За така наречената трансмутация...

[Last roman]

т. нар. трансмутация - копиране на символи и вярвания на едни религии от други. Както знаем от древните - "нищо ново под слънцето" и от "нищо нищо не произлиза".

Заемките на исляма от християнството, на християнството от юдаизма и митраизма, дори и взаимстването от страна на юдеите на един отхвърлен монотеистичен египетски култ. На това последното искам да наблегна.

Тук възникнаха няколко интересни размисли, които искам да споделя.

1. Евреите пристигат е Египет по време на хиксоското господство. Последните завладяват и управляват Египет в периода 1640-1552 пр. н. е. Те са били семити - номади. На египетски "хиксос" - «хека-шасу» - означава ‘другоземен правител’ или ‘цар на пастирите'.

2. Избухва египетската революция и се основава Новото Царство. Така завоевателите и вчерашните господари на страната се превръщат в роби. Е, на който не му изнася - бяга обратно в пустинята.

3. Въпросът е кога на евреите им "писва" и те напускат делтата на Нил. Имаме косвен ориентир дори и в Библията - огнени стълбове, непрогледен мрак, природни бедствия - които най-вероятно са следствие от мощното вулканично изригване на о-в. Тера /сегашен Санторин/, което е станало приблизително през 1450 г. пр. н.е. и довело до унищожението на минойската цивилизация. Приливните вълни и облаците прах са стигнали до Египет.

4. Фараонът-еретик Аменхотеп IV,нарекъл себе си Ехнатон - т. е. "угоден на Атон". Управлява Египет до 1358 г. пр. н. е. Той провежда коренна религиозна реформа в Египет и отхвърля старите египетски божества, установявайки култа към бога слънце - Атон. Интересен е и въпросът за произхода на жена му - Нефертити. Тя е чуждоземка - или хетка, но пък може да е и... семитка. Във всички случаи Нефертити му е повлияла доста и е изпълнявала обредите към новия бог редом с Ехнатон.

5. През това време евреите си седят под египетското господство и попиват каквото могат. След смъртта на Ехнатон, религията му е отхвърлена и култът към старите божества се възстановява. Евреите търсят противопоставяне спрямо египтяните, затова монотеистичната религия им пасва добре - тя ги разграничава от политеистичното египетско население и така ги предпазва от асимилация. Всъщност даже има съвпадение в името на еврейският бог Яхве и Ехнатон.

6. Чудя се кога точно става изходът на евреите от Египет - след тържеството на старата египетска религия /тогава природните катаклизми описани в Библията са събития век преди изселването им, нагодени за случая/.

Интригуващ е въпросът и кой е бил Моисей и дали пък той не е бил жрец на Атон /а може би човек от обкръжението на Нефертити/ и решил да нагоди египетския култ към Слънцето към еврейските изисквания?

7. Бягайки от Египет евреите попадат в Синай. Там Моисей се качва в планините и получава плочите с 10-те божи заповеди, с които еврейския бог се легитимира пред народа си. Всички знаем прословутата заповед - да нямаш друг бог освен мене. Значи допреди това евреите са се кланяли и на други богове. Златният Телец е пример. Така със стройно изградени закони възниква юдеизмът, който се противопоставя на всички останали религии.

Та въпросът ми е според вас кое от кое е възникнало първо /и кое от кое произтича/ - монотеистичната реформа на Ехнатон или юдаизмът на Моше? Според мен евреите далеч не са били монотеисти, преди да се заселят в Египет. Имат женско начало - Шехина, има Сет/Сатана/Шайтан и т.н. Монотеизмът е по-скоро късна редакция.

Книга на мъртвите на древните египтяни :

Изрази използвани от "християнството", но писани преди 5000-6000 год. :

с.95 - "Аз съм вчера, днес и утре." /Ра/ ;

с.53 - "Аз съм на вечния живот владетел." /Озирис/ ;

с.70 - "Аз живея чрез силата на моето Слова." /Хор/ ;

с.51 - "Стани ти Хор, възкръснал за живот !" /Озирис/ ;

с.84 - "Този съм, който Съм, и който никой не познава." /Хор/ ;

с.83 -

"Аз съществувам и живея. Аз Хор съм, който милионите години извървява. Мълчание и Слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал заповеди давам." /Хор/

с.83 -

Аз вчерашното съм.

Аз днешното съм

на поколенията неизброими.

И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/

с.84 -

"С тройно було съм закрит.

когато беше времето далечно,

когато беше за мен небето сътворено,

когато бе земята от небето отделена,

когато всички същества,

родени от земята и родени от небето,

разпределени бяха.

Знайте !

Чуждо е името ми за мръсотията на злото ! /Хор/

с.105 - "Да бъде царството ти ! Да бъде волятата ти !" /Озирис/ ;

с.108 -

"О господарю на порядъка на светове, поздрав !

Освободен от злото и греха,

ти остани във вечността на траенето безконечно !" /Озирис/

ппс :

Това много ми харесва :

И през всички дни на вашия живот ще ви закрилям ! /Хор/

[Last roman]

Христовото : "Аз съм пътят, истината, светлината, живота и др.",

намираме в една молитва към Бог Хор отпреди 6000 години :

"О, Бог на Истината и Правдата,

разрушавай злото в мене,

заличи злодейството и моите деяния престъпни,

помети злото без остатък от сърцето ми,

за да остана с тебе в мир !

/с.53/

Към Ра /Светлината, Зората, Слънцето/ :

"О, Ра !

Ти - създателят на всичко съществуващо !

В Зората на времената

ти извая езика на йерархиите божествени,

изтръгна съществата от океана първичен

и ги спаси на острова сред езерото на Хор.

Да бъде името ти възхвалявано,

създателю на удивителни творения !

С лъчите си тялото ми освети,

за да почива то в земята на вечността !

/с.55/

- учудващо е сродно с : "Отче наш, да се свети името ти ..."

[Р. Теодосиев]

Според мен не може да се се сравняват молитвите - те са индивидуални и много приличащи една на друга. Като се молиш за едно и също нещо няма много голяма разлика в самите думи, нали смисълът е един и същ.

[Last roman]

http://www.middleeast.org.ua/history/avesta07.htm

а ето и химна, посветен на Митра.

[Warlord]

Според мен не може да се се сравняват молитвите - те са индивидуални и много приличащи една на друга. Като се молиш за едно и също нещо няма много голяма разлика в самите думи, нали смисълът е един и същ.

Въпросът е за взаимстването и произхода, на писанията в библията и това, че част от тях идват от древноегипетската религия, а също така и от древношумерската - от там например е взаимстван митът за Гилгамеш, преобразен в Библията като всемирен потоп и Ноевия ковчег.

[Р. Теодосиев]

Да, бях чел някъде подобни неща. За заимстването...ами честно казано не се учудвам, даже така ми звучи по правдоподобно.

[Last roman]

Въпросът е за взаимстването и произхода, на писанията в библията и това, че част от тях идват от древноегипетската религия, а също така и от древношумерската - от там например е взаимстван митът за Гилгамеш, преобразен в Библията като всемирен потоп и Ноевия ковчег.

По-скоро митът за Ут-напищи /шумерския еквивалент на Ной/. Религиите си взаимстват една от друга, така че абсолютно новаторски религии няма. Просто от нищо - нищо не произлиза.

[Warlord]

Така е, но християните си мислят, че библията им ей така се е пръкнала - изведнъж божиите слова били написани, като провидение. Но естествено и за тях си има обяснение от къде и как са били сформирани по-късно от еврейските жреци, използвали по-древни чужди писания, като в основата на библията са залегнали редове с допуснати грешки и при превода и собствени тълкувания и добавки от тяхна стран

[Last roman]

това си е изцяло проблем на християните. Невежеството е сила.

[Guest Serena]

В заимстването на идеи няма нищо лошо - по онова време не е имало авторско право.

Идеи могат да се заимстват обаче само когато заимстващото съзнание е на подходящо ниво, за да ги приеме и разбере. Пример за това има дори в самата история, която си разказал - жреците са върнали политеизма, въпреки че са имали възможност да се запознаят и с монотеизма. Сам виждаш, че нещата съвсем не опират до това кой какви идеи ще чуе отнякъде, а какво от идеите, с които има досег, е възможно да бъде възприето и по какъв начин ще бъдат пречупени тези идеи през приемащото ги съзнание.

Монотеизмът не е просто една нова идея, той иска по-висока степен на абстрактно мислене от политеизма. Развитието на човешкото мислене води закономерно от политеизъм към монотеизъм и никак не е случайно, че монотеизмът се появява по-късно. Жреците са били най-образованите хора за времето си в Египет, които поколения наред са се занимавали само с наука и в онзи момент те не са приели монотеизма. Трудно е да се повярва, че по същото време робите са направили това.

[tonkata3]

Въпросът е за взаимстването и произхода, на писанията в библията и това, че част от тях идват от древноегипетската религия, а също така и от древношумерската - от там например е взаимстван митът за Гилгамеш, преобразен в Библията като всемирен потоп и Ноевия ковчег.

Преди да се появи Св.Писание на евреите е имало Св.Предание - именно него Мойсей записва. За тази традиция да се предава опита и историята чрез предците свидетелства и самото Св.Писание макар и косвено. Още мнооого преди епоса за Гилгамеш и др. известни - евреите са били винаги монотеисти. Нещо, което е в коренно различие от всички други познати епоси, където имаме сътворение на света, но в борбата между богове, богини, между бога на доброто и бога на злото...... НЕЩА, КОИТО НЕ СА ВЗАИМСТВАНИ КАТО ВЪЗГЛЕД, ПРЕДСТАВИ И ПР. от политеистичните народи. И при положение, че са били в такива близки контакти - завладяване....- с тях. ТАКА ЧЕ МОНОТЕИСТИЧНИЯ ВЪЗГЛЕД НА ЕВРЕИТЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО И ЗА БОГА Е ОРИГИНАЛЕН И НЕ ПОВТОРИМ В ИСТОРИЯТА. Доколко чужда на представите на древните идеята за едно божество и въобще идеята за монотеизма /и като сътворение/ е опита за реформа на един от египетските фараони /не се сещам сега Ехнатон ли беше?! -сега това не е въпроса/ да го въведе като вероизповедание - след неговата смърт, ТОВА КОЕТО НЕ Е СВОЙСТВЕНО НА МИРОГЛЕДА НА ДРЕВНИЯ ЕГИПТЯНИН ПРОСТО ИЗЧЕЗВА. Древните не са виждали нищо общо с мирогледа на евреите - НО НИЕ ДНЕС ТОЛКОВА ГОЛЯМО "ПРЕКЛОНЕНИЕ" КЪМ "обективното" изследване правим, че преиначаваме историята както ни е угодно - ТОВА Е ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА ЗА ТРАНСМУТАЦИЯТА.

Но такива подобни твърдения означават не просто да трансмутираш някакви повърхностни размисли на разни "учени", които съвсем "непредубедено" изследват и вменяват някаква трансмутация, която не съществува. По отношение на библейския потоп - еми нормално е много от древните народи да се впечатлят от такъв мащаб на природно бедствие - то именно обратното шеще да бъде доста голямо "доказателство" за негово отрицание, но пък виждаме, че и потвърждението /преданията на толкова древни народи - е, всеки от негова гледна точка за причина и общват/ Е ПАК НЕДОСТАТЪК ЗА "НЕПРЕДУБЕДЕНИЯ" ТЪРСАЧ НА "истината".

[Guest Serena]

...евреите са били винаги монотеисти. Нещо, което е в коренно различие от всички други познати епоси, където имаме сътворение на света, но в борбата между богове, богини, между бога на доброто и бога на злото...... НЕЩА, КОИТО НЕ СА ВЗАИМСТВАНИ КАТО ВЪЗГЛЕД, ПРЕДСТАВИ И ПР. от политеистичните народи. И при положение, че са били в такива близки контакти - завладяване....- с тях. ТАКА ЧЕ МОНОТЕИСТИЧНИЯ ВЪЗГЛЕД НА ЕВРЕИТЕ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО И ЗА БОГА Е ОРИГИНАЛЕН И НЕ ПОВТОРИМ В ИСТОРИЯТА. Доколко чужда на представите на древните идеята за едно божество и въобще идеята за монотеизма /и като сътворение/...

Още в Риг Веда, съставена около 15 (!) века преди н.е., е описана еволюцията от политеизъм към монотеизъм. Във Ведите и в други източници вече има идеята за единия Бог и за сътворението на света от него.

Информация

[tonkata3]

Още в Риг Веда, съставена около 15 (!) века преди н.е., е описана еволюцията от политеизъм към монотеизъм. Във Ведите и в други източници вече има идеята за единия Бог и за сътворението на света от него.

Информация

Може, да, но в теософския й вариант, които е мнооооооого след Хр.

[Guest Serena]

Аз не знам Риг Веда да има общо с теософията.

Ето какво е Риг Веда.

[tonkata3]

Аз не знам Риг Веда да има общо с теософията.

Ето какво е Риг Веда.

Знам какво е, но варианта, който се популяризира е теософско дело - синкретичен.

[Guest Serena]

Дай информация.

[tonkata3]

Дай информация.

"Ведите се свещените книги на древните индуси. Те са 4 сборника: 1.Риг-Веда, най-древният и най-важният сборник, съставен вероятно около 1000 г.пр.Хр, но много от неговото съдържание датира от още по-дълбока древност. Този сборник съдържа религиозни химни. Понеже той е най-древния литературен паметник не само за индийците, но и въобще за цялата литература възникнала на арийска почва, той представлява голям интерес за историята на литературата и за сравнителното езикознание и за бита и религията не само на индийците, но до известна степен и на сродните им народи. 2.Вторият сборник е Яджур-Веда /Яур-Веда/, възникнал по-късно - 800 г.пр.Хр. Той съдържа стихове, които трябва да произнасят жреците, когато принасят жертви. 3 Трети сборник е Сама-Веда. Той е нещо като молитвеник, съдържа песни.....Съдържанието му е взето повече от Риг-Ведите. 4. Четвъртият сбонник е Атхарва-Веда, съдържа заклинания.....

Най-важният паметник, който ни дава сведения за древната религия на индийците, е първият сборник - Риг-Веда. Най-висшето божество в Риг-Ведата изглежда да е Варуна, бог на светлината, на небето и на правдата. Както се описва в Риг-Ведата, той много прилича на Ахура-Мазда в древната персийска религия. Това показва, че в по-отдалечена епоха народите, които са се разселили - едни в Индия, а други в Персия и по-на запад - са живее ли отначало заедно, и че висшето божество за тях ще да е било небето и небесната светлина. В ония веди, които са по-стари /а това се познава по езика им/, виждаме по-проста не толкова подробна митология, за предмет на която служат олицетворените природни сили и явления, но още само с малък примес от антропоморфизъм.

Това, което прави впечатление във ведите относно религиозните понятия на древните индийци е тъй нареченият хенотеизъм. Макар да се говори в тях за много божества с различни названия, обаче на всеки бог по отделно се приписват всички божествени свойства. Още нямаме там разграничени сфери на действия между различните божества.Ведите са сборници от песни и пр. от различни епохи и затова в тях виждаме, особено в по-късните сборници, същинска митология. А наред с нея виждаме и как богословската мисъл на тогавашните индийци и по религиозен и философски път се приближава до монотеизъм, обаче той има пантеистичен характер. Според брахманите, които съставляват допълнение от по-късна епоха към ведите, тези последните се считат изцяло за откровение на върховното божество и произлизат още преди създаването на света, записани бил, обаче по-късно от свети мъдреци. Най-древната митология на индийската религия признава, освен главния бог Варун, още и 6 негови братя, по имената на които може да се съди, че те представляват просто отделни негови свойства. А всички други божества имат под свое владеене природните явления на небето и на земята. Тук има бог на слънцето, на утринната зора, на бурята и гръма, на дъжда.... А освен това срещаме вяра и в разни полубожества, които съответствуват на гръцките нимфи или славянските русалки и пр. В по-късните веди се срещат, освен добри божества, още и зли. Срещаме още символизации на божествата, а също и култ на богове-змии. Там изпъкват на пръв план други божества, напр.Вишну, за които и по-рано се споменава, обаче като за второстепенни. В късните веди се говори за по-обработен култ и много жертвоприношения, като по-рано култът бил много по-прост."

[Guest Serena]

Ставаше въпрос за думите ти: "варианта, който се популяризира е теософско дело - синкретичен"

Тях имах предвид да потвърдиш с информация.

Общата информация за Риг Веда, която си дала, е непълна. Самата Риг Веда отразява много дълъг период от време и тръгва от политеизъм, но към края не само стига до монотеизъм, ами го прехвърля и опира до монизъм.

Мисля, че казах, каквото имах да кажа по въпроса, можеш да погледнеш пак линковете, ако ти е интересно. Приятна вечер!

[Guest Serena]

Ето извадка от първия линк:

"Риг Веда описва еволюцията на политеистичните, монотеистичните и монистичните концепции в индуизма.

Политеизмът е вярата в много богове, монотеизмът - в един бог, а монизмът - в съществуването на само една реалност с различни проявления. Всички тези вярвания се срещат в Риг Веда.

Политеизмът е вярата в много богове. Монотеизмът е вяра в един върховен Бог. Монизмът е вярата, че всичко във вселената е съставено от една първична субстанция. Moнизмът е повече философска теория, отколкото теологично вярване. От политеизъм към монотеизъм виждаме как ведическата философия се е придвижвала към поклонението на единия Бог. Този Бог, както във всички монотеистични религии, е бил отделен от вселената и хората. В по-късните стихове на Риг Веда виждаме развитието на монизма, вярването, че в дълбоката си същност всички части на вселената са едно цяло, както и че са съединени с първопричината."

А монизмът се появява от въпросите, които поражда монотеизма, така че самото достигане до монизъм доказва, че е имало пълноценен монотеистичен възглед преди това.

[tonkata3]

Ето извадка от първия линк:

"Риг Веда описва еволюцията на политеистичните, монотеистичните и монистичните концепции в индуизма.

Политеизмът е вярата в много богове, монотеизмът - в един бог, а монизмът - в съществуването на само една реалност с различни проявления. Всички тези вярвания се срещат в Риг Веда.

Политеизмът е вярата в много богове. Монотеизмът е вяра в един върховен Бог. Монизмът е вярата, че всичко във вселената е съставено от една първична субстанция. Moнизмът е повече философска теория, отколкото теологично вярване. От политеизъм към монотеизъм виждаме как ведическата философия се е придвижвала към поклонението на единия Бог. Този Бог, както във всички монотеистични религии, е бил отделен от вселената и хората. В по-късните стихове на Риг Веда виждаме развитието на монизма, вярването, че в дълбоката си същност всички части на вселената са едно цяло, както и че са съединени с първопричината."

А монизмът се появява от въпросите, които поражда монотеизма, така че самото достигане до монизъм доказва, че е имало пълноценен монотеистичен възглед преди това.

Съжалявам, но такова нещо като "монотеизъм" в източните религии няма. В чистият им вид - другото е по-сетнешна добавка и няма смисъл да ти давам линкове, защото ти ги ползваш в изказванията си - няма от къде да дойде в източните учения идеята за монотеизъм освен като дело на синкретистите-теософи, който в стремежа си да обединят изтока и запада създават такова синкретично учение. Къде в древните текстове от преди Христа на източните религии имаме вяра в един Бог? За монизма и политеизма -да, но монотеизъм?!?!

[Guest Serena]

Тонка, извинявай, разговорът и похватите ти не ми харесват.

"Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко."

Йога Сутра - около 300 г пр.н.е., но е запис на много по-стари вярвания.

С това се надявам вече да сме се изяснили. Повече информация не е проблем да се намери.

PS Разбира се, ако говориш за монотеизъм от типа на исламския, такова нещо няма в източните религии. Но ако говорим за идеята за единия Бог, тя е много стара.

[Lion Queen]

Чатерджи и Датта

История на индийската философия

Веданта

Тази система израства от Упанишадите, които представляват връх на спекулациите на Ведите, и затова тя се нарича Веданта, или край на Ведите. Веданта е събрала ведно всички философски мисли, разпръснати из Упанишадите. Нейните основни положения са изложени в Брахма-сутра на Бадараяоа, която систематизира учението на Упанишадите, и в коментарите към тези сутри, съставени от по-късни автори, в това число от добре известните Шанкара и Рамануджа. От всички индийски системи Веданта – особено в изложението Ј от Шанкара – оказва най-голямо влияние върху индийския живот и продължава да съществува в една или друга форма в различни части на Индия.

В един от химните на Ргведа ние срещаме идеята за съществуването на една върховна личност, Пуруша, която пронизва цялата вселена и все пак се намира извън нея. Всички обекти на вселената, одушевени и неодушевени, простите хора и светците, се изобразяват тук в поетична форма като части от върховната личност. В Упанишадите това единство на всичко съществуващо намира израз в концепцията за единната безлична реалност (сат) или в концепцията за единната душа, единния Брахман (всички тези понятия се употребяват като синоними). Светът, се казва в Упанишадите, води началото си от тази реалност, основава се на нея и се връща към нея при своето разрушаване. Реалността на множеството отделни обекти, възприемани във вселената, се отрича и се утвърждава тяхното единство в единната реалност. Всичко е бог. Душата е бог (аям атма брахма). Няма множественост. Тази душа, или бог, е реалността (сатя); тя е неограничено знание (джпана) и блаженство (ананда).

Шанкара интерпретира Упанишадите и Брахма-сутра в духа на чистия, ярко изразен монизъм. Бог е единна реалност не само в смисъл, че няма нищо друго освен бог, а и в смисъл, че даже в бога няма множественост. Отрицанието на множествеността, единството на душата и бога, твърдението, че с познанието на бога се познава всичко, и други подобни възгледи, които можем да намерим в Упанишадите – всичко това, задаващо общия тон, с който е проникнато учението на Упанишадите, не може да се обясни логично, даже и да повярваме в съществуването на много реалности в бога. Наистина, в някои Упанишади се говори за сътворяването на много неща от бога (Брахман) или от душата (Атман). Но в други Упанишади и даже във Ведите творението се приравнява към илюзията, вълшебството. За бога се говори като за илюзионист, сътворил света чрез магическа сила, наричана мая.

Затова Шанкара смята, че като признаваме съществуването само на една реалност, ние трябва да обясним света не като реално творение, а като видимост, която бог предизвиква в нашето въображение чрез необяснимата сила на мая. За да се направи концепцията за мая по-разбираема за обикновения читател, той я обяснява, сравнявайки я с илюзиите, срещани във всекидневния живот, когато например връвта изглежда като змия, или някаква блестяща повърхност – като сребро. Във всички случаи на такава илюзия е налице субстрат, реалност (връв, блестяща повърхност), която вследствие на нашето незнание за субстрата ни изглежда, поради наслагването на същности, като нещо повече – змия или сребро. По подобен начин може да се обясни възприятието ни на обектите на света. Ние възприемаме много обекти в единния Брахман вследствие на нашето незнание (авидя), което скрива от нас реалния Брахман и го кара да изглежда като много обекти. Когато фокусникът по време на представлението илюзорно прави от една монета много монети, то от гледна точка на фокусника причината за това е неговата магическа сила; от наша гледна точка причината за възприеманите от нас много монети се състои в нашето незнание за тази една реална монета. Прилагайки тази аналогия към явленията от външния свят, можем да кажем, че дадените явления се раждат от магическата сила на мая, съдържаща се в бога, а също и от нашето незнание. Мая и незнанието в този случай са две страни на едно и също явление, разглеждано от две различни гледни точки. За мая също така може да се каже, че тя е причината на незнанието (авидя или аджпана). За да не се остава с впечатлението, че теорията на Шанкара не е в състояние да защити позициите на чистия монизъм, доколкото тя допуска съществуването на две реалности – бог и мая, Шанкара посочва, че мая като сила на бога се различава от бога не повече, отколкото силата на изгарянето от огъня. Затова тази теория на Веданта не е дуализъм, а монизъм, недуалност (адвайта).

Но даже и в този случай нима бог в действителност не притежава силата на съзиданието? На този въпрос Шанкара отговаря така: докато ти вярваш в явленията от външния свят, ти гледаш на бога чрез света – като на негов творец. Но щом узнаеш, че този свят е само видимост, че в действителност нищо не е сътворено, ти преставаш да мислиш за бога като за творец. За този, който не се лъже от изкуството на вълшебника и не се поддава на неговите трикове, вълшебникът престава да бъде вълшебник и губи магическата си сила. По същия начин за тези малко хора, които не виждат в света нищо освен бога, той престава да бъде притежател на мая, на силата, създаваща привидност.

Като има предвид това, Шанкара посочва необходимостта да се разграничават две гледни точки: обикновена, емпирична (вявахарика) и трансцендентна, висша (парамартхика). Първата е гледната точка на непросветените лица, разглеждащи света като нещо реално. На тази гледна точка се крепи цялата практика на нашия живот и затова тя справедливо трябва да се нарече практическа (вявахарика). От тази гледна точка светът изглежда реален, а бог – всемогъщ и всезнаещ творец, вседържател и разрушител. По този начин бог изглежда като притежаващ много свойства (сагуоа). В този смисъл Шанкара нарича бог Сагуоа-Брахман, или Ишвара. От тази гледна точка Азът изглежда ограничен от тялото, което се държи като смъртно Ego (ахам).

Втората, висша гледна точка (парамартхика) принадлежи на просветения, който е разбрал, че светът е само видимост и че не съществува нищо друго освен бог. От тази гледна точка светът е нереален, бог престава да се разглежда като творец или като притежател на такива свойства като всезнание и всемогъщество. Бог се схваща като единен – без каквито и да е отличителни особености, без каквито и да било свойства. Бог от тази метафизическа гледна точка (парамартхика-дршти) е неопределим и няма отличителни признаци. Той е Ниргуоа-Брахма. Тялото също трябва да се признае за видимост, и нищо не отличава душата от бога.

До тази метафизична гледна точка може да се стигне само при условие че се отстрани незнанието (авидя), поради което само и съществува илюзията за реалното съществуване на космоса. А това може да се осъществи само чрез овладяването на знанията, дадени от Веданта. Необходимо е да установим контрол над сетивата и ума, да се откажем от всички привързаности към обектите, като осъзнаем техния преходен характер, и горещо да възжелаем освобождението. Веданта трябва да се изучава под ръководството на просветен учител, като при това изложените от нея истини се усвояват чрез постоянен размисъл и съзерцание. Когато ученикът стане достоен, учителят ще му каже: „Ти си Брахман“. Тогава ученикът трябва да мисли за това дотогава, докато не започне пряко и постоянно да осъзнава истината: „Аз съм Брахман“. Това и ще бъде съвършената мъдрост или освобождението от зависимостта. И макар че такава мъдра и освободена душа все още продължава да се намира в тялото и в света, те повече не я сковават, доколкото тя не ги смята за реални. Такъв човек живее в света, но не е зависим от него. Няма привързаност, няма илюзии, които да влияят на неговата мъдрост. Душата се избавя от илюзорните идеи, отделящи я от бога; тя се освобождава също от всякакво страдание. И доколкото бог е блаженство, такова става и освободената душа.

Тези учения на Веданта се интерпретират и развиват от Рамануджа по един различен начин. Той смята, че бог е единствената реалност; негови части са различни, лишени от съзнание (ачит) материални обекти, а също и имащите съзнание (чит) души. Бог притежава всички висши добри качества, от рода на всезнанието и всемогъществото. Бог сътворява света на материалните обекти (ачит) от вечно намиращата се в него материя, както паякът плете паяжината си, като я извлича от собственото си тяло. Душите се схващат като атомистични (аоу) субстанции, които съществуват вечно. По своята природа те са надарени със съзнание и самопознание. Всяка душа в съответствие с кармата си е надарена с материално тяло. Зависимостта на душата означава, че тя е заключена в дадено тяло. Освобождението означава пълно разединение на душата от тялото. Причината за зависимостта е карма, идваща от незнанието. Душата се отъждествява с тялото поради непознаването на своята истинна природа и защото се държи така, като че ли е тяло. Тя страстно желае сетивните удоволствия. По този начин тя се привързва към земното, и силата на тази привързаност става причина за нейното прераждане. Незнанието се отстранява чрез изучаването на Веданта. Човек стига до знанието, че неговата душа е различна от тялото, че тя в действителност е част от бога, или Брахман, от когото зависи нейното битие. Безкористното изпълнение на задълженията, предписвани от Ведите, разрушава натрупаните сили на привързаността, т.е. кармите, и помага да се овладее съвършеното знание. Бог трябва да се разглежда като единственият достоен обект на любовта, необходимо е постоянно да се мисли за него и да се покоряваме на неговата воля. На бог е угодна предаността, и преданите той освобождава от зависимостта. След смъртта си освободеният никога няма да се прероди. Освободената душа става подобна на бога, защото както и самият бог тя има чисто съзнание, свободно от несъвършенства. Но тя не става идентична с бога, доколкото крайното не може никога да стане безкрайно.

Според Рамануджа макар и бог да е единствената реалност и да не съществува нищо друго освен бога, все пак в него се намират много реалности. Сътвореният свят и създадените обекти са също толкова реални, колкото и бог. Поради тази причина това учение не може да се нарече последователен монизъм – адвайта, тъй като то е учение за Единния, ограничен от наличието на много части, т.е. ограничен монизъм – вишишта-адвайта. Бог, притежаващ надарените със съзнание души и лишената от съзнание материя, е единствената реалност.

Мисля че по-горния текст потвърждава и обяснява казаното от Серена...а освен това освен монизъм и стремеж към единност на обяснението на света в древни времена се е пръкнал и атеизъм:

Системата Джайна

Произходът на Джайна се отнася към далечните праисторически времена. Тази вяра се предава на потомството чрез двадесет и четирима тиртханкари (букв. прокарващи бродове), т.е. достигнали освобождение проповедници на вярата, последният от които е съвременник на Гаутама Буда – Вардхамана (наричан също Махавира).

Привържениците на системата Джайна отхвърлят възгледа на Чарвака, че възприятието е единственият достоверен източник на познанието. Те посочват, че ако се отхвърли възможността от получаване на достоверни знания посредством извода или свидетелството на други лица само защото понякога те са подвеждащи, то под съмнение следва да се постави също и непогрешимостта на възприятието, тъй като самото възприятие понякога се оказва илюзорно. Самите последователи на Чарвака прибягват до помощта на извода, когато от твърдението, че някои изводи са лъжливи, те стигат до извода, че всички изводи са лъжливи, а също и когато отричат съществуването на някои обекти защото не можем да ги възприемем. Освен възприятието последователите на Джайна приемат като източници на достоверното знание логическия извод и свидетелствата. Достоверно изводно знание ние получаваме тогава, когато то се подчинява на определени логически закони. Свидетелството също е достоверно, когато представлява съобщение, изхождащо от надежден авторитет. Фактически джайнистите твърдят, че само основавайки се на авторитета на учението на всезнаещите, на достигналите освобождението светци (джини или тиртханкари) ние можем да получим безпогрешно знание по някои духовни въпроси, които не могат да се разкрият от нашето ограничено сетивно възприятие и разсъждение.

На основата на тези три източници на познанието системата Джайна изгражда своето разбиране за вселената. Възприятието разкрива реалността на материалните субстанции, състоящи се от четири различни елемента, същите, които фигурират и в системата на Чарвака. По пътя на извода философите от Джайна стигат до убеждението за наличието на пространство (акаша), доколкото материалните субстанции трябва да съществуват някъде, и време (кала), доколкото измененията, т.е. серията от състояния на субстанцията, не могат да бъдат разбрани без него. Те са убедени, че съществуват причини за движението и покоя, тъй като без тях е невъзможно да се обясни движението и преустановяването на движението в нещата. Тези причини, наричани дхарма и адхарма, следва да се разбират не в техния обикновен морален смисъл [като добродетел и порок, или достойнство и недостойнство], а като причини за движението и покоя.

Но физическият свят, състоящ се от четирите елемента на материята, пространството, времето, дхарма и адхарма, не е всичко. Възприятието и изводът говорят също така за съществуването на души във всички живи тела. Когато ние възприемаме такива свойства на портокала, като цвят, форма и миризма, ние казваме, че възприемаме съществуването на дадения портокал. На същото основание, когато с помощта на вътрешния орган възприемаме удоволствието, страданието и другите свойства на душата, трябва да допуснем, че душата също така ни става известна непосредствено чрез възприятието. Не трябва да се казва, че съзнанието е продукт на материята; Чарвака не може да приведе нито един пример, когато като че ли възприемаме пораждането на съзнанието от съединяването на материалните субстанции. Съществуването на душата може да се изведе също на това основание, че материалните субстанции не могат сами по себе си да се групират в живо тяло, ако няма съзнателно действуваща и ръководеща ги сила. Без съзнателна субстанция, способна да управлява материалните субстанции, тялото и сетивата не могат систематично да изпълняват своята работа.

Следователно има толкова души, колкото и живи тела. Душа, според мнението на Джайна, имат не само животните, но и растенията, даже прашинките. Съществуването на най-дребните живи същества (такива, като микробите) в прахта и в другите изглеждащи невидими неживи материални неща се допуска също и от съвременната наука. Душите притежават различна степен на съзнателност. Някои от тях, като например душите на растенията или на прашинките, притежават само осезание и следователно имат само осезателно съзнание. Низшите живи организми имат два вида сетива; по-развитите – три; някои притежават четири сетива. Човекът и някои висши животни притежават пет сетива, чрез които те познават нещата. Но колкото и да са развити сетивата, душата, живееща в тялото, е ограничена във възможностите си за познание; тя е ограничена също така по сила и е подложена на всички видове страдания.

При все това всяка душа е в състояние да постигне безгранична съзнателност, сила и щастие. Тези свойства са присъщи на самата природа на душата. Кармите затрудняват тяхната проява, както облакът закрива светлината на слънцето. Кармите, т.е. силите на страстите и желанията на душата, привличат към нея частиците на материята, които проникват в душата така, както прашинките проникват в светлината на пламъка или слънцето. С една дума, кармите са причината за това, че душата се заробва от материята. С отстраняването на кармите душата може да отхвърли от себе си зависимостта и да си възвърне природните съвършенства.

Учението и животът на достигналите освобождение светци (тиртханкара) доказват възможността за освобождение и посочват също така пътя, който трябва да се следва за достигането на тази цел. За освобождение от зависимостта са необходими три неща: най-дълбока вяра в учението на Джайна, точно знание на това учение и правилно поведение. Правилното поведение се състои във въздържането от несправедливост, лъжа, кражба, чувственост и привързаност към сетивните обекти. Възпитавайки у себе си правилна вяра, правилно знание и правилно поведение, ние получаваме възможност да контролираме своите страсти, а кармите, оковали душата с веригите на материята, се отстраняват. Премахвайки препятствията, душата отново получава своите природни съвършенства – безгранична вяра, безгранично знание, безгранична сила и безгранично блаженство. Това е и състоянието на освобождение.

Последователите на Джайна не вярват в бога. Тиртханкарите са тези, които притежават такива божествени сили като всезнанието и всемогъществото. Те се почитат като идеал за живот.

Симпатията към всички живи същества е една от главните черти на джайнистката религия. В тясна връзка с нея е и почтителното отношение към мнението на другите школи. Философите на Джайна отбелязват, че всеки обект има безбройно количество аспекти и за този обект може да се съди от различни гледни точки. Всяко съждение за нещата е затова правилно само по отношение на определени техни аспекти, разглеждани от особена гледна точка. Следователно ние трябва да помним за ограничената природа на нашето познание и съждения и трябва да се откажем от мисълта, че една или друга гледна точка дава пълната представа за даден предмет. Ние трябва да защитаваме и да правим по-убедителни нашите собствени твърдения и същевременно трябва да приемем възможността, че и другите гледни точки са правилни.

Философията на Джайна е един вид реализъм, тъй като тя утвърждава реалността на външния свят; тя също така е и плурализъм, защото вярва в наличието на много последни реалности. Тази философия е атеистична, защото отхвърля битието на бога.

И двете системи са по-древни от будизма и са се развили и разгтърнали напълно преди него. Всъщност така да се каже му проправят път.

Индуизма е сложна плетеница от сложни божества с пантеон от към над 1000 образа. Въпреки това поради липса на върховенство те обитават свят също както хората, принципно Дарма или душата на душите, от която са част всички същества е единствена..Има много школи, които намирисват на монотеизъм от дълбоки времена. Всички те се развиват на фона на индуизма.

[Lion Queen]

Заемките на исляма от християнството, на християнството от юдаизма и митраизма, дори и взаимстването от страна на юдеите на един отхвърлен монотеистичен египетски култ. На това последното искам да наблегна.

Тук възникнаха няколко интересни размисли, които искам да споделя.

Напълно те подкрепям. Не само това но и е открито името на Мозе(Моисей) със всичките титли полагащи се на един близък до фараона хъм човек. Очевидно е че е последовател на Атон и се похвалвам, че в философски факултет това ни беше преподадено като една от съвременните хипотези за възникване на юдаизма. Трябва да се позаровим надълбоко и да намерим още данни, защото очевидно много хора вече споделят тази идея. В нея се обяснява ЗАВЕТЪТ като договор между Слънчевия Бог и семитските племена, които са работели по онова време в Египет по ремонт на напоителната система. Моисей се е възползвал от недоволството им тъй като поради няколкогодишна суша заплатите им били забавени в един момент напрежението ескалирало. Твърди се че онези, които са левити или потомци на Моисей всъщност са потомци на египтяните забягнали с него след неуспешния преврат - не е лесно да се смени жречество и фараон. Например чудото с морето е обяснено логично по следния начин - Моисей е бил образован, освен това жрец на Атон (макар и неизвергнат) и е разбирал от география и астрономия много повече от генерала предводител на преследвачите им. Когато стигат до един разлив на Червено море (разказвам по памет и може да бъркам морето), чието съществуване геолозите са доказали той е минал непосредствено преди прилива. Това показва че е бил достатъчно образован за да изчисли времето през което ще преминат така че преследвачите да се окажат по средата когато нивото се дигне най-високо. Така е станало първото му чудо. Не е трудно един образован египтянин да заблуди необразованите си "последователи" и да им обещае един вид "договор" (ЗАВЕТА) - те ще бъдат богоизбран народ ако му служат и изпълняват повелите му. Естествено на Моисей му е било трудно да сплоти малцинството от образовани египтяни с необразованите, суеверни семити. За това се е наложило да избере най-отвратителния, нелогичен, дълъг път към "обетованата земя", която не е чак толкова специална и плодородна, но е подхоящо далече, за да може походът да сплоти хората и да закрепи култа. Оттам нататък историята я знаем...

Иска ми се да открия книга писана за това. Гледах само един филм по дискавъри и каквото са ни говорили в университета.. много ми е интересно..

[tonkata3]

Тонка, извинявай, разговорът и похватите ти не ми харесват.

"Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко."

Йога Сутра - около 300 г пр.н.е., но е запис на много по-стари вярвания.

С това се надявам вече да сме се изяснили. Повече информация не е проблем да се намери.

PS Разбира се, ако говориш за монотеизъм от типа на исламския, такова нещо няма в източните религии. Но ако говорим за идеята за единия Бог, тя е много стара.

Какви похвати мой не ти харесват?

Монотеизма е вяра в един Бог-личност. За каква вяра в Бог- личност може да се говори в източните религии. Сега ако не ти харесва това е друг въпрос. Темата беше за трансмутациите, а не дали определена представа за Бог ни харесва или не, нали? Въпроса е дали юдаизма и християнството за взели идеята за Бога-личност, Творец... от източните религиозни учения. Е, аз се аргументирай защо не може да се говори за заемки някакви от тях. Писанията разни Рьориховци, Блаватски, Щайнеровци и пр. не представляват интерес за мен - интересуват ме НАУЧНИ източници, а не псевдо- такива.

[Guest Serena]