Френският абсолютизъм

[love is everything]

Как френският абсолютизъм постига икономическия просперитет на Франция?

Редактирано Януари 6, 2010 от ISTORIK

[Р. Теодосиев]

Надявам се това да ти помогне и отговори на въпроса!

Господството на абсолютизма

През XVI в. след десетилетни вълнения, въстания и граждански войни в страните от Западна Европа започва да се налага нова форма на управление — абсолютизмът. Всички нишки на властта в големите национални държави се съсредоточават в ръцете на монарха. Упражняването на абсолютна, т. е. свободна, независима от каквито и да е ограничения воля на владетеля, признаването на правото му да взима окончателно решение по всички въпроси означава победа на централната власт над оспорващите правата й едри феодали. Времето на непрестанните феодални междуособици отминава и все повече се налага националното и държавното единство.

Чертите на новата власт получават най-ярко въплъщение в

Политиката на френския абсолютизъм. Още при първите представители на новата Бурбонска династия, дошла на власт след тридесетгодишни религиозни граждански войни — Анри IV и Луи XIII (края на XVI — първата половина на XVII в.), се ограничава силно влиянието на обедняващата аристокрация. Поощряват се новите форми в градското и селското стопанство, премахват се злоупотребите при събирането на данъците, построяват се нови пътища и канали. На укрепването на националното единство е подчинена и културната дейност. През 1635 г. Ришельо основава Френската академия — научно учреждение, чиято цел е създаването на речник на литературния френски език.

Френският абсолютизъм достига своя връх по време на управлението на Луи XIV (1643—1715). В началото му той се сблъсква с последния опит на аристокрацията и на висшите съдебни сановници (парижкия парламент) да се противопоставят на кралската власт. Съсредоточавайки властта в свои ръце, Луи подчинява

аристокрацията, като я привлича в двора чрез подаръци и големи пенсии, а използва буржоазията, за да изгради централизиран апарат. Първият министър на Луи XIV — Жан Батист Колбер, възстановява финансовата стабилност на френската държава, насърчава създаването на централизирани кралски манифактури на силна търговска флота, води политика на колониални завоевания. Но кралските манифактури както във' всяка държавна промишленост не носят печалба и трябва да получават допълнителни средства от държавата.

Политиката на френския абсолютизъм създава благоприятни условия за стопанско развитие, но буржоазията и останалите групи от третото съсловие — селяни, занаятчии, наемни работници, нямат никакви права. Другите две съсловия — духовенството и войнственото, но неспособно за някаква производителна дейност дворянство, са привилегировани — не плащат данъци и заемат висшите длъжности в църквата, администрацията и войската. Към началото на XVIII в. започват да се проявяват

Отрицателните страни на абсолютизма. Стопанският подем в страната е постигнат за сметка на засилената експлоатация на селяните. През XVII и XVIII в. френските крале водят продължителни войни за господство в Европа. В резултат на тази политика се стига до изтощаване на икономическите и човешките ресурси на Франция. За нуждите на постоянната армия (най-голямата в Европа) се изразходва 1/3 от държавните приходи. Голяма част от националния доход отива за поддържането на разкошния живот на кралския двор в огромния Версайски дворец, за издържането на хилядите царедворци и за изплащането на лихвите по непрекъснато увеличаващите се държавни дългове. С времето тази форма на абсолютизма влиза в противоречие с развитието на обществено-икономическите отношения и съществуващите държавни институции. Европейските монарси търсят изход от възникващата криза във възприемането на новите идеи и започват да осъществяват политика на

Просветения абсолютизъм. Тя се изявява най-ярко в Прусия и в Австрийската империя. Просветеният абсолютизъм възниква и се развива в резултат на реалния живот. Просветените владетели правят опити да бъде изменена съществуващата действителност, като се реформира старата държавна организация. Чрез административни, стопански, културни и църковни реформи те се стараят да преодолеят средновековната раздробеност, да създадат абсолютистика, централно управлявана държава. Тази нова система укрепва всъщност властта на владетеля и не отстранява напълно стария ред. Силите на феодалната аристокрация не стигат, за да запази отживяващите методи на управление.

През XVII—XVIII в. в Средна Европа се открояват две държави — Австрия и Прусия, чиито просветени монарси извършват различни реформи. В Австрия реформите на Мария Терезия и Йозеф II имат положителни резултати не само в областта на стопанския живот, но и на идейното раздвижване и общественото мислене. Събужда се постепенно интересът към духовните постижения на Просвещението, към идеите на френските просветители. Пруският крал Фридрих II изявява открито склонността си към идеите на Просвещението и поканва Волтер в двореца си в Потсдам край Берлин. През XVIII в. в двете абсолютистики монархии се извършват стопански реформи: с кралски укази се насърчава местното манифактурно производство, дава се път на частната инициатива на майстори извън цеховата организация. Във връзка с разширяването на манифактурното производство започва бавното отмиране на крепостничеството. Оживява се вътрешната и външната търговия.

Духовното раздвижване е обусловено и от някои социални, административни и културно-просветни преобразования. Йозеф II (1780—1790) например премахва в цялата Австрийска империя средновековните съсловни институции и образува централизирана административна система. Той ограничава също политическото влияние на католическата църква в обществения живот. Изгражда ново светско учебно дело. През епохата на просветения абсолютизъм се развиват различните науки и изкуства. Строят се прекрасни дворци, академии, библиотеки — архитектурни паметници, които са запазени до днес.

Въпреки редица положителни страни на проведените реформи просветеният абсолютизъм не успява да отстрани основните причини за кризата във феодалните отношения, нито да ги приспособи към потребностите на новите буржоазни сили.

[T.Jonchev]

Изложението на Bathory е много обемно, но и доста общо.

Ако въпросът е зададен в училище, очакваният отговор е: икономическият просперитет (но до средата на XVIII век) се дължи на факта, че централната власт се опира на третото съсловие (по-имотните слоеве от него, естествено) и понеже не му осигурявя политически права (това би било прекалено радикално), му осигурява сравнителна икономическа свобода за развитие (ограничавана от системата на кралските монополи обаче).

[Nati]

Здравейте,съфорумци!! Много ви моля помогнете,трябва ми информация за Жан Жак Русо и Дени Дидро и по точно за общата им дейност.От месец търся а не намирам подходящата информация,пише само къде са се срещнали а на мен ми трябва много по-подробно,a ми трябва за утре.Благодаря предварително!

[ISTORIK]

Накратко казано, тяхно (и на други техни колеги) общо дело е "Енциклопедия" (или "Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите").

Понеже не ми се пише пространно, погледни тук:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%...%B4%D1%80%D0%BE

http://wapedia.mobi/bg/%D0%94%D0%B5%D0%BD%...%B4%D1%80%D0%BE

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%...%83%D1%81%D0%BE

http://fr.wikipedia.org/wiki/Encyclop%C3%A...es_m%C3%A9tiers

http://en.wikipedia.org/wiki/Encyclop%C3%A9die

http://diderot.alembert.free.fr/

Редактирано Януари 6, 2010 от ISTORIK

[Nati]

много благодаря

[ISTORIK]

Ти си търсил(а) цял месец и нищо не си открил(а)?

Къде търсеше?

А знаеше ли какво трябва да търсиш?