Надменността

[Никол Димитрова]

Здравейте, преди няколко дни правих есе на тема "Надменността". Не мисля, че есетата са една от най-силните ми страни, но се опитах да направя каквото мога. Същината според мен е, че хората сме малки прашинки в този голям свят и живеем за един миг, че да имаме някакви претенции, че сме нещо повече от другите. В крайна сметка, всички се раждаме, живеем и умираме. Имаме страхове, любими предмети и хора. Преследваме целите си и се стараем да ги реализираме. Страхуваме се от грешките, които можем да допуснем, въпреки че това не е правилно. Пътят, който трябва да извървим, за да достигнем до самите себе си, е именно през тях. Неслучайно Аристотел е казал: "Човекът е обществено животно.". С какво сме повече от другите? Има ли нещо, което ни пречи, да приемем всички такива, каквито са - с всичките им недостатъци. Недостатъците са "цветовете" на обществото - това, по което се различаваме или си приличаме. Това, в кратък вид, беше, което успях да измисля. Не знам дали тази тема предразполага към по-дълги есета, но ще се радвам, ако споделите какво не ви харесва в идеята ми, и добавите различни идейки, които могат да бъдат включени.

Редактирано Юни 7, 2019 от Никол Димитрова

[makebulgar]

Надменността е определение направено от другите, а това означава, че не винаги то е адекватно. Човекът е социално животно, но никое друго животно не може да погледне през твоите очи. Хората могат да определят някой за надменен, а реално човека може да го боли зъб, или да има хронична дископатия, и затова да не говори много и да не е социален. При това хората са различни по образование, по книгите които са прочели, по манталитет, по култура, по характер, по съдба, а също така и по пари, и съответно определенията могат да са грешни заради гледната точка. Всеки има право да приема или да отхвърля оценките и определенията които му дават другите, и има право да не общува с тях.

Редактирано Юни 7, 2019 от makebulgar