Въпрос относно скоростта на светлината

[gmladenov]

Преди 9 минути, tantin said:

Потенциалът се дефинира ...

В случая съм със Скенер. Ако полето няма проявление, "там" и "съществува" са
безсмислени понятия.

[tantin]

Преди 8 минути, scaner said:

Съсредоточи се в областта, в която потенциалът е константа. За да пренасяш обекти до безкрайността, трябва да преодолееш полето извън кухината, а ние тук говорим конкретно какво има в кухината. Ако приемеш потенциалът в кухината за нула, енергията нужна за пренасяне на тяло в безкрайност няма да се промени, така че това е неудачен пример.

В кухината пренасянето на маса между произволни две точки не изисква енергия (демек потенциалната енергия в тази кухина е една и съща във всяка точка, а потенциалната енергия и тя е определена до константа, и можем да я сложим колкото си искаме, за удобство нула ).

Пак да попитам - по какъв начин се проявява полето в кухината, ако изобщо го има? Каква е разликата в поведението на телата в тази кухина, в зависимост от стойността на потенциала? И ако няма никаква разлика, има ли поле в кухината? Защо тогава да си измисляме ненаблюдаеми духове?

 

Това е напълно реализируем експеримент.  Не е нужно да се дълбае дупка в земята, може да се направи голяма оловна сфера и да се направи един отвор и една сферична кухина в центъра и.  Потенциалът е центъра на сферата е максимален по стойност, макар че знакът на тази стойност е отрицателен спрямо вакума.    

Редактирано Октомври 19, 2021 от tantin

[tantin]

Преди 8 минути, gmladenov said:

В случая съм със Скенер. Ако полето няма проявление, "там" и "съществува" са
безсмислени понятия.

Там е работата, че има проявления.  Проявлението не е вътре в самата кухина,  а спрямо вакума в безкрайното пространство.  Това е смисъла на потенциал.

[scaner]

Преди 4 минути, tantin said:

Това е напълно реализируем експеримент.  Не е нужно да се дълбае дупка в земята, може да се направи голяма оловна сфера и да се направи един отвор и една сферична кухина в центъра и.  Потенциалът е центъра на сферата е максимален по стойност, макар че знакът на тази стойност е отрицателен спрямо вакума.  

Какво доказва това?  Ако в примерът сложим потенциалът в сферата равен на нула, той пак ще е максимален. Каквото и произволно число да ти хрумне, пак ще е максимален.

Въпросът е - стойността на постоянният потенциал променя сли с нещо поведението на телата в кухината? Ей на, слагаме потенциала = 0, какво е поведението? После слагаме потенциалът в кухината = 3436484950, какво е поведението? Различно или същото?

И ако няма разлика, има ли поле в кухината и в какво се изразява "имането"?

[tantin]

графика на потенциала

[tantin]

При така нарисуваната картинка, ако пуснем предмет да пада свободно през дупката  - в първия участък ще имаме равноускорително движение -  ускорение.   Във централния участък - кухината около т.А  ще имаме равномерно движение с постоянна скорост. А в следващия участък движещият се предмет ще се забави..  Забележи че при прехода от централната област в кухината през стената на кухината към отвора нямаш рязка промяна във потенциала,  тоест там където полето го има и там където полето го няма имаш плавен преход.   Потенциала се изменя плавно,  в точката на стената се изменя скоростта на изменение на потенциала. 

[scaner]

Преди 6 минути, tantin said:

При така нарисуваната картинка, ако пуснем предмет да пада свободно през дупката  - в първия участък ще имаме равноускорително движение -  ускорение.   Във централния участък - кухината около т.А  ще имаме равномерно движение с постоянна скорост. А в следващия участък движещият се предмет ще се забави..  Забележи че при прехода от централната област в кухината през стената на кухината към отвора нямаш рязка промяна във потенциала,  тоест там където полето го има и там където полето го няма имаш плавен преход.   Потенциала се изменя плавно,  в точката на стената се изменя скоростта на изменение на потенциала. 

Поведението на предмета ще зависи от полето извън кухината. Нас в случая това не ни интересува. Ставаше въпрос - има ли поле в кухината, и ако има, в какво се изразява?

[tantin]

Преди 4 минути, scaner said:

Поведението на предмета ще зависи от полето извън кухината. Нас в случая това не ни интересува. Ставаше въпрос - има ли поле в кухината, и ако има, в какво се изразява?

Ако нямаше поле в кухината, то потенциала на точките от кухината би бил равен на потенциала на точките от безкрайния вакум. Примерно сравняваш точка  вакум от единия край на Космоса с точка  вакум от другия край на Космоса, между тях няма потенциална разлика. Полето между тях е нулево.  Но ако сравниш потенциала на безкрайния вакум с точка от кухината - имаш разлика, значи имаш го и полето.   

[scaner]

Преди 2 минути, tantin said:

Ако нямаше поле в кухината, то потенциала на точките от кухината би бил равен на потенциала на точките от безкрайния вакум.

Какво значение има конкретната стойност на потенциала, още повече че той е определен до произволна константа - която се определя от удобство? Ако приемем (в случая за удобство) потенциалът в кухината за нула, в безкрайният вакуум ще има някаква друга стойносст. И какво от това, ?

Преди 3 минути, tantin said:

Примерно сравняваш точка  вакум от единия край на Космоса с точка  вакум от другия край на Космоса, между тях няма потенциална разлика. Полето между тях е нулево.

Същото е в кухината - всеки две произволни точки нямат потенциална разлика. Значи, полето в нея е нулево?

Преди 4 минути, tantin said:

Но ако сравниш потенциала на безкрайния вакум с точка от кухината - имаш разлика, значи имаш го и полето.   

Да де, като сравняваш област с поле с област без поле, естествено да има разлики. Но какво общо има това с казуса, който разглеждаме - има ли поле в кухината и с какво се проявява то?

Нещо неясно ли задавам въпросът, че ми изтръпнаха пръстите да го повтарям?

[tantin]

Преди 3 минути, scaner said:

Какво значение има конкретната стойност на потенциала, още повече че той е определен до произволна константа - която се определя от удобство? Ако приемем (в случая за удобство) потенциалът в кухината за нула, в безкрайният вакуум ще има някаква друга стойносст. И какво от това, ?

Същото е в кухината - всеки две произволни точки нямат потенциална разлика. Значи, полето в нея е нулево?

Да де, като сравняваш област с поле с област без поле, естествено да има разлики. Но какво общо има това с казуса, който разглеждаме - има ли поле в кухината и с какво се проявява то?

Нещо неясно ли задавам въпросът, че ми изтръпнаха пръстите да го повтарям?

https://www.theguardian.com/notesandqueries/query/0,5753,-65124,00.html

Is there any gravity at the centre of the Earth?

Colin Veitch, London, UK

• Yes. There's gravity everywhere - it's an intrinsic property of all matter that has non-zero mass. If you were at the centre of the Earth it would feel like you were weightless. This is because all of the forces on you that result from the Earth's gravity are balanced. Mass attracts mass. There is the same amount of earthly mass in every direction. So you would be pulled equally in each direction and the net force on your body would be zero. This does not mean that there is no gravity at the Earth's centre. There's an awful lot of gravity there!

   

  Mike Burton, Twickenham, UK

[scaner]

Преди 8 минути, tantin said:

Colin Veitch, London, UK

• Yes. There's gravity everywhere - it's an intrinsic property of all matter that has non-zero mass. If you were at the centre of the Earth it would feel like you were weightless. This is because all of the forces on you that result from the Earth's gravity are balanced. Mass attracts mass. There is the same amount of earthly mass in every direction. So you would be pulled equally in each direction and the net force on your body would be zero. This does not mean that there is no gravity at the Earth's centre. There's an awful lot of gravity there!

Сега остава да защитиш мнението и на този чиляк

Тантине, ако има гравитация в кухината, как тя въздейства на поведението на телата там? Отговорът на този въпрос ще отговори има или няма гравитация.

Вече зададох въпрос: по какво се различава поведението на телата ако потенциалът в кухината е 0, от поведението на телата ако потенциалът там е 37384950670 примерно? И ако не се различава (както е в реалността), какво означава "имаме поле"? По какво такова състояние на не-въздействие се отличава от "нямаме поле"?

Хайде бе, прости въпросии...

Редактирано Октомври 19, 2021 от scaner

[tantin]

Преди 7 минути, scaner said:

Но какво общо има това с казуса, който разглеждаме - има ли поле в кухината и с какво се проявява то?

Атмосферното налягане в кухината ще е огромно. Въздуха в центъра на кухината ще се е втечнил заради огромното нялягане, кухината моментално ще бъде запълнена с такава течност от втечнен въздух. 

Ако обаче  имаме вакум  - поведението на тяло потопено в центъра би било като на плуващо тяло във вода с маса равна на масата на водата.  Тялото ще се движи свободно из водата, но ако поискате да го изваадите извън водата изведнъж започвате да усещате тежестта му. Колкото повече го вадите - толкова по-тежко става.  

[scaner]

Преди 3 минути, tantin said:

Атмосферното налягане в кухината ще е огромно. Въздуха в центъра на кухината ще се е втечнил заради огромното нялягане, кухината моментално ще бъде запълнена с такава течност от втечнен въздух. 

Не е задължително. Това е друг, абсолютно независим фактор. Може да бъде постигнат и без никаква гравитация, с подходяща помпа

За простота - в кухината на земята имаме вакуум, за да елиминираме други взаимодействия с материята.

Някакво зацикляне се получава...

Редактирано Октомври 19, 2021 от scaner

[tantin]

Преди 4 минути, scaner said:

Не е задължително. Това е друг, абсолютно независим фактор. Може да бъде постигнат и без никаква гравитация, с подходяща помпа

За простота - в кухината на земята имаме вакуум, за да елиминираме други взаимодействия с материята.

Някакво зацикляне се получава...

Да го кажем в по-научен език: присъствието на гравитацията в така описаната сфера  се изразява в променено количество енергия на единица пространствен обем  спрямо вакума. Но понеже ние знаем че гравитацията променя размера на пространствените величини - то гравитационното поле прави пространствените клетки по-малки, сбити една в друга.  Дори и без да имаме въздух,  пространството ще се намира под увеличено "пространствено налягане".

[scaner]

Преди 5 минути, tantin said:

Да го кажем в по-научен език: присъствието на гравитацията в така описаната сфера  се изразява в променено количество енергия на единица пространствен обем  спрямо вакума.

Тази енергия е определена до произволна константа, така че вътре в сферата можем тази константа да я нарочим за нула. Вътре съшо имаме вакуум, не забравяй - така ни харесва.

Тази енергия се изявява само между две точки, а тук между всички точки в кухината нямаш никаква потенциална разлика.

Преди 7 минути, tantin said:

Но понеже ние знаем че гравитацията променя размера на пространствените величини - то гравитационното поле прави пространствените клетки по-малки, сбити една в друга.  Дори и без да имаме въздух,  пространството ще се намира под увеличено "пространствено налягане".

Това как се проявява на практика? Или по никакъв начин не се проявява?  Във физиката все пак трябва да работим само с наблюдаеми величини

[Шпага]

Преди 22 минути, scaner said:

Тантине, ако има гравитация в кухината, как тя въздейства на поведението на телата там? Отговорът на този въпрос ще отговори има или няма гравитация.

А как може да няма гравитация в кухината, след като в нея има тела?

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

А как може да няма гравитация в кухината, след като в нея има тела?

Зарежи тея тела. В момента разглеждаме гравитацията създадена от тялото, обхващащо кухината. Другите гравитации никой не ги отменя.

Същото поведение ще го имаме и в електростатично поле, ако сферата е заредена, вътре не трябва да има поле - потенциалът ще е константен. Така работи Фарадеевият кафез, дето екранира външно поле да влезе вътре. Свободни заряди вътре няма да изпитват въздействие от стените, но ще си се привличат/отблъскват един друг.

Макар че има една много любопитна разлика между електростатично поле и гравитационно поле, която може да има много далечни последици по посока квантовата физика

Редактирано Октомври 19, 2021 от scaner

[tantin]

Преди 5 минути, scaner said:

Това как се проявява на практика? Или по никакъв начин не се проявява?  Във физиката все пак трябва да работим само с наблюдаеми величини

Ако нямаме база за сравнение с външния свят то едва ли ще можем да го установим това гравитационно поле.   Подобно на експеримента с падащия асансьор.  Човекът в безтегловност не може да каже дали е в равномерно праволинейно движение в космоса или пък е в свободно ускоряващо се падане. Ако обаче измерваме разни величини и имаме база за сравнение : като налягане,  електрическа проницаемост, скорост на светлина във вакум и машина за измерване на скоростта на светлината в това пространство - вероятно все нещо ще измерим.  Примерно с опита на Саняк измерваме дали има някаква ротация в пространството.  Ако имаме уред за измерване на електрическата и магнитна проницаемост - то най-вероятно по тези параметри ще се открие присъствието на гравитационното поле.   Съответно и С ще се окаже различно. 

Не забравяй че повечето от уредите за измерване са сверени и настроени за параметрите на външния свят.

[scaner]

Преди 1 минута, tantin said:

Ако нямаме база за сравнение с външния свят то едва ли ще можем да го установим това гравитационно поле.   Подобно на експеримента с падащия асансьор.  Човекът в безтегловност не може да каже дали е в равномерно праволинейно движение в космоса или пък е в свободно ускоряващо се падане. Ако обаче измерваме разни величини и имаме база за сравнение : като налягане,  електрическа проницаемост, скорост на светлина във вакум и машина за измерване на скоростта на светлината в това пространство - вероятно все нещо ще измерим.

Нищо няма да намерим, там е работата. И това е застопорено с принципът за еквивалентност. Скоростта на светлината ще има същата стойност независимо дали падаме свободно или не А налягането е страничен фактор, да не го намесваме...

Преди 1 минута, tantin said:

Примерно с опита на Саняк измерваме дали има някаква ротация в пространството.  Ако имаме уред за измерване на електрическата и магнитна проницаемост - то най-вероятно по тези параметри ще се открие присъствието на гравитационното поле.   Съответно и С ще се окаже различно. 

Тук не ни трябват гравитационни полета, опита на Саняк не се влияе от тях.

По-горе беше повдигнал въпроса с енергията на полето. По аналогия - в електростатично поле ще имаме същата ситуация - вътре в метална сфера потенциалът е константен, интензитетът е НУЛА. Енергията на полето в електромагнетизма е пропорционална на квадрата на интензитета, така че тук чистосърдечно получаваме нулева енергия на полето във вътрешността - демек няма поле

[tantin]

Преди 11 минути, scaner said:

Нищо няма да намерим, там е работата. И това е застопорено с принципът за еквивалентност. Скоростта на светлината ще има същата стойност независимо дали падаме свободно или не А налягането е страничен фактор, да не го намесваме...

Тук не ни трябват гравитационни полета, опита на Саняк не се влияе от тях.

По-горе беше повдигнал въпроса с енергията на полето. По аналогия - в електростатично поле ще имаме същата ситуация - вътре в метална сфера потенциалът е константен, интензитетът е НУЛА. Енергията на полето в електромагнетизма е пропорционална на квадрата на интензитета, така че тук чистосърдечно получаваме нулева енергия на полето във вътрешността - демек няма поле

Разбирам много добре гледната ти точка.

Разбирам много добре гледната ти точка.
Давам следния пример с електричеството:  имаме заредена метална сфера.  Заряд Q .  Волтметъра ни показва извън сферата напрежение 200 волта. Колко ще покаже волтметъра при същата тази постановка ако вкараме измерителната сонда през дупката вътре в сферата?  Пита се в задачата има ли вътре в сферата електрическо поле или няма такова?   (не питаме за интензитент, или потенциална разлика). Питаме по принцип - в точките вътре в сферата има ли електрическо поле или такова изобщо не съществува ?

[bgman13]

Преди 2 часа, Gravity said:

Би ли цитирал точно коя част от тази статия подкрепя твоята теза.

"Николай Иванович Лобачевски е роден на 01.12 1792

...

След завършване на гимназията тримата братя постъпват в наскоро открития
през 1805 г. Казански университет, следвайки призива на университетските препода-
ватели, които в голямата си част са били бивши учители в гимназията. Лобачевски
постъпва в университета през 1807 г. след повторен приемен изпит. (тоест, бил е на ени 15 години, но добре че и преподаването е било ниско ниво - бел. bgman13)

През първите
3–4 години преподаването в университета е било на ниско ниво. След конфликт през
1806 г. били уволнени редица преподаватели, поради което преподаването и по ма-
тематика започнало да се провежда от студенти

( т.е. първата година на петшестнадесетгодишния Лобачевски - бел. bgman13).

Ситуацията коренно се изменила,
когато през 1808 г. е пристигнал професорът по чиста математика Мартин Бар-
телс от Германия, учител и приятел на великия Карл Фридрих Гаус

( т.е. вече се вижда откъде иде влиянието на Гаус над младите студенти, които са подготвени да лапат мухи - бел. bgman13).

Той бил
превъзходен педагог. Пристигнали с него и други немски учени (т.е. цял мозъчен щаб е изпратен от Германия на Русия - бел. bgman13).
В началото на следването си Лобачевски се интересувал повече от медицина. Но
скоро след идването на Мартин Бартелс и под негово влияние той насочил интере-
сите си към математиката

( т.е. да, ясна е работата -  бел. bgman13).

...

Скоро след това под влиянието на Бартелс той започва да се занимава с
класически работи на Гаус

( и става все по-ясна -  бел. bgman13) .

...

Поради това още в началото на 1814 г., по ходатайство на Бартелс, той е назначен
за „адюнкт“ (доцент) по чиста математика в университата (четеш ли внимателно - по ходотайство на протежето на Гаус -  бел. bgman13).  От тази година започва
по-сериозна организационна и преподавателска дейност в Казанския университет.
Бартелс става декан на едно от четирите отделения в университета (Нравствено-
политиеско, физико-математическо, словесно и докторско) и възлага на Лобачевски
четене на лекции по „Теория на числата по Гаус и Льожандр“. През 1816 г. Лобачев-
ски е утвърден, макар и не гладко

(еми не е било гладко, щото е имало доста професори, дето не са били още уволнени -  бел. bgman13) ,

на длъжност „извънреден професор“. Започва да
чете по-сериозни курсове по аритметика, алгебра и тригонометрия, равнинна и сфе-
рична геометрия, диференциално и интегрално смятане по Монж и Лагранж. Той
участва и активно в особен комитет „за разглеждане на оплаквания на студенти от
началства за причинени им грубости“ (направил е кариера на доносник -  бел. bgman13) .
През 1819 г. настъпват големи промени в Казанския университет. Те са свързани
с ревизия на цялостната дейност на университета от държавния деятел Михаил
Магницки, който дал крайно отрицателно становище за университета с предложение

да се закрие. Похвала е имало само за физико-математическия факултет. Император
Александър I отклонил това предложение, но назначил Магницки за попечител на
окръга и да „оправи“ университета. Последният уволнил 9 професора, въвел строга
цензура в униврситета включително контрол в четенето на лекции. Бартелс и други
чуждестранни учени напуснали университета. Декан на факултета става младият
едва 28 годишен Лобачевски.
Започват години на огромна бляскава дейност за Лобачевски. Той чете лекции по
математика, астрономия, физика. Поставя в ред библиотеката, музея, физическия
кабинет, създава обсерватория. Изпълнява и задачата за съблюдаване на благодеж-
ността на всички студенти в университета. Магницки го предлага за награждаване с
орден „Св. Анна“, което става през 1824 г. Но скоро отношенията между двамата се
влошават. Магницки получава доноси за проява на самонадеяност на Лобачевски и
на отсъствие на религиозна набожност. А всъщност Лобачевски често проявява не-
покорство и възстава против произвола на Магницки. През 1826 г. нещата се оправят
частично, тъй като Магницки е уволнен за злоупотреби и предаден на съд.

(горният пасаж ти разказва, как е станала аферата по лансиране на Лобачевски за декан, лично с помощта на Император Александър, репресии и уволнения на цели девет професора, което е пореден етап от отстраняване на читавите преподаватели, чрез едно временно протеже, което после е предадено чак на съд -  бел. bgman13)

Още като студент Лобачевски прави опити за доказване на Петия постулат
на Евклид. Последният може да се формулира така:
Ако при пресичане на две прави в една равнина с трета права, сборът от ъг-
лите от едната страна на пресичащата права е по-малък от два прави ъгъла, то
правите се пресичат от онази страна на правата, в която този сбор е по-малък
от два прави (Фиг. 1)

(тука се отклоних от аферата, за да ти обърна внимание, на това каква глупост е формулирана - много ясно, че ако от едната страна на пресичащата права сборът от ъглите е по-малък от два прави ъгъла, то правите се пресичат от тая страна. Обаче това не са вече успоредни прави по условие -  бел. bgman13)

През 1824 г. той подготвя учебник по геометрия, който е отхвърлен от акаде-
мик Фус, поради това, че Лобачевски не само е използвал метричната система за
измерване, а и повече заради това, че в силна степен се отклонява от евклидовия
канон. (т.е. кадърните учени са му казали за кво става върпос -  бел. bgman13)

 

През точка, нележаща на дадена права, съществуват поне две прави (в равни-
ната на точката и правата), които не пресичат дадената права (Фиг. 2).

(отново е отменено условие зададено от Евклид, и това даже е много нагледно -уж става върпос за равнина, а имаме нещо съвсем друго, което добре се вижда на фиг. 2. Съответно и останалите учени, които все още не са били уволнени или принудени от политиката (царя) са му казали -  бел. bgman13):

Докладът на Лобачевски е посрещнат от колегите му твърде хладно, скептично,
по-скоро иронично. Известно е, че по време на доклада му, големият руски матема-
тик М. Г. Остроградски пошушва на ухото на свой колега следната фраза: „Ну,
посмотрите, наш Николай Иванович (Лобачевский) немножко сош ̈eл с ума“.

 

(ето ти тука, как се е извъртял и Гаус, след като никой никъде от математиците, нито във Франция, нито в Германия не се е съгласил, че това нещо, което го налага фактически държавата, чрез Лобачевски може да има нещо общо с истината. дори Гаус не е го е признал в прав текст, но го е лансирал индиректно и това е очаквано, предвид на факта, че цялата операция е фактически инициирана чрез Гаус -  бел. bgman13):

През 1840 г. Лобачевски прави решителна крачка – публикува на немски език в
малката издателска къща на C. Fincke неголямата си книга (61 стр.) “Geometrische
Untersuchungen zur Theorie der Parallellinien”. Още същата година следва силно от-
рицателно становище отпечатано в авторитетно немско списание, от автор подписал
се с псевдонима 140. Гаус открива тази книга и скоро има два екземпляра. Следва
мълниеносна слава за Лобачевски. Макар, че в списания Гаус нищо хвалебствено не
е писал за него, все пак той изиграва огромна роля за признаването на Лобачевски.
Той веднага предлага на Гьотингенското Кралско Научно Общество (прототип на
съвременните академии на науките) да избере Лобачевски за чуждестранен член-
кореспондент като един от превъзходните математици на Русия. И това става още
през 1842 г. Това е единственото пожизнено признание за Лобачевски. През 1846 г.
Гаус пише на приятеля си Г. Шумахер – виден астроном по онова време: „Вие знае-
те, че аз вече 54 години (от 1792, точно тогава е роден Лобачевски), споделям тези
възгледи . . . аз не намерих нищо ново в съчиннието на Лобачевски. Но Лобачевс-
ки е следвал не по моя път, изпълнено е от него с голямо майсторство, в истински
геометричен дух“.

...

Янош Бояй е забележителен унгарски математик.

...

Самият баща Фаркаш Бояй е правил многократни опити за доказване
на Петия постулат като грешките му са откривани от Гаус, с когото са били прия-
тели от студентските години. 

(т.е. вече става банално, като за усмивка, нали - бащата на Янош Бояй по една случайност, е приятел на същия тоя Гаус  -  бел. bgman13)

...

Когато Фаркаш Бояй моли своя приятел Гаус за мнение върху труда на Янош,
Гаус високо го оценява Той пише на свия приятел Херлинг, че е получил от Бояй
забележителна работа и че счита нейния автор (Янош Бояй) за „гений от най-висок
ранг“. Обаче Гаус оспорва първенството на научните му резултати. Самият Гаус
бил достигнал до тези резултати още в началото на века, но така и не се осмелил
да ги публикува, „защото повечето хора няма да разберат за какво става дума“

 

(накрая да те попитам, как ти се вижда, един гениален математик, да се свива, да публикува нещо, за което е сигурен че е верно, понеже се бил притеснявал, че "повечето хора" нямало да разберат? ми майната им на повечето хора - гениите не се интересуват от това. и точно Гаус не е човекът който е изобщо възможно да се притеснява че нещо което е вярно, няма да бъде разбрано. Гаус се е притеснявал, че ще остане в историята с пряката подкрепа на една върховна глупост, която няма начин да не бъда разобличена след известно време - -  бел. bgman13)

 

 

[Шпага]

Преди 39 минути, scaner said:

Зарежи тея тела. В момента разглеждаме гравитацията създадена от тялото, обхващащо кухината. 

Ами ако променим това тяло? Например ако от сфера го трансформираме в сфероид? Тогава в кухината ще се "появи" гравитация, така ли?

[tantin]

Преди 3 минути, Шпага said:

Ами ако променим това тяло? Например ако от сфера го трансформираме в сфероид? Тогава в кухината ще се "появи" гравитация, така ли?

Няма значение каква е формата.  Ако масата е равномерно разпределена по цялата повърхност, то еквивалентната сила на привличане е нулева по цялата вътрешност на тази затворена повърхност. Това се доказва с итеграли. 

[scaner]

Преди 3 минути, tantin said:

Пита се в задачата има ли вътре в сферата електрическо поле или няма такова?   (не питаме за интензитент, или потенциална разлика). Питаме по принцип - в точките вътре в сферата има ли електрическо поле или такова изобщо не съществува ?

Отговорът е по конвенция

Волтметърът ти измерва разлика на потенциалите - на този от точка вътре, и на този, който е на масата на картинката. Разлика естествено ще има, но вътрешният потенциал за удобство можем да го приемем за нула. Никой не изключва че извън сферата е има поле, т.е. масата ще е на някакъв потенциал. Това по никакъв начин не гарантира, че вътре има поле - напротив, полето имаме от вън, където интензитетът не е нулев, съответно и енергията съсредоточена в полето не е нула. За вътре в сферата нямаме никакви индикации че има поле.

 

Преди 13 минути, Шпага said:

Ами ако променим това тяло? Например ако от сфера го трансформираме в сфероид? Тогава в кухината ще се "появи" гравитация, така ли?

Тук спорим за сферична кухина, обградена с равномерно разпределена маса, т.е. симетрична около центъра кухина в кълбо. Ако липсва такава симетрия, няма да се получи константен потенциал в нея, съответно интензитетът няма да е нула навсякъде, и ще имаме гравитация.

 

[tantin]

Преди 9 минути, scaner said:

Тук спорим за сферична кухина, обградена с равномерно разпределена маса, т.е. симетрична около центъра кухина в кълбо. Ако липсва такава симетрия, няма да се получи константен потенциал в нея, съответно интензитетът няма да е нула навсякъде, и ще имаме гравитация.

Има универсално математическо доказателство.  Каквато ще да е формата - интензитета на полето в затворения контур е винаги нулев. Стига плътността на повърнината да е една и съща навсякъде. Това важи еднакво и за електричество и за гравитация.