Отиди на
Форум "Наука"

Специалната теория на относителността наистина ли е грешна?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 10 часа, Exhemus said:

Амин  :)

Ситуацията е проста до безобразие...

Раздува се сферата на светлинният фронт. Нека имаме следните данни:

В момент t'1 фронтът стига в положителна посока X'1= 500, в отрицателна: X'1 = -500.

В момент t'2 фронтът стига в положителна посока X'2 = 1000, в отрицателна: X'2 = -1000

Разтяга се симетрично, както е по закон.

Сега нека вземем следната извадка за двете посоки на фронта:

в положителна: в момент t'1 имаме X'1 = 500;

в отрицателна: в момента t'2 имаме X'2 = -1000

(подчертал съм кои данни от горе влизат в тази извадка).

Тези данни са верни, независимо че X1 =/= -X2 както ти неизвестно защо очакваш по-горе, и са в пълно съгласие и с вторият принцип. И двете точки са точки от светлинният фронт. Е, те това е смисълът на резултатите и от лоренцовите трансформации.

Изискват още минимален  мисловен напън - сметките за координатите, които в неподвижната система имат едновременно някакви стойности, в подвижната система за която ни интересува резултата  имат тези стойности но в различни моменти от време, затова и t1 =/= t2, в съответствие и с горния пример. А се търси именно в тази система какво те имат, не в неподвижната.

Pax Vobiscum!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,2k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Към гн. gmladenov  Зящо смятате че опита на ММ проведен в Потсдам през 1887г е причината за създаването на специалната теория на Айнщайн през 1905г в Берн. Опита на ММ е проведен единственно за да се устаниви динамичен етер, опита е дал нулев резултат поради причината че етер не съществува или че дори и да съществува не е преносната среда за светлинни и всякакви електромагнитни вълни. Опита на ММ много коректно показва че ако светлината е електромагнитно явление с характеристика на вълна но не е същинска вълна а корпускула с вълнови свойства, то не би могло да се изисква анизотропия в скоростта на разпространение, при условието на взаимонеподвижни изсточник и детектор, какъвто е прословутият опит на ММ. И още един въпрос, вие използвате синоними като “преносна среда на вълни" и “оптическа среда на вълни“ влагайки им еднакъв смисъл, а дали е така по дефиниция. Преносната среда е средата по която се разпространяват акустичните вълни , и без която, вълни не могат да съществуват, а оптическата среда е средата през която преминават вълните, например, въздух, вода, стъкло и т.н но която не е задължителна за да съществуват вълните, т.е това са среди прозрачни за вълните, тоест те преминават почти без да се възпрепятства тяхното движение през тях. Как си обяснявате че светлината се разпространява през празно пространство вакуум, щом няма преносна среда за тях. Това е за сега, имам и други въпроси но те са за по късно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@Стелян

> Зящо смятате че опита на ММ проведен в Потсдам през 1887г е причината за създаването на специалната теория на Айнщайн през 1905г в Берн.

Опитът на ММ е първият и най-влиятелният от поредица от опити, които фалсифицират господстващата на времето етърна теория.
Това на свой ред налага необходимостта от нова теория, която да обясни не само опита на ММ, но и наблюдението като цяло.
Ако опитът на ММ не беше фалсифицирал етърната тоерия, СТО нямаше да съществува.
Така че дори да е косвено, СТО дължи съществуването си на този опит.
Също така СТО приема като аксиоми тогавашните тълкувания на нулевия резултат от опита - а именно, че  движението на земята в космоса
е неоткриваемо и че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя.
Дори Айнщайн въобще да не беше чувал за опита на ММ, неговата теория приема резултата от опита като аксиома.
Това автоматично установява (поне косвена) връзка между СТО и опита на ММ - дори Айнщайн никога да не е знаел за опита.

> Опита на ММ много коректно показва че ако светлината е електромагнитно явление с характеристика на вълна но не е същинска вълна а корпускула с вълнови свойства, то не би могло да се изисква анизотропия в скоростта на разпространение, при условието на взаимонеподвижни изсточник и детектор, какъвто е прословутият опит на ММ.

Не мога да се съглася с подчертаното допускане.
Според класическата физика, опитът на ММ би трябвало да измери анизотропия само ако опитната установка е била в движение спрямо оптичестата среда.
Точно това са допускали физиците на времето, след като според тях опитната установка в опита на ММ е била в движение спрямо етъра.
Изотропия може да се очаква само ако опитната установка е била в покой спрямо оптическата среда.
Опитът на ММ имерва изотропия защото опитната установка наистина е била в покой спрямо оптическата среда - атмосферата.
Физиците на времето, обаче, не очакват този резултат, защото те си мислят, че оптическата среда в опита на ММ е етърът, а не атмосферата.
Те също така си мислят, че опитната установка е в движение спрямо етъра, а тя е в покой спрямо атмосферата.
Това недоразумение е грешката на физиците, заради която почнах тази тема.

> И още един въпрос, вие използвате синоними като “преносна среда на вълни" и “оптическа среда на вълни“ влагайки им еднакъв смисъл, а дали е така по дефиниция.

Не ги използвам като синоними. През цялото време аз говоря за оптическа среда.
Но не помислих и в един от първите коментари цитирах линк към "преносна среда".
Извинявам се за причиненото от самия мен недоразумение.
Иначе през цялото време аз говоря за оптическа среда.
Дори вакуума на пространството аз го наричам оптическа среда ... а той явно няма как да е преносна среда.

> Как си обяснявате че светлината се разпространява през празно пространство вакуум, щом няма преносна среда за тях.

Пак се извинявам за недоразумението.
Аз естествено приемам, че светлината е електромагнитна вълна, която няма нужда от преносна среда за разпространение.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опита и нулевият резултат на ММ нямат нищо общо със създаването на СТО, поради причината че опита на ММ и неговият нулев резултат, прекрасно се обясняват със корпускулярните теории за светлината на Нютон, Риц. Етер няма, идеята че светлината е вълна идва по късно, в началото нютон е смятал светлината като корпускула, по късно хюйгенс, френел откриват вълновите свойства на светлината и до тогава нютон е смятал светлината като чиста корпускула, даже е предлагал модел на интерференция и дифракция при чисти корпускули. Та и по въпроса за средите, има разлика от понятието “оптическа среда“ и понятието “ преносна среда“ ,  не ми е ясно вие защо ги смесвате тези понятия, става каша и не става ясно какво представяте.

Преди 18 минути, gmladenov said:

> Как си обяснявате че светлината се разпространява през празно пространство вакуум, щом няма преносна среда за тях.

Пак се извинявам за недоразумението.
Аз естествено приемам, че светлината е електромагнитна вълна, която няма нужда от преносна среда за разпространение.

Тогава се съгласявате с мен, че диполната анизотропия, не е доказателство за движение спрямо някакво абстрактно празно и абсолютно пространство, и движението е абсолютно относително, но само визуално, т.е то става такова само когато се стигне до дефиницията на движението, но в същността си движението не е относително и то в чисто физическата си същност. Само при деэиницията за движение се изпада в клопката на относителността, т.е можем да си изберем за движещ се или покоящ се един пасажер във влак. Има един довод който разбива относителността на движението и покоят, това е доводът че импуса на едно движещо се тяло трябва да се запазва , но при тезата за относителността на движението и покоят това не се спазва. Какво имам в предвид, нека имаме куршум движещ се към планина, по правилото на относителността на движението и покоят можем с пълно право да твърдим че не куршума се движи със скорост от 300 метра в секунда към планината, а тъко обратното, но тогава импулса на куршума става нула а на планината със тойност много по голяма отколкото ако предположим че не планината се движи към куршума, а точно както си е, че куршума се движи към планината.😀

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, Стелян said:

....един пасажер във влак. Има един довод който разбива относителността на движението и покоят, това е доводът че импуса на едно движещо се тяло трябва да се запазва , но при тезата за относителността на движението и покоят това не се спазва. Какво имам в предвид, нека имаме куршум движещ се към планина, по правилото на относителността на движението и покоят можем с пълно право да твърдим че не куршума се движи със скорост от 300 метра в секунда към планината, а тъко обратното, но тогава импулса на куршума става нула а на планината със тойност много по голяма отколкото ако предположим че не планината се движи към куршума, а точно както си е, че куршума се движи към планината.😀

Това казвам и аз , същото , импулс се определя по механизъм на даване смисъл на инертна маса , свързан с гравитация, както и лимитирана скорост, конст. <С> и това става в моя модел на Етерия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, laplandetza said:

Това казвам и аз , същото , импулс се определя по механизъм на даване смисъл на инертна маса , свързан с гравитация, както и лимитирана скорост, конст. <С> и това става в моя модел на Етерия.

Ето формулата за импулс на тяло 4e41e3b934ccee493856c6caceb07f9a14013b86В системата SI единицата за импулс на тяло е kg.m/s (килограм по метър в секунда) или N.s (Нютон по секунда). Смятай сега по тая формула какъв ще е импулса на планината, ако относителното движение предполага че не куршума се движи срещу планината а точно обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, Стелян said:

Има един довод който разбива относителността на движението и покоят, това е доводът че импуса на едно движещо се тяло трябва да се запазва , но при тезата за относителността на движението и покоят това не се спазва. Какво имам в предвид, нека имаме куршум движещ се към планина, по правилото на относителността на движението и покоят можем с пълно право да твърдим че не куршума се движи със скорост от 300 метра в секунда към планината, а тъко обратното, но тогава импулса на куршума става нула а на планината със тойност много по голяма отколкото ако предположим че не планината се движи към куршума, а точно както си е, че куршума се движи към планината.

Аз не виждам какъв е проблемът тук. Куршумът в инерциялната система, в която той е в покой, има скорост нула, и той запазва това си състояние според първият закон на Нютон. Тоест законът за запазване на импулса се спазва и в системата на куршума. В тази система планината ще има ненулев импулс, и той ще се запазва докато тя се движи равномерно и праволинейно без да и действа сила.

Същият е проблемът с кинетичната енергия, и тя е относителна и в една система може да не е нула а в друга, за същият обект да е нула. Законът и за запазване на импулса, и за запазване на енергията е формулиран в инерциална система, и се спазва независио какъв е изборът на такава.

Няма тук довод, който да разбива относителността - това са все потвърдени физически закони.

Link to comment
Share on other sites

Преди 22 минути, Стелян said:

Ето формулата за импулс на тяло 4e41e3b934ccee493856c6caceb07f9a14013b86В системата SI единицата за импулс на тяло е kg.m/s (килограм по метър в секунда) или N.s (Нютон по секунда). Смятай сега по тая формула какъв ще е импулса на планината, ако относителното движение предполага че не куршума се движи срещу планината а точно обратното.

Така е, както казах на подобна позиция съм, като само да отбележа при дори еднакви обекти по маса в покой , като например бързоразпадащи се частици , могат да бъдат в различно и еднакво състояние в зависимост от скоростта им спрямо Етерия.

Link to comment
Share on other sites

Преди 15 минути, scaner said:

.../

Няма тук довод, който да разбива относителността - това са все потвърдени физически закони.

Вече разбих първи постулат, съвсем пряко и елегантно, по начин включващ и това за което Стелян говори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, scaner said:

з не виждам какъв е проблемът тук. Куршумът в инерциялната система, в която той е в покой, има скорост нула, и той запазва това си състояние според първият закон на Нютон. Тоест законът за запазване на импулса се спазва и в системата на куршума. В тази система планината ще има ненулев импулс, и той ще се запазва докато тя се движи равномерно и праволинейно без да и действа сила.

Проблема е че в инерциалната система на куршума импулса на планината е различен от този в инерциалната система на планината, в зависимост от това какво ти разбираш под термина “инерциална система“, това е системата в която всяко едно тяло се разглежда както в праволинейно и равномерно движение, така и в покой. Е излиза че има два импулса, единият е импулса в инерциалната система на  планината, това е импулса на куршума, когато разглеждаме движението на куршум спрямо планина, а другият е импулс на планина когато относително разглеждаме че не куршума се движи към планината а тъкмо обратното. Забележи че тогава двата импулса не са равенство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Стелян said:

Опита и нулевият резултат на ММ нямат нищо общо със създаването на СТО, поради причината че опита на ММ и неговият нулев резултат, прекрасно се обясняват със корпускулярните теории за светлината на Нютон, Риц. Етер няма, идеята че светлината е вълна идва по късно, в началото нютон е смятал светлината като корпускула, по късно хюйгенс, френел откриват вълновите свойства на светлината и до тогава нютон е смятал светлината като чиста корпускула, даже е предлагал модел на интерференция и дифракция при чисти корпускули.

Съгласен съм, че опита на ММ се обяснява с корпускулярните теории.
Но по времето на опита вече се е знаело, че светлината е електромагнитна вълна.

 

Цитирай

Та и по въпроса за средите, има разлика от понятието “оптическа среда“ и понятието “ преносна среда“ ,  не ми е ясно вие защо ги смесвате тези понятия, става каша и не става ясно какво представяте.

Два пъти се извиних за недоразумението. Извинявам се и трети път ;).
Нека приемем, че аз говоря само за оптическа среда, а не за преносна среда.

 

Цитирай

Тогава се съгласявате с мен, че диполната анизотропия, не е доказателство за движение спрямо някакво абстрактно празно и абсолютно пространство

Не се съгласявам.

Диполната анизотропия показва, че движението във вакуума на пространството е откриваемо.
Ако отъждествим вакуума на пространството с абслолютното пространство на Нютон, то движението на спътниците
се отъждествява с абсолютното движение на Нютон.

Това движение не е спрямо празното пространство. "Спрямо" по дефиниция означава, че движението е относително.

Според Нютон, абсолютното движение е преместване във абсолютното пространство, а не спрямо него.
Стига да може да опишем това движение, отправна точка не ни е необходима.
Диполната анизотропия е доказателство, че движението на спътниците може да се опише без отправна точка.
Тоест, че това движение е абсолютно (в Нютонов смисъл).

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Стелян said:

Проблема е че в инерциалната система на куршума импулса на планината е различен от този в инерциалната система на планината, в зависимост от това какво ти разбираш под термина “инерциална система“, това е системата в която всяко едно тяло се разглежда както в праволинейно и равномерно движение, така и в покой. Е излиза че има два импулса, единият е импулса в инерциалната система на  планината, това е импулса на куршума, когато разглеждаме движението на куршум спрямо планина, а другият е импулс на планина когато относително разглеждаме че не куршума се движи към планината а тъкмо обратното. Забележи че тогава двата импулса не са равенство.

Да, двата импулса не са равни, защото масите на обектите не са равни. Но и никой физически закон не изисква това. Законът за запазване на импулса изисква импулсът на куршума спрямо системата на покой на планината (или импулсът на планината в системата на покой на импулса) да не се променя с времето И това ще е вярно, докато не им действа външна сила (на планината или куршума).

Този закон е формулиран за конкретно избрана отправна система. А в случая нямаме физическо ограничение да изберем системата свързана с куршума в покой, и в нея да формулираме и закон за запазване на импулса на планината, и закон за запазване на енергията на планината. В тази инерциална система тези закони ще се спазват докато планината запазва двожението си, независимо дали по някое време куршумът няма да претърпи външна сила.

Но двата импулса определени в две различни инерциални системи е безсмислено да бъдат сравнявани - всеки от тях е определен по отношение на различна избрана за покой система, затова са различни. Ние сме способни да определим импулс само в една инерциална система. Какъв ще бъде той в друга, в класическата физика определяме чрез Галилеевите трансформации. Така ненулевият импулс на куршума в системата на планината ще се превърне в нулев в системата на куршума. И това е съвсем естествена процедура, не противоречаща на никой физически закон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, scaner said:

Да, двата импулса не са равни, защото масите на обектите не са равни. Но и никой физически закон не изисква това

Напротив, закона за запазване на импулса изисква това, но забележи, че при относителността на движението и покоят импулса не се запазва ако го разглеждаме в двете системи, тази на планината и тази на куршума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Стелян said:

Напротив, закона за запазване на импулса изисква това, но забележи, че при относителността на движението и покоят импулса не се запазва ако го разглеждаме в двете системи, тази на планината и тази на куршума.

Кое "напротив"? Я си припомнете какво гласи законът за запазване на импулса, да не спорим напразно.

Импулсът е дефиниран в конкретна инерциална система. И законът за запазване е дефиниран в същата система. В тази система обектът за който дефинираме импулс или се движи, или не се движи, това определя и величината на импулса. Тук друг импулс обекта няма.

Какво значи "да разглеждате импулса и в двете системи"? Импулса зависи от избраната система, защото скоростта на обекта зависи от това. Безсмислено е да разглеждате два импулса в две системи, защо не го разглеждате тогава и двеста? Когато говорим за импулс, говорим за конкретно състояние на обекта, за конкретна скорост, следователно за конкретно избрана отправна система, не две или повече.

В друга система, в която обекта е в друго състояние, си е според законите и обстоятелствата там. Няма нужда да ги намесвате. Съществуват неограничено количество инерциалн системи, едно тяло по дефиниция ще има различен импулс в тези системи, винаги избираме системата за която обсъждаме -  импулс и закони - знаем с каква скорост се движи тялото там, и знаем импулса. И че се запазва.

В дадена инерциална система движението на обект се запазва докато не му подйства друга сила, и за импулса при това движение става дума. Няма смисъл да се намесва относителността на движението, тя няма никакво отношение - освен че определя относителната скорост, формираща импулса.

Link to comment
Share on other sites

Преди 11 минути, Стелян said:

Напротив, закона за запазване на импулса изисква това, но забележи, че при относителността на движението и покоят импулса не се запазва ако го разглеждаме в двете системи, тази на планината и тази на куршума.

Тов така, но Сканер говореше за непромяна на импулс в една система, само в една и съща, без да ги смесваш.Като помощен инструмент може да ползваш всички възможни ИОС, без значение отабсурдите им. Като най трудно приемлива е ОС Етерия, което е почти същото да представиш Космос, или огромна част от него като ОС, което е напълно възможно, чрез него добива смисъл пространствовреме и Вакуум.

Link to comment
Share on other sites

В тази дискусия вие не забелязвате буквално планината , а сте се вкопчили в сламката.
Ако Стелиян е в самолет и се движи към планината, да речем приема , че планината лети към него.Нека за по прегледно изчистим сцената и качим Стелиян в космоса на апарат някакъв летящ към Слънцето. Той се приема за неподвижен и слънцето се приближава, но се изпуска много по важното, освен слънцето и планетите се движат покрай него, освен тях и другите звезди в галактиката се променят някак си и т.н.т и т.н.т. Схванахте ли сега.Няма проста относителност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, laplandetza said:

В тази дискусия вие не забелязвате буквално планината , а сте се вкопчили в сламката.
Ако Стелиян е в самолет и се движи към планината, да речем приема , че планината лети към него.Нека за по прегледно изчистим сцената и качим Стелиян в космоса на апарат някакъв летящ към Слънцето. Той се приема за неподвижен и слънцето се приближава, но се изпуска много по важното, освен слънцето и планетите се движат покрай него, освен тях и другите звезди в галактиката се променят някак си и т.н.т и т.н.т. Схванахте ли сега.Няма проста относителност.

Относителността на движението и покой се дефинира още от Галилео Галилей като невъзможност да се констатира праволинейно и равномерно движение     или   покой  с никакви физични експерименти. Но като се замисли човек за диполната анизотропия, това като че ли е възможно. Въпросът е коя отправна система се нарочва за подвижна или неподвижна, това става по избор на наблюдателя, защото няма такива закони които да не му позволяват свободният избор за нарочване. В този смисъл всички инерциални отправни системи са равноправни, от там и относителността на покоят и равномерното движение. Движението с ускорение и по крива траектория обаче се приема за не относително, защото може да се докаже със физични експерименти че то е такова, водата в една кофа като се завърти се отдръпва от центъра на въртене, което доказва не - двусмисленно че именно водата в кофата се върти, а не останалият свят извън кофата. Въпросът е спрямо коя отправна система е това въртене на кофата, е ми спрямо отправната система на вселената като цяло, защото ако допуснем относителността и нарочим че не водата в кофата се върти, а цялата останала вселена извън кофата, то тогава излиза че водата не би трябвало да се отдръпва от центъра на кофата, така че отправната система на вселената е наистина легитимирана, и спрямо тази отправна система може да се открие само не - инерциално движение, ако нямаме възможност да виждаме останалата вселена от кофата, пък дори и да я виждаме може да ни хрумне че водата стои а останалата вселена се върти около нея. Та значи има абсолютно движение и то може да се дефинира. Диполната анизотропия е ефект вследствие на не - инерциалното движение, защото може да се корегира единственно чрез, не - инерциално движение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Твърдението на класическата нютонова физика е такова че смята за абсолютно движение само не - инерциалните движения, и за това не е необходимо абсолютното нютоново пространство.

Link to comment
Share on other sites

Преди 20 минути, Стелян said:

Относителността на движението и покой се дефинира още от Галилео Галилей като невъзможност да се констатира праволинейно и равномерно движение     или   покой  с никакви физични експерименти. Но като се замисли човек за диполната анизотропия, това като че ли е възможно. Въпросът е коя отправна система се нарочва за подвижна или неподвижна, това става по избор на наблюдателя, защото няма такива закони които да не му позволяват свободният избор за нарочване. В този смисъл всички инерциални отправни системи са равноправни, от там и относителността на покоят и равномерното движение. Движението с ускорение и по крива траектория обаче се приема за не относително, защото може да се докаже със физични експерименти че то е такова, водата в една кофа като се завърти се отдръпва от центъра на въртене, което доказва не - двусмисленно че именно водата в кофата се върти, а не останалият свят извън кофата. Въпросът е спрямо коя отправна система е това въртене на кофата, е ми спрямо отправната система на вселената като цяло, защото ако допуснем относителността и нарочим че не водата в кофата се върти, а цялата останала вселена извън кофата, то тогава излиза че водата не би трябвало да се отдръпва от центъра на кофата, така че отправната система на вселената е наистина легитимирана, и спрямо тази отправна система може да се открие само не - инерциално движение, ако нямаме възможност да виждаме останалата вселена от кофата, пък дори и да я виждаме може да ни хрумне че водата стои а останалата вселена се върти около нея. Та значи има абсолютно движение и то може да се дефинира. Диполната анизотропия е ефект вследствие на не - инерциалното движение, защото може да се корегира единственно чрез, не - инерциално движение.

Не сте прав, не искам да обяснявам нашироко,мързи ме. Отдавна сме ,по точно аз съм извън класическа физика и версията на относителност в Т.О.
Посочил сум многократно ОС, ИОС Етерия или за по лесно преглъщане, реалното Материално пространствовреме, но аз не приемам абсолютни пространства, че и абсолютни движения. Етерия е в постоянна промяна, изменение, от там и всички движения в нея, ОС Етерия,  простр.времева отправна система.Според мен Космос не е сам със себе си,т.е не е мерило за абсолют.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Стелян said:

Диполната анизотропия е ефект вследствие на не - инерциалното движение, защото може да се корегира единственно чрез, не - инерциално движение.

Е кое е това не-инерциално движение, което води до диполната анизотропия? Защото спътниците дето мерят реликтовото лъчение са на практика в инерциална система, отклонението от която е пренебрежимо.

Самата анизотропия се дефинира като движение с постоянна скорост, а сам казвате по-горе, че само ускорените движения са не-инерциални..

Корекцията на тази анизотропия може да стане ако изберем друга инерциална система, неподвижна с CMB.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, scaner said:

Е кое е това не-инерциално движение, което води до диполната анизотропия? Защото спътниците дето мерят реликтовото лъчение са на практика в инерциална система, отклонението от която е пренебрежимо.

Самата анизотропия се дефинира като движение с постоянна скорост, а сам казвате по-горе, че само ускорените движения са не-инерциални..

Корекцията на тази анизотропия може да стане ако изберем друга инерциална система, неподвижна с CMB.

Значи, спътниците преди да открият анизотропията са били в покой, като се ускорят откриват анизотропията, значи ускорението е причина за анизотропията а не покоят или инерциалното движение на спътниците. Когато спътниците са в покой спрямо ос на земята, не засичат анизотропия, но те както знаем се и движат спрямо произволна ос във вселената, така че само ускорението в ос на земята поражда тази анизотропия. Не съм запознат подробно със случая описан от Младенов, какви са били условията за тази анизотропия, кога спътниците не засичат такава в случаите на покой спрямо коя ос тази на земята или някоя друга, затова мисля че не излагам доста добри доводи. Но нека чуем и Младенов какво ще каже за този експеримент по анизотропията, кога е проведен и при какви условия. Чудя се как тъй само спрямо ос на земята като се задвижат спътниците долавят анизотропията, нали земята обикаля заедно със спътниците около слънцето и около галактическият център, това би трябвало по начало да дава анизотропия, или тя се коригира постоянно когато има движение на спътниците спрямо ос на земята. (  Не се чудете какво е ос, изписвам го абревиатурно на  “отправната система на земята “) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Стелян said:

Значи, спътниците преди да открият анизотропията са били в покой, като се ускорят откриват анизотропията, значи ускорението е причина за анизотропията а не покоят или инерциалното движение на спътниците. Когато спътниците са в покой спрямо ос на земята, не засичат анизотропия, но те както знаем се и движат спрямо произволна ос във вселената, така че само ускорението в ос на земята поражда тази анизотропия.

Дайте по ред и едно по едно.

Естествено, спътниците са били в покой на земята, спрямо ОС на земята. Добре. Изстрелват ги, ускоряват се там, отдалечават се, и излизат на орбита, където на практика пак са в покой спрямо ОС на земята около Лагранжовата точка L2 на системата слънце-земя-луна, където извършват измерванията си и където засичат анизотропията. Основно им действат две ускорения - за периодично коригиране на траекторията, защото позицията в L2 не е устойчива, и ускорението поради движението около слънцето. При първото ускорение не се правят измервания, второто е пренебрежимо за случая - на земната повърхност ускорението поради въртенето е по-голямо, но не оказва наблюдаеми ефекти.

От друга страна анизотропията която те засичат се интерпретира като движение с постоянна скорост (около 400 км/с) спрямо CMB, така че никакво не-инерциално движение не може да даде такъв ефект - при тях скоростите се променят с времето.

Така че спътниците не се намират в ускорено движение, когато измерват за анизотропията. За това и питам, какво имате пред вид.

А Младенов няма какво да го чакаме - той си пее една и съща песен, независимо че е очевадно фалшив основния тон :)

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Стелян said:

Значи, спътниците преди да открият анизотропията са били в покой, като се ускорят откриват анизотропията, значи ускорението е причина за анизотропията а не покоят или инерциалното движение на спътниците.

Няма такова нещо.

Диполната анизотропия се премахва от картите на космическия фон като паразитен ефект.
Премахването на този ефект няма да е никак лесно, ако си направил картата в неинерциално движение.

Освен това си го престави и чисто физически.
Докато ракетата-носител не изведе спътниците в орбита, спътниците са в "багажника" на ракетата.
Те почват да правят измервания си едва когато са в орбита. Тоест, след като вече се движат инерциално (с приближение).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...