Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[scaner]

Преди 14 минути, Exhemus said:

Без да смята ме конкретни стойности е ясно, че сфера не може да съвпада с несфера.

И поради что се срамиш да сметнеш, за да видим какво е тази "несфера"? Нещо забуксувахме.

Цитирай

Утежняващо обстоятелство е, че преобразуваните координати трябва да кацат и върху сфера 1с , както искаш ти.

Не искам така. Искам да кацат на сфера с радиус R = c.T, и те кацат.

Редактирано Октомври 18, 2019 от scaner

[laplandetza]

Добре де , несъобразихте ли , че една група фотони, в някакъв лъч светлина за по движната система, ако се разпространчват под ъгъл 90 градуса, то за неподвижната система, този лъч ще е сдруго направление спрямо фронта на движение, много по малки градуси, т.е точките по лъча, фронта на сверата, ако е сфера, ще са за различна геометрия на пространството за всяка ИОС, събитията, фотоните са общи, възприемането им е в различно построяване и отчитане на пространство и време. Същия тоя лъч един фотон от него като фронт, подвиж.ИОС  го мери в нейното си време и пространство, за неподвижната е в съвсем друга част от нейната си сфера, неможе да има съвпадение.

[gmladenov]

Преди 22 минути, scaner said:

Цитирай

Или вадиш линк, че някой друг така го смята ... или това е Сканерова Езотерика.

Какъв линк, това са базови неща от статистиката.

Е да де. Като е толкова базово нещо, значи го има във всички учебници и книги, които четете заедно с пасмината.
Значи какъв е проблема да дадеш линк!

 

@Шпага, @Doris, @Малоум 2

Пасмина, вие нали сте много начетени. Хайде помогнете сега на Вашия Шарлатанин!
Покажете къде ги пише тия безпардонни езотерики дето той ги бръщолеви.
Да не се окаже, че вие сте тези с фобията от четене??

[amigdal]

Преди 1 час, laplandetza said:

Фактор е според мен, според моята хипотеза основен фактор, В ранните мигове скорост <С> за първи път е достигала <равновесие> била много, много по голяма, в някакъв интервал е достигнала първично ниво на следкритично намаление, била е с по малка стойност от днес, от тогаеа постоянно расте, в Космически общ план.

Според официалната наука е друго, виж з=инфо за големия взрив и космическа експанзия, физиците тук също могат да ти обяснят.

ако намерят време да не се карат ;д и според мен е фактор ... нищо не е статично

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Е да де. Като е толкова базово нещо, значи го има във всички учебници и книги, които четете заедно с пасмината.
Значи какъв е проблема да дадеш линк!

Дал съм линк как се смята. Но ти както винаги спираш на първото изречение.

Иначе да, намира се във всеки сериозен учебник по математическа физика, и на който му трябва, го учи. Сега има много модерни приложения, за подобряване на разпознаването на невронните мрежи например

Ей тука показват как тази математика се прилага конкретно за обработка на CMB данните.

Иначе може да си пуснеш Гугъла с "multipole moments" например и осле да задълбаеш на диполния. Това е стандартен начин за обработка на такива данни,.

[Exhemus]

Преди 13 минути, scaner said:

И поради что се срамиш да сметнеш, за да видим какво е тази "несфера"? Нещо забуксувахме.

Не искам така. Искам да кацат на сфера с радиус R = c.T, и те кацат.

Добре:

1.     точки   R1' = +c.T      и     R2'  =  -c.T   от сферата на подвижния

2.     се преизчисляват в неподвижната с-ма в R1 и R2 - за сега да не ги смятаме. Интересно е какво става с момента Т ?

(Т) се преобразува в неподвижната кс  в  два момента  Т1 и Т2 за двете точки, но нали светлината достига точките в един и същи момент T за 

сферата на неподвижния.  Поради разликата на Т1 и Т2 е ясно, че подвижната сфера не е едно с неподвижната.

Още ли не ти е ясно? Те и патките го разбраха.

 

[scaner]

Преди 1 минута, Exhemus said:

2.     се преизчисляват в неподвижната с-ма в R1 и R2 - за сега да не ги смятаме. Интересно е какво става с момента Т ?

Ми това е най-важната част. Ще се преобразуват в T1,T2 и гарантирам, че ще имаш R1 = c.T1, R2=c.T2. - доказателство, че те са точки от сфера. И тъй като тези времена са произволни по начало, имаш гаранция че всички преобразувани точки ще станат точки от сфера.

Макар че гледам, трябва да използваш обратните лоренцови трансформации, което в случая е тривиално.

[Exhemus]

Преди 2 минути, scaner said:

Ми това е най-важната част. Ще се преобразуват в T1,T2 и гарантирам, че ще имаш R1 = c.T1, R2=c.T2. - доказателство, че те са точки от сфера. И тъй като тези времена са произволни по начало, имаш гаранция че всички преобразувани точки ще станат точки от сфера.

Макар че гледам, трябва да използваш обратните лоренцови трансформации, което в случая е тривиално.

 R1 =/=  R2 защото Т1 =/= Т2 .  Добре ще намерим средата на  R1 -- R2 с надеждата да построим сфера, ама хоп

 R1' -- R2'  се скъсява лоренцово, докато по игрек няма скъсяване. Пак не ни излезе сферата  

И това още преди да се опитаме да напаснем точките от подвижната сфера върху   точките с.Т  - от сферата на неподвижния.

Офф омръзна ми вече ...

[gmladenov]

Преди 29 минути, scaner said:

Дал съм линк как се смята.

Дай го тоя линк де. Толкова ли си сакат, че един линк не можеш да въведеш?
Вече трети път те питам.

 

@Шпага, @Doris, @Малоум 2

Пасмина, помогнете на завалията. Къде се изпокрихте?
Вие седите на тъмно, не участвате в разговорите ... а само от време на време изпълзявате да ухапете.
А когато на Шарлатанина му трябва помощ, никакви ви няма.
Бива ли такова отношение. Срамота!

Редактирано Октомври 18, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 3 минути, Exhemus said:

R1' -- R2'  се скъсява лоренцово, докато по игрек няма скъсяване. Пак не ни излезе сферата  

Скъсява се лоренцово според частичните сметки в другата система. В самата система отношението радиус/време е точно скоростта на светлината - надлъжно и напречно.

Но всичко това може да се очаква, защото и в другата система скоростта на светлината е С във всички посоки, и лоренцовите трансформацци са построени на това. В случая беше важно само да се покаже, че това наистина е така

Не ми се върти повече в тоя кръг, освен ако нямаш кардинална идея какво точно не те кефи.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Дай го тоя линк де. Толкова ли си сакат, че един линк не можеш да въведеш?
Вече трети път те питам.

Мда, от злост си ослепял. Два пъти дадох, не заслужаваш повече - очевидно си стигнал сингуларност в мисленето Бягай на доктор докато не е късно. Или смени очилата, или очите, най-добре главата...

[laplandetza]

Аз имам прост въпрос. въпроси, най лесните за СТО,ТО. 

Имаме експеримент в две ИОС, едната приета за подвижна обозначена с АА , другата приета за статична , обозначена с ББ, относителна скорост межди 2 те системи е някаква. В подвижната има експериментална постановка, по посока на движението са разположени 2 детектора за светлина , на еднакво разстояние от източник на светлина, детекторите обаче са свързани с часовник, експериментатора сверява 2 та часовника с неговия часовник , пуска уреда за фотони и датчиците мерят само фронтам първия фотон който достигне го засичат по време. Според СТО всичко трябва да е нормално, трябва да се отчете едно и също време. 

Според наблюдател от ББ предполагаемото <скъсяване> е по посока на движението и засяга симетрично постановката, разстояние от източник до датчик е едно и също, така ли е или не. Този наблюдател ще <види> сработване на датчиците вероятно в различно негово време, това не е важно, въпросът е как в системата АА, ако допуснем естествената възможност <времето> в тази система да тече симетрично в нея, без разлики и възможност за сверяване на часовниците, възможно ли е според СТО да се сверят часовници в една иос, възможно е нали, как ще се компенсира според наблюдателя от ББ прогреса на фотона, фронта и прогреса на датчика към него, т.е според ББ относителна скорост по голяма от <С> с другото направление , напред и относителна скорост по малка от <С> Как теорията компенсира това след като т.н. <скъсяване> е симетрично или ако не е симетрично какъв вид е тогава. Няма други решеия ,за да отчетат часовниците дно време, или не е възможно сверяване на часовници в една иос, или времето тече различно в самата иос, ии <скъсяването>на размер и път на светлина е някакъв особен вид натъкменков , което така удобно да компенсира разиките в относителните скорости на фронт светлина и датчик/часовници. Как СТО решава тази постановка.

[gmladenov]

Преди 17 минути, scaner said:

Цитирай

Дай го тоя линк де. Толкова ли си сакат, че един линк не можеш да въведеш?
Вече трети път те питам.

Мда, от злост си ослепял.

 

@Шпага, @Doris, @Малоум 2

Пасмина, три пъти попитах Сканерчето за линк ... и три път получих отговор като горния ... без линк.
Има ви аватарите и на трите коментара, така че може да ги проследите, ако ви интересува.

Само ви посочвам на кой "авторитет" и Шарлатанин ръкопляскате и се кланяте.
Каквото повикало, такова се обадило.

[laplandetza]

Младенов, обиждаме Сканер закачливо, той е свикнал, но защо месиш и другите ни форумни приятели в обидите, вероятно ще го отчетат това, грозна гледка е , не ги намесвай.

[gmladenov]

Прав си, Лапландец.

Много ме издразниха и тримата през последните няколко дни ... но ще се спра.

[laplandetza]

Преди 30 минути, laplandetza said:

Аз имам прост въпрос. въпроси, най лесните за СТО,ТО. 

Имаме експеримент в две ИОС, едната приета за подвижна обозначена с АА , другата приета за статична , обозначена с ББ, относителна скорост межди 2 те системи е някаква. В подвижната има експериментална постановка, по посока на движението са разположени 2 детектора за светлина , на еднакво разстояние от източник на светлина, детекторите обаче са свързани с часовник, експериментатора сверява 2 та часовника с неговия часовник , пуска уреда за фотони и датчиците мерят само фронтам първия фотон който достигне го засичат по време. Според СТО всичко трябва да е нормално, трябва да се отчете едно и също време. 

Според наблюдател от ББ предполагаемото <скъсяване> е по посока на движението и засяга симетрично постановката, разстояние от източник до датчик е едно и също, така ли е или не. Този наблюдател ще <види> сработване на датчиците вероятно в различно негово време, това не е важно, въпросът е как в системата АА, ако допуснем естествената възможност <времето> в тази система да тече симетрично в нея, без разлики и възможност за сверяване на часовниците, възможно ли е според СТО да се сверят часовници в една иос, възможно е нали, как ще се компенсира според наблюдателя от ББ прогреса на фотона, фронта и прогреса на датчика към него, т.е според ББ относителна скорост по голяма от <С> с другото направление , напред и относителна скорост по малка от <С> Как теорията компенсира това след като т.н. <скъсяване> е симетрично или ако не е симетрично какъв вид е тогава. Няма други решеия ,за да отчетат часовниците дно време, или не е възможно сверяване на часовници в една иос, или времето тече различно в самата иос, ии <скъсяването>на размер и път на светлина е някакъв особен вид натъкменков , което така удобно да компенсира разиките в относителните скорости на фронт светлина и датчик/часовници. Как СТО решава тази постановка.

Няма ли кой да ми отговори , това е лесно, помогнете ми , тъп съм и сам немога

 

[laplandetza]

Преди 57 минути, laplandetza said:

Аз имам прост въпрос. въпроси, най лесните за СТО,ТО. 

Имаме експеримент в две ИОС, едната приета за подвижна обозначена с АА , другата приета за статична , обозначена с ББ, относителна скорост межди 2 те системи е някаква. В подвижната има експериментална постановка, по посока на движението са разположени 2 детектора за светлина , на еднакво разстояние от източник на светлина, детекторите обаче са свързани с часовник, експериментатора сверява 2 та часовника с неговия часовник , пуска уреда за фотони и датчиците мерят само фронтам първия фотон който достигне го засичат по време. Според СТО всичко трябва да е нормално, трябва да се отчете едно и също време. 

Според наблюдател от ББ предполагаемото <скъсяване> е по посока на движението и засяга симетрично постановката, разстояние от източник до датчик е едно и също, така ли е или не. Този наблюдател ще <види> сработване на датчиците вероятно в различно негово време, това не е важно, въпросът е как в системата АА, ако допуснем естествената възможност <времето> в тази система да тече симетрично в нея, без разлики и възможност за сверяване на часовниците, възможно ли е според СТО да се сверят часовници в една иос, възможно е нали, как ще се компенсира според наблюдателя от ББ прогреса на фотона, фронта и прогреса на датчика към него, т.е според ББ относителна скорост по голяма от <С> с другото направление , напред и относителна скорост по малка от <С> Как теорията компенсира това след като т.н. <скъсяване> е симетрично или ако не е симетрично какъв вид е тогава. Няма други решеия ,за да отчетат часовниците дно време, или не е възможно сверяване на часовници в една иос, или времето тече различно в самата иос, ии <скъсяването>на размер и път на светлина е някакъв особен вид натъкменков , което така удобно да компенсира разиките в относителните скорости на фронт светлина и датчик/часовници. Как СТО решава тази постановка.

Никой не отговаря.

Този мислен експеримент ще го кръста Скоростомерлапландски 2.

Горната постановка е според хипотезата ми, според нея светлина е такава каквато е, т.е нещо като съществува само в Етерия и за да не се повтарям промените в обектите се здават в етерия, вижте хипотезата и първия скоростомер.Предполагам, предсказвам разлика в отяетеното в датчик/часовниците и с тази разлика измерваме скорост спрямо и в Етерия,а на някои ако им харесва да си ползват Вакуум.Вместо светлина е възможно ползване на субатомни частици, йони и пр.Тъй като е значително по опростен от първи скоростомер, този има по голям шанс да е основа на реален експеримент.

[gmladenov]

Преди 10 минути, laplandetza said:

Никой не отговаря.

Лапландец, ще ти отговоря след 1-2 часа, но в момента не мога.

[gmladenov]

Преди 3 часа, laplandetza said:

Аз имам прост въпрос. въпроси, най лесните за СТО,ТО. 

Имаме експеримент в две ИОС, едната приета за подвижна обозначена с АА , другата приета за статична , обозначена с ББ, относителна скорост межди 2 те системи е някаква. В подвижната има експериментална постановка, по посока на движението са разположени 2 детектора за светлина , на еднакво разстояние от източник на светлина, детекторите обаче са свързани с часовник, експериментатора сверява 2 та часовника с неговия часовник , пуска уреда за фотони и датчиците мерят само фронтам първия фотон който достигне го засичат по време. Според СТО всичко трябва да е нормално, трябва да се отчете едно и също време. 

Според наблюдател от ББ предполагаемото <скъсяване> е по посока на движението и засяга симетрично постановката, разстояние от източник до датчик е едно и също, така ли е или не.

Да, така е.

 

Цитирай

Този наблюдател ще <види> сработване на датчиците вероятно в различно негово време, това не е важно, въпросът е как в системата АА, ако допуснем естествената възможност <времето> в тази система да тече симетрично в нея, без разлики и възможност за сверяване на часовниците, възможно ли е според СТО да се сверят часовници в една иос, възможно е нали, как ще се компенсира според наблюдателя от ББ прогреса на фотона, фронта и прогреса на датчика към него, т.е според ББ относителна скорост по голяма от <С> с другото направление , напред и относителна скорост по малка от <С> Как теорията компенсира това след като т.н. <скъсяване> е симетрично или ако не е симетрично какъв вид е тогава.

Компенсира със "забавянето" на времето (time dilation) в движещата се ИОС.
С този трик относителната скорост между двете системи никога не е по-голяма от <С>; винаги е по-малка.

 

Цитирай

Няма други решеия ,за да отчетат часовниците дно време, или не е възможно сверяване на часовници в една иос, или времето тече различно в самата иос, ии <скъсяването>на размер и път на светлина е някакъв особен вид натъкменков , което така удобно да компенсира разиките в относителните скорости на фронт светлина и датчик/часовници. Как СТО решава тази постановка.

Точно както ти казваш. Всяка от двете системи си има собствено време, което тече различно.
Ако синхронизираш часовниците между двете системи, то на единия наблюдател ще му се струва, че неговият часовник се е разсинхронизирал.
Иначе часовниците ще показват различно време. И пак като ти казваш, ще има и скъсяване на размерите в подвижната система.

Редактирано Октомври 18, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 6 часа, самотния вълк said:

Какво значи, че източника го няма? Всяко едно измерване на движение, всяко наблюдение в космоса е спрямо някакво минало.

Колега, следната картинка е концептуална илюстрация на движещ се източник на светлина.
Жабката в случая е източникът/излъчвателя, а вълните са светлината.
Хайде сега ти кажи ако ти се движиш спрямо вълните, това същото ли е като да се движиш спрямо източника.

 

Цитирай

Ако може да измерваме спрямо галактиката Андромеда или Слънцето, какво ни пречи да правим измервания спрямо протоплазмата? Я си представи, че след около милион години се установи, че Андромеда я няма. Значи сме измервали спрямо обест, който не същуствува от преди да има хора на земята.

Невероятен пример. Значи как се движиш спрямо Андромеда ... ако нея я няма ... но въпреки това
ти продължаваш да мериш светлина от нея. Спрямо какво се движиш в този случай?

 

Цитирай

Та каква е разликата дали са три минути, два милиона години, или тринадесет милиарда години? 

Ами същото. Ти мериш светлината, така че източникът е без значение.
С други думи, няма нужда да избираш източника за отправна точка ако мериш светлината.

Редактирано Октомври 19, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Ей тука показват как тази математика се прилага конкретно за обработка на CMB данните.

Кретенчо, виж какъв линк си ми пратил:

• на страница 5: Диполната анизотропия е нашето "абсолютно движение"  (Dipole is our “absolute motion”)
• на страница 37: "Външната" диполна анизотропия идва от нашето движение (“Extrinsic” dipole comes from our motion)
• на страница 41: Диполната анизотропия а просто нашата скорост спрямо едро-мащабната структура на реликтовото
  излъчване (The dipole is just our velocity relative to the CMB LSS)

Аз попитах за линк, според който диполната анизотропия е само червено отместване, както ти твърдиш.
А ти ми пращаш линк, който едновременно те оборва ... и потвърждава това, което аз казвам.

Не знам друг кретен, който сам се оборва ... но в случая получаваш моите поздравления.
Браво, Кретенчо, само така .

Редактирано Октомври 19, 2019 от gmladenov

[самотния вълк]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Невероятен пример. Значи как се движиш спрямо Андромеда ... ако нея я няма ... но въпреки това
ти продължаваш да мериш светлина от нея. Спрямо какво се движиш в този случай?

Явно нищо не си разбрал. Докато нападаш, може да се напънеш да мислиш. Андромеда е на разстояние около 2,5 милиона светлинни години от нас. Ние я виждаме като матариален обект, но светлината, която наблюдаваме е тръгнала преди 2,5 милиона години. Да де, ама около 1-2 милиона години след като тази светлина е излъчена, бум и галактика я няма вече. Но ще го разберем след милион години. Но към настоящият момент за земния наблюдател Андромеда си е там и няма пречка да се движиш спряма нея. Движиш се, изчисляваш скорост и промяна в разстоянието. Все едно го праваш спрямо луната. 

 

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ами същото. Ти мериш светлината, така че източникът е без значение.
С други думи, няма нужда да избираш източника за отправна точка ако мериш светлината.

Светлината ти дава информация за източника. Кое не ти е ясно?

[gmladenov]

Преди 2 часа, самотния вълк said:

Явно нищо не си разбрал.

Много добре съм те разбрал, колега.

 

Цитирай

Да де, ама около 1-2 милиона години след като тази светлина е излъчена, бум и галактика я няма вече. Но ще го разберем след милион години. Но към настоящият момент за земния наблюдател Андромеда си е там и няма пречка да се движиш спряма нея. Движиш се, изчисляваш скорост и промяна в разстоянието. Все едно го праваш спрямо луната.

Нека да цитирам Сканерчето. Той е от другата страна на барикадата, така че ако аз съм крив, той би трябвало да е прав :

• За да има кинематично движение, трябва да има промяна в някакво разстояние, за да построите такова разстояние което да се променя, не може да се разминете без отправна точка. Това е според физиката на Нютон. Няма кинематично движение без скорост, т.е. без промяна на разстояние.

Нека също така леко да променим твоя пример: Андромеда вече е гръмнала и вече я няма.
Независимо от това, обаче, ние още мерим светлина от нея.

Значи ти тръгваш в посока Андромеда и мериш светлина от нея.
Въпросът е, кое разстояние се променя, след като самата Андромеда вече я няма?

Нали "няма кинематично движение без промяна на разстояние" .
Кое разстояние тогава се променя докато ти се движиш ... към липсващата Андромеда.

Абсолютно същият въпрос важи и за прото-плазмата на ранната вселена, за която се бием тук напоследък.
Затова примерът ти наистина е много уместен.

Редактирано Октомври 19, 2019 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 59 минути, gmladenov said:

Значи ти тръгваш в посока Андромеда и мериш светлина от нея.

И как разбра, че тръгваш? (от твоя гледна точка - нищо, че питаш друг да ти го обяснява)

Май, най-сетне, откриваш, че всички събития които ни носят информация, са се случили в миналото. И, трябва Лоренц, за да се разбере "какво е било в миналото".

...

[Шпага]

Преди 10 часа, Exhemus said:

Те и патките го разбраха.

Кои са патките тук?