Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?

[amigdal]

Преди 3 часа, deaf said:

От тиража в неделя имам четворка (45лв.) от Тото-2 и вчера си ги взех. Сега ми хрумна следното... Ако във сферата нямаше едно топче,дали щях да уцеля четворката? Понеже така с лека ръка "махна" Луната... Може би въпросът ми е малко неточен и абстрактен...

Мисля, че като цяло всичките числа щяха да са други. Дори малак елемент ще е като ефекта на пеперудата.

[gmladenov]

Преди 22 минути, scaner said:

Добре, опиши как избираш точката за отправна система. С какво обозначаваш началото на координатната система, за да описваш разстояния. Как определяш, че часовниците са неподвижни в тази отправна система?

Ами по абсолютно същия начин, по който ти ги определяш тези неща за една звезда, която е гръмнала и я вече няма.
Ако ти можеш да избереш една гръмнала звезда за отправна система, защо аз да не мога.
Така че си отговори сам на собствени си въпроси.

 

Цитирай

Ние използваме  отправната система сега, за да опишем поведението на тази материя в миналото.

 

Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години.
Ти ми кажи колко смислено е това.
 

Цитирай

Когато луната я има, ние можем да определим величина на скорост и посока на движението на земята. Когато я няма, каква е скоростта и посоката? И в ситуацията, в която всичко е същото, но луна никога не е имало, каква е скоростта и посоката на земята? Има ли разлика със ситуацията, когато има Луна?

Скоростта на земята в космоса се определя по същия начин, по който спътниците определят собственото си движение в космоса.
Луната няма нищо общо с тази скорост - независимо дали съществува или не.

Редактирано Октомври 22, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ами по абсолютно същия начин, по който ти ги определяш тези неща за една звезда, която е гръмнала и я вече няма.
Ако ти можеш да избереш една гръмнала звезда за отправна система, защо аз да не мога.
Така че си отговори сам на собствени си въпроси.

Човече, колко пъти трябва да ти повтарям едно и също, докато стигне до мисловния ти апарат? И не само сега, няколко пъти вече се случва по най-различни поводи.

Не избирам никаква звезда за отправна точка. Отправната точка ми е планетата Земя, или апаратурата с която измервам, неподвижна спрямо тази планета. Или ракетата, в която апаратурата е неподвижна. Или метеорит за който съм закрепил апаратурата си. Може и Луната, и каквото имам под ръка, зависи какво искам да постигна.

Отправната точка е точката, от която се определят разстоянията. От нея се "отправяш" към другите обекти и места. От апаратуратра може да определиш разстоянието до Горно  Камарци, до Луната, до Андромеда, до където си щеш. Това е координатната мрежа на твоята отправна система, началото на която ти си го избираш релативно материалните обекти на база които формираш тая отправна система.

Гръмналата звезда, Луната, Андромеда, не са отправни точки в този случай - те са просто обекти, на които описваш положенията в определени моменти време. Ти имаш изключително превратни представи за физиката, излизаш далеко извън понятийната конвенция и за това не ти се получават нещата.

Това са отговорите на моите въпроси. Ако ти определяш нещата по същия начин, ти описваш относителни движения в отправна система, независимо от приказките за някакво "абсолютно" движение.

А на твоите отговор няма - от точка във вакуума няма как да разпънеш координатна мрежа и да водиш наблюдения, без да имаш материални обекти.

Цитирай

Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години.
Ти ми кажи колко смислено е това.

Ами липсва му смисъл именно защото не избираме такива обекти за отправни системи. Ти имаш някакви  дълбоко объркани представи за отправна система, и за това ти се получават такива безсмислици. Ти всъщност спориш със собственото си невежество по въпроса.

Цитирай

Скоростта на земята в космоса се определя по същия начин, по който спътниците определят собственото си движение в космоса.

Спътниците определят движение спрямо CMB, което съществува и сега. Както прочете в оная статия, "движение спрямо голямо мащабна структура". Никаква принципна разлика с по-малкомащабните структури, като Луната например Но тук няма и помен от абсолютни движения. Което и трябваше да се докаже  

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Отправната точка е точката, от която се определят разстоянията.

Няма спор, колега. Само че виж сега какво се получава.
(За радост на колегата Малоум-2, още картинки и разсъждения по картинки .)

Нека ракета се движи инерциално към звезда и нека изберем ракетата за стационарна отправна система.

Тъй като звездата е много далеч, ракетата вижда светлина от звездата, която е излъчена преди много години.
За това време звездата се е преместила и си е сменила местоположението. Ракетата, обаче, няма как да знае това.
Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата,
а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло.

Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела.
Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира:

• разстоянието до звездата не може да се определи, защото нейните истинските координати са неизвестни
• образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение
   

Нека сега звездата да е гръмнала и вече да я няма. Ракетата, обаче, няма как да знае това.
Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата,
а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло.

Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела.
Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира:

• разстоянието до звездата няма как да се променя, защото звездата вече не съществува
• образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение

Истината е, че на практика една ракета винаги може да измери движението си към образа/проекцията на звездата.
Това движение, обаче, е към точката на излъчване на светлината от звездата.
Тази точка е нематериална ... и според релативизма е невалидна като отправна точка.

Истинските координати на звездата не могат да бъдат определени от ракетата, така че ракетата няма как
да определи истинското си разстояние спрямо звездата.
Това, което ракетата вижда, винаги е оптическа илюзия ... докато ракетата не се приближи до звездата.
Колкото по-голямо е разстоянието между двете, толкова по-голяма е оптическата илюзия.

Ако пък звездата е гръмнала и я вече я няма, то разстоянието между ракетата и звездата не съществува.
В този случай релативизмът съвсем издъхва, защото на теория вече няма движение между ракетата и звездата,
независимо от това, че ракетата продължава да мери Доплер от движението си спрямо образа на звездата.
Естествено този образ не е материално тяло, така че не може да служи за отправна точка ... според релативизма.

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[laplandetza]

За такива като сканера. В Етерия е следното , Вие мерите собственото си движение по себе си в и през Етерия. Ползвайки просветляването от реликт. лъчение или Скоростомерите, като се разработят като практически уреди. Знаете стойност и посока на скорост, имате отклоненията в собственното си време , правите корекция за него и полуяавате реалното истинско разстояние в етерия, което сте изминали. При Т.О нали е същото, ако ползвате относителна скорост между обекти , примерно набелязвате си якоя звезда , движете се бързо, пътят до нея според СТО би трябвало да ви изглежда скъсен и мерейки със собственото си време,забавено, така би трябвало да идва корекцията.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години.
Ти ми кажи колко смислено е това.

Принципно - трябва да го срещнеш, да му "лепнеш" нулата от КС, макар че ... той отдавна (във времето) е умножен по нула. И, възможността, е подобно вица за блондинката: "Вероятността да срещнеш жив динозавър е 50% - може да го срещнеш, ама може и да не го срещнеш!"

...

 

[laplandetza]

Ако ползваме само 2 обекта по СТО ние никога не можем да измерим реалната си скорост в обкръжението ни, трябва да разширим, включим и ОТО , при което са ни необходими няколко обекта за измерване. При само два обекта, когато единия иска да измери скорост, няма как да я получи, не и в смисъла на цялото си измеримо обкръжение, не и в материалното пространствовреме-Етерия. Отделно ефекта на <скъсяване> на пътя  при приемане на светлина се дължи на същото както и доплер в реликтово лъюение, свртлина е <фиксирана> в Етерия и приемащия обект се движи в и спрямо Етерия.

[Малоум 2]

Преди 18 минути, laplandetza said:

Ако ползваме само 2 обекта по СТО ние никога не можем да измерим реалната си скорост в обкръжението ни, трябва да разширим, включим и ОТО , при което са ни необходими няколко обекта за измерване

Няма реална скорост - има относителна скорост, която може да се намери с Лоренц.

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Тъй като звездата е много далеч, ракетата вижда светлина от звездата, която е излъчена преди много години.
За това време звездата се е преместила и си е сменила местоположението. Ракетата, обаче, няма как да знае това.
Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата,
а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло.

Това няма значение. Ти опрееделяш поведението на звездата в миналото,  чрез информацията която носи нейният образ. Нарича се индиректно измерване - мериш едно и получаваш информация за друго.

Ти не мериш сега разстояние до този образ, така че претенции никакви не може да имаш. Мериш какво е било разстоянието към момента, когато е излъчена тази светлина (чрез паралакс например или други методи), мериш как се е променяло тора разстояние тогава, мериш скоростта на движението тогава - всичко в твоята отправна система, получаваш двойките (x,t) на база които градиш физическите закономерности на движението на обекта тогава, в момента t. . Всичко това гледайки образа сега. Това е движението, обекта тогава се е движел в твоята отправна система. Че се "движи и сега" е вече жаргон - който трябва, знае за какво става дума , а какво се случва сега, още нямаме информация. Така че няма движение спрямо образ - по проекцията определяш физическото поведение на материалното тяло.

Цитирай

Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела.
Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира:

• разстоянието до звездата не може да се определи, защото нейните истинските координати са неизвестни
• образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение

Първо, това е доктрината на Нютон, класическата физика. Не ти е виновен релативизма. Второ, когато кажеш: тялото в момент Т е имало координата Х, кое е второто тяло, спрямо което тази координата се променя с времето? Координатата  се определя от отправната система, която се разпростира в цялото пространство (и време), а конкретното второ тяло е апаратурата, която ти играе ролята на отправна точка. Важното в момента е да проумееш следното: можем да говорим за разстояние в миналото, защото средствата на физиката ни позволяват да описваме такова поведение. Това ни развързва ръцете - апаратурата в миналото може да не е съществувала изобщо, тялото дето тогава се е движело сега може да не съществува, или да не е на тази координата, инерциалността на тази отправна система, която ни гарантира че физическите закони (за движението в случая) не се променят, ни позволява да определим - по някакво поведение което наблюдаваме сега - поведението в миналото. И да определим движение тогава в тази отправна система. Което и правим, наблюдавайки светлината от отдавна умряли звезди.

Ще трябва някак да го приемеш и преглътнеш. Ако още не ти е ясно, чети повече в тая посока, но това е рутинна практика и технология във физиката, и тя се гради на основните положения на Нютоновата доктрина. Поне от времето на Рьомер астрономите са започнали да съобразяват крайната скорост на светлината, и че наблюдават движение в миналото, това е подбутнало инструментария на отправните системи. Релативизмът просто е приел без изменение тези вече развити технологии.

Цитирай

Истината е, че на практика една ракета винаги може да измери движението си към образа/проекцията на звездата.

Това е глупост. До сега говорим за измерване на движение на друг обект в система, в която ракетата е в покой, няма движение.  Така че дори да си прав за образа , това с нищо не се отразява на ракетата - но би трябвало да се отразява на физиката като цяло, че едва ли не тя мери поведение на фиктивни образи. Само дето ти е криво разбирането за физика, това вече отдавна лъсна. Стига с това "собствено движение", на тебе ти куца самата концепция за движение.

По информацията във светлината ракетата определя движението на обекта който е излъчил светлината, движението му в миналоро, в момента на излъчване в отправната система, в която ракетата е в покой. Това е истината

Цитирай

Истинските координати на звездата не могат да бъдат определени от ракетата, така че ракетата няма как
да определи истинското си разстояние спрямо звездата.

По светлината се определят истинските координати в миналото - координата Х в момент Т, и тази двойка е базата на физическото описание на всеки материален обект, физиката с това работи. Никой не претендира какво се случва сега, поради липса на информация. Но с това което имаме, можем пълно да опишем историята на тялото, историята на неговите движения. Което е целта на задачата.

И вече когато си определил движението на обекта в твоята стационарна система, може да говориш за "собствено" движение в отправна система, в която в миналия момент Т обекта дето го изучаваме е бил в покой. Можеш да си спретнеш една ракета и да я засилиш така, че да е неподвижно в тази система - защото знаеш нейната скорост и направление, и да си говорите с нея, ако толкова ти е скучно

 

Ето ти прост ежедневен пример за това, срещу което протестираш. Пускаш една видеокамера да записва какво правиш. Вземаш една писалка от чантата си и я слагаш на масата. Спираш камерата. Замисляш се пет минути. И о, чудо: ами писалката не се движи. Ами сега? Пускаш обаче камерата. Там имаш запечатано миналото движение на писалката. Виждаш образ, не самата писалка сега, сега тя стои неподвижно на масата. По образа може да определиш кога, къде е била, с каква скорост се е местила, къде е спряла, всичките нужни ти двойки (x,t) за да опишеш движението и в миналото. По тази информация може да възстановиш движението, траекторията на писалката, скоростта, да изградиш физика. Е, същото сега правим с далечните обекти, изучавайки светлината от тях. Абсолютно същото е, само дето не можем да превъртим камерата напред.

[laplandetza]

Преди 35 минути, Малоум 2 said:

Няма реална скорост - има относителна скорост, която може да се намери с Лоренц.

Да бе, ама на 30 февруари.
Два обекта, с относителна скорост по между им, всеки със собственно време, ако и двта обекта имат скорост спрямо нетната скорост на всички обекти около тях, как ;е преобразуваш за да откриеш точно тази си скорост, спрямо нетната на всички околни обекти, да речем за удобно те са 10 на брой.

[Малоум 2]

Преди 33 минути, laplandetza said:

Да бе, ама на 30 февруари.
Два обекта, с относителна скорост по между им, всеки със собственно време, ако и двта обекта имат скорост спрямо нетната скорост на всички обекти около тях, как ;е преобразуваш за да откриеш точно тази си скорост, спрямо нетната на всички околни обекти, да речем за удобно те са 10 на брой.

Пак се слагаш за Трети наблюдател... А си чувал, че задачата за трите тела е нерешима изящно.

Като наблюдаваш събитията отстрани - просто, плащаш "данък обществено мнение" ... как ли пък, изглеждам отстрани на първи, втори, трети и  т. н. ... десети?

...

[laplandetza]

Преди 3 минути, Малоум 2 said:

Пак се слагаш за Трети наблюдател... А си чувал, че задачата за трите тела е нерешима изящно.

Като наблюдаваш събитията отстрани - просто, плащаш "данък обществено мнение" ... как ли пък, изглеждам отстрани на първи, втори, трети и  т. н. ... десети?

...

Така, нерешима е с малко тела. При голям брой не;ата са съвсемразлични. Но на кой му трябва това решение което ти мислиш . че търсим. Избираш си няколо тела и чрез относителната си скорост спрямо тях се ориентираш, изчисляваш относителната си скорост спрямо всички тях, нетната на техните стойности, разширявайки бройката , твоят принос в мрежата се топи и при голям брой се пренебрегва, ти си практическа отправна система за измерване. Тъй като гравимеханизма е свързан с всички познати форми, те са ти като <показатели> за цялостното движение на Етерия, разбира се не тя се движи спрямо теб ,а ти си този който го прави, нейните движения биха те увлекли. Приемаш се като стационарен в този теоретичен модел и изчисляваш нетната скорост на милионите, милиарди обекти, готов си с нетната скорост и си знаеш положението в общия план.Не е толкова просто, етерия е променлива и също така търпи локални деформации, примерно такива в нашата галактика. Както казах тъй като нетните движения на телата задават <обемното> движение на етерия, а светлина е <фиксирана> към нея, ползваме реликтовото лъчение  , което прави видимо ,но в локалност материалното пространство-време, етерия. Примерно в нашата слънч. система има деформации в общия план, основно ,близо до слънцето има слънчева такава,а другата е галактическа, измерването чрез реликтовото лъчение отразява тези деформации и за това дава само много добро приближение до идеалното общо състояние някакво, осреднено за проучимия космос.

[laplandetza]

Преди 2 минути, laplandetza said:

..... за това дава само много добро приближение до идеалното общо състояние някакво, осреднено за проучимия космос.

Да напомня , в голяма отдалеченост, средната плътност на травитация-гравимеханизъм в сравнения с нашата е различна, което означва и скорост на светлина е различна, там си имат другалокалнаконстанта <С> близка до нашата, а на<ръба> на нашия поглед, може и да не е толкова близка, кой да ти докаже.

[laplandetza]

Нещо замлъкнахте. Все още не искаме да убием работата на гения и за да пренаредим, поправим Т.О за да не ви притеснява Етерия може да нариюаме Материално Пространство Време *МПВ* . Вече говорих, теоретичното определяне на ИОС,ОС МПВ го правим като примерно вземаме всички мрегистрирани от нас галактики, за които имаме данни за скорост спрямо нас, приемаме се за неподвижни, ние сме в нетна система с милиони членове, практически скорост на нас и нашата галактика спрямо другите е несъществена като принос в системата. Определяте нетната скорост на милионите членове спрямо вас, това става като гигантските изчисления и анализ групират скоростите по <радиани> и стойност, сравняват, излиза примерно цялата система се движи спрямо вас с някаква скорост ипосока, разбира се това всъщност е вашата скорост спрямо Цялото. Тъй като ова цялото, мрежата от обекти <материализира> МПВ, то за да е обект в това идеализирано отлично приближение към ИОС,ОС МПВ трябва да е някакъв обект с такава относителна скорост спрямо вашата. МПВ е променлива и  локално деформирана, а светлината следва в <съществуването си> тези деформации, от реликт. лъчение вие директно може да извлечете, вашата <локална> МПВ. Измервайки чрез анизотропията на общия импулс в реликтово лъчение, ако имахте чувствителни уреди вие сте постоянно информиран за движвние в ,спрямо <локалната> МПВ. Когато ви е необходимо относителни движения спрямо обекти, о да ползвате относителност, но ако се намирате в локална ИОС МПВ , вие практически няма да имате никакъв ефект на <скъсяване път> дължащ се на свижението ви спрямо светлина в МПВ, няма да имате и анизотропия на импулс, енергия, няма обратен доплер ефект, няма е <доплер на излъчване> за масивни обекти.Какво става в такива случаи ако някой който се приема за неподвижен има относителна скорост спрямо вас и прилага лоренцови трансвормации, мисли си , ако вие <летите към него> , че сте по близо , времето ви е забавено , скъсен сте и пр, да ама не, вие нямате реални такива физически изменения, НО той ги има.

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Виждаш образ, не самата писалка сега, сега тя стои неподвижно на масата. По образа може да определиш кога, къде е била, с каква скорост се е местила, къде е спряла, всичките нужни ти двойки (x,t) за да опишеш движението и в миналото. По тази информация може да възстановиш движението, траекторията на писалката, скоростта, да изградиш физика. Е, същото сега правим с далечните обекти, изучавайки светлината от тях. Абсолютно същото е, само дето не можем да превъртим камерата напред.

Както кажеш, колега. Според мен ние говорим за едно и също нещо, което ти държиш да се нарича "движение в миналото",
а аз държа да се нарича "движение спрямо проекция" .

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Пак се слагаш за Трети наблюдател... А си чувал, че задачата за трите тела е нерешима изящно.

Като наблюдаваш събитията отстрани - просто, плащаш "данък обществено мнение" ... как ли пък, изглеждам отстрани на първи, втори, трети и  т. н. ... десети?

Щеш-нещеш, третият наблюдател винаги присъства. Ако искаш пети и десети, това е друг въпрос, но ако имаш само двама,
винаги имаш и трети.

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[scaner]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Както кажеш, колега. Според мен ние говорим за едно и също нещо, което ти държиш да се нарича "движение в миналото",
а аз държа да се нарича "движение спрямо проекция"

Движение спрямо проекция няма. В миналото там е имало движещ се обект, и ние сега установяваме как той се е движел.

Забележи, обекта се е движел в нашата стационарна система, това е резултатът от наблюдението. Нашето движение спрямо неговата система (в която той тогава е бил неподвижен) е пряко следствие от това.

Добър пример за разликата между проекция и обект е например паралакса. Той позволява точно това - да измерваме какво е разстоянието до обекта в минал момент, в момента в който той е излъчил светлината която сега виждаме. Това не е разстояние до проекция, а до точка в която е имало обект в даден момент (или накратко, до събитие). Проекцията е при нас, проектира се състоянието на обекта в миналото, чрез светлината, върху нашата апаратура, и тази проекция няма движение, до нея няма разстояние. Е, сега дали ще определяме скоростта - промяната на разстоянието до събитието - чрез много точен метод за мерене на паралакс, или много по-удобният за мерене доплеров ефект, няма значение. И скоростта която получаваме не може да е скорост спрямо проекция.

Затова, като се нарекат нещата с правилните имена, изчезват такива неопределени неща като "движение в космоса или вакуума", присъщо за всички обекти и затова безсмислено при опит за диференциране на движението. "Собствено движение" се връща към ограничения смисъл, койхто му дава първият постулат - израз на различие на законите в различни инерциалниотправни системи, а не някакви свободни интерпретации включващи всичко. Движението спрямо CMB се връща в семейството на относителните движение.

И с тази яснота продължаваме нататък.

Изобщо, още един коментар. Физиката работи и описва само промени. Всяка промяна се случва с материален обект, форма на материята, на някакво място в момент време. Мястото само по себе си - без промяната и материалният обект - няма смисъл, не е различимо от останалите места. Момента време - също. Затова единствено събитията може да се разглеждат като точки от пространството и времето, и само те се описват от физиката (при полетата е малко по-прикрито, но принципно е същото). По тази причина абсолютното пространство на Нютон търпи критика - то е ненаблюдаемо и не влияещо на нищо, ако в някаква точка няма материя с която да се случва събитие. И това е още в класическата физика. Всичко това по-късно се разрешава в геометрията на Минковски, в която геометричните точки са само събития. Тук вече няма нищо, което да е излишно, ненаблюдаемо и неучастващо във физиката - имаме абсолютно пространство-време, изградено от събития, то включва всичко което се случва. Сега, тази концепция търпи известни промени според квантовата механика и нейната нелокалност, но това е вече друг разговор, и не пречи на това което дискутираме в неквантово приближение.

[Doris]

Преди 20 часа, gmladenov said:

Дорис, следиш ли въобще разговора или просто се заяждаш без никакъв повод?

Кое от моите твърдения не е вярно? Бъди конкретна и дай цитат, който оборва това, което съм казал.
Иначе приемам, че почваш махленска свада ... от тези дето ти самата (уж) не ги харесваш.

Е че аз те цитирах, колко още цитати искаш?

Тази бескрайна препирня за това  що е туй движение и отправна система ми заприлича на дискусиите на братовчедите хамали:

:)))

[Малоум 2]

Преди 31 минути, gmladenov said:

Щеш-нещеш, третият наблюдател винаги присъства. Ако искаш пети и десети, това е друг въпрос, но ако имаш само двама,
винаги имаш и трети.

Това е уникалното от СТО - че определя мястото на наблюдателя - гледна точка от неподвижна за наблюдателя ИС. Тогава - без значение кой по ред сме наблюдател - трети, пети - няма значение - трябва да се "качим" на обекта и да наблюдаваме оттам, т. е., да сме неподвижни с него. Тогава, всичката Информация (И), която идва отстрани, би могла да бъде "засечена" от датчици закрепени на обекта. И, естествено, Знаем, че тя (И) се е случила в миналото на нашето сега - щото скоростта на тази И (възможно най-бързата физически) е една и съща в нашата КС. Тази скорост е Винаги по-малка от скоростта на светлината във вкуум, тъй като в нашата КС има среда и става Ссреда - за тази среда е максимална като инфо... В крайна сметка искаме да ни е възможно да си правим "сметката" и тя да е по-точна по предсказания за физически явления.

...

[gmladenov]

Преди 37 минути, scaner said:

Движение спрямо проекция няма. В миналото там е имало движещ се обект, и ние сега установяваме как той се е движел.

Забележи, обекта се е движел в нашата стационарна система, това е резултатът от наблюдението. Нашето движение спрямо неговата система (в която той тогава е бил неподвижен) е пряко следствие от това.

Ако ние сега наблюдаваме една галактика от преди 5млрд години, значи тя е съществувала и се е движела преди нашата стационарна
система въобще да се е появила на бял свят. Така че тя няма как да се е движила в нашата отправна система на времето си.

В същото време това, което ние наблюдаваме сега, може вече да не съществува; ние нищо не знаем за сегашното състояние на тази галактика,
защото виждаме само неин образ от миналото. Така че ние винаги работим само с образ/проекция на галактиката, а не със самата галактика.

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[Шпага]

А какво ще кажете за таз "трактовка":

Движението винаги е абсолютно, обаче скоростите му са относителни

[gmladenov]

Преди 6 минути, Шпага said:

Движението винаги е абсолютно, обаче скоростите му са относителни

Хехе, в момента аз клоня към "пространсвтото е абсолютно, но всяко движение е относително" .

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 37 минути, Малоум 2 said:

Това е уникалното от СТО - че определя мястото на наблюдателя - гледна точка от неподвижна за наблюдателя ИС.

Пространството винаги е "там". Това е неизбежният трети наблюдател ... който релативизмът брои за "нищо".

Редактирано Октомври 23, 2019 от gmladenov

[Doris]

Преди 2 минути, Шпага said:

А какво ще кажете за таз "трактовка":

Движението винаги е абсолютно, обаче скоростите му са относителни

Изглежда оксиморон , защото скоростта е основна характеристика на механичното движение

[gmladenov]

Преди 17 минути, Шпага said:

А какво ще кажете за таз "трактовка":

Движението винаги е абсолютно, обаче скоростите му са относителни

Това в същност може да се окаже най-вярната трактовка за движение.
Май хващаш нещо доста основно. Трябва да помисля повече.