Бъдещето на Европейския съюз

[Dobri_I]

Под 100 години визирах края на Гражданска война и победата на Севера в нея (налагане на неговите ценности над Юга). До гражданската война разликите между "свободните" и "робовладелските" щати са много големи и всичко се е решавала с много пазарлъци и компромиси (както сега в ЕС).

[Б. Киров]

Преди 7 минути, Dobri_I said:

Под 100 години визирах края на Гражданска война и победата на Севера в нея (налагане на неговите ценности над Юга). До гражданската война разликите между "свободните" и "робовладелските" щати са много големи и всичко се е решавала с много пазарлъци и компромиси (както сега в ЕС).

Ами приемам, че донякъде е така, но не съвсем. Имахме тема за Гражданската война, тя е причинена не от хлабавата конструкция на федерацията, а от бързото и огромно разширяване и присъединяването на нови щати, спорът за робството е дали да бъде въведено в тях.

Преди това разширение обаче САЩ са силна и просперираща федерация, която в навечерието на войната има БВП съпоставим с този на най-голямата имперска сила Великобритания и флот по-силен от британския, което е причина Великобритания да не организира морска блокада на Севера и да се намеси на страната на Юга, въпреки че е имала пълните основания и интереси да го направи.

[dora]

Преди 50 минути, sir said:

Струва ми се, че сега е моментът да ни обясните как тогава сме влезли изобщо в ЕС в такъв случай.

С политически компромис. Никога не сме посрещали копенхагенските критерии напълно. Приемането ни беше потупване по рамото, че "работим по въпроса", с идеята, че ще продължаваме да го правим.  Оттам и съществуването на точно този механизъм за проверка в областта, в която особено много не посрещаме критериите.

Това, че работим по въпроса само на хартия си го знаем отлично и самите ние. Преди всеки следващ доклад се правят две-три показни акции как се борим с престъпността и корупцията, и след това си продължаваме по същия начин.

Защо беше направен този компромис също е добре да помним - защото тезата на управляващите тогава беше, че колкото по-дълго ни бавят, толкова повече евроскептицизъм ще се появява в държавата, което ще компрометира положените дотогава усилия. Това го има в многократни изявления на официалните ни лица тогава.

Редактирано Юли 2, 2019 от dora

[Dobri_I]

Аналогична е и ситуация с ЕС - бързо и огромно разширение с присъединяването на нови страни членки (13 страни за последните 15 години, при 15 членки към 2004 г.).

[ISTORIK]

- 1952 -  Белгия, Франция, ФРГ(ермания), Италия, Люксембург, Нидерландия (държавите - основателки, подписали Договора от Рим от 1957 г.)
- 1973 - Дания, Ирландия, Великобритания
- 1981- Гърция
- 1986 - Португалия, Испания (С присъединяването на Гърция, Испания и Португалия беше укрепена демокрацията в тези държави.)
- 1990 - ГДР и Западен Берлин се присъединяват към ФРГ и териториите им влизат в рамките на ЕС
- 1995 - Австрия, Финландия, Швеция
- 2004 - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия (Началото на това разширяване, което имаше за цел континентът отново да бъде обединен след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз, беше поставено на заседанието на Европейския съвет през декември 1997 г. Преговорите бяха проведени поотделно с всяка държава въз основа на единна рамка за преговори.)
- 2007 - България, Румъния (Темповете на провеждане на реформи в България и в Румъния не позволяваха тези две държави да се присъединят през 2004 г. Чрез „механизъм за сътрудничество и проверка“ в ключови области — реформа на съдебната система, борба срещу корупцията и борба срещу организираната престъпност (последното важи само за България!), продължава да се извършва мониторинг на напредъка им след тяхното присъединяване. Комисията оценява този напредък в своите годишни доклади.)
- 2013 - Хърватия (При преговорите за присъединяване с Хърватия беше приложена по-строгата обвързаност с условия, въведени съгласно „подновения консенсус относно разширяването“ на  заседанието на Европейския съвет през декември 2006 г.)

 

[ISTORIK]

1. Западните Балкани

Отношенията със Западните Балкани попадат в рамките на започналия през 1999 г. процес на стабилизиране и асоцииране. Той се основава на двустранни споразумения за стабилизиране и асоцииране.

Присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г. представлява значителен стимул за останалите държави от региона. Въз основа на опита с Хърватия, Комисията предложи допълнителни подобрения по отношение на своя подход при преговорите в своята „стратегия за разширяване“ за периода 2011—2012 г., включително по-силен акцент върху въпросите, свързани с принципите на правовата държава. Това означава, че преговорните глави относно съдебната реформа и основните права (глава 23), както и относно правосъдието, свободата и сигурността (глава 24), се отварят на по-ранен етап при всички бъдещи преговори и същевременно са последните, които биват затваряни.

В съответствие с този „нов подход“ отварянето на глави 23 и 24 беше основен приоритет при преговорите с Черна гора и със Сърбия. През февруари 2018 г. Комисията публикува нова „Стратегия за Западните Балкани“, в която се посочва, че Черна гора и Сърбия, като „държавите с най-добри позиции“, биха могли да се присъединят към ЕС най-рано през 2025 г., като същевременно се признава, че тази перспектива - двете страни да влязат в Съюза през някой следващ финансов период - е „изключително амбициозна“.

Все още не са започнали преговори с другите две държави кандидатки от Западните Балкани. Що се отнася до Република Северна Македония, на която беше предоставен статут на кандидатка за членство в ЕС през 2005 г., това се дължеше главно на спора с Гърция относно използването от тази държава на името „Македония“. Този спор бе успешно разрешен чрез „Споразумението от Преспа“ относно ново наименование на държавата — Северна Македония, което влезе в сила през февруари 2019 г. От 2009 г. насам Комисията постоянно препоръчва да бъдат започнати преговори с тази държава. Албания получи статут на държава кандидатка през юни 2014 г. С оглед на отбелязания от тази държава напредък Комисията препоръча в докладите си от 2016 г. и 2018 г. да бъдат започнати преговори и с Албания. През юни 2018 г. Съветът постигна съгласие относно евентуалното започване на преговори за присъединяване през юни 2019 г. както със Северна Македония, така - и с Албания, при условие че са изпълнени необходимите условия.

Босна и Херцеговина и Косово са държави — потенциални кандидатки за членство. Прилаганият по отношение на Босна и Херцеговина т.нар. „нов подход“ със специален акцент върху икономическото управление позволи влизането в сила на споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС на 1 юни 2015 г. На 15 февруари 2016 г. посочената държава внесе кандидатурата си за членство. В момента Комисията изготвя своето становище въз основа на отговорите на Босна и Херцеговина на всеобхватен въпросник. Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Косово и ЕС влезе в сила на 1 април 2016 г. Косово също така провежда диалог със Сърбия с посредничеството на ЕС, който следва да доведе до правно обвързващо и всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията между тях — conditio sine qua non за успешното интегриране на Сърбия и Косово в ЕС.

2. Турция

Турция кандидатства за членство още през далечната 1963 г. (Анкарската спогодба) и беше обявена за държава кандидатка през 1999 г. Тя започна  преговорния процес през октомври 2005 г. Осем от преговорните главите са блокирани и никоя от главите няма да бъде затворена временно, докато Турция прилага „Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране от Анкара“ по отношение на Кипър. Отделни държави, членки на ЕС, се противопоставят на започването на преговори по други глави. След застой, продължил над три години, през ноември 2013 г. бяха започнати преговори по нова глава. Още една глава беше отворена повече от две години по-късно, през декември 2015 г. Започнаха разговори за възможността за отпадане на визите при пътуване от Турция към ЕС и също така Турция да участва годишно два пъти на срещи на високо равнище на ЕС. През март 2016 г. Турция и ЕС отново потвърдиха ангажимента си за изпълнение на техния съвместен план за действие за спиране на потока от нередовни мигранти към ЕС и за реорганизация на процеса на присъединяване. Това доведе до отварянето на още една глава през юни 2016 г. С оглед на драстичното влошаване на положението с принципите на правовата държава в Турция, особено - в периода след опита за преврат през юни 2016 г., може да се каже, че на практика процесът на присъединяване на Турция в момента е замразен.

3. Исландия

Исландия кандидатства за членство в ЕС през юли 2009 г. и преговорите бяха започнати през юни 2010 г. Като доказала се демокрация и член на Европейското икономическо пространство (ЕИП), Исландия постигна бърз напредък през първите години от преговорите си с ЕС. След изборите през 2013 г., обаче, беше съставено ново правителство, което замрази преговорите за присъединяване. През март 2015 г. държавните органи поискаха от ЕС вече да не разглежда Исландия като държава кандидатка, без, обаче, да оттеглят официално кандидатурата на Исландия за членство. Оттогава насам няколко правителства се придържат към този подход.

Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Последно развитие

На 18 юни 2019 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно:
- политиката на разширяване на ЕС, която обхваща Черна гора, Сърбия и Турция
- процеса на стабилизиране и асоцииране, който обхваща Република Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово.

На 20 юни 2019 г. Европейският съвет одобри тези заключения.

4. Потенциални разширения

На срещата на върха между страните членки на ЕС и държавите участнички в програмата „Източно партньорство“ (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), състояла се през ноември 2013 г. в литовската столица Вилнюс, се подписват документи за стартиране процедура за асоцииране към ЕС на Грузия и Молдова. Отказът на правителството на Украйна да подпише подобно споразумение предизвиква масови безредици в страната и многохилядни митинги на опозицията, която настоява за оставката на кабинета и възстановяване на процеса за приобщаване към ЕС. Оставката на кабинета и бягството на президента водят до агресия, от страна на Русия – анексията на Крим и разгарянето на дирижирана от Русия сепаратистка война в Източна Украйна.

След изборите за нов президент и парламент през май 2014 г. Украйна успешно финализира преговорите с ЕС за асоцииране като на 1 ноември 2014 г. подписва с ЕС споразумение за асоцииране. Това споразумение влиза в сила изцяло на 1 септември 2017 г.

Редактирано Юли 2, 2019 от ISTORIK

[sir]

Преди 2 часа, dora said:

С политически компромис. Никога не сме посрещали копенхагенските критерии напълно. Приемането ни беше потупване по рамото, че "работим по въпроса", с идеята, че ще продължаваме да го правим.  Оттам и съществуването на точно този механизъм за проверка в областта, в която особено много не посрещаме критериите.

Това, че работим по въпроса само на хартия си го знаем отлично и самите ние. Преди всеки следващ доклад се правят две-три показни акции как се борим с престъпността и корупцията, и след това си продължаваме по същия начин.

Защо беше направен този компромис също е добре да помним - защото тезата на управляващите тогава беше, че колкото по-дълго ни бавят, толкова повече евроскептицизъм ще се появява в държавата, което ще компрометира положените дотогава усилия. Това го има в многократни изявления на официалните ни лица тогава.

Тези, които не покриваха Копенхагенските критерии, бяха другите две държави, оценявани заедно с нас и Румъния - а именно Хърватия и Македония. Ама то трябва да се чете. Македония още я няма в съюза, така като гледам няма и да влезе - дали защото не покрива някакви критерии или защото не покрива нечии претенции. Хърватия обаче, която беше оценена далеч по-зле от България към 2006-2007 точно по критерия върховенство на закона, влезе и то влезе без такъв механизъм като нашия. Интересно защо.

Така че като говорим за политически компромиси е редно да си припомним още нещо - политически критерии не е същото като политически претенции. Към България, а за съжаление и към Източна Европа като цяло се прилагат не политически критерии, а политически претенции от страна на някои страни-членки, както и на отделни техни овластени представители; пример: лицето Франс Тимерманс.

[dora]

Преди 1 час, sir said:

Тези, които не покриваха Копенхагенските критерии, бяха другите две държави, оценявани заедно с нас и Румъния - а именно Хърватия и Македония. Ама то трябва да се чете. Македония още я няма в съюза, така като гледам няма и да влезе - дали защото не покрива някакви критерии или защото не покрива нечии претенции. Хърватия обаче, която беше оценена далеч по-зле от България към 2006-2007 точно по критерия върховенство на закона, влезе и то влезе без такъв механизъм като нашия. Интересно защо.

Така че като говорим за политически компромиси е редно да си припомним още нещо - политически критерии не е същото като политически претенции. Към България, а за съжаление и към Източна Европа като цяло се прилагат не политически критерии, а политически претенции от страна на някои страни-членки, както и на отделни техни овластени представители; пример: лицето Франс Тимерманс.

И нашата.

Всички многократно сме чували фразата "няма достатъчна политическа воля за борба с организирана престъпност", която се повтаряше около всеки предприсъединителен доклад, и продължава да се повтаря.

За какво върховенство на закона говорим тогава? Това е основен критерий.

И за да не съм голословна, сферата на правосъдието, корупцията, борбата с организираната престъпност беше посочвана като особено притеснителна и нуждаеща се от съществен напредък през цялото време на предприсъединителния процес, като същото продължават да ни казват и сега - вкл. за Шенген. "Браво на вас за напредъка по охраната на границата, но ще ви пуснем в шенген, като си оправите правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност".

Така че моля не изхождайте с ад хоминем аргумент как някои не сме чели, чели сме всичко, което е трябвало.

Ето ви от последния предприсъединителен доклад, 2004 година, за да видите конкретно колко сме ги покривали тези критерии за върховенство на закона. И отоворът е никак. И него сме го чели, както и всички доклади за България изобщо, откакто кандидатства за членство:

------ начало на цитата ----

As regards police cooperation and organised crime, significant efforts are still needed to ensure that Bulgaria has an accountable, reliable and fully co-ordinated police organisation by accession. Recent reports indicate that the current arrangements for dealing with recruitment, promotion and demotion of police officers are non-transparent and that a new human resources management approach is urgently needed. The training system is in need of further modernisation and rationalisation in line with EU practices. (...)
The fight against organised crime and all forms of trafficking, including of human beings, remains an area of major concern.

(това е 2004 година, днес продължава да е оf major concern)

Despite the ongoing implementation of a second national crime strategy, the National Service to Combat Organised Crime (NSCOC) is not in a position to effectively address the situation and does not have the means to act efficiently in the absence of clear rules on the possibilities to use undercover investigations. There is significant room for improvement as regards the cooperation with other law enforcement bodies. The flaws in the pre-trial investigation phase partly explain the relative lack of success in the fight against organised crime syndicates. Bulgaria should urgently put in place an efficient witness protection scheme. Bulgaria is party to the major international agreements in the area of the fight against terrorism. It has ratified the second additional protocol to the Council of Europe Convention on Mutual Legal Assistance in Criminal Matters, but needs to review its Penal Procedure Code in order to introduce the concepts of joint investigation teams, trans-border hot pursuit, controlled deliveries, audio and videoconferences, and interception of telecommunications. As regards thefight against fraud and corruption, Bulgaria has partly aligned its legislation with the acquis. However, it has still to complete alignment with the provisions of the Convention on the Protection of the Communities’ Financial Interests and its Protocols, in particular as regards the definition of fraud. Bulgaria also needs to complete alignment as regards the criminalisation of VAT fraud, the criminal liability of heads of businesses and liability of as well as sanctions for legal persons. The administrative capacity of the Council coordinating the fight against the infringements affecting the financial interests of the European Communities should be strengthened by reinforcing the secretariat, so as to ensure continuity in its operation and effective cooperation with OLAF in full independence. Moreover, a national anti-fraud strategy is needed. As regards the fight against corruption, progress has been made in implementing the anti-corruption strategy and it is generally acknowledged that this policy is starting to have visible results on the ground as regards petty corruption. The Ministry of Interior has made considerable efforts to fight corruption in its agencies. However, it is a point of concern that internal disciplinary procedures against police officers accused of corruption tend to be very long, non-transparent and prone to irregularities and procedural errors. A clear, transparent, objective way of dealing with those cases should be established as a matter of priority.
Bulgaria has completed its legislative alignment with the acquis on money laundering. The Financial Intelligence Agency (FIA) has put in place the required administrative capacity. However, there are still problems with institutions regarding the reporting obligation (especially the banking sector) and the FIA receives little or no feedback from the Prosecutor’s Office on cases referred to the prosecution. Shortcomings in the pre-trial investigation phase also hamper efficient prosecution of money laundering offences. Furthermore, the established judicial practice that money laundering offences can only be prosecuted once there has been a conviction for the predicate offence contradicts the recommendations of the Financial Action Task Force and should be reviewed. The fact that there have never been convictions for money laundering in Bulgaria is a matter of serious concern. Further legal and administrative progress has been registered in the area of customs cooperation. Bulgaria is well on track as regards its preparation for full alignment with the third pillar customs cooperation acquis. The combat of fraud and corruption within customs is receiving continuous attention but it remains an area where swift and continuous action is needed.  As regards judicial cooperation in criminal and civil matters,Bulgaria has largely aligned its legislation with the most recent acquis in the area of judicial cooperation. ... The ongoing reform of the judicial system as well as the establishment of the National Judicial Institute are expected to have positive influences on the capacity of Bulgarian magistrates to handle court-to-court dealings at a European level. The capacity to fully implement the acquis in this area, including the principle of mutual recognition of court decisions, will depend on successful reform of the judiciary, including the pre-trial phase.

--- край на цитата ----

Петнадесет години по-късно продължава да се говори за неизвършена правосъдна реформа.

Прогрес в област правосъдие:  само на хартия. Или чрез формалното създаване на поредната организация за сметка на данъкоплатеца, чиято резултатност е точно нулева, защото с организираната престъпност и корупцията никой няма намерение да се бори.

Вие например, като се огледате около себе си, това върховенство на закона виждате ли го някъде? И без да се обзалагам, мога да твърдя, че никой в България не го вижда около себе си.

И за това не е виновен Тимерманс.

Редактирано Юли 2, 2019 от dora

[dora]

... и пак за да не съм голословна, в отделен постинг, че горното стана много дълъг.

Ето го Заключението, касаещо приемането на България за членка на ЕС:

https://www.esiweb.org/pdf/bulgaria_European Council conclusions - Brussels Dec 2004.pdf

Компромисът се вижда и там, в точка 7 и 8, цитирам текста и слагам в болд:

7. Taking due note of the relevant assessments and recommendations by the Commission, the European Council considered that Bulgaria will be able to assume all the obligations of membership at the envisaged time of its accession, provided that it continues its efforts to that end and completes in a successful and timely way all necessary reforms and commitments undertaken in all areas of the acquis. Safeguard clauses will provide for measures to address serious problems that may arise before accession or in the three years after accession.

Превод: приемат ни при условието, че ще можем (в бъдеще време) да посрешнем задълженията на страна членка АКО продължим с усилията и приключим успешно с всички необходими реформи и ангажименти във всички области (Някой да е видял успешно да сме извършвали реформа в правосъдната област, а какво остава да сме я приключвали успешно?!)

8.The European Union will continue to monitor closely Bulgaria's preparations and achievements, including the effective implementation of the commitments undertaken in all areas of the acquis and in particular Justice and Home Affairs; to this end the Commission will continue to submit annual reports on Bulgaria's progress towards accession, together with recommendations if appropriate.

Очевидно защото това е слабото ни място.

Същото, заявено в прав текст, в документа, регламентиращ необходимостта от партньорска проверка:

https://www.esiweb.org/pdf/bulgaria_EC-accompanying_measures_bg_061213.pdf

Това решение се основава на доклади след щателна проверка, някои от чиито автори (независими международни правни експерти) по стечение на обстоятелтвата познавам.... Тези шокиращи доклади, излезли в началото на 2006 година, вече не можеха да спрат процеса на присъединяване, а трябваше. Но поне изиграха роля да се въведе партньорската проверка.

А не можаха да го спрат, защото по него време на ЕС се гледаше като на геополитически проект - глобално, не толкова откъм конкретиката какво ще стане, ако в ЕС влезат държави, които изобщо не са за там...

Така че, отново моля,  да не се цакаме един друг с ад хоминем аргументи за неинформираност... Не съм се засегнала на чест, но така ползотворен разговор не може да бъде воден.

Редактирано Юли 2, 2019 от dora

[dora]

Пет сценария за бъдещето на ЕС са описани тук, с преимуществата и недостатъците си:

https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/white_paper_on_the_future_of_europe_en.pdf

[Б. Киров]

Преди 1 час, dora said:

Пет сценария за бъдещето на ЕС са описани тук, с преимуществата и недостатъците си:

https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/white_paper_on_the_future_of_europe_en.pdf

съдейки по очертаващия се консенсус между Макрон, Вишеградската четворка и Меркел по въпроса за избор на нов председател на Европейската комисия, дано да стане:

https://www.thelocal.de/20190702/could-germanys-defence-minister-take-eu-top-job

In a 2011 interview with Der Spiegel, von der Leyen expressed her preference for "a united states of Europe – run along the lines of the federal states of Switzerland, Germany or the USA" which would capitalize on Europe's size by agreeing on core issues relating to finance, tax and economic politics.^[95] 

https://en.wikipedia.org/wiki/Ursula_von_der_Leyen

Според мен би могло да се се очаква някаква комбинация между сценарии 3-4-5

3"Тези, които искат повече, правят повече", /което е Европа на 2 или 3 скорости/

4"Прави се по-малко, но по-ефективно" /вече работи/

5"Прави се много повече заедно"

[dora]

Преди 58 минути, Б. Киров said:

съдейки по очертаващия се консенсус между Макрон, Вишеградската четворка и Меркел по въпроса за избор на нов председател на Европейската комисия, дано да стане:

https://www.thelocal.de/20190702/could-germanys-defence-minister-take-eu-top-job

In a 2011 interview with Der Spiegel, von der Leyen expressed her preference for "a united states of Europe – run along the lines of the federal states of Switzerland, Germany or the USA" which would capitalize on Europe's size by agreeing on core issues relating to finance, tax and economic politics.^[95] 

https://en.wikipedia.org/wiki/Ursula_von_der_Leyen

Вижте това:

https://foreignpolicy.com/2019/07/02/europe-must-not-allow-enemies-of-democracy-to-choose-the-next-eu-commissioner-frans-timmermans-epp-sd-eu-commission-orban/

Aз съм на същото мнение.

Ако Турция няма място в ЕС, защото не е демокрация (http://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20190307IPR30746/parliament-wants-to-suspend-eu-accession-negotiations-with-turkey (проблеми с човешките права, върховенството на закона, демокрацията) същото важи за всяка държава, която се плъзне към авторитаризъм и фашизъм.

Демокрацията и върховенството на закона са основни принципи на съюза.  Те следва да се отстояват без изключение и по отношение на всички - не само на кандидатстващите за членство, но и вече приетите в съюза държави.

Която държава желае да не е демокрация, не желае да уважава върховенството на закона и гражданските и политически свободи, има много лесен избор пред себе си - напуска съюза. Да я видим тогава доколко може да води самостоятелна икономическа, външна и военна политика и с какви резултати.

А Унгария, както знаем, не е нито Великобритания (с традиционното й партньорство със САЩ), нито Турция (регионална и военна сила).

Редактирано Юли 2, 2019 от dora

[Б. Киров]

Преди 1 час, dora said:

Вижте това:

https://foreignpolicy.com/2019/07/02/europe-must-not-allow-enemies-of-democracy-to-choose-the-next-eu-commissioner-frans-timmermans-epp-sd-eu-commission-orban/

Aз съм на същото мнение.

Ако Турция няма място в ЕС, защото не е демокрация (http://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20190307IPR30746/parliament-wants-to-suspend-eu-accession-negotiations-with-turkey (проблеми с човешките права, върховенството на закона, демокрацията) същото важи за всяка държава, която се плъзне към авторитаризъм и фашизъм.

Демокрацията и върховенството на закона са основни принципи на съюза.  Те следва да се отстояват без изключение и по отношение на всички - не само на кандидатстващите за членство, но и вече приетите в съюза държави.

Която държава желае да не е демокрация, не желае да уважава върховенството на закона и гражданските и политически свободи, има много лесен избор пред себе си - напуска съюза. Да я видим тогава доколко може да води самостоятелна икономическа, външна и военна политика и с какви резултати.

А Унгария, както знаем, не е нито Великобритания (с традиционното й партньорство със САЩ), нито Турция (регионална и военна сила).

Съгласен съм. Според мен Турция и Унгария са съвсем различни казуси, макар че по отношение на авторитаризма могат да се открият общи неща. Турция на този етап си е самодостатъчна и турския едър капитал има интерес от статуквото да стои вън от ЕС, но да ползва преференциите на европейския пазар, безмитна търговия /в цитираната статия от Вас даже се говори за разширяване на безтарифната търговия/ и най-вече европейския капиталов пазар, но без да пуска европейските конкурентни стоки и правила на монополния си домашен пазар. Унгария е функция на икономиката на ЕС, Орбан е политически спекулант и популист, но с достатъчно здрав разум да осъзнава, че страната му ще рухне само месеци след напускането на ЕС, а заедно с нея и неговата власт. Така че там имаме брак по сметка, същото важи до голяма степен за Италия, Гърция и т.н. не дотам спазващи правилата членове на ЕС.

По мое мнение бъдещето на ЕС ще зависи до голяма степен от следващите избори в САЩ и курса на американската външна политика, затова, струва ми се, сега европейските политици, предимно Макрон, се опитват да структурират властта в "две писти" - в случай на остър завой от прогресивните елити в Демократическата партия и едновременно в случай на запазване на статуквото още 5 години с господин Тръмп, затова и хоризонта е до 2025 и на петте сценария.

[bulgaroid]

Гледам тука се вихри аналитика, кога по-точно ще се разпадне ЕС. Голям анализ, голяма работа!! Та да ви успокоя,ЕС няма да се разпадне,напротив, ще се консолидира още повече. Всеки вътре има интерес от ЕС, без изключения,изключенията си заминават. Фактически Германия си построи Юетвъртия райх,а Франция /Наполеоновата империя,всеки го вижда както му харесва, прекалено много външни предизвикателства има за да се оправят сами европейците. То Русия,то Турция и блока на Мюсюлмански братя, то салафити и араби, то САЩ и Китай. Тепърва ще е интересно. Може и екшън да има, Евразийския съюз дето тайно си мечтаете за него няма да го бъде,Путин ще го довърши,те дано не се разпаднат,ама като гледам на косъм са.

[sir]

On 2.07.2019 г. at 15:48, dora said:

И нашата.

Всички многократно сме чували фразата "няма достатъчна политическа воля за борба с организирана престъпност", която се повтаряше около всеки предприсъединителен доклад, и продължава да се повтаря.

За какво върховенство на закона говорим тогава? Това е основен критерий.

И за да не съм голословна, сферата на правосъдието, корупцията, борбата с организираната престъпност беше посочвана като особено притеснителна и нуждаеща се от съществен напредък през цялото време на предприсъединителния процес, като същото продължават да ни казват и сега - вкл. за Шенген. "Браво на вас за напредъка по охраната на границата, но ще ви пуснем в шенген, като си оправите правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност".

Така че моля не изхождайте с ад хоминем аргумент как някои не сме чели, чели сме всичко, което е трябвало.

Ето ви от последния предприсъединителен доклад, 2004 година, за да видите конкретно колко сме ги покривали тези критерии за върховенство на закона. И отоворът е никак. И него сме го чели, както и всички доклади за България изобщо, откакто кандидатства за членство:

------ начало на цитата ----

As regards police cooperation and organised crime, significant efforts are still needed to ensure that Bulgaria has an accountable, reliable and fully co-ordinated police organisation by accession. Recent reports indicate that the current arrangements for dealing with recruitment, promotion and demotion of police officers are non-transparent and that a new human resources management approach is urgently needed. The training system is in need of further modernisation and rationalisation in line with EU practices. (...)
The fight against organised crime and all forms of trafficking, including of human beings, remains an area of major concern.

(това е 2004 година, днес продължава да е оf major concern)

Despite the ongoing implementation of a second national crime strategy, the National Service to Combat Organised Crime (NSCOC) is not in a position to effectively address the situation and does not have the means to act efficiently in the absence of clear rules on the possibilities to use undercover investigations. There is significant room for improvement as regards the cooperation with other law enforcement bodies. The flaws in the pre-trial investigation phase partly explain the relative lack of success in the fight against organised crime syndicates. Bulgaria should urgently put in place an efficient witness protection scheme. Bulgaria is party to the major international agreements in the area of the fight against terrorism. It has ratified the second additional protocol to the Council of Europe Convention on Mutual Legal Assistance in Criminal Matters, but needs to review its Penal Procedure Code in order to introduce the concepts of joint investigation teams, trans-border hot pursuit, controlled deliveries, audio and videoconferences, and interception of telecommunications. As regards thefight against fraud and corruption, Bulgaria has partly aligned its legislation with the acquis. However, it has still to complete alignment with the provisions of the Convention on the Protection of the Communities’ Financial Interests and its Protocols, in particular as regards the definition of fraud. Bulgaria also needs to complete alignment as regards the criminalisation of VAT fraud, the criminal liability of heads of businesses and liability of as well as sanctions for legal persons. The administrative capacity of the Council coordinating the fight against the infringements affecting the financial interests of the European Communities should be strengthened by reinforcing the secretariat, so as to ensure continuity in its operation and effective cooperation with OLAF in full independence. Moreover, a national anti-fraud strategy is needed. As regards the fight against corruption, progress has been made in implementing the anti-corruption strategy and it is generally acknowledged that this policy is starting to have visible results on the ground as regards petty corruption. The Ministry of Interior has made considerable efforts to fight corruption in its agencies. However, it is a point of concern that internal disciplinary procedures against police officers accused of corruption tend to be very long, non-transparent and prone to irregularities and procedural errors. A clear, transparent, objective way of dealing with those cases should be established as a matter of priority.
Bulgaria has completed its legislative alignment with the acquis on money laundering. The Financial Intelligence Agency (FIA) has put in place the required administrative capacity. However, there are still problems with institutions regarding the reporting obligation (especially the banking sector) and the FIA receives little or no feedback from the Prosecutor’s Office on cases referred to the prosecution. Shortcomings in the pre-trial investigation phase also hamper efficient prosecution of money laundering offences. Furthermore, the established judicial practice that money laundering offences can only be prosecuted once there has been a conviction for the predicate offence contradicts the recommendations of the Financial Action Task Force and should be reviewed. The fact that there have never been convictions for money laundering in Bulgaria is a matter of serious concern. Further legal and administrative progress has been registered in the area of customs cooperation. Bulgaria is well on track as regards its preparation for full alignment with the third pillar customs cooperation acquis. The combat of fraud and corruption within customs is receiving continuous attention but it remains an area where swift and continuous action is needed.  As regards judicial cooperation in criminal and civil matters,Bulgaria has largely aligned its legislation with the most recent acquis in the area of judicial cooperation. ... The ongoing reform of the judicial system as well as the establishment of the National Judicial Institute are expected to have positive influences on the capacity of Bulgarian magistrates to handle court-to-court dealings at a European level. The capacity to fully implement the acquis in this area, including the principle of mutual recognition of court decisions, will depend on successful reform of the judiciary, including the pre-trial phase.

--- край на цитата ----

Петнадесет години по-късно продължава да се говори за неизвършена правосъдна реформа.

Прогрес в област правосъдие:  само на хартия. Или чрез формалното създаване на поредната организация за сметка на данъкоплатеца, чиято резултатност е точно нулева, защото с организираната престъпност и корупцията никой няма намерение да се бори.

Вие например, като се огледате около себе си, това върховенство на закона виждате ли го някъде? И без да се обзалагам, мога да твърдя, че никой в България не го вижда около себе си.

И за това не е виновен Тимерманс.

Вие във всяка тема сте така - ау, ама моля ви се, без ад хоминем, ще ви докладвам на админите. При мене тия не минават.

Ето пак - ние какво си говорим, вие какво ми поствате. Каква 2004-та ви гони? 2004-та не влязохме заедно с останалите, защото бяхме оценени доста по-зле от тях по няколко ключови показателя, не само по върховенство на закона. С това всички сме наясно, поне тези, които сме чели, така че е безсмислено да ни поствате фермани.

А като сте заговорили за Шенген, май Вие трябва да си припомните как точно седят нещата там, вместо да лаладжийствате общи приказки. Именно там лъсват точно тия претенции и двойни стандарти, за които писах по-горе. България и Румъния (а и Хърватия в интерес на истината) са покрили всички предписани критерии за присъединяване към Шенгенската зона. Това е така от около 2010-2011-та и освен всичко друго е ясно заявено и повтърдено и от ЕП. Тези, заради които ние не сме там, са правителствата на Холандия и, ако не се лъжа, на Финландия. Водещо лице през всичките тези години в множеството холандски парламенти и правителства впрочем е именно лицето Тимерманс - това го казвам за неосведомените, не за Вас, вие знаете всичко.

[dora]

За Шенген нещата стоят по същия начин - първо правосъдната система и корупцията, после Шенген, защото нещата са свързани и това е ясно за всички. Каквито и мускули да се показват на границата, ако международно издирвани престъпници могат да си купят паспорти в България и като български граждани да отидат в която и да било държава от ЕС (очевидно защото и гранична полиция няма да ги спре), то никакво допускане на държавата ни до шенгенското пространство не може да се случи. Нима някой счита, че политическият елит на развитите държави е съставен от наивни малоумници, на които не е пределно ясно какво представлява правосъдната система в България? Нима тези държави нямат посланици, от които редовно се информират? Ние ги лъжем, че правим чудеса от храброст, и те ни вярват ли вярват. Ами, не ни. И с основание.

Как ще се случва изобщо обща политика в областта на сигурността, ако ние с нашите пропускливи и поддатливи на корупция служби им доставяме престъпност? Ако паспорти се продават, много важно, че сме били въвели нови технологии в охраната на границата с Турция. А към самите им държави, необезпокоявани от българските гранични (и не само) власти, пътуват собствените ни криминално проявени? Някой сводник да е бил спрян на границата? Ето ви го трафикът на хора.

Търговия с деца? Търговия с органи на деца? България споменавана на първо място. Приятно ли е? Не, изобщо не е приятно. Но при това положение Шенген ли? Защо да се самозалъгваме какви сме целите в бяло, като всички ги знаем тези неща в една или друга степен?

Върховенството на закона е основна ценност на ЕС, отбелязана в основни негови документи, включително Амстердамския договор, в който е интегрирано и и шенгенското споразумение. Пак според документите,

"As regards the Council of Europe, Article 8 of its Statute18 allows the Committee of Ministers to suspend the rights of representation of any of its 47 Member States that has seriously violated the principles of the rule of law and of fundamental rights and to invite that Member State to withdraw from the organisation."

Не само че няма никакво основание да ни пускат в Шенген без върховенство на закона (те не трябваше да ни пуснат в ЕС, какво остава само в Шенген), ами могат да ни поканят да го напуснем, ако твърде много почнем да прекаляваме.

И като говорим за "fundamental rights", там също си имаме колкото искате трески за дялане, и не само не се подобряваме, ами се влошаваме. Медийна свобода (което е част от свободата на изразяване, член 49 от Лисабонския договор)? Мили боже. И така нататък, да не отпочваме тази тема....

Админ никъде в тази тема не съм споменавала, не инсинуирайте, защото това пък не е начинът да се разговаря с мен.

И ето как се разговаря с мен:

Въпрос на култура на дискусия е да се обсъжда по същество, вместо да се правят инсинуации за събеседника. Когато едното се прави вместо другото, то ползотворен разговор не може да бъде проведен.

Редактирано Юли 5, 2019 от dora

[ISTORIK]

Отчужденият Изток

(Текст на Владимир Шопов, https://www.reduta.bg/)

Критиците на ЕС от доста години имат любима тема и тя е свързана с множащите се линии на разделение вътре в него. Всяка една от последните кризи роди нова разделителна координатна система, които сега се преплитат в почти необозрими форми и продължат да заплашват бъдещето на организацията. Кризата в еврозоната противопостави севера на юга и за дълги периоди двете страни се гледаха със силна неприязън. Много от нещата, които тогава бяха обект на спорове остават обект на несъгласие. Терористичната вълна също донесе разделения, макар и по-невидими, защото останаха маскирани под съчувствието и реториката на солидарността. Тук тази линия е по-банална – пострадали и непострадали или реални и теоретични цели на тероризъм. Имигрантската криза изведе на преден план различията между източна и западна Европа, които остават непреодолими в много аспекти. Точността изисква да кажем, че координатната система тук е по-сложна и не толкова еднозначна. Например, южна Европа по много въпроси е близо до източна (например, граничен контрол и политика на връщане), но за някои неща е на обратното мнение (например, схеми за преразпределение на бежанци). Погледнато по-общо, всички тези линии на разделение изглеждат еднакво опасни и дълготрайни и могат да попречат на съюза при възникване на нови кризи. Погледнато по-дългосрочно обаче, рискът от задълбочаване на отчуждаването на централна и източна Европа изглежда най-сериозен.

Интерпретациите на отминалите избори за европейски Парламент са доминиращо оптимистични, на моменти дори неоснователно оптимистични. Нарасналата с почти 10% избирателна активност (до 51%) е абсолютен шампион по еуфория. Още тук обаче можем да открием неравномерния изборен ентусиазъм между западна и източна Европа. Детайлният поглед сочи, че на практика само една държава от нашия регион, Литва, има по-висок от средния процент на гласували (53%). Всички останали нови страни-членки са под чертата като там компания им правят единствено Португалия, Великобритания и Финландия. Възроденият европейски дебат очевидно не е достигнал до нашите общества и те остават встрани от него. Мнозина настояваха на изключителната политическа важност на отминалия вот, но очевидно и този залог не е напълно споделян на изток от Виена. Някои от актуалните теми на европейската политика просто не резонират. Например, това е видно по отношение на дискусиите за бъдещите глобални отношения на съюза с Китай и САЩ, както и климатичните промени, които все по-осезаемо обхващат западното публично внимание. Факт, видим и в нарасналата подкрепа за „зелените“ в западна и северна Европа. Дигиталната икономика на 21-и век и бъдещето на еврозоната също не са ни особено интересни. Единствено темата за мигрантите и бежанците резонира, но и тя в момента е силно приглушена. Сякаш източно-европейците остават странични наблюдатели в разрастващите се дебати, участват само на моменти, очакват да бъде чут техния глас, но не намират достатъчно причини и основания да се „хвърлят в политическия огън“.

В новите страни-членки продължава да надделява усещането, че в рамките на ЕС те са обекти, а не субекти на политика. Историческите основания за това не си отиват с очакваната скорост, а преминаването на ранния интеграционен ентусиазъм по-скоро усилва усещането за политическа периферия. Това е особено видимо в централна Европа, където първите години на прехода бяха доминирани от желанието за реинтеграция, за дължима корекция на историческа несправедливост. Тя трябваше да бъде компенсирана не толкова финансово и икономически през включване в западния просперитет, колкото с възстановяване на национално достойнство, с интеграция към западната колективна политическа воля. В значителна степен тези очаквания остават неизпълнени по най-различни причини. Една е баналната real politik на европейското политическо ежедневие, което дава предимства на опитните и хитри оператори на институции и механизми в Брюксел. Друга е свързана с неспособността на централна и източна Европа реално да функционира като единен блок, който да променя баланси и налага решения по ключови въпроси. „Вишеградската четворка“ е прекалено ситуативен и неубедителен инструмент за това, а неприкритото чувство на превъзходство спрямо юго-източна Европа допълнително затруднява общите действия. Трета причина е позиционирането на тези региони като икономически и индустриален хинтерленд, което не удовлетворява мнозина, които имаха по-мащабни мечти и амбиции за стопанско бъдеще. Така или иначе, подобни нагласи и вярвания са реална пречка пред отвъд-институционалната интеграция на бившите комунистически държави и те имат устойчивост, която е доста под доскорошните очаквания и надежди за бързо включване.

Някои от по-дълбоките и дългосрочни причини за източното отчуждение обаче произтичат от разминаващите се разбирания за бъдещето на ЕС и неговите приоритети. Различните нива на икономическо развитие и културни разминавания в значителна степен обуславят сериозната отлика между Изтока и Запада. Западните страни-членки са много по-фокусирани върху дебатите за икономическите модели на 21-и век, дигитална икономика, борба с новите монополи, „зелени инвестиции“, конкурентоспособност, конкуренция с Китай и САЩ и други. Източните са далеч по-заети с теми като подобрения на базова инфраструктура, чуждестранни инвестиции, селско стопанство, нива на заетост, икономическо догонване, нарастване на доходите, инвестиции от Китай и други държави и региони и т.н. Може би най-показателно е разминаването по въпроса с климатичните промени, който все още се приема като луксозна грижа на вече забогатели общества. Голямата разлика в електоралния успех на „зелените“ в двете части на континента ясно илюстрира подобна асиметрия. Нещо повече, тези различия не са просто повод за абстрактни интелектуални или политически дискусии, защото засягат инвестирането на европейския бюджет. Например, наскоро ЕК предложи разходите за климатичните политики през 2020 година да бъдат 21% от целия бюджет. Подобно нещо ще се случи и в следващата дългосрочна 7-годишва финансова рамка и значителна част от орязването може да дойде именно от най-ценните за изтока политики.

Източното отчуждение може да се ускори и от цялостното възприятие към случващото се в света. Да, тези държави не поставят под съмнение европейската си принадлежност или, все още, гео-политическия ангажимент на САЩ към „стария континент“, но отвъд това са все повече водени от едно нео-титовско разбиране за бъдещето. Връщането на мулти-центричната политическа реалност за тях не толкова изисква събиране и укрепване на колективните западни институции, да се защитаваме по множество фронтове от Китай не е актуална задача, нито пък са други модерни занимания като „зелена икономика“ или създаване на гигантски европейски корпорации, които да водят глобалната икономическа битка от наше име. На изток от Виена все повече доминира разбирането, че всъщност сегашните промени в света отварят възможностите за многопосочна активност, по всички линии на политически, бизнес и инвестиционни възможности. Относителното отслабване на Запада не се приема като наш, регионален проблем независимо, че ние сме част от него, а по-скоро като отваряне на пътеки за ново политическо и икономическо предприемачество. Който откъдето може. Затова и централна и източна Европа не е толкова трогната и ентусиазирана от различните дебати и политики, които съюзът обсъжда и които целят най-различни типове реакции на новата глобална ситуация.

Изтокът ще реагира негативно и на още един процес, който набира скорост и ще получи нова динамика през идните години. Западните страни-членки готвят нова вълна от опити за хармонизация на някои сектори в рамките на ЕС, при това в отсъствието на достатъчно правни основания. В две от тези области, последствията за източна Европа няма да бъдат никак безпроблемни. Например, социалната хармонизация (минимални нива на заплащане, вдигане на различни групи социални стандарти и други) рискува да бъде интерпретирана на изток като опит за отнемане на сравнителни предимства, които нашите по-либерални общества имат и които са със съществен принос за сегашната икономическа динамика в региона ни. Опитите за такъв тип хармонизация ще генерират остър конфликти между западна и източна Европа. Същото се отнася и до въпросите на данъчната хармонизация, където сме свидетели на подновен натиск за промяна. Тук концептуалната рамка ще бъде на развитие на единния пазар и повишаване на конкурентоспособността, но отново, такива мерки ще ударят ключови икономически предимства на новите страни-членки. Списъкът с потенциални линии на разрив може да бъде продължен и в културна посока, по отношение на големи теми като миграция и бежанци, модели на интеграция или идентичности. Делението изток – запад потенциално може да се окаже сред най-дълготрайните и деструктивни в рамките на ЕС и заплашва да блокира и без това трудните опити за конвергенция. Неговото избягване ще е сред най-важните политически задачи на идните няколко години.

[dora]

Преди 3 часа, ISTORIK said:

Някои от по-дълбоките и дългосрочни причини за източното отчуждение обаче произтичат от разминаващите се разбирания за бъдещето на ЕС и неговите приоритети.

Тези разминаващи се разбирания обаче не са отсега, те са инхерентни на самата история на ЕС.

За французите и германците ЕС е инструмент за запазване на траен мир в Европа. За държавите от Бенелюкс - икономическа интеграция, улесняване на търговията и икономическите връзки. За държави като Италия, Испания и Гърция - средство за трайно възстановяване на демократичните принципи и процеси след диктатури. За държавите в Източна Европа - път към тяхното откъсване от сферата на влияние на Русия.

Това обаче не би следвало да е пречка. В най-добрата си форма ЕС осигурява общоевропейски форум, където държавите да общуват помежду си много по-бързо, отколкото ако трябва да го правят на двустранна основа. Защо, да речем, държави като Германия и Холандия, чиято мотивация за създване на съюза, е напълно различна, да могат да постигат разбирателство въпреки липсата на взаимни симпатии между техите народи? Какво пречи това да е възможно между която и да било държава и която и да било друга държава в ЕС? Отговорът е прост: липсата на еднаква отдаденост на процеса на Европейска интеграция.

Ясно е, че тези, които дават, парите, не умират от ентусиазъм да го правят, ако тези, на които дават, в трудни моменти за цяла Европа не показват никаква солидарност. Измекярството не е приятно никому, да не говорим, че в култури, основани на протестантската етика на непосрещането на част от собствената отговорност никак не се гледа с добро око. (Особено пък ако на политиците след това ще им се наложи да застанат пред собствените си народи и по силата на политическата отговорност да им обяснят защо те затягат собствените си колани, за да може финасовите им ресурси да отиват в държави, където с тях близки до властта хора си строят вили, или където политическата класа си поддържа собствения комфорт с нереформиран държавен сектор и раздути държавни разходи...)...Ако ще сме партньори, ще сме отговорни партньори. Ако едни сме отговорни, а други - безотговорни, то не сме никакви партньори.

Каквото и признаване на националното достойнство да искат новите членки, то те пъряо трябва да се постараят да бъдат схващани като отговорни партньори.

Така че още веднъж, ако ЕС проектът не работи според очакваното, въпросът отново опира в желанието на държавите да използват този форум по ползотворен начин, да излагат и защитават своите интереси, но да отчитат и интересите на другите, като заедно търсят работещи стратегически решения. За което пак е необходима политическата им воля да споделят немалка част от суверенитета си с международна организация и да следват поетите към останалите членки ангажименти.

Както и този ангажимент да е траен, да не зависи от моментната политическа конюнктура. Вчера искахме едно, но днес дошъл този или онзи популист и вече искаме друго.

Редактирано Юли 5, 2019 от dora

[Б. Киров]

След голямата дефлационна криза от 2007 в САЩ, причинена конкретно от имотния балон, икономиката на ЕС и като цяло и като отделни страни е в стагнация, тя няма растеж с едно малко изключение на Германия.

САЩ и Китай преминаха без сътресения тази криза, в САЩ растежът на БВП се възобнови почти веднага след сътресението, може би заради бързата реакция на ФЕД, който отпечати 4 трлн. долара своевременно, Китай даже не усети сътресението, ЦБ на Китай реагира преди дефлационния удар в американските финансови пазари, тя емитира около 1 трлн. долара в китайски юани преди кризата.

ЕЦБ реагира с около година-две закъснение и европейската икономика не успя да посрещне леко удара на кризата в САЩ, защото е дълбоко свързана с американски капитали, инвестиции и пазари.

На практика вече 11 години в Еврозоната и ЕС има нулев и дори отрицателен растеж на БВП в сравнение с предкризисната 2007 година.

Емитираните около 4 трлн. евро от ЦЕБ не заработиха в реалната икномика, защото дойдоха късно, вече в процес на летеж надолу, а създадоха скрита инфлация, която реално понижи доходите.

Ето защо в страните от ЕС разцъфтяха десни и леви популисти, предлагащи екстремни решения и това допълнително утежни икономическата ситуация с бюджетни дефицити и затъване в държавни дългове.

Брекзит е пряк резултат от тези процеси, както и Гръцката дългова криза.

Могат по-задълбочено да се анализират причините, поради които този финансов балон в САЩ засегна най-тежко европейските икономики, а не САЩ, но според мен той причини кризата на доверие в европейските институции, популизма, допълнително подхранван от огъня на ксенофобия срещу емигрантската вълна.

Възстановяването ще е дълго и мъчително и иска време, което беше изпуснато в началото на кризата.

[Skubi]

Една картина 1000 думи.....

Когато се научим тук в Юропа така да сътрудничим на международният тере тогава можем да кажем, че имаме бъдеще. Дотогава само минало.....

 

 

[dora]

Страхотен постинг, Б. Киров! Както винаги!

Точно така стана  - заради бездействието на ЕЦБ на държавите им се наложи сами да спасяват големите си банки, вадейки от собствените си ресурси, в сектори, в които това болезнено се усеща от населението - социална сфера, образование, култура, здравеопазване, данъчни облекчения, малки и седни предприятия, част от които просто фалираха заради невъзможността да теглят банкови кредити. Непрекъснатото спадане на лихвите (пак дирижирано от ЕЦБ) пък доведе до това и спестяванията на хората да се изпаряват пред очите им, и спад на доверието в банковия сектор изобщо ("с тези лихви, след малко ще ни карат да си плашаме за това, че си държим парите в банка"...) Лихвите, между другото, продължават да падат. Добавете към това и скандалите с огромните бонуси в управлението на финансовия сектор (за да не се били отказвали тези на ръховодните постове в банките от това да ги ръководят).

Това в държави, където обшеството силно вярва в социалната справедливост (не в социализма, а в това, че нещата трябвва да следват справедлива логика и никой да не бъде неправомерно ощетяван, ако не е виновен с нищо), означава спад на доверието към системата изобщо.

Редактирано Юли 6, 2019 от dora

[Skubi]

Преди 1 час, dora said:

Страхотен постинг, Б. Киров! Както винаги!

Точно така стана  - заради бездействието на ЕЦБ на държавите им се наложи сами да спасяват големите си банки, вадейки от собствените си ресурси, в сектори, в които това болезнено се усеща от населението - социална сфера, образование, култура, здравеопазване, данъчни облекчения, малки и седни предприятия, част от които просто фалираха заради невъзможността да теглят банкови кредити. Непрекъснатото спадане на лихвите (пак дирижирано от ЕЦБ) пък доведе до това и спестяванията на хората да се изпаряват пред очите им, и спад на доверието в банковия сектор изобщо ("с тези лихви, след малко ще ни карат да си плашаме за това, че си държим парите в банка"...) Лихвите, между другото, продължават да падат. Добавете към това и скандалите с огромните бонуси в управлението на финансовия сектор (за да не се били отказвали тези на ръховодните постове в банките от това да ги ръководят).

Това в държави, където обшеството силно вярва в социалната справедливост (не в социализма, а в това, че нещата трябвва да следват справедлива логика и никой да не бъде неправомерно ощетяван, ако не е виновен с нищо), означава спад на доверието към системата изобщо.

Незнам какво би направила ЕЦБ защото американските банки продадоха загубите на дъщерните си фирми в различни страни. После администрацията на американосите лично обиколиха редица държави да ги кандърдисат като добри приятели да осребрят/тоест отпуснат задълженията на дъщерната банка към бюджета на дадената държава/и така на гърбът на данокоплащатите от европа да си изперът гащите.

За германия пък единственната страна която не загуби ами спечели с това, нали еврото фактически е дойч марката така, че тяхната икономия само спечели....а инглесата и СИТИТО са мо гледа с палец в уста. Другото го знаем вече....

[boyko]

Явно на President of the United States нАуката не му е много присърце

https://www.cbsnews.com/news/science-division-of-white-house-office-now-empty-as-last-staffers-depart/

Като знаем обвързаността между научните институции в Западна Европа и Щатите (финасова, съвместни дългосрочни проекти, споделяне на информация и т.н.) какво ли значи това за бъдещето на ЕС? 

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Skubi said:

Една картина 1000 думи.....

Преди 4 часа, dora said:

Страхотен постинг, Б. Киров! Както винаги!

Картината не е съвсем вярна!!!

Преди 5 часа, Б. Киров said:

САЩ и Китай преминаха без сътресения тази криза,

Китай забави някъде с 4% растежа.Турция и тя.Няма начин, навсякъде където ползват пари вместо стокова разменна търговия, кризата оказа влияние.

 

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Ето защо в страните от ЕС разцъфтяха десни и леви популисти, предлагащи екстремни решения и това допълнително утежни икономическата ситуация с бюджетни дефицити и затъване в държавни дългове.

Брекзит е пряк резултат от тези процеси, както и Гръцката дългова криза.

Могат по-задълбочено да се анализират причините, поради които този финансов балон в САЩ засегна най-тежко европейските икономики, а не САЩ, но според мен той причини кризата на доверие в европейските институции, популизма, допълнително подхранван от огъня на ксенофобия срещу емигрантската вълна.

За тия популисти не е виновна кризата!!!

Те са резултат изключително на руската пропаганда.Тръмп не стана президент заради някаква криза, а заради популистката кампания организирана от Русия.И там се поде изпитана борба срещу (мексиканските)мигранти. Брекзита се случи пак заради заради руската пропаганда.Огъня на ксенофобията пак от там се поддържа.

Емигрантите нямат отношение с кризата.Средствата за тях са нищожни, но емоциите се раздухват с лъжи от изток.Между другото какво стана с мигрантите дето щяха да ни завладеят и изнасилят?Ами гейовете?Те пък защо не идват?Докога ще чакаме да ни сменят ценностите с атлантически? Много усилия се хвърлят пропагандата да подкопае доверието и да се разруши ЕС.

==================

Гледам още от начало се заоплаква "загубата" на суверенитет.И уж сериозни хора я заповтаряха без да мислят като латерни.

За да се сключим някакви договори ние имаме полза от тях.Трябва добре да се знае и помни, че никой не ни кара насила.Да спазваме международните договорености(от които смятаме, че имаме печалба)  и които доброволно сме подписали не е загуба на суверенитет.Да правим това от което имаме интерес не е ограничаване на суверенитета.Още повече, че винаги когато искаме можем да се откажем.

Гледайте сега, ние не можем да внасяме или изнасяме стоки в които държави си поискаме.Това не е загуба на суверенитет.За това са тези договори които защитават интересите на контрагентите и които ние подписваме по собствено желание.

Когато влезем доброволно във военен, политически или икономически съюз, ние го правим защото имаме полза.Това не е загуба на суверенитет.Решили сме, че общите действия са ни изгодни.И няма никакъв проблем да излезем от ЕС и НАТО.

Сетне може да се вържем за рублата или да обявим война на мръсниците Турция и САЩ.Щото не ги харесваме. И ни бъркат в суверенитета. 

Таварисчи, не е загуба на суверенитет, ако не можем да правим каквото си искаме, ами трябва да се съобразяваме с интересите и на другите държави.Спазвайки правата на другите, не се нарушава суверенитета ни.

Ако не можем да крадем, лъжем, убиваме и изнасилваме когото искаме, не е липса на демокрация.Като спазваме законите не се нарушават правата ни да вършим престъпления.

[Б. Киров]

Преди 1 час, vvarbanov said:

Картината не е съвсем вярна!!!

Преди 9 часа, Б. Киров said:

САЩ и Китай преминаха без сътресения тази криза,

Китай забави някъде с 4% растежа.Турция и тя.Няма начин, навсякъде където ползват пари вместо стокова разменна търговия, кризата оказа влияние.

Надявах се този път да мина без статистика и качване на графики /което е трудоемко във форума/, но не ми се размина. Върбанов, преди да го напиша съм си проверил цифрите, не говоря на едро :)) или защото звездите ми го нашепват

За Тръмп и емигрантите, заедно с руската пропаганда и помощ за него, оценявам хумора ти, навярно, надявам се.

За суверенитета навярно си прав, но е дълга тема.

P.S. Ако се вземат графиките за отделни страни за растеж на БВП в ЕС, включително България, картината съвпада с общата за ЕС и Еврозоната - растеж няма, има реален спад на БВП в сравнение с 2008. Същевременно доходите на глава от населението отчитат макар плавен растеж, този парадокс се дължи на инфлационен натиск и затъване в дългове - реалният БВП намалява, но по статистика индивидуалните доходи растат, което е своеобразна финансова магия. Точно закъснялата реакция на ЕЦБ/Марио Драги, която отначало възприе рестриктивна политика, стисна кранчето на парите и не освободи кейнсианската машина за производство на фиатни/от въздуха направени пари, стагнира европейските икономики, в рязък контраст с Китай /китайските комунисти са научили по-добре уроците на Кейнс от европейските си колеги-банкери/ и САЩ, Федералния резерв. САЩ вдигнаха дълга, но вдигнаха и реалния си БВП от 15 на над 20 трлн., тоест те използваха налетите пари за растеж.

Италианци, французи и испанци се плъзнаха по плоскостта на популизма, имам предвид дори самите им правителства - те поддържаха изкуствено високи доходи без реален растеж и инвестиции, като правеха дълг, което от своя страна разпали апетитите на политици като Льо Пен и Подемос, Фараж и италианските националисти да искат още повече, да отворят националните печатници за пари, вместо да висят на подаянията на ЕЦБ и на бюрократите от Брюксел, които те намериха за виновници, така се стигна и до Брекзит "да си върнем контрола", въпреки че британците са на паунд, а гърците са най-скептичните европейци, при положение, че бяха поети на издръжка и пансион от немските и други данъкоплатци - това е парадокса на кризите.

Единствено германската икономика показа жизненоспособност и сила, но това не е изненада, защото тя се основава на производство и износ, а не на финансови спекулации и преразход в бюджета:

Все пак германците са автори на концепцията за Четвърта индустриална революция и иноватори.

По принцип цикличните големи кризи на капитализма са неизбежни и това отдавна е изследвано и разработено като теория и практика, но те са като земетресенията - всички знаят, че предстоят, но засега никой не може да предвиди точно кога и как ще започнат. Превантивната политика е да строиш здраво и да избягваш да правиш това в застрашени области.