Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Както Дорис посочи по-горе, както на мен ми омръзна да повтарям, въздействието на атмосферата в случая може да се отчете, макар че нейният принос е нищожен. Но не, грешка било, защото сте пропуснали този пасаж

Scaner, във всички опити, които някога са проведени (освен Физо), измерването е извършено в покой спрямо оптичесаката среда.

Физиците като са объркали оптическата среда на опита на Майкелсън и Морли, те също са объркали и състоянието на движение/покой на измерната установка. Те приемат, че опитът е извършен от движещ се наблюдател спрямо оптическата среда (космоса) - без да се усещат, че наблюдателят в същност в покой спрямо оптическата среда (атмосферата). 

Точно на това объркване се дължи тълкуването, че скоростта на светлината е независима от скоростта на наблюдателя.

Ще ги погледна тези опити, които си изброил (благодаря), но от сега съм сигурен, че никой от тях не проведен в състояние на джижение спрямо оптическата среда. Физиците веднъж като са приели, че скоростта на светлината е инвариантна, никой не си прави труда да тества в движение.

По твоите коментари съдя, че ти още не ме разбираш. Ти атмосферата я броиш, че просто леко забавя скоростта на светлината и няма никакакво друго влияние върху разпространението на светлината. А дефакто увличането на светлинните вълни от атмосферата е проблема, не забянето.

Редактирано Юни 27, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 37 минути, scaner said:

И това съсипва току-що изградената хипотеза за напълно увлекаемият етер: на едно и също място на земята и по едно и също време, етерът трябва да е напълно увлекаем (Майкелсън) и напълно неувлекаем (аберацията).

Всичко, което казваш е точно така и съм много впечатлен, колега.
Обаче, за увличането винаги се е смятало, че идва от етъра, а не от атмосферата - и точно от там идва объркването.

Атмосферата в същност е много "плитка", за да може светлината от космоса да бъде доливимо улечена.
Според тази статия, атмосферата е само 100км.  Освен това горните слоеве са толкова разредени, че едва ли има кой-знае какво увличане.
На повърхността на земята, обаче, увличане явно има - и това го доказва опитът на Майкелсън и Морли.

Така че от там идва цялото объркване за звздните аберации.

Редактирано Юни 27, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Физиците като са объркали оптическата среда на опита на Майкелсън и Морли, те също са объркали и състоянието на движение/покой на измерната установка. Те приемат, че опитът е извършен от движещ се наблюдател спрямо оптическата среда (космоса) - без да се усещат, че наблюдателят в същност в покой спрямо оптическата среда (атмосферата). 

Точно на това объркване се дължи тълкуването, че скоростта на светлината е независима от скоростта на наблюдателя.

Колко пъти трябва да ви казвам че трябва да четете повече? Какъв космос за оптическа среда ви гони?

Идеята на всички опити, до Айнщайн, е била да се установи скорост спрямо преносната среда. Етерът е представян за преносна среда. Разликата между оптическа среда и преносна е огромна, и вие дори не я осъзнавате. Етерът е този, който е трябвало да бъде носителят на светлината, и във вакуум - скоростта на светлината във вакуум - е трябвало да бъде скоростта на светлината спрямо етера(константата, дето дава Максуел), и самата скорост на етера спрямо наблюдателя. Ако земята се е движела относно етера със скорост +v, измерената скорост трябвало да бъде c+v. Ако се е движела в противна посока, измерената скорост е трябвало да бъде c-v. Разликата между двете скорости се е опитал да измери Майкелсън. Повтарям, и двете скорости са скорости на светлината във вакуум, в зависимост от посоката на движение на земята спрямо отправната система на етера.

Какво се случва в атмосфера? Гледаме същият този Максуел. Скоростта на светлината по неговите уравнения в някаква среда (атмосферата) е равна на скоростта на светлината във вакуум, разделена на коефициента на пречупване. И обратно, скоростта на светлината във ввакуум е равна на измерената скорост в средата, умножена по коефициента на пречупване. Мислите ли, че Майкелсън, създал такъв шедьовър за интерферометър, е малоумен и не знае какво е коефициент на пречупване? Естествено че е знаел, но е знаел и друго - този коефициент за въздух е толкова близо до единица, че няма да даде съществена промяна в крайният резултат (разликата с или без отчитане на този коефицент е под 0.1%).  Атмосферата не е преносна среда, тя не може да зададе каква да е скоростта на светлината, а само да затрудни свелината, пренасяна от етера (който задава величината на скоростта). Коефициентът на пречупване играе ролята на съпротивление, не определя скоростта, а само забавя от зададената от етера скорост.

Така че със или без атмосфера, очакваният резултат трябва да е ненулева, и то голяма, разлика (очаквало се е да се определи разлика равна на два пъти скоростта на земята по нейната орбита). След като обаче в атмосферата не се определя такава разлика, по простата формула с коефицента на пречупване няма такава разлика и в скоростта на светлината във вакуум.

Но, отплеснахме се. Важното е какво се е мерило, и че оптическата среда може да повлияе контролирано на резултатът спрямо преносната среда, който се е търсел. Така че престанете с тази каша, космосът като оптическа среда. Не забелязвате ли, че всичките противоречия и неразбиране на основни неща ви идват от объркване на основни понятия?

[gmladenov]

Преди 20 минути, scaner said:

Така че със или без атмосфера, очакваният резултат трябва да е ненулева

За всичко останало си прав, но за това няма да се съгласим, колега.

Явно грешката точно по тази причина не е забелязана досега, защото всички очакват резултатът от опита да е ненулев.
А за мен е напълно ясно, че това не е така.

Резултатът от опита ще бъде ненулев само ако светлината няма никакво взаимодейсвтие с атмосферата.
При това положение, обаче, атмосферата ще бъде напълно невидима - което е еквивалетно земята да няма атмосфера.
За тъмната материя се смята, че не взаимодейсвта със светлината и съответно тъмната материя никой не я е виждал.

А щом атмосферата не е като тъмната материя, значи светлината взаимодейсвта с атмосферата.
В този случай защо да не допуснем, че атмосферата може да увлича светлината. Това е най-логично допускане.

Къде е противоречието в тази логика?

Редактирано Юни 27, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Ще ги погледна тези опити, които си изброил (благодаря), но от сега съм сигурен, че никой от тях не проведен в състояние на джижение спрямо оптическата среда. Физиците веднъж като са приели, че скоростта на светлината е инвариантна, никой не си прави труда да тества в движение.

Можете да бъдете напълно сигурен, физиците са тествали всевъзможни варианти. От прима виста се сещам за

Babcock and Bergmann, Journal Opt. Soc. Amer. Vol. 54, pg 147 (1964).

това е базов експеримент, който проверява влиянието на движението на източника на светлината, във вакуум. Но вие пак се хлъзгате по понятия без смисъл, "движение спрямо оптическа среда" която е с напълно неопределени свойства по отношение на "движение". Но пак ви казвам, продължавате да движите на предразсъдъци, без изобщо да познавате какво са правили физиците.

Цитирай

По твоите коментари съдя, че ти още не ме разбираш. Ти атмосферата я броиш, че просто леко забавя скоростта на светлината и няма никакакво друго влияние върху разпространението на светлината. А дефакто увличането на светлинните вълни от атмосферата е проблема, не забянето.

Увличането го е измерил Физо, и е дал една емпирична формула с коефициента на пречупване на средата. Според нея увличане в атмосферата е ненаблюдаемо със средствата с които той е раззполагал. Той е опитвал, и за това после се е прехвърлил на вода, защото е с по-голям коефициент на пречупване. По формулата която дава Физо, увличането в атмосфера трябва да е около 1000 пъти по-малко от усличането във вода. Приложено към опита на Майкелсън, увличане от атмосферата е ефект, напълно пренебрежим пред влиянието на коефициента на пречупване върху светлината във вакуум - който пък би  променил резултата с под 0.1%. Така че напълно основателно не се тразглеждат тези ефекти.

Цитирай

Обаче, за увличането винаги се е смятало, че идва от етъра, а не от атмосферата - и точно от там идва объркването.

Хайде сега пак някакви терминологични мъгли...

Просто е. Увлича се етера, което се проявява в промяна на скоростта на светлината, защото етерът е нейна преносна среда. Причината за увличането е съпротивлението, което оказва средата чрез своят коефициент на пречупване, и проявление,  наподобявайки вискозитетът на течностите в хидродинамиката. Колкото по-голям коефициент на пречупване, токова по-голямо увличане, толкова по-голям "вискозитет" ако оставаме на аналогията. Но, атмосферата има по-малък коефициент на пречупване от този на водата, съответно "вискозитетът" на въздуха е около 1/1000 от този на водата. На практика, всичко зависи от 'входната скорост", скоростта на светлината във вакуум, и от преносната скорост на етера спрямо наблюдателя. Нулев резултат при Майкелсън означава пълно увличане, докато според Физо се очаква практическа липса на увличане.

Цитирай

Атмосферата в същност е много "плитка", за да може светлината от космоса да бъде доливимо улечена.
Според тази статия, атмосферата е само 100км.  Освен това горните слоеве са толкова разредени, че едва ли има кой-знае какво увличане.
На повърхността на земята, обаче, увличане явно има - и това го доказва опитът на Майкелсън и Морли.

Така че от там идва цялото объркване за звздните аберации.

Именно, плитка е и не би трябвало да може да увлече преносната среда. Но резултатът от опита на Майкелсън не може да се обясни (чрез етера и относителната скорост на светлината), ако увличането не е напълно. И в това е проблемът.

На повърхността на земята коефициентът на пречупване на въздуха е от порядъка на 1.0003, за разлика от този на водата, който е около 1.33. По тази прчина според Физо не се очаква увличане, независимо колко е дълбока атмосферата. Физо не е установил зависимост на увличането от дебелината на стълбът вода, само от скоростта и коефициента на пречупване (ето формулите). Това ни позволява да прогнозираме уверено и за атмосферата.

И забележете коренът на противоречието: ние се намираме на дъното на тази атмосфера и там правим наблюденията. Очаква се, че атмосферата (или каквото там се включва да и помага, без значение) ще увлича напълно етера, за да се обясни резултатът на Майкелсън. Но в същото време се очаква, че тя няма да увлича нищо, за да се обясни звездната аберация, която наблюдаваме от същото място. Това е непримирима несъвместимост.

[scaner]

Преди 15 минути, gmladenov said:

Явно грешката точно по тази причина не е забелязана досега, защото всички очакват резултатът от опита да е ненулев.
А за мен е напълно ясно, че това не е така.

Дадох ви статии с ексерименти, в които измерването е направено във вакуум, което доказва, че атмосферата няма никаква роля и няма никаква грешка. И това е проверено преди почти 100 години, а от тогава още хиляди пъти. Хайде да затворим тази фалшива латерна "грешка, та грешка". Става ли?

[scaner]

Преди 19 минути, gmladenov said:

А щом атмосферата не е като тъмната материя, значи светлината взаимодейсвта с атмосферата.
В този случай защо да не допуснем, че атмосферата може да увлича светлината. Това е най-логично допускане.

И с колко се увлича светлината? Хайде, сметнете, дадох ви формулите на Физо, сметнете и докажете, и чак тогава продължавайте с недоволството, ако имате още основание. Такива голи предположения, ама можело, ама някак си, що пък да не допуснем заквасване на морето,  във физиката нямат място. Трябва да може да оценявате предположенията и следствията  им количествено, за да стават за дискусия и сравнение с фактите. И тогава ще се види има или няма логика.

Аз оценявам количествено всяко число, което давам за оценка, за да се види какво е влиянието. Направете го и вие.

[gmladenov]

Преди 31 минути, scaner said:

И с колко се увлича светлината? Хайде, сметнете, дадох ви формулите на Физо, сметнете и докажете, и чак тогава продължавайте с недоволството, ако имате още основание.

Преди време попаднах на една съвременна възстановка на опита на Физо.
Тази възстановка показа, че формулата на Физо в същност не е точна. Ще намеря реферата и ще го цитириам.
Току що погледнах и опита на  Babcock and Bergmann и той нама нищо общо с увличане. 

В общи линии няма опити, които  мерят увличането на светлината от оптическа среда. Потърсете и ще видите.
А да не говорим, че по времето на Айнщайн не е имало друг опит освен Физо, който мери увличане.

Мен никой не може да ме убеди, че СТО не е базирана на грешка. Не мисля, че и вие ще си промените убежденията.
Аз примам, че сме на различни мнения и значи дотук засега.

Много поздрави, че съм на работа.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Преди време попаднах на една съвременна възстановка на опита на Физо.
Тази възстановка показа, че формулата на Физо в същност не е точна. Ще намеря реферата и ще го цитириам.

Всъщност формулата на Физо е първо приближение при малки скорости от формулата на СТО за наслагване на скорости. И реално това и е смисъла: според схемата на Физо се наслагват скоростта на светлината в средата и скоростта на преместване на средата. Удивително е, че Физо е получил първото количествено потвърждение на СТО почти 55 години преди нейното създаване :)

Цитирай

Току що погледнах и опита на  Babcock and Bergmann и той нама нищо общо с увличане. 

Този опит проверява дали скоростта на светлината може да зависи от скоростта на наблюдателя спрямо някаква хипотетична среда. Докато при опита на Майкелсън някои възражения са, че наблюдателя е "неподвижен спрямо някаква хипотетична среда, тук наблюдателят се движи, докато източникът е неподвижен. Търси се ефект подобен на доплеровият ефект когато наблюдателя се движи през средата. Тоест, етера дори да е увлечен напълно на земната повърхност, експериментът трябва да даде резултат ако скоростта на светлината е относителна. Но резултатът не показва наличие на такава проява (на среда или относителност на скоростта)..

Цитирай

В общи линии няма опити, които  мерят увличането на светлината от оптическа среда. Потърсете и ще видите.
А да не говорим, че по времето на Айнщайн не е имало друг опит освен Физо, който мери увличане.

Айнщайн не е разчитал на споменатите експерименти. Има предположение че може и да не е знаел за опита на Майкелсън. Той чисто умозрително е построил теория, която да няма недостатъците на електромагнитната теория на Лоренц, най-напредналата тогава теория базирана на етера, и да не си противоречи с всички натрупани исторически данни и измервания. Всички потвърждения на теорията му идват в последствие. Но пък с какъв размах :)

Експериментът на Физо е повтарян също многократно, в най-различни варианти. Няма празно място по него. Всичките резултати до сега с добра точност покриват обяснението на този експериент с релативистската формула за наслагване на скорости. Което пък опровергава относителността на скоростта на светлината.

Цитирай

Мен никой не може да ме убеди, че СТО не е базирана на грешка. Не мисля, че и вие ще си промените убежденията.
Аз примам, че сме на различни мнения и значи дотук засега.

Това си е ваш проблем. Би трябвало да може да използвате логиката, че, първо, никой не е успял да докаже практически (и теоретически!) че това е грешка, и второ, че всички следствия основани на тази грешка, се потвърждават винаги от практиката. Логическият извод тук може да бъде само един: тази грешка е сгрешена, т.е. не е грешка. Но, както казах, проблемът дали вярвате на експерименталните резултати, не е на СТО.

Обикновено човек първо избира убежденията и вярванията си, и после търси обосновка за тях. Така че се замислете, защо нямате потвърждения за тази "грешка", а само куп голи съмнения (отдавна развеяни от куп допълнителни експерименти, но филтърът ви не позволява да ги припознаете :) ). Едно просто обяснение е, че сте от грешната страна.

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Удивително е, че Физо е получил първото количествено потвърждение на СТО почти 55 години преди нейното създаване

За съжаление не сте прав, колега. Ето модерната възстановка на опита на Физо, за която споменах.
Техните резултати са по средата между СТО и класическата физика.

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

За съжаление не сте прав, колега. Ето модерната възстановка на опита на Физо, за която споменах.
Техните резултати са по средата между СТО и класическата физика.

Ама вие сериозно ли? Не помните ли българската поговорка, "Една птичка пролет не прави"?

Така не се прави наука. Разбира се за науката, физиката, всеки различен резултат е интересен. Но преди да се приеме за сериозно обсъждане, трябва да бъде потвърден. Потвърден от независими екипи. Защото шанса за грешка, методична грешка, систематична грешка в самата опитна постановка, в методиката на измерване, трябва да бъде изключен. Затова хората публикуват в рецензирани списания - не да им е гадно на читателите, че трябва да плащат за достъп, а защото статиите се преглеждат от рецензенти, хора които разбират от конкретната материя и могат по-лесно от останалите (например вас), да видят проблемите.  Защото иначе интернет голям, всеки може да публикува всичко (както и става), и как тогава ще разберете дали не ви лъжат (или авторите дали не се лъжат сами)? При Майкелсън е същото, първият му резултат е посрещнат със съмнение, открили са му дори теоретическа грешка в оценките. Но после той многократно е повторил, и други са повторили. С Физо е същото

В момента имаме много просто средство да проверим дали авторите на споменатата статия заслужават доверие. Има огромна маса експерименти на база опита на Физо. Дадох ви линк, може да се заровите по специализираните списания, пък и Гугъл е голям. Какво е странното с посочената от вас статияя? Огромното болшинство резултати сочат добро съвпадение с даните на самият Физо и с предказанието на СТО, само един единствен експеримент - вашият (е, не е единствен, има и други кандидати за слава, които дават несъвпадащи данни дори с показаната от вас статия, което е същата диагноза...), се различава много съществено. Дори неизкушен във физиката човек, на база простата логика, трябва  да му светне лампата, че нещо не е наред тук. Вашата защо не светва?

Не казвам че статията е погрешна. Естествено, има някаква ненулева вероятност всички да са заблудени, само авторите на вашата статия да виждат нещата ясно. Само че в науката резултатите трябва да водят до консенсус, а не до такъв хаотичен разнобой.  Друг път можем да си поговорим за псевдонауката. Сега ще ви дам друга статия, също от нашето съвремие и от предната година на вашата, която пък опровергава вашата:

Fizeau’s “aether-drag” experiment in the undergraduate laboratory, Thierry Lahaye, Pierre Labastie, Renaud Mathevet, 2012

Например, обърнете внимание на фигура 6 на страница 6, на която са основните резултати за вода. И си задайте въпроса, след като на практика всички проверяващи този експеримент получават сходни на тези данни, доколко може да се вярва на данните от вашата статия? Дали за една година параметрите на водата толкова силно са се променили?

Но, както казах, когато предразсъдъците се превърнат в убеждения, вече е късно за промяна...

 

Редактирано Юни 28, 2019 от scaner

[scaner]

On петък, Юни 28, 2019 at 3:37, gmladenov said:

Техните резултати са по средата между СТО и класическата физика.

За да не съм голословен, ще ви направя един много кратък и повърхностен анализ на статията, която дадохте за пример. В него се виждат сериозните проблеми в нея от пръв поглед. Като имате този поглед, надявам се сам да видите и проблемите от втори поглед

Абстракт: в него са дадени на кратко резултати. До колко са верни, на този етап не може да се прецени.

Експериментална постановка: нормална, схемата се ползва във всички експерименти свързани с увличането по Физо, няма специфични особености.

Методика: мътен момент е определянето на скоростта на водата, измервайки дебитът. Разчита се на някаква преводна формула. В статията на студентите, която дадох, те правят калибрационна крива, за да проверят преходният си коефициент между дебит и скорост. Тук се разчита само на формула.Това може да е проблем.

Теоретична постановка: на стр. 305 (стр. 9 от файла) са приложени основните теоретични изходни положения. Ще въведа малко по-различни имена, за да ги различавам в последствие (в реда, в който са дефинирани в страницата):

FSn - отместване на ивиците според класическата физика (Нютоновата теория);
FSr - отместване на ивиците според теорията на относителността;
FSd - отместване на ивиците според "теорията на Доплер".

Опс! Теория на Доплер? Лампата светва, но за това по-нататък.

Какво е характерно за резултатите по-горе? Според дадените формули на споменатата страница, имаме следните съотношения:
FSn : FSr : FSd = n^2 : n^2.(1-1/n^2) : 1

От друга страна, според стойностите дадени в абстракта (и на още няколко места в статията), имаме отношението:
FSn : FSr : FSd = 0.0784 : 0.0151 : 0.0441

За да се ориентираме в тези резултати, ни е нужен коефициентът на пречупване на водата, който е ползван в статията. За да го оценим, ще използваме част от тези съотношения:
FSn : FSd = n^2 : 1 = 0.0784 : 0.0441
или
n^2/1 = 0.0784/0.0441 = 1.777
откъдето n = 1.33
Коефициентът на пречупване който получихме с много добро приближение съвпада с коефициента на пречупване на водата от справочниците, така че тук няма място за съмнение в публикуваните числа.

Сега да проверим останалата част от резултата - дали величината, дадена като резултат (отклонение на ивиците) според специалната теория на относителността е вярна? Използваме полученият коефициент на пречупване в съотношенията (x е очакваното отклонение според теорията на относителността при зададеният коефициент на пречупване):
FSn : FSr = n^2 : n^2.(1-1/n^2) = 0.0784 : x
След елементарна сметка се получава x = 0.034, докато в абстракта и в цялата статия (включая графиката) се използва x = 0.0151 - стойност повече от два пъти по-малка от току-що изчислената. Ако нанесем новата величина на графиката, то тя уверено започва да минава през експерименталните данни.

Тази стойност (0.0151) е спомената на няколко места в статията, така че не може да става дума за типографска грешка. Дали авторите умишлено са фалшифицирали тази стойност, опитвайки се да я отдалечат от резултатите и да оправдаят свои представи какво би трябвало да се получи, или нещо са сбъркали? Склонен съм към второто предположение, пред вид последващият анализ. НО, това е ясен сигнал, че статията трябва да се чете с нужната доза съмнение.

Да продължим с "Доплеровата теория", която възникна от небитието. Авторите се позовават на литература [10], която също се оказва пак тяхна статия. Тази статия може да се намери на адрес http://lamp.ictp.it/index.php/aphysrev/article/view/417/188
и е поучително да бъде прочетена. В нея авторите извеждат величината на FSn (според Нютоновата теория) коректно, величината FSr (според релативизма) коректно, и накрая величината FSd. И тук удрят в греда...

Какво се случва в тръбата на Физо? Имаме светлина, която се разпространява във водата, и вода, която се движи относно тръбата. Поведението на светлината може да бъде оценено с различни параметри. Единият е фазовата разлика, която се получава по причина, че скоростта на светлината във водна среда се влияе както от параметрите на средата, така и от преносната скорост на оптичната среда - това е величината, вече оценена като FSr. От друга страна, може да се определи евентуален доплеров ефект, по причина че предното стъкло на тръбата може да се разглежда като подвижен наблюдател спрямо водната среда (доплеров ефект в среда, в която се движи както наблюдателя - предното стъкло, изходно, така и източника - задното, входно). Определяйки доплеровият ефект, ние можем да определим евентуална промяна на честотата на източника (входното стъкло) измервана от наблюдателя (изходното стъкло). И ако не ни мързи (авторите са тръгнали по този път), на база това изменение по друг начин да определим отместването на фазата, което обаче трябва да съвпада по величина с другото изчисление, което вече проведохме - FSr, защото става дума за един и същи процес на движение на светлината. Но не съвпада. На вас за втори поглед оставям да определите къде в изчислението авторите са допуснали грешка (просто е, още в началото са изтървали коефициента на пречупване), а тук ще изкажа няколко основни положения, които допълнително потвърждават наличието на тази грешка:

1) и входното, и изходното стъклосе движат спрямо средата (водата) с една и съща скорост. Класическата формула за Доплеров ефект в среда определя, че при това положение наблюдателят няма да наблюдава честотно отместване, т.е. Доплеров ефект няма. Оценката чрез методите на специалната теория на относителността трябва да даде същият резултат. Но резултатът който са получили авторите няма нищо общо;

2) Авторите са получили резултат за FSd, който не зависи от коефициента на пречупване на средата, т.е. от характеристиките на средата. Това означава, че резултатът ще е еднакъв независимо от оптическите свойствата на средата която се движи в интерферометъра, дали е вода, мляко или въздух, което противоречи на експерименталните данни на самият Физо (и останалите), който е установил конкретно зависимостта от коефициента на пречупване (за различни среди). Нещо повече, тази формула би трябвало да е валидна и за липса на среда (за вакуум), независимо че там скоростта v няма смисъл поради своят произвол;

3) Ако имаше доплеров ефект, честотата на светлината, напускаща изходното огледало на тръбата, щеше да е различна от честотата на източника. Двете изходни огледала на двете тръби, които насочват светлината към интерференционната картина, ще излъчват два снопа с различни честоти. При това положение няма да може да се наблюдава интерференционна картина, поради промяната на фазовите разлики от двата лъча с времето. Самият факт че такава интерференция се наблюдава показва, че няма Доплеров ефект, и че FSd е просто грешка в изчисленията на авторите. Затова и по-горе предположих, че те неумишлено са се въвели в заблуждение. Ако някой професионалист им беше рецензирал тази статия и показал тези неуредици, нямаше да я има тази която в момента обсъждаме.

Всичко това сочи нова причина за недоверие в интерпретацията на резултата в статията.

Да се върнем на основната статия. Като изключим FSd от разглеждането по горните причини, остават два потенциални обясняващи резултатите ефекта - FSn и FSr. FSn предсказва доста по-голямо очаквано отклонение, и стои доста далеко от експерименталните данни, т.е. класическата физика не може да обясни резултата. От друга страна, FSr = 0.034 е доста по-близо до измереното 0.0419. Тогава малката разлика от около 0.007 (влизаща в дисперсията на данните) лесно би могла да се обясни най-вероятно от малка систематична грешка, основана на пресмятането на скоростта на водата от измереният дебит, без да има допълнителна калибрация. Разбира се, може да има и други не толкова очевидни източници на систематична грешка, но това е за втория поглед.

Но като за анализ от пръв поглед толкова. Сега ясно ли ви е, че не всичко което хвърчи, става за ядене? И че подобни статии, показващи силно различаващи се резултати от сериозно натрупаните данни, не заслужават доверие докато не се докаже противното? И трябва да се четат много внимателно.

 

[gmladenov]

Колега, анализът ви е тенденциозен, а в същото време пропуска смисъла, заради който цитирах горния реферат.

Смисълът е следният: един и същи опит получава различни резултати в 1851-ва година и в 2013-та година.
Подобно несъотвествие на резултатите поставя под съмнение заключенията на Физо.
Така че ако се погледне обективно (или просто статистически), резултатите на Физо не потвърждават СТО.

Нека да дам един много прост пример; дано нещо да помогне.
Този пример демонстрира какво се получава когато светлината минава през различни оптически среди.

Нека си представим, че гледаме рибките в един аквариум:

Ако попитаме някой дали вижда рибки вътре в този аквариум, отговорът най-вероятно ще бъде "да".

В този въпрос, обаче, има уловка: за един наблюдател извън аквариума е физически невъзможно да види светлина вътре в аквариума.
Това е така, защото светлината се разпостранява под формата на вълни.
Светлинните вълни излъчени вътре в аквариума първо трябва да преминат през водата на аквариума, а след това да пресечат стъклените стени на аквариума. Чак тогава те ще достигнат до външния наблюдател.
Така че един външен наблюдател вижда само светлина, която вече е напуснала аквариума, а не светлина вътре в аквариума.

Тоест, ако трябва да сме научно издържани, ние не видждаме рибки "вътре в" аквариума; това е физически невъзможно.
Това, което нашите очи в същност виждат, е образ на рибките извън аквариума.
А от този образ нашият мозък създава възприятието за рибки "вътре в" аквариума.

Нека сега си представим, че този аквариум лети през космоса с постоянна скорост "с/2" спрямо стационарен наблюдател.

Индексът на пречупване на водата е 1,33, което означава, че водата в аквариума се движи със скорост "3с/4".
Тъй като водата е изотропна оптическа среда, скоростта на светлината в аквариума е изотропна и постоянна.
Ако приложим Галилеевата трансформация в този пример, получаваме следната ефективна скорост на светлината в аквариума спрямо стационарния наблюдател.

           V = 3с/4 + с/2 = 5с/4 = 1,25с

С дуги думи, в отправната ситема на нашия стационарен наблюдател ние имаме ефективна скорост на светлината в аквариума V = 1,25с.
Спрямо СТО, това е невъзможно.

В същото време, обаче, ние не сме нарушили нито един природен закон:

• скоростта на светлината вътре в аквариума е "3с/4", което е под ограничението "с"
• самият аквариум се движи със скорост "с/2", което също е под ограничението "с"
• както бе обяснено по-горе, стационариният наблюдател не може да види светлина вътре в аквариума, а само светлина, която вече е напуснала аквариума
• когато светлината напусне аквариума, тя си сменя скоростта (поради пречупването) и заема скоростта на светлината във вакуум, където е и стационарния наблюдател
• както се очаква, стационарният наблюдател ще измери тази скорост като "с"
• тъй като акариумът е в дижение, наблюдателят ще измери и Доплеров ефект

Значи, СТО забранява ефективната скорост на светлината в аквариума да е 1,25с, но природата го разрешава.
Кой е прав: природата или СТО?

Горният пример отново потвърждава това, което аз казвам от самото начало.
Тъй като физиците на времето не са се усетили за атмосферата, те не са се усетили и че скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда, в която светлината се разпостранява.
Галилеевата трансформация е прявилният начин за транслиране на относителни скорости между две отправни системи - и така ние завършваме със скорост 1,25с.
А пък поради пречупването на светлината между двете оптически среди, ние също така имаме и две скорости на светлината в една и съща отправна система: тази в движещия се аквариум и тази извън него.

Така че ние не само завършваме със скорост на светлината 1,25с, но и с това да имаме две разлчни скорости на светлината в една и съща отправна система. Айнщайн и Лоренц сигурно се обръщат в гроба в момента.

Истината, обаче, е че СТО не предвижда сценарий като посочения, защото тя не отразява действителността.
Според СТО, времето в аквариума ще се забави, за да може скоростта на светлината в аквариума да е "с" дори за външния наблюдател.
Глупости на търкалета.

СТО не очтита, че скоростта 1,25с е ефективна (или "виртуална") скорост, а не реална скорост.
Също така тя не отчита и пречупването на светлината и съответно смяната на скоростта на светлината в една и съща отправна система.
И вместо да ги отчете тези неща, СТО забавя времето в аквариума, за да може да имаме само една скорост на светлината.
Просто защото СТО е на това мнение; тя така си мисли.

Класическата физика, от друга страна, обяснява случващото се по най-простия начин и спрямо каквото става в реалността.
Светлината преминава през различни оптически среди и си сменя скоростта. Това са факти.

Тук става дума за базова физика и както се вижда нещата са много елементарни.
Такава е и природата: предвидима и скучна (след като я опознаеш и разбереш).
Но понеже СТО е сбъркана, тя си измисля някакви фантасмагории.

Редактирано Юли 2, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Колега, анализът ви е тенденциозен, а в същото време пропуска смисъла, заради който цитирах горния реферат.

Смисълът е следният: един и същи опит получава различни резултати в 1851-ва година и в 2013-та година.
Подобно несъотвествие на резултатите поставя под съмнение заключенията на Физо.
Така че ако се погледне обективно (или просто статистически), резултатите на Физо не потвърждават СТО.

Правите едновременно няколко грешки.

Първо, 2013 година не имунизира експериментаторите от грешки. Напротив, цялата разработена технология дава възможност да се правят грешки по начини, невъобразими за 1851 г.. Анализът който ви направих безапелационно сочи това.

Второ, не се позовавайте на статистиката. Статистиката еднозначно сочи, че експериментът в тази статия е погрешен. Ако 100 опита за мерена на една величина показват стойност 5 с отклонение 0.1, и изведнъж се изтъпанчи някой със стойност 10, ясно ви е какви са възможностите. Или той да бърка, и да е нужно повторение на измерването, или измерваният обект (водата в нашият случай) да си е променила силно свойствата в годините след  последното измерване. Опитайте да оцените вероятностите за двата варианта, и после продължете с вярата си в цитираният експеримент

Трето, ако вие се постараете да проведете коректно един експеримент, и получите близки резултати до това което камара други експериментатори са получили преди вас (е, някакво уточнение в някой знак), това няма да ви направи по-известен. Но да опитате да опровергаете Айнщайн, това е несъизмерим стимул. Той лежи в причината един некоректен експеримент (както вече обясних) да бъде публикуван. Така все някой ще научи за съществуването ви.

Цитирай

Индексът на пречупване на водата е 1,33, което означава, че водата в аквариума се движи със скорост "3с/4".
Тъй като водата е изотропна оптическа среда, скоростта на светлината в аквариума е изотропна и постоянна.
Ако приложим Галилеевата трансформация в този пример, получаваме следната ефективна скорост на светлината в аквариума спрямо стационарния наблюдател.

           V = 3с/4 + с/2 = 5с/4 = 1,25с

С дуги думи, в отправната ситема на нашия стационарен наблюдател ние имаме ефективна скорост на светлината в аквариума V = 1,25с.
Спрямо СТО, това е невъзможно.

В същото време, обаче, ние не сме нарушили нито един природен закон:

• скоростта на светлината вътре в аквариума е "3с/4", което е под ограничението "с"
• самият аквариум се движи със скорост "с/2", което също е под ограничението "с"
• както бе обяснено по-горе, стационариният наблюдател не може да види светлина вътре в аквариума, а само светлина, която вече е напуснала аквариума
• когато светлината напусне аквариума, тя си сменя скоростта (поради пречупването) и заема скоростта на светлината във вакуум, където е и стационарния наблюдател
• както се очаква, стационарният наблюдател ще измери тази скорост като "с"
• тъй като акариумът е в дижение, наблюдателят ще измери и Доплеров ефект

Значи, СТО забранява ефективната скорост на светлината в аквариума да е 1,25с, но природата го разрешава.
Кой е прав: природата или СТО?

Дали ще прилагаме Галилеевите трансформации, или апарата на СТО, решава единствено природата, чрез резултатите от експеримента. Тези резултати - и на Физо, и на плеядата учени които са получили сходни резултати, и дори въпросната статия - еднозначно сочат, че прилагането на Галилеевите трансформации дава некоректен резултат. Това е величината FSn както я обозначих по-горе, и тя се отхвърля от експерименталните данни. От друга страна, резултатът предсказан от СТО е много близо до експерименталните данни, те могат да се считат за негово потвърждение.

Въпросът ви: природата или СТО - е некоректен. Природата не изключва СТО, а казва, че тя е правата. Факт. Ако се научите да задавате парвилни въпроси, ще ви е много по-лесно да разберете отговорите които получавате.

Изводът: не трябва да се ползват Галилеевите трансформации (особено при скорости близки до тази на светлината), защото те не могат да предскажат коректно резултатът. СТО е моделът, който трябва да се ползва за описание на законите на природата.

Цитирай

Горният пример отново потвърждава това, което аз казвам от самото начало.
Тъй като физиците на времето не са се усетили за атмосферата, те не са се усетили и че скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда, в която светлината се разпостранява.
Галилеевата трансформация е прявилният начин за транслиране на относителни скорости между две отправни системи - и така ние завършваме със скорост 1,25с.
А пък поради пречупването на светлината между двете оптически среди, ние също така имаме и две скорости на светлината в една и съща отправна система: тази в движещия се аквариум и тази извън него.

Горният пример само показва, че вие изобщо не сте в течение какво правят физиците, а говорите по някаква непонятна инерция.

Величината FSr както я обозначих, е изведена на база въздействието на оптическата среда в СТО. Забележете, точно този резултат е много по-близо до резултатът от експеримента, отколкото FSn, резултатът предсказан с Галилеевите трансформации. Любопитно е защо си затваряте очите пред фактите и продължавате да отричате неща, които физиците отдавна са направили. Свикнете с мисълта: "физиците са се усетили, ама аз не съм схванал...". Вече споменах за предразсъдъците, нали?

Четете, при вашето състояние трябва много да четете за да наваксате.

Цитирай

Така че ние не само завършваме със скорост на светлината 1,25с, но и с това да имаме две разлчни скорости на светлината в една и съща отправна система. Айнщайн и Лоренц сигурно се обръщат в гроба в момента.

Това вече не знам какво е, проява на неграмотност, или самозаблуда?

Имате един милион теории. Всяка от тях може да предскаже различна скйорост на светлината. Ей на, СТО предсказва (за вашият пример, аквариум движещ се с 0.5c), скорост на светлината 0.9c. Класическата физика - 1.25c. Само една от тези възможнио скорости може да бъде резултатът от измерването. И в нашият случай това не е резултатът предсказан от класическата физика. Резултатите на опита на Физо са пирон в ковчега на Галилеевите трансформации.

Така че това за двете скорости на светлината в една отправна система си го сложете в рамка, и като ви засърби да опровергавате СТО, го препрочитайте внимателно, докато ви мине.

Цитирай

Истината, обаче, е че СТО не предвижда сценарий като посочения, защото тя не отразява действителността.
Според СТО, времето в аквариума ще се забави, за да може скоростта на светлината в аквариума да е "с" дори за външния наблюдател.
Глупости на търкалета.

Не ви ли омръзна да изказвате твърдения, към които СТО няма нищо общо? Наблюдател в аквариума ще определи скорост на светлината c/n и никакво забавяне на времето. А скоростта на светлината за външният стационарен наблюдател в случая ще бъде c по условието на задачата. Това което пропускате е в конкретният случай е, каква ще е скоростта на светлината за външният наблюдател, ако аквариумът се движи. Дали времето в аквариума се забавя или не, си е проблем за наблюдателя в аквариума, и няма нищо общо за обяснение на наблюдаваното от стационарният наблюдател - това е още един аспект, който не сте разбрали от СТО. И както видяхме, експериментът показва, че за стационарният наблюдател светлината не може да достигне 1.25.с независимо как се движи аквариума. Експерименти, факти, проумейте защо не може да ползвате Галилеевите трансформации. Не е голяма философия.

Цитирай

Класическата физика, от друга страна, обяснява случващото се по най-простия начин и спрямо каквото става в реалността.
Светлината преминава през различни оптически среди и си сменя скоростта. Това са факти.

Какви факти ви се привиждат, след като резултатите от експеримента отхвърлят тази интерпретация като невярна?

Фактите са, както вече казах няколко пъти, че предсказанията, които дава класическата физика под формата на FSn, не се потвърждават. Следователно тя не може да опише коректно нещата в случая и не трябва да се използва. Казано просто, за такива скорости класическата физика тя не е вярна. Трябва да се използва СТО.

Това са фактите. А вие си измисляте някакви фантазии, и ги кръщавате "факти". Но това е положението, реалността е жестока и някак трябва да свикнете да се примирявате с нея.

Забравете за Галилеевите трансформации при такива скорости.

[Недоспал]

Искам да питам нещо относно теорията на относителността.Взимам аз един космически кораб слагам му космическо гориво и си тръгвам  в космоса. Тръгвам към звезда която е на десет светлинни години от земята. Карам си аз с ускорение 1g поддържам си изкуствената гравитация и след няколко години достигам 90% от скоростта на светлината да кажем. Така карам сега с тая скорост и задавам следните въпроси. Времето за мен се е забавило значително спрямо това на земята. На земята минават години ,за мен изминават часове. На тия мои приятели от земята ще им се стори че с тази скорост ще ида примерно за 15 години на тази планета до която съм тръгнал.те хипотетично ме виждат как се движа с бясна скорост почти равна на тази на светлината.Така ... За мен обаче Какво се случва в кораба. Вярно ли е ,че когато достигна такава висока скорост ,тази звезда вече няма да е на толкова светлинни години колкото е измерена  от земята. За мен светлинните години няма да са толкова ,просто защото времето за мен тече  вече по бавно и се движа с висока скорост. Тоест разстоянието вече за мен се е скъсило, пространството пред мен се е свило. Фактически тази планета ще е на няколко светлинни часа за мен а не толкова светлинни години колкото виждат хората от земята. Фактически аз за няколко часа теоротично мога да обиколя цели галактики, защото времето е почти спряло и всичко за мен е на светлинни секунди и минути. Пътувам си аз се чудя колко енергията хабя за единица време. Толкова колкото виждат от земята и са изчислили за това време или толкова колкото виждам аз от моята гледна точка и корабът от своята. Или просто енергията в двата случая ще е еднаква от моя гледна точка ще е повече накуп...???

да не говорим ,че пак ще ми трябва толкова време за спирачки , колкото съм ускорявал ,но това е друга тема

Редактирано Юли 25, 2019 от Недоспал

[makebulgar]

Ако разстоянието до звездата е 10 светлинни години без значение с каква скорост се движиш разстоянието си остава същото - 94 607 304 725 808 км. И вече стои въпросът за колко време ще го изминеш разстоянието. С максимална скорост си там за 10 години, а ако тръгнеш с колата си там след около 108 милиона години.

[nik1]

Преди 1 час, Недоспал said:

Карам си аз с ускорение 1g поддържам си изкуствената гравитация и след няколко години достигам 90% от скоростта на светлината да кажем

С това ускорение ще достигнете скоростта на светлината за по-малко 10 000 часа - което е около една земна година 

Защо една земна година (приблизително) ? За всеки един час ще увеличавате скоростта си с около 36 километра в секунда (за всяка секунда - с около 10 метра в секунда, за 3600 секунди - с около 36 000 метра в секунда), или за по-малко от 10 000 часа ще достигнете скорост 300 000 километра в секунда.

Редактирано Юли 25, 2019 от nik1

[Малоум 2]

Преди 1 час, Недоспал said:

Искам да питам нещо относно теорията на относителността.

Прочети го внимателно. Популярно е поднесено:

http://bgchaos.com/716/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/ефектът-забавяне-на-времето-и-скъсява/

...

[scaner]

Преди 2 часа, Недоспал said:

Искам да питам нещо относно теорията на относителността.Взимам аз един космически кораб слагам му космическо гориво и си тръгвам  в космоса. Тръгвам към звезда която е на десет светлинни години от земята. Карам си аз с ускорение 1g поддържам си изкуствената гравитация и след няколко години достигам 90% от скоростта на светлината да кажем

За земен наблюдател тази скорост ще достигнете за 717 дена. По вашето собствено време обаче, ще трябва да загасите двигателите след 510 дена.

Цитирай

Така карам сега с тая скорост и задавам следните въпроси. Времето за мен се е забавило значително спрямо това на земята. На земята минават години ,за мен изминават часове. На тия мои приятели от земята ще им се стори че с тази скорост ще ида примерно за 15 години на тази планета до която съм тръгнал.те хипотетично ме виждат как се движа с бясна скорост почти равна на тази на светлината.

Докато се ускорявате, по земните мерки ще изминете разстояние 0.95 светлинни години. Остават ви още 9.05. Със скорост 0.9с ще ги изминете за още 10 земни години или 4.37 ваши.

Цитирай

Вярно ли е ,че когато достигна такава висока скорост ,тази звезда вече няма да е на толкова светлинни години колкото е измерена  от земята. За мен светлинните години няма да са толкова ,просто защото времето за мен тече  вече по бавно и се движа с висока скорост. Тоест разстоянието вече за мен се е скъсило, пространството пред мен се е свило. Фактически тази планета ще е на няколко светлинни часа за мен а не толкова светлинни години колкото виждат хората от земята.

Да, вярно е. Във вашата отправна система (след спиране на ускорението) крайната цел е само на 3.93 светлинни години, това разстояние  ще е 2.29 пъти по-малко от разстоянието в земната отправна система. Но няма да е само няколко часа.

Цитирай

Пътувам си аз се чудя колко енергията хабя за единица време. Толкова колкото виждат от земята и са изчислили за това време или толкова колкото виждам аз от моята гледна точка и корабът от своята. Или просто енергията в двата случая ще е еднаква от моя гледна точка ще е повече накуп...???

Единицата време зависи спрямо коя отправна система се отчита. Ако се преведе разхода в едната система чрез лоренцовите трансформации, ще се получи наблюдаваното в другата. Това е коректният начин да се сравняват величини.

P.S. Сметките по-горе са при постоянна маса на космическият кораб, т.е. при пренебрегване намаляването на горивото. Иначе основните формули ги има в Уикипедията тук.

Редактирано Юли 25, 2019 от scaner

[Недоспал]

Преди 47 минути, Малоум 2 said:

Прочети го внимателно. Популярно е поднесено:

http://bgchaos.com/716/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/ефектът-забавяне-на-времето-и-скъсява/

...

Да това съм го чел няколко пъти докато го схвана измина известно време и все още с математическите зависимости формули не съм се задълбочавал.Като взема да се задълбочаваме малко сложно ми става. Просто стигнах до някои изводи и реших да питам дали са верни.

[Gravity]

Преди 1 час, makebulgar said:

Ако разстоянието до звездата е 10 светлинни години без значение с каква скорост се движиш разстоянието си остава същото - 94 607 304 725 808 км.

Работата е там, че такова нещо като разстояниеТО няма. Както няма и времеТО (с изключение на собственото време). Има разстояние и време и тези неща са различни в различните системи. По-точно ако имаш две събития, например тръгването и пристигането на кораба, то какво е разстоянието между местата на случване на тези събитя и колко време е изтекло между тези две събития зависи от отправната система.

[Недоспал]

Преди 25 минути, scaner said:

За земен наблюдател тази скорост ще достигнете за 717 дена. По вашето собствено време обаче, ще трябва да загасите двигателите след 510 дена.

Докато се ускорявате, по земните мерки ще изминете разстояние 0.95 светлинни години. Остават ви още 9.05. Със скорост 0.9с ще ги изминете за още 10 земни години или 4.37 ваши.

Да, вярно е. Във вашата отправна система (след спиране на ускорението) крайната цел е само на 3.93 светлинни години, това разстояние  ще е 2.29 пъти по-малко от разстоянието в земната отправна система. Но няма да е само няколко часа.

Единицата време зависи спрямо коя отправна система се отчита. Ако се преведе разхода в едната система чрез лоренцовите трансформации, ще се получи наблюдаваното в другата. Това е коректният начин да се сравняват величини.

P.S. Сметките по-горе са при постоянна маса на космическият кораб, т.е. при пренебрегване намаляването на горивото. Иначе основните формули ги има в Уикипедията тук.

Човек ти направо ми скри шапката по-изчерпателно не бих могъл да предполагам, че може да бъде, чак сметното. Ако не си си направил някаква екселска таблица пък на

[makebulgar]

Преди 32 минути, Gravity said:

Работата е там, че такова нещо като разстояниеТО няма. Както няма и времеТО (с изключение на собственото време). Има разстояние и време и тези неща са различни в различните системи. По-точно ако имаш две събития, например тръгването и пристигането на кораба, то какво е разстоянието между местата на случване на тези събитя и колко време е изтекло между тези две събития зависи от отправната система. 

Така е според философията на СТО, но напрактика разстоянието е едно и също. Ако се движим от София за Бургас разстоянието ще си е същото без значение дали наблюдаваме от Международната космическа станция, която хвърчи бързо по небето, или наблюдаваме от каруцата на Бай Шиле, която пъпли по подбалканския път. За онези в космоса растоянието ще изглежда нищожно тъй като възприятията им са деформирани заради скоростта и отдалечеността на станцията, а за Бай Шиле пътя ще му се струва безкраен заради нищожната скорост. И в двата случая обаче разстоянието е същото. По същия начин и времето е същото, и пряко зависи от скороста. 

Тоест гледната точка може да деформира представите за дадено разстояние, но не го променя.

Ако МКС се движи със скоростта на светлината това по никакъв начин няма да направи разстоянието между София и Бургас по малко, и космонавтите ще са в заблуда, че за тях разстоянието е по-кратко отколкото за Бай Шиле.

Редактирано Юли 25, 2019 от makebulgar

[Gravity]

Преди 12 минути, makebulgar said:

Така е според философията на СТО, но напрактика разстоянието е едно и също. Ако се движим от София за Бургас разстоянието ще си е същото без значение дали наблюдаваме от Международната космическа станция, която хвърчи бързо по небето, или наблюдаваме от каруцата на Бай Шиле, която пъпли по подбалканския път. За онези в космоса растоянието ще изглежда нищожно тъй като възприятията им са деформирани заради скоростта и отдалечеността на станцията, а за Бай Шиле пътя ще му се струва безкраен заради нищожната скорост. И в двата случая обаче разстоянието е същото. По същия начин и времето е същото, и пряко зависи от скороста. 

Тоест гледната точка може да деформира представите за дадено разстояние, но не го променя.

Ако МКС се движи със скоростта на светлината това по никакъв начин няма да направи разстоянието между София и Бургас по малко, и космонавтите ще са в заблуда, че за тях разстоянието е по-кратко отколкото за Бай Шиле.

 Това, че не ти е ясно какво точно е твърдението в СТО не го прави невярно. 

[Недоспал]

Преди 10 минути, Gravity said:

 Това, че не ти е ясно какво точно е твърдението в СТО не го прави невярно. 

Не казвам, че не е вярно напротив. Мисля че много добре си представям нещата и това което съм го изложил си го мисля аз ,а не ми го е казал някой друг. И се радвам че е вярно.