Електрогравитация

[nik1]

Преди 14 минути, scaner said:

Този подход по нищо не се отличава от одисеята с вечните двигатели - някой инженер предполага, че ако закрепи едно винтче не така а иначе, и вечният двигател ще тръгне да работи.

Инженерите учим не само физика, химия, а и много много други приложни и свързани с тях дисциплини в университета."Вечнодвигателниците" с 98 процентна сигурност не са инженери по образование.

Освен всичко инженерите сме и консервативни, още повече че професията ни го изисква

Нека не се обиждаме незаслужено

[scaner]

Преди 41 минути, nik1 said:

Инженерите учим не само физика, химия, а и много много други приложни и свързани с тях дисциплини в университета."Вечнодвигателниците" с 98 процентна сигурност не са инженери по образование.

Освен всичко инженерите сме и консервативни, още повече че професията ни го изисква

Нека не се обиждаме незаслужено

О, изобщо не съм си и помислял да обиждам. Съвременният образ на изобретателят на вечни двигатели се създава от средствата за масова информация, и най-чести негови атрибути са "инженери" и "учени". Нали не мислите, че и сериозните учени не са учили нужните неща?

Масово разпространени в гугъл клишета са "инженер изобрети вечен двигател", "учени и инженери създадоха машина, която не иска гориво", "наш инженер създаде вечен двигател", ей сега попадам на "Бразилски инженери създадоха генератор на енергия с КПД 5000%"...

Думата "инженер" в тези случай е нарицателно за човек, който разбира от машинни части, в най-общият случай. Дали е завършил инженерство или не, няма значение, така се е утвърдила тази типизация. Аз я използвам в абсолютно същият масов контекст. Ако с нещо съм обидил, моля да бъда извинен, погрешно съм разбран.

[x_name41]

Преди 22 часа, Exhemus said:

 

Така беше с доста подобния пропулсор чрез "не-излъчвател на микровълни".

- от многото реклама накрая и учените повториха експериментите и потвърдиха каквото

науката казва - нищо не става  

 

при т. нар. "ЕМ- драйв" съотношението между пропулсивна сила/мощност е твърде голямо (мисля че беше киловат на грам ако не се лъжа), ето защо беше нецелесъобразен и неподходящ за практическо приложение, аз самият не го одобрявам поради тази причина. При електрогравитационния кондензатор обаче съотношението сила/мощност е доста по приемливо (като това на хеликоптера около 1грам/1ват), ето защо той смятам е подходящ кандидат за двигател който би се справил еднакво добре както във космически условия така и при земни условия. А що се отнася до характера на диелектрика при кондензатора по отношение експеримента във вакуумна камера вие scaner първоначално изразихте мнение че експеримента на лифтер във вакуум бил коректен защото вакуумът също бил диелектрик но впоследствие се отметнахте след като посочих че е необходим материален вид диелектрик съставен от материя или заряди, защото вие заявихте и се съгласявате че да за лифтера е необходим материален диелектрик като въздух за да работи (бих искал да подчертая тази фраза) даже и във условията на вакуум, значи експеримента във вакуум не би могъл да бъде коректен по този начин тъй-като липсва този материален диелектрик който вие и аз заявихте че му е необходим. Вие се аргументирате със йонния вятър, че той бил причината едва ли не в което бих искал да изразя своето съмнение въпреки нещата които вие посочихте. Не мисля, че науката разбира все още този въпрос тъй-като всъщност от това което знам е че ефекта се проявява не само и единственно със въздушен диелектрик а и със твърд диелектрик, даже когато асиметричния кондензатор е добре изолиран със твърд диелектрик от въздушната среда изцяло

Редактирано Юли 21, 2019 от x_name41

[scaner]

Преди 7 часа, x_name41 said:

при т. нар. "ЕМ- драйв" съотношението между пропулсивна сила/мощност е твърде голямо (мисля че беше киловат на грам ако не се лъжа), ето защо беше нецелесъобразен и неподходящ за практическо приложение, аз самият не го одобрявам поради тази причина. При електрогравитационния кондензатор обаче съотношението сила/мощност е доста по приемливо (като това на хеликоптера около 1грам/1ват), ето защо той смятам е подходящ кандидат за двигател който би се справил еднакво добре както във космически условия така и при земни условия.

Така. Сега е важно да си припомним хронологията, свързана с тези два ефекта. Целенасочени изследвания на електрогравитационният кондензатор започват някъде в края на 80-те години на миналия век, търпят максимум в началото около 2000-та година и малко след нея, и към наши дни проучването търпи спад. Основната причина - ефектът не се проявява във вакуум, където е основното му приложение като задвижваща сила.

EM drive ot друга страна започва с първите екземпляри в 2001 г., когато изследванията с електрогравитационни кондензатори вече имат бум, нараства лавинообразно до 2017 г., и сега отново залязва - причината е все същата, няма възпроизводим ефект във вакуум.

Сега само направете връзката: ако електрогравитационните кондензатори проявяваха дори само 1/1000 от подемната сила, която вие споменахте, никой нямаше да се излага и да падне толкова ниско, че да се занимава с ЕМ драйв, нали? С това само искам да ви покажа, че електрогравитационните кондензатори, въпрекии приятните възможност които биха проявили, са пълен провал, и по тази причина не съществуват на практика (кондензатори има, но не са електрогравитационни). Това е доказано от всичките които са загубили време практически да изследват проблема, а не само да пишат по форуми.

Цитирай

А що се отнася до характера на диелектрика при кондензатора по отношение експеримента във вакуумна камера вие scaner първоначално изразихте мнение че експеримента на лифтер във вакуум бил коректен защото вакуумът също бил диелектрик но впоследствие се отметнахте след като посочих че е необходим материален вид диелектрик съставен от материя или заряди, защото вие заявихте и се съгласявате че да за лифтера е необходим материален диелектрик като въздух за да работи (бих искал да подчертая тази фраза) даже и във условията на вакуум, значи експеримента във вакуум не би могъл да бъде коректен по този начин тъй-като липсва този материален диелектрик който вие и аз заявихте че му е необходим.

Точно това казах. Защото, смисълът на един лифтер от който се очаква да задвижва каквото и да било в космоса (в частност и НЛО) е, да работи във вакуум. Ако той работи в среда, там се случват все познати процеси, които не могат да задвижат НЛО по принцип. Схванахте ли, не наличието на диелектрик (вакуумът също е такъв) е в основата на движението, следователно самоят кондензатор също е излишен, достатъчно е да се предизвикат йонните процеси, които създава неговото електростатично поле с материята. Няма материал - няма йони, няма задвижване, виждаме го на примера с вакуума.

Следователно опираме до прости процеси в материална среда. Какви са тези процеси? Основният от тях е йонният поток, създаван от протичащият в тази материална среда слаб ток. Дадох ви линк към една статия, там този йонен поток е определен теоретично.

Какво е особеното на този йонен поток? Той просто казано създава реактивна сила. Карайки кондензатора да се премества в една посока, йонният поток се мести в другата посока. На този принцип лежи движението на кондензатора. Ако вие затворите такъв кондензатор в кутия, и ако той натиска кутията в едната посока, йонният поток ще я натиска в обратната с точно същият по величина сумарен импулс. Напълно ви разбирам, вие не виждате вторият поток, игнорирате го в разсъжденията си и ни представяте тезата, че такъв кондензатор ще задвижи кутията, дори тя да е във вакуум. Но раввновесието на силите от двата потока няма да помръдне кутията. Работи законът за съхранение на импулса (във вашата конструкция няма нищо, което дори в предположение би довело до неговото нарушаване).

Какво е значението на типа на диелектрика? С въздухх видяхме, йонният поток. В масло, там се случват същите процеси: протичането на микротокове ще създаде този йонен поток, и той ще има същото поведение: ще задвижва лифтера в маслото, но няма да може да задвижи кутията в която е лифтера. Маслото има и още бонуси. Неговото йонизационно напрежение е различно от това на въздуха, така че ако имате късмет да разполагате с подходящото масло, напрежението с което работите може силно да се намали. И най-важното, маслото има много по-висок коефициент на диелектрична проницаемост. Кондензатор с такива параметри много по-ефективно ще събира в себе си цялото електричното поле, което ще доведе до по-силен йонен поток и по-голяма подемна сила на лифтера в маслото. Не напоследно място трябва да се отбележи, че маслото е течност, която е практически несвиваема (за рзлика от въздуха), което ще доведе до по-голяма ефективност при предаване на реактивната сила от йонният поток на самият лифтер.

Но, пак да напомня, всичко това се отнася до поведението на лифтер потопен в масло. Цялостната  конструкция няма да се движи във вакуум, поради съблюдаване на простият закон за съхранение на импулса.

И последното приложение на такъв род кондензатори - твърдотелен диелектрик. При такъв диелектрик могат да протекат няколко процеса. Най-очевидният, протичане на ток с процеси на разлагане на диелектрика, ще доведе до газови струи, чиято реактивна сила ще задвижи кондензатора в една или друга посока, в зависимост от обстоятелствата, дори и във вакуум. Чистата ситуация обаче, протичане на микроток в твърдотелен диелектрик (без да го пържите по този начин), в общият случай не е свързана с генерация на йонен поток, и съответно задвижване във вакуум. Може да опитате с такъв кондензатор например от ецнато медно покритие в гетинакс (двустранен, за печатни платки), тази констркция поставена във вакуум (диелектрикът е материален, така че всички условия са изпълнени) няма да помръдне. Опитвано е вече, само ви информирам. Няма да помръдне, защото тук не се произвежда йонен поток, който създава реактивната сила.

Цитирай

Вие се аргументирате със йонния вятър, че той бил причината едва ли не в което бих искал да изразя своето съмнение въпреки нещата които вие посочихте. Не мисля, че науката разбира все още този въпрос тъй-като всъщност от това което знам е че ефекта се проявява не само и единственно със въздушен диелектрик а и със твърд диелектрик, даже когато асиметричния кондензатор е добре изолиран със твърд диелектрик от въздушната среда изцяло

Удбно място да разясня какво е йонният вятър и с какво се яде при тези кондензатори.

Йонният вятър има много различни форми, и съответно се генерира по различен начин. Йоният вятър се създава когато в някаква среда (най-често газ) имаме конструкция с остри върхове или ръбове. Тогава при прилагане на високо напрежение на такава конструкция, около тези ръбове и върхове се създават много силни нееднородности на електричното поле, които довеждат до генерация на коронен разряд. Коронният разряд е перфектен генератор на йонен поток, който в случая се нарича йонен вятър.

Тук трябва да се прави разлика между йонният поток, създаван от протичането на ток между плочите на кондензатор, за който говорих по-горе, и йонният вятър. Това са два различни процеса, които могат да си пречат, могат и да си помагат. При коректна конструкция на лифтер създателят му се стреми да няма остри върхове и ръбове, за да избегне йонният вятът. Но ако погледнете лифтерите които са публикувани в тубата, много над 90% са правени само да летят, и те са с форми които стимулират йонният вятър. Затова при едни и същи конструкции, в звисимост от дребни детайли хората докладват за много голям диапазон от подемни сили - експериментът им просто не е чист.

Йонният вятър лесно може да се визуализира с тютюнев дим, който се пуска около острите детайли на лифтера, веднага се вижда движението на йонният вятър. Същият експеримент приложен за основният йонен поток (между плочите на кондензатора) ще визуализира коренно различно поведение. Това ако искате да експериментирате.

При други диелектрици, като масло, йонният вятър има по-малка роля. Там основната част на електричното поле е вкарано вътре в кондензатора (диелектрика е с висока диелектрична проницаемост), и за остри ръбове и подобни не остава ресурс.

Изолирането на кондензатора с диелектрик не е панацея. При високи напрежения електричното поле излиза и през диелектрика и продължава да йонизира околният въздух. И самите проводници които доставят високото напрежение също не трябва да се подценяват като генератори на йонен вятър.

Важното което трябва да се помни, че подобни лифтери не могат да се задвижват в никаква конструкция във вакуум, и че са негодни за НЛО, както и да го въртите.

[x_name41]

да, всичко това ми е много добре известно но вие грешите във няколко момента. Първият е че допускате единственно възможноста за йонен поток като генератор на реактивна сила и вторият момент че не обърнахте внимание върху захранващия високоволтов източник при провеждането на експеримента във вакуумна камера на кондензатор със твърд диелектрик, защото при приложено постоянно високо напрежение той няма как да се задвижи във условията било то вакуум било то във въздух защото не протича ток през него (ток на разместване), и ако беше проведен опита например с импулсно напрежение то тогава би протекъл някакъв ток който би формирал пропулсивна сила

[scaner]

Преди 6 часа, x_name41 said:

Първият е че допускате единственно възможноста за йонен поток като генератор на реактивна сила

А какво трябва да допусна още? И защо? От къде на вас примерно ви хрумна, че има друга причина?

Когато човек само умува над някакъв проблем, той е длъжен да се съобразява с ограниченията установени от науката до този момент, и без необходимост да не вкарва обяснения, от които няма нужда (принцип на Окам). 99% от показващите лифтерният ефект по тубата не правят количествена връзка между получената подемна сила и подемната сила, която може да създаде полученият при техните условия йонен вятър и йонен поток, те просто не знаят как се прави това. От къде тогава трябва дори да се появи съмнение, че има още нещо, и аз не го отчитам?

Останалият 1%, дето се занимава в сериозни лаборатории и може да определи има ли още нещо което да допринася към ефекта, не открива нищо. Е, питам аз., от къде вие сте сигурен че аз не отчитам други възможности? Ей статията която ви дадох, там са оценили количествено подемната сила на база йонен поток, и са провели експерименти които добре се съгласуват с това. Така се прави, а не да се настоява за несъществуващи ефекти, само защото много ни пасва някаква идея. Това е ирационален подход на самозаблуда най-малкото, който няма да доведе до нищо смислено.

Цитирай

и вторият момент че не обърнахте внимание върху захранващия високоволтов източник при провеждането на експеримента във вакуумна камера на кондензатор със твърд диелектрик, защото при приложено постоянно високо напрежение той няма как да се задвижи във условията било то вакуум било то във въздух защото не протича ток през него (ток на разместване), и ако беше проведен опита например с импулсно напрежение то тогава би протекъл някакъв ток който би формирал пропулсивна сила

Ток протича във всички диелектрици, в една или друга степен, няма идеален изолатор, дори вакуумът не е такъв. Отваряте справочника и търсите специфичното съпротивление на нужният ви диелектрик. При това в повечето случаи токът расте с напрежението почти по законът на Ом, докато не достигнете електрически пробив. Но при напрежения близки под пробива, токът е еквивалентен на тока във въздуха или маслото. Само дето няма йонен поток, който да създава реактивната сила. Затова такива лифтери стоят като пън.

Така че самият ток не е причината. Още повече, че става дума за изключително малки токове, дори при кондензатор във въздуха токовете са от единици до десетки микроампери.  Ако токът имаше някакво значение, защо не опитате с по-силни токове, например през меден проводник (можете да си го правите асиметричен колкото искате), няколко стотин или килоампера? Защото дори такива токове не създават никаква пропулсия. Величината на токът допринася за известните процеси на йонна генерация, с които се описва подемната сила на лифтера чрез известните закони..

Импулсно или променливо напрежение с нищо не би допринесло. Какъвто максимален ток ще протече с импулсно напрежение, такъв бихте постигнали и с постоянно, Напротив, при такова напрежение имате страничен ефект на електромагнитна индукция, когато протича ток, дори малък. Полученото магнитно поле би взаимодействало със земното и ще доведе до треперене на кондензатора, което би скрило основният ефект ако го има. Затова подходът ви не е правилен: първо трябва да се докаже и то експериментално, че изобщо има ефект (на пропулсия във вакуум на цялата конструкция), после може да го ошумявате с променливо напрежение, с цел евентуално да го увеличите. Защото ако няма ефект (както сочат експериментите), каквото ще да правите, нищо няма да постигнете. По простата причина че нула по нещо си (колкото и да я "усилвате") винаги остава НУЛА. Затова на този етап опити и умствени гимнастики с импулсно напрежение са напълно безсмислени и непродуктивни.

[x_name41]

Интересно ми е как бихте обяснили факта че асиметричният кондензатор се движи винаги в една и съща посока независимо от приложения поляритет, защото е правен експеримент и е категорично и ясно установен този момент, значи следователно би работил с променливо напрежение AC което вие отрекохте. Също така бих искал да обясните как така се получава загуба на тегло при експерименти с лифтер, когато той стои на много прецизна везна, защото при постепенно увеличаване на високото напрежение даже без да се е отлепил от везната, то тя също постепенно започва да отчита в посока към нула грама тегло. Вие заявихте че използвал реактивна сила на отблъскване, но как тази сила на отблъскване може да породи такъв факт с намаляване на показанията на везната?

Редактирано Юли 22, 2019 от x_name41

[scaner]

Преди 8 минути, x_name41 said:

Интересно ми е как бихте обяснили факта че асиметричният кондензатор се движи винаги в една и съща посока независимо от приложения поляритет, защото е правен експеримент и е категорично и ясно установен този момент, значи следователно би работил с променливо напрежение AC което вие отрекохте.

Чакайте малко. Ако под "асиметричен кондензатор" имате пред вид масово разпространената конструкция във форма "паралелепипед" без дъна (най-често триъгълен), с която са пълни  клипчетата на тубата, това не е кондензатор, освен по името с което са го нарекли авторите. На практика това е метална конструкция с много остри ръбове (най-често фолиото от което са направени "плочите"). Тази конструкция се движи изцяло под действие на йонният вятър, а той не зависи от поляритета. Но тук няма нищо неизввестно, и такава конструкция е неспособна да работи във вакуум. Следователно тя не демонстрира никакъв "електрогравитационен ефект", и няма смисъл да обсъждаме поведениеето и под променливо напрежение - то също ще генерира йонен вятър.

Понякога се срещат и конструкции, които повече приличат на кондензатор. Повечето конструкции се държат съвсем почтено - при смяна на поляритета демонстрират смяна на посоката на силата, както е и в оригиналният Бифийлд-Браун ефект. Но съм виждал и деформирани конструкции, които насочват йонният поток винаги в една и съща посока, така че задават едно направление на реактивната струя. Така че уточнете каква конструкция сте наблюдавали, тя е един от изброените типове.

Цитирай

Също така бих искал да обясните как така се получава загуба на тегло при експерименти с лифтер, когато той стои на много прецизна везна, защото при постепенно увеличаване на високото напрежение даже без да се е отлепил от везната, то тя също постепенно започва да отчита в посока към нула грама тегло.

Вие какво очаквате да бъде поведението на везната, когато реактивната сила е малка и недостатъчна за да компенсира теглото на лифтера (което се случва при малки токове, съответно напрежения)?

[x_name41]

Цитирай

Тази конструкция се движи изцяло под действие на йонният вятър, а той не зависи от поляритета.

не беше ли йонният поток?

Редактирано Юли 22, 2019 от x_name41

[scaner]

Йонният поток е при истински кондензатор. А в любителските конструкции преобладава йонният вятър. Хич не е лесно да изградиш метална конструкция в която да няма остри върхове и ръбове, на които да се проявяват при високи напрежения коронни разряди. Много труд, проектиране и шлайфане са нужни, на практика никой не се церемони толкова. Йонен вятър е обяснението в случая.

[x_name41]

мдам, благодаря

[scaner]

Само да добавя, една идея за експериментиране.

Може да си направите лифтер и само с един електрод, другият заземен. Ще трябва малко по-високо напрежение, но и такава конструкция е способна на коронен разряд (в природата се среща като огньовете на свети Елм) по острите ръбове, със съпътстващият йонен вятър. Разрядът може да бъде облекчен и чрез леко влажен въздух, намалява нужното напрежение. Сега, при такава конструкция силата на йонният поток е по-малка, но по-леки лифтери могат да се издигнат.