Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[scaner]

Преди 4 минути, makebulgar said:

Всъщност нас не ни интересува разстоянието между влака и Бургас, а ни интересува разстоянието между София и Бургас.

Явно се нуждаете от уточнение. Добре, четете горното като: разстоянието от влака до Бургас, когато влакът преминава през точката маркирана като София. Всички следствия, които съм обяснил, се отнасят за тази ситуация, и сочат проблемите в аргументацията ви.

Цитирай

Разстоянието може да изглежда малко по-различно в някоя друга инерционна движеща се система, но това е само друга гледна точка. С нужните коефициенти може да се сметне и приравни разстоянието спрямо нашата отправна система. 

Какво значи "изглежда"? Говорим за измерване и физически закони. Ако разстоянието е измерено по-различно, то това е обективен факт, не нечия прищявка. Гледната точка в случая не е субективен елемент.

[scaner]

Преди 1 час, Недоспал said:

Няма ли значение и приложената енергия спрямо този който се движим.Претенция, че се движи има този който е приложил някаква енергия спрямо другия.Колкото и голяма да е енергията винаги можем да я приемем за 0.Ако се движим с 99,9999% от ,"с" енергията ще е безумно много.Но ако приемем, че е това ни е изходната позиция в момента ,тогава енергията е 0.Тогава излиза ,че и тя относителна. Прав ли съм или греша.

Енергията, както сте забелязали, е също относителна величина. Това най-добре се вижда на примера с кинетичната енергия в класическата физика, зависи пряко от относителната скорост. Иначе ускоренията не са меродавна величина - те могат да бъдат тълкувани и като "спиращи", така че те участват в предисторията, която няма принципно значение за физическите закони. Например това че се ускорявате спрямо земята не означава че не спирате относно някаква друга отправна система, на тази база не може да се избере някаква по-абсолютна превилигирована система.

[Gravity]

Преди 3 часа, makebulgar said:

 

Мисля, че имаш същия проблем като Петков. Ти казваш разстоянието между София и Бургас, но имаш предвид разстоянието между София и Бургас в системата, в която земята е неподвижна. И не схващаш, че в друга отправна система може и да е различно. Когато казваш, че за някой, който се движе (например във влак), разстоянието изглежда различно, но в същност си е същото, ти пак имаш предвид разстоянието в системата, в която земята е неподвижна. А не в системата, в която той (заедно с влака) е неподвижен.

[Недоспал]

Преди 18 минути, Gravity said:

Мисля, че имаш същия проблем като Петков. Ти казваш разстоянието между София и Бургас, но имаш предвид разстоянието между София и Бургас в системата, в която земята е неподвижна. И не схващаш, че в друга отправна система може и да е различно. Когато казваш, че за някой, който се движе (например във влак), разстоянието изглежда различно, но в същност си е същото, ти пак имаш предвид разстоянието в системата, в която земята е неподвижна. А не в системата, в която той (заедно с влака) е неподвижен. 

Аз най-лесно разбрах нещата ,когато осъзнах, че щом скоростта на светлината е константа значи трябва да се промени времето и пространството. Няма как при близка скорост до тези на светлината да виждаш как светлината се движи пак с 300 хиляди километра в секунда без да се е променило мерилото за време. Иначе просто светлината няма да се движи спрямо теб с тази скорост. Тя  ще се движи примерно с един километър в час което е нарушение на теорията, която е доказана на практика чрез експерименти и атомни часовници. А щом се променя времето, тогава се променя и разстоянието.

[Недоспал]

Понеже съм ученик в този форум  искам да питам още нещо. Има ли значение дали си голям или малък  за възприятието скоростта на светлината и времето. Като бях 15 год. си задавах този въпрос по-точно за времето. Още не бях чувал за СТО.Да си представим великан ,който е голям колкото галактика. Едно негово движение за нас може да бъде близко до скоростта на светлината. А за него да е нищожно бавно. Сравнението не е ли същото като нас и микросвета...? Изобщо има нещо вярно в хипотетичните ми предположения.

[Недоспал]

Другото което не мога да разбера е дължината на Планк. Защо трябва да има най-малко нещо най-малката дължина като стойност. Това по някакъв начин обвързано ли е с крайната скорост на светлината и как.

[Недоспал]

Преди 6 часа, Недоспал said:

Понеже съм ученик в този форум  искам да питам още нещо. Има ли значение дали си голям или малък  за възприятието скоростта на светлината и времето. Като бях 15 год. си задавах този въпрос по-точно за времето. Още не бях чувал за СТО.Да си представим великан ,който е голям колкото галактика. Едно негово движение за нас може да бъде близко до скоростта на светлината. А за него да е нищожно бавно. Сравнението не е ли същото като нас и микросвета...? Изобщо има ли нещо вярно в хипотетичните ми предположения.

 

[Малоум 2]

Преди 16 часа, Недоспал said:

Другото което не мога да разбера е дължината на Планк. Защо трябва да има най-малко нещо най-малката дължина като стойност. Това по някакъв начин обвързано ли е с крайната скорост на светлината и как.

Има малко информация за Планк-дължините, тук:

https://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_55146.html?preview=ok

Нов квантов фокус: Редът на причина и следствие е неопределен

Алис на Боб или Боб на Алис ? Кой на кого е невъзможно да се каже в квантовия свят

Експеримент на австрийски учени с цел да се проучи ролята на причинно-следствените връзки в квантовата механика наскоро разкри, че редът на събития не може да бъде поначало добре дефиниран в квантовата теория.

Изследването е публикувано в портала arxiv.org.

Алис изпраща подарък на Боб. А не, обратното - Боб изпраща подарък на Алис. Всъщност си изпращат един и същ подарък един на друг по едно и също време. Един нов експеримент показва как даването на подарък става объркващо, когато се намесят причинно-следствени връзки в квантовата механика, разказва NewScientist.

Вероятно сте чували за експеримента с двата процепа, в който една частица се изстрелва към две малки дупки, появява се от другата страна, за да интерферира сама себе си, като че ли преминава през двата процепа едновременно. И докато не се измери с детектор от другата страна, частицата се намира в квантова суперпозиция на две състояния. Може да се каже, че тя може да премине и двата пътя.

Илюстрацията вдясно показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея.

Схема: fr.wikipedia

Това е странно и е трудно за възприемане, но сега екип от Университета на Виена в Австрия провежда друг експеримент, който е още по-объркващ - да се вкарат събитията в суперпозиция.

Обикновено е лесно да се каже, че събитие А се случва преди събитие B или обратното. Но Джулия Рубино (Giulia Rubino) и нейните колеги създадоха суперпозиция от тези на пръв поглед противоречиви сценарии.

"Ако се съберат квантовата механика и причинно-следствени връзки, възниква ситуация, в която няма определен ред на причина и следствие", коментира тя. "Това е контраинтуитивно".

^{И Алис, и Боб могат да променят квантовото състояние на фотон, преминаващ през тях, произвеждайки различен резултат в зависимост от реда на действието. Но ако пътят на фотона е в квантова суперпозиция, е невъзможно да се каже, през кой е минал първо.}

Техният експеримент включва изпращане на фотон през два набора оптични устройства, маркирани като Алис и Боб. Тези устройства преобразуват квантово състояние на фотона по различни начини, така че ако мине през Алис, а след това през Боб, ще се произведе различен резултат, отколкото ако пръв е Боб, а после Алис.

За да си представите как работи това, представете си, че фотонът е подарък, предназначен за трета страна. Алис обича да увива в хартия подаръците, а Боб предпочита просто да го върже с панделка. Ако Алис получи подаръка първа, тя ще го опакова и след това стига до Боб, който ще постави панделка. Ако Боб е първи, опаковката на Алис ще покрие панделката и ще се получи различен резултат. Нещата са малко по-сложни в случая с фотона, тъй като Алис и Боб може да изпълняват различни действия с определена вероятност, така че има повече от два възможни изхода.

Кой е пръв? Трудно е да се каже ...

В експеримента на екипа, един своего рода квантов превключвател контролира по кой път ще мине фотонът и по този начин определя реда на действие на Алис и Боб. За да смесят причинно-следствените връзки, учените поставят самия ключ в суперпозиция, което означава, че в известен смисъл, и двамата действат първи.

Разбира се, не точно това се случва, просто както частицата в експеримента с двойния процеп непреминава наистина през двете дупки едновременно - ние просто не разполагаме с език, който да опише наистина странния характер на квантовия свят, чиято пяна е под нашия слой реалност.

^{В мащаби, сравними с размерите на дължината на Планк (10-33 см), вакуумните флуктуации са толкова огромни, че пространството "кипи" и се превръща в "квантова пяна" (Quantum Foam). В този сценарий пространството изглежда напълно гладко за мащаби от 10-12 см , а грапавостта започва да се появява в мащаби от 10-30 см .  Това по същество е израз на принципа на неопределеността в квантовата механика.}

"Самото време може да бъде неопределено в тези ситуации", заяви членът на екипа Матеуш Араужо (Mateus Araújo). "Цялото объркване с квантовата механика е непознаване, нещо, което просто не съответства на нашия макроскопски класически опит."

Какво е реалността

"Изтласкахме наистина квантовите мистерии и бъркотии до абсолютния предел", коментира Мати Хобан (Matty Hoban) от университета в Оксфорд. "И нямаме добра представа за това, какво са всъщност".

Този експеримент не е просто чист квантов фокус. Вече знаем, че объркването на причинно-следствените връзки теоретично би могло да помогне при някои видове квантови комуникации и изчисления за намаляване на количеството на необходимите ресурси за да се изпращат съобщения или решават някои проблеми. В бъдеще екипът иска да реализира това в експеримент. 

Дали това се окаже полезно остава да се види, казва Хобан - и изчислителните проблеми са почти езотерични въпроси и не са задачи, пряко свързани с реалния свят."

...

...

(Заради картинката на "квантовата пяна" го показвам )

...

 

[Недоспал]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Има малко информация за Планк-дължините, тук:

https://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_55146.html?preview=ok

Нов квантов фокус: Редът на причина и следствие е неопределен

Алис на Боб или Боб на Алис ? Кой на кого е невъзможно да се каже в квантовия свят

Експеримент на австрийски учени с цел да се проучи ролята на причинно-следствените връзки в квантовата механика наскоро разкри, че редът на събития не може да бъде поначало добре дефиниран в квантовата теория.

Изследването е публикувано в портала arxiv.org.

Алис изпраща подарък на Боб. А не, обратното - Боб изпраща подарък на Алис. Всъщност си изпращат един и същ подарък един на друг по едно и също време. Един нов експеримент показва как даването на подарък става объркващо, когато се намесят причинно-следствени връзки в квантовата механика, разказва NewScientist.

Вероятно сте чували за експеримента с двата процепа, в който една частица се изстрелва към две малки дупки, появява се от другата страна, за да интерферира сама себе си, като че ли преминава през двата процепа едновременно. И докато не се измери с детектор от другата страна, частицата се намира в квантова суперпозиция на две състояния. Може да се каже, че тя може да премине и двата пътя.

Илюстрацията вдясно показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея.

Схема: fr.wikipedia

Това е странно и е трудно за възприемане, но сега екип от Университета на Виена в Австрия провежда друг експеримент, който е още по-объркващ - да се вкарат събитията в суперпозиция.

Обикновено е лесно да се каже, че събитие А се случва преди събитие B или обратното. Но Джулия Рубино (Giulia Rubino) и нейните колеги създадоха суперпозиция от тези на пръв поглед противоречиви сценарии.

"Ако се съберат квантовата механика и причинно-следствени връзки, възниква ситуация, в която няма определен ред на причина и следствие", коментира тя. "Това е контраинтуитивно".

^{И Алис, и Боб могат да променят квантовото състояние на фотон, преминаващ през тях, произвеждайки различен резултат в зависимост от реда на действието. Но ако пътят на фотона е в квантова суперпозиция, е невъзможно да се каже, през кой е минал първо.}

Техният експеримент включва изпращане на фотон през два набора оптични устройства, маркирани като Алис и Боб. Тези устройства преобразуват квантово състояние на фотона по различни начини, така че ако мине през Алис, а след това през Боб, ще се произведе различен резултат, отколкото ако пръв е Боб, а после Алис.

За да си представите как работи това, представете си, че фотонът е подарък, предназначен за трета страна. Алис обича да увива в хартия подаръците, а Боб предпочита просто да го върже с панделка. Ако Алис получи подаръка първа, тя ще го опакова и след това стига до Боб, който ще постави панделка. Ако Боб е първи, опаковката на Алис ще покрие панделката и ще се получи различен резултат. Нещата са малко по-сложни в случая с фотона, тъй като Алис и Боб може да изпълняват различни действия с определена вероятност, така че има повече от два възможни изхода.

Кой е пръв? Трудно е да се каже ...

В експеримента на екипа, един своего рода квантов превключвател контролира по кой път ще мине фотонът и по този начин определя реда на действие на Алис и Боб. За да смесят причинно-следствените връзки, учените поставят самия ключ в суперпозиция, което означава, че в известен смисъл, и двамата действат първи.

Разбира се, не точно това се случва, просто както частицата в експеримента с двойния процеп непреминава наистина през двете дупки едновременно - ние просто не разполагаме с език, който да опише наистина странния характер на квантовия свят, чиято пяна е под нашия слой реалност.

^{В мащаби, сравними с размерите на дължината на Планк (10-33 см), вакуумните флуктуации са толкова огромни, че пространството "кипи" и се превръща в "квантова пяна" (Quantum Foam). В този сценарий пространството изглежда напълно гладко за мащаби от 10-12 см , а грапавостта започва да се появява в мащаби от 10-30 см .  Това по същество е израз на принципа на неопределеността в квантовата механика.}

"Самото време може да бъде неопределено в тези ситуации", заяви членът на екипа Матеуш Араужо (Mateus Araújo). "Цялото объркване с квантовата механика е непознаване, нещо, което просто не съответства на нашия макроскопски класически опит."

Какво е реалността

"Изтласкахме наистина квантовите мистерии и бъркотии до абсолютния предел", коментира Мати Хобан (Matty Hoban) от университета в Оксфорд. "И нямаме добра представа за това, какво са всъщност".

Този експеримент не е просто чист квантов фокус. Вече знаем, че объркването на причинно-следствените връзки теоретично би могло да помогне при някои видове квантови комуникации и изчисления за намаляване на количеството на необходимите ресурси за да се изпращат съобщения или решават някои проблеми. В бъдеще екипът иска да реализира това в експеримент. 

Дали това се окаже полезно остава да се види, казва Хобан - и изчислителните проблеми са почти езотерични въпроси и не са задачи, пряко свързани с реалния свят."

...

...

(Заради картинката на "квантовата пяна" го показвам )

...

 

Интересно е това с причинно следствените резултати.Именно тези неясноти ме вълнуват толкова. Последно си купих и прочетох една книжка, доста забавно и разбираемо написана, казва се "Нямаме никаква представа".Реално човек колкото повече научава, толкова повече въпроси си задава и разбира ,че нищо не знае.

Самата тръпка от това ме запали да следя, да чета и да се интересувам от новите открития. И все по смело започвам да допускам и да си измислям все по налудничева теории. Реално никой няма отговор.

[gmladenov]

On 26.07.2019 г. at 2:00, scaner said:

Ако разстоянието е измерено по-различно, то това е обективен факт, не нечия прищявка. Гледната точка в случая не е субективен елемент.

Според СТО, релативистичните ефекти са симетрични и зависят от гледната точка.
В примера с влака от София до Бургас, ние имаме две гледни точки: тази на влака и тази на земята.
Ако приемем влака за движещ се, то тогава времето на влака се забавя и влакът се скъсява.
Но ако приемем земята за движеща се, то тогава разтоянието от София до Бургас се скъсява и времето на земята се забявя.

А след като забавянето на времето е симетрично (тоест, зависещо от гледната точка), кой часовник ще е изостанал когато влакът от София пристигне на гара Бургас - този на влака или този на гарата?
Според наблюдател на гарата, часовникът на влака трябва да е изостанал.
Но според наблюдател на влака, часовникът на гарата е този, който трябва да е изостанал.

Този пример илюстрира нагледно абсурдността на СТО.
Отправните системи са уж симетрични, но само едниният от часовниците може да е изостанал.
Ако и двата са изостанали, то те ще показват еднакво време и забвяне на времето не съществува.
Тинтири-минтири ;).

[scaner]

Преди 9 часа, gmladenov said:

Според СТО, релативистичните ефекти са симетрични и зависят от гледната точка.
В примера с влака от София до Бургас, ние имаме две гледни точки: тази на влака и тази на земята.
Ако приемем влака за движещ се, то тогава времето на влака се забавя и влакът се скъсява.
Но ако приемем земята за движеща се, то тогава разтоянието от София до Бургас се скъсява и времето на земята се забявя.

А след като забавянето на времето е симетрично (тоест, зависещо от гледната точка), кой часовник ще е изостанал когато влакът от София пристигне на гара Бургас - този на влака или този на гарата?

Удивително е как някакви градски легенди, свързани със СТО, имат толкова устойчив живот и тяхна жертва стават и хора, имащи самочувствието да познават теорията...

Не, в СТО няма забавяне на времето. И релативистичните ефекти изобщо не са симетрични - симетрични са физическите закони, но конкретната обстоятелственост унищожава всяка симетрия.

В СТО има скъсяване/удължаване на интервала време между две събития, измерван в различни отправни системи.

Тази формула да ви изглежда симетрична? На мен не ми изглежда. Тя казва, че ако интервалът време в системата А е по-кратък от интервалът време (между същите събития!) в системата В, то интервалът време в системата В ще е по-дълъг от интервалът време в системата А. Схванахте ли симетричните закони как водят до несиметрия, когато се приложат конкретно? Разбира се, интервалът време между други две събития измерен в В може да се окаже по-кратък от този измерен в А. Но това ще бъдат други събития, и тук никакво противоречие няма.

Къде е коренът на заблудата за симетричността? Коренът е порочната представа, че един часовник може да изостава (или избързва) спрямо друг и това да се установи някак в резултат на просто сравняване.

В СТО правилото е часовници да се сравняват по показания само когато показанията им могат да се отчетат в една и съща пространствена точка едновременно.  Проблемът тук е, че това отчитане може да се извърши само един път, тъй като два равномерно и праволинейно движещи се обекта се срещат само веднъж. По тази причина не може да се твърди за избързване/изоставане на един часовник спрямо друг - тази величина е безсмислена, защото не може да бъде определена. Може да се сравнява един часовник със система от други часовници.

Затова в простите примери които се разглеждат от теорията, се използват повече часовници и понятието 'общо време' - мрежа от сверени и неподвижни часовници. По тази схема горната формула се извежда лесно: имате един часовник в системата А, който в системата В се движи и минава последователно край два часовника които са с общо време, като последователно се сравняват показанията на този часовник с първия и после с вторият часовник в системата В. Лесно се забелязва, че тук няма симетрия в обстоятелствеността - интервалът показван от един часовник се измерва чрез два други.

Ако сега решите да извършите симетрично разглеждане - да сравнявате един часовник в системата В с два от А, няма проблем, просто събитията които ще отчетете са други. Нали? Обстоятелствеността разрушава привидната и заблуждаваща симетрия. Но мантрата "забавяне на времето" е най-объркващата

Цитирай

Според наблюдател на гарата, часовникът на влака трябва да е изостанал.
Но според наблюдател на влака, часовникът на гарата е този, който трябва да е изостанал.

Ако тук кажете спрямо какво е изостанал даден часовник (както видяхме, изоставане спрямо един часовник е недефинируема величина), всичко ще си дойде на мястото. Единият изостава спрямо една двойка часовници, другият - спрямо друга. Казано по-общо, подвижният изостава спрямо общото време в избраната за неподвижна система.

Ако толкова ви е трудно да възприемете тези неща, опитайте по-визуален подход. Представете си двете отпавни системи и техните координатни мрежи, за простота XT и X'T', но така, че осите Т да не са паралелни, а да сключват някакъв ъгъл. Тогава всеки ще измерва различна проекция на интервала между двете събития върху собствената си времева ос. Също ще са различни проекциите и по оста Х, което ще доведе до скъсяване/удължаване на размери. Това е част от идеите в геометрията на Минковски.

Цитирай

Този пример илюстрира нагледно абсурдността на СТО.
Отправните системи са уж симетрични, но само едниният от часовниците може да е изостанал.
Ако и двата са изостанали, то те ще показват еднакво време и забвяне на времето не съществува.
Тинтири-минтири ;).

Тези мантри отдавна са се изтъркали, и трябва да се усетите за това.

Редактирано Август 14, 2019 от scaner

[mecho1]

On 26.07.2019 г. at 1:34, makebulgar said:

Говорим разбира се за разстоянието София - Бургас, което е неизменно без значение от координатната система от която го наблюдаваме.

Ако е неподвижна спрямо земята.

 

On 26.07.2019 г. at 11:52, makebulgar said:

 С нужните коефициенти може да се сметне и приравни разстоянието спрямо нашата отправна система. 

Може. Ако се познава СТО.

Сиреч, СТО не е безсмислена.

[makebulgar]

Теорията на относителността е валидна за разни различни координатни системи, но като цяло всичкит те могат да се приравнят към една система и съответно навсякъде времето ще тече по един и същ начин. Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената, слагаме посоките Х, Y и Z, и всичко измерваме спрямо нея.

[scaner]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Теорията на относителността е валидна за разни различни координатни системи, но като цяло всичкит те могат да се приравнят към една система и съответно навсякъде времето ще тече по един и същ начин. Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената, слагаме посоките Х, Y и Z, и всичко измерваме спрямо нея.

Тъй като физическите закони са еднакви във всички инерциални системи, някой може да си избере друга по-удобна за него отправна система, и да си измерва всичко спрямо нея. Тогава приравняването на резултатите между две отправни системи става чрез лоренцовите трансформации (няма друг начин за приравняване на резултатите), а следствието от тях е, че разстоянието София-Бургас за различните системи ще е различно. За това става дума тук. Това че разстоянието София-Бургас било неизменно независимо от избора на друга координатна система в която го наблюдаваме просто не е верно, това е някакъв неосъзнаван предразсъдък. Простото прилагане на теорията на относителността за случая ще ви покаже  грешката.

Трябва ли да спорим за очевадни неща?

[makebulgar]

Преди 9 минути, scaner said:

за различните системи ще е различно

Ще изглежда различно, но ще е едно и също. Ако между София и Бургас под земята има 50 милиона камъка допрени един до друг по целия път, то тези 50 милиона камъка и разстоянието което измерват ще са едни и същи винаги. Дори и да прелиташ със светлинна скорост покрай Земята, това разстояние ще си остане същото. Може би ще виждаш камъните по-малки, но реално те ще са си същите. 

[scaner]

Преди 10 минути, makebulgar said:

Ще изглежда различно, но ще е едно и също.

Какво значи "ще изглежда"? Тук става дума за директно измерване, отношението между дължината и измерителният еталон. какво си представяте под "изглежда"?

Цитирай

Ако между София и Бургас под земята има 50 милиона камъка допрени един до друг по целия път, то тези 50 милиона камъка и разстоянието което измерват ще са едни и същи винаги.

Броят на камъните ще си е един и същи, но размера на камъните? Той е точно толкова под въпрос, колкото и самото разстояние.

Цитирай

Дори и да прелиташ със светлинна скорост покрай Земята, това разстояние ще си остане същото.

Как стигнахте до този извод? Защо се опитвате да го постулирате, вместо да го докажете? Многократното повтаряне на неверна теза не я прави по-вярна.

Цитирай

Може би ще виждаш камъните по-малки, но реално те ще са си същите. 

Ако сега коригирате "виждане" с "измерване", за каквото се дискутира в СТО (там "виждане" е термин, който в крайна сметка пак трябва да се сведе до измерване), всичко ще си дойде на мястото. В едната система разстоянието е измерено като едно, в другата - като друго. За което всъщност става дума.

Пак питам, защо спорим за очевадни неща? Защо от нищото твърдите неща, които не са верни? Поне някаква базова аргументация?

Редактирано Август 14, 2019 от scaner

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Не, в СТО няма забавяне на времето. И релативистичните ефекти изобщо не са симетрични - симетрични са физическите закони, но конкретната обстоятелственост унищожава всяка симетрия.

Колега, ролите "стационарен" и "движещ се" в СТО са взаимозаменяеми и симетрични.
Тоест, ако имаме двама наблюдатели, ние можем да изберем всеки един от тях за "стационарен", а другия за "движещ се" - и обратното.

Ако времето на двамата наблюдатели е различно, то тогава времето на единия от тях е забавено.
Но ако сменим ролите им (кой е "стационарен" и кой "движещ се"), то времето на другия ще е забавено.
Така че релативистичните ефекти са наистина симетрични, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали да е в движение, и кой в покой.

Вие не ги ли знаете тези неща. Попрочетете малко, моля ви се, няма всеки път да почваме от А и Б.

Редактирано Август 14, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Ще изглежда различно, но ще е едно и също.

Според СТО, разстоянията наистина са относителни и зависят от отправната система.
СТО е грешна, естествено, но това е друг въпрос.

Редактирано Август 14, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Колега, ролите "стационарен" и "движещ се" в СТО са взаимозаменяеми и симетрични.
Тоест, ако имаме двама наблюдатели, ние можем да изберем всеки един от тях за "стационарен", а другия за "движещ се" - и обратното.

Ама избирайте си. До тук е симетрията. Какви ще са резултатите се определя не само от нея, а и какво точно се мери. А то е някакъв интервал между събития, и тук симетрия вече няма.

Цитирай

Ако времето на двамата наблюдатели е различно, то тогава времето на единия от тях е забавено.

Няма в СТО такова положение като "забавено време". Вие си го измисляте и се оплитате сам в него. как да ви помогна в това положение?

В СТО се говори за интервали време, и те са различните. Самото време в чист вид се споменава в Лоренцовите трансформации, и там е доста сложно да се говори за някаква еднаквост/различност. Забравете "забавено време", свикнете с "удължен интервал" - хем са различни, хем второто има смисъл за разлика от първото. Работете с езика на СТО, а не с езика на интернет-невежите.

Цитирай

Така че релативистичните ефекти са наистина симетрични, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали да е в движение, и кой в покой.

Дадох ви една формула по-горе. Който и да изберете в покой, тя остава несиметрична. За наблюдателя А, независимо в покой или не, интервалът по нея (лявата част) ще бъде по-малък от интервалът за наблюдател В (десният интервал), независимо дали си го харесвате в покой или не. Това елементарно ви опровергава. И просто се опитайте реално да посмятате, не само да цитирате масови и погрешни представи.

Ама не стават тези неща с рогата напред, де...

 

Редактирано Август 14, 2019 от scaner

[Малоум 2]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Според СТО, разстоянията наистина са относителни и зависят от отправната система.
СТО е грешна, естествено, но това е друг въпрос.

" ... разстоянията наистина са относителни..." заради относителната (постоянна) скорост на системите, в които се намират Гледните точки (ГТ). Всяка ГТ е неподвижна в системата си на отчет.

Може би ще споделиш грешното (според теб) на СТО.

...

[gmladenov]

Преди 23 минути, Малоум 2 said:

Може би ще споделиш грешното (според теб) на СТО.

Ами аз съм го споделил вече. Виж началото на тази тема .

[mecho1]

Преди 17 минути, Малоум 2 said:

Може би ще споделиш грешното (според теб) на СТО.

Няма грешни теории. Гледам по нагоре накои твърдят, че класическата механика била грешна, други, че била опровергана от СТО. Това не е коректно.

Резултатите от експериментите се обработват, намират се зависимостите и теорията ги описва. Как може да бъде грешна ?

Може да съществува област, в която да дава незадоволителни или грешни резултати, но не може за случаите, за които е изпитана да е грешна.

Физическата истина е обусловена. Нещо може да бъде вярно, когато и когато, и когато, и когато, и ако, и ако, и ако...

 

[Малоум 2]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Ами аз съм го споделил вече. Виж началото на тази тема .

Ами, там грешките не са на СТО, а твои - показаха ти го.

Помислих си, че си измислил нещо ново (и грешно)

...

[gmladenov]

Преди 6 минути, mecho1 said:

Резултатите от експериментите се обработват, намират се зависимостите и теорията ги описва. Как може да бъде грешна ?

СТО е основана на грешно тълкуване на експериментални резултати. Зависимостите, които теорията описва, са несъществуващи.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

СТО е основана на грешно тълкуване на експериментални резултати. Зависимостите, които теорията описва, са несъществуващи.

Айде, пак старите мантри на нов глас. СТО е основана на прости принципи, които тогава дори не са имали експериментален резултат (вторият постулат). Пък и детайлно ви анализирах къде бъркате. Само че не искате да си разширите кръгозора, какво да направя?

Колкото за несъществуващите зависимости, странно, защо ли всички се потвърждават експериментално? Какво според вас означава "несъществуващ", защото се съмнявам че е близко до общоприетото значение...

Една погрешна и многократно опровергана теза, колкото и да я повтаряте, няма да промени статуса си. Става скучно.