БВП на България - преглед на периода 1870-2016 г.

[nik1]

Преди 39 минути, Frujin Assen said:

Наскоро имах път към Хисаря. Та там станах свидетел на следната изповед. Човека е бивш военен, уволнил се уж за да взема повече пари при часника. Работи в пакетажен цех за по малко от 1000 лв, като естествено работата е много тежка и свързана с местенето на тежки товари, от друга страна работодателя се сърди, ако не работи извънредно - без извънредно заплащане разбира се. Човека беше готов да плаща, да лиже задници, всичко за което се сетиш, за да се върне в армията, където и заплатата е по голяма и работата по малко...

Кой е този, който ще се уволни от армията и ще отиде за уж повече пари.. на по-нископлатена работа?

Може би човекът е бил пенсиониран, или е бивш срочнослужещ, на когото договорът е изтекъл?

Както и да е..

В такъв случай човек трябва да гледа да се махне  от такава работа и отношения ,.... и да подаде сигнал за нарушаване на трудовото законодателство до Инспекцията по труда..

http://www.gli.government.bg/page.php?c=66

Редактирано Октомври 6, 2019 от nik1

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Само няколко вметки, ако позволиш:

http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010008655&page=1

От таблица 42, стр 462  се вижда, че разликите между оцените на на БНД (БНП) на "МИ-М.Иванов" и тези на другите автори  (Ив. Ев Гешов, Кир. Г. Попов, А.Чакалаков, и Манушев) за дадените години или периоди, са от порядъка на 1-12 процента (21 процента има разлика с оценката на К.Попов за БНД , за периода 1889-1892)

Таблица 42. Сравнение между различните оценки за БНП/БВП, хил. лв. (текущи цени)

 Искам да кажа: от това че оценките са блики не би следвало научните представи да се "преобръщат"..Но да,  много от представите ни са формирани от малко или повече раздути митове,  защото такова цялостно изследване досега не е правено в България

 

 

 

Обърнах внимание на таблица 51 на колоната "БВП 1939 = 100 и днешна територия на глава от населението". ("Per Capita GDP at 1939 Constant Prices and Present-Day Territory, Leva Per Capita"), данните от която колона са на страници 525, 527,529 и 531. 

Интересен за мен е периодът 1904 - 1945 г ,

в перида 1904 -1911 година се виждат годишни колебания (има е една година с по-голям спад на БВП - това е 1907) но като цяло за периода има нарастване, и тенденция за нарастване

в 1912  има "стопиране" 

в 1913 има чувствителен спад, и леко покачване в 1914,

а в 1915 г тенденцията се обръща към спад..

И.т.н 

Нивата от 1911 г се достигат (възстановяват) в 1930 г. , и се задържат близки до тези стойности в периода 1931 - 1936, като в 1934 г. има един значителен спад на годишна база)

(За периода след 1936 г мисля че беше написано достатъчно)

 

 

 

 

Един от митовете е, че след Освобождението започва голяма държавна активност за протекция и насърчаване на фабричното производство, особено по времето на Стамболов, но и след това, както се вижда от цифрите, това си е чист мит.

Възможно е да е имало протекционистка държавна политика, но очевидно ефектът от нея е клонящ към нулев:

В периода 1870-1943 ръст на индустрията на глава от населението е -0.07, до 1911 /до най-"тлъстата" предвоенна година/ той е още - 1.33, чак след 1919 имаме лек ръст до 1931 и впечатляващите 5.02 в периода 1934-43

Сферата на услугите, която е давала сравнително малък дял от БВП през този период, е отбелязала най-добри постижения като ръст както в общ план, така и на глава от населението.

Ето какво пише самият автор:

Резултатите от това проучване, може би не особено оптимистични, със сигурност не са неочаквани. Достигнатият най-висок доход на глава от население през целия период до края на Втората световна война (през 1943 г.) надскача едва с четвърт нивото през далечната 1870 г. Сметнато на годишна база, това дава скромните 0,47% ръст. Дори да приемем, че оценката за 1870 г. е леко завишена, фактът си остава, че основното постижение на българската икономика е да не изостава от темпа на бурен демографски растеж. Зад тази картина обаче се крият множество дълбочинни процеси, чието по-щателно изследване би ни позволило да добием по-многомерна представа както за провалите, така и за успехите на българската икономика преди установяването на комунистически режим.

До средата на 60-те години на ХХ век селското стопанство (земеделие, скотовъдство и друг селски поминък) е водещ стопански отрасъл, в който се формира над половината от БВП на страната. През изследвания тук период (1870–1945 г.) в първичния сектор са заети почти 80% от активното население на България, а делът му в брутния вътрешен продукт варира между 55 и 65% през различните години. Поне до средата на 20-те години не се наблюдава ясно изразена тенденция на спад на относителната тежест на селското стопанство. Едва през втората половина на 30-те години се забелязват първите прояви на земеделска трансформация и модернизация, без обаче тези процеси да имат възможност да се отразят съществено преди края на световната война върху дела на първичния сектор в общия БВП.

Както личи от първите двете серии в таблицата, българското стопанство не постига особено впечатляващи резултати през близо 80-годишния период (среден ръст от 0,5% на годишна база). Ако се върнем към диаграмите 1–3, ще видим очертанията на описваното с много аналитичен плам в литературата летаргично и немодернизиращо се стопанство. От 70-те години на ХІХ век чак до десетилетието на войните икономиката ни гравитира около една ниска равновесна точка при по-същественото влияние на климатичните (кризите от 1899 и 1907 г.), отколкото на политическите фактори (Освобождение, Сръбско-българска война).

От средата на 20-те години като че ли икономиката успява да постигне известно ускорение, което обаче твърде скоро е удавено в потопа на Голямата депресия. Справила се трудно с пораженията на кризата към средата на 30-те години, България отново се връща на пистата на ускорен растеж и постига впечатляващ темп на развитие от средно 4,8% на глава от населението. Представеното тук по-акуратно преизчисляване на данните на Чакалов по постоянни цени показва, че всъщност положителната тенденция се запазва чак до 1943 г. и е прекършена едва след бомбардировките над София и включването в т.нар. Отечествена война.

Погледнато на секторно ниво, най-динамичен се оказва третият сектор. През целия 75-годишен период на изследване услугите постигат най-висок ръст в икономиката от средно 1,44% на глава от населението (при 0,13% за селското стопанство и -0,07% за индустрията). Особено стремителен е възходът през втората половина на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, когато секторът отчита рекорден растеж от над 7,5%. Значително по-незадоволителни са резултатите на индустрията. Радваща се близо четири десетилетия на своя особен привилегирован статут, тя не успява да се възползва от положението си на национален шампион. Пресметнат не на глава от цялото население, а само на онова, което живее в градските центрове, ръстът на вторичния сектор е даже още по-нисък: -0,063% между 1870 и 1943 г. Избраният в края на ХІХ век модел на внос заместваща промишленост се оказва неефективен и има маргинално въздействие върху модернизацията на икономиката на страната. Без съмнение тези незадоволителни резултати на индустрията имат важна роля за ниския темп на развитие на страната.

Малкият спад през депресията прави още по-невпечатляващ икономическия бум от средата на новото десетилетие. През т.нар. от Стоян Бочев „седем тлъсти години“ (1906–1912 г.) всъщност стопанството нараства със скромните 6,4%, или под 1% на годишна база. Както показват диаграми 1 и 2, до войните трудно може изобщо да се говори за някаква тенденция на ускорение. В този смисъл съм склонен да повторя по-ранната си хипотеза, че „златното десетилетие“ се оказва един чисто градски разказ с много повече пожелателен, отколкото действителен заряд.

За разлика от преди обаче по-детайлната картина, която ни предоставят дългите редове с годишни оценки, повдига сериозни въпросителни върху твърдението, че „шокът на трите последователни войни всъщност докосва слабо българското стопанство“. От зенит (1912 г.) до надир (1918 г.) икономиката на страната се свива близо една четвърт (23%), но успява бързо да се върне към предишната си ниска равновесна точка. Възстановяването обаче е затруднено от продължения с нова сила демографски бум, подсилен от бежанските потоци. Последвалата стабилизация бива прекършена твърде скоро от пораженията на Голямата депресия. Тя обаче има сравнително по-слабо отражение заради консервираната все още аграрна структура на българското стопанство. Не може да не направи впечатление, че както и през краевековната депресия, така и сега икономиката се свива със скромните 8–9%. За разлика от преди три десетилетия обаче този път кризата е последвана от един продължителен и даже устойчив темп на растеж, който е пречупен едва през 1944–1945 г. под напора на външни за икономиката събития.

И си задава, според мен, най-важният въпрос в това негово изследване:

Очакват своите безпристрастни отговори редица важни въпроси: доколко успешен се оказва избраният след Освобождението стопански и социален модел, особено в сравнение с онзи, който доминира преди 1878 г.; дали шокът на трите последователни войни (1912–1919 г.) не е важна причина за често отправяното в литературата обвинение за „провалена модернизация“; какви са били шансовете за пробив на утвърдения от векове нискотехнологичен аграрен модел на развитие без екстремалностите и високата човешка цена на наложения след 1944 г. комунистически проект?

 

 

 

[Frujin Assen]

Преди 1 час, nik1 said:

Кой е този, който ще се уволни от армията и ще отиде за уж повече пари.. на по-нископлатена работа?

Може би човекът е бил пенсиониран, или е бивш срочнослужещ, на когото договорът е изтекъл?

Както и да е..

В такъв случай човек трябва да гледа да се махне  от такава работа и отношения ,.... и да подаде сигнал за нарушаване на трудовото законодателство до Инспекцията по труда..

http://www.gli.government.bg/page.php?c=66

Млад човек е, около 30 те. Никакъв договор не му е изтекъл. Не го разпитвах какви са подробностите, но разбрах, че е сменил няколко работни места. Сега работел в този цех. В България става същото както на запад- няма нищо по хубаво от това да си държавен служител- чиновник, полицай, военен.

Прочее, като каза Лидъл, не знам при тях как е, но при нас има Кауфланд. Парите не са лоши, но им вземат здравето. Който има познати сред ръководството да го скатават е добре, но останалите... текучеството е огромно и там се задържат само хора които са в напълно безизходно положение.

[Б. Киров]

Преди 9 часа, nik1 said:

Данните/изчисленията за БВП в периода 1945-1989 г на М.Иванов са сходни с тези на Медисън, и с официалните на ООН. 

Мисля че в случая (дори) не следва да разглеждаме въпроса (доколко са верни тези данни) само от страна на българския БВП, а следва да го разглеждаме компексно и за другите страни от соц-лагера, които имат  подобни   (според Мадисън и според пофициланите на ООН данни) на българските - по развитие, тенденции и стойности на БВП

Апропо:

Има ли значение дали БВП (на глава от население, по паритет на долара от 1990 г) , в България за 1985 година  е бил 5700 долара, 5900, или  6100 долара, след като в Гърция той е около 10 000? 

Има ли значние дали БВП (на глава от население, по паритет на долара от 1990 г) , в ГДР за 1985 година  е бил 7000 долара, 7500, или 8500.., след като във ФРГ е около 18 000?  

За мен лично, това  е маловажно..

 

Прав си, при тези съотношения на цифрите, които са повече от 2:1, няма особено значение. Но според мен има значение в случая с България и Гърция, че това съотношение е постигнато вече някъде през 30-те години на 20-ти век, когато Гърция се индустриализира и дръпва силно в БВП пред България, после дистанцията само се запазва.

В случая с ГДР и ГФР изпреварването става веднага след войната, когато Западна Германия е от най-големите бенефициенти на плана Маршал и тръгва по съвсем различен модел на социално, политическо и икономическо развитие.

Голямото изоставане на Съветския блок /и сталинския командно-административен икономически модел/ започва най-силно от края на 70-те години, това сме го обсъждали и в други теми. Този модел не е отворен за технологични иновации. Третата индустриална революция го подмина.

[nik1]

Не можах да намеря "Капитализмът в България" на Стоян Бочев, което смятам ще е интересно и образователно четиво../с оглед на това че периодът и темата е неизвестна на по-широката аудитория,/

Намерих две съвременни статии, мисля че има какво да се научи от тях за тогавашния капитализъм (или "капитализъм")

 

https://www.researchgate.net/publication/329628984_KONSTRUIRANE_NA_PAZARNA_ALTERNATIVA_ZA_BLGARSKATA_IKONOMIKA_PREZ_PERIODA_MEZDU_DVETE_SVETOVNI_VOJNI

 

https://www.researchgate.net/publication/326266411_PTAT_KM_SOCIALIZMA_PRVIAT_PETGODISEN_PLAN_ZA_RAZVITIE_NA_BLGARSKOTO_SELSKO_STOPANSTVO

Редактирано Октомври 6, 2019 от nik1

[deaf]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Западна Германия е от най-големите бенефициенти на плана Маршал

Парите по плана Маршал са били незначителна сума,която Западна Германия успява да върне през...1949г. Което означава,че тя си е стъпила икономически здраво на краката още през първите години след края на Втората световна война. Такива са германците

[Skubi]

Ексюз.

ГФР получава от 1949 3.3 милиард долара от които до 1978 година върнали 1 милиард. Останалите до 1993 в една отделена сметка т.н. Sondervermögen са ги прехвърлили от държавният бюджет така, че да е капитал за наеми на средни и малки предприемници които чрез Deutsche Ausgleichtsbank и Kreditanstalt für Wiederaufbau са реализира ли това. Краят на изплащането е било 1993 година.

https://hu-hu.facebook.com/nemetklub/photos/a-marshall-segély-helyrehozza-az-nszk-gazdaságát-a-háborút-követően-németország-/475411502612860/

https://hu.wikipedia.org/wiki/Marshall-terv

Но тук пък 1472,6 милиона долара пише.....Кой знае?

Редактирано Октомври 7, 2019 от Skubi

[deaf]

Скуби,

един икономист каза по ТВ-то,че Западна Германия е върнала парите от плана Маршал през 1949г. Не знам на кого да вярвам! Но не ти ли се струва странно,че Западна Германия,чиито БВП бързо нараства след ВСВ до трилиони долари,да не може да върне някакви си $3млрд?! Апропо,ГФР изплаща обезщетение на Израел заради Холокоста до края на 20-ти век общо около $50млрд.

[Skubi]

Преди 2 часа, deaf said:

Скуби,

един икономист каза по ТВ-то,че Западна Германия е върнала парите от плана Маршал през 1949г. Не знам на кого да вярвам! Но не ти ли се струва странно,че Западна Германия,чиито БВП бързо нараства след ВСВ до трилиони долари,да не може да върне някакви си $3млрд?! Апропо,ГФР изплаща обезщетение на Израел заради Холокоста до края на 20-ти век общо около $50млрд.

Това лесно можеш да провериш. Или в архивите на САЩ или в българските или други соц. страни, защото с закон биват отказани. Но аз така знам че от 47 до 49 биват раздавани помощите.

[nik1]

 

Country	1948/49 ($ millions)	1949/50 ($ millions)	1950/51 ($ millions)	Cumulative ($ millions)
Totals	4,924	3,652	4,155	12,731
Austria	232	166	70	468
Belgium and  Luxembourg	195	222	360	777
Denmark	103	87	195	385
France	1,085	691	520	2,296
West Germany	510	438	500	1,448
Greece	175	156	45	376
Iceland	6	22	15	43
Ireland	88	45	0	133
Italy and  Trieste	594	405	205	1,204
Netherlands	471	302	355	1,128
Norway	82	90	200	372
Portugal	0	0	70	70
Sweden	39	48	260	347
Switzerland	0	0	250	250
Turkey	28	59	50	137
United Kingdom	1,316	921	1,060	3,297

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, deaf said:

един икономист каза по ТВ-то,че Западна Германия е върнала парите от плана Маршал през 1949г. Не знам на кого да вярвам!

БВП на САЩ по онова време е бил около 280 млрд., следователно това е около 5 процента или колкото е бил растежа на БВП за същата година. Работата е там, че Чичо Сам помагайки на Европа помага на собствените си фирми и производители - с един изстрел два заека:

The Marshall Plan aid was mostly used for the purchase of goods from the United States. The European nations had all but exhausted their foreign-exchange reserves during the war, and the Marshall Plan aid represented almost their sole means of importing goods from abroad. At the start of the plan, these imports were mainly much-needed staples such as food and fuel, but later the purchases turned towards reconstruction needs as was originally intended. In the latter years, under pressure from the United States Congress and with the outbreak of the Korean War, an increasing amount of the aid was spent on rebuilding the militaries of Western Europe. Of the some $13 billion allotted by mid-1951, $3.4 billion had been spent on imports of raw materials and semi-manufactured products; $3.2 billion on food, feed, and fertilizer; $1.9 billion on machines, vehicles, and equipment; and $1.6 billion on fuel.[80]

https://en.wikipedia.org/wiki/Marshall_Plan

  Или иначе казано европейците си купуват американски стоки с отпуснатите от ФЕД долари и стимулират американската икономика. Което също е в тяхна полза.

Германия през 1948 прави парична реформа и заменя райхсмарката с дойче марка в съотношение 1:10 като така изтрива 90 процента от държавния си дълг - разбира се, това става със съгласието на окупационните американски власти.

Since the 1930s, prices and wages had been controlled, but money had been plentiful. That meant that people had accumulated large paper assets, and that official prices and wages did not reflect reality, as the black market dominated the economy and more than half of all transactions were taking place unofficially. The reform replaced the old money with the new Deutsche Mark at the rate of one new per ten old. This wiped out 90% of government and private debt, as well as private savings. Prices were decontrolled, and labor unions agreed to accept a 15% wage increase, despite the 25% rise in prices. The result was the prices of German export products held steady, while profits and earnings from exports soared and were poured back into the economy. The currency reforms were simultaneous with the $1.4 billion in Marshall Plan money coming in from the United States, which primarily was used for investment. In addition, the Marshall plan forced German companies, as well as those in all of Western Europe, to modernize their business practices, and take account of the wider market. Marshall plan funding overcame bottlenecks in the surging economy caused by remaining controls (which were removed in 1949), and opened up a greatly expanded market for German exports. Overnight, consumer goods appeared in the stores, because they could be sold for higher prices.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Deutsche_Mark

Един от елементите на плана "Маршъл", който често остава пренебрегнат е опростяването на дълговете на Германия, както и насърчението което останалите страни получават да търгуват с нея. Между 1948 и 1955 г. дълговете на Германия на практика се опрощават, а страните които получават помощи от плана "Маршъл" са задължени да не изискват заемите си към Берлин, докато страната не изплати американската помощ. В резултата на това германският дълг спада 300% от БВП към 1948, на 20% в края на 50-те г. В същото време страни като Франция и Великобритания се борят с дългове от порядъка на 200% от техния брутен продукт.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2017/06/16/2989887_kak_edna_rech_izgradi_evropa/

Освен това, 90 процента от план "Маршъл" е безвъзмезден грант, а около 10 процента са заем:

Since the total economic support the program involved was of $13 billion in contemporaneous time (roughly $132 billion in Sept 2017 money), only 10% approx of the aid was in form of loans.

https://economics.stackexchange.com/questions/18337/was-the-aid-in-the-marshall-plan-a-loan

Германия е страната, която най-рационално се възползва от тези пари - германското правителство започва, чрез специално създадена за това институция, да дава като държавни заеми средствата от "Маршъл" за целенасочени кредити за развитие на германското производство, като по този начин години наред ги "рециклира" за стимулиране на германското производство.

Имайте предвид, че тогавашния /1948/ БВП на Германия е бил около 500 млрд. днешни долари, а еквивалента на 1.4 млрд. тогавашни долари е около 25 млрд. днешни или Германия тогава получава грант в размер на 5 процента от нейния БВП, който не връща, а години наред използва като инвестиция за развитие на германско производство.

 

[nik1]

Тук са дадени разясния за методологията на А. Чакалов, който авторът М.Иванов е възприел

http://www.roiw.org/2000/231.pdf

"Според Чакълов националният доход представлява съвкупността от всички нетни доходи, произведени и получени в рамките на националната икономика през дадена година. Така националният доход включва: доходи от новопридобитите икономически стоки, възнаграждение за всички услуги, предоставяни от физически лица или юридически лица, както и лихва върху капитала. Тя се изразява в: съвкупността от доходи на всички физически и юридически лица на дадена територия; плюс доходите на физически и юридически лица, пребиваващи в страната, получени и получени от чужбина; и някои от доходите, получени и получени в страната, но прехвърлени в чужбина. Това означа, че националният доход обхваща дохода само на дадена държава, т.е. според съвременното разбиране това е брутен национален продукт (БНП). Тези потоци от доходи определят покупателната способност на потребителите, както и способността за формиране на нов капитал. Чакълов възприема идеята на Маршал, че само трудът, който може да намери стойност на парите на пазара, т.е. платената работа, е част от националния доход, напр. трудът на работниците. Следователно работата на домакините (готвене, миене, почистване и др.) оли дейности като самобръсване при мъжете, не се считат за доход. Въпреки това, Чакълов дава по-широко определение на националния доход, което е по-близко до доминиращото в повечето страни по света в това време. В този аспект е интересно изследването на Дерксен (1941)."

Чакалов използва съчение от два метода заимствани от Stamp (1934):
-Личен (субективен) метод, основан на статистиката на данъчното облагане.
-Реален (обективен) или инвентарен метод, основан главно на статистиката на производството и / или специални проучвания за произведени стоки и спечелени доходи.

Чакалов не използва обективно статистиката на данъното облагане, защото  смята че събираемоста на данъците ( данъчните постъпления) са в зависмост от капацитета на данъчата администрация, и от това как тя си вършпи рабоата (колко актуално звучи:)

Приет е производственият метод (вместо пазарния), защото в тези времена има различни пазари, с големи разлики в цените.

 

[Б. Киров]

On 7.10.2019 г. at 0:32, nik1 said:

Не можах да намеря "Капитализмът в България" на Стоян Бочев, което смятам ще е интересно и образователно четиво../с оглед на това че периодът и темата е неизвестна на по-широката аудитория,/

Намерих две съвременни статии, мисля че има какво да се научи от тях за тогавашния капитализъм (или "капитализъм")

 

https://www.researchgate.net/publication/329628984_KONSTRUIRANE_NA_PAZARNA_ALTERNATIVA_ZA_BLGARSKATA_IKONOMIKA_PREZ_PERIODA_MEZDU_DVETE_SVETOVNI_VOJNI

 

https://www.researchgate.net/publication/326266411_PTAT_KM_SOCIALIZMA_PRVIAT_PETGODISEN_PLAN_ZA_RAZVITIE_NA_BLGARSKOTO_SELSKO_STOPANSTVO

Стоян Бочев е професионален банкер, той е бил един от управителите на БТБ, "банката на Буров", най-голямата банка в царство България върху която основа след 1944 е основана БНБ.

За периода преди 1944, според мен, най-силната и характерна фигура в българския капитализъм е Атанас Буров. Той е представител на новото поколение капиталисти след Освобождението, образован, умен, професионалист банкер, който използва така сложилия се модел на държавно-партиен капитализъм в своя и на съратниците си полза.

Българският капитализъм след Освобождението е провинциален, българските капитали не успяват да се интегрират със световните, дори с европейските, и се въртят в една тясна национална рамка, доминирана от силно държавно контролиране - държавата дава и държавата взема от джоба на българския капиталист, а той самият е тясно свързан с политиката и партиите. Буров е върхът на този айсберг.

Оживлението през втората половина на 30-те години е свързано с отваряне на голям външен пазар /подобно на Османския преди Освобождението/ и само през тези няколко години българските капиталисти се раздвижват и проявяват предриемчивост - Буров например инвестира в мини Перник, в хранителна и в тютюнева промишленост заради германския пазар. По онова време 60 процента от вноса и износа на България е с Германия, почти същото съотношение 20 години по-късно е постигнато със СССР, а днес с ЕС. Когато се отварят големи външни пазари, българският капитал напуска летаргичния си сън и започва да работи, тогава има ръст, но тези периоди са кратки и нестабилни, защото по принцип българския капитализъм разчита на държавна протекция.

Поради спекулативния и партизански характер на този капитализъм, в България през този период преди 1944 не се развива широко предприемачество и индустрия - индустрията никога не надвишава 10-15 процента от БВП, а българските капиталисти се упражняват в спорта да извличат дивиденти от брака си с политиката.

Нещо, което по инерция, за съжаление, се забелязва и днес.