Въпрос относно скоростта на светлината

[tantin]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Не е ли по-добре първо да докажеш реалното наличие поне на четвърто пространствено измерение, преди да тръгнеш да разглеждаш още повече?! И ако смяташ да разглеждаш повече от четири пространствени измерения - не е ли най-добре да стъпиш на предполагаемите от суперструнната теория 9 или 10 пространствени измерения, заедно всичките разработки на тази теория досега, вместо да се насочваш само и единствено към пето пространствено измерение?

Тука ще си позволя да те коригирам.  Допълнително измерение е нещо, по което можем да вкарваме допълнителни свойства и характеристики към съществуващата пространствена структура, без това да нарушава по никакъв начин съществуващата структура и описание на пространството.  Не случайно посочвам електричеството, понеже можеш да зареждаш пространството с електричество, без при това да нарушаваш съществуващата пространствена структура.  Въвеждането на 5-то измерение за електричество не нарушава съществуващите 3 или 4 други измерения.   Можем да го кажем и по друг начин:  3-те или 4-те измерения (с времето) са електро-неутрални.  Не взаимодействат и не се модифицират от присъствие или от липса на електрически заряди.

Ако искаш ти можеш да си нарисуваш 3-мерен свят със следните координатни оси: Х, У и Q - електричеството.  Това ще бъде не по-малко тримерен свят от този който наблюдаваме. 

[tantin]

Преди 21 минути, scaner said:

Ето ти как изглежда 3d проекцияta на въртящ се 4-мерен куб:

Ако се замислиш, в пространство над 3-та размерност няма затворени помещения - чрез подходящо завъртане затворен в такова помещение човек се оказва извън помещението. В такива пространства няма възли - също чрез подходящо завъртане всякакви възли се развързват. Възли има май само в 3-мерно пространство.

Тази анимация е абстракция.  Това не е реално 4-то измерение.  При многомерните вектори си има ясни дефиниции за това какво е измерение.   Така както времето не го виждаш като измерение, така и другите допълнителни измерения не са директно видими. Можеш да ги отчетеш по един или друг начин, но не е задължително да ги "впишеш" в съществуващите 3 пространствени структури.   Измеренията  при теория на струните са именно подобни математически прийоми, начин за калкулация и абстрактно представяне.  По същия начин както заряда е 5-то измерение, по подобен начин се вкарват и другите параметри за кварки и елементарни частици. Визуализацията става като вземеш 1, 2 и 4. Или 1, 2 и 5-то измерение.   И така можеш да направиш множество проекции на многомерното пространство.  Едновременна визуализация също е възможна, но това е математически модел, нашият мозък и възприятия не могат да го обработят.  Вече с разни допълнителни хитрости - примерно сияния, ореоли, миризми, цветове , вкусове и подобно можеш да включиш повече измерения едновременно.

В момента в който вкараш движение - анимация - картинката ти вече има това 4-то измерение.  Анимацията и движението е именно времето- пространствено изменение.    Така че куба с неговите взаимно включващи и изключващи се ръбове ни дава не 4, а опит за визуализиране на 5 измерения.

[gmladenov]

Преди 14 минути, tantin said:

Тази анимация е абстракция.  Това не е реално 4-то измерение. 

Всичко над три измерения е абстракция. В реалността няма повече от три (пространствени)
измерения, независимо от хорските мечти, надежди, копнежи, бленувания и т.н..

Абстрактно броят на измеренията е неограничен, но повече от три измерения няма как
да се визуализират правилно ... защото в реалността няма повече от три измерения.

Който не го е разбрал това да вземе да се научи.

Редактирано Октомври 15, 2021 от gmladenov

[Gravity]

Физик изнася лекция, в която говори за 10 мерни пространства. Сред слушателите седят математик и инженер. Инженерът не се стърпява и пита математика. Как да си ги представя тези 10 мерни пространства? Математикът казва: представи си n мерно пространство и вземи n=10.

[scaner]

Преди 20 минути, tantin said:

Тази анимация е абстракция.  Това не е реално 4-то измерение.

Така както 3-мерните обекти върху лист хартия се описват с двумерна проекция, така и 4-мерните фигури - като този тесеракт - се описват в тримерното пространство с тримерни проекции. Това е визуализация на тесеракта в тримерна проекция.

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Така както 3-мерните обекти върху лист хартия се описват с двумерна проекция, така и 4-мерните фигури - като този тесеракт - се описват в тримерното пространство с тримерни проекции. Това е визуализация на тесеракта в тримерна проекция.

И да и не. Когато правиш проекция на 3-мерен обект в 2 измерения, ти правиш проекция на
нещо реално-съществуващо. За тези проекции сме се съгласили кое е реалистично и кое не.
Наприемр, никой не прожектира 3-мерен куб като окръжност в 2 измерения, а като квадрат.

Когато правиш проекция на 4-мерен обект, от друга страна, ти правиш проекция на нещо
несъществуващо в реалността. В такъв случай какъв е критерият, че проекцията е реалистична.

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

И да и не. Когато правиш проекция на 3-мерен обект в 2 измерения, ти правиш проекция на
нещо реално-съществуващо. За тези проекции сме се съгласили кое е реалистично и кое не.
Наприемр, никой не прожектира 3-мерен куб като окръжност в 2 измерения, а като квадрат.

Глупости. Мога да правя 2-измерни проекции и на съвсем абстрактни обекти, несъществувщи в природата. Кой ми пречи? Ето ти двумерна проекция на големия икосикосидодекахедрон:

Къде реално съществува това нещо. да ходя да си набера малко? Е„ също толкова реалистичен е и тесеракта.

Запомни - всякакъв n-мерен обект можеш да изобразиш в 2 и 3 мерна проекция. Никакви критерии за "реалност" не пречат на това.

Проблемът с реалността се решава по съвсем друг начин, а не чрез твърде ограничената човешка интуиция, която не може да си представи нещо извън нейната изключително ограничена рамка. За слепият звездите ги няма, това някакъв критерии за реалност ли е? Не става с декларации тази работа, Младенов.

[tantin]

Преди 12 минути, Ниkи said:

Малко и аз ще те коригирам. 

С всички тези заряди, кръв, желязо, нерви и т.н. бъркаш "измерение" с пространствено разпределение на характеристика или обект. Пространствените измерения са три. Ако искаш да добавяш измерения, те трябва да са обвързани с трите пространствени измерения, както е времето, не просто да са количествено или качествено разпределение на нещо в пространството

При нелинейните геометрии се навлиза  в такива структури на пространството. Примерно навлизайки в черна дупка пространството се отваря към нови структури и там 3-мерните координати вече не работят.   Нехомогенността на пространството е предпоставка за такива допълнителни измерения.  Това което виждаме като права линия може да е завъртяно в далечината или дори да се завие и затвори в кръг.  А това което ние виждаме да се изкривява и събира в далечината в 1 точка може да са прави успоредни линии, дето никога не се събират в едно.  
 Нехомогенните структури имат тази особеност че при тях това което изглежда да е права линия може да е с кривина на пространството.  Вкарването на тези допълнителни параметри ни дава информация за такива характеристики  и съответно можем да измерим по коя характеристика имаме хомогенност, къде има промяна на плътността и др.  Това което е "линия"  в едното измерение може да се окаже че е усукване/  кръг/  в друго измерение.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Запомни - всякакъв n-мерен обект можеш да изобразиш в 2 и 3 мерна проекция. Никакви критерии за "реалност" не пречат на това.

Хубаво, ама откъде знаеш, че твоята проекция наистина представя икосикосидодекахедрон?
Защо следната червена точка да не е правилната 3-мерната проекция на икосикосидодекахедрон: . ??

След като никой не е виждал икосикосидодекахедрон, въз основа на какво твърдиш, че твоята
проекция е правилната, а не моята проекция.

Ако не съгласваш, че точката е правилната проекция, значи ти имаш някакъв критерий за това каква
трябва да бъде "правилната" проекция. Което веднага повдига въпроса какво значи "правилна"
проекция за една абстракция?

Редактирано Октомври 15, 2021 от gmladenov

[tantin]

Най-простия въпрос е кое е права линия?
Вие ще кажете: линията, дето се получава като опънем едно въже между 2 точки.  Но ако това въже е в гравитационно поле - то въжето се усуква,  а ако го опънете много силно ще се скъса.
Ако пък ползвате светлина за да прокарате правата линия - знаете че дори и светлината се отклонява в силно гравитационно поле.  Стигаме до абсурдна ситуация в която няма начин как да определим откъде ще мине права линия в области на пространството където има струпване на огромна маса.
 Разбирате ме нали,  ние можем да зададем точки, можем да им дадем координати Х, У, З,  но не можем да кажем къде е правата линия и от къде точно ще мине светлината.   Колкото по-големи са струпванията на маса, толкова по-голямо е пространственото изкривяване,  и дори знаете ситуацията в която елементи от пространството подобно на сапунен балон сами се затварят в себе си и се изолират от околното пространство. 

[gmladenov]

Преди 7 минути, tantin said:

Най-простия въпрос е кое е права линия?

Според мен ти пак намесваш реално и абстрактно.

Как наричаме траекторията на един светлинен лъч в отвъствието на гравитация?

В реалността на светлинния лъч все ще му се наложи да мине през гравитационно
поле, но на теория той може да пътува вечно все по права линия.

[scaner]

Преди 20 минути, gmladenov said:

Хубаво, ама откъде знаеш, че твоята проекция наистина представя икосикосидодекахедрон?

Е как от къде? Това е полихедрон от клас U46. ЦЪК. Един от възможните 75 полихедрони по класификация. Теория, батка

Преди 24 минути, gmladenov said:

След като никой не е виждал икосикосидодекахедрон, въз основа на какво твърдиш, че твоята
проекция е правилната, а не моята проекция.

Ти триъгълник в природата някъде виждал ли си? Ей така, свободно да се рее някак? Не си виждал, виждал си фигури, които могат да се сведат с някакво приближение до абстракцията триъгълник. Полихедроните са на същият принцип.

 

Преди 27 минути, gmladenov said:

Ако не съгласваш, че точката е правилната проекция, значи ти имаш някакъв критерий за това каква
трябва да бъде "правилната" проекция. Което веднага повдига въпроса какво значи "правилна"
проекция за една абстракция?

Отговори си на примера с триъгълника

[gmladenov]

Преди 12 минути, scaner said:

Отговори си на примера с триъгълника

Разликата с полихедроните е, че триъгълникът е проекция на нещо, което съществува
в реалността (наприемер египетските пирамиди), докато полихедроните са чисти абстракции.

Значи едното е проекция на реален обект, а другото е проекция на абстракция.

Аз много добре разбирам, че в матеметиката сме се съгласили да прожектираме тези
абстракции по някакъв определен начин. Това, което ти не приемаш, е че това просто
условност/договорка от наша страна.

Разговорът почна от там как да прожектираме "правилно" n-мерни обекти за n > 3.
"Правилно" в случая е просто условност/договорка; няма обкетивен критерий за това
как да прожектираме "правилно" абстракции.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, gmladenov said:

И да и не. Когато правиш проекция на 3-мерен обект в 2 измерения, ти правиш проекция на
нещо реално-съществуващо. За тези проекции сме се съгласили кое е реалистично и кое не.
Наприемр, никой не прожектира 3-мерен куб като окръжност в 2 измерения, а като квадрат.

Когато правиш проекция на 4-мерен обект, от друга страна, ти правиш проекция на нещо
несъществуващо в реалността. В такъв случай какъв е критерият, че проекцията е реалистична.

Проекцията на четиримерната форма на куб (за мен тя засега е все още непредставима в четиримерното ѝ естество) в тримерното пространство е куб, точно както проекцията на тримерния куб в двумерно пространство е квадрат (тук опростяваме максимално нещата и не разглеждаме никакво въртене или нестардни разположения на тримерния куб, в който случай двумерната форма няма да е само квадрат). Още по-симетрична и още по-препоръчителна форма за разучаване на потенциалното четиримерно съществуване е кълбото, което е още по-симетрично и по-просто от куба. Проекцията на четиримерната форма на кълбо (хиперсфера) в триизмерното пространство е кълбо, точно както проекцията на триизмерното кълбо в двуизмерното пространстви е кръг (окръжност). Триизмерните куб и кълбо са съвсем съществуващи в реалността. Ако ти нямаш възприятия, да регистрираш четиримерните форми на куб и на кълбо, но регистрираш техните проекции куб и кълбо в триизмерното ти възприятие - по какъв начин можеш да докажеш безусловно, че четиримерни форми на куб и кълбо при четиримерно пространствено възприятие не съществуват? Това е все едно да кажеш, че Северна и Южна Америка, с всичко в тях, с всичките им хора и животни, не съществуват, защото ти не можеш да ги възприемеш в момента, докато си в България и възприемаш само нещата от твоето обкръжение в България. Също и жена ти не съществува, когато е отишла до магазина, за да напазарува за закуската ви, докато ти си гледаш телевизия от леглото в стаята ви - тя не може да съществува в този момент, защото ти не я възприемаш по никакъв начин, докато си се излежаваш в леглото и си зяпаш филмчета...

Редактирано Октомври 15, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 15 минути, gmladenov said:

Разликата с полихедроните е, че триъгълникът е проекция на нещо, което съществува
в реалността (наприемер египетските пирамиди), докато полихедроните са чисти абстракции.

Защо намесваш "съществува" в случая, и какво значение има? И триъгълникът, и полихедроните, и n-мерните фигури са абстрактни фигури, и в това се състои тяхното съществуване. Кубът и пирамидата са полихедрони. Каква е разликата с триъгълника в контекста на съществуването?

Преди 15 минути, gmladenov said:

Разговорът почна от там как да прожектираме "правилно" n-мерни обекти за n > 3.
"Правилно" в случая е просто условност/договорка; няма обкетивен критерий за това
как да прожектираме "правилно" абстракции.

Има си строги првила как се правят проекции, това че ти не ги знаеш няма никакво значение.. Всичко може да се изчисли, след което вземаш моливчето и линийкта и почваш.

Ето например как може да си построиш проекции на 4-мерен куб на плоскост или в тримерно пространство ЦЪК.

Нямаш никакви ограничения, и намесата на термина "реалност" е без смисъл.

Редактирано Октомври 15, 2021 от scaner

[tantin]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Разговорът почна от там как да прожектираме "правилно" n-мерни обекти за n > 3.
"Правилно" в случая е просто условност/договорка; няма обкетивен критерий за това
как да прожектираме "правилно" абстракции.

Има много начини да визуализираме допълнителните измерения.  Но за да ги разберем не е достатъчно само да ги визуализираме.  Някакви картинки помагат, или може да помогнат, но има хора дето само ще се объркат още повече от тези картинки.  Не винаги визуализацията помага.  Колкото по-объркана е картинката, толкова повече на хората ще им настръхнат косите и ще си кажат "това не е за мен". 
В тоя смисъл математиците могат без много усилия да си представят многомерния вектор и как той ще се завърти или умножи.  Художниците ще дадат някаква си тяхна версия с цветове, с проекции и разни други трикове.  Магьосници и факири ще се опитат директно да ни го демонстрират като изваждат предмети от нищото ей така между пръстите си.  Варианти за демонстрации има много.   За мен онзи 4-мерен куб дето се върти и се отваря и свива в самосебе си не е 4-мерно пространство, поне аз не успявам да вникна какво му е 4-мерното.  

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Има си строги првила как се правят проекции, това че ти не ги знаеш няма никакво значение..

Строгите правила ние сме ги измислили ... а не ни ги наложила природата. За това иде реч.

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Строгите правила ние сме ги измислили ... а не ни ги наложила природата. За това иде реч.

Ами ние не сме ли продукт на природата? И строгостта на правилата ни не се ли определя от ограиченията на природата?

Пак да повторя - между реалност и абстракция принципно има разлика. Ние изучаваме реалността правейки абстрактни модели. И това е връзката. Не виждам защо се тръшкаш. Махай тези капаци...

Редактирано Октомври 15, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 14 минути, tantin said:

Има много начини да визуализираме допълнителните измерения. 

Съгласен. Философскят въпрос тук е какво значи "правилна визуализация".

Ако нещо съществува в реалността, то "правилната" визуализация е проекцията да
отразява реалността.

Но когато говорим за допълнителни измерения, не можем да разчитаме на "отражение" на
действителността. Така че ние си измисляме какво значи "правилна" визуализация.

Ние сме решили, например, че духовете изглеждат така. Само че откъде-накъде това е
"правилната" визуализация.

Редактирано Октомври 15, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 15 минути, tantin said:

Варианти за демонстрации има много.  

За това говоря и аз.

[tantin]

Преди 13 минути, gmladenov said:

Така че ние си измисляме какво значи "правилна" визуализация.

Правилна е винаги в контекста на някаква теория, наука или идеология. "Правилно" - се отняся спрямо някакви критерии, съвкупности от правила.  Това което е правилно в Евклидовата геометрия не е съвсем правилно в нелинейната геометрия.   Аз избягвам да ползвам термина "правилно" , или "неправилно".  Може да се ползва със същия смисъл: коректно, некоректно.   С тая разлика че Правилно се свързва с правилата, докато коректно се свързва повече със случая, с гледната точка, с това доколко е подходящо или не дадено сравнение или тълкувание.
Правилността предполага съществуването на строги правила и критерии. 

[Станислав Янков]

Има едно изключително важно условие при употребата на повече измерения, особено при суперструнната теория. Ако при три пространствени измерения нашата Вселена има даден обем на пространството, който постоянно нараства с нейното разширение, то при допълнително четвърто пространствено измерение използваемият пространствен обем на Вселената нараства значително, плюс разширението ѝ. При представянето на Вселената като трибрана (разтегната тримерна струна-брана, която представлява тримерното пространство) всички струни на частиците, на силното, на слабото и на електромагнитното взаимодействие се движат само в рамките на тази трибрана. При тази версия на суперструнната теория фотоните, чрез които основно ние възприемаме, са отворени струни и могат да се движат само в границите на трибраната, поради което и ние можем да възприемаме само три пространствени измерения - светлината, чрез която възприемаме е ограничена в движенията си само в трите пространствени измерения и останалите измерения могат да са дори разтегнати, не увити, но пак ние да нама как да ги регистрираме. Заради ограничаването на светлината само в рамките на трибраната. Единствена гравитацията излиза извън тримерната трибрана. Обаче всичко това губи смисъл, ако се опитваме да представяме допълнителнителните измерения по начини, които не водят до значителни увеличение на пространството, което може да се използва. Просто - нищо не правим по такъв начин. Ефектът от значително увеличение на използваемото пространство при повече от три измерения, в сравнение с триизмерна пространствено Вселена е абсолютно задължителен и е незаобиколимо условие още от първия момент, в който Калуца е предложил на Айнщайн въвеждането на четвърто пространствено измерение, за да се съчетаят успешно електромагнетизма на Максуел и ОТО на Айнщайн. Всички форми на представяне на допълнителни измерения, които не водят до значително увеличение на пространството в ставнение с трите измерения не вършат никаква работа.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, tantin said:

Тука си в голяма грешка.  Защо си мислиш че организмите са високочестотни? Пълно заблуждение.  Всички живи организми , всички нервни клетки работят на един и същ принцип, работните честоти не са големи.  Приблизително с някакви си десети, максимум стотни от секундата.  Причината за това е че се ползват йонни токове, а не чисто електрически...

Не споря. Само - съм на друго мнение.

Йонните токове са бавни. И по-скоро, йоните действат (грубо) като кондензатори при връзките за пренос на информация. Истинската информация, която е бърза, е с пренос на ел импулс с вълни до Управител (както променливо токово поле се пренася през кондензатор). Формирането на вълнов процес на пренос е на база механични колебания на еластични нишки и обратно - външни за нишките вълни, предизвикват механични колебания в нишките. Всеки фотон в тези вълни носи информация от това, което се деформира - така се получава избирателност на случващото се. Тоест групите нишки с права и обратна деформация, (която зависи от дължина и форма на нишките) провокират токове през връзка (кондензатор) - която пък също избирателно, да  предава точната информация по невроните. (самите неврони са подобно вълноводи - биовълноводи, които избирателно (генетично обусловени), пренасят импулс - по честота, поляризация, сфазирания - без загуби (минимални), щото са с няколко "изолационни" обвивки - могат да пренасят множество различни по информация импулси. Ако има "грешки" - то те са във връзките.

(при хората - горното разказва как мозъкът знае къде ни са крайниците, въобще, а и дето щракат клавиатурата, без да ни притеснява)

До определени естествени стойности на интензитет на честоти в полето - има почти пълна релаксация на работата във връзките на живото - естествено възстановяване (по ген-информация). (Известна е сезонната промяна в естествените интензивности на лъчения - при растенията). При увеличаване на фона от лъчения - мех. деформация от допълнителна информация е все по-натоварвана, а тя си има "срок на годност". Показват го "изчезванията" (частично) на пчелички, на пеперудки, на мухички, на птички и на по-едри животинки. Нарушава се естественото равновесие за бактериална среда, примерно се отразява и на храната, която се ползва от бактериални процеси... И докато сме в стрес - лесно ни разболява "околната среда".

(лошото е, че и мухата-дрозофила е засегната, а и млечно-киселата бактерия?!!)

...

[tantin]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

йоните действат (грубо) като кондензатори при връзките за пренос на информация. Истинската информация, която е бърза, е с пренос на ел импулс с вълни до Управител (както променливо токово поле се пренася през кондензатор). Формирането на вълнов процес на пренос е на база механични колебания на еластични нишки и обратно - външни за нишките вълни, предизвикват механични колебания в нишките. Всеки фотон в тези вълни носи информация от това, което се деформира - така се получава избирателност на случващото се. Тоест групите нишки с права и обратна деформация, (която зависи от дължина и форма на нишките) провокират токове през връзка (кондензатор) - която пък също избирателно, да  предава точната информация по невроните. (самите неврони са подобно вълноводи - биовълноводи, които избирателно (генетично обусловени), пренасят импулс - по честота, поляризация, сфазирания - без загуби (минимални), щото са с няколко "изолационни" обвивки - могат да пренасят множество различни по информация импулси. Ако има "грешки" - то те са във връзките.

(при хората - горното разказва как мозъкът знае къде ни са крайниците, въобще, а и дето щракат клавиатурата, без да ни притеснява)

Това са си твои интерпретации. Науката е напреднала много в този раздел на анатомията и физиологията. Не е зле да погледнеш какъв е точния механизъм на тези процеси вместо да си правиш грешни интерпретации с високочестотни кондензатори. Има направени премного изследвания в тези области, това е описано в учебниците по физиология.

[scaner]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Има едно изключително важно условие при употребата на повече измерения, особено при суперструнната теория. Ако при три пространствени измерения нашата Вселена има даден обем на пространството, който постоянно нараства с нейното разширение, то при допълнително четвърто пространствено измерение използваемият пространствен обем на Вселената нараства значително, плюс разширението ѝ. При представянето на Вселената като трибрана (разтегната тримерна струна-брана, която представлява тримерното пространство) всички струни на частиците, на силното, на слабото и на електромагнитното взаимодействие се движат само в рамките на тази трибрана. При тази версия на суперструнната теория фотоните, чрез които основно ние възприемаме, са отворени струни и могат да се движат само в границите на трибраната, поради което и ние можем да възприемаме само три пространствени измерения - светлината, чрез която възприемаме е ограничена в движенията си само в трите пространствени измерения и останалите измерения могат да са дори разтегнати, не увити, но пак ние да нама как да ги регистрираме. Заради ограничаването на светлината само в рамките на трибраната. Единствена гравитацията излиза извън тримерната трибрана. Обаче всичко това губи смисъл, ако се опитваме да представяме допълнителнителните измерения по начини, които не водят до значителни увеличение на пространството, което може да се използва. Просто - нищо не правим по такъв начин. Ефектът от значително увеличение на използваемото пространство при повече от три измерения, в сравнение с триизмерна пространствено Вселена е абсолютно задължителен и е незаобиколимо условие още от първия момент, в който Калуца е предложил на Айнщайн въвеждането на четвърто пространствено измерение, за да се съчетаят успешно електромагнетизма на Максуел и ОТО на Айнщайн. Всички форми на представяне на допълнителни измерения, които не водят до значително увеличение на пространството в ставнение с трите измерения не вършат никаква работа.

Обемът в случая няма никакво значение. За какво ти е повече пространство, ако така се изразим?

Идеята на допълнителните измерения е, да се даде възможност чрез геометрията да се обяснят допълнителни симетрии, свързани със законите за запазване.

Има една теорема на Ньотр, която свързва всяка симетрия на една физическа система със закон за съхранение. Ние познаваме доста закони за съхранение, от тук и най-простата идея в теорията на струните - тъй като голяма част от симетриите са симетрии, свързани с пространство-времето, защо не всички симетрии да произлизат от тази база? Нужни са достатъчно степени на свобода, за да се получат нужните симетрии, а от там и нужната геометрия, която да обяснява наблюдаемата реалност. В началото са били нужни 26 такива степени на свобода, после се е доказало, че част от тях играят двойнствена роля, и са нужни само 10 степени на свобода - "измерения" в пространство-времето. Тези 10 степени на свободи налагат ограниченията върху вибрациите на струните.

До тук, както виждаш, обемът няма значение. Има значение геометрията на полученият комплекс, защото определя възможните пътища (геодезичните линии) по които материята може да се движи.Тъй като гравитацията е проявлеие на тази геометрия, тя изначално може да се "движи" (ако така може да се каже) по всичките измерения. Но за останалата материя това не е задължително, там може (и има) ограничения, това се определя от харатера на вибрациите на струните, които се проявяват като частици. Характерът на материята която се определя от вибрациите на струните определя нейната чувствителност към допълнителнте измерения.

Първоначалната идея на Калуца е била, че петото измерение, което той въвежда в уравненията на Айнщайн, е съвсем нормално ортогонално измерение на всички останали, но с едно допълнително свойство - взаимодействията в материята (електромагнитните само са били познати тогава) не зависят от него.  Това идва от фактът, че ние не го усещаме по никакъв начин.  Геометрически това изглежда така. Ако си представиш 4-мерното пространство-време като една плоскост, петото измерение е перпендикулярно на нея, а цялата материя и всичките и взаимодействия са "сплескани" само в плоскостта на 4-мерното пространство-време, никаква материя не "ходи" по петото измерение. Тоест излишното пространство, осигурено от това пето измерение, не е било използваемо като контейнер за материята. Ползата тук е, че въпреки това тази геометрия дава нови решения в уравненията на Айнщайн, добавящи електромагнетизма (който също живее само в плоскостта на 4-мерното пространство-време).

Обемът, осигурен от това пето измерение, не участва във физиката. Затова по-късно Оскар Клайн дава идеята, че това е изродено измерение, което се е "затворило" с изкривяване на много малък мащаб. Това "затваряне" превръща за удобство геометричното измерение в геометрична степен на свобода.

Така че не е нужен обем. Нужни са степени на свобода, чрез които да се изразява богатата вибрация на струните. Вече характерът на "свитите" измерения налага ограничения върху тези вибрации, и това налага ограничения върху пребиваването на частиците по тези измерения. Например ако една струна вибрира само по такова измеренние, частиците в резултат на тази вибрация ще пребивават само в него, а не в 4-мерното пространсвто-време. Ще влияят само гравитационно, и ей ти на модел на тъмната материя. Тук се откривт много допълнителни възможности.