Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[gmladenov]

Преди 8 часа, Малоум 2 said:

"Изведнъж" се осъзнава, че телата се съпротивляват на принудителното движение (неинерциално) с физична характеристика "маса" : F=m.a. (Тогава - преди около 25г - като споменах, че масата е коефициент пред ускорението - почти всички бяха против. Сега - обратно - почти всички казват, че е коефициент.)

Ако те разбирам правилно, ти използващ етъра, за да обясниш масата (m).
Ти приравняваш маса и съпротивление по същия начин, по който Айнщайн приравнява гравитация и ускорение.

Не съм прекарвал много време върху тези въпроси, но интуитивно се съгласявам с този поглед върху нещата.

Само ще отбележа следното: ако ти гледаш така на нещата, би трябвало да си съгласен с идеята за абсолютна
отправна система. А от предишни твои коментари съм останал с впечатлението, че ти не си съгласен.
Има ли противоречие тук или аз нещо не съм разбрал.

[laplandetza]

Преди 4 часа, amigdal said:

 

Локално е размито, вярно, това му е и идеята да бъде размито, иначе какво локално ще е.

[gmladenov]

Преди 10 часа, самотния вълк said:

Всичките ти разсъждения са на база, че източникът на светлината е извън атмосферата. Представи си за момент, че е местен, вътре в атмосферата. В такъв случай това как би повлияло на опита, според теб?

Аз гледам каква е скоростта на светлината вътре в атмосферата ... независимо къде е изтичникът.

Нека да направим следния мисловен експеримент:
Представяме си, че атмосферата е "направена" от стъкло, а не от въздух, и търсим отговор на следния въпрос:
Каква ще е скоростта на светлината вътре в атмосферета, ако последната беше направена от стъкло?

Тъй като показателят на пречупване на стъклото е 1.5, скоростта на светлината вътре в атмосферата би трябвало да бъде (2*с/3).
Стъклото също така е изотропна оптическа среда, така че скоростта на светлината вътре в атмосферата също би трябвало да бъде изотропна.

Значи ако атмосферата беше направена от стъкло (а не от въздух), ние бихме очаквали да измерим изотропна скорост на светлината (2*с/3).
Тези очаквания се базират на многократно-доказаните физически факти, че скоростта на светлината в стъкло е изотропна и че величината
на тази скорост е (2*с/3) ... заради показателя на пречупване на стъклото.

Нега сега сменим материала на атмосферата обратно от стъкло на въздух и да отговорим на следния въпрос:
Каква е разликата между материалните оптически среди стъкло и въздух?

Въздухът очевидно има по-нискък показател на пречупване от стъклото.
Също така въздухът и стъклото поглъщат/абсорбират различни честоти от електромагнитния спектър.
В същото време, обаче, и двете оптически среди са изотропни. Тоест, това са два оптически-изотропни материала,
в които скоростта на светлината е изотропна (установено от безброй експерименти).

Следователно, независимо от кой материал е "направена" атмосферата - стъкло или въздух - ние бихме очаквали
да измерим изотропна скорост на светлината вътре в атмосферата ... по силата на това, че както стъклото,
така и въздухът, са оптически-изотропни материали.

Като се имат предвид тези разсъждения, автоматично изниква следния въпрос:
Въз основа на кои физически закони ... и по коя логика ... физизите в края на 19-ти век са очакали
опитът на Майкелсъм и Морли (ММ) да установи не-изотропна скорост на светлината?

Ако гледаме физическите свойства на оптическата среда, в която е извършен опитът на ММ - земната атмосфера - очакването
е опитът да установи изотропна скорост на светлината ... и не щеш ли, точно това установява опитът.

А след като резултатът от опита е известен като "нулев" или "отрицателен", значи физиците от края на 19-ти век
не са очаквали той да установи изотропна скорост на светлината.

Значи какво илзиза:
Физиците в края на 19-ти всек или са пренебрегнали физическите свойства на материалната оптическа среда,
в която е извършен опита на ММ ... земната атмосфера ... или изцяло са пренебрегнали тази среда.
Иначе как да обясним тяхното нереалистично очакване, че скоростта на светлината в една изотропна
оптическа среда е не-изотропна??

Редактирано Ноември 23, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 29 минути, gmladenov said:

Значи ако атмосферата беше направена от стъкло (а не от въздух), ние бихме очаквали да измерим изотропна скорост на светлината (2*с/3).
Тези очаквания се базират на многократно-доказаните физически факти, че скоростта на светлината в стъкло е изотропна и че величината
на тази скорост е (2*с/3) ... заради показателя на пречупване на стъклото.

Пак никаква логика не показваш, бива ли така. Ето ти още един урок тогава.

Както казваш в примера, скоростта на светлината се определя в стъклото като 2*c/3. Но, изотропна ли е тя?

Изотропна оптическа среда имаме когато коефициентът на пречупване е еднакъв във всички посоки:

Изотропия

Изотропная среда — такая область пространства, физические свойства которой (электрические, оптические и др.) не зависят от направления. Например, показатель преломления оптически изотропной среды одинаков во всех направлениях.

В показаната от тебе формула обаче има два параметъра: коефициента на пречупване (2/3), който приемаме за еднакъв във всички направления, за да е иотропна средата, и скоростта на светлината във вакуум c. Значи, за да бъде крайният измерен резултат изотропен във всички направления, трябва да се случат едновременно две неща: да имаме изотропна среда (в случая стъклото, въздуха) и скоростта на светлината във вакуум също да е изотропна. Ако обаче се спазваше Нютоновият закон за събиране на скорости, тя нямаше да е изотропна, и резултат за скоростта в средата също няма да е изотропен. Но резултатът от опита на ММ показва че скоростта на светлината във вакуума Е изотропна - по горната формула и причина. Коефициентът на пречупване не е способен да прикрие това свойство на скоростта на светлината.

Затова физиците нищо не са пренебрегнали и не са се объркали, няма смисъл да се чудиш. Ти си този който не схваща елементарните положения.

[laplandetza]

 

[самотния вълк]

Преди 49 минути, gmladenov said:

Аз гледам каква е скоростта на светлината вътре в атмосферата ... независимо къде е изтичникът.

Ами тогава за какво бяха тези картинки с открити и закрити вагони?

 

Преди 50 минути, gmladenov said:

Нека да направим следния мисловен експеримент:
Представяме си, че атмосферата е "направена" от стъкло, а не от въздух, и търсим отговор на следния въпрос:
Каква ще е скоростта на светлината вътре в атмосферета, ако последната беше направена от стъкло?

 

Въздух, стъкло, вода... какво значиние има? Имат си показател на пречупване и се изчислява... Следващите ти разсъждения нямат никакъв смисъл и не разбирам какво даказваш с тях. 

П.П. Хайде научи накрая разлика между оптична и преносна среда и тогава може да и спреш да се учудваш на опита на ММ

 

 

[gmladenov]

Преди 13 часа, fenfren said:

Светлината на се увлича. По-правилно е да се каже, че когато въздуха се движи заедно със Земята, когато духа вятър, когато тече вода, при опитът на Физо, скоростта на разпространение на светлината в тази оптична среда се променя.

Увличането на светлината от подвижна оптическа среда работи на принципа на "равните" ескалатори, дето ги има по летищата:

 

Значи ти си вървиш с нормална скорост на този ескалатор ... точно като хората на снимката ... но заради движението на ескалатора,
страничен наблюдател вижда тази скорост като по-висока. В същото време, пак заради движението на ескалатора, ти в същност изминаваш
по-кратък път (по-малко на брой крачки) отколкото би изминал, ако не се беше качил на ескалатора.

Казано накратко:

• от твоята гледна точка ти се движиш с нормална скорост, но изминаваш по-кратък път откокото изглежда от страни
• от гледната точка на страничен наблюдател, обаче, ти изминаваш по-дълъг път с по-висока скорост

Това е и принципът на действие на "увличането" на светлината от една оптическа среда, като например в опита на Физо:
Течащата водата в тръбите на опита променя дължината на пътя, която светлината изминава в тръбите: той е по-къс, ако светлината
и водата се движат в същата посока, и съотвенто по-дълъг, ако светлината и водата се движат в различни посоки.
От тази разлика в дължината на пътищата се получава и привидната промяна на скоростта на светлината.
Иначе скоростта на светлината във водата си остава постоянна и не се променя.

Затова формулата на Френел е грешна, защото според нея излиза, че скоростта на светлината в една подвижна оптичекса среда
се променя и че тази промяна зависи от показателя на пречупване. Това не е вярно.

Принципно светлината взаимодейства електромагнитно с оптическия материал и ако този материал се движи, той най-буквално
носи светлинните вълни със себе си ... по подобие на равния ескалатор.

От тези приказки сигурно изглежда, че нещо съм се (п)объркал, но нека да проследим пътя на една единствена светлинна
вълна в един движещ се изотропен стъклен куб с дължина на стената L  и да видим какво ще излезе:

• първо светлинната вълна влиза в куба през в една от стените му, перпендикулярно на тази стена
• скоростта на светлината вътре в куба е c/n, където n е показателят на пречупване
• на вълната и трябва време, за да излезе от другата страна на куба; това време е: t = L*n/c
• през това време, обаче, кубът се е преместил по посока на движението на светлината: s = v*t
• значи спрямо страничен наблюдател, светлинната вълна е изминала ефективно разстояние s+L, което е по-дълго от L
• съответно ефективната скорост на светлината излиза по-вискока от c/n (не ми се смята)

Това е принципът на "промяната" на скоростта в подвижна оптическа среда.
Както се вижда, скоростта на светлината в самата оптическа среда е c/n, както се очаква.
Но заради движението на самата оптическа среда, завършваме с ефективна скорост на светлината,
която е по-висока от физическата скорост на светлината в тази среда.

Редактирано Ноември 24, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 4 часа, scaner said:

Ако обаче се спазваше Нютоновият закон за събиране на скорости, тя нямаше да е изотропна, и резултат за скоростта в средата също няма да е изотропен.

Ша прощаваш, колега, но не ти е вярна представата за това как работи "увличането" на светлината от подвижна оптическа среда.
Виж горния ми коментар.

Показателят на пречупване е физическо свойство на материалните оптически среди, което не се променя от движението на тези среди.
Съответно скоростта на светлината в дадена оптическа среда никога не се променя, независимо дали тази среда е в движение или не.

Ако това не беше така, значи движението щеше да променя физически свойства/закони.

Редактирано Ноември 24, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 17 часа, fenfren said:

Светлината на се увлича. По-правилно е да се каже, че когато въздуха се движи заедно със Земята, когато духа вятър, когато тече вода, при опитът на Физо, скоростта на разпространение на светлината в тази оптична среда се променя.

Още една илюстрация за увличане на светлината:

(Става дума за светлината вътре в движещия се басейн ).

Редактирано Ноември 24, 2019 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 16 часа, laplandetza said:

Няма етер, ясно е .

Хи-хи?! Значи - цялата класика, да отпада?!

По-ясно е, когато има етер. Изяснява се, почти елементарно:

Първо - веднъж възникнало ДВИЖЕНИЕ по етера е неунищожимо. И обяснява защо това движение съдържа вълнови характеристики. Обяснява защо въобще телата се движат - не е нужно да се постулира "вечното движение"!

Второ - Движението се Самоподдържа се и е инерциално, благодарение на Обратна Връзка (ОВ) с неподвижна основа - показва и защо има-съществува Принцип за минимално действие - не е нужно да се постулира.

Трето - пулсациите за образуване... на кво да е - от най-дребната структура (етерна) до най-едрото -  е с Вграден часовник - показва, защо съществува Време. Не е Илюзия времето. Показва и, че скоростта на пренос на импулс по него е крайна и не е нужно да се постулира, и, че във вакуум тази скорост е максимална и ограничена от големината на "зрънцата", задаващи стъпка за пренос. (при безмасови обекти - фотони разни - като при светлината, например)

Четвърто - показва Слоист модел на изграждане на телата, като "единствен при елементарни частици" и, че дори и да се движат като едно цяло, то има моментен Център на масите - заради ОВ. А за изграждане на слоевете има "забавяне по време" - т. е. и големината на частиците(атом и надолу) е малка за Изследовател.

Пето - дава възможност за представяне на физическата същност на свойствата на обектите - обем, форма ,маса, заряд, спин и изяснява защо ЕМПоле е неподвижно и само измененията от него виждаме.

Шесто - възможни са и предсказания (?!), но те са обекти на открития и не е добре субективно задаване.

Има и още много, ама доскучава и, струва ми се, това стига, да разбереш, че има файда!- след като изяснява всичко, над което се чудим, "откъде-накъде?!."

...

[Стелян]

Преди 1 час, gmladenov said:

Още една илюстрация за увличане на светлината:

(Става дума за светлината вътре в движещия се басейн ).

Младенов, и защо смятъш че земният вакуум също увлича светлината като оптическа среда. Какви свойства има земният вакуум, че го смяташ за оптическа среда?

[laplandetza]

Преди 59 минути, Малоум 2 said:

Хи-хи?! Значи - цялата класика, да отпада?!

По-ясно е, когато има етер. Изяснява се, почти елементарно:

Първо - веднъж възникнало ДВИЖЕНИЕ по етера е неунищожимо. И обяснява защо това движение съдържа вълнови характеристики. Обяснява защо въобще телата се движат - не е нужно да се постулира "вечното движение"!

Второ - Движението се Самоподдържа се и е инерциално, благодарение на Обратна Връзка (ОВ) с неподвижна основа - показва и защо има-съществува Принцип за минимално действие - не е нужно да се постулира.

Трето - пулсациите за образуване... на кво да е - от най-дребната структура (етерна) до най-едрото -  е с Вграден часовник - показва, защо съществува Време. Не е Илюзия времето. Показва и, че скоростта на пренос на импулс по него е крайна и не е нужно да се постулира, и, че във вакуум тази скорост е максимална и ограничена от големината на "зрънцата", задаващи стъпка за пренос. (при безмасови обекти - фотони разни - като при светлината, например)

Четвърто - показва Слоист модел на изграждане на телата, като "единствен при елементарни частици" и, че дори и да се движат като едно цяло, то има моментен Център на масите - заради ОВ. А за изграждане на слоевете има "забавяне по време" - т. е. и големината на частиците(атом и надолу) е малка за Изследовател.

Пето - дава възможност за представяне на физическата същност на свойствата на обектите - обем, форма ,маса, заряд, спин и изяснява защо ЕМПоле е неподвижно и само измененията от него виждаме.

Шесто - възможни са и предсказания (?!), но те са обекти на открития и не е добре субективно задаване.

Има и още много, ама доскучава и, струва ми се, това стига, да разбереш, че има файда!- след като изяснява всичко, над което се чудим, "откъде-накъде?!."

...

За тези неща Айнщайн е подготвил Пространство/време, но според мен се е претеснявал да го развие надълбоко, точно поради опасения с прилика с Етер и конфликт с идеята за чиста относителност. Сега като развием пространство/време  стигаме до модела Материално, физическо пространство/време.

[Стелян]

Преди 1 час, laplandetza said:

За тези неща Айнщайн е подготвил Пространство/време, но според мен се е претеснявал да го развие надълбоко, точно поради опасения с прилика с Етер и конфликт с идеята за чиста относителност. Сега като развием пространство/време  стигаме до модела Материално, физическо пространство/време.

Дори и материално, пространството няма качество на среда, то не заема обем а задава такъв. И по какво смяташ че то е материално.

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Ша прощаваш, колега, но не ти е вярна представата за това как работи "увличането" на светлината от подвижна оптическа среда.
Виж горния ми коментар.

Показателят на пречупване е физическо свойство на материалните оптически среди, което не се променя от движението на тези среди.
Съответно скоростта на светлината в дадена оптическа среда никога не се променя, независимо дали тази среда е в движение или не.

Ако това не беше така, значи движението щеше да променя физически свойства/закони.

Това не са мои представи. Аз само преразказвам какво следва от базовите закони на класическата физика - анизотропна скорост на светлината във вакуум, от там по твоята формула - анизотропна скорост на светлината в атмосферата. Това е директно следствие от закона за събиране на скоростите и никакви басейни тука не работят. За да работят басейните, трябва да докажеш подходящо взаимодействие на вакуума с материята което да потвърди тези басейнови представи. Такова засега няма.

Ако има "увличане", то трябва да е резултат на някакво физическо взаимодействие. Единствен Френел е предложил модел за подобно взаимодействие и увличане при етера.  А това че сега сме установили че скоростта на светлината не се променя означава само, че идеите и теорията на Френел в това отношение е несъстоятелна.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, laplandetza said:

За тези неща Айнщайн е подготвил Пространство/време, но според мен се е претеснявал да го развие надълбоко, точно поради опасения с прилика с Етер и конфликт с идеята за чиста относителност. Сега като развием пространство/време  стигаме до модела Материално, физическо пространство/време.

Хората работят по въпроса (болднатото в статията е от мен)- излишно е да казвам, че с избраните свойства на етера по хипотезата, се решават тия проблеми:

https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

Какво ако пространство – времето е „грапаво“? Това ще промени реалността

Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца?

Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване.

Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят.

Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността.

Въпросът „какво е пространство – време?“ ни връща хиляди години назад, а съвременното ни разбиране за него опира до два странно несъвместими стълба: квантова механика и теорията на Айнщайн за общата относителност.

Като цяло относителността, пространството и времето са вплетени заедно в единната тъкан на пространство – време, която е в основата на нашата вселена. Това пространство – време е непрекъснато, което означава, че никъде няма накъсвания; всичко е гладка текстура. Пространство – времето обаче, не е просто платформа на която да действаме, но също е играч: огъването и изкривяването на пространство – времето ни дава опита на гравитацията.

В противоположния ъгъл набор от правила, наречени квантова механика, управляват взаимодействията на много мъничките неща във Вселената. Квантовата механика опира до идеята, че голяма част от ежедневния ни опит не е гладък и непрекъснат, а е по-скоро грапав и разделен на малки части. С други думи е квантифициран или се определя количествено. Енергия, инерция, въртене и толкова много други свойства на материята се получават само в отделни малки пакети.

Нещо повече, самата квантова механика също е разделена на два лагера. От една страна, имаме познатите частици от нашето ежедневие, като електрони и протони, които си взаимодействат и правят други интересни неща. От друга страна имаме квантовите полета. В субатомния свят всеки вид частици има свое поле, което се разпространява в пространство – времето. Когато мислим за частици, ние мислим за малки вибрации в техните полета, които от своя страна взаимодействат с други частици и също правят някои други интересни неща. Полетата са разбираемо много гладки.

И така, имаме няколко гладки снимки от нашата вселена и няколко „грапави“. Що се отнася до самото пространство – време, можем лесно да си представим разширяването на концепциите на квантовата механика до тяхното логическо заключение и постановявайки, че пространството и времето са дискретни: Самата тъкан на реалността е разделена като пиксели на компютърен екран и това, което преживяваме като плавно, непрекъснато движение, не е нищо друго, освен мрежа от дискретни пиксели в най-малкия от мащабите.

Различни теории за сливането на квантовата механика и общата относителност, като теория на струните и квантова гравитация на веригата, предсказват някаква форма на дискретно пространство – време (въпреки че точните прогнози, интерпретации и последици от тази „грапавост“ все още не са добре разбрани). Ако можехме да намерим доказателства за дискретно пространство – време, това не само ще пренапише напълно разбирането ни за реалността, но и ще отвори вратата към революция във физиката.

Тази дискретност може да се разкрие само по най-фините начини; иначе вече щяхме да я забележим. Различни теории са предвидили, че ако пространството и времето наистина са били начупени, тогава скоростта на светлината може да не е напълно постоянна – тя може да се променя леко, в зависимост от енергията на тази светлина. Светлината с по-висока енергия има по-къса дължина на вълната и когато дължината на вълната стане достатъчно малка, тя може да „види“ грапавостта на пространство- времето. Представете си, че ходите по тротоара: с големи крачки и не забелязвате малки пукнатини или неравности, но ако се движите с микроскопични крачки, ще преодолявате всяко малко несъвършенство, което ще ви забавя. Но тази промяна е невероятно мъничка; ако пространство-времето е дискретно, то е в мащаб, който е повече от милиард пъти по-малък от това, което можем да изследваме в момента в нашите най-мощни експерименти.

Да се въведе GrailQuest на Международната лаборатория за квантово изследване на пространство – времето в Гама-астрономията. Екип от астрономи изпрати предложение за тази мисия в отговор на призив за нови идеи за лов на пространство – времето от Европейската космическа агенция (ESA). Предложението им е подробно описано в базата данни на изданието arXiv. За да се види дали скоростта на светлината се променя с различните енергии, трябва да се събере огромно количество светлина с най-висока енергия във Вселената и GrailQuest се опитва да направи точно това.

GrailQuest се състои от флота от малки космически кораби (точният брой варира – от няколко десетки, ако сателитите са по-големи до повече от няколко хиляди, ако са по-малки), за да наблюдава постоянно небето за изблици на гама-лъчи. Това са едни от най-мощните експлозии във Вселената. Както подсказва името им, тези изблици освобождават голямо количество високоенергийни фотони или гама-лъчи. Тези гама-лъчи пътуват милиарди светлинни години, преди да достигнат флотилията на космическите кораби, които записват енергията им и разликите във времето, за което достигат до флота.

С достатъчна точност GrailQuest може да успее да разкрие дали пространство времето е дискретно. Изследва светлината с най-висока енергия (което е засегнато най-много в теориите, които прогнозират, че пространство – времето е грапаво); гама-лъчите пътуват за милиарди години (позволявайки на ефекта да се натрупа с течение на времето); а целият флот на космическите кораби може да види колкото е възможно повече събития, навсякъде в небето.

Как би се променила представата ни за реалността, ако GrailQuest открие доказателства за дискретност на пространство – времето? Невъзможно е да се каже, особено що се отнася до последиците – сегашните теории са навсякъде около нас. Но независимо от всичко, ще трябва да изчакаме. Този кръг от експерименти на ESA ще стартира някъде между 2035 и 2050 г. Докато чакаме, можем да обсъждаме дали времето, изминало от днес до тогава, е в основата си гладко или грапаво.

...

...

[laplandetza]

Преди 7 часа, Стелян said:

Дори и материално, пространството няма качество на среда, то не заема обем а задава такъв. И по какво смяташ че то е материално.

Няма нужда от среда по класическо разбиране.Материално, не съвсем, не знам, но допускам безмасова, безенергина базова структ, на гравимеханизъм, което не се вмества в материална форма, но пък на по високо ниво, грави вълни, вакуум , електром.квант. поле и пр. са.

[laplandetza]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

..

Ами за разлика от Айнщайн , приемам физическото пространство време за изпълнено с конкретни механизми на взаимодействие. дали само един по един елементарни акта или с възможност за относителна едновременност,което ще рече на базово ниво <зърненост> подобие на кванти. Разбираш ме предполагам, мързиме да пиша. За разлика от Етерите , класически и не , приемам пространство/време , наречено за кратко от мен Етерия за НЕносител на светлина, несреда, а  Механизъм буквално за съществуване на това наше Космическо битие,< измерение> в което по дълбоко от Космическото съществуване е принципа, постулат за  Мултивселенската, Глобална  и локалната относителна Константност на количество Промени.

[Стелян]

Малоум 2

Хубава статия за възможността да е квантовано времето и пространството. Твоята теория е подобна. Но мисля че пространството не е квантовано, по скоро има предел на вписване на материя в пространството и времето, под този предел не се знае какво има, може да има някаква форма на материя която е неизяснена а и пространствовремето може да са с други мерности.

[laplandetza]

Преди 28 минути, Стелян said:

...Но мисля че пространството не е квантовано, по скоро има предел на вписване на материя в пространството и времето, под този предел не се знае какво има, може да има някаква форма на материя която е неизяснена а и пространствовремето може да са с други мерности.

То че не е квантово , като сргашното разбиране за такова, така е, но пък най вероятно прилича на <зърнесто>.

Самото физическо пространство, пространство/време, ако съществува е неизясненео с повече от един <скрити параметри, скрита физика>. Под предела ........... под и над трябва хубаво да си помислих какъв смисъл могат да имат, определено са възможни други типове <космоси> отвъд пределите на <долу> и <горе> , <малко> , <голямо>

[Стелян]

Може също материята да се движи между мерностите на пространствовремето. Преди големият взрив материята е била в една мерност, след като премине в друга мерност, това прави голямият взрив, така че само изглежда че има ГВ, самото време пространство се разширява, или по точно непрестанно се образува, така изглежда само, защото материята преминава от по низши към по висши мерности на пространствовремето.

[laplandetza]

Преди 11 минути, Стелян said:

Може също материята да се движи между мерностите на пространствовремето. Преди големият взрив материята е била в една мерност, след като премине в друга мерност, това прави голямият взрив, така че само изглежда че има ГВ, самото време пространство се разширява, или по точно непрестанно се образува, така изглежда само, защото материята преминава от по низши към по висши мерности на пространствовремето.

Съгласен, без последното , по висши, нисши, там нещата имат според мен друго значение.Относителност на ниво Светове и по този начин Относителност на надкосмическо <време> е според мен двупосочно, най малкото с два <вектора> на еволюция, бих казал е с много повече <хоризонтално> по <етажите> , но прескачяайки от едно ниво на друго е в две направления, към <нисшо> , <малкото> и <висшо> , <голямото> и тези <вектори> са променливи.

[laplandetza]

Бих могъл да изложа повече по моите предложения, но за сега нека се концентрирам в Нещото , което е отговорно за механизма на простр. съществуване, на пространствен. промени, от там самото пространство и време за нашият Космос, както и  разбира се определящо концт. <С>. За мен е твърдо относителност зависима от Нещото и съществуват ОС, ИОС в които обектите са неподвижни спрямо <локалността> на променящото се Нещо. При Айнщайн, когато той приема в СТО за относително неподвижни системи, се оказва така, че те са неподвижни спрямо Нещото, винаги и от тук идват проблемите с неговата относителност.

[Малоум 2]

Преди 17 часа, laplandetza said:

Ами за разлика от Айнщайн , приемам физическото пространство време за изпълнено с конкретни механизми на взаимодействие. дали само един по един елементарни акта или с възможност за относителна едновременност,което ще рече на базово ниво <зърненост> подобие на кванти. Разбираш ме предполагам, мързиме да пиша. За разлика от Етерите , класически и не , приемам пространство/време , наречено за кратко от мен Етерия за НЕносител на светлина, несреда, а  Механизъм буквално за съществуване на това наше Космическо битие,< измерение> в което по дълбоко от Космическото съществуване е принципа, постулат за  Мултивселенската, Глобална  и локалната относителна Константност на количество Промени.

Ако си чел по-раншните ми изказвания - разделил съм: освен ВЗАИМОдействия има и ВЪЗдействия.  При въздействие - не можем да установим-измерим ОВ върху това, което е причинило действието - например, някакъв "падащ космически протон" (и/или друга частица, и фотони от "далечни" събития), и което, след въздействието, променя някоя физична характеристика на потърпевшото, която ползваме за "индикатор". Този тип въздействия ги считаме за случайни събития, макар че те си имат първопричина, която не е в нашата възможност да докажем, че е "точно такава". И, си прав - всички събития се случват "на/от порции" - взаимодействията са посредством кванти на съответно поле.

Сега - спорен е "механизмът" на взаимодействие. Аз съм за това, че има Обмен на фотони (известно "старо" предположение) от "обвивките" на частиците и евентуален "обмен" на същите фотони, с падащ от околното пространство "чужд" фотон. Стабилната устойчивост на групата взаимодействащи си е, когато няма (не са кратни, не са резонансни) външни, чужди фотони. Считам ги за реалност, фотоните (в КМ са виртуални), които участват и поляризират ЕМПоле на експеримент, примерно. И поради непрестанното си образуване, частиците "следват" образуване на ново място, с минимална енергия за образуването си. "Знаят го", заради непрестанното възвръщане към центъра си, а кернът -той - първо, се образува с много по-голяма честота от обвивните слоеве, заради закъснението на образуващите обвивката фотони - тоест по-бързо "опипва-пробва" околността си, и второ - прави "справка" с нещо като опора -  неподвижен "зрънчев" етер - ако има подходяща структурирана "подложка", ползва я. Като цяло, цяла частица - движението й се предопределя от структурата на вакуумната подложка на експеримента, или ЕМПоле на експеримента (в случая на частица - гравитоните й, и тези на слабо външно поле, "влияят" с неизмеримо по-малка сила върху движението й).

Пространство-времето има "дължина на интервал" между две събития - квадратът му е инвариант и вместо С може да се впише в него Ссреда= С/n. :

d^2 = x^2+y^2+z^2 - (t.C/n)^2

...

 

 

[gmladenov]

On 23.11.2019 г. at 22:50, Стелян said:

Младенов, и защо смятъш че земният вакуум също увлича светлината като оптическа среда.

Това се оказва един дълбок и принципен въпрос, колега.
Ще трябва да помисля хубаво какво имам да кажа.

[Шпага]

Преди 19 часа, gmladenov said:

 

Цитирай

 

On ‎24‎.‎11‎.‎2019‎ г. at 8:50, Стелян said:

Младенов, и защо смятъш че земният вакуум също увлича светлината като оптическа среда.

 

 

Това се оказва един дълбок и принципен въпрос, колега.

Всякакви спорове и въпроси в тази насока са само в сферата на догадките и най-вече на фантазията. Така ще бъде, докато не се разкрие  /от науката/ какво всъщност представлява вакуумът - нищо ли е, нещо ли е, и ако е нещо, какво е то.