Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Модератор Военно дело
Публикува (edited)

Във връзка с новото напрежение в близкия изток и новата опастност Хегемона да нападне Иран твърде важно става състоянието на иранското ПВО. Нека видим какво представлява то и доколко може да се справи с американската заплаха.

ПВО на Иран разполага с твърде ммного ЗРК от различни производители. В състава има американски, британски, китайски и руски комплекси. Икономическите санкции под които се намира Иран доведоха до опити да се произвеждат съвременни ЗРК със собствени сили. Въпреки всичко страната изпитва остър недостиг от съвременни ЗРК. Огромната част от въоражението са устарели морално и физически. Освен това наличието на ЗРК от различни производители твърде много усложнява тяхното обслужване. Често едни части от ПВО са просто несъвместими с други и страната сякаш има няколко независими системи ПВО. Въпреки опитите на Иран да произвежда сам резервни части не е ясно доколко са оперативни ЗРК.

Най съвременни ЗРК от ПВО на Иран са безспорно С-300 ПМУ-2 Фаворит доставени от Русия през 2016. Всичко са доставени 4 дивизиона. Трябва да се отбележи, че те не са на въоражение в армията, а в Корпуса Стражи на Ислямската Революция (КСИР). Разбира се, тяхната малочисленост не дава възможност да се изгради цялостна защита на страната и поради това те прикриват ключови райони райони на страната. Два дивизиона са в Техеран, един в Исфахан и един в Бушер. Трябва да се отбележи, че на многобройни учения КСИР са тренирали бърза предислокация на своите С-300. Тези ЗРК обаче не се явяват панацея от възможните американски въздушни удари. Те покриват сравнително малка територия, а във въздушното пространство на страната има твърде много празни пространства неприкрити от съвременни ЗРК което и определя тяхната слабост. 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQxS3hw9eB7hT5oGYq5QwjpOZVT3657HJeCRt3LsLE5kI.jpg

 

През 2016 иранците заявиха за създаването на ЗРК Bavar-373, която по техни думи е аналог на руските С-300. Отчитайки реалното състояние на иранското ВПК може да изразим сериозни съмнения по тези заявления. Освен това, след демонстрацията пред публика през август 2016 няма данни тези ЗРК да са били приемани на въоражение. 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ4BDwAirudOWTy2_2J29ccvQHJ4MVKAFEwv8peDg21Ey.jpg

Иранската армия има 5 дивизиона (във всеки по 6 ЗРК във всеки/. Тези ЗРК са доставени от Русия в началото на 90 те години. Те заемат стационални позиции и прикриват Техеран, Исфахан, авиобаза Хамадан и военноморската база Бендер-Абас. Тези ЗРК демонстрираха в Сирия ниска ефективност и предвид на неподвижните им позиции се очаква да станат лесна жертва на американските удари.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ4PCZSyYGVrIWzciAKdYVkvLJNGY1hPzY5Z2BwvQ6kLX.jpg

На въоражение в армията и КСИР доскоро е имало на въоражение око 50 ЗРК "Квадрат". В последно време те вече не са показвани по паради и не участват в учения. Предвид на сериозната им възраст се предполага, че окончателно са отработели своя ресурс и са снети от въоражение, макар официално това да не е обявено.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ0LRmiI8RZpcdW4Wj1QjwxKdvu7dz-gYu84ZiVnFsxRC.jpg

През 2005 от Русия са доставени 29 ЗРК Тор-М1. Тази система се явяваше доскоро най съвременната в иранската армия и макар да е предназначена за близко ПВО се използва за прикритие на АЕЦ Бушер. Макар да има добри характеристики тези ЗРК не са в състояние да противодействат на високолетящи цели използващи високоточно въоражение. 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ_zhVbXoutlFPHcpBjY5f8R2IhjYOm-w1V3SfCdcx69n.jpg

Китайските ЗРК в иранската армия са представени от ЗРК HQ-2J, които се явяват копие на стария съветски С-75. През 80 те от тях са доставени 14 броя. Впоследствие те са модернизирани, а за тях Иран произвежда собствени модернизирани ракети Сайяд-1. Към този момент тези ЗРК са крайно остарели както морално, така и физически. Те имат твърде малка защита от РЕБ и ниска мобилност. Поради това тяхната боеспособност е твърде съмнителна и най вероятно ще станат лесна жертва на американските ВВС.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ1fQLenCpWc4AVOTnRxhuztH9QGldTXh6xPxbDQj49Sx.jpg

През 1989 са закупени китайските ЗРК FM-80 за защита на армията, които са китайско копие на френските системи за ПВО Crotale. През 2010 иранците започват да произвеждат неин подобрен аналог ЗРК Ya Zahra-3 с зенитни ракети собствено производство. 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ4EGRY_1mfH-BSfJl7sSXNgSQWccY9Qpt71ERy3FYSm2.jpg

Скоро иранците купиха от Китай ЗРК HQ-9, които се явяват китайско копие на С-300ПМУ-2.

Най масови ЗРК в иранската армия си остават американските MIM-23B Improved Hawk доставени още през 70 те години. Иранския ВПК е положил твърде големи усилия в тяхното копиране и днес те произвеждат собствения аналог Mersad въоражен със собствени ракети Shalamcheh. Трябва да се отбележи, че тези ЗРК не са изцяло ирански продукт, като при тяхнато производство е използвана помощтта на китайски инжинери и китайски части за тяхното производство. Всичко иранската армия има 120 ЗРК MIM-23B Improved Hawk и Mersad. При това иранския вариант въпреки всички опити в най добрия случай достига възможностите на американския оригинал. Излишно е да се споменава, че ЗРК от 70 те не са в състояние да противостоят на днешната американска авиация.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ9MArsa_OYA9_lb9ff04Bt0Rl3iug7ADz5LJtjdJOSHr.jpg

На въоражение в иранската армия са останали някакво количество британски ЗРК Рапира доставени в началото на 70 те. Предвид на ембаргото иранските специалисти са разработили за тях производство на резервни части и собствени ракети. Излишно е да се споменава, че ЗРК по същество от 60 те години е напълно небоеспособно днес срещу модерната американска авиация.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ_RWhOGwuZOvYDBPR6VfagsNLgGyqr6wOf697zHu_NrU.jpg

Собствена иранска разработка се явява ЗРК Raad с използване на много елементи от ЗРК Бук-М2Е. Иранците заявяват, че те са силно подобрени и са в състояние да поразяват цели на 200 км и височина до 30 км. Специалсти смятат, че тяхната дистанция на поражение едва ли надхвърля 70-80 км. Те са предназначени за прикритие на армията. 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ7F7GeKLa4RTvYgsTq73tJHIjEaUoy6CmIhD2hzgNmQM.jpg

Друга иранска разработка е Talash и модернизирания вариант Talash-2. За тях иранците твърдят, че са копия на американските ЗРК Патриот. По техни данни имат обсег 120 км и височина 27 км. Високата секретност не дава възможност да се оцени достоверността на тези твърдения, нито да се установи произведените бройки.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQxmTI27mbG9dhsdOXaCknb7b5MPDPnMzTHzFwIhQcCMb.jpg

Буквално преди дни иранските военни представиха най новата си разработка Khordad-15. Очевидно това е още едно ЗРК създадено "по мотиви" на ЗРК Патриот. Според официалните данни може да стреля на 150 км и височина до 27 км.

D8xU02WXYAA59pS.jpg

Освен това Иран разполага с огромно количество зенитна артилерия. През 70 те от СССР са закупени над 100 броя ЗСУ-23-4 Шилка. Иранците са я модернизирали, включително добавили ПЗРК и машината е получила името Soheil. Иранците са разработили своя ЗСУ Bachmann която представлява куполи от снетите от въоражение ЗСУ-57-2 поставени на камион КрАЗ-6322. Освен това в иранската армия има огромно количество 57 мм оръдия С-60 и ЗУ-23-2 както доставени от СССР, така и собствени копия. Дори старите съветски 100 мм зенитни оръдия КС-19 образец 1949 са оставени на въоражение. Те са модернизирани посредством радиолокационно насочване и автоматично зареждане. Известни са под името Sair.

Освен тях Иран разполага с голям брой швейцарски 35 мм зенитни оръдия Oerlikon GDF-001 с СУО SuperFledermaus. Впоследствие за тях са закупени радари Skyguard.

Освен това все още са на въоражение огромно количество ЗПУ-2, ЗПУ-4 (14,4 мм зенитни картечници) и ДШК (12,7мм картечници). Иранците даже са тръгнали по пътя на извращенията, опитвайки се да създадат 8 стволна зенитна картечница на базата на ДШК и собствена 6 стволна 12,7 мм зенитна картечница Mukharam. Трябва да се отбележи, че целия този зоопарк от зенитна артилерия предназначен за поразяване на нисколетящи цели е практически безполезен против американската авиация.

 

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ_wMgnhsNO20cayeVdj-ALyBx123dJYJ9DmLu5KpdOhBsK76CYWq7hB-GbC0NuHNsg.jpg

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ66aRm23nLHb7zyOA_7BxNdIPa6PZXYNZPGLNj5HRs0DWTTdgdns7yAwArB22WVxRQ.jpg

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQxrQJj6GQLoAIrUPbCaEy3ULyv6_fG0-KvPS7mN301Z6G5WekA1dD3kQVOCUWL6Phg.jpg

На въоражение в армията и КСИР има на въоражение над 3500 ПЗРК. Това са съветските Стрела-3 и ирански копия (Misagh-1 и 2) на съвременните китайски QW-1\1M. Важно е да се отбележи, че китайските ПЗРК се явяват китайски мутант роден от извънбраната връзка на руските Игла и американските Стингер. Освен тях от Ирак са купени китайските ПЗРК FN-6 Manpads. ПЗРК са твърде ефективни срещу нисколетящи цели, но почти безполезни против високолетящата американска авиация.

oMkP4IjIrRy9T7uAojaYole1dKp1hA3nsloUVM9pwtP7XFl0cj7F3gyjp1wLnD5GuT-dMbdcJE767M3dLAMOQ4u7SogXLOfUfPypTO9F53ERb8Yym-iNU9N9q4XU15zY.jpg

Редактирано от Frujin Assen
  • Модератор Военно дело
Публикува (edited)

ВВС на Иран

Безспорно най тежкия изтребител в иранските ВВС е американския F-14A доставен през 70 те години. От тях са доставени 79 машини, като се счита, че след ирано -иракската война от тях са останали не повече от 50 машини. 

1494657320_f-14a.-jpg.jpg

 

През 70 те от САЩ са доставени 117 тежки изтребителя F-4E, 32 F-4D, 16 разузнавача RF-4E и 140 леки изтребитела F-5E и 28 учебно бойни F-5F. 

Трудно е да се каже колко от тези самолети днес са оцелели и колко са боеспособни. Ирансканския ВПК прави всичко възможно да ги поддържа в бойна готовност, като произвежда за тях резервни части и въоражение. Нещо повече гордостта на иранското самолетопроизводство са машините HESA Azarakhsh и HESA Saeqeh копия на F-5E/F съответно от които на въоражение има 30/5 машини съответно. Иранците заявяват, че те са по добри от оригинала, но според специалисти в най добрия случай го доближават. Трябва да се отбележи, че тези машини са били много добри своето време, но днес не са в състояние да окажат съществена съпротива на американските ВВС.

1494657494_fantomy.png

 

1557664637_a_hesa_saeqeh_of_iriaf.jpg

Иран разполага и с китайски изтребители F-7M всичко 39 бройки от които 7 са учебно бойни. Това е китайско копие на древния съветски МиГ-21 Ф-13 от началото на 60 те години. Още когато са закупени тези самолети в края на 80 те те са остарели с примитивно БРЕО и единствените им достойнства са били тяхната ниска цена и простота в експлоатация. Естествено те не представляват никаква заплаха за американските самолети.

F-7_Iran-960x400.jpg

Друга рядка птица в иранските ВВС са 10 те прилетели от Ирак машини Dassault Mirage F1. Предвид на малката им бройка и икономически санкции за тях едва ли има и резервни части и обучени пилоти.

16731_1255413946.jpg

Най модерни се считат 36 те машини МиГ-29А. От тях са купени от СССР в края на 80 те 24, а 12 са "подарък" от Ирак. Руският специалист Рибков счита, че те в момента са напълно небоеспособни. Логиката му е проста. Тези машини са на 30 и повече години. Ако иранските пилоти са летели с тях достатъчно, то техния ресурс би трябвало да е изчерпан, а ако такъв е останал, то значи с тях не се лети и съответно няма подготвени пилоти. 

1557664538_cvtngk4wcaenp-d.png

 

Тук обаче трябва дебело да се подчертае, че самите иранци отнасят F-4 и F-5 не към изтребителната, а към ударната авиация, напълно правилно считайки, че тези остарели машини са напълно безполезни във въздушен бой. 

Освен тях иранските ВВС имат на въоражение 30 броя от бомбардировача Су-24МК и 10 штурмовика Су-25. 

Редактирано от Frujin Assen
  • Потребител
Публикува

5117905

Според новините, американосите са блокирали всички радо и други връзки по интернета на иранците....кибер войната вече тече. Националната гвардия е глуха сляпа... 

  • Потребител
Публикува
Преди 43 минути, Skubi said:

5117905

Според новините, американосите са блокирали всички радо и други връзки по интернета на иранците....кибер войната вече тече. Националната гвардия е глуха сляпа... 

Ей това е демокрация и независим инернет ! Лошите хора трябва да бъдат изолирани в името на Свободата на Словото ! А гадните , долни , подли , китайци са си изолирали интернета ! И руснаците искат да го изолират -( ! Може ли такова нещо ? Китайците , а може и руснаците да нямат пълен достъп до прелестите на свободната мрежа  ! Навместо Вашингтон , някакви си правителства в Пекин и Масква решават  кое е правилно и кое не , кое да се блокира и кое да се пусне ! 

Добре , че Иран не е правил такива глупости като Китай !  

  • Модератор Военно дело
Публикува

Един американски поглед по въпроса.

ПротивоКорабни Ракети (ПКР)

С-701 и производни

Това са малки ракети въздух-повърхност разработени в Китай за атаки на малки кораби с водоизместване под 200 тона. Ракетите са дозвукови и имат малка далечина на полета не повече от 20 км. Тяхното предимство е малката височина на полета - под 20 метра и постоянно развиващата се система за насочване, която е силно защитена от РЕБ (Радио Електронна Борба) и гарантира висока точност- над 95%. Предполага се, че Китай произвежда още една версия с подобрена защита от РЕБ носеща името С-703. Иран сам произвежда още една версия на ракетата под името  Kowsar за запуск от наземен носител (например камион) и възможно от морски съдове. Поради своята малка далечина на полета ракетата може да се използва само от самолети (вертолети) и кораби (катери), което я прави трудна за използване против американския флот, който има всички шансове да не допусне толкова близко до себе си ирански катери или самолети. Единствената и ценност е като средство за противопоставяне на американски морски десант, когато американските кораби ще са принудени да наближат брега.

С-704 и Nasr-1

Това е по големия брат на С-701 с аналогична скорост, височина и точност. Главната разлика е по големия размер, позволяващ бойната глава да е снарядена със 130 кг взрив, което 4 пъти повече от С-701 и по този начин се явява заплаха за кораби с водоизместване до 4 000 тона. Освен това тя има далечина на стрелбата над 30 км. Главното достойнство на тези ракети се явява ниската им цена.

През 2008 Иран е пуснал в производство подобрената и версия Nasr-1, която се явява подобрена версия на С-704 с по мощна бойна глава (до 150 кг) и по голяма далекобойност.

Не е известна бройката нито на купените от Китай ракети, нито на произведените в Иран, макар някой доклади от началото на 21 век да дават количества от 300 бройки, но това е преди Иран да започне собствено производство, а и не е ясно, дали не е имало последващи доставки.

С-601 

Това е голяма китайска ПКР с бойна глава от 500 кг и далекобойност над 150 км. През 80 те години Китай продаваше тези ракети на Иран, които още тогава не се отличаваха с особена точност и възможност за защита от РЕБ. Последната доставка за Иран е от 1998, а иранската промишленост може да ги произвежда сама. Счита се, че тази остаряла ракета има много малко шансове против съвременния американски РЕБ.

С-802 и Noor 

Ракетата С-802 се явява модерна китайска ПКР. Това е тежка двустепенна ракета със скорост съвсем по малко от тази на звука, а автопилота е в състояние да поддържа височина на полета под 10 метра при спокойно море. Ракетата е силно устойчива на РЕБ и слабо забележима от радари, а освен това и твърде точна - шанс над 98%. Тя има 165 кг бойна глава и далекобойност от 200 км. През 1991 Иран подписва договор с Китай за доставка на 150 ракети, но след натиск на САЩ през 1996 договора е прекратен, като са доставени по малко от 60 ракети.

Впоследствие Иран започва производство на собствена версия Noor за която не е ясно какво точно представлява и колко бройки са произведени.

Тази ракета се явява сериозна заплаха за американския флот

SS-N-22

Това е най тежката и боеспособна ПКР на въоражение в Иран. Това е руска ракета разработена в края на 80 те и произвеждана и модернизирана в Русия. Тя е много бърза и е в състояние да развие 3 пъти скоростта на звука на височина и до 2,2 пъти при морската повърхност. Нейният компютър сам изменя траекторията на полета в случаен ред с което силно затруднява нейното прихващане. Ракетата тежи 4,5 тона и носи 320 кг бойна глава. Вероятността за попадение е над 99%, а освен това е силно защитена от РЕБ. Далекобойността е неизвестна, но се предполага, че е около 100 км. Ракетата е купена от Русия през 2001, но не е известно дали е имало последващи доставки. 

  • Потребител
Публикува (edited)

Актуална карта на ПВОто около пролива според последните сателитни снимки от региона.

D96zSXOWkAUWhyx.jpg

D96cahTXkAArl4U.jpg

Редактирано от Sharana
  • Модератор Военно дело
Публикува

Още по въпроса. 

F-14A е най тежкия и боеспособен ирански изтребител, но той има проблем с въоражението. С времето иранците се научават да произвеждат ракети AIM-7 Sparrow и AIM-9 Sidewinder, но те са от остарели модели. Опитите им да копират уникалната ракета за далечен бой AIM-54 Phoenix явяваща се едно от големите преимущества на самолета се оказва твърде сложна за иранската промишленост. Поради тази причина се оказва, че МиГ-29 имащ на въоражение ракети със средна далечина на стрелбата Р-27 е по добре въоражен. Иранците са се опитали да решат проблема посредством адаптацията на зенитната ракета от ЗРК Hawk за запуск от F-14A. Счита се, че тези опите са завършили с полууспех. Тоест тези ракети са адаптирани и успешно изпитани, но понеже са и по тежки и по големи и по дълги може да се носят само две от тях. Освен това има силни съмнения относно тяхната ефективност. Те са известни в Иран под името Sеdjl.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!