Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[gmladenov]

Ето една безспорна грешка на СТО: Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат.

Ако приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ) към "сфетлинната сфера" на един светлинен импулс,
трансформацията превръща сферата в елипсоид. Това означава, че според ЛТ светлината има две
различни скорости в права и напречна посока на движението.

Според Втория постулат, обаче, светлината има само една скорост: "установената скорост с".
Значи Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат.

Шокиращото в случая е, колко лесно се въпроизвежда тази грешка: просто се прилага
Лоренцовата трансформация, след което от получените данни се прави чертеж. Това е.

Щом тази грешка не е открита вече 115+ години, значи никой не си е дал труда да провери
сметките на Лоренцовата трансформация и да види какво се получава.

Редактирано Октомври 3, 2020 от gmladenov

[Gravity]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Ето една безспорна грешка на СТО: Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат.

Ако приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ) към "сфетлинната сфера" на един светлинен импулс,
трансформацията превръща сферата в елипсоид. Това означава, че според ЛТ светлината има две
различни скорости в права и напречна посока на движението.

Според Втория постулат, обаче, светлината има само една скорост: "установената скорост с".
Значи Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат.

Шокиращото в случая е, колко лесно се въпроизвежда тази грешка: просто се прилага
Лоренцовата трансформация, след което от получените данни се прави чертеж. Това е.

Щом тази грешка не е открита вече 115+ години, значи никой не си е дал труда да провери
сметките на Лоренцовата трансформация и да види какво се получава.

Както обикновенно забравяш относителносто но едновременноста. След трансформацията се получава елипсоид, но той предсавлява светлината в различни моменти от време в новата система.

[Tahev loren]

Преди 3 часа, Gravity said:

Както обикновенно забравяш относителносто но едновременноста. След трансформацията се получава елипсоид, но той предсавлява светлината в различни моменти от време в новата система.

Да но това води до парадокс, излиза че светлиният фронт има хем сферична хем елипсовидна форма в отправната система на ракетата, в зависимост откъде се наблюдава, от стационарната система или от подвижната на ракетата, където наблюдателят в нея я приема за статична.

[scaner]

Преди 17 минути, Tahev loren said:

Да но това води до парадокс, излиза че светлиният фронт има хем сферична хем елипсовидна форма в отправната система на ракетата, в зависимост откъде се наблюдава, от стационарната система или от подвижната на ракетата, където наблюдателят в нея я приема за статична.

Всеки наблюдател може да наблюдава един единствен светлинен фронт в случая, и това е наблюдението извършено в неговата отправна система, с неговата апаратура. Стационарният наблюдател може да наблюдава фронтът в стационарната система, подвижният - в подвижната, и толкова. И този фронт е сферичен - в един и същи момент светлината в две противоположни посоки ще се намира на еднакви координати (по абсолютна стойност), за еднакъв интервал ще изминава еднакъв път.

Лоренцовите трансформации преобразуват събития. В този смисъл те могат да дадат например за резултат координати 300000 км за момент 1 сек, и -600000 км за момент 2 сек. И двете са точки от светлинният фронт. Но ако игнорираш величината на момента, ще получиш картинка в която единият лъч в едната посока е изминал двойно по-голямо разстояние. От там всякакви елипси и причие патерици за немислещата глава се пораждат. Младенов много се е специализирал да пропуска времето при лоренцовите трансформации, и така и не се научи да не настъпва тази мотика. А тя го води до всякакви проблеми, например че дължините не се скъсяват а се увеличават, и т.н. И продължава да си вярва, че смята верно..

[Tahev loren]

Преди 1 час, scaner said:

Всеки наблюдател може да наблюдава един единствен светлинен фронт в случая, и това е наблюдението извършено в неговата отправна система, с неговата апаратура. Стационарният наблюдател може да наблюдава фронтът в стационарната система, подвижният - в подвижната, и толкова. И този фронт е сферичен - в един и същи момент светлината в две противоположни посоки ще се намира на еднакви координати (по абсолютна стойност), за еднакъв интервал ще изминава еднакъв път.

Лоренцовите трансформации преобразуват събития. В този смисъл те могат да дадат например за резултат координати 300000 км за момент 1 сек, и -600000 км за момент 2 сек. И двете са точки от светлинният фронт. Но ако игнорираш величината на момента, ще получиш картинка в която единият лъч в едната посока е изминал двойно по-голямо разстояние. От там всякакви елипси и причие патерици за немислещата глава се пораждат. Младенов много се е специализирал да пропуска времето при лоренцовите трансформации, и така и не се научи да не настъпва тази мотика. А тя го води до всякакви проблеми, например че дължините не се скъсяват а се увеличават, и т.н. И продължава да си вярва, че смята верно..

Естественно че всеки наблюдател в отправната си система ще вижда сферичен фронт, но при прилагане на ЛТ фронтът няма да е сферичен а елепсоиден, което не е наблюдаем факт а е математическа манипулация. Следователно ЛТ нямат физически смисъл защото не са наблюдаем факт.

[Малоум 2]

Преди 24 минути, Tahev loren said:

Естественно че всеки наблюдател в отправната си система ще вижда сферичен фронт, но при прилагане на ЛТ фронтът няма да е сферичен а елепсоиден, което не е наблюдаем факт а е математическа манипулация. Следователно ЛТ нямат физически смисъл защото не са наблюдаем факт.

Болднотото - като е "не наблюдаем факт" откъде знаеш, че това се "вижда"?

Събитията са в миналото ни,  минало на наблюдател. Но, ако искаме да знаем какво се вижда от наблюдател, в момент "сега", наблюдаващ събитие - ползваме изчисление по Лоренц, щото ... това което се вижда, вече не е... За пример - звездичките на небето вече не са там, където ги виждаме..., а събитията от тях "пристигат" фотон по фотон... и звездичките мигат. (намигват, демек)

...

[gmladenov]

Копирам графиката от другата тема, че вчера нямах време да я сложа тук.

Ето как Лоренцовата трансформация преобразува светлинната сфера на елипсоид.
Относителната скорост между стационарната и подвижната системи е v = 3c/4 (0,75c),
което води до Лоренцов коефициент с приблизителна стойност γ = 3/2 (1,5):

Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица:

x	y	t		x' = γ(x-vt)	y' = y	t' = γ(t-xv/cc)
-1c	-1c	1		(3/2)(-1c-3c/4)      = -21c/8	-1c	(3/2)(1+3/4)     = 21/8
0	0	1		(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8	0	(3/2)(1)         = 3/2
1c	1c	1		(3/2)(1c-3c/4)       = 3c/8	1c	(3/2)(1-3/4)     = 3/8
-2c	-2c	2		(3/2)(-2c-2·3c/4)    = -42c/8	-2c	(3/2)(2+2·3/4)   = 42/8
0	0	2		(3/2)(0-2·3c/4)      = -18c/8	0	(3/2)(2)         = 6/2
2c	2c	2		(3/2)(2c-2·3c/4)     = 6c/8	2c	(3/2)(2-2·3/4)   = 6/8
-3c	-3c	3		(3/2)(-3c-3·3c/4)    = -63c/8	-3c	(3/2)(3+3·3/4)   = 63/8
0	0	3		(3/2)(0-3·3c/4)      = -27c/8	0	(3/2)(3)         = 9/2
3c	3c	3		(3/2)(3c-3·3c/4)     = 9c/8	3c	(3/2)(3-3·3/4)   = 9/8

 

От таблицата ясно се вижда, че Лоренцовата трансформация манипулира времето по
такъв начин, че t-координатите догонват х-координатите:

• t' = x'/c

Така когато разделим x'/t', винаги получаваме скоростта на светлината.

Работата е там, че във вертикална посока трябва да се получи същото и скоростта на
светлината пак трябва да излезе с:

• x'/t' = y'/t' = c

Но както се вижда на горната таблица, скоростта на светлината във вертикална посока
не излиза с:

• y'/t' <> с

Това е грешката в Лоренцовата тансформация (ЛТ).

За да може скоростта на светлината да излезе с и във вертикална посока, ЛТ трябва
да се корегира на:

• y' = γy  (γ е Лоренцовия коефициент)

С тази корекция, обаче, вече няма как да се скрие факта, че ЛТ е мащабираща.
Тогава на дневен ред ще излезе въпроса защо дължините/разстоянията се променят
в напречна посока на движението?

Така че и това е задънена улица. ЛТ просто е грешна; няма шест-пет.

Редактирано Октомври 3, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 4 минути, gmladenov said:

ЛТ просто е грешна; няма шест-пет.

Като кажа грешна, имам предвид, че тя не отразвява действителността.
Иначе математически тя си е вярна. Какво му грешното да преобразуваш
сфера на елипсоид .

Редактирано Октомври 3, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Работата е там, че във вертикална посока трябва да се получи същото и скоростта на
светлината пак трябва да излезе с:

• x'/t' = y'/t' = c

Но както се вижда на горната таблица, скоростта на светлината във вертикална посока
не излиза с:

• y'/t' <> с

Това е грешката в Лоренцовата тансформация (ЛТ).

Грешката ти е, че имаш нефизически очаквания Тоест очакваш да получиш нещо, което е невъзможно, и съответно почваш да се пуйчиш, когато не го получиш, нещо ти било виновно. Аз колко пъти ти казах, че не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да получаваш физически смислени резултати?

В случая, лоренцовите трансформации трансформират координати на събитие. Като пуснеш светлинен лъч само по Х и се кефиш, че резултатът ти е x'/t' = c, защо очакваш да получиш y'/t' пак да е 'c', след като y' при такъв лъч = НУЛА? А ако пуснеш такъв лъч под ъгъл с Х, очевадно ще получиш x'/t'<c, защото x' ще е само проекция от траекторията на светлинният лъч и той ще я изминава с по-малка скорост от таззи на светлината. Но ти не си смятал в тази посока нищо, а се опитваш да анализираш събитие с кординати x',y' и момент x'/c, което не е събитие от светлинният фронт в момент t' Е, естествен е координатата y' да може да е всякаква.

Погледни го така. Ти транслираш събитие с координати x=1c, y=1c, t=1, което не е събитие от светлиният фронт. И се чудиш защо не ти излизат нещата? Няма нищо за чудене

Редактирано Октомври 3, 2020 от scaner

[scaner]

Преди 3 часа, Tahev loren said:

Естественно че всеки наблюдател в отправната си система ще вижда сферичен фронт, но при прилагане на ЛТ фронтът няма да е сферичен а елепсоиден, което не е наблюдаем факт а е математическа манипулация.

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов.

Никаква елипса не се получава и не може да се поучи. Ако трансформираш лъч, който се движи само по +-Х, в крайна сметка се получава, че скоростта му и в другата система е същата - на светлината, независимо от осоката. Ако трансформираш лъч който се движи само по Y, в другата система че имаш и проекция по Х на този лъч, траекторията му ще има две проекции, по X и Y, и скоростта ще бъде тази на светлината по тряекторията, не по проекциите. При една и съща скорост на светлината във всяка система ще се получи сферичен фронт за всеки. А Младенов пропуска че има траектория с проекции, и от там нататък настават глупости.

[Tahev loren]

Преди 1 час, scaner said:

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов.

Никаква елипса не се получава и не може да се поучи. Ако трансформираш лъч, който се движи само по +-Х, в крайна сметка се получава, че скоростта му и в другата система е същата - на светлината, независимо от осоката. Ако трансформираш лъч който се движи само по Y, в другата система че имаш и проекция по Х на този лъч, траекторията му ще има две проекции, по X и Y, и скоростта ще бъде тази на светлината по тряекторията, не по проекциите. При една и съща скорост на светлината във всяка система ще се получи сферичен фронт за всеки. А Младенов пропуска че има траектория с проекции, и от там нататък настават глупости.

Нека видим какво ще каже младенов по въпроса как получава елепсовиден светлинен фронт от ЛТ. По абцисната ос х' трябва тази част от свеълиният фронт, да изпреварва свтлиният фронт по y' оста, която е по вертикал, за да се получи елепсовиден фронт на светлината, по х' и y' .

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов.

 

Драги ми Смехурко,

За такива като теб, които ги затруднява средношколската аритметика, съм подготвил
съкратена версия на горната таблица.

В тази таблица са дадени само y-координатите и съответните времена, докато х-координите
са нулеви, за да не ни отвличат вниманието.

В таблицата просто съм заместил в Лоренцовите формули, така че няма как да се сбърка.
Значи гледаме само y-координатите и съответните времена и от тях ще изчислим вертикалната
скорост на светлината.

x	y	t		x' = γ(x-vt)	y' = y	t' = γ(t-xv/cc)
0	-1c	1		(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8	-1c	(3/2)(1)         = 3/2
0	0	1		(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8	0	(3/2)(1)         = 3/2
0	1c	1		(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8	1c	(3/2)(1)         = 3/2
0	-2c	2		(3/2)(0-2·3c/4)      = -18c/8	-2c	(3/2)(2)         = 6/2
0	0	2		(3/2)(0-2·3c/4)      = -18c/8	0	(3/2)(2)         = 6/2
0	2c	2		(3/2)(0-2·3c/4)      = -18c/8	2c	(3/2)(2)         = 6/2
0	-3c	3		(3/2)(0-3·3c/4)      = -27c/8	-3c	(3/2)(3)         = 9/2
0	0	3		(3/2)(0-3·3c/4)      = -27c/8	0	(3/2)(3)         = 9/2
0	3c	3		(3/2)(0-3·3c/4)      = -27c/8	3c	(3/2)(3)         = 9/2

 

Въз основа на данните в таблицата, за различните моменти получаваме:

• y' = |1c|, t' = 1,5   =>   v' =  y'/t' = 1c/1,5  = 0,66c
• y' = |2c|, t' = 3     =>   v' =  y'/t' = 2c/3    = 0,66c
• y' = |3c|, t' = 4,5   =>   v' =  y'/t' = 3c/4,5  = 0,66c

Така за вертикалната скорост на светлината получаваме 0,66c вместо c.

Значи какво става тук: прилагаме Лоренцовата трансформация по учебник - и хоп,
скоростта на светланата излиза различна от c.

А както всикчи знаем, скоростта на светлината трабва да c, а не 0,66c.

Редактирано Октомври 3, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 30 минути, gmladenov said:

Драги ми Смехурко,

За такива като теб, които ги затруднява средношколската аритметика, съм подготвил
съкратена версия на горната таблица.

В тази таблица са дадени само y-координатите и съответните времена, докато х-координите
са нулеви, за да не ни отвличат вниманието.

В таблицата просто съм заместил в Лоренцовите формули, така че няма как да се сбърка.
Значи гледаме само y-координатите и съответните времена и от тях ще изчислим вертикалната
скорост на светлината.

x	y	t		x' = γ(x-vt)	y' = y	t' = γ(t-xv/cc)
0	-1c	1		(3/2)(0-3c/4)        = -9c/8	-1c	(3/2)(1)         = 3/2

Драги ми Тъпако!

За такива като тебе хората са измислили формулите, за да не се давят в собствените си грешки, когато не могат да манипулират с числа.

Ще ти покажа как се правят нещата за 50-ти път, белким се научишо някога кое какво е.

Значи, в системата К дадено ни е събитие (x,y,t) с координати x=0, y=c.T, t=T. Тоест в приетата за неподвижна система имаме светлинен фронт, разпространяващ се строго нагоре, който в произволен момент време T достига височина c.T. Ясно ли е?

Правим лоренцовите трансформации. Имаме, в системата К' за конкретната ситуация:

където v е скоростта на взаимно движение на системите.

Тоест за време t' светлината достига в тази система пространствена координата (x',y'). С каква скорост се е движела? Имаме изминат път от нея:

Каква скорост се получава, като го разделим R на t'? Ъ? 'c', разбира се. Съвсем очаквано и в това направление скоростта на светлината е очакваната константа според вторият принцип. Може да опиташ и с други координатни точки от фронта, резултатът е предсказуем Но това е ясно от самият механизъм на извеждане на лоренцовите трансформации - след като там е заложен в основата вторият принцип, само тъпаци могат да получат в сметките си някакви разлики... Тоест след като във всяка посока светлината се разпростраява с една и съща скорост, формата на фронта е сфера.

Но ти си смятай

Редактирано Октомври 3, 2020 от scaner

[gmladenov]

Преди 11 часа, Gravity said:

След трансформацията се получава елипсоид, но той предсавлява светлината в различни моменти от време в новата система.

За да се избегнат недоразумения с времето, нека сметнем вертикалната скорост на светлината.
Във вертикална посока времето е едно и също, така че не можеш да кажеш, че сравняваме различни
моменти от време.

Виж горния ми постинг за пълните данни. Тук копирам само изчисленията:

• y' = |1c|, t' = 1,5   =>   v' =  y'/t' = 1c/1,5  = 0,66c
• y' = |2c|, t' = 3     =>   v' =  y'/t' = 2c/3    = 0,66c
• y' = |3c|, t' = 4,5   =>   v' =  y'/t' = 3c/4,5  = 0,66c

Значи за вертикалната скорост на светлината получаваме 0,66c вместо c.

СТО където я чукнеш, там се пука.

Редактирано Октомври 3, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

За да се избегнат недуразумения с времето, нека сметнем вертикалната скорост на светлината.

Тъй като в подвижната система имаш и преместване по Х, то векторът на скоростта на светлината има две проекции, по X и по Y, и всяка от тях трябва да е по-малка от величината на самият вектор (която е равна на С).  Както и си получил. Нали казах, освен заместване във формулите трябва и осмисляне на резултата.

Преди 4 минути, gmladenov said:

Във вертикална посока времето е едно и също, така че не можеш да кажеш, че сравняваме различни
моменти от време.

Тц. Времето не зависи от посоките, то е независима координата. Мисли, мисли...

Преди 5 минути, gmladenov said:

СТО където я чукнеш, там се пука.

Ти изобщо имаш ли глава с която да мислиш? Или не, и затова  все някой друг ти е виновен за глупостите?

[laplandetza]

Преди 9 часа, scaner said:

Всеки наблюдател може да наблюдава един единствен светлинен фронт в случая, и това е наблюдението извършено в неговата отправна система, с неговата апаратура. Стационарният наблюдател може да наблюдава фронтът в стационарната система, подвижният - в подвижната, и толкова. И този фронт е сферичен - в един и същи момент светлината в две противоположни посоки ще се намира на еднакви координати (по абсолютна стойност), за еднакъв интервал ще изминава еднакъв път.

Лоренцовите трансформации преобразуват събития. В този смисъл те могат да дадат например за резултат координати 300000 км за момент 1 сек, и -600000 км за момент 2 сек. И двете са точки от светлинният фронт. Но ако игнорираш величината на момента, ще получиш картинка в която единият лъч в едната посока е изминал двойно по-голямо разстояние. От там всякакви елипси и причие патерици за немислещата глава се пораждат. Младенов много се е специализирал да пропуска времето при лоренцовите трансформации, и така и не се научи да не настъпва тази мотика. А тя го води до всякакви проблеми, например че дължините не се скъсяват а се увеличават, и т.н. И продължава да си вярва, че смята верно..

В този смисъл доказах , че Лоренцовите трансформации са изблизани от палавите пръсчета на шведска девица. Не са реални като физически смисъл.При Правилно сверени часовници нещата са ясни, пълен провал за ТО, фронта няма да е сверичен за наблюдател в системата си, чиято система е  в движение спрямо разпространяващата се светлина, т.е подвижна спрямо Етерия.За такъв наблюдател фронта по Х не е симетричен , не е правилен елипсоид, освен това за разлика от Младенов , най вероятно имаме скъсяване по Х,  но уловимо само за външен наблюдател. Имаме асиметрия по Х, по посока на движение, уж неоловимо за наблюдателя, но съвсем физическо, материално съществуващо, получава се приплесната свера при правилна постановка, сверени правилно часовници и измерване.

Редактирано Октомври 3, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Вероятно най/безспорното и силно доказателство за Грешна теория ТО. Доказателството е напълно и само в апарата на ТО. 

 

<<<  

Скоростомер на Лапландеца 3 ( Скоростомер на Близнаците )

 

Проста мисловна задача ( всички доказателства за грешната СТО, ТО са базови и за това доволно елементарни )

Имаме 2 ИОС а с Наблюдатели, мрежа от детектор часовници, едната е подвижна, другата неподвижна ( в сто неподвижна има смисъл на псевдоабсолютно неподвижна).

В подвижната има Централен наблюдател с детекторчасовнци и специална <катапултна система> . Имаме Двама Близнака, всеки с часовник и един демонстратор, резонатор, разположен по Х .Същия демонстратор/резонатор разполага и централния наблюдател. Относителна скорост между системите е някаква, обичам си 2/3.С .

Обща точка както си е редно и координатни начаа, сверявания и пр. Неподвижните <откриват> скъсен резонатор, той е бил обявен за някаква дължина, но те регистрират скъсяване, нали е по Х ос. Да речем е 1 метър , измерен от Подвижната система.Близнаците са със сверени часовници , едва <пулсът> на катапултиране, ускорение, те са ускорени според Подвижния наблюдател с 3/4С . Разбира се спрямо неподвижен Наблюдател крайните скорости юе са други , но по посока на движение, задължително по голяяма от 2/3С , а обратно задължително по малка от 2/3С. Съответно близнашките резонатори са пуснати в действие, и те са според неподвижния по посока на движението на базовата подвижна система , по къс , скъсен от оньи на централния подвижен наблюдател. Същото отчита и този подвижен наблюдател, по скъсен резонатор, той отчита и <забавен> резонатор, забавен часовник ,след ускорението по посока на движение резонатора и часовника <цъкат> по бавно. Така е и според сто , при прилагане на трансформации ако вложим интервал събития става ясно.

Обратно, Близнака ускорен в противоположна посока на движение според Неподвижната система също е <скъсен> , но сравнено с другия близнак,  и с базовата Подвижна система, нейния резонатор, скъсяването е по/малко поради по малката относителна скорост. Съответно и времето е по / малко <забавено> , проверява се с трансформации на интервал събития.

Сега забележете , от гледна точка на базовата подвижна система , според СТО, трябва да се отчита абсолютно еднакво  скъсяване с онзи предния близнак по посока на движението защото между двете системи тази на <обратния> близнак и Базовата Подвижна относителната скорост е същата2/3С и при отчитане интервали трябва да е същото. НО според Неподвижната система не е така, изобщо не е същото , резонатора е много по дълъг от <напредничивия> Близнак, времето е по <збързна> и това лесно се доказва с нарочно вместена постановка.  Най важното Броя на отчетените <цикли> в резонатора е Нерелативен , той е Абсолютен, докато трае изследването,  а то е фиксирано също с Абсолютен Маркер, физично ограничено по трасето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според Т.О  отчетеният брий на циклите от Базовта  Неподвижна система трябва да е Абсолютно равен на отчетения Брой цикли от Неподвижната система. Имаме Истински Парадокс, напълно нерешим в Т.О.  Този парадокс е в основата на Скоростомер 3 , само той е достатъчен да приключим с доказано лъжливта ТО. Аз ще продължа , защото Скоростомер 3 и многобройни варианти.......

Така ускорените близнаци минават по подготвеното трасе и стигат до маркера за Край на експеримента ( еднакви дължини в системата на Базовия Подвижен Набл.). Спират си часовниците , отчитат се разликите, а разлики спрямо Неподвижноата система в отчетените врмена са доказани, надявам се разбирате Как.  Относно Базовата Подвижна система не би трябвало да има съществена разлика, вероятно само в това невъзможност каквото и да се направи да има Едновременност в ускоренията, но тези разлика,разлика е многократно пренебрежима от онази доказана в разликите в скоростите спрямо Неподвижната система и Голямата разлика в броя <цикли> в демонстраторите/резонаторите. 

По този начин Едни Наблюдатели в Една ИОС могат да открият Собственното си Движение. Доказано !

 Продължавам, вариант на Скоростомер 3

  Вариант 1.  В постановка в една ИОС, която искат да проверят дали се движат по предполагаема посока, т.е. предполагаем вектор Скорост, по избраната ос Х , аранжират апаратура, кочто с два сверени за старт часовника правят симетрични ускорения по напречна на Х ос, да речем У , като важно е времетраенето на процедурата, наякакъв времеви интервал и е важно да има симетрия в броя и вида на ускоренията, еднакъв брой <увеличаващи> и еднакъв брой <намалящи> като в края се спират часовниците (краят е да речем края на апараурния <път>. Не се търси едновременен край. Извлича се данните от 2та часовника, усреднява се . Изчислява се броя на ускоренията( според ТО няма значение положителни , отрицателни такива, така разбрах аз от ТО, хахах) изчислява се теоретичната придаденост на всички ускорения  в една Неподвижна система, в смисъл предполагаемо съществуваща Абсолютно неподвижна система, сравнява се резултата., ако системата е била в движение няма да има съвпадение на данните, Защото по Лоренцов Фактор, V^2/C^2 , за промяна на V , увеличаващо функцията е нелинейна, а  и целият Фактор е нелинеен. Няма пропорционална промяна в търсените отклонения, за това и са откриваеми.

Вариант тук е само един цикъл ускорения и после сравнение.

 

Вариант 2.  В постановката имаме симулация на <гравитация> по набелязана ос Х , по нея е разположена ос на въртенена два срешуположно въртящи се часовника, един надясно, един наляво, като оста Х е перпендикуляр. на равнините на въртене. Завъртат се с дадена ъглова скорост, еднаква (еднаква извлечена от там проекция на линейна скорост) като имаме Ускорение с Някакв стойност <гравитация> Спира процедурата за някакво време виксирано от Наблюдател в ИОС а и по ТО се изчислява приноса на <гравитация> за усредненото от 2 та часовника ( равнините има на въртене са практически в една точка по Х) Вижда се приноса на <линейната скорост) , който пак поради математиката и замисъла на ТО има нелинейно влияние в Лоренц Фактор и е теоритично Откриваем, не са пропорционални изменения. Така се открива Собственна скорост. 

Разновидност на варианта е Сателитна постановка около земята, като те могат да открият <линейната скорост> на Земята в пространството, по точно да открият Собственното движение нйа Зема в пространството, онази компонента от движението, която се придава на <линейно, инерциално> движение.

До колкото имам спомен някъде из форумите преди години имаще такива догадки, спорове за ГПС сателитна мрежа и откриване собств. <линейно> двеижение на Земя.

Вариант 3. Този е по особен и е основан на Броя цикли в квантовата природа на материя, той се е направо отделен Скоростомер ( 4). Примерно цикли към и обратно възбудени състояния, по ниски такива, базови състояния, примерно подобно на принципа в атомни часовници, ядрени възбуждания и пр.Него трябва да го развия отделно.

 

 

• Редакция (Забележка) при Скоростомер 3, тъй като няма равни интервали време в разните ИОС, търсим предполагаема Собственна скорост., тогава самото <количество> ускорения или <гравиефект> няма да са равни в различните ИОС,т.е Не е нужно никакви изчисления за тези ефекти, те са част от Приноса в разликите, защото ако приемем има псевдоабсолщтна и абсолютна неподвижна система интервала време в нея примерно Едно денонощие (24 часа) не е равен с този  интервал в другите ИОС, но пък абсолютния <магнитуд> на ускоренията или <гравиефекта> вероятно също  не е равен. Възможна е <компенсация>, не знам иска изчисления, но каквото и да е при Теоретична или Практична Калибровка, при същите условия в системите, еднакъв брой и степен на ускорениятаили еднакъв измерен в системите <гравиефект> за еднакъв измерен в системите си интервал време, примерно 24 часа, Сравненията и откритите разлики Откриват Собственната Скорост на Инерцаилния Наблюдател  в ИОС. 

...................

 

Да разнищим частта Парадокс в Скоростомер на Лапландеца 3.

  Неподвината система е ясна. Базовата Подвижна също трябва да е ясна, относителна скорост 2/3С. За да е по ясно нека разглеждаме отделно.Приемаме Базовата Подвижна система за сцена на наблюдение, т.е превръщаме я , според СТО в неподвижна.В нея Двамата близнака при <катапултната система> при Централния наблюдател са с резонаторите си, Еднакви с дължина 1 метър в системата, също както и резонатора на Централния Наблюдател. Ускоряват се , изчаква се евентуално ако има неедноврменност в ускоренията и в построената сцена има Равни за системата пътиюа, примерно 1000 метра, те са фиксирани, измеренеи с еталонен метър на системата. Отчитанията и при двамата близнаци почват от 0 метър и завършват 1000 метра. Според СТО, ТО, разстоянията  и Пътиюата на Блознаците са Абсолютно Еднакви, Равни (защото Системата е наплюта за Неподвижна) Близнаците имат относителна скорост с Централния наблюдател, примерно Плюс 3/4С и Минус 3/4С. Според СТО има разлики само в пространств. Ориентация на Вектор Скорост и тъй като системата СПОРЕД СТО е приета за Неподвижна, то тогава няма да има никаква разлика в очакваните резултати, просто са с противоположни пространственни характеристики. За цялото <трасе> от 1000 метра в системата, броя цикли в двта резонатора е Еднакъв или близо до грешката и е някаква стойност, да речем А броя цикли.

Сега разглеждаме двойката Неподвижна система (онази първоначално приета за Неподвижна ) и Системите ( 2 броя) на двата Близнака. Онази да я наречем <дясната> по посока на движение в Базовата подвижна система, има относителна скорост с подвижния наблщдател много близка с  С , от друга страна <левия> Близнак/система има относителна скорост с Неподвижния наблюдател, много по малка от онази на <десния> и в противоположен вектор, минус. От тук в двете близнашки системи ще има разлика , Голяма разлика с броя цикли  в резонаторите. <Дясната> по малко, <Лявата> повече. 

 Броят цикли е Абсолютен Фактор, той е Непроменим , Константен по логиката на Т.О и цялата Наука до момента. Това са поредица от събития и да речем <броя> на тези събития е Абсолютна Величина и е Задължителна за Всеки Един Наблюдател независимо той  в какво сътояние е , с каква относителна скорост в и спрямо какво, независимо в кави различни ИОС са наблюдателите. Дори това е задължително и за всеки наблюдател в всякакви ОС, , Неинерциални ОС.

 Сравнявайки резултатите от <наблщденията> в двойките системи , откриваме нееднакъв Абсолютен Фактор, Абсолютен Брой Цикли/Събития. Това е Напълно Невъзможно и е Напълно Извън Т.О, и в частност СТО, противоречи на цялата човешка наука до момента. 

От всички тези Документирани Теоретични Факти, Напълно изрядни и Непротиворечиви Заключението е само едно единственно, Пълен провал в основите на ТО. Грешна, Невярна,  Теория ! >>>