Въпрос относно скоростта на светлината

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Първо, ми кажи (питам сериозно), каква е връзката между ЕМВ (и в частност фотона) и привличането и отблъскването при електромагнетизма. Може ли да има електростатично поле без в него да има ЕМ вълни?

Според теориите, самите електромагнитни вълни не са свързани с електромагнитните взаимодействия между частиците. Електромагнитните вълни са продукт на определени движения на заредените частици. Движения, свързани с промяна на електрическото или магнитното поле, която промяна поражда разпространението в пространството със скоростта на светлината на взаимоподдържащи се електрично и магнитно поле. Счита се, че електромагнитното взаимодействие между заредените частици се осъществява посредством размяна на виртуални фотони. Има някакви разлики (най-вече енергийни) между виртуалните фотони и реалните фотони, които изграждат електромагнитните вълни. Обаче, както се знае, електромагнитното взаимодействие има и релативистко обяснение (онова чрез СТО)...

Редактирано Октомври 23, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Счита се, че електромагнитното взаимодействие между заредените частици се осъществява посредством размяна на виртуални фотони. Има някакви разлики (най-вече енергийни) между виртуалните фотони и реалните фотони, които изграждат електромагнитните вълни.

Има една основна връзка между енергия, импулс и маса на покой, която често цитираме:

E² - p²c² = m²c⁴

Реалните частици я удовлетворяват точно, виртуалните - само приблизително. Виртуалните частици които се пораждат при еднакви заряди имат излишък от импулс в сравнение с това уравнение, тези породени от различи заряди - недостиг на импулс. Затова в първият случай се появява сила на отблъскване, във вторият - сила на привличане, най-просто казано.

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, scaner said:

Има една основна връзка между енергия, импулс и маса на покой, която често цитираме:

E² - p²c² = m²c⁴

Реалните частици я удовлетворяват точно, виртуалните - само приблизително. Виртуалните частици които се пораждат при еднакви заряди имат излишък от импулс в сравнение с това уравнение, тези породени от различи заряди - недостиг на импулс. Затова в първият случай се появява сила на отблъскване, във вторият - сила на привличане, най-просто казано.

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

[tantin]

Преди 35 минути, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Двете представяния са еквивалентни. Няма особена разлика. Ако електрона се движи със скорости близки до скоростта на светлината, то представи си колко обиколки на атома ще се случат в рамките на 2сек?

Това би било ако електрона е кръгъл, симетричен. Но електрона си има СПИН, не е симетричен. Има нещо като дипол, условно казано 2 точки свързани една с друга. И електрона си има собствен момент, СПИН.

Сега представи си го този дипол да обикаля на космическа скорост в пространство голямо колкото 1 милионна от върха на карфицата че и по-малко? 

Можеш ли да го откриеш? Невъзможно е. Но с вълнови те функции нещата са описуеми. 

Изглежда че собственото въртене или импулса при тази частица е скритата дименсия в която се вкарва и изкарва енергия. Съответно това допълнително 4 измерение промени координатите и енергията в 3Д пространството и така се създава привидно "случайна", вероятността картина. Но в действителност нищо случайно няма. Някаква част от енергията влиза в скритото непознато за нас 4Д , после се връща и се проектира в " приблизителни', вероятностни координати. 

[scaner]

Преди 56 минути, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Според актуалната квантова механика електронът определено е състояние на електроното поле с един квант.  От там нататък всякакви вълни или матемтически обекти ("вълната на вероятността" например) са призвани да изкристализират някаква картинка на база известните ни класически понятия. Която няма как да стане, защото интуицията не работи на това ниво. Например идеята за електронна вълна ни свежда до модела на Бор, който не работи добре в общият случай.

Може би най-адекватна представа би била за частица, която едновременно се движи по всички възможни класически траектории, които и налагат ограниченията наложени от ядрото. Верно, това няма смисъл в реалната каузалност, с която сме свикнали в ежедневието, но това е най-близкото до което можем да стигнем... "Вълна на неопределеността" на мене например ми идва в повече от колкото горната идея, макар че е от същият порядък

Най-визуална представа (доколкото изобщо може да се говори за такава) според мен дава транзакционалната интерпретация на квантовата механика. Идеята там е, че частицата - в някакво особено време, не настоящото - опитва възможните пътища и минава по най-удачният между събитията. Местоположението на частицата се определя от интерференцията между вълна, идваща от източника, и вълна, идващата от детектора (от бъдещето, но в някакво "скрито" време). Тази теория има доста критики, но тя доста директно е свързана с горната идея на Файнман. Ето ти ТУК обяснения от един неин привърженик.

Изобщо, тук стигаме до интерпретациите на квантовата механика, и нито една от тях не е идеалната. За обща култура по повечето интерпретации може да погледнеш ТУК.

За да разбереш начина на мислене в идеята най-горе - частицата минава по всички възможни пътища едновременно, бих ти препоръчал една приятна книжка:

КЭД — странная теория света и вещества  от Файнман.

На много прост и достъпен език се обясняват базовите положения.

[Малоум 2]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

А известно ли ти е, дали според актуалната квантова механика е правилно, електрон около атомно ядро да се представя като стояща електронна вълна около ядрото и при взаимодействие със съответна електромагнитна вълна да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)? Или правилното е електрона да се представя като електронно поле около ядрото, с вълна на неопределеността (множество полета, за всяка елементарна частица, но само една вълна на неопределеността за всички) и когато това електронно поле и вълна на неопределеността се съчетаят със съответна електромагнитна вълна - да се регистрира като часица на съответно място или със съответна скорост (импулс)?

Странното е, че и двата варианта "работят" за възможно изясняване, но при други предположения:

(имам хипотеза с етер* - протонът и електронът се образуват непрестанно, на слоеве. Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд). Протонът има и междинен слой. Характеристиката "заряд" и на двете частици се дължи на допълване с фотони на външният слой от външното поле. При всеки акт на образуване - се поглъща фотон - така - ЕМВълни са продукт от тази характеристика, при ускорителните движения на заряд, а "зареденост-поле", достига от частица до базкрайност.

Честотата на образуване на централната част на  протона е 2000 пъти по-голяма от тази на електрона. Затова, полето от протона "диктува" (по бързина) формирането на мястото на образуване на електрона - където се случи сфазиране на противоположните спиралности на излъчваното от протона и електрона, там се образува електрона - все едно обменят резултантен фотон за връзка. Така - протонът (тежка частица) действа на привличане на електрона - забележимо движение, щото електронът е лека частица. Но - образуването на електрона е "навън-навътре" към протона. Мезонният слой го "изтиква навън", полето на протона, го дърпа към центъра си. Но  и всеки път - мястото на образуване  на електрона е ново, в слой около протона и това поле може да взаимодейства само с поле от Един електрон. Така - няма излъчване на ЕМВълни от характеристиките заряд на двете частици. Няма и значителна периферна скорост на електрона около протона. Няма и "учудване" като как електронът преминава на по-външна орбитала -  в междинното си състояние все още "не е готов" като завършена частица, а при фотона за връзка се е погълнал и друг фотон от външно поле. При повече протони в ядрото - всеки протон си "организира" взаимодействие с "негов" електрон - затова - картинката с вероятности за "място" на електрона - си изменя формата в пространството около ядрото.)

...

[Станислав Янков]

Трябва ми време, за да прегледам по-внимателно нещата, които ми посочиха Скенер и тантин и следващото, което ще напиша е едно твърде предварително предположение. Електромагнитната вълна се състои от перпендикулярно пресичане на електрическо и магнитно поле. Гравитационната вълна би могла да е перпендикулярно пресичане на гравитационно и грави-магнитно поле. Частиците може да се състоят от перпендикулярно пресичане на полето на съответната частица (не вълна на частицата) и полето на неопределеността (не вълна на неопределеността), което да дава вълновите свойства на частиците (установени са вълнови ефекти не само на всички елементарни бозони и фермиони, но и на отделни атоми и дори на отделни молекули вещество). Проявите като частици да се случват при взаимодействие на вълни на различни частици - електронна и електримагнитна вълна при електрон, електромагнитна и електронна вълна при поглъщане и излъчване на фотон и т.н. Сега следва да видим, дали един такъв опит на представяне на нещата има някакви непреодолими дефекти...

Хипотезата на Малоум, както винаги, е интересна, но на този етап не съвпада с моите предположения. Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага. Освен това - вак-частиците плътно ли се допират една в друга, без никакви пролуки или има някакви пространствени отстояния между тях? Което и да е от двете положения при предния въпрос - ЗАЩО? Засега такава версия на нещата не ми пасва.

Редактирано Октомври 24, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага.

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни.  При този вид неподвижност за пример ще взема електрон:  електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината.
Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д  - то това е по-трудно да го обясним.   Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето. 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Хипотезата на Малоум, както винаги, е интересна, но на този етап не съвпада с моите предположения. Ако въобще съществува някакъв вид неподвижост спрямо възприятията (скоростта на светлината, при която ходът на чесовниците спира) - тя не ми се струва да е това, което Малоум предполага.

Благодаря, но не е точно така с предположенията в  хипотезата - обяснявал съм го, но ти си нов тук и не си чел старите постинги. Неподвижни "по място" са частиците на етер* - те са сдвоени бримки - като две звена от метална верига - приблизително взаимно перпендикулярни . Ток в едната, създава поле във втората, която го пресича това поле и се индуцира ток, като полето на първата затихва. Следва поле от втората - създава ток в първата и затихва. Средно - напред-назад се пренася импулс - "тик-така" стояща вълна. Това, сдвоеното, е като "точка" от една цялостна пространствена мрежа, но с "пухкава обвивка" от полева форма - съдържат импулс. Допират се с полетата си - както и всички известни частици в някакъв общ конструкт от вещества. На този принцип - непрестанно образуване на тези частици (така се образуват и останалите частици от познатата ни материя). Честотата на образуване е огромна 10^(26) Hz и затова са недостижими за експеримент с материални средства. (затова е и хипотеза, подобно струнната хипотеза). "Ток" е употребено като начин на подреждане на това което ги съставя.

Пак от подреждане на частиците на етер* при сфазиране на полетата им - се пренася разлика от импулс - във вид на вълнова характеристика, като следват пулсациите на образуване. При достигане несфазиране - линията на подреждане прекъсва - пренася се обратната вълна - тока се получават неподвижни по място стоящи пакет-вълни - фотони на вакуума. Те са в основата на създаване на неподвижното ЕМПоле.

Ако пространствената линия на пренос  се "изкриви" дотолкова, че краят да се свърже с началната точка на смущението-пренос - се получава Затваряне на полето около център - собствен център - защото полето формира обратна вълна (огледално). И като цяло тоя конструкт (центърът му) вече се движи по-бавно,тъй като има  закъснение по време за образуването на конструкта. Това е вещева частица с "маса" - коефициент на съпротива, ако го местим принудително (с външни сили). Частиците се раждат със собствено движение - обяснява се въобще понятието за Движение ... на нещо. Не е нужен постулат. Времето е внедрено в тик-такането за непрестанно образуване. Няма Чуденка по тоя въпрос - няма и спиране на времето.

Също и за скоростта на светлината, не е нужен постулат, щото като конструкт е ясно - поради еднаквост на вакчастиците по тях преносът на импулс се пренася с възможно най-голяма скорост - няма "маса" като коефициент на съпротива. Ако засилиш "часовник" (вещеви обект) до С, то предварително се е разпаднал на различни полета (разплетена дамаджана) и Часовник няма. За часовник се ползват винаги тик-такания на полевата форма на материя.

При ток на подреждане в редичка - съседите в напречно направление също "се подреждат" и възвръщат пакет-фотона в статична вълна - за възстановяване на равновесното състояние, локално. Те правят ОБЕМ на токовата линия (по повърхнината на такава токова - се движат "мравките" в обясненията за "други" измерения) - самият пренос се движи по спираловидна траектория, а много на брой възбудени такива пакети (от частици със заряд), реално правят ЕМВълни.

...

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, tantin said:

Неподвижност съществува и тя се нарича статични вълни.  При този вид неподвижност за пример ще взема електрон:  електрона обикаля по затворена траектория, по един и същ път и в което и време да го погледнете той ще бъде разположен на една и съща повърхнина. Привидно тази повърхнина или фигура е статична, но в същото време електрона се движи с почти скоростта на светлината.
Ако обаче тази статична вълна се изразява не като повърхнина - а като фигура в 3Д  - то това е по-трудно да го обясним.   Описанията на вълновите характеристики са именно такова описание на статичност в някакво ограничено пространство - където вълната е статична във всеки момент на времето. 

За мен някаква условна форма на неподвижност би могло да има само около онези частици и вълни, които се движат със скоростта на светлината във вакуум и при които ходът на часовниците е спрял. Само при тях от някои гледни точки бих приел, че не те се движат спрямо всичко със скоростта на светлината във вакуум, а че те са по някакъв начин статични спрямо всичко останало и всичко останало, както и възприятието, се движи по някакви начини спрямо тях.

[Шпага]

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

За мен някаква условна форма на неподвижност би могло да има само около онези частици и вълни, които се движат със скоростта на светлината във вакуум и при които ходът на часовниците е спрял.

Чудя се по какво ли би се различавала абсолютната неподвижност на една частица от това - тази частица да се движи с безкрайно голяма скорост.

Може би частицата - например електрон - е една единствена в цялата Вселена, но поради това, че се движи с безкрайна скорост, всъщност се намира навсякъде едновременно. Тоест, частицата наистина минава безспирно и едновременно по абсолютно всички възможни пътища...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

Чудя се по какво ли би се различавала абсолютната неподвижност на една частица от това - тази частица да се движи с безкрайно голяма скорост.

Може би частицата - например електрон - е една единствена в цялата Вселена, но поради това, че се движи с безкрайна скорост, всъщност се намира навсякъде едновременно. Тоест, частицата наистина минава безспирно и едновременно по абсолютно всички възможни пътища...

Абсолютната неподвижност, ако съществува, би могла да бъде само вид условно състояние, наподобяващо вълната на неопределеността. Подобна неподвижност по-скоро може да се асоциира с абсолютното, тотално нищо и с абсолютното начало, но на този етап всички тези разсъждения са главно философстване (на този етап няма физическа необходимост да дефинираме подобна неподвижност). Навежда на подозрения за такава неподвижност универсалността и пределността на скоростта на светлината и спирането на хода на часовниците при движение с тази скорост. Нещо като преминаването на камион покрай неподвижен участък от пътя, при което камиона вдига прахоляк. Камионът представлява движенията с подсветлинни скорости и прахолякът, който тези движения с подсветлинни скорости-камион вдигат, когато преминават покрай абсолютната неподвижност, тоталното нищо и същинското начало да са вълните, които се движат със скоростта на светлината. Засега не знам, дали подобен начин на разсъждение би могъл да свърши някаква полезна работа.

Ако частицата е една-единствена (ако не греша - имаше някаква подобна хипотеза на Дейвид Бом), как подобна единствена частица е и електрон, и позитрон, и мюон, и тауон, и три вида неутрина, и шест вида кварки, и античастиците на всички изброени? Квантовите сплитания са нещо малко по-различно.

Електронът и която и да била друга масивна частица и даже неутриното не може да се движи дори със скоростта на светлината, камо ли с безкрайна скорост. Обяснението с минаването по всички възможни пътища не е единственото възможно. Какво правим, когато имаме два отвора в затворена “стаичка”, разположени на 90 градуса един от друг? А при два отвора, разположени на 180 градуса (един отпред и един отзад)?

Електроните интерферират със самите себе си, дори когато са излъчвани поединично и това е свойство на вълните. Имаме преди двата отвора една вълна, тя преминава през двата отвора, разделя се на две вълни и те интерферират. Имаме вълна на неопределеността на един електрон преди двата отвора, тази вълна се разделя на две от двата отвора, интерферира със самата себе си и в крайна сметка отделните електрони съставят интерференчна картина с времето. И тази вълна може да се разпространява както с подсветлинни скорости, така и със светлинни скорости (единични фотони през два отвора правят същото, като единични електрони през два отвора). След като вълната на неопределеността на всички частици има очевидни характеристики на вълна, защо да не се състои от две полета, както всички други вълни - поле на съответната частица и поле на неопределеността? И различните полета на различните частици да дават квантите на тази вълна - 24-те елементарни частици и бозоните?

Редактирано Октомври 25, 2021 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Абсолютната неподвижност, ако съществува, би могла да бъде само вид условно състояние...

Напротив. В пространство-времето абсолютно всичко е в абсолютна неподвижност. Без условности

[Станислав Янков]

Преди 8 минути, Шпага said:

Напротив. В пространство-времето абсолютно всичко е в абсолютна неподвижност. Без условности

Вероятно искаше да кажеш, че абсолютно всичко се движи по някакъв начин.

[Шпага]

Преди 22 минути, Станислав Янков said:

Вероятно искаше да кажеш, че абсолютно всичко се движи по някакъв начин.

Не. Имам предвид прословутия "самун хляб", на който Брайън Грийн оприличава пространство-времето, като дава и примерите с различните срезове, съдържащи определени набори от събития - в зависимост от формата на съответната "филия" Е, сещаш се, нали?

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, Шпага said:

Не. Имам предвид прословутия "самун хляб", на който Брайън Грийн оприличава пространство-времето, като дава и примерите с различните срезове, съдържащи определени набори от събития - в зависимост от формата на съответната "филия" Е, сещаш се, нали?

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време. И след това, във връзка с КМ, същият Браян Грийн пише, че няма нищо изцяло определено и освен донякъде настоящето - не можем да дефинираме с точност нито миналото, нито бъдещето (прочетох го преди няколко дни и сега не мога да цитирам с точност в коя от книгите му беше и на коя страница).

[Шпага]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Това е само по ТО (СТО и ОТО) и дори тогава не значи, че нещата не се движат, а само, че им се прави моментна снимка. Поредицата срезове представя движението в четиримерното пространство-време.

Едно и също сме чели, но напълно противоположно сме го разбрали. Според ТО няма движение в четиримерното пространство-време - такава е моята представа

[Станислав Янков]

Преди 35 минути, Шпага said:

Едно и също сме чели, но напълно противоположно сме го разбрали. Според ТО няма движение в четиримерното пространство-време - такава е моята представа

Тогава поредицата отрязъци по самуна какво точно описва?! Дори ако приемем дадена околност за условно неподвижна (винаги има някакви движения в дълбочина и в неосезаемостта - електромагнитни вълни, въздух и т.н.) - пак има движение по оста на времето (спомни си и Минковски). А пък квантовата механика добавя дуализма, неопределеността и сплитанията. 

[Малоум 2]

On 24.10.2021 г. at 9:11, Малоум 2 said:

Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд).

Картинка за изясняване на понятието за "спин" на електрона.

(малката "зъбчатка" отговаря - за "маса" на електрона, голямата отговаря - за електромагнитни взаимодействия. При мен - голямата зъбчатка е вихър, обхващащ обема и на малката зъбчатка, който формира като позиционира "точково" - подобно колелото, чак когато се погълне фотон от околното ЕМПоле. В центъра - малкото колело е сферично симетричен вихър, самозатварящ се алтернативно около центъра - ту от едната, ту от другата страна на "условната точка")

...

[Zone_UFO]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Картинка за изясняване на понятието за "спин" на електрона.

(малката "зъбчатка" отговаря - за "маса" на електрона, голямата отговаря - за електромагнитни взаимодействия. При мен - голямата зъбчатка е вихър, обхващащ обема и на малката зъбчатка, който формира като позиционира "точково" - подобно колелото, чак когато се погълне фотон от околното ЕМПоле. В центъра - малкото колело е сферично симетричен вихър, самозатварящ се алтернативно около центъра - ту от едната, ту от другата страна на "условната точка")

...

Спинът на частиците в КМ не се описва като ротациа, въртене. Спинът не е просто въртене около собствена ос на частицата. Спинът има магнитен произход.

 

[tantin]

Преди 2 часа, Zone_UFO said:

Спинът на частиците в КМ не се описва като ротациа, въртене. Спинът не е просто въртене около собствена ос на частицата. Спинът има магнитен произход.

 

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

[Zone_UFO]

Преди 23 минути, tantin said:

Така де, а какво по-точно е магнитния момент? Въртене на електрона, нали така ? Значи пак говорим за въртене. На видеото е добре обяснено как трябва да се случи това въртене за да имаме спин 1/2.

Реално магнитното поле се образува от движението на електростатично поле. Спинът на електрона не е обаче магнитно поле, нито магнитен момент, но се влиае от магнитно поле. Какво точно представлява спин, науката все още не знае. Засега се определя като една от степените на свобода на движението на частицата. В никакъв случай обаче не е някаква проста ротация с механичен характер. Интерпретацията на спина като ротационно движение, допуска над светлинни скорости на ротация, защото електрона се смята за безразмерен, точковидов,  от квантовомеханичното  му описание.

[tantin]

Преди 2 часа, Zone_UFO said:

Спинът има магнитен произход.

 

Преди 4 минути, Zone_UFO said:

Спинът на електрона не е обаче магнитно поле, нито магнитен момент, но се влиае от магнитно поле.

Тука май се вкарваш в недомислие?

Спина на електрона се обяснява най- добре като магнитен момент, което пък е следствие от "вътрешно въртене". Аз бих го казал че е 4D вълна. 4D сфера в която участва времето. Плюс маса. 

[Zone_UFO]

Преди 3 часа, tantin said:

 

Тука май се вкарваш в недомислие?

Спина на електрона се обяснява най- добре като магнитен момент, което пък е следствие от "вътрешно въртене". Аз бих го казал че е 4D вълна. 4D сфера в която участва времето. Плюс маса. 

Не е недомислие, спинът е някакво състояние което зависи от магнитното поле, но не е магнитно поле.  не се знае дали всъщност е предизвикан от магнитно поле.

[tantin]

Преди 40 минути, Zone_UFO said:

Не е недомислие, спинът е някакво състояние което зависи от магнитното поле, но не е магнитно поле.  не се знае дали всъщност е предизвикан от магнитно поле.

Ами точно в тази част се налага да го обмислите още по-добре.  Няма как да предизвикаш нещо от външни фактори.  Спина на електрона си е вътрешен и непроменяем фактор.  А това че взаимодейства с магнитни полета е взаимодействие, проява на спина.