Въпрос относно скоростта на светлината

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Ами точно това е.

С преносимостта на светлината имаш Галилеева относителност на скоростта на светлината
и всичко си идва на мястото. ... без измислици като скъсяване на дължините.

Няма проблеми. В случаят е важен законът по който се осъществява тази относителност, а това се оказват - проверено на практика - законите на СТО.

Ей на, "увличането" при Физо е точно сумиране на скоростта на светлината във водата и скоростта на самата вода. АКо измисляш друга теория, трябва пак тая формула да получиш, дето СТО я дава за случая.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Не игнорирам нищо, а гледам кои експерименти се обясняват смислено и кои не.

Всеки еспериментален резултат е отворен за тълкуване/интерпретация. Опитът на ММ, например,
се обяснява най-смислено и просто с преносимост на светлината от атмосферата. А като му дадеш
релативистично обяснение, трябва да въведеш скъсяване на дължините и забавяне на часовниците.

Хиляда пъти вече повторихме - опитът на ММ потвърждава принципът на относителнност. Той не изисква никакви скъсявания и забавяния на времето - самата постановка е неподвижна, какви скъсявания те преследват?

Да, всеки резултат е отворен за тълкуване, само че трябва всички да се тълкуват съвместно. Както тълкуваш резултата на ММ, така трябва - при същите условия - да тълкуваш и липсата на увличане при Физо от въздуха. А ти не го правиш, затваряш си очите.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Значи физиката днес загърбва простото и логично обяснение ... и приема сложното релативиситнично
обяснение. Естествено, че не съм съгласен.

Младенов, огледай се в огледалото - единствен ти в цялата картинка си затваряш очите и загърбваш обясненията. Сложното релативистично обяснение не от добро се е наложило - а защото простите не работят върху съвкупността от фактите, които искаме да обясним. Никой не те пита тук дали си съгласен, след като не предлагаш работеща алтернатива - за всичките факти, а не за всеки поотделно.

 

Преди 9 минути, gmladenov said:

За опита с нещастните мюони пък въобще да не говорим. Не знам как някой може да вземе на
сериозно подобна смехория.

Както обикновено, не знаеш за какво става дума... Харесал си си някакъв вариант, а си си затворил очите за цялата картинка Тъжна история...

[gmladenov]

Преди 5 минути, tantin said:

Пак ще го повторя за да се разбере: електромагнитното поле се разпространява като вълна из цялото пространство.  В момента в който се генерира електромагнитна вълна, тя се движи едновременно из движещия се предмет и из околното пространство.

Чувам те, но не съм съгласен.

Светлината на картинката ... докато е вътре в стъклото ... не се движи извън стъклото.
И ако стълкото се движи, то пренася светлинните вълни вътре в него заедно със себе си.

[gmladenov]

Преди 14 минути, scaner said:

Сложното релативистично обяснение не от добро се е наложило ...

Наложило се е, защото едно време и те като теб са разсъждавали ... че светлината не се
пренася/увлича от атмосферата ... и така се е стигнало до погрешно тълкуване.

Наистина не от добро се е наложило.

Редактирано Октомври 13, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, tantin said:

Пак ще го повторя за да се разбере: електромагнитното поле се разпространява като вълна из цялото пространство.  В момента в който се генерира електромагнитна вълна, тя се движи едновременно из движещия се предмет и из околното пространство. 

Мога да ви нарисувам едно много разбираемо обяснение за забавянето / ускоряването.  Причината за тези забавяния и ускорения не е вътре в проводящата среда а отвън в средата която също участва в преноса на полето. 

Електромагнитното поле е тясно и неразделно преплетено в действието си, но все пак съществува някаква разлика между електричното и магнитното поле, поради което и те са наречени по този различен за двете начин. Електричното и магнитното поле все пак трябва да са две различни неща, макар и много плътно свързани чрез преки зависимости едно с друго. Електромагнитната вълна е редуваща се промяна съвместно ту по две от координатите, ту по противоположните две от координатите едновременно и на електричното, и на магнитното поле (но въпреки това двете полета са две различни едно от друго неща - и това вълново поведение много лесно може да се описва чрез две спирали с общ център за радиуса им, разположени тези техни радиуси под 90 градуса един на друг). Ако електричното и магнитното поле не бяха две различни неща - нямаше да могат да се взаимопораждат едно-друго.

Интересен момент е, когато голям сбор от фотони се синхронизират и образуват вълна, която бива излъчена в пространството (както Скенер е обяснявал по-напред тук - сам фотон не може да направи вълна и трябват по-голям брой съвместно-действащи фотони) - този вълнови импулс (най-малкия възможен брой фотони, които могат да се превърнат във вълна) какви пространствени характеристики би имал? Представянето на вълната по графиката е условно представяне на размера на трептенето на двете полета (електричното и магнитното), честотата и дължината на вълната им, но не е реалното визуално представяне на поведението на вълната в пространството. В пространството, визуално, ако можеше да се наблюдава, вълната би имала определена форма, чийто анализ би могъл да помогне за по-доброто разбиране на естествоото на полетата. Видът на вълните, истинският, условно наблюдаемият, трябва да е като описанието в долното видео:

 

Редактирано Октомври 13, 2021 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 57 минути, Ниkи said:

Това е гледната точка на другата отправна система. Спрямо нея се въртят огледалата, източника на светлина и интерферометъра. Ако си в ОС на огледалата, източника на светлина и интерферометъра, за теб, двата пътя нямат промяна

Прав си! И виж в тази връзка на какво обяснение попаднах:

https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експеримента-sagnac/

Ето цитат, който никак не се съвместява с ТО:

"За наблюдателя разположен на въртящия се диск – всички устройства (колиматорът, сплитерът на светлинния лъч, фотографската плака и четирите огледала), монтирани на диска, ще са неподвижни. Следователно, за този наблюдател дължините на траекториите на двата лъча не се променят когато дискът се върти. В резултат на това, измерените от наблюдателя скорости на двата светлинни лъча, в отправната система свързана с въртящия се диск, ще са различни. Тази разлика зависи от скоростта на въртене на диска: скоростта на лъча, която се движи в посоката на въртене на диска, намалява до (c-V ), където V е линейната скорост на движение на огледалата, докато скоростта на другия лъч, който се движи противоположно на посоката на въртене на диска – нараства до (c+V ). Всъщност, наблюдаваната „анизотропия“ (разлика в скоростта на светлината в зависимост от посоката на светлинния лъч) при експеримента на Sagnac е подобна на „анизотропията“ на скоростта на светлината при разгледаните експерименти „Еднопосочно определяне на скоростта на светлината“, (виж случаите – виж „Предаване в посока изток“ и „Предаване в посока запад“).

Следователно, заключението направено от наблюдателя, намиращ се в отправната система, свързана с въртящия се диск е, че изместването на интерферентните линии се дължи на разликата между скоростите на двата светлинни лъча. От своя страна, тази разлика (съответно изместването) се променя с промяната на скоростта на въртенето на диска.

Накрая можем да подчертаем, че още през 1913 год., експериментът на George Sagnac (Sagnac, 1913) доказва, че скоростта на светлината не е една и съща във всички отправни системи. Това е било още преди публикуването на общата теория на относителността. Учудващ е фактът, че Айнщайн никога не е коментирал този експеримент, въпреки че със сигурност няма как да не е знаел за съществуването му…"

 

 

[Донкихот]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Светлината на картинката ... докато е вътре в стъклото ... не се движи извън стъклото.

Как да не се движи в стъклото, нали излиза от него.

[Станислав Янков]

Ето кое по-различно преддставяне на електромагнитна вълна имах предвид:

Какво представляват електромагнитните вълни? (puntomarinero.com)

Какво представляват електромагнитните вълни?

25.03.2019

Според физиката електромагнитните вълни са сред най-загадъчните. В тях енергията всъщност изчезва в нищото, явява се от нищото. Никой друг подобен обект не съществува в цялата наука. Как се случват всички тези прекрасни общувания?

Електродинамика на Максуел

Всичко започна с факта, че ученият Максуел през далечната 1865 г., опирайки се на работата на Фарадей, извлича уравнението на електромагнитното поле. Самият Максуел вярваше, че уравненията му описват усукването и напрежението на вълните във въздуха. Двадесет и три години по-късно Hertz експериментално създава такива смущения в средата и е възможно не само да ги координира с уравненията на електродинамиката, но и да получи законите, регулиращи разпространението на тези смущения. Имаше любопитна тенденция да се обявяват всякакви смущения, които са електромагнитни в природата, херцови вълни. Тези излъчвания обаче не са единственото средство за предаване на енергия.

Безжична комуникация

Към днешна дата възможните варианти за осъществяване на такива безжични комуникации включват:

- електростатично свързване, наричано още капацитивно свързване;

- индукция;

- ток;

- свързване на Tesla, т.е. свързване на вълни на електронна плътност върху проводящи повърхности;

- най-широката гама от най-често срещаните носители, които се наричат електромагнитни вълни - от ултра-ниски честоти до гама-излъчване.

Струва си да разгледаме по-подробно тези видове комуникация.

Електростатично свързване

Две диполи са свързани с електрически сили в пространството, което е следствие от закона на Кулон. Този тип връзка се различава от електромагнитните вълни от възможността да свързва диполите, когато те са разположени на една и съща линия. С нарастващите разстояния свързващата сила изчезва и има силно влияние на различни смущения.

Индукционен съединител

Въз основа на магнитни индуктивни полета. Наблюдава се между обекти, които имат индуктивност. Прилагането му е доста ограничено поради действията с малък обхват.

Текуща комуникация

Поради разпръскващите се течения в проводимата среда може да възникне определено взаимодействие. Ако токовете преминават през терминалите (двойка контакти), тогава същите тези токове могат да бъдат открити на значително разстояние от контактите. Това се нарича ефектът от разпространението на теченията.

Тесла връзка

Известният физик Никола Тесла изобретява връзката с помощта на вълни на проводима повърхност. Ако на някакво място на равнината се наруши плътността на носителя на заряда, тогава тези носители ще започнат да се движат, което ще доведе до възстановяване на равновесието. Тъй като носителите имат инерционен характер, възстановяването е с вълнова природа.

Електромагнитно свързване

Емисиите на електромагнитни вълни са много далечни, тъй като тяхната амплитуда е обратно пропорционална на разстоянието до източника. Именно този метод на безжична комуникация е станал най-разпространен. Но какво представляват електромагнитните вълни? Първо трябва да направите малко отклонение в историята на тяхното откритие.

Как се появяват "електромагнитните вълни"?

Всичко започва през 1829 г., когато американският физик Хенри открива смущенията на електрическите разряди в експерименти с банките от Лейден. През 1832 г. физикът Фарадей предлага съществуването на такъв процес като електромагнитните вълни. През 1865 г. Максуел създава своите известни уравнения на електромагнетизма. В края на деветнадесети век имаше много успешни опити за създаване на безжични комуникации, използващи електростатични и електромагнитна индукция. Известният изобретател Едисън е изобретил система, която позволява на пътниците да изпращат и получават телеграми по време на движението на влака. През 1888 г. Г. Херц недвусмислено доказва, че електромагнитните вълни се появяват чрез устройство, наречено вибратор. Херц осъзна, че предава електромагнитен сигнал на разстояние. През 1890 г. инженер и физик Бранли от Франция изобретил устройство за записване на електромагнитно излъчване. Впоследствие това устройство се нарича "радиопроводник" (coherer). В годините 1891-1893 Никола Тесла описва основните принципи за осъществяване на предаване на сигнала на дълги разстояния и патентован е мачта антена, която е източник на електромагнитни вълни. По-нататъшни постижения в изучаването на вълните и техническата реализация на тяхното производство и използване принадлежат на известни физици и изобретатели като Попов, Маркони, де Морс, Лодж, Мирхед и много други.

Концепцията за "електромагнитна вълна"

Електромагнитната вълна е явление, което се разпространява в пространството с определена крайна скорост и е променливо електрическо и магнитно поле. Тъй като магнитните и електрическите полета са неразривно свързани помежду си, те образуват електромагнитно поле. Може също да се каже, че електромагнитната вълна е смущение на полето и по време на нейното разпространение енергията, която магнитното поле има, се преобразува в енергия на електрическото поле и обратно, съгласно електродинамиката на Максуел. Външно това е подобно на разпространението на всяка друга вълна във всяка друга среда, но съществуват значителни разлики.

Разлика на електромагнитни вълни от другите?

Енергията на електромагнитните вълни се разпределя в доста неразбираема среда. За да се сравнят тези вълни и всички други, е необходимо да се разбере какъв вид среда за разпространение. Предполага се, че вътре-атомното пространство запълва електрическия етер - специфична среда, която е абсолютен диелектрик. Всички вълни по време на разпространението показват преход на кинетичната енергия в потенциал и обратно. В същото време, за тези енергии, максимумът във времето и пространството се измества един спрямо друг с една четвърт от общия период на вълната. Средната вълнова енергия в същото време е сумата на потенциала и кинетична енергия е константа. Но с електромагнитни вълни ситуацията е различна. Енергийните, магнитните и електрическите полета достигат максимални стойности едновременно.

Как възниква електромагнитната вълна?

Въпросът за електромагнитна вълна е електрическо поле (етер). Подвижното поле е структурирано и се състои от енергията на нейното движение и електрическата енергия на самото поле. следователно потенциална енергия Вълните са свързани с кинетична и във фаза. Естеството на електромагнитната вълна е периодично електрическо поле, което е в състояние движение напред в пространството и се движат с скоростта на светлината.

Пристрастия на токове

Има и друг начин да се обясни какво са електромагнитните вълни. Предполага се, че по време на движението на нееднородни електрически полета във въздуха възникват токове на пристрастие. Те възникват, естествено, само за фиксиран външен наблюдател. В момента, когато такъв параметър, когато силата на електрическото поле достигне своя максимум, токът на отклонение в дадена точка в пространството ще спре. Съответно, при минимално напрежение се получава обратната картина. Този подход изяснява вълновата природа на електромагнитното излъчване, тъй като енергията на електричното поле се измества с една четвърт от периода по отношение на токовете на отклонение. Тогава можем да кажем, че електрическото смущение, или по-скоро енергията на смущенията, се трансформира в енергията на тока на отклонение и обратно и се разпространява по вълнов начин в диелектрична среда.

Редактирано Октомври 13, 2021 от Станислав Янков

[Шпага]

Станислав, достатъчно е да даваш линк и някакъв кратък откъс. Моля те, не претоварвай темата!

[tantin]

Преди 57 минути, Шпага said:

За наблюдателя разположен на въртящия се диск – всички устройства (колиматорът, сплитерът на светлинния лъч, фотографската плака и четирите огледала), монтирани на диска, ще са неподвижни.

Ще дам малък пример за това как влияе средата:

Да речем че това е светлопровод, разделен на 2 посоки. Скоростта на разпространение на вълната в двете посоки е еднаква, а скоростта в средата е малко по-бърза , да речем че средата е въздух или оптика.  Вътре в оптичния път има леко изоставане на вълната, но това не е кой знае какъв проблем.

Да речем че в момента в който е пустана вълната през сплитера, имаме и ротация на страни на ъгъл омега.

 

Обаче какво се получава: Вълната вече се е разпространила в околното пространство. В лявото рамо завъртането ще доведе до изпреварващ фронт на вълната, а в дясната страна завъртането трябва да доведе до допълнително изоставане вътре в оптиката.  Но в същото време средата отвън вече е получила вълната.   Обаче въпреки въртенето и въпреки че може да ни изглежда че има изпреварване,  няма да се случат скорости по-големи от светлината.   Електромагнитното поле пътува едновременно в цялото пространство.  

Това ви го показвам само за да видите че околната среда има отношение към скоростта на разпространение на електромагнитното поле.  Иначе ако погледнете лявата страна на оптиката лесно можете да направите извод че светлината пътува вътре в оптиката със скорост по-голяма от скоростта на светлината  ( спрямо околната действителност) .  Получава се абсурд че ако пуснем светлина през лявата страна на оптиката и завъртим постановката, то светлината вътре в оптиката може да изпревари светлината от въздуха и да посрещне  идващата нормална светлина..  Пример за скорости надминаващи светлинната.   Това обаче не се случва.   Потока на светлинната вълна през лявата оптика зависи от околната среда и ще се движи в комплект с нея. 

[tantin]

Друг пример как би се изменял фронта на вълната спрямо средата и въртящата се оптика:

И изпреварващата и изоставащата вълна са части от един и същи вълнов процес. Вижда се много ясно че завъртането на оптиката има отношение към фронта на електромагнитната вълна.  Но по същия начин виждаме че околната среда също има отношение към движещата се вътре в оптиката светлинна вълна.   Ако лявото и дясното рамо се пресекат, то ние виждаме че при тяхното пресичане едва ли фазите им ще са едни и същи..  Ако светлината се движеше с една и съща скорост през двете рамена, то едва ли изобщо щеше да има дефазиране.  Но дефазиране има  и тука виждаме как това се влияе от процесите в околното пространство.

 

[Станислав Янков]

Най-добрият начин сами да можем да открояваме съмнителните и откровено фалшивите сведения е, като познаваме колкото се може по-пълноценно повече детайли от различните физически процеси. В случая това значи, че ако достатъчно добре разучим особеностите на представянето на полетата и на вълните първо при Максуел, а след това и до какви промени в положенията от Максуел довежда развиването на квантовата теория на полето - това дава много-много насоки за много неща.

[tantin]

Преди 1 час, Ниkи said:

Шпага, тия хора са написали някаква страшна глупост. Това не е вярно, дори погледнато през класическата механика

В онзи уеб сайт е преписвано от тук и от там, събрана е една сглобка от взаимо-изключващи се твърдения и естествено се е получила пълна боза. Знаем го и кой е автора. Същия наскоро се изяви тука с неговите твърдения за "локални" времена. Иначе формулата е преписана правилно.

[tantin]

Преди 17 минути, Станислав Янков said:

Най-добрият начин сами да можем да открояваме съмнителните и откровено фалшивите сведения е, като познаваме колкото се може по-пълноценно повече детайли от различните физически процеси. В случая това значи, че ако достатъчно добре разучим особеностите на представянето на полетата и на вълните първо при Максуел, а след това и до какви промени в положенията от Максуел довежда развиването на квантовата теория на полето - това дава много-много насоки за много неща.

Уравненията на Максуел са прости и красиви. Освен това те имат еднакво записване за всяка координатна система.  Обаче при въртяща се в кръг координатна система не знам как ще е записването. Появяват се едни нехомогенности в пространството.  Отделно че има едни вълни на ДьоБройл. Всяко движещо се тяло излъчва вълни.

Като започнем да събираме светлинна вълна+ вълната от движението + вълните дето ги застигаме в пространството и сметките стават сложни.  Аз от квантова механика не разбирам. За електродинамиката  - имам представа, но не съм в състояние да седна и да изчислявам потоците и индукцията, особено в движещи и въртящи се системи. 

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, tantin said:

Уравненията на Максуел са прости и красиви. Освен това те имат еднакво записване за всяка координатна система.  Обаче при въртяща се в кръг координатна система не знам как ще е записването. Появяват се едни нехомогенности в пространството.  Отделно че има едни вълни на ДьоБройл. Всяко движещо се тяло излъчва вълни.

Като започнем да събираме светлинна вълна+ вълната от движението + вълните дето ги застигаме в пространството и сметките стават сложни.  Аз от квантова механика не разбирам. За електродинамиката  - имам представа, но не съм в състояние да седна и да изчислявам потоците и индукцията, особено в движещи и въртящи се системи. 

Е, аз нямам предвид специални изчисления и разбивки по всички формули. Имам предвид едно по-общо, по-нагледно описание на полето според Максуел и до какви промени води включването на квантовата механика - има ли някои материалчета, които да изброяват по-семпло различията. По принцип квантовата теория се дели на квантовата електродинамика, квантовата хромодинамика и електрослабата теория, но последните две се отнасят за силното (кварките/глуоните) и слабото (междинните векторни бозони) взаимодействие и сега не ни интересуват.

Ето пример за нелош материал: Квантовата теория на полето (offnews.bg)

[tantin]

Да разгледаме още веднъж движението на обекти в пространството.

Нека да имаме прът АВ  с някаква дължина L .  В даден момент искаме да задвижим този прът ,  прилагаме сила F  и пръта започва да се движи в посока координатна ос Х.

За да го задвижим този прът го бутаме или го удряме директно  с чук.  Даваме му мощен първоначален импулс за да сме сигурни че наистина ще се задвижи и при това движението трябва да стане доста бързо.

Питаме в задачата:  По едно и също време ли ще започнат да се движат точките А и В ?    В задачата ще отчитаме влиянието на скоростите върху времето и други такива фактори.    Колкото и да е идеално твърд този прът  - няма начин, няма възможност физически информацията за движение да стигне до точка В преди светлината.   

От само себе си се разбира че точка А ще започне да се движи първа,   а точка В ще започне да се движи с някакво закъснение.  Времето за което точката В ще започне да се движи можем да го наречем време за предаване на импулса или енергията през пръта АВ.  Наясно сте че колкото и да са силни междуатомните и междумолекулните сили,  то всяко тяло си има собствени параметри на еластичност и никое тяло не е идеално твърдо.    Значи за да може импулса да стигне до точката В е нужно да има предаване на някакъв вид енергия или вълна или еластичен импулс през структурата на материята.   Това можем да го наречем "материална вълна" или вълна на придвижването на материята.   Без такава вълна няма как енергията да достигне до точката В. 

Ако енергията е много голяма, а тялото е чупливо - то можете да си представите че чукът може да размаже и счупи частта в точка А,  парчетата ще се разлетят с голяма скорост и счупените парчета ще достигнат до точката В много преди каквото и движение да е достигнало до точката Б.   Но това е друг случай, когато се разрушава структурата на тялото АВ.

Дори и тялото да се движи по инерция с равна скорост V,  то пак ще имаме подобни вълни през материята.  Движението през пространството създава множество такива вълни и пример за такива са вълните на ДьоБройл. 

В експеримента на Sagnac  както знаете имаме завъртане на оптическия кабел с  ъглова скорост омега.  Обаче за да се случи това завъртане е нужно да се вкара енергия, да се задвижи опитната постановка.   Веднъж завъртяно,  тялото вече става излъчвател на подобни вълни на материята или вълни на пространството. 

Тези вълни участват при движението на светлината и най-вероятно си взаимодействат със светлинните вълни.  Най-елементарното би било да кажем че поради ротацията действат центробежни сили, а тези сили влияят също на атомите и на електроните,  променят светлопроводимостта в едната спрямо другата посока.   Тоест много фактори могат да бъдат включени при анализиране на едно такова явление свързано с движение и отчитане на разликите в светлинния път.  

Дори и да не блъскаме с големия чук - и при най-внимателното "засилване" и въртене с постоянната скорост омега - през материята ще се предават такива вълни на движението  и товя няма как да не влияе върху свойствата на средата. 

 

[gmladenov]

Преди 2 часа, tantin said:

От само себе си се разбира че точка А ще започне да се движи първа,   а точка В ще започне да се движи с някакво закъснение. 

Не се разбира от само себе си.

Ако говорим за идеално твърдо тяло, тогава А и В ще започнат да движат едновременно.
Няма причина да е друго. Ти май намесваш идеално с реално.

Редактирано Октомври 14, 2021 от gmladenov

[tantin]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Не се разбира от само себе си.

Ти правиш допускания, които не си изяснил. Силата е идеално въздейсвтое и ако
говорим за идеално твърдо тяло, тогава А и В ще започнат да движат едновременно.
Няма причина да е друго. Ти намесваш идеално с реално.

Допусканията са едно нещо, но когато правиш експеримент щеш не щеш ползваш реално тяло , което не е идеално твърдо. Реалното тяло съдържа милиони и милиарди молекули.  Между-молекулните връзки са с някакъв вътрешен коефициент на еластичност.  При задвижването на реалното тяло се формират Matter waves. Възможно е въпросните вълни на материята да нямат директно отношение към експеримента на Саняк.  И най-вероятно е така, защото по моя оценка въпросните вълни на материята са с много по-малка дължина на вълната,  те са с огромни честоти  и по тази причина няма как да повлияят на интерференцията. 

Вълни на дьо Бройл. (вълни на материята) Анимацията представя фазовата и групова скорости на три електрона в забавен каданс, разпространяващи се на разстояние 0.4 Å. Горният електрон има два пъти по-висок момент от средния, а долният - два пъти по-нисък.

Вълните на материята, генерирани от електрон могат да са с дължина в порядъка 4. 10^-11 .  Зеления цвят е с дължина на вълната 490–575 nm (10^-9).  

[Станислав Янков]

Можем да кажем, че няма частици като отделни блъскащи се и какво ли не друго от този сорт в класическия смисъл елементи - всички частици са продукти на взаимодействащи по различни начини полета. Всичко в тази Вселена е полета, които взаимодействат по различни начини. Пространство-времето и полетата са едно и също нещо - всички видове полета са пространство-времето като цяло или пространство-времето се състои от едновременно и на едно и също място, съвместно пребиваване и взаимодействие на множество различни полета. Всяко едно от тези множество полета само по-себе си е пространство-времето с определени характеристики, различни от другите характеристики на цялото пространство-време, под формата на другите полета. Ето от тук започва да става интересното - какви точно са тези разлики в характеристиките на пространство-времето, че го правят толкова разнообразно, под формата множеството полета на квантовата теория на полето? Всичкото това нещо трябва да има геометрично представяне, движения, потоци, скорости, разлики в тях, преплитания между тях... Задължително трябва да има някакво геометрично естество на всичко това, след като самата Вселена, самото пространство-време има геометрично естество (засега неизяснено дали кълбо, тор или друга съвместима форма).

Редактирано Октомври 14, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 35 минути, Станислав Янков said:

Можем да кажем, че няма частици като отделни блъскащи се и какво ли не друго от този сорт в класическия смисъл елементи - всички частици са продукти на взаимодействащи по различни начини полета.

Може и така да го кажеш, но е по-малко интуитивно.  По разбираемо е да кажеш че частиците си ги има и също че частиците са свързани помежду си с определени еластични и енергийни връзки  - това което формира средата, полетата, преноса на енергии , времето и други.  Движението на частиците размърдва средата и пространството и създава вълни.  Дори и макро обекти като движиш пак се изменят полетата и се създават вълни.  С Геометрията става сложно,  защото представи си само с вкарването на електричеството +q и -q  колко много се изменят взаимодействията.  А има един куп други взаимодействия.  Полетата са част от структурата на пространството, самото пространство, взаимовръзките между елементарните частици.  А блъскащите частици си ги има, има го и блъскането, но го има и подреждането,  комбинирането и всякакви такива процеси.  Може би ти имаш предвид че на микро ниво  дори и частиците изчезват и стават някакви си абстрактни структури и части от тези  полета? Аз затова не обичам стринговите и тези другите модерни теории, щото всичко става много размазано.

[Станислав Янков]

Преди 30 минути, tantin said:

Може и така да го кажеш, но е по-малко интуитивно.  По разбираемо е да кажеш че частиците си ги има и също че частиците са свързани помежду си с определени еластични и енергийни връзки  - това което формира средата, полетата, преноса на енергии , времето и други.  Движението на частиците размърдва средата и пространството и създава вълни.  Дори и макро обекти като движиш пак се изменят полетата и се създават вълни.  С Геометрията става сложно,  защото представи си само с вкарването на електричеството +q и -q  колко много се изменят взаимодействията.  А има един куп други взаимодействия.  Полетата са част от структурата на пространството, самото пространство, взаимовръзките между елементарните частици.  А блъскащите частици си ги има, има го и блъскането, но го има и подреждането,  комбинирането и всякакви такива процеси.  Може би ти имаш предвид че на микро ниво  дори и частиците изчезват и стават някакви си абстрактни структури и части от тези  полета? Аз затова не обичам стринговите и тези другите модерни теории, щото всичко става много размазано.

По този начин обаче това автоматично води всеки, който не е опитвал да си представя аспекти от квантовата механика, до представата за твърди топчета, които се джасат едно-друго с пространствени разстояния между тях, пък как може да са точка и т.н. - всички онези неща, през които сме минали всички, преди повече или по-малко успешно да започнем да възприемаме квантовата механика. Частиците са особености на полето-пространство-време на съответната частица в дадена област с център и плавно изглаждане, размиване, разтягане извън този център, при което взаимодействията стават чрез непрекъснато формиране и поемане (излъчване и поглъщане) на други подобни пространствено-времеви деформации на полета (виртуалните частици на взаимодействията). Има брутална динамика, трептене, пулсиране в тази област (квантово-механичните флуктуации) и поради това и самите частици непрекъснато трептят и пулсират, но в цялата тази мешавица се стабилизират при съответните закономерности определени области от полетата, които повече или по-малко временно се запазват с определими някои от характеристиките им - частиците (повечето яастици бързо се преобразуват в други форми и от масивните по-дълготрайни са главно протоните и електроните). Полетата са средата, самото пространство-време и флуктуациите са някакви неясни потоци и сложни преплитания с различни скорости (или със скоростта на светлината, но с някакви други различни характеристики, наслагвания или нещо друго) на движения на едно основно, базово поле, от което да започва всичко останало. За съжаление трябва да тръгвам на работа - няма да успея да си довърша мисълта в този пост.

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Не се разбира от само себе си.

Ако говорим за идеално твърдо тяло, тогава А и В ще започнат да движат едновременно.
Няма причина да е друго. Ти май намесваш идеално с реално.

Идеално твърдо тяло в нашата реалност принципно не може да съществува. Поради крайната скорост на разпространение на взаимодействието.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Ниkи said:

Това е гледната точка на другата отправна система. Спрямо нея се въртят огледалата, източника на светлина и интерферометъра. Ако си в ОС на огледалата, източника на светлина и интерферометъра, за теб, двата пътя нямат промяна

Тук - общообразователно: Ясно са разгледани движенията в различните отправни системи - за припомняне що е преносна скорост.

http://web.uni-plovdiv.bg/marudova/Mechanics/NOS.pdf

(за Саняк - релативиските  обяснения на ефекта не казват "Защо е така"... Няма ли "престой" на фотони от вълната във въртящите се огледала не може да се каже, че има разнопосочно фазово отместване, т. е. - системата да е неинерциална. "Силата" от импулс  е в огледалата, а не в светлината. Без поглъщане --> отражение няма. (известно е, че поне 100 атомни слоя, в дълбочина, участват при пълно вътрешно отражение))

...

[scaner]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Няма ли "престой" на фотони от вълната във въртящите се огледала не може да се каже, че има разнопосочно фазово отместване, т. е. - системата да е неинерциална. "Силата" от импулс  е в огледалата, а не в светлината. Без поглъщане --> отражение няма. (известно е, че поне 100 атомни слоя, в дълбочина, участват при пълно вътрешно отражение))

Малоуме, няма "престой". Научи се да живееш с този факт. Отражението не изисква поглъщане, напротив - поглъщането съсипва всички характеристики на светлината, което се опровергава от наблюдението. Резултатът от поглъщането може да бъде спонтанно (луминесценция) или стимулирано (което става при лазерите, само при специални среди) преизлъчване.  Нещо повече, добрите огледала се правят от метални покрития, а там причината за отражението е именно наличието на свободни електрони. Но светлината не се поглъща от свободни електрони. Опитай да научиш нещо ново извън закостенелите си представи...

Неинерциаността на системата се дължи на ускорение, което обаче е насочено към центъра на въртене. Тоест то не оказва някаква сила по направлението на движение на лъчите, съответно не е причина за дефазирането което е в тая посока. Затова обяснението със сили също отпада.

[deaf]

Преди 39 минути, scaner said:

Научи се да живееш с този факт.

Коментар от един друг форум:

"Тази безгранична вяра в непогрешимостта на науката по същество е идентична с вярата в Бог или Аллах.

Историята е доказала колко грешки е правила науката. Някои грешки са били с ужасяващи последици."

[scaner]

Преди 17 минути, deaf said:

Коментар от един друг форум:

"Тази безгранична вяра в непогрешимостта на науката по същество е идентична с вярата в Бог или Аллах.

Историята е доказала колко грешки е правила науката. Някои грешки са били с ужасяващи последици."

Няма друг начин за развитие на науката, освен чрез правене на грешки Това я отличава от вярата в Бог и Аллах.