Средата на 2019-та.Сфери, политики и фактори, свързани с икономиката. Опит за анализ и оценка

[nik1]

Средата на 2019-та.Сфери, политики и фактори, свързани с икономиката. Опит за анализ и оценка

 

В основни линни, според мен нищо във фундамента  не се променило през последната година и половина (това мнение ще претърпи еволюция и корекции в процеса на развитие на темата)

 

 

Според мен можем да говорим за стабилокрация,  с развитие и задълбочаване на  различни негативни тенденции,  някой от тях, според мен тревожно.

- Провал на политиките относно държавната ТЕЦ- Марица Изток -2 , и задълбочаване на финансовите и проблеми (задълженията и към БЕХ, други кредитори, частни компании), както и неяснотите за нейното съществуване в обозримо бъдеще . Липса на стратегическа политика и визия.

https://www.marica.bg/tec-marica-iztok-2-s-kolosalna-zaguba-za-2018-a-Article-206715.html

 

 

-Стартиране (обявено) разширение и удължение на газопреносната система (така нареченото "продължение на Южен поток") при липса на  по-голяма част от необходимите условия за това

-одобрение от ЕК на сръбския участък като отговарящ и съответстващ на Газовите и Общи директиви;

-неяснота относно плановете  на Газпром и сроковете за полагане на втората тръба на Турски Поток (те вероятно ще зависят от одобрението от ЕК на всички части на продължението)

 -и също много важно - липса на договор с Турция за продължаването му на наша територия

 

-Проектите за превъоръжане (вкл оживяване на страна, налична бойна техника и машини), модернизация на БА и в тази връзка - с поетия ангажимент за повишане разходите за отбрана, според мен са с неясно (недостъчно ясно) развитие и перспелкиви

 

Други

 Не споменавам проекта АЕЦ Белене, защото според мен е той "мъртвороден" - смятам, че днес няма  инвеститори в света, които биха инвестирали в този проект, без държавни (на националната компания или оператор) гаранции  - от един или друг вид.
Например - за изкупуване на електроенергията от АЕЦ Белене.

 

БДЖ като че ли "върви" към финансова стабилизация - дълговете му намаляват, а размерът на субсиите не пада под минимума, под който изплащането на  заемите няма да е възможно.

Редактирано Юни 5, 2019 от nik1

[nik1]

Според мен,  лиспват възходящи тенденции в  науката и висшето образование:

 

- СУ Климент Охридски, единственият българскии университет,  влизал някога в класациите топ 1000, и доскоро в нея,  вече е извън тази класация

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2019/world-ranking#!/page/0/length/-1/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats

https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/sofia-university

 

- Българските научни инстититуции и организации практически не успяват да привлекат финансиране

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/05/03/3413494_bulgariia_e_na_poslednite_mesta_v_es_po_privlecheno/

 

Цитирай

 

България е сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-малко проекти и грантово финансиране по програмата за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Към края на март т.г. 234 български организации, които участват в 504 проектни консорциума, са успели да привлекат малко над 76.5 млн. евро чисто финансиране. Това е под 0.1% от целия бюджет на рамковата програма, който е 79 млрд. евро.



 



 

[nik1]

Околна среда - въздух, води, почви, природа (смятам, че са свързани с икономиката пряко и косвено)

- Дишаме много  мръсен въздух в градовете и селата

Основни замърсители са превозните средства и битовото отопление.
Такива са  също и а ТЕЦ-Марица-2 (която в първата тройка на индустриалните замърсители в Европа) и  други големи индустриални замърсители (други ТЕЦ=ве, Нефтотохим и други)

 

Като съотношение преждевременни смъртни случаи вследствие замърсен въздух/население сме водещи в Европа

https://www.dnes.bg/stranata/2018/11/10/prouchvane-bylgarite-dishat-nai-mrysniia-vyzduh-v-evropa.393171

https://www.mediapool.bg/bulgaria-e-s-nai-mrasen-vazduh-v-evropa-news283754.html

 

Тревожните неща са, че политиките са хаотични (както пише в изследването по-горе), некоординарани, и  има намаление на еврофинансирането на мерките за подобряване на качеството  на въздуха (според мен последното не е коректно написано в статията така, както е написано -  и трябва  да се разбира че изпълените проекти  по програмата 2014-2020 са намалели във финансово изражение)

 

Ще продължа в друг постинг с останалите елементи.

Редактирано Юни 5, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Според мен можем да говорим за стабилокрация,  с развитие и задълбочаване на  различни негативни тенденции,  някой от тях, според мен тревожно.

++ "Стабилокрация" е най-синтезираното възможно, според мен, описание на цялата ситуация; България влиза здраво в "капан на средните доходи" с всичките му характерни черти - изчерпване на капиталовите ресурси за иновационни технологии и производства, изчерпване на трудовите ресурси, изчерпване за пренасочване на трудови ресурси към по-ефективни сфери на производство с по-висока норма на печалба, вдигане на заплащането на труда до пределни норми, които спират растежа. Капанът на средните доходи според СБ, доколкото си спомням за 2018 е около 12 500 щатски долара БВП на глава от населението по номинал, българският е около 8500.

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

++ "Стабилокрация" е най-синтезираното възможно, според мен, описание на цялата ситуация; България влиза здраво в "капан на средните доходи" с всичките му характерни черти - изчерпване на капиталовите ресурси за иновационни технологии и производства, изчерпване на трудовите ресурси, изчерпване за пренасочване на трудови ресурси към по-ефективни сфери на производство с по-висока норма на печалба, вдигане на заплащането на труда до пределни норми, които спират растежа. Капанът на средните доходи според СБ, доколкото си спомням за 2018 е около 12 500 щатски долара БВП на глава от населението по номинал, българският е около 8500.

++!

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/22/3083212_ebvr_regionut_ima_nujda_ot_nov_model_na_ikonomichesko/

Държавите, в които инвестира Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), се намират в "капана на средния доход", а за да излязат от него, ще трябва да предприемат някои ключови промени. Това става ясно в последния Преходен доклад за 2017-2018 г. на банката. Според експертите 38-те страни, които наблюдават, са достигнали предела на възможностите си с текущия модел на развитие, а именно внос на чужди знания. За да повишат производителността си, а оттам и стандарта на живот, те ще трябва да се фокусират върху иновациите.

България отбелязва напредък през последната година по няколко пера, но ще са нужни още усилия, за да стигне до устойчив растеж, става ясно от доклада. ЕБВР отбелязва като плюсове ниската задлъжнялост на страната спрямо средното европейско ниво и затягането на публичните финанси през 2016 г. Напредък има и по отношение на въвеждането на реформи в съдебната система, законопроектът за създаването на специален законодателен орган за борба с корупцията на високи нива и прането на пари, счита банката.

 

 

Капанът на средните доходи

Според експертите на банката страните в региона изостават от връстниците си (други развиващи се икономики по света), като много от тях са заклещени в "капана на средния доход", което възпрепятства по-нататъшното им развитие. "Този нов модел трябва бъде базиран върху иновациите, преминавайки отвъд просто внос на технологии", пише в доклада.

Идеята е, че при преминаването от слабо развита към развиваща се икономика една държава може бързо да подобри производителността си, като внася и имитира чужди технологии. Но трансферът на знания си има лимит, а с достигането му страната все повече има нужда да развие собствените си технологични способности. Тоест приближава една технологична граница, която, за да прекрачи, трябва да премине отвъд имитацията към иновацията. "Капанът" представлява променящия се характер на факторите, които са нужни за достигане на по-висока производителност, считат експертите.

Има няколко начина, по които държавите могат да се измъкнат от сегашната ситуация. Подобряването на производителността е един от тях - това е един фактор, който често е посочван като проблем и конкретно за България като държава с бързо растящи заплати и изострящ се недостиг на работна сила. Друг приоритет трябва да са инфраструктурното развитие и фокусът върху "зелен" растеж. "Транспортната инфраструктура може да създаде възможности за повишение на доходите в райони, които отдавна са в неравностойно положение", считат експертите на банката.

За такъв може да се приеме например Северозападният регион в България, който не просто изостава, а стагнира. Анализатори и в страната считат, че подобряване на пътната мрежа към градовете в региона може да съживи икономическата активност там.

Дотук добре, но продължавайте

Като цяло ЕБВР одобрява стъпките, които се предприемат към момента, но подчертава нуждата усилията във всички насоки да продължат. Сред основните приоритети за предстоящата 2018 г. от банката посочват либерализацията и интеграцията на енергийния пазар, борбата с корупцията, реформите в съдебната система, намаляването на административното бреме върху бизнеса. По отношение на последното перо ЕБВР посочва нуждата от фокус върху олекотяване на процедурата за започване на бизнес.

Същевременно експертите отбелязват проблеми в управлението в дългосрочен план, като тук става въпрос за качеството на корпоративно и публично ниво. Като добри примери за реформи в посока публично управление докладът посочва новата стратегия за реформа на публичните услуги в Тунис, с която ще се понижат разходите за персонал, оценки на ефективността на разходите в Полша и напредъкът на България по отношение на реформите в съдебната система.

ЕБВР посочва и нуждата от фокус върху подобряване на образователното ниво на работната сила. Това беше посочено като минус за чуждестранни инвеститори и в тазгодишния Глобален индекс по конкурентоспособност.

Икономическият растеж в краткосрочен план вероятно ще остане около текущите нива, става ясно от доклада. Очакванията са инвестиционната активност да се ускори с началото на инфраструктурни проекти, финансирани през новия програмен период. В средносрочен план перспективата стандартът на живот в България да се приближи до средните европейски нива ще зависи от подновяване на усилията за структурни реформи.

[nik1]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Капанът на средните доходи според СБ, доколкото си спомням за 2018 е около 12 500 щатски долара БВП на глава от населението по номинал, българският е около 8500.

Големите (международните) институции   според мен  използват собствени методики и има разминавания за "прага", 

https://www.ebrd.com/transition-report-2017-18

Доколкото разбирам прагът (може) да не е най-важният критерии (прагът  е условен  и е в границите 1/3  до   2/3  от  БВП на САЩ), той е само един от критериите.
Другите критерии описват и отразяват "съдържанието " ( типа или модела на икономиката, и типа на институциите) и тенденциите на развитие и разстеж

 

Според преходния доклад  на ЕБВР 2017-2018 излиза че само Чехия от източноевропейските страни е излезнала от капана на средните доходи (само Чехия липсва в доклада, и  Чехия е спомената като излезнала от капана на средните доходи , в опозиция на Полша в интервюто на Блумбърг с офицера от  ЕБВР)

Всичките 37 икономики в преходния доклад  на ЕБВР 2017-2018 са middle income икономики , вкл. тези на Гърция и Кипър

https://www.ebrd.com/transition-report-2017-18

 

 

 

 

https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2017-12-06/balgariya-e-v-kapana-na-srednite-dohodi-kak-da-izleze-ot-nego

 

 

Цитирай

Във всички страни ръстовете на икономиката след кризата бяха по-бавни, отколкото преди нея, но конкретно в региона на Източна Европа са още по-слаби. Една от причините за това бе, че страните бяха засегнати значително по-силно, отколкото другите. Това коментира пред Делян Петришки във „В развитие“ проф. Сергей Гуриев, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Повод за участието му в предаването бе последният доклад на ЕБВР, посочващ, че страните от бившият социалистически блок и Северна Африка се намират в капана на средните доходи, което усложнява задачата за ускорено догонване на развитите икономики и прави по-незадоволително икономическото представяне на региона спрямо аналози на развиващи се икономики в други части на света, като в Азия например.

 

Редактирано Юни 5, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 5 часа, nik1 said:

Големите (международните) институции   според мен  използват собствени методики и има разминавания за "прага", 

https://www.ebrd.com/transition-report-2017-18

Доколкото разбирам прагът (може) да не е най-важният критерии (прагът  е условен  и е в границите 1/3  до   2/3  от  БВП на САЩ), той е само един от критериите.
Другите критерии описват и отразяват "съдържанието " ( типа или модела на икономиката, и типа на институциите) и тенденциите на развитие и разстеж

 

Според преходния доклад  на ЕБВР 2017-2018 излиза че само Чехия от източноевропейските страни е излезнала от капана на средните доходи (само Чехия липсва в доклада, и  Чехия е спомената като излезнала от капана на средните доходи , в опозиция на Полша в интервюто на Блумбърг с офицера от  ЕБВР)

Всичките 37 икономики в преходния доклад  на ЕБВР 2017-2018 са middle income икономики , вкл. тези на Гърция и Кипър

https://www.ebrd.com/transition-report-2017-18

 

 

 

 

https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2017-12-06/balgariya-e-v-kapana-na-srednite-dohodi-kak-da-izleze-ot-nego

 

 

 

Сергей Гуриев казва най-важните неща, които са необходими да се направят за излизане от капана на средните доходи - направи го като по учебник в това интервю. Разбирам позицията на ЕБВР за завишените й критерии за прага на доходите в страни със средни доходи, в края на краищата те са банкери, които дават кредити на тези страни, които от своя страна са техни клиенти.

По принцип повечето икономисти обвързват горната граница на средните доходи с около 30 процента от доходите на човек в САЩ, което пак е твърде относително, някои даже оспорват въобще валидността на термина "капан на средните доходи":

"Първо, капан на средните доходи може дори да не съществува. Това е заключението на строгото емпирично проучване на Лант Притчет и Лорънс Съмърс, обхващащо широк кръг от 125 икономики от 1950 до 2010 г. Най-доброто, което те можаха да измислят, е силна тенденция за прекъсвания на растежа и средна реверсия. На неотдавнашния Китайски форум за развитие в Пекин Самърс отиде по-далеч в оценката на вероятните резултати в бързо развиващите се икономики, дефинирайки всяко средно забавяне като тенденция на реакция „след чудото”. Той определи такива периодични спадове в растежа като много различни от постоянната тенденция да зацикляне, която е капан на средните доходи.

Второ, фиксиран праг на капан на средните доходи от $ 16,000 - $ 17,000 може да бъде чудесно литературно определение, но няма същия смисъл в динамичната глобална икономика. Тъй като през 2012 г. бяха публикувани ранните изследвания върху капана на средния доход, а световната икономика нарасна с около 25% оттогава - вероятно вдигането на сумата за праг на средния доход е със съпоставима величина за този период. По тази причина неотдавнашните проучвания поставят капана не като абсолютен праг, а като относителна конвергенция към страните с висок доход. От тази гледна точка опасността се очертава, когато доходът на глава от населението в развиващите се икономики достигне 20-30% от равнището на икономиките с високи доходи.

Трето, не всички забавяния на растежа са сходни. БВП на една страна представлява широко съвкупност от множество дейности между секторите, предприятията и продуктите. Структурните промени от един сектор в друг могат да доведат до прекъсване на растежа, което може да не е нищо повече от резултата от умишлената стратегия за ребалансиране. Такъв е случаят с Китай днес, като се има предвид преместването му от производството с по-висок растеж и други „вторични“ индустрии към по-бавно растящи услуги или „третични“ индустрии. Доколкото тази промяна е предвиденият резултат от стратегическото ребалансиране, забавянето на растежа е далеч по-малко тревожно."

https://www.project-syndicate.org/commentary/china-no-middle-income-trap-by-stephen-s--roach-2019-03

Тук са критериите за праговете на доходи, според класификацията на СБ:

https://datahelpdesk.worldbank.org/knowledgebase/articles/906519-world-bank-country-and-lending-groups

Терминът и теорията са относително нови, но по принципите за излизане на по-високо ниво на доходи, за които говори конкретно и Гуриев, общо взето съществува консенсус.

[nik1]

On 5.06.2019 г. at 5:01, nik1 said:

Околна среда - въздух, води, почви, природа (смятам, че са свързани с икономиката пряко и косвено)

- Дишаме много  мръсен въздух в градовете и селата

Основни замърсители са превозните средства и битовото отопление.
Такива са  също и а ТЕЦ-Марица-2 (която в първата тройка на индустриалните замърсители в Европа) и  други големи индустриални замърсители (други ТЕЦ=ве, Нефтотохим и други)

 

Като съотношение преждевременни смъртни случаи вследствие замърсен въздух/население сме водещи в Европа

https://www.dnes.bg/stranata/2018/11/10/prouchvane-bylgarite-dishat-nai-mrysniia-vyzduh-v-evropa.393171

https://www.mediapool.bg/bulgaria-e-s-nai-mrasen-vazduh-v-evropa-news283754.html

 

Тревожните неща са, че политиките са хаотични (както пише в изследването по-горе), некоординарани, и  има намаление на еврофинансирането на мерките за подобряване на качеството  на въздуха (според мен последното не е коректно написано в статията така, както е написано -  и трябва  да се разбира че изпълените проекти  по програмата 2014-2020 са намалели във финансово изражение)

 

Ще продължа в друг постинг с останалите елементи.

Почви: Нискотехногичната ТЕЦ-Марица Изток-2 е най-големия замърсител на почвите у нас. Мащабите на замърсяването от ТЕЦ-Марица Изток-2 върху почвите, и вредите върху здравето  на хората са прекомерни

В случая  трябва   да се оценяват  здравните разходи, загубените работни дни, щетите по сградите, намалените селскостопански добиви и другите "скрити" разходи 

Въпросите с ТЕЦ-Марица Изток-2  (и така че тя да не фалира и затвори от една страна, от друга- да покрие  нормите, което ще позволи на централата да работи след 2030-та)  могат да решат единствено без популизъм (с отказ от популизма) и с воля, каквито обаче липсват за съжаление.
 

Води: водните басейни притежават споспобности за самопречистване (утаяване, разграждане, отнасяне  към по-голям  басейн) и в този смисъл състоянието на водите у нас може да се приеме  за нормално.

Няколко изречения за Черно море и черноморското  крайбрежие - Големият "зелен" проблем на България според мен е състоянието на черноморското крайбрежие, и засегнатите и унищожени от съперзастрояване и предприемачество крайбрежна ивица и хабитати

За съжаление смятам че обществото ни не  показва зрялост и отговорност по този проблем.  Обществената енергия се изхабява  в несъществени или изкривени според мен спорове  - "Дали да има  лифт на Витоша или Банско" (според мен е нормално да има точно заради екололгията - туристите да не джъткат с личните си автомобили или по шосетата,  а да ползват лифтовете), .."Дали в парк Родопи да се позволи някаква  дейност" (разбира се , най-малкото ако туристиеската инфраструктура не се поддържа и възстаноява - тя ще рухне, в момента планът на този парк не позволява и дори и това да се прави)

[nik1]

On 5.06.2019 г. at 5:01, nik1 said:

- Дишаме много  мръсен въздух в градовете и селата

Основни замърсители са превозните средства и битовото отопление.
Такива са  също и а ТЕЦ-Марица-2 (която в първата тройка на индустриалните замърсители в Европа) и  други големи индустриални замърсители (други ТЕЦ=ве, Нефтотохим и други)

 

Като съотношение преждевременни смъртни случаи вследствие замърсен въздух/население сме водещи в Европа

 

https://www.dnes.bg/stranata/2018/11/10/prouchvane-bylgarite-dishat-nai-mrysniia-vyzduh-v-evropa.393171

https://www.mediapool.bg/bulgaria-e-s-nai-mrasen-vazduh-v-evropa-news283754.html

Тревожните неща са, че политиките са хаотични (както пише в изследването по-горе), некоординарани, и  има намаление на еврофинансирането на мерките за подобряване на качеството  на въздуха (според мен последното не е коректно написано в статията така, както е написано -  и трябва  да се разбира че изпълените проекти  по програмата 2014-2020 са намалели във финансово изражение)

Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

https://www.iconomist.bg/98108-Пари-за-чист-въздух-има-но-ги-хвърляме-на-вятъра-

Боян Рашев

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството й. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България, темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор, който води до заболеваемост и смъртност както на глобално ниво (над 7 милиона жертви годишно), така и в България (10-15 хиляди жертви годишно според различните оценки).

Поводът за този текст обаче друг. Преди седмица излезе новината, че Общини ще имат достъп до още 390 млн. лв. за борба с мръсния въздух. Новите средства обаче били само за екологичен градски транспорт. И тук стигаме до класическия въпрос на анализа разходи-ползи: Коя е финансово най-ефективната мярка за постигане на целите за намаляване на финия прах във въздуха?

Малко числа:
Според последния публикуван Национален доклад за качеството на околната среда, през 2016 г. общите емисии на фин прах (ФПЧ10) в България възлизат на около 48 хил. т. годишно.

От горните само 3.3 хил. т. се дължат на целия пътен транспорт, като огромната част се падат на частните превозни средства и около 3% – на градския обществен транспорт.

56% от всички емисии се дължат на отоплението с твърди горива в домакинствата и обществения сектор. Тъй като тези емисии се реализират много близо до рецепиента и по време на отоплителния сезон, те водят до над 90% от замърсяването, което поглъщаме в прекомерни дози най-вече през зимата.

Вчера попаднах на долната картинка, публикувана на сайта на един от доставчиците на газ. Според тях, мизерните около 300 млн. куб. м. газ, които потребяват обществени сгради и домакинства в България спестяват 1375 т. емисии на прахови частици годишно. Проверих – сметките са достоверни. Основават се на замяната на „осреднен“ потребител на твърдо гориво / електричество, каквито са огромната част от българите, с природен газ! Да не забравяме, че говорим за изключително слабо проникване – само около 3% от българите се топлят на газ, тоест потенциалът за растеж е огромен. А това безспорно е най-ефективният и най-чист енергоизточник за целта. Неслучайно, почти целият развит свят се топли така.



Сега малко сравнение: Държавата решава да налее 390 млн. лв. за електрификация на градския транспорт, който общо емитира около 100 т. ФПЧ10 годишно. Да предположим, че това доведе до 50% по-малко емисии, тоест евентуално ще спестим около 50 т. годишно. Със същите пари, по коментари на специалисти на конференции и медии, държавата би могла да осигури газификацията на практически цялата страна или над 90% покритие на населението. Представяте ли си ефекта?

Но да не бъдем твърде амбициозни: Само удвояване на дела на газифицираните сгради, от 3% на 6%, би довело до спестяване на нови 1375 т. ФПЧ10 годишно. Останалите газове, включително намалението на парниковите емисии с почти 0.5 млн. т. при замяната на електричество (над 40% лигнитни ТЕЦ в микса) с газ в отоплението, изобщо не ги броя – те са бонус.

Та, по повод Световния ден на околната среда, предлагам да спрем елементарното усвояване и да инвестираме парите там, където ще има реална възвръщаемост за качеството на въздуха.

 

Препечатваме текста от блога на "Денкщат България"
Авторът Боян Рашев е управляващ партньор в "Денкщат България"

[nik1]

Кандидатурата на България за ERM2 както изглежда, няма да бъде удовлетворена: решението е политическо , а не строго технократично. Взима се със съгласието гуверньорите на ЦБ, и се основа  на доверие.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/04/05/3415503_karl-hainc_pake_bulgariia_ne_napredva_a_pravi_krachki/

Цитирай

България кандидатства за валутно-обменния механизъм ЕRM II и банковия съюз. Според вас какъв е шансът до лятото страната да влезе в ЕRM II, какъвто е планът, а след това и в еврозоната? Какви ще са ползите от това и виждате ли рискове?

Има дълга поредица от реформи, през които България трябва да мине. Усещането е, че по отношение на върховенството на закона и битката срещу корупцията България не напредва, а дори прави крачки назад. Същото важи и за Румъния, с някои разлики.
Членството в банковия съюз ще донесе ползи, но те зависят от влизането на българските банки в добра форма преди това. В дългосрочен план за България е много важно да излезе от този временен спад. Присъединяването към ЕС се случи с много ентусиазъм и обещания, а сега в последните години има застой. Страната трябва отново да влезе в пътя на реформите, което означава реформиране на институциите, включително банките. Когато това бъде направено, ЕС ще бъде готов за следващи стъпки, включително приемане в еврозоната някой ден. Но да не забравяме, че ЕС премина през сериозни изпитания с дълговата криза в последните години. И общото настроение може да се определи като прагматично-консервативно - нека не обещаваме твърде много и да не обременяваме съществуващите или новосъздадени институции като банковия съюз с потенциално проблематични кандидати. Нужни са още няколко години макроикономическа стабилност и приличен растеж в еврозоната, както и реформи в България и останалите кандидати, преди да можем да помислим за разширяване. Не става въпрос за затръшната врата, но не бива и тя да се отваря по безусловен начин. Трябва да има условия и точно това в момента е ситуацията с България.

 

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/05/10/3176747_guntram_volf_na_tozi_etap_bulgariia_niama_da_bude/

Цитирай

Гунтрам Волф: Не мисля, че сега България ще бъде допусната в ERM-2

 

[Андрей Куртенков]

Защо трябва да се натискаме някъде, където не ни искат?

А тоя с тия разсъждения за газификацията сигурно пада от небето - от месеци е в ход един проект за замяна на твърдото гориво с газ - обикалят от дом на дом и предлагат да подпишеш договор в смисъл, че няма да се отопляваш на твърдо гориво, а държавата ти предоставя безплатно цялото оборудване за отопление на газ.
Нямам си представа това по какъв точно проект е и от кой точно и по какъв начин се финансира - само казвам каква е реалността при нас на село.
Живеещите в Интернет е хубаво чат-пат и да пийват по едно в някоя кръчма, че да научават как стоят нещата в реалния живот.

[deaf]

Категорично съм против България да приеме еврото! От еврото печели само Германия. На практика еврото е като германската марка. Тези дни Чехия обяви,че няма никакви планове да приема еврото.

[nik1]

Преди 6 часа, deaf said:

Категорично съм против България да приеме еврото! От еврото печели само Германия. На практика еврото е като германската марка. Тези дни Чехия обяви,че няма никакви планове да приема еврото.

Българският лев е клонинг на германската марка.

 

Преди 6 часа, Андрей Куртенков said:

А тоя с тия разсъждения за газификацията сигурно пада от небето - от месеци е в ход един проект за замяна на твърдото гориво с газ - обикалят от дом на дом и предлагат да подпишеш договор в смисъл, че няма да се отопляваш на твърдо гориво, а държавата ти предоставя безплатно цялото оборудване за отопление на газ.

Програмата,  по която се получава безвъзмездна помощ за газификация на жилища е на стойност 20-30 милиона евро.. Предвижда газификация на 10 (+) 000 домакинства в периода 2016-2020 г

https://www.me.government.bg/bg/news/ministar-petkova-proektite-na-nad-4-600-domakinstva-po-programata-za-gazifikaciya-na-jilishta-sa-izpal-2718.html

 

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&biw=1280&bih=877&ei=Vkz9XOLCHJTbmwWUr4_4Ag&q=Проекти+за+газификация&oq=Проекти+за+газификация&gs_l=psy-ab.3..0i71l8.0.0..997276...0.0..0.0.0.......0......gws-wiz.WmdNdK9SZ2E

Редактирано Юни 9, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 7 часа, deaf said:

От еврото печели само Германия.

Как го измислихте това?

Преди 7 часа, deaf said:

Тези дни Чехия обяви,че няма никакви планове да приема еврото. 

Част от  страните искат централните банки да са свободни да емитират валута. В  управляващите им циркулира виждането,  че обезценяването на валутите в някакви  граници (поддържането на гъвкавост на валутите) може да е положително за икономическия растеж, както и да им  позволява по-лесно и бързо справяне с международните  финасовите кризи и сътресения.

 

https://news.bg/int-politics/andrey-babish-chehiya-ne-planira-da-prieme-evroto.html

Цитирай

 

Прага свързва своя икономически ръст със запазването на националната си валута и не планира да приеме еврото, предаде ТАСС. Агенцията се позовава на Андрей Бабиш, цитиран от Фокус.

"Чехия, за разлика от Словакия, не планира да приема еврото", заяви Бабиш, който се намира на работно посещение в Словакия.

По неговите думи, отказът на Чехия от преминаване към еврото е свързан "със сериозните проблеми, които изживява еврозоната".

 

 

 

 

https://www.investor.bg/analizi/91/a/zashto-iztochna-evropa-ne-iska-da-povtori-greshkite-s-evroto-246626/

Цитирай

Много страни от Източна Европа не са склонни да се откажат от собствената си гъвкавост по отношение на валутата предвид тези преживявания. По-специално Полша и Унгария успяха чрез значително обезценяване на злотата и форинта да преодолеят сравнително леко последствията от финансовата криза. Според договора на ЕС двете държави трябваше вече да са част от еврозоната, защото и при двете страни критериите за конвергенция са спазени.

----------------

България е във валутен борд

Няма да обяснвам  какво е това отново.. Писали сме много , цитирали сме изследания и монографии в Икономика (аз самият) Който желае да прочете и да се образова сам..

 

Редактирано Юни 9, 2019 от nik1

[deaf]

https://www.youtube.com/watch?v=sv81wE4K7sc

[vvarbanov]

Преди 18 часа, Андрей Куртенков said:

Защо трябва да се натискаме някъде, където не ни искат?

мдааа, щом имаме корупция вместо да премахнем корупцията по добре отидем при себеподобните си .Не трябва да се натискаме в ЕС където не ни искат, а  да идем при братушките, които ни обичат и са като нас.  

===================

  

Преди 19 часа, nik1 said:

Кандидатурата на България за ERM2 както изглежда, няма да бъде удовлетворена: решението е политическо , а не строго технократично. Взима се със съгласието гуверньорите на ЦБ, и се основа  на доверие.

БНБ не е независима институция.Тя се влияе от политическия елит, който не е корупционно устойчив.То даже може да се каже, че управляващите не се борят с престъпността, а я ръководят.

Германия има мощна икономика, но това не е заради еврото. Още преди 1990 година те даваха по 20 милиарда на година на Испания,Италия и Гърция.Които и с еврото не харосаха.

Може напълно да изхвърлим лева и да вземем долара/еврото/, но ако имаме слаба икономика и голяма корупция, няма значение как ще се казва валутата ни.

[Du6ko]

Преди 35 минути, vvarbanov said:

мдааа, щом имаме корупция вместо да премахнем корупцията по добре отидем при себеподобните си .Не трябва да се натискаме в ЕС където не ни искат, а  да идем при братушките, които ни обичат и са като нас.  

===================

  

БНБ не е независима институция.Тя се влияе от политическия елит, който не е корупционно устойчив.То даже може да се каже, че управляващите не се борят с престъпността, а я ръководят.

Германия има мощна икономика, но това не е заради еврото. Още преди 1990 година те даваха по 20 милиарда на година на Испания,Италия и Гърция.Които и с еврото не харосаха.

Може напълно да изхвърлим лева и да вземем долара/еврото/, но ако имаме слаба икономика и голяма корупция, няма значение как ще се казва валутата ни.

Такива хубави хора дават пари с милиарди. А на нас техните братя по кръв и оръжие от световните войни нищо ? Не само не даватт , ами даже не опростиха дьлговете както на славянска Полша ? Те поляците са по - братя с немците от нас сигурно. Дано поне един цех за VW    отворят и на това ще сме благодарни.

[nik1]

Преди 6 часа, deaf said:

https://www.youtube.com/watch?v=sv81wE4K7sc

На-важното за България което щер се случи след пресъединяване и към банковия и съюз и еврозоната, е че кредитите ще поевтинеят и ще станат  много по-достъпни

Битуват опасенията (аз ги споделям) че след пресъединяване към банковия и съюз и еврозоната България може да тръгне по пътя  на  на Гърция.

Политическата ни класа (която в голяма степен е обвързана олигархично- както и гръцката) показва голям  "апетит" .

Сега няма възможностите да се "докопва" до евтини и лесно достъпни кредити, но след пресъединяване и към банковия и съюз и еврозоната това ще се промени..

Макар и българската икономика да позва 3,2-4 процентен растеж през посдните някокло години (което не е зле само по себе си), тя е различна от икономиките (и като показатели, и като качество и тип и като конкуретноспособност) на страните от ядрото.

 

 

Преди 45 минути, vvarbanov said:

Германия има мощна икономика, но това не е заради еврото. Още преди 1990 година те даваха по 20 милиарда на година на Испания,Италия и Гърция.Които и с еврото не харосаха.

Може напълно да изхвърлим лева и да вземем долара/еврото/, но ако имаме слаба икономика и голяма корупция, няма значение как ще се казва валутата ни. 

Различията между ярдото от Севера и периферията от Юга според мен са фундаментални.

Не визирам само за върховенството на закона, корупция и различна конкурентноспособност, Визирам  и това че Северът и икономиките на Севера разчитат на фискалната дисциплина, докато Югът функционира, като я неглижира..

Редактирано Юни 10, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 4 минути, Du6ko said:

Такива хубави хора дават пари с милиарди. А на нас техните братя по кръв и оръжие от световните войни нищо ? Не само не даватт , ами даже не опростиха дьлговете както на славянска Полша ? Те поляците са по - братя с немците от нас сигурно. Дано поне един цех за VW    отворят и на това ще сме благодарни.

Без тролене в темата, моля

[Du6ko]

Преди 13 часа, nik1 said:

Как го измислихте това?

Част от  страните искат централните банки да са свободни да емитират валута. В  управляващите им циркулира виждането,  че обезценяването на валутите в някакви  граници (поддържането на гъвкавост на валутите) може да е положително за икономическия растеж, както и да им  позволява по-лесно и бързо справяне с международните  финасовите кризи и сътресения.

 

https://news.bg/int-politics/andrey-babish-chehiya-ne-planira-da-prieme-evroto.html

 

 

 

https://www.investor.bg/analizi/91/a/zashto-iztochna-evropa-ne-iska-da-povtori-greshkite-s-evroto-246626/

----------------

България е във валутен борд

Няма да обяснвам  какво е това отново.. Писали сме много , цитирали сме изследания и монографии в Икономика (аз самият) Който желае да прочете и да се образова сам..

 

Така е. Чрез вързването  си за DM  а после за Еврото валутата ни крепне на фона на полската , чешката , унгарската , турската и така можем да си купуваме стоки от Полша , Чехия , Турция , Унгария все по - евтино , навместо да развиваме свое производство ! Нека бачкат поляци , турци , чехи и унгарци вместо нас ! Те бачкат ние обираме каймака .

Редактирано Юни 10, 2019 от Du6ko

[nik1]

Преди 2 минути, Du6ko said:

Така е. Чрез вързването  си за DM  а после за Еврото валутата ни крепне на фона на полската , чешката , унгарската , турската и така можем да си купуваме стоки от Полша , Чехия , Турция , Унгария все по - евтино , навместо да развиваме свое производство ! Нека бачкат поляци , турци , чехи и унгарци вместо нас ! Те бачкат ние обираме каймака .

Хайде успокой  трола малко..

България  има производства и изнася за тези страни стоки. ..С Турция имаме положително салдо..

 

 

[nik1]

Цитирай

 

По ирония на историята, която не може да е убягнала от вниманието на канцлерката, Икономическият и валутен съюз, който трябваше окончателно да консолидира европейската сплотеност, днес рискува всъщност да я взриви. Германските политически ръководители започват да разбират, че конфликтът не се отнася до „спасяването“ на гръцката държава или на френските (и германските) банки и че умела хирургическа интервенция под формата на нов „план за помощ“ няма да възроди единството. Конфликтът засяга вече самата структура на еврозоната, която обединява разнообразни общества, с твърде нееднакви институции, практики и култури, плод на различни обществени договори, регулиращи взаимоотношенията между модерния капитализъм и обществото. На тези разнообразни политически икономики съответстват различни валутни режими [2].

Накратко казано, страните от Средиземноморието са развили капитализъм, при който растежът почива преди всичко върху вътрешното търсене. Ако е необходимо, то ще бъде стимулирано чрез инфлация, подхранвана от публичния дефицит и от мощни профсъюзи, които гарантират устойчивост на заетостта, особено в публичния сектор. Инфлацията позволява на държавите по-лесно да сключват заеми, като същевременно девалвират дълга си. Тези страни притежават също силно регулиран публичен или полупубличен банков сектор. Комбинацията от всички тези елементи осигурява теоретично относителна хармония между интересите на работниците и работодателите, особено в малките предприятия, които продават продукцията си на вътрешния пазар. Но социалният мир се заплаща с цената на по-ниска конкурентноспособност на международния пазар. От време на време това трябва да се компенсира чрез обезценяване на националната валута в ущърб на чуждите износители. Тази политика естествено предполага суверенитет в областта на валутата.

ИКОНОМИКИТЕ на Северна Европа, най-вече германската, функционират по различен начин. Понеже растежът им е обусловен от успеха им на чуждите пазари, те са враждебно настроени към инфлацията. Същото важи за работниците и профсъюзите, особено днес, когато всеки ръст на себестойността може да доведе до изнасяне на производството в чужбина. Икономика от този тип не се нуждае от свобода за девалвация. Докато средиземноморските страни, до известна степен и Франция, се възползваха в миналото от гъвкавостта в областта на валутния курс, страни като Германия се пригодиха успешно към една строга валутна политика. Ето защо те проявяват враждебност и към дълга, ниската задлъжнялост им позволява да се възползват от ниски лихви. И понеже могат да се лишат от валутната гъвкавост, те избягват риска от „спукване на балони“ на пазара на акциите. А тази политика дава предимство на спестителите, които са многобройни. Лозунгът „Erst sparen, dann kaufen“ (Първо пести, после купувай) добре подсказва кой тип поведение се поощрява от политико-икономическите институции в Германия.

Общият валутен режим не може да стимулира едновременно икономики, основани на спестовността, като северноевропейските, и икономики, почиващи върху кредита и публичните разходи, като южноевропейските. За да се осигури сближаване, е необходимо един от двата модела да реформира системата си на производство и заедно с това обществения договор, върху който се изгражда. В момента договореностите задължават средиземноморските държави да станат „конкурентноспособни“ по примера на Германия, гарант на паричната дисциплина. Техните правителства обаче не желаят или не могат да го извършат – поне в краткосрочен план. Ето защо в рамките на еврозоната двете линии се сблъскват в един конфликт, който нараства, защото става дума не само за препитание, но и за начин на живот на народите. За това свидетелстват стереотипите, противопоставящи „мързеливите гърци“ на „стриктните германци“, които „живеят, за да работят, а не работят, за да живеят“, и се обрисуват като непреклонни стражари, понеже защитават договорите и собствения си капиталистически ред. Опитите на южноевропейците да постигнат гъвкавост на еврото, която би им позволила да възстановят нивата на инфлацията, на публичния дефицит и на девалвацията, върху които почиваше тяхната икономика, се сблъскват със съпротивата на държавите и избирателите от Севера, които отказват да играят ролята на заемодатели от последна инстанция на своите южни съседи.

МАКАР че не са в състояние да постигнат сходство, страните от еврозоната не желаят да се разделят, поне за момента. Износителките от Северна Европа благоговеят пред твърдия обменен курс, докато страните от Юга се стремят към възможно най-нисък лихвен процент, в замяна на което се съгласяват с ограничаването на дефицита с надеждата, че техните партньори ще се покажат по-милостиви от финансовите пазари. В момента Германия и съюзниците ѝ удържат фронта. В по-дългосрочен план, никой не може да си позволи да загуби битката. Загубилият ще бъде принуден да преустрои икономическата си политика и да премине през дълъг, несигурен и бурен преходен период. Южните страни ще бъдат осъдени да създадат същия пазар на труда, като северноевропейския, а германците ще трябва да сложат край на манията си за спестовност, която техните партньори смятат за разрушителна и егоистична.

В този смисъл може да се смята, че програмата за количествено облекчаване, приета от ЕЦБ, която официално има за цел да повиши нивото на инфлация до 2%, се вписва в стратегия, изгодна за средиземноморските страни. Това всъщност доведе незабавно до спадане на обменния курс на единната валута. Да припомним, че през краткия период, в който беше министър-председател на Италия (април 2013 – февруари 2014), Енрико Лета се оплакваше от курса на „проклетото евро“, който пречи на икономическото възстановяване на страната. Проблемът обаче е, че подобно обезценяване е преди всичко изгодно за страни износителки, като Германия, и никак не облекчава положението на най-слабите икономики. В по-дългосрочен план то може дори да предизвика световна надпревара по пътя на девалвацията. А ако в Германия промишлеността, която работи за износ, не би се оплаквала от допълнително нарастване на конкурентоспособността, спестителите ще страдат дълго време от отрицателните лихвени проценти.

СПОРОВЕТЕ относно бъдещето на европейската валутна система са колкото морални, толкова и технически. И в този смисъл трябва да се подчертае, че нито една от тези форми на капитализъм не превъзхожда другата. Внедряването на капитализма в обществото по пътя на импровизацията и компромиса никога не е изцяло задоволително от никоя гледна точка. Това естествено не пречи на привържениците на всеки национален модел да смятат останалите модели за дефектни. С аргумента, че техният е естествен, рационален и съответстващ на по-високи социални критерии. Германците, например, не разбират, че когато заповядват на гърците да „реформират“ своята икономическа политика, т.е. да реформират самите себе си, за да сложат край на разхищенията и корупцията, те всъщност ги карат да заместят един тип корупция, традиционно вкоренена в гръцкото общество, с друг – модерната и финансова корупция от типа на „Голдман Сакс“, присъща на съвременния капитализъм.

 

https://bg.mondediplo.com/article1360.html

Редактирано Юни 10, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 7 часа, Du6ko said:

да развиваме свое производство

Нека да обясня като за малко по-интелигентни и сериозни хора 

 

Банките в България имат пари кеш, и имат висок коефициент на ликвидност. 

https://abanksb.bg/bankova-sistema-2017-osnovni-akcenti/

Защо тогава да не можем да достигнем нивата на Чехия, Полша, Унгария, и в някои отношения - на Турция? Какво отблъсква инвеститорите и инвестициите?

 

Първо: Бизнес-средата и някой от ключовите индикатори за правене на бизнес ни са по-лоши от тези на горните страни

Имаме

-по-високи нива на корупция от тези страни

-по-голям сив сектор,

-по-ниска степен на правна сигурност,

-по-ниско доверие в правосъдната система и върховенството на закона

(вкл  големите срокове за провеждане на делата от имуществен и търговски характер)

 незадоволителна, ниска  степен на защита на частната собственост

 

Цитирай

 

Въпреки слабото покачване в резултата, страната запазва изключително незадоволителното си ниво на защитата на правото на собственост. България е изпреварена дори от държави като Гана, Тринидад и Тобаго, Оман.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/mejdunaroden-indeks-pravo-na-sobstvenost-2018/#ixzz5qSRtvoOm

 

 

 

 

 

-повече административни тежести.

 

Средата отблъсква на инвеститорите 

Една илюстрация

 

 

On 29.09.2018 г. at 14:30, Б. Киров said:

3. Получаване на електричество

България е на 141 място от 190 и събира 54.37 от 100-те точки за първия, влошаване с 0.3 пункта

Тази тема измерва процедурите, времето и разходите, необходими на даден бизнес да получи постоянна електрическа връзка за новопостроен склад. Освен това надеждността на доставките и прозрачността на тарифния индекс измерват надеждността на доставките, прозрачността на цените и цената на електроенергията. Последният кръг от събиране на данни за проекта бе завършен през юни 2017 г.

Цитирам буквално:

1 Apply for and await preliminary contract Agency : CEZ Distribution Bulgaria 25 calendar days BGN 211.92

2 Await completion and approval of project design Agency CEZ Distribution 67 calendar days BGN 5,800

3 Apply for and await  nal contract Agency : CEZ Distribution 30 calendar days BGN 1,150

4. Sign guarantee contract for pavement recovery, obtain construction permit and other authorizations from the Municipality Agency : 49 calendar days BGN 971.75

5. Await completion of external works, inspections and issuance of relevant documents Agency : Construction  rm, Construction supervision  firm 84 calendar days BGN 52,185

6. Conclude contract with electricity supplier and await meter installation and electricity  ow Agency : CEZ Electro Bulgaria/CEZ Distribution Bulgaria AD 7 calendar days BGN 0

Обобщението е шокиращо за мен:

262 календарни дни и 8185 лева !!!

По време за получаване на достъп до ток и по цена България далече изостава както от Европа, така и от развиващите се икономики; чешката фирма, която доскоро беше основен снабдител е въвела средновековни норми, в Чехия обаче нещата по този показател не стоят така, Чехия е на 15-то място по този показател, а той е ключово важен за промишлеността и бизнеса. И като капак на всичко влошаване по този показател.

Това конкретно означава, че ако аз съм предприемач, който търгува със замразени стоки и наема склад за тези стоки, трябва да чакам 9 месеца /в идеалния случай/ да ми пуснат тока, през което време да си плащам наема на склада, отделно да платя 8185 лева /без рушветите/ за процедурите на "пускането" и да плащам вноските си по заем, ако имам такъв, както и лихвите по тях, докато чакам тока, без да имам право да упражнявам дейност в този склад. Защо да го правя?

 

Второ: Имаме по-лоши инфраструктура от споменатите страни, крайно неравномерно развити региони, и дефицит или липса на "кръговете" от малки фирми който да обслужват големите инвеститори и компании

Това отблъсква инвеститорите

 

 

 

Трето: Нека да кажем че България е страната от ЕС с най-голям демографски спад, това се отразва негативно на наличната  работна ръка и нейната структура

 

 

 

 

Четвърто: Поради недобрите политики, управление и структура на БЕХ и НЕК се получават изкривявания както при "регулираната част" (електронергията за буизнеса е много по-скъпа от тази за домакинствата), така и в "свободната част"

https://www.capital.bg/biznes/energetika/2019/05/09/3536760_kak_bulgariia_se_okaza_s_nai-visokata_borsova_cena_na/

Това което се случва, отбслъсква  инвесторите

 

 

 

 

Пето: България отделя много малко средства за висше образование, и като цяло то е по-некачествено от това в споменматите страни

(Нямаме нито един един университет в първите 1000, СУ Климент Охридски отпадна от първите 1000)

Това отблъсква инвеститиорите, и инвестициите в секторите със висиока добавена стойност

 

On 29.05.2019 г. at 10:32, Б. Киров said:

Това са данни в американски долари държавни разходи за начално, средно и висше образование на ученик/студент; България не само че отделя най-малко от тези страни, някои от които са с много по-нисък БВП на човек по доход, но отделя, според мен, най-недалновидно, като пропорция към висшето образование, там отиват най-малко от и без това малкото държавни субсидии за образование, в сравнение с началното и средното:

България

Government expenditure per primary student 1428

Government expenditure per secondary student 1504

Government expenditure per tertiary student 1209 (US Dollars)

 

Украйна

Government expenditure per primary student 1304

Government expenditure per secondary student 1164

Government expenditure per tertiary student 1764

 

Румъния

Government expenditure per primary student 1073

Government expenditure per secondary student 1277

Government expenditure per tertiary student 2217

 

Сърбия

Government expenditure per primary student 3158

Government expenditure per secondary student 809

Government expenditure per tertiary student 2470

 

Турция

Government expenditure per primary student 1574

Government expenditure per secondary student 1123

Government expenditure per tertiary student 2532

 

Полша

Government expenditure per primary student 3470

Government expenditure per secondary student 3058

Government expenditure per tertiary student 2902

 

Гърция

Government expenditure per primary student 4203

Government expenditure per secondary student 4659

Government expenditure per tertiary student 5483

 

Финландия

Government expenditure per primary student 10326

Government expenditure per secondary student 15995

Government expenditure per tertiary student 17538

 

САЩ

Government expenditure per primary student 10237

Government expenditure per secondary student 10879

Government expenditure per tertiary student 10090

https://tradingeconomics.com/united-states/government-expenditure-per-primary-student-us$-wb-data.html

 

 

Редактирано Юни 10, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Нека да обясня като за малко по-интелигентни и сериозни хора 

 

Банките в България имат пари кеш, и имат висок коефициент на ликвидност. 

https://abanksb.bg/bankova-sistema-2017-osnovni-akcenti/

Защо тогава да не можем да достигнем нивата на Чехия, Полша, Унгария, и в някои отношения - на Турция? Какво отблъсква инвеститорите и инвестициите?

 

Първо: Бизнес-средата и някой от ключовите индикатори за правене на бизнес ни са по-лоши от тези на горните страни

..............

 незадоволителна, ниска  степен на защита на частната собственост

................

 

 

-

 

 

 

 

Защитената собственост – пътят към растеж, богатство и инвестиции

 

 

 

https://ime.bg/bg/articles/mejdunaroden-indeks-pravo-na-sobstvenost-2018/

Международен индекс „Право на собственост” 2018

Защитата на правото на собственост е предпоставка за благосъстояние

 

8 август 2018

За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на физическата и интелектуалната собственост по света, а в изданието за 2018 г. са включени 125 държави, отговарящи за 93% от населението по света и 98% от световния БВП.

Резултатите са формирани въз основа на представянето на държавите в три различни области: 1) правна и политическа среда; 2) право на физическа собственост и 3) право на интелектуална собственост.

Средният резултат в света леко се повишава до 5,7 т. от максималните 10 точки. На първо място в класацията е Финландия (с 8,7 т.), следвана от Нова Зеландия, Швейцария, Норвегия и Сингапур.

Право на собственост и благосъстояние

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне  на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са подредени в пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията (първите 20% от включените държави) се радват на над 20 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните на дъното (последните 20% от включените държави).

В допълнение анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Къде е България

В тазгодишното издание на индекса България отбелязва слаб ръст, но все още е далеч от първенците.

България получава резултат от 5,4 т. (от 10) и се нарежда на 63-то място (от 125). Спрямо миналата година резултатът на страната нараства с 0,6 т., а в класацията изпреварва над 20 други държави. Основната причина за увеличението всъщност е тазгодишното включване на индикатора „регистрация на собственост” (в категорията, измерваща защитата на правото на физическа собственост), при който България получава най-високия си резултат.

Въпреки слабото покачване в резултата, страната запазва изключително незадоволителното си ниво на защитата на правото на собственост. България е изпреварена дори от държави като Гана, Тринидад и Тобаго, Оман.

Общото представяне на България в тазгодишния индекс е обусловено от оценката на страната в трите включени категории:

1) Правна и политическа среда (4,6 т.) - най-ниски продължават да са резултатите именно в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията. Нещо повече, точно в тази категория резултатът на страната се увеличава най-малко (с 0,2 т.).

2) Право на физическа собственост (6,1 т.) - в областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми, който следва възстановяването на кредитната активност и по никакъв начин не показва някакви усилия на управляващите. Тук са и нововключените данни за регистрацията на собственост, при който България получава най-високия си резултат (9,3 т.).

3) Право на интелектуална собственост (5,5 т.) - категорията за защита на правото на интелектуална собственост отново показва, че слабата защита на интелектуалната собственост и широкоразпространеното пиратство продължават да са сред големите проблеми в страната. В тази категория е и индикаторът с най-висок ръст, а именно патентната защита, което вероятно отразява промените в Закона за патентите и Закона за марките през 2017 година.

Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително притеснителните проблеми в правната среда в България, както и липсата на значително подобрение. Това води до по-малки доходи, повече корупция, по-високо неравенство, по-ниска предприемаческа активност и по-слаба защита на индивидуалната и икономическата свобода.

 

За повече информация по изследването:

Зорница Славова, Институт за пазарна икономика

02/ 952 62 66

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/mejdunaroden-indeks-pravo-na-sobstvenost-2018/#ixzz5qSUyWs6I

 

 

 

 

[Б. Киров]

On 9.06.2019 г. at 15:14, deaf said:

Категорично съм против България да приеме еврото! От еврото печели само Германия. На практика еврото е като германската марка. Тези дни Чехия обяви,че няма никакви планове да приема еврото.

 

Преди 13 часа, deaf said:

https://www.youtube.com/watch?v=sv81wE4K7sc

Варуфакис е много атрактивен лектор, но не каза нищо конкретно, след като така яростно атакува еврото като неуспешен проект, какво предлага на негово място. Бил за повече федерализъм в Европа, а еврото било като автомобил с твърди ламарини, при катастрофа /дефлационна криза/ убивало водача, а автомобила оставал здрав. Ефектно, но византийски двусмислено - добре, без да го изрече, пледира за "меко" евро, което да спаси водачите /националните икономики/ - това означава, според мен, ЕЦБ да даде карт бланш на централните национални банки да си емитират местно евро, вместо например да се връщат към драхма /той каза, че с това бил притиснал ЕС, докато преговарял за гръцкия дълг, ама само ги плашел, блъфирал/, към марка и т.н.

Обаче, според мен, това е едновременно утопия и нонсенс - все едно САЩ да си емитира тексаски, аризонски или калифорнийски долар, а Китай шанхайски, пекински и т.н. юан, според нуждите на региона. Европа в съвременния свят няма никакъв шанс да се конкурира с национални гиганти, каквито са САЩ и Китай, ако се оттегли от единната си валута.

По повод на еврозоната, България отдавна е във валутен борд, и то вързан с еврото, така че влизането ни в еврозоната само ще циментира формално вече реалното. Видяхме местната олигархия на какво е способна с инфлационното печатане на местна валута, вкара България в учебниците по инфлационни кризи.