Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[laplandetza]

Преди 11 часа, gmladenov said:

...

Младеов, гледай хората какво правят, замислят реални експерименти, а ти се плюнчиш с  гения сканер.

Нали обичаш да анализираш, ползваш математика, като програмист го правиш, ето ти една работа за анализ, математически, ползвай трансформациите

 

   Две ИОС а, с по двама наблюдатаели, едната приета за неподвижна. Една крушка по средата между свамата неподвижни. Подвижните и неподвижни са по оста Х и се случва така , че са били със сверени часовници в системите си.Крушкаа светва, но само ние знаем за неш, не и наблюдателите, точно когато според неподвижните наблщдатели  и според подвижните, единия от неподвижните е буквално почти докоснат от единия подвижен , като разликата в координатите им клони към нула, представи си го плюс една средна дължина на вълната във видимата област, така и другата двойка подвижен , неподвижен наблюдател, простр, координато, разлийата клони към нула. Точно в този момент неподвижните наблщдатели засичат светлин. фронт от крушка и по теорията СТО и по късно при сверяване на времената им ще има за тях ЕДНОВРЕМЕННОСТ, какво ще има за подвижните наблюдатели, ползвай трансформациите, моля, при простр. координ. разлики клонящи към нула, това значи клонящо към олавяне на събитията директно в константното пространство/време, където те се случват абсолютно и засичането им клони към моменталност. Можеш ли да сметнеш, успех! и багодаря.

[gmladenov]

Преди 10 часа, scaner said:

Точно това е проблемът - моментът на синхронизация не е граница минало-бъдеще и за двете системи.

Ами тук няма да се съгласим.

По принцип, транслирането на времеви координати подлежи на логическо ограничение, което не съществува
при транслацията на пространствени координати. Това ограничение се състои в следното:

Минали и сегашни събития могат да се транслират напред-назад между отправни системи без проблем.
Логичският смисъл на тази транслация е да се определят координатите на събитие ... което или вече се е случило,
или се случва сега ... в различните координатни системи. Тоест, тук иде реч за съществуващи събития, на които ние
просто изчисляваме координатите. Тези кординати може да са в миналото, настоящето и бъдещето ... без ограничения.

Бъдещите събития, от друга страна, по условие са несъществуващи събития; те все още не са се случили.
Транслацията на тези събития към минали или сегашни събития е логически забранена, защото води до
"материализирането" на несъществуващи събития в съществуващи.
Това е едновременно и логически абсурд, и пътуване във времето, така че тази транслация е логически невалидна.

Ти явно смяташ, че "сега" е недефениран монент в различните отправни системи, а моментът на синхронизация
t = t' = 0 е просто някаква произволна точка във времето, която няма нищо общо със "сега". 
Това не е вярно.

Ако ние не знаем кога е "сега", ние няма как да кажем кои събития са в бъдещото и кое не са. Съответно нямаме база
да определим кои събития са годни за транслация и кои не са. А както се уточнихме,  бъдещи/несъществуващи събития
не могат да се транслират към съществуващи; това е логически абсурд.

Значи за да имаме логически валидна транслация на времеви координати, ние не можем без общо "сега".
И както казах в предишния ми коментар, това общо "сега" е моментът на синхронизация t = t' = 0.
Този момент определя дали едно събитие  се е случило или не ... и съответно дали може да се транслира или не.

Нали по условие (t = 0) = сега, (t < 0) = минало, (t > 0) = бъдеще.
И след като t = t' = 0, значи и в двете системи имаме "сега".
Как това не е общо "сега", а има някакви други недефинирани "сега"?

Редактирано Ноември 8, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Да бе, Младенов, но дали коректно си задал условието, даваш координати по Х оста , с което предопределяш нещата, всичко зависи от това, твоят неподвижен е по Х, нали са в моментите Т нула имат обща  пространственна, и като си задал координати на излъчвателя зад неподвижния ти, логично ще е отчел светлината преди онзи момент Т нула. , което пък означава няма как и подвижния да не е отчел, трябва да се провери дали изобщо е възможно, вземи гледната точка на неподвижния, за проверка.

Редактирано Ноември 8, 2019 от laplandetza

[gmladenov]

Лапландец, ще ти погледна примера по-ксъно, че съм на работа.

[laplandetza]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Лапландец, ще ти погледна примера по-ксъно, че съм на работа.

ок, мисля и по твоята задачка, нешо не ми излиза,  при така зададените условия имали смисъл, като е нужна проверка на координатите и светлината от там до общата пространств. координата в Т нула.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Бъдещите събития, от друга страна, по условие са несъществуващи събития; те все още не са се случили.
Транслацията на тези събития към минали или сегашни събития е логически забранена, защото води до
"материализирането" на несъществуващи събития в съществуващи.
Това е едновременно и логически абсурд, и пътуване във времето, така че тази транслация е логически невалидна.

Ние транслираме само случили се събития. Това че другата отправна система ги праща на други координати не е проблем на събитията, и не води до никакви парадокси.

Няма пътуване във времето - в другата система събитията още не са се случили, и ще се случат когато там им дойде времето. Реалноста там е различна, и това снема всякакви парадокси.

Цитирай

Ти явно смяташ, че "сега" е недефениран монент в различните отправни системи, а моментът на синхронизация
t = t' = 0 е просто някаква произволна точка във времето, която няма нищо общо със "сега". 
Това не е вярно.

За подвижната система сверяването се случва самао в една точка. Всички останали точки, сравнявани със "сега" на стационарната система, имат различни моменти по подвижната - въпреки че в нея има общо време. Тази разлика в часовниците позволява да работим с бъдещи събитияя за подвижната система - бъдещето в двете системи не съвпада, това показва разликата в часовниците. А като не съвпада, има събития които са сега и в миналото в едната система и са в бъдещето на другата. Но това не е логически проблем - всеки наблюдател отчита време само по своята система, и там всичко е наред.

И преди съм го казвал, добра визуализация на проблема става, ако си нарисуваш две координатни системи x-t с пресичащи се, не паралелни, оси на времето. Тогава ясно се вижда, че по условие сверени часовници  означава, че във всяка точка t' на подвижната система координатната ос х' е точно перпендикулярна на оста на времето - за всяка пространствена точка от тази ос ще имаме един и същи момент време. Но поради кръстосването на времевите оси, тази координатна ос x' няма да е перпендикулярна на времевата ос на стационарната система t, и за различните координатни точки на x' (съответни на фиксирано t' ще имаме различно време по оста на стационарната t - както минало спрямо фиксираното t', така и в неговото бъдеще. Но от самата идея на чертежа се вижда, че това е само проблем на изобразяването от различните гледни точки, не е логически проблем.

Цитирай

Ако ние не знаем кога е "сега", ние няма как да кажем кои събития са в бъдещото и кое не са. Съответно нямаме база
да определим кои събития са годни за транслация и кои не са. А както се уточнихме,  бъдещи/несъществуващи събития
не могат да се транслират към съществуващи; това е логически абсурд.

Ние знаем кога е "сега" - това е съвкупността от всички събития, едновременни с текущото показание на системата сверени часовници. Но "сега" за две отправни системи е различен набор такива събития. И във всяка система имаме регистрирани само минали и сегашни събития за тази система. Нарочването на едно сегашно или минало събитие за едната система като "бъдещо" в другата не внася никакъв парадокс - в другата то просто още няма да се е случило. Причината за това е различната времева мрежа в двете системи.

Цитирай

Нали по условие (t = 0) = сега, (t < 0) = минало, (t > 0) = бъдеще.
И след като t = t' = 0, значи и в двете системи имаме "сега".

Да, за всяка система t=0 е сега, t < 0 е минало, t < 0 е бъдеще. Но разпространяването на тези свойства едновременно и на двете системи е некоректно за случая. Може да се изрази и така: това е така и за двете системи, но не се случва едновременно Просто смятане с лоренцовите трансформации на произволна съвкупност от събития ще ти го покаже. Точно това уж очевидно за тебе условие не е верно при използване на лоренцовите трансформации. И точно неговото приемане за верно въвежда парадоксите.

[laplandetza]

Преди 2 часа, scaner said:

...

Да, за всяка система t=0 е сега, t < 0 е минало, t < 0 е бъдеще. Но разпространяването на тези свойства едновременно и на двете системи е некоректно за случая. Може да се изрази и така: това е така и за двете системи, но не се случва едновременно Просто смятане с лоренцовите трансформации на произволна съвкупност от събития ще ти го покаже. Точно това уж очевидно за тебе условие не е верно при използване на лоренцовите трансформации. И точно неговото приемане за верно въвежда парадоксите.

Хахах. глупости, бокоглавец!, няма бъдеще прин отрицателно време и за двете системи, всичко е минало, събитиятаса се сучили , сигналът за СТО прави субективната относителна реалност, има просто различно време, като говоря за 4 то измерение само и нищо повече, с каква скорост ще върви времето е все тая , сигнала е определящ.

[gmladenov]

Преди 6 часа, laplandetza said:

Точно в този момент неподвижните наблщдатели засичат светлин. фронт от крушка и по теорията СТО и по късно при сверяване на времената им ще има за тях ЕДНОВРЕМЕННОСТ

Лапландец, разбирам примера и на практика ти си прав ... но на теория не си.
Нали според СТО сме длъжни да правим транслация между отправните системи.
А като приложиш Лоренцовате трансформация, пак ще излезе, че светлината
достига не-едновременно до подвижните и неподвижните наблюдатели.

[laplandetza]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Лапландец, разбирам примера и на практика ти си прав ... но на теория не си.
Нали според СТО сме длъжни да правим транслация между отправните системи.
А като приложиш Лоренцовате трансформация, пак ще излезе, че светлината
достига не-едновременно до подвижните и неподвижните наблюдатели.

Направи ги де, да видим, при простр, координати  клонящи към съвпадение, относно ползването на <време> , разбира се различно за подвижни и неподвижни, но едновременни във всяка система.

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Просто смятане с лоренцовите трансформации на произволна съвкупност от събития ще ти го покаже.

Колега, принципно си прав, но ти се губи една тънкост.

Нека изберем координатните системи да съпвадат в момент (x₀‘, t₀‘) в движещата се система.
За времевите координати имаме: t₀‘ = сега', t‘ < t₀‘ = минало', t‘ > t₀‘ = бъдеще'.
За пространствените координати имаме: x₀‘ = тук', x‘ < x₀‘ = там',  x‘ > x₀‘ = там'.

Като транслираме тези координати в стационарната система, получаваме:
Времеви координати: t₀ = сега, t < t₀ = минало, t > t₀ = бъдеще.
Пространствени координати: x₀ = тук, x < x₀ = там,  x > x₀ = там.

Значи имаме сега != сега', минало != минало' и бъдеще != бъдеще'. Така че е ясно,
че говорим за различни времена в различните координатни системи.

Ето я тънкостта, обаче.

Когато транслираме пространствени координати, нямаме никакви логически ограничения и може
да транслираме (тук' => тук),  (тук' => там), (там' => тук) и (там' => там) както си поискаме.
Всички координати, които се получават, са валидни, така че всички тези транслации са валидни.

Ако третираме времевите координати като пространствени, правим си съответните транслации
и си свиркаме ... точно както прави СТО.

Тънкостта е, че времевите координати не могат да се третират като пространствени, защото
следните транслации са логически невалидни за времеви координати:

• бъдеще' => минало
• бъдеще' => сегашно
• бъдеще => минало'
• бъдеще => сегашно'

Както се учточнихме, бъдещите събития все още не са се случили.
Съответно не може едно бъдещо събитие ... което все още не се е случило в собствената си
отправна система ... вече да се случило в друга отправна система.

Това е логическият абсурд, за който говоря ... и който Лоренцовата трансформация разрешава.

Лоренцовата трансформация връща математически валидни координати в тези случаи. Само че тези
координати не са логически валидни, защото излиза, че пътуването назад във времето е реалност.

Ето и един практичен пример.
Нека часовниците в отправната система на Андромеда да показват 3 Март 2035.
Ние предвиждаме, че на 5 Май 2035 там някъде трябва да избухне свръхнова.
Това събитие все още не се е случило; ние само предполагаме за него.

Все пак за да видим кога свръхновата ще избухне в нашата отправна система, прилагаме Лоренцовата
трансформация (както си му е реда) и получаваме, че избухването е на 27 Ноември ... 2015 година.

Тоест, свръхновата още не е избухнала в отправната система на Андромеда, а излиза, че в нашата
отправна система тя вече е избухнала ... само дето астрономите не са забелязали нищо подобно.

За това иде реч.

Редактирано Ноември 8, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 53 минути, laplandetza said:

Направи ги де, да видим,

Ами ще гледам да ги направя като имам време.

[laplandetza]

Ето го , било лесна работа

<<<<

Неподвижен наблюдател в системата F определя събития с координати t, x, y, z. Друга система F′ се движи със скорост v спрямо F, а наблюдател в тази движеща се система F′ определя събития с координати t′, x′, y′, z′.

Координатните оси във всяка система са паралелни (x и x′, y и y′ и z и z′) и взаимно перпендикулярни, а относителното движение е по съвпадащите оси xx′. При t = t′ = 0, центърът на двете координатни системи е един и същ, (x, y, z) = (x′, y′, z′) = (0, 0, 0). С други думи, времената и местоположенията съвпадат при това събитие. Ако всичко това важи, тогава координатните системи са в стандартна конфигурация или синхронизирани.

Ако наблюдател в F измери събитие t, x, y, z, тогава наблюдател в F′ измерва същото събитие с координати^[10]

Лоренцов тласък (направление x) {\displaystyle {\begin{aligned}t'&=\gamma \left(t-{\frac {vx}{c^{2}}}\right)\\x'&=\gamma \left(x-vt\right)\\y'&=y\\z'&=z\end{aligned}}}

където v е относителната скорост между системите в направление x, c е скоростта на светлината, а

{\displaystyle \gamma ={\frac {1}{\sqrt {1-{\frac {v^{2}}{c^{2}}}}}}}

е факторът на Лоренц.   >>>>

 

Просто координатните системи по отделно за двете двойки от неподвижен/подвижен наблъдател в момента на пространственното си съвпадение преминават в стандарта конфигурация и в същия момент Т 0  се случва събитието пристига светлина, засичане на фронта и в двете системи Т0 и Т1 0 , Х координатите също са нула, ,а Х1 клони към Х . По условие в неподвижната система сигнала идва едновременно, а и в момента на <нолиране> и случването на събитието, сверените часовници са имали еднакви показания за неподвижната система.Това е идеята на <синхронизиране> на координатните системи, общо начало , еднакви пространствени координати и нолиране , започване отчитане на време за да се сравнят в двете иос-а, и точно в този момент бумка Събитието, няма никакво мърдане тука има Пълна едновременност отчетена за двете събития във всяка система по отделно, а и едновременност по условие с момента на съвпадение и между наблюдателите на различните иос-и.

[laplandetza]

Отново да повторя точно в момента на синхронизиране на системите за <съвпадналите> Наблюдатели, в което те се намират в клонящо към <точка> пространственно съвпадение, което дава общо начало за координатните им системи и Т и Т1 са нула, нулирани са, тоно в този момент, миг и в тази <точка> Бумка Събитието. За Неподвижната и Подвижната система, по отделно СТ стойностите<за време> са еднакви и часовниците цъкат сверени и синхронно, което юе рече синхронно са <нулирани> за начало на координатните системи. Имаме Пълна Физическа, на теория разбира се, Едновременност , в двете системи по отделно и според двете различни двойки наблюдатели.

Има ли възражения?

[laplandetza]

<<<<<  

Относителност на едновременността

Да приемем, че две събития се случват едновременно (Δt = 0) по оста x, но са отделени от ненулево придвижване Δx. Тогава в F′ намираме, че {\displaystyle \Delta t'=\gamma {\frac {-v\Delta x}{c^{2}}}}, така че събитията вече не са едновременни, спрямо движещ се наблюдател.    >>>>

 

Ние имаме делта Х клонящо към нула, следователно ще имаме делта Т1 клоняюо към нула. Ако приемем и <сверяването> на двете координатни оси с общо начало, значи едно исъщо Х и т, т1 нула, значи имаме Пълна Нула, хахах, или по селски  ЕДНОВРЕМЕННОСТ !

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Ако третираме времевите координати като пространствени, правим си съответните транслации
и си свиркаме ... точно както прави СТО.

Тънкостта е, че времевите координати не могат да се третират като пространствени, защото
следните транслации са логически невалидни за времеви координати:

• бъдеще' => минало
• бъдеще' => сегашно
• бъдеще => минало'
• бъдеще => сегашно'

Както се учточнихме, бъдещите събития все още не са се случили.
Съответно не може едно бъдещо събитие ... което все още не се е случило в собствената си
отправна система ... вече да се случило в друга отправна система.

Това е логическият абсурд, за който говоря ... и който Лоренцовата трансформация разрешава.

Бъдещето е понятие за конкретна отправна система. За наблюдателя в тази отправна система то не е настъпило, бъдещите събития не са се случили. И това е за всеки наблюдател. За  наблюдателя в стационарната система, за която ти е примера, са реални само нещата: минало, сегашно. Числата за бъдеще' са само числа - това са числа, свързани със сегашни и минали, вече случили се събития в стационарната система. Те се отнасят за друга времева мрежа, която не е негова и за която той няма физически достъп. По тази причина в неговата (и по този начин във всяка друга!) не може да има абсурдна ситуация, координатите на неговите събития не може да са логически невалидни - те са сегашни или в миналото.

Един човек не може да е едновременно в две отправни системи - именно това маха всякакъв логически абсурд тук. В друга система може да се е случило всичко - за теб реалността е твоята отправна система, в която се е случило това което се е случило, и то формира твоята реалност. Без абсурдни ситуации. Може да е непривично за класическата интуиция, но не е противоречиво. А трябва критично да се прави разлика между двете състояния.

Ти имаш някаква крива представа, която генерира неоправдани очаквания, и тази разлика я интерпретираш като абсурд... Това са предразсъдъци.

Ако осъзнаеш, че нищо тук не води до логически проблеми, ще разбереш че простарснство-времето има други и интересни свойства, които само в приближение съвпадат с изградените от нашата интуиция при малки скорости.

Цитирай

Ето и един практичен пример.
Нека часовниците в отправната система на Андромеда да показват 3 Март 2035.
Ние предвиждаме, че на там някъде трябва да избухне свръхнова.
Това събитие все още не се е случило; ние само предполагаме за него.

Само да уточня, "да се случи" в случая не означава "да дойде светлината от събитието", нали? Щото става по-сложно.

Да предвиждаш, това значи, че събитието не се е случило за теб. Но в нашият случай, за нас това събитие вече трябва да се е случило в нашата система според това условие.

Така както си задал това условие, то е много неясно, ще опитам да го уточня. След като часовниците в точката на Андромеда (ще я считаме за точка, отдалечена от нас) показват 3 Март 2035 (това е показание в нашата система на отдалечена координата от земята, в нашия момент сега), и след като в това наше "сега" събитието вече се е случило, то не може да се е случилоо в точката на мястото на Андромеда, а някъде много далече от нея - в точка, в която часовниците на системата Андромеда в нашето сега показват 5 Май 2035, според свойствата на лоренцовите трансформации. Така че ние не "предсказваме" бъдещето в точката в която е Андромеда, а примерно в другия край на вселената Това са разликите, различават се събития много далеко от точката, в която са сверени начално часовниците. И щом в точката на Андромеда нейното "сега" е 3 март 2035, нашето сега в точката на земята не е толкова, трябва да се смята колко е. Всичко в задачата е по времето на Андромеда.

По геометрията на Минковски, всеки наблюдател си има светлинен конус, с достъпните събития в които той е в причинно-следствена връзка.. В случая двамата наблюдатели имат два различни конуса, които до голяма степен съвпдат, с малки разлики. Тези малки разлики са събитията, които са станали в едната система и още не са станали в другата. Тези наблюдатели (със своите конуси) се движат във времето, т.е. конусите обхващат все нови събития, в крайна сметка обхващат всички събития. Това е само груба идея, не е така в детайли, идеята е да си го представиш.

Това е особеността на времето в другата система А ти още продължаваш да се опитваш да сравняваш времената директно... Но тук неяма противоречия.

Цитирай

Все пак за да видим кога свръхновата ще избухне в нашата отправна система, прилагаме Лоренцовата
трансформация (както си му е реда) и получаваме, че избухването е на 27 Ноември ... 2015 година.

Тоест, свръхновата още не е избухнала в отправната система на Андромеда, а излиза, че в нашата
отправна система тя вече е избухнала ... само дето астрономите не са забелязали нищо подобно.

Точно за това иде реч, подчертал съм го. Точно това заключение не е верно, и в тази си форма то произвежда абсурдите.

За заключения свързани с цялата "отправната система Андромеда" може да говориш само ако имаш общо време с нея, а в случая няма такова. Вече ти давах примери: ако в точката Х=0 в която сверяваш t=t'=0, то в координатната точка различна от Х=0 ще имаш вече различни показания, не-нулеви, между часовниците от същата система Андромеда и твоето 'сега' което е t=0. По тази причина подчертаното твърдение няма смисъл - все някъде по твоята координата Х ще има часовник от системата на Андромеда, който ще съвпадне със свръхновата и ще покаже в кой (бъдещ или минал) момент от системата на Андромеда е това събитие.

Тези различни показания на часовници на различни твои координатии водят и до следното странно от гледна точка на класическата физика следствие. Акоо имаш наблюдател неподвижен в твоята система, в твоето 'сега' но на голямо разстояние от теб, той ще отчете прелитащи край него часовници от Андромеда примерно с бъдещи в сравнение с момента t'=0 показания. Ако той в този момент - твоето 'сега' се ускори и стане неподвижен в системата на Андромеда, той ще бъде неподвижен в нейното бъдеще по нейните часовници, което ще му стане 'сега'. Ако друг твой съсед е в другата координатна посока и пак в твоето сега, той ще отчете прелиртащи часовници с показания от миналото по часовниците на  Андромеда. И ако се ускори, неговото 'сега' ще бъде в миналото на Андромеда. Всичко това е в нашето 'сега', затова подчертаното няма смисъл. Но за да схванеш, че всичко описано не води до логически противоречия, разгледай земните чассви зони. Ако успееш с ракета за половин час да се преместиш в Австралия, ти ще си с шест часа в бъдещето И това не е противоречие, просто Австралия си е избрала така времето. Просто Андромеда си е избрала странна времева мрежа в сравнение с нашето 'сега, това е всичко.

 

А ти от гледна точка на "сега" в стационарната система се опитваш чрез подчертаното да вадиш следствие за "сега" в Андромеда. Ами не става. Лоренцовите трансформации не могат да се тълкуват с идеите от Галилеевите трансформации - винаги ще попадаш в абсурди.

Редактирано Ноември 9, 2019 от scaner

[deaf]

Към scaner,

всеки факт е история. Нещо което ВЕЧЕ се е случило.

[scaner]

Преди 3 минути, deaf said:

Към scaner,

всеки факт е история. Нещо което ВЕЧЕ се е случило.

Да, и тук не стигаме до никакви противоречия с това. Има една единствена история, и това е историята в отправната система която си приел за покой

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Бъдещето е понятие за конкретна отправна система. За наблюдателя в тази отправна система то не е настъпило, бъдещите събития не са се случили. И това е за всеки наблюдател. За  наблюдателя в стационарната система, за която ти е примера, са реални само нещата: минало, сегашно. .

Точно така !!

И на мен това ми е примерът:
Синхронизираме две отправни системи в момент (t₀’ = 0) в движещата се система. 
В момент ( t₁’ = 1), който е в бъдещето на движещата се отправна система, светва крушка, чийто пространствен координат е (x’ = -c²).
В стационарната система транслираме времевия координат на това събитие с обратната Лоренцова трансформация:

Както се вижда от формулата, за стойности (v > 1) се получава отрицателен времеви координат: (t < t₀).
Този момент е в миналото на стационарната система.

Значи нека ти да си движещата се отправна система.
Моментът (t₁’ = 1) е в твоето бъдеще, което още не се е случило.
Моментът (t < t₀) е в моето минало, което е реално.

Тоест, събитието (-c², 1), което на теб още не ти се е случило, за мен вече е реално ... точно както ти казваш.
Това е логически абсурд, колега, до който аз съм достигнал ... прилагайки Лоренцовата трансформация.

Редактирано Ноември 9, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Тоест, събитието (-c², 1), което на теб още не ти се е случило, за мен вече е реално ... точно както ти казваш.
Това е логически абсурд, колега, до който аз съм достигнал прилагайки ... Лоренцовата трансформация.

Къде тук е логическият абсурд? Във всяка система има само събития, които са се случили в миналото и сега. Кое е абсурдното на това?

Абсурдът идва, когато неправомерно почваш да работиш едновременно с две времеви мрежи. Това е абсурдът. Това не може да стане едновременно, едната мрежа в твоята отправна система няма смисъл, тя има смисъл само в другата - където видяхме, че абсурдности също няма.

Ти погрешно си мислиш, че в твоето 'сега' в другата отправна система има някакво определено състояние, сега или минало или бъдеще. Няма, в твоето сега в другата система са всички времеви моменти, показах ти го с примера с координатите.

Редактирано Ноември 9, 2019 от scaner

[gmladenov]

Преди 24 минути, scaner said:

Къде тук е логическият абсурд? Във всяка система има само събития, които са се случили в миналото и сега. Кое е абсурдното на това?

Абсурдът е, че събитие от твоето бъдеще се транслира към събитие от моето минало ... с Лоренцовата трансформация.
Иначе казано, аз вече знам за това събитие ... а на теб то още не ти се е случило.

Да ти пример: в моето минало аз съм видял как ти в твоето бъдеще признаваш, че СТО е грешна.
Това не е ли абсурдно, колега .

Редактирано Ноември 9, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 54 минути, gmladenov said:

Абсурдът е, че събитие от твоето бъдеще се транслира към събитие от моето минало ... с Лоренцовата трансформация.

Не. Аз мога да транслирам в твоята система само случили се в моята събития.Аз работя, така както и ти работиш, само със случили се събития. Тебе те бърка това, че двата набора събития, с които работим, моето 'сега' и твоето 'сега' не съвпадат напълно. Но това как води до противоречия?

Цитирай

Да ти пример: в моето минало аз съм видял как ти в твоето бъдеще признаваш, че СТО е грешна.
Това не е ли абсурдно, колега

Примерът е некоректен и безсмислен.

Става дума за отдалечени събития. Ти не може да видиш някакво бъдещо събитие за наблюдателя, с който си в една координатна точка и си сверяваш часовника t=t'=0, защото за него виждаш само в твоето 'сега', неговото t'=0. Може да видиш бъдещето на някой, който е примерно милион светлинни години от тази точка - и това няма да го видиш ти, а някой неподвижен в твоята отправна система на това разстояние от тебе. Ей за такива отдалечени събития става дума - ти самият дори не знаеш какви събития са се случили сега в твоята отправна система, но на отдалечени места - информацията още не е стигнала до тебе. Тази липса на информация препятства възможността да злоупотребиш с нея, и премахва всякакви абсурди и противоречия. Остава ти само железният аргумент - "не може, защото така"...

Редактирано Ноември 9, 2019 от scaner

[Малоум 2]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Да ти пример: в моето минало аз съм видял как ти в твоето бъдеще признаваш, че СТО е грешна

Мечтите от миналото, са за някакво бъдеще. Повечето мечти са мечти, щото са неосъществими. Иначе - са прогноза. (лошо е когато станат диагноза)

...

[fenfren]

 

Публикува Преди 17 часа

  On 8.11.2019 г. at 10:17, laplandetza said:

•                  Радвам се , че съм те разбрал., ама не съвесем. В техническата част , пък и математическата съм пълен невежник, мога да си пускам само компютъра, хахах, никакви данни и качества нямам, само една гола чиста мисъл, и нея ползвам. Можеш набързо и бегло , ако имаш време да ми разясниш техническата част,  и грубата схема на опита, без подробности ако се притесняваш да издаваш плановете си, имаш ми и пощатса и на лични съобщения може, ще ми е интересно просто еи така, да знам  без някакви обърквания и заблуди. 

•                  Приятно ми е също , че има хора вложили време , средства и тежнения в такова начинание, което говори , че не си приказваме само глупости, а е имало смисъл в мисите ни, да покаже и на тукашните книжни паркетни мишки...

 

     Ето принципната схема на експеримента:

 

    Фиг.1  Принципна схема

    1 –лазер; 2 и 4 - входящ и изходящ оптически затвор (модулатор) от
    кристал с вградени поляризатори; 3 - оптично влакно;
    5 - измерител на оптична мощност; 6 –  сигнал генератор; 7 – драйвер
   усилвател; 8, 9, 10 и 11 – оптични  конектори.

 

     Все едно е караш автомобил, а там, където на фигурата е отбелязано с 2 и 4 има светофари на определено разстояние. След като на зелено минеш през светофар 2 в зависимост от това с каква скорост караш на следващия светофар 4 можеш да попаднеш на зелено и да преминеш, без да спираш или на червено и да спреш. Това е принципното в експеримента.

     Всъщност тук вместо светофари, 2 и 4 са така наречените електро оптични модулатори, просто казано оптични затвори или клапани. Вместо автомобили те пускат пакети от светлина. Има се предвид, че светлината, която се излъчва от лазера 1 се накъсва на пакети. След това всеки пакет се движи между двата оптични клапана и в зависимост от това с каква скорост се движи той (също като автомобила) той може да премине успешно, да бъде изцяло спрян или да премине частично. Каква част светлина преминава през двата оптични клапана се регистрира в измерител на мощност 5. 

     С такава опитна установка може да се определя, както скоростта, с която пакета светлина се движи, т.е. скоростта на светлината в дадената оптична среда също така и дали тази скорост се променя.

     В случая основна цел на експеримента е да се установи дали скоростта на разпространението на светлината в дадената оптична среда зависи от скоростта, с която тя се движи в пространството. Затова оптичното влакно, по което пътува светлината между двата оптични клапана 2 и 4 е намотано на антена, която може да се върти в различни посоки.

     В това отношение има две гледни точки:

- гледната точка на Френел е, че скоростта на разпространение светлината при движение на оптичната среда в космоса се променя и при въртенето на антената показанията в измерителя на оптична мощност ще се променят.

            - гледната точка на Айнщайн е, че скоростта на разпространение на светлината при движение на оптичната среда в пространството (в случая оптичното влакно на антената) трябва да е постоянна и показанията в измерителя на оптична мощност при въртене на антената няма да се променят.

     Ако се окаже, че при въртенето на антената показанията в измерителя на оптична мощност се променя, това ще означава, че истината е на страната на Френел и обратно, ако показанията не се променят истината е на страната на Айнщаин. Така ще се реши и вековния спора който също сега водите в форума.

     За да може да се осъществи този експеримент трябва на електрода на оптичните модулатори да се подаде управляващо напрежение с честота до 20 GHz (това е число с 10 нули) Това означава, че оптичния светофар (клапан) мига с честота равна на число с толкова нули. Съвременните оптични технологии позволяват работа с такива честоти даже и с 100 GHz. Тук именно са моите затруднения.  И тук аз имам нужда от помощ от подходящ сигнал генератор и специалист, който разбира от това.

     Мои статии на английски са на адреси:

http://gsjournal.net/Science-Journals/Research%20Papers-Relativity%20Theory/Download/6260

 

http://journal.space.bas.bg/arhiv/n%2027/Volume_27.pdf

     На втория адрес излизат всички статии в списание,

Bulgarian Academy of Sciences.

Space Research and Technology Institute.

Aerospace Research in Bulgaria. 27, 2015, Sofia

     Моята статия е на страница 112.

    Ако искаш статии на български мога да ги изпратя, ако ми посочиш адрес

 

[Малоум 2]

Ами, погледни това - отчаяна работа:

https://www.gsjournal.net/Science-Journals/Research Papers-Relativity Theory/Download/7405

"Дилемата Френел-Айнщайн: За смисъла на формулата на Френел

Димитър Г. Стойнов, Дилян Д, Стойнов e-mail; dgstoinov@yahoo.com

Обсъжда се въпросът за физическия смисъл на формулата на Френел за частично увличане на етера. Отбелязва се, че всъщност нищо реално не се променя, нито плътността на етера нито плътността на оптичните (прозрачни)среди. Промяната на скоростта на разпространението на светлината при движението на Земята през неподвижния етер се свързва с така наречения закъсняващ / изпреварващ потенциал. В резултат на това при движение на оптичните среди пътя, който изминават вълните между атомите ретранслатори се променя, в резултат, на което се променя и скоростта на светлината.

Въведение

..."

[scaner]

Преди 3 часа, fenfren said:

Ето принципната схема на експеримента:

Питам се, а защо не опростите и поевтините  установката?

Махате изходящият оптичен затвор. Наместо измерителя на мощност слагате фотодетектор. И използвате обикновен записващ осцилоскоп. Ползвате генератор за единични импулси. Запускате записа от сигнала който пуска лазерният импулс, и записвате сигнала който се лови от фотодетектора. По този начин може да измерите времето, което губи светлината от лазера до фотодетектора. За вакуум имаме около 30 см/наносекунда, значи с кабел ще имате някъде 100 наносекунди закъснение за към 200 метра оптичен кабел, което ще ви даде възможност да ползвате съвсем нескъп записващ осцилоскоп. По този начин с малко проби ще разберете изобщо има ли смисъл да правите по-скъпият вариант, или Айнщайн е прав.

И е важно да сложите някакъв температурен стабилизатор, че това е проблема на всички едновремешни опити тип Майкелсън и Морли.