Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[Недоспал]

Седя и си мисля в разрез с всичко прието до сега за вярно. Няма ли вероятност  светлината да има променлива скорост във вакуум и не само, така че тя да отговаря на постоянната и такава, така че да не се влияе времето и да няма скъсяване.Все пак тези кванти фотони не са ли теоретично приети.Откъде можем да сме сигурни, че светлината не се движи с променлива скорост ,която да удовлетворява времевите и пространствени измерения на отправна система в движение и в нея да не се променя нито времето нито размера и винаги във всяка, скоростта на светлината да е константа.По скоро скоростните измерения на системата. Да логично е  времето да тече различно.Някакво противоречие ми се получава, но ако има и друго измерение, което не виждаме и не можем да измерим, няма ли да нагоди нещата и оправи цялата тази главоблъсканица.Защото с тези инерциални системи, гледната точка обръща всичко...това е лудост

Другият вариант е всяка инерциална система и всеки обект ,който се движи да има собствено времево и пространствено измерение, на което не знаем стойностите. И самата светлина да се нагажда спрямо него с постоянна скорост.тука вече няма парадокс и симетрия, защото имаме неизвестно пространствено и времево измерение.В зависимост от измервания  може да получим различни отговори ,забавяне забързване скъсяване удължаване. Но без да знаем Какво е нашето измерение Какво е другото не може да кажем какво ще се получи.тука вече може да вкараме и Ото с гравитацията там вече ми по-ясна представа с ускорителни те движения изкривяването на време-пространството от гравитацията. Не е ли така? Лаик съм просто размишлявам . А в спора по-горе вие се карахте не дали има симетрия, А по-скоро какво се има под предвид симетрия

Редактирано Септември 5, 2019 от Недоспал

[Недоспал]

Ако voyager има точен часовник изпрати информация, колко е часа при него ще има ли някакво разминаване заради скоростта ,която се е движил И времето което е минало, ще има ли натрупване на забавяне на времето? И изобщо проведен ли е такъв експеримент.

и друго ако някой се движи с висока скорост като ни се обади по телефона ще го чуваме как говори забавено ли? 

В този ред на мисли ако търсим извънземен живот и сигнали от извънземни откъде сме сигурни какъв е техният цикъл на живот. Може да има форми на живот които произнасят една дума хиляди наши години и може би обратно... Търсачите взимат ли го това предвид.

Редактирано Септември 5, 2019 от Недоспал

[scaner]

Преди 6 часа, Шпага said:

Ако си послужим за пример със споменатия от теб рейс, ти си отговорил, имайки предвид, че този рейс е неподвижен в системата на Атанас, но моят въпрос беше дали е възможно, ако, да речем, рейсът е неподвижен в системата на Пенчо, неговата дължина да е същата и в системата на движещия се спрямо него Генчо. Тоест, рейсът да е с една  и съща дължина в две взаимноподвижни системи. И съм обяснила, защо, според мен, това не е възможно. Ако греша, моля те поправи ме 

Така е, ако приемем рейса в едната система в покой, тогава е приложима всеизвестната формула и дължината му в системата в която той се движи ще бъде по-малка, и всичко си идва на мястото както е по учебниците. Просто аз демонстрирах друг случай с изкуствена симетрия, в която изборът на наблюдател в покой не влияе на резултата, въпреки някои очаквания.

[laplandetza]

Преди 14 часа, Недоспал said:

Ако voyager има точен часовник изпрати информация, колко е часа при него ще има ли някакво разминаване заради скоростта ,която се е движил И времето което е минало, ще има ли натрупване на забавяне на времето? И изобщо проведен ли е такъв експеримент.

и друго ако някой се движи с висока скорост като ни се обади по телефона ще го чуваме как говори забавено ли? 

В този ред на мисли ако търсим извънземен живот и сигнали от извънземни откъде сме сигурни какъв е техният цикъл на живот. Може да има форми на живот които произнасят една дума хиляди наши години и може би обратно... Търсачите взимат ли го това предвид.

Хубави въпроси . За вояджъра , нямам представа , за пратените сонди, предполагам има разминаване и са го отюели.
За разговори, ще има забавяна разбира се, дори да се <синтезира,коригира> , ;е е необходимо закъсняващо време.
  Разсъжденията ти за цивилизациите, предполагаеми е най интересното. Подобна проблематика е и едно от основното в Универсален Материализъм , включващ идейната система на <еволюционно материопътуване, материален метаморфизъм>

[bojkoiwanow]

 

Добър вечер отново!

Преди седмица  Scaner ми препоръча малко литература за четене.Не е намерих в нета, явно не съм  я търсил активно. Става въпрос за  превод на оригинала на геносе Алберт. Но както и да е. Ползвам негово издание за чайници като мен. ,,За специалната и обща теория на относителността“ /Общо достъпно изложение/ 1922г. на руски под редакцията на  професор Лифшиц. Друга книга-,,ОТО и гравитационната същност на вселената“, Антони Коларов, Сиела 2011г. На руски ,, Въведение в теория на относителността“-издания 1961-63-65 година на автори  като проф. Жуков., проф. Соколовски, проф. Терлицки. Е има и още десет други и поне 50-60 статии и отделни теми в нета, но да не изброявам.

Какво ме вълнува  в теорията  и какво не ми е ясно.Да напиша веднага- първия принцип на механиката.

 И така отбора на знаещите срещу стар чайник/ може да напишем- човек с голям времеви интервал/.

Задача първа/ по геносе Алберт/.

Пътнически влак София –Бургас. Дължина 300 метра/ Дванадесет вагона/, тегло от 400 до 500 тона, според различните конструкции на вагоните.

Гара Чирпан, защото е общо взето по средата. Началник гара, той и стационарен наблюдател- сър Айзак.Началник влак, той и подвижен наблюдател -геносе Алберт.Машинист на влака- другаря Кривонос- герой на соц.труда.Огняри –бай Пенчо и бай Генчо.Главен часовникар-г-н Хюйгенс.

 

Гара Чирпан.

Вагон на Влака

Подусловие 1, Влака е спрял, часовниците са сверени. Едновременно падат две мълнии. Сър Айзак и геносе Алберт си водят записки. Сверяват ги и констатират, че са видели едно и също.

Подусловие 2, Влака се движи, часовниците са сверени и пак падат две мълнии/ мамка му колко ток хабим за нищо/.Мълниите са едновременни за неподвижния наблюдател. За геносе Алберт нещата не стоят така. В зависимост от скоростта на влака и неговото положение спрямо двете мълнии са възможни няколко ситуации..По разстояние- едната е по близо до вагона и нейният сигнал е първи.Еднакво отдалечени са, но заради движението, сигналите са или догонващи вагона, или движещи се срещу него.Мълниите падат по различно време за неподвижния наблюдател, но едновременно за подвижния.  И понеже 21 век, двамата си набират GSM и си съпоставят данните.Така се ражда относителността на едновременността.Някакви възражения до тук?

[gmladenov]

Преди 6 часа, bojkoiwanow said:

Така се ражда относителността на едновременността.Някакви възражения до тук?

Да, аз имам едно възражение . По-скоро уточнение.

Примерът наистина показва, че "едновременност" е относително понятие (доста смешно си го описал).
В същото време, обаче, относителността на едновременността не се ражда заради примери като този.

Историята на СТО изисква по-подробни обяснения. Тук само ще кажа, че СТО се ражда в отговор на един специфичен проблем във физиката, който възниква в края на 19-ти век: проблемът с постоянството на скоростта на светлината.

За да се разбере какъв е проблемът, първо си представи че караш със 100 км/ч на магистралата и си отваряш прозореца.
Очакването ти е, че ще те духне доста силен вятър - но вместо това няма и полъх, все едно въобще не се движиш.
Няма ли да се изненадаш?

Точно в тази позиция са се оказали и физиците в края на 19-ти век - само че по отношение на светлината.
Редица опити в края на 19-век (на пръв поглед) показват, че скоростта на светлината не зависи от движението на наблюдателя.
Тоест, ти винаги мериш една и съща скорост на светлината, независимо дали се движиш или не.

Това постоянство на скоростта на светлината е проблем за класическата физика.
Според класическата физика, ти не може да караш със 100 км/ч и да не усетиш никакъв полъх ако си отвориш прозореца.
Същото е и със светлината: не може да мериш същата скорост на светлината както в покой, така и в движение.

Това е проблемът, в отговор на който се ражда СТО.
А като част от решението му, СТО въвежда относителността на едновременността и на времетраенето.
Според СТО, гледната точка е тази, която определя кога едно събитие се случва и колко продължава.

Горният пример наистина илюстрира тази относителност, но тя не е причината СТО да се роди.
Постоянството на скоростта на светлината е първопричината, заради която имаме относителност на едновременността.
Така е според СТО. В класическата физика няма такова нещо.

[scaner]

Преди 8 часа, bojkoiwanow said:

Подусловие 2, Влака се движи, часовниците са сверени и пак падат две мълнии/ мамка му колко ток хабим за нищо/.Мълниите са едновременни за неподвижния наблюдател. За геносе Алберт нещата не стоят така. В зависимост от скоростта на влака и неговото положение спрямо двете мълнии са възможни няколко ситуации..По разстояние- едната е по близо до вагона и нейният сигнал е първи.Еднакво отдалечени са, но заради движението, сигналите са или догонващи вагона, или движещи се срещу него.Мълниите падат по различно време за неподвижния наблюдател, но едновременно за подвижния.  И понеже 21 век, двамата си набират GSM и си съпоставят данните.Така се ражда относителността на едновременността.Някакви възражения до тук?

Нямам възражение, може би уточнение. За илюстрация на примера Айнщайн приема, че мълниите падат на едно и също разстояние от наблюдателя във вагона (еднакво отдалечени са), в крайщата на самите вагони, така че имаме само тази ситуация, която определя еднозначно задачата.

Съжалявам, преди няколко години в интернет имаше български превод на статията на Айнщайн, сега и аз не успях да го намеря. Което само демонстрира преходността на интернет   Но все още може да се намери например на руски или на английски език.

[bojkoiwanow]

Съгласен със забележките.Довечера същото, но вече във вагона. Като мерки за безопасност няма да има мълнии, а ще светят крушки. В момента зареждам батериите.

[Недоспал]

Едно клипче за Сара и Адам

 

[scaner]

Преди 10 часа, bojkoiwanow said:

Съгласен със забележките.Довечера същото, но вече във вагона. Като мерки за безопасност няма да има мълнии, а ще светят крушки. В момента зареждам батериите.

Каква е постановката с крушките? Или само заместват светкавиците?

Редактирано Септември 9, 2019 от scaner

[bojkoiwanow]

Малко по различно е.Три броя и искам да обсъдим подробно какво виждат двамата наблюдатели.

[scaner]

Добре, формулирайте проблема.

[bojkoiwanow]

Влака се движисъс скорост v и при достигане на средата на перона двамата наблюдатели си обменят сигнали/ във влака светва жълтата лампа/.При достигане на светлината от средната лампа без забавяне светват червената и зелената. Тоест трите сигнала са причинно-следствени. Часовниците са на гарата, там където е неподвижния наблюдател и  посредата на вагона, където е наблюдателя във влака.Та какво виждат двамата по отделно и как съгласуват резултата?

[bojkoiwanow]

Благодаря за подсказването, чета в момента на руски статията  и съм доста разсеян.

[scaner]

Така както го разбирам, имаме едновременно светване на червената и зелената лампа в системата на влака. Така ли е?

Ако е така, лесно се вижда, че в системата на перона червената и зелената не светват едновременно. Както в примера със светкавиците.

[bojkoiwanow]

Здравейте!

Уважаеми Scaner, правилно си схванал идеята. Тя не е моя, а съм я взел от книгата на проф, Жуков- Въведение в теория на относителността. Издание 1961г. Можеби трябваше да съм по прецизен в условието , но ти схвана същността.

По Жуков  за наблюдателя във влака  разстоянията до двата края са еднакви и скоростта на светлината е инвариантна, следователно в дискотеката имаме едновременност на сигналите в края на вагона.

 За началник гарата влака се движи и светлината ще достигне първо до задния край на вагона, а после предния по посока на движението. За него ще имаме три отделни светлинни сигнала по време.Явно дисководещия е объркал нещо сериозно.

Да засилим влака от непосилните за БДЖ 70 км/ч, до фантастичните 10 000 километра.Така де ползваме китайски или японски вариант на влак.

Разликата за достигането на сигналите до края на вагона е фантастично малка , ако ползваме цялата дължина на влака-300 метра ще получим резултат от 0,00000000000916 секунди.Ако умножим по С получаваме 3 мм.

Професора предлага да преместим лампа А на 1-2 мм по посока на движението и резултата ще бъде следният. За наблюдателя на гарата сигнала пак достига по рано до задния край, а за наблюдател в система влак първо ще светне лампа С.Горния ред на мисли го четох няколко пъти,но нали съм чайник си зададох тъпия въпрос- Как геносе Алберт вижда всичко това?/ Той е наблюдател във влака./Строго погледнато нашите очи са едно лъчезарно гробище за фотони. В случая те се отдалечават от геносе Алберт в две противоположни посоки, при това с пределна скорост-300 000 км/сек.Излиза, че геносе се движи със свръх светлинна скорост едновременно в две посоки, фиксира в крайните точки пристигането на фотоните и установява по скъпият си Брегет, че това става при еднакво положение на стрелките. Чудеса! Нека някой от отбора на знаещите ми го обясни достъпно.

[scaner]

Преди 19 минути, bojkoiwanow said:

Професора предлага да преместим лампа А на 1-2 мм по посока на движението и резултата ще бъде следният. За наблюдателя на гарата сигнала пак достига по рано до задния край, а за наблюдател в система влак първо ще светне лампа С.Горния ред на мисли го четох няколко пъти,но нали съм чайник си зададох тъпия въпрос- Как геносе Алберт вижда всичко това?/ Той е наблюдател във влака./Строго погледнато нашите очи са едно лъчезарно гробище за фотони. В случая те се отдалечават от геносе Алберт в две противоположни посоки, при това с пределна скорост-300 000 км/сек.Излиза, че геносе се движи със свръх светлинна скорост едновременно в две посоки, фиксира в крайните точки пристигането на фотоните и установява по скъпият си Брегет, че това става при еднакво положение на стрелките. Чудеса! Нека някой от отбора на знаещите ми го обясни достъпно.

Тук мисля че се намесва едно широко разпространено объркване - смесва се "момент на виждане на резултат от събитие"  със "момент на случване на събитие". Например случване на събитие е взрив на определено място в 12 часа 52 минути и 35 секунди. "Виждане на резултата от взрива" е примерно чуването на гърма от наблюдател отстоящ от мястото на 2 километра, т.е. вече в 12 часа, 52 минути и 41 секунди. Разбира се, въз основа данните от "виждането" могат да се изчислят данните за момента на "случване". Във всичките примери, които разиграваме във връзка със СТО, от значение е "момента на случване на събитието", това елиминира всякакви допълнителни особености свързани с местоположението на наблюдателя. Както споменах, той може да се получи ако геносе Айнщайн постави при лампите по едно огледало, и измери моментите на пристигане до него на отразената от огледалата светлина, и направи една елементарна сметка, знаейки пътя и скоростта на светлината. Другият начин е директно измерване: геносе Айнщайн инструктира своите приятели Марсел Гросман и Микеле Бесо да застанат при всяка лампа, да установят моментите в които светлината ще достигне всяка от тях, да ги запишат на по една бележка, и по време на предстоящият обяд във вагон-ресторанта по случай успешният експеримент да си обменят моментите на случване на събитията и да обсъдят резултата от експеримента

 

[gmladenov]

Докато Айнщайн, Гросман и Бесо вдигат наздравици за успешния опит, аз ще обърна внимание на една подробност, която те пропускат.

В класическата физика примерът с влака има две решения - в зависимост от това дали наблюдателят във влака се намира в открит или закрит вагон.
Ще опростя примера и ще използувам само две крушки (синя и червена), които се намират на еднакво разстояние от наблюдателя във влака.
По условие, крушките светват едновременно. А това, което се търси в задачата, е дали за наблюдателя светването на двете крушки е едновременно.
Приемаме, че влакът се движи от ляво на дясно със скорост v.

Ето ги и двете решения.

Открит вагон (кабриолет )
Характерното в този случай е, че наблюдателят се намира в движение спрямо оптическата среда (поради движението на влака).
След като крушките светнат, на светлината и трябва време да достигне до наблюдателя.
За това време, обаче, наблюдателят се е преместил надясно спрямо оптическата среда, в която се движат светлинните вълни.
Следователно, светлината от червната крушка трябва да измине по-дълъг път, за достигне до наблюдателя, а светлината от синята крушка по-къс.
В резултат на това, светлината от синята крушка пристига по-рано при наблюдателя и за него светването на двете крушки не е едновременно.

 

Закрит вагон
В този случай наблюдателят се намира в покой спрямо оптическата среда, тъй като въздухът вътре във вагона се движи заедно с вагона.
По тази причина светлината от двете крушки достига едновременно до наблюдателя и за него светването на двете крушки е едновременно.

 

Както вече посочих, тези две решения се различни поради физическия факт, че наблюдателят в единия случай е движение спрямо оптическата среда, а в другия случай е в покой.

В случая с открития вагон, светлината от двете крушки достига за разлчино време до наблюдателя, въпреки че той е на еднакво разстояние и от двете.
Това означава, че скоростта на светлината от двете крушки е различна спрямо този наблюдател.
За синята светлина тази скорост е c+v, а за червената тя c-v.

Според СТО, последното е невъзможно.
Теорията изрично постулира, че скоростта на светлината е винаги с за всички наблюдатели.
А от това на свой ред следва, че и в двата случая светването на крушките ще бъде едновременно за наблюдателя.

С други думи, за СТО горните два случая са еквиваленти - въпреки че физическите факти в тези два случая са различни.
СТО пренебрегва факта, че в единия случай наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда, а в другия не.
Вместо това тя третира и двата случая еднакво, все едно наблюдателят и в двата случая е в покой спрямо оптическата среда.
Това очевидно не отговаря на действителността.

В този ред на мисли е логично да се попита защо СТО пренебрегва физически факти и третира и двата случая еднакво?
На какво основание СТО си мисли, че скоростта на светлината е еднаква за всички - след като толкова лесно може да се покаже, че това е физически невъзможно?

Ами ако тръгнем да отговаряме на този въпрос, неизбежно стигаме до опита на Майкелсън и Морли от 1887 и грешното тълкуване на резултата от този опит (началото на тази тема).

Редактирано Септември 10, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 11 минути, gmladenov said:

В класическата физика примерът с влака има две решения - в зависимост от това дали наблюдателят на влака се намира в открит или закрит вагон.

Целта на задачата е да демонстрира основни следствия от СТО при положение, че скоростта на светлината във всяка отправна система има една и съща величина  С. Това веднага въвежда такива ограничения на движението на оптичната среда и вагона, че скоростта на светлината да в С. От което следва единствено относителността на едовременността..

За простота, считайте че влакът и гарата са във вакуум, така няма да се отвличате от объркващи обстоятества.

Цитирай

В случая с открития вагон, светлината от двете крушки достига за разлчино време до наблюдателя, въпреки че той е на еднакво разстояние и от двете.
Това означава, че скоростта на светлината от двете крушки е различна спрямо този наблюдател.
За синята светлина тази скорост е c+v, а за червената тя c-v.

Това с c+v,c-v не е вярно дори за открит вагон. Дори за въздх, по експерименталните формули дадени от Физо, които споменах някъде по-горе, ще имаме приблизително c+0.0005.v. Това е експериментален факт. С добро приближение дори влакът да се движи със скоростта на светлината, то скоростта на светлината в него - при оптическа среда въздух - няма да се отличава повече от 0.05% от известното значеие, и няма да надхвърли С. Заключението ви не е обосновано.

Цитирай

Според СТО, последното е невъзможно.
Теорията изрично постулира, че скоростта на светлината е винаги с за всички наблюдатели.
А от това на свой ред следва, че и в двата случая светването на крушките ще бъде едновременно за наблюдателя.

Ами смятайте, но без измисленото от никъде c+v,c-v, а с резултата по формулата на Физо c+0.0005v. И ще видим какво следва.

Цитирай

Добре, а на какво основание СТО си мисли, че скоростта на светлината е еднаква за всички?

Защото на базата на тази аксиома обяснява много по-добре от класическата физика оптическите и куп други явления. И защото това се оказва експериментален факт. А никой не трябва  да пренебрегва експерименталните факти.

Не му е мястото тук за такива реторични въпроси.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Целта на задачата е да демонстрира основни следствия от СТО при положение, че скоростта на светлината във всяка отправна система има една и съща величина  С.

Колега, нещо не сте разбрали.

Целта на моя пример е да покаже, че скоростта на светлината не може да бъде еднаква във всяка отправна система.
Това е физически невъзможно.

СТО явно не се справя с този мой пример - и точно това е неговата цел.

Ако СТО беше вярна, тя би трябвало да може да се справи с всеки пример.
Ако пък това не е така, значи моят пример фалсифицира теорията.
Не е ли това дефиницията на фалсифицирам: да дадеш пример, който опровергава теорията?

Така че, колега, или обяснете моя пример със СТО - или се съгласете, че този пример фалсифицира СТО.

Ако случайно не се съгласявате, моля отговорете на следните въпроси, използувайки възможно най-прост език:

• В горния пример с открития вагон, светлината от двете крушки (синята и червената) едновременно ли достига до наблюдателя или не?
• Ако да, какво е физическото обяснение за това.

Следният афоризъм се приписва на Ричард Файнмън, Нобелов лауреат по физика:
"Ако нещо не можеш да го обясниш на баба си, значи и ти не го разбираш".

Хаиде сега отговорете на моите въпроси на прост език, все едно обяснявате на баба си.
Покажете, че разбирате материала, а не се крийте зад него.

Редактирано Септември 10, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 16 минути, gmladenov said:

.....скоростта на светлината не може да бъде еднаква във всяка отправна система.
Това е физически невъзможно. .....

 

Така де , тя не е еднаква във всяка система, физически е невъзможно. Гледано с подробности единствената възможност е за Наблюдател от коя да е ИОС ,да му се струва, съвсем реално , че скорост е <С>, като съответно и другите скорости в подобни пропорции. В <матрицата> на Етерия със съответни параметри <С> е относителна константа, останалото е проценти от 100,  като същите <проценти> са Всеобхватни , както и за Оценителя. В <решетката> на дадена ИОС ти може да се смалиш , забавиш и приемаш полетата <деформирано>, като при ниските скорости в които са правени измервания няма <различимост>.

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Колега, нещо не сте разбрали.

Целта на моя пример е да покаже, че скоростта на светлината не може да бъде еднаква във всяка отправна система.
Това е физически невъзможно.

Не ми се спори, това вече го обсъждахме.

Постулатът на СТО е формулиран за ВАКУУМ. Вашият пример обсъжда някаква среда. Следвоателно, вашият пример няма отношение към постулатът на СТО и към разглежданата задача. Така по-яссно ли е?

А дали е физически възможно. постулатът е доказан експериментално. Следователно и второто ви заключение не е вярно. Но вие така и така го изведохте разглеждайки някакви среди, така че и то няма отношение към постулата на СТО.

Цитирай

СТО явно не се справя с този мой пример - и точно това е неговата цел.

Вие не се справяте със собственият си пример. Вместо да прилагате нужните закономерности, измисляте си някакви c+v,c-v. Ами не е този пътят за справяне, нали? Трябва коректно да отчитате влиянието на въведената от вас среда, за да покажете как тя се отразява на решението на задачата. Но това безбожно ще усложни примера, и ще се загуби педагогическата му роля да демонстрира прости свойства.

Затова спазвайте принципа на Окам - не въвеждайте излишни същности - не усложнявайте безсмислено една задача.

Цитирай

Така че, колега, или обяснете моя пример със СТО - или се съгласете, че този пример фалсифицира СТО.

Споменах вече каква ще е скоростта на светлината във въздух, обдухващ влака със скорост V - приблизително:

0.999720078.C+-0.0005.V

ако следваме резултатите на Физо, и тази промяна на скоростта на светлината трябва да се отчита допълнително, когато пресмятаме кое е едновременно и кое не в някаква отправна система. Това ще доведе до доста слаба разлика от това което смятаме и без излишни движещи се оптически среди.

Така че ползвайте вярната наука, не измислени следствия от небитието - и всичко ще си дойде на мястото.

Цитирай

Ако случайно не се съгласявате, моля отговорете на следните въпроси, използувайки възможно най-прост език:

• В горния пример с открития вагон, светлината от двете крушки (синята и червената) едновременно ли достига до наблюдателя или не?
• Ако да, какво е физическото обяснение за това.

Вече написах каква корекция трябва да се въведе в сметките.  Това само ще доведе до излишен шум - в едната система двете крушки ще светнат почти едновременно, с много малък интервал помежду си, в другата ще светнат с доста по-голям интервал помежду си, което пак показва относителността на времето.

Но когато искате да демонстрирате основните принципи, всячески трябва да филтрирате такъв шум. В случая - да игнорирате всякакви излишни среди, за които вторият постулат така и така не се отнася по дефиниция. Не разбирам, защо си усложнявате толкова силно живота, вместо да хвърлите освободените от това усилия в полезна посока?

 

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Постулатът на СТО е формулиран за ВАКУУМ. Вашият пример обсъжда някаква среда. Следвоателно, вашият пример няма отношение към постулатът на СТО и към разглежданата задача. Така по-яссно ли е?

Добре. Същата задача, но с вакуум вместо въздух.
С това повторение се илюстрира, че оптическата среда е без значение.

Съществената част на този пример е, че СТО третира двата случая по-долу по еднакъв начин, независимо от това, че физическите факти в тези два случая са различни. В единия случай наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда (вакуум), а във втория е в покой спрямо оптическата среад (пак вакуум).

Значи, разглеждаме два случая:
Открит и закрит вагон летят инерциално през вакуума на космоса с постоянна скорост v.
Въс всеки от вагоните има две крушки (синя и червена), които се намират на еднакво разстояние от наблюдателя във вагона.
По условие, крушките светват едновременно. А това, което се търси в задачата, е дали за наблюдателя светването на двете крушки е едновременно.
Движението на вагона е от ляво на дясно.
Също така приемаме космоса като стационарна система.
В класическата физика това е напълно валидна отправна система - за разлика от СТО.

1. Открит вагон
Характерното в този случай е, че наблюдателят се намира в движение спрямо оптическата среда (вакуум) - поради движението на вагона.
След като крушките светнат, на светлината и трябва време да достигне до наблюдателя.
За това време, обаче, наблюдателят се е преместил надясно спрямо оптическата среда, в която се движат светлинните вълни (вакуум).
Следователно, светлината от червната крушка изминава по-дълъг път, за достигне до наблюдателя, а светлината от синята крушка изминава по-къс път.
В резултат на това, светлината от синята крушка пристига по-рано при наблюдателя и за него светването на двете крушки не е едновременно.

 

2. Закрит вагон
В този случай наблюдателят се намира в покой спрямо оптическата среда - вакуумът вътре в херметически-затворения вагон.
Вакуумът е изотропна оптическа среда и скоростта на светлината във вакуум е постоянна и изотропна (еднаква във всички посоки).
Тъй като наблюдателят се намира на еднакво разстояние от двете крушки, светлината от тях достига едновременно до наблюдателя.
Така че светването на двете крушки е едновременно.

На пръв поглед изглежда, че като се променим оптическата среда от въздух на вакуум, вече няма какво да "увлича" светлината и тя би трябвало "да увисне", така да се каже. Така че вторият случай би трябвало да е еднакъв с първия.

Нищо подобно.

Това, което определя дали светлината от двете крушки достига едновременно до наблюдателя, е движението на наблюдателя спрямо оптическата среда.
Самата оптическа среда няма никакво значение (стига тя да е изотропна).

Тъй като в първия случай наблюдателят е в движение спрямо вакуумът на космоса, наблюдателят се движи е една и съща среда със светлинните вълни.
Тоест, че светлинните вълни и наблюдателят пътуват заедно в космоса - с тази разлика, че сините светлинни вълни се движат срещу наблюдателя (поне тези, които идват към него), а червените се движат успоредно на него (пак тези от тях, които идват към наблюдателя).
Така че ако наблюдателят измери скоростта на светлината, той ще измери скорост c+v за сините вълни и c-v за червените.
Пак да повторя, важното в този пример е, че наблюдателят и светлинните вълни се движат заедно в една и съща оптическа среда.

Във втория случй наблюдателят е в покой спрямо вакуумът вътре във вагона.
Важното, което трябва да се разбере в този случай е, че вакуумът вътре във вагона не е същата оптическа среда като вакуумът на космоса.
Това са две различни среди, независимо че и двете са ваккум.
И докато вагонът като цяло е в движение спрямо вакуумът на космоса, то самият наблюдател е в покой спрямо вакуумът вътре във вагона.
Следователно, светлината от двете крушки достига едновременно до наблюдателя.

Казано на кратко:
Разликата между тези два случая се състои в това, че в първия случай наблюдателят се движи заедно със светлинните вълни.
По тази причина светлината от двете крушки достига по различно време до наблюдателя.
Уловката във втория случай е, че вакуумът вътре във вагона не е същата оптическа среда като вакуумът на космоса, в който се движи вагона.
Така че дори вагонът да е в движение спрямо вакуумът на космоса, то наблюдателят вътре във вагона е в покой спрямо вакуумът вътре във вагона.
По тази причина светлината от двете крушки достига по едно и също време до него.

Пак да повторя: движението на наблюдателя спрямо оптическата среда е това, което определя дали крушките светват едновременно или не.

СТО пренебрегва тези факти - и оптическата среда като цяло - защото СТО вярва, че скоростта на светлината е еднаква за всички.
При това положение оптическата среда няма никакво значение и съответно е пренебрегната.

В действителност, обаче, оптическата среда не може да бъде пренебрегната.

Редактирано Септември 10, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

В единия случай наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда (вакуум), а във втория е в покой спрямо оптическата среад (пак вакуум).

Кой от двамата наблюдатели е в движение спрямо вакуума, и кой е в покой? И как определихте това?

Отговорете на тези въпроси, за да продължим

Не разбирате лиу, че измисляйки абсурдни тези, сам се вкарвате в капан?

[gmladenov]

Преди 26 минути, scaner said:

Кой от двамата наблюдатели е в движение спрямо вакуума, и кой е в покой? И как определихте това?

Както показват спътниците за картографиране на космическия фон, движението на едно тяло в космоса е откриваемо.
Нама никакъв проблем, стига измерването да се направи извън атмосферата - а не вътре в атмосферата, както Майкелсън и Морли.

Ти се подвеждаш по допускането на СТО, че наблюдателите не могат да открият/измерят собственото си движение в космоса.
Това допускане е погрешно, както аз не-еднократно съм обяснил.

В класическата физика не е нужно да споменаваш спрямо какво се движи едно тяло.
За разлика от СТО, вакуумът на пространството е валидна отправна система в класическата физика, за която се приема че е винаги в покой.
Така че за примера с вагоните приемаме космоса като стационарна система.

Твоят довод се отхвърля като безпочвен.

Редактирано Септември 10, 2019 от gmladenov