Въпрос относно скоростта на светлината

[Zone_UFO]

Преди 13 часа, tantin said:

Ами точно в тази част се налага да го обмислите още по-добре.  Няма как да предизвикаш нещо от външни фактори.  Спина на електрона си е вътрешен и непроменяем фактор.  А това че взаимодейства с магнитни полета е взаимодействие, проява на спина.

Има частици с нулев спин. Това означава ли че тези частици са лишени от такава характеристика като спина.

[Станислав Янков]

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

[Станислав Янков]

https://nauka.offnews.bg/news/a_14/a_9911.html?preview=ok

[Станислав Янков]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Holograma-li-e-Vselenata_9604.html

[tantin]

Преди 7 часа, Zone_UFO said:

Има частици с нулев спин. Това означава ли че тези частици са лишени от такава характеристика като спина.

Ами да - точно това означава.

Спина е вътрешна характеристика.

Поведението на частица със стин 1/2 е различно от поведението на частица със спин 1 , които пък са различни от частица с нулев СПИН.

 

Редактирано Октомври 28, 2021 от tantin

[tantin]

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

По всичко изглежда, че многото пътища на Файнман са подход, който е свързан с холографския принцип. Множество малки и рехави изображения в две измерения са пронизани перпендикулярно от лъч светлина и това води до излъчването на по-плътна, но единична форма на същите по-малки изображения. По същия начин една дефинирана частица при замерване се формира от пускането на лъч светлина (фотон, да сме по-конкретни) през множество неопределени, по-фини изображения на електрон на по-фино (да речем - двуизмерно) ниво. Вълна на електрон се пресича от вълна на фотон. Това множество по-неопределени изображения на единия електрон в широка област представляват така наречената вълна на неопределеността и показват, че всъщност може да иде реч за множество градивни форми на въпросната вълна и от там - за наличие и на две полета, изграждащи вълната на вероятността.

Многото пътища - това е функция на полето. Това е подобие на електромагнитно поле през което трябва да премине частицата. Все едно е да изстреляте магнит който трябва да премине през поредица от магнитни полета.  Затваряйки процепите вие променяте функциите на тези полета. Не е частицата тази, която минава едновременно през многото пътища, а функцията на частицата,  вълната на частицата взаимодейства с полетата едновременно по всичките пътища.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, tantin said:

Многото пътища - това е функция на полето. Това е подобие на електромагнитно поле през което трябва да премине частицата. Все едно е да изстреляте магнит който трябва да премине през поредица от магнитни полета.  Затваряйки процепите вие променяте функциите на тези полета. Не е частицата тази, която минава едновременно през многото пътища, а функцията на частицата,  вълната на частицата взаимодейства с полетата едновременно по всичките пътища.

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн). Как описва Браян Грийн тази вълна в книгите си "Елегантната Вселена" (стр. 145-159) и "Тъкънта на Космоса" (стр. 126-131)? Той пише, че тази вълна не била реална вълна, но ако сме разгледали поведението на електрони, фотони и всякакви други елементарни частици, дори при тяхното поединично излъчване, ни сме можели да регистрираме тяхното местонахождение с най-голяма вероятност при върховете и дъната на вълната на вероятността на съответната разглеждана частица и с най-малка вероятност в участъците с нулева амплитуда (точките на свързване на върховете с дъната и обратното). Въобще - уж не е реална вълна, но има абсолютно всички характеристики на вълна и води до резултати от вълна (интерференчното поведение дори на отделни електрони и фотони, излъчвани в посоката само на един от два отворени процепа, с интервал от няколко секунди между излъчванията на всяка отделна частица)!

Какво е холографския принцип? Имаш две измерения, двуизмерна плака, в която холографското изображение е нанесено неизброим брой пъти - едно изображение там е навсякъде и можеш да го "прожектираш" дори чрез малка частичка от плаката, макар че тогава ще е много по-мъгливо и неясно. На всичкото отгоре изображението върху плаката се образува чрез интерференчни ефекти от два лъча, две вълни и се проявява, като през плаката, през двете измерения се пусне (или пък се отрази), в третото измерение, лъч светлина - от вълна на вероятността на електрон (плаката с двете измерения) се отразява вълна на вероятността на фотон и се получава временна регистрация на местоположението на частица (ние се заблуждаваме, че частиците са нещо постоянно, защото за нашето възприятие подобни регистрации протичат много често и не сме в състояние да отчетем каквито и да било прекъсвания).

Наличието на вълна по всички правила, дори и била тя "нереална" вълна на вероятността, изисква две полета, две измерения, които да съставят такава вълна, дори и били те "нереални" и даже изисква множество фрагменти, както молекулите на водата при водните вълни, многото фотони при електромагнитните вълни и потенциалните много гравитони при гравитационните вълни, дори и били тези множество фрагменти, евентуално съставящи вълните на вероятността, "нереални", точно както и самите вълни на вероятността. Множеството "фини" интерференчни изображения на двумерната хологравска плака, които след перпендикулярно облъчване със светлина/вълна дават една, но добре изразена и конкретна картина много лесно могат да бъдат многото съставни елементи навсякъде в пространство-времето, които след краткотрайно облъчване с вълна на вероятността на фотон дават едно-единствено, триизмерно и много конкретно и определено местоположение на електрон, а без такова облъчване са множеството елементи на вълната на вероятността на електрона и дават интерференчната картина на електрона през два процепа. И понеже става дума за безброй изображения на едно нещо навсякъде - не може да се мине и без квантово-механичната неопределеност... Не може да няма и холографски момент, заедно с всичко друго, при квантово-механичните описания!

Noise-free quantitative phase imaging in Gabor holography with conditional generative adversarial network (osapublishing.org)

Редактирано Октомври 28, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн).

Ти смесваш множество понятия и тълкувания на едно място.

За холографията - нямаш директна функция с вълнови те процеси. Някаква аналогия може да се търси разбира се, но това си е пак вид "фотография", застинало огледало в което е запечатан образ на отражение.

Ако искаш да онагледиш вълновата функция: без математики не става.

Първо - гледай на частицата и вълновата и функция в собствена координатна система. 

Второ - частицата обикаля в някаква затворена траектория и описва линии и повърхности - със скорости сравними със светлината .

В такава ситуация никога не знаеш къде е частицата, понеже позицията се мени много по-бързо от възможностите на всякакви измерителни уреди да я измерят.

Трето: въпреки че не знаем точното положение на частицата, то ние имаме математически модел описващ положението на частицата. Това е вълновата функция.

Четвърто: ползваме математически оператори за да изчислим конкретни характеристики на частицата.

Значи вижда се и е ясно че по тая дефиниция - частицата е първична, а вълновата и функция е вторична, проявление на частицата.

Възможно е обаче и обратното: частицата е невидима (или поне ние не можем да я видим или да я регистрираме). Но ако регистрираме вълновата и функция - ние можем да предскажем параметрите и характеристиките на пораждащата такава вълнова функция частици.

Съответствието е едно към едно. Макро-частиците също създават сумарна вълнова функция.  За момента квантовата механика е достигнала до много по-голяма точност в измерване и предсказване на финните енергии и състояния.

Между другото вълновата функция може да придобива най причудливи форми.

Ще дам пример по-долу.

 

[scaner]

Преди 4 минути, tantin said:

Второ - частицата обикаля в някаква затворена траектория и описва линии и повърхности - със скорости сравними със светлината .

В такава ситуация никога не знаеш къде е частицата, понеже позицията се мени много по-бързо от възможностите на всякакви измерителни уреди да я измерят.

Трето: въпреки че не знаем точното положение на частицата, то ние имаме математически модел описващ положението на частицата. Това е вълновата функция.

Само да вметна - според квантовата механика частиците нямат точни положения в даден момент време, както и не се движат по траектория принципно, а не по причина че уредите ни са несъвършенни. И тази принципност води до квантовомеханичните ефекти - ако причината беше само точността на уредите, нямаше да излезем от класическата физика.

[tantin]

Това са примери за визуализация на вълнова функция:

Ако електрона непрекъснато излъчваше или отразяваше при движението си около атома - това бихме видяли с микроскопа. Но ако ние облъчим електрона със светлина за да го видим - то електрона ще погълне тези фотони и ще си измени траекторията. 

[tantin]

Преди 3 минути, scaner said:

Само да вметна - според квантовата механика частиците нямат точни положения в даден момент време, както и не се движат по траектория принципно, а не по причина че уредите ни са несъвършенни. И тази принципност води до квантовомеханичните ефекти - ако причината беше само точността на уредите, нямаше да излезем от класическата физика.

Ами нямат, но нека го обясним защо.. примерно имаш дипол: маса+заряд.

Масата и заряда са раздалечени един от друг.

Да речем че го няма четвъртото измерение - нека работим с 3те познати ни.

Къде ще локализираш полицията на дипол? В масата или в заряда?

Ясно че масата и заряда са раздалечени един от друг на минимум планкова дължина.

Сега завърти ги с момент на въртене -спин. Как ще го локализираш този дипол? 

Ако обаче вкараш допълнителното 4-то измерение цялата тази неопределеност може да се вкара в 4-тото измерение, а в 3те измерения работиш с този допълнителен фактор, при това можеш дори да намериш функция на неточността.(неопределеността).

[Zone_UFO]

Преди 4 часа, tantin said:

Ами да - точно това означава.

Спина е вътрешна характеристика.

Поведението на частица със стин 1/2 е различно от поведението на частица със спин 1 , които пък са различни от частица с нулев СПИН.

Не мисля че нула спин означава липса на спин. Например Хигс Бозонът има нулев спин според стандартният модел на елементарните частици, но той придава масата на частиците и има тяхно квантовомеханучно описание, което не изключва спина като квантовомеханична характеристика.

[gooogle≪soft≫]

Преди 9 минути, tantin said:

Ами нямат, но нека го обясним защо.. примерно имаш дипол: маса+заряд.

Масата и заряда са раздалечени един от друг.

Да речем че го няма четвъртото измерение - нека работим с 3те познати ни.

Къде ще локализираш полицията на дипол? В масата или в заряда?

Ясно че масата и заряда са раздалечени един от друг на минимум планкова дължина.

Сега завърти ги с момент на въртене -спин. Как ще го локализираш този дипол? 

Ако обаче вкараш допълнителното 4-то измерение цялата тази неопределеност може да се вкара в 4-тото измерение, а в 3те измерения работиш с този допълнителен фактор, при това можеш дори да намериш функция на неточността.(неопределеността).

Маса и заряд не образуват дипол, дипол се образува от два противоположни заряда. Масата и заряда на една частица въобще не са локализирани в пространството, частицата е съвкупност от маса и заряд, и те са също не локализирани като частицата която ги носи. Квантовата неопределеност на импулса и кординатите, се явява от акта на взаимодействие при опита за позициониране или измерване на тези параметри. Телата от макро света са с твърде големи маси, както и инструмента за изследване, за да им повлияе акта на взаимодействие, между изследвания обект и инструмента за изследване.

[tantin]

Преди 3 минути, gooogle≪soft≫ said:

Маса и заряд не образуват дипол, дипол се образува от два противоположни заряда. Масата и заряда на една частица въобще не са локализирани в пространството, частицата е съвкупност от маса и заряд, и те са също не локализирани като частицата която ги носи. Квантовата неопределеност на импулса и кординатите, се явява от акта на взаимодействие при опита за позициониране или измерване на тези параметри. Телата от макро света са с твърде големи маси, както и инструмента за изследване, за да им повлияе акта на взаимодействие, между изследвания обект и инструмента за изследване.

Не можеш ми доказа че масата и заряда са локализиране в абсолютно същата точка. Аз имам причини да твърдя че масата и заряда са отместени. Прав си че "дипол" се отнася за разнопосочни заряди.  Но ме разбираш какво имам предвид: инерциален дипол, свързана двукомпонентна частица.  

[tantin]

Преди 30 минути, Zone_UFO said:

Не мисля че нула спин означава липса на спин. Например Хигс Бозонът има нулев спин според стандартният модел на елементарните частици, но той придава масата на частиците и има тяхно квантовомеханучно описание, което не изключва спина като квантовомеханична характеристика.

Ами точно това означава: спин нула е липса на спин. Такава частица реагира симетрично в пространството. Пропускате я през магнитно поле и тя няма да се отклони.  Спина на електрона е електрическа характеристика, но има отношение и към масата и инерциалния момент. 

Частицата с нулев спин е като кръгло топче. Това не значи че не можем да завъртим топчето. Можем, но свойствата на въртене са еднакви в произволна посока. Частиците със СПИН 1/2 си имат вграден вътрешен въртящ момент.

[Станислав Янков]

Преди 34 минути, tantin said:

Това са примери за визуализация на вълнова функция:

Ако електрона непрекъснато излъчваше или отразяваше при движението си около атома - това бихме видяли с микроскопа. Но ако ние облъчим електрона със светлина за да го видим - то електрона ще погълне тези фотони и ще си измени траекторията. 

Всичко това по какъв начин отрича, че вълната на вероятността е вълна и че ако можеше да ѝ се придаде някаква веществена форма - пиковете (върховете и дъната, които са най-вероятните местоположения на електрона в атома при съответното замерване) на вълната на електрон в атом щяха да изглеждат по абсолютно същия начин?! Още Дьо Бройл дава изражение на дължината на вълната на всяка масивна форма (получава се чрез разделянето на планковата константа на импулса, тоест - планковата константа се дели на резултата от умножението на масата по скоростта). Става дума съвсем ясно за вълна и колкото и условно да е всичко (точно както е условно при електромагнитните вълни извън видимия спектър - те също са невидими, както вълната на вероятността) - описват се съвсем недвусмислени вълнови форми и вълнови резултати. Всичко, което си показал, е определяне на вероятностни местоположения на електрон ЧРЕЗ ВЪЛНА!

[tantin]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

вълната на вероятността

Вълната на "вероятността" е съвсем реална вълна.

Обяснението с "вероятност" и плътност на "вероятността" е един от многото начини за интерпретиране на вълнови те функции. Обаче има и други интерпретации, въпрос на предпочитания. 

Морските вълни са също вълна. Звука е вълна. 

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Всичко, което си показал, е определяне на вероятностни местоположения на електрон ЧРЕЗ ВЪЛНА!

Гледай на тези изображения не като на "случайни", магьоснически проблясвания и просветвания - "тука има, тука няма".

Зад тези картинки на електронните облаци стои много стройна и красива математика, по която се рисуват тези красиви разпределения.  Вълновата функция ни дава много повече: включително маси, импулси, ъглови моменти, заряди и прочие.

Колкото повече разбираш смисъла и значението им толкова по-добре ще успееш да си обясниш всяка "гънка" на пси.

[Станислав Янков]

Преди 1 минута, tantin said:

Вълната на "вероятността" е съвсем реална вълна.

Обяснението с "вероятност" и плътност на "вероятността" е един от многото начини за интерпретиране на вълнови те функции. Обаче има и други интерпретации, въпрос на предпочитания. 

Морските вълни са също вълна. Звука е вълна. 

Гледай на тези изображения не като на "случайни", магьоснически проблясвания и просветвания - "тука има, тука няма".

Зад тези картинки на електронните облаци стои много стройна и красива математика, по която се рисуват тези красиви разпределения.  Вълновата функция ни дава много повече: включително маси, импулси, ъглови моменти, заряди и прочие.

Колкото повече разбираш смисъла и значението им толкова по-добре ще успееш да си обясниш всяка "гънка" на пси.

Накратко - приемаме, че говорим за вълна на вероятността, не за поле на вероятността (това ти също го използва в предни коментари, както съм го ползвал и аз съвсем доскоро, при мои въпроси към Скенер, но както се вижда - погрешно). И освен това, всяка вълна на вероятността би трябвало да е съвсем реална, след като демонстрира такива съвсем реални резултати (формите на електронните облаци, вероятностите и плътностите на вероятностите се опредеят посредством вълновата основа, от която се започва).

Тогава - следващия момент: След като вълните на вероятността имат твърде много от характеристиките на останалите вълни - защо да не разполагат с всички характеристики на всички останали вълни? Всички материални вълни се състоят от множество частици, фрагменти, чрез които се развиват. И електромагнитните вълни се състоят от съвместно действие на множество фотони, и гаритационните вълни може да се окажат изграждани от гравитони... Защо и вълните на вероятността да не разполагат по същия начин с множество фрагменти, които ги изграждат и които ги разпростират далеч извън точка, дори в цялото пространтво на тази Вселена, но които са от такова естество, че не правят частиците конкретни, в единичен и изявен вид, преди да взаимодействат с други частици? Едно разпръснато навсякъде холографско изображение, в множество свои рехави копия, без изцяло конкретно местоположение и характеристики, само с вълнови особености, което се проявява в единична конкретика само при свои взаимодействия с други вълни на подобни холографски изображения? Тук, разбира се, не става дума за пряко прилагане на холографията, но големия съвпад с холографските принципи е почти очевиден и може да разреши доста въпроси относно характера на вероятностните вълни, на дуализма вълни/частици, на многото пътища на Файнман, на квантовото тунелиране и запазва всички най-важни квантово-механични принципи (особено този за вездесъщата неопределеност).

[Станислав Янков]

Ето какво представляват истинските холограми и те функционират изключително подобно на начина, по който се регистрира съществуването на всичко, включително действат с отразена светлина. Холографският принцип неизбежно би трябвало да присъства като елемент от обяснението на вълната на вероятността (на неоределеността) на всяка една частица и въобще на всичко.

 

[Станислав Янков]

https://pomagalo1.com/art/holografiq-1/17872

[Zone_UFO]

Преди 13 часа, tantin said:

Спина на електрона е електрическа характеристика, но има отношение и към масата и инерциалния момент. 

Частицата с нулев спин е като кръгло топче. Това не значи че не можем да завъртим топчето. Можем, но свойствата на въртене са еднакви в произволна посока. Частиците със СПИН 1/2 си имат вграден вътрешен въртящ момент.

Има частици които са електронеутрални притежаеат спин, следователно спина не може да има електромагнитна природа.

[Zone_UFO]

Преди 17 часа, gooogle≪soft≫ said:

Маса и заряд не образуват дипол, дипол се образува от два противоположни заряда. Масата и заряда на една частица въобще не са локализирани в пространството, частицата е съвкупност от маса и заряд, и те са също не локализирани като частицата която ги носи. Квантовата неопределеност на импулса и кординатите, се явява от акта на взаимодействие при опита за позициониране или измерване на тези параметри. Телата от макро света са с твърде големи маси, както и инструмента за изследване, за да им повлияе акта на взаимодействие, между изследвания обект и инструмента за изследване.

Масата на една заредена частица която е в покой ( макар че частици в покой, няма ) трябеа да е центрирна спрямо зарядът . Потенциала на заряда действа в безкрайност, но на под планковите дължини, той е нулев, така че в центъра на заряда няма потенциал, там може би дейсъват действат сили с друг характер.  Когато един заряд е в относителен покой или се движи инерциално, формата на потенциала на полето на заряда, е сферично симетричен. Започне ли заряда да се движи с ускорение, формата на потенциала му става сферично не симетричен. Тогава зарядът излъчва електромагнитна вълна. 

[scaner]

Ето едно видео, което добре изяснява въпроса защо енергията не се пренася по проводника, независимо че токът тече по него (въпрос дискутиран на страница 9 от темата):

 

[tantin]

Последното видео ми подсказа да споделя следното:

Това е математическо доказателство как чрез СТО (ефекта на скъсяване на дължините) може да се обясни магнетизма. 

[tantin]

Lawrence Krauss - Why is the Universe Expanding?