Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[gmladenov]

Преди 4 минути, самотния вълк said:

Щом виждат в различни времеви моменти, то нормално е да виждат различни неща.

Ами ако това е нормално, защото да не си измисля произволна трансформация и да кажа, че тя е вярната?
Защо приемаме СТО за вярна, а не някоя друга теория. И двете ще показват различни неща, така че какъв е проблема?

Редактирано Ноември 5, 2019 от gmladenov

[самотния вълк]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Ами ако това е нормално, защото да не си измисля произволна трансформация и да кажа, че тя е вярната?
Защо приемаме СТО за вярна, а не някоя друга теория. И двете ще показват различни неща, така че какъв е проблема?

Ами измисли си, докажи, че е вярна и готово... За трети път те питам от къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

[gmladenov]

Преди 8 минути, самотния вълк said:

Ами измисли си, докажи, че е вярна и готово... За трети път те питам от къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

Добре, нека тогава да се върна към първоначалния пример:
В момента, в който светлината от крушката във вагона достига до двете стени на вагона, вагонът като цяло се анихилира ... в същия момент.

Според СТО, в отправната система на гарата светлината от крушката първо достига до лявата стена, а след това до дясната.
Проблемът е, че след първото събитие, вагонът вече не съществува.
Тогава какъв е физическият смисъл на това светлината да достигне до дясната стена на вече не-съществуващия вагон в по-късен момент?

В отправната система на влака вагонът все още съществува когато светлината достига до дясната стена.
В отправната система на гарата, обаче, той вече не съществува ... докато светлината все още пътува към дясната стена.

Редактирано Ноември 5, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Според СТО, в отправната система на гарата светлината от крушката първо достига до лявата стена, а след това до дясната.
Проблемът е, че след първото събитие, вагонът вече не съществува.
Тогава какъв е физическият смисъл на това светлината да достигне до дясната стена на вече не-съществуващия вагон в по-късен момент?

Ако светлината не може да достигне до едната стена, няма да има едното от събитията (и в двете системи) за които се пуйчиш в тая задача, и въпросът с относителността на едновременността става безсмислен по условие

Аман от аматьори, дето искат да бутат теории които не схващат какво казват...

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Ако светлината не може да достигне до едната стена, няма да има едното от събитията (и в двете системи) за които се пуйчиш в тая задача,

Нали затова говорим, колега: че не може единият наблюдател да вижда едно нещо, а другият друго.
Ако можеше, всяка транслация е вярна. Защо си запецнал на СТО тогава.

Редактирано Ноември 5, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали затова говорим, колега: че не може единият наблюдател да вижда едно нещо, а другият друго.
Ако можеше, всяка транслация е вярна. Защо си запецнал на СТО тогава.

Транслацията позволява, когато в едната система имаш две събития, и в другата да разглеждаш две. Това че ти не успяваш да го проумееш, дали е проблем на СТО? Защото теорията няма проблеми в случая, а само ти имаш.

[laplandetza]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Добре, нека тогава да се върна към първоначалния пример:
В момента, в който светлината от крушката във вагона достига до двете стени на вагона, вагонът като цяло се анихилира ... в същия момент.

Според СТО, в отправната система на гарата светлината от крушката първо достига до лявата стена, а след това до дясната.
Проблемът е, че след първото събитие, вагонът вече не съществува.
Тогава какъв е физическият смисъл на това светлината да достигне до дясната стена на вече не-съществуващия вагон в по-късен момент?

В отправната система на влака вагонът все още съществува когато светлината достига до дясната стена.
В отправната система на гарата, обаче, той вече не съществува ... докато светлината все още пътува към дясната стена.

Ти първо пробвай на какво се дължи това, в едната система,вагона централния наблюдател засича едновременност, а в другата система Гара няма едновременност.Как подхождаш, почваш първо като приемеш вагон за неподвижен, или обратно................, забрави, няма да успееш с мисленето

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Нали затова говорим, колега: че не може единият наблюдател да вижда едно нещо, а другият друго.
Ако можеше, всяка транслация е вярна. Защо си запецнал на СТО тогава.

Че как да не може, ей ти друг вид относителност, независещ от <оптични илюзии>, а тука е напълно с физично въздействие. Излъчвател , в неговата си система свети зелено, в друга система с относителна скорост се улавя лъчениети в <синйо< , а в трета система в <червено>. Това е един различен вид относителност, който бяга за СТО, щото отива към движение спрямо светлина 

[Стелян]

Преди 9 минути, laplandetza said:

Че как да не може, ей ти друг вид относителност, независещ от <оптични илюзии>, а тука е напълно с физично въздействие. Излъчвател , в неговата си система свети зелено, в друга система с относителна скорост се улавя лъчениети в <синйо< , а в трета система в <червено>. Това е един различен вид относителност, който бяга за СТО, щото отива към движение спрямо светлина 

Лапландецо , не си в час

[laplandetza]

Преди 2 минути, Стелян said:

Лапландецо , не си в час

Какво му е чудното, в единия случай различен път на светлина, даващ разлики в моментите време на местно ниво в другия случай различно <време> за самата светлина , те каращ промените във фотон да се ускорят, което за фотон се отразява в импулс, енергия.

[scaner]

Преди 12 часа, fenfren said:

Може да се запознаете с теорията на предлагания експеримент на адрес:

http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/6260

която е на английски или от публикацията в Aerospace Research in Bulgaria, 27 (2015)

 

(английски). Ако искате текст на български, мога да ви я изпратя по вашия мейл. Моя е-мейл в България е d_stoinov@abv.bg

Здравейте!

Прегледах написаната от вас статия. Амбициозна задача сте си поставили.

Но веднага ми възникна един въпрос. Ако очаквате да се измери някаква скорост от порядъка на споменатите, 300-600 км/с, защо просто не повторите оригиналният експеримент на Физо? Той има достатъчна чувствителност, след като е успял да отчете движение на водата при себе си от порядъка на няколко метра в секунда. Не е нужно да използвате вода, достатъчно е една сгъвка от кабела за който смятате, и трябва да получите съвсем осезаема фазова разлика на входа между преминалия и влизащият лъч, която да регистрирате с много по-евтина апаратура, както е направил сам Физо. В случая интерферометричният метод ще бъде много по-чувствителен от метода на директно измерване, който сте описали. И главно по-евтин и достъпен.

Би трябвало самият Физо да е усетил наличието на етер със скорост стотици километри в секунда, Той многократно е повтарял експеримента си. Това би надхвърлило многократно резултатите получени с вода, Влиянието на такава скорост с порядъци надхвърля влиянието на скоростта на самата вода (при неговият експеримент) и не може да се счита за грешка или шум. Показателното обаче е, че няма такива данни.

[Шпага]

Преди 16 часа, gmladenov said:

Въпросът е защо всичко, което си изброил, не е проблем за класическата физика ... а е проблем за СТО.

Защо абсурдите и парадоксите в СТО се редят един след друг ... а класическата физика работи като пушка във всяка една от тези ситуации.

Има области - свръхобширни области - в които класическата физика не работи "като пушка", нито дори като прашка Ето например в този материал -- http://web.uni-plovdiv.bg/viraneva/Lekcii_EMO_zadochno/vupros_13.pdf - е споменат в синтезиран вид следния проблем:

"... от теорията на Нютон следва, че v > c , т.е. скоростта на разпространение на светлината в дадена среда трябва да бъде винаги по-голяма от скоростта на разпространението й във вакуум, което не е вярно."

[gmladenov]

Права си, Шпага. Аз имам конкретно решение в предвид, което наричам класическо ... и забравям,
че както корпускулярната, така и етърната теории също са класически - а и двете са грешни.

Във всеки случай примерът с анихилиращия се вагон си е чисто логическо протоворечие:
В интервала  [t‘_ляво < t' < t‘_дясно] вагонът хем съществува, хем не (в отправната система на гарата).
Това е нарушение на закона на логиката за не-протоворечие (вторият закон на Аристотел; проверих).

Ние забихме да се караме за практичността на примера, но както посочих, този пример в същност
е представителен за цял клас от ситуации; той не е единичен случай.

Ние няма как да гарантираме, че нито една от тези ситуации не може да случи на практика.
Затова СТО не може да допуска логически противоречия в случая когато определени условия
са изпълнени.

Тук става дума за логическата правилност/коректност на теорията; тоест, дали нейният алгоритъм
е логически издържан и работи във всички ситуации. А както показва примера с вагона, в този алгоритъм
има логическа грешка.

Редактирано Ноември 6, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 6 минути, gmladenov said:

....

А както показва примера с вагона, в алгоритъма на СТО има логическа грешка.

Има логическа грешка, но не там където мислиш, ако вагона ти анихилира дори мигновенно,.... голям праз , нищо от това не е противоречие, няма да има другите събития, няма да се наблюдават и толкова.

Ето това е истинско логическо противоречие, Абсурд.

 

Ще ви го пускам до втръсване

 

  On 5.11.2019 г. at 8:52, laplandetza said:

  Преди 9 часа, laplandetza said:

Отново смляно ще ви го покажа. Когато в СТО, се приема постулатите, означава ,че за всички ИОС набедени за подвижни всичко би трябвало да е едно и също, но не е така  и лесно се доказва чрез свързани логически, според логиката и на релативизма ИОС, чрез събития. Две или три ИОС свързани в логическа и физическа ситема чрез повече от едно събития. Както и СТО твърди случването на събитията не се влияе от наблюдението, местната реалност в ИОС-ите, наблюдателите.
Вагон с крушката и отраженията и Гарата са много удобен пример. Нарочва се Гара за относително неподвижна, В Гара за да се изключи каквато и да е възможност чрез различните пътища на светлина, закъсняване на сигналите и възможност за <пренареждане> изкривяване, в логическия експеримент има многобройни наблюдатели на Гара, стотици хиляди,със сверени часовници по <време за Гара> и вървящи всиюки в една ИОС Гара, т.е. синхронно. Наблюдателите са разположени мисленно на нанометри от обектите в системата на Вагон, така е разположена постановката и е разрешено, Айнщайн ползва същите правила в неговите <опити>. Така се приемат за пренебрежими някакъв път на светлина от събитията във Вагон до наблюдателите на Гара. Тези събития всъщност не са две, а три, Светване на крушка, първо, засича се при изравняване със съответния наблюдател и при движение на вагон, всеки изравнен с крушка цъка, така се описва пътя на крушка, т.е. движи се.Движат се и краищата на вагон, засичат сеи се отчита движение докато светлината пътува към местата за отражение. Това всичко Ултимативно изключва възможност за Наблюдатели на Гара отраженията да са Едновременни, защото трябва да се запази <закона> постулираното Скорост на светлина не зависи от скорост на излъчвател, т.е. трябва да е <С>, отчетена от Гара, което пук поради движението на отражателите, противоположно за светлинния фронт означава Неедновремнност.Тази Нееддновременност се отчита, цъка и записва от наблюдатели Гара. Първо е това отражени е в Лявата част, после в Дясната. Тъй като Наблюдатели Гара са на нанометри от отражатели, няма Никаква, повтарям Абсолютно Никаква Възможност за Разместване предаването на Неедновременността на събитията, светлина е изключена като фактор в някаква Относителност при този случай. Това означава Непротиворечив извод, физическо необоримо заключение, Събитията са Неедновременни и в ИОС Вагон, и биха отчетени като такива, ако има система наблюдатели във Вагон с юасовници, сверени по Вагонно време, на нанометри от отражателите. Те биха го отчели по друго време, това на Вагон, но Няма Абсолютно Никакъв начин да отчетат друго , освен НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ.

Самоцитирах се, да е пълно.
Както съм казвал, ако и в иос Вагон ,построите наблюдателна мрежа на същия принцип, тези наблюдатели няма да имат друг избор освен да засекат отново НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ.
  Сега същата система от свързани в случая ги направихме 3 събития в 2 ИОС. Този път наплюваме че Вагон с всичко в него е неподвижен, движи се Гара. Според СТО, така наплют , означава след излъчване на светл. фронт от крушка , Вагон не се движи на никъде, наблюдателите ако сложат маркери за св.фронт ще отчитат симетрич. му прогресиране и достигане едновременно до отражателите. Същото, поради построяването на експеримент се изисква и за Гарови наблюдатели. Това обаче е Пълно противоречие, или Едното условие, или Другото, единствено съгласувано е без Абсурдност само ако се работи в една хипотеза, гара неподвижна и вагон подвижен, или гараподвижна, вагон подвижен, СТО е противоречива и погрешна, това следва от експеримент. Лесно чрез трансформациите може да се разпише. Като се има в предвид, път на светлина клони към нула, означава приемане на координати за двете системи като съвпадащи за моиментите на отражение, разписани по отделно за отделните <координати, на време за двете системи, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО показва и за ДВЕТЕ ИОС или НЕЕДНОВРЕМЕННОСТ или ЕДНОВРЕМЕННОСТ, в зависимост дали наплюем Гара за Неподвижна или Вагон за Неподвижен. Сега разбрахте ли мпровала в този франкенщайн, набързосглобен наречен СТО.

[scaner]

Преди 13 минути, gmladenov said:

Във всеки случай примерът с анихилиращия се вагон си е чисто логическо протоворечие:
В интервала  [t‘_ляво < t' < t‘_дясно] вагонът хем съществува, хем не (в отправната система на гарата).
Това е нарушение на закона на логиката за не-протоворечие (вторият закон на Аристотел; проверих).

Тук няма никакви логически противоречия.

Според законите на СТО, в отправната система на гарата вагонът няма да анихилира едновременно, а по части - започва да се разрушава от лявата стена, и след известно време това разрушение стига до дясната стена. Това в случая е природен закон. При това, този начин на разрушение не пречи да се реализират останалите събития, свързани със светлината и дясната стена на влака.

Противоречието идва от предразсъдъка, че като кажеш "бум" в системата на влака,  това ще се случи в един момент и в системата на гарата. Е няма, точно това предположение противоречи на физическите закони и ти бие шута. Но настоявайки на това противоречие, защо се учудваш че нагазваш дори в градинката на Аристотеловата логика?

Колко пъти вече казах, че мисленето с щампи и предразсъдъци е самоубийство за самото  мислене?

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Тук няма никакви логически противоречия.

Според законите на СТО, в отправната система на гарата вагонът няма да анихилира едновременно, а по части - започва да се разрушава от лявата стена, и след известно време това разрушение стига до дясната стена. Това в случая е природен закон. При това, този начин на разрушение не пречи да се реализират останалите събития, свързани със светлината и дясната стена на влака.

Противоречието идва от предразсъдъка, че като кажеш "бум" в системата на влака,  това ще се случи в един момент и в системата на гарата. Е няма, точно това предположение противоречи на физическите закони и ти бие шута. Но настоявайки на това противоречие, защо се учудваш че нагазваш дори в градинката на Аристотеловата логика?

Колко пъти вече казах, че мисленето с щампи и предразсъдъци е самоубийство за самото  мислене?

 

Ти мислиш със щампи и копаци на празната си глава. Щом си нарочил гара за неподвижна играта е съвсем друга от твоето примитивно мислене, шомпъл такъв. ДОКАЗАХ, че в системата Вагон , отраженията са НЕЕДНОВРЕМЕННИ , няма как да бъдат, има обща система от 2 свързани чрез събития ИОС и Втори Постулат на СТО Забранява да има едновременност.Мисли бе, дибел

[gmladenov]

Преди 47 минути, scaner said:

Цитирай

Във всеки случай примерът с анихилиращия се вагон си е чисто логическо протоворечие:
В интервала  [t‘_ляво < t' < t‘_дясно] вагонът хем съществува, хем не (в отправната система на гарата).
Това е нарушение на закона на логиката за не-протоворечие (вторият закон на Аристотел; проверих).

Тук няма никакви логически противоречия.

Според законите на СТО, в отправната система на гарата вагонът няма да анихилира едновременно, а по части ...

Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части. По условие и двете събития са моментални.
Така че не си измисляй глупости като децата .

Нека пак да повторя и да потретя:
Тук не става дума за практичността на конкретния пример с вагона.
Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени,
то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт.
Примерът с вагона е само една илюстрация на този факт.

Редактирано Ноември 6, 2019 от gmladenov

[fenfren]

Преди 8 часа, scaner said:

   

     За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват.

     Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория.

-----------------------------------------------------------------------------------------------    

[1]     ether-noo.narod.ru

[2]     http://ether-noo.narod.ru/PLA_19468_Russian.pdf

[3]     A. Karolus, O. Mittelstaedt, “Die Bestimmung der Lichtgeschwindigkeit unter Verwendung des elektrooptischen Kerrefektes” Phys. ZS. 29 s. 698-702 (1928).

[4]   О.М. Марченко, В.С. Михалев, С.Н. Пеньков, „Демононстрационный вариант определение скорости свете в воздухе”- Вестник Ленингр. ун-та, 1978, №  16, с. 132-134

[Малоум 2]

Преди 16 минути, gmladenov said:

Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части. По условие и двете събития са моментални.
Така че не си измисляй глупости като децата .

Нека пак да повторя и да потретя:
Тук не става дума за практичността на конкретния пример с вагона.
Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени,
то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт.
Примерът с вагона е само една илюстрация на този факт.

Пак да ти припомня - щом държиш на логика не може да ползваш - "Ако ..., то ..." щото е логически "истинно" и ако и двете съждения са ГРЕШНИ. Но - целта в научното дирене е  да има съответствие на обективна истина, а не ... как някой си го мисли или измисля парадоксално.

(Спокойно можеш да си откриеш тема: "Ако баба беше мъжка, щеше ли да има дръжка" с още  2000 постинга...)

...

[scaner]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части.

Синът умира в един момент, по условие - когато светлината достигне лявата стена. А вагонът в системата на гарата анихилира на части - природен закон, колкото и да риташ срещу това. И всяко друго допускане те вкарва в локвата от противоречия, в която сам се вкарваш. Това шоу дето го правиш, вече го гледаме от много време.

Цитирай

Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени,
то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт.

Точно за това говорим, и доказваме че логически противоречия няма, ако се следват закономерностите, идващи от постулатите на теорията. Всичко друго, естествено, че те вкарва в капана, но това си го праввиш ти, пренебрегвайки законите. Съвсем естествено е да се нахакваш в тая ситуация на противоречия, с товва всички сме съгласни. Но защо си го причиняваш?

Но следвайки закономерностите, противоречия няма никакви.

[Стелян]

Преди 7 часа, Шпага said:

от теорията на Нютон следва, че v > c , т.е. скоростта на разпространение на светлината в дадена среда трябва да бъде винаги по-голяма от скоростта на разпространението й във вакуум, което не е вярно

Бих казал също, че това е исмукано от пръстите на някой шарлатанин релативист

[Стелян]

Преди 10 минути, fenfren said:

Преди 8 часа, scaner said:

 

   

 

     За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват.

     Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------    

[1]     ether-noo.narod.ru

 

[2]     http://ether-noo.narod.ru/PLA_19468_Russian.pdf

 

[3]     A. Karolus, O. Mittelstaedt, “Die Bestimmung der Lichtgeschwindigkeit unter Verwendung des elektrooptischen Kerrefektes” Phys. ZS. 29 s. 698-702 (1928).

 

[4]   О.М. Марченко, В.С. Михалев, С.Н. Пеньков, „Демононстрационный вариант определение скорости свете в воздухе”- Вестник Ленингр. ун-та, 1978, №  16, с. 132-134

 

Ти конкретно правил ли си опити с интерферометър?

[gmladenov]

Преди 18 минути, Малоум 2 said:

Пак да ти припомня - щом държиш на логика не може да ползваш - "Ако ..., то ..." щото е логически "истинно" и ако и двете съждения са ГРЕШНИ.

Това пък откъде го измисли ??

Аз правя формална проверка на логиката на СТО.
Като програмист това ми е работата ... от 25 години насам.

А според теб излиза, че ние нямаме право на такава проверка,
защото това било "ако баба ти беше мъжка".

Редактирано Ноември 6, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 4 минути, fenfren said:

За да се изпълни интерферометричен опит трябва светлината от един източник да се разцепи на два лъча, което усложнява опита. Ако имате подходяща идея как да стане това споделете я. По начало аз мисля, че интерферометричните опити са много капризни, например по отношение на вибрации и трябва да се провеждат в лабораторна обстановка. Освен това като имам предвид споровете около опита на Майкелсон-Морли в известна степен те са компрометирани. Може би това е причина опитите на Демянов [1,2] да се пренебрегват.

Лъчът се дели на две със светоделителна пластинка. Това е полу-прозрачно огледало, с тънък нанесен  слой така, че да пропуска половината светлина, и да отразява другата. Ако слоят е метален, работи в широк честотен диапазон, ако е диелектричен може да е само за определена дължина на вълната, зависи от нуждите. Ако ви е проблем да закупите, за вашите цели става и обикновено стъкло - то отразява около 4%, и пропуска останалото, така че ако сложите подходящ неутрален филтър на преминалата светлина, може да изравните интензивностите им (изравняване така и така трябва да има, за да се получи контрастна интерференция после). Все пак стъклото е добре да не е взето от улицата, а да е оптическо плоско, за да не работи като крива леща в далечината например.

Вярно е че има вибрации, затова ви трябва по-стабилна маса. Но това не са нерешими проблеми. На вас не ви трябва дългосрочна експозиция, а само да установите за кратко статичната интерференчна картина (и да я фотографирате за последващо измерване). После завъртате цялата постановка, и пак. Лабораторните маси ви трябват ако искате да правите холографска снимка с дълга експозиция. По формулата може да пресметнете какво рамо на кабела ви трябва за да имате сигурно отместване на фазата за дадена очаквана скорост, и това ще ви даде нужната точност. Вече ако очаквате малки скорости, ще трябва стабилна маса, защото картината ще се измества малко.

Опитът на Майкелсън и Морли не е компрометиран, той е изключително прецизен. Проблемът там е, че много хора не разбират какво дава той всъщност, както и как трябва да се обработва статистиката от натрупаните му данни. При вас се очаква по-сериозна разлика в интерференцията, вече е съвсем друг въпроса кой как ще интерпретира нулева разлика, ако такава се получи. А нещата клонят натам - Физо е засякъл само скоростта на своята вода, никакви други причини нещо да влияе на скоростта на светлината в двете му рамена на опита... А това е сериозен проблем в случая - защо вие се надявате да измерите нещо, а той не е успял?

Но само давам идея защо според мен интерференционният експеримент е по-достъпен.

Цитирай

Предимството на опита, който предлагам се състои в това, че такъв тип опити са били използвани в миналото за определяне на скоростта на светлината [3.4], т.е. този метод за определяне скоростта на светлината, в конкретния случа да се установи дали тази скорост се променя при движението на Земята в космоса, може да се смята за коректен и трудно би било да се атакува, например да се обяснява от гледна точка на специалната теория.

Така е, но директното измерване на скоростта на светлината е много по-сложен и тънък експеримент от едно интерференчно измерване. При интерферометричното измерване се мери само разлика в скоростите на светлината, не самата скорост. Затова са минали почти 100 години от опитите на Майкелсън и Морли, и приемането на скоростта на светлината като участник в еталона за дължина през 1983 г., което е свързано с прякото мерене на таззи скорост 70-те и 80-те години на миналия век. Едва тогава възможностите са позволили това да се случи точно.  и интересно е също да погледнете как е измервана тази скорост, защото това са данни в насоката в която търсите - защо скоростта на светлината е приета за константа в резултат на тези измервания, защо не е намерена очаквана разлика в различни направления, хората вече са решавали тази задача. Има и куп експерименти, специално измерващи анизотропията на светлината във вакуум, които с точност под сантиметри за секунда показват, че тя е еднаква в различните направления. Само нахвърлям срещу какви резултати сте изправени.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Синът умира в един момент, по условие - когато светлината достигне лявата стена.

Ето го пак примера с Иван Грозн и логическото противоречие:

Цитирай

Нека светлината от крушката достига до лявата и дясната стени на вагона в моменти t_ляво и t_дясно (t_ляво = t_дясно).
Нека тези моменти се транслират като t‘_ляво и t‘_дясно в отправната система на гарата (t‘_ляво < t‘_дясно).

Нека в лявата част на вагона да се возят Иван Грозни и сина му и в момент t_ляво = t_дясно Иван Грозни убива сина си.
За удобство приемаме, че пространствените координати на това събитие съвпадат с тези на лявата стена.

В задачата се търси дали в отправната система на гарата синът на Иван Грозни е жив в интервала [t‘_ляво < t' < t‘_дясно].

По условие, синът на Иван Грозни е жив в отправната система на влака докато светлината от крушката
не достигне и до двете стени на вагона. Нека да обозначим тези две въбития с Л и Д.

Значи ако (Л = не) и (Д = не), синът на Иван Грозни е жив, а ако (Л = да) и (Д = да), той е убит.

"Жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие е недефинирано ако (Л = да), а (Д = не)
или ако (Л = не), а (Д = да), защото Л и Д са едновременни по условие.

Когато извършим транслацията на всичките тези събития в отправната система на гарата,
Л и Д вече са не-едновременни и в интервала [t‘_ляво < t' < t‘_дясно] имаме Л = да, а Д = не.

Както почихме, обаче, "жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие
е недефинирано ако Л = да, а Д = не.

Това означава, че транслацията между отправните системи автоматично води до недефинирано
"жизнено състояние" на сина на Иван Грозни. Тоест, до логическо протоворечие.

Пак да припомня, че тук говорим за две различни перспективи на едно и също нещо.
Така че същите логически зависимости важат и в двете отправни системи.

Също така Галилеевата трансформация няма този проблем. Това е проблем само на Лоренцовата трансформация,
която променя едновременността на събитията и така нарушава логическите връзки между тях.

Редактирано Ноември 6, 2019 от gmladenov