Въпрос относно скоростта на светлината

[Zlatko Petrov]

Не съм много съгласен с теб, защото нещо не се връзва. Пропускаме момента на стимулацията и вече електрона се върти на по-високо  енергийна орбита около ядрото. Там скоростта му е ограничена, защото има маса и се върти с до светлинна скорост. Изведнъж "хоп" скача на долно ниво и проклетия фотон тръгва на майната си със светлинна скорост. Как аджеба става това. Значи му трябва енергия за дозасилване и кой , защо и как става?  Очаквах някой с много повече познания да коментира ама ...   Писах даже на този Мичико ... бла, бла от Телевизионните предавания, но не ме отрази.    Явно няма отговор на въпроса ми, но това не пречи да си го задавам.

[scaner]

Преди 46 минути, Zlatko Petrov said:

Не съм много съгласен с теб, защото нещо не се връзва. Пропускаме момента на стимулацията и вече електрона се върти на по-високо  енергийна орбита около ядрото. Там скоростта му е ограничена, защото има маса и се върти с до светлинна скорост. Изведнъж "хоп" скача на долно ниво и проклетия фотон тръгва на майната си със светлинна скорост. Как аджеба става това. Значи му трябва енергия за дозасилване и кой , защо и как става?

Нито има дозасилване, нито има въртене на електрона, нито има орбити по които се върти. Ако махнем всичко това, което по принцип липсва според квантовата механика, нещата стават по-прости (не че са по-представими),

Електронът има състояние. Това състояние се характеризира с енергия. Енергията може да се променя, без електронът да прави някакви пространствени скокове. Ако ви е трудно да го осмислите, може и с такава схема: електронът се движи, намира се в състояние с някаква енергия. Това движение може да се промени, и той да започне да се движи в състояние с друга енергия. Без да има скокове и чудесии. Излишната  енергия, от която той се освобождава, се излъчва като порция в пространството. Това е фотонът. И обратно, енергията която той получава, променя движението му поради промяна на енергетичното му състояние.

Според квантовата механика няма орбити, по които електронът се върти около атома. Електронът няма проследимо положение в пространството. По тази причина няма въртене около атома. Високото и ниското ниво се различават само по величината на енергията в състоянието, не по пространствено положение.  Затова няма причина от дозасилване или спиране, нито на електрона, нито на фотона.

Но вие се опитвате да си изградите някаква представа чрез понятията на класическата физика. Проблемът е че такава представа не може да има, защото тези понятия са неадекватни за описанието на електрона и фотона, както вече сте се уверили. Ето на, разполагате с нови данни, че фотонът се ражда движещ се с фиксирана скорост. Надграждайте от тук.

 

[nik1]

On 29.07.2019 г. at 10:41, Малоум 2 said:

"Черната" материя е несветеща във видимия диапазон. Но пък -"свети" в други, невидими за "просто" око: ИЧ, УВ и др, и затова - влияе.

Не съм съгласен

Според мен тъмната материя не излъчва/не отразява (ключовата дума е"достатъчно")  в целия ЕМ спектър, а не само във видимия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тёмная_материя

По принцип тази материя  е недостъпна за изследване от радио-, ИЧ, УВ телескопи/сензори

- независимо дали е барионна

https://ru.wikipedia.org/wiki/Барионная_тёмная_материя

https://ru.wikipedia.org/wiki/Барион

Цитирай

Разни камъни и прахоляци, та чак до отделни частици, атоми и молекули.

Или е небарионна

Кандидати за небарионна материя има много , и най-близко до "ума" (за мен) е неутриното.

---------

Апропо..

"Новите" неутронните звезди са горещи (милиони градуси), но това което излъчва рентгеновото лъчение не са неутроните, а тънката "атмосфера" на неутронните звезди, с предполагаем състав - желязо!

[Малоум 2]

Преди 12 часа, nik1 said:

Не съм съгласен

Според мен тъмната материя не излъчва/не отразява (ключовата дума е"достатъчно")  в целия ЕМ спектър, а не само във видимия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тёмная_материя

По принцип тази материя  е недостъпна за изследване от радио-, ИЧ, УВ телескопи/сензори

- независимо дали е барионна

Извинявай, ама питаш за черна, отговарям за черна и сложих кавички нарочно - да не се бърка с тъмна. Тъмно и черно - не е едно и също.

Иначе, за тъмната си намерил популярна информация... и всичкото знание е във вид на предположения и хипотези.

[nik1]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

Извинявай, ама питаш за черна, отговарям за черна и сложих кавички нарочно - да не се бърка с тъмна. Тъмно и черно - не е едно и също.

Колегата питаше за "черната материя", и аз предположих че пита за "тъмната материя" - също предположих че му отговаряте за "тъмната материя" - слагайки "черна" в кавички. (ако не бяхте сложил  "черна" кавички щях да да приема че отговорът се отнася до "черната материя")

Цитирай

Иначе, за тъмната си намерил популярна информация... и всичкото знание е във вид на предположения и хипотези.

Ами не е съвсем така - дефиницията за тъмната материя е общоприета.. Тя не е хипотеза, а дефиниция.

Какви са кандидатите за тъмна материя? Те са бол и това е друга тема

 

-----------------

Що се отнася до това което пиша за неутронните звезди - моля ви се - неутрониумът няма как да излъчи рентгеново лъчение.. То излъчва се от "короната" или "атмосферата" (или "нещото" около нея) - което е класическа материя. Това е проста дедукция

Редактирано Август 1, 2019 от nik1

[nik1]

ПС

А ако говорим за "черната материя" - студената барионна материя, за нея също е  вярно определението "материята не излъчва/не отразява (ключовата дума е"достатъчно")  в целия ЕМ спектър, а не само във видимия. "

 

 

 

[Zlatko Petrov]

On 29.07.2019 г. at 13:39, scaner said:

Няма да стои на едно място.

Ще тръгне нанякъде. Накъде? Зависи.

Точно в описваната ситуация ще тръгне в някаква произволна посока. Причината: всяка посока има определена вероятност, в посоченият случай всички посоки са равновероятни.

При друг тип взаимодействие, водещо до излъчване на фотон, ситуацията може да е друга. Например при стимулираното лъчение, предизвикано от полето на близко преминаващ друг фотон, най-голяма е вероятността новият фотон да се излъчи в същата посока (и със същата поляризация) както тази на фотонът-възбудител. На това се дължи лавинообразното усилване на светлината в лазерите.

Но нищо не кара фотонът да се ускорява. Той не може да промени скоростта си, само посоката си. При еластичен или нееластичен удар със заредена частица, когато фотонът променя посоката си, само тогава можем да твърдим че той се ускорява.

Това за неподвижният фотон е невярна идея.

Човече, ти сам си противоречиш, според мен. Абсолютно реален пример: - вземаме лупа и правим сноп светлина. Прекарваме го през призма и там се пречупва, намалява дължината на вълната и скоростта си, разделя се на цветове и след като излезе от призмата всеки цвят, независимо от дължината на вълната пак тръгва да се движи със скоростта на светлината. Е? значи се забавя във твърдото тяло, разделя се и след като го напусне - хоп светлинна скорост. Аз съм "прос инженер", ама не мога да си го обясня. Според мен има нещо, което ускорява тези вълни и това се опитвам да разбера- Какво е то?

[Zlatko Petrov]

On 31.07.2019 г. at 16:14, scaner said:

Нито има дозасилване, нито има въртене на електрона, нито има орбити по които се върти. Ако махнем всичко това, което по принцип липсва според квантовата механика, нещата стават по-прости (не че са по-представими),

Електронът има състояние. Това състояние се характеризира с енергия. Енергията може да се променя, без електронът да прави някакви пространствени скокове. Ако ви е трудно да го осмислите, може и с такава схема: електронът се движи, намира се в състояние с някаква енергия. Това движение може да се промени, и той да започне да се движи в състояние с друга енергия. Без да има скокове и чудесии. Излишната  енергия, от която той се освобождава, се излъчва като порция в пространството. Това е фотонът. И обратно, енергията която той получава, променя движението му поради промяна на енергетичното му състояние.

Според квантовата механика няма орбити, по които електронът се върти около атома. Електронът няма проследимо положение в пространството. По тази причина няма въртене около атома. Високото и ниското ниво се различават само по величината на енергията в състоянието, не по пространствено положение.  Затова няма причина от дозасилване или спиране, нито на електрона, нито на фотона.

Но вие се опитвате да си изградите някаква представа чрез понятията на класическата физика. Проблемът е че такава представа не може да има, защото тези понятия са неадекватни за описанието на електрона и фотона, както вече сте се уверили. Ето на, разполагате с нови данни, че фотонът се ражда движещ се с фиксирана скорост. Надграждайте от тук.

 

Къде да прочета повече, ако може на български за тези неща? Според мен, ако придадем енергия на електрона, то той не може да не получи някаква промяна, според която и да е теория: квантова, струнна, класическа. .....     Наистина ми е любопитно и бих се радвал да коментирам въпросите си с наистина знаещи хора. Благодаря Ви все пак.

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Zlatko Petrov said:

Къде да прочета повече, ако може на български за тези неща? Според мен, ако придадем енергия на електрона, то той не може да не получи някаква промяна, според която и да е теория: квантова, струнна, класическа. .....     Наистина ми е любопитно и бих се радвал да коментирам въпросите си с наистина знаещи хора. Благодаря Ви все пак.

Е, не е на български, а на руски:

...

...

Изгледай го и тогава може би ще успееш да формулираш въпросите си.

...

[scaner]

Преди 13 часа, Zlatko Petrov said:

Човече, ти сам си противоречиш, според мен. Абсолютно реален пример: - вземаме лупа и правим сноп светлина. Прекарваме го през призма и там се пречупва, намалява дължината на вълната и скоростта си, разделя се на цветове и след като излезе от призмата всеки цвят, независимо от дължината на вълната пак тръгва да се движи със скоростта на светлината. Е? значи се забавя във твърдото тяло, разделя се и след като го напусне - хоп светлинна скорост. Аз съм "прос инженер", ама не мога да си го обясня. Според мен има нещо, което ускорява тези вълни и това се опитвам да разбера- Какво е то?

Не си противореча. Аз ви описвам поведението на светлината във вакуум, вие ми казвате че си противореча, защото светлината в материална среда имала друга скорост. Е, противореча ли си?

Светлината е проява на електромагнитното поле, то като такова може да си взаимодейства със електрически заряди. Във веществото има заряди в най-различни конфигурации, най-често диполи, и взаимодействието на светлината с тях я кара да се забавя. Но ако ги няма тези заряди, светлината изначално се поражда и движи с максималната си скорост. Не се появява причина за ускорение, а изчезва причината за забавянето.

Цитирай

Къде да прочета повече, ако може на български за тези неща? Според мен, ако придадем енергия на електрона, то той не може да не получи някаква промяна, според която и да е теория: квантова, струнна, класическа. .....     Наистина ми е любопитно и бих се радвал да коментирам въпросите си с наистина знаещи хора. Благодаря Ви все пак.

Нямам поглед над българският книжен пазар. За вас би свършила работа всяка що-годе популярна книжка на тема квантова теория, стига да не е със силен езотеричен уклон, че това има силно присъствие на пазара... Всъщност ако попаднете на книжки по темата, издавани преди 30 и повече години, езотеричността в тях е на поносимо ниво, почти нула :)

[Zlatko Petrov]

Гладах клипа, който ми препоръчахте и честно казано първото ми впечатление не е много добро. Прилича ми на руски алкохолик, който разказва непонятни за него неща на хора, които нищо не разбират от думите му. Още първите 10-тина минути някак си ме отказа. На мен ми е интересно накъде отива светлината във Вселената, а той говори за стоящи вълни. Сега може да съм неук, но поне това сме учили, че да има стоящи вълни, трябва да има крайна среда на разпространение, където да се удря вълната и да се връща обратно. Все пак Вселената за сега поне е безкрайна и думите му няма смисъл. Той се опитва да нагоди теорията си с някакъв частен случай на стъклена кутия, което във Вселената не е така. Относно спиновете на електрона и квантовото кодиране. Той казва, че се въртя в различни посоки, но процесът бил случаен. Ако е така защо да не се въртят в една посока. Двата фотона се излъчват от две различни частици /позитрон и неутрон /  и могат да си се завъртят накъдето си искат - нали? Защо ще се въртят непременно  в различни посоки. Според мен в лекциите на този човек има доста от руската система "натъкманя или от нагоденко". А това с полувенчатото поглъщане, когато не се достига теоретичното ниво на електрона направо изби рибата. Това означава, че постъпващия фотон се цепи на две. Едната част отива към електрона, който веднага я изпуска обратно и тя се слива с останалата не погълната енергия от постъпващия електрон, за да се образува фотона, който продължава напред след това частично взаимодействие.

Чесно казано си мисля, че тоя ни "хвърля по върбите". Може да е понаучил това онова, но много неща не са му ясни или не може да ги обясни на другите. А що се отнася до шегичките и звънящия телефон.....   Аз ако имах такива преподаватели в института - нямаше да стъпя на тяхна лекция повече.

[Zlatko Petrov]

On 3.08.2019 г. at 12:20, scaner said:

Не си противореча. Аз ви описвам поведението на светлината във вакуум, вие ми казвате че си противореча, защото светлината в материална среда имала друга скорост. Е, противореча ли си?

Светлината е проява на електромагнитното поле, то като такова може да си взаимодейства със електрически заряди. Във веществото има заряди в най-различни конфигурации, най-често диполи, и взаимодействието на светлината с тях я кара да се забавя. Но ако ги няма тези заряди, светлината изначално се поражда и движи с максималната си скорост. Не се появява причина за ускорение, а изчезва причината за забавянето.

Нямам поглед над българският книжен пазар. За вас би свършила работа всяка що-годе популярна книжка на тема квантова теория, стига да не е със силен езотеричен уклон, че това има силно присъствие на пазара... Всъщност ако попаднете на книжки по темата, издавани преди 30 и повече години, езотеричността в тях е на поносимо ниво, почти нула

Добре! Почвам от начало. Намираме се на майната си във Вселената между две галактики далеч от всякакви взаимодействия, колкото е възможно. Имаме електон, до който долита от някъде един фотон. Той преминава на горно, високо енергийно ниво, после се връща обратно, изпуска фотон и той тръгва нанякъде. Как така тръгва със светлинна скорост.

Второ: Сноп светлина на същото място/ на майната си/ Призма. Поглъщане, промяна на скоростите в твърдо тяло/ нямам възражение / излизане на различен спектър               / червен, син, жълт../ Всеки цвят с неговата си дължина на вълната 550-780 нано метра за човешкото око. Приемаме, че червените вълни се движат като червей бавно, а сините като крила на колибри махат, че се късат. Нали? Добре. Всичките вълни обаче напускат призмата и хукват в нищото със скоростта на светлината независимо от честотата си. Е как да си го обясня?
 

[scaner]

Преди 47 минути, Zlatko Petrov said:

...Той преминава на горно, високо енергийно ниво, после се връща обратно, изпуска фотон и той тръгва нанякъде. Как така тръгва със светлинна скорост.

Аз ще ви задам помощни въпроси, на които като си отговорите, ще схванете защо фотонът се държи така.

Кой разрешава електронът да има електрически заряд? Защо отношението на дължината на окръжността към диаметъра и е точно числото ПИ?

Е, по същата причина фотонът като никой не му пречи, се движи със скоростта на светлината. Има някои неща, които са много базови факти, характеризиращи нашият свят, и нищо не можем да направим срещу тях на този етап.

 

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Zlatko Petrov said:

Имаме електон, до който долита от някъде един фотон. Той преминава на горно, високо енергийно ниво, после се връща обратно, изпуска фотон и той тръгва нанякъде. Как така тръгва със светлинна скорост.

Объркал си се - може би искаш да кажеш "имаме водороден атом" вместо "имаме електрон"!?! Тогава ще е налично "горно ниво" за електрон в по-горен слой на водородния атом. И, правилно, ако няма повече "падащи" отгоре му фотони, погълнатият фотон се излъчва - водородният атом "минава" на по-ниско енергетично ниво.

Кой казва, че "тръгва" със светлинна скорост?.. Ако се замислиш - няма с какво да сравни "предполагаемият" наблюдател - фотонът е невидим за него и ... не може да направи такъв извод. На практика - трябва да се "видят" измененията, промените на физичните параметри на водородния атом, когато му се случва такова събитие. "Енергийното ниво" се отнася до целия атом.

(Сега по хипотезата за евентуален модел: нека е сам електронът, както си поискал по-горе. Движи се по инерция - никакви външни сили не му действат...По-страшен?! е именно този въпрос - защо телата се движат по инерция? Още повече - електронът има (установена опитно) физическа характеристика "заряд" и физическа характеристика "спин"! Движението по инерция, засега, е все още постулат. Представи си го така - въртящо се топче+вихър (като на Земя+вихър от въздушна маса, ураган). Посоката на въртене от характеристика "спин" (от наличие на вихър) се компенсира с механично въртене на електронът, като цяло. Знаем, че ЕМПоле е неподвижно. Така, при свободно движение на електрона, би трябвало да разбърква полето около него и от това - да се излъчват ЕМВълни. Да, обаче опитът показва, че при свободно движение електронът не излъчва вълни. Следователно, трябва да приемем, че свободното движение (по инерция) става с поглъщане (стъпка напред) и следващо излъчване на фотони (стъпка назад) от/на неподвижното ЕМПоле - фина настройка със стоящи вълни. Посоката "напред-назад" се самоопределя от равновесието между спиновия и механичния (въртящ) моменти. Все едно електронът "събира" фотони от околността си, преструктурира се и следва излъчване на събраното. И тъй като събира информация за "съществуването си" от цялата околност, то той е устойчива частица при свободно движение.

При несвободно движение - движение с ускоряване - не е така. Там в движението си "следва" измененията на полето, където ще се преструктурира с минимална енергия. (има доказан "принцип за минимално действие" ). Получава се изменение в структурирането - на форма, размери, маса, скорост и става излъчвател на ЕМВълни - излишното като енергия за неговото преструктуриране, се "връща" във вид на разбъркване - вълнов процес на ЕМПоле - в околността му... Ето от къде се "вземат" светлинните вълни и защо след излъчване на фотон - значи, след разбъркване на полето - то, по стоящите вълни на ЕМПоле се пренася смущение - пренос на импулс, който е винаги с гранична скорост на светлината в дадена среда... дадено "разбъркана среда" - "фината" им настройка дава само такава възможност)

...

[Zlatko Petrov]

Има чувството, че не говорим на един език. Какви разбърквания, какви полета, какви фини настройки? Каквото и да става около атома или електрона му след като електрона падне на по-ниско ниво и фотона се излъчи - край. Фотона тръгва на някъде да кажем случайна посока и случаен спин. Получил е някаква енергия и край. Нищо повече не му влияе. Отправя се към Вселената, където няма нищо, а той си лети и си свети. Бахти проклетата "гадина".

 

Квантов генератор излъчва лазерна светлина до Луната на 400 000 км. отива и се връща още 400 000 км и лъча не се разсейва никъде. Ако там няма огледало лъча ще продължи в пространството и ще отиде на майната си. И най-важното няма да се промени скоростта му? Как аджеба става това? От къде толкова енергия?

Хъбъл намерил светлина на 13-14 милиарда години. Представяте  ли си колко нещо е минала тази светлина и все се движи със светлинна скорост. Ако е имало голям взрив то би трябвало във всички посоки да има по 13-14 милиарда разтояния, нали? Е тогава вселената е баааая големичка.

 

 

 

[Zlatko Petrov]

On 4.08.2019 г. at 22:09, scaner said:

Аз ще ви задам помощни въпроси, на които като си отговорите, ще схванете защо фотонът се държи така.

Кой разрешава електронът да има електрически заряд? Защо отношението на дължината на окръжността към диаметъра и е точно числото ПИ?

Е, по същата причина фотонът като никой не му пречи, се движи със скоростта на светлината. Има някои неща, които са много базови факти, характеризиращи нашият свят, и нищо не можем да направим срещу тях на този етап.

 

Първото нещо, което ми идва на ума за отговор на Вашите въпроси е рекламата на ДСК: - "Защото така!". Сега сещам за една закачка от ученическите ми години за светлинното зайче. Ако едно фенерче се върти с достатъчни обороти на достатъчно голямо разстояние, дали лъчът ще се изкриви и какво ще се вижда по крайната окръжност на наблюдението.

Тази проклета светлина колко въпроси провокира, а да не говорим за всичко онова, което извън нея.......   

Колко ли живота трябва да има човек, за да може поне да чуе за всичко, което става около него, без да говорим за проумяването му.

 

Друго питане: Защо Юпитер като е газов гигант не се запали като слънцето? Скоро гледах филмче за него и ми хрумна такъв въпрос.

 

[scaner]

Преди 11 часа, Zlatko Petrov said:

Друго питане: Защо Юпитер като е газов гигант не се запали като слънцето? Скоро гледах филмче за него и ми хрумна такъв въпрос.

Масата му не е достатъчна, за да създаде нужното налягане и температура за термоядрен синтез.

В недрата на Юпитер и в момента протича слаба термоядрена реакция, но тя е инцидентна, локална, той излъчва повече отколкото получава от слънцето. За за да стане тази реакция достатъчно бурна, е нужно масата на Юпитер да е минимум 10-13 пъти по-голяма. Тогава той ще се приближи до характеристиките на "кафяво джудже", една почти-звезда.

За да имаме термоядрена реакция, трябва да има изпълнени няколко условия. Температурата трябва да е достатъчна за синтеза на хелий. В момента температурата в ядрото му е около 5.5 милиона градуса, доста под прага за синтез на деутерий. Ако масата му се доближи до тази на кафяво джудже, темопературата ще е достатъчна за синтез на деутерий, но още малко ще и трябва за да синтезира хелий, т.е. за пълноценна термоядрена реакция. За да се доближи до класа на червените джуджета, трябва да си увеличи масата още 80 пъти от сегашната.

[Zlatko Petrov]

Днес гледам една лекция. Слушам внимателно и в един момент лекторът казва. Когато двете отчитащи системи преминават през нулевата точка светва светлинен импулс и той създава ОБЕМНА ВЪЛНА. А стига бе. Обяснете ми в крайна сметка как един форон може да направи обемна вълна?  ТОзи е хванал другите за слушатели и никой не мисли какво чува. ИЛИ СЪМ МНОГО ТЪП, ЗА ДА ГО ПРОУМЕЯ!  МОЖЕ БИ ПОСЛЕДНОТО ЗА ЖАЛОСТ.

 

[scaner]

Преди 52 минути, Zlatko Petrov said:

Днес гледам една лекция. Слушам внимателно и в един момент лекторът казва. Когато двете отчитащи системи преминават през нулевата точка светва светлинен импулс и той създава ОБЕМНА ВЪЛНА. А стига бе. Обяснете ми в крайна сметка как един форон може да направи обемна вълна?

Мисля че вече съвсем на дребно го подкарахте. Хайде малко попрочетете каква е разликата между един фотон и електромагнитна вълна, после ще видим. За да станат по-смислени въпросите, не сме детска градина тук.

[nik1]

Преди 6 часа, scaner said:

В недрата на Юпитер и в момента протича слаба термоядрена реакция, но тя е инцидентна, локална, той излъчва повече отколкото получава от слънцето.

 

 

Не е точно така , защото температурата в ядрото (центъра) на Юпитер не е достатъчна за да протече каквато и да е термоядрена реакция..(със забележка)

 

Преди 6 часа, scaner said:

В момента температурата в ядрото му е около 5.5 милиона градуса, доста под прага за синтез на деутерий.

Тя е от порядъка стотици хиляди градуси (някъде я дават десетки хиляди Келвина, на други места над 100 000 Келвина) , а не 5.5 милиона градуса

5.5 милиона градуса по Келвин всъщност са достатъчни да "запалят" водорода /протия в недрата на звездите. Такава температура има в ядрата на звездите от клас М.

В ядрото на Слънцето (звезда клас G) температурата е 15 милиона Келвина (някъде я дават 20 милиона), но водородът в звездите се "запалва" при условно при над 4 милиона Келвина

Разбира се и под тази температура (4 милиона Келвина) протичат ядрени реакции на синтез на хелий във вътрешността на немасивните водородни звезди/тела , но те са инцидентни и слаби, недостатъчни за да "запалят" звезда.

---------------------------

За Юпитер - с неговите 100 000 Келвина в ядрото (може би) е възможна много слаба реакция (става дума за квантово тунелиране) на сливане на деутерия (ако изобщо е имало деутерии при колапса му, и ако досега не е "изгорял")

Като цяло това е просто възможност и хипотеза

 

"Историята" на Юпитер обаче е друга

Ядрото му се е загряло при колапса на Юпитер.
Тъй като ядрото се състои от изродена материя, отдаването на температурата става бавно  през еоните  (преносът не е от електрони), и Юпитер изстива бавно. Но все пак отдава повече, отколкто получава от Слънцето

 

 

 

Редактирано Август 6, 2019 от nik1

[mecho1]

On 2.08.2019 г. at 22:17, Zlatko Petrov said:

Според мен има нещо, което ускорява тези вълни и това се опитвам да разбера- Какво е то?

Със всички вълни е така. Скоростта на разпространение на вълната зависи от средата на разпространение.

Скоростта на разпространение на звука във въздуха е константа, скоростта на разпространение на звука във водата е константа. Това са две различни константи.

Същото е и със светлината. Има вълнови свойства

Редактирано Август 6, 2019 от mecho1

[nik1]

Преди 19 часа, Zlatko Petrov said:

 

Друго питане: Защо Юпитер като е газов гигант не се запали като слънцето? Скоро гледах филмче за него и ми хрумна такъв въпрос.

 

 

On 7.08.2017 г. at 11:32, nik1 said:

Интересен е случаят с Юпитер, който емитира/излъчва повече 10 ²⁵ ergs/sec радиация, отколкото приема от Слънцето.

Една забележка: Юпитер не е звезда. Възможно ли е поради  "силата на квантовата механика" във вътрешнoстта му да протичат тунелни термоядрени реакции на сливане на деутерий, ако и доколкото има такъв?
"Квантовите прехвърляния на мрежата" са вероятностни процеси. В случая, ако изобщо се случва нещо "термоядрено" в недрата на Юпитер, поради малката вероятност за извършване на тунелен преход (енергиите на водородните ядра в недрата на Юпитер не надвишават няколко еV) , и поради малката концентрация на деутерий, хипотетично ще наблюдаваме такива процеси с много малка интензивност и скорост.

Ето една монография (публикация) по въпроса. Тя започва на стр. 288:

http://adsabs.harvard.edu/full/1991ApJ...367..288H

 

[nik1]

Преди 1 час, nik1 said:

Тъй като ядрото се състои от изродена материя, отдаването на температурата става бавно  през еоните  (преносът не е от електрони - да се чете "атоми и йони"), и Юпитер изстива бавно. Но все пак отдава повече, отколкто получава от Слънцето

 

 

 

Мой лапсус: при изродената (дегенериралата) материя  преносът на топлина се извършва чрез бързи електрони, които имат голяма свободен пробег, а не чрез атоми и йони. Поради това на това изстиването на такива тела е много бавно:

 

Още нещо (цитатът е от мой постинг в отговор на Жоро, който цитира

https://ru.wikipedia.org/wiki/Механизм_Кельвина_—_Гельмгольца

това е отговорът ми

Цитирай

 

Ако газът и материята беше конвенционална (т.е ако имахме обикновен газ), обектът щеще да изстива, когато се излъчва енергия навън от обекта, нищо нямаше да се запасява в него. В случаите на дегенерирала материя се получава нещо по-специално: Колкото повече енергия се излъчва, толкова повече обектите се загряват

Обяснението е следното: част гравитационата енергия (енергията на свиване, енергията на контракциите) се излъчва, част от нея загрява  централните части на тези нестрандартни обекти, и съотношението на двете енергии е уловно независимо от общата енергия в системата. (при един класически обект нищо нямаше да се запасява и той щеще да изстива - при контракциите той щеще да се загрява, но всичко щеще да излъчва, нищо нямаше да се запасява вътре в него) .Т.е. колкото повече е излъчната енергия, толкова повече (умножено с този коефицент) ще се загрява обектът.
(дегенериралата материя се явява един вид "консерватор": създават се по-здрави връзки, по-компакно състояние, и се постига по-висока температура)

При класическите звезди съотношението е фифти - фифти

https://astro.uni-bonn.de/~nlanger/siu_web/ssescript/new/chapter1-3.pdf

 

 

стр 16-та

Цитирай

meaning that the star gets hotter– unlike familiar objects which cool when they lose energy. Therefore a star can be said to have a negative heat capacity. Half the energy liberated by contraction is used for heating the star, the other half is radiated away (има се предивид ако няма вътрешен източник, а действат само гравитацията и контракциите)

 

[scaner]

Преди 17 часа, nik1 said:

Тя е от порядъка стотици хиляди градуси (някъде я дават десетки хиляди Келвина, на други места над 100 000 Келвина) , а не 5.5 милиона градуса

Да, прав си, заблудил съм се с температурата.

[Zlatko Petrov]

Преди 21 часа, scaner said:

Мисля че вече съвсем на дребно го подкарахте. Хайде малко попрочетете каква е разликата между един фотон и електромагнитна вълна, после ще видим. За да станат по-смислени въпросите, не сме детска градина тук.

На знам дали въпросите ми са глупави и дали е детска градина, но до сега не прочетох смислен отговор на въпроса, който ме доведе в този форум. Аз не съм физик, а обикновен компютърен инженер. Вие може да си говорите каквото искате, но то не отговаря на въпроса ми. Според Вас, след като фотона се отдели от възбудения електрон, то той фотонът, образува електромагнитна вълна, която се разпространява със светлинна скорост във всички посоки. Да повторя: Един фотон, сферична вълна, светлинна скорост. Космос, няма нищо. Тази сферична вълна, която е от един фотон ще премине през 27-28 МИЛИАРДА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ РАЗТОЯНИЕ и нищо няма да я спре? Мисля, че и Вие не го вярвате. Само си представете колко е енергията на един фотон и каква сфера би се образувала при тези разтояния. Значи да уточня, че според Вас вълната ще си се рапространява.