Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[scaner]

Преди 1 час, Стелян said:

Младенов, не те знам, но опитът с “открит  или закрит вагон, може да потвърди или отхвърли твоята идея за увлекаем вакуум“ дай да не спорим словестно, а опитът да си каже думата.

Опитът отдавна си е казал думата, ама кой да чете, като може да си измисля?

Например експериментът на Babcock & Bergman, 1964 мери точно това - константността на скоростта на светлината от подвижен приемник във вакуумна камера.

[Стелян]

Преди 4 часа, scaner said:

Опитът отдавна си е казал думата, ама кой да чете, като може да си измисля?

Например експериментът на Babcock & Bergman, 1964 мери точно това - константността на скоростта на светлината от подвижен приемник във вакуумна камера.

Ти чуваш ли какво ти се бае, този опит не потвърждава становището на Михов защото при него няма увличане на вакуума. След като покажеш такъв опит, можеш да се изказваш, а не като припряно шиле да търчиш та да показваш

[scaner]

Преди 6 минути, Стелян said:

Ти чуваш ли какво ти се бае, този опит не потвърждава становището на Михов защото при него няма увличане на вакуума.

Следователно, го опровергава. И внася яснота по въпроса.  За какво се репчиш?

[Стелян]

Преди 12 часа, scaner said:

Следователно, го опровергава. И внася яснота по въпроса.  За какво се репчиш?

Опровергава на баба ти трънката

[laplandetza]

Никой не забелязва , примерно в случая на Айнщайн , какво ще се случи ако се приложи новата относителност на Лапландеца. Всички събития се случват според хипотезата в и относно зависими в локалното Материалното Пространство_Време, което за кратко наричан Етерия.В Етерия съ;ествува и се <разпространява> светлина. При Айнщайн не може да  се разграничи относителна скорост, спрямо  2 обекта, това в неговата СТО.При една и съща относителна скорост са възможно  примера със светкавиците и за наблюдателите в 2 те системи да имаме Неедновременност, и пак същите светкавици при други 2 системи за техните наблюдатели, да има в едната Едновременност в Другата Неедновремнност. Новата относителност е способна точно да предвиди всички възможности.
Лоренцовите трансформации могат да се преобразуват, при 3 свързани системи със събития и себе си би могло да се определи случването на събитията в Етерия. Пряко състоянието на обект в локалната  Етерия се открива чрез доплер спрямо реликтово лъчение или след конструиране на Скоростомер, 1. 2. вид.Възможно и след сложни изчисления спрямо околни обекти, приблизително състояние.

[Стелян]

Лапландец, според твоето мнение, може ли да се прикачи КС към ЕМВ , според мен може, само ако ЕМВ се състои от корпускули с маса.

[laplandetza]

Преди 13 минути, Стелян said:

Лапландец, според твоето мнение, може ли да се прикачи КС към ЕМВ , според мен може, само ако ЕМВ се състои от корпускули с маса.

Не , неможе директно, става в сложна система Материалнопространствовреме-етерия и примерно реликтово лъчение , както и всяко друго електромагн., фотони.
Директно е възможна ИОС,ОС Етерия, когато се говори за движения спрямо електром.лъчение се има в предвид съ6tествуването му в и относно етерия.

[laplandetza]

Сега по конкретно , експеримента с крушката и вагона. Гарата отчита закъснение при някакви координсати на вагон в неината ИОС Гара. Ако Гара се движи спрямо локална Етерия и относителна скорост вагон -гара е същата, при същите отчетени от гара числени координати, да се има в предвид, съвпадат по стойност, но тази стойност е с различен смисъл, друга координ.система, тогава Гара отчита друго закъснение, различно по стойност от неподвижната спрямо и в етерия система. Има конкретна разлика в относителност, разлиюни стойности, самите координатни системи само за 2 системи не могат да се определят, определянето става с трети <играч> или чрез директно определяне в етерия, локалноста и.

[Стелян]

Според ОТО, само пространството може да се движи “ разширява“ “огъва“ със скорост надвишаваща “С“ във вакуум. Към ЕМВ е невъзможно да се прикачи КС и това следва от СТО, понеже всичко останало в такава КС трябва да се движи със скоростта на “С“ а това е забранено от СТО понеже има маса в покой. Според класическата физика КС дали може да се прикачи към една морска вълна? Ти как мислиш Лапландецо.

[Стелян]

Лапландецо, според теб възможно ли е, полето като физическа форма на материя да е винаги в покой спрямо всичко движещо се в това поле. Полето не може да се разпространява във пространството а може само да се вълнува в него. Така че всяка вълна в него да бяга от наблюдател винаги със константната скорост “С“. И всеки наблюдател в полето е винаги в покой спрямо него.

[laplandetza]

Преди 54 минути, Стелян said:

Според ОТО, само пространството може да се движи “ разширява“ “огъва“ със скорост надвишаваща “С“ във вакуум. Към ЕМВ е невъзможно да се прикачи КС и това следва от СТО, понеже всичко останало в такава КС трябва да се движи със скоростта на “С“ а това е забранено от СТО понеже има маса в покой. Според класическата физика КС дали може да се прикачи към една морска вълна? Ти как мислиш Лапландецо.

Когато Светлина е <скачена> с Етерия, обратната трансформация не е проблем. етерия включва пространството, тя всъщност материализира айнщайноеото пространство време, което е следствие от все още неизвестни механизми, само гравимеханизма е сигурен  и според мен онова което наричат Вакуум, гравимеханизъм и вакуум са неразделнопреплетени, имат общ родител, не известно за момента как и кое, тепърва развитие.
Такова прехвърляне , ако решиш да приемеш светлина с етерия за неподвижни е само техническо, в него могат да са разрешени скорости равни и над<С>, но за да не се притесняваш етерия може да се движи с надсветлинна скорост.Разбира се приемането , че Всичко около теб се движи , а ти си неподвижен е абсурдно и за ОТО и за когото и да е.

[Стелян]

Нещо като разпространение на физическото пространство, със надсветлинна скорост, в някакво абстрактно нютоново абсолютно пространство??? Но тогава физическото пространство е всъщност някаква среда в Нютоновото пространство, заемайки целият му обем, ако изобщо този термин може да се ползва за безкрайности. Безкраен обем е лишен от всякакъв смисъл за обем, пространството няма обем и затова не може да се разширява, разширява се само нещо което има обем и заема област от пространството.

[laplandetza]

Преди 2 минути, Стелян said:

Нещо като разпространение на физическото пространство, със надсветлинна скорост, в някакво абстрактно нютоново абсолютно пространство??? Но тогава физическото пространство е всъщност някаква среда в Нютоновото пространство, заемайки целият му обем, ако изобщо този термин може да се ползва за безкрайности. Безкраен обем е лишен от всякакъв смисъл за обем, пространството няма обем и затова не може да се разширява, разширява се само нещо което има обем и заема област от пространството.

Не, еволюция на пространството или създаването му.Да ,ако скорост зьа това означава в подобен смисъл, надсветлинна.
Не, не допускам нютонови статични каквито и да са неща.Материалното пространствовреме е само по себе си относително, променливо и ако може  да наречем така в различните му дялове, сегменти има различни физически стойности, които даеат ново ниво на относителност, казал съм накратко в Хипотезата.Тази Етерия е част от Космос и има смисъл само относно Космос, самият той не е поместен никъде в смисъл на някакъв обем и пространство по нашите разбирания. Твърд привърженик съм на мулти клъстерни светове, но това е по далечно отклонение от темата, там е надкосмическо ниво на относителност.
 

[gmladenov]

On 30.10.2019 г. at 1:34, scaner said:

Цитирай

Издънката е, че горната картинка въобще не е реалистична.

А какъв е критерия за реалистичност, по който да не е реалистична?

Да разгледаме пак картинките, за които се уточнихме, че са вярни ... според СТО:

За наблюдаля във влака, светлината достига едновреммено до двете стени на вагона:

За наблюдателя на гарата, обаче, това са две отделни събития: светлината от крушката
първо достига до лявата стена, а след това до дясната:

Нека сега да променим примера така, че когато светлината от крушката достигне до лявата стена на вагона,
тя активира детониращо устройство и влакът експлодира и става на пух и прах.

Тъй като СТО променя едновременността на събитията, в отправната система на гарата експлозията се случва
преди светлината от крушката да е достигнала до дясната стена на вагона. Следователно, в тази отправна система
светлината от крушката достига до дясната стена на вагона ... след като вагонът вече не съществува.

Значи в отправната система на влака светлината от крушката достига до дясната стена на съществуващ вагон,
докато в отправната система на гарата същата тази светлина достига до дясната стена на несъществуващ вагон.

Как това е реалистично?

(И как може да съм толкова тъп, за да не се сетя по-рано за подобен пример; егаси гения.)

Редактирано Ноември 3, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Да разгледаме пак картинките, за които се уточнихме, че са вярни ... според СТО:

За наблюдаля във влака, светлината достига едновреммено до двете стени на вагона:

За наблюдателя на гарата, обаче, това са две отделни събития: светлината от крушката
първо достига до лявата стена, а след това до дясната:

Нека сега да променим примера така, че когато светлината от крушката достигне до лявата стена на вагона,
тя активира детониращо устройство и влакът експлодира и става на пух и прах.

Тъй като СТО променя едновременността на събитията, в отправната система на гарата експлозията се случва
преди светлината от крушката да е достигнала до дясната стена на вагона. Така че в тази отправна система
светлината от крушката достига до дясната стена на вагона ... след като вагонът вече не съществува.

Значи в отправната система на влака светлината от крушката достига до дясната стена на съществуващ вагон,
докато в отправната система на гарата същата тази светлина достига до дясната стена на несъществуващ вагон.

Как това е реалистично?

(И как може да съм толкова тъп, за да не се сетя по-рано за това; егаси гения.)

За по лесно що не продължиш развитието в картинките, за да разбере вагонен наблюдател дали има, няма едновременност трябва да го регистрира, как, с отразента светлина, Първата картинка ти е вярна гледана от външен наблюдател, когато и вагона и външния наблюдател са неподвижни във , както ти си представяше преди, във Вакуум.

Втората картинка, киогато вагона е движещ се във Вакуум,или неподвижен, но външен наблюдател е подвижен въвВакуум, и има относителна скорост, между приетия за неподвижен външен наблюдател и вагон, ако продължиш отраженията , ще получиш за външен наблюдател и вагонен едновременност в приемане на 2 те отражения.

Редактирано Ноември 3, 2019 от laplandetza

[Стелян]

Преди 1 час, gmladenov said:

Да разгледаме пак картинките, за които се уточнихме, че са вярни ... според СТО:

За наблюдаля във влака, светлината достига едновреммено до двете стени на вагона:

За наблюдателя на гарата, обаче, това са две отделни събития: светлината от крушката
първо достига до лявата стена, а след това до дясната:

 

Обаче в отправната система на гарата, светлината от крушката във вагона достига също едновременно до двата края на вагона, защото се движи в оптическата среда на вагона, а тя е в покой спрямо вагона. Извън него ще се движи в оптическата среда на гарата, а тя също е в покой спрямо гарата.Но источника ще е в движение спрямо тази оптическа среда. Така че там няма да има едновременно пристигане на светлината от крушката на вагона, до двата репера. Мисълта ми е че пак има относителност на движението помежду источника и оптическата среда, а тогава има винаги неедновременно пристигане на светлината. Така че СТО може да заиграва както си иска със относителността на едновременността.

[gmladenov]

Преди 1 час, Стелян said:

Обаче в отправната система на гарата, светлината от крушката във вагона достига също едновременно до двата края на вагона, защото се движи в оптическата среда на вагона, а тя е в покой спрямо вагона.

Точно така ... но само според Нютоновата физика. Според СТО това не е така.

Направих си труда да променя едната от картинките, така че да покажа разликата.
Според Нютоновата физика, наблюдателят на гарата вижда следното:

Светлината във вагона се движи заедно с вагона и по този начин едновременността се запазва
както за наблюдателя във влака, така и за наблюдателя на гарата. За сметка на това, обаче,
наблюдателят на гарата вижда скоростта на светлината във вагона като c ± v, а не като с.

Според СТО, от друга страна, наблюдателят на гарата вижда скоростта на светлината във вагона като с,
но затова пък едновременността на събитията е нарушена. За този наблюдател светлината от крушката
първо достига до лявата стена на вагона и чак след това достига до дясната стена:

Като се вижда от картинката, СТО "заковава" светлината към отправната система на наблюдателя на гарата.
На практика това означава, че вагонът и светлината се движат успоредно един на друг и независимо един от друг,
все едно светлината се движи извън вагона.

Така СТО премахва зависимостта между привидната скорост на светлината във вагона и движението на самия вагон,
след което замества тази зависимост с "относителност на едновременността" ... от гледната точка на гарата.

Редактирано Ноември 3, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Значи в отправната система на влака светлината от крушката достига до дясната стена на съществуващ вагон,
докато в отправната система на гарата същата тази светлина достига до дясната стена на несъществуващ вагон.

Как това е реалистично?

Абсолютно реалистичо е. Важно е не дали вагона "съществува" (това е много размито и неопределено понятие за случая, тъй като той се състои от много пространствено разместени части) а дали съществува дясната стена. А дясната стена в момента на достигане на светлината от лампата до нея все още съществува непокътната - информацията създадена от взрива на лявата стена, движейки се със скоростта на светлината (и разглеждайки я в най-тежкия случай, като причина за разрушение на дясната стена) пристига след като светлината от лампата е достигнала дясната стена, което лесно може да се съобрази определяйки пътищата. Тоест тази светлина достига дясната стена, която е в същото състояние както и дясната стена за наблюдателя във вагона - все още непокътната в този момент. Всъщност  и в системата на влака е същото - при взривяване на лявата стена, дясната още известно време е здрава.

Просто динамиката на разрушение на вагона в двете системи леко се различава, и събитието "светлина достига дясна страна" което не е причинно-следствена връзка със събитието "взрив" може да шава в определени граници без да се променя самата динамика..

Напълно реалистична ситуация, нали?

Редактирано Ноември 3, 2019 от scaner

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Напълно реалистична ситуация, нали?

Както кажеш.

[amigdal]

Ако скороста на вагона е като на светлината? 

[Gravity]

Преди 15 часа, gmladenov said:

(И как може да съм толкова тъп, за да не се сетя по-рано за подобен пример; егаси гения.)

Не се притеснявай, този пример (и много подобни) са добре известни.

[gmladenov]

Преди 5 часа, Gravity said:

Не се притеснявай, този пример (и много подобни) са добре известни.

Хмм, дай линк да видим.

[gmladenov]

Преди 8 часа, amigdal said:

Ако скороста на вагона е като на светлината? 

Не е там проблема. Колегата се захвана за практичността на примера, пренебрегвайки принципа.

В случая имаме пример за "прекратяващо" събитие, което обезсмисля последващи събития.
Това не е проблем за едновременни събития, но е проблем за СТО, която по условие може да "разтяга"
едновременни събития и да ги транслира в последователни.
Така по условие може да имаме ситуация, в която дадено събитие се случва след "прекратяващо"
събитие, както е в горния пример. Това, обаче, е безсмислено.

Редактирано Ноември 4, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 20 минути, gmladenov said:

В случая имаме пример за "прекратяващо" събитие, което обезсмисля последващи събития.

Нищо подобно. Прекратяването на съществуването на лявата стена на вагона (както е по условието ти) няма общо със съществуването на дясната стена - тя продължава да съществува и за наблюдателя на влака, и за този на гарата още известно време и с нея продължават да се случват събития. Във случая е все едно дали разглеждаш две събития свързани със светлини или взривове - след като те не са причинно свързани, т.е. едното не може да повлияе на другото, да го причини или отмени.

Не си замислил добре "прекратяващото условие". А пък и СТО не позволява нещата да се обезмислят, както виждаш.

 

[gmladenov]

Преди 34 минути, scaner said:

Нищо подобно. Прекратяването на съществуването на лявата стена на вагона (както е по условието ти) няма общо със съществуването на дясната стена ...

По условие целия влак експлодира. Ти нещо не си прочел:

• Нека сега да променим примера така, че когато светлината от крушката достигне до лявата стена на вагона, тя активира детониращо устройство и влакът експлодира и става на пух и прах.

Освен това винаги можем да натаманим условието така, че примерът да работи.

Ти явно продължаваш да не разбираш, че тук проблемът е принципен:
В определени случаи самият акт на превръщане/транслиране на едновременни събития в последователни
е безсмислен, тъй като едно или повече от тези събития може да са прекратяващи.
Тоест, ние имаме клас от едновременни събития които по условие няма как да се транслират в последователни.

СТО, обаче, транслира наред, без да се съобразява с това ... което е бъг.

Редактирано Ноември 4, 2019 от gmladenov