че няма да позволи разпространението на робство на запад, но в същото време не възнамерява да се намесва в „специалната институция“ на Юга. Линкълн вярваше, че чернокожите притежават елементарни права, които се нуждаят от защита, но в същото време споделяше общото виждане за чернокожите като по-нисша раса.  Въпреки това, когато изникна заплаха за Съюза, Линкълн стана категоричен. Конституционните принципи, зачитането на върховенството на закона и самото бъдеще на величието на Америка - всичко това, според Линкълн, беше възможно само в един вечен и неразрушим Съюз. По въпросите на робството и расата той напълно признаваше и дори приветстваше компромисите. Идеята за Съюза обаче беше свята за него и всички компромиси бяха отхвърлени от президента в движение.

Потушаването на едно въстание срещу Съюза беше непосредствената причина за гражданската война. Самото робство не би довело страната до състояние на война. "Специалният институт" на южняците бе неразделна част от републиката от самото й създаване. Но перспективата за разпространение на робството отвъд Стария Юг, грозната картина - белите господари, които привличат робите си към девствените земи на Запада и възможността да нарушават правата на белите свободни работници – поставяше сериозни политически проблеми. Южняците настояваха за правото да транспортират робите си (като движимо имущество) до нови територии, които наскоро са влезли в Съюза. Но републиканците също така категорично вярваха, че разширяването на системата на робския труд е неприемливо. Един по един те отхвърлиха предложените по този въпрос компромиси; години наред политиците не можеха да постигнат съгласие по този въпрос.

Именно желанието за разширяване на робството доведе до разпадането на Съюза. Странно, но хората, които успяха да създадат напълно рационална и просветена политическа система, не успяха да развият общо разбиране за целите и значението на собственото си правителство. Американците никога дотогава не успяха да стигнат до консенсус относно политическия характер на съюза. Те се бяха преборили за своята независимост; те създадоха Конституцията, за да изяснят целта на властта и да защитят свободата; те бързо се развиваха и разширяваха под знамето на Конституцията и развиха своя национална идентичност. Въпреки това, те все още не бяха успели да се съгласят дали тяхната република е едно единно, унитарно общество с централизирано управление, или е политическо обединение на отделни суверенни единици. Както отбелязва историкът Дейвид М. Потър: „Може би Съединените щати са единствената държава в историята, която седемдесет години е функционирала като единна нация в политически и културен смисъл, като последователно укрепваше своята държавност и в същото време не можа да отговори на простия въпрос: това обединение наистина ли е държава? ”

И само една гражданска война помогна да се реши тази мистерия. Над 600 хиляди души дадоха живота си, за да спрат безкрайните спорове за статута на държавата САЩ.

Идеологически, културно и социално, силите на съперниците бяха почти равни. Но имаше явна несъответствие в материалната подкрепа: една по-малка, икономически по-слаба аграрна конфедерация се противопостави на богат, урбанизиран Съюз с огромните му пространства и човешки ресурси. Днес можем само да се удивляваме как южняците въобще са се осмелили да се противопоставят на такъв силен противник.

По отношение на населението Северът е два и половина пъти по-голям от Конфедерацията. 92% от всички промишлени стоки са произвеждани в северните фабрики и предприятия. Две трети от железниците се намираха на север, а Съюзът бе четири пъти по-напред от Конфедерацията по отношение на банковите депозити и притежава по-голямата част от корабните и търговските дружества.

Не успяха ли южняците да осъзнаят териториалното и икономическо превъзходство на врага си? Те не можеха да разберат, че шансовете им са незначителни. Тяхното безразсъдно начинание от самото му начало беше обречено на провал и те вероятно го знаеха.

Оказва се обаче, че поддръжниците на Конфедерацията оценяваха ситуацията по съвсем различен начин: те не се съмняваха в успеха си. Оптимизмът им се основаваше на идеята за очакваната краткост на конфронтацията.

Разбира се, Северът имаше сериозна икономическа сила, но щеше да му отнема доста време, за да мобилизира тези свои ресурси и ефективно да оптимизира използването им за военни цели. Ако войната не продължи прекалено дълго, Конфедерацията би могла да победи, още дори преди Северът да успее да концентрира потенциалната си сила. Югът със сигурност ще спечели, твърдяха лидерите на Конфедерацията, защото те имаха определени предимства пред Севера, които са релевантни само в условията на една бърза война.

Първо, южняците имаха първоначално военно предимство, благодарение на квалифициран и опитен офицерски корпус, който бе изцяло в съответствие с предстоящата му мисия. Случи се така, че най-талантливите военни лидери бяха обвързали съдбата си с Конфедерацията. Като цяло всички офицери на Конфедерацията имаха по-добра бойна подготовка, отколкото техните колеги северняци.

Армията на Конфедерацията имаше по-опростена и по-ограничена задача от противника си. Докато "победата" за Съюза предполагаше нахлуването на територията на бунтовния Юг и неговото завладяване, конфедератите трябваше само да защитават земята си от нашествениците. Да се водят военните операции до задънената улица на неясно предимство на тяхна територия за Севера би означавало пълен триумф на южняците.

От географска гледна точка предимствата бяха също на страна на Конфедерацията. Територията й покриваше повече от половин милион квадратни мили - огромна площ, която северняците трябваше да завладеят и удържат. Естествената бариера на Апалачите, сложния залесен терен и лошото железопътно снабдяване на Юга - всичко това създадаваше допълнителни пречки за напредъка на армията на Съюза.

Освен това, дипломатическите съображения също са действали, по мнението на Конфедерациите, в тяхна полза. Един монопол в производството на памук трябваше, спорд тях, да тласне индустриализираните европейски сили към съюз с Конфедерацията. Лидерите на южняците вярваха, че желанието им за стабилност и ред в рамките на строга йерархична система напълно съответства на политическите и социалните стремежи на европейските режими. Да не говорим за факта, че участието във войната на страна на Конфедерацията щеше да даде на Франция и Великобритания допълнителна възможност да отслабят позицията на своя потенциален съперник - правителството на Съюза. В такива условия щатите от Конфедерацията биха могли да разчитат не само на дипломатическото признание от Европа, но и на пълноценната материална подкрепа.

Накрая, Юга имаше неоспоримо превъзходство над своите опоненти в ръководството на изпълнителната власт. Зад Джеферсън Дейвис, президент на Конфедерацията, стоеше образцова военна и дипломатическа кариера. Ветеран от войната за независимост, член на Камарата на представителите, сенатор и министър на отбраната - този блестящ опит несъмнено би спечелил признание и уважение към Дейвис както в собствената му страна, така и в чужбина. Неговият съперник, президентът на Съединените щати, Ейбрахам Линкълн, дори в очите на колегите му, изглеждаше като некомпетентен новодошъл, който можеше да донесе раздор в редиците на северняците и да застраши цялата им военна кампания. С какво може да се похвали президентът Линкълн? Уви, само оскъден военен опит на фона на множество политически неуспехи. Неслучайно в средата на гражданската война, когато бяха проведени избори за Конгреса през 1862 г., гласоподавателите изразиха неодобрението си към политиката на Линкълн. Някои от републиканците дори се оплакаха, че президентът понякога изглежда „по-луд от онези в лудницата!” Привържениците на Конфедерацията бяха убедени, че един по-разумен, уверен и опитен лидер ще води техния държавен кораб през бурните води на гражданската война без загуба.

Що се отнася до Съединените щати, техните материални ресурси бяха много по-големи от тези на южняците. Проблемът е, че моментално бързото им мобилизиране беше невъзможно. За разлика от Съюза, Конфедерацията имаше предимства, които работеха почти мигновено. Повечето историци са съгласни, че ако войната бе продължила само няколко месеца, победата почти със сигурност е щяла да бъде за  южняците.

Всъщност на практика всичко се оказа съвсем различно: някои от най-очевидните недостатъци на Съюза - поради конкретните обстоятелства - никога не„влязоха в играта“, докато останалите северняците преодоляха и коригираха в хода на военните действия.

Ако говорим в чисто военен аспект, Линкълн имаше сериозни проблеми. Преди всичко трябваше да намери достоен генерал, който да се съгласи да носи знамето на тази кървава и жестока война. От друга страна, северняците имаха абсолютно предимство в човешките ресурси: от трите милиона войници, които участваха в гражданската война, почти три четвърти се сражаваха на страната на Съюза. Това означаваше значително превъзходство на северняците в численост като пехота, от която зависеше най-много резултатът на всяка война по онова време.

Развитата индустрия на Севера непрекъснато снабдяваше с артилерия и оръжия и амуниции тяхната армия, което също беше значително предимство.

Освен това, благодарение на дългосрочната си практика в корабоплаването, северняците можеха да противопоставят отличен флот срещу врага си.

Какво можеха да им противопоставят на всичко това южняците?

Единствената им сила беше опитна кавалерия, но през XIX век военната стойност на този тип войски непрекъснато намаляваше.

От географска гледна точка ситуацията се разви доста добре за севеняците. Те се възползваха от предимствата, създадени от самата природа, по-конкретно от цялостна система от реки, осигуряващи идеален маршрут за нахлуване в Юга. Реките Тенеси и Къмбърланд позволяват достъп до щатите Кентъки, Тенеси, Севернен Мисисипи, Алабама и Западна Вирджиния. Контролът над Мисисипи им позволи западните райони на Конфедерацията да бъдат отрязани от източните. В резултат на това целият Юг се превърна в огромно бойно поле, на което преобладаващата като численост армия на северняците бързо можеше да се прехвърля и съсредоточава в различни точки. Именно земите на Конфедерацията, а не тези на Съюза, трябваше да страдат от разруха и запустение - неизбежните спътници на войната. И с годините, нанесените щети на южните плантации, ферми и села само се увеличаваха и накрая достигнаха невероятни и непоносими за населението размери.

В дипломацията Съюзът успя щастливо да избегне проблемите, които южняците бяха предвидили за него. Съединените щати установиха силни връзки с Европа. Администрацията на Линкълн съумя да заеме водещи позиции в Държавния департамент и да получи „разбиране” от посланиците на Великобритания и Франция.

По-важни обаче бяха решенията, които самите европейци направиха за себе си. В действителност, войната, която избухна между двата региона на далечна Америка, малко засягаше интересите на Франция и Великобритания. Затова те обявиха своята неутралитет без никакви дълбоки размисли и колебания. Конфедерацията получи някаква незначителна помощ, поради статута й на "воюваща страна". Съюзът, от своя страна, затъна в безкраен спор с Великобритания за морското право и законите за неутралитет. Това обаче не му попречи да организира морска блокада на Юга и да изключи европейската намеса в Съединените щати, на която ръководството на Конфедерацията така много разчиташе.

От политическа гледна точка лидерите на северняците показаха много повече умения в изкуството да притъпят вътрешните си конфликти пред лицето на военната необходимост, отколкото южните им колеги. Трябва да се отбележи, че Линкълн, за разлика от Дейвис, имаше цял екип от помощници в лицето на талантливи и опитни членове на кабинета. Вместо да се обгради с прекалено амбициозни и себични съветници, Линкълн - по характерния си скромен, донякъде отчужден, но упорит маниер - успя да използва техните амбиции за интереса на общото дело. Предвид факта, че опозиционната демократическа партия имаше достатъчно тежест в северните щати, републиканците, желаещи да поддържат единен фронт, макар и неохотно, подкрепиха президента. За разлика от южните демократи, които демонстрираха недоверие към федералното правителство, северните републиканци разбраха важността на силно централизирано правителство по време на война и се опитаха да му помагат доколкото е по силите им. Този фактор изигра значителна роля в победата над децентрализирания, разкъсван от местни интереси Юг. В хода на неочаквано дълто продължителата война все по-голямо значение придобиваха превъзхождащите активи на Съюза - природни, промишлени и човешки.

Северът успяваше да упражнява непрекъснат и масивен натиск върху своя противник и в крайна сметка това огромно и безмилостно усилие сломи отчаяната решимост на Конфедерацията.

......................

Оказа се, че политиката на тоталната война, която Съюзът провеждаше срещу противниците си от Юга, в крайно сметка напълно се оправда и им донесе победа: тя не само осигури победа на бойните полета, но и засегна състоянието на умовете и сърцата на жителите на Юга. В последния етап на войната в техните редици бе отбелязана дълбока криза на доверие в лидерите на Конфедерацията.

Армията на южняците беше слабо снабдявана: нямаше достатъчно боеприпаси, униформи и продукти.

Още по-лошо е, че човешките ресурси на Конфедерациите също се изчерпаха: на Юг просто нямаше толкова бели мъже, годни за военна служба. Ситуацията беше толкова отчаяна, че в бунтовническата армия започна общо дезертьорство. Отчаяните лидери на Конфедерацията се решиха на безпрецедентна стъпка: през март 1865 г. те приеха закон, който позволи на черните роби да се присъединят към редовете на активната армия и им обещаха последващо освобождаване. Намериха са някакви доброволци, но те даже нямаха време да участват във военните действия - войната приключи преди да влязат в сражения.

.........

След като напусна Савана, Шърман продължи разрушителния си марш на север. През април стигна до град Роли, Северна Каролина. Междувременно Грант все по-силно стягаше пръстена около Питсрбърг, а на 2 април съпротивата на Лий беше прекратена. Неговите войски напуснаха Ричмънд и Питсбърг и преследвани от Грант се оттеглиха на запад. Преследването приключи на 9 април 1865 в малкия град Appomattox, разположен на 70 мили западно от Ричмънд. Тук генерал Лий беше принуден да капитулира заедно с 25-хилядната си армия. До края на май останалите сили на Конфедерацията прекратиха съпротивата. Настъпи дългоочакваният край на войната. Съюзът на Ейбрахъм Линкълн - единен и монолитен - беше спасен, принципите му триумфираха в щатите на САЩ.

Тази безусловна победа обаче беше засенчена от още една човешка жертва. Един пламенен поддръжник на Конфедерацията предприе своята лична атака срещу една от най-важните фигури на Съюза. На 14 април 1865 Джон Уилкс Бут застреля Ейбрахъм Линкълн в театър Форд във Вашингтон. На следващия ден президентът почина.

Ейбрахъм Линкълн – заедно с останалите 620 000 американци – стана една от последните жертви на най-ужасната и катастрофална война в историята на САЩ.

[Du6ko]

Преди 11 минути, Б. Киров said:

Това е финалната част от текста, който със съкращения поствам тук, но бих искал преди това да уточня няколко неща като свое мнение:

1. Според мен, тази война следва модела, по който по принцип САЩ ще водят и следващите си войни - ПСВ и ВСВ, а и отчасти Студената война със СССР. САЩ по принцип никога не започват първи голяма война, но винаги предизвикват съперниците си, провокират ги те да ги нападнат първи. При това го правят в такъв исторически момент, когато имат масирано огромно превъзходство над своя съперники потенциал да водят дълга война. Войната на Севера срещу Юга, според мен, не е изключение от това правило - Севера провокира Юга със забраната за разпространението на робството в западните щати, това отключва агресията на Юга която е реакция.

2. Война още в началото е била предопределена като губеща за Юга при цялата храброст и доблест на неговите офицери, според мен - просто цифрите в полза на северните щати са били със смазващо количествено превъзходство.

3. Югът с аграрната си икономика на робски труд не е имал никаква перспектива за оцеляване като независима конфедерация и без война, той щеше да рухне като икономика най-късно до края на 19-ти век в изолация, това е и основната причина Югът да започне военните действия пръв.

Възможно ли е да се повтори някакъв подобен сценарий на сепаратизъм и в Европа днес или утре, макар и в по-ограничен мащаб  - според мен, да, нъпълно е възможно и би завършил по подобен начин, освен ако не е между две или повече изолирани от големи политико-икономически блокове държави, какъвто е бил случаят с балканските нации, формирали се при разпада на Османската империя.торията на САЩ.

...

Много хубав анализ , 99 , 99 % съм съгласен !

1 и 2 точка съм 100 % съгласен с всяка буква.

Единственно с 3 точка съм съгласен 80 % .

" 3. Югът с аграрната си икономика на робски труд не е имал никаква перспектива за оцеляване като независима конфедерация и без война, той щеше да рухне като икономика най-късно до края на 19-ти век в изолация, това е и основната причина Югът да започне военните действия пръв. "

Сам Югът срезу Севера не е имал шанс. Но с помоща на ИНТЕРВЕНТИ както например при Фреската Революция и Октомврийската революция във Франция и Русия Юга би могъл да се запази както например КАНАДА се запази !

Канада има ресурси даже по - малки от тези на Юга но разчиташе на помоща на Великобритания ! Ударите на САЩ срещу Канада бяха съпроводени от удари на Великобритания срещу САЩ и по специално срещу Н Й и Вашингтон . Намсата на Англия спасява Канада 2 пъти ! 

Ресурсите на ЮГА са по- малки от тия на Севера на САЩ но са повече от тия на Канада ! Ако Англия и Франция бяха подкрепили ЮГА , то ЮГА щеше да се спаси от Севера и да заживее свой живот. 

Рано или късно ЮГА щеше да отмени робството както това го направи Бразилия например . Не заради ХУМАНИЗЪМ, просто РАБОТНИКА бачка много много повече от РОБА. Роба се скатава и мързелува, Работника бачка както бесен. 

Русия изпраща ескадра в НЙ и Сан Франциско и така спасява САЩ от интервенция на Англия и Франция. Руската простотия и тъпотия изиграва своята роля. Навремето Прусия и Австрия са искали да ликвидират Полша и я разцепват на провинции и помен не остава от агресивната военолюбива Полша. Простите тъпи руснаци спасяват Полша и Прибалтика от Прусия и Германците, Финландия от Шведите, Кавказ и Балканите от Турция , заради което има да бере ядове от спасените. 

[nik1]

On 3.06.2019 г. at 20:46, Du6ko said:

Колко много големи градове само в 1 щат - Н Й ! 

Столицата  на щата NY e........Олбани (Albany)

Старото име на Олбани е Беварик (https://en.wikipedia.org/wiki/Beverwijck) нидерландско селище  от колонията Нова Нидерландия https://en.wikipedia.org/wiki/New_Netherland

 

 

Когато британците завладяват колонията  през 1664 година, името на селището е променено на Albany, (това е името на Шотландия, на келтски шотландски) в чест на Херцога на Олбани

 

 

ПС

В тази връзка се сещам за някои от хипотезите за произхода на името "Янки"(Yankee)

 

 

Цитирай

 

Европейское происхождение

В том же словаре есть также версия о происхождении от сочетания слов Jan и Kees — распространённых именах среди голландских колонистов, населявших в XVII веке территорию от современного Нью-Йорка до Олбани. И тоже использовалось как неуважительное прозвище, применявшееся поначалу к голландским колонистам, а затем и к английским^[4] (сродни фрицам). Другая «голландская» версия была озвучена Мишелем Куиньоном, где это слово связывалось с голландской фамилией Janke (в английской транслитерации: «Yanke»)^[5] и применялось по отношению к жителям тех мест, говоривших по-английски с характерным голландским акцентом, позднее вообще по отношению к носителям североамериканского говора. По другой версии Janke является уменьшительным производным от нижне-немецкого имени Jan, а вовсе не от фамилии^[6].

 

 

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Du6ko said:

" 3. Югът с аграрната си икономика на робски труд не е имал никаква перспектива за оцеляване като независима конфедерация и без война, той щеше да рухне като икономика най-късно до края на 19-ти век в изолация, това е и основната причина Югът да започне военните действия пръв. "

Сам Югът срезу Севера не е имал шанс. Но с помоща на ИНТЕРВЕНТИ както например при Фреската Революция и Октомврийската революция във Франция и Русия Юга би могъл да се запази както например КАНАДА се запази !

Канада има ресурси даже по - малки от тези на Юга но разчиташе на помоща на Великобритания ! Ударите на САЩ срещу Канада бяха съпроводени от удари на Великобритания срещу САЩ и по специално срещу Н Й и Вашингтон . Намсата на Англия спасява Канада 2 пъти ! 

Ресурсите на ЮГА са по- малки от тия на Севера на САЩ но са повече от тия на Канада ! Ако Англия и Франция бяха подкрепили ЮГА , то ЮГА щеше да се спаси от Севера и да заживее свой живот. 

Рано или късно ЮГА щеше да отмени робството както това го направи Бразилия например . Не заради ХУМАНИЗЪМ, просто РАБОТНИКА бачка много много повече от РОБА. Роба се скатава и мързелува, Работника бачка както бесен. 

Русия изпраща ескадра в НЙ и Сан Франциско и така спасява САЩ от интервенция на Англия и Франция. Руската простотия и тъпотия изиграва своята роля. Навремето Прусия и Австрия са искали да ликвидират Полша и я разцепват на провинции и помен не остава от агресивната военолюбива Полша. Простите тъпи руснаци спасяват Полша и Прибалтика от Прусия и Германците, Финландия от Шведите, Кавказ и Балканите от Турция , заради което има да бере ядове от спасените. 

 

Има резон в такава теза, направих бегла проверка на фактите, от която се виждат няколко неща, които я правят малко вероятна на практика, макар че е алтернативна на пръв поглед.

Първото нещо, което я отдалечава от реализация е силната военна флота на САЩ по онова време:

By November 1862, there were 282 steamers and 102 sailing ships.[11] By the end of the war, the Union Navy had grown to a size of 671 ships, making it the largest navy in the world.[12]

 

By the end of 1861, the Navy had grown to 24,000 officers and enlisted men, over 15,000 more than in antebellum service. Four squadrons of ships were deployed, two in the Atlantic and two in the Gulf of Mexico.[13]

in late 1864, the captain won $13,000 ($208,249 today), the chief engineer $6,700, the seamen more than $1,000 each, and the cabin boy $533, compared to infantry pay of $13 ($208 today) per month.^[14]

https://en.wikipedia.org/wiki/Union_blockade

За сравнение, цялата военна флота на Великобритания в същата година е била 641 бойни съда

https://www.newspapers.com/clip/3066723/english_and_american_navies/

т.е. по това време Великобритания е била вече втора морска сила в света. Което означава, че дори да е желаела много силно да воюва със САЩ не са й достигали ресурси. Първата заповед на Линкълн, когато е обявена войната, е била да блокира пристанищата на южняците, той издава специален указ за това, което спира търговията им с главния им външнотърговски партньор, а именно Великобритания.

Няма износ на памук, няма пари, няма ресурси за война. Великобритания не е предприела нищо срещу това, въпреки че почти всички южняшки пристанища са били британски концесии, не защото не е имала интерес, а защото не е имала възможност. Отдалечени на хиляди мили от базите им, нейните бойни кораби щяха да загубят морската битка с флота на САЩ, според мен.

Второто голямо различие между Конфедерацията и Канада по мое мнение е в техния статут. Канада по онова време е британски доминьон, ще рече имала е статут на самоуправляваща се британска територия; Конфедерацията е била самопровъзгласила се, но не призната международно, сепарирала се територия от суверенна държава /САЩ/ и всяка намеса на Великобритания или друга европейска сила би се възприела в международния правен ред като намеса в суверенитета на чужда държава, предизвиквайки ефекта на доминото в Европа.