Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Шпага said:
Преди 21 часа, gmladenov said:

Това се оказва един дълбок и принципен въпрос, колега.

Всякакви спорове и въпроси в тази насока са само в сферата на догадките и най-вече на фантазията. Така ще бъде, докато не се разкрие  /от науката/ какво всъщност представлява вакуумът - нищо ли е, нещо ли е, и ако е нещо, какво е то.

И аз мисля така, сканер нали даде линкове на опити извършени във лабораторен вакуум, които дават нулев резултат по анизотропия на светлината. Мисля че това е достатъчно за да се заключи че земният вакуум  увлича светлината и то напълно. Но дали е така със космическият вакум, след като такъв опит не е правен в космоса. И ако се окаже че космическият вакум не увлича светлината, то какво прави така че земният вакум увлича а космическият не.

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Стелян said:

И ако се окаже че космическият вакум не увлича светлината, то какво прави така че земният вакум увлича а космическият не.

Отговарям и на двамата със Шпага:
"Увличането" на светлината от земния вакуум е само оптическа илюзия.

Тази илюзия изисква малко по-дълго обяснение, защото повдига някои интересни въпроси.
Но ако трябва да се каже най-просто, говорим за две независми събития, които се случват едновременно:
Светлината се разпространява в земен вакуум ... докато тялото/пространството, което съдържа този вакуум,
в същото време се движи.

Едновременността на тези две събития подвежда нашия мозък да ги комбинира и така на нас ни се струва,
че вакуумът увлича светлината ... а в същност става дума за две независими събития.

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 41 минути, gmladenov said:

"Увличането" на светлината от земния вакуум е само оптическа илюзия.

Същото важи и за всяка друга оптическа среда, не само за вакуум.
Така че "увличането" на светлината принципно е оптическа илюзия.

Следната каринка представлява функционална диаграма на опита на Физо:

light-fizeau2.png.d9bf6f484961b14e6357fe23e41bf15e.png

В случая събитието "разпространение на светлината във вода" се случва едновременно
със събитието "движение на водата" и тази едновременност създава илюзията, че течащата вода
увлича светлината.

А "увличането" в същност е причинено от промяната на дължината на пътя, който изминава светлината.
Ето я промяната показана на картинка. Пътят на светлината в тръбите на Физо е показан в синьо.
Горе - светлината се движи по посока на водата, долу - светлината се движи в противоположна посока.

light-fizeau1.png.553bae0090e363aa23cfab3455497261.png

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува
Преди 11 минути, gmladenov said:

Същото важи и за всяка друга оптическа среда, не само за вакуум.
Така че "увличането" на светлината принципно е оптическа илюзия.

Следната каринка представлява функционална диаграма на опита на Физо:

light-fizeau2.png.d9bf6f484961b14e6357fe23e41bf15e.png

В случая събитието "разпространение на светлината във вода" се случва едновременно
със събитието "движение на водата" и тази едновременност създава илюзията, че течащата вода
увлича светлината.

А "увличането" в същност е причинено от промяната на дължината на пътя, който изминава светлината.
Ето я тази промяна показана на картинка. Пътят на светлината в тръбите на Физо е показан в синьо:

light-fizeau1.png.553bae0090e363aa23cfab3455497261.png

Щом има промяна в пътя на светлината, значи има същинско а не мнимо увличане на светлината. В този пример с ескалатора, пътя на човека в отправната система на ескалатора е един, а в отправната система на земята е друг. За какво мнимо увличане на светлината става на въпрос?

  • Потребител
Публикува
Преди 18 минути, gmladenov said:

Същото важи и за всяка друга оптическа среда, не само за вакуум.
Така че "увличането" на светлината принципно е оптическа илюзия.

Следната каринка представлява функционална диаграма на опита на Физо:

light-fizeau2.png.d9bf6f484961b14e6357fe23e41bf15e.png

В случая събитието "разпространение на светлината във вода" се случва едновременно
със събитието "движение на водата" и тази едновременност създава илюзията, че течащата вода
увлича светлината.

А "увличането" в същност е причинено от промяната на дължината на пътя, който изминава светлината.
Ето я тази промяна показана на картинка. Пътят на светлината в тръбите на Физо е показан в синьо:

light-fizeau1.png.553bae0090e363aa23cfab3455497261.png

Щом има промяна в пътя на светлината, значи има същинско а не мнимо увличане на светлината. В този пример с ескалатора, пътя на човека в отправната система на ескалатора е един, а в отправната система на земята е друг. За какво мнимо увличане на светлината става на въпрос?

  • Потребител
Публикува

Извинявам се че пуснах два пъти един и същи пост, исках да редактирам но нещо се бъгна. Та към Младенов, не мисля че различният път на светлината, този в отправната система на водата и този в отправната система на земята, при опита на физо, е оптическа илюзия в отправната система на земята. Например, пътят на куршум истрелян във движещ се влак, е един в отправната система на влака и друг в отправната система на гарата. Нали не мислиш че този път дето изминава куршума в системата на гарата е някаква илюзия, напротив, става на въпрос за наслагване или изваждане на скорости от класическата механика, и това не е илюзия.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Стелян said:

Например, пътят на куршум истрелян във движещ се влак, е един в отправната система на влака и друг в отправната система на гарата.

Куршумът има маса, а светлината няма. Също така светлината е само-разпространяваща се.
Така че при светлината наистина имаме само мнимо/привидно "увличане", за разлика от материята.

Коментарите са ти в десятката и изискват по-дълго обяснение.
Обмислям го и сигурно ще почна отделна тема.

  • Потребител
Публикува
Преди 16 минути, gmladenov said:

Куршумът има маса, а светлината няма. Също така светлината е само-разпространяваща се.
Така че при светлината наистина имаме само мнимо/привидно "увличане", за разлика от материята.

Според теб, какво значение има масата, също така куршумът, също е саморазпространяващ се, ако влагаме в това понятие, факта че емитираното един път емитирано, не зависи повече от съществуването на излъчвателят, емитерът. Така както куршумът излязъл от цевта на пушка, съществува и се движи и тогава когато пушката вече може и да я няма.

 

Преди 21 минути, gmladenov said:

Коментарите са ти в десятката и изискват по-дълго обяснение.
Обмислям го и сигурно ще почна отделна тема.

Най добре започни нова тема, в която да обясниш този казус.

Публикува

Да бе , пускайте хиляда и една теми, още пълнеж.

Тоя <Вакуум> много афив бе, все си мислех , че <вакумът> увлича такива прашинки като Земята , а не обратното, нали все пак той е отговорен за съществуването на цялата електродинамика, всички тези квантови модели , включително и самото движение на заредените обекти, частици, та и не само.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 10 часа, laplandetza said:

Да бе , пускайте хиляда и една теми, още пълнеж.

Тоя <Вакуум> много афив бе, все си мислех , че <вакумът> увлича такива прашинки като Земята , а не обратното, нали все пак той е отговорен за съществуването на цялата електродинамика, всички тези квантови модели , включително и самото движение на заредените обекти, частици, та и не само.

Лапландец, темата тука набъбва като гъба маматарка. Нека Младенов пусне нова тема със подходящо заглавие за казуса който бистрим. И отново не си в час и пишеш спам.

Редактирано от Стелян
Публикува
Преди 42 минути, Стелян said:

Лапландец, темата тука набъбва като гъба маматарка. Нека Младенов пусне нова тема със подходящо заглавие за казуса който бистрим. И отново не си в час и пишеш спам.

Хахах, приличаш ми на Рибаря, ъози всеизвестен титан......

  Гледай сега , предполагаме , че има Вакуум и той замества вашеъто търсене на етер, , Вакуумът притежава различна от нула и положителна енергийна плътност, съгласен ли си, ако е така той е подвластен на Гравимеханизъм, като предполагаме , те са непряко свързане отделни Системи,Неща, което едв ли е така. Тогава Гравимеханизъм ще изменя вакуума, а ако този механизъм има за генератор материалните обекти , то ще има взаимно влияние. Вакуум би се увличал чрез гравитация, както се наблюдава <изкривяване> около по <масивните> обекти. Ако вакуум е светоносната средаили светоноснооптична или подложка за съществуване на светлина , то гравиефектите се проявяват чрез локално <увличане> изкривяване на вакуум. Обаче пространство-време, метриката се проявява чрез <разтягане> на вакуум , т.е. вакуума е в постоянна промяна.
   Промяна на пътя на светлина при земно движение защо би трябвало да се дължи на <увличане> на вакуум. Самата светлина съществува в тази<матрица>, промяната на матрица от гравимеханизъм около земята е незначителна, много по голямо значение има самото движение на Земя в матрицата Вакуум, нали за това говорим. От тук проблема на СТО. когато набедиш система от обекти за неподвижни, това изобщо не ти дава основание да са неподвижни и в предполагаемия Вакуум, а светлината строго се разпространява, съществува в него.
 Промяната в метриката на пространство-време, означава промяна и в етер или по новому вакуум.

  • Потребител
Публикува
Преди 9 минути, laplandetza said:

Гледай сега , предполагаме , че има Вакуум и той замества вашеъто търсене на етер, , Вакуумът притежава различна от нула и положителна енергийна плътност, съгласен ли си,

Етера е среда, но вакума не, вакума блика от виртуални частици, със малка енергия и това ако влиае на светлината, не знам.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, Стелян said:

Би представлявало интерес да се прочете това.

Това е старо и отдавна обяснено. Лазерният импулс има сложна форма, преди да се появи началният определящ фронт на който реагират детекторите, пред него има достатъчно високо ниво на шумовете, което е достатъчно да запусне импулс в цезиевите пари, намиращи се в неустойчиво инверсно състояние. И този импулс се разпространява в парите преди още основният фронт на лазернният импулс да е влязъл в тях. Както казват самите експериментатори, от камерата с цезиевите пари излиза импулс преди даже лазерният импулс да е влязъл там. Детекторите на импулса реагират по много по-високо ниво от фронта, съответно реагират по-късно от началото на процеса. Начинът за оценка на скоростта по момента на влизане на основният импулс съответно не е коректен, от там и фиктивните скорости надвишаващи скоростта на светлината.

  • Потребител
Публикува
Преди 4 минути, scaner said:

Лазерният импулс има сложна форма, преди да се появи началният определящ фронт на който реагират детекторите, пред него има достатъчно високо ниво на шумовете, което е достатъчно да запусне импулс в цезиевите пари, намиращи се в неустойчиво инверсно състояние. И този импулс се разпространява в парите преди още основният фронт на лазернният импулс да е влязъл в тях.

Лазерният импулс е един, не може да се дели на първични и вторични. Но дори и да е така, то първичният импулс, който се разпространява в средата от цезиеви пари, пак изпреварва скоростта на светлината. Така че проблемът остава висящ.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)
Преди 1 час, Стелян said:

Лазерният импулс е един, не може да се дели на първични и вторични. Но дори и да е така, то първичният импулс, който се разпространява в средата от цезиеви пари, пак изпреварва скоростта на светлината. Така че проблемът остава висящ.

Лазерният импулс има много сложна форма.  В първо приближение може да се разглежда като гаусова, при някои модулации има особености. В работата на Ли Уонг, която се има пред вид, импулсът не е бил модулиран,

Gain-assisted superluminal light propagation 

Лазерният импулс е бил с дължина 3.5 микросекунди, т.е. изобщо не е бил формиран вторично. По тази причина като се вземе пред вид самата природа на формирането на такъв импулс, от случайна флуктуация в резонатора, и наличието на множество допълнителен шум, съвсем естествено е да има множество шумови импулси преди основният, пренебрежими пред него, но с достатъчна енергия да задействат процес в инверсната цезиева плазма.

Прочети как се формира лазерният импулс: усилва се една флуктуация, и неколкократно се отразява в предното полупрозрачно огледало, за да се получи обратна връзка. Е, при това отразяване съответно част излиза периодично, преди да е свалена цялата инверсна населеност в резонатора. Затова главният импулс се предшества от множество много по-слаби и периодично следващи импулси, наричани шумови, които могат да се наблюдават при малко усилие.

Цитирай

Но дори и да е така, то първичният импулс, който се разпространява в средата от цезиеви пари, пак изпреварва скоростта на светлината.

Първичният импулс който е задействал цезиевите пари си се движи със скоростта на светлината, но е създаден много преди основният който е отчетен от детекторите. От там и грешната сметка за скоростта.

Редактирано от scaner
  • Потребител
Публикува
Преди 16 минути, scaner said:

Лазерният импулс има много сложна форма.  В първо приближение може да се разглежда като гаусова, при някои модулации има особености. В работата на Ли Уонг, която се има пред вид, импулсът не е бил модулиран,

Gain-assisted superluminal light propagation 

Лазерният импулс е бил с дължина 3.5 микросекунди, т.е. изобщо не е бил формиран вторично. По тази причина като се вземе пред вид самата природа на формирането на такъв импулс, от случайна флуктуация в резонатора, и наличието на множество допълнителен шум, съвсем естествено е да има множество шумови импулси преди основният, пренебрежими пред него, но с достатъчна енергия да задействат процес в инверсната цезиева плазма.

Прочети как се формира лазерният импулс: усилва се една флуктуация, и неколкократно се отразява в предното полупрозрачно огледало, за да се получи обратна връзка. Е, при това отразяване съответно част излиза периодично, преди да е свалена цялата инверсна населеност в резонатора. Затова главният импулс се предшества от множество много по-слаби и периодично следващи импулси, наричани шумови, които могат да се наблюдават при малко усилие.

Първичният импулс който е задействал цезиевите пари си се движи със скоростта на светлината, но е създаден много преди основният който е отчетен от детекторите. От там и грешната сметка за скоростта.

Ти недей да се правиш на ментор по лазерна техника. Хората не са били толкова глупави че да не разбират какво вършат. Просто опита не ти утърва на изначалните ти збъркани идеи и замаскирваш всичко като пак декларираш неясно че видите ли, опита не бил коректен. Без такива номера ти не си способен да обориш правилността на експеримента. Тук не става със тъпи декларации, “видите ли коркодила не бил кафяв а тъмнокафяв.🤣

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 6 минути, Стелян said:

Ти недей да се правиш на ментор по лазерна техника. Хората не са били толкова глупави че да не разбират какво вършат. Просто опита не ти утърва на изначалните ти збъркани идеи и замаскирваш всичко като пак декларираш неясно че видите ли, опита не бил коректен. Без такива номера ти не си способен да обориш правилността на експеримента. Тук не става със тъпи декларации, “видите ли коркодила не бил кафяв а тъмнокафяв.🤣

Тя тая работа не опира до глупост, а до тънкости на експеримента, което съвсем не е очевидна работи дори при печени експериментатори. В случая никой не е отчел, че за цезиевата система ще и е нужен само един фотон, за да задейства лавината която да я обърне. А такива шумови фотони има много преди основният импулс, който носи енергията.

Че  опитът си има проблеми, споменава в допълнителна статия и Ли Вонг в последваща статия, където се дискутира това което ти снасям сдъвкано..

Ей тука една обзорна статия на всякакви такива резултати, даващи скорост многократно над тази на светлината. Хората детайлно ти обясняват като на малоумен къде са проблемите, включително и експериментът който обсъждаме:

Anatomy of a superluminal technical story  

Що се излагаш да отричаш очевадни неща? Това тръшкане за всичко май ти е вродено  :)

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, scaner said:

В случая никой не е отчел, че за цезиевата система ще и е нужен само един фотон, за да задейства лавината която да я обърне.

Лавината се движи през средата от цезиеви пари, със надвишаваща скоростта на светлината във вакуум. Само тоя факт е достатъчен за да опровергае СТО. И е факт това,  и  никакви шумове не могат да дискриминират опита.Ъхъ.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 3 минути, Стелян said:

Лавината се движи през средата от цезиеви пари, със надвишаваща скоростта на светлината във вакуум. Само тоя факт е достатъчен за да опровергае СТО.

Къде виждаш факт? Кой е споменал за нещо като факт? Гласовете дето ти говорят в главата ли ти казаха? Как изобщо можа да ти хрумне това малоумие? Цялото ти малоумно тръшкане се основава на такава мизерия...

Пак не си си пил лекарствата тази седмица?

Знам че си инвалид в четенето. Но в статията на Вонг, която обсъждаме, се споменават и такива факти: светлината достига изхода на камерата със цезиевите пари преди още основният лазерен импулс да е влязъл в тази камера :) Схващаш ли смисъла? И в последната статия която ти цитирам, това се обяснява елементарно, както ти го преразказах. Никакви надвишаващи скорости на светлината, освен в болната ти глава. Но там такива каши са норма, друго не може да има.

  • Потребител
Публикува
On 26.11.2019 г. at 17:09, gmladenov said:

"Увличането" на светлината от земния вакуум е само оптическа илюзия.

Физо-експериментът, с водата в тръбите, е правен на Земята. И, щом има интерференционна картина - не е илюзия, а факт.

Съвсем други са нещата при тълкуване на този резултат.

(преносът на светлинният импулс има-съдържа три етапа: 1. поглъщане в структурата, 2. Пренос-докато е погълнат- бавен процес, 3. преизлъчване-вторичен фронт. Така се формира закъснителен фронт и фазова разлика при наслагване на трептенията, зависещ от относителните скорости. Няма "увличане на етер" при движещи се тела.)

...

  • Потребител
Публикува

Публикува Ноември 23 scaner said

Във въздуха, в който е правен експеримента, коефициента на пречупване е от порядъка на 1.0004. Пресмятаме по формулатана Френел какво ще бъде увличането, т.е. с колко скоростта на светлината ще бъде по-малка/по-голяма от сумата c+v (това е смисълът на увличането), и получаваме 240 m/s при предполагаема скорост v=300 km/s. Тоест ролята на коефициента на пречупване при опитът на Майкелсън и Морли се свежда до това, че те трябва да изчисляват delta(t) не със константата c=300000 km/s както правят, а с константа c'=(300000 +- 0.24) km/s в знаменателя. Мислите ли че тази незначителна поправка ще внесе някаква измерима разлика върху измереният от Майкелсън резултат? Не, няма, тази корекция влияе много под 0.001% на крайния резултат. Заместете числата и ще видите. Тоест експериментът е позволявал, ако е имало етер, той да бъде открит с добра точност, а тва че е проведен във въздух не променя очакваният резултат.

 

        Както е известно скоростта на разпространение на светлината в различните среди зависи от коефициента на пречупване. Въпросът, който поставих е, че във формулата на Майкексон за пресмятане разликата във времето, за което светлината пътува по двете рамена на интерферометъра липсва този коефициент. Така да се каже няма такава среда. Това означава, че ако провеждаме този опит в различни оптични среди включително и вакуум следва да получим един и същ резултат, т.е. следва парадоксалния извод, че фотоните трябва да летят с една и съща скорост в различни среди. Трябва да се напомни също за един предишен мой пост, където беше поставен въпросът, че даже в една и съща среда, но при различна плътност фотоните летят различно.

image.png.251a10e88b09bafe5139272beaaf85f4.png  формула на Майкелсон                                                        (1)

     Ето я и моята формула, за пресмятане времето, за което светлината пътува напред - назад по оптичното влакно (има я в посочените до сега мои публикации и е получена на основа на формулата на Френел).

image.png.140551faeb2fe4036e02f771e6fa68e7.png                                                                            (2)

където

                              image.png.449172bd76f3eae8210d0687c6afe588.png      е коефициента на Френел                                                          (3)

     Сега, ако замести (3) в (2) след известни преобразувания ще я получим в по-удобен вид в зависимост само на коефициента на пречупване.

image.png.4a19a522aad33e08f94146ee12c0f7a8.png                                                                                     (4)

или за разликата във времето за пътуване в зависимост от скоростта на движение на Земята в космоса

image.png.74b85b8a0b2043ae94dca24dbb4f30f8.png                                                                                              (5)                                                                                   

     Ако вземем предвид, че показателя на пречупване за въздуха image.png.8cdeaafaf888ea7986606ad63245cba4.png, изчислим и сравним с времето на Майкелсон (1) при една и съща скорост на движение на Земята по орбита ще получим, че разликата между (1) и (5) е 853 пъти. Това означава, че ако по изчисленията на Майкелсон в експеримента му от 1881 г. оптичния път във всяко рамо е бил 1 метър то, ако се приеме, че формулата на Френел е правилна, трябва той да е 853 метра.

     Накрая още веднъж ще кажа. Аз се обърнах към вас форумците с молба за съдействие, но не виждам такова и мисля, че е време да се оттегля. Не ми се нравят спорове, които имат стогодишна история.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)
Преди 1 час, fenfren said:

Както е известно скоростта на разпространение на светлината в различните среди зависи от коефициента на пречупване. Въпросът, който поставих е, че във формулата на Майкексон за пресмятане разликата във времето, за което светлината пътува по двете рамена на интерферометъра липсва този коефициент. Така да се каже няма такава среда. Това означава, че ако провеждаме този опит в различни оптични среди включително и вакуум следва да получим един и същ резултат, т.е. следва парадоксалния извод, че фотоните трябва да летят с една и съща скорост в различни среди.

Формулата на Майкелсън е предназначена за среда, на която коефициентът на пречупване е 1 или с много голямо приближение равен на 1. Недопустимо е да се ползва за всяка друга среда. Самият начин по който се извежда тази формула подразбира вакуум или въздух, среда която практически не изменя скоростта на светлината, нищо друго.

А сега ще ви покажа че бъркате в своите сметки.

Формула на Майкелсон  за вакуум, при n = 1 сте я написал като:

image.png.251a10e88b09bafe5139272beaaf85f4.png 

Вашата формула до която сте достигнал:

image.png.74b85b8a0b2043ae94dca24dbb4f30f8.png        

Би трябвало, ако във вашата формула поставим n = 1 да получим формулата на Майкелсън по-горе. Но не се получава: според Майкелсън ще има промяна във времевият интервал в зависимост от скоростта, според вашата формула временният интервал не зависи от скоростта при вакуум. Това е катастрофално противоречие. Това се опитвам да покажа в последните няколко мои коментара към вас: вие изхождате от непълна формула за увличането на Френел, която не отчита всички членове, и съответно получавате некоректен краен резултат. А след като този резултат не е верен за един коефициент на пречупване, не можем да очакваме да е верен за останалите, нали?

Цитирай

Накрая още веднъж ще кажа. Аз се обърнах към вас форумците с молба за съдействие, но не виждам такова и мисля, че е време да се оттегля. Не ми се нравят спорове, които имат стогодишна история.

Каква по-конкретна помощ от това да намерим и поправим грешките във формулите?

Редактирано от scaner
  • Потребител
Публикува

Интересно е да се спори със Сканер:) но в крайна сметка победителят в спора се оказва той... и СТО, разбира се.

По този повод се сетих за една статия, която преди три-четири години ми направи доста добро впечатление. Ето я:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Garazhnite-genii-sreshtu-Ajnshtajn-ili-efektat-na-Saniak_26155.html

Кратък откъс:

Цитирай

Ефектът на Саняк е може би най-много цитираният като противоречащ на Теорията на относителността. Даже в Google при търсене на български излизат с едно-две изключения само статии на антирелативисти.  Парадоксалното е, че въпросният ефект всъщност доказва ТО, защото единствено с релативистки пресмятания могат да се  получат резултатите от опитите.

Знам, че писането тук е предпочитано, а четенето не е на почит, но все пак пробвайте :117:

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!