Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[laplandetza]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Да, така е.

 

Компенсира със "забавянето" на времето (time dilation) в движещата се ИОС.
С този трик относителната скорост между двете системи никога не е по-голяма от <С>; винаги е по-малка.

 

Точно както ти казваш. Всяка от двете системи си има собствено време, което тече различно.
Ако синхронизираш часовниците между двете системи, то на единия наблюдател ще му се струва, че неговият часовник се е разсинхронизирал.
Иначе часовниците ще показват различно време. И пак като ти казваш, ще има и скъсяване на размерите в подвижната система.

Добро утро. Знаех си , че ще ви измъчат моите елементарни въпроси. Всъщност системата приета за стационарна ни е нужна само за прегледност, тя нищо не <мери> и няма  настроени часовници. Относително преместване между <фотон> и обект, от гледна точка на наблюдател от иос различна от обекта спокойно може да е с по голяма скорост от <С> но винаги по малка от 2<С> друг е въпроса с какъв <медиатор> в случая светлина тази информация ще се доставя. Пак в същото положение, за същия наблюдател относителна скорост между два обекта , които се движат спрямо него с по малка от <с> скорост, преместването между самите обекти от негова гледна точка може да е над <С>. Но и това няма значение, при всички случай ако фотон се движи към обект и обекта се движи срещу фотон , пътят е по къс от колкото ако самият обект прилича на неподвижен за външния наблюдател.

Двете системи имат собствено време и нас никак не ни интересува да синхронизираме часовници в тези две системи АА и ББ. Единствено което синхронизираме е часовниците в ЕДНА система АА, подвижната, което прави и Айнщайн в неговите мислени експерименти , обикаля като гламав във всяка иос, всяка за себе си и цъка стрелките.

Скъсяването по дължина трябва да е със <симетрия> , еднакво, защото ако теорията твърди , че не е , веднага я застрелвам по най лесния начин.

[laplandetza]

За сга трябва да отхвурля в този модел ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер.

[laplandetza]

Преди 29 минути, Шпага said:

?

Остави патките да пасат, виж моя нов мислен скоростомер 2, лесен за обяснение.

[Шпага]

Преди 12 часа, gmladenov said:

... диполната анизотропия има както червено, така и синьо отместване.

Добре де, КОЙ е източникът на синьото отместване? Кажи ни какво приижда към нас, та да вземем някакви защитни мерки преди да ни е връхлетяло

[Шпага]

Преди 22 минути, laplandetza said:

... виж моя нов мислен скоростомер 2, лесен за обяснение.

Не мога да го разбера това твое обяснение. Може пък и гениално да е... кой знае

[laplandetza]

Преди 9 минути, Шпага said:

Не мога да го разбера това твое обяснение. Може пък и гениално да е... кой знае

Лесно е , спомни си първо прослвутата постановка разиграван милион пъти движещ се вагон с крушка и наблюдател по средата , а по стените на вагона огледала, Как ще обясниш факта , че накрая наблюдателя в вагона и онзи на гарата и за тях двамата има Едно събитие в една точка на простр.време в която наблюдателя приема едновремено сигнала от двете огледала, обясни си първо това, защо се получава.

[Малоум 2]

Преди 28 минути, laplandetza said:

За сга трябва да отхвурля в този модел ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер.

Лапландец - знам, че не ти харесва на руски, ама - ще го разбереш и по картинките и по жестовете. "Защо е толкова сложно, - засега, ние не знаем!" казва човекът:

https://www.youtube.com/watch?v=SF9yunc4e50

...

...

(знаеш - по хипотезата ми - без "модифициран етер" не би могло да се разбере (петата възможност - и ние сме направени от "етер"-  от светлина?!). Но - във видеото - правилно стигат до това, че силата (осезаема) е от "маса с електромагнитен произход" - а гравитационната сила от гравитони е изключително слаба - сила с ентропиен произход (освен при много голяма плътност на поток на гравитони - огромни обекти, като цяло). Демек - въпрос на структуриране на частите на "етер" в едно цяло, което да наричаме "обект" - става осезаемо за нас, които сме структурирани от същото като вещеви обекти+връзки с полеви обекти.)

...

[laplandetza]

Преди 2 минути, Малоум 2 said:

..

Благодаря Малоум, ще разгледам по късно, различно ми е виждането, знеш , харесвами идеята за постоянно обрауване, за мен е пост. превръщане , квантовите полета, електр.поле за мен е с <по висок> характер, по висока степен от гравитация , с нови степени на промени.

[scaner]

Преди 6 часа, gmladenov said:

на страница 5: Диполната анизотропия е нашето "абсолютно движение"  (Dipole is our “absolute motion”)

Само че забелязваш, че "абсолютно движение" е в кавички. Съвсем естествено е фииците да използват жаргон за да не приказват много и напоително отдавна известни неща, и кавичките просто сигнализират че това не е абсолютно движение (без кавички).

Цитирай

Аз попитах за линк, според който диполната анизотропия е само червено отместване, както ти твърдиш.

Ти може да питаш за каквото си искаш, след като си изпушил и не си разбрал за какво става дума.

Аз непрекъснато говоря, че всички данни от спътниците се основават на червено отметване в една или сдруга степен, и че в тях няма синьо отместване, за да го рисуват по картинките. Диполната анизотропия е нееднородност в тези данни. За това беше спора, и линка показва, че съм прав. Нееднородността в тези червено отместени данни, наречена диполна анизотропия, показва посока в която червеното изместване на изходните данни има определена тенденция на промяна, без те да показват в това направление синьо изместване и статията това показва.

Цитирай

А ти ми пращаш линк, който едновременно те оборва ... и потвърждава това, което аз казвам.

- ти настояваш за абсолютно движение - в статията използват кавички, което променя смисъла.  Но ти не си запознат с жаргонният език в научната общност, който може да бъде и опасно подвеждащ за незапознати. Затова трябва да се осмисля целият контекст, не да се клъвва по първия познат термин. По-нататъка ти сам цитираш какво остава от "абсолютното движение" - движение спрямо едромащабна структура Абсолютността отива на кино;

- ти настояваш за движение спрямо вакуума - в статията не се опредея нищо за вакуума;

- ти настояваш за синьо отместване - статията работи само с данните съдържащи огромно червено отместване;

- ти настояваш за безотносително движение - в статията казват че "Диполната анизотропия а просто нашата скорост спрямо едро-мащабната структура на реликтовото
излъчване". "Спрямо" е само едната страна на относително движение, по дефиниция Аз по много поводи обяснявах, че това е отправна система, в която CMB става честотно изотропно, което е същото. Реликтовото лъчение като цяло е материална система, и аз от кога ти набивам канчето че движение принципно се дефинира само спрямо материални системи/обекти? Самото лъчение е излъчено от подвижни източници и спрямо тях спътниците измерват първичните червено отместени данни, ама нужно ли е това всеки да ти го набива в канчето, или отдавна е станало  научен консенсус и всеки е длъжен да го знае, когато продължава напред? Поне от времето на Хъбъл са такива фактите.

Едромащабна материална структура, спрямо която да се определя движението, е предлагана поне от времето на Нютон. Това беше и отправната система свързана с "неподвижните звезди", това е по-късно отправна система свързана с "неподвижния етер", идея да се определя движение според центъра на импулса на наблюдаемите звезди, сега е според нееднородност в лъчението, произведено от някогашната плазма. Нито една от тези системи не е абсолютна в смисъла който влага Нютон, движението спрямо такива системи по определение е относително. Проблемът се свежда до удобство, кое от тези движения е по-лесно и удобно за измерване. Движение спрямо слънцето има абсолютно същите качества, но измерването на това движение не е удобно, ако се намираш на 5 милиарда светлини години от него, от там то просто не се вижда за да бъде измерено. Всичко е относително, и всичко опира до удобство. 

Та коя от глупостите които казваш се потвърждава от статията?

[laplandetza]

Сканера се омотва с тези обяснения с едромащабните структури и аха,аха да стигне до материалното пространство/време , хахах, сам си го вкара..........хахаххх

[scaner]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Нека да цитирам Сканерчето. Той е от другата страна на барикадата, така че ако аз съм крив, той би трябвало да е прав :

• За да има кинематично движение, трябва да има промяна в някакво разстояние, за да построите такова разстояние което да се променя, не може да се разминете без отправна точка. Това е според физиката на Нютон. Няма кинематично движение без скорост, т.е. без промяна на разстояние.

Нека също така леко да променим твоя пример: Андромеда вече е гръмнала и вече я няма.
Независимо от това, обаче, ние още мерим светлина от нея.

Значи ти тръгваш в посока Андромеда и мериш светлина от нея.
Въпросът е, кое разстояние се променя, след като самата Андромеда вече я няма?

Ти мериш разстоянието до точката на излъчване, в отправната система на наблюдателя. Това е разстоянието което се променя - източникът във всеки следващ момент е в друга, по-далечна или по-близка точка, ако се движи спрямо наблюдателя. Щом има точка на излъчване, има и източник който да излъчва в нея. И светлината в спектъра си носи информация за скоростта на този източник, което се определя по доплеровият ефект. Независимо че по-късно източникът изчезва - той вече е излъчил светлината идваща към нас, и е заапечатал в нея поведението си. Когато спре да идва светлината, ще му мислим, но до тогава наблюдаваме светлина, излъчена от някаква точка някога, в която точка е имало източник, и по характеристиките на тази светлина може да определим скоростта на източника когато я е излъчвал.

Цитирай

Нали "няма кинематично движение без промяна на разстояние" .
Кое разстояние тогава се променя докато ти се движиш ... към липсващата Андромеда.

Променя се разстоянието до точките в която е била създадена светлината, която още наблюдаваме.

Но преди някой да тръгне да критикува нещо по физиката, трябва да ги знае тези елементарни неща.

[laplandetza]

Хайде бе , ак ще обясните изтърканата постановка с движещ се вагон крушка по средата на вагона , наблюдател в средата и едновременост на фронта от двете огледала по стените достигащ до наблюдател за да бъде спазен първи постулат. Толкова ли е трудно...........

[laplandetza]

Ами аз да обяснявам , вагона и един страничен наблюдател на гарата, той как ще <вижда> целият вагон и  вътре в него, скъсен по дължина, разстоянието от крушката до огледалата равно ли е , равно е. Светва се, фронта удря огледалата , спорежс траничния наблюдател как изглежда, пътува фронт напред , но и вагона се мести, назад пътува и вагона срещу него, едновременно ли достигат фронтовете до огледалата, за да няма хър мър, гаровия наблюдател се е клонирал хилядократно и всияки със сверени часовници в собствената си ИОС гара дебнат до вагона и огледалата на сантиметър разстояние и цъкат. Та според Гара едновременно ли удря фронта в огледалата? , после отразения фронт как пътува да вагонния наблюдател.

[laplandetza]

Изпокриха се защитниците , крушката светва и клонираните Гаромани , цъкат ли цикат. Според тях, фронта по посока на движение изминава повече път, защото и огледалото се движи  в сравнение с фронта към обратната посока на движение , където фронта изминала по малко път , заото и огледалото се движи, цък, цък, цъкат и според Гаромания няма едновременност на двте междинни събития , <удара> на фронта в огледалат, нали така другари или имат възражения,,,,,,,,,,,. цук,сък и БУМ, ТО гръмна, хахах

[laplandetza]

Да разбирам ли , че сте съгласни с дотук разиграното от моя елементарен <експеримент>?

[laplandetza]

Ето за другарите, онея с каските, като за аутисти, хахах

 

Experiment 8: Mr. Einstein is on a railroad car moving to the left with velocity v, and on his car are two light bulbs that, from his perspective, come on simultaneously. To confirm this, he could also rig some sort of detector that would go off only if both beams of light arrive at his position simultaneously.

 

 

 

 

 

 

 

Question: What will Mrs. Einstein see?

Answer: She will agree that both beams of light reach Mr. Einstein at the same time. However, since from her point of view the light on the right has greater distance to travel, she will see the light on the right come on first!

Conclusion: From the above experiments we see that events which may be simultaneous for one observer can happen in a different sequence for another observer. This leads us to the startling conclusion that there is no such thing as a universal "now" for which everyone will agree on what happens "now". That is, I can see two events as happening "now" while another observer will see one event happening "now" with the other event yet to occur!

 

 

Ххахах, още се смея, та каква стана тя, за да ги види двете крушки едновременно господин Сканер , е нужно според другарката Дорис едната да светне първа , а сетне и другата. Ха сега по обратния път, светлината от главата на господин Сканер дали ще достигне едновременно до огледалата на моята постановка , според разбира се другарката Дорис, или не? , Хахахах, айде да ми е честито , ставам Нобелар !

[Малоум 2]

Преди 25 минути, laplandetza said:

Conclusion: From the above experiments we see that events which may be simultaneous for one observer can happen in a different sequence for another observer. This leads us to the startling conclusion that there is no such thing as a universal "now" for which everyone will agree on what happens "now". That is, I can see two events as happening "now" while another observer will see one event happening "now" with the other event yet to occur!

Еми, така е - като се сбъркат ... кои са събитията ...

Събитието при господина е едно - Двете лампи светват едновременно - по условие.

Събитието при госпожата е също едно - Чака  господинът да й го съобщи - какво е видял (по условие - по телефона, примерно). А той е видял че двете лампи светват едновременно- демек - едно събитие, което да се "коментира" и от двамата, макар и в различни моменти от времето, за всеки поотделно.

А, най-известният извод от СТО е  (в две взаимно движещи се ИС) - "сегато" на наблюдател ИС1 за случване на две събития  не е "сегато" на другия наблюдател ИС2. Тоест ако  две събития за един - едната ИС - от наблюдателите не са едновременни,  за да разбере какво вижда другият- другата ИС - трябва да приложи Лоренц.

...

[laplandetza]

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Еми, така е - като се сбъркат ... кои са събитията ...

Събитието при господина е едно - Двете лампи светват едновременно - по условие.

Събитието при госпожата е също едно - Чака  господинът да й го съобщи - какво е видял (по условие - по телефона, примерно). А той е видял че двете лампи светват едновременно- демек - едно събитие, което да се "коментира" и от двамата, макар и в различни моменти от времето, за всеки поотделно.

А, най-известният извод от СТО е  (в две взаимно движещи се ИС) - "сегато" на наблюдател ИС1 за случване на две събития  не е "сегато" на другия наблюдател ИС2. Тоест ако  две събития за един - едната ИС - от наблюдателите не са едновременни,  за да разбере какво вижда другият- другата ИС - трябва да приложи Лоренц.

...

Ами не си разбрал простия експеримент, за господина е едновременност на 2 събития, това според създателите на този експеримент, за госпожата не е така, неедновременост на 2 събития, никакъв лоренц не е нужен, ако се разшири постановката, както го е правил самия дядо Айнщайн, но тук е с цел обяснение за деца, без излишни неща.Щом и това не разбирате, работата е.......... Давайте му всичко да яде!, хахах

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Цитирай

Значи ти тръгваш в посока Андромеда и мериш светлина от нея.
Въпросът е, кое разстояние се променя, след като самата Андромеда вече я няма?

Ти мериш разстоянието до точката на излъчване, в отправната система на наблюдателя.

Значи ти мериш разстояние до нематериална точка ... във вакуума на пространството.
Ти това казваш, Сканерчо.

Промяна на разстояние = движение.
Ако за едното не се изисква материална отправна точка, за другото също не се изисква.
Тоест, движението не изисква материална отправна точка.
Ти това казваш, Сканерчо.

Редактирано Октомври 19, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

Това с двете крушки ,за да се обясни трябва да се пресмята, но за по удобно господина дава сигнал, натиска ключа във вагона за осветление, той е до него, нека сигнала е светлинен, според СТО, господина за да <види> едновреенно> крушките те е задължително да светнат по различно време и това разбира се според приет за неподвижен наблюдател, госпожата.Същата госпожа, ако би могла да проследи сигнала от светлиния ключ, ще регистрира НЕ едновременно пристигане на този сигнал до крущките, а те от своя страна ще светнат , според нея НЕедновременно и което няма как да е инче, защото Госпожата вижда нещата така, скъсен вагон  и движещи се крушки наблюдател, пътиюата на сигналите в двете посоки са различни по големина за нея, както и за светлината от крушките. За да се получи предсказаното от СТО е задължително и физически да са такива промените във вагона, а не само илюзия на носителя на информацията.За да се докаже Неедновременост във вагона, се разширява постановката с многобройни часовници/наблюдатели на Гарата с цел по лесно асимилиране, получават сигнала в тяхната си гарова система във същите прорпорции ,той е <подобен>, но със закъсненеие.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Значи ти мериш разстояние до нематериална точка ... във вакуума на пространството.
Ти това казваш, Сканерчо.

Промяна на разстояние = движение.
Ако за едното не се изисква материална отправна точка, за другото също не се изисква.
Тоест, движението не изисква материална отправна точка.
Ти това казваш, Сканерчо.

Тц. Не, не казвам това. Ти просто не успяваш да вкараш парадигмата "движение", която се учи още в детската градина в ограничените си представи. От там нататък трагедията сама се поддържа, а ти не разбираш другите какво казват, налага се да го интерполираш чрез предубежденията си, и се формират халюцинациите.

Нещата са прекомерно елементарни.

В тази отправна система, в която сега наблюдаваме светлината от Андромеда (ще я наричаме "наша"), в предишен момент например, момента Т = -2 млрд години, е излъчена светлина. Източникът тогава е бил на разстояне R = 2 млрд светлинни години. Това ни казва тази светлина, която сега наблюдаваме.

Нека сега детайлизираме процеса на излъчване: нека в този момент Т е излъчен един период на светлинната вълна. Малко по-късно, в момента Т+∆Т ще бъде излъчен следващият период на светлинната вълна, където ∆Т се определя от нейната честота при източника. За този интервал от време източникът на вълната се е преместил  на разстояние R+∆R, където ∆R = V.∆T. Величината V е скоростта с която този източнник се е движел в този момент спрямо нашата отправна система. Това е промяната на разстоянието, което се запечатва във светлинната вълна, ∆R. А се запечатва така: в резултат на промененото разстояние, вълните по посока на движението на източника ще се сгъстяват (или разреждат, ако той се отдалечава от базовата ни отправна система), защото следващият период ще е излъчен по-близо до нашата отправна система, и ще му трябва по-малко време за да дойде.

Всичко това ще доведе до изместване на честотата на вълната. Така формираната вълна сега се наблюдава, и по тази промяна в честотата може да се определи величината V, скоростта на източника в момента на излъчване. Това е референцията, която определя "движение" в картинката. Това описание на процеса е добра база за упражнение да си изведеш сам формулата за доплеровият ефект, за да почувстваш физиката.

Забележи, в нито един от етапите не ни се налага да мерим разстояние до каквото и да било. Нужно ни е само да определим скоросттаа с която то се е променяло в момента на излъчване, и тази информация под формата на V се носи от самата светлина чрез нейната честота, и се определя при наблюденията сега.

Всякакви такива приказаки "не се изисква материална точка", "точка във вакуумното пространство" и прочие простотии са само демонстрация на невежество, на някаква индоктринация.

 

Редактирано Октомври 19, 2019 от scaner

[Exhemus]

Преди 9 часа, Шпага said:

Кои са патките тук?

Тук ги няма. Има само 2-3 сладки патенца  

[gmladenov]

Преди 58 минути, scaner said:

Така формираната вълна сега се наблюдава, и по тази промяна в честотата може да се определи величината V, скоростта на източника в момента на излъчване. Това е референцията, която определя "движение" в картинката.

Ти нещо не разбираш.

Времето в една отправна система важи за всяка точка в тази отправна система. Тоест, за цялата вселена.
Ако в момент Т(х) Андромеда гръмне, в този момент Андромеда спира да върши работа като материала отправна точка ... независимо
от това, че ти продължаваш да приемаш светлина от нея.

Нека да погледнем примера от гледната точка на Андромеда.
Значи в отправната система на Андромеда имаме ракета, която се движи инерциално към нея.
В момент Т(х) Андромеда гръмва.

Валидна ли е отправната система на Андромеда след момент Т(х)?

Ако кажеш "да", значи ние може да имаме отправна система, която не е материална ... защото Андромеда вече я няма.
Ако кажеш "не", значи ракетата няма как да се движи спрямо Андромеда ... защото Андромеда вече я няма.

И в двата случая ако избереш светлината от Андромеда за отправна точка след момент Т(х), ти не се движиш спрямо Андромеда
(защото нея вече я няма), а спрямо някаква нематериална отправна точка.

Ти разбираш ли го това?

Редактирано Октомври 19, 2019 от gmladenov

[Стелян]

Преди 23 часа, самотния вълк said:

Тука показваш колоко не си наясно. Какво значи, че източника го няма? Всяко едно измерване на движение, всяко наблюдение в космоса е спрямо някакво минало. Ако може да измерваме спрямо галактиката Андромеда или Слънцето, какво ни пречи да правим измервания спрямо протоплазмата? Я си представи, че след около милион години се установи, че Андромеда я няма. Значи сме измервали спрямо обест, който не същуствува от преди да има хора на земята. Светлината от слънцето се движи за осем минути. Ами, ако пет минути след измерването се окаже, че слънцето го няма вече, избухнало е. Измервали сме спрямо обект, който от три минути го няма. Та каква е разликата дали са три минути, два милиона години, или тринадесет милиарда години? 

Ами така е колкото и странно да ти звучи, отправна система няма как да се прикачи към несъществуващ обект. така че ако слънцето е светило и е изгаснало в един момент, и след този момент се установи някаква диполна анизотропия в разпространението на светлината, от спътник, ти не можеш по никакъв начин да твърдиш че обекта засякал диполната анизотропия се е движел спрямо слънцето 

[Стелян]

Преди 15 часа, самотния вълк said:

Явно нищо не си разбрал. Докато нападаш, може да се напънеш да мислиш. Андромеда е на разстояние около 2,5 милиона светлинни години от нас. Ние я виждаме като матариален обект, но светлината, която наблюдаваме е тръгнала преди 2,5 милиона години. Да де, ама около 1-2 милиона години след като тази светлина е излъчена, бум и галактика я няма вече. Но ще го разберем след милион години. Но към настоящият момент за земния наблюдател Андромеда си е там и няма пречка да се движиш спряма нея. Движиш се, изчисляваш скорост и промяна в разстоянието. Все едно го праваш спрямо луната. 

Ми противоречиш си, Андромеда е същесвувала преди милярд години, а ние виждаме светлината от нея, но това вече не е андромеда. И така че ако се установи доплер, от времето след несъществуването на андромета, ти не можеш да твърдиш по никакъв начин дали галактиката се е движела или е била в покой спрямо детектора който отчита доплер

Редактирано Октомври 19, 2019 от Стелян