Въпрос относно скоростта на светлината

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Ти не излезе от тази заблуда. Сферата не е илюстрация на гравитационно изкривяване. Напротив. Сферата е пълна липса на гравитационно изкривяване. Няма как да се ускоряваш вечно (и стига с това ускорение по инерция ). В Сферата липсва потенциалната разлика за да имаш енергия за ускорение. Сферата е илюстрация на пространство, в което се движиш по инерция.

Липса на гравитационно изкривяване е плоското пространство (лист хартия). Сферата (2d, гледано от 3d) съвсем видимо потъва и даже се и събира непрекъснато в една точка. А пък конусът е разширението на пространството от точка (отворена кривина, за разлика от затворената кривина на сферата и липсата на кривина при плоското пространство).

Подчертаването, че всичко става по инерция, без никакъв разход на енергия е много съществен момент, затова специално не го пропускам.

Редактирано Октомври 18, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 51 минути, Ниkи said:

В додекаедър имаш наличие на гравитация и имаш ускорение (по инерция ) а не движение по инерция

В додекаедър има ПЛОСКИ петоъгълници и съм уточнил, че в ъглите на додекаедъра има вдлъбвания, дупки вследствие на концентрация на материята там - на изображението няма такова нещо, защото не мога да намеря изображение на додекаедър с желаните от мен вдлъбвания при ъглите-свързвания на петоъгълниците. Именно тази концентрация на материята и вдлъбванията при ъглите (които ги няма в изображенията на додекаедъра, както вече споменах) променят огъването на сферата до плоски петоъгълни плочки и въпреки наличието на такива плоски места, се запазва общото сферично очертание (общата гравитация като бяло) на тази 2d-“вселена”.

[Станислав Янков]

Преди 44 минути, Ниkи said:

Както виждаш съм се дистанцирал от тия фантасмагории

Принципно, сферата (и всякакви затворени фигури) не е правилния подход за илюстрация на гравитация. Сфера може да е форма на пространството. Аналогия на балона, който се надува. И в тази сфера няма гравитация, която да те ускорява. Ако си спрял, по повърхността на балона (сферата), на къде ще тръгнеш?...!

Сферата, също може да представлява хомогенно разпределена материя, която си създава гравитация, но не създава гравитационен потенциал, който да те ускорява по траектория, част от тази сфера... и пак отиваме в начална позиция

Нещо като Додекаедър, може да се получи от пространство със форма на сфера и наличие на гравитационни потенциали

Искаш на кажеш, че кълбата нямат двумерни повърхнини ли?! Подходът с разглеждането на някаква геометрия в 2d, за да се постигне по-доброто и’ разбиране в 3d се използва широко във физиката. Освен това и при човека има подобно разминаване - вижда 2d, докато се движи 3d (и няма никаква 4d+ опитност, поради което не е в състояние да си представи повече от три пространствени измерения).

3d възприятие ще регистрира движение по инерция върху 2d-сфера като движение с постоянна скорост по огънато пространство, 2d възприятие ще регистрира същото движение като ускорение по плоско пространство. Всичко е съвместно възприятие, едновременно на различни перспективи и всичко това дава различните физически феномени.

Правилният подход в 2d е първоначална сфера в първия миг на промяна на енергията на инфлатонното поле в масивна материя, а след това сферата започва да се деформира заради гравитационните скупчвания на материята, появяват се по-изразени вдлъбнатини и по-плоски пространства (условно двумерния додекаедър с плоските петоъгълници и с по-сериозни вдлъбвания в ъглите на петоъгълниците), но в по-общ план очертанията на сферата се запазват в някаква степен.

По подобен начин нашата 3d-Вселена е кълбо (ако не е тор) с множество плоски и вдлъбнати участъци вътре в него, но в общи линии задържа кълбовидната си форма. Ако някак си можеше да достигнеш външния периметър на това постоянно разширяващо се (с леко ускорение) кълбо и да го преминеш - ти нямаше да усетиш нищо и просто докато потъваш в ръба на единия край на кълбото (повърхнината на сферата му), същевременно щеше да навлизаш през срещуположния му край.

Всичко е разнородни перспективи на възприятието. Разноизмерни, разноскоростови, разновремеви...

Редактирано Октомври 18, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 29 минути, Ниkи said:

Само че това не може да продължава вечно (както би било при сфера). За това сферата не е добър пример

Според мен, винаги се намираме върху външния периметър въпреки, че интуитивно не изглежда така

Защо не?! Ти ако се спускаш по едно безкрайно нанадолнище - няма ли да се ускоряваш безкрайно? Тук говорим единствено за геометрия, ефект от нея и възприятие от различни перспективи. Сферата е примера за вечното спускане. При 3d това не може да стане, защото все в някой момент ще се достигне центъра на масите, ако преди това не бъдеш спрян (примерно от повърхността на Земята или пък от дъното на океана, където ще бъдеш смазан от огромната тежест на водата над тебе).

Ако говориш за 3d-Вселената - винаги се намираме в нейния център, независимо къде сме. От тука идва и ефекта на неусетния преход през единия край на вселенското кълбо ведна в срещуположния му край. Защото навсякъде е център.

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, Ниkи said:

E, Слави. Ти пък вече... Нали за това беше онази тема за връзката м/у енергия и пространство. За да имаш "криво" пространство ти трябва енергия. За да имаш ускорение ти трябва и друг обект... пренос на енергия... Ти "го удари" на чиста математика. Дай го малко по Физично  

Когато се спускаш по нанадолнище, с което се ускоряваш - каква енергия изразходваш? Това е направо основите на физиката - Нютон с неговите топчета по наклонени дъски! За ускоряване по плоско, равно пространство изразходваш енергия, но каква енергия изразходваш за същото ускоряване по нанадолнище? Никаква, нали? Понякога се забравят съвсем базисните неща във физиката - гравитация, инерция, отправна система...

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Най вероятно се шегуваш . Ще изразходиш тази енергия, необходима да се върнеш.

Енергията не е като спестовната книжка, да виждаш с какво разполагаш. Спрямо един имаш, спрямо друг нямаш. Пишеш без да мислиш. Като е никаква, защо в един момент спираш да се ускоряваш?

Ето това вече не е физика, а шегички. Иначе - ако се спускаш по наклона на сфера, каква енергия ще разходваш за връщане, още повече, че ако се обърнеш в обратната посока (за което вече ще трябва да изразходваш енергия, както и за спиране или за намаляване на ускорението), ти пак ще започнеш да се ускоряваш заради спускането, но този път вече в противоположното направление? Къде по двуизмерна сфера спираш да се ускоряваш? Спираш само при триизмерно кълбо, когато достигнеш центъра на масата и ако не бъдеш възпрян от електромагнитни сили преди това, на земната повърхност (при 3d в центъра на гравитацията вече няма кривина - попаднал си в дъното на ямата).

[Малоум 2]

On 16.10.2021 г. at 11:03, tantin said:

Това са си твои интерпретации. Науката е напреднала много в този раздел на анатомията и физиологията. Не е зле да погледнеш какъв е точния механизъм на тези процеси вместо да си правиш грешни интерпретации с високочестотни кондензатори. Има направени премного изследвания в тези области, това е описано в учебниците по физиология.

Ето ги механизмите в картинки ..., ама не включват "механиката"към обяснение. Повече са чуденките.

...

?Излезе, че мозъкът "работи" като с морзова азбука - светло+тъмно+времеви интервал?!

...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Какво спускане по сфера още те преследва. Стига с тези глупости. По-нагоре те попитах ако те поставят върху твоята сфера неподвижен, на къде ще тръгнеш да се ускоряваш. Ускорение и скорост имаш спрямо други обекти, къде са те, че реши че се ускоряваш. И не те спират електромагнитните сили а инерционната маса в която ще се блъснеш. Ел силите са само за взаимодеиствието. А и не е нужно да те спира нещо. Ако имаш диаметрален отвор в Земята, кое те спира тогава. Как изглежда тогава твоята 2D сфера

Нещо, много зациклихме на условен пример, чието предназначение е само да онагледи по-лесно физически процес! Ти или не можеш да възприемеш, или нещо се бъзикаш, че движението по двуизмерна сфера е аналогично на вечно движение по геодезична линия при гравитационно въздействие, както и на вечно спускане по наклон. Ако толкова държиш - по сферата има захванати за нея двуизмерни дървета, храсти и други подобни, при минаването покрай едни и същи от които ти ще можеш да ги разпознаваш и да отчиташ, как при всяко следващо преминаване се движиш все по-бързо покрай тях. Точно, както при спускането ти с лагерната ти количка по наклон в началото виждаш, че преминаваш с една скорост покрай вратата на стрина Пена, а по-надолу вече отчиташ, че минаваш с осезаемо по-висока скорост покрай вратата на Марийка.

Какво е това зацикляне, което предизвикват у някои относително не най-сложни примери и описания, макар да не са и елементарни?!

Дай ми един, само един пример за силово взаимодействие между тела, което да е пряко, без никакво участие на електромагнитните сили (основно - електромагнитното отблъскване, което разглеждаме в момента). Само не ми казвай, че когато стъпваш директно върху Земята, подметките и краката ти осъществяват пряко съприкосновение с почвата, а не през електромагнитното взаимодействие! Тези неща се учеха още във физиката за 7-ми или 8-ми клас беше там!

Редактирано Октомври 18, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ето ги механизмите в картинки ..., ама не включват "механиката"към обяснение. Повече са чуденките.

Да, такива са механизмите, но това въобще не са "високите честоти". Това няма нищо общо с 5G. Това са йонните токове със скорост няколко метра до няколко стотин метра в секунда. Това е на много пъти по-бавно от електрически ток. 

[Станислав Янков]

Точната интерпретация на гравитационното изкривяване и на спускането по геодезична крива в 2d от гледна точка на 2d-възприятие и на 3d-възприятие: Както 2d-формата, която се движи по двумерна сферична “вселена”, така и 3d-наблюдател, който наблюдава 2d-движението “отстрани”, ще отчитат непрекъснато ускоряване. Разликата е, че 2d-възприятието ще счита, че се движи в плоско, равно и гладко пространство, но с ускорение на скоростта си по инерция и ще се чуди, защо непрекъснато се ускорява до все по-високи и по-високи скорости, до безкрайност, дакато 3d-възприятието, което наблюдава тава 2d-движение “отвън”, ще отчита и изкривяването на 2d-сферата, заради което 2d-формата не спира и не спира непрекъснато да пропада по геодезична окръжност върху сферата и поради това непрекъснато да се ускорява все повече и все повече.

Дори ако можеше да застане неподвижен спрямо наблюдател, един електрон има не само електрично поле, но и някакво базово магнитно поле спрямо наблюдателя (от тук възниква развитието на идеята за СПИН-а на частиците). Тоест, не само има някакво движение при електрон в покой, което поражда електричното му поле-константа, възприемано от наблюдателя, но същевременно има и някакво движение на електричното поле на електрон в покой, което води и до някаква регистрация на базово магнитно поле на този електрон от наблюдателя. И след като квантовата механика не позволя електрона да има каквито и да е 3d-части, които да се движат, въпросът за характера на това движение става още по-изразен, както и подозрението за реалното наличие на повече от три пространствени измерения...

Редактирано Октомври 19, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Не се спря с тези фантазии. Защо реши че интерпретацията на двумерна вселена трябва да е сфера. Защо не призма, направо триъгълна пирамида. Твоята 2d фигурка така и така не вижда кривината на сферата, няма да види и ръба на призмата. Разбираш ли къде ти куцат измислиците.

Не знам колко ще се чуди,  но по едно време ще му прилошее... От приливните сили... Защото ще ги има...

Допускаш грешката да детайлизираш нещо, което само ти показва, че огъването на пространството в твоето измерение може да се рагистрира като фактическо огъване само от по-високо измерение. В твоето измерение ти ще се досещаш, че има някакво такова огъване само чрез неусетното (по инерция или както Скенер спомена в заключената ти тема - при въздействие в пълен сихрон над всичките ти части, както и на всички предмети, свързани с теб) движение с ускорение спрямо светлината около теб (от по-далечните планети и звезди).

Ясно е, че реално не може за се достигне до скорост над скоростта на светлината, да не говорим, че в 2d не могат да съществуват нито гравитационни, нито електромагнитни вълни (освен посоката на движение като едно тяхно измерение, при тези вълни има перпендикулярни компоненти по дължина и широчина, като при ЕМВ това са осите на електрическото и магнитното поле - тази триизмерна характеристика не може да се прояви в 2d-свят).

[bgman13]

On 14.10.2021 г. at 12:54, scaner said:

Няма друг начин за развитие на науката, освен чрез правене на грешки Това я отличава от вярата в Бог и Аллах.

Така е - грешките са неизбежни. Мисля, че и ти сега направи грешка - вярата в Бог е разновидност на науката, и съдържа в себе си съответните грешки. Т.е. по същество няма разлика. И сега върпросът е, дали това което аз току-що казах съдържа също някаква гершка? Но не вярвам да отговориш верно на тоя въпрос. Щото вече си в ситуацията на един случай: Преподавателкат казала "Подлагай всичко на съмнение!" А един ученик отговорил "Другарко, вие сигурна ли сте в това което казвате?"

 

Конкретно за вярата в бог, т.е. за религиозните концепции, които хич не са прости. В тях има истини, които съвременната наука е игнорирала. И игнорирайки истините от религиите, все едно че изхвърля и бебето, заедно с мръсната вода. И след това, прави не по-малки грешки от религиите, защото е не по-малко схоластическа. А в допълнение развива и едни опашати лъжи, и дори брутални фантасмагории, като например неевклидовата геометрия. Неевклидовата гемоетрия е класически пример, как именно държавната власт налага една лъжа - така както всъщност са бли наложени и религиите. При налагането на неевклидовата геометрия е имало много сериозна конспирация между държавната власт в Германия и Русия. При което Гаус е бил изглежда най-знаещото старо куче, което обаче не е пожелало да пожертва авторитета си пряко, и е лансирало идеята чрез две подставени лица, студентчета в Русия и Унгария. Взаимодействието между политичекия натиск на Русия и Германия над науката е направо впечатляващо.

И това фактически показва, как политиката се явява основен проблем пред науката. Т.е. за да разбереш и как стоят нещата по конкретната тема, ти трябва да бъдеш част от организирана група. Но тази група е йерархическа. А пък йерархическата група си има свои (физични) закони. За да работи правилно организираният интелект, той трябва да е организиран по правилните природни закони. А ако не е, тогава се превръща в по-голямата грешка на природата. Не можеш сам да знаеш толкова, колкото знае един организиран интелект. В това е проблема. И за това не се опитвай да изясняваш въпросите, които са зададени, преди да оправиш йерархическата организация.

Редактирано Октомври 19, 2021 от bgman13

[Gravity]

Преди 4 минути, bgman13 said:

 При налагането на неевклидовата геометрия е имало много сериозна конспирация между държавната власт в Германия и Русия. При което Гаус е бил изглежда най-знаещото старо куче, което обаче не е пожелало да пожертва авторитета си пряко, и е лансирало идеята чрез две подставени лица, студентчета в Русия и Унгария. Взаимодействието между политичекия натиск на Русия и Германия над науката е направо впечатляващо.

Това не отговаря на историята.

[bgman13]

Преди 12 минути, Gravity said:

Това не отговаря на историята.

Никога не мога да бъда сигурен, каква е точно историята. НО някои казват, че е била ето тая.

 

http://www.math.bas.bg/smb/2012_PK/tom_2012/pdf/034-044.pdf

 

Конкретно в случая, за щастите имаме пред себе си и въпросната теория, която няма да може да бъде доказана никога. Но може да бъде повярвано в нея от хората, които са податливи на авторитарно идолопоклоничество.

 

А освен това, имаме и възможност да развиваме знанията си по въпроса за физиката на организираната йерархична група, която може да хвърли много светлина по въпроса, защо се развива едно нарастващо несъответствие между реален елит и елит на власт, а пък най-накрая говедата започват да управлявт хорат. Това е факт. Всичките тия факти в тяхната съвкупност, подсказват, че това което аз казвам е вярно.

Редактирано Октомври 19, 2021 от bgman13

[Станислав Янков]

Преди 30 минути, Ниkи said:

Пак ти казвам, това важи само за хомогенно гравитационно поле. При друго гравитационно поле няма да е неусетно. А хомогенно гравитационно поле реално няма

Аз те разбрах още от самото начало. И от тогава се опитвам да кажа, че не е добре да ползваш затворена фигура. Не мога да разбера защо интерпретираш гравитацията със (примерно) сфера, като няма как геодезична линия, резултат от гравитация, да е кръг. Може за малко да е част от окръжност, но само малък сектор, не цяла окръжност 

...но силите ги има

Каква ще е разликата м/у "твоята" светлина и тази "от по-далечните планети и звезди"

Добре ще е да си дадеш сметка за един детайл. Знаеш, какъв разход на енергия е нужен, за да излети само една ракета от Земята. Ако много държиш да приемеш, че гравитацията е свързана с поток от енергия, а не с изкривяване на пространство-времето, при което за гравитационното притегляне не се ползва никаква енергия - енергията, която е нужна, за да се върне ракета от Космоса към земната повърхност, чрез гравитацията и с изключени двигатели ще е най-малкия ти проблем. Трябва да обясниш направо немислим поток от гравитационна енергия, който тече към центъра на Земята непрекъснато, във всеки един миг и не само трябва да обясниш, откъде идват тези невъобразими количества енергия всеки миг, но и как изчезват в центъра на Земята (дано да не е чрез чудо!). И след като гравитацията е такава енергия, разширението на Вселената също трябва да е прилив във Вселената от всяка нейна пространствена точка на още по-невъобразими количества енергия, неизвестно откъде... Накратко - при енергийност на тези процеси не е възможно да минеш без повече от три пространствени измерения и при това - които ти не си способен да възприемеш.

[tantin]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

  Преди 43 минути, Ниkи said:

Пак ти казвам, това важи само за хомогенно гравитационно поле. При друго гравитационно поле няма да е неусетно. А хомогенно гравитационно поле реално няма

Има.  Такова е да речем гравитационното поле в голяма сфера, при която масата е разпределена само  във външната повърнина.  Ако направите кухина в центъра на земята, там човек би бил в безтегловност - понеже гравитационното поле е хомогенно.  Полето го има, но сили няма да действат.

[scaner]

Преди 45 минути, bgman13 said:

Така е - грешките са неизбежни. Мисля, че и ти сега направи грешка - вярата в Бог е разновидност на науката, и съдържа в себе си съответните грешки. Т.е. по същество няма разлика. И сега върпросът е, дали това което аз току-що казах съдържа също някаква гершка? Но не вярвам да отговориш верно на тоя въпрос. Щото вече си в ситуацията на един случай: Преподавателкат казала "Подлагай всичко на съмнение!" А един ученик отговорил "Другарко, вие сигурна ли сте в това което казвате?"

Сериозно ли вярата в Бог е разновидност на науката?

Хайде да тръгнем по-отдалеко - какво е "наука"? И има ли изобщо вярата място в нея? Ако случайно има, до каква степен? За да стигнем до някакво сравнение с богове и подобни...

И ако вярата няма място в науката, вашата теза е изначално погрешна

Преди 45 минути, bgman13 said:

Конкретно за вярата в бог, т.е. за религиозните концепции, които хич не са прости. В тях има истини, които съвременната наука е игнорирала.

Какъв е критерият за "истина"? За да разберем, има ли ги в религията изобщо, и игнорирала ли е нещо науката?

Да поясня, не става дума за логически самоопределените истини като "никой не може да открадне шапката която нямам".

Преди 45 минути, bgman13 said:

И това фактически показва, как политиката се явява основен проблем пред науката. Т.е. за да разбереш и как стоят нещата по конкретната тема, ти трябва да бъдеш част от организирана група. Но тази група е йерархическа. А пък йерархическата група си има свои (физични) закони. За да работи правилно организираният интелект, той трябва да е организиран по правилните природни закони. А ако не е, тогава се превръща в по-голямата грешка на природата. Не можеш сам да знаеш толкова, колкото знае един организиран интелект. В това е проблема. И за това не се опитвай да изясняваш въпросите, които са зададени, преди да оправиш йерархическата организация.

Хубавото на науката е, че резултатите и са проверими. По този начин се избягват всякакви конспирологически конструкции, зависещи от някакви йерархии.

Напротив, йерархиите се градят на база авторитети. А точно това няма значение за науката.

[scaner]

Преди 19 минути, tantin said:

Има.  Такова е да речем гравитационното поле в голяма сфера, при която масата е разпределена само  във външната повърнина.  Ако направите кухина в центъра на земята, там човек би бил в безтегловност - понеже гравитационното поле е хомогенно.  Полето го има, но сили няма да действат.

Хм, а има ли гравитационно поле в такава сфера?

Хомогенно поле по определение е поле, чийто ненулев интензитет (т.е. силата която упражнява върху пробно тяло) е еднакъв по направление и големина в цялото пространство.

В описваната кухина имаме постоянен потенциал във всяка точка. Тоест в нея липсва интензитет на полето, той във всяка точка е нула. НО, потенциалът на всяко поле е определен с точност до константа, така че можем да изберем потенциала в кухината нула. Демек в кухината поле няма. Именно за това там човек е в безтегловност

[Gravity]

Преди 52 минути, bgman13 said:

Никога не мога да бъда сигурен, каква е точно историята. НО някои казват, че е била ето тая.

 

http://www.math.bas.bg/smb/2012_PK/tom_2012/pdf/034-044.pdf

 

Конкретно в случая, за щастите имаме пред себе си и въпросната теория, която няма да може да бъде доказана никога. Но може да бъде повярвано в нея от хората, които са податливи на авторитарно идолопоклоничество.

 

А освен това, имаме и възможност да развиваме знанията си по въпроса за физиката на организираната йерархична група, която може да хвърли много светлина по въпроса, защо се развива едно нарастващо несъответствие между реален елит и елит на власт, а пък най-накрая говедата започват да управлявт хорат. Това е факт. Всичките тия факти в тяхната съвкупност, подсказват, че това което аз казвам е вярно.

Би ли цитирал точно коя част от тази статия подкрепя твоята теза.

[tantin]

Преди 2 минути, scaner said:

Хм, а има ли гравитационно поле в такава сфера?

Хомогенно поле по определение е поле, чийто ненулев интензитет (т.е. силата която упражнява върху пробно тяло) е еднакъв по направление и големина в цялото пространство.

В описваната кухина имаме постоянен потенциал във всяка точка. Тоест в нея липсва интензитет на полето, той във всяка точка е нула. НО, потенциалът на всяко поле е определен с точност до константа, така че можем да изберем потенциала в кухината нула. Демек в кухината поле няма. Именно за това там човек е в безтегловност

Трябва да правим разлика между съществуване на поле и интензитет на полето.  Полето си съществува и при нулев интензитет.

В случая се сблъскваме с недостатък на "дефиницията" за поле.  Това че интензитета е нулев не означава че няма поле.  Защото потенциала на полето не е нулев.  При ненулеви потенциали - полето е там и реално си съществува.  Но не можем да измерим потенциални разлики в този участък.  Ако обаче сравним потенциала от вътрешността с потенциала извън сферата или в безкрайност ще се получат съвсем други стойности.
 

[scaner]

Преди 25 минути, tantin said:

Трябва да правим разлика между съществуване на поле и интензитет на полето.  Полето си съществува и при нулев интензитет.

В случая се сблъскваме с недостатък на "дефиницията" за поле.  Това че интензитета е нулев не означава че няма поле.  Защото потенциала на полето не е нулев.  При ненулеви потенциали - полето е там и реално си съществува.  Но не можем да измерим потенциални разлики в този участък.  Ако обаче сравним потенциала от вътрешността с потенциала извън сферата или в безкрайност ще се получат съвсем други стойности.

Ако полето е там и реално съществува, как се проявява? И ако не се проявява, какво значи че е там и съществува? За това става дума.

И какво значи "потенциалът не е нулев", след като по дефиниция потенциалът се определя до произволна константа - а в случая сме точно в тази ситуация, потенциалът е константа, която е с произволна стойност, и за удобство я слагаме нула? Дори да не я слагаме нула, по горната причина, поле няма.

Представи си, че цялото пространство е с постоянен елетростатичен потенциал (или гравитационен, все тая). Има ли някакво значение това за физиката, за поведението на обектите? Различава ли се тази ситуация, от другата, при която този потенциал е нула? Не се различава. Поле имаме когато имаме градиент на потенциала, когато той е константен поле няма.

[tantin]

Преди 12 минути, scaner said:

Ако полето е там и реално съществува, как се проявява? И ако не се проявява, какво значи че е там и съществува? За това става дума.

И какво значи "потенциалът не е нулев", след като по дефиниция потенциалът се определя до произволна константа - а в случая сме точно в тази ситуация, потенциалът е константа, която е с произволна стойност, и за удобство я слагаме нула? Дори да не я слагаме нула, по горната причина, поле няма.

Представи си, че цялото пространство е с постоянен елетростатичен потенциал (или гравитационен, все тая). Има ли някакво значение това за физиката, за поведението на обектите? Различава ли се тази ситуация, от другата, при която този потенциал е нула? Не се различава. Поле имаме когато имаме градиент на потенциала, когато той е константен поле няма.

Потенциалът се дефинира като количество работа за пренасяне на един заряд (или единица маса) от дадена точка до безкрайността (във вакума).  Примерно 1кг маса  - потенциалът - това е количеството енергия за да се придвижи този килограм извън гравитационното поле на земята.  Ако издълбаем дупка дълбоко в земята - колкото по-дълбоко стигаме толкова повече енергия ще ни е нужна за да извадим този килограм в Космоса.  
 Дори и в сърцевината на земята да няма гравитационна сила или потенциална разлика то работата за пренасяне на този 1 КГ ще е значителна.   Точките от нашата въображаема кухина в центъра на Земята ще са с равен потенциал и това ще бъде максималния потенциал измерен изобщо някъде на Земята. Съответно и работата за извеждане в Космоса от тези точки ще бъде максимална.

[gmladenov]

Преди 2 часа, bgman13 said:

... вярата в Бог е разновидност на науката ...

Обратното: вярата в науката е разновидност на вярата в Бог.

[Станислав Янков]

Преди 20 минути, Ниkи said:

Какво означава "поток от енергия"

Какво означава "поток от гравитационна енергия, който тече към..."? Енергията не изчева в центъра на Земята, енергията увеличава потенциалната яма

Пространствените измерения са си три. Всички останали измерения не са пространствени. Те само повлияват на пространствените

Не знам! Ти се опитваш да представиш нещата като енергия, значи вероятно ще е поток от гравитони. И ако при гравитацията има енергия - значи при електромагнитното взаимодействие също трябва да има енергия, загуби, приходи, което също не знам, как ще обясниш (при електромагнитното взаимодействие има размяна на виртуални фотони и в този случай няма загуби на енергия). Въобще - не успявам да разбера концепцията ти с енергията, не прилича на нито една от утвърдените теории!

[scaner]

Преди 2 минути, tantin said:

Потенциалът се дефинира като количество работа за пренасяне на един заряд (или единица маса) от дадена точка до безкрайността (във вакума).  Примерно 1кг маса  - потенциалът - това е количеството енергия за да се придвижи този килограм извън гравитационното поле на земята.  Ако издълбаем дупка дълбоко в земята - колкото по-дълбоко стигаме толкова повече енергия ще ни е нужна за да извадим този килограм в Космоса.  
 Дори и в сърцевината на земята да няма гравитационна сила или потенциална разлика то работата за пренасяне на този 1 КГ ще е значителна.   Точките от нашата въображаема кухина в центъра на Земята ще са с равен потенциал и това ще бъде максималния потенциал измерен изобщо някъде на Земята. Съответно и работата за извеждане в Космоса от тези точки ще бъде максимална.

Съсредоточи се в областта, в която потенциалът е константа. За да пренасяш обекти до безкрайността, трябва да преодолееш полето извън кухината, а ние тук говорим конкретно какво има в кухината. Ако приемеш потенциалът в кухината за нула, енергията нужна за пренасяне на тяло в безкрайност няма да се промени, така че това е неудачен пример.

В кухината пренасянето на маса между произволни две точки не изисква енергия (демек потенциалната енергия в тази кухина е една и съща във всяка точка, а потенциалната енергия и тя е определена до константа, и можем да я сложим колкото си искаме, за удобство нула ).

Пак да попитам - по какъв начин се проявява полето в кухината, ако изобщо го има? Каква е разликата в поведението на телата в тази кухина, в зависимост от стойността на потенциала? И ако няма никаква разлика, има ли поле в кухината? Защо тогава да си измисляме ненаблюдаеми духове?