Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 1 минута, amigdal said:

Като не знаем както каза ,не трябва и да вярваме само на това което сега знаем.

Това което знаем почива на фактите. Ние не вярваме в него, уверени сме. И проблемът е, че няма факти, на база които да се направи разлика между различни видове вакуум. Поне в нашият случай, в квантовата теория на полето има различни вакууми, нормален, минимален, фалшив, и т.н. но това няма общо с нашия вакуум. Та и аз твърдя, че като няма факти, няма какво да се интерпретира, но някои хора това не ги спира, доизмислят си както им хрумне и продължават. Защото като направиш една лъжа, после трябва да направиш втора, за да оправдаеш първата, и така се повличат като черво.

И пак ми свършиха пуканките за шоуто... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 22 минути, scaner said:

Това че е заграден от материя какво значение има? Вакуума е и вътре в атома, между ядрото и електронния слой, между атомите и молекулите е все вакуум, вътре в протона е празно, три кварка се щурат там, ама и те без размер.... Така че не можем да говорим за някаква прекъснатост. И тъй като материята не оказв действие на вакуума, той може да си тече през нея, тя да е напълно прозрачна за него, стига вакуума да притежава такова свойство "да тече", което изобщо не е ясно от никъде.

С това съм доста съгласен. Ам си зависи за какво ще правим експеримента. Се пак материята е около вакума а и не само тя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:
Цитирай

Значи, лабораторният се увлича изцяло от материята и така се получават отрицателните резултати.

За да се увлича, трябва да взаимодейства.

Нищо подобно. Тук става въпрос за най-елементарна геометрия.

Нека да дам за пример пак закрития вагон с крушките (червена и синя), за който стана дума преди време.
Нека си предстявим, че вагонът е "пълен" с вакуум:
train2.png.45917248242cf7464fdf6b69bb942617.png

След като светлината е излъчена във вакуума на вагона, тя се разпространява с изотропна скорост, тъй като вакуумът е изотропна среда.
Движението на вагона по никакъв начин не променя изотропността на вакуума.
Така че дали вагонът се движи или не няма никакво значение за скоростта на светлината вътре във вагона.

Нека сега си представим, че вагонът се движи със скорост v спрямо външен наблюдател (не този на картинката - това е вътрешният наблюдател).
Тъй като движението на вагона не променя изотропността на вакуума вътре във вагона, светлината вътре се разпространява с изотропна скорост с.
Това е скоростта, която ще бъде измерена от вътрешния наблюдател.

За външния наблюдател, обаче, скоростта на светлината вътре във вагона ще бъде  с ± v. Това се показва по следния начин:
Нека светлината от червената крушка достига до дясната стена на вагона за време t и нека означим това разстояние с L.
За същото време t, обаче, вагонът се е преместил надясно. Нека означим преместването на вагона с D.

Получава се така, че в отправната система на външния наблюдател, светлината изминава разстояние L ± D за време t.
Разстоянието L± D е ефективното разстояние, което светлината изминава в отправната система на външния наблюдател.
Съответно ефективната скорост на светлината в същата тази система е с ± v.

Тоест, за външния наблюдател вакуумът във вагона "увлича" светлината. Това "увличане", обаче, е само привидно.
Физичекси, светлината изминава разстоянието L със скорост с.
Но поради движението на вагона, ефективното разстояние, което светлината изминава е L± D със скорост с ± v.
Това ефективно разстояние съществува само в отправната система на външния наблюдател; то не е реално/физическо.

За да се разбере по-добре този пример, трябва се знае следното:
Движението на светлината вътре във вагона и движението на самия вагон са две независими събития.
Светлината вътре във вагона се разпространява (с изотропна скорост) независимо от това дали вагона се движи или не.
В същото време, самият вагон може да се движи или да е в покой независимо от това дали вътре има светлина или не.

Връзката между тези две независими събития се прави само от външния наблюдател.
Той е този, който съчетава тези две независими събития в една отправна система; тоест, ги слага "под един покрив".
Сами по себе си, обаче, тези две събития са независими.

Затова на външния наблюдател му изглежда, че вакуумът във вагона увлича светлината.
Това увличане, обаче, е само привидно.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, amigdal said:

Нека спрем. Не съм човек на спора. По добре да развием друга тема.

Хехе, гласът на разума ... който никой не слуша (включително и аз).
Затова темата вече има 1500+ коментара.

;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 10 минути, gmladenov said:

За външния наблюдател, обаче, скоростта на светлината вътре във вагона ще бъде  с ± v

От къде следва това?

От никъде. Защото противоречи на фактите. Ей за това говоря, измисляте си нещо което не е верно, и после с него "доказвате" следващото, което също не може да е верно.

Вече бистрихме тази тема: като говорим за теорията на относителността, ще разсъждаваме на база нейните принципи. Или ще давате експеримент, който да ги опровергава. Проблемът ви е, че няма експеримент който да потвърждава вашето твърдение по-горе. Така че ще трябва да замълчите.

Колко пъти трябва да настъпвате мотиката на кръговата аргументация? Не поумняхте ли още?

Цитирай

Затова на външния наблюдател му изглежда, че вакуумът във вагона увлича светлината.

Може би трябва да пие по-малко? Или друго лечение някакво. И тогава няма да му изглежда, а ще разчита само на факти.

Хем няма увличане за вакуума, хем бил в покой. Точно както противоречивите качества на етера, които го елиминираха за светоносеща среда. Значи вакуумът не може да се използва за отправна система, защото няма качество "движение". С това трябваше да почнете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Може би трябва да пие по-малко?

Галфончо, помисли малко вместо да се правиш на интересен.
Коментарите са ти наизустени и кретенски.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 22 минути, gmladenov said:

След като светлината е излъчена във вакуума на вагона, тя се разпространява с изотропна скорост, тъй като вакуумът е изотропна среда.
Движението на вагона по никакъв начин не променя изотропността на вакуума.

Добре.

Цитирай

За външния наблюдател, обаче, скоростта на светлината вътре във вагона ще бъде  с ± v.

От къде на къде? Тя пак се разпространява във вакуум, който е изотропна среда.

Цитирай

Нека светлината от червената крушка достига до дясната стена на вагона за време t и нека означим това разстояние с L.
За същото време t, обаче, вагонът се е преместил надясно. Нека означим преместването на вагона с D.
Така че в отправната система на външния наблюдател, светлината изминава разстояние L ± D за време t.
Разстоянието L± D е ефективното разстояние, което светлината изминава в отправната система на външния наблюдател.
Съответно ефективната скорост на светлината в отправната система на външния наблюдател е с ± v.

Тъй като светлината се разпространява пак в изотропният вакуум, нейната скорост спрямо наблюдателя трябва да е изотропна по същата причина, поради която и във вагона, както следва от обясненията най-горе. Следователно тези съображения водещи до неизотропна във вакуума скорост не са верни.

Какво повече може да се добави?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Тъй като светлината се разпространява пак в изотропният вакуум, нейната скорост спрямо наблюдателя трябва да е изотропна по същата причина, поради която и във вагона, както следва от обясненията най-горе. Следователно тези съображения водещи до неизотропна във вакуума скорост не са верни.

Вагонът по условие е закрит. Така че външния наблюдател не вижда тази светлина ... физически.
Скоростта на светлината в неговата отправна система е ефективна скорост, не физическа скорост.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 5 минути, gmladenov said:

Вагонът по условие е закрит. Така че външния наблюдател не вижда тази светлина ... физически.

Какво значение има това? Ако я виждаше, щеше ли да се промени изотропността на вакуума? Нямаше. Така че няма никакво значение. Все пак пространството е общо и за наблюдателя и за вагона.

Цитирай

Скоростта на светлината в неговата отправна система е ефективна скорост, не физическа скорост.

Както и да я наричаме, това е скорост в същият изотропен вакуум, и тя е изотропна - според вашата дефиниция, и не може да е с ± v. А е физическа, защото наблюдателя може да я измери.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Все пак пространството е общо и за наблюдателя и за вагона.

Ами не е. Точно тук се бъркаш.

Вакуъмът във вагона е отделна оптическа среда от тази, в която се намира външния наблюдател ... независимо коя е тя (друг вакуум, вода, стъкло, въздух, т.н.).
Ето това го схвани и евентуално ще имаме смислен спор.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Just now, gmladenov said:

Вакуъмът във вагона е отделна оптическа среда от тази, в която се намира външния наблюдател ...

Кое го прави отделна среда? Коя характеристика на вагона или на вакуума? Защото вагона може да е открит, може да е само схематизиран с четири дирека по ъглите, това с нищо не променя експеримента и резултатите във вагона, и отношението между вагона и външният наблюдател. Така че кое прави вакуумите различни? Вакуумът не е въздух, поведението му е съвсем различно, вероятно това ви обърква.

Точно този момент на произволно, с нищо необосновано предположение е капанът в който попадате.

Цитирай

Ето това го схвани

Ами отговорете на въпросите ми, иначе няма нищо за схващане - произволни необосновани твърдения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, scaner said:
Цитирай

Вакуъмът във вагона е отделна оптическа среда от тази, в която се намира външния наблюдател ...

Кое го прави отделна среда?

Ами нека да приемем, че вагонът е херметически затворен и че се движи в атмосферата.
Значи вътре във вагона имаме вакуум, а отвън имаме (атмосферен) въздух.

Как това не са две отделни (опически) среди?

Цитирай

Вакуумът не е въздух

Е това казвам и аз.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето пак примера с двата вагона и крушките - но този път с подобрени картинки.

Открит вагон: наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда и светлинните вълни.
По тази причина светлината от синята крушка достига до наблюдателя преди светлината от червената крушка.
train1x.png.8d7b2f7224ba5ab0faa8a7aa71d96f55.png

Закрит вагон: наблюдателят е в покой спрямо оптическата среда и светлинните вълни.
В този случай светлината от двете крушки достига до наблюдателя едновременно.
train2x.png.9537027a27614aa5c79d9548fb86b288.png

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, gmladenov said:

Ето пак примера с двата вагона и крушките - но този път с подобрени картинки.

Открит вагон: наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда и светлинните вълни.
По тази причина светлината от синята крушка достига до наблюдателя преди светлината от червената крушка.
train1x.png.8d7b2f7224ba5ab0faa8a7aa71d96f55.png

Закрит вагон: наблюдателят е в покой спрямо оптическата среда и светлинните вълни.
В този случай светлината от двете крушки достига до наблюдателя едновременно.
train2x.png.9537027a27614aa5c79d9548fb86b288.png

Кое обаче прави така че вътре във вагона вакуума да е в покой с наблюдателя, а при открит вагон вакуума да е в движение спрямо наблюдателя.

Редактирано от Стелян
Link to comment
Share on other sites

Преди 9 часа, scaner said:

И в космоса има гравитация. Знаете ли, че гравитационният потенциал на слънцето на морско равнище върху земята е по-голям от потенциала на земното гравитационно поле в същата точка? Разликата е, че градиента на земното поле е много по-голям, а това е силата която усещаме.  Но във всички важни закони участва потенциала.

Така че, в космоса гравитацията би имала (евентуално) много по-голямо влияние. Въпросът е - на кой параметър на вакуума това се отразява. Тук не става дума че така ни се струва, имаме си фантазьор който може да замени всички ни, става дума какви са фактите. А тях или ги знаем, или не ги знаем, няма "струва ми се". Нито пък номера с неоткритите закони - все пак обсъждаме на база това което знаем, а неоткрит закон номер 1, неоткрит закон номер 2 и т.н. оставяме за в бъдеще :)

Този фантазйор би трябвало да съм аз. Доказахме ли вече падението на Първи постулат, доказахме. Доказахме ли Специална ОС, доказахме.Вместо да си губите времето в глупави опити за защита на айнщайновата относителност, мислете поправката и или замяната с нови хипотези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

... ... ...

Какво повече може да се добави?

Може да се добави🙃 например това:

https://megavselena.bg/skorostta-na-svetlinata-vyv-vakuum-vse-pak-ne-e-konstanta/

Link to comment
Share on other sites

Преди 8 часа, scaner said:

Първо, не се заяждам, а само се опитвам да прецизирам спора, щото с това "движение спрямо вакуума" той е потънал в мистиката.

 

Каква мистика, хайде 125 години назад, Айнщайн работи със светлина, тази светлина след поравките му в ОТО, се разбира че е зависима от нещо, Какво е това Нещо и в каква ОС се намира.

Link to comment
Share on other sites

Преди 8 часа, scaner said:

Това е твърде далече. В момента ни интересува дали вакуумът може да бъде отправна система, и то в съвсем близка област, само на милион километра от земята, където едни спътници са измервали реликтовото лъчение и са определили известна анизотропия в него. Та въпросът е, дали тази анизотропия е движение спрямо вакуума (както неизвестно защо твърди gmladenov) или просто е доплеров ефект, както всички твърдят. А за по-далечните места, в момента са далеко от темата ни, там може да е всякак, за там друг път.

Доказахме че може, и лъчението просветлява с много добро приближение , практически точно това което Младенов нарича Вакуум, всъщност съвпада с тъкънта на Гравитация.

Link to comment
Share on other sites

Преди 7 часа, scaner said:

 

Вече бистрихме тази тема: като говорим за теорията на относителността, ще разсъждаваме на база нейните принципи. Или ще давате експеримент, който да ги опровергава. Проблемът ви е, че няма експеримент който да потвърждава вашето твърдение по-горе. Така че ще трябва да замълчите.

...

Експериментите не потвърждават Т.О, потвърждават само че <С> не зависи от източник като скорост и че всеки Наблюдател отчита <С>, както и до момента няма практически проведен експеримент събарящ и двата принципа, но теоретично доказахме фалшифицирания първи принцип, неверен е.  Освен това в ОТО има и други експерименти потв. част от изводите на Т.О, но всички тези не са преки доказателства , че една теория е достатъчно близо до природата, или че е вярна.

Link to comment
Share on other sites

Преди 22 минути, Шпага said:

Може да се добави🙃 например това:

https://megavselena.bg/skorostta-na-svetlinata-vyv-vakuum-vse-pak-ne-e-konstanta/

Вероятно ние все още незнаем какви нови видове, начини ,състояния, за промени има за фотон и светлина. А това че <Ц> не е истинска константа е известно от години, зависи от , най вече гравинапрегнатост, плътност.

Link to comment
Share on other sites

Пак ще пусна теоретичния експеримент , постановка и начина за доказване падането на първи постулат и ТО. Никой няма да има смелост да докаже проблем , невярност в това мое предложение и твърденията ми.

 

<<<<< Нека първо да започна с идеализирана постановка,задача в духа на айнщайновите и такива парадоксоподобни.
Имаме база в междугалактическия космос, далече от галактиките и относително неподвижна спрямо нетната скорост на галактиките от най близките си галактически купове, т.е. отлично приближение до ИОС Етерия. Ще я ползвам като стационарна система и стационарна база, за любителите на ТО. ИОС Етерия могар да заменят с ИОС МатериалноПространствоВреме, имат инфото за скорости на да речем шест галакт. купове по 20-28 галактики, правят си редовните изчисления и на дълъг период коригират скороста си, след такава корекция , която била миналия месец, при тях няма никакви ускорения и са в ИОС Етерия. Строят Огромна Ракета и в пространството изграждат огромна експериментална установка. Изградили са по себе си дълги редици от детектор наблюдатели , ориентири и записващи системи. Ракетата е готова и ускорява в космоса за заход към експеримента, преди излитането е построен по дължина от носа към опашката два тунела, симетрични на лабораторния център, тунелите са обградени с детектори снабдени със собственни часовници<атомни за да са в синхрон с идеята за ползване върешни осцилации, промени като ориентир за време, и записв. устройства, както и система за събиране записаните данни и изпращане до центъра.Базата в ИОС Етерия също има подобна система с лабораторен център.

Ракета ускорява, прави заход и се ориентира по линията от детектори на База на разстояние, измерено от ракета 1 метър от датчиците на База, Измерват и нагласят траекторията си прецизно, достигат 0,9 <С> и се плъзга покрай установката на База , преминава в инерциално движение. Тогава главния ракетчик лаборант Ким Че Сканер взима своя атомен часовник илично един по един сверява всички хиляди часовници на борда и в детекторите, от тук на татък часовниците са напълно синхронни. Ким отива в лаборатор. център и подготвя 2 една до друга ракетни установки насочени срещуположно , едната към носа другата към опашката, в тези малки ракетки има малки взривове с механизъм свързан с атомни часовници, Ким ги синхронизира по своя часовник. Всичко е готово и когато Ракета се изравнява с База и двата лабораторни центъра са приблизително на 3 до 1 метър разстояние, ракетчика лаборант изтрелва ракетите и те скоростно с <С> ускоряват от нула до 0,9 <С> в системата на ракета, от тук се чака кога ще избухнат и датчиците на ракета и база записват. информацията се праща в лабораториите и се анализира, в колко часа са избухнали. В ракета е с едно време в база с друго, инфото за взрива пътува в рамките на 1-2 метра до датчици на база, симетрично закъснение.
Според СТО и ОТО в Ракета взривовете поради еднаквите ускорения и скорости и поради Първи постулат трябва да избухнат едновременно ,засечени в часовниците,датчици, записани и изпратени за анализ, времето трябва да е еднакво или близко до него в рамките на грешки. Според База , нейната система , времената на взривовете трябва значително да се различават, ракетата към опашката е относително неподвижна спрямо База, а тази към носа се носи с огромна скорост.
Как Т.О се справя с този проблем.

....

Резултата от ракетния експеримент ще е следният, ракетите след ускорението преминават в инерциално движение, ускорението е възможно най бързо, с почти <С> . Според Ракета те са ускорени и след това се движат симетрично с еднакви по стойност и в противоположни посоки скорости. Според База , едната не се движи , другата е смного близка до <С> Системата от детекторзаписчасовници на База , праща данните и показва закъснението, при Ракета ще се случи същото, защото ако отчете
<симетричност> означава директно наличие на дублираща материя и събития,т.е паралелна вселена, нещо което също е възможно но е още по глупаво фентъзи и от Т.О.

......

Сега да конструираме машината Скоростомер, имаме тръби на 3 кръста, т.е 12 тръби разположени радиално от общ център където е сферичния иаточник с малки размери.На входа на всички тръби има клапи.Източника може да силнорадиоактивни изотопи излъчващи субатомни ччастици, форми с много кратко време на живот или миниядренреактор с малка активна зона създаден само да произвежда подходящите частици. Точно до клапите са първите датчикзаписващичасовници способни да уловят частици от краткия поток, рояк.След това по тръбите датчикчасовници както при мисления експеримент с ракетата.Работи на кратки пулсации, като при всяка тръба се записва кога се случват най многото разпади, познато от ракета след пулса се праща за анализ и тогава следва втори и т. н. т. На теория елементарно устроен. Измерва скорост и ускорения ,ако е идеално точен, мери и грав.потенциал.Работата му директно противоречи на Първи Айнщайнов Постулат

....
За скоростомера могат да бъдат ползвани като носителизмерители, вместо нестабилни субатомни частици, т.е. временни осцилации в станд.модел и свързаното с негом освен това да се ползват краткотрайни нестабилни възбудени състояния, на йони, ядра, частици, които да са удобни за получаване и ускорение , като преминаване в по нискоенерг. състояние има угодно уловимо излъчване. След време може да се премине към практическо провеждане на експеримента, за момента го виждам като труден, ресурсен, скъп.
 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Може да се добави🙃 например това:

https://megavselena.bg/skorostta-na-svetlinata-vyv-vakuum-vse-pak-ne-e-konstanta/

"...

Демонстрацията на ефекта на забавянето на скоростта на светлината била проведена с помощта на оптично устройство, синхронно излъчващо двойка фотони. Един от фотоните бил насочен в оптично влакно, а вторият бил пропуснат през няколко оптични устройства, които произвеждали изменения в неговата вълнова структура. Оптичното влакно изпълнявало роля на задържаща линия за първия фотон, а неговата дължина била такава, че излизащият от него фотон отново се движел редом с фотона, претърпял структурни изменения.

Ако вълновата структура на фотона не влияела на скоростта на движението му във вакуум, то двата фотона поразявали повърхността на специалния бързодействащ фоточувствителен датчик в един и същи момент от време. Но проведените измервания показали, че фотонът, претърпял структурни изменения, изостанал от оригиналния фотон с няколко микрометра на дистанция един метър.

..."

Не са обърнали внимание на регистрация на информацията, която се пренася с фотони: Късите фотони "си дават" информацията на датчик, за по-кратко време от дългите. Затова им се струва, че има "забавяне" на скорост.

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!