Отиди на
Форум "Наука"

Въпрос относно скоростта на светлината


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

(за Саняк - релативиските  обяснения на ефекта не казват "Защо е така"... Няма ли "престой" на фотони от вълната във въртящите се огледала не може да се каже, че има разнопосочно фазово отместване, т. е. - системата да е неинерциална. "Силата" от импулс  е в огледалата, а не в светлината. Без поглъщане --> отражение няма. (известно е, че поне 100 атомни слоя, в дълбочина, участват при пълно вътрешно отражение))

Факта че във формулата на Саняк участва площта на заградения участък ни показва явно че това е електро-магнитен ефект. Ъгловата скорост омега ни дава тази част от площта с която се разминават движещите се в срещуположни страни  потоци,  значи имаме сумиране на потоците през заградения участък.   И понеже светлината е електромагнитен феномен, то ясно е че решението или по-точно обяснението е през електро-магнетизма.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 524
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 2 часа, tantin said:

Факта че във формулата на Саняк участва площта на заградения участък ни показва явно че това е електро-магнитен ефект. Ъгловата скорост омега ни дава тази част от площта с която се разминават движещите се в срещуположни страни  потоци,  значи имаме сумиране на потоците през заградения участък.   И понеже светлината е електромагнитен феномен, то ясно е че решението или по-точно обяснението е през електро-магнетизма.

Бих се съгласил, ако има поглъщане-престой-преизлъчване на фотоните в огледалата - тоест - има наличие на ток. И, падащите фотони не се поглъщат от отделни електрони в отражателния метал, а от колектив - зърнест модел на основната метална структура+"свободни" електрони. Около отделни групи от зрънцата са Полетата - еквипотенциални повърхнини, по които се пренасят условно свободните електрони - лъченията при сфазиране са падащи фотони+собствен фотони на "празното" в металната структура. Част от свободните електрони ускоряват в резултантното поле и излъчват отново - но не всички в една посока. Част ускоряват обратно и действат като съпротивление. Остатъкът на фотони в междучастичното пространство стават с преобладаващ интензитет на все по-къси вълни от ИЧспектър (нагряване). Това е "насочено движение на заряди" (ток). Чак когато се включат и преходи на електрони (йонизация - рейонизация) става и светенето. Тоест преходите на електрони не са непременно съществената част, за да има насочено движение на заряди, а грубата "сила", която сме можели да наблюдаваме.

(Въобще - преносът на ток и ЕМПоле по метал е тотално неизяснено. Векторът на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре. От околността покрай проводника навътре в метала. Тогава част от колектив-свободни електрони поглъща поле. И го излъчва - та, затова ЕМПоле по проводник се пренася със скоростта на светлината в тази среда - почти мигновено за нас - и токът тръгва!😎 Почти веднага - по цялата дължина на проводника.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Малоум 2 said:

(Въобще - преносът на ток и ЕМПоле по метал е тотално неизяснено. Векторът на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре. От околността покрай проводника навътре в (към) метала. Тогава част от колектив-свободни електрони поглъща поле. И го излъчва - та, затова ЕМПоле по проводник се пренася със скоростта на светлината в тази среда - почти мигновено за нас - и токът тръгва!😎 Почти веднага - по цялата дължина на проводника.)

Именно,  добре си го обяснил.  Преноса на енергията става през пространството около проводника, а не през самия проводник . И затова далекопроводите са направени със съвсем тънки жици,  по далекопроводите се ползват високи честоти за преноса и високо напрежение,  протичащия ефективен ток е минимален.
 При ниските напрежения е обратното:  има големи токове и съответно пренос на електрони, което пък води до големи загрявания. 
Ако минете покрай далекопровод ще чуете свистенето на жиците.  Това е въздуха, който трепти около кабелите ,  това е от голямото напрежение и преноса на огромните енергии през пространството около проводниците.   За да се индуцират тези огромни напрежения през далекопроводите не се наблъскват огромно количество електрони в тях, а се индуцира огромно напрежение с голяма честотоа.  Тоест разбутва се електромагнитното поле около проводника и така се провокира преноса на това електромагнитно поле по цялата дължина на проводника. 

Както то го каза: енергията по далекопровода лети отвън, около проводника и се разпространява по дължината на проводника,  вектора на Поинтинг показва, че енергията на полето се "втича" в метала от вън-навътре .    

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, tantin said:

Преноса на енергията става през пространството около проводника, а не през самия проводник .

Ако това наистина е така, как тогава се пренася енергия в подземни кабели?
Ще излезе, че земята/почвата е пространство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Ако това наистина е така, как тогава се пренася енергия в подземни кабели?
Ще излезе, че земята/почвата е пространство.

Принципа е различен.  Тези кабели в почвата са с голямо сечение и пренасят електричество с ниско напрежение.   При тях  електрическия ток е с голям ампераж.  

Ролята на пространството се изпълнява от изолацията.  Без изолацията полето и тока ще се разпръснат в земята и няма да имаш никакъв пренос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, tantin said:

олята на пространството се изпълнява от изолацията

Мислех че изолацията на кабелите се поставя за безопасност!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Станислав Янков said:

 

Това е добро и приятно обяснение на електродинамиката на Максуел, при това той ползва формулата на Ойлер с еxp на степен .   Мисля че така точно се получаваше решението на диференциалното уравнение.  Накрая се показва връзката между електрическата проницаемост и индекс на пречупване на светлината.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 15 часа, Малоум 2 said:

 

(Въобще - преносът на ток и ЕМПоле по метал е тотално неизяснено. Тогава част от колектив-свободни електрони поглъща поле. И го излъчва - та, затова ЕМПоле по проводник се пренася със скоростта на светлината в тази среда - почти мигновено за нас - и токът тръгва!😎 Почти веднага - по цялата дължина на проводника.)

...

 

Преди 14 часа, tantin said:

 Преноса на енергията става през пространството около проводника, а не през самия проводник .

 

И двамата си нямате и представа що е ток и къде тече...

Тръгнали СТО да обсъждат....

Много имате да четете!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Шпага said:

Кажете нещо повече за безжичното електричество. Мислите ли, че ще бъде повсеместно приложимо... някога?:cool2::)

както в много други сфери - зависи от приложението; т.е. в някой случаи ще се полва, в други и да може ще е безсмислено...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, tantin said:

Това е добро и приятно обяснение на електродинамиката на Максуел, при това той ползва формулата на Ойлер с еxp на степен .   Мисля че така точно се получаваше решението на диференциалното уравнение.  Накрая се показва връзката между електрическата проницаемост и индекс на пречупване на светлината.

Добро описание, но забележи едно разминаване при представянето тук и при по-ранното представяне на вълна, което беше дал. Тук върха и дъното на електрическата вълна са дадени да се движат напред по посока на движението без прекъсвания (виж как е дадено разпространението в куба и как е дадено на изображението на вълна в по-предния твой коментар), а на предното изображение се редуват, като на два пъти при смяната им се преминава през тяхното зануляване по посока на движението. Възниква въпросът, кое е по-вярното от тези две представяния и защо?

Принципно, при Максуел електромагнитното поле се представя чрез вектори, при включено и гравитационно поле чрез тензори, а при квантовата теория на полето чрез оператори (заради неопределеностите, включително и при полетата), като последното представяне е считано за най-доброто.

Ето на долния линк един опит за демонстрация на четиримерно пространство чрез показване на кълбо в едномерно, в двумерно и в тримерно пространство (в един момент от времето). Прави впечатление, че с всяко следващо измерение се добавя по още един диаметър свобода на движение. Първо имаме само един диаметър, като линия с ограничена дължина по безкрайна линия на едномерно пространство. След това имаме втори перпендикулярен на първия диаметър, пресечени двата в средите им, в центъра на кръг, с което площта на линията се увеличава многократно до лицето на кръга. При тримерността имаме още един, трети диаметър, перпендикулярен на другите два и пресечен с тях в средата си, която обща пресечна точка е и центъра на кълбото и това отново многократно увеличава площта на тримерното кълбо с множество кръгове в него, с техните лица, което води до обема на сферата (но всяко следващо увеличение е само с един и същи допълнителен диаметър). Четвърто пространствено измерение би означавало още един, четвърти диаметър като допълнителна свобода на движение, който отново увеличава значително пространството на фигурата с множество кълба и всичките четири диаметъра се пресичат със средите си в една обща точка, а четвъртият е перпендикулярен на всеки от другите три.

Един възможен начин на представяне за нашето ограничено до тримерност възприятие на четиримерно “кълбо” (хиперсфера) е, като разцепим кълбото на две полукълба и между тях поставим цилиндър с допълнителното пространство, което се дава от допълнителния диаметър в четвърто измерение. За нашето тримерно възприятие цилиндърът с допълнителното пространство от четвъртото измерение няма да е достъпен и ние ще си възприемаме само кълбото, с плътно слепени една в друга двете му полусфери, но едно четиримерно възприятие би регистрирало по някакъв начин и пространството на цилиндъра между двете полусфери, което ние не регистрираме заради тримерното ни възприятие.

https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Hipersfera-Kak-mozhem-da-si-ia-predstavim_1330.html

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, fantom4e said:

както в много други сфери - зависи от приложението; т.е. в някой случаи ще се полва, в други и да може ще е безсмислено...

Донякъде безжичният пренос на електричество, е аналог на високоволтовият пренос на електричество по далекопроводите, само дето при далекопроводите става в проводяща среда, жиците на далекопровода. А при безжичният пренос е в диелектрична среда, въздуха. Вече има успешни репликации на тесла безжичен пренос на електроенергия, депърва ще се установи дали тази технология е по добра от обикновената. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Станислав Янков said:

Един възможен начин на представяне за нашето ограничено до тримерност възприятие на четиримерно “кълбо” (хиперсфера) е, като разцепим кълбото на две полукълба и между тях поставим цилиндър с допълнителното пространство, което се дава от допълнителния диаметър в четвърто измерение.

Ти много сложно си ги представяш тези многомерни пространства. Виждам че непрекъснато търсиш нови и нови модели и представяния.  Нека ти дам още един пример.  Как можеш да разглеждаш човешкото тяло като многомерно пространство.
във всяка една клетка на твоето тяло ти имаш приток на кръв.  Значи концентрацията на кръв, кръвоснябдяването е един параметър.  Но ти имаш нужда и от захар.   Кръвния поток пренася глюкоза и други хранителни вещества - ето ти втори параметър.  Чрез кръвния поток се добавят и антитела и такива защитни компоненти - това ти е трети параметър.  Това че кръвта стига до даден участък не значи че  в кръвта имаш достатъчно желязо -  значи и желязото е друг параметър.   За да имаш функционалност на мускулите - не е достатъчно само да имаш захар, калции, желязо.. Трябва да подаваш нервни импулси в последователност, наречена тонус.   Тука вече минаваме на вълновите функции.  Нервните импулси са вид електро-магнитна вълна, предавани през нервните клетки.   Функционирантето на нервната система има изисквания към химическия състав на клетката.  Ако вкараш отрова - нервният импулс вече не се предава и мускулите спират да се контрактират.  

И така за всяка клетка на тялото ти можеш да опишеш близо стотина параметъра, някои от които са независими едни от други, а други са взаимно обвързани.  Тези които са независими едни от други ти формират координатни оси.  А тези които са свързани ще са някакви величини или функции по координатните оси.  

Разбира се тялото е макро структура, изградена от много клетки и специализация.  Но въпреки това ние имаме многомерност. 
Многомерността не е само и единствено в пространствените измерения, но също и в количествени показатели в съдържанието, структурата. Примерно може да игнорираш всичките Х, У и зет оси,  а ползваш многомерност по физико-химическите параметри за даден човек  , и правиш графика за концентрация на кислород по времето или описваш други параметри.  Тоест имаме много начини за ползване на многомерност и това се прави непрекъснато в практиката. 
Пространствената многомерност пък до голяма степен я асоциираме със скрити пространства.  Примерно отиваш на кино, пускат ти филм и се оказваш в съвсем друго измерение, на друго място.  В един момент забравяш че си на кино - тялото и усещанията ти може да те накарат да се чувстваш че си на марс или в космически кораб - това са пак пренасяне на сетивата ни в другите измерения. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, deaf said:

tantin,призванието ти е в точните науки,а не в историята. 🙂 Ако позволиш...

Хахаха , знам.  Историята ми беше моментно залитане.   В историята е трудно да се приложат строгите научни изисквания, защото много от източниците са субективни, противоречиви.  Налага се да се подхожда много внимателно и критично.  😄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Ти много сложно си ги представяш тези многомерни пространства. Виждам че непрекъснато търсиш нови и нови модели и представяния.  Нека ти дам още един пример.  Как можеш да разглеждаш човешкото тяло като многомерно пространство.
във всяка една клетка на твоето тяло ти имаш приток на кръв.  Значи концентрацията на кръв, кръвоснябдяването е един параметър.  Но ти имаш нужда и от захар.   Кръвния поток пренася глюкоза и други хранителни вещества - ето ти втори параметър.  Чрез кръвния поток се добавят и антитела и такива защитни компоненти - това ти е трети параметър.  Това че кръвта стига до даден участък не значи че  в кръвта имаш достатъчно желязо -  значи и желязото е друг параметър.   За да имаш функционалност на мускулите - не е достатъчно само да имаш захар, калции, желязо.. Трябва да подаваш нервни импулси в последователност, наречена тонус.   Тука вече минаваме на вълновите функции.  Нервните импулси са вид електро-магнитна вълна, предавани през нервните клетки.   Функционирантето на нервната система има изисквания към химическия състав на клетката.  Ако вкараш отрова - нервният импулс вече не се предава и мускулите спират да се контрактират.  

И така за всяка клетка на тялото ти можеш да опишеш близо стотина параметъра, някои от които са независими едни от други, а други са взаимно обвързани.  Тези които са независими едни от други ти формират координатни оси.  А тези които са свързани ще са някакви величини или функции по координатните оси.  

Разбира се тялото е макро структура, изградена от много клетки и специализация.  Но въпреки това ние имаме многомерност. 
Многомерността не е само и единствено в пространствените измерения, но също и в количествени показатели в съдържанието, структурата. Примерно може да игнорираш всичките Х, У и зет оси,  а ползваш многомерност по физико-химическите параметри за даден човек  , и правиш графика за концентрация на кислород по времето или описваш други параметри.  Тоест имаме много начини за ползване на многомерност и това се прави непрекъснато в практиката. 
Пространствената многомерност пък до голяма степен я асоциираме със скрити пространства.  Примерно отиваш на кино, пускат ти филм и се оказваш в съвсем друго измерение, на друго място.  В един момент забравяш че си на кино - тялото и усещанията ти може да те накарат да се чувстваш че си на марс или в космически кораб - това са пак пренасяне на сетивата ни в другите измерения. 

Формулите, за да сработва суперструнната теория, доколкото сработва (това е условно, както знаем) изискват точно такова сложно представяне. Всички неща, които ти си описал като опит за представяне на многомерност - всички до едно стават в четиримерното пространство-време (три пространствени измерения) и нямат нищо общо с повече от три пространствени измерения. Аз точно подобно нещо имам предвид под сложен микс от най-различни дължини и ходове на часовници - докато ти стоиш на спирка, чакаш автобус и си говориш с твой колега, ти регистрираш твоя колега като условно неподвижен срещу теб, но ще регистрираш пулсациите на сърцето му с едни скорости, дължини и ходове на часовници, движението на кръвните клетки във вените му с други скорости, дължини и ходове на часовници, предаването на нервните му импулси с трети скорости и т.н. и т.н. и т.н. Всичко това е нещо изключително сложно, дори и разглеждано само чрез СТО, това е така, но абсолютно всичко от това няма нищо общо с допълнителни над трите пространствени измерения. Единственото, което би могло да има нещо общо с повече от три пространствени измерения, ако могат да се проявяват такива реално, може да е само човешкото мислене, съзнание и подсъзнание.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, Ниkи said:

Защо се опитваш да визуализираш 4-тото измерение, като пространствено, след като то не е пространствено. Можеш да използваш цвят. Четвъртото измерение не съществува ако няма обект в тримерното. Появява се обект и в зависимост от относителната му скорост, добива нюанс. Или друго: можеш да представиш 4-тото измерение като отношение м/у измеренията. Примерно измерението, по което има движение, се скъсява.

Аз опитвам да си представя точно, как би изглеждало четвърто пространствено измерение чрез моето четиримерно пространствено-времево възприятие (нещата са още по-сложни, защото макар ние да можем да се движим в три пространствени измерения, виждаме двуизмерно и си представяме визуалния образ като с дълбочина само благодарение на нашия опит и на това, че очите ни са две, вместо само едно).

В едно седем-мерно пространство-време (шест пространствени измерения) има два варианта:

1) Ти имаш твои части във всичките шест пространствени измерения.

2) Ти имаш твои части само в три от шестте пространствени измерения и така би могъл да преминеш от едните три измерения в другите три измерения, при което ще изчезнеш изцяло в първите три измерения, където си бил преди прехода (можеш да се преместиш в само едно от втората тройка измерения и с две твои измерения да останеш в началните ти три, да се преместиш само в две от допълнителните измерения и да останеш само с едно твое измерение в първоначалните ти три - различни варианти).

Всички тези различни възможности - само при условие, че въобще са възможни допълнителни разгънати пространствени измерения, освен трите, които по някаква причина ние да не можем да възприемаме и ползваме и ако може да се преминава през тях без самоунищожение при подобен преход. Смисълът е, че допълнителните пространствени измерения над три дават някои предимства в хармонизирането на различните теории в момента, заедно с проблемите, които дават в допълнение. Едно по-внимателно разглеждане ще покаже, дали въобще има някакъв смисъл в подобен подход или той е изцяло безсмислен и за боклука.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Шпага said:

Кажете нещо повече за безжичното електричество. Мислите ли, че ще бъде повсеместно приложимо... някога?:cool2::)

 

Преди 1 час, tantin said:

 Това че кръвта стига до даден участък не значи че  в кръвта имаш достатъчно желязо -  значи и желязото е друг параметър.   За да имаш функционалност на мускулите - не е достатъчно само да имаш захар, калции, желязо.. Трябва да подаваш нервни импулси в последователност, наречена тонус.   Тука вече минаваме на вълновите функции.  Нервните импулси са вид електро-магнитна вълна, предавани през нервните клетки.   Функционирантето на нервната система има изисквания към химическия състав на клетката.  Ако вкараш отрова - нервният импулс вече не се предава и мускулите спират да се контрактират.  

Животът е потопен в ЕМПоле на Земята, а измененията му - допринасят за еволюцията. Когато тези изменения стават често и  Големи по енергия - например, увеличаване интензитета на високо-честотните трептения - част от животните не преживяват. Няма време за адаптация към върховите отклонения и съответно - някакво генетично разнообразие за оцелели.

Безжичното пренасяне на "работоспособна" енергия изисква високи чистоти (лазери, примерно). За забързване Преносът на информация също се отива към употреба на високи честоти, а те започват да стават съизмерими на управляващите честоти на организмите. А тези техни честоти се управляват: първо - с реакция-механични колебания и второ- с ОВ. Така, при създаване на импулс следва механично отклонение, а при релаксация - се връща информацията за "изпълнено" действие - което е информация за Управителя. Но - това са подробности. Важно е дали са много, по интензитет - а в градовете ... о, боже!.. Ужас!.. Започват мигрените, неосъзнат Стрес-напрежения и работа ... на психоаналитиците.:bw:

(Тесла не е знаел, че всичката енергия която ползваме е енергия от вакуума. Човек не става по-богат като увеличава материалните си блага, а като намали алчността си!)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, Станислав Янков said:

Аз опитвам да си представя точно, как би изглеждало четвърто пространствено измерение чрез моето четиримерно пространствено-времево възприятие (нещата са още по-сложни, защото макар ние да можем да се движим в три пространствени измерения, виждаме двуизмерно и си представяме визуалния образ като с дълбочина само благодарение на нашия опит и на това, че очите ни са две, вместо само едно).

По-лесно ми е да ти обясня как да видиш петото измерение вместо четвъртото.  За пето измерение можеш да приемеш количеството свободен електрически заряд за всяка точка на пространството.   Реално ти не го виждаш този заряд,  очите ти не могат да го визуализират.  Но можеш с други средства да регистрираш къде има заряд и къде няма.  Ако нарисуваш една картина на света според това какви са електрическите заряди, то ти би видял съвсем друга картина на света.. Най-простото:  в равнината на земната повърност: показваш точките с положителен заряд като изпъкнали, а точките с отрицателен ел. заряд като вдлъбнати.    Равната повърност ще се получи силно пресечена с всякакви вдлъбнатини и изпъкнали форми.  При това ясно ти е че светлинната картина и електро-статичната картина няма напълно да се съвпадат една с друга, но на много участъци ще има и пълно съвпадение.  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Преносът на информация също се отива към употреба на високи честоти, а те започват да стават съизмерими на управляващите честоти на организмите.

Тука си в голяма грешка.  Защо си мислиш че организмите са високочестотни? Пълно заблуждение.  Всички живи организми , всички нервни клетки работят на един и същ принцип, работните честоти не са големи.  Приблизително с някакви си десети, максимум стотни от секундата.  Причината за това е че се ползват йонни токове, а не чисто електрически. Йоните имат много по-бавна скорост на движение.  Високо-честотните устройства не си взаимодействат директно с нервната система - но повишените мощности на електровълните създават допълнителна радиация и загряване - съответно този радиационен облъчващ фон е опасен, а не толкова високата честота.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, tantin said:

По-лесно ми е да ти обясня как да видиш петото измерение вместо четвъртото.  За пето измерение можеш да приемеш количеството свободен електрически заряд за всяка точка на пространството.   Реално ти не го виждаш този заряд,  очите ти не могат да го визуализират.  Но можеш с други средства да регистрираш къде има заряд и къде няма.  Ако нарисуваш една картина на света според това какви са електрическите заряди, то ти би видял съвсем друга картина на света.. Най-простото:  в равнината на земната повърност: показваш точките с положителен заряд като изпъкнали, а точките с отрицателен ел. заряд като вдлъбнати.    Равната повърност ще се получи силно пресечена с всякакви вдлъбнатини и изпъкнали форми.  При това ясно ти е че светлинната картина и електро-статичната картина няма напълно да се съвпадат една с друга, но на много участъци ще има и пълно съвпадение.  

Всичко това са процеси в четиримерното пространство-време. Ти не виждаш и вятъра, но си наясно, че е атоми и молекули, които се движат в четиримерното пространство-време. Не виждаш полетата и вълните но знаеш, че се описват с особености на четиримерното пространство-време. Не е достатъчно само да не виждаш нещо, за да ползваш това като доказателство за над три пространствени измерения. Трябва ти поток от енергия, който да изчезва в нищото, в една точка, например. Знаеш, че тази енергия и движение трябва да продължават и нататъка, но те необяснимо изчезват от твоя свят! Примерно - центъра на черните дупки...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Всичко това са процеси в четиримерното пространство-време. Ти не виждаш и вятъра, но си наясно, че е атоми и молекули, които се движат в четиримерното пространство-време. Не виждаш полетата и вълните но знаеш, че се описват с особености на четиримерното пространство-време. Не е достатъчно само да не виждаш нещо, за да ползваш това като доказателство за над три пространствени измерения. Трябва ти поток от енергия, който да изчезва в нищото, в една точка, например. Знаеш, че тази енергия и движение трябва да продължават и нататъка, но те необяснимо изчезват от твоя свят! Примерно - центъра на черните дупки...

Не е задължително.  Примерно в четири-измерното пространство х-у-з-т  може да имаш статичност по отношение на гравитация движение, и всичко.  А да имаш изменение по 5-та компонента на заряда. Или пък може да имаш изменения по първите 4-компонента, а в заряда да няма никакви изменения.  Давам ти пример че електрически заряд е допълнително измерение , 5-то измерение.  

Електрическия заряд не зависи от Х, У З или Т. Ти можеш да го позиционираш в която искаш точка и в което поискаш време, стига да не тръгнеш в посока на миналото. 

 

Нашият мозък е устроен така, че да вижда по очертанията на обектите. Обаче представи си как щеше да виждаш света, ако картината беше не от контурите на предметите, а от тяхния електрически заряд? Най-лесно да си го представиш като цвят, но по същия начин може да си го представиш и като балон на едно място и спукване, дупка на друго място. Ако виждахме зарядите, то мозъка ни щеше да знае къде е положително заредено и къде няма заряди.  В картината, която ние виждаме като светлина също има изкривявания, подобни на тези дето ти нарисувах със зарядите. Мозъка ни е привикнал да се съобразява с тези ефекти.

Забелязваш ли че в момента в който се опиташ да визуализираш 5-тото измерение, то останалите 3 измерения по х, у и зет вече ще придобият много по-изкривени форми?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 53 минути, tantin said:

Не е задължително.  Примерно в четири-измерното пространство х-у-з-т  може да имаш статичност по отношение на гравитация движение, и всичко.  А да имаш изменение по 5-та компонента на заряда. Или пък може да имаш изменения по първите 4-компонента, а в заряда да няма никакви изменения.  Давам ти пример че електрически заряд е допълнително измерение , 5-то измерение.  

Електрическия заряд не зависи от Х, У З или Т. Ти можеш да го позиционираш в която искаш точка и в което поискаш време, стига да не тръгнеш в посока на миналото. 

 

Нашият мозък е устроен така, че да вижда по очертанията на обектите. Обаче представи си как щеше да виждаш света, ако картината беше не от контурите на предметите, а от тяхния електрически заряд? Най-лесно да си го представиш като цвят, но по същия начин може да си го представиш и като балон на едно място и спукване, дупка на друго място. Ако виждахме зарядите, то мозъка ни щеше да знае къде е положително заредено и къде няма заряди.  В картината, която ние виждаме като светлина също има изкривявания, подобни на тези дето ти нарисувах със зарядите. Мозъка ни е привикнал да се съобразява с тези ефекти.

Забелязваш ли че в момента в който се опиташ да визуализираш 5-тото измерение, то останалите 3 измерения по х, у и зет вече ще придобият много по-изкривени форми?

Не е ли по-добре първо да докажеш реалното наличие поне на четвърто пространствено измерение, преди да тръгнеш да разглеждаш още повече?! И ако смяташ да разглеждаш повече от четири пространствени измерения - не е ли най-добре да стъпиш на предполагаемите от суперструнната теория 9 или 10 пространствени измерения, заедно с всичките разработки на тази теория досега, вместо да се насочваш само и единствено към пето пространствено измерение?

Има съвсем конкретни изисквания, за да може нещо да се определи като допълнително пространствено измерение над три. Не можеш да припишеш различна от триизмерната пространственост просто така. Първо трябва да добиеш съвсем конкретна яснота, какво по-конкретно трябва да представляват допълнителните измерения и чак тогава да търсиш по-сигурни потвърждения за тяхно наличие или отсъствие. Има и други варианти да са нещата, без непременно да са с повече измерения от утвърденото до момента четимерно пространство-време. В електромагнитната и особено в квантовомеханичната сфера може да има цели вселени от все още неподозирани процеси, всичко - в рамките на четиримерното пространство-време.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Аз опитвам да си представя точно, как би изглеждало четвърто пространствено измерение чрез моето четиримерно пространствено-времево възприятие (нещата са още по-сложни, защото макар ние да можем да се движим в три пространствени измерения, виждаме двуизмерно и си представяме визуалния образ като с дълбочина само благодарение на нашия опит и на това, че очите ни са две, вместо само едно).

Ето ти как изглежда 3d проекцияta на въртящ се 4-мерен куб:

rotating-tesseract-gif-5.gif

Ако се замислиш, в пространство над 3-та размерност няма затворени помещения - чрез подходящо завъртане затворен в такова помещение човек се оказва извън помещението. В такива пространства няма възли - също чрез подходящо завъртане всякакви възли се развързват. Възли има май само в 3-мерно пространство.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!