Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Пък и детайлно ви анализирах къде бъркате.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Хиленето едва ли помага, обикновено точно в такава ситуация е знак за безпомощност. Но този изход беше отдавна прогнозиран.

Ето, дадох ви една проста формула, която развенчава симетричността на вашата "гледна точка" (и многото сбъркани интернет-представи за СТО), и ето до къде я докарахме - мълчите и само хилене остава...

[Gravity]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Тинтири-минтири ;).

 Почваш да звучиш като Петков. Би ли споделил от къде учиш СТО?

[mecho1]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената

Това е физически не възможно. Във физиката не съществува понятие "точка в пространството". 

1. Не е възможно да се намери центъра на вселената.

2. "Точка в пространството" няма физически смисъл

3. Всяка отправна система в механиката задължително се прикрепва към твърдо тяло.

[makebulgar]

Преди 4 часа, scaner said:

Какво значи "ще изглежда"? Тук става дума за директно измерване, отношението между дължината и измерителният еталон. какво си представяте под "изглежда"?

Става на въпрос че прелитащия със светлинна скорост покрай земята ще вижда растоянието София-Бургас по-късо, но реално той не може да го измери директно. Всичките му опити да измери това разстояние ще са косвени и от там относителни. Тоест резултатът му за него може да изглежда верен, но реално ще е грешен.

[scaner]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Става на въпрос че прелитащия със светлинна скорост покрай земята ще вижда растоянието София-Бургас по-късо, но реално той не може да го измери директно.

Какво му пречи? Нали отправните системи са равноправни, каквото може да се мери в една, може и в друга, защото почива на общи физически закономерности.

Какво значи "виждане" в случая, и как се връзва с оценка на количествени величини, за каквито став дума?

[Exhemus]

Преди 1 час, mecho1 said:

Това е физически не възможно. Във физиката не съществува понятие "точка в пространството". 

1. Не е възможно да се намери центъра на вселената.

2. "Точка в пространството" няма физически смисъл

3. Всяка отправна система в механиката задължително се прикрепва към твърдо тяло.

Точка в пространството няма, но посока има  

Като завъртя един пумпал, той ще се върти с еднаква (абсолютна) ъглова скорост спрямо всички инерциални отправни системи   

 

[Недоспал]

Преди 8 часа, makebulgar said:

Теорията на относителността е валидна за разни различни координатни системи, но като цяло всичкит те могат да се приравнят към една система и съответно навсякъде времето ще тече по един и същ начин. Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената, слагаме посоките Х, Y и Z, и всичко измерваме спрямо нея.

Искам само да кажа ,че център на вселената няма. Даже Хокингго беше обяснил в едно предаване.Тъй като пространството се разширява можем да приемем, че цената на вселената всяка една точка в нея. И дори да се движиш с 0,0000000000000000000000001% от скоростта на светлината то твоето време и твоето разстояние е различно спрямо човека до теб дори с 0,000000000000000000000000001 сек или 0,00000000000000000000001 микрона примерно. Това няма как да го усетиш нито да го забележиш и е много трудно да  го измериш, но е факт.

[Недоспал]

Преди 20 минути, Недоспал said:

Искам само да кажа ,че център на вселената няма. Даже Хокингго беше обяснил в едно предаване.Тъй като пространството се разширява можем да приемем, че цената на вселената всяка една точка в нея. И дори да се движиш с 0,0000000000000000000000001% от скоростта на светлината то твоето време и твоето разстояние е различно спрямо човека до теб дори с 0,000000000000000000000000001 сек или 0,00000000000000000000001 микрона примерно. Това няма как да го усетиш нито да го забележиш и е много трудно да  го измериш, но е факт.

Ако Земята е точка от кимикал на лист хартия, млечния път е колкото Северна Америка.Нещо такова ми се върти като мащаб...Така..Ти си огромен спрямо обитателите на точката, профучаваш покрай нея и стигаш до другия край на Америка за 3 дена.Обаче за обитателите на точката ти колко време ще пътуваш.След като светлината стига от единия до другия край на галактиката за милион години.За тях ти дори може да пътуваш с близка до скоростта на светлината която за тях е нормална и е 300 000 000 точкови км сек. За теб ще са 100км час примерно0.00000000001% от "С" за тях ще е 99,99999999 от "С".Времето също ще е различно енергията относително огромна за великана, спрямо точката,близка до безкрайност.Опа великана не е голям ,а малък........ И е  от света на точката...

[gmladenov]

Някои наши колеги не разбират значимостта на факта, че опитът на Майкелсън и Морли извършва своите измервания в атмосферата (а не в космоса, както физиците на времето са се объркали). Затова нека разгледаме още едит прост пример, който илюстрира тази значимост.

Да погледнем следното изображение, на което мехури от въздух плуват към повърхността на водата, в която те се намират:

 

Нека зададем следните въпроси:

• Каква е скоростта на светлината във всеки един мехур: скоростта на светлината във вода или скоростта на светлината във въздух?
• Тази скорост изотропна ли е (еднаква ли е във всички посоки) или се променя докато мехурите плуват към повърхността?

Би трябвало да е очевадно, че скоростта на светлинате във всеки един от мехурите е скоростта на светлината във въздух.
Независимо, че мехурите плуват във вода, то оптическата среда вътре в един мехур е въздух.
По тази причина, светлината вътре в един въздушен мехур би трябвало да се движи със скоростта на светлината във въздух - освен ако Айнщаин не е повелил нещо различно по въпроса. Но тъй като той не е повелил подобно нещо, можем спокойно да примем, че скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода е скоростта на светлината във въздух, независимо че самите мехурите се намират в друга оптическа среда: вода.

Сега, следва по-интересния въпрос:
Изотропна ли е скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода - или тази скорост се влияе от изплуването на мехура към повърхността на водата?

Въздухът е изотропна оптическа среда и следователно скоростта на светлината в нея също е изотропна (еднаква във всички посоки).
Изотропността на светлината в изотропна оптическа среда е нещо, което е установено от безброй експерименти.
Следователно, не би трябвало да има и капка съмнение, че скоростта на светлината в един въдушен мехур под вода също е изотропна.
Това на свой ред означава, че скоростта на светлината вътре в мехурите не се влияе от това, дали мехурите плуват към повурхността на водата - или може би временно плуват настрани (понесени от водно течение), преди да изплуват на повърхността.

Казано накратко, движението на мехурите по никакъв начин не влияе на скоростта на светлината вътре в мехурите.
Ако това не беше така, то движението на мехурите явно би променяло изотропността на въздуха вътре в мехурите.
Тоест, движението би променяло физическите свойства на въздуха - за което дори Айнщайн е прав, че движението не променя физически закони.

С тези уточнения, стигаме до същината на дискусията:
По силата на това, че скоростта на светлината вътре в един мехур под вода не се променя от движението на мехура, то автоматично следва, че тази скорост е относителна.
Така че ако скоростта на светлината вътре в мехура е c/n, то за един външен наблюдател (спрямо мехура), тази скорост ще бъде c/n ± v, където n е индексът на пречупване на въздуха, а v е скоростта на мехура спрямо външния наблюдател.

Относителността на скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода е автоматично следствие от това че:

• въздухът е изотропна оптическа среда и скоростта на светлината в такава среда също е изоптропна
• движението не променя физическите закони и следователно изотропността на въздуха вътре в един въздушен мехур не се променя от това, че мехурът се движи

Ако тези две твърдения могат да бъдат оборени, то тогава може да се спори дали скоростта на светлината не е относителна.
Но ако те се приемат за факти, значи не можем да спорим с относителността на скоростта на светлината.

Нещо друго:
Земята и нейната атмосфера представляват един гигантски въздушен мехур, който "плува" през вакуума на космоса.
Както бе посочено, движението не променя изотропността на въздуха. Така че скоростта на светлината вътре в атмосферата би трябвало да е изотропна. И не щеш ли, известният опит на Майкелсън и Морли показва точно това: както е добре документирано, опитът не успява да измери разлики в скоростта на светлината в различни посоки.
По този начин опитът установява, че скоростта на светлината в атмосферата е изотропна - по подобие на въздушните мехури под вода.
А както посочихме по-горе, щом скоростта на светлината в атмосферата е изотропна, то тази скорост е автоматически относителна.

Както се вижда, относителността на скоростта на светлината може да се демонстрира по най-елементарен начин.
Нещата са толкова прости, че няма къде да се сбърка.

При това положение защо специалната теория на относителността (СТО) не смята, че скоростта на светлината е относителна?

Както започнах тази тема, физиците на времето просто не са се усетили, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в атмосферата.
Вместо това, тяхното допускане е, че опитът измерва скоростта на светлината в космоста.
Това грешно допускане на свой ред ги подвежда да изтълкуват "нулевия" резултат от опита погрешно и да заключат, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, дори за тези в движение.

Та това е значимостта на факта, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в атмосферата: той показва, че скоростта на светлината е отосителна.
А ако не се усетим за този факт (по подобие на физиците на времето - и на някои наши колеги в настоящето), то светлината ни изглежда като този магически феномен, чиято скорост някак остава постоянна за всички.

Хората явно обичат магиите и сигурно затова СТО толкова им харесва. Защо броим СТО за наука, обаче. Освен това Хари Потър е по-добра магия от СТО.

Редактирано Август 16, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 59 минути, gmladenov said:

Относителността на скоростта на светлината в един въздушен мехур под вода е автоматично следствие от това че:

• въздухът е изотропна оптическа среда и скоростта на светлината в такава среда също е изоптропна
• движението не променя физическите закони и следователно изотропността на въздуха вътре в един въздушен мехур не се променя от това, че мехурът се движи

Ако тези две твърдения могат да бъдат оборени, то тогава може да се спори дали скоростта на светлината не е относителна.
Но ако те се приемат за факти, значи не можем да спорим с относителността на скоростта на светлината.

Тези твърдения просто не са достатъчни, а второто е и погрешно. Какво имам пред вид?

Ако във въздуха попадне светлина със скорост 5с в произволна посока, нещо пречи ли и да се движи с такава скорост? Т.е. да се удовлетворява първото условие? Очевидно не и пречи.

Второ, изотропността в мехура се променя за наблюдателя спрямо който се движи този мехур, дори и според класическата физика. В неговата отправна система светлината изминава диаметъра на мехура по и против движението му в ссистемата на този наблюдател за различнно време (един и същи диаметър), елементарен факт следващ и от Галилеевите трансформации. Дефиницията ви съвсем произволно свързва изотропността на среда с общите физически закони, достатъчно е че се променя обстоятелствеността за да се нарушава изотропността, но за нашият случай това няма значение, казусът е съвсем друг.

Важното от примера който дадох е, че скоростта на светлината в мехура се определя и от скоростта на светлината, влизаща в мехура (а това може да се определя от скоростта на преносната среда, която се е търсила в експеримента на Майкелсън-Морли, или от други причини както е в теорията на Ритц).

За да стане картината пълна, е нужно да се отговори: какво оределя величината на скоростта на светлината във въздуха? Хайде, проявете малко знания по електродинамика.

 

И така и не схванахте: скоростта на светлината като всяка скорост е относителна - промяна на разстояние за време по отношение избран репер, но има и допълнително качество - абсолютност - величината и не зависи от репера, за разлика от посоката която остава относителна. Не си надявайте на шията безпоезни предефиниции, с нищо не помагат, само дърпат надолу. Както и да я наречете тази скорост, от наименованието и с нищо не зависят нещата, които тук се обсъждат. Само си отвличате вниманието и силите.

Редактирано Август 16, 2019 от scaner

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Както започнах тази тема, физиците на времето просто не са се усетили, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в атмосферата.
Вместо това, тяхното допускане е, че опитът измерва скоростта на светлината в космоста.
Това грешно допускане на свой ред ги подвежда да изтълкуват "нулевия" резултат от опита погрешно и да заключат, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, дори за тези в движение.

Мисля че вече разбирам произхода на объркването ви.

Забележете, никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, като следствие от опита на Майкелсън и Морли, дълбоко не разбирате смисъла и значенето на този опит.

Той се е появил във връзка с теории, в които има етер. резултатът му, в светлината на тези теории показва, че етерърт изисква да има определени свойства. Доста неочаквани, но толкова. Значението на този експеримент е, че посява съмнение в тези теории и "спонсорира" по този начин пътя за нови търсения. Но той по никакъв начин не лежи в основата на СТО. Идеята на Айнщайн за постоянното С идва от уравненията на Максуел, където то е заложено изначално, и с него уравненията удивително добре се справят.

В този смисъл, дори опитът на Майкелсън и Морли да е погрешен, зле изпълнен, зле изтълкуван или  дори фалшифициран (има конспиралници дето и в това вярват), значението му е, че посява съмнението и с това допринася теорията на относителността да бъде изградена, а малко по-късно безапелативно потвърдена. Понякога и такъв подход помага за да се преодолее скептицизма. Не че в случая е тази ситуацията, но това би трябвало да ви помогне да се успокоите.

Затова престанете с тази истерия и зацикляне, тя няма да прикрие непознаването на обстоятелствата и детайлите.

[bojkoiwanow]

Здравейте и добър вечер на всички!

Интерисувам се от темата и имам въпроси.Първият от тях е свързан с времето, а по точно с неговото измерване. Имаме прословутия светлинен часовник пуснат напреко на движението на влака и сравняването му с еталонен такъв на гарата.

On 26.07.2019 г. at 10:51, scaner said:

Още едно противоречие: самото забавяне на времето се основава количествено на формулата

където относителната скорост V е една и съща и в двете отправни системи. Тази зависимост е потвърдена експериментално и опровергава вашето твърдение.

Какво ще стане ако го пусна по и срещу движението?

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Забележете, никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, като следствие от опита на Майкелсън и Морли, дълбоко не разбирате смисъла и значенето на този опит.

Колега, вие уж сте фен на СТО, а май не сте чели теорията - или май ви е минала покрай ушите.

Значи, прословутият втори постулат на СТО гласи следното (не знам немски, за съжаление, така че ще цитирам официален превод на английски от 1923 година) :

Цитирай

2. Any ray of light moves in the “stationary” system of co-ordinates with the determined velocity c, whether the ray be emitted by a stationary or by a moving body.

В превод на български: всеки лъч светлина се движи в "стационарната" система от координати с предопределената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло.

На пръв поглед тук просто се постулира, че скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя.
Това наистина е така, но в същото време това не е всичко, което вторият постулат на СТО постулира.

Както посочих в предишен коментар, още в увода на реферата си Айнщайн декларира, че "светлоносещият етър" е безполезен и че от "абсолютно стационарно пространство" няма нужда. С други думи, специалната отправна система на етъра не съществува и всички отправни системи са равноправни. Ролите на "стационарен" и "движещ се" са взаимозаменяеми и всяка отправна система може да бъде избрана както за "стационарна", така и за "движеща се". Това е основополагащ принцип на СТО, според която движението е стрикто относително.

Като се има предвид това уточнение, вторият постулат на СТО в същност постулира две неща:

• скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя
• тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система

Казано накратко, скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя и има стойност с във всяка една отправна система.
Това е и основният смисъл на втория постулат на СТО: той приема като аксиома - а и постулира - че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели.

СТО е обобщение на физическите закони и дори не споменава, че скоростта на светлината се забавя в стъкло или вода. 
Теорията не оспорва тези факти, обаче. Тя просто оперира на по-абстрактно ниво и не се интересува от специфични подробности.
Като цяло, тя постулира, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели.

Сега, какво е основанието за втория постулат на СТО?
Айнщаин, колкото и да е велик и гениален, в същност не определя законите на природата. Тези закони вече са предопределени и са извън неговия контрол.
От това следва, че вторият постулат на СТО или е безпочвена хрумка на Айнщаин, или е основан на някакъв природен закон.
И тъй като СТО е приета от физиците, може да се каже, че вторият постулат не е просто хрумка, а се основава на физически закон.
Кой е този закон, обаче, и откъде знаем за него?

В литературата се спори дали Айнщаин през 1905 е бил запознат с опита на Майкелсън и Морли. Това, обаче, е без значение.
Вторият постулат на СТО дефакто формализира едно от последствията/заключенията от опита на Майкелсън и Морли.
А то е, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели.

Това заключение следва директно от "нулевия" резултат на опита:
Ако наблюдател в движение спрямо вакуума на пространството измерва скоростта на светлината като с, то следва, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Тоест, скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, независимо дали те се движат или са в покой.
Това е стандартното тълкувание на "нулевия" резултат от опита на Майкелсън и Морли (за което аз твърдя, че е погрешно).
Както вече казах, СТО формализира това тълкувание/заключение с всеизвестния си втори постулат.

Така че, драги ми смехурко, ако твърдиш че "никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели като следствие от опита на Майкелсън и Морли", ти явно не разбираш на какво се базира втория постулат на СТО.
Според теб на какво се основава този постулат? Айнщайн просто така е повелил или какво??

Редактирано Август 16, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 53 минути, bojkoiwanow said:

Какво ще стане ако го пусна по и срещу движението?

Ще трябва да посмятате доста повече.

Когато е напреки движението, върху него не оказват влияние релативистичните ефекти, като скъсяването на разстоянието между отражателните плочи, и в това е хитростта и удобството на демонстрацията му.

Когато го пуснете срещу движението, първият ефект който се вижда от пръв поглед е, че двата му полупериода не са еднакви: в единият полупериод светлината догонва едната плоча, която се отдалечава и за това той е по-дълъг от другият полупериод, когато първата отражателна плоча пресреща светлината движеща се в обратна посока. От друга страна, в тази геометрия трябва да се отчита скъсяване разстоянието между плочите. Ако обаче работим с целият период (сумата от двата), то се получава същата формула за скъсяване на интервалът време, отчетен с него.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Колега, вие уж сте фен на СТО, а май не сте чели теорията - или май ви е минала покрай ушите.

Значи, прословутият втори постулат на СТО гласи следното (не знам немски, за съжаление, така че ще цитирам официален превод на английски от 1923 година) :

Нервността и вътрешният подтик да отговорите преди да сте осмислил, ви играе лоша шега. Не ми цитирайти азбучни истини, прочетете внимателно какво съм ви написал, има една запетая която еуфорията ви е пропуснала. А тя определя целият смисъл  - в СТО еднаквостта на скоростта на светлината не се приема като следствие от експеримента на Майкелсън и Морли, да ви го кажа по различен начин. Английските текстове си ги четете по-задълбочено, защото още доста трябва да ги проработвате.

Цитирай

Сега, какво е основанието за втория постулат на СТО?
Айнщаин, колкото и да е велик и гениален, в същност не определя законите на природата. Тези закони вече са предопределени и са извън неговия контрол.
От това следва, че вторият постулат на СТО или е безпочвена хрумка на Айнщаин, или е основан на някакъв природен закон.
И тъй като СТО е приета от физиците, може да се каже, че вторият постулат не е просто хрумка, а се основава на физически закон.
Кой е този закон, обаче, и откъде знаем за него?

Ако го наречете просто "гениална хрумка на Айнщайн", ще бъдете най-близо до истината. Той, както и всеки друг основен закон във физиката, се постулира. Така например законите на Нютон, както ги знаем, не следват от други закони, те са негови гениални хрумки, постулати (F=m.a например). От тях могат да се изведат друго следствия, които ако по някаква причина приемем за постулати, да доведат до законите на Нютон (например за минималното действие), и т.н. пинг-понг.

А от къде му е хрумнало, Айнщайн го загатва на различни места. Идеята му е удивително проста. Натрупаните до негово време експерименти показват, че нещо не е наред - или в електродинамиката, която описва поведението на светлината, или в класическата механика, която описва поведението на другите обекти, които взаимодействат със светлината и с чиято помощ се правят измерванията и еталоните с които се правят тези измервания. Затова пред него стои дилема: или да коригира електродинамиката така, че да се стикова с поведението на светлината каквото се очаква от класическата механика, или да промени класическата механика така, че при големи скорости а движение да бъде по-адекватна в поведението на светлината и електродинамиката. Уравненията на Максуел са му любима тема, той е добре запознат с тях, запознат е и с много опитни резултати свързани с електромагнетизма и оптиката, и вижда, че според него тези уравнения работят перфектно и не трябва да бъдат пипани. Това означава да бъде променена класическата механика. От електродинамиката се взема основното - константата, нарочена за скорост на светлината там, и просто се деклаарира качеството и на константа на всеослушание. А принципът на относителност се разширява и за светлината - с това всичките неугледно противоречащи си резултати за аберация, увличане на Физо, Майкелсън и Морли и т.н. стават напълно естествени. Това е, възможно минималната промяна, всичко друго е просто строго развиване на тези идеи с помоща на математиката и логиката (с още няколко много базови допускания, стояли винаги във физиката, като хомогенност и изотропност на пространството и др., но те вече са неявно вградени и в електромагнетизма).

Цитирай

В литературата се спори дали Айнщаин през 1905 е бил запознат с опита на Майкелсън и Морли. Това, обаче, е без значение.

Точно така. Без значение е, и целият този истеричен шум, който вдигнахте с тази тема, как грешно били изтълкувани резултатите и следователно СТО била погрешна (тук даже се губи логическата връзка), какво се оказа - че няма смисъл. Добре че си признавате.

Цитирай

Вторият постулат на СТО дефакто формализира едно от последствията/заключенията от опита на Майкелсън и Морли.
А то е, че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели.

Ама защо повтаряте неверни неща с такава упоритост? За да говорите за всички наблюдатели, опитът трябва да дава дани поне за няколко. За кои няколко наблюдателя се измерва скоростта на светлината в опита на Майкелсън и Морли, че стигате до такива заключения? Охладете си малко главата със студена вода, тук хаосът в предположенията не помага. Спомнете си каква е целта на опита - да определи абсолютното движение спрямо светоносната среда, и какъв е резултатът - не може да се определи такова движение. Това е постигнал опитът, и това пряко има отношение само към първият принцип на СТО - този на относителността. Всякакви други тълкувания са опити да се търси някаква конспирация и под вола теле. Опитът не мери скорост на светлината, днес тя може да е 300000 км/с, след три месеца Иили а друг наблюдател) да е 310000 км/с, опитът мери само че в даденият момент тя се движи с еднаква скорост в различни посоки, а не дали е еднаква за различни наблюдатели. Ма почвате все по-често и сериозно да се излагате, а има толкова много литература, която би ви помогнала.

Цитирай

Ако наблюдател в движение спрямо вакуума на пространството измерва скоростта на светлината като с, то следва, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя.

Бихте ли първо обяснили какво означава "движение спрямо вакуума на пространството" и как се установява такова движение? За да можем да изтълкуваме в тази светлина резултатите от опита, да видим следва ли това което предлагате като следствие.

Майкелсън и Морли са опитвали да определят движение спрямо светоносната среда, описали са какво се очаква и какво се мери,  и не са успели. А вие твърдите някакви заклинания с помоща на термини, в които няма никакъв физически (и всякакъв) смисъл. Мислите ли че това е нормално? Във физиката така не се прави. Или нервичките сдават?

Цитирай

ако твърдиш че "никой не тълкува, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели като следствие от опита на Майкелсън и Морли", ти явно не разбираш на какво се базира втория постулат на СТО.

Ами всичко е много просто. Забравете за опита на Майкелсън и Морли - да речем, че не се е състоял, нали твърдяхте че нямало значение дали Айнщайн го знаел. Приемете гениалното хрумване на Айнщайн, свързано с основите на електромагнетизма. СТО ще бъде абсолютно същата като конструкция. А малко по-късно и като експериментални доказателства.

Вие само за опита на Майкелсън и Морли ли сте чували, свързан със СТО? Малко по-голям хоризонт в знанията?

Нали по-горе твърдяхте, че няма значение дали Айнщайн е знаел за този опит? Е като няма, и ако не е знаел, за какво са тези изцепки? Малко повече логика, няма смисъл да се обиждаме щото веднага попадате на губещата страна...

Разбира се, има и смехурковци, които наистина не разбират какво са постигнали Майкелсън и Морли, и тълкуват първосигнално този опит като потвърждение на вторият постулат. Вие формирате непразно множество от хора с такива свойства - в резултат на което по цитираната логика аз разбирам каквото е нужно

Но опитът нито е мерил скоростта на светлината, нито е провеждан за няколко наблюдателя, че да се твърдят такива измислени последствия от него.

Цитирай

Според теб на какво се основава този постулат? Айнщайн просто така е повелил или какво??

Наистина ли бъркате създаването на постулати с някакво "повеляване"? Ами изучете базовите понятия, после спорете за глупости.

 

Как предпочитате нататъшната дискусия - продуктивна или саркастична?

Редактирано Август 16, 2019 от scaner

[laplandetza]

Сканер, несъм в настроение да пиша, вероятно помниш какво сме говорили и какви са слабостите в теориите на Айнщайн.Предложил е неговия начин, модел с матиматич. описание , разписал е и работи. Основата, базата обаче е съвсем недостатъчна, според мен фондаментално погрешна.

Редактирано Август 16, 2019 от laplandetza

[gmladenov]

Преди 20 минути, scaner said:

Ако го наречете просто "гениална хрумка на Айнщайн", ще бъдете най-близо до истината.

Блажени са вярващите. Амин.

Редактирано Август 16, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Основата, базата обаче е съвсем недостатъчна, според мен фондаментално погрешна.

Какво значи "погрешна"? Айнщайн е предложил математически модел, какъвто е и всяка теория във физиката.

А един модел, колкото и абсурден да ти се струва, щом се потвърждава масово от наблюденията, най-вероятно е верен и трябва да се справиш с това си чувство за абсурдност и погрешност :)

[gmladenov]

Преди 6 минути, scaner said:

А един модел, колкото и абсурден да ти се струва, щом се потвърждава масово от наблюденията, най-вероятно е верен и трябва да се справиш с това си чувство за абсурдност и погрешност

Хрумката на Айнщайн хич не се потвърждава от наблюдението. Затова е цялата тема.
Но аз с вярващи аз не споря. Ти си вярвай в каквото искаш, колега.
Ако искаш да поспориме за някой факт, кажи. Иначе бог да е с теб.

Редактирано Август 16, 2019 от gmladenov

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Хрумката на Айнщайн хич не се потвърждава от наблюдението.

Вие сериозно? А стига бе

Тези работи ги четете там, дето и другите опровержения на Айнщан, нали? Добре.

[laplandetza]

Преди 13 минути, scaner said:

Какво значи "погрешна"? Айнщайн е предложил математически модел, какъвто е и всяка теория във физиката.

А един модел, колкото и абсурден да ти се струва, щом се потвърждава масово от наблюденията, най-вероятно е верен и трябва да се справиш с това си чувство за абсурдност и погрешност

Знеш, не е така.Примерно за да получиш , неуспоримото , еднаква С за всички наблюдатели, необходимо е да нагласиш хипотезата  с оскъдната си „физическа база“ В крайна сметка той отбягва точно физическата същност на известното.

[scaner]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Ако искаш да поспориме за някой факт, кажи. Иначе бог да е с теб.

Аха, гроздето взе да става кисело и бягаме?

Вие до сега не спорехте за факти? Видяхте ли до къде го докарахте. Още от същото? Моля :)

Макар няма да е зле да усвоите основната понятийна система, какво е закон, какво постулат, какво следствие, какво означава "експериментално потвърждение" и какво опровержение. Да понаучите повече кое с кое е свързано, кое от кое произлиза, и че като обявите нещо за без значение, е добре да сте последователен. А иначе така да карате през просото със капаци е много скучно... После пак ще се оправдавате че не вие сте вярващият.

Като ви мине, тук съм.

[laplandetza]

Сканер , ще ти повторя за съжеление нещо недоказуемо , но основополагащо за начина на мислене по тези проблеми . 

Каква би била С , по голяма, по малка, много по голяма или малка , ако Космос беше съставен от едва няколко милиардни стотни от процента материя на познатия ни Космос.

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Аха, гроздето взе да става кисело и бягаме?

Въобще не. Ти явно вярваш, че Айнщайн просто е повелил, че скоростта на светлината е с във всички отправни системи (въз основа на божествената си гениалност, предполагам).
Щом е така, господ да те поживи!