Съвременни мисии до Луната

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската възвръщаема мисия кацна на повърхността на Луната!

Първи кадър от повърхността на Луната след успешното кацане на "Чанг'e 5". Photo : CCTV

1 декември 2020 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. Днес, на 1-ви декември 2020 г. в 17:55 ч. българско време, роботизираната станция на Китай "Чанг'e 5" извърши меко кацане върху повърхността на Луната. За огромно съжаление, въпреки че китайските медии бяха обещали спускането да се излъчва на живо, предаването беше прекратено броени минути преди маневрата за излизане от окололунна орбита. Все пак почти веднага след кацането по китайските телевизии беше публикуван видеозапис, заснет от камерите на мисията. 

Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

Още през следващите няколко часа пробивна машина ще се опита да достигне до дълбочина 2 метра в лунния реголит, за да събере проби от вътрешните части на грунда, а малко по-късно посредством специална лопата ще бъде загребан материал и от самата повърхност. След около два дни възвръщаемата степен със събрания реголит и скали ще отлети от Луната. Вече в окололунна орбита тя ще се срещне с чакащия орбитален апарат, след което пътешествието обратно към нашата планета ще може да започне.

Очаква се триумфалното пристигане на "Чанг'e 5" на Земята заедно с колекционираните проби да е факт на 16-ти декември. 

Кадри, заснети от камерите на "Чанг'e 5" по време на спускането. Photos : CCTV

Пълният видеозапис от кацането можете да изгледате на този линк

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3678-2020-chang-e-5-lands-moon

[SAlexandrov]

ПЪРВИ СНИМКИ: Повърхността на Луната, заснета от кацналата днес китайска мисия!

Снимка от повърхността на Луната, заснета от китайската мисия "Чанг'e 5" след днешното кацане. Photo credit : CNSA

1 декември 2020 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. Днес в 17:15 ч. българско време китайската роботизирана мисия "Чанг'e 5" извърши благополучно меко кацане на Луната в район с координати 51.8 градуса западна дължина и 43.1 градуса северна ширина. Космическата агенция на Китай публикува първите снимки от мисията с висока разделителна способност.

Това са същите изображения, които видяхме с лошо качество на екраните в контролния център веднага след спускането. 

Китайската космическа агенция също така потвърждава, че "Чанг'e 5" е разгърнал успешно слънчевите си батерии и антената си, с което работата на лунната повърхност е вече в ход.

Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

Още през следващите няколко часа пробивна машина ще се опита да достигне до дълбочина 2 метра в лунния реголит, за да събере проби от вътрешните части на грунда, а малко по-късно посредством специална лопата ще бъде загребан материал и от самата повърхност. След около два дни възвръщаемата степен със събрания реголит и скали ще отлети от Луната. Вече в окололунна орбита тя ще се срещне с чакащия орбитален апарат, след което пътешествието обратно към нашата планета ще може да започне.

Очаква се триумфалното пристигане на "Чанг'e 5" на Земята заедно с колекционираните проби да е факт на 16-ти декември.

Снимка от повърхността на Луната, заснета от китайската мисия "Чанг'e 5" по време на спускането. Photo credit : CNSA

Източник: CNSA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3679-2020-chang-e-5-first-photos-moon

[SAlexandrov]

Китайската възвръщаема мисия Чанг-e 5 успешно събра проби от Луната!

На този кадър се вижда крачето на спускаемия апарат "Чанг'e 5" и почвата на Луната. Photo credit : CNSA 

2 декември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Първата възвръщаема мисия на Китай до Луната "Чанг'e 5", която вчера успешно кацна на лунната повърхност, днес събра проби от връхните части и от вътрешността на реголита. Китайските телевизии разпространиха нови кадри, разкриващи любопитни подробности от работата на роботизираната експедиция. 

Както съобщава новинарската агенция Синхуа, "Чанг'e 5" използва два метода за събиране на материал. Първият е посредством пробивна машина, която дълбае на 2 метра под лунната повърхност: 

На този кадър, заснет от камерите на "Чанг'e 5", се вижда как пробивната машина дълбае повърхността на Луната. Photo credit : CNSA

Вторият е чрез специална роботизирана ръка и прикачена към нея лопата:

На този кадър, заснет от камерите на "Чанг'e 5", се вижда устройството за събиране на проби от връхните части на реголита. Photo credit : CNSA

Китайските медии разпространиха и кадри, показващи контейнера на "Чанг'e 5", в който се вижда, че вече съдържа събрани скали и почва:

Контейнерът със събраните проби. Photo credit : CNSA 

Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

Видеозаписът можете да изгледате на този линк в Youtube 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3682-2020-chang-e-5-successfully-collects-samples

[SAlexandrov]

Китай публикува подробно панорамно изображение на Луната, направено от кацналата вчера станция Чанг'e 5!

Умалена версия на панорамното изображение, съставено посредством снимки от камерите на "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA/CLEP

2 декември 2020 г. 12:20 ч.

Светослав Александров. След като вчера китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" кацна на повърхността на Луната, много космически фенове останаха разочаровани от първите снимки. В социалните мрежи прочетох какви ли не оплаквания: че снимките са с ниска резолюция, че смартфонът прави по-добри изображения, че са черно-бели и т.н. 

Това, което хората пропуснаха да забележат, е че това бяха ПЪРВИТЕ снимки от космическия апарат, заснети по време на неговото спускане и скоро след кацането. Това бяха снимки, получени от инженерните, а не от основните научни камери. Те се изпращаха към Земята почти в реално време и действително не са особено забележителни, но са ценни, защото служеха да покажат на екипа дали прилуняването протича по план и кога точно е достигната лунната повърхност. 

Но сега, след като кацането е приключило, положението е различно: "Чанг'e 5" е на повърхността, критичният етап е отминал, слънчевите батерии са разгърнати, научните прибори са активирани - в това число и основните камери. Те заснеха подробни снимки, които спомогнаха изготвянето на цветна панорама с висока разделителна способност и вече не би следвало да има основание да се оплаквате, че изображението не е достатъчно подробно. 

Панорамата е голяма 150 000 на 7 947 пиксела! Можете да я свалите от следния линк: 

https://www.cosmos.1.bg/snimki/ChinaMoonLanding/2020-chang-e-5-landing-panorama-highestres.jpg 

Предупреждавам обаче, че файлът е с размер 19.37 MB и ако компютърът ви е слаб, с отварянето на изображението може да забие браузърът или операционната ви система. 

Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3683-2020-chang-e-5-full-panorama

[SAlexandrov]

Най-сериозното изпитание пред китайската лунна мисия тепърва предстои

Снимка от повърхността на Луната, заснета днес от китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA 

2 декември 2020 г. 21:20 ч.

Светослав Александров. Макар че изстрелването и кацането на Луната бяха сериозни постижения за китайската мисия "Чанг'e 5", най-тежкото изпитание все още не е дошло. Предстои изпълнението на процедура, която е осъществена за последен път на 14 декември 1972 година - по време на пилотираната експедиция "Аполо 17" с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит. Това е отлитането от лунната повърхност и скачването в окололунна орбита. 

"Чанг'e 5" не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции "Аполо" извършват кацания на естествения ни спътник - всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и доставят пробите на Земята. 

Мисията "Луна 16" на СССР. Photo credit : USSR

Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията "Луна" се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. 

Американските кораби "Аполо" са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула "Ийгъл". Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.

На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул "Колумбия", се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA

Утре, на 3 декември, космическата мисия на Китай "Чанг'e 5" трябва да направи това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, процедурата ще се свърши в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на "Аполо", а не на този на съветските роботизирани експедиции "Луна". Очакванията са утре възвръщаемата степен да излети и бързо да се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. Впоследствие степента сама ще коригира орбиталните си параметри, за да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята може да започне.

Същото е като "Аполо", но без участието на пилот. Бордовите компютри трябва да изпълнят операцията безупречно. 

Схемата наистина е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата ще е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! 

Освен това "Чанг'e 5" представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. 

Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3684-2020-hardest-step-chang-e-5-ahead

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Отлитащата степен със събраните от китайската мисия проби бе изстреляна от Луната!

Снимка на отлитащата степен на "Чанг'e 5" от повърхността на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP 

3 декември 2020 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Днес, на 3-ти декември, в 17:10 ч. българско време отлитащата степен на китайската мисия "Чанг'e 5" бе изстреляна от повърхността на Луната и навлезе благополучно в окололунна орбита! През следващите два дни степента ще кръжи около естествения ни спътник, след което ще се скачи с кораба-майка - процедура, която не е изпълнявана от 14 декември 1972 година, когато по времето на пилотираната експедиция "Аполо 17" астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит последни стъпиха на Луната и трябваше да се завърнат у дома.

По последна информация сближението между отлитащата степен и кораба-майка трябва да започне в 20:10 ч. българско време на 5-ти декември (събота), а скачването ще е факт три и половина часа по-късно. 

Напомням на читателите, че "Чанг'e 5" не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции "Аполо" извършват кацания на естествения ни спътник - всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и ги доставят на Земята. 

Мисията "Луна 16" на СССР. Photo credit : USSR

Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията "Луна" се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. 

Американските кораби "Аполо" са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула "Ийгъл". Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.

На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул "Колумбия", се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA

Днес, на 3 декември, космическата мисия на Китай "Чанг'e 5" започна изпълнението на това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, настоящата процедура бива извършвана в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на "Аполо", а не на този на съветските роботизирани експедиции "Луна". Както беше планирано, днес възвръщаемата степен безпроблемно излетя и бързо се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. През следващите два дни степента сама ще коригира орбиталните си параметри, за да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята може да започне.

Схемата наистина е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата ще е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! 

Освен това "Чанг'e 5" представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. 

Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. 

Видеозапис от отлитането: Twitter връзка

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3687-2020-chang-e-5-lifts-off-moon

[SAlexandrov]

Очаквано: Китай заби знамето си на Луната в хода на най-новата мисия Чанг'e 5

Мисията "Чанг'e 5" разгърна китайското знаме на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP

4 декември 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Роботизираната експедиция "Чанг'e 5", която кацна успешно на Луната на 1-ви декември, напълно очаквано заби знамето на Китай в лунния реголит. С това китайците се превръщат едва във втората държава след САЩ, която е разгърнала платнено знаме на лунната повърхност. 

Напомням на читателите, че в периода между 1969 и 1972 г. астронавтите на "Аполо" извършват общо шест пилотирани лунни кацания и след всяко от тях е разгърнато американското знаме. 

Разбира се, космическата програма на СССР също е изпращала комунистическата символика на Луната, но експертите са на мнение, че съветските експедиции никога не са разгръщали платнено съветско знаме, защото организаторите им са предпочитали вимпели от титан със здраво керамично покритие. Все пак победата на комунизма е трябвало да бъде вечна

Разгръщането на знамето в хода на мисията "Чанг'e 5" е станало късно - не веднага след спускането на 1-ви декември, а едва вчера - малко преди отлитането на степента със събраните проби. 

Панорамна снимка на Луната - вече с разгърнатия флаг. Photo credit : CNSA/CLEP

Китайската космическа програма публикува днес също така нова цялостна панорамна снимка, вече с разгърнатото знаме. 

---

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3689-2020-4-dec-china-flag-moon

[SAlexandrov]

Американската лунна мисия ЛРО засне кацналата на Луната китайска мисия Чанг'e 5!

Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 5", заснета от американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 

5 декември 2020 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която работи около Луната вече 11 години и притежава най-мощната камера за картографиране на лунната повърхност, на 2-ри декември успя да заснеме кацналата ден по-рано автоматична лунна станция на Китай "Чанг'e 5".

Както се вижда от снимката от "Лунър Риконисънс Орбитър", китайският спускаем апарат се е прилунил в района на плоско лунно море. Счита се, че то се е образувало преди 1-2 милиарда години от потоците на древна базалтова лава. Ако китайската мисия "Чанг'e 5" сполучи да достави пробите си на Земята, учените може би ще успеят точно да установят възрастта на морето и неговия химичен състав.

Снимките на спускаемите апарати от окололунна орбита са много интересни за хора, които се съмняват в автентичността на кацанията. Повод за съмнение обаче няма - в орбита около Луната вече работят мисии на САЩ, Китай и Индия, които се снимат взаимно. Напомням на читателите, че на 20-ти юни руският експерт Виталий Егоров съобщи, че китайските орбитални станции са потвърдили автентичността на пилотираните лунни кацания на САЩ "Аполо". Подробно ревю за неговата книга съм написал на този линк. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3690-2020-chang-e-5-photographed-lro

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската възвръщаема лунна мисия Чанг-е 5 се прибра на Земята!

Кадър от прибралата се днес възвръщаема капсула на мисията "Чанг'e 5". Photo credit : CCTV

16 декември 2020 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Успешен завършек на една епична одисея до Луната и обратно! Възвръщаемата капсула на мисия "Чанг'e 5" се прибра на Земята!

Завръщането беше излъчено в реално време по китайските телевизии. 

"Чанг'e 5" бе първата товарна мисия, свързана с доставката на лунен материал на Земята след 44-годишно прекъсване. 

Напомням на читателите, че преди днешния ден последната експедиция, събрала грунд и скали от естествения ни спътник и успешно превозила ги към нашата планета, бе тази на съветската автоматична междупланетна станция "Луна 24" през 1976 година. 

Китайците изпълниха задачата си не като съветските специалисти, а подобно на американския проект "Аполо", реализиран между 1969 и 1972 година. В рамките на този период общо 12 души стъпиха на Луната в хода на шест спускаеми експедиции. За да може да бъде постигнато това, след отлитането на астронавтите американците осъществяваха сложни скачвания на лунните с командните модули в окололунна орбита. 

Напомням най-важните факти за "Чанг'e 5": мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Кацането на Луната бе осъществено на 1-ви декември, а самото събиране на проби - на следващия ден. На 3-ти декември отлитащата степен беше изстреляна от лунната повърхност, а на 5-ти декември тя извърши скачване с орбиталния отсек. Това бе първата стиковка в окололунна орбита след експедицията "Аполо 17" през декември 1972 година. След тази процедура завръщането към Земята вече можеше да започне. Китай даде ход на обратното пътешествие на 12-ти декември. 

Наистина, китайците направиха невероятно постижение, което ще го помним дълго време! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3713-2020-chang-e-5-returns-earth

[SAlexandrov]

Първите научни данни от съвременната индийска лунна мисия Чандраян 2 са вече публично достъпни!

Снимка на повърхността на Луната, заснета от индийската мисия "Чандраян 2". Photo credit : ISRO

24 декември 2020 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Страхотен подарък получиха космическите ентусиасти навръх Бъдни вечер! Днес, на 24-ти декември, индийската космическа агенция ISRO направи публично достъпни данните от първата фаза на научната програма на автоматичната станция "Чандраян 2", която понастоящем изучава Луната.  

Още една снимка на лунната повърхност, заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO

Напомням на читателите, че "Чандраян 2" бе успешно изстреляна на 22-ри юли 2019 година. На 2-ри септември автоматичната станция се превърна благополучно в изкуствен спътник на Луната. До ден днешен всички прибори на борда работят нормално.

Индийската космическа агенция публикува днес събраните от мисията снимки и научни сведения в периода между 19-ти септември 2019 г. и 20-ти февруари 2020 година. Данните са обнародвани според международния формат PDS4.

Включени са сведенията от общо седем от осемте научни инструмента на "Чандраян 2". Единствено данните от инфрачервения спектрометър IIRS  все още не са качени - това ще стане през следващите дни.

За да получите достъп до снимките и научните измервания от "Чандраян 2", трябва да посетите уебсайта: https://pradan.issdc.gov.in/ 

Имайте предвид, че към настоящия момент интересът към базата е огромен и сайтът често се срива. Освен това изисква безплатна регистрация.

Приятно разглеждане! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3727-2020-chandrayaan-2-data-released

[SAlexandrov]

Оризови семена покълнаха след двупосочен полет от Земята до Луната на борда на китайската роботизирана станция Чанг'e 5

7 март 2021 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. На 23-ти ноември м.г. Китай изпрати до Луната автоматичната станция "Чанг'e 5". Няколко дни по-късно тя извърши меко кацане на лунната повърхност, събра проби от нея и на 16-ти декември се завърна успешно на Земята. Малцина обаче знаят, че станцията превози със себе си около 40 грама оризови семена. 

Това бе първият двупосочен полет на биологични обекти от Земята до повърхността на Луната след приключването на американската пилотирана експедиция "Аполо 17" през декември 1972 година. Освен САЩ и вече Китай, през 60-те години съветските мисии "Зонд 5", "Зонд 6" и "Зонд 7" са извозвали живи организми до окололунното пространство, без обаче да кацат на естествения ни спътник. 

През ноември и декември 2020 г. оризовите семена пропътуваха над 700 000 километра до Луната и обратно, като преминаха през радиационните пояси на Ван Алън. Освен това в хода на мисията слънчевата активност е била по-висока от обичайното. Повишената радиация обаче не е попречила на жизнеността на семената.

Днес "лунният ориз" на Китай бива отглеждан в лабораториите на Южнокитайския селскостопански университет в Гуанджоу. 

За повече информация: CGTN

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3849-2021-rice-moon-germinates

[laplandetza]

<<...Генералният директор на Роскосмос Дмитрий Рогозин и ръководителят на Китайското национално космическо управление

Чжан Къцзян подписаха меморандум за сътрудничество за създаване на Международна научна лунна станция, съобщиха ТАСС и АФП.

В документа е записано, че двете космически агенции ще си сътрудничат за създаването на Международна научна лунна станция (МНЛС) "с отворен достъп за всички заинтересувани страни и международни партньори".

Церемонията по подписването беше виртуална, на видеоконференция. Двете страни се договориха да използват съвместния опит и научни технологии за създаването на пътна карта за строителство на международна изследователска станция на Луната, се посочва в съобщение на китайското космическо ведомство в социалната мрежа УиЧат.

Двете страни ще работят заедно за изучаване на лунната повърхност и за реализиране на съвместни проекти в орбитата на естествения спътник на Земята.

  

 

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-e 5 достигна до точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце!

19 март 2021 г. 20:00 ч. Спомняте ли си за историческата мисия на Китай "Чанг'e 5", която през декември осъществи първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след четири десетилетия прекъсване? Днес тя отбеляза нов успех. Орбиталният отсек на мисията достигна до точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце!

Новината бе съобщена от Китайската космическа агенция. 

Очаква се "Чанг'e 5" да изпълни серия от технически изпитания, както и измервания на слънчевата активност. Не е изключено през следващите месеци мисията да се отправи и към други цели в далечния космос.

Точката на Лагранж L1 на системата Земя-Слънце се намира на 1.5 милиона километра от нашата планета. Освен "Чанг'e 5", на това място работи и американската автоматична междупланетна станция "DSCOVR", която прави забележителни снимки на Земята и Луната. 

На снимката: отлитащата степен на "Чанг'e 5" след отделянето от орбиталния апарат през декември 2020 година. Photo credit : CNSA/CLEP/BACC

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3878-2021-cnsa-chang-e-5-reaches-lagrange

[SAlexandrov]

Орбиталният отсек на Чанг-е 5 засне Земята и Луната от точката на Лагранж L1!

17 май 2021 г. 00:30 ч. Докато китайците все още очакват да получат първите снимки от повърхността на Марс, а и ние нетърпеливо чакаме заедно с тях, междувременно те ни зарадваха с друга фотография! Тя е получена от орбиталния отсек на "Чанг'e 5" - мисията, която през декември събра проби от Луната и ги достави на Земята. Тъй като орбиталният отсек е все още функционален, екипите решиха да го изпратят към точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце.

Тази точка се намира на 1.5 милиона километра от нашата планета. Именно оттам "Чанг'e 5" сполучи да заснеме Земята и естествения ни спътник. 

Камерите на "Чанг'e 5" са оптимизирани за наблюдения от лунната повърхност, така че мисията в точката на Лагранж L1 се явява просто допълнителен бонус към една успешно изпълнена научна програма. Така че снимките, получавани от "Чанг'e 5", не са толкова подробни, колкото фотографиите от намиращата се в същия регион американска мисия "DSCOVR. Но все пак си струва да погледнем към нашата планета, дори и с не толкова мощна камера.

Земята е наистина една прашинка на фона на космическата празнина... 

Снимката на Земята и Луната, заснета от орбиталния отсек на "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA/CLEP

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3981-2021-earth-lagrange-ch-5

[Zone_UFO]

Защо вече половин век не се предприема полет до луната с екипаж от астронавти, американците преди 52 години го направиха. Сега китайците изпратиха луноход на обратната страна на луната, без астронавти. А какво им костваше да бяха изпратили астронавти.

[makebulgar]

Коства много пари, само да подскачаш по лесно и да снимаш земята на хоризонта.

[gooogle≪soft≫]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Коства много пари, само да подскачаш по лесно и да снимаш земята на хоризонта.

А без астронавти,  сигурно коства по малко. Пък и сега милионите на богаташите са се увеличили много повече от през 50 те , какво прави Илон Мъск по въпроса.

[makebulgar]

Е сигурно коства по-малко, но принципно няма какво много да се прави на Луната. Нямаме право да добиваме матриал от Луната за да не излезе от орбита и да не се съсипе живота на Земята. Останалите изследователски дейности по географията ги правят със сателити и не е нужно да се каца.

Тоест знаем я Луната, знем как да ходим там, и засега е станала безинтересна. По същия начин тия дето живеят на морето може дълго да не стъпват на плажа и в морето, тъй като са им доскучали, и най-важното тъй като нямат работа там. За забавление биха влезли с яхтата да поджиткат навътре в морето, но в крайна сметка яхтата харчи много нафта, която излиза скъпо.   

[gooogle≪soft≫]

Преди 5 часа, makebulgar said:

Е сигурно коства по-малко, но принципно няма какво много да се прави на Луната. Нямаме право да добиваме матриал от Луната за да не излезе от орбита и да не се съсипе живота на Земята. Останалите изследователски дейности по географията ги правят със сателити и не е нужно да се каца.

Тоест знаем я Луната, знем как да ходим там, и засега е станала безинтересна. По същия начин тия дето живеят на морето може дълго да не стъпват на плажа и в морето, тъй като са им доскучали, и най-важното тъй като нямат работа там. За забавление биха влезли с яхтата да поджиткат навътре в морето, но в крайна сметка яхтата харчи много нафта, която излиза скъпо.   

По същата логика, защо да се пращат астронавти на Марс, а Илон Мъск планира такова.

[SAlexandrov]

Индийската мисия Чандраян 2 откри, че водата на Луната е повсеместно разпространена

Снимка на Луната, заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO

18 август 2021 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Индийската космическа мисия "Чандраян 2", която изучава Луната от лятото на 2019 г. до ден днешен, направи важно откритие. Оказва се, че водните молекули, както и хидроксилната група (-OH), която типично съществува в лунната повърхност под формата на хидрати и хидроксиди, са повсеместно разпространени на естествения ни спътник. 

Резултатите от изследването са публикувани в индийското научно списание Current Science (линкът препраща към научната статия в PDF формат). 

Напомням на читателите, че мисията "Чандраян 2" бе изстреляна на 22-ри юли 2019 г. посредством индийската космическа ракета "GSLV Mk.III". На 20-ти август същата година тя пристигна благополучно около Луната. Роботизираната експедиция включваше и спускаем космически апарат "Прагиян", който обаче не постигна меко кацане и на 6-ти септември се разби. Въпреки разочарованието, орбиталният отсек продължава да работи в окололунна орбита орбита и да изпраща ценни научни сведения. Благодарение на "Чандраян 2" днес научаваме повече за водата на естествения ни спътник. 

Това, разбира се, не е първото откритие, касаещо вода. Сведения за наличието на водни молекули са получени още от доставените на Земята лунни проби през 60-те и 70-те години от астронавтите на корабите "Аполо", но тези находки за времето си не са приети от научната общност поради потенциала водата да е попаднала вторично заради неправилно събиране или съхранение. Десетилетия по-късно, през 1998 г. НАСА изстрелва мисията "Лунър Проспектър", която за пръв път изпраща данни за съществуването на воден лед в района на вечно затъмнените кратери на лунния южен полюс. През 2008 г. американски прибор, монтиран на първата индийска мисия "Чандраян 1", потвърждава присъствието на водния лед. А една година по-късно друга американска мисия "LCROSS" умишлено се разбива в полярните области на Луната, като изхвърленият материал, съдържащ вода, бива изучен от изследователите на НАСА. 

Какво е различно този път? Индийската автоматична междупланетна станция "Чандраян 2" установява, че водата и хидроксилът се срещат не само в тези местности, до които слънчевата светлина не достига, но и в осветените такива. Но тук не става въпрос за водоеми, а за отделни молекули. Индийските учени предполагат, че новооткритата вода се образува вследствие на взаимодействието между слънчевия вятър и лунната повърхност. Попадането на микрометеороиди и кратерообразуването допълнително способства за появата на високо реактивен хидроксил. 

Изследователите са категорични, че находката е важна за правилното разбиране на геологичната история на естествения ни спътник. Те също така предполагат, че се откриват и нови възможности за добив на лунни минерали от бъдещи експедиции. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4123-2021-chandrayaan-2-water-moon

[SAlexandrov]

Индийската лунна мисия Чандраян-2 засне останките от пилотираната експедиция Аполо 11!

Снимка на спускаемата степен на лунния модул "Ийгъл", заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO

4 септември 2021 г. 00:20 ч.

Светослав Александров. Съвременната мисия на Индия "Чандраян 2", която изучава Луната от 2019 година до ден днешен, сполучи да заснеме останките от пилотираната експедиция на НАСА "Аполо 11". 

Фотографията бе обнародвана официално вчера, на 3-ти септември, по време на онлайн научна конференция (линк). Тя е била заснета няколко месеца по-рано - на 2-ри април. 

Напомням на читателите, че експедицията "Аполо 11" първа успява да постигне пилотирано кацане на естествения ни спътник посредством спускаемия модул "Ийгъл" - това се случва на 20-ти юли 1969 година. Ден по-късно, на 21-ви юли, астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин излизат от модула и стъпват на лунната повърхност, като прекарват там повече от два часа.

Не за пръв път останките от спускаемия модул "Ийгъл" биват заснети от космически апарати на държава, различна от САЩ. Миналата година писах, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са намерили следите от "Аполо 11" на фотографии от китайската роботизирана експедиция "Чанг'e 2". 

В близък план - снимка на спускаемата степен на лунния модул "Ийгъл", заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO

Но предходните мисии нямаха толкова добри камери. Например камерата на "Чанг'e 2" притежаваше максимална разделителна способност 1 m/pixel. Камерата на "Чандраян 2" OHRC (Orbiter High Resolution Camera) е с разделителна способност 0.32 m/pixel. Така понастоящем индийците разполагат с най-мощната фотографска система в орбита около Луната. 

Надявам се, че през следващите месеци и години "Чандраян 2" ще сполучи да заснеме останките и от по-късните мисии на програмата "Аполо", както и следите от кацането на съветските сонди "Луна" и китайските "Чанг'e". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4145-2021-india-chandrayaan-2-photographs-apollo-11

[SAlexandrov]

Китайският луноход Юту 2 се натъкна на мистериозен кубичен обект на обратната страна на Луната

Снимка на обекта "мистериозна къща", заснета от лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA

4 декември 2021 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. Китайският луноход "Юту 2", който работи на обратната страна на Луната от 2019 г. до ден днешен, развълнува изследователите със снимка на мистериозен обект с кубична форма, намиращ се далече от него. 

Новината бе съобщена от авторитетния журналист Ендрю Джоунс, който се е специализирал в това да отразява новини специално от космическата програма на Китай за сайтовете SpaceNews и Space.com. 

Според Джоунс изследователите са нарекли обекта "мистериозна къща".

За съжаление той се намира на голямо разстояние от лунохода - приблизително на около 80 км от него. През следващите 2-3 лунни дни (напомням на читателите, че едно лунно денонощие се равнява на 27.32 земни) "Юту 2" ще се насочи към обекта, за да го изучава по-подробно.

Макар че находката е любопитна, надали "мистериозната къща" представлява монолит или обект, оставен от извънземните. Вероятно става въпрос за гигантска скала, изхвърлена вследствие на сблъсъците между Луната и малките небесни тела. Изучаването на подобни скали е важно, защото хвърля светлина върху еволюцията на Слънчевата система.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4255-2021-chinese-rover-mystery-house

[Warlord]

Най-накрая намериха тайната база на нацистите

Дали Юту 2 има капацитета да измине 80 км в тази посока? 

[SAlexandrov]

Без изненада: мистериозният кубичен обект на Луната се оказа обикновена скала

7 януари 2022 г. 18:45 ч. Спомняте ли си, че през декември ръководството на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" оповести, че луноходът "Юту 2" се е натъкнал на мистериозен кубичен обект на обратната страна на Луната? В началото на януари стана ясно луноходът се е доближил достатъчно, за да направи снимки с висока разделителна способност на обекта и няма никаква изненада - той се оказа най-обикновена скала.

Все пак изследователите са разочаровани - те са таяли някакви надежди обектът да е нещо по-интересно. Въпреки всичко те са решили да го удостоят със специално име - "Нефритен заек". С малко повече въображение може да приемем, че скалата наподобява зайче, а разхвърляните край нея по-малки скалички са като остатъци от моркови. 

Доближаването на скалата не е съвсем от без значение за ръководството на "Чанг'e 4". В опитите луноходът да пристигне на местоположението максимално бързо, екипът е разработил иновативен метод за изминаването на десетки метри всеки ден, същевременно заобикаляйки дълбоки кратери и други препятствия. Методът ще се прилага и занапред, като така "Юту 2" ще може да достига разнообразни научни цели. 

Източник: CNSA 

Скалата в близък план...

... и на фона на кратера. Credit : CNSA/CLEP

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4307-2022-cube-rock-unveiled

 

[SAlexandrov]

Китайската мисия Чанг-е 5 първа успя да потвърди на място наличието на вода на Луната!

На този кадър се вижда крачето на спускаемия апарат "Чанг'e 5" и почвата на Луната. Photo credit : CNSA 

12 януари 2022 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Китайската лунна мисия "Чанг'e 5", която през декември 2020 г. кацна на Луната, взе проби и ги достави на Земята, първа успя да потвърди на място, че в лунния грунд има вода. Преди откритието е било направено от американски ("Лунар Проспектор", "Лунар Риконисънс Орбитър") и индийски ("Чандраян 1") роботизирани експедиции, само че от орбита. 

Резултатите от "Чанг'e 5" бяха публикувани на 7-ми януари в научна статия на страниците на списанието Science Advances. Те са получени от лунния минералогичен спектрометър, който е извършил спектрален анализ на отразената от лунния реголит светлина. 

Трябва да се подчертае, че става въпрос за свързана вода в изключително малко количество - 120 части от милиард вещество в грунда. Лунният грунд е много по-сух и от най-сухите пустини на Земята! Въпреки всичко откритието, направено на място, е важно, защото подобрява нашето разбиране за еволюцията на Луната. Например мисията "Чанг'e 5" се е натъкнала на скала със светла повърхност, за която се счита, че произхожда от лунната вътрешност. Тази скала съдържа 180 части от милиард вода.

По-малкото количество вода в реголита в сравнение с това в скалите от вътрешността свидетелства, че в лунната мантия е имало воден резервоар, който е преминал през процеси на обезгазяване. Вероятно пластовете, намиращи се под "Чанг'e 5", са изключително сухи, което е съвместимо със сведенията за продължителна вулканична дейност в Океана на бурите.

Напомням на читателите, че "Чанг'e 5" бе първата двупосочна мисия до Луната след мисията на СССР "Луна 24" през 1976 г., която за последно през 20-ти век взе проби от лунната повърхност и ги достави на Земята. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4313-2022-chang-e-5-water-moon